Времето е по-скъпоценно от златото

Всевишния Създател на Вселената и всичко останало е поставил по един календар във всяко свое творение.
Например слънцето никога не закъснява.

Знае се кога птиците отлитат на юг, кога цветята ще разцъфнат, след колко дни ще се излюпи пиленцето от яйцето, колко месеца детето ще остане в утробата на майката.

 Човек, който поглежда към календара на стената, трябва да се замисли и за календара, отреден на всяко едно нещо.
Ако обърнем внимание, ще забележим, че всичко на този свят е в движение.

 Времето е като река, която тече над всичко останало.

И животът продължава, следвайки пътя на реката, а събитията изплуват на повърхността й едно по едно.
Създателя на всичко е заложил във всяко свое творение по един календар…
Не знаем същността на времето, но знаем какви са следствията от него.

 Остаряването на създанията ни доказва, че всяко създание носи своя белег на времето.
На човек е възложена възвишена мисия.

Затова ще му бъде търсена сметка за всеки миг от неговия живот.

 Ако един ученик не оползотворява ефикасно времето си, няма да успее да спечели желаната от него специалност и ще се надява другата година да поправи грешката си.

Но човек, на когото времето му на този свят изтече, няма повече да има възможност да се върне тук.

Неговото изпитание е приключило.

Разбираме, че земният живот се отдалечава от нас с всяка изминала минута и ние се приближаваме все повече към отвъдния живот.

За да спечели вечно щастие, на човек му е предоставена кратка, но много ценна възможност, наречена земен живот. Правдивият мюсюлманин осъзнава ценността на времето и се стреми да оползотвори живота си по начин, с който да спечели както на този, така и в отвъдния живот.
Например човек, който е решил да произвежда алкохол, се е трудил много, посадил е лозя, грижил се е за тях, полагал е труд, но всички негови усилия са били напразни, изразходвал е живота си напразно (защото алкохолът е забранен в исляма).

А ако същият този човек отново беше посадил лозя, но ако с тях произвеждаше мармалад или натурален сок, животът и усилията му нямаше да бъдат пропилени напразно.
Човек, който „убива“ времето си в кафенето и бездейства, който е мързелив и не върши нищо, един ден разбира, че е убивал не времето, а самия себе си.

Безполезният човек е като лист хартия, паднал на улицата.

А на този лист можеше да се напишат много хубави неща.

Всъщност това, което придава стойност на празния лист, е написаното върху му. Ако човек, който бездейства по цял ден и обикаля от кафене на кафене, се откаже от своите навици, ако седне да прочете някоя книга, ако се научи на някой занаят, ще бъде полезен както на себе си, така и на религията си.
Когато анализираме изостаналите народи, ще видим, че те се занимават с безполезни неща.

Както в една кошница, ако има изгнила само една ябълка, ще изгният и останалите, така и ако хората са пропаднали, покрай тях и други ще се опропастят.

Оттук разбираме, че хората, които пилеят времето си, не убиват само своята духовност, а унищожават и своите поколения, като в същото време вредят и на народа си.
Човек, който казва:

„Имам свободно време“, е безполезен човек, защото понятие „свободно време“ не съществува, а има „прахосано време“.
В Съдния ден ще ни бъде търсена сметка за всеки един миг от живота ни.

 Всевишния Аллах е създал дните, дарил ни е с живот и всеки ден ни е отредил 24 златни възможности.

 Затова дори минутите са много важни.

Човек е длъжен да оползотворява времето си по най-ефикасния начин.

Защото в Съдния ден Всевишния ще ни попита:

„Къде изразходвахте живота, който ви поверих?“

 Един ще каже:

 “Бях по кафенетата”, друг ще отговори, че е бил в джамията.

Нехайникът, който е бил в кафенето, е прахосал 24 златни възможности като некадърник.

Който е отслужвал молитвата си, е осъзнал стойността на даденото му време и го е оползотворил пълноценно.
В Свещения Коран се повелява:

 „И когато приключиш, [пак] се труди усърдно, и на своя Господ се посвещавай!“

 (Коран, 94/7-8)
Всеки мюсюлманин е длъжен да се образова по най-добрия начин и да служи на религията си.
Затова мюсюлманинът трябва да оползотворява времето си рационално.

Да успее да превърне преходния, кратък и безполезен живот във вечен, дълъг и полезен задгробен живот.

А това е възможно само ако времето се изразходва в името на Всевечния ни Създател.