Една от постоянно присъстващите теми в медиите, занимаваща общественото мнение, е лошото отношение на хората към животните.
Те се експлоатират жестоко, биват малтретирани и изтребвани.
Това подтикна защитниците на правата на животните да поставят проблема за обсъждане в обществото.
Между другото и явлението "курбан"
в исляма стана причина за отрицателни изводи.
За правата на животните в съвременния етап, особено в западната правна система, се заговори едва напоследък.
Това обаче не става под формата на приемане на закони в съответните страни, а по-скоро като отправяне на различни призиви.
Като тези, които ЮНЕСКО разпространи на 15 октомври 1978 г.
Прието е, че за разлика от хората, животните не притежават права и могат да бъдат единствено обект, а не субект на правосъдието.
Когато обаче се проучат и изследват онези религиозни текстове в ислямската литература, в които става въпрос за животните, ще се види,
че противно на утвърдилото се мнение, се признават определени права и на животните.
В Свещения Коран например някои сури са наименувани на различни животни, а в един свещен айет Нахл, 8 се изтъква естественото предназначение на някои животни, които са сътворени, за да допринасят полза на хората. Коранът известява, че животните, също като хората, служат пред Аллах и че птиците притежават език, чрез който по своеобразен начин те също благославят Аллах.
(Нур, 41; Исра, 44)
Онова, което настоятелно се подчертава в свещените хадиси, е правото на живот на животните.
В препоръките, повелите и практическите действия на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) се забранява произволното убиване на животните, с изключение на най-големите вредители, и се подчертава, че трябва да се отнасяме милостиво към тях.
По отношение на птиците пък се изтъква, че не трябва да се развалят техните гнезда, да се отнемат яйцата и пилетата им.
Пророкът ни е повелявал на онези,
които са взели яйцата, да ги върнат в гнездата им.
Той е забранил използването на кожите на някои животни за облекло, седла и т.н., което от своя страна ни помага да разберем състраданието, което той проявявал към животните.
Тези негови схващания са станали причина да се оформи колективното съзнание за правата на животните над хората.
От друга страна засегнат е и въпросът за лова
с оглед съществуването и оцеляването на животинските видове и поколения.
Макар че ловът на животните поначало не е забранен, когато се практикува като забавление или се нарушава природното равновесие,
той не се позволява.
Друг проблем, засегнат в религиозните текстове във връзка с правата на животните, е грижата, която трябва да се проявява спрямо храната им. Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е подчертавал, че не трябва да се пренебрегват рожбите на дойните животни докато растат.
В един хадис, достигнал до нас посредством
Ебу Хурейра, се казва:
"Когато една греховна жена минавала покрай кладенец, видяла как зажадняло куче едва си поема дъх.
Тогава тя събула обувката си и с нея дала вода на кучето. За тази си постъпка Всевишният Аллах я възнаградил с дженнета.“
Другото, което трябва да се знае в това отношение, се отнася до чистотата и отглеждането им.
Според един хадис, достигнал до нас чрез
Ебу Хурейра,
Пейгамбера
(салляллаху алейхи уе селлем)
е повелил да се почистват кошарите, както и носовете на овцете и козите.
В хадис на
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем),
се повелява животните да не се товарят прекомерно.
Смятайки животните за дарове от Аллах, Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)
е настоявал да се отнасяме грижливо към тях.
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) е подчертавал, че трябва да се избягва използването на домашните животни в разрез с тяхната природа. Според един хадис от Ибн Аббас,
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем)
направо е забранил категорично насъскването на животните едни срещу други с цел да се бият.
Тази забрана включва борбата между петли, камили, бикове, кучета, овни и др.,
тъй като това се смята за насилие над тях.
Ислямът забранява и насилието и жестокостта спрямо животните.
То може да бъде както физическо,
така и морално.
И двата вида насилие са строго забранени.
Не е позволено животните да се бият по муцуните, да се използват за живи мишени да се стреля по тях и дърпането им за ушите.
От друга страна някои животни са предназначени за осигуряване прехраната на хората и облекчаване на техния труд.
Затова, когато се колят тези животни, трябва да се внимава да не им се причиняват излишни страдания, което е израз на нашето състрадание и хуманност ни отношение към тях.
В тази връзка
Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)
ни повелява, дори когато колим животните, да бъдем максимално състрадателни
към тях и да не ги измъчваме.
Според изричното и ясно разпореждане на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)
актът на пожертване при курбаните трябва да става по начин, който до краен предел да намали болката, която животното ще изпита.
Всички тези основни положения, залегнали в религиозните книги, са оформили една мюсюлманска общност, която напълно осъзнава своята роля спрямо животните.
Тези основни положения съставляват етическите и правните постулати за нашето отношение към животните.
Известно е от ислямската история, че по време на управлението на първите четирима халифи са били издадени разпоредби с оглед спазването на правата на животните, както и че са били предупреждавани и наказвани онези, които престъпвали тези закони. Тук специално трябва да подчертаем, че по време на управлението на османците са били създадени вакъфи (фондации) с цел отглеждането и опазването на бездомните животни.
Правните норми, които се отнасят до спазването на правата на животните, намират открай време своето място в османските законници.
Така например в общинския законник, публикуван през 1502 г. по времето на Баязид II,
се казва следното:
"И да не впрягате коне, чиито крака не са здрави. Да се наблюдават краката на конете, катърите и магаретата както и самарите им.
В никакъв случай да не се претоварват,
защото товарът е ням звяр.
Ако имат някакви недостатъци, те да бъдат върнати на стопаните им, за да бъдат отстранени.
Ако не ги отстранят, стопаните им да бъдат съответно наказани".
С една дума, трябва да се спазват правата на гореизброените животни, както и на останалите, сътворени от Всевишния Аллах.
По този начин правният статут на животните заел по-високо място от статута на движимото имущество.
При окончателния анализ на изразеното в религиозните текстове и като се вземе пред вид историческото минало и становищата на юристите, обхватът на понятието "право" може да бъде разширен до степен, която включва и животните. Ако трябва да изброяваме въпросните нрава,
те ще изглеждат така;
А) Правото на живот на всички твари;
Б) Към нито едно животно не можем да се отнасяме жестоко, безпощадно и зверски;
В) Всички домашни животни имат правото да бъдат наглеждани, отглеждани и пазени от хората;
Г) Животните не могат да бъдат убивани без за това да има законово основание и необходимост.
Ако някое животно трябва да бъде убито, то това трябва да става мигновено, без да се причинява продължителна болка и без да бъде сплашвано.
Д) Всички диви животни имат право да живеят и да се размножават в своята естествена среда:
на сушата, във въздуха и водата.
Е) Животни, които традиционно живеят в обкръжението на хората имат право на хармоничен живот и размножаване.
Ж) Всяка промяна, която хората внасят заради своя интерес или забавление,
противоречи на тези им права.
З) Всички работни животни имат право на ограничено работно време, на почивка и храна, което да възстанови силите им.
И) Животните не могат да бъдат използвани за забавление от хората.
Тук трябва да се има предвид обстоятелството, че не хората им признават тези права, а че те произтичат от Висшата Воля.
Правата на животните над хората не се основават само на страха от наказания, а на съзнанието,
че те са им дадени от Аллах.
Ето защо не може да се отрече фактът, че мюсюлманските общества през цялото си историческо съществуване са били изключително чувствителни към темата за правата на животните.
