понеделник, 15 октомври 2012 г.
петък, 12 октомври 2012 г.
Хадж
На пътищата, по които минете,
предайте поздрави от нас!
На рабите, повтарящи “Приятели на Истинния”,
предайте поздрави от нас!
Идете хаджилъка изпълнете,
безкрайната наслада достигнете,
на Избрания – на Мухаммед
предайте поздрави от нас!
Мека и Медина –
две съкровищници несравними,
вий на халифите, на праведните четирима
предайте поздрави от нас!
“Леббейк, леббейк” речете
и към извора Земзем търчете,
на рода Хашим – на дъщерите и на синовете
предайте поздрави от нас!
И облечени в ихрам,
недокосващи харам,
на Сахабе-и Кирам
предайте поздрави от нас!
На Всевишния се помолете,
нас в молитвите си споменете,
на Каабата благословена
предайте поздрави от нас!
344
Влезлите в градината на любовта
не ще попаднат в мрежата на леността,
на онази планина на светлината, пълна с красота,
предайте поздрави от нас!..
Влезте във сърцето на Хатим
и се поклонете на Всемилостивия-Рахим,
на мястото на Ибрахим
предайте поздрави от нас!..
На опрощението, от Всевишния дошло,
на всяко пазещо крило,
на Мина и на Арафат
предайте поздрави от нас!..
На вечносъществуващия рай,
градина – от цветя сарай,
на щастието ни безкрай
предайте поздрави от нас!..
автор :Абдалкарим
четвъртък, 4 октомври 2012 г.
петък, 17 август 2012 г.
За дърветата в Исляма
Имам ал-Бухари в своя сборник “Сахих” е свел хадис в който от Ибн Аббас (р.а.) , се предава, че в деня при завладяването на Мекка Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Наистина, тези места са Харам (свещена и неприкосновена територия).
Не могат да се късат храсти и растения, не трябва да се плашат животните и никой няма право да вдига загубените вещи на тази свещена територия, освен ако иска някой да ги покаже на хората.”
В сборника “Сахих” на имам Муслим е сведен хадис в който от Джабир Ибн Абдуллах (р.а.) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Наистина, Ибрахим е обявил Мекка за Харам (свещена и неприкосновена територия), а аз обявявам Медина за Харам (свещена територия), между нейните околни гори.
Не трябва да се секат нейните растения, дървета и храсти, и не трябва да се ловува.”
От Али Ибн Абу Талиб (р.а.) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал за Медина:
“Наистина, там не трябва да се късат растенията, да се плаши добитъка, не трябва да се вдигат загубените вещи, освен ако някой иска да обяви за тези изгубени вещи.
Забранено на тази свещена територия да се ходи с оръжие, да се секат дървета.
Разрешено е да се пасат камилите.”
В сборника “ал-Муватта” на има Малик Ибн Анас е сведено от Яхя Ибн Саид:
“Когато Абу Бакр е изпращал армията за Шам е казал на Язид Ибн Абу Суфян:
“Завещавам ти да не убиваш жени, деца и старци.
Не сечи плодовите дървета, не разрушавай.
Не коли овце и камили, може но само ако са за храна.
Недей да подрязваш финиковите палми и не ги пали.
Не скривай плячката от хората и не бъди страхливец.”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е разрешавал да се секат дърветата за изготвянето на плугове, каруци и други необходими оръдия и средства на труда.
Той също така е позволявал да се къса трева за храна на животните.
Имам Ахмед е свел хадис в който от Джабир Ибн Абдуллах (р.а.) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Земята между двете черни полоси (пътеки) в Медина са Харам (свещена и неприкосновена територия).
Не трябва да се сече нито едно дърво на тази територия, с изключение използването на клоните за храна на животните.”
Тези забрани се отнасят за Свещените територии Мекка и Медина.
Ибн Теймийа е казал:
“Няма други свещени места по света, с изключение на тези две (Мекка и Медина) в това число и Месджид ал-Акса в Йерусалим и никое друго, независимо, че някои невежи хора ги наричат Харам ал-Макдис и Харам ал-Халил.
Съгласно единодушното мнение на учените само Харам Мекка е единствената свещена и неприкосновена територия Харам”
По отношение на Медина няма подобно съгласие, но въпреки това болшинството учени смятат, че територията на Медина също така е свещена и неприкосновена, както е споменато в хадисите.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
“Наистина, тези места са Харам (свещена и неприкосновена територия).
Не могат да се късат храсти и растения, не трябва да се плашат животните и никой няма право да вдига загубените вещи на тази свещена територия, освен ако иска някой да ги покаже на хората.”
В сборника “Сахих” на имам Муслим е сведен хадис в който от Джабир Ибн Абдуллах (р.а.) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Наистина, Ибрахим е обявил Мекка за Харам (свещена и неприкосновена територия), а аз обявявам Медина за Харам (свещена територия), между нейните околни гори.
Не трябва да се секат нейните растения, дървета и храсти, и не трябва да се ловува.”
От Али Ибн Абу Талиб (р.а.) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал за Медина:
“Наистина, там не трябва да се късат растенията, да се плаши добитъка, не трябва да се вдигат загубените вещи, освен ако някой иска да обяви за тези изгубени вещи.
Забранено на тази свещена територия да се ходи с оръжие, да се секат дървета.
Разрешено е да се пасат камилите.”
В сборника “ал-Муватта” на има Малик Ибн Анас е сведено от Яхя Ибн Саид:
“Когато Абу Бакр е изпращал армията за Шам е казал на Язид Ибн Абу Суфян:
“Завещавам ти да не убиваш жени, деца и старци.
Не сечи плодовите дървета, не разрушавай.
Не коли овце и камили, може но само ако са за храна.
Недей да подрязваш финиковите палми и не ги пали.
Не скривай плячката от хората и не бъди страхливец.”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е разрешавал да се секат дърветата за изготвянето на плугове, каруци и други необходими оръдия и средства на труда.
Той също така е позволявал да се къса трева за храна на животните.
Имам Ахмед е свел хадис в който от Джабир Ибн Абдуллах (р.а.) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Земята между двете черни полоси (пътеки) в Медина са Харам (свещена и неприкосновена територия).
Не трябва да се сече нито едно дърво на тази територия, с изключение използването на клоните за храна на животните.”
Тези забрани се отнасят за Свещените територии Мекка и Медина.
Ибн Теймийа е казал:
“Няма други свещени места по света, с изключение на тези две (Мекка и Медина) в това число и Месджид ал-Акса в Йерусалим и никое друго, независимо, че някои невежи хора ги наричат Харам ал-Макдис и Харам ал-Халил.
Съгласно единодушното мнение на учените само Харам Мекка е единствената свещена и неприкосновена територия Харам”
По отношение на Медина няма подобно съгласие, но въпреки това болшинството учени смятат, че територията на Медина също така е свещена и неприкосновена, както е споменато в хадисите.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Тафсир на Сура :12. Сура Юсуф (Юсуф)Знамение :103,104 105 ,106 107.
103 Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.
104 И не просиш от тях отплата за това.
То е само напомняне за световете.
105 И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!
106 И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.
107 Нима имат сигурност, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?
Сура :12. Сура Юсуф (Юсуф)
Всевишният Аллах е казал на Своя пророк Мухаммед (с.а.с.) :
Повечето хора не ще повярват, дори и ти страстно да желаеш това.
Дори неистово да се стараеш, за да ги обърнеш в правата вяра, то голяма част от хората ще останат неверници, защото техните намерения и разум са станали порочни.
Усилията на тези, които искрено им желаят добро, не ще им донесат никаква полза дори тогава, когато нищо не им пречи да повярват.
Те ги обучават на истината, призовават ги към праведния път, учат ги да избягват злото, без да изискват възнаграждения или ответните благодеяния, те им показват знаменията и доказателствата на своята правдивост, нечестивците обаче не извличат от това никаква полза.
А Свещения Коран им напомня:
И не просиш от тях отплата за това.
То е само напомняне за световете.
Свещения Коран им показва, кое им носи полза и кое им носи вреда.
Именно, за да извършват хората полезни дела и да избягват онова, което им причинява вреда.
И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!
Колко много знамения на небесата и земята свидетелстват за еднобожието теухид!
Неверниците се отвръщат от тях, и дори ако те са се съгласявали да повярват на част от това, което е трябвало да повярват, все едно те продължават да приобщават съдружници към Аллах.
И повечето от тях не вярват в Аллах, приобщавайки Му съдружници.
Те признават Всевишният Аллах за свой Повелител, Който е сътворил всяко нещо, дарява ги с препитание и управлява всички дела във вселената.
Те обаче Му приобщават съдружници в поклонението и обожествяват творенията.
И тъй като те притежават такива качества, то не заслужават нищо, освен наказание, което ще ги постигне, когато се чувстват в пълна безопасност.
Ето защо Всевишният Аллах е казал:
Нима имат сигурност, че не ще ги покрие наказанието на Аллах, или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?
Нима грешниците, които се отвръщат от знаменията на Всевишният Аллах, не се опасяват от наказанието Му, което може да ги обгърне от всички страни и да ги изкорени напълно?
Нима не се опасяват, че Съдният ден ще настъпи така внезапно, че те дори няма да почувстват неговото приближаване?
Наистина, те са заслужили това със своите постъпки, и те са длъжни да се покаят пред Всевишния Аллах и да се отрекат от постъпките, които могат да ги обрекат на наказание.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.818/
104 И не просиш от тях отплата за това.
То е само напомняне за световете.
105 И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!
106 И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.
107 Нима имат сигурност, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?
Сура :12. Сура Юсуф (Юсуф)
Всевишният Аллах е казал на Своя пророк Мухаммед (с.а.с.) :
Повечето хора не ще повярват, дори и ти страстно да желаеш това.
Дори неистово да се стараеш, за да ги обърнеш в правата вяра, то голяма част от хората ще останат неверници, защото техните намерения и разум са станали порочни.
Усилията на тези, които искрено им желаят добро, не ще им донесат никаква полза дори тогава, когато нищо не им пречи да повярват.
Те ги обучават на истината, призовават ги към праведния път, учат ги да избягват злото, без да изискват възнаграждения или ответните благодеяния, те им показват знаменията и доказателствата на своята правдивост, нечестивците обаче не извличат от това никаква полза.
А Свещения Коран им напомня:
И не просиш от тях отплата за това.
То е само напомняне за световете.
Свещения Коран им показва, кое им носи полза и кое им носи вреда.
Именно, за да извършват хората полезни дела и да избягват онова, което им причинява вреда.
И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!
Колко много знамения на небесата и земята свидетелстват за еднобожието теухид!
Неверниците се отвръщат от тях, и дори ако те са се съгласявали да повярват на част от това, което е трябвало да повярват, все едно те продължават да приобщават съдружници към Аллах.
И повечето от тях не вярват в Аллах, приобщавайки Му съдружници.
Те признават Всевишният Аллах за свой Повелител, Който е сътворил всяко нещо, дарява ги с препитание и управлява всички дела във вселената.
Те обаче Му приобщават съдружници в поклонението и обожествяват творенията.
И тъй като те притежават такива качества, то не заслужават нищо, освен наказание, което ще ги постигне, когато се чувстват в пълна безопасност.
Ето защо Всевишният Аллах е казал:
Нима имат сигурност, че не ще ги покрие наказанието на Аллах, или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?
Нима грешниците, които се отвръщат от знаменията на Всевишният Аллах, не се опасяват от наказанието Му, което може да ги обгърне от всички страни и да ги изкорени напълно?
Нима не се опасяват, че Съдният ден ще настъпи така внезапно, че те дори няма да почувстват неговото приближаване?
Наистина, те са заслужили това със своите постъпки, и те са длъжни да се покаят пред Всевишния Аллах и да се отрекат от постъпките, които могат да ги обрекат на наказание.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.818/
Духът (рух) и душата (нефс) спооменати в Корана
Думите дух (рух) и душа (нефс) се споменават многократно в Свещения Коран.
Това особено важи за душата (нефс), около 300 пъти или повече.
Учените са на различно мнение относно тълкуването на тези думи.
Дали те имат еднакъв смисъл или имат различни значения?
Една група учени са казали:
Тези две думи имат еднакъв смисъл.
Има достоверни хадиси от Пратеникът на Аллах (с.а.с) , където не се прави разлика между тези две думи.
В един от тези хадиси се предава с думи от Баззар, с достоверна верига на разказвачи, от Абу Хурейра, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Когато смъртта достигне до мюсюлманина и когато той види, каквото види, той ще пожелае неговата душа (нефс) да го напусне и Всевишният Аллах желае среща с него.
Когато духът (рух) на мюсюлманина се издигне в небесата, около него се събират духовете (арвах) на другите мюсюлмани, за да узнаят от него вести за жителите на земята”.
В този хадис не се прави никаква разлика между тези две понятия.
Другата група учени са казали:
Тези две думи имат различно значение.
Духът (рух), е онова, в което съществува живота, а душата (нефс), това са тялото и духа (рух), взети заедно.
Получава се така, че душа(нефс) има две ръце, два крака, две очи и глава, която управлява тези части на тялото.
Тя чувства, радва се и се натъжава.
Духът (рух), е висше светлинно тяло, което се разпростира по цялото тяло, подобно на водата в цветето, по заповед на Всевишният Аллах.
Духът (рух) не се променя, не се поддава на деление.
Според мярката на използването му да се доближи до Всевишният Аллах, човека духовно се обогатява и придобива щастие.
Думата дух (рух) в Свещения Коран и в Благородната Сунна на Пророка (с.а.с.), се представя под различен смисъл.
Понякога като “откровение”, както в казаното от Всевишният Аллах:
По Своя повеля Той праща Духа (Своето Откровение), на когото пожелае от Своите раби, за да предупреди за Деня на срещата.
/40:15/
¬ Откровението е назовано от Всевишният Аллах “Дух”, защото то указва пътя към истината след неверието куфур, давайки да се разбере, че живот без вяра е равносилно на смърт, и така Всевишният Аллах е оживил човечеството с духа (тоест с Откровението).
В тафсира на Ибн ас-Саади се казва:
Всевишният Аллах е напомнил за Своята велика милост по отношение на човечеството.
Тук става дума за посланието-ресала и откровението-вахий на Аллах.
По Своя повеля Той праща Духа (Своето Откровение) Всевишният Аллах е нарекъл откровението Дух, защото човешките души се нуждаят от него така, както безжизнените тела се нуждаят от душа.
Човешките тела не са способни да преживяват без душа, и човешките сърца не са способни да придобият покой без духа откровението-вахий на Аллах.
Всевишният Аллах по Своя повеля Той праща Духа (Своето Откровение), за да придобият велико благо Неговите раби и да извлекат от това велика полза.
А що се отнася до на когото пожелае от Своите раби, то това са благородните пратениците, които Всевишният Аллах е превъзнесъл над останалите творения и ги е почел с правото да чуят небесната истина и първи да я отнесат на останалите хора.
Пророците и пратениците са помагали на рабите на Аллах да получат правата вяра и щастието в живота си на земята и след смъртта.
Затова Всевишният Аллах е казал:
За да предупреди за Деня на срещата.
Те са призовавали своите последователи да се готвят за този Ден и да вършат благочестиви дела, за да заслужат спасение и избавление.
Всевишният Аллах е нарекъл този ден "Денят ат-Таляк" Деня на срещата, защото, именно, в този ден творенията ще се срещнат със своя Аллах, един с друг, а така също и със своите деяния.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 1594-1595/
Също така с думата дух (рух) е назован Ангелът Джабраил алейхисселям.
Всевишният Аллах е казал:
Спусна го довереният Дух [Джебраил] в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите на ясен арабски език.
/26:193-195/
Тълкувайки тези айети Ибн ас-Саади е казал:
Спусна го довереният Дух [Джебраил], т.е. това откровение е дошло до пророка Мухаммед (с.а.с.) , чрез най-достойния и най-силния измежду Ангелите -благородния Джебраил алейхисселям. Всевишният Аллах го е нарекъл довереният, защото е знаел, че благородния Джебраил алейхисселям, ще изпълни мисията без преувеличения и пропуски.
О, Мухаммед! Верният пратеник го спусна в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите, които призовават околните да тръгнат по правия път и ги предупреждава за заблудата.
Свещеният Коран е низпослан на ясен арабски език.
Арабският език се явява най-добрия измежду езиците на света и се различава със своята удивителна яснота и разбираемост.
Такъв е бил езикът на арабите, при които е бил отправен пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) , и които първи са се докоснали до неговите прекрасни проповеди.
Замислете се над многочислените достойнства на последната Свещена Книга, която се явява най-добрата измежду божествените откровения.
Тя е била низпослана посредством най-добрия измежду Ангелите в сърцето на най-добрия измежду обитателите на земята.
Тя е била унаследена от най-добрия народ, който някога е живял на нашата планета.
И накрая, тя е била низпослана на най-прекрасния и най-богатия от земните езици, а именно, ясния арабски език.”
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 1279/
И още Всевишният Аллах е казал:
И го подкрепихме със светия дух.
/2:253/
Това означава, че е бил подкрепен от Всевишния Аллах със силна вяра иман и твърда убеденост якин, също така бил дарен със силата да изпълнява онова, което Аллах му е повелил.
Съществува мнение, че под свят дух се разбира Ангелът Джебраил, посредством който Всевишният Аллах е помагал и поддържал пророка Иса алейхисселям.
Но първото тълкувание се явява по-достоверно.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр.158/
Всевишният Аллах е казал:
Така и на теб [о, Мухаммед] разкрихме дух [т.е. Свещения Коран] с Нашата повеля.
/42:52/
Ние вече низпослахме откровението на предишните пратеници.
А сега Ние ти изпращаме Свещения Коран.
Всевишният Аллах го е назовал дух, защото духът дава живот на неподвижното тяло, а Свещения Коран вдъхва живот на човешките сърца и души, той също така открива пред тях вратата на земното и духовно благополучие.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 1655/
Във всеки случай, въпросът, за който питат, е същия, с който юдеите са попитали Пратеникът на Аллах (с.а.с.), на който въпрос Свещения Коран е дал отговор:
И те питат за душата.
Кажи: “Душата е възникнала по повеля на моя Повелител.
На вас ви е дадено само малко от знанието за нея.”
/17:85/
От това откровение следва, че е по-добре да се въздържаме от въпроси, ако възнамеряваме да се заяждаме с този, на който задаваме въпроса, или се стремим да го изобличим в неосведоменост.
Не бива да оставяме важните въпроси и да питаме за душата, знанието за която е скрито от хората.
Нито един човек не е способен да опише душата или нейната същност.
А и за това няма необходимост, още повече, че много хора са лишени от знания, от които се нуждаят всички творения.
Ето защо Всевишният Аллах е повелил на Своя пратеник (с.а.с.), да отговори на онези, които го питат за душата:
Кажи: “Душата е възникнала по повеля на моя Повелител.
На вас ви е дадено само малко от знанието за нея.”
Душата се явява едно от многото творения, които са възникнали по волята на Аллах.
Знанията за тънкостите на душата няма да донесе на хората повече полза, още повече, че хората не знаят за други по-важни неща.
От всичко казано следва, че ако човек смята за целесъобразно да не отговаря на зададен въпрос, то той е длъжен да постъпи така, както смята за необходимо, и да покаже на задаващия въпроса това, от което той повече се нуждае и какво може да му донесе повече полза.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 957/
Същността и действителността на Духа (рух), чрез който човек е свързан с живота, не ги познава никой, освен Всевишният Аллах, и Той Всемогъщия и Великия не е предал тези знания на Своите раби.
Всевишният Аллах е вселил Душа в тялото на Адам алейхисселям, а след това и в неговите потомци.
Това е творение на Всевишния и Всемогъщ Аллах.
Що се отнася до думата душа (нефс), то арабите я използват по различен начин.
Например, те казват: “Излезе му душата”, т.е. неговия дух, или “В душата на този човек се прави това и това”, т.е. в неговите мисли.
Или както се казва: “Той е погубил своята душа”, т.е. докарал я е до гибел.
Думата душа във всички приведените примери означава човек изобщо.
Както е казал Всевишният Аллах:
И не убивайте сами себе си!
/4:29/
Всевишният Аллах е забранил на мюсюлманите да се убиват един друг и да убиват сами себе си.
Тази забран включва в себе си забраната за подлагане на собствения си живот на опасности и извършване на постъпки, които могат да доведат до телесни повреди и гибел.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 294/
Думата душа се използва още и като кръв.
Арабите казват:
“Протече му душата”, защото душата се разделя с тялото, след загубата на кръв.
В Свещения Коран думата душа се използва и по отношение на Всевишният Аллах.
В Свещения Коран е казано: Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа.
Ти си Знаещия съкровеното.
/5:116/
Ибн ал-Анбари е казал:
“Словото душа в този айет означава “съкровено”, и тази версия се потвърждава с това, как е завършил айета.”
Думите дух (рух) и душа (нефс) са от тези слова, които имат наведнъж няколко значения, и само според контекста може да се определи един или друг смисъл.
В действителност те имат различен смисъл, както бе споменато, но някои от тях, образно си приличат в повечето от айетите в Свещения Коран и в хадисите.
Учените са на различно мнение, относно това, дали умира духа или не.
Някои са казали, че духът не умира, и това мнение се базира на казаното от Всевишният Аллах:
Всичко погива освен Неговия Лик.
/28:88/
Други са казали, че духът не умира, и това тяхно мнение се базира на казаното в хадисите, указващи за неговите наслади или обратното, наказанието след раздялата му с тялото, докато Всевишният Аллах не го върне пак в тялото.
Махмуд аш–Шукри Алюси коментирайки този въпрос е казал:
Ще бъде правилно да се каже, че смъртта за духа е раздялата му с тялото.
Ако под смърт се има предвид именно, това, то тогава да, той умира.
А, ако се има предвид, че умирайки духът изчезва, то той не умира.
Той (духът) остава разделен от тялото, докато Всевишният Аллах не го върне обратно в него, и те ще бъдат неразделни завинаги в блаженство или в наказание.”
Али Джадду ал-Хак “Бухус ве Фатава Ислямия фи Кадая Муассира”
Душата Аллах е създал душа (нефс) за всеки от Своите раби, която повелява злото, за да изпита доколко е искрено рабството му към Него.
И е сторил най-силните й качества да са невежеството (ал-джехл), угнетяването (аз-зулм) и скъперничеството (аш-шух).
Затова тя клони към лошото и бяга от доброто, и не обича трудността. Поради това, тя ненавижда каквото и да е натоварване.
Обича да получава дял от всяка дейност, извършвана от раба.
Най-привлекателното нещо за душата е нейното усещане за върховенство и превъзходства над всичко около нея, за покоряването на сърцето и мобилизиране на неговите чувства за обслужване на нейния дял.
А сатаната стои зад нея, и възползвайки се от нейната глупост и скъперничество, й разкрасява делата, чрез които тя получава своите видими и невидими дялове.
Затова душата притиска сърцето, за да може то да нареди на останалите органи да изпълнят онова, което тя иска и желае.
И тъй като самата душа е обичана и онова, към което призовава също е обичано, отдалеченото от Аллах сърце й се подчинява, от което рабът започва да не обича друго, освен себе си; да не спори, освен зa да я защити; да мрази онези, които я мразят.
Той започва да се радва само на онова, на което душата му се радва;
да изпитва мъка само за онова, за което тя изпитва мъка;
да се надява само на онова, на което тя се надява;
да се бои само от онова, от което тя се бои - и така във всички други усещания, докато не се стигне до пълното поробване на сърцето.
Тогава то става неин покорен роб, който изпълнява нарежданията й и безпрекословно изпълнява нейните желания.
Следователно, душата повелява злото:
"И не оневинявам себе си.
Наистина душата повелява злото.
"(Юсюф:53) .
Тя е свидлива, желае да си присвои всичко добро:
" А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите"
(Хашр:9).
Пророкът (с.а.с.) , казва:
"Пазете се от угнетяването, защото в Съдния ден угнетяването [ще се превърне в] тъмнини!
И се пазете от скъперничеството, защото скъперничеството погуби онези, които бяха преди вас, като ги накара да пролеят кръвта си и да си позволят онова, което им е забранено!"
(Муслим)
От Абу Ал-Хиядж Ал-Асади е предадено, че е казал:
"Както обикалях около Свещенния дом, видях един човек да казва само:
"О, Аллах, пази ме от скъперничеството на моята душа", и нищо друго.
Затова го попитах защо го прави, а той каза:
"Ако успея да се предпазя от скъперничеството на моята душа, няма да крада, няма да извършвам прелюбодеяние и няма да върша нищо греховно".
След това разбрах, че този човек е [прочутият със своята щедрост] Абду-р-Рахман ибн Ауф (Р.А).
Страстта Според ислямските теолози, страстта (ал-хауа) е онова, към което клони душата.
Всяка душа, която нейният притежател не е успял да укроти чрез борба, желае спокойствието и сладострастията, независимо дали са физически - като например страстта към яденето, пиенето, половия акт, трупането на пари и т.н.
- или духовни - като обичта към високите длъжности, стремеж към показност, към похвали, желание за популярност и сочене с пръст.
Тя обича спасението и ненавижда да бъде упреквана или обвинявана в грешка.
Обича да е издигната над останалите и ненавижда някой друг да се издигне над пея.
Обича да й се подчиняват, но не обича да се подчинява.
Опасност от следването на страстта (ал-хауа)
Ако човек откликне на всичко, което желае неговата душа с ней-ните страсти, неизбежно ще стигне до гибелта.
Той няма да изпълнява никакво задължение (фарз), защото душата му ненавижда задължаването и обича спокойствието.
И ако все пак в сърцето му е останала малка частица от вярата, и той изпълни някое задължение (фарз), то душата няма да остави това му деяние да остане чисто за пред Аллах, без да вземе своя дял от него.
Тя ще го накара да го извърши с показност или с надменност, смятайки, че той е по-добър от другите в изпълнението на тази дейност, че с извършеното дело той трябва да заеме достойно място сред хората, дори пред Аллах.
По този начин неговата душа ще получи своя дял от това деяние.
Така човекът няма да чувства безпокойство за начина, по който е събрал богатствата си, защото цялото му внимание ще е насочено към душата му - за задоволяване на нейния стремеж към трупане на богатство - без оглед дали това е позволено (халал), или забранено (харам).
Всяко прегрешение, извършвано от раба, се дължи изцяло на невежеството (ал-джехл) или страстта (ал-хауа).
Така например, онзи, който лъже, за да спаси себе си в дадено положение, не би направил това, освен следвайки прищявката на своята душа, обичаща спасението и бояща се от упрека.
Онзи, който краде, също следва прищявките на своята душа, ламтяща за богатства, за да ги харчи за своите страсти.
Онзи, който се стреми към показност, също следва прищявка на своята душа, обичаща издигането в очите на хората.
Така: човек не се забавя за колективната молитва (саля-намаз с джемаат) освен поради следване на прищявката на своята душа, обичаща безгрижието; не се забавя за началния текбир [произнасянето на думите "Аллаху акбар" от имама] без уважителна причина, освен поради следване на някоя прищявка на своята душа;
не изоставя говеенето, освен търсейки несмущавано спокойствие за своята душа; не изоставя допълнителната нощна молитва (каям ал-лейл), освен следвайки прищявката на своята душа, обичаща спокойствието и ненавиждаща затруднението.
Никой учен не отрежда решение по юридическо-богословски въпрос (фетва), противоречащо на общоприетите постановки сред учените, освен, следвайки прищявката на своята душа, обичаща заемането на висок пост при някой управник или бояща се за себе си от това, което може да я сполети, ако каже истината и отсъди друга фетва, несъвпадаща с онова, което иска управникът.
Ето защо, даже и най-малкият пропуск в изпълнението на задълженията (фарзовете) и послушанията не е нищо друго, освен резултат от следването на страстите.
Свещеният Коран на много места ни предупреждава за опасността от следването на страстта.
Всевишния казва:
"Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество?
Нима над него си покровител?"
(Фуркан:43)
Следователно, онзи, който следва страстта си, започва да й служи и да я приема за божество, защото й се подчинява във всичко, което тя му нарежда.
Всевишния казва:
"И не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!"
(Кахф:28)
Когато страстта бива последвана, сърцето започва да нехае за Аллах и връзката с Него се прекъсва.
Всемилостивия казва:
"Да, онези, които угнетяват, следват своите страсти в неведение. "
(Ар-Рум:29).
И още:
"А ако не ти откликнат, знай, че следват само страстите си!"
(Касас:50).
Следователно, неоткликването на призива на призоваващия към напътствието и истината, е плод само на следването на страстта.
Никой дар от Аллах не се е погубвал, и нищо добро не е отнемано от някой раб, освен поради страстта, както е посочено в разказа за Белам в Свещения Коран:
"И прочети им вестта за онзи, на когото дарихме Нашите знамения, а той се изплъзна от тях.
И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от заблудените.
А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях.
Ала той се привържа към земята и последва страстта си, и е като кучето нахвърлиш ли му се, задъхва се, изплезило език, и оставиш ли го, задъхва се пак"
(Араф:175-176).
Свещеният Коран ни напомня, че душата и нейната страст разкрасяват на сърцето извършването на греха, дори ако този грях се изразява в убийство и дори ако това убийство е насочено към най-близките хора, както се споменава в разказа за двамата синове на Адам:
"И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите"
(Маида:30).
И в разказа за Юсуф (А.С.), когато неговият баща Якуб (А.С.) се обръща към останалите си синове, заради онова, което са сторили със своя брат Юсуф:
"Рече: "Да, разкрасили са ви нещо душите ви.
Но най-хубаво е да се търпи.
От Аллах се търси помощ. "
(Юсюф:18).
Душата може да разкраси на човека съдружаването с Всевишния Аллах, и не само това - тя разкрасява и на другите хора това съдружаване.
Ето какво се казва в разказа за Муса и Ас-Самири:
"Рече [Муса]:
"А какво ти бе намерението, о, ас-Самири?"
Рече: "Аз видях това, което те не видяха.
Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах.
Така ми го разкраси душата ми"
(Та Ха:95-96).
И самудяните, народът на пророка Салих (А.С), не са пристъпили към заколването на камилата и не са излъгали своя пророк, освен, следвайки страстта на своите души, която взела връх над тях.
Всевишния казва:
"[Кълна се] и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост! Сполучва онзи, който я пречиства.
А губи онзи, който се омърсява.
Самудяните отричаха поради своето непокорство "
(Шамс:7-11).
/Откъс от книгата “Нека започнем със себе си”автор д-р Маджди Ал Хиляли /
Външните и вътрешни деяния Кое е по-важно – да се справим с чувствата и мислите, които Всевишният Аллах не обича, като например гняв, злоба, показност, високомерие, жестокост в сърцето и т. н. които са присъщи на сърцето или да отделим внимание на външните допълнителни дела такива като намаз, говеене и други ибадети, и изпълнение на обещанията, независимо от факта, че в сърцето присъстват други неща?
Някои от споменатите действия са задължителни, и затова се налага обезателно да им се даде предпочитание, защото Всевишният Аллах е казал в хадис ал-кудси, предаден от Неговия Пратеник (с.а.с.):
“Моят раб няма да се приближи до Мен с нищо по-любимо за Мен, освен чрез религиозните задължения, които Аз Съм му предписал”, след това Всевишният Аллах е казал:
“И Моя раб ще продължи да се приближава към Мен с допълнителни деяния, докато Аз не го заобичам”
Външните физически действия не се приемат и са недействителни докато не съответстват на деянията на сърцето, защото сърцето е подобно на крал а другите органи са подобни на войници.
Ако кралят е грешен, то и войниците са грешни.
Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“В тялото има парче плът: ако то е здраво, то и цялото тяло ще е здраво, а ако е болно, то и цялото тяло ще е болно”.
Така също, скритите деяния на сърцето неизбежно влияят на външните физически деяния.
Ето защо следва да се отдаде предпочитание на онова, което е по-важно, както и да се нарича това външно или вътрешно.
Възможно е, това което се нарича вътрешно да бъде по-задължително, като например очистване от завист и високомерие, защото то е по-важно от допълнителните деяния.
Или пък деянията описани като външни или физически могат да бъдат по-добри, например къямул-лейл (нощния намаз), който е по-добре отколкото простото оставяне на някои мисли, които са в ума, като например ревност и т. н.
Вътрешните и външните деяния се поддържат едни други, и намаза удържа от греховни деяния и създава страх от Аллах и има други важни ефекти.
Намаза се явява най-доброто от деянията и милостинята садака. И Всевишният Аллах знае най-добре!
/Край на казаното от шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах “Маджму ал-Фатава, 6:381/
Затова няма разделение между поправяне на вътрешното и поправяне на външното или пък физическо.
Външните актове на поклонение ибадет, които човек изпълнява с физическите си органи– ако той ги прави заради Аллах – извън всякакво съмнение ще влияят на вътрешната природа.
Например, Пророкът (с.а.с.) , е казал:
“Дали да не ви известя за онова, което ще премахне злото от сърцето?
Това е говеене по три дни всеки месец”./
Този хадис е сведен от ан-Насаи 2386, квалифициран от шейх ал-Албани като достоверен сахих в “Сахих ан-Насаи”, 2249/.
Злото сърце, това е затаена вражда, ненавист и завист.
Едно от най-важните средства за излекуване на болестите поразили сърцето се явява изучаването и размишленията над текстовете, включващи предупреждения за онзи, който оставя тези болести да гният в сърцето, както в хадиса в който Пророка (с.а.с.) , е казал:
“Няма да влезе в Дженнета човека, в чието сърце има мизерна част високомерие”.
/Този хадис е сведен от Муслим, (91)/
И хадисът, в който се споменава, че Джехеннема е казал:
“Моят дял – са високомерните”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (4850), и Муслим (2846) /
И хадисът:
“В Деня Къямет високомерието ще бъде събрано като мравки във формата на човек”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2492, и е квалифициран от шейх ал-Албани като надежден хасен в “Сахих ат-Тирмизи, (2025) /
И Пророкът (с.а.с.) , е казал:
“Болестта на общностите преди вас е започнала да се разпространява сред вас (и това са) завистта и ненавистта.
Това бръсне, аз не казвам, че това бръсне косите, но бръсне религията. Кълна се в Този, в Чиято Длан е моята душа, вие няма да влезете в Дженнета, докато не повярвате, и няма да повярвате, докато не се заобичате един друг.
Дали да не ви укажа това, посредством, което ще се заобичате един друг. Разпространявайте “селяма” сред вас”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2510, и е квалифициран като надежден хасен от шейх ал-Албани в “Сахих ат-Тирмизи, (2038) /
Който с искреност размишлява над подобни предупреждения за болестите на сърцето, то той извън всякакво съмнение ще очисти от тях своето сърце и ще търси помощ при извършването на външните деяния, отправяйки дуа към Всевишният Аллах за очистване на сърцето от ненавистта, завистта, злобата, и т.н., както е казал Всевишният Аллах за дуата на правоверните в Свещения Коран:
И не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха!
/59:10/
Сумирайки мнението на учените по въпроса за мислите, може да се определят пет степени на греховни и благи мисли, възникващи в душата на човека:
1.Мимолетна мисъл (хаджис), идваща наум;
2.Мисъл (хатир), представляваща определена идея, възникнала в душата;
3.Нашепванията на душата (хадисан-нефс) се подразбира неопределено намерение да се направи нещо или въздържането от това;
4.Намерение (хамм) представлява склонност да се извърши някаква постъпка;
5.Решение (азм) да се предприема нещо.
Учените улема са на единно мнение, че мимолетните мисли не са наказуеми, защото те не зависят от действията на човека.
Що се отнася до мислите и нашепванията на душата, независимо, че човек има сили да ги избегне, отричайки веднага на момента, когато те възникнат, те също така не се отчитат в съответствие с достоверния хадис, свързан с този въпрос.
Ако говорим за намерението, то както се обяснява в достоверния хадис, намерението да се извърши добра постъпка се записва като една добра постъпка, докато в същото време, ако [има само] намерение да се извърши лоша постъпка, то тя не се записва.
Решението да се постъпва лошо, според мнението на учените улема, се отчита.
В книгата “Ал-Баззазийя” се казва следното:
“Ако някой има намерение да извърши грях – то това не се счита за грях, докато човек не приеме решение да постъпи лошо.
Ако някой реши да постъпи лошо, той греши, но не извършва гряха с действието.”
[Ибн Нуджайм, “Аль-Ашбах ва аль-Надхаир”].
Коментирайки хадиса, предаден от Ибн Аббас, в книгата си “Фатх ал-Бари” Ибн Хаджар ал-Аскаляни рахимеху Аллах, е написал, че такова е било мнението на Бакилляни и Кади Ияд е казал, че така са смятали болшинството от първите мюсюлмани и учени.
Това особено важи за душата (нефс), около 300 пъти или повече.
Учените са на различно мнение относно тълкуването на тези думи.
Дали те имат еднакъв смисъл или имат различни значения?
Една група учени са казали:
Тези две думи имат еднакъв смисъл.
Има достоверни хадиси от Пратеникът на Аллах (с.а.с) , където не се прави разлика между тези две думи.
В един от тези хадиси се предава с думи от Баззар, с достоверна верига на разказвачи, от Абу Хурейра, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Когато смъртта достигне до мюсюлманина и когато той види, каквото види, той ще пожелае неговата душа (нефс) да го напусне и Всевишният Аллах желае среща с него.
Когато духът (рух) на мюсюлманина се издигне в небесата, около него се събират духовете (арвах) на другите мюсюлмани, за да узнаят от него вести за жителите на земята”.
В този хадис не се прави никаква разлика между тези две понятия.
Другата група учени са казали:
Тези две думи имат различно значение.
Духът (рух), е онова, в което съществува живота, а душата (нефс), това са тялото и духа (рух), взети заедно.
Получава се така, че душа(нефс) има две ръце, два крака, две очи и глава, която управлява тези части на тялото.
Тя чувства, радва се и се натъжава.
Духът (рух), е висше светлинно тяло, което се разпростира по цялото тяло, подобно на водата в цветето, по заповед на Всевишният Аллах.
Духът (рух) не се променя, не се поддава на деление.
Според мярката на използването му да се доближи до Всевишният Аллах, човека духовно се обогатява и придобива щастие.
Думата дух (рух) в Свещения Коран и в Благородната Сунна на Пророка (с.а.с.), се представя под различен смисъл.
Понякога като “откровение”, както в казаното от Всевишният Аллах:
По Своя повеля Той праща Духа (Своето Откровение), на когото пожелае от Своите раби, за да предупреди за Деня на срещата.
/40:15/
¬ Откровението е назовано от Всевишният Аллах “Дух”, защото то указва пътя към истината след неверието куфур, давайки да се разбере, че живот без вяра е равносилно на смърт, и така Всевишният Аллах е оживил човечеството с духа (тоест с Откровението).
В тафсира на Ибн ас-Саади се казва:
Всевишният Аллах е напомнил за Своята велика милост по отношение на човечеството.
Тук става дума за посланието-ресала и откровението-вахий на Аллах.
По Своя повеля Той праща Духа (Своето Откровение) Всевишният Аллах е нарекъл откровението Дух, защото човешките души се нуждаят от него така, както безжизнените тела се нуждаят от душа.
Човешките тела не са способни да преживяват без душа, и човешките сърца не са способни да придобият покой без духа откровението-вахий на Аллах.
Всевишният Аллах по Своя повеля Той праща Духа (Своето Откровение), за да придобият велико благо Неговите раби и да извлекат от това велика полза.
А що се отнася до на когото пожелае от Своите раби, то това са благородните пратениците, които Всевишният Аллах е превъзнесъл над останалите творения и ги е почел с правото да чуят небесната истина и първи да я отнесат на останалите хора.
Пророците и пратениците са помагали на рабите на Аллах да получат правата вяра и щастието в живота си на земята и след смъртта.
Затова Всевишният Аллах е казал:
За да предупреди за Деня на срещата.
Те са призовавали своите последователи да се готвят за този Ден и да вършат благочестиви дела, за да заслужат спасение и избавление.
Всевишният Аллах е нарекъл този ден "Денят ат-Таляк" Деня на срещата, защото, именно, в този ден творенията ще се срещнат със своя Аллах, един с друг, а така също и със своите деяния.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 1594-1595/
Също така с думата дух (рух) е назован Ангелът Джабраил алейхисселям.
Всевишният Аллах е казал:
Спусна го довереният Дух [Джебраил] в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите на ясен арабски език.
/26:193-195/
Тълкувайки тези айети Ибн ас-Саади е казал:
Спусна го довереният Дух [Джебраил], т.е. това откровение е дошло до пророка Мухаммед (с.а.с.) , чрез най-достойния и най-силния измежду Ангелите -благородния Джебраил алейхисселям. Всевишният Аллах го е нарекъл довереният, защото е знаел, че благородния Джебраил алейхисселям, ще изпълни мисията без преувеличения и пропуски.
О, Мухаммед! Верният пратеник го спусна в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите, които призовават околните да тръгнат по правия път и ги предупреждава за заблудата.
Свещеният Коран е низпослан на ясен арабски език.
Арабският език се явява най-добрия измежду езиците на света и се различава със своята удивителна яснота и разбираемост.
Такъв е бил езикът на арабите, при които е бил отправен пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) , и които първи са се докоснали до неговите прекрасни проповеди.
Замислете се над многочислените достойнства на последната Свещена Книга, която се явява най-добрата измежду божествените откровения.
Тя е била низпослана посредством най-добрия измежду Ангелите в сърцето на най-добрия измежду обитателите на земята.
Тя е била унаследена от най-добрия народ, който някога е живял на нашата планета.
И накрая, тя е била низпослана на най-прекрасния и най-богатия от земните езици, а именно, ясния арабски език.”
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 1279/
И още Всевишният Аллах е казал:
И го подкрепихме със светия дух.
/2:253/
Това означава, че е бил подкрепен от Всевишния Аллах със силна вяра иман и твърда убеденост якин, също така бил дарен със силата да изпълнява онова, което Аллах му е повелил.
Съществува мнение, че под свят дух се разбира Ангелът Джебраил, посредством който Всевишният Аллах е помагал и поддържал пророка Иса алейхисселям.
Но първото тълкувание се явява по-достоверно.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр.158/
Всевишният Аллах е казал:
Така и на теб [о, Мухаммед] разкрихме дух [т.е. Свещения Коран] с Нашата повеля.
/42:52/
Ние вече низпослахме откровението на предишните пратеници.
А сега Ние ти изпращаме Свещения Коран.
Всевишният Аллах го е назовал дух, защото духът дава живот на неподвижното тяло, а Свещения Коран вдъхва живот на човешките сърца и души, той също така открива пред тях вратата на земното и духовно благополучие.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 1655/
Във всеки случай, въпросът, за който питат, е същия, с който юдеите са попитали Пратеникът на Аллах (с.а.с.), на който въпрос Свещения Коран е дал отговор:
И те питат за душата.
Кажи: “Душата е възникнала по повеля на моя Повелител.
На вас ви е дадено само малко от знанието за нея.”
/17:85/
От това откровение следва, че е по-добре да се въздържаме от въпроси, ако възнамеряваме да се заяждаме с този, на който задаваме въпроса, или се стремим да го изобличим в неосведоменост.
Не бива да оставяме важните въпроси и да питаме за душата, знанието за която е скрито от хората.
Нито един човек не е способен да опише душата или нейната същност.
А и за това няма необходимост, още повече, че много хора са лишени от знания, от които се нуждаят всички творения.
Ето защо Всевишният Аллах е повелил на Своя пратеник (с.а.с.), да отговори на онези, които го питат за душата:
Кажи: “Душата е възникнала по повеля на моя Повелител.
На вас ви е дадено само малко от знанието за нея.”
Душата се явява едно от многото творения, които са възникнали по волята на Аллах.
Знанията за тънкостите на душата няма да донесе на хората повече полза, още повече, че хората не знаят за други по-важни неща.
От всичко казано следва, че ако човек смята за целесъобразно да не отговаря на зададен въпрос, то той е длъжен да постъпи така, както смята за необходимо, и да покаже на задаващия въпроса това, от което той повече се нуждае и какво може да му донесе повече полза.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 957/
Същността и действителността на Духа (рух), чрез който човек е свързан с живота, не ги познава никой, освен Всевишният Аллах, и Той Всемогъщия и Великия не е предал тези знания на Своите раби.
Всевишният Аллах е вселил Душа в тялото на Адам алейхисселям, а след това и в неговите потомци.
Това е творение на Всевишния и Всемогъщ Аллах.
Що се отнася до думата душа (нефс), то арабите я използват по различен начин.
Например, те казват: “Излезе му душата”, т.е. неговия дух, или “В душата на този човек се прави това и това”, т.е. в неговите мисли.
Или както се казва: “Той е погубил своята душа”, т.е. докарал я е до гибел.
Думата душа във всички приведените примери означава човек изобщо.
Както е казал Всевишният Аллах:
И не убивайте сами себе си!
/4:29/
Всевишният Аллах е забранил на мюсюлманите да се убиват един друг и да убиват сами себе си.
Тази забран включва в себе си забраната за подлагане на собствения си живот на опасности и извършване на постъпки, които могат да доведат до телесни повреди и гибел.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр. 294/
Думата душа се използва още и като кръв.
Арабите казват:
“Протече му душата”, защото душата се разделя с тялото, след загубата на кръв.
В Свещения Коран думата душа се използва и по отношение на Всевишният Аллах.
В Свещения Коран е казано: Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа.
Ти си Знаещия съкровеното.
/5:116/
Ибн ал-Анбари е казал:
“Словото душа в този айет означава “съкровено”, и тази версия се потвърждава с това, как е завършил айета.”
Думите дух (рух) и душа (нефс) са от тези слова, които имат наведнъж няколко значения, и само според контекста може да се определи един или друг смисъл.
В действителност те имат различен смисъл, както бе споменато, но някои от тях, образно си приличат в повечето от айетите в Свещения Коран и в хадисите.
Учените са на различно мнение, относно това, дали умира духа или не.
Някои са казали, че духът не умира, и това мнение се базира на казаното от Всевишният Аллах:
Всичко погива освен Неговия Лик.
/28:88/
Други са казали, че духът не умира, и това тяхно мнение се базира на казаното в хадисите, указващи за неговите наслади или обратното, наказанието след раздялата му с тялото, докато Всевишният Аллах не го върне пак в тялото.
Махмуд аш–Шукри Алюси коментирайки този въпрос е казал:
Ще бъде правилно да се каже, че смъртта за духа е раздялата му с тялото.
Ако под смърт се има предвид именно, това, то тогава да, той умира.
А, ако се има предвид, че умирайки духът изчезва, то той не умира.
Той (духът) остава разделен от тялото, докато Всевишният Аллах не го върне обратно в него, и те ще бъдат неразделни завинаги в блаженство или в наказание.”
Али Джадду ал-Хак “Бухус ве Фатава Ислямия фи Кадая Муассира”
Душата Аллах е създал душа (нефс) за всеки от Своите раби, която повелява злото, за да изпита доколко е искрено рабството му към Него.
И е сторил най-силните й качества да са невежеството (ал-джехл), угнетяването (аз-зулм) и скъперничеството (аш-шух).
Затова тя клони към лошото и бяга от доброто, и не обича трудността. Поради това, тя ненавижда каквото и да е натоварване.
Обича да получава дял от всяка дейност, извършвана от раба.
Най-привлекателното нещо за душата е нейното усещане за върховенство и превъзходства над всичко около нея, за покоряването на сърцето и мобилизиране на неговите чувства за обслужване на нейния дял.
А сатаната стои зад нея, и възползвайки се от нейната глупост и скъперничество, й разкрасява делата, чрез които тя получава своите видими и невидими дялове.
Затова душата притиска сърцето, за да може то да нареди на останалите органи да изпълнят онова, което тя иска и желае.
И тъй като самата душа е обичана и онова, към което призовава също е обичано, отдалеченото от Аллах сърце й се подчинява, от което рабът започва да не обича друго, освен себе си; да не спори, освен зa да я защити; да мрази онези, които я мразят.
Той започва да се радва само на онова, на което душата му се радва;
да изпитва мъка само за онова, за което тя изпитва мъка;
да се надява само на онова, на което тя се надява;
да се бои само от онова, от което тя се бои - и така във всички други усещания, докато не се стигне до пълното поробване на сърцето.
Тогава то става неин покорен роб, който изпълнява нарежданията й и безпрекословно изпълнява нейните желания.
Следователно, душата повелява злото:
"И не оневинявам себе си.
Наистина душата повелява злото.
"(Юсюф:53) .
Тя е свидлива, желае да си присвои всичко добро:
" А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите"
(Хашр:9).
Пророкът (с.а.с.) , казва:
"Пазете се от угнетяването, защото в Съдния ден угнетяването [ще се превърне в] тъмнини!
И се пазете от скъперничеството, защото скъперничеството погуби онези, които бяха преди вас, като ги накара да пролеят кръвта си и да си позволят онова, което им е забранено!"
(Муслим)
От Абу Ал-Хиядж Ал-Асади е предадено, че е казал:
"Както обикалях около Свещенния дом, видях един човек да казва само:
"О, Аллах, пази ме от скъперничеството на моята душа", и нищо друго.
Затова го попитах защо го прави, а той каза:
"Ако успея да се предпазя от скъперничеството на моята душа, няма да крада, няма да извършвам прелюбодеяние и няма да върша нищо греховно".
След това разбрах, че този човек е [прочутият със своята щедрост] Абду-р-Рахман ибн Ауф (Р.А).
Страстта Според ислямските теолози, страстта (ал-хауа) е онова, към което клони душата.
Всяка душа, която нейният притежател не е успял да укроти чрез борба, желае спокойствието и сладострастията, независимо дали са физически - като например страстта към яденето, пиенето, половия акт, трупането на пари и т.н.
- или духовни - като обичта към високите длъжности, стремеж към показност, към похвали, желание за популярност и сочене с пръст.
Тя обича спасението и ненавижда да бъде упреквана или обвинявана в грешка.
Обича да е издигната над останалите и ненавижда някой друг да се издигне над пея.
Обича да й се подчиняват, но не обича да се подчинява.
Опасност от следването на страстта (ал-хауа)
Ако човек откликне на всичко, което желае неговата душа с ней-ните страсти, неизбежно ще стигне до гибелта.
Той няма да изпълнява никакво задължение (фарз), защото душата му ненавижда задължаването и обича спокойствието.
И ако все пак в сърцето му е останала малка частица от вярата, и той изпълни някое задължение (фарз), то душата няма да остави това му деяние да остане чисто за пред Аллах, без да вземе своя дял от него.
Тя ще го накара да го извърши с показност или с надменност, смятайки, че той е по-добър от другите в изпълнението на тази дейност, че с извършеното дело той трябва да заеме достойно място сред хората, дори пред Аллах.
По този начин неговата душа ще получи своя дял от това деяние.
Така човекът няма да чувства безпокойство за начина, по който е събрал богатствата си, защото цялото му внимание ще е насочено към душата му - за задоволяване на нейния стремеж към трупане на богатство - без оглед дали това е позволено (халал), или забранено (харам).
Всяко прегрешение, извършвано от раба, се дължи изцяло на невежеството (ал-джехл) или страстта (ал-хауа).
Така например, онзи, който лъже, за да спаси себе си в дадено положение, не би направил това, освен следвайки прищявката на своята душа, обичаща спасението и бояща се от упрека.
Онзи, който краде, също следва прищявките на своята душа, ламтяща за богатства, за да ги харчи за своите страсти.
Онзи, който се стреми към показност, също следва прищявка на своята душа, обичаща издигането в очите на хората.
Така: човек не се забавя за колективната молитва (саля-намаз с джемаат) освен поради следване на прищявката на своята душа, обичаща безгрижието; не се забавя за началния текбир [произнасянето на думите "Аллаху акбар" от имама] без уважителна причина, освен поради следване на някоя прищявка на своята душа;
не изоставя говеенето, освен търсейки несмущавано спокойствие за своята душа; не изоставя допълнителната нощна молитва (каям ал-лейл), освен следвайки прищявката на своята душа, обичаща спокойствието и ненавиждаща затруднението.
Никой учен не отрежда решение по юридическо-богословски въпрос (фетва), противоречащо на общоприетите постановки сред учените, освен, следвайки прищявката на своята душа, обичаща заемането на висок пост при някой управник или бояща се за себе си от това, което може да я сполети, ако каже истината и отсъди друга фетва, несъвпадаща с онова, което иска управникът.
Ето защо, даже и най-малкият пропуск в изпълнението на задълженията (фарзовете) и послушанията не е нищо друго, освен резултат от следването на страстите.
Свещеният Коран на много места ни предупреждава за опасността от следването на страстта.
Всевишния казва:
"Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество?
Нима над него си покровител?"
(Фуркан:43)
Следователно, онзи, който следва страстта си, започва да й служи и да я приема за божество, защото й се подчинява във всичко, което тя му нарежда.
Всевишния казва:
"И не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!"
(Кахф:28)
Когато страстта бива последвана, сърцето започва да нехае за Аллах и връзката с Него се прекъсва.
Всемилостивия казва:
"Да, онези, които угнетяват, следват своите страсти в неведение. "
(Ар-Рум:29).
И още:
"А ако не ти откликнат, знай, че следват само страстите си!"
(Касас:50).
Следователно, неоткликването на призива на призоваващия към напътствието и истината, е плод само на следването на страстта.
Никой дар от Аллах не се е погубвал, и нищо добро не е отнемано от някой раб, освен поради страстта, както е посочено в разказа за Белам в Свещения Коран:
"И прочети им вестта за онзи, на когото дарихме Нашите знамения, а той се изплъзна от тях.
И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от заблудените.
А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях.
Ала той се привържа към земята и последва страстта си, и е като кучето нахвърлиш ли му се, задъхва се, изплезило език, и оставиш ли го, задъхва се пак"
(Араф:175-176).
Свещеният Коран ни напомня, че душата и нейната страст разкрасяват на сърцето извършването на греха, дори ако този грях се изразява в убийство и дори ако това убийство е насочено към най-близките хора, както се споменава в разказа за двамата синове на Адам:
"И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите"
(Маида:30).
И в разказа за Юсуф (А.С.), когато неговият баща Якуб (А.С.) се обръща към останалите си синове, заради онова, което са сторили със своя брат Юсуф:
"Рече: "Да, разкрасили са ви нещо душите ви.
Но най-хубаво е да се търпи.
От Аллах се търси помощ. "
(Юсюф:18).
Душата може да разкраси на човека съдружаването с Всевишния Аллах, и не само това - тя разкрасява и на другите хора това съдружаване.
Ето какво се казва в разказа за Муса и Ас-Самири:
"Рече [Муса]:
"А какво ти бе намерението, о, ас-Самири?"
Рече: "Аз видях това, което те не видяха.
Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах.
Така ми го разкраси душата ми"
(Та Ха:95-96).
И самудяните, народът на пророка Салих (А.С), не са пристъпили към заколването на камилата и не са излъгали своя пророк, освен, следвайки страстта на своите души, която взела връх над тях.
Всевишния казва:
"[Кълна се] и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост! Сполучва онзи, който я пречиства.
А губи онзи, който се омърсява.
Самудяните отричаха поради своето непокорство "
(Шамс:7-11).
/Откъс от книгата “Нека започнем със себе си”автор д-р Маджди Ал Хиляли /
Външните и вътрешни деяния Кое е по-важно – да се справим с чувствата и мислите, които Всевишният Аллах не обича, като например гняв, злоба, показност, високомерие, жестокост в сърцето и т. н. които са присъщи на сърцето или да отделим внимание на външните допълнителни дела такива като намаз, говеене и други ибадети, и изпълнение на обещанията, независимо от факта, че в сърцето присъстват други неща?
Някои от споменатите действия са задължителни, и затова се налага обезателно да им се даде предпочитание, защото Всевишният Аллах е казал в хадис ал-кудси, предаден от Неговия Пратеник (с.а.с.):
“Моят раб няма да се приближи до Мен с нищо по-любимо за Мен, освен чрез религиозните задължения, които Аз Съм му предписал”, след това Всевишният Аллах е казал:
“И Моя раб ще продължи да се приближава към Мен с допълнителни деяния, докато Аз не го заобичам”
Външните физически действия не се приемат и са недействителни докато не съответстват на деянията на сърцето, защото сърцето е подобно на крал а другите органи са подобни на войници.
Ако кралят е грешен, то и войниците са грешни.
Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“В тялото има парче плът: ако то е здраво, то и цялото тяло ще е здраво, а ако е болно, то и цялото тяло ще е болно”.
Така също, скритите деяния на сърцето неизбежно влияят на външните физически деяния.
Ето защо следва да се отдаде предпочитание на онова, което е по-важно, както и да се нарича това външно или вътрешно.
Възможно е, това което се нарича вътрешно да бъде по-задължително, като например очистване от завист и високомерие, защото то е по-важно от допълнителните деяния.
Или пък деянията описани като външни или физически могат да бъдат по-добри, например къямул-лейл (нощния намаз), който е по-добре отколкото простото оставяне на някои мисли, които са в ума, като например ревност и т. н.
Вътрешните и външните деяния се поддържат едни други, и намаза удържа от греховни деяния и създава страх от Аллах и има други важни ефекти.
Намаза се явява най-доброто от деянията и милостинята садака. И Всевишният Аллах знае най-добре!
/Край на казаното от шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах “Маджму ал-Фатава, 6:381/
Затова няма разделение между поправяне на вътрешното и поправяне на външното или пък физическо.
Външните актове на поклонение ибадет, които човек изпълнява с физическите си органи– ако той ги прави заради Аллах – извън всякакво съмнение ще влияят на вътрешната природа.
Например, Пророкът (с.а.с.) , е казал:
“Дали да не ви известя за онова, което ще премахне злото от сърцето?
Това е говеене по три дни всеки месец”./
Този хадис е сведен от ан-Насаи 2386, квалифициран от шейх ал-Албани като достоверен сахих в “Сахих ан-Насаи”, 2249/.
Злото сърце, това е затаена вражда, ненавист и завист.
Едно от най-важните средства за излекуване на болестите поразили сърцето се явява изучаването и размишленията над текстовете, включващи предупреждения за онзи, който оставя тези болести да гният в сърцето, както в хадиса в който Пророка (с.а.с.) , е казал:
“Няма да влезе в Дженнета човека, в чието сърце има мизерна част високомерие”.
/Този хадис е сведен от Муслим, (91)/
И хадисът, в който се споменава, че Джехеннема е казал:
“Моят дял – са високомерните”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (4850), и Муслим (2846) /
И хадисът:
“В Деня Къямет високомерието ще бъде събрано като мравки във формата на човек”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2492, и е квалифициран от шейх ал-Албани като надежден хасен в “Сахих ат-Тирмизи, (2025) /
И Пророкът (с.а.с.) , е казал:
“Болестта на общностите преди вас е започнала да се разпространява сред вас (и това са) завистта и ненавистта.
Това бръсне, аз не казвам, че това бръсне косите, но бръсне религията. Кълна се в Този, в Чиято Длан е моята душа, вие няма да влезете в Дженнета, докато не повярвате, и няма да повярвате, докато не се заобичате един друг.
Дали да не ви укажа това, посредством, което ще се заобичате един друг. Разпространявайте “селяма” сред вас”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2510, и е квалифициран като надежден хасен от шейх ал-Албани в “Сахих ат-Тирмизи, (2038) /
Който с искреност размишлява над подобни предупреждения за болестите на сърцето, то той извън всякакво съмнение ще очисти от тях своето сърце и ще търси помощ при извършването на външните деяния, отправяйки дуа към Всевишният Аллах за очистване на сърцето от ненавистта, завистта, злобата, и т.н., както е казал Всевишният Аллах за дуата на правоверните в Свещения Коран:
И не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха!
/59:10/
Сумирайки мнението на учените по въпроса за мислите, може да се определят пет степени на греховни и благи мисли, възникващи в душата на човека:
1.Мимолетна мисъл (хаджис), идваща наум;
2.Мисъл (хатир), представляваща определена идея, възникнала в душата;
3.Нашепванията на душата (хадисан-нефс) се подразбира неопределено намерение да се направи нещо или въздържането от това;
4.Намерение (хамм) представлява склонност да се извърши някаква постъпка;
5.Решение (азм) да се предприема нещо.
Учените улема са на единно мнение, че мимолетните мисли не са наказуеми, защото те не зависят от действията на човека.
Що се отнася до мислите и нашепванията на душата, независимо, че човек има сили да ги избегне, отричайки веднага на момента, когато те възникнат, те също така не се отчитат в съответствие с достоверния хадис, свързан с този въпрос.
Ако говорим за намерението, то както се обяснява в достоверния хадис, намерението да се извърши добра постъпка се записва като една добра постъпка, докато в същото време, ако [има само] намерение да се извърши лоша постъпка, то тя не се записва.
Решението да се постъпва лошо, според мнението на учените улема, се отчита.
В книгата “Ал-Баззазийя” се казва следното:
“Ако някой има намерение да извърши грях – то това не се счита за грях, докато човек не приеме решение да постъпи лошо.
Ако някой реши да постъпи лошо, той греши, но не извършва гряха с действието.”
[Ибн Нуджайм, “Аль-Ашбах ва аль-Надхаир”].
Коментирайки хадиса, предаден от Ибн Аббас, в книгата си “Фатх ал-Бари” Ибн Хаджар ал-Аскаляни рахимеху Аллах, е написал, че такова е било мнението на Бакилляни и Кади Ияд е казал, че така са смятали болшинството от първите мюсюлмани и учени.
Може ли жената да си прави пиърсинг (да се украси с обица на пъпа), при условие, че това няма да е видно?
"Жената има право да се украсява със злато и сребро, в съответствие с обичаите, които са разпространени в нейното общество.
Това се посочва в хадис сведен от Ибн Маджа/3595 От Али Ибн Аби Талиб (r.a.) , се предава, че:
"Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , взе в лявата ръка коприна, а в дясната злато, после ги повдигна и каза:
"Тези две вещи са харам за мъжете от моята общност, но са разрешени за жените ".
/Шейх ал-Албани е потвърдил достоверността на този хадис в "Сахих Ибн Маджа"./
Затова пиърсинг на пъпа се явява позволено в случай, че са спазени следните условия:
1. Това не трябва да се прави в знак принадлежност към обществото на неверниците.
2. Това не трябва да се вижда от никой друг, освен нейния съпруг.
3. Това не трябва да води до нарушение на здравето.
4. Необходимо е също така украшение в такъв вид да е разпространено като женско украшение, тъй като на жената се разрешава да използва златото в качеството му на украшения, а не за всякакви цели.
Ибн Кудама рахимеху Аллах, е писал:
"Разрешено е на жените да използват за украшения злато, сребро и всякакви други скъпоценности, които е прието да се смятат за женски украшения, като например, гривни за ръце и крака, обици, пръстени, а така също и всичко, което те слагат на лицето, шиите, ръцете, краката и ушите.
Това, което не се смята за тяхно украшение, като например, колани, пояси или други подобни мъжки украшения, са забранени за тях.
Също както и за мъжете не е позволено да използват женски украшения".
/Виж "ал-Мугни" 2/325./
Шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, бил запитан за решението (хукм) на Шерията относно пиърсинг на носа при момиче с цел украшение, и той отговорил:
"Правилното мнение се заключава в това, че позволено се явява дупченето на ушите, тъй като това е пътя за разрешено украшение, също така достоверно известно е, че жените на сподвижниците радияллаху анхум, са носили обици.
И въпреки, че тази процедура е болезнена, тя не е опасна.
И ако това се направи в детството, то зарастването ще протече много по-бързо.
Що се отнася до пиърсинг на носа, то аз не помня някой от учените да говори за това.
Ние смятаме, че това е издевателство и обезобразяване на творението, въпреки, че навярно някой не смята така, както ние.
Ако в държавата, където живее жената, пиърсинг на ноздрите се смята за украшение, то тогава в това няма нищо страшно ".
/Виж "Маджмуа ал-Фатава Ибн Усеймин", 11/№69./ http://www.islamqa.com/ar/ref/103996/
Това се посочва в хадис сведен от Ибн Маджа/3595 От Али Ибн Аби Талиб (r.a.) , се предава, че:
"Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , взе в лявата ръка коприна, а в дясната злато, после ги повдигна и каза:
"Тези две вещи са харам за мъжете от моята общност, но са разрешени за жените ".
/Шейх ал-Албани е потвърдил достоверността на този хадис в "Сахих Ибн Маджа"./
Затова пиърсинг на пъпа се явява позволено в случай, че са спазени следните условия:
1. Това не трябва да се прави в знак принадлежност към обществото на неверниците.
2. Това не трябва да се вижда от никой друг, освен нейния съпруг.
3. Това не трябва да води до нарушение на здравето.
4. Необходимо е също така украшение в такъв вид да е разпространено като женско украшение, тъй като на жената се разрешава да използва златото в качеството му на украшения, а не за всякакви цели.
Ибн Кудама рахимеху Аллах, е писал:
"Разрешено е на жените да използват за украшения злато, сребро и всякакви други скъпоценности, които е прието да се смятат за женски украшения, като например, гривни за ръце и крака, обици, пръстени, а така също и всичко, което те слагат на лицето, шиите, ръцете, краката и ушите.
Това, което не се смята за тяхно украшение, като например, колани, пояси или други подобни мъжки украшения, са забранени за тях.
Също както и за мъжете не е позволено да използват женски украшения".
/Виж "ал-Мугни" 2/325./
Шейх Мухаммед Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, бил запитан за решението (хукм) на Шерията относно пиърсинг на носа при момиче с цел украшение, и той отговорил:
"Правилното мнение се заключава в това, че позволено се явява дупченето на ушите, тъй като това е пътя за разрешено украшение, също така достоверно известно е, че жените на сподвижниците радияллаху анхум, са носили обици.
И въпреки, че тази процедура е болезнена, тя не е опасна.
И ако това се направи в детството, то зарастването ще протече много по-бързо.
Що се отнася до пиърсинг на носа, то аз не помня някой от учените да говори за това.
Ние смятаме, че това е издевателство и обезобразяване на творението, въпреки, че навярно някой не смята така, както ние.
Ако в държавата, където живее жената, пиърсинг на ноздрите се смята за украшение, то тогава в това няма нищо страшно ".
/Виж "Маджмуа ал-Фатава Ибн Усеймин", 11/№69./ http://www.islamqa.com/ar/ref/103996/
Хората и техните постъпки
Постъпките на рабите са сътворени и предопределени от Всевишният Аллах Хората и техните постъпки, както и всичко останало са творения на Всевишният Аллах.
На Него изначално е било известно, кой от рабите Той ще създаде и какви постъпки те ще извършват.
Всичко това е било записано в Лаухи Мехфуз.
Всевишният Аллах ги е създал такива, каквито Той е пожелал и предначертаната им съдба се сбъдва.
Хората постъпват така, както Всевишният Аллах е пожелал.
Всевишният Аллах води по правия път онези, на които е пожелал щастие, и отклонява от този път онези, на които е предписал да бъдат нещастни.
На Всевишният Аллах изначално е било известно, кой ще попадне в Дженнета, и по този начин Той му е облекчил постъпките, които ще го заведат там.
На Всевишният Аллах също така е било известно, кой ще попадне в Джехеннема, и Той му е облекчил постъпките, които ще го отведат там.
Казаното се потвърждава от казаното в Свещения Коран: Аллах е сътворил вас и онова, което правите.
/37:96/
И всяко нещо, което са извършили,
[е записано от меляикетата]
в книгите [ на делата]/
54:52/
Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после ви стори съпрузи.
И никоя жена не забременява и не ражда без Неговото знание.
И нито се дава дълголетие на дълголетник, нито се скъсява възрастта, без да е записано в Книга
[Лаухи Мехфуз].
Наистина, това е лесно за Аллах.
/35:11/
Когото Аллах напъти, той е на правия път.
А когото остави в заблуда, тези са губещите.
/7:178/
Твоят Повелител най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае този, който следва правия път.
/16:125/
Коментирайки даденото съждение, шейх Мухаммед Ибн Салих ал-Усеймин рахимеху Аллах, е написал:
“Деянията на раба зависят от неговите желания и възможности, а тези желания е вложил в душата на човека, именно Аллах, и го е надарил с тези възможности също Всемогъщия и Велик Аллах.
Той Всевишният Аллах твори причината, която се въплъщава в резултат.
Затова казваме, че този който създава причината, той създава и следствието.
Следователно, ние признаваме Всевишният Аллах като Творец на човешките деяния, защото тези деяния се определят от желанията и възможности.
Ако човек е бил лишен от желания или възможности, той не би могъл да извърши каквото и да е.
Този, който иска да направи нещо, но не е способен за това, то той не го извършва.
И този, който може да направи нещо, но не иска, то той също не го прави.
Всяко деяние е резултат от твърдо желание и необходими възможности, и Всевишният Аллах ги е сътворил.
По пътя на такива разсъждения разбираме, защо Всевишният Аллах може да бъде наречен Творец на човешките деяния.
Наред с това човека извършва своите постъпки сам.
Той извършва умиването абдест, изпълнява намаз, плаща зекят и говее.
Той извършва поклонението Хадж и Умра, подчинява се на Всевишният Аллах и не Му се подчинява.
Всичко това се определя от неговите желания и възможности, които е сътворил Всемогъщия и Велик Аллах”.
/Виж: Ал-Усеймин М. Ал-Када ве ал-Кадар.
Кахира: Матаби‘ Ибн Теймийа.
Стр. 56-57./
От многочислените хадиси също така следва, че на Всевишният Аллах е било известно това, което те ще извършат.
Той Всевишният Аллах е предопределил тяхната съдба и е приел окончателното решение.
Той е знаел, какъв, щастлив или нещастен край ги очаква. Но независимо от това, предопределението не пречи на човека да извършва това, което той пожелае.
“Трудете се, тъй като на всеки ще бъде облекчен пътя за това, за което той е бил създаден”.
Хадиси, доказващи, че постъпките на рабите са предопределени Деяния и постъпките на рабите са предопределени, и клонките (калем) вече са изсъхнали Имам Муслим в своя сборник “Сахих” е свел с думи от Джабир, че Сурака Ибн Малик Ибн Джушум веднъж казал:
“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е разяснил нашата религия, все едно ние бяхме създадени едва сега.
До какво водят нашите деяния днес:
до това, което е било предопределено и [записано]
вече с изсъхналите писмени клонки (калем), или до това, което ще се изясни в бъдеще?”
Той салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“До това, което е било предопределено и [записано]
с вече изсъхналите писмени клонки (калем)”.
Сурака попитал:
“Защо тогава са необходими деянията?”
Той салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Трудете се тъй като на всеки ще му бъде облекчен неговия път”.
В друга версия е казано:
“На всеки ще му бъде облекчен пътя към неговите деяния.”
/Този хадис е сведен от Муслим (2648)/
В сборника “Сунан” на имам ат-Тирмизи се свежда разказ за това, как Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем:
“О, Пратенико на Аллах!
Кажи, дали това, което извършваме, се определя сега
(в момента), или пък всичко това вече е предрешено окончателно?”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Всичко вече е предрешено окончателно,
Ибн ал-Хаттаб, и на всеки ще му бъде облекчен пътя.
Този, който се окаже сред щастливите, се труди за своето щастие, а този, който се окаже сред нещастните, се труди за своето нещастие.”
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи
(2135),
и той го е определил като надежден хасен и достоверен сахих./
“И всеки път, когато Всевишният Аллах поставя човека в ситуация да реши нещо аз си спомням казаното от Ибн Месуд радияллаху анху:
"И ако Всевишният Аллах изпитва човек и го постави в такава ситуация, когато трябва да каже нещо заради Аллах, и ако той си премълчи, то Всевишният Аллах никога няма да го върне на тази степен от вярата иман, която му е била до този момент ".
И това е била същата отправна точка и за мен.”
/Откъс от книгата “По пътя на Аллах”/
Има хадис в който се говори, че молбата дуа може да промени предопределението:
“Нищо не променя предопределението, освен дуата”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2/20, Ахмед 5/277. Хадисът е надежден хасен, виж в “ас-Силсиля ас-Сахиха” 154./
Всевишният Аллах знае, какво ще върши човек и какъв ще е неговия край.
Да речем, че на един човек е предопределено да умре на 40 години, обаче той започнал да прави дуа и е поискал от Всевишният Аллах при тази си смъртоносна болест да го изцели, и ето че Всевишният Аллах го изцелява и е отсрочил неговата смърт.
Но, за всичко това вече е било записано в Лаухи Махфуз. Там е работата, че ние не знаем нашето предопределение, и затова правим всичко възможно, което зависи от нас и не се осланяме на предопределението!
Ето защо Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни подбужда да правим дуа, като е казал, че тя променя предопределението.
Пример за това е дуата отправена от Ибн Омар радияллаху анхума :
“О, Аллах! Ако Ти Си ме записал нещастен, то изтрий това и ме запиши щастлив!”
/Приведено от Абдуллах Ибн Ахмед в “аз-Зухд” 429./
Това означава, че ако Ти Си ми предопределил нещастие, то замени ми го с щастие.
И указание за това са словата на Всевишният Аллах: Аллах изличава и утвърждава, каквото пожелае, и у Него е Книгата-майка.
/13:39/
Всевишният Аллах отменя или утвърждава решенията по Свое усмотрение.
Това не се отнася за предопределението, което е било записано с калема до сътворението на Вселената, тъй като това записване не подлежи на изменение.
И вече е съвършено невъзможно в божественото знание да има недостатъци или дефекти.
Знанието за случващото се е записано в Книгата-майка.
От този запис зависи всяко нещо във Вселената.
Книгата-майка е Лаухи Мехфуз.
Тя се явява първоизточникът на всички останали книги, който имат само второстепенен характер.
Изменения са възможни само във второстепенните писмена, явяващи се писмена на записаните неща с деяния, които трябва да се случат през деня и нощта. Всевишният Аллах утвърждава някои от записаните в тях деяния и създава предпоставки за тяхното произтичане.
А някои от тези деяния Всевишният Аллах отменя, създавайки предпоставки това да не се случи.
Тези предпоставки не противоречат на това, което е записано в Лаухи Мехфуз.
Всевишният Аллах е пожелал, добродетелта, поддържането на роднинските връзки и праведните дела да бъдат залог за дълъг и богат на препитание живот, а греховете и престъпленията пречат на човек да извлече полза от дареното му богатство и определения му жизнен срок. Всевишният Аллах също така е пожелал, избягването на опасностите да бъде залог за благополучно съществуване, а попадането в опасни ситуации-причина за гибел и нещастия.
Всевишният Аллах управлява делата във Вселената, ръководейки се от Своето могъщество и Своята воля.
А приетите от Него решения по никакъв начин не противоречат на това, което Той е знаел изначално и записал в Лаухи Мехфуз.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 848/
Хвала на Аллах!
Първо:
Грехът има лоши последствия за тези, които го извършват.
Ибн ал-Кайим е споменал някои от тях:
1. Загуба на знания.
Знанието е светлина, която Всевишният Аллах влага в сърцето, но греха гаси тази светлина.
2. Лишение в имуществото.
В сборника “ал-Муснад” на имам Ахмед се предава, че Саубан радияллаху анху, е казал:
“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Човек може да се лиши от ризк (препитание) заради греха, който извършва”.
/Този хадис е сведен и от Ибн Маджа (4022) и е оценен как надежден хасен от шейх ал-Албани в “Сахих Ибн Маджа”/
3. Отчужденост между него и Аллах, и между него и хората.
Някой от праведните предшественици салаф е казал:
“Ако аз греша (не се подчинявам на Аллах), виждам това да се проявява върху моята жена и на моето животно (муле).”
4. Живота става по-труден.
Човек не иска да прави нищо, и ако види някакъв път за изход то му се струва труден.
И много по-леко става за онези, които се страхуват от Аллах.
5. Грешникът намира тъмнина и мрак в сърцето си, която чувства като мрака на нощта.
Мрака на греха му влияе, така както мрака на нощта влияе на неговото зрение.
Колкото повече мрак, толкова повече заблуда, докато не изпадне в нововъведение бидаат, и объркаността в нововъведенията ще го докара до Джехеннема, без да го осъзнава, подобно на слепец, който върви сам в непрогледна нощ.
Този мрак се увеличава, докато не му се появи пред очите, а след това се увеличава, докато неговото лице не почернее, и тази чернота ще бъде видна от всеки.
Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал: “Благодеянията придават сияние на лицето и светлина в сърцето, увеличават ризк, физическата сила и любов в сърцата на другите хора.
Лошите деяния пораждат чернота върху лицето, и мрак в сърцето, физическа слабост, намаляване на ризк и ненавист в сърцата на другите хора.”
6. Намаляват актовете на поклонението ибадет.
Дори и да няма вече упорство в греха, той удържа човек от извършването на ибадет, което се заменя с непослушание към Аллах, и блокира пътя за други актове на поклонение. По този начин греха удържа човека от извършването на много актове на поклонение ибадет, всеки от които е могъл да бъде по-добър за него, отколкото целия този свят и всичко което е в него.
Това прилича на онзи, който яде нещо, предизвикващо болести, и то го възпира от храната, която е била по-добра за него.
И от Всевишният Аллах ние търсим помощ!
7. Грехът поражда грях, докато човек не го победи, и не се въздържа повече да не го извършва, и избягва.
8. Грехът е слабост на сърцето, която намалява желанието да се вършат благодеяния и увеличава волята към прегрешения.
Необходимо е покаяние, докато този грях не доведе до желанието да не се извършва покаяние.
Това е една от най-коварните и лоши болести и е най-близка до пропастта.
9. Грехът премахва отвращението към грехопадението, и става навик, и не чувства дискомфорт към всичко, което хората говорят за него.
/Извадка от фетва номер 83287 на Исляма във въпроси и отговори/
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
О, хора!
Трябва да осъзнаем своите многобройни грехове и да се покаем за преди да се яви пред нас смъртта и тогава вече ще е късно!
Трябва да се покаем преди да ни отнесат в нашите тъмни гробове, в които ще бъдем заложници на своите деяния, където няма да имаме възможност да се покаем, нито да увеличим благодеянията си!
Давайте да се покаем и да оплакваме своите многочислени грехове!
Абу Сюлейман ад-Дарани е казал:
“Ако разумният човек в оставащият му живот плаче само за времето, което е прекарал в неподчинение, то и това ще е достатъчно, за да не го напусне тъгата до самата му смърт, а какво може да се каже за онзи, който прекарва остатъка от живота си невежество, както и преди”.
(Виж “Наставление за правоверния” стр. 531).
Всевишният Аллах простира Своята Ръка нощем, за да приеме покаянието на съгрешилите през деня, и простира Всевишният Аллах Своята Ръка денем, за да приеме покаянието на съгрешилите през нощта.
Всевишният Аллах обича каещите се раби.
А нима ние няма да се обърнем към Всевишният Аллах, за да се покаем?!
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, че Всевишният Аллах е по-милостив към Своите раби, отколкото майката към своята рожба.
Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е разказал:
"Веднъж при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, доведоха пленници, и сред тях имаше една жена, която бе изгубила своето дете (което кърмеше и в последствие е намерила).
Когато тя намираше сред пленените някакво дете, то го вземаше, прегръщаше го и го кърмеше.
Когато видя това нещо Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни попита:
“Как мислите, тази жена способна ли е да хвърли в огъня своето дете?
Ние казахме:
"Кълнем се в Аллах, не!"
Тогава Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се обърна към нас и каза:
“А, Аллах е по-милосърден към Своите (правоверни) раби, отколкото тази жена към своето дете!”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 5999, Муслим 2754./
И нима може да се сравни милосърдието на майката с милосърдието на Всевишният Аллах , което обхваща всичко?
Всевишният Аллах се радва, ако раба се обръща към Него с покаяние, а пък ние печелим само благо от Нашия Повелител, радвайки Го.
Наистина, осъзнаването на греховете поражда в искрено каещия се човек покорност и смирение пред Всевишният Аллах.
Повелителят на световете обича плача на каещите се. Докато правоверният продължава да помни за своите грехове, се увеличава неговата покорност и разкаянието му за тези грехове.
Когато след греха следва покаяние и подчинение на Всевишният Аллах и много благодеяния, то проклетия шейтан с досада казва:
"О, да не бях го вкарвал в този грях!"
Защото много от каещите се, след извършения грях стават по-праведни, отколкото са били преди това.
Всевишният Аллах никога няма да остави Своя раб, ако той се обърне към Него и искрено се покае пред Него.
О, Аллах!
Смили се над тези, над които не се е смилил никой, освен Ти, на които няма да помогне никой, освен Ти, които никой няма да приюти, освен Ти, които никой не подкрепя, освен Ти!
О, Аллах!
Смили се над нуждаещите се от Теб раби!
При Теб ние търсим покровителство и убежище, тъй като не може да се намери убежище и спасение в никой друг, освен при Теб!
О, хора!
Бързайте към благодеянията, заработвайки възнаграждение от Аллах, намирайте праведни братя, опасявайте се от отклонение по пътя на истината и от заблудата след истинското наставление.
Всевишният Аллах е казал:
И надпреварвайте се към опрощение от своя Повелител и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за страхуващите се от Аллах, които раздават и в радост, и в беда, и сдържащите гнева си, и за извиняващите хората.
Наистина, Аллах обича благодетелните.
/3:133-134/
Нека Всевишният Аллах да ни помогне в благодеянията и Той да приеме нашето покаяние!
От Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, когото го радват благодеянията му и огорчават злодеянията му, той е правоверен (му'мин)”.
/Този хадис е сведен от Ахмед в “ал-Муснад” (3/17)./
Видове деяния, изкупващи греховете
Приемане на Исляма
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако рабът на Аллах приеме Исляма и неговия Ислям бъде добър, то Аллах ще му опрости всеки грях, извършен от него преди.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (41)./
Петте задължителни (фард) намаза и петъчния (джума)
намаз
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Петте задължителни намаза и участието в петъчния намаз служат като изкупление за греховете, извършени между тези намази, само ако сред тях няма тежки грехове”.
/Този хадис е сведен от Муслим (233)./
Прецизното умиване абдест и извършването на намаз след него Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако някой от вас си приготви вода за абдест, а след това измие устата и носа, то обезателно заедно с водата ще се оттекат и извършените от него прегрешения на лицето, устата и носа!
Ако след това измие своето лице, както му е заповядал Аллах, то заедно с водата от лицето му и брадата обезателно ще се оттекат прегрешенията на лицето му!
И ако след това той измие своите ръце до лактите, то заедно с водата от края на пръстите му обезателно ще се оттекат прегрешенията на неговите ръце;
ако след това протрие(месих) своята глава, то заедно с водата от краищата на косата му обезателно ще се оттекат прегрешенията на главата му;
ако след това той измие краката си до кокалчетата на глезените, то заедно с водата от края на прътите на неговите крака обезателно ще се оттекат прегрешенията на неговите крака.
Ако след това той извърши намаз, възхвали Аллах, прослави Го, и Го превъзнесе величаейки Го така, както Той заслужава, и очисти своето сърце от всичко ненужно, (като не мисли за нищо), освен за Всевишният Аллах, то той ще се раздели със своите прегрешения и ще стане такъв, какъвто е бил в деня, когато го е родила неговата майка”.
/Този хадис е сведен от Муслим (832)./
Ставане за извършване на молитви през нощта
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Вие трябва да извършвате намаз през нощта, тъй като наистина, това е бил обичая на праведниците, които са живели преди вас, и защото (нощните намази къямул-лейл)ви приближават към вашия Повелител Всевишният Аллах, изкупват вашите грехове и ви удържат от тях”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/308). Шейх ал-Албани е определил този хадис като надежден хасен.
Виж “Ирва ал-Галил” (2/199)./
Намаз в джамията и с джемаат
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Който извърши прецизно абдест за намаз и пешком се отправи към джамията за задължителния фард намаз, за да го извърши заедно с хората, или пък в джемаат с хората, на него Аллах ще му опрости греховете”.
/Този хадис е сведен от ан-Насаи (856), достоверен сахих хадис./
Ходене до джамията пешком Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Когато някой извърши абдест с своя дом, а след това се отправи към един от домовете на Аллах за извършване на нещо от предписаното от Аллах, за една негова крачка от него се снема бремето на прегрешенията му, а за друга крачка негова крачка се повишава неговата степен”.
/Този хадис е сведен от Муслим (666)./
Говеенето в месец Рамадан
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“На онзи, който е говял по време на Рамадан с вяра и надежда за награда от Аллах, ще му бъдат опростени неговите предишни грехове”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (37), Муслим (760)./
Прекарване на нощите през месец Рамадан в намаз (къямул-лейл) и Нощта на предопределението
(лейлятул-кадр) в ибадет
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“На онзи, който е прекарал нощите през месец Рамадан в намаз (къямул-лейл)с вяра и надежда за награда от Аллах, на него ще му бъдат опростени греховете.
И на онзи, който е прекарал в намаз Нощта на предопределението с вяра и надежда за награда от Аллах, ще му бъдат опростени греховете”.
/Този хадис е сведен от ан-Насаи (2207), достоверен сахих хадис./
Говеене в деня Арафа
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Говеенето в деня Арафа служи като изкупление за греховете на изминалата и настоящата година”.
/Този хадис е сведен от Муслим (1262)./
Говеене в деня Ашура
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Говеенето в деня Ашура служи като изкупление за греховете от изминалата година”.
/Този хадис е сведен от Муслим (1262)./
Хадж и Умра Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Онзи, който извърши Хадж, без да сквернослови и да не е извършил нищо греховно, се завръща такъв, какъвто е бил в деня, когато го е родила неговата майка”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (1521), Муслим (1350)./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
““Извършването на Умра и до следващата Умра, изкупва греховете, които са били между тях”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (1773), Муслим (1349)./
Зекят и милостинята садака
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Милостинята Зекят изчиства греховете, подобно на това, както водата гаси огъня”.
/Този хадис е сведен от Ахмед, ат-Тирмизи. Шейх ал-Албани го е определил като достоверен сахих. Виж “Мушкилят ал-Факър” 117./
Борба по пътя на Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Аллах опрощава на шахида всичко, освен неизплатения му дълг”.
/Този хадис е сведен от Муслим (1886)./
Проява на търпение по време на беда
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Наистина, Великият и Всемогъщ Аллах е казал:
“Ако Аз изпратя на някой от Моите праведни раби изпитание (в вид на болест), след което той Ми въздаде хвала за низпосланото изпитание, то той ще се изправи от своето легло безгрешен, като в деня, когато го е родила майка му”.
И Всевишният Аллах е казал (на меляикетата):
“Аз ограничавам възможностите на Своя раб и го подлагам на изпитания.
Затова записвайте му възнаграждението, което сте му записвали, когато той е бил здрав”.
/Този хадис е сведен от Ахмед 4/123, ат-Табарани в “ал-Кабир” 7136.
Хадисът е надежден хасен./
Приветствие словом и с ръкостискане
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Наистина, ако един правоверен срещне друг, и го приветства с мир (ес-Селяму-Алейкум), и му стисне ръката, то прегрешенията и на двамата ще се изсипят от тях подобно на това, както окапват листата от дървото”.
/Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Аусат”.
Шейх ал-Албани е потвърдил достоверността на хадиса. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (526)./
Възхвала и споменаване на Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Онзи, който сто пъти през деня каже:
/Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамду, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир/
-Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!”,
– той ще получи такава награда, каквато се полага за освобождаването на десет роби, и ще му бъдат записани извършването на сто благодеяния, и ще му бъдат изтрити записите на сто негови злодеяния, и те ще му послужат като защита от шейтана за този ден чак до вечерта, и никой не може да стори нищо по-добро от това, което той е сторил, с изключение на такъв човек, който произнесе тези слова повече пъти”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3293), Муслим (2695)./ Възхвала и споменаване на Аллах след задължителните намази Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: На онзи, който след края на всеки намаз произнесе по 33 пъти словата “Преславен е Аллах”
(Субхан Аллах), словата “Хвала на Аллах” (Альхамду лиЛлях) и словата “Аллах е Най-Велик” (Аллаху Акбар),
а на 100-ния път каже:
/Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамду, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир/
-Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!”,
– на него ще му бъдат опростени греховете, дори те да бъдат подобни на морската пяна.”
/Този хадис е сведен от Муслим (597)./
Произнасяне 100 пъти на словата “Субхана-Ллахи уа бихамдихи”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“На онзи, който каже 100 пъти:
“Преславен е Аллах и хвала Нему”
/Субхана-Ллахи уа бихамдихи/,
– на него ще му бъдат опростени греховете, дори ако те са толкова много, колкото е морската пяна.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (7/168), Муслим (4/2071)./
Произнасяне 100 пъти на словата “Субхан Аллах“
Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, намирайки се в обкръжението на своите сподвижници, ги попитал:
“Може ли някой от вас да заработва по хиляда благодеяния?”.
Един от присъстващите попитал:
“О, Пратенико на Аллах!
По какъв начин някой от нас може да заработи хиляда благодеяния?!”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил:
“Ако някой от вас произнесе 100 пъти “Тасбих”
(Субхан Аллах), на него ще му бъда записано за това хиляда благодеяния и ще му бъдат изтрити хиляда злодеяния”.
/Този хадис е сведен от Муслим (2698)./
Произнасяне на благословения за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Който от моята общност произнесе словата за благословение към мен, искрено с цялото си сърце, Аллах ще го благослови за това десет пъти, ще го издигне с десет степени, ще му запише десет благодеяния и ще му изтрие десет прегрешения”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Тарих ал-Кабир” 2/1/50, ан-Насаи в “'Амал ал-Йеуми уа ал-Лейл” 166/64. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (3360)./
Възхвала и споменаване на Аллах преди сън
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който си легне в постелята и произнесе:
/Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамд, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир. уа ля хауля уа ля къууата илля би-Ллях.
Субхана-Ллах. Уальхамду ли-Ллях.
Уа ля иляха илля-Ллах. Уа Ллаху Акбар/.
“ Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!
Няма сила и мощ, освен у Аллах.
Преславен е Аллах.
Хвала на Аллах.
Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах. Аллах е Най-Велик!”,
- на него ще му бъдат опростени греховете, дори да са толкова, колкото е морската пяна”.
/Този хадис е сведен от Ибн Хиббан 2358, Ибн ас-Сунни 229/216.
Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (3414)./
Възхвала и споменаване на Аллах по време на езан
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“На онзи, който по време на езан каже:
/Ашхаду ан ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, уа ашхаду анна Мухаммадан 'абдуху уа расулюх.
Радыту би-Лляхи Раббан, уа би Мухаммадин расулян уа биль-Ислями динан/.
“Свидетелствам, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
И свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Негов Пратеник;
доволен съм от Аллах
– като Повелител, от Мухаммед
– като Пратеник, и от Исляма
– като религия”, - ще му бъдат опростени греховете”.
/Този хадис е сведен от Муслим (386)./
Присъствие на събирания, където се възхвалява и споменава Аллах Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако хората се събират на едно място заедно и споменават Аллах с надеждата да се приближат към Него, то от небесата към тях се обръщат със словата:
“Ставайте, тъй като вие спечелихте опрощение, вашите прегрешения бяха заменени с благодеяния!”
/Този хадис е сведен от Ахмед, ал-Баззар, Абу Яаля. Виж “Маджмуа аз-Заваид” (10/76)./
Произнасянето на дуа, наречена “Изкупление за събрание”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако човекът, който е присъствал в такова събрание, където хората са шумели много и са приказвали празни приказки, и преди да го напусне каже:
/Субханака-Ллахумма уа бихамдика.
Ашхаду ан ля иляха илля Анта.
Астагъфирука уа атубу илейк/.
“Преславен Си!
О, Аллах и хвала на Теб!
Свидетелствам, че няма друг достоен за поклонение, освен Теб.
Търся опрощение от Теб и на Теб се покайвам”,
– на него ще му бъде опростено това, което се е случило в това събрание”.
/Виж “Сахих Сунан ат-Тирмизи” (3/153).
Дуа, произнасяна на пазара Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Който дойде на пазара и произнесе:
/Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-мульку уа ляхуль-хамд, юх-йи уа юмиту уа ху-уа хайюн ля емут, биедихиль-хъейр, уа ху-уа 'аля кулли шей-ин къадир/.
“Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници!
Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата.
Той дарява живот и Той го отнема, и Той е Вечноживия и не Го постига смъртта, в Неговата Ръка е благото и Той над всяко нещо е Могъщ!”,
– на този човек Аллах ще му зачете хиляда хиляди благодеяния, ще снеме от него хиляда хиляди прегрешения, и ще го издигне с хиляда хиляди степени и ще му изгради дом в Дженнета”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 3428,
хадис е надежден хасен./
Възхвала и споменаване на Аллах след храна
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,
е казал:
“Онзи, който след като се нахрани каже:
/Альхамду ли-Лляхи-ллязи ат'амани хаза уа разакъанихи мин гайри хаулин минни уа ля къу-уатин/.
“Хвала на Аллах, Който ме нахрани с това и ми даде препитание от него, докато аз нямам нито сила,
нито мощ (за това)”,
– ще му бъдат опростени греховете”.
/Този хадис е сведен от Абу Дауд 4023, ат-Тирмизи 3458.
Хадисът е надежден хасен./
Възхвала и споменаване на Аллах при обличане на дрехите
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Онзи, който каже, когато си облича дрехите:
/Альхамду ли-Лляхи-ллязи касани хаза ссауба уа разакъанихи мин гъайри хаулин минни уа ля къу-уатин/.
“Хвала на Аллах, Който ме облече в тези дрехи и ме е дарил, докато аз самия нямам нито сила, нито мощ
(за това)”,
– ще му бъдат опростени греховете”.
/Този хадис е сведен от Абу Дауд 4023. Шейх ал-Албани е определил хадиса като надежден хасен./
Наказание, установено от Шерията за извършения грях
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако раба на Аллах извърши забранено нещо от Аллах и бъде подложен за това на наказание, то ще му бъде опростено извършеното”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким.
Виж “Сахих ал-Джамии” (2732)./
Измиване и окъпването на починал мюсюлманин
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Този, който умие починал мюсюлманин, скривайки от другите недостатъците на неговото тяло, за които е узнал, то Аллах ще му опрости 40 пъти”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким 10516, ал-Бейхаки 3/395.
Хадисът е достоверен сахих./
Проявление почтителност към майка или леля
Ибн Омар радияллаху анхума, е предал, че веднъж при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл някакъв човек и му казал:
"О, Пратенико на Аллах!
Наистина, аз извърших голям грях, има ли покаяние за мен?"
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Жива ли е твоята майка?”
Човекът казал:
"Не".
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го попитал:
“А твоята леля?”
Човекът казал: "Да".
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, му казал:
“Тогава проявявай към нея благочестие”.
/Този хадис е сведен от Ахмед 2/13, ат-Тирмизи 1904. Хадисът е достоверен сахих./
Извършване на всякакво благодеяние, след извършено злодеяние
Всевишният Аллах е казал:
Наистина, добрините премахват злините.
Това е наставление за поучаващите се.
/11:114/
Съобщава се, че веднъж Абу Зарр радияллаху анху, попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем:
"О, Пратенико на Аллах!
Научи ме на такова дело, което ще ме отдели от Огъня и ще ме приближи до Дженнета?"
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Когато извършишлоша постъпка, след нея (веднага) извърши благодеяние.
Наистина, благодеянието се увеличава десетократно!”
Абу Зарр казал:
" О, Пратенико на Аллах!
А това отнася ли се към тези благодеяния произнасянето на словата "Ля иляха илля Аллах"?"
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това е най-доброто от благодеянията!”
/Този хадис е сведен от Ахмед 5/181.
Достоверен сахих хадис./
И в заключение, възхваляваме Всевишният Аллах –Повелителя на световете!
Да благослови Аллах и приветства нашия Пророк Мухаммед, членовете на неговото семейство и всички негови сподвижници!
Всевишният Аллах е казал:
А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние.
/25:71/
Абонамент за:
Публикации (Atom)