(11)
Увиване на тялото в кефин
След приключване с умиването на покойника, той трябва да бъде увит в кефин. Това е според заповед на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, в хадиса за човека с ихрам по време на стоенето укуф на Арафат, който неочаквано паднал от своята камила и си счупил врата и починал. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ …и завийте тялото му…” /Общоприет хадис. Целият хадис е представен в раздел (3)/
Стойността на кефина се изплаща от имуществото на покойника. От Хаббаб Ибн ал-Арас се предава: “Ние се преселихме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по пътя на Аллах, стремейки се към Лика на Аллах, и нашата награда бе обезателна от Аллах. Сред нас обаче имаше такива, които отминаха, без да вкусят нищо от своята награда. Сред тях бе Мусаб Ибн Умайр - убит в битката при Ухуд. Той нямаше нищо.(В друг вариант: Не е оставил нищо в наследство), освен кожа от самка леопард. Когато се опитвахме да го увием, покривахме главата му, а краката му оставаха голи, а когато се опитвахме да завием краката му, се откриваше главата му. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Сложете кожата върху главата му (В друг вариант: Увийте с нея главата му) и върху краката му поставете ароматна тръстика.” Между нас имаше такива, на които бяха узрели фурмите и той салляллаху алейхи ве селлем, ги набрули.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/110), Муслим (3/45) и тук хадиса е представен неговият вариант. Хадисът е сведен от Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака”(260), ат-Тирмизи (357) и го е обявил за достоверен, сведен е и от ан-Насаи (1/269), ал-Бейхаки (3/401) и Ахмед (6/695). Вторият вариант е на ат-Тирмизи и чрез него е сведен от Абу Дауд (2/62, 14)./
Кефинът трябва да бъде достатъчно дълъг, за да се покрие цялото тяло на покойника. В хадис от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пророка алейхи сселяту ве сселям, изнесъл проповед и споменал за един свой сподвижник, който умрял и бил завит с кефин [тъкан], но не с достатъчна дължина и бил погребан през нощта. Пророка алейхи сселяту ве сселям, се изказал остро и строго да не се погребва човек през нощта, докато не му се изпълни молитвата дженазе, с изключение на случай, че човек е принуден да стори това. Пророка алейхи сселяту ве сселям, казал:“Когато някой от вас увива[с кефин] своя брат, то нека изпълни това със съвършенство [ако има възможност].” /Този хадис е сведен от Муслим (3/50), Ибн ал-Джаруд (268), Абу Дауд (2/62) и Ахмед (3/295, 329) с последното допълнение е сведен от ат-Тирмизи (2/133) и Ибн Маджа чрез хадис от Абу Катада./
36. Ако кефина е къс и не достига, за да се покрие тялото на покойника, то с него трябва да се покрие главата му и тялото, докъде достигне кефина, а за останалата открита част от тялото трябва да се увие с ароматна тръстика или друго подобно на трева, сено и т.н., за което е споменато в два хадиса:
Първият: От Хаббаб Ибн ал-Арас за историята с Мусаб Ибн Умайр-убит в битката при Ухуд. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Сложете кожата върху главата му (В друг вариант: Увийте с нея главата му) и върху краката му поставете ароматна тръстика.” /Този хадис е общоприет, и бе представен чрез пълния му вариант в раздел (34)/
Вторият: От Хариса Ибн Мударриб се предава: Влязох при Хаббаб, а той си правеше обгаряне (на корема) на седем места, и каза: Ако не бях чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Никой от вас да не си желае смъртта” щях да си я пожелая. Видяхте ме с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, без да притежавам и един дирхам, дори от страна на дома ми сега да има четиридесет хиляди дирхама! После му бе донесен неговия кефин, като го видя се разплака и каза: Хамза дори не е имал кефин, освен бял плащ, когато са покрили главата му, то краката му останали открити, и когато завили краката му, главата останала открита. Тогава завили главата му с плаща а краката му покрили с ароматна тръстика.”/Този хадис е сведен от Ахмед (6/395)/
37. Ако кефина е недостатъчен, а починалите са много, е разрешено група от тях да бъдат завити в един кефин, като онези, които най-добре знаят Свещения Коран се погребват първи в гроба с посока към Къбля. В хадис от Анас радияллаху анху, се предава: След битката при Ухуд Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, мина покрай Хамза Ибн Абу ал-Мутталиб, който бе убит и изкормен, и каза: “Ако Сафия не би била огорчена, аз щях да го оставя на птиците и хищниците да го изядат, и Аллах щеше да го възроди от коремите им.” Хамза бе увит в кожата на леопард, и когато му покриха главата, краката му останаха открити, и когато завиха краката му, главата му остана открита. Тогава го завиха откъм главата, и [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] не извърши молитвата дженазе за никой от шахидите, освен за Хамза. Той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Днес аз съм свидетел за вас”. [Разказвачът Кутайба] продължил: Убитите бяха много, а кефин не достигаше. Затова бяха погребвани по двама или трима в един гроб. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, питаше, кой от тях знае най-добре Свещения Коран и го поставяше в нишата[лахд] на гроба първи, и бяха завивани с една дреха [кефин] по двама и трима.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59), ат-Тирмизи (2/138-139), Ибн Саад, ал-Хаким (1/365-366) и тук е представен неговия вариант. Сведен е и от ал-Бейхаки (4/10-11) и Ахмед (3/128), като допълненията са от него. Ал-Хаким е казал, че този хадис е достоверен според условието на Муслим и аз-Захаби се е съгласил с него./
38. Не трябва да се сваля дрехата от шахида, с която е бил убит, той следва да бъде увит с нея. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал след битката при Ухуд: “Завийте ги в дрехите им” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/431) с тези слова, а в друг вариант “Завийте ги в кръвта им” е сведен от ан-Насаи (1/282)./
39. За предпочитане е шахида да бъде увит с кефин веднъж или повече върху дрехите, както е правил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, с Мусаб Ибн Умайр и Хамза Ибн Абд ал-Мутталиб. Историята за тях двамата бе спомената в разделите (34, 36, 37). В настоящия раздел ще представим други две истории:
Първата: От Шадад Ибн ал-Хаад се предава: Веднъж при Пророка алейхи сселяту ве сселям, дошъл един мъж от бедуините и [приел Исляма като] повярвал в Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, и го последвал. Той казал: Аз ще се преселя заедно с теб. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го препоръчал на някои от своите сподвижници. След битката при Хайбер, Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, в качеството на бойни трофеи получил пленници и ги разделил [между участниците в битката]. Отделил и частта от трофеите за този бедуин. Той дал на сподвижниците си и неговата част да му я връчат и погледнал [зад тях, тоест разбрал какво ще се случи]. Когато се появил бедуинът, те му дали [частта], а той попитал: Какво е това? Отговорили му: Това е твоят дял, който Пророка алейхи сселяту ве сселям, ти е определил. Той го взел и отишъл при Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и го попитал: Какво е това? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това частта, която разпределих за теб”. Аз не те последвах заради това, а те последвах, за да ми бъде хвърлено ето тук и посочил със стрела към гърлото, да умра и да вляза в Дженнета. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако си искрен към Аллах, то и Аллах ще е искрен към теб”. Така постояха малко и след това се изправиха в битка срещу врага. Този бедуин бе донесен при Пророка алейхи сселяту ве сселям, поразен със стрела там [където бе посочил]. Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, попитал, дали това е същия човек? Отговорили му: Да. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Той е бил искрен с Аллах и Аллах е искрен с него”, след това Пророка алейхи сселяту ве сселям, го увил със своя плащ и изпълнил молитвата дженазе, и накрая на молитвата, казал: “О, Аллах! Това е твоя раб, и се пресели по твоя път.Той бе убит като шахид и аз съм свидетел за това.”/Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/277), ат-Тахави (1/291), ал-Хаким (3/595-596) и ал-Бейхаки (4/15-16)./
Втората: От аз-Зубейр Ибн ал-Аввам радияллаху анху, се предава, че след битката при Ухуд една жена едва ли не се приближила до мъртвите, а на Пророка алейхи сселяту ве сселям, му било неприятно да ги наблюдава, и казал: “Жената, жената!” И аз-Зубейр радияллаху анху, казал: Забелязах, че това е майка ми Сафия, излязох и побягнах към нея. Настигнах я преди да доближи до убитите. Тя ме шляпна по гърдите. Жената беше много твърда и непоколебима. Тя каза: Няма земя за теб! Аз казах: Наистина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, имаше намерение да те извика. Тя се спря и измъкна от себе си два кефина и каза: Донесох тези два кефина за брат ми Хамза, вече ми бе съобщено, че е убит, ето защо увийте го с двата кефина. И аз-Зубейр продължил: Отидохме с двата кефина да увием Хамза. Когато отидохме около него имаше убит мъж от ансарите. С него бе сторено същото, като на Хамза. Ние се засрамихме, че може да увием Хамза в два кефина, а човека от ансарите нямаше с какво да увием. Тогава казахме: Единият кефин е за Хамза, а другия за човека от ансарите. Разделихме ги за двамата и единия бе по-голям от другия. После изтеглихме жребий и увихме всеки един с парчето кефин което му се бе паднало.”/ Този хадис е сведен от Ахмед (1418) и ал-Бейхаки (3/401)./
Човека в ихрам също така следва да бъде увит в дрехите, с които е умрял. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал за човека в ихрам, който паднал от камилата си и умрял: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и Абу Наим в “Ал-Мустахридж” (139/140) и ал-Бейхаки (3/390) При хадиса сведен от ал-Бухари няма допълнения./ ”
За кефинът са желателни следните неща:
Първо: Да бъде бял като цвят, според казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Обличайте дрехи от бял цвят, защото те са най-хубавите ви дрехи, и ги използвайте за увиване като кефин. ”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/176), ат-Тирмизи го е обявил за достоверен (2/132), Ибн Маджа (1/449), ал-Бейхаки (3/245), Ахмед (3426) и ад-Дия в “ал-Мухтара”(60/229/2). Ал-Хаким е обявил хадиса за достоверен според условието на Муслим и аз-Захаби е съгласен с него. Този хадис има шахид от хадис предаден чрез Сумра Ибн Джундуб, сведен от ан-Насаи (1/268), Ибн ал-Джаруд (260), ал-Бейхаки (3/402-403) с достоверен иснад, както е споменал ал-Хаким и аз-Захаби и ал-Хафиз във “Фатх ал-Бари”(3/150)./
Второ: Кефинът трябва да е от три парчета плат. В хадис от Айша радияллаху анха, се предава, че [мъртвото тяло на] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе увито с три бели части тъкан йеменски памук от Сахулия1, и в тях нямаше нито риза, нито тюрбан” /Този хадис е сведен от шестимата, и от Ибн ал-Джаруд (259), ал-Бейхаки (3/399) и Ахмед (6/93, 40, 118, 165,192, 203, 221, 231, 264)./
Трето: Едната тъкан трябва да е като покривало [плащ, но да не е от дрехите и да не е оцветена]. От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас умре, и притежава нещо, трябва да бъде увит с материя тъкан [кефин] от [йеменски] памук.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/61), ал-Бейхаки (3/403)./
Четвърто: Кефинът трябва да се ароматизира с бахур три пъти. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато слагате [бахур за ароматизиране на] покойник, то сторете го три пъти.”/ Този хадис е сведен от Ахмед (3/331), Ибн Абу Шейба (4/92), Ибн Хиббан в своя “Сахих”(752-Маварид), ал-Хаким (1/355), и ал-Бейхаки (3/405). Ал-Хаким е посочил, че хадиса е достоверен според условието на Муслим, и с него се е съгласил аз-Захаби./
Това постановление не се отнася за покойник в ихрам, според словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за човека в ихрам, който паднал от камилата си и умрял: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]”
Не трябва да се проявява излишество при използването на тъканта плат за кефин. Не бива да се прекалява с повече от три парчета тъкан, защото това противоречи на казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Наистина, Аллах ненавижда три [неща] за вас: Празнодумството,[Безполезни разговори. Това, че говорите много, или за другите] прахосването на имуществото[Неразумното пилеене на пари и имоти] и задаването на много въпроси.[Задаване на много въпроси по спорни религиозни дела, или злоупотреба с молби за нещо към другите, освен при голяма необходимост или нужда]”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/266), Муслим (5/131) и Ахмед (4/246, 249, 250, 254) чрез ал-Мугира Ибн Шуаба. Този хадис има шахид от хадис на Абу Хурейра радияллаху анху, който е сведен от Муслим./
Починалата жена, както и починалия мъж ги увиват с кефин. Няма никакво достоверно доказателство, указващо за различието между тях.
(12)
Носене на покойника и съпровождането му.
44. Покойника трябва да се носи и съпровожда. Това е задължение на мюсюлманите към починалия мюсюлманин. Има хадиси и аз ще спомена два от тях:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Право на мюсюлманина [в друг вариант: Задължение на мюсюлманина към неговия брат са] пет неща: Отговор на приветствието [ес-селям алейкум], посещение на болен, съпровождане на покойника, приемане на покана, и при кихане [ако възхвали Аллах] да му каже [Аллах да те омилостиви]”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/88) и тук хадиса е представен в неговия вариант, сведен е също така и от Муслим (3/7) с допълнението в скобите, и от Ибн Маджа (1/439), Ибн ал-Джаруд (261) и от Ахмед (2/412, 372, 540), като в неговия вариант е посочено: “шест” и е добавено: “И когато поискат съвет от теб, то дай искрен съвет”. Този вариант е сведен също така и от Муслим./
Вторият: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, също така казал: “Посещавайте болният, съпровождайте погребалната процесия дженазе, това ви напомня за отвъдния живот.” /Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба в “ал-Мусаннаф” (4/73), ал-Бухари в “ал-Адаб ал-Муфрад”(стр. 75), Ибн Хиббан в своя “Сахих”(709-Маварид), ат-Тайалиси (1/224), Ахмед (3/27, 32, 48) и ал-Багави в “Шарх ас-Сунна”(1/166/1) от хадиса на Абу Саид ал-Худри./
45. При съпровождане на погребалната процесия, мюсюлманина получава награда след преминаването на два етапа:
Първият: Съпровождането от дома на близките до извършването на дженазе намаза.
Вторият: Съпровождане от дома до погребението. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е практикувал и двата етапа. От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава: Бяхме се установили с Пророка алейхи сселяту ве сселям, в Медина. Когато до някой от нас доближеше смъртта, известявахме Пророка алейхи сселяту ве сселям, и той го посещаваше, отправяше молитва за опрощение и стоеше, докато настъпи смъртта. Пророка алейхи сселяту ве сселям, и онези, които са били с него си тръгваха след погребението. Може би дългото отдаване [задържане] от страна на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, го е безпокояло, и ето защо, ние се бояхме да не би то да го затруднява. Тогава едни на други си казахме: След като не известяваме Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, за някой преди да умре, то ще го известим, когато умре, и това няма да го безпокои и да го задържа. Ние така и сторихме. Започнахме да го известяваме за починалия след като вече беше умрял, и тогава той салляллаху алейхи ве селлем, идваше, извършваше за него погребалната молитва дженазе, и понякога си тръгваше, а понякога ставаше, докато погребат починалия. Така правехме от време на време, след това си казахме, след като не изпращаме да известят Пророка салляллаху алейхи ве селлем, то тогава да носим нашите покойници за погребална молитва дженазе при него и той да я извърши в дома си и това ще донесе повече полза [на покойника]. И така тази повеля продължи до днес”/ Този хадис е сведен от Ибн Хиббан в своя “Сахих” (753/Маварид), ал-Хаким (1/353-364-365), ал-Бейхаки (3/74) и Ахмед (3/66). Ал-Хаким е определил този хадис като достоверен според условието на ал-Бухари и Муслим./
46. Без съмнение вторият етап от съпровождането на погребалната процесия е за предпочитане и е по-ценен. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който вземе участие в погребална процесия дженазе[от дома на покойния] [в друг вариант: Който вземе участие в погребална процесия на мюсюлманин, запазвайки вярата си и надявайки се на награда от Аллах] до края на молитвата се полага награда от един карат, а на онзи, който остане до завършване на погребението се полагат два карата награда.”[Хората] попитали: А какво са два карата? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Те [двата карата] са подобни на двете огромни планини”[В друг вариант: Всеки карат е подобен на планината Ухуд]”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/89-90, 3/150, 154), Муслим (3/51-52), Абу Дауд (2/-63-64), ан-Насаи (1/282), ат-Тирмизи (2/150), Ибн Маджа (1/467-468), Ибн ал-Джаруд (261), ал-Бейхаки (3/412-413), ат-Тайалиси (2581) и Ахмед (2/233, 246, 320, 401, 458, 470, 474, 493, 521, 531)./
47. Покойния трябва да бъде съпровождан от мъже. Що се отнася за съпровождането на покойния от жени, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил това. От Умм Атия радияллаху анха, се предава: “На нас ни бе забранено [в друг вариант: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни забраняваше] да съпровождаме погребалната процесия, но не толкова строго.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/382-3, 329), Муслим (3/47) и тук е представен неговият вариант. Хадисът е сведен и от Абу Дауд (2/63), Ибн Маджа (1/487) и Ахмед (6/409, 408), ал-Бейхаки (4/77)./
48. Съпровождането на погребалната процесия трябва да е според законите на Шерията.
Има текстове, в които се забраняват, крясъци, гръмки оплаквания, разпръскване на благовония наоколо и други подобни. Всичко това се намира в словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Не съпровождайте погребална процесия дженазе, като говорите високо и с огън [кандило]. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/64), и Ахмед (2/532, 528, 427) предаден от Абу Хурейра радияллаху анху. Хадисът има марфу шахиди. Що се отнася до тези шахиди, то те са от Джабир за Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който е забранил да се следва погребалната процесия с говорене на висок глас и огън. Ал-Хайсами е казал (3/29): Сведено от Абу Яаля. От Ибн Омар се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил да се следва погребалната процесия с озвучаване [жални и звънки оплаквания].”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/479-480) и Ахмед (5668)./
Що се отнася до забраната за носенето на кандило по време на погребалната процесия, то вече бе споменато за него в раздел 12. (Б) За Абу Муса, който е казал: “Когато съпровождате моето погребение пешком то вървете с ускорена крачка и не ме носете с кандило.”
Предава се от Амр Ибн ал-Аас, че в своето завещание е казал: “Когато умра, не ме съпровождайте с оплаквачки и огън [кандило]”/Този хадис е сведен от Муслим (1/78) и Ахмед (4/199)./ За Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че когато до него се докоснала смъртта, казал: “Не изграждайте над мен шатра, и не следвайте погребалната процесия с кандило [В друг вариант: С огън]!”/ Този хадис е сведен от Ахмед с достоверен иснад./
49. Към всичко добавено дотук, трябва да се спомене и за възхвалите на висок глас пред погребалната процесия. Това е нововъведение, и е доказано от думите на Кейс Ибн Ибад: “Сподвижниците на Пророка алейхи сселяту ве сселям, ненавиждаха говоренето на висок глас по време на погребална процесия”/Този хадис е сведен от ал-Бейхаки (4/74)/
При съпровождане на погребалната процесия не бива да се подражава на християните, защото на висок глас цитират неща от техните библии и евангелията с траурно пеене и музика. И най-отвратителното от всичко това е съпровождането на погребалната процесия начело с песни и музикални инструменти, както правят в някои мюсюлмански държави, подражавайки на друговерците. И Аллах да ни помага срещу такива действия!
Имам ан-Навави в на стр. 203 в книгата си “Ал-Азкяр ал-Мунтахаба мин калям саййид ал-Абрар” е казал: “ Знай, че е по-правилно да се постъпва така, както са постъпвали нашите праведни предшественици селеф, които са пазили мълчание, когато са съпровождали погребалната процесия дженазе, без да четат на глас Коран, нито пък да споменават на глас Аллах, както и не са произнасяли никакви други думи. Смисълът на това е очевиден, тъй като мълчанието помага на човек да се успокои и съсредоточи върху размишления за всичко свързано с погребението, което се явява необходимо в такива моменти. Ако болшинството от хората се държат по друг начин, то нека това не те вкарва в заблуда. Някога Абу Али ал-Фудайл Ибн Ийад радияллаху анху, е казал словата, чиито смисъл се заключава в следното: Неотклонно следвай правилните пътища, и няма да ти навреди това, че хората, които ги следват, са малко; в никакъв случай не следвай пътищата на заблудата и не се блазни от многочислеността на онези, които намират своята гибел там. В сборника “Сунан” ал-Бейхаки се привеждат хадиси, потвърждаващи необходимостта на казаното по-горе от мен. Що се отнася до действията на невежите, които в Дамаск и на други места четат на глас Коран по време на погребение дженазе, провлечено произнасяйки думи и премествайки от място на място, то според мнението на всички учени улема, това е забранено харам. В книгата “Адаб ал-Кираа’” аз съм споменал за забраната на подобни действия, така както и за нечестивостта на онези, които могат да възразят срещу това порицание. И не трябва да се правят такива неща. И към Аллах се обръщаме за помощ!”
50. При съпровождане на погребалната процесия трябва да се бърза, но това не означава да се тича. Има хадиси за това:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Носете покойния по-бързо, защото ако той е праведен, то вие го приближавате към благото, и ако той не е праведен, то вие ще можете по-бързо да свалите злото от вашите плещи [рамене].”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим, както и от авторите на четирите сборници “ас-Сунан”. Ат-Тирмизи е обявил хадиса за достоверен и Ахмед (2/280, 240, 488), и ал-Бейхаки (4/21)./
Вторият: От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако покойния, лежащ на носилката табут, която мъжете носят на плещите си, е праведен, той казва: [Носете ме] напред по-бързо! Ако покойния не е праведен, той казва: О, горко ми! Къде ме носите!? Неговият глас чуват всички, освен човека, и ако го чуе човека, то той би бил поразен и лишен от чувства.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/142), ан-Насаи (1/270), ал-Бейхаки и Ахмед (3/58, 41)./
Третият: От Абдурахман Ибн Джаушен се предава: Присъствах на погребалната процесия на Абдурахман Ибн Самура. Повече от мъжете негови слуги го следваха, непосредствено пред носилката табут. След това казаха: Полека лека, полека лека, Аллах да ви благослови! Тогава по една от улиците на Медина ги настигна Абу Бакр с магарицата си, и вдигна своя камшик после каза: “Кълна се в Онзи, Който оказа почит на Абу ал-Касим салляллаху алейхи ве селлем! Не сте ли ни виждали, когато по времето на Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, [имаше погребална процесия] да ходим бързо!? [Той подкара своята магарица да побърза, удряйки я с камшика си. Така той ни показа, че трябва да бързаме.]” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/65), ан-Насаи (1/271), ат-Тахави (1/276), ал-Хаким (1/255), ал-Бейхаки (4/22), ат-Тайалиси (883) и Ахмед (5/36-38). Ал-Хаким е определил този хадис като достоверен и аз-Захаби се е съгласил с него, както и ан-Навави в “ал-Маджму” (5/272)./
Очевидна е необходимостта от тази повеля да се върви бързо при съпровождането на дженазе. За това е споменал и Ибн Хазм (5/154-155). Не сме намерили доказателство, което да указва, че това действие е желателно, и затова се спряхме на тази повеля. Ибн ал-Кайим в “Заад ал-Маад” е казал: “Що се отнася до бавното придвижване на хората днес, стъпка по стъпка, то това е порицаемо нововъведение бидаат, което противоречи на Сунната, и включва в себе си подражание на ахлюл-Китаб: юдеите”.
51. Погребалната процесия може да бъде съпровождана от двете страни на носилката табут отзад и отпред, но да бъде близо до нея, изключение прави този който следва дженазето качен на яздитно животно или на някакъв транспорт, и той трябва да следва дженазето отзад, защото това е в съответствие с изискванията на Сунната от Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който е казал: “[Който е на транспорт]Возещият се трябва да е след погребалната процесия дженазе. Вървящият пеша може да следва дженазето откъм която страна пожелае[отзад и отпред, отляво или отдясно, но да е наблизо]. За детето [или недоносеното] се извършва погребална молитва [и се отправя зов за опрощение и милост на родителите му]!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/65), ан-Насаи (1/275-276), ат-Тирмизи (2/144), Ибн Маджа (1/451, 458), ат-Тахави (1/278) Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (769), ал-Бейхаки (25, 84), ат-Тайалиси (701-702)и Ахмед (4/247,248-249, 249, 252)
52. Всеки, който следва погребалната процесия отпред или отзад, трябва да е уверен, че така е правил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, както е казал Анас Ибн Малик радияллаху анху: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, Абу Бакр и Омар са съпровождали дженазето и отпред и отзад.”
53. Погребалната процесия може да бъде съпровождана от двете страни на носилката табут отпред и отзад. Но, за предпочитане е да се съпровожда отзад, защото това е в съответствие с изискванията на Сунната от Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който е казал: “Следвайте погребалната процесия!”
54. Позволено е да се съпровожда погребалната процесия дженазе, с транспорт или яздитни животни, но при условие да са намират по-назад, според казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Яздещите животни да се предвижват след погребалната процесия дженазе… ” По-добре е, и за предпочитане е да се съпровожда пешком. Известно е за Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, че той не е желаел с него да присъства яздитно животно [по време на дженазе]. Саубан радияллаху анху, е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, идваше с животно за погребална процесия дженазе, и отказваше да язди по време на процесията, но [след като приключеше погребението], той си тръгваше с животното яздейки го. Тогава хората го попитаха: [Защо прави така]. Той салляллаху алейхи ве селлем, отговори: “Наистина, меляикетата ходеха пеша, и аз не пожелах да яздя, а те да са пешком. След като си отидоха, аз се качих на яздитното животно.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/64-65), ал-Хаким (1/355), ал-Бейхаки (4/23). Ал-Хаким е определил хадиса като достоверен според условието на ал-Бухари и Муслим, и с него с е съгласил аз-Захаби./
55. Позволено е след погребението да се ползва транспорт, според хадиса от Саубан споменат по-горе. Предава се подобен от Джабир Ибн Сумира радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършил молитва [дженазе] за Ибн ад-Дахдах (и ние присъствахме). В друг вариант: Той излезе за погребалната процесия дженазе на Ибн ад-Дахдах пешком, после му докараха кон без седло [самар]. Един мъж го привърза и когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го възседна и заязди тръгна, а ние бързичко го последвахме. В друг вариант: Ходехме около него. Той каза: Тогава един мъж от присъстващите спомена: Наистина Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Колко сочни, окачени или висящи [плодове и фрукти] има [е спечелил сега] в Дженнета Ибн ад-Дахдах.” /Този хадис е сведен от Муслим (2/60-61), Абу Дауд (2/65), ан-Насаи (1/284), ат-Тирмизи (2/138), ал-Бейхаки (4/22-23), ат-Тайалиси (760-761) и Ахмед (5/98-102, 99)./
56. Желателно е погребалната процесия да се съпровожда пешком. Това позволява да се увеличи броя на участващите в нея, което съответства на Шерията. Да се вози починалият на талига или специална кола за погребална процесия, както и да се съпровожда процесията на транспорт не съответства на Шерията. Разбира се, в някои случаи това е допустимо:
Първо: Това действие е от обичаите на друговерците и противоречи на Шерията, и не бива да се практикува. За него има много хадиси, които съм представил в своята книга “Хиджаб ал-мер'ати ал-муслимати фи ал-Китаби ве ас-Суннати”.
Второ: Това действие се явява нововъведение [бидаат] спрямо поклонението ибадет. Наред с това то противоречи в практикуването на Сунната при носенето и съпровождането на погребалната процесия. Всяко нещо подобно на тези нововъведения се явява заблуда според всеобщото мнение.
Трето: Съпровождането на погребалната процесия пешком напомня на съпровождащите за отвъдния живот [ахирет], както е споменато за това в хадисите от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, представени в началото на този раздел: “ Съпровождайте погребалната процесия дженазе, това ви напомня за отвъдния живот.”
Четвърто: Съпровождането на погребалната процесия пешком е причина да се увеличи броя на желаещите да се включат в нея и да получат награда от това, както бе споменато за това в точка (46.) от този раздел. И това е така, защото не всеки има възможност да наеме кола за транспорт.
А- Ставането на крака при преминаване на погребалната процесия
Б- Ставането на крака след приключване на процесията дженазе при гробищата, когато покойния бъде поставен на земята. Доказателството за това е хадиса от Али радияллаху анху, който е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ставаше на дженазе, тогава и ние ставахме. След това той сядаше и ние сядахме.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/59), Ибн Маджа (1/468), ат-Тахави (1/383), ат-Тайалиси (150) и Ахмед (631, 1094, 1167)./
И още: “Той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) ставаше на дженазе, след това сядаше”./Този хадис е сведен от Малик (1/332) и от него аш-Шафий в “ал-Умм” (1/247) и от Абу Дауд (2/64) В друг вариант: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни повеляваше да ставаме на дженазе, след това сядаше и после ни повели да сядаме”./Този хадис е сведен от аш-Шафий и Ахмед (627) и ат-Тахави (1/282), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих”./
Желателно е за носещия погребалната носилка да бъде с абдест. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който е умивал покойник, след това да извърши гусл, а който носи покойник да бъде с абдест ал-уду.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/62-63), ат-Тирмизи (2/132) и Ибн Хиббан с неговия сборник “Сахих” (751), ат-Тайалиси (2314) и Ахмед (280, 433, 454, 472)./
(13)
Погребалната молитва дженазе.
58. Извършването на погребалната молитва дженазе за починал мюсюлманин е задължителна [фард ал-кифая1]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил изпълнението на тази молитва, което е видно от хадисите. Аз ще спомена хадиса от Зейд Ибн Халид ал-Джухани, в който се казва: “Един мъж от сподвижниците на Пророка алейхи сселяту ве сселям, починал в деня [на битката] при Хайбер. Останалите споменали за това на Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и той казал: “Извършете молитвата дженазе за вашия другар.” Хората променили [изражението на] лицата си от това[защото той салляллаху алейхи ве селлем, не пожелал да извърши молитвата дженазе]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Наистина, вашият другар е присвоил [трофей] по пътя на Аллах”, [тогава] направихме оглед на вещите му и намерихме броеница като тези на юдеите, която не струваше и два дирхама!” / Този хадис е сведен от Малик в “ал-Муватта” (14/2), Абу Дауд (425/1) ан-Насаи (278/1) Ибн Маджа (197/2) и Ахмед (114/4-192/5) с достоверен иснад. Ал-Хаким е казал: “Този хадис е достоверен според условието на ал-Бухари и Муслим”./
Вторият: За шахид. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал погребалната молитва дженазе за никой от шахидите паднали в битката при Ухуд. Има три хадиса, в които е споменато за това и те бяха представени в раздел 32. Това обаче не отхвърля узаконената чрез Шерията молитва дженазе за тези два случая без необходимост, както ще бъде пояснено в следващия раздел:
Първият: Дете, което е недоносено. Това е дете, пометнато от корема на майката преди да се оформи за раждане. Има два хадиса в тази посока:
1. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: За детето [или недоносеното] се извършва погребална молитва [и се отправя зов за опрощение и милост на родителите му]!”/Този хадис е сведен от Абу Дауд и ан-Насаи с достоверен иснад./ От този хадис става ясно, че за пометнато [недоносено] дете може да се извърши дженазе, ако му е било вдухната душа от Всевишният Аллах.
2. От Айша радияллаху анха, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бил извикан да извърши молитва дженазе за един младенец от ансарите, която той салляллаху алейхи ве селлем, извършил. Айша радияллаху анха, казала: “О, Пратенико на Аллах! Това е радост за тази птичка от Дженнета! Той не е сторил зло и то не го е застигнало!” Той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “О, Айша! А може би и не! Наистина, Аллах, Всемогъщ е Той и Велик, е сътворил Дженнета и неговите обитатели, които Той е създал, именно, за него и те са в ребрата на своите бащи. Аллах също така е сътворил Огъня и неговите обитатели, които е създал, именно, за него и те са в ребрата на своите бащи.” /Този хадис е сведен от Муслим (8/55) ан-Насаи (1/276) и Ахмед (6/208)./
От хадисите става ясно, че извършване на молитвата дженазе за младенец е допустима, ако са се изпълнили четири месеца от зачатието, и след това е настъпила смъртта. Ако младенеца е пометнат преди тези четири месеца, то не се извършва такава молитва, защото младенеца пометнат преди четирите месеца не се смята за покойник, и то не е скрито. Основата му идва от хадис марфу предаден от Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, който се казва: “Наистина сътворяването на всеки един от вас става в корема на майка му за 40 дни, след това се превръща в съсирек кръв алак, после се превръща в късче надъвкано месо мудга, след това Аллах изпраща при него меляике…и му вдухва душа”
Вторият: За шахид. Има доста хадиси в тази посока. Ще се огранича да спомена някои от тях.
Третият: В случай на убийство във връзка с произнасяне на присъда от Шериятски съд, след нарушаване на границите установени от Всевишния Аллах, като например, прелюбодеяние извършено от женен човек, убийство на мюсюлманин и т.н. В хадис от Имран Ибн Хусейн се предава: “Една жена от племето Джухайна, която била бременна от прелюбодеяние дошла при Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, и казала: “О, Пророк на Аллах! Извърших нещо, за което е предписано наказание, и то трябва да ми бъде наложено. Пророкът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бил наречен неин опекун и казал: “Отнасяйте се добре с нея, и когато тя роди я доведете при мен.” Така и било сторено. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, [тогава] отсъдил [присъдата за нея] и дрехата й била привързана около нея. След това той заповядал да бъде побита с камъни до смърт. После той салляллаху алейхи ве селлем, извършил молитва за нея. Тогава Омар го попитал: “О, Пророк на Аллах! Нима ти извърши молитва за нея, след като тя е извършила прелюбодеяние?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тя [толкова силно] се разкая, че ако покаянието й бе разделено между седемдесет човека от Медина то би им било достатъчно. Нима ти би намерил по-добро разкаяние от факта, че тя даде живота си за Всевишния Аллах?”/Този хадис е сведен от Муслим (5/121) Абу Дауд (2/233) ан-Насаи (1/278) ат-Тирмизи (2/325) ад-Дарими (2/180) ал-Бейхаки (4/18-19) и Ибн Маджа (2/116-117)./
Четвъртият: Вулгарен развратник и човек, който извършва постъпки в нарушение на шериятски норми, като например, отхвърлящия молитвата намаз и зекята, след като знае, че и двете са задължителни, прелюбодеец, закоравелия алкохолик и други подобни хора потънали в грехове. За тях се извършва молитва дженазе. При такива случаи Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, според хадис предаден от Ибн Катада е правил следното: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бил канен да извърши погребална молитва дженазе е разпитвал за умрелия човек, и ако за него са се отзовавали с добро, той се е съгласявал да изпълни молитвата, а ако за умрелия човек са се отзовавали с друго, то той салляллаху алейхи ве селлем, е казвал на близките, че те трябва да се погрижат за церемонията и не е извършвал молитвата дженазе.” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/300, 301, 399) и ал-Хаким (1/36), който е определил хадиса като достоверен според условията на ал-Бухари и Муслим. С него е съгласен и аз-Захаби./
Петият: За длъжник, който не е оставил средства за изплащане на дълга, може да се изпълни погребалната молитва дженазе, въпреки че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е отказвал извършването в началото. Ето хадиси за това:
Шестият: Ако човек е погребан преди да бъде извършена погребална молитва, или пък само някои са извършили молитвата, а други не, то тогава погребалната молитва се извършва на неговия гроб. Имам трябва да бъде един от тези, които не са извършили молитвата дженазе. Ето някои хадиси:
Седмият: Когато някой [мюсюлманин] почине в страна, където няма кой да извърши погребалната молитва дженазе от преживяващите там, то тази молитва се изпълнява от група мюсюлмани [преживяващи на друго място]като молитва гаиб. Пример за това е погребалната молитва на Пророка алейхи сселяту ве сселям, извършена за Негус. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, [тогава се намирал в Медина]съобщил на хората за смъртта на Негус[мургав][кралят на Етиопия] в деня, когато той починал. [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, им казал: “Ваш брат е починал.”] [В друг вариант: “Днес почина един праведен раб на Аллах”][не на вашата земя] [И тогава застанаха в редици и извършиха молитвата дженазе за него.][Хората попитали: “Кой е той [починалия]? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Негус. И отправете молитва за опрощение на вашия брат.”][После застанал на мястото за молитва, [В друг вариант: в ал-Бакиа] и построил [хората] в редове зад него [в две редици] [И Абу Хурейра радияллаху анху, продължил: “Ние се построихме зад него така, както се построяват редиците за умрелия, и извършихме молитвата дженазе така, както се изпълнява тя за покойник”] и той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извършил молитвата дженазе с четири текбира”[И хората попитаха: “О, Пратенико на Аллах! Ти извърши молитва дженазе за абисински роб?” (Тогава) Всевишният Аллах низпослал: Някои от ахлюл-Китаб вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях./3:199/] /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/145, 90, 155, 157) и Муслим (3/54) Абу Дауд (2/68,69), ан-Насаи (1/265, 280), Ибн Маджа (1/467), ал-Бейхаки (4/49), ат-Тайалиси (2300) и Ахмед (2/348, 241,280,289, 529, 479,439,438)./
Ибн ал-Кайим рахимеху Аллах, в “Заад ал-Маад” (1/205/206) е казал следното: “Който следва пътя на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и неговата Сунна в молитвата, не е длъжен да извършва погребалната молитва дженазе за всеки починал гаиб. Това е така, защото са починали много хора от мюсюлманите гаиб, и той салляллаху алейхи ве селлем, не е изпълнявал такава гаиб дженазе молитва. И истината е, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнил молитвата дженазе за Негус, като за покойник (наличен), а не за гаиб ”
И това, което подкрепя липсата на законност при изпълнение на молитва дженазе за всеки починал гаиб, е факта, че когато е умирал някой от праведните халифи и други, то никой от мюсюлманите не е изпълнявал молитвата дженазе за тях като гаиб, и ако те са го правили, то би ни било предадено от тях.
Увиване на тялото в кефин
След приключване с умиването на покойника, той трябва да бъде увит в кефин. Това е според заповед на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, в хадиса за човека с ихрам по време на стоенето укуф на Арафат, който неочаквано паднал от своята камила и си счупил врата и починал. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ …и завийте тялото му…” /Общоприет хадис. Целият хадис е представен в раздел (3)/
Стойността на кефина се изплаща от имуществото на покойника. От Хаббаб Ибн ал-Арас се предава: “Ние се преселихме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по пътя на Аллах, стремейки се към Лика на Аллах, и нашата награда бе обезателна от Аллах. Сред нас обаче имаше такива, които отминаха, без да вкусят нищо от своята награда. Сред тях бе Мусаб Ибн Умайр - убит в битката при Ухуд. Той нямаше нищо.(В друг вариант: Не е оставил нищо в наследство), освен кожа от самка леопард. Когато се опитвахме да го увием, покривахме главата му, а краката му оставаха голи, а когато се опитвахме да завием краката му, се откриваше главата му. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Сложете кожата върху главата му (В друг вариант: Увийте с нея главата му) и върху краката му поставете ароматна тръстика.” Между нас имаше такива, на които бяха узрели фурмите и той салляллаху алейхи ве селлем, ги набрули.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/110), Муслим (3/45) и тук хадиса е представен неговият вариант. Хадисът е сведен от Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака”(260), ат-Тирмизи (357) и го е обявил за достоверен, сведен е и от ан-Насаи (1/269), ал-Бейхаки (3/401) и Ахмед (6/695). Вторият вариант е на ат-Тирмизи и чрез него е сведен от Абу Дауд (2/62, 14)./
Кефинът трябва да бъде достатъчно дълъг, за да се покрие цялото тяло на покойника. В хадис от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пророка алейхи сселяту ве сселям, изнесъл проповед и споменал за един свой сподвижник, който умрял и бил завит с кефин [тъкан], но не с достатъчна дължина и бил погребан през нощта. Пророка алейхи сселяту ве сселям, се изказал остро и строго да не се погребва човек през нощта, докато не му се изпълни молитвата дженазе, с изключение на случай, че човек е принуден да стори това. Пророка алейхи сселяту ве сселям, казал:“Когато някой от вас увива[с кефин] своя брат, то нека изпълни това със съвършенство [ако има възможност].” /Този хадис е сведен от Муслим (3/50), Ибн ал-Джаруд (268), Абу Дауд (2/62) и Ахмед (3/295, 329) с последното допълнение е сведен от ат-Тирмизи (2/133) и Ибн Маджа чрез хадис от Абу Катада./
36. Ако кефина е къс и не достига, за да се покрие тялото на покойника, то с него трябва да се покрие главата му и тялото, докъде достигне кефина, а за останалата открита част от тялото трябва да се увие с ароматна тръстика или друго подобно на трева, сено и т.н., за което е споменато в два хадиса:
Първият: От Хаббаб Ибн ал-Арас за историята с Мусаб Ибн Умайр-убит в битката при Ухуд. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Сложете кожата върху главата му (В друг вариант: Увийте с нея главата му) и върху краката му поставете ароматна тръстика.” /Този хадис е общоприет, и бе представен чрез пълния му вариант в раздел (34)/
Вторият: От Хариса Ибн Мударриб се предава: Влязох при Хаббаб, а той си правеше обгаряне (на корема) на седем места, и каза: Ако не бях чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Никой от вас да не си желае смъртта” щях да си я пожелая. Видяхте ме с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, без да притежавам и един дирхам, дори от страна на дома ми сега да има четиридесет хиляди дирхама! После му бе донесен неговия кефин, като го видя се разплака и каза: Хамза дори не е имал кефин, освен бял плащ, когато са покрили главата му, то краката му останали открити, и когато завили краката му, главата останала открита. Тогава завили главата му с плаща а краката му покрили с ароматна тръстика.”/Този хадис е сведен от Ахмед (6/395)/
37. Ако кефина е недостатъчен, а починалите са много, е разрешено група от тях да бъдат завити в един кефин, като онези, които най-добре знаят Свещения Коран се погребват първи в гроба с посока към Къбля. В хадис от Анас радияллаху анху, се предава: След битката при Ухуд Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, мина покрай Хамза Ибн Абу ал-Мутталиб, който бе убит и изкормен, и каза: “Ако Сафия не би била огорчена, аз щях да го оставя на птиците и хищниците да го изядат, и Аллах щеше да го възроди от коремите им.” Хамза бе увит в кожата на леопард, и когато му покриха главата, краката му останаха открити, и когато завиха краката му, главата му остана открита. Тогава го завиха откъм главата, и [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] не извърши молитвата дженазе за никой от шахидите, освен за Хамза. Той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Днес аз съм свидетел за вас”. [Разказвачът Кутайба] продължил: Убитите бяха много, а кефин не достигаше. Затова бяха погребвани по двама или трима в един гроб. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, питаше, кой от тях знае най-добре Свещения Коран и го поставяше в нишата[лахд] на гроба първи, и бяха завивани с една дреха [кефин] по двама и трима.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59), ат-Тирмизи (2/138-139), Ибн Саад, ал-Хаким (1/365-366) и тук е представен неговия вариант. Сведен е и от ал-Бейхаки (4/10-11) и Ахмед (3/128), като допълненията са от него. Ал-Хаким е казал, че този хадис е достоверен според условието на Муслим и аз-Захаби се е съгласил с него./
38. Не трябва да се сваля дрехата от шахида, с която е бил убит, той следва да бъде увит с нея. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал след битката при Ухуд: “Завийте ги в дрехите им” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/431) с тези слова, а в друг вариант “Завийте ги в кръвта им” е сведен от ан-Насаи (1/282)./
39. За предпочитане е шахида да бъде увит с кефин веднъж или повече върху дрехите, както е правил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, с Мусаб Ибн Умайр и Хамза Ибн Абд ал-Мутталиб. Историята за тях двамата бе спомената в разделите (34, 36, 37). В настоящия раздел ще представим други две истории:
Първата: От Шадад Ибн ал-Хаад се предава: Веднъж при Пророка алейхи сселяту ве сселям, дошъл един мъж от бедуините и [приел Исляма като] повярвал в Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, и го последвал. Той казал: Аз ще се преселя заедно с теб. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го препоръчал на някои от своите сподвижници. След битката при Хайбер, Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, в качеството на бойни трофеи получил пленници и ги разделил [между участниците в битката]. Отделил и частта от трофеите за този бедуин. Той дал на сподвижниците си и неговата част да му я връчат и погледнал [зад тях, тоест разбрал какво ще се случи]. Когато се появил бедуинът, те му дали [частта], а той попитал: Какво е това? Отговорили му: Това е твоят дял, който Пророка алейхи сселяту ве сселям, ти е определил. Той го взел и отишъл при Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и го попитал: Какво е това? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това частта, която разпределих за теб”. Аз не те последвах заради това, а те последвах, за да ми бъде хвърлено ето тук и посочил със стрела към гърлото, да умра и да вляза в Дженнета. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако си искрен към Аллах, то и Аллах ще е искрен към теб”. Така постояха малко и след това се изправиха в битка срещу врага. Този бедуин бе донесен при Пророка алейхи сселяту ве сселям, поразен със стрела там [където бе посочил]. Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, попитал, дали това е същия човек? Отговорили му: Да. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Той е бил искрен с Аллах и Аллах е искрен с него”, след това Пророка алейхи сселяту ве сселям, го увил със своя плащ и изпълнил молитвата дженазе, и накрая на молитвата, казал: “О, Аллах! Това е твоя раб, и се пресели по твоя път.Той бе убит като шахид и аз съм свидетел за това.”/Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/277), ат-Тахави (1/291), ал-Хаким (3/595-596) и ал-Бейхаки (4/15-16)./
Втората: От аз-Зубейр Ибн ал-Аввам радияллаху анху, се предава, че след битката при Ухуд една жена едва ли не се приближила до мъртвите, а на Пророка алейхи сселяту ве сселям, му било неприятно да ги наблюдава, и казал: “Жената, жената!” И аз-Зубейр радияллаху анху, казал: Забелязах, че това е майка ми Сафия, излязох и побягнах към нея. Настигнах я преди да доближи до убитите. Тя ме шляпна по гърдите. Жената беше много твърда и непоколебима. Тя каза: Няма земя за теб! Аз казах: Наистина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, имаше намерение да те извика. Тя се спря и измъкна от себе си два кефина и каза: Донесох тези два кефина за брат ми Хамза, вече ми бе съобщено, че е убит, ето защо увийте го с двата кефина. И аз-Зубейр продължил: Отидохме с двата кефина да увием Хамза. Когато отидохме около него имаше убит мъж от ансарите. С него бе сторено същото, като на Хамза. Ние се засрамихме, че може да увием Хамза в два кефина, а човека от ансарите нямаше с какво да увием. Тогава казахме: Единият кефин е за Хамза, а другия за човека от ансарите. Разделихме ги за двамата и единия бе по-голям от другия. После изтеглихме жребий и увихме всеки един с парчето кефин което му се бе паднало.”/ Този хадис е сведен от Ахмед (1418) и ал-Бейхаки (3/401)./
Човека в ихрам също така следва да бъде увит в дрехите, с които е умрял. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал за човека в ихрам, който паднал от камилата си и умрял: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и Абу Наим в “Ал-Мустахридж” (139/140) и ал-Бейхаки (3/390) При хадиса сведен от ал-Бухари няма допълнения./ ”
За кефинът са желателни следните неща:
Първо: Да бъде бял като цвят, според казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Обличайте дрехи от бял цвят, защото те са най-хубавите ви дрехи, и ги използвайте за увиване като кефин. ”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/176), ат-Тирмизи го е обявил за достоверен (2/132), Ибн Маджа (1/449), ал-Бейхаки (3/245), Ахмед (3426) и ад-Дия в “ал-Мухтара”(60/229/2). Ал-Хаким е обявил хадиса за достоверен според условието на Муслим и аз-Захаби е съгласен с него. Този хадис има шахид от хадис предаден чрез Сумра Ибн Джундуб, сведен от ан-Насаи (1/268), Ибн ал-Джаруд (260), ал-Бейхаки (3/402-403) с достоверен иснад, както е споменал ал-Хаким и аз-Захаби и ал-Хафиз във “Фатх ал-Бари”(3/150)./
Второ: Кефинът трябва да е от три парчета плат. В хадис от Айша радияллаху анха, се предава, че [мъртвото тяло на] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе увито с три бели части тъкан йеменски памук от Сахулия1, и в тях нямаше нито риза, нито тюрбан” /Този хадис е сведен от шестимата, и от Ибн ал-Джаруд (259), ал-Бейхаки (3/399) и Ахмед (6/93, 40, 118, 165,192, 203, 221, 231, 264)./
Трето: Едната тъкан трябва да е като покривало [плащ, но да не е от дрехите и да не е оцветена]. От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас умре, и притежава нещо, трябва да бъде увит с материя тъкан [кефин] от [йеменски] памук.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/61), ал-Бейхаки (3/403)./
Четвърто: Кефинът трябва да се ароматизира с бахур три пъти. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато слагате [бахур за ароматизиране на] покойник, то сторете го три пъти.”/ Този хадис е сведен от Ахмед (3/331), Ибн Абу Шейба (4/92), Ибн Хиббан в своя “Сахих”(752-Маварид), ал-Хаким (1/355), и ал-Бейхаки (3/405). Ал-Хаким е посочил, че хадиса е достоверен според условието на Муслим, и с него се е съгласил аз-Захаби./
Това постановление не се отнася за покойник в ихрам, според словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за човека в ихрам, който паднал от камилата си и умрял: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]”
Не трябва да се проявява излишество при използването на тъканта плат за кефин. Не бива да се прекалява с повече от три парчета тъкан, защото това противоречи на казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Наистина, Аллах ненавижда три [неща] за вас: Празнодумството,[Безполезни разговори. Това, че говорите много, или за другите] прахосването на имуществото[Неразумното пилеене на пари и имоти] и задаването на много въпроси.[Задаване на много въпроси по спорни религиозни дела, или злоупотреба с молби за нещо към другите, освен при голяма необходимост или нужда]”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/266), Муслим (5/131) и Ахмед (4/246, 249, 250, 254) чрез ал-Мугира Ибн Шуаба. Този хадис има шахид от хадис на Абу Хурейра радияллаху анху, който е сведен от Муслим./
Починалата жена, както и починалия мъж ги увиват с кефин. Няма никакво достоверно доказателство, указващо за различието между тях.
(12)
Носене на покойника и съпровождането му.
44. Покойника трябва да се носи и съпровожда. Това е задължение на мюсюлманите към починалия мюсюлманин. Има хадиси и аз ще спомена два от тях:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Право на мюсюлманина [в друг вариант: Задължение на мюсюлманина към неговия брат са] пет неща: Отговор на приветствието [ес-селям алейкум], посещение на болен, съпровождане на покойника, приемане на покана, и при кихане [ако възхвали Аллах] да му каже [Аллах да те омилостиви]”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/88) и тук хадиса е представен в неговия вариант, сведен е също така и от Муслим (3/7) с допълнението в скобите, и от Ибн Маджа (1/439), Ибн ал-Джаруд (261) и от Ахмед (2/412, 372, 540), като в неговия вариант е посочено: “шест” и е добавено: “И когато поискат съвет от теб, то дай искрен съвет”. Този вариант е сведен също така и от Муслим./
Вторият: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, също така казал: “Посещавайте болният, съпровождайте погребалната процесия дженазе, това ви напомня за отвъдния живот.” /Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба в “ал-Мусаннаф” (4/73), ал-Бухари в “ал-Адаб ал-Муфрад”(стр. 75), Ибн Хиббан в своя “Сахих”(709-Маварид), ат-Тайалиси (1/224), Ахмед (3/27, 32, 48) и ал-Багави в “Шарх ас-Сунна”(1/166/1) от хадиса на Абу Саид ал-Худри./
45. При съпровождане на погребалната процесия, мюсюлманина получава награда след преминаването на два етапа:
Първият: Съпровождането от дома на близките до извършването на дженазе намаза.
Вторият: Съпровождане от дома до погребението. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е практикувал и двата етапа. От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава: Бяхме се установили с Пророка алейхи сселяту ве сселям, в Медина. Когато до някой от нас доближеше смъртта, известявахме Пророка алейхи сселяту ве сселям, и той го посещаваше, отправяше молитва за опрощение и стоеше, докато настъпи смъртта. Пророка алейхи сселяту ве сселям, и онези, които са били с него си тръгваха след погребението. Може би дългото отдаване [задържане] от страна на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, го е безпокояло, и ето защо, ние се бояхме да не би то да го затруднява. Тогава едни на други си казахме: След като не известяваме Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, за някой преди да умре, то ще го известим, когато умре, и това няма да го безпокои и да го задържа. Ние така и сторихме. Започнахме да го известяваме за починалия след като вече беше умрял, и тогава той салляллаху алейхи ве селлем, идваше, извършваше за него погребалната молитва дженазе, и понякога си тръгваше, а понякога ставаше, докато погребат починалия. Така правехме от време на време, след това си казахме, след като не изпращаме да известят Пророка салляллаху алейхи ве селлем, то тогава да носим нашите покойници за погребална молитва дженазе при него и той да я извърши в дома си и това ще донесе повече полза [на покойника]. И така тази повеля продължи до днес”/ Този хадис е сведен от Ибн Хиббан в своя “Сахих” (753/Маварид), ал-Хаким (1/353-364-365), ал-Бейхаки (3/74) и Ахмед (3/66). Ал-Хаким е определил този хадис като достоверен според условието на ал-Бухари и Муслим./
46. Без съмнение вторият етап от съпровождането на погребалната процесия е за предпочитане и е по-ценен. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който вземе участие в погребална процесия дженазе[от дома на покойния] [в друг вариант: Който вземе участие в погребална процесия на мюсюлманин, запазвайки вярата си и надявайки се на награда от Аллах] до края на молитвата се полага награда от един карат, а на онзи, който остане до завършване на погребението се полагат два карата награда.”[Хората] попитали: А какво са два карата? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Те [двата карата] са подобни на двете огромни планини”[В друг вариант: Всеки карат е подобен на планината Ухуд]”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/89-90, 3/150, 154), Муслим (3/51-52), Абу Дауд (2/-63-64), ан-Насаи (1/282), ат-Тирмизи (2/150), Ибн Маджа (1/467-468), Ибн ал-Джаруд (261), ал-Бейхаки (3/412-413), ат-Тайалиси (2581) и Ахмед (2/233, 246, 320, 401, 458, 470, 474, 493, 521, 531)./
47. Покойния трябва да бъде съпровождан от мъже. Що се отнася за съпровождането на покойния от жени, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил това. От Умм Атия радияллаху анха, се предава: “На нас ни бе забранено [в друг вариант: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни забраняваше] да съпровождаме погребалната процесия, но не толкова строго.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/382-3, 329), Муслим (3/47) и тук е представен неговият вариант. Хадисът е сведен и от Абу Дауд (2/63), Ибн Маджа (1/487) и Ахмед (6/409, 408), ал-Бейхаки (4/77)./
48. Съпровождането на погребалната процесия трябва да е според законите на Шерията.
Има текстове, в които се забраняват, крясъци, гръмки оплаквания, разпръскване на благовония наоколо и други подобни. Всичко това се намира в словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Не съпровождайте погребална процесия дженазе, като говорите високо и с огън [кандило]. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/64), и Ахмед (2/532, 528, 427) предаден от Абу Хурейра радияллаху анху. Хадисът има марфу шахиди. Що се отнася до тези шахиди, то те са от Джабир за Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който е забранил да се следва погребалната процесия с говорене на висок глас и огън. Ал-Хайсами е казал (3/29): Сведено от Абу Яаля. От Ибн Омар се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил да се следва погребалната процесия с озвучаване [жални и звънки оплаквания].”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/479-480) и Ахмед (5668)./
Що се отнася до забраната за носенето на кандило по време на погребалната процесия, то вече бе споменато за него в раздел 12. (Б) За Абу Муса, който е казал: “Когато съпровождате моето погребение пешком то вървете с ускорена крачка и не ме носете с кандило.”
Предава се от Амр Ибн ал-Аас, че в своето завещание е казал: “Когато умра, не ме съпровождайте с оплаквачки и огън [кандило]”/Този хадис е сведен от Муслим (1/78) и Ахмед (4/199)./ За Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че когато до него се докоснала смъртта, казал: “Не изграждайте над мен шатра, и не следвайте погребалната процесия с кандило [В друг вариант: С огън]!”/ Този хадис е сведен от Ахмед с достоверен иснад./
49. Към всичко добавено дотук, трябва да се спомене и за възхвалите на висок глас пред погребалната процесия. Това е нововъведение, и е доказано от думите на Кейс Ибн Ибад: “Сподвижниците на Пророка алейхи сселяту ве сселям, ненавиждаха говоренето на висок глас по време на погребална процесия”/Този хадис е сведен от ал-Бейхаки (4/74)/
При съпровождане на погребалната процесия не бива да се подражава на християните, защото на висок глас цитират неща от техните библии и евангелията с траурно пеене и музика. И най-отвратителното от всичко това е съпровождането на погребалната процесия начело с песни и музикални инструменти, както правят в някои мюсюлмански държави, подражавайки на друговерците. И Аллах да ни помага срещу такива действия!
Имам ан-Навави в на стр. 203 в книгата си “Ал-Азкяр ал-Мунтахаба мин калям саййид ал-Абрар” е казал: “ Знай, че е по-правилно да се постъпва така, както са постъпвали нашите праведни предшественици селеф, които са пазили мълчание, когато са съпровождали погребалната процесия дженазе, без да четат на глас Коран, нито пък да споменават на глас Аллах, както и не са произнасяли никакви други думи. Смисълът на това е очевиден, тъй като мълчанието помага на човек да се успокои и съсредоточи върху размишления за всичко свързано с погребението, което се явява необходимо в такива моменти. Ако болшинството от хората се държат по друг начин, то нека това не те вкарва в заблуда. Някога Абу Али ал-Фудайл Ибн Ийад радияллаху анху, е казал словата, чиито смисъл се заключава в следното: Неотклонно следвай правилните пътища, и няма да ти навреди това, че хората, които ги следват, са малко; в никакъв случай не следвай пътищата на заблудата и не се блазни от многочислеността на онези, които намират своята гибел там. В сборника “Сунан” ал-Бейхаки се привеждат хадиси, потвърждаващи необходимостта на казаното по-горе от мен. Що се отнася до действията на невежите, които в Дамаск и на други места четат на глас Коран по време на погребение дженазе, провлечено произнасяйки думи и премествайки от място на място, то според мнението на всички учени улема, това е забранено харам. В книгата “Адаб ал-Кираа’” аз съм споменал за забраната на подобни действия, така както и за нечестивостта на онези, които могат да възразят срещу това порицание. И не трябва да се правят такива неща. И към Аллах се обръщаме за помощ!”
50. При съпровождане на погребалната процесия трябва да се бърза, но това не означава да се тича. Има хадиси за това:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Носете покойния по-бързо, защото ако той е праведен, то вие го приближавате към благото, и ако той не е праведен, то вие ще можете по-бързо да свалите злото от вашите плещи [рамене].”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим, както и от авторите на четирите сборници “ас-Сунан”. Ат-Тирмизи е обявил хадиса за достоверен и Ахмед (2/280, 240, 488), и ал-Бейхаки (4/21)./
Вторият: От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако покойния, лежащ на носилката табут, която мъжете носят на плещите си, е праведен, той казва: [Носете ме] напред по-бързо! Ако покойния не е праведен, той казва: О, горко ми! Къде ме носите!? Неговият глас чуват всички, освен човека, и ако го чуе човека, то той би бил поразен и лишен от чувства.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/142), ан-Насаи (1/270), ал-Бейхаки и Ахмед (3/58, 41)./
Третият: От Абдурахман Ибн Джаушен се предава: Присъствах на погребалната процесия на Абдурахман Ибн Самура. Повече от мъжете негови слуги го следваха, непосредствено пред носилката табут. След това казаха: Полека лека, полека лека, Аллах да ви благослови! Тогава по една от улиците на Медина ги настигна Абу Бакр с магарицата си, и вдигна своя камшик после каза: “Кълна се в Онзи, Който оказа почит на Абу ал-Касим салляллаху алейхи ве селлем! Не сте ли ни виждали, когато по времето на Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, [имаше погребална процесия] да ходим бързо!? [Той подкара своята магарица да побърза, удряйки я с камшика си. Така той ни показа, че трябва да бързаме.]” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/65), ан-Насаи (1/271), ат-Тахави (1/276), ал-Хаким (1/255), ал-Бейхаки (4/22), ат-Тайалиси (883) и Ахмед (5/36-38). Ал-Хаким е определил този хадис като достоверен и аз-Захаби се е съгласил с него, както и ан-Навави в “ал-Маджму” (5/272)./
Очевидна е необходимостта от тази повеля да се върви бързо при съпровождането на дженазе. За това е споменал и Ибн Хазм (5/154-155). Не сме намерили доказателство, което да указва, че това действие е желателно, и затова се спряхме на тази повеля. Ибн ал-Кайим в “Заад ал-Маад” е казал: “Що се отнася до бавното придвижване на хората днес, стъпка по стъпка, то това е порицаемо нововъведение бидаат, което противоречи на Сунната, и включва в себе си подражание на ахлюл-Китаб: юдеите”.
51. Погребалната процесия може да бъде съпровождана от двете страни на носилката табут отзад и отпред, но да бъде близо до нея, изключение прави този който следва дженазето качен на яздитно животно или на някакъв транспорт, и той трябва да следва дженазето отзад, защото това е в съответствие с изискванията на Сунната от Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който е казал: “[Който е на транспорт]Возещият се трябва да е след погребалната процесия дженазе. Вървящият пеша може да следва дженазето откъм която страна пожелае[отзад и отпред, отляво или отдясно, но да е наблизо]. За детето [или недоносеното] се извършва погребална молитва [и се отправя зов за опрощение и милост на родителите му]!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/65), ан-Насаи (1/275-276), ат-Тирмизи (2/144), Ибн Маджа (1/451, 458), ат-Тахави (1/278) Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (769), ал-Бейхаки (25, 84), ат-Тайалиси (701-702)и Ахмед (4/247,248-249, 249, 252)
52. Всеки, който следва погребалната процесия отпред или отзад, трябва да е уверен, че така е правил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, както е казал Анас Ибн Малик радияллаху анху: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, Абу Бакр и Омар са съпровождали дженазето и отпред и отзад.”
53. Погребалната процесия може да бъде съпровождана от двете страни на носилката табут отпред и отзад. Но, за предпочитане е да се съпровожда отзад, защото това е в съответствие с изискванията на Сунната от Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който е казал: “Следвайте погребалната процесия!”
54. Позволено е да се съпровожда погребалната процесия дженазе, с транспорт или яздитни животни, но при условие да са намират по-назад, според казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Яздещите животни да се предвижват след погребалната процесия дженазе… ” По-добре е, и за предпочитане е да се съпровожда пешком. Известно е за Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, че той не е желаел с него да присъства яздитно животно [по време на дженазе]. Саубан радияллаху анху, е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, идваше с животно за погребална процесия дженазе, и отказваше да язди по време на процесията, но [след като приключеше погребението], той си тръгваше с животното яздейки го. Тогава хората го попитаха: [Защо прави така]. Той салляллаху алейхи ве селлем, отговори: “Наистина, меляикетата ходеха пеша, и аз не пожелах да яздя, а те да са пешком. След като си отидоха, аз се качих на яздитното животно.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/64-65), ал-Хаким (1/355), ал-Бейхаки (4/23). Ал-Хаким е определил хадиса като достоверен според условието на ал-Бухари и Муслим, и с него с е съгласил аз-Захаби./
55. Позволено е след погребението да се ползва транспорт, според хадиса от Саубан споменат по-горе. Предава се подобен от Джабир Ибн Сумира радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършил молитва [дженазе] за Ибн ад-Дахдах (и ние присъствахме). В друг вариант: Той излезе за погребалната процесия дженазе на Ибн ад-Дахдах пешком, после му докараха кон без седло [самар]. Един мъж го привърза и когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го възседна и заязди тръгна, а ние бързичко го последвахме. В друг вариант: Ходехме около него. Той каза: Тогава един мъж от присъстващите спомена: Наистина Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Колко сочни, окачени или висящи [плодове и фрукти] има [е спечелил сега] в Дженнета Ибн ад-Дахдах.” /Този хадис е сведен от Муслим (2/60-61), Абу Дауд (2/65), ан-Насаи (1/284), ат-Тирмизи (2/138), ал-Бейхаки (4/22-23), ат-Тайалиси (760-761) и Ахмед (5/98-102, 99)./
56. Желателно е погребалната процесия да се съпровожда пешком. Това позволява да се увеличи броя на участващите в нея, което съответства на Шерията. Да се вози починалият на талига или специална кола за погребална процесия, както и да се съпровожда процесията на транспорт не съответства на Шерията. Разбира се, в някои случаи това е допустимо:
Първо: Това действие е от обичаите на друговерците и противоречи на Шерията, и не бива да се практикува. За него има много хадиси, които съм представил в своята книга “Хиджаб ал-мер'ати ал-муслимати фи ал-Китаби ве ас-Суннати”.
Второ: Това действие се явява нововъведение [бидаат] спрямо поклонението ибадет. Наред с това то противоречи в практикуването на Сунната при носенето и съпровождането на погребалната процесия. Всяко нещо подобно на тези нововъведения се явява заблуда според всеобщото мнение.
Трето: Съпровождането на погребалната процесия пешком напомня на съпровождащите за отвъдния живот [ахирет], както е споменато за това в хадисите от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, представени в началото на този раздел: “ Съпровождайте погребалната процесия дженазе, това ви напомня за отвъдния живот.”
Четвърто: Съпровождането на погребалната процесия пешком е причина да се увеличи броя на желаещите да се включат в нея и да получат награда от това, както бе споменато за това в точка (46.) от този раздел. И това е така, защото не всеки има възможност да наеме кола за транспорт.
Не се става на крака при вида на погребалната процесия, то е отменено. Ставането на крака бива два вида:
А- Ставането на крака при преминаване на погребалната процесия
Б- Ставането на крака след приключване на процесията дженазе при гробищата, когато покойния бъде поставен на земята. Доказателството за това е хадиса от Али радияллаху анху, който е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ставаше на дженазе, тогава и ние ставахме. След това той сядаше и ние сядахме.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/59), Ибн Маджа (1/468), ат-Тахави (1/383), ат-Тайалиси (150) и Ахмед (631, 1094, 1167)./
И още: “Той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) ставаше на дженазе, след това сядаше”./Този хадис е сведен от Малик (1/332) и от него аш-Шафий в “ал-Умм” (1/247) и от Абу Дауд (2/64) В друг вариант: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни повеляваше да ставаме на дженазе, след това сядаше и после ни повели да сядаме”./Този хадис е сведен от аш-Шафий и Ахмед (627) и ат-Тахави (1/282), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих”./
Желателно е за носещия погребалната носилка да бъде с абдест. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който е умивал покойник, след това да извърши гусл, а който носи покойник да бъде с абдест ал-уду.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/62-63), ат-Тирмизи (2/132) и Ибн Хиббан с неговия сборник “Сахих” (751), ат-Тайалиси (2314) и Ахмед (280, 433, 454, 472)./
(13)
Погребалната молитва дженазе.
58. Извършването на погребалната молитва дженазе за починал мюсюлманин е задължителна [фард ал-кифая1]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил изпълнението на тази молитва, което е видно от хадисите. Аз ще спомена хадиса от Зейд Ибн Халид ал-Джухани, в който се казва: “Един мъж от сподвижниците на Пророка алейхи сселяту ве сселям, починал в деня [на битката] при Хайбер. Останалите споменали за това на Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и той казал: “Извършете молитвата дженазе за вашия другар.” Хората променили [изражението на] лицата си от това[защото той салляллаху алейхи ве селлем, не пожелал да извърши молитвата дженазе]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Наистина, вашият другар е присвоил [трофей] по пътя на Аллах”, [тогава] направихме оглед на вещите му и намерихме броеница като тези на юдеите, която не струваше и два дирхама!” / Този хадис е сведен от Малик в “ал-Муватта” (14/2), Абу Дауд (425/1) ан-Насаи (278/1) Ибн Маджа (197/2) и Ахмед (114/4-192/5) с достоверен иснад. Ал-Хаким е казал: “Този хадис е достоверен според условието на ал-Бухари и Муслим”./
Погребалната молитва дженазе не е задължителна в следните случаи:
Вторият: За шахид. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал погребалната молитва дженазе за никой от шахидите паднали в битката при Ухуд. Има три хадиса, в които е споменато за това и те бяха представени в раздел 32. Това обаче не отхвърля узаконената чрез Шерията молитва дженазе за тези два случая без необходимост, както ще бъде пояснено в следващия раздел:
Разрешава се извършването на погребалната молитва дженазе в следните случаи:
Първият: Дете, което е недоносено. Това е дете, пометнато от корема на майката преди да се оформи за раждане. Има два хадиса в тази посока:
1. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: За детето [или недоносеното] се извършва погребална молитва [и се отправя зов за опрощение и милост на родителите му]!”/Този хадис е сведен от Абу Дауд и ан-Насаи с достоверен иснад./ От този хадис става ясно, че за пометнато [недоносено] дете може да се извърши дженазе, ако му е било вдухната душа от Всевишният Аллах.
2. От Айша радияллаху анха, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бил извикан да извърши молитва дженазе за един младенец от ансарите, която той салляллаху алейхи ве селлем, извършил. Айша радияллаху анха, казала: “О, Пратенико на Аллах! Това е радост за тази птичка от Дженнета! Той не е сторил зло и то не го е застигнало!” Той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “О, Айша! А може би и не! Наистина, Аллах, Всемогъщ е Той и Велик, е сътворил Дженнета и неговите обитатели, които Той е създал, именно, за него и те са в ребрата на своите бащи. Аллах също така е сътворил Огъня и неговите обитатели, които е създал, именно, за него и те са в ребрата на своите бащи.” /Този хадис е сведен от Муслим (8/55) ан-Насаи (1/276) и Ахмед (6/208)./
От хадисите става ясно, че извършване на молитвата дженазе за младенец е допустима, ако са се изпълнили четири месеца от зачатието, и след това е настъпила смъртта. Ако младенеца е пометнат преди тези четири месеца, то не се извършва такава молитва, защото младенеца пометнат преди четирите месеца не се смята за покойник, и то не е скрито. Основата му идва от хадис марфу предаден от Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, който се казва: “Наистина сътворяването на всеки един от вас става в корема на майка му за 40 дни, след това се превръща в съсирек кръв алак, после се превръща в късче надъвкано месо мудга, след това Аллах изпраща при него меляике…и му вдухва душа”
Вторият: За шахид. Има доста хадиси в тази посока. Ще се огранича да спомена някои от тях.
От Шадад Ибн ал-Хаад се предава: Веднъж при Пророка алейхи сселяту ве сселям, дошъл един мъж от бедуините и [приел Исляма като] повярвал в Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, и го последвал. Той казал: Аз ще се преселя заедно с теб. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го препоръчал на някои от своите сподвижници. След битката при Хайбер, Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, в качеството на бойни трофеи получил пленници и ги разделил [между участниците в битката]. Отделил и частта за този бедуин. Той дал на сподвижниците си и неговата част да му я връчат и погледнал зад тях[разбрал какво ще се случи]. Когато се появил бедуинът, те му дали [частта], а той попитал: Какво е това? Отговорили му: Това е твоят дял, който Пророка алейхи сселяту ве сселям, ти е определил. Той го взел и отишъл при Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и го попитал: Какво е това? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това частта, която разпределих за теб”. Аз не те последвах заради това, а те последвах, за да ми бъде хвърлено ето тук и посочил със стрела към гърлото, да умра и да вляза в Дженнета. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако си искрен към Аллах, то и Аллах ще е искрен към теб”. Така постояха малко и след това се изправиха в битка срещу врага. Този бедуин бе донесен при Пророка алейхи сселяту ве сселям, поразен със стрела там. Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, попитал, дали това е същия човек? Отговорили му: Да. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Той е бил искрен с Аллах и Аллах е искрен с него”, след това Пророка алейхи сселяту ве сселям, го увил със своя плащ и изпълнил молитвата дженазе, и накрая на молитвата, казал: “О, Аллах! Това е твоя раб, и се пресели по твоя път.Той бе убит като шахид и аз съм свидетел за това.”/Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/277), ат-Тахави (1/291), ал-Хаким (3/595-596) и ал-Бейхаки (4/15-16)./
От Абдуллах Ибн аз-Зубейр се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, повелил в деня на битката при Ухуд за Хамза да бъде покрит с плащ, след това той салляллаху алейхи ве селлем, извършил молитвата дженазе с девет текбира…” /Този хадис е сведен от ат-Тахави в “Маани ал-Асаар” (1/290) с надежден иснад./
От Укба Ибн Амир ал-Джуханий се предава, че:"Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, един ден излязъл и изпълнил молитвата дженазе за загиналите в битката при Ухуд [след осем години], [все едно, че се прощава с мъртвите и живите], а след това се отправил към минбера, възхвалил Аллах и Го прославил, и после казал: "Аз [ще проправя път] за вас [като ваш предшественик] и [ви обещавам басейна Хауд]. И наистина, кълна се в Аллах сега виждам своя басейн Хауд [и ширината му е толкова, колкото разстоянието от Айля до ал-Джахфа]. На мен ми бяха дадени ключовете за всички съкровища на земята [или ключовете на земята от Аллах]. Но, кълна се в Аллах! Аз не се опасявам, че ще се покланяте на други [заедно с Аллах] след мен [моята смърт], но аз се страхувам за вас [от съблазните на този свят], и че ще се конкурирате за [съблазните на този свят] и заради него[ще се избиете един друг и ще загинете, така както са се погубили онези, които са били преди вас]". [След това Укба казал: "Тогава аз за последен път видях Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, на минбера ".]/ Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/7-64/279-280 и 302), Муслим (7/67), Ахмед (4/149,153, 154). Тук хадисът е представен с текста от ал-Бухари. Допълненията в скобите първо, второ, шесто и седмо са негови, а на Муслим са второ, пето и след тях, а на Ахмед са от първо до четвърто. Хадисът е сведен също така и от ал-Бейхаки(4/14), като при него са всички допълнения, освен трето и пето, също така е сведен от ат-Тахави (1/290), от ан-Насаи(1/277), ад-Даракутни (стр.187) като при него е само първото допълнение./
Третият: В случай на убийство във връзка с произнасяне на присъда от Шериятски съд, след нарушаване на границите установени от Всевишния Аллах, като например, прелюбодеяние извършено от женен човек, убийство на мюсюлманин и т.н. В хадис от Имран Ибн Хусейн се предава: “Една жена от племето Джухайна, която била бременна от прелюбодеяние дошла при Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, и казала: “О, Пророк на Аллах! Извърших нещо, за което е предписано наказание, и то трябва да ми бъде наложено. Пророкът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бил наречен неин опекун и казал: “Отнасяйте се добре с нея, и когато тя роди я доведете при мен.” Така и било сторено. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, [тогава] отсъдил [присъдата за нея] и дрехата й била привързана около нея. След това той заповядал да бъде побита с камъни до смърт. После той салляллаху алейхи ве селлем, извършил молитва за нея. Тогава Омар го попитал: “О, Пророк на Аллах! Нима ти извърши молитва за нея, след като тя е извършила прелюбодеяние?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тя [толкова силно] се разкая, че ако покаянието й бе разделено между седемдесет човека от Медина то би им било достатъчно. Нима ти би намерил по-добро разкаяние от факта, че тя даде живота си за Всевишния Аллах?”/Този хадис е сведен от Муслим (5/121) Абу Дауд (2/233) ан-Насаи (1/278) ат-Тирмизи (2/325) ад-Дарими (2/180) ал-Бейхаки (4/18-19) и Ибн Маджа (2/116-117)./
Четвъртият: Вулгарен развратник и човек, който извършва постъпки в нарушение на шериятски норми, като например, отхвърлящия молитвата намаз и зекята, след като знае, че и двете са задължителни, прелюбодеец, закоравелия алкохолик и други подобни хора потънали в грехове. За тях се извършва молитва дженазе. При такива случаи Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, според хадис предаден от Ибн Катада е правил следното: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бил канен да извърши погребална молитва дженазе е разпитвал за умрелия човек, и ако за него са се отзовавали с добро, той се е съгласявал да изпълни молитвата, а ако за умрелия човек са се отзовавали с друго, то той салляллаху алейхи ве селлем, е казвал на близките, че те трябва да се погрижат за церемонията и не е извършвал молитвата дженазе.” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/300, 301, 399) и ал-Хаким (1/36), който е определил хадиса като достоверен според условията на ал-Бухари и Муслим. С него е съгласен и аз-Захаби./
Петият: За длъжник, който не е оставил средства за изплащане на дълга, може да се изпълни погребалната молитва дженазе, въпреки че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е отказвал извършването в началото. Ето хадиси за това:
От Селяма Ибн ал-Аква се предава: “Веднъж седяхме около Пророка алейхи сселяту ве сселям, когато дойдоха [да му съобщят] за погребение и казаха: “Извърши погребалната молитва.” Той салляллаху алейхи ве селлем, ги попита: “Починалият има ли дългове?” Отговориха му: “Не.” Той салляллаху алейхи ве селлем, попита: “А оставил ли е нещо?” Отговориха му: “Не.” Той салляллаху алейхи ве селлем, извършил погребалната молитва дженазе. След това дойдоха[да му съобщят] за друго погребение и казаха: “О, Пратенико на Аллах! Извърши погребалната молитва за него.” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал: “Починалият има ли дългове?” Отговориха му: “Да.” Той салляллаху алейхи ве селлем, попита: “А оставил ли е нещо?” Отговориха му: “Да. Оставил е три динара.” Той салляллаху алейхи ве селлем, извършил погребалната молитва дженазе. След това дойдоха[да му съобщят] за трето погребение и казаха: “Извърши погребалната молитва.” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал: “Той оставил ли е нещо?” Отговориха му: “Не.” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал: “Починалият има ли дългове?” Отговориха му: “Да. Има дълг от три динара” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Извършете погребалната молитва за вашия другар.” Селяма Ибн ал-Аква продължил: “Един човек от ансарите предал, че Абу Катада казал на Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “О, Пратенико на Аллах! Извърши погребалната молитва за него, аз ще поема дълга му.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/368, 369 и 374) и Ахмед (4/50 и 47) хадиса е сведен и от ан-Насаи с допълнение (1/278)./
От Абу Катада радияллаху анху, се предава подобна история от хадиса на Селяма Ибн ал-Аква, която бе предадена по-горе: Той попитал, дали ако заплати дълга на починалия, то [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] ще извърши погребалната молитва? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако ти му изплатиш дълга, то аз ще извърша погребалната молитва дженазе за него.” Тогава Абу Катада отишъл и изплатил дълга на починалия. [След като се върнал] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го попитал: “Изплати ли му дълга?” Абу Катада казал: “Да, и поканил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да извърши погребалната молитва за него.” /Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/378) ат-Тирмизи (2/161) ад-Дарими (2/263) Ибн Маджа (2/75) и Ахмед (5/311,304, 302. 301,297) с достоверен иснад според условието на Муслим./
От Джабир радияллаху анху, се предава подобен хадис, като в края се допълва следното: “Когато Аллах открил пред Своя Пратеник [много нови земи] той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Аз съм по-близо до правоверните, отколкото те самите[Аз като човек съм по-близо за всеки правоверен, отколкото всичките му роднини] затова [ако някой правоверен умре] и остави дълг, аз ще му изплатя дълга. Ако той е оставил богатство, тогава то остава за неговите наследници!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/85) ан-Насаи (1/278) с достоверен иснад според условията на ал-Бухари и Муслим./
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че когато донасяли мъртъв човек с дълг, при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, [за да му извърши погребална молитва] той питал: “Оставил ли е нещо, с което да се погаси дълга? И ако са казвали, че е оставил нещо с което да се погаси дълга му, той салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнявал погребалната молитва дженазе, а ако не то не е извършвал молитва, а е казвал: “Извършете [сами] молитвата дженазе за вашия спътник!” Когато Аллах открил пред него [Пророка салляллаху алейхи ве селлем, много нови земи] той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Аз съм по-близо до правоверните, отколкото те самите[на земята и в отвъдния свят] затова, когато някой правоверен умре и е оставил дълг, [без да има средства да го погаси] аз ще му изплатя дълга. Ако той е оставил богатство, тогава то е за неговите наследници!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (4/376-9/425) Муслим (5/62) ан-Насаи (1/379) Ибн Маджа (2/77) ат-Тайалиси (2524) и Ахмед (2/287, 318, 334,450,399,356,335,527,464)/
Шестият: Ако човек е погребан преди да бъде извършена погребална молитва, или пък само някои са извършили молитвата, а други не, то тогава погребалната молитва се извършва на неговия гроб. Имам трябва да бъде един от тези, които не са извършили молитвата дженазе. Ето някои хадиси:
От Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава: “Един човек беше починал и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе поканен да го посети [за да извърши молитва за него], но човекът бил погребан през нощта и на разсъмване уведомили Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, а той попитал: “Какво ви попречи, та не ме уведомихте?” Те отговорили: “Беше тъмна и непрогледна нощ, и не искахме да ти бъде трудно при гроба му.” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отишъл до гроба му и се помолил за него.”[Ние се построихме и застанахме в редица зад него] [И аз бях сред тях][И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, изпълни погребална молитва с четири текбира]” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/91-92) Ибн Маджа (1/266) сведен и от Муслим (5/53-56) също така и от ан-Насаи (1/284) ат-Тирмизи (8/142) Абу ал-Джаруд в “ал-Мунтака” (266) ал-Бейхаки (3/45, 46) ат-Тайалиси (2687) и Ахмед (2554, 1962, 3134). Последните две допълнения в скобите са сведени от ал-Бейхаки, а третата е сведена от Муслим и ан-Насаи./
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че една чернокожа жена преживявала в джамията. Когато починала, след няколко дни Пророка салляллаху алейхи ве селлем, забелязал нейното отсъствие и попитал за нея. Отговорили му, че е починала. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Трябваше да ме известите” [Отговорили му: “Тя почина през нощта и я погребахме. Не искахме да те събуждаме.”] (Получило се така, като че ли те са сметнали нейната смърт за незначително събитие.) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Покажете ми къде е нейния гроб!” Те му го показали и той салляллаху алейхи ве селлем, отишъл и изпълнил погребална молитва за нея, след това казал: “Тези гробове са пълни с мрак за техните обитатели, но Аллах Всемогъщ и Велик е Той ги осветява [гробовете им] с молитвата ми отправена за тях!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/440, 439, 438, - 3/159) Муслим (3/56) Абу Дауд (2/68) Ибн Маджа (1/465) ал-Бейхаки (4/47) ат-Тайалиси (2446) и Ахмед (2/353, 406/388)./
Язид Ибн Сабит – той е бил по-голям от Зейд - е казал: “Бяхме излезли с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, [същия ден], и когато пристигнахме в гробището ал-Бакиа, той салляллаху алейхи ве селлем, видя един нов гроб и попита за него, а хората му отговориха: “Това е гроб на еди коя си [мауля на Бени еди кой си]. Той попита за нея и каза още: “Защо не сте ме уведомили (за нейната смърт)? ”Хората казаха: Тя почина по обяд, а за теб казаха, че говееш и нас ни беше неудобно да те безпокоим и уведомим. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Не го правете [повече]. Аз не мога да знам, когато някой от вас умира, като не съм сред вас, освен ако не ме уведомите за това. Наистина моята молитва за него [умрелия] е милост.” След това той отиде до гроба, а ние се наредихме в редици зад него и той изпълни погребална молитва с четири текбира.” /Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/284) Ибн Маджа (1/465, 466) Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (Маварид-759) ал-Бейхаки (4/48). Тук хадиса е предаден с текста от Ибн Маджа, а допълненията са от ан-Насаи. При всички иснада на този хадис е достоверен сахих според условието на Муслим/
Седмият: Когато някой [мюсюлманин] почине в страна, където няма кой да извърши погребалната молитва дженазе от преживяващите там, то тази молитва се изпълнява от група мюсюлмани [преживяващи на друго място]като молитва гаиб. Пример за това е погребалната молитва на Пророка алейхи сселяту ве сселям, извършена за Негус. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, [тогава се намирал в Медина]съобщил на хората за смъртта на Негус[мургав][кралят на Етиопия] в деня, когато той починал. [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, им казал: “Ваш брат е починал.”] [В друг вариант: “Днес почина един праведен раб на Аллах”][не на вашата земя] [И тогава застанаха в редици и извършиха молитвата дженазе за него.][Хората попитали: “Кой е той [починалия]? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Негус. И отправете молитва за опрощение на вашия брат.”][После застанал на мястото за молитва, [В друг вариант: в ал-Бакиа] и построил [хората] в редове зад него [в две редици] [И Абу Хурейра радияллаху анху, продължил: “Ние се построихме зад него така, както се построяват редиците за умрелия, и извършихме молитвата дженазе така, както се изпълнява тя за покойник”] и той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извършил молитвата дженазе с четири текбира”[И хората попитаха: “О, Пратенико на Аллах! Ти извърши молитва дженазе за абисински роб?” (Тогава) Всевишният Аллах низпослал: Някои от ахлюл-Китаб вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях./3:199/] /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/145, 90, 155, 157) и Муслим (3/54) Абу Дауд (2/68,69), ан-Насаи (1/265, 280), Ибн Маджа (1/467), ал-Бейхаки (4/49), ат-Тайалиси (2300) и Ахмед (2/348, 241,280,289, 529, 479,439,438)./
Ибн ал-Кайим рахимеху Аллах, в “Заад ал-Маад” (1/205/206) е казал следното: “Който следва пътя на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и неговата Сунна в молитвата, не е длъжен да извършва погребалната молитва дженазе за всеки починал гаиб. Това е така, защото са починали много хора от мюсюлманите гаиб, и той салляллаху алейхи ве селлем, не е изпълнявал такава гаиб дженазе молитва. И истината е, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнил молитвата дженазе за Негус, като за покойник (наличен), а не за гаиб ”
И това, което подкрепя липсата на законност при изпълнение на молитва дженазе за всеки починал гаиб, е факта, че когато е умирал някой от праведните халифи и други, то никой от мюсюлманите не е изпълнявал молитвата дженазе за тях като гаиб, и ако те са го правили, то би ни било предадено от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар