Покаянието е пътят на спасението !

Шейтанът (иблис) каза: Унищожих поколението на Адем Алейхисселям с много грехове, а то ме унищожи с много правене на истигфар ( търсене на прошка от Аллах )
Всевишният Аллах казва:
{... Аллах не ще ги мъчи, докато молят за опрощение!!!}сура Енфал 33
{ И казвах: “Молете вашия Господ за опрощение ­ Той е многоопрощаващ, ­за да ви праща обилен дъжд от небето, и да... ви по...дкрепя с имоти и синове, и да сторва за вас градини, и да сторва за вас реки. } Сура Нух 10-12
( استغفر الله واتوب اليه )
{ Естегфируллахе ве етубу илейх }
" Моля Аллах за прошка и се покайвам пред Него "Вижте повече

РАЗЛИЧИЕТО НА МНЕНИЯ /ИХТИЛЯФ/ Е МИЛОСЪРДИЕ /РАХМЕТ/

В областта на ислямската юриспруденция е изключително значим приносът на Имамите Абу Ханифе, Малик, Шафии и Ахмад бин Ханбал, ръководители на четирите сунитски школи на правото.

Тяхната цел не е била измяна на духа на Корана, нито на Сунната на Пророка, както твърдят някои немюсюлмани и идеологически обработени ислямски учени. Ако се запознае...те в...нимателно с четирите фикх-школи, няма да намерите никъде различия относно усул основните принципи на Исляма /основни принципи на вярата/. Най-общо, различията се групират около фуруат /детайли, подробности/ в теологията.

Именно за тези различия Посланикът на Аллах е казал:
"Различните мнения /ихтилаф/ в моята умма са щастлив дар /по своята същност/”.

Благодарение на този щастлив дар, съвременните мюсюлмани са получили в наследство пълен набор от закони, който да наставлява всеки отделен човек в жизнения му път.

Имам Абу Ханифе (80 - 150г.) и Имам Малик Ибн Анас ( 93-179г.) са били юристи, които, в пълен смисъл на думите, са получили в наследство особеното "знание” на табиин във всичките му "аспекти” - споразумения и дискусиии.

Те, както и техните предшественици, са се позовавали на основните източници на ислямското право - Коран, Сунна и мнението на Сподвижниците, особено в случаите на иджма и са се произнасяли чрез иджтихад.

Спрямо Имам Абу Ханифе Имам Малик е използвал в по-голяма степен мнението на учителите. В случаи на неразрешим конфликт, или различие в мненията на Сахаба, иракските и хиджаските юристи са спазвали това, което им е казано, или това, на което са се позовавали или прилагали техните предшественици.

Посещението в Мекка и Медина на Имам Абу Ханифе, заедно с известните му сподвижници - Имам Абу Юсуф и Имам Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, и срещата им с Имам Малик и сподвижниците на Абдаллах бин Аббас, е повод за сближаването на ръководителите и учениците на двете школи. Абу Юсуф и Мухаммед бин ал-Хасан са изучили Муваттат от неговия автор - Имам Малик.

Известният египетски юрист и учен Лейс бин Сад (поч. 175г.), занимавайки се с юридически дискусии, в името на благото на умма, изпратил братско послание до Имам Малик. В това послание той посочил сериозни аргументи срещу мнението на Имам Малик, който се придържал стриктно към амал ахл ал-Мадина, а именно, че обичаят на хората от Медина е основният критерий, който трябва да се прилага и спазва. В качеството на юриспруденция по тези въпроси била написана книгата на Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, ученикът на Имам Абу Ханифе.
Разривът бил прекратен от Имам Шафии ( 150-204г.). Той посетил Ирак и след като се запознал с разминаванията, в мненията на иракците и хиджасците, написал "Ал-Рисала”. В книгата си той е посочил недостатъците и слабостите в правното мислене на юристите, негови съвременници, подчертал е изключителната приоритетност на основанията на Корана, Сунна, окончателно иджма на мюсюлмански юристи и съответен кийас, като основни източници на Право, и е изключил произволни съждения /т.е. истихсан/, местни и частични споразумения, недостоверни разкази и необосновани обичаи / например, обичаите на хората от Медина.

Така "Рисала” на Шафии извежда юристите от сферата на подробностите /фуруат/ в сферата на основните понятия и създава науката усул ал-фикх /юриспруденция/, основата на успешното и систематично развитие на Шериата. Така е постигнат благотворен резултат, благодарение на обединените усилия на тримата имами.
Успоредно с работата на Шафии по систематизацията на юриспруденцията се е извършвала и изследователска работа по събиране на предания, в различни области, и разделяне на приемливите разкази от неприемливите.

Имам Ахмад бин Ханбал (164-241г.), четвъртият ръководител на школа и юрист, е обобщил научните си изследвания в книгата "Муснад”, най-обширният труд върху Сунна. В работата си той се е придържал строго към Корана, Сунна и процеса иджтихад , без значение броят на разказалите, мненията на Сподвижниците и последователите.

Обичта и уважението между тези юристи са били толкова големи, че те са се посещавали един друг, и са се учили един от друг. Въпреки различията, в някои от вижданията им, те са поддържали братството и приятелството помежду си.

Имам Абу Ханифе е посещавал уроците на Имам Малик, който бил 13 години по-млад от него. Имам Малик изразявал своята почит към него и му отстъпвал първенството.

Имам Мухаммед бин ал-Хасан, известният ученик на Имам Абу Ханифе, след смъртта на своя учител отишъл в Медина и изучавал три години "Ал-Муватта” при Имам Малик. Имам Малик и Имам Абу Ханифе са изучавали хадисите при Имам Мухаммед бин Шихаба ал-Зухри, а учителят Зухри не считал за недостойно да се учи от своя ученик - Имам Малик.

Имам Джафар ал-Саддик (поч. 198г.) е бил учител и на Имам Абу Ханифе и на Имам Малик. Двамата имами са се обучавали и при известния учен-табиин Мухаммед бин ал-Мункадира ал-Мадани (поч. 131г.).

Великите имами са се отнасяли с такава обич и уважение помежду си, че по-възрастният Имам Абу Ханифе посещавал лекциите на Имам Малик, особено когато бил диктуван хадис.

Имам Шафии също е започнал изучаването на хадисите под ръководството на Имам Малик. В отговор на въпрос за Имам Малик, Имам Шафии е казал:
”В Хиджаз не би съществувала наука за хадисите, ако ги нямаше Имам Малик и Суфян бин Уйайа.”

А за "Ал-Муватта” на Имам Малик той е казал:
”На земята няма книга, по-близка до Корана, от книгата на Малик.”

Имам Шафии разказва, на един ханефитските имами, за собственото си усещане за низпослано откровение, когато имам Мухаммед бин ал-Хасан, ученик на Абу Ханифе, обсъждал какъвто и да е юридически въпрос. Обикновено Мухаммед бин ал-Хасан записвал своите лекции. Имам Мухаммед също се отнасял с голямо уважение към Имам Шафии.
Веднъж, по пътя към двореца на Харун ал-Рашид, той срещнал Имам Шафии. Имам Мухаммед слезнал от коня и изпратил слугата си да съобщи на халифа, че този ден няма да присъства в двореца. Имам Шафии настоявал той да отиде в двореца и да се срещнат на следващия ден, а Имам Мухаммед отговорил, че за него отиването му в двореца не е от такова голямо значение, колкото срещата му с него.

Имам Шафии и Имам Мухаммед обикновено организирали дебати /маназират/ помежду си. По някои пунктове били на единодушно мнение, а по други - не, което е признак на истинска научна дискусия - разпространен обичай в онези дни.

По такъв начин, при Йаха бин Саид ал-Каттан, известният ученик на Имам Абу Ханифе, е изучавал хадис и Имам Ахмад бин Ханбал. Разказват, че задавайки въпроси, и от уважение към учителя, Имам Ахмад е стоял от времето за молитва аср до времето за молитва магриб /залез/. Обикновено за своя учител Имам Ахмад е казвал, че не познава друг, който да прилича на него.

Taka e говорил Имам Ахмад бин Ханбал и за Абдаллах бин ал-Мубарак, друг ученик на Абу Ханифе, а именно, че от това време няма друг учен, който дори да се е опитал да положи толкова усилия, за усвояване на знания за хадисите, колкото е положил Абдаллах бин ал-Мубарак.

Хатиб ал-Багдади, известен историк, ни предава думите на Имам Ахмад бин Ханбал, който е казал, че когато пожелал да изучи науката за хадисите, то най-напред се обърнал към Имам Абу Юсуф, другия ученик на Имам Абу Ханифе. Той е разказал много хадиси, чути от устата на Абу Юсуф.

Приведените по-горе примери показват, че всички имами са били един на друг учители и ученици, работейки в името на общата цел - разпространяване на своите знания за Шериата за благото на потомците. Съкровището от знания, което те са ни оставили, напътства уммата и днес, и така ще бъде във всички времена.

СЛЕДВАНЕ НА МЕЗХЕБ

В действителност днес много хора считат себе си за специалисти в областта на ислямското право и често се противопоставят на това да се следва някой от четирите мезхеба от ехли суннат вел джемаат. Тези така наречени специалисти отхвърлят мезхебите и предлагат всеки човек да има собствено мнение основано на Корана и достоверните хадиси. Въпроса тук е дали всеки човек е способен да бъде специалист в тази област.

За голямо съжаление често ставаме свидетели как някои хора обвиняват други във фанатизъм и то само защото вторите следват виждането някои от четирите мезхеба, което противоречи на виждането на „обвинителя” тоест на първия.
Може би главният проблем или причина, която не е възникнала отскоро – тя е доста отдавнашна, е че се счита че само чрез хадисознанието може да се определят правилата във фъкх. И че единственото необходимо нещо е да се знае дали даден хадис е силен или слаб.

Но нека да видим становищата и изказванията на учените по този въпрос.
Хафъз Абу Сюлейман ал-Хатиби (рахимахуллах – умира 388г.) казва: „Хората се разделиха на две групи: На хадиса и на фъкха. Но нито една от двете не може да съществува без другата. Те се нуждаят една от друга.” (Муалим сунан – т.1, стр.3)

Мухаммед аш-Шайбани (рахимахуллах) е казал: „Невъзможно е практикуването на хадис без заключението (на фъкх), както и фъкха без основата на хадиса.” (Усул ас-Сархаси – т. 2, стр.11)

Подобни думи е изрекъл и великият табиин Ибрахим на-Нахаи (рахимахуллах): „Невъзможно е становище, което не се основава на ривайет. И невъзможно е (да се разбере) ривайета без становище (по фъкх).” (Абу Наим, Ал-Хулят т. 4, стр. 225)

Тези думи ни дават повод да помислим върху това, че хадис и фъкх вървят ръка за ръка. Хадисът – това е основата на фъкха, защото той е един от източниците на вземане на решение, както и източници като Корана, иджма и къяс. Но на практика на нас ни е нужно решение на фъкха за даден хадис, за да можем да го разберм и приложим на практика.

Ето защо мнението, че познаването на хадисите е достатъчно за практиката, навярно е погрешно. Защото, ако един човек е мухаддис, това не го прави автоматично фъких, в противен случай Абу Сюлейман ал-Хатиби (рахимахуллах) нямаше да каже, че тези две групи се нуждаят една от друга. И така, хадисът това е основата за решаването на даден казус, а за неговото разбиране и практика ние трябва да се допитаме до имамите фъкихи.

Имам Ахмед (умира 241г.) казва: „Който казва, че в религията няма място таклида, то той е фасик пред Аллах и Неговия Пратеник, защото в следствие на неговите думи биват унищожени Сунната и наследството на праведните предци (сахабетата и табиин), опустошава се сунната и знанието, чрез претенциите на личното мнение, новаторство и спорове. А споменатите от мен мезхеби и мнения са все от ехли сунна вел джемаат, хора на хадисите, които са донесли до нас знанието и от които ние сме почерпили знанието. Ние сме взели от тях хадисите и сме изучавали сунната. Те не бяха привърженици на нововъведенията. Тези хора бяха преди вас, затова ги следвайте, обучавайте се и обучавайте. Тевфика е от Аллах!” (Табакат ал-ханабил, Абу Яля, т. 1, стр. 31)

Ето така великият имам описва, че човек не може да отхвърли таклида в религията и да заяви, че всеки може самостоятелно да разбира хадисите и сунната, отхвърляйки наследството на фъкихите. Това е явно заблуждение, защото така унищожават знанието.

Отново Имам Ахмед казва: „Ако пред човек се намира книга със словата на Пророка, сахабетата и табиин, то той не може да следва само онова, което той пожелае и си избере. Задължително трябва да пита за конкретния хадис знаещите хора – дали този хадис може да се следва или не, и едва след това неговото следване ще бъде правилно.” (…Ал-Илям, Ибн Кайим, т. 1, стр. 44)

Ал-Хафъз Абул-Хасан ал-Маймуни (рахимахуллах – умира 274г.) предава следното: „Един ден Имам Ахмед ми каза: „О, Абул-Хасан, въздържай се да говориш по въпрос, по който нямаш (виждане на) имам.”

Ще приключа със словото на Имам аз-Зехеби (рахимахуллах), който коментира в „Сияр – т.16, стр. 405” следните думи: „Следването на хадис е по-добро, отколкото мнението на Абу Ханифе или Шафии.” „Това е добре, но по този хадис трябва да са се изказали имами равни на имамите Абе Ханифе и Шафии, такива като Малик, Суфиян, Лейс. Също така хадисът трябва да бъде надежден, без вътрешни недостатъци (илля). Не трябва да бъде хадис, който опровергава друг хадис, на който се обосновават Абу Ханифе и Шафии. А просто да се подбират достоверни хадиси, без да се обръща внимание на мнението на имамите е недопустимо.”

Miracle of the Holy Qur’an & Sunnah in the Field of Preventative Medicine

  The definition of modern preventative medicine is that it is a branch of
knowledge that has to do with protection against microorganisms that may
cause physical disease and against psychological disease, in the individual...
and in society. Microorganisms are the cause of bacterial and other kinds
of disease, and they are regarded as a community of living beings, most of
which we cannot see with our eyes, but they exist everywhere, in the air,
in water and in dust, on our bodies and in our mouths and intestines, and
sometimes even in the food we eat. Some of them are beneficial and some are
harmful. There are many different families and types of them, and they
differ in size. The smallest of them are the viruses, followed by microbes,
funguses, protozoa, various kinds of parasitic worms, and finally parasitic
arthropods or insects.
There are three sources or habitats of them, namely man, animals and the
environment (dust and water).
The texts of Shari‘ah (Islamic legislation) enumerate several methods
regarding the eradication of these organisms from their habitats and
preventing them from causing harm to man, by establishing rules of
cleanliness such as washing the hands and forearms, wiping the head and
ears, washing the feet and washing the mouth and nose five times a day,
washing each part three times.
Allah, the Exalted, says:
“O you who believe! When you intend to offer As-Salah (the prayer), wash
your faces and your hands (forearms) up to the elbows, rub (by passing wet
hands over) your heads, and (wash) your feet up to the ankles. If you are
in a state of Janaba (i.e. after a sexual discharge), purify yourselves
(bathe your whole body)…” (Al-Ma’idah, 5:6)
(from Islamic Medicine: The Key to a Better Life by Yusuf Al-Hajj Ahmad,)

Как да изградим религиозна принадлежност у децата си?

 

 

 

Въпроси от рода: "Какво да научим детето; кога да го научим; как да го научим; кой да го научи?" – отдавна занимават съзнанието на родителите и възпитателите. А когато това е свързано с религиозната тематика, придава още по-голяма важност и отговорност. Днес се говорят различни неща по тази тема, дори някои хора смятат, че не е необходимо рел...игиозно възпитание при децата до единадесет годишна възраст. Няма общество без религия в човешкото развитие, тя е съществувала, без значение под каква форма и название. Човек живее между материалните си стремежи и битка с духовната страна. Впуснал се е, борейки се да постигне материално положение, а от друга страна търси задоволителен и разумен отговор, посредством религиозните познания. Затова религиозното познание, което човек получава в детска възраст, оставя дълбоки следи в него за цял живот.

Точно поради тази причина е необходимо да му се поднесе това запознанство с религията още в детството. Необходимо е да не забравяме, че клончето се огъва, докато е още свежо и младо. Имам Ал-Газали казва: "Детското сърце е празно, чисто, то е склонно да приеме всяко нещо и има желание към всяко нещо." А ибн Мескевейх казва: "Детето в тази възраст е готово да приеме всякакво обучение и възприема всичко, което му се предлага." Както казва и ибн Сина: "Детето се ражда с определени възможности, които то е способно да развива."- ражда се по природа вярващ, това добро е заложено в него и то е способно да го развива, и ако то бъде възпитано като атеист или друговерец, то ще израсне такъв.

И казва Бедиуззаман: "Ако дете не срещне в детството си религиозни поучения, то в последствие за неговата душа става трудно да приеме Исляма и основите на вярата, нещо повече - тази трудност стига до такава степен, че е възможно да израсне като друговерец." Обръщайки поглед към изследвания, свързани с детската природа, се забелязва, че детската възраст се разделя на три етапа: етап на кърмене - между 0-3г.; етап на ранно детство - между 3-6 г.; етап на юношество - от 6 до 11г. за момичета и от 6 до 13г. за момчета.

Като първите два етапа в развитието на детето оказват най-голямо влияние и оставят дълбоки следи в неговото развитие.

Етап на кърмене
В този период не се забелязва у детето, каквото и да е религиозно мислене и усещане, за всяко нещо се нуждае от родителска помощ. Но не трябва да се забравя, че не е напълно изолирано от средата, която го заобикаля, дори да не може да има индивидуално или обществено участие в истинското си значение, то се влияе от нещата, които се случват около него. Има изследвания, които сочат, че детето още от самото създаване има духовни наклонности, които са готови да откликнат, щом бъдат позовани. Както споменава Хамди Язир: "Във всеки индивид е заложено чувството за истината и той притежава вътрешен инстинкт за опознаване на Аллах." Германския психолог Холенбах казва: "Детето притежава силно чувство и желание за търсене и опознаване на безграничната сила, която му помага и закриля, което чувство не е явно и не е възможно тълкуването му и до сега. Но нещото, което прави това дете религиозна личност, е именно това желание за откриването на тази сила и то е скрито вътре в него. Затова е необходимо да се подстрекава и направлява от семейството."

dete
Ранното детство (етап на подражание)

В началото на третата година детето започва да се интересува от онова, което го заобикаля, започва да играе и опознава всичко, което попадне в ръцете му. В този период започва да чувства усещането за сигурност, за обич, която получава от другите. Тогава то иска да покаже на околните, че не се нуждае от тях и тяхната отзивчивост, като присвоява всичко и прибягва към счупването му или скъсването му, по този начин иска да покаже своето съществуване. Поведението на децата в тази възраст се ръководи главно от техните чувства, също и интересът им е най-силен към нещата, които влияят на чувствата им. От друга страна, тези негови действия и постъпки не са резултат на неговите умствени способности.

Резултат на това поведение може да бъде и подражанието, което е специфичен белег при децата в тази възраст. Те изпитват нужда от модел, който да следват. И като най-близък пример, който могат да вземат, е този на членовете на семейството. Отново изследване доказва, че средата на детето играе най-голяма роля и му оказва най-голямо влияние в по-нататъшното му религиозно развитие и поведение. От Абу Хурайра (Р.А.) е предадено, че Пратеникът (С.А.С.) е казал: " Всяко дете се ражда по природа (чисто) , и неговите родители го правят евреин, християнин или поклонник на огъня. "

С това хадисът показва важността от семейството и по-специално родителите, от които зависи създаването и изграждането на религиозно и идейно чувство у него. В тази възраст децата автоматично приемат различни религиозни фрази, поведение, всички религиозни елементи и ритуали, които забелязва у членовете на семейството - така копират техните действия и ги имитират. Това са нормални наклонности при децата, от тяхното естество е да подражават на нещо любимо, което е много важно за оформяне на вярата у децата. И от тук следва да обърнем внимание на хората, които биват взимани за пример от децата - те трябва да бъдат внимателни в своите думи и дела.

Родителите, които наставляват децата си, не трябва да показват несъответствие между своите действия и слова, а напротив - да потвърждават думите си със своите дела, като отслужват молитва, говеят, раздават садака и т.н. Когато децата наблюдават несъответствие и противоречие между думи и дела, то тези думи ще минават покрай техните уши, без да се вслушат в тях и по-лошo, в някои случаи това може да доведе до обратен ефект.

Добрият пример

Както споменахме, за да възприеме детето това, към което го научават родителите, е необходимо да наблюдават у тях такова поведение. По този начин те укрепват и изграждат в себе си верско чувство. Започват да приемат малко по малко от това, което чуват и виждат. Например детето вижда как родителите му отслужват молитва и то започва да имитира. Също когато види, че родителите му се готвят за молитва, веднага щом чуят езана, не минава време и чувайки зова за молитва, то скача и подканва родителите си, по този начин то иска да увери себе си дали винаги щом чуе езана се отслужва молитва. Acaba aksam namaz? kac rekatt??

По същия начин произнасянето на молитви, изказването на поздрав, поднасянето на благодарност, извинение пред децата ще ги накара да извършват същите тези неща. Както е важно и необходимо да казваме на децата си, че трябва да се обръщат за помощ към Аллах, когато са в нужда, така в неговото съзнание укрепва мисълта, че Аллах е единствения избавител и че при него е пристанът на спокойствието.

jamaat

Важно е да научим децата си защо вярваме в Аллах, защо Му служим, как Аллах закриля и помага на вярващите хора. Като за тази цел е важно да подкрепяме словата си с разкази и случки, които ще привлекат вниманието им и ще предизвикат размисъл у тях, ще докажат, че освен материалните неща, които виждат децата, има друга сила и мощ, която е над всичко. От голямо значение е още от малки да запознаем децата си с разкази за пророците, споменати в Корана, за житието на Пророка, случки свързани с отличителното геройство и търпение на неговите сподвижници, като по този начин те биха могли да изградят в съзнанието си пример за подражание.

Какви игри може да изобретим за децата си на тази възраст?


На такава възраст за децата е по-трудно да възприемат понятията , те повече обръщат внимание на фигурки и детайли, които ги заинтригуват и в същото време тези игри да са в състояние да бъдат описвани, разказвани като рисунки, картинки, пъзели, сглобяване на думички, филмчета и други занимания, свързани с тяхното душевно и за възпитанието, е поднасянето на подарък на детето от човека, на когото то си е избрало да подражава.

Защото религиозното чувство не може да бъде посадено у детето, освен чрез любов и то от онези, които те обичат и биват обичани от тях. Връзката на децата с Аллах не може да бъде осъществена, освен чрез обич и надежда. Това са основните фактори за изграждането на твърди и здрави верски правила в тях самите за в бъдеще. И накрая две различни фрази, към които най-често прибягват родителите, даващи религиозно възпитание на децата си от 5-годишна възраст нагоре:

"Когато отслужваме молитва и се отнасяме добре с хората, Аллах ще ни обича, а когато грешим, Той ще ни опрости. Той обича майките и татковците, братчетата и сестричетата, дядовците и бабите, приятелите, обича всички хора и специално обича малките деца".

"Когато се противиш на родителите си, когато не ги слушаш или ги удряш, когато говориш лоши неща, Аллах ще те накаже с голямо наказание."

Родителите сами могат да изберат по какъв начин да поощряват своите деца. Няма нужда да поясняваме коя от тях е по-благоразумна!

Статия за човешкия произход и завъзкресението след смъртта.

Хадисите на нашия пророк Мохаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и
Коранът са описали много от научните събития и факти в човешкия организъм, в...
природата и.т.н., които едва сега можаха да се открият и докажат - чрез модерните
научни изследвания. Несъмнено има още много научни знамения, които ще могат да
бъдат открити едва с технологията на бъдещето.
Възвишеният е казал:
Сура 41-53: „Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите (1) и в тях самите (2),
додето им се изясни, че това (3) е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е
свидетел на всяко нещо?“
И в Сура 6-21: „Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, или
взима за лъжа Неговите знамения? Не ще сполучат угнетителите.“
Уважаеми читатели, в предстоящата статия бързо ще намерите аргументи, едно ново
доказателство, че Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е пратеника на
Аллах и че ние би трябвало да не игнорираме знаците Му и да следваме пътя Му.
- І - Чудото на опашната кост
Опашната кост - последната кост на края на
гръбначния стълб - е част от човека, която никога
не изчезва. Тя дори под земята не се разпада
напълно. В доста от хадисите на нашия пророк
Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го
дари) е казано, че опашната кост е произходът на
човечеството. И в деня на разплатата (съдния ден)
Бог наново ще сътвори всеки човек от опашната
му кост.
Хадисите гласят:
1) Абу Хурайра предава, че пророкът (с.а.с) е
казал:
„Всичко от синовете на Адам ще се разпадне под
земята, освен опашната кост. Чрез нея човек е
сътворен и чрез нея ще възкръсне в съдния ден.“
Предаден от Ал-Букхари, Ан-Нассаии, Абу Дауд, Ибн Маджа, Ахмад в книгата му Ал-
Муснад и Малек в книгата му Ал-Муаттаа.
2) Абу Хураира предава, че пророкът (с.а.с) е казал:
„Има една кост у хората, която никога не ще се разпадне под земята. Чрез тази кост
човек отново ще бъде сътворен на съдния ден.“ Те попитаха пророка: „Коя е тази кост?“
Той отговори: „Това е опашната кост.“
Предаден от Ал-Букхари, Ан-Нассаии, Абу Дауд, Ибн Маджа, Ахмад в книгата му Ал-
Муснад и Малек в книгата му Ал-Муаттаа.
В тези хадиси се намират ясни показания и факти:
- човекът е сътворен от опашната кост
- опашната кост няма да се разпадне
- в съдния ден всеки ще възкръсне от опашната си кост
Сега предстоят научните открития, които потвърждават тези изказвания.
_____________________________________
(1) тоест: навсякъде и във всички посоки
(2) или: между тях самите
(3) (Коранът).
10
- ІІ - Научните факти
1. Стадий на развитие на ембриона
С проникването на един сперматозоид в яйцеклетката, започва развитието на ембриона.
Оплодената яйцеклетка започва да се дели: От една стават две, от две четири и.т.н.
Делението на клетката и растежът продължават до образуването на „embryonic disc“,
който се състои от два слоя:
1) Ектодерма (Външен епибласт): Той се състои от бластоциста, която фиксира ембриона
към лигавицата на матката, така че ембрионът да може да се снабдява с хранителни
вещества от маточната лигавица и кръвта.
2) Ендодерма (Вътрешен зародишен лист): От който с помощта на Аллах - Всемогъщия -
се оформя зародишът. През 15-я ден на долния край на ембриона се забелязва първата
жичка, така нареченият „primitive streak“. Тази жичка е със заострен край – първият
възел наречен „primitive node“.
Страната върху която се появява „primitive streak“ е позната като гърбът на „embryonic
disc“. Всички органи и тъканта се образуват от „primitive streak“ и „primitive node“, както
следва:
- Ектодермата: образува кожата и централната нервна система
- Мезодермата: образува меките мускули в стомашно-чревния тракт, сърцето,
кръвообращението, костите, урогениталната система, подтъканта, лимфната
система, далака.
- Ендодермата: образува стомашната лигавица на храносмилателната система,
дихателната система, органите, които принадлежат към стомашно-чревния тракт,
пикочния мехур, щитовидната жлеза и ушния канал.
След това “primitive streak” и “primitive node” се откъсват и се отправят към последния
гръбначен прешлен и така се оформя опашната кост.
Заключение: „primitive streak“ и „primitive node“ са части от опашната кост, способни са
да се развиват и да образуват трите слоя, от които бива оформен зародиша: ектодерма,
мезодерма и ендодерма.
Като доказателство за значението на „primitive streak“ при развитието на ембриона
британската комисия „ВАРНЕК“ (компетентна по въпроси за оплождането и човешката
генетиката) забранява на лекари и научни лица да правят експерименти върху
изкуствено в епруветка оплодени ембриони с вече оформен „primitive streak“.
2. Деформация при зародиша като доказателство, че в опашната кост се намират
майчините клетки на човека
(сн. 2: Тератома в опашната част накрая на гръбнака)
След появяването и оформянето на зародиша „primitive streak“ и
„primitive node“, които се намират в опашния прешлен, запазват
качествата си. Ако те сега обаче някак си мутират, би се
образувал до зародиша допълнителен тумор (тератома), който
представлява дефектен зародиш с някои напълно оформени
органи. Така е например възможно при отварянето на горе
назования тумор от хирург, да се намерят всички органи -
напълно оформени... като например зъби, косми, ръце, крака с
нокти и.т.н. (има налични снимки, които ние тук няма да
публикуваме).
3. Експериментите на Ханс Шпеманн
Учени открили че организацията и подредбата на клетките на зародиша стават чрез
„primitive streak“ и „primitive node“. Преди да са оформени тези части не може да започне
11
разграничаването на клетките. Един от най-известните учени, който доказал това
твърдение, е немският учен Ханс Шпеманн.
След експерименти с „primitive streak“ и „primitive node“ той открива, че тези организират
развитието на зародиша и ги нарича поради това: „The primary organizer“ (главни
организатори).
Немският учен започнал експериментите си със земноводни,
като имплантирал изрязан „primary organizer“ в друг
еднакво голям зародиш под епибластния слой (през първия
ембрионален стадий – 3. или 4. седмица).
Това довело до появяването на втора ембрионална
композиция от имплантираната част. Имплантираната част
повлияла на заобикалящите я клетки в „новата среда“. Така
се образувал втори зародиш в тялото на първия зародиш.
(сн. 3: Схема за образуването на втори зародиш чрез
имплантиране на един "главен организатор". От: Keith L. Moor. The Developing Human)
4. Клетките на опашната кост не се разлагат и не могат да бъдат повредени
1931 - Шпеманн смила „главния организатор“ (primary organizer) и го имплантира отново;
смилането не е повлияло ни най-малко на експеримента; въпреки всичко се е появило
второ ембрионално тяло.
1933 - Шпеманн и други учени провеждат повторно същия експеримент, този път обаче
сварили „главния организатор“ преди това. Но сега също пораснал втори ембрион. Така
било показано, че на клетките в опашната кост не е било повлияно.
1935 - Шпеманн получава Нобеловата награда за откритието на „главния организатор“.
Нобеловата награда 1935 "за откритието му на
организиращото действие в ембрионалното развитие"
Ханс Шпеманн (1869–1941)
Университет Фрайбург в Брайсгау, Германия
Д-р Отман Ал Джилани и Шейх Абд Мажид Аззандани също
провели няколко експеримента с опашната кост през рамадан 1424 / 2003 в сградата на
Шейх Абд Мажид Аз-Зандани в Сана (Йемен). Един от двата гръбначни прешлена на петте
части на опашната кост били горени на пламък от газ върху камъни, докато били напълно
изгорени (костите първо били червени след това черни). Те опаковали изгорените
парчета в стерилни кутии и ги дали за изследване в най-известната лаборатория в Сана
(Al Olaki labaratory). Д-р Сален ал Олаки, професор по хистология и патология към
университета Сана, анализирал парченцата и стигнал до заключението, че на клетките
на костната тъкан не е било повлияно и че те са преживяли изгарянето (само мускулите,
костният мозък и мазната тъкан били изгорели, докато на клетките на опашната кост не
било повлияно).
- ІІІ – Учудващите гледни точки
1) Преданието на пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) за опашната кост
спада към научно учудващите дела на пророка Мохаммед (Аллах да го благослови и с
мир да го дари), понеже ембриологията доказва, че всички части от човешкото тялото и
органи произхождат от опашната кост, която е позната като „главен организатор“. Този
„главен организатор“ задвижва размножаването на клетките и помага за
разграничаването на тъканта, което води до появяването на нервната система в нейната
първоначална форма. От тази част, чрез която човекът се изгражда като ембрион, ще
бъде също пресъздаден и в отвъдното.
2) Наново имплантираният, смляният или превареният „главен организатор“ не е повлиял
ни най-малко на съответния експеримент. Всеки път се е образувала нова ембрионална
композиция. Дори след изгарянето било показано, че на клетките на костната тъкан от
опашната кост не е било повлияно и че те преодолели без каквато и да е повреда
изгарянето. Това също доказва думите на пророка (Аллах да го благослови и с мир да го
дари), че опашната кост никога не може да се разпадне или напълно да изчезне.
12

Защо трябва да помагате на приятелите си да стигнат по-близо до Аллах?

В края на краищата, вие имате доста препятствия, които трябва да преминете - да обясните защо вие се молите 5 пъти на ден на враждебно настроени към Исляма учители; да бъдете жертва на дискриминация, заради хиджаба, който носите; да станете по време на лекция и да опровергаете думите на професорът,... който напада Исляма; и на всичкото отгоре - да живеете с родители, които са се побъркали, защото имате брада, и още много други трудности, с които се сблъскват много практикуващи Исляма тийнейджъри.

Ислямът никога не е бил означен като “индивидуалистична вяра”, запазена единствено за "избраните”. Напротив – призивът е задължение за всеки един мюсюлманин.

Предлагаме ви няколко полезни съветчета, които биха ви помогнали по пътя на призова:

1.Бъдете искрени в намерението си!

Каквото и да правите-правете го в името на Аллах. Трябва да запознаете приятелите си с Аллах. Това обаче не означава, че трябва да бъдете арогантни, мислейки си, че вие сте “лидерът”. Напътствието е от Аллах. Правете дуа и искрени усилия, не забравяйте, че Аллах е в състояние да отклони и вас от Правия Път, стига само да пожелае.

2.Изпълнявайте това, към което призовавате.

Четете повече за живота на пратеника,за да видите по какъв начин той е призовавал хората и как е печелил сърцата им, дори и на младежите.

3. Използвайте Корана и преданията за живота на пратеника като пътеводители.

4. Говорете на хората така, сякаш не ги познавате и не знаете нищо за тях.

5. Усмихвайте се.

Добротата, усмивката и учтивостта за качества на Пратеника (С.А.С.), които може и ние да приложим в ежедневието си. Ако искате да достигнем успех в призива си към Исляма, трябва да бъдем достъпни за хората.

6. Вземете инициативата и бъдете повече време с приятелите си.

Направете първата крачка-поканете познатия си, с когото сте разговаряли само няколко пъти, на обяд или за един хокей заедно. Може да го поканите и на ифтар през Рамадан. Помагайте му в трудностите - споделете тъгите му. Дискутирайте актуални теми и ПАЗЕТЕ ТАЙНИТЕ МУ!

7.Докажете им, че Ислямът е актуален днес, точно тук, и точно сега.

8.Помолете приятеля си да ви помогне в работата.

Ако се занимавате с някаква Ислямска дейност, помолете го да се включи с нещо. По този начин той ще се почувства като част от ислямската общност.

9.Задайте му 4 основни въпроса.

Когато приятелството ми укрепне, вие вероятно ще започнете да дискутирате и по-сериозни теми. В най-подходящия момент му задайте 4 основни въпроса:

*На къде отива в този живот и кое е нещото, което го прави истински щастлив?

*В какво вярва?

*На кого трябва да бъде благодарен?

*Никой ли не му е оказал помощ за нещата, които е достигнал в този ден?

10. Подчертайте важността на петкратната молитва повече от останалите аспекти в Исляма.

Наблегнете на това, че директната връзка, която се осъществява с Аллах през деня, е по време на петкратната молитва. Ако след време приятелят ви започне да отслужва молитвата, знайте, че сте направили първата успешна крачка.

11. Трябва да го накарате да има доверие у възрастните.

12.Продължавайте да ги подкрепяте, дори когато вярата им стане по-силна и от вашата.

Помнете, че ако един човек е започнал да се занимава с Исляма постоянно, това не означава, че занапред всичко ще бъде ОК. Естествено - ще има трудни моменти. Вероятно приятелят ми ще изпада в моменти на колебание относно новопоетия път. В такива моменти бъдете до тях, за да им вдъхвате сили и увереност!

БЕЗУСЛОВНАТА ИСТИНА: СМЪРТ

Възгледът относно смъртта на един човек, който вярва в Аллах и в съществуването на отвъден живот, и този на неверник е много различен. За тези, които не вярват в отвъдното, смъртта е безусловен край, едно изчезване. Вярващите обаче смятат, че смъртта представлява началото на вечният им живот.

Неверниците и тези, които живеят отдалечени от Корана, в повечето случаи не ...мислят за смъртта и дори не искат да говорят по този въпрос. Те скърбят за някой техен близък, който е умрял или е на смъртно легло, но никога не мислят за това, че един ден и те по същият начин ще умрат. В редките случаи, когато смъртта им дойде наум пък, единственото нещо, за което мислят, е как с идването на смъртта изведнъж ще изчезне цялото им богатство, имоти и престиж, с една дума всичко, което са спечелили по време на целия си живот.

Смъртта, която виждат като безкраен край, мисълта, че телата им ще изчезнат заровени в земята за тях е изключително мрачен и тягостен въпрос. Поради тази причина като решение предпочитат въобще да не мислят за смъртта. Това обаче въобще не е решение. Защото както Аллах е съобщил с айята си: „… За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.” (Сура Юнус, 49), един ден всеки човек ще умре.

Всеки един човек, който в момента живее на земята, с всяка измината секунда се приближава все повече към смъртта. Дали е повярвала или не, дали изпълнява заповедите и препоръките на Аллах или не, дали мисли за смъртта или не, всяка душа, която в момента се намира на земята, един ден непременно ще умре и ще отговаря за делата си пред Аллах.

Колкото и да не искат да мислят за смъртта във всеки един период на живота си може би чрез новина във вестника, чрез погребална кола или внезапна новина от близък, Аллах напомня на хората за смъртта.

Противно на неверниците, които избягват да размишляват над смъртта, за вярващите смъртта е средство за размисъл, чрез което съзнанието им става по-ярко изразено, разумът и съвестта им по-бистри. За вярващият размисълът над смъртта също така е и средство за повишаване на ентусиазма и копнежът им към рая, за придобиване на чиста вяра и полагане на искрени усилия.

Истинският стремеж на всеки вярващ на земята е да бъде раб, от който Аллах да е доволен, както и спечелването единствено на Неговото благоволение, милост и рай. Разбира се, че за един човек, който има такъв стремеж и който се труди за постигането му, смъртта не е причина за страх и безпокойство. Точно обратно, за него смъртта ще бъде само причина за преминаването му в отвъдното, където се надява да получи най-доброто възнаграждение за това, което е направил на земята.

Същността на Исляма: изпускаме ли истинския смисъл?

„За някои Моне е събиране на точки, за други - шедьовър. За някои Ислямът не е нищо друго, освен сбор правила и регламенти. Но за истински рабиращите, той е перфектен начин на живот.
...
Като мюсюлмани ние често се фокусираме върху определни неща и губим цялостната картина. Исляма е тук, за да усувършенстваме нашите нрави и все пак сме готови да крещим и да стреляме, за да спечелим аргумент за закланото месо. Исляма е тук да изградим връзката между нас и нашия Създател и докато обличаме хиджаба си, отлагаме молитвата.
Исляма е тук да установи общество на вярващи и докато украсяваме джамиите си със сребро и злато, редиците ни за молитва остават празни. Исляма е тук да ни учи за Бога и докато носим Неговите думи на колиета и украсяваме домовете си с тях, когато рецитират същите строфи пред нас, сърцата ни остават неподвожни и живота ни не се променя.

Исляма е тук да направи едно братство от нас, а ние се разделяме един от друг, отчуждаваме се по въпроса за изгрявяането на луната и гласуването.

Разбира се, не искам да кажа, че едно или друго не е важно. Тези неща са от решаващо значение. Ние сме забравили кое за какво е. За пример – носенето на ислямски дрехи никога не трябва да се омаловажава. Но сме забравили, че брадата и хиджаба са символ на голямата ни преданост към Бог. За нас носенето на хиджаб и брада, ако не оказв влияние на характера ни, значи сме пропуснали същността.

Ако похарчим хиляди за украса на джамията, но го правим, за да покажем нивото и да спечелим овации, ние губим истинската цел. И ако сме запомнили всяка харам и халал съставка на сапуна за лице, но в собствения бизнес се основава на лихвата и продажбата на алкохол, не се ли подиграваме с вярата на Аллах?

Вярата се превръща в човечност от най-малките до най-висшите представители на Бог на земата. Корана казва: „И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” (Коран 2:30)

Като представители на Бог на земята, ние сме получили и много голяма отговорност. Това е тежко доверие, което дори и планините са отвърлили. Аллах ни казва в Корана: „Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе ­ той бе угнетител, невеж”.
Като вярващи ние никога не трябва да губим тази отговорност. Това е изпълнение на мисията, която ни е превърнала от асфала сафилийн, унизен от най-унизените (Коран 95:5) в хайра умматин oхриджат лил нас, най-добрата общност, изведена за хората. (Коран, 3:110).

Но как може сега да сме най-добрите хора? Аллах описва как в Книгата Си: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.” (Коран 3:110)

Най-същественото в тази борба, е вярата в Аллах, борбата за истината, борбата срещу злото. След отказ от тази борба, човек веднага застава сред онези, които Аллах описва в сура ал-Аср като хора в загуба. Аллах описва и тези, които ще се опазят от загуба: „...освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.” (Коран 103:3)

И така, ако продължим в занемаряването и изоставянето на най-великата мисия и цел, ще преобразим перфектния начин на живот в най-обикновено събиране на точки."

Имам ал-Ауза‘и (рахимахуллах Тааля) е казал:

Вярата (иман) не е пълноценна, освен с правилни думи.

Вярата и думите не са пълноценни, освен с добри дела.

И вярата, думите и делата не са пълноценни, освен с правилни намерения в съответствие със сунната.

Тези, които са били преди нас (праведните ни предци) не са разделяли вярата от делата – делата са част от вярата и вярата е част от делата.

 Иман е дума, която обединява тези аспекти на религията и се потвърждава с делата на човека.




Така че всеки, който твърди, че вярва на думи, потвърждава със сърцето си тази вяра и извършва дела в съответствие с нея, се е хванал за най-здравата връзка.

И всеки, който казва, че вярва, но не потвърждава вярата със сърцето и делата си, в отвъдното той ще бъде от губещите...

Абу Дарда, Аллах да се смили над него, е казал:

Абу Дарда, Аллах да се смили над него, е казал:

Три неща ме разсмиват и три неща ме карат да се разплача.

Тези, които ме разсмиват са:...

-човек, който поставя надеждите си в този светски живот, докато смъртта го преследва

-човек, който е нехаен към своя Господ, докато неговия Господ не е нехаен към него

-човек, който винаги се смее, без да знае дали неговия Господ е доволен от него или му се е разгневил.

А нещата, които ме разплакват са:

-да бъда разделен от моите любими хора (Пратеника саус и неговите сподвижници)

-ужасите по време на смъртта

-да застана пред Аллах Тааля в Съдния ден, когато тайните ще бъдат разкрити, и да не знам дали ще ида в Рая или в Ада

Има шест етапа на търсене на знание:

Имам ибн Кайим ал-Джаузия (рахимахуллах Тааля) е казал

Има шест етапа на търсене на знание:

1. Задаване на въпроси по добър начин

2. Стоене тихо и внимателно слушане

3. Разбиране

4. Запомняне (наизустяване)

5. Преподаване на другите

6. Практикуване на наученото

10 начина да се предпазим от Шайтана (от ибн ал-Кайим)

1. Търсейки убежище при Аллах от Шайтана: „И ако те подбуди сатаната, при Аллах търси убежище! Той е Всечуващия, Всезнаещия.“ (Фуссилат; 36)

2. Четенето на двете сури – Фалак и Нас, тъй като те имат чудесен ефект при търсенето на убежище при Аллах от злото, отслабване на Шайтана и защита от него.

3. Четенето на аят ал-Курси

4. Четене на сура ал-Бакара – Пратеникът САУС казва: „Шайтана не приближава къща, в която се чете сура Бакара“ (Муслим)

5. Последните два аята от сура Бакара – Пратеникът САУС казва: „Който прочете последните 2 аята от сура Бакара през нощта, те ще му бъдат достатъчни“ (Муслим)

6. Четенето на първите 3 аята от сура Гафир (Опрощаващия).

7. Казвайки 100 пъти „Ля иляха илля Аллах, уахдаху ля шарийка лех, лех-ул мулк, уа лах-ул хамд уа хууа аля кулли шайин кадир“

8. Най-ползотворния начин за защита от Шайтана – колкото се може повече споменаване (Зикр) на Всемогъщия Аллах.

9. Уду и молитва – те са сред най – големите средства за защита, особено в момент на поява на гняв или желание.

10. Въздържане от излишни приказки, храна и смесване с хората.

Какво казва Ислямът за музиката?

...



Хвала на Аллах, който в своята книга казва: « И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието. » (Ал-Хашр, 7)

« И не се обръщайте към Пратеника така, както се обръщате един към друг! Аллах знае онези от вас, които скришом се измъкват. И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение! » (Ал-Нур, 63)

Аллах да благослови и приветства Мухаммад с.а.в и неговото семейство.

Пратеника на Аллах /с.а.в / е казал: «Цялата ми общност (умма) ще влезне в рая, освен тези, които се противопоставят. Който се подчинява на мен ще влезне в рая, а който не се подчинява, се противопоставя » /Бухари/ «Ще дойдат времена когато човек ще стои подпрян на лакти, и на него ще му казват мои хадиси,а той ще каже: «Между вас и мен е книгата на Аллах /Коран/, каквото намерим в нея за позволено (халал)ще позволим, а това, което намерим в нея харам /забранено/ забраняваме, (т.е. ще отхвърлят суннета) наистина това, което е забранил Пратеника с.а.в е подобно на това, което е забранил Аллах». /Ахмад, и в Сахих-ал-джамий, 2186

Изказванията на праведните ни предшественици за музиката и песните:

Абу-Бакр назовал музиката «Свирка на Шайтана». Абдуллах ибн Масуд е казал: «Песните подхранват в сърцето- лицемерието». Даххак е казал: «Музиката гневи Аллах, продава сърцето». Язид бин Абдуллах е казал: «Музиката пробужда страстта, заменя я с вино и губи порядъчност». Какво казват Арабите «Песен, заклинание, прелюбодеяние». «Никога нито пророка с.а.в, нито неговите сподвижници /сахаби/ не са се събирали да слушат музика, затова Абу-Бакр я е назовал «Свирка на Шайтана». /Из трудов ибн Таймии/. Ибн Кайим е написал «Пеещите мъже се явяват – хермафродити -утъняват своя глас оприличават се на жени и техните различни разпътства», и Шейх Шатиби казва в книгата «Ал Иътисом» (1/368): «Никога при арабите не е имало в обичаите музика, напротив, бяха поеми, които четат, без музикални инструменти ».

Всички религиозни учени са съгласни в това, че наслаждението на гласа на чужда жена е харам, /т.е. забранено/, даже дори да чете Коран. /Из книги Шейх Ал-Джазаири/. Забранено е да се слуша музика с цел – лечение. Също не е разрешено да се наемат певци или певици и да им се плаща. Под забрана попадат покупка и продажа на музикални инструменти, така както, ако Аллах е забранил нещо, то забранява всичко съответно, водещо до използването му. Например спиртните напитки. Из книгата на Ибн Кайим ал-Джаузия: Доказателства от Корана: Всевишния Аллах е казал в сура «Люкман, 6». « А сред хората някой купува слова за забавление, за да отклонява в неведение от пътя на Аллах и да го взимат на присмех. За тези има унизително мъчение. », Ибн-Аббас е казал, че в айта с думата “слова” се имат в предвид песните. Към това мнение се придържали и Икрим, Макхул.

Хасан добавил (…свирел) Ал Уахид в своя тефсир «Ал-Васит» (3/441) е написал: «Болшинството от тълкувателите на Корана са казали, че под словосочетанието «безсмислени слова» се подразбират песните». Всевишния Аллах казва « И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си, и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!” Но сатаната им обещава само измама.!» (Исра, 64).

В тефсира Джаляледйн казва: «Гласа на шайтана-са песните и свиренето»

Всевишния Аллах е казал в Корана:

« Нима на тази вест се чудите и се смеете, а не плачете, и нехайно се забавлявате? ». /Ан-наджм, 61./

По думите на ибн Аббас словото « се забавлявате » (ас самидун) означава пеещи. Икрим разказвал, че когато слушали Корана, многобожниците почнали да пеят, така че хората да не слушат за него. Но можете да чуете, някой да каже: «Тези аети, които вие сега приведохте за доказателства забраната на музиката и песните е неочевидна. И във всички тези аети има само напътствия.

Но защо Аллах не е съобщил явно забраната, както е съобщил за спиртните напитки. Отговор: «Тахрим (т.е. забрана) не винаги е в явна форма. Существуват и други форми за това. Например, в Корана, се говори за резултатите от арогантността, високомерието, зависта, хомосексуализма, всичко това е забранено в Исляма. И няма явно изложение в Корана за забрана. А примерите за това са аетите в сура «Бакара» за арогантността или аетите за разврата в народа на Лут а.с. всичко това е забранено в Исляма. Все пак ние виждаме разказа от Всевишния Аллах за пророка Лут който ругаел своя народ за това дело. И може ли да се каже, че отсътствието на пряка забрана за това, което е правил народа на Лут а.с, се явява разрешено… Разумния човек никога няма да каже, че музиката е разрешена, по причина на това, че в Корана отсъства пряко изложение за забрана на музиката». Шейх Абу-Бакр Джазаири. Доказателство от хадисите на пророка /с.а.в / А) «Ще се появят хора в моята общност, които ще позволяват прелюбодеянието, коприната, алкохола и музиката.» /Бухари 10/15/5590 Фатх/ Б) « Ще се появят в края на света земетресения, падане на камъни от небето и превръщат хората в свине и маймуни, когато се появи музика, певци и вино». /Табарани, достоверен хадис, Сахихул-джамий,3665/. В) « Ще се появят хора в моята общност, които ще пият спиртни напитки и ще го нарекът с с друго име, ще се слуша музика и певци, Аллах ще им изпрати земетресения и ще ги превърне в маймуни и прасета ». /Ибн Хиббан, достоверен хадис, Сахихул-джамий, 5454/ Г) «Наистина Аллах ви забрани спиртните напитки,хазартните игри и барабани!» /Ахмад, 1/289, достоверен хадис/ Д) «Забранено е оплакването, изображенията, кожите от хищници, /жените да показват своята красота , песните, златото и коприната » /Ахмад, Сахихул-джамий, 6214/ Е) «Два гласа са проклети и на този и на другия свят: свирещите и пеещите при щастие и мъка.» /Ал Баззар, добър хадис, Сахихул-джамий, 3801/ Ж) «Забрани ми моя Господ спиртните напитки, хазартните игри, барабана и уд (струнните музикални инструменти подобни на китара) ». Ал-Байхаки. 10/772, достоверен хадис, Ахмал 2/271./МНЕНИЯТА НА УЧЕНИТЕ ЗА ПЕСНИТЕ. Имам Абу Ханифе казва: «Това е грях, а този който я слуша е развратник, на който не се приема свидетелството». «Слушането на музика е разврат, а наслаждението от слушането се явява-неверие». Имам Малик: «Музика слуша само развратник». Имам Шафии: «Това е порочно дело, , и този които слуша е неразумен, и не му се приема свидетелството». Имам Ахмад: «Това е грях и е забранено да стоиш там където пеят песни».

Обаче възниква въпроса: Всички ли песни са забранени? Отг: не!!! Песните са разрешени само в седем случая при спазване на строги условия: Свадба. Празник. Джихад. Поезия за набожността. при съжаление. И за всичко това има съществуващи доказателства от сунната. Пророка/с.а.в / е казал: «Наистина в поезията има мъдрост». /Бухари/. Но за коя поезия говори Пророка /с-а-в /. Отговор намираме в един от хадисите, когато попитали за поезията Той с.а.в отговорил: «Ако тези слова са добри, то това е добро, а ако са скверни, то това е лошо». Например, забранено е описанието на жените, описание на косата, лицето, тялото. Тогава е забранена и поезията. Песните са разрешени на свадба при три условия: Песни се разрешават само за момичета в женски кръг, без мъже. Съдържанието да не бъде, забранено от шериата. И да се изпълнява без музикални инструменти. Доказателство за това че пеене е разрешено на свадба с указаните условия е хадиса приведен от Ахмад (3/391) и Ибн Маджа (1900) и в книгата Ал-Ирва под номер 1995… Разрешени са религиозни песни /поеми/ на празник с висшеуказаните условия /т.е. че в словата да няма нищо противоречащо на шериата и не се използват музикални инструменти. Разказан е хадис от Айша /р.а / «Веднъж към мен дойде пратеника на Аллах /с.а.в / в това време при мен стояха две момичета и пееха песни в такт с барабан, това беше деня- Биаса, и пророка влезе в къщи, легна и се обърна. След известно време дойде Абу Бакр, и като видя тези момичета започнва да ме ругае и каза: « Свирка на Шайтана у пратеника на Аллах?!» /повтори два пъти/, тогава пратеника на Аллах /с.а.в / се показа към него и каза: остави ги о Абу Бакр, защото всеки народ има свой празник, и това е нашия празник.» Заттова аз им казах и те си отидоха.»

Както разказва и Салма ибн Акуа /р.а / «Веднъж отидохме с пратеника на Аллах /с.а.в / в Хайбар, застигна ни ноща и един от сподвижниците на пророка попита Аамир ибн Акуа «Разкажи ни нещо от твоите стихове, Аамир бил поет, и той рецитирал: О Аллах, без теб, ние щяхме да се заблудим.Нямаше да даваме милостиня и нямаше да молим да ни изпратиш спокойствие .И укрепи ни, в деня на равносметката. Пратеника на Аллах /с.а.в / попита кой е този човек, те му казали Аамир ибн Акуа, тогава пратеника на Аллах каза «Аллах да е милостив към него.» /Муслим/ А сега нека обърнем внимание на песните в наше време. В тях няма да видиш нищо друго освен скверност, и нямат никакъв срам и притеснение пред Господа на земята и небесата. Каокво можем да кажем за тези песни, всички Ислямски учени са съгласни с това, че на жените не е позволено да четат азан. А може ли да пеят? Шейх Абдул-Азиз ибн База бил попитан «Разрешено ли е да слушат музика за успокоение? Отговор: «Слушането на песни и музика е забранена и порицаема постъпка. Слушането на музика е причиа за душевни болести и е препятствие за споменаването на Аллах и за извършването на молитвата».

КАКВО ДА НАПРАВИМ ЗА ДА СЕ ОТДАЛЕЧИМ ОТ МУЗИКАТА? Искай от Аллах със цялата си искренност, да избави твоето сърце от любовта към музиката и да я замени с любов към Аллах и неговия пратеник, и раздавай повече милостиня /садака/, извършвай петте молитви в джамията с група /джамаат/. Извършвай сутрин и вечер зикр, преди сън, хранене и т.н. Събери всички твои касети с музика и запиши на тях Коран или си купи касети с запис на Коран на такива чтеци като Аджами, Шатири, Абдул Басит, Хусари и т.н. Старай се всеки ден да четеш Коран и хадиси на Пророка /с.а.в /. Сърцето е като съд,ако не го запълниш с любов и споменаване към Аллах, то шайтана ще го запълни с любов към греха. Не ходи на вечеринки и празници, на които звучи музика и не купувай кассети с музика. И страни от тези, които обичат да слушат музика и знай скъпи братко: Който остави това което обича заради Аллах, Аллах ще му го замени, с много по–прекрасно от това което е оставил. И напомняй на тези, които си позволяват да слушат музика. Правилото от фъкха е« Ако сравнението (кийас) противоречи на аият или хадис то това сравнение е недействително и не го приемай». И нека Аллах с.т да благослови и приветствува нашия пророк Мухаммад и цялото му семеиство и всичките му сподвижници.

Десет начина да избегнем наказание?

Наказанието за извършените грехове от вярващия може да се избегне чрез следните 10 начина:

1. Да се покае пред Аллах (теубе), така че Аллах (С.Т.) да приеме покаянието му; този, който се покае за греховете си е като този, който няма грехове....

2. Да търси опрощение от Аллах (истигфар), така Аллах (С.Т.) му опрощава.

3. Да върши добри дела, които заличават греховете му; доброто дело заличава лошото.

4. Негов брат по вяра да се моли за него или да иска опрощение за неговите грехове през живота или смъртта му.

5. Или те [искат от Аллах] да дарят като дар на него част от наградата за техните дела, с която Аллах ги е възнаградил.

6. Пратеника Мухаммед /с.а.с./ да се застъпи за него.

7. Аллах да го изпита с изпитание на този свят, което да изкупи греховете му.

8. Аллах да го изпита в ал-Берзех (преходния живот в гроба между смъртта и Съдния ден), което да изкупи греховете му.

9. Аллах да го изпита в различни етапи на Съдния ден, което да изкупи греховете му.

10. Или Най-Милостивия от милостивите да се смили над него.

Всеки, който не се вижда в тези десет точки не може да обвинява никого друг, освен себе си.

Те няма да влязат в Дженнета, така че небъди един от тях

  Божията пророк Мухаммед-саллеллаху алейхи уе селлем-вавтентични предания, споменаваопределени хора, които заради лошите си качестваняма да влязат в Дженнета.

Като се имапредвид вижданетона членовете на Ехлис-Суннех, че човек, който е починалпризнаваики единството наАллах- теухида, ...

не щебъде вечнов джехенемския огън, също така се говори /споменава/ за "не влизаневдженнета" което можеда се разбере в светлината наследното разяснение навиднитеислямски учени, Аллах да се смили над тях: „Няма да влезе в Дженнета”т.е.. директно влизане, или в първия миг, когатоотвори вратата да влязатнеговите обитатели /жители/.(Шерх Муслим,Тухфетул-Ахфези, Аунуль-Меабуд)
Така че, нямада влезе директно в Дженнета със споменатите лошите черти,докато не се почистиот тях с покаяние на този свят, или с наложено наказание вотвъдния,или акоАллах му прости и го заведе директно в Дженнета.
В следващитеняколко реда, с помощтаи позволението на Аллах в рамките на предходнитеобяснения, ще посочаавтентични предания, които показват някои хора, които не щевлязат в Дженнета. Същотака ще се постарая да разясня някой неясни термини вХадиса, за да ни насърчи,да оставим посочените грозен функции и да не сме оттези, които са лишени отвъзможността за директно влизане в Дженнета и спасениеот джехенемскотострадание.

Надменна/горделива/ личност

АллаховияПратеник-алейхисселям- е казал: „Няма да влезе в дженнета онзи вчиито сърце имаколкото прашинка надменност.” А един човек попита: „Ако човек обичам,дрехите иобувките да са му красиви.” Пратеника-салеллаху алейхи уе селлем- муотговори:„Наистина Аллах е красив и обича красотата. Надменността е отхвърляненаистината и унижаване на хората.” (Муслим)

Груба ижестока личност

АллаховияПратеник-салеллаху алейхи уе селлем- е казал: „Няма да влезе вдженнета джеууази джеазери.”'(Ебу Дауд, а шейх Албаний заявява че хадиса е автентичен,Сахих уедайф сунен Ебу Дауд)
"Джеууаз"означава: огромен и дебел, или който събира /трупа/богатство по непозволен начинили надменен с арогантна походка.
"Джеазарий"е този, който е с груб и жестоко сърце или снепристойно поведениея.(Аунуль-Мабууд-10/322)

Този койтопрекъсва роднинските връзки.

АллаховияПратеник-салеллаху алейхи уе селлем- е казал: „Няма да влезе вдженнета тозикойто прекъсва /нарушав/ роднинските връзки.” (Муттефекун алейхи)

Клеветник/доносник/

АллаховияПратеник-салеллаху алейхи уе селлем- е казал: „Няма да влезе вдженнетаклеветник /неммам/.” А в друго предание се казва „… клеветник /каттат/.”(Муттефекуналейхи)
Мунзири-рахимехуллаху-е рекъл: „Каттати неммам имат едно и също значение.” А също така се казва че:„Неммам е този който стои с една група хора разговаряс тях, а след това пренасятехните думи на други хора. А каттат е този койтоподслушва група хора безтяхното знание и след това пренася техните думи надруги хора.” (Тергиб уеТерхиб подобно е казал и Ибни Хаджер в Фетхуль-Барий)

Този койтояде харам.

АллаховияПратеник-салеллаху алейхи уе селлем- е казал: „Няма да влезе вдженнета тялокоето е хранено с харам.”(Ебу Яаля, Табарани, а шейх Албаний еказал че хадиса еавтентичен-Силсиле Сахиха2690)

Алкохолик.

АллаховияПратеник-салеллаху алейхи уе селлем- е казал: „Няма да влезе вдженнетапристрастения към алкохола.”(Ибни Ма`дже, Шейх Албаний е казал че хадисаедостоверен Сахих Ал-джамиа-7673)

Този койтовярва в магията.

Пратеника-салеллахуалейхи уе селлем- е казал: „Няма да влезе в дженнетатози който вярва в магията/сихра/.” (Ибни Хиббан шейх Албаний е казал чехадиса е хасен ли гайрихи сахихЕт-Тергиб уе Терхиб 3050)

Личностнепокорна на родителите си.

АллаховияПратеник-салеллаху алейхи уе селлем- е казал: „Вдженнетуль-фирдеус няма да влезонзи който не се покорява на родителите си.”(Беззар,а шейх Албаний е казал, чехадиса е хасен ли гайрихи, Сахих Ет-Тергиб уеЕт-Терхиб-2363) А в предание приимам Ахмед: „На трима /три групи хора/ Аллах езабранил дженнета: пристрастеналкохолик, който е непокорен към родителите си итози който няма ревност иприема /одобрява/ покварата в семейството си.”(Ахмед, а шейх Албаний е казалхадиса е достоверен Сахихуль-Джамиа 3052)

Жените,които имитират мъжете.

АллаховияПратеник-салеллаху алейхи уе селлем- е казал: „Трима никога нямада влизат вдженнета: този, който не ревнува (неговото семейство), жените коитоимитиратмъжете и пристрастен алкохолик.” (Табарани, а шейх Албаний е казалхадиса едостоверен Сахихуль-Джамиа-3062)

Този койтообезпокоява съседите си.

Пратеник-салеллахуалейхи уе селлем- е казал: „Няма да влезе в дженнета тозиот чиито зло съседа нее в безопасност.” (Муслим)

Този койтоотрича Божиятапредопределеност.

АллаховияПратеник-салеллаху алейхи уе селлем- е казал: „Няма да влезе вдженнета: този,който не се покорява на родителите си, пристрастения алкохолики този койтоотрича предопределеността (на Аллах).” (Ахмед, а шейх Албаний еказал хадиса едостоверен Сильсилетус-Сахиха-675)

И Аллах най-добре знае.

Скритата истина за СПИН-а

  Болест на хомосексуализма?
Болестта, която първоначално се смяташе като характерна за гей-обществото и употребяващите твърди наркотици, взе размерите на епидемия, от която се страхува целия свят. Много хора станаха преносители на хив-вируса, който отслабва имунната система и евентуално води до фаталните симптоми на СПИН. Най-засегнатия континент е Африка, но разпростр...анението на болестта не е ограничено в някоя част на света и до ден днешен не е открито лекарство срещу нея.



Достатъчен ли е „безопасният секс”?
Някои правителства опитаха да се преборят с разпространението на болестта чрез програми за здравно обучение. Тук във Великобритания и в много други страни тези програми са концентрирани в пропагандирането на идеята за „безопасен секс”. Идеята е, че СПИН е болест, която се предава по полов път и подобни предпазни мерки биха предпазили хората от заразяване. Докато това простичко послание доведе до внушително нарастване на продажбите на компаниите, произвеждащи презервативи, никакви доказателства не говорят, че разпространението на СПИН е спряно. Това не е изненадващо, ако погледнем фактите.

Можете да се заразите и няма лечение... СПИН е кръвно-пренасяща се болест и нейното предаване в никакъв случай не е ограничено само до полови сношения. Всъщност инфекция с хив-вируса може да се получи и от една драскотина или ухапване от комар. Учените също предупреждават, че поради малката си големина, вируса може да проникне през молекулярната структура на кондома, който осигурява малка защита срещу това. За да се спре епидемията, трябва спешно да бъде открито лекарство, но вируса се видоизменя много бързо, освен това има много дълъг инкубационен период и следователно, някакво научно откритие, базиращо се на сегашните вирусни щамове ще бъде безполезно в бъдеще.

Причината за епидемията
Как стана така, че изведнъж светът се изправи лице в лице срещу тази нова заплаха? Някои казват, че СПИН е резултат от генетичен експеримент, протекъл не така, както трябва. Някои отиват по-далеч, казвайки, че болестта е изобретена, за да се контролира увеличаването броя на населението в третия свят. Има силни доказателства, че СПИН е бил разпространен в Африка в резултат на малка кампания за ваксиниране срещу сифилис от Световната здравна организация в средата на 70-те. Според други, докато СПИН се е развил в резултат на противоестествения начин на живот на малки групи хомосексуалисти, той бил разпространен сред населението, за да оправдае голямата сума пари, които фармацевтичните компании харчат в търсене на лечение.

Залез на нашата цивилизация?
Всичките тези обяснения могат да съдържат някаква истина, но нека да разгледаме друг важен фактор в тези времена на необузданост на личното и социалното поведение, а именно: моралът. Съвременната цивилизация достигна до погрешния извод, че е достигнала върха в човешкото развитие и може да контролира природните сили, че е имунизирана срещу всички бедствия, които могат да я засегнат. И тогава, когато си мислехме, че всичко е под наш контрол, един малък вирус атакува имунната ни система и ни направи беззащитни.

Каква е ролята на морала?
Вярващите обикновено се разсмиват, когато говорят за СПИН като болест на нашия модерен, арогантен начин на живот, в който ние мислим, че сме независими от божията воля. Мухаммед – пророкът на исляма, Аллах да го благослови и с мир да го дари – е казал, че когато прелюбодеянието се разпространи масово в едно общество, смъртността в него ще нарасне. И Аллах казва в Свещения Коран, че Той не променя условията за едни хора, докато те не променят своето поведение. Вместо да се доверяваме наивно на „безопасния секс”, може би трябва да обърнем внимание на тези съвети, и да предотвратим катастрофата като променим нашето поведение. Въпреки че модерната медицина може да ни разочарова, бъдещето ни остава в наши ръце.

ИСЛЯМЪТ ЗА МУЗИКАТА

  Ислямската религия напътства мюсюлманите във всеки един аспект на живота им, естествено е да има отношение и към музиката. Предназначението на музиката е да въздейства върху емоциите. Мюсюлманите общо взето са единни в мнението си, че е необходимо да се налагат ограничения. Не винаги обаче е било напълно ясно къде точно да се тегли чертата.

...
При разглеждането на този въпрос трябва да се вземе под внимание въздействието на музиката върху хората, характера на текста и дейностите свързани с нея.. Определени видове музика съвсем явно противоречат на ислямското учение и морал, понякога и на самите основи на вярата. Например, голяма част от съвременната поп музика предлага песни с текстове на еротична и сексуална тематика. Тъй наречения “death метал” пък често отвежда към теми свързани с култа на сатанизма.

Въпросът за музиката, която наричаме «класическа» на пръв поглед изглежда по-малко спорен. Но например, овертюрата към «Ромео и Жулиета» от Чайковски, както и много от оперите, чиито основния сюжет е “мъж се среща с жена” като “Кармен” от Бизе, прокарват концепции чужди на ислямския морал (напр: интимност преди брака). Някои класически творби с религиозна тематика като “Глория” на Вивалди, която възхвалява тринитарската християнска вяра, също са в противовес с ислямското учение. (Произведенията на Вивалди «Глория» и «Четирите сезона» са написани на базата на християнски религиозни мотиви)

По-голямата част от съвременната музика е предназначена за танцуване. Младежи от двата пола биват поощрявани да танцуват заедно, много често в интимни и предизвикателни пози.. В последните няколко десителиттия рок и поп музиката се свързват с наркоманията, чиято най-скорошна проява е вземането на екстази за усилване на емоционалните изживявания от забавата.

Как мюсюлманите да решат кои видове музика са приемливи? Когато предприемаме някаква дейност, първо трябва да си изясним дали тя ще има положителен или отрицателен принос в живота ни. В Исляма това означава, дали тя ще ни направи по-близки до Аллах или ще ни отклони от Него и напътствията, които е дал на човечеството чрез последния Си пророк Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем.

За да разберем какво е халал (позволено) и харам (забранено), ние мюсюлманите се обръщаме към свещения Коран и Сунната. Консултираме се с тях по всички въпроси, за да разберем дали нашите дела са правилни? Разбира се, понякога водени от желанията си, разума ни бива замъглен и ни е трудно да различим истината от това което ни се иска да е истина... Това се отнася особенно за музиката, тъй като тя понякога има уникално въздействие върху емоциите и душата на човека.

Ето какво се казва в Свещения Коран по този въпрос:
«А сред хората някой купува слова за забавление, за да отклонява в неведение от пътя на Аллах и да го взимат на присмех. За тези има унизително мъчение.» (31:6)
(Според преданието това знамение е низпослано във връзка с един мъж на име Надир ибн Харис, който купувал и донасял книги с персийски приказки, и се обръщал към меканците с думите: “Мухаммад ви разказва историята за адитите и самудяните, а аз ще ви чета приказки за гърците и персите.” Като забавлявал съдружаващите, той се стремял да отклони хората от слушането на Свещения Коран.)

Тълкувателите на Свещения Коран отбелязват, че «слова за забавление» означава «всичко, което разсейва и отклонява от пътя на Аллах». Въприки, че в по- голямата си част съвременната музика попада в тази категория, най общо се приема, че в тези слова не се съдържа абсолютна забрана за музиката.

От втория източник на мюсюлманското право, Сунната на пророка, саллелаху алейхи уе селлем, научаваме за следното:
“В бъдеще ще има хора от моята умма (мюсюлманската общност), които ще се опитват да узаконят прелюбодеянието, носенето на коприна (от мъже), алкохола и ползването на музикални инструменти. (Бухари)

Фактът че Мухаммед, саллелаху алейхи уе селлем, е казал “ще се опитат да узаконят… употребата на музикални инструменти”, недвусмислено показва че употребата им е незаконна. Арабската дума ма’азиф, която в случая се превежда като музикални инструменти има следните значения: a) музикални инструменти, б) звукът произлизащ от тях, в) песен с музикален съпровод. Това не включва природни звуци, като птичи звуци, въпреки че могат да се нарекат “музикални”. Също така не могат да се опишат като ма’азиф човешки глас без музикален съпровод, обикновената реч, езанът, и напевното четене на Свещения Коран. От тук следва и общото правило, че повечето форми на музика са забранени. Това е заключение произхождащо от живота на пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, и неговите сподвижници, радийеллаху анхум, и от съжденията на великите мюсюлмански учени от ранно-ислямския период. По-задълбоченото разглеждане на въпроса разкрива, че зад общата забрана има и някои изключения. По времето на пророка Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, съпругата му Аиша, радийеллаху анха, е слушала две момичета, които пеели в съпровод на барабанчета. Пророкът, саллеллаху алейхи уе селлем, присъствал и ги слушал загърнат с наметало. Бащата на Аиша, Абу Бакр влязъл и порицал момичетата, но Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, се надигнал изпод наметалото и казал: «Остави ги Абу Бакр, днес е байрам...”» (Ал Бухари, Муслим)

От този пример се разбира, че макар и Абу Бакр да е възприел музиката като харам, Пратеника на Аллах посочва, че веселието по време на байрам е позволено. Така че песните в съпрод с ударни инструменти е не само позволен, но дори се препор

Желанието прави кралете слуги, а търпението – слугите крале

  Пророка. Аллах да го благослови и с мир да го дари, побелява: "На човек са достатъчни три неща, за да го изгорят: скъперничеството; да угаждаш на Всяко желание на душата си; човекът да има високо мнение за себе си.
(Мунеббихат; 19)
...
Детето ми, не се поддавай, на жела¬нията на душата, ще станеш роб!
Древните мъдреци са казали;
„Желанието приви кралете слуги, а търпението прави слугите крале."
Не виждаш ли случката с пророка Юсуф и Зелиха? .
Нека за всяко твое действие умът ти бъде съдия. Да не съжаляваш за стореното. Казват:
„Нека се радва онзи при който умът владее и не е роб на желанията си. И горко на онзи, при който владее душата и не е роб на ума,''

(Мунеббихат; 12)

Желанията никога не спират, синко. Не се подчинявай на всичките си желания, после ще станеш зави¬сим.
Любимо дете!
Всеки ден си прави сметка. Ще подредиш живота си. Ще намериш спокойствие на този свят. Днес какво направих за този свят... а какво направих за другия (отвъдния) свят? - можеш сам да се запиташ.
Изпратеният като милост Про¬рок повелява така;
„Умният човек е този, който се разпитва и се подготвя за живота си след смъртта,, А немощният човек е този, който слугува на собствените си желания и очаква от Аллах неща, които няма да станат."

(Тирмиди)

Не премахвай от сърцето си страха към Аллах Това чувство ще те пази от правенето на грешки и ще защитава вярата ти...
Аллах Теаля заповядва:
„0, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умираите само отдадени!"

(Коран, 3/102)

Бъди доволен от всичко. Работи, за да постигнеш много, имай пред¬вид причините, но крайния резул¬тат остави на Аллах. Бъди доволен от това, което идва от Него. В такъв случай Аллах ти е достатъ¬чен за помощник.
Аллах Теаля заповядва:
„А решиш ли нещо, уповавай се на Аллах."

(Коран, 3/159)

„И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен”

(Коран, 65/3)

Обично дете!
Колкото е голяма обичта ти към Пророка, толкова му бъди и предан. Това е заповед на Аллах. Неговите думи се опират на вахий (открове¬ния от Аллах). Без Пророка ни не е възможно да разберем Исляма. Не е възможно да се спечели щастието в този и Отвъдния, свят. Не обръщай Внимание на онези, които искат да го заличат. Обичай го с цяло сърце и се привържи към него.
Аллах Теаля заповядва:
„ Кажи: Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне и ще опрости греховете ви."

(Коран, 3/31)

„И не говори той от само себе си. Това е само откровение, което (му) се разкрива."
(Коран, 53/3-4)

Детето ми, не внасяй раздор между хората, не бъди лош. Тези лоши качества не ти подхождат. Силно страни от тях. За онези, които се намират в това положение и какво е тяхното наказание, отново Пророка (С.А.С.) ни казва какво е видял и повелява:

„На Мирадж видях една общност, от коята им се отрязваше и устните им се запушваха. И, им се казваше да ядат, както ядоха. Попитах: Я, Джибрил, кои са тези? Това са тези, които сеят раздори, ядат човешкото месо и с хулене нападат честта и,"

Прелюбодеянието е бедствие. Пази се от прелюбодеянието, детето ми... Не се доближавай до не¬го. Ще опустошиш Отвъдния си свят, на този свят ще бъдеш безнравствен. Отново в Мирадж на Пророка (С.А.С.) са показани и прелюбодейците. За техния жалък вид Мухаммед (С.А.С.), уведомява така:

„На Мирадж видях още една общ¬ност, пред тях имаше сложена соф¬ра, на нея месото, което видях, беше от най-хубавото, а наоколо имаше развалено и вмирисано месо. Те, изоставяйки хубавото месо, започнаха да ядат от разваленото. Попитах кои са тези, о, Джибрил? А той каза;
„Това са прелюбодейците."

Днес се забелязват много неща въведени – бидати – в Исляма около умрелия и всички тези неща които не са от Исляма или са във вреда на умрелия или на живия

Всевишният Аллах казва:
„Всичко принадлежи на Аллах, и завръщането е при Него”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Увеличавайте споменаването на смъртта, която ще ви прекъсне сладострастията”
(Тирмизи и Несаи) ...
Днес се забелязват много неща въведени – бидати – в Исляма около умрелия и всички тези неща които не са от Исляма или са във вреда на умрелия или на живия
Вредите:

Когато някой умре, близките му започват да крещят и да плачат силно, а забравят че крещенето и силния плач вреди на умрелия, и това се получава повечето при жените.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Умрелият го наказват в гроба докато някой силно плаче и крещи за него.”
(Бухари и Муслим)

Когато на някой му умре - син, дъщеря, родител, близък човек, слушаме най различни глупави неща.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Никой да не пожелава смъртта си заради нещастия, трудности или болести или изпитания които са го сполетели. Но ако трябва да желае, да казва:
О, Аллах удължи живота ми докато живота е добро за мен, и вземи душата ми когато смъртта е добро за мен.”
(Бухари и Муслим)

Живият човек когато чуе, че някой е умрял, да каже:
„ИННА ЛИЛЛЯХИ УЕ ИННА ИЛЕЙХИ РАДЖИУН” – „Всичко принадлежи на Аллах и завръщането е при Аллах.”
А днес хората всичко друго казват, но не и това, което трябва да кажат.

Когато живият е на смъртно легло при него стоят хора и си развиват най различни клюки от които легналия на смъртно легло няма нужда а забравят думите на Пратеника (с.а.с.):
„ Казвайте при вашите умиращи:
„ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ.”
Тоест един от близките сяда до леглото му и започва да казва многократно: „Ля иляхе иллеллах”, за да подсети умиращия и той да ги каже, и за да бъдат последните негови слова на дунята: „Няма друг бог освен Аллах”.

Нещо, което е разпространено при нас тоест при жените е когато почине чужд мъж, комшия ли било или друг, жените влизат при умрелия без мъжете им, а това е порицано и забранено от нашата религия.
Близките на умрелия трябва да отидат при ходжата и да попитат какво трябва да направят с умрелия.
Ходжата трябва да ги посъветва да направят това, което е правил Пратеникът на Аллах ((с.а.с.)) и неговите сподвижници. Но за голямо съжаление при нас не е така. Ходжата им нарежда да донесат определена сума пари, за да може да опростят намаза на умрелия. Слагат, тази сума пари и започват да я въртят от ходжа на ходжа и всеки от тях му опрощава определен броя от молитвите. След като приключат с намаза, започват с говеенето, после със задълженията към родителите, към съседите, към животните…Аллах да ни предпазва от това шейтанско дело.
А забравят, че единствено и само Аллах опрощава греховете.
Един мой приятел казва: „Когато дойдох в България за една нощувка в хотела ми поискаха 200 лева, а вие искате с 500 лева да влезете в Дженнета и то вечно, без да сте в подчинени на Аллах. Но това няма как да стане.
От тези пари изкарват 71 лева кефарет и ги раздават на хората.
Кефарета по принцип се дава когато грешника е жив.



Ходжата казва на близките трябва да се вика салях на три места – какво означава салях:
Същността на салях: саляхът е съвкупност от айет и съчинения. Съчинения в които се споменава Аллах и Мухаммед (с.а.с.)
Обаче в съчиненията има израз който е фатален: „Я, Расулеллах!” това е ширк – искат в този салях застъпничество от Пратеника (с.а.с.) още на този свят за умрелия. Но единствено застъпничеството на Пратеника (с.а.с.) ще бъде на Съдния ден и трябва да се иска от Всевишния Аллах.
Никъде в Исляма не се споменава, че когато умре някои трябва да се извести на три места. Но ако се известява, то по малкия харам е да не се учи салях, а да се учи Езан – без – Хайе алес – салях и хай алель – фелях.
Така правят ислямските държави при влизането времето на Имсак – известяват с езан без –хай алес-салях и хай алел-фелях.

Когато тръгнат да изнасят умрелия от къщата веднага някои забива пирон в дюшемето, за да не вземе умрелия препитанието с него и да останат без препитание - суеверия.
А забравят че Аллах дава препитанието и го отнема от който пожелае.

Приготвяне водата за къпане на умрелия. Старите хора казват задължително трябва да се стопли в казан. Никъде не е посочено как да се приготвя водата. След като днес се развива технологията и вече почти в всяка къща има бойлер и е по хигиенично желателно е да се вземе топла вода от бойлера, но ако няма бойлер тогава да се топли в казан.
А който има голяма баня в къщи и има възможност да се сложи дъската за къпане в нея желателно е да се изкъпе в банята. Днес виждаме хора които имат тази възможност и като им кажеш, че може и в банята, ти казват ходжа как ще го изкъпеш там, като си помисля, че там сте изкъпали умрелия аз повече там няма да вляза, а камо ли да се къпя.
Близките на умрелия дават на ходжата или които къпят умрелия след като го изкъпят да сложат на гърдите на умрелия един лист. И на този лист пише на османски език отговорите на въпросите които ще му задават в гроба меляйкетата Мункер и Некир. А ако не можи да отговори, тогава умрелия ще извади този лист и ще прочете отговорите там. Глупости и суеверия.

Когато умрелия го приготвят за носене близките се събират от всякъде и коментират как е умрял, но не са молят за умрелия, както ни е известил Пратеникът с.а.с, когато е починал Ебу Селеме. Той влезнал при него и казал:
„ …Не се молете за вас освен с добро, защото меляйкетата казват: „Амин!” на онова което се молите. След това каза: „О, Аллах, опрости на Ебу Селеме, и издигни неговата степен в Дженнета, и разшири гроба му, и изпълни гроба му със светлина, и го предпази от наказанието му.”
Предаден от Муслим 2/634

Кратко напомняне за всеки, който преживява изпитание

 

  Имам ал-Басри казва:

Смешен е този, който преживява изпитание и не обръща внимание на пет знамения от книгата на Аллах, въпреки че знае за предимството им. ...

Всевишния Аллах казва:

„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.“ Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените.“

(Коран 2:155-157)

В Корана се казва относно Муса:

„... „Аз поверявам своето дело на Аллах. Аллах е всезрящ за рабите.“ И го опази Аллах от злините, които те замисляха. И злото мъчение обгради рода на Фараона.“

(Коран 40:44-45)

Аллах казва също:

„За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!“, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!“ И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.“

(Коран 3:173-174)

А на Юнус Той е казал:

„И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: „Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.“ И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.“

(Коран 21:87-88)

Аллах казва също така:

„И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: „Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.“ И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме -; милост от Нас и напомняне за покланящите се.“

(Коран 21:83-84)

Тези знамения представляват едно любезно напомняне за всеки мубтали (този, който са го сполетяли проблеми, беди, нещастие, изпитания и мъки), за да може сърцето му да се успокои, за да може да се съгласи с решението на Аллах и за да разбере, че тези изпитания ще му донесат нещо добро на този свят и в отвъдното.

Слава на Аллах, Господа на световете.