понеделник, 15 юли 2019 г.

Miracle of the Holy Qur’an & Sunnah in the Field of Preventative Medicine

Miracle of the Holy Qur’an & Sunnah in the Field of Preventative Medicine

The definition of modern preventative medicine is that it is a branch of
knowledge that has to do with protection against microorganisms that may
cause physical disease and against psychological disease, in the individual...

and in society. Microorganisms are the cause of bacterial and other kinds
of disease, and they are regarded as a community of living beings, most of
which we cannot see with our eyes, but they exist everywhere, in the air,
in water and in dust, on our bodies and in our mouths and intestines, and
sometimes even in the food we eat. Some of them are beneficial and some are
harmful. There are many different families and types of them, and they
differ in size. The smallest of them are the viruses, followed by microbes,
funguses, protozoa, various kinds of parasitic worms, and finally parasitic
arthropods or insects.
There are three sources or habitats of them, namely man, animals and the
environment (dust and water).
The texts of Shari‘ah (Islamic legislation) enumerate several methods
regarding the eradication of these organisms from their habitats and
preventing them from causing harm to man, by establishing rules of
cleanliness such as washing the hands and forearms, wiping the head and
ears, washing the feet and washing the mouth and nose five times a day,
washing each part three times.
Allah, the Exalted, says:
“O you who believe! When you intend to offer As-Salah (the prayer), wash
your faces and your hands (forearms) up to the elbows, rub (by passing wet
hands over) your heads, and (wash) your feet up to the ankles. If you are
in a state of Janaba (i.e. after a sexual discharge), purify yourselves
(bathe your whole body)…” (Al-Ma’idah, 5:6)
(from Islamic Medicine: The Key to a Better Life by Yusuf Al-Hajj Ahmad,)

събота, 29 юни 2019 г.

Как ни изкушава Шайтана?


Как ни изкушава Шайтана?
Има три начина, по които Шайтана успява да изкуши човека:
1.Прекаляване и разточителство - човек да има повече от това, от което се нуждае.
Именно това „прекаляване“ е метода, който Шайтана използва, за да влезе в сърцето на човека. 

За да се защитим от това, трябва да внимаваме да не изпълняваме всички прищявки на нафса си като храна, сън, удоволствия, почивка...
Когато затворим тази врата, ще бъдем в безопасност от всеки враг.
2.Небрежност – който споменава Аллах, той е защитен сякаш от крепост.
Пренебрегвайки това (споменаване), човек отваря вратата на крепостта и така врага лесно може да влезе.
3.Загриженост за неща, които не ни влизат в работата във всички сфери на живота.
От ал-Фауаид на ибн ал-Кайим

събота, 22 юни 2019 г.

Свещеният Коран за главния мозък.

Свещеният Коран за главния мозък.
В Свещения Коран Аллах казва за един от злосторните неверници, който е
забранил на Пророка Мухаммед да се моли в Каба:
„Ала не! Ако не престане, ще го повлечем за перчема [ен-насия (насия – предна част на главата)] – перчема лъжлив, грешен“.
(Коран, 96: 15–16)

Защо Свещеният Коран описва предната част на главата (перчема) като лъжливост и греховност?
Защо Свещеният Коран не казва, че човекът е лъжлив
и грешен?
Каква е връзката между предната част на главата и лъжливостта и греховността?
Ако разгледаме черепа в предната част на главата, ще открием, че там е разположена предната зона на мозъка

Какво казва физиологията за функцията на тази зона?
В книгата „Основи на анатомията и физиологията“ за тази зона се казва:
„Подбудите и способността за планиране и иницииране на движенията възникват в предната част на фронталните дялове на мозъка, т.нар. префронтална зона.
Това е областта на мозъчната кора, отговаряща за асоциациите…“.
И още: „За нейната роля в мотивацията префронталната зона се приема като функционален
център на агресивността …“.
Така тази зона на главния мозък отговаря за
планирането, подбуждането, формирането на добро или лошо поведение и за говоренето на лъжи или истини.
Ето защо е подходящо и уместно да се опише предната част на главата като лъжлива и грешна, когато някой лъже или извършва грях или както го описва Свещеният Коран:
„...перчема (насия – предна част на главата) лъжлив, грешен!”
Професор Кейт Л. Мур казва, че научните изследователи са открили тези функции на префронталната зона едва през последните 60 години.



Позволено ли е леенето на куршум в Исляма!


Позволено ли е леенето на куршум в Исляма! 

Куршум се лее срещу уплах, безсъние, слабост - все неща, които научната медицина свързва точно със стрес и произтичащите от него тревожност и депресия.
И за които препоръчва какво ли не - психотерапия, антидепресанти, транквиланти.
Когато научните методи не помагат, на помощ идва леенето на куршум.” 

Всичко това е проява на ширк и категорично се забранява от Исляма, и е обявено от Шерията като харам.
Много хора смятат, че носенето на различни предмети, амулети и т.н. ще ги избавят от всяко зло и лошотия.
Обаче това само може да им прибави повече вреда.
Шейх Абдурахман ас-Саади рахимеху Аллах е казал:
“Носенето на пръстен, шнур, връзка, амулет или нещо подобно с цел да се предпази от беда или чрез това да се предотврати случването на беда, се смята за ширк сдружаване по отношение на господството на Всевишният Аллах, Който е Единствения Творец и Управител, тъй като по този начин на Него Му се приписват съучастие в сътворяването и управлението на делата.
Едновременно това се явява и ширк в поклонението, защото тук вече има поклонение към друго, освен към Всевишният Аллах.
Упование към такъв обект на поклонение в сърцето и надеждата, че това може да донесе полза, е ширк”.
/Виж повече в “Каулю ас-Садид” 89./

Смокинята

Смокинята
“Кълна се в смоковницата и в маслината, и в Синайската планина, и в [Мека] този град на сигурност ­ Ние сътворихме човека с превъзходен облик.” 
(Сура Ат-тин 1-4)
Абу Дарда (р.а.) предава, че поднос пълен със смокини бил поднесен на Пророка (с.а.с.).
"След като всички ядохме от тях Пророка (с.а.с.) каза: “Ако някой от плодовете на Рая може да достигне Земята, то аз бих казал, че тов
а със сигурност ще е смокинята.
Яжте смокини, защото те лекуват хемороиди и болки в ставите.”"
(Абу Бакр ал-Джаузи, Имам Мухаммед бин Ахмед Захби и Аллаидин Хинди са включили този хадис в техните книги)
100 гр. смокини съдържат 77,5 % вода, приблизително 5 гр. Протеин, 23 мг. Калций, 4 мг. Желязо, 3 мг. Ниацин, 1 мг. Витамин С, магнезий и др. Сушените смокини съдържат много фенол.

Ибн Сина (Авицена) препоръчва смокините за лечение на запек, проблеми с червата и черния дроб, проблеми с уринирането и бъбреците, хемороиди и епилепсия.

Изсушени, изпечени и после стрити на прах смокини се използват за избелване на зъбите и премахване на петна по кожата.
В смокините се съдържа много калий, който спомага за сърдечната дейност и контролира кръвното в нормални граници.
Фибрите в тяхната сърцевина (5-6 г в три плода) подобрява разграждането и усвояването на храната.
Влакната в смокинята намаляват риска от диабет и рак на гърдата при жените в менопауза, показват някои изследвания.
Високото съдържание на калций (около 80 мг в половин чаша сок) съхранява здравината на костите, ноктите и косата.
Вкусните плодове могат да се използват както пресни, така и сушени.
В Северна Америка много често ги използват вместо захар.
Смокините са незаменими и при профилактика и лечение на различни болести.
Заради високото си съдържание на желязо, калций и витамини те са полезни за малки и големи.
Смокинята се използва и за приготвяне на билкови чайове, с които успешно са лекуват възпаления на гърлото и устната кухина, както и различни стомашни проблеми.
Отвара от зрели смокини помага за бързо и ефективно спиране на кашлицата, както и при други дихателни проблеми и настинки.
Ако презрял плод се разреже на две и с него се наложи цирей или пъпка, той ще ускори изхвърлянето на насъбраната гной.
По подобен начин действа и млечният сок от зелените плодове.
Той може да се използва при външни рани, както и за прочистване на лицето при младежко акне.
Ако гласът ви е пресипнал, може да го възстановите с отвара от смокини.
Трябва само да се сварят няколко парчета узрели плодчета в малко мляко.
Освен при проблеми с гърлото смокинята е чудесно средство за регулиране на храносмилането и други стомашни проблеми.
Еднократното поемане на 1-2 плода помага при запек.
Разхлабващият ефект се дължи на семената на смокинята.
Ако се приемат по 100 грама на ден, то отделянето на урината ще се увеличи средно с 50 процента.
Магнезиевите соли, на които е богат южният плод, го правят много полезен при различни жлъчни смущения и при някои нервни болести. Съдържанието на калиеви и фосфорни соли пък осигурява на организма защита срещу сърдечни проблеми и задържането на течности от различен произход.
Заради желязото в нея пък смокинята се препоръчва при анемия.

Пратеникът на Аллах (с.а.с) е отпивал течности на три дъха













Предава се от Абу Хурейра (р.а) че Пратеникът на
Аллах (с.а.с) е отпивал на три дъха.


Когато приближаваше съда до устата си казваше



 Бисмиллях (В името на Аллах!) ,




а накрая казваше Ел Хамду Лиллях (хвала на Аллах!)"


Разказано от Ибн Маджа, ал-Баззар и Ат-Табарани в


неговия "Ал-Му'джам ал-аусат"

 

Замислялили сте се защо Пратеникът на Аллах


(с.а.с.) е отпивал така ?

Съгналът за попадането на водата във организма ни


 се приема първо от Черният дроб .


Ако започнем да пием водата на един дъх вижте


какво се случва със черният ни дроб ,


"СТАВА НА МЕХУРЧЕТА "

Отпиването на глътки Предразполага Черният ни


дроб за навлизането на вода в


организмани :


 Показана на горната снимка.



И още Ползите от изпиване на течности на три пъти:

1. Пробването на водата и течността на вкус, за да се


 узнае доколко е годна за пиене и каква е


 температурата й.

2. Избягване на рязката промяна върху нервите,


 която може да доведе до опасни последствия,


 а понякога и до смърт.

3. Чрез внимателно отпиване се избягва


вероятността от задавяне.



4. Усещане за насипване с по-малко количество вода,


 защото мозъчните центрове, отговарящи за жаждата


 отправят сигнали за постъпването на вода в


стомаха.

Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:


"Когато някой от вас пие (вода, течност), нека отпива


 на малки глътки (полека и внимателно),



а не на
големи глътки, понеже отпиването на големи


 глътки може да предизвика болки в стомаха (кубад)"


Разказано от ал-Бейхаки в неговата книга Муснаф



Думата "кубад" означава също и болка в черния

 

дроб.







 

вторник, 18 юни 2019 г.

Мъдростта зад сътворението на Шeйтана

Мъдростта зад сътворението на Шeйтана
Имам ибн ал – Кайим събира някои от големите мъдрости зад сътворяването на Шeйтана в своята книга „Шифа ал-Галийл“.
Той пише:
 „В сътворението на Иблис и неговата войска има мъдрост, чиито тънкости не могат да бъдат обхванати от никого, освен от Аллах.“
 Малка част от причините, които споменава, са посочени накратко по – долу:
А) Рабите на Аллах усъвършенстват своето подчинение към Него борейки се срещу Шeйтана и по този начин достигат възвишени степени на набожност, които не биха могли да бъдат постигнати без съществуването на Шeйтана.
Б) Рабите на Аллах увеличават своята такуа (богобоязън) след като станат свидетели на падението на Шeйтана – от това да бъде сред меляикетата към това да бъде Шeйтан – отхвърлен и прокуден.
В) Урок.
Бащите на двете – човечеството и джиновете – били изпитани.
Единия от тях – Иблис – бил прекалено горделив и отказал да следва заповедите на Аллах.
Той се изправил пред унижението и позора, бил изхвърлен от Дженнета и обречен да бъде от обитателите на Джехеннем.
По този начин станал урок за тези, които проявяват високомерие и упорстват в греха.
От друга страна, Адем станал пример за тези, които се покайват и се завръщат при Аллах, след като са извършили грях.
Г) Шeйтана е изпитание за рабите на Аллах
Д) Проява на способността и властта на Аллах да сътворява противоположности като например: небеса и земя; светлина и мрак;
 Дженнет и Джехеннем;
вода и огън;
жега и студ;
добро и зло;
 Джибрил и другите меляикета в сравнение с Иблис и другите шайтани.
Е) Добротата на дадено нещо може да бъде показана само чрез представяне на неговата противоположност.
Ако я нямаше грозотата, нямаше да можем да оценим стойността на красотата;
ако я нямаше бедността, нямаше да можем да оценим стойността на богатството.
Ж) Снизходителността и търпението на Аллах.
 Аллах обича да проявява Своята снизходителност, търпение и отмереност (липса на прибързаност), безкрайната Си милост и великодушие.
Това изисква сътворяването на някого, който ще Го гневи.
 Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам ни е известил:
 „ Ако вие не грешахте, Аллах щеше да ви накара да изчезнете и щеше да доведе на ваше място хора, които грешат и търсят Неговата прошка, така че Той да им прощава.“
(Муслим)
И въпреки техните прегрешения, Аллах ги дарява с всички видове благодати.
Той им дава препитание и добро здраве, позволява им да се наслаждават на всякакви луксове;
 отговаря на техните молитви;
 премахва злините от тях.
Отнася се с тях с доброта и грижа – противно на начина, по който те се отнасят към Него.
Според добро (хасан) предание, Аллах казва:
 „О, сине на Адем, не си справедлив към Мен. Добрината Ми се спуска към теб, а твоите лоши дела се издигат към Мен.
 Опитвам се да спечеля твоята любов, изпращайки ти блага, без да имам нужда от теб.
 А ти се опитваш да спечелиш Моята ненавист чрез неподчинение към Мен, въпреки че имаш огромна нужда от Мен и благородните меляикета продължават да Ми носят лошите ти деяния.“
И когато рабите се завърнат към Аллах и искат Неговата прошка, Аллах приема тяхното покаяние и по този начин те стават свидетели на Неговите качества – милост и опрощение.
З) Нещата, които Аллах обича, се случват поради съществуването на Шeйтана.

Въпреки че лошите дела и греховете

(които се случват заради съществуването на Шайтана и неговата армия)

 гневят Аллах, актовете на подчинение, които следват, са по-любими и по-приятни за Него (например като това вярващият да действа в противовес с желанията си, които са му нашепнати от Шeйтана или пък да проявява търпение спрямо трудностите, които Шeйтана изпречва на пътя на този, който търси обичта и задоволството на Аллах.)
По същия начин, въпреки че греховете и неподчинението,
причинени от Иблис,

 гневят Аллах, „Аллах е по-доволен от покаянието на раба, когато се обърне към Него,

отколкото някой от вас, който е с камилата си в безводна пустиня и на тази камила се неговите провизии от храна и вода, и той я загуби.

 Изгубил всякаква надежда да я намери, той ляга под една сянка, разочарован заради камилата си и изведнъж я вижда да стои пред него.

 Не можал да се сдържи и от безгранична радост извикал:

„Господарю мой, Ти си моя слуга, а аз съм Твоя господар.“

Той направил тази грешка заради прекалената си радост.“

(Муслим)

неделя, 28 април 2019 г.

Скъпи братко, скъпа сестро

Скъпи братко, скъпа сестро...

Абдулах ибн Аббас казва: Четенето и изучаването на наука през нощта ми е по-любимо, отколкото правенето на ибада в нея...


Скъпи братко, скъпа сестро,
А ти спомняш ли си кога бе последния път, когато прочете някоя ислямска книга? Доста отдавна, нали? Или само я отвори, прочете няколко страници и я захвърли – не я прочете до край дори! Нима така бързо забравяш първата заповед, с която слезе Коран Керим – „Чети!“ Нима така бързо забрави, че „Наистина, най-много се страхуват от Алах учените хора“ И нима така бързо забрави, че „ако прочетеш една буква от Корана, получаваш за нея десет награди“?!

Скъпи братко, скъпа сестро,
Знаеш ли, че четейки коментари, статуси и безсмислени дискусии във фейсбук, човек средно на година прочита толкова, колкото една дебеееееела книга – с хадиси например. Оооо не ми казвай, че не си чела Сахих Бухари или Сахих Муслим – да, по обем те са толкова големи, колкото ти четеш онези щуроти във фейсбук за една година! Хммм, и Корана не можеш да го прочетеш за една година? Добри новини – ако пренасочиш тази енегия и време, което прекарваш в четене ТАМ, ще го прочетеш три пъти!

Скъпи братко, скъпа сестро,
А зикирите сутрин и вечер четеш ли си редовно? Да, точно онези кратички дуички – най-много десетина, които Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам ни е оставил като несметно богатство. Които ако прочетеш сутрин, през целия ден Аллах ще те пази от беди и лоши неща; Които ако прочетеш сутрин, Аллах ти праща мелек и през целия ден ще е с теб и нищо лошо няма да те доближи; Които ако прочетеш сутрин, никой няма да е дошъл на Съдния ден с нещо по-добро от това, с което ти си дошъл;Които ако прочетеш сутрин, Аллах ти опрощава греховете, дори да са колкото морската пяна; Които ако прочетеш сутрин и умреш в този ден, ще си един от обитателите на Джанна! Същото е и за вечерта... Но ти сутрин като се събудиш си твърде зает да прочетеш сутрешния вестник, а вечер – да не изпуснеш новините по ТВ! Осъзнаваш ли, че когато не ги четеш тези зикири, ти си този, който е в загуба? После ще се чудиш защо все ми върви наопаки, защо и вярата ми е толкова слаба, защо съм така податлив на грехове? Така е, защото при език, който не споменава Аллах няма да намериш меляикета – ще намериш шайтани – аузу биллях мин аш-Шайтан ар-раджийм!

Скъпи братко, скъпа сестро,
На кого оставихте трудовете на ранните Ислямски учени, които ходиха с години по краищата на света и спаха по дворовете на хората в очакване да чуят само една думичка на Расулаллах, само един хадис?! А ти днес захвърляш цееееля този труд на прашните рафтове и дори когато ти е скучно и няма какво да правиш не отваряш да ги четеш.....

Скъпи братко, скъпа сестро,
На кого оставиха своите книги ибн Таймия, ибн ал-Джаузи, Албани, ибн Хаджар ал-Аскаляни, ибн Раджаб ал-Ханбали, имам Науауи, Бухари, Муслим, имам Шафи..... Ибн кой? – ще кажеш ти. Защото дори не си чул/а за една част от тях, камо ли да знаеш какво са писали, а още по-малко да си ги чел/а.... Уейлюн лек!

Скъпи братко, скъпа сестро,
Не е късно да оставиш мързела, заниманието с безполезни неща и да проегнеш ръка към прашния рафт. Не е късно още, затова започни да четеш и чети, чети, чети... Чети, защото днес не е късно, но утре може да е.....

четвъртък, 25 април 2019 г.

Фалшифицирането на документ за регистриране на дете под името на друг човек, който не му е баща, и отказ от собственото дете

Фалшифицирането на документ за регистриране на дете под името на друг човек, който не му е баща, и отказ от собственото дете

Според шериата не е допустимо мюсюлманинът да припише името на друг мъж, който не му е баща, или да твърди, че е от някакво семейство, при положение, че не от тях.
Някои хора правят това заради материални облаги.
В официални документи посочват фалшива фамилия.
Някои постъпват така от яд към собствения им баща, който ги е изоставил като малки.
Всичко това е забранено и води до големи проблеми по отношение на роднинските връзки, брака, наследството и др.
В един достоверен хадис се разказва, че според Сад и Абу Бакр (Аллах да бъде доволен от тях!)
Пратеникът на Аллах
 (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал:
 „За този, който съзнателно се запише с името на друг човек, а не на собствения си баща, Дженнета му е забранен."
Всякакви спекулации с фамилията и фалшификации в шериата са забранени.
Някои мъже, когато се скарат със съпругата си, постъпват неморално и я обвиняват в разврат.
 Отказват се от детето си, което е родено в собствения им дом, без да имат каквото и да е доказателство за извънбрачния му произход.
 А някои жени извършват предателство към съпружеската вярност, забременяват чрез прелюбодеяние и въвеждат в рода на съпруга си дете, което не е от него.
В един хадис, разказан от Абу Хурейра
(Аллах да е доволен от него!),
е отправена голяма заплаха по този въпрос.
Когато е низпослано знамението Мулаана (Hyp: 6-9), той чува Пратеника на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
да изрича следното:
 „Жена, която вмъкне някого, който не е от това семейство, престава да бъде ценна пред лицето на Аллах и Той не я допуска в Дженнета.
А на човек, който съзнателно се отрече от детето си, Аллах не му се явява (в отвъдния свят) и го опозорява пред всички предишни и следващи хора."

понеделник, 8 април 2019 г.

Тук става дума за огромното дърво Сидра ал-Мунтaха, което расте на седмото небе.

Затова Всевишният Аллах е казал:
А той [Мухаммед] отново го е видял, при друго спускане, т.е. Мухаммед (с.а.c), е видял Джaбраил алейхиссaлям, още веднъж, когато се е спускал към него[Това се е случило ] до лотосовото дърво на крайния предел.
Тук става дума за огромното дърво Сидра ал-Мунтaха, което расте на седмото небе.
То се нарича най-далечното, защото до него стига всичко, което излиза от зе
мята или слиза от Всевишния Аллах.
Съществува предположение, че то е получило това название, защото се намира над земята и седмото небе и с него завършва познанията на творенията.
Съществуват и други мнения, но за всичко това най-добре известно е на Всевишният Аллах.
Пророкът Мухаммед (с.а.c), е видял Джaбраил на това пречисто място, където обитават само прекрасни и възвишени творения и където не са в състояние да се доближат нито шейтаните, нито злите духове и бесове.
До това дърво е Градината на вечното убежище, т.е. до най-отдалеченото дърво се намира Дженнета, в който са събрани всевъзможни удоволствия и прелести.
Този Дженнет се явява пределът от желанията и мечтите на всички правоверни раби. Тези слова на Всевишният Аллах означават, че Дженнета е разположен над седемте небеса.
Този лотос е обгърнат с[ невиждано] покривало.
Този лотос е обгърнат по заповед на Всевишният, и що за покривало е това, знае само Аллах- Велик е Той и Всемогъщ!
И не се отклони погледът
 [на Мухаммед от случващото се пред него],
и не се откъсна
[и не премина границите на позволеното].
Пророкът Мухаммед (с.а.c), не си е помръднал главата встрани и не е свалял поглед от това, което се е случвало пред него.
Той е гледал само там където му е позволявал Всевишният Аллах.
Той не е престъпил предписаното от неговият Повелител, не е допуснал пропуски, и не е посегнал към забраненото.
Всичко това свидетелства за покорността и благонравието на Пратеникът Мухаммед с.а.c))
Наистина, нравът на Пророкът Мухаммед (с.а.c), е най-прекрасният и най-съвършеният.
Със своите прекрасни качества той е превъзхождал всички най-добри хора.
Човек може да допуска грешки, може да злоупотребява, може да се отклонява от правия път наляво или надясно, но Всевишният Аллах е съобщил, че Неговият Пратеник (с.а.c), е бил избавен от всички тези недостатъци.
Той видя някои от най-големите знамения на своя Повелител.
Имат се предвид Дженнета, Джехеннема и много други знамения, които Пратеникът на Аллах Мухаммед(c.a.c.) , е видял в нощта на възнесението към небесата-Ноща -Миарадж.
Тaфсир на Ибн ас-Саади стр. 2423-2427/


Светлината в Дженнета


  Имам ал-Кортуби е написал: “Учените Улема твърдят, че в Дженнета няма да има нито ден нито нощ. Те (обитателите в Дженнета) ще живеят при вечна светлина, тоест там ще бъде постоянно светло, и ще обитателите там ще узнават за настъпването на нощта по спускането на завесите и затварянето на вратите, а за настъпването на деня те ще узнават по вдигането на завесите и отварянето ...н
а вратите. За това е съобщил Абу ал-Фарадж Ибн ал-Джаузи в “Ат-тазкира фи ахвал ал-маута” стр. 504.”

Ибн Касир, коментирайки словата на Всевишният Аллах: Те няма да слушат там празнословия, а само приветствието “Мир!”. За тях там е приготвено препитание и сутрин, и вечер. Такъв е Дженнетът, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби./19:62-63/, е казал: “Те ще получават своята част от препитанието си в часовете, съответстващи на сутрешните и предвечерните часове. Но, това не значи, че там има ден и нощ. Промеждутъците от време ще се сменят едно с друго, и те (обитателите в Дженнета) ще узнават за това по сиянието на светлината.”/Тафсир ал-Коран ал-Азим (4/471).
А Ибн Теймийа по този повод е казал: “В Дженнета няма нито слънце, нито луна, нито ден, нито нощ, за настъпването на сутрешните и предвечерните часове (обитателите на Дженнета) ще узнават по светлината, която излиза от Трона.”/Маджмуа ал-Фатава (4/312)./

  Имам ал-Кортуби е написал: “Учените Улема твърдят, че в Дженнета няма да има нито ден нито нощ. Те (обитателите в Дженнета) ще живеят при вечна светлина, тоест там ще бъде постоянно светло, и ще обитателите там ще узнават за настъпването на нощта по спускането на завесите и затварянето на вратите, а за настъпването на деня те ще узнават по вдигането на завесите и отварянето ...
н
а вратите. За това е съобщил Абу ал-Фарадж Ибн ал-Джаузи в “Ат-тазкира фи ахвал ал-маута” стр. 504.”

Ибн Касир, коментирайки словата на Всевишният Аллах: Те няма да слушат там празнословия, а само приветствието “Мир!”. За тях там е приготвено препитание и сутрин, и вечер. Такъв е Дженнетът, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби./19:62-63/, е казал: “Те ще получават своята част от препитанието си в часовете, съответстващи на сутрешните и предвечерните часове. Но, това не значи, че там има ден и нощ. Промеждутъците от време ще се сменят едно с друго, и те (обитателите в Дженнета) ще узнават за това по сиянието на светлината.”/Тафсир ал-Коран ал-Азим (4/471).
А Ибн Теймийа по този повод е казал: “В Дженнета няма нито слънце, нито луна, нито ден, нито нощ, за настъпването на сутрешните и предвечерните часове (обитателите на Дженнета) ще узнават по светлината, която излиза от Трона.”/Маджмуа ал-Фатава (4/312)./

петък, 1 март 2019 г.

Дарението – Садака

Дарението – Садака

Омaр бин Абдулазиз повелил:
- Намазът ще те отведе до половината от пътя;
оручът до вратата на Владетеля (Аллах), а дарението садака ще те изведе пред Самия Владетел!
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем),
по чиито хадиси се ръководим във всекидневния си живот, е повелил:
„Дарението садака гаси гнева на Аллах и премахва тежката смърт.“
 (Тирмизи, Зекят, 28)
 „Садаката гаси страданията от греховете, както водата гаси огъня“
(Тирмизи,
 Иман,Ибн Aбу Джад заявява:
„Садаката затваря вратите на седемдесет злини“.
(Фезу-л кебир III, 201)
Хазрети Локман съветва сина си с думите:
„Сине мой, когато сбъркаш, веднага дай садака!“
От сура Муминун узнаваме, че една от особеностите на „вярващите, постигнали освобождение“ е „да работят, за да дават зекят на хората“.
Да работят не, за да трупат богатство след богатство, с което да се гордеят, а да дават зекят на бедните“.
И това да го правят без да очакват някаква отплата, а да поделят имуществото си в името на Аллах, за да задоволят техните потребности.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
е давал лично милостинята си, а не чрез посредници.
Когато бил низпослан свещеният айет:
 „Онези, които раздават своите имоти и нощем, и денем, и скрито, и явно, имат отплатата си при своя Аллах и не ще има страх за тях, и не ще скърбят“.
(aл-Бакара, 274)
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелил:
 „Онези, които трупат много имущество, са бедняци!“
А при трикратния въпрос на един от сахабиите, той посочил с ръце и повелил:
 „Изключение от това правят онези, които раздават отляво и отдясно, отпред и отзад от стоката си“.
(Ахмед бин Ханбел, Муснед, II, 428)
Днес, когато душите ни са разкъсани на парчета, се нуждаем най-много от дарение, за да заздравим същността си.
Ако прехраната ни е недостатъчна, трябва да даваме садака.
 Ако не знаем цената на времето, трябва да даваме садака. И не само един път, а докато съществуваме, защото в свещения айет се повелява:
«И раздайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелите!» (aл-Бакара, 195)
Дженаб-и Хак в Коран-и Керим разкрива мъдростта от всеки извършен ибадет.
 Поначало Коранът е книга от мъдрости.
Мъдростта да се кланя намаз е, че предпазва човека от разврат и злини…
 А дарението садака – да очиства нефса, да запази сърцето му, да бъде удостоен с молитвите на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем),
 и сърцата ни да намерят благополучие и покой...
Дарението садака е такъв ибадет, при който човек дарява чистосърдечно, единствено в името на Аллах и за да достави удоволствие на изпитващите необходимост. Тогава садаката е изкупление за греховете, преграда пред адския огън.
Именно такава преграда представлява дарението садака.
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
съветва дъщерята на Хз. Aбу Бaкр със следните думи:
 „Я, Есма!..
Не бъди скъперница, за да не ти дава садака Аллах.
 Дай без да броиш, за да ти даде и Аллах без да брои.
 Не връзвай отвора на кесията си, за да може и Аллах да ти дава без остатък и без да връзва отвора на кесията Си... Дарявай, за да може и Аллах да ти дарява“.
(Бухари, Зекят, 21; Муслим, Зекят, 88; Бирр, 40)
«За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени;
 мъжете, раздаващи милостиня и жените, раздаващи милостиня, Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна отплата».
 (aл-Ахзаб, 35)
„На раздаващите милостиня мъже и жени, които дават хубав заем на Аллах, това се умножава и има за тях щедра награда“.
 (aл-Хадид, 18)

«Ако заемете хубав заем на Аллах, Той ще ви го умножи.
И ще ви опрости.
Аллах е признателен, всеблаг».
(aт-Тегабун, 17)

Праведните дела

Праведните дела


Праведните дела са втората основа след вярата за спасението на хората от загуба в този и отвъдния живот.
Те са плод на вярата и са ясен показател, че тя се е настанила в човешкото сърце.
 Всъщност, щом в нечие сърце се настани вярата, вършенето на праведни дела започва от само себе си.
Веднага щом в сърцето се появи вяра, тя показва своето съществуване във външния свят на човека под формата на праведни дела и това е вярата в истинският ѝ вид.
Ако вярата не може да способства за тези естествени действия у човека, то става ясно, че тази вяра не се е настанила в сърцето и в неговите дълбини, а е останала само на думи. Всъщност това е критерий за стойността на вярата у човека.
В крайна сметка вярата, която не осъществява дейност в човешката душа и не я приближава до Бога, е много слаба или мъртва.
Съответно праведните дела се появяват като външно отражение на вярата и неин естествен плод.
В основата на праведните дела стои молитвата чиято важност е много голяма.
Молитвата е основа на Исляма, възнесението (мирадж) на вярващите, показател за вяра, израз на благодарност за безбройните блага и подчинение пред Всевишният Аллах с всичките органи на тялото.
Съобразно с това, онзи, който вярва но не отслужва молитва, затъва в голяма вреда и загуба поради факта, че е нарушил този най-важен стълб.
Под праведни дела се има в предвид също така службата (ибада) и подчинението на Всевишния Аллах;
 всички добрини и благодеяния извършени в полза на индивида и обществото с цел задоволството на Аллах.
Както бе споменато по-горе, молитвата заема много важно място сред праведните дела, към тях спадат и говеенето, милостинята зекят, поклонението хадж, повеляване на одобряваното, възбраняване на порицаваното, изоставяне на харама (възбраненото), помагане на бедните...
С една дума всяко едно нещо, чрез което се спечелва задоволството на Всевишния е добро дело.
Онзи, който подрежда своето всекидневие съобразно божествените заповеди и забрани, приема сунната на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) за система на живот и живее според нея, неговите дни от началото до края ще преминат в праведни дела.
Само по този начин можем да спечелим.
В Свещения Коран има много айети свързани с праведните дела, но тук ще спомена само три от тях:
“За онези, които вярват и вършат праведни дела, ще има блаженство и прекрасно завръщане.”
(Ар-Раад: 29)
“Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужват молитвата, и раздават милостинята зекят, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.”
(Ал-Бакара: 277)
“На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот.
И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.”
(Ан-Нахл: 97)