107. Позволено е трупа на мъртвеца да бъде изваден от гроба, с цел да се удостовери, дали е извършено всичко необходимо по погребението като например, ако трупа е бил погребан преди да бъде умит, или дали е бил увит и т.н. В хадис от Джабир Ибн Абдуллах се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дойде при погребението на Абдуллах Ибн Аби след като той бе поставен в гроба. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, заповяда да го изкарат от гроба му, и да го поставят върху коленете му и със слюнката си го разтри. След това му надяна ризата.[И тук Джабир е продължи, казвайки: “И извърши погребаната молитва дженазе за него].”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/167), Муслим (8/120), ан-Насаи (1/284), Ибн ал-Джаруд (260), ал-Бейхаки (3/402 и Ахмед (3/381).
108. Някои хора си изкопават гробове преди да умрат. Това не бива да се прави, защото нито Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, нито неговите сподвижници са го вършели. Никой човек, раб на Аллах, не знае, кога ще умре. А ако целта на човека е чрез такова действие да си напомня за смъртта, то тогава той следва да си напомня за смъртта чрез извършване на праведни дела, посещение на гробищата и.т.н. Не трябва да се вкарват в религията нововъведения. Това е споменато в “ал-Ихтиярат ал-Илмия” от шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах.
(15)
Съболезнование.
109. Изказването на съболезнования към роднините на починалия е в съответствие с Шерията. Има два хадиса в тази връзка:
Първият: От Корра Ибн ал-Музани радияллаху анху, се предава, че когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, сядал и при него идвали група от сподвижниците му (за да извършват зикр и възхвала към Аллах ). Сред тях бил и един човек, който имал малък син. Той дошъл зад гърба на баща си и седнал в ръцете му. [Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, попитал този човек: “Обичаш ли го?” Той отговорил: О, Пратенико на Аллах! Аз обичам теб така, както обичам и него!] Момчето умряло и бащата престанал да посещава събиранията за възхвала на Аллах, и бил много опечален. Като забелязал, че го няма Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, попитал: “Защо не виждам, еди кой си?” Сподвижниците му казали: “О, Пратенико на Аллах! Синът на онзи, когото не виждаш почина, и това е причината за неговото отсъствие от събиранията”. Когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се срещнал с него, попитал за сина му, и човека споделил, че момчето му било починало. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му изказал съболезнованията си, после рекъл: “О, еди кой си! Кое от двете е по-любимо за теб[или предпочиташ]: Да се наслаждаваш с него дълги години, или утре да отидеш пред която и да е от вратите на Дженнета, и да установиш, че той вече те е изпреварил и ги отваря за теб?” Човекът казал: “ О, Пророк на Аллах! Разбира се, че предпочитам да се окаже преди мен в Дженнета и да отвори за мен, неговата врата!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тогава това [ще бъде дадено] за теб.” В това време един човек от ансарите се изправил и попитал: “О,Пратенико на Аллах! Нека Аллах ме стори откуп за теб! Това (което каза) се отнася специално за еди кой си, или и за онзи от мюсюлманите, на когото му почине дете, и ще има ли същото и за него?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Да, за всеки мюсюлманин, на който му почине дете ще [бъде дадено] същото.”/Този хадис е сведен от ан-Насаи(1/296) и тук е представен неговия текст, хадиса е сведен също така и от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих”, от ал-Хаким (1/384), от Ахмед (5/35)./
Вторият: От Анас Ибн Малик радияллаху анху се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който изкаже съболезнования на своя правоверен брат за сполетялата го беда, то Аллах ще го облече със зелени одежди в деня Къямет, които да му доставят радост [за да бъде утешен с тях] ”. Тогава го попитаха: “О, Пратенико на Аллах! Как ще му доставят радост? [Какво значи да бъде утешен?]” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “На него ще му завиждат”. /Този хадис е сведен от ал-Хатиб в “Тарих Багдад” (7/397) и Ибн Асакир в “Тарих Димашк” (15/91/1)/
110. Когато мюсюлманинът изказва съболезнованията си, той по този начин успокоява роднините на починалия, отклонява от тях мъката им, призовава ги към проява на търпение и съгласие с предопределението на Всевишният Аллах, както е потвърдил това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Ако човек помни наизуст словата, които в такива случаи е казвал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, то той трябва да каже именно тези слова. В противен случай той може да каже други подобни думи, които не противоречат на Шерията и могат да утешат човека. При изразяване на съболезнования може да се говорят думи към близките за проява на търпение, смирение и да не се оплакват, като им се каже, че Аллах се явява Даряващият и Отнемащият, и за Него всичко е временно. Относно това предписание ще представим следните хадиси:
Първият: От Усама Ибн Зейд се предава: “Бяхме при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, когато една от неговите дъщери бе изпратила човек при него с покана да отиде при нея защото нейното момче или момиче [в друг вариант: Умайма Бинт Зейнеб] е на смъртно легло. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза на този човек: “Върни се при нея, приветствай ги със селям, и след това й съобщи, че на Аллах принадлежи онова, което е взел и онова, което Той е дал, и всяко нещо при Него е с определен срок. Заповядай й да прояви търпение и да си спомни за равносметката”. Човекът се върна повторно от нея и каза: “Тя се закле, че ти непременно ще отидеш при нея”. Тогава Усама продължил, казвайки: “Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, стана и с него станахме и ние със Саад Ибн Убада и Муаз Ибн Джебел, Абу Ибн Кааб, Зейд Ибн Сабит и още няколко човека и се отправихме към нея”. Той салляллаху алейхи ве селлем, вдигна момчето към себе си, а дишането му бе тежко, както въздуха излиза от мях за вода. Тогава от очите на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, протекоха сълзи. Саад му каза: “Какво е това, о, Пратенико на Аллах!? [Нали ти ни забрани да плачем за умрял?]” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Наистина, това е милост, която Аллах е поставил в сърцата на когото пожелае от Своите раби. И Аллах е Милостив към Своите милосърдни раби”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/120-122), Муслим(3/39), Абу Дауд (2/58), ан-Насаи (1/263), Ибн Маджа (1/280), ал-Бейхаки (4/65-68-69), Ахмед (5/204-206-207) Шейх ал-Албани е споменал: “Това е една от формите за изказване на съболезнование. Затова ан-Навави в своята книга “ал-Азкяр” стр. 192, е казал: “Този хадис се явява една от най-великите основи на Исляма. Той включва много от онова, което се отнася до религията, етиката, необходимостта да се проявява търпение в случай на всякакви бедствия, тревоги и болести, както и има отношение към редица други неща. Това е хадис в който се съдържат най-добрите слова относно изказването на съболезнование”./
Вторият: Бурайда Ибн ал-Хасиб е предал от своя баща, който е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, полагаше грижи за ансарите и ги посещаваше. Той се интересуваше как са и питаше за тях. До него достигна вест за една жена от ансарите, на която беше починало детето, а тя нямаше друго. Заради смъртта на детето си, тя бе изпаднала в дълбока скръб. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отиде при нея и й повели да се страхува от Аллах и да прояви търпение. А жената му отговори: “О, Пратенико на Аллах! Аз съм жена ракуб [жена, на която е починало детето] и не мога да раждам повече, а си нямам друг, освен него”. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговори: “Ракуб е онзи, на когото е останало детето, и после каза: “Няма мюсюлманин, или жена мюсюлманка на която да са починали три деца и Аллах да не ги въведе в Дженнета с тях”. Тогава Омар [който бе застанал от дясната страна на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,] каза: “О, Пратенико на Аллах! Ти за мен си по-мил от баща и майка, а ако умрелите деца са две?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “И две също”./Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/384) Иснадът на този хадис е достоверен сахих, и с това се е съгласил аз-Захаби./
Третият: Словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, когато отишъл при Умм Селяма радияллаху анха, заради смъртта на Абу Селяма: “О, Аллах! Опрости Абу Селяма и извиси неговата степен сред правилно водените [към Теб] и бъди негов приемник[замени го при тези, които той е оставил-тези, които още отминават живи по пътищата] и опрости нас и него о, Повелителю, на световете! И стори просторен неговия гроб и го освети за него”.- “Аллахумме агфир ли Аби Селяма ве арфа’ дараджатеху фи ал-махдиине ве ахлюфху фи укбатин фи ал-габириине, ве агфир лена ве леху йа рабби ал-алемин, ве афсах леху фи кабрихи Всевишният Аллах наввир леху фихи.” /Този хадис е сведен от Муслим, Ахмед(6/297) и ал-Бейхаки (3/334) и други.
Четвъртият: Словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, в изказаното от него съболезнование към Абдуллах Ибн Джафер за баща му: “О, Аллах! Замени [стани приемник на] Джафер в неговото семейство! И благослови търговските сделки на Абдуллах” Тези слова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ги казал три пъти.”/Този хадис е сведен от Ахмед с достоверен сахих иснад според условието на Муслим./
111. Съболезнованията могат да бъдат изказвани по всяко време. За това няма определени дни, не може да се ограничава изказването на съболезнования само в три дни. Напротив, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изказвал съболезнования тогава, когато е смятал за необходимо. В достоверен сахих хадис се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изказал съболезнование към Абдуллах Ибн Джафер радияллаху анхума, три дни след кончината на неговия баща. В хадиса се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отправил в поход армия, начело на която поставил Зейд Ибн Хариса. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако Зейд загине, то ваш командир ще стане Джафер. А ако и той бъде убит, то ваш командир ще стане Абдуллах Ибн Раваха.” Когато мюсюлманите се срещнали с врага, знамето е носил Зейд. Той се сражавал, докато не бил убит. Тогава знамето взел Джафер. Той също се сражавал, докато не загинал. След това знамето взел Абдуллах. Той също се сражавал, докато не загинал. След това знамето взел Халид Ибн ал-Валид, и Аллах му дарил победата. Вестта за това дошла до Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и тогава той се изправил пред хората, и възхвалил Аллах със славословие, а после казал: “Вашите братя са срещнали врага. Зейд е държал знамето и се сражавал докато не бил убит и загинал като шахид. След това знамето взел Джафер, който също се сражавал, докато не бил убит и загинал като шахид. След това знамето взел Абдуллах, който също се сражавал, докато не бил убит и загинал като шахид. След това знамето взел един от мечовете на Аллах-Халид Ибн ал-Валид. И Аллах го дарил с победата”. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, три пъти повелил на домочадието на Джафер да не бързат и да почакат, докато той не дойде при тях. А когато той салляллаху алейхи ве селлем, дошъл при тях казал: “Не оплаквайте моя брат след днешния ден. Извикайте при мен двамата синове на моя брат!” Абдуллах продължил като казал: “Когато ни заведоха приличахме на пиленца. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Извикайте при мен да дойде бръснаря!” Хората доведоха бръснаря и той ни обръсна главите. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Що се отнася до Мухаммед, то той прилича на нашия чичо Абу Талиб, а пък Абдуллах прилича на мен, както по външност, така и по характер.” След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, хванал за ръката Абдуллах, вдигнал я, след което казал: “О, Аллах! Замени [стани приемник на] Джафер в неговото семейство! И благослови търговските сделки на Абдуллах” Тези слова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ги каза три пъти. След това при него дошла майката на Абдуллах и Мухаммед, за да се оплаче на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, че децата са останали сираци. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Нима ти се опасяваш за децата, след като аз ще се грижа за тях както при живота им на земята, така и след смъртта в отвъдния свят?!” /Този хадис е сведен от Ахмед (1750) с достоверна сахих верига от разказвачи според условието на Муслим/
112. При изказване на съболезнования, трябва да се избягват две постъпки, които се извършват от много хора:
А. Първата, която трябва да се избягва е събирането за изказване на съболезнования в специални места, такива като дома, гробищата, джамията или други подобни.
Б. Втората постъпка, която трябва да се избягва е приготвянето на храна от роднините на починалия за угощение на онези, които идват да изкажат своите съболезнования. В хадис се предава, че Джарир Ибн Абдуллах ал-Баджали радияллаху анху, е казал: “Ние смятахме, че събирането при семейството на покойника и приготвянето на храна след погребението се отнасят към забраненото ридание (оплакване на висок глас) по умрелия”. /Този хадис е сведен от Ахмед (6905), Ибн Маджа (1/490). Иснадът на хадиса е достоверен сахих според условията на ал-Бухари и Муслим./
Имам ан-Навави в “ал-Маджмуа” е казал: “Що се отнася до присядането за изказване на съболезнования, то имам аш-Шафий в “ал-Мусаннаф”, аш-Ширази и други учени са считали такава постъпка (мекрух) нежелателна. Това означава, че близките на покойника не трябва да се събират в дома, за да им изкажат по този начин съболезнованията. Напротив, те са длъжни да се занимават със своите дела. Но, ако случайно дойдат роднини на умрелия, то могат да изкажат своите съболезнования на семейството му. Да се присяда за изказване на съболезнования е нежелателно, както за мъжете, така и за жените”. Учените от мезхеба на имам Ибн Ханбел, са смятали, че приготвянето на храна от семейството на умрелия за угощение на хората се явява отвратително нововъведение бидаат./Този текст е на имам Ибн ал-Химам в “Шарх ал-Хидая”(1/473), както и в “ал-Инсаф” (2/565)/
113. От Сунната е роднините и съседите на покойника да приготвят храна за семейството му. Абдуллах Ибн Джафер радияллаху анху, е предал, че когато до мюсюлманите дошла вестта за гибелта на Джафер, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Пригответе храна за семейството на Джафер, защото сега те са угрижени”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59), ат-Тирмизи (2/134), Ибн Маджа (1/490), ад-Даракутни (197,194), ал-Хаким (1/372), ал-Бейхаки (4/61) и Ахмед (1/175)/ Имам аш-Шафий в “ал-Умм” е казал следното: “Много харесвам, когато съседите на умрелия или неговите роднини приготвят храна за семейството на починалия, за да могат те да похапнат в същия ден или в нощта, когато човекът е починал. Това съответства на Сунната и е проява на великодушие. По такъв начин са постъпвали преди нас и ще постъпват след нас хората, които обичат да правят добро”.
114. Също така е желателно да се погали по главата осиротялото дете, и да му се направи някакво добро. В хадис от Абдуллах Ибн Джафер радияллаху анхума, се разказва, че той веднъж си играел заедно с Касм и Убейдуллах Ибн Аббас, които също били деца. В това време покрай тях минавал Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и казал: “Повдигнете го към мен”. След това той сложил Абдуллах пред себе си. После посочил към Касм и казал: “Повдигнете го към мен”. После го сложил зад себе си. Убейдуллах бил по-любим на Аббас отколкото Касм, но Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не изпитал стеснение от своя чичо и сложил Касм до себе си. След това той салляллаху алейхи ве селлем, три пъти погали с ръка по главата Абдуллах и всеки път казвал: “О, Аллах! Погрижи се за децата на Джафер вместо него!” Разказвача на хадиса попитал Абдуллах: “А, какво стана с Касм?” Той отговорил: “Загина като шахид” Той каза: “Аллах и Неговият Пратеник са по-добре осведомени за доброто”. И тогава аз казах: “Да”./Този хадис е сведен от Ахмед (1760) и тук е представен неговия текст. Хадисът е сведен още и от ал-Хаким (1/372), ал-Бейхаки (4/60) с надежден хасен иснад./
(16)
Какво може да бъде полезно за умрелия.
115. Покойникът може да извлече полза от благодеянията на другите хора в някои от следните случаи:
Първо: Ако мюсюлманин отправя дуа към Всевишният Аллах за опрощаване на покойника, като изпълнява всички условия, необходими за приемането на тази дуа. Всевишният Аллах е казал: А които дойдоха след тях, казват: “Господарю наш! Опрости нас и братята ни, които повярваха преди нас! И не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господарю наш! Ти си Състрадателен, Милосърден.”/59:10/
По този повод съществуват също така и много хадиси. Някои от тях бяха споменати преди, а други ще бъдат споменати в раздела за посещение на гробищата. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е отправял дуа към Аллах за опрощение на умрелите, и е повелил същото да правим и ние към починали мюсюлмани. В един от тях се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако мюсюлманин отправя дуа за своя брат в негово отсъствие, то неговата дуа се приема. А всеки път, когато той в своята дуа иска добро за своя брат, то меляикето определено да го наглежда, казва:“Амин! И на тебе също!” /Този хадис е сведен от Муслим (8/86,87) и текста тук е представен от неговия вариант. Хадисът е сведен също така и от Абу Дауд (1/240) и Ахмед (6/452) с думи на Абу ад-Дарда./ Едно от най-ярките свидетелства в полза на това се явява погребалната молитва дженазе, чиято по-голяма част представлява дуа за покойника и молба за опрощението му, което вече беше разяснено по-рано.
Второ: Покойникът извлича полза от благодеянията на другите хора, ако неговия опекун (попечител) му отговее на када, дните за които той е дал обет, но не е успял да ги отговее, докато е бил жив. За това има няколко хадиса:
Трето: Покойникът извлича полза от благодеянията на другите хора, ако неговия попечител или друг човек му изплати дълговете. По този повод съществуват много хадиси, за които бе споменато по-рано.
Четвърто: Покойникът извлича полза от благодеянията на своето праведно дете. Известно е, че родителите получават възнаграждение за своите деца напълно, при което възнаграждението на самите деца от това с нищо не се намалява, тъй като детето е резултат от усърдието на родителите и тяхна придобивка. По този повод Всевишният и Всемогъщ Аллах е казал: На човека е приготвено само онова, за което [той е заслужил]със своето старание./53:39/ А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:: “Никой няма да намери по-добра храна от онази, която той е придобил със собствения си труд. И детето също така се явява негова придобивка”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/108), ан-Насаи (2/211), ат-Тирмизи (2/287), ад-Дарами (2/247), Ибн Маджа (2/2-430), ал-Хаким (2/46), ат-Тайалиси (1580) и Ахмед (2/220.202)./ Свещеният айет и споменатия по-горе хадис се потвърждават от много други хадиси, в които се споменава, че родителите получават възнаграждение, ако децата им извършват благодеяния, като раздават пожертвования садака, говеят вместо тях, освобождават роби и т.н.
1. От Айша радияллаху анха, се предава, че веднъж един човек казал на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем: “Моята майка умря внезапно, и не успя да остави завещание, и аз мисля, че ако тя бе успяла да стори това, то би завещала част от своето имущество в качеството на милостиня садака. Ако аз раздам милостиня садака заради нея, това дали ще й донесе полза, и дали за мен това ще се счита за възнаграждение? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да, раздай за нея милостиня садака”./Този хадис е сведен ал-Бухари (3/5,198/399-400), Муслим (3/5, 81/73), Малик в “ал-Муватта”(2/228), Абу Дауд (2/15), ан-Насаи (2/129), Ибн Маджа (2/160), ал-Бейхаки (4/6,62/277-278) и Ахмед (6/51)./
2. От Ибн Аббас се предава, че на Саад Ибн Убада радияллаху анхум, – брат на Бени Саида – починала майката в негово отсъствие. Той попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “О, Пратенико на Аллах! Майка ми почина в мое отсъствие, ще има ли полза за нея, ако аз раздам нещо от нейно име като милостиня садака? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да”. Тогава Саад казал: Искам да засвидетелстваш, че тази плодородна градина е милостиня садака за нея”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (5/307,301,297), Абу Дауд (2/15), ан-Насаи (2/130), ат-Тирмизи (2/25), ал-Бейхаки (6/278) и Ахмед (3080-3504-3508)./
3. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че веднъж един човек казал на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “ Моят баща почина и остави след себе си имущество, но не остави завещание. Дали за него ще бъде изкупление (кефарет) това, което аз дам от негово име като милостиня садака? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да” /Този хадис е сведен от Муслим (5/73), ан-Насаи (2/129), Ибн Маджа (2/160), ал-Бейхаки (6/278) и Ахмед (2/371)./
4. От Абдуллах Ибн Амр, се предава, че ал-Ас Ибн Ваил ас-Сахми оставил завещание да се освободят сто роби, и неговият син Хишам освободил петдесет, и другият му син Амр поискал да освободи останалите петдесет. Преди това обаче, казал, че първо ще попита за това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Той отишъл при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и го попитал: “О, Пратенико на Аллах! Моят баща е оставил завещание да се освободят сто роби, и Хишам е освободил петдесет, и на мен ми останаха да освободя другите петдесет, може ли аз да ги освободя за него? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако той (баща ти) е бил мюсюлманин, то вие бихте могли да освободите роби от негово име. А може да дадете от негово име милостиня садака, или да извършите Хадж от негово име, и всичко това би дошло до него.” (В друга версия на хадиса се казва:) “Ако той е приел теухид (монотеизма), и ти би говял, или би дал милостиня садака от негово име, то това би му донесло полза”./Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/15), ал-Бейхаки (6/279), и Ахмед (6704)./
Пето: Покойникът получава възнаграждение, ако приживе е извършил благодеяние (и садака джария), което продължава да носи полза на хората след неговата смърт. Всевишният и Благословен Аллах е казал в Свещения Коран: И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях./36:12/
По този повод има и много хадиси:
1.От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Когато човек умира, всички негови дела се прекратяват, с изключение на три [неща]: непрекъснатата милостиня (садака джария); знания, които могат да се ползват от хората; и праведен син, който ще отправя дуа към Аллах за него. /Този хадис е сведен от Муслим (5/73), ал-Бухари в “ал-Адаб ал-Муфрад”, Абу Дауд (2/15), ан-Насаи (2/129), ат-Тахави в “ал-Мишкал” (1/85), ал-Бейхаки (6/278) и Ахмед (2/372),/
2. От Абу Катада радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Три неща се явяват най-добри от това, което човек оставя след себе си, и това са: Праведен син, който ще отправя дуа към Аллах за него; добро дело (садака джария), което продължава (и след неговата смърт); и знание, от което ще се ръководят хората след него (след смъртта му).” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/106), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (под номер 84,85), ат-Табарани в сборника “ал-Муаджам ас-Сагир” (стр. 79) и Ибн Абд ал-Барр в книгата “Джамиу Байан ал-Илм” (1/15)./
3. От Джарир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Бяхме у Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по пладне, когато при него дойдоха хора - боси, полуголи, наметнати с (кожи от) гепарди или наметки от парчета вълнена тъкан, в които те са сторили разрези за главите си и препасли мечовете си на голо (без калъфи). Болшинството от тях бяха от (племето) Мадар, по-скоро всички те бяха от Мадар. И лицето на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се промени като видя, в какво бедствено и окаяно състояние са те. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, влезе в стаята си, после излезе и повели на Билял да изпълни езан. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отиде в джамията и изпълни обедния аз-Зухр намаз, и след това се изкачи на малък минбер и изнесе проповед [в нея той салляллаху алейхи ве селлем, отправи възхвала към Аллах и го прослави] след това каза: И нататък: Всевишният Аллах е низпослал в Своята Книга: О, хора! Бойте се от своя Повелител, Който ви сътвори от един човек. Наистина Аллах ви наблюдава./4:1/ Той салляллаху алейхи ве селлем, също така е произнесъл и айетите от сура ал-Хашр: О вие, които повярвахте, бойте се от Аллах! И нека всяка душа съзре, какво си е приготвила за утрешния ден! И бойте се от Аллах! Наистина, Аллах е Сведущ в това, което вършите! И не бъдете като онези, които забравиха Аллах, затова Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците. Не са равни обитателите на Огъня и обитателите на Дженнета. Обитателите на Рая са спасените./59:18-20/ След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Раздайте милостиня садака, докато имате възможност да раздавате садака [преди да бъдете разделени със садаката.] Нека човек пожертва [да раздаде садака] своя динар, или своя дирхем, или своята дреха, или саа от своята пшеница [или от своя овес], или саа от своите фурми...докато не каза: [И нека никой от вас не омаловажава, когато раздава нещо от милостинята садака]: Дори [това да е само] половин фурма!" [Хората се бавеха, докато върху лицето му се появи раздразнение] Ибн Джарир продължил: "Тогава един мъж от ансарите, донесе вързоп [със сребърни монети (в друг вариант: със златни монети)], което едвам удържаше с ръката си... Той го връчи на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който беше на минбера и му каза: “О, Пратенико на Аллах! Това е заради Аллах! [използвай го] По пътя на Аллах!” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, взе в ръце вързопа] [След това Абу Бакр стана и даде, след него стана Омар и даде, след тях станаха мухаджирите и ансарите и те дадоха] После хората ги последваха [в раздаването на садака] [кой с динар, кой с дирхам и така, докато] аз видях две купчини от храна и дрехи. Тогава видях, как лицето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, засия от радост, все едно, че беше от злато! И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "Който започне в Исляма добър обичай [сунна хасана], той ще получи награда за него, а така също ще получат награда всички онези, които го последват в извършването на този обичай, и тяхната награда няма да се намали от това с нищо. А онзи, който започне в Исляма лош обичай[сунна сейиа], той ще понесе наказание за себе си, а така също и наказанието на всички, които го последват в извършването на този обичай, и тяхното наказание от това няма да се намали”. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, рецитирал следния айет: И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях, и всяко нещо отбелязваме в ясна книга./36:12/ И Ибн Джарир казал: “И той салляллаху алейхи ве селлем, разпределил садаката между тях [хората от племето Мадар]”/Този хадис е сведен от Муслим (3/88) ан-Насаи (1/355, 356), ад-Дарами (1/126,127), ат-Тахави в “ал-Мишкал”(1/93, 97), ал-Бейхаки (4/175,176), ат-Тайалиси (670) и Ахмед (4/361)/
(16)
Посещение на гробищата
116. Съгласно Шерията, гробищата могат да бъдат посещавани. Целта на тези посещения е да напомнят за Съдния Ден, за наказанията на Всевишният Аллах и т.н. Когато се посещават гробища, не трябва да се произнасят думи, които могат да предизвикат гнева на Всевишният Аллах. Например да се отправя дуа за помощ към умрелите, или да се иска опрощение на греховете от друг, а не от Всевишният Аллах, да се говорят хвалебствени речи за умрелите, да се свидетелства, че умрелите вече са попаднали в Дженнета, или да се желае Джехеннем за умрелите и така нататък. Доказателство за това служат следните хадиси:
Първият: От Бурайда Ибн ал-Хусайб радияллаху анху се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аз бях ви забранил да посещавате гробищата, но [от сега нататък] може да ги посещавате [защото те ви напомнят за отвъдния живот], и който желае да ги посети, нека ги посети, но там не бива да сквернословите”./ Този хадис е сведен от Муслим (6/53, 6/82), Абу Дауд (2/131), ал-Бейхаки (4/77), ан-Насаи (1/286) и Ахмед (5/355)/
Вторият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аз бях ви забранил да посещавате гробищата, но [от сега нататък] може да ги посещавате, защото в това има поука.[Но там не говорете това, което може да предизвика гнева на Аллах]”. /Този хадис е сведен от Ахмед (3/63), ал-Хаким (1/374-375), ал-Бейхаки (4/77)/
Третият: От Анас Ибн Малик се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “По-рано ви бях забранил да посещавате гробищата, но от сега нататък може да ги посещавате, защото това ще накара сърцето да се смекчи, ще накара очите да се просълзят, и ще ви накара да си спомните за отвъдния живот. Но там не говорете скверни слова”. /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/376), Ахмед (2/237,250)/
117. На жените, както и на мъжете е позволено да посещават гробищата, при условие, че това ще става без присъствието на мъже, че там те няма да плачат на висок глас, или да опяват и да не си надяват украшения.
Първо: Словата от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “но от сега нататък може да ги посещавате” имат универсален характер и се отнасят както за мъжете, така и за жените. Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил да се посещават гробищата, без съмнение това се е отнасяло както за мъжете, така и за жените, и когато той салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аз бях ви забранил да посещавате гробищата” се разбира, че това се отнася за всички мъже и жени.
Второ: При посещение на гробищата от жени, не трябва да участват мъже, както и да не се плаче на висок глас. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Защото това ще накара сърцето да се смекчи, ще накара очите да се просълзят и ще ви накара да си спомните за отвъдния живот.”
Трето: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е разрешил на жените да посещават гробища. За това има указание в два хадиса запазени за нас от майката на правоверните Айша радияллаху анха:
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: "Кажи:
السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَلَاحِقُونَ
(Есселяму аля ахлиддияри минельмуминине ве минальмуслимине ве ярхамулЛаху аль-мустекдимине минна ве аль-мустахирине. Ве инна иншаАллаху бикум ляхикун.)"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани! И нека Аллах се смили над отишлите си вече сред нас, и над оставащите. И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас ". /Този хадис е сведен от Муслим (3/14), като тук е представен текста от ан-Насаи (1/286), и Ахмед (6/221).
Четвърто: Установената допустимост от Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, за посещение на гробища при случката с жената предадена в хадиса от Анас Ибн Малик радияллаху анху, който е разказал: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, минавал покрай някаква жена, която плачела над гроб. Той спрял и й казал: “Страхувай се от Аллах и прояви търпение!” Жената[която не го е познавала и виждала в лице] отвърнала: “Остави ме, нали теб не те е постигнала такава беда!” След това[хората] й казали: “ Та това е Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем!” Тогава тя отишла пред вратата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, там не видяла да има портиери1. Тя му казала: “О, Пратенико на Аллах! Аз не знаех, че това си ти!”Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Наистина, търпението трябва да се проявява при първия шок [потресение]” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/115-116), Муслим (3/40-41) ал-Бейхаки (4/65)
118. На жените обаче, не се позволява често да посещават гробищата, както и често да ходят там, защото това може да доведе до извършването на някои забранени от Шерията действия, като например, плаченето на висок глас, носенето на украшения, както и да се вземат гробищата като място за разходка, или загубата на време в празнословие. На всичко това сме свидетели в някои мюсюлмански държави. Тази забрана се подразбира – иншаАллаху – от всеизвестния хадис, предаден от група сподвижници, сред които: Абу Хурейра, Хасан Ибн Сабит и Абдуллах Ибн Аббас: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е проклел (в друг вариант: Аллах е проклел) честото посещение на гробищата”/Хадисът предаден от Абу Хурейра е чрез Амр Ибн Абу Салима, който е предал от баща си. Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/156), Ибн Маджа (1/478), Ибн Хиббан (789), ал-Бейхаки (4/78), ат-Тайалиси (1/171) и Ахмед (2/337)/
Имам ал-Куртуби е казал: “Споменатото в хадиса проклятие, се отнася за многото и чести посещения на гробищата, така както е според формата на преувеличение, а може би причината, поради която води до проклятието е загубата или нарушаване на правото на съпругът и изкарването на показ на женската красота, както и онова, което произтича като плача на висок глас и други подобни. Може да се каже, че когато е налице гаранцията да не се извършва всичко това, то тогава няма възражение относно разрешението за жените да посещават гробищата, тъй като с това се напомня за смъртта, от което имат нужда мъжете и жените”.
119. Позволено е да се посещават гробовете на онези, които не са умрели като мюсюлмани (а като друговерци), това обаче трябва да се прави само с цел напомняне за смъртта. По този повод съществуват два хадиса:
Първият: От Абу Хурейра се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е посетил гроба на своята майка и заплакал така, че всички присъстващи се разплакали. След това той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Аз поисках разрешение от моя Повелител да отправя дуа към Него за нейно опрощение, но не ми бе позволено. Аз поисках разрешение от моя Повелител да посещавам нейния гроб, и това ми бе позволено. Ето защо посещавайте гробовете, тъй като те ви напомнят за смъртта”./ Този хадис е сведен от Муслим (3/65), Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/286), Ибн Маджа (1/476), ат-Тахави (3/189), ал-Хаким (1/375-376), ал-Бейхаки (4/76) и Ахмед (2/441).
Вторият:От Бурайда радияллаху анху, се предава: “Бяхме заедно с Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, по време на един от походите, когато направи спиране за почивка. Той слезе при нас и с него се намираха около хиляда конника. Той салляллаху алейхи ве селлем, извърши намаз от два рекята, а после се обърна с лице към нас. Очите му се напълниха със сълзи. Тогава Омар Ибн ал-Хаттаб се изправи, отиде при него и каза: “Нека моят баща и моята майка бъдат откуп за теб! О, Пратенико на Аллах, какво ти е?!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Аз поисках от моя Повелител, Всемогъщия и Велик Аллах разрешение да Го помоля за опрощение на моята майка, но Той не ми позволи. Аз се просълзих от състрадание към нея, като знам, че я очаква огъня [на Джехеннема]. [Аз също така поисках от моя Повелител разрешение да посетя нейния гроб, и Той ми разреши.] Аз по-рано ви забранявах да посещавате гробищата, но отсега нататък ги посещавайте, та посещението да ви увеличи благото”. /Този хадис е сведен от Ахмед (5/359), Ибн Абу Шейба (4/139), Ибн Хиббан (791), ал-Бейхаки (4/76) и ал-Хаким (1/376)/
Посещението на гробищата има за цел следните две неща:
1. Първо, при посещението на гробищата, човек си спомня за смъртта и покойниците, на които им предстои да попаднат, или в Дженнета, или в Джехеннема. За това свидетелстват изброените от нас хадиси.
2. Второ, човек носи полза на покойника и му прави добро, защото го приветства с мир, отправя дуа към Всевишният Аллах за неговото опрощение. Безусловно, това се отнася само за мюсюлманите, за което има хадиси:
Първият:От Айша радияллаху анха, се предава, че: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е ходил на гробището ал-Бакиа и е отправял дуа към Всевишният Аллах за умрелите. Айша го попитала, защо постъпва по този начин? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “На мен ми бе повелено да отправя дуа за тях”. /Този хадис е сведен от Ахмед (6/252)/
Вторият: От Айша радияллаху анха, се предава че: "Всеки път, когато настъпвала нейната вечер да прекара с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той излизал в края на нощта, отивал до гробището ал-Бакиа и казвал следното: "Мир вам, [обитатели] на дома от народ правоверни! На вас ви се яви онова, което ви е обещано, но до утре ще почакате [отлага ви се]. И ние, разбира се, ако пожелае Аллах ще се присъединим към вас. О, Аллах! Опрости обитателите на гробището ал-Бакиа ал-Гаркад!" (Есселяму алейкум [ахлю]дара каумин муминине ве инна ве иййакум ве ма туадун гадан муадджилун, ве инна иншаАллаху бикум ляхикун. Аллахумме агфир ли-ахли бакиа ал-гаркад.)/Този хадис е сведен от Муслим (3/63), ан-Насаи (1/287), Ибн ас-Сунни (585), ал-Бейхаки(4/79) и Ахмед (6/180)/
Третият: Също от Айша радияллаху анха, се предава в дългия хадис споменат в раздел 117., където тя е разказала: …Аз попитах: "Какво да им кажа, о, Пратенико на Аллах?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: "Кажи:
السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَلَاحِقُونَ
(Есселяму аля ахлиддияри минельмуминине ве минальмуслимине ве ярхамулЛаху аль-мустекдимине минна ве аль-мустахирине. Ве инна иншаАллаху бикум ляхикун.)"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани! И нека Аллах се смили над отишлите си вече сред нас, и над оставащите. И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас ". /Този хадис е сведен от Муслим (3/14), като тук е представен текста от ан-Насаи (1/286), и Ахмед (6/221).
Четвъртият: Сюлейман Ибн Бурайда е предал от своя баща, който е казал: "Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ги учеше, когато ходеха до гробищата да казват следното: السَّلامُ عَلَيْكُمْ أَهْلَ الدِّيَارِ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ , وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لاحِقُونَ , أَنْتُمْ لَنَا فَرَطٌ ، وَنَحْنُ لَكُمْ تَبَعٌ ، أَسْأَلُ اللَّهَ الْعَافِيَةَ لَنَا وَلَكُمْ (Есселяму алейкум ахлиддияри минельмуминине вельмуслимине. Ва инна иншаАллаху бикум ляхикун. Ентум лена фаратун, ве нахну лекум табаун. Есалю Аллаха лена ве лекум ал-афия) "Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани! И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас. Вие ни изпреварихте, а ние ще ви последваме. Аз отправям към Аллах дуа за благополучие на нас и на вас". /Този хадис е сведен от Муслим (3/65), ан-Насаи и Ибн Маджа (1/469), Ибн Абу Шейба (4/138), Ибн ас-Сунни (582), ал-Бейхаки и Ахмед (5/360)./
Петият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, приближавал до гробищата е казвал следното:
السَّلَامُ عَلَيْكُمْ دَارَ قَوْمٍ مُؤْمِنِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَاحِقُونَ وَدِدْتُ أَنَّا قَدْ رَأَيْنَا إِخْوَانَنَا
"Мир вам, [обитатели] на дома от народ правоверни! И ние, разбира се, ако пожелае Аллах ще се присъединим към вас. Иска ми се, ние да видим нашите братя (в отвъдния живот)./Този хадис е сведен от Муслим (1/150-151), Малик (1/49-50), ан-Насаи (1/35), Ибн Маджа (2/580), ал-Бейхаки (4/78) и Ахмед (2/408)./
120. Що се отнася до четенето на Свещения Коран при посещение на гробища, то за това няма потвърждение в Благородната Сунна. Нещо повече, от достоверните хадиси приведени в предишния раздел разбираме, че четенето на Свещения Коран при посещение на гробищата не е узаконено от Шерията. Защото ако това бе узаконено от Шерията, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, би го правил и би научил на това своите сподвижници. Когато Айша радияллаху анха, - която е измежду най-скъпите хора на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, - го попитала, какво трябва да казва при посещение на гробищата? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, й казал да приветства с мир починалите и да отправя дуа за тях. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не я е научил да чете сура “ал-Фатиха” или нещо друго от Свещения Коран. Но, ако бе разрешено да се чете Свещения Коран при посещение на гробищата, то тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не би скрил това от нея, тъй като не трябва да се закъснява с разяснение на въпроси, от знанието на които хората се нуждаят. Този принцип лежи в основата на мюсюлманското вероучение. И какво изобщо можем да кажем за скриване на знанието?! И ако Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе обучил своите сподвижници да четат Свещения Коран на гробищата, то знанието за това би дошло до нас. И тъй като по този повод няма достоверни хадиси, ние твърдим, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е казвал такова нещо. Това мнение се потвърждава от следния хадис, в който Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не превръщайте своите домове в гробища, защото шейтана бяга от дом, в който се чете сура “ал-Бакара”. /Този хадис е сведен от Муслим (2/188), ат-Тирмизи (4/42), ан-Насаи в сборника “Фадаил ал-Коран”, ал-Бейхаки в сборника “Шуаб ал-Иман” и Ахмед (2/284) с думи от Абу Хурейра./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е посочил намеквайки, че гробищата не са законно място за четене на Свещения Коран. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, специално е посочил, че Свещения Коран трябва да се чете в домовете, които не бива да се превръщат в гробища, място където не се чете Свещения Коран. В друг хадис също така се съобщава, че гробищата не са място за извършването на намаз. От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Извършвайте намаз в своите домове и не ги превръщайте в гробища!” /Този хадис е сведен от Муслим (2/187) и други с думи от Ибн Омар./ Хадис с подобно съдържание е свел и ал-Бухари в раздела: “Баб Карахийа ас-Салят фи ал-Макабир”, в който има указание за отвращение и ненавист към извършването на намаз в гробищата, подобно на хадиса приведен по-горе за отвращението и ненавистта предизвикващо четенето на Свещения Коран при посещение на гробищата. Затова болшинството ранни учени улема, като Абу Ханифа и Малик, са считали нежелателно да се чете Свещения Коран на гробищата. Това мнение също така е споделял и имам Ахмед. Абу Дауд в своя труд “Масаил” е разказал, че имам Ахмед бил попитан: “Може ли да се чете Свещения Коран на гробищата?” Той отговорил: “Не трябва!”.
108. Някои хора си изкопават гробове преди да умрат. Това не бива да се прави, защото нито Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, нито неговите сподвижници са го вършели. Никой човек, раб на Аллах, не знае, кога ще умре. А ако целта на човека е чрез такова действие да си напомня за смъртта, то тогава той следва да си напомня за смъртта чрез извършване на праведни дела, посещение на гробищата и.т.н. Не трябва да се вкарват в религията нововъведения. Това е споменато в “ал-Ихтиярат ал-Илмия” от шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах.
(15)
Съболезнование.
109. Изказването на съболезнования към роднините на починалия е в съответствие с Шерията. Има два хадиса в тази връзка:
Първият: От Корра Ибн ал-Музани радияллаху анху, се предава, че когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, сядал и при него идвали група от сподвижниците му (за да извършват зикр и възхвала към Аллах ). Сред тях бил и един човек, който имал малък син. Той дошъл зад гърба на баща си и седнал в ръцете му. [Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, попитал този човек: “Обичаш ли го?” Той отговорил: О, Пратенико на Аллах! Аз обичам теб така, както обичам и него!] Момчето умряло и бащата престанал да посещава събиранията за възхвала на Аллах, и бил много опечален. Като забелязал, че го няма Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, попитал: “Защо не виждам, еди кой си?” Сподвижниците му казали: “О, Пратенико на Аллах! Синът на онзи, когото не виждаш почина, и това е причината за неговото отсъствие от събиранията”. Когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се срещнал с него, попитал за сина му, и човека споделил, че момчето му било починало. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му изказал съболезнованията си, после рекъл: “О, еди кой си! Кое от двете е по-любимо за теб[или предпочиташ]: Да се наслаждаваш с него дълги години, или утре да отидеш пред която и да е от вратите на Дженнета, и да установиш, че той вече те е изпреварил и ги отваря за теб?” Човекът казал: “ О, Пророк на Аллах! Разбира се, че предпочитам да се окаже преди мен в Дженнета и да отвори за мен, неговата врата!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тогава това [ще бъде дадено] за теб.” В това време един човек от ансарите се изправил и попитал: “О,Пратенико на Аллах! Нека Аллах ме стори откуп за теб! Това (което каза) се отнася специално за еди кой си, или и за онзи от мюсюлманите, на когото му почине дете, и ще има ли същото и за него?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Да, за всеки мюсюлманин, на който му почине дете ще [бъде дадено] същото.”/Този хадис е сведен от ан-Насаи(1/296) и тук е представен неговия текст, хадиса е сведен също така и от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих”, от ал-Хаким (1/384), от Ахмед (5/35)./
Вторият: От Анас Ибн Малик радияллаху анху се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който изкаже съболезнования на своя правоверен брат за сполетялата го беда, то Аллах ще го облече със зелени одежди в деня Къямет, които да му доставят радост [за да бъде утешен с тях] ”. Тогава го попитаха: “О, Пратенико на Аллах! Как ще му доставят радост? [Какво значи да бъде утешен?]” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “На него ще му завиждат”. /Този хадис е сведен от ал-Хатиб в “Тарих Багдад” (7/397) и Ибн Асакир в “Тарих Димашк” (15/91/1)/
110. Когато мюсюлманинът изказва съболезнованията си, той по този начин успокоява роднините на починалия, отклонява от тях мъката им, призовава ги към проява на търпение и съгласие с предопределението на Всевишният Аллах, както е потвърдил това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Ако човек помни наизуст словата, които в такива случаи е казвал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, то той трябва да каже именно тези слова. В противен случай той може да каже други подобни думи, които не противоречат на Шерията и могат да утешат човека. При изразяване на съболезнования може да се говорят думи към близките за проява на търпение, смирение и да не се оплакват, като им се каже, че Аллах се явява Даряващият и Отнемащият, и за Него всичко е временно. Относно това предписание ще представим следните хадиси:
Първият: От Усама Ибн Зейд се предава: “Бяхме при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, когато една от неговите дъщери бе изпратила човек при него с покана да отиде при нея защото нейното момче или момиче [в друг вариант: Умайма Бинт Зейнеб] е на смъртно легло. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза на този човек: “Върни се при нея, приветствай ги със селям, и след това й съобщи, че на Аллах принадлежи онова, което е взел и онова, което Той е дал, и всяко нещо при Него е с определен срок. Заповядай й да прояви търпение и да си спомни за равносметката”. Човекът се върна повторно от нея и каза: “Тя се закле, че ти непременно ще отидеш при нея”. Тогава Усама продължил, казвайки: “Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, стана и с него станахме и ние със Саад Ибн Убада и Муаз Ибн Джебел, Абу Ибн Кааб, Зейд Ибн Сабит и още няколко човека и се отправихме към нея”. Той салляллаху алейхи ве селлем, вдигна момчето към себе си, а дишането му бе тежко, както въздуха излиза от мях за вода. Тогава от очите на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, протекоха сълзи. Саад му каза: “Какво е това, о, Пратенико на Аллах!? [Нали ти ни забрани да плачем за умрял?]” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Наистина, това е милост, която Аллах е поставил в сърцата на когото пожелае от Своите раби. И Аллах е Милостив към Своите милосърдни раби”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/120-122), Муслим(3/39), Абу Дауд (2/58), ан-Насаи (1/263), Ибн Маджа (1/280), ал-Бейхаки (4/65-68-69), Ахмед (5/204-206-207) Шейх ал-Албани е споменал: “Това е една от формите за изказване на съболезнование. Затова ан-Навави в своята книга “ал-Азкяр” стр. 192, е казал: “Този хадис се явява една от най-великите основи на Исляма. Той включва много от онова, което се отнася до религията, етиката, необходимостта да се проявява търпение в случай на всякакви бедствия, тревоги и болести, както и има отношение към редица други неща. Това е хадис в който се съдържат най-добрите слова относно изказването на съболезнование”./
Вторият: Бурайда Ибн ал-Хасиб е предал от своя баща, който е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, полагаше грижи за ансарите и ги посещаваше. Той се интересуваше как са и питаше за тях. До него достигна вест за една жена от ансарите, на която беше починало детето, а тя нямаше друго. Заради смъртта на детето си, тя бе изпаднала в дълбока скръб. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отиде при нея и й повели да се страхува от Аллах и да прояви търпение. А жената му отговори: “О, Пратенико на Аллах! Аз съм жена ракуб [жена, на която е починало детето] и не мога да раждам повече, а си нямам друг, освен него”. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговори: “Ракуб е онзи, на когото е останало детето, и после каза: “Няма мюсюлманин, или жена мюсюлманка на която да са починали три деца и Аллах да не ги въведе в Дженнета с тях”. Тогава Омар [който бе застанал от дясната страна на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,] каза: “О, Пратенико на Аллах! Ти за мен си по-мил от баща и майка, а ако умрелите деца са две?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “И две също”./Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/384) Иснадът на този хадис е достоверен сахих, и с това се е съгласил аз-Захаби./
Третият: Словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, когато отишъл при Умм Селяма радияллаху анха, заради смъртта на Абу Селяма: “О, Аллах! Опрости Абу Селяма и извиси неговата степен сред правилно водените [към Теб] и бъди негов приемник[замени го при тези, които той е оставил-тези, които още отминават живи по пътищата] и опрости нас и него о, Повелителю, на световете! И стори просторен неговия гроб и го освети за него”.- “Аллахумме агфир ли Аби Селяма ве арфа’ дараджатеху фи ал-махдиине ве ахлюфху фи укбатин фи ал-габириине, ве агфир лена ве леху йа рабби ал-алемин, ве афсах леху фи кабрихи Всевишният Аллах наввир леху фихи.” /Този хадис е сведен от Муслим, Ахмед(6/297) и ал-Бейхаки (3/334) и други.
Четвъртият: Словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, в изказаното от него съболезнование към Абдуллах Ибн Джафер за баща му: “О, Аллах! Замени [стани приемник на] Джафер в неговото семейство! И благослови търговските сделки на Абдуллах” Тези слова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ги казал три пъти.”/Този хадис е сведен от Ахмед с достоверен сахих иснад според условието на Муслим./
111. Съболезнованията могат да бъдат изказвани по всяко време. За това няма определени дни, не може да се ограничава изказването на съболезнования само в три дни. Напротив, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изказвал съболезнования тогава, когато е смятал за необходимо. В достоверен сахих хадис се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изказал съболезнование към Абдуллах Ибн Джафер радияллаху анхума, три дни след кончината на неговия баща. В хадиса се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отправил в поход армия, начело на която поставил Зейд Ибн Хариса. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако Зейд загине, то ваш командир ще стане Джафер. А ако и той бъде убит, то ваш командир ще стане Абдуллах Ибн Раваха.” Когато мюсюлманите се срещнали с врага, знамето е носил Зейд. Той се сражавал, докато не бил убит. Тогава знамето взел Джафер. Той също се сражавал, докато не загинал. След това знамето взел Абдуллах. Той също се сражавал, докато не загинал. След това знамето взел Халид Ибн ал-Валид, и Аллах му дарил победата. Вестта за това дошла до Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и тогава той се изправил пред хората, и възхвалил Аллах със славословие, а после казал: “Вашите братя са срещнали врага. Зейд е държал знамето и се сражавал докато не бил убит и загинал като шахид. След това знамето взел Джафер, който също се сражавал, докато не бил убит и загинал като шахид. След това знамето взел Абдуллах, който също се сражавал, докато не бил убит и загинал като шахид. След това знамето взел един от мечовете на Аллах-Халид Ибн ал-Валид. И Аллах го дарил с победата”. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, три пъти повелил на домочадието на Джафер да не бързат и да почакат, докато той не дойде при тях. А когато той салляллаху алейхи ве селлем, дошъл при тях казал: “Не оплаквайте моя брат след днешния ден. Извикайте при мен двамата синове на моя брат!” Абдуллах продължил като казал: “Когато ни заведоха приличахме на пиленца. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Извикайте при мен да дойде бръснаря!” Хората доведоха бръснаря и той ни обръсна главите. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Що се отнася до Мухаммед, то той прилича на нашия чичо Абу Талиб, а пък Абдуллах прилича на мен, както по външност, така и по характер.” След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, хванал за ръката Абдуллах, вдигнал я, след което казал: “О, Аллах! Замени [стани приемник на] Джафер в неговото семейство! И благослови търговските сделки на Абдуллах” Тези слова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ги каза три пъти. След това при него дошла майката на Абдуллах и Мухаммед, за да се оплаче на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, че децата са останали сираци. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Нима ти се опасяваш за децата, след като аз ще се грижа за тях както при живота им на земята, така и след смъртта в отвъдния свят?!” /Този хадис е сведен от Ахмед (1750) с достоверна сахих верига от разказвачи според условието на Муслим/
112. При изказване на съболезнования, трябва да се избягват две постъпки, които се извършват от много хора:
А. Първата, която трябва да се избягва е събирането за изказване на съболезнования в специални места, такива като дома, гробищата, джамията или други подобни.
Б. Втората постъпка, която трябва да се избягва е приготвянето на храна от роднините на починалия за угощение на онези, които идват да изкажат своите съболезнования. В хадис се предава, че Джарир Ибн Абдуллах ал-Баджали радияллаху анху, е казал: “Ние смятахме, че събирането при семейството на покойника и приготвянето на храна след погребението се отнасят към забраненото ридание (оплакване на висок глас) по умрелия”. /Този хадис е сведен от Ахмед (6905), Ибн Маджа (1/490). Иснадът на хадиса е достоверен сахих според условията на ал-Бухари и Муслим./
Имам ан-Навави в “ал-Маджмуа” е казал: “Що се отнася до присядането за изказване на съболезнования, то имам аш-Шафий в “ал-Мусаннаф”, аш-Ширази и други учени са считали такава постъпка (мекрух) нежелателна. Това означава, че близките на покойника не трябва да се събират в дома, за да им изкажат по този начин съболезнованията. Напротив, те са длъжни да се занимават със своите дела. Но, ако случайно дойдат роднини на умрелия, то могат да изкажат своите съболезнования на семейството му. Да се присяда за изказване на съболезнования е нежелателно, както за мъжете, така и за жените”. Учените от мезхеба на имам Ибн Ханбел, са смятали, че приготвянето на храна от семейството на умрелия за угощение на хората се явява отвратително нововъведение бидаат./Този текст е на имам Ибн ал-Химам в “Шарх ал-Хидая”(1/473), както и в “ал-Инсаф” (2/565)/
113. От Сунната е роднините и съседите на покойника да приготвят храна за семейството му. Абдуллах Ибн Джафер радияллаху анху, е предал, че когато до мюсюлманите дошла вестта за гибелта на Джафер, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Пригответе храна за семейството на Джафер, защото сега те са угрижени”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59), ат-Тирмизи (2/134), Ибн Маджа (1/490), ад-Даракутни (197,194), ал-Хаким (1/372), ал-Бейхаки (4/61) и Ахмед (1/175)/ Имам аш-Шафий в “ал-Умм” е казал следното: “Много харесвам, когато съседите на умрелия или неговите роднини приготвят храна за семейството на починалия, за да могат те да похапнат в същия ден или в нощта, когато човекът е починал. Това съответства на Сунната и е проява на великодушие. По такъв начин са постъпвали преди нас и ще постъпват след нас хората, които обичат да правят добро”.
114. Също така е желателно да се погали по главата осиротялото дете, и да му се направи някакво добро. В хадис от Абдуллах Ибн Джафер радияллаху анхума, се разказва, че той веднъж си играел заедно с Касм и Убейдуллах Ибн Аббас, които също били деца. В това време покрай тях минавал Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и казал: “Повдигнете го към мен”. След това той сложил Абдуллах пред себе си. После посочил към Касм и казал: “Повдигнете го към мен”. После го сложил зад себе си. Убейдуллах бил по-любим на Аббас отколкото Касм, но Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не изпитал стеснение от своя чичо и сложил Касм до себе си. След това той салляллаху алейхи ве селлем, три пъти погали с ръка по главата Абдуллах и всеки път казвал: “О, Аллах! Погрижи се за децата на Джафер вместо него!” Разказвача на хадиса попитал Абдуллах: “А, какво стана с Касм?” Той отговорил: “Загина като шахид” Той каза: “Аллах и Неговият Пратеник са по-добре осведомени за доброто”. И тогава аз казах: “Да”./Този хадис е сведен от Ахмед (1760) и тук е представен неговия текст. Хадисът е сведен още и от ал-Хаким (1/372), ал-Бейхаки (4/60) с надежден хасен иснад./
(16)
Какво може да бъде полезно за умрелия.
115. Покойникът може да извлече полза от благодеянията на другите хора в някои от следните случаи:
Първо: Ако мюсюлманин отправя дуа към Всевишният Аллах за опрощаване на покойника, като изпълнява всички условия, необходими за приемането на тази дуа. Всевишният Аллах е казал: А които дойдоха след тях, казват: “Господарю наш! Опрости нас и братята ни, които повярваха преди нас! И не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господарю наш! Ти си Състрадателен, Милосърден.”/59:10/
По този повод съществуват също така и много хадиси. Някои от тях бяха споменати преди, а други ще бъдат споменати в раздела за посещение на гробищата. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е отправял дуа към Аллах за опрощение на умрелите, и е повелил същото да правим и ние към починали мюсюлмани. В един от тях се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако мюсюлманин отправя дуа за своя брат в негово отсъствие, то неговата дуа се приема. А всеки път, когато той в своята дуа иска добро за своя брат, то меляикето определено да го наглежда, казва:“Амин! И на тебе също!” /Този хадис е сведен от Муслим (8/86,87) и текста тук е представен от неговия вариант. Хадисът е сведен също така и от Абу Дауд (1/240) и Ахмед (6/452) с думи на Абу ад-Дарда./ Едно от най-ярките свидетелства в полза на това се явява погребалната молитва дженазе, чиято по-голяма част представлява дуа за покойника и молба за опрощението му, което вече беше разяснено по-рано.
Второ: Покойникът извлича полза от благодеянията на другите хора, ако неговия опекун (попечител) му отговее на када, дните за които той е дал обет, но не е успял да ги отговее, докато е бил жив. За това има няколко хадиса:
От Айша радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който умре, и има да отговява, то вместо него тези дни е длъжен да ги отговее неговия най-близък роднина”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (4/156), Муслим (3/155), Абу Дауд (1/376), ал-Бейхаки (6/279), ат-Тахави (3/140-141) и Ахмед (6/69)/
От Ибн Аббас радияллаху анху, се предава: “Една жена се отправила на път по море и дала обет, че ако Всевишният и Всеблаг Аллах и позволи благополучно да се върне на сушата, то тя ще говее един месец. Всемогъщият и Велик Аллах позволил на тази жена да се завърне благополучно, тя обаче не могла да изпълни своя обет до своята смърт. Тогава нейна близка роднина [сестра, или дъщеря] отишла при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и му разказала за това. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал:“Ако тя е имала дълг, то ти би ли й го изплатила?” Жената отговорила: “Да”. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Дългът пред Аллах заслужава много повече да бъде изплатен. Затова отговей обещаното от майка ти!”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/81), ан-Насаи (2/143), ат-Тахави (3/140), ал-Бейхаки (4/255,256, 10/85), ат-Тайалиси (2630) и Ахмед (3420,3224,3137,1861)./
От Ибн Аббас радияллаху анху, се предава: “Саад Ибн Убада радияллаху анху, се обърнал към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, с въпрос и казал: “Моята майка почина и не успя да изпълни своя обет[какво да правя]?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Изпълни го ти вместо нея”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (5/400, 494), Муслим (6/76), Абу Дауд (2/81), ан-Насаи (2/144,130), ат-Тирмизи (2/375), ал-Бейхаки (4/6,256/85/10,278), ат-Тайалиси (2717) и Ахмед (3049,1893)./
Трето: Покойникът извлича полза от благодеянията на другите хора, ако неговия попечител или друг човек му изплати дълговете. По този повод съществуват много хадиси, за които бе споменато по-рано.
Четвърто: Покойникът извлича полза от благодеянията на своето праведно дете. Известно е, че родителите получават възнаграждение за своите деца напълно, при което възнаграждението на самите деца от това с нищо не се намалява, тъй като детето е резултат от усърдието на родителите и тяхна придобивка. По този повод Всевишният и Всемогъщ Аллах е казал: На човека е приготвено само онова, за което [той е заслужил]със своето старание./53:39/ А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:: “Никой няма да намери по-добра храна от онази, която той е придобил със собствения си труд. И детето също така се явява негова придобивка”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/108), ан-Насаи (2/211), ат-Тирмизи (2/287), ад-Дарами (2/247), Ибн Маджа (2/2-430), ал-Хаким (2/46), ат-Тайалиси (1580) и Ахмед (2/220.202)./ Свещеният айет и споменатия по-горе хадис се потвърждават от много други хадиси, в които се споменава, че родителите получават възнаграждение, ако децата им извършват благодеяния, като раздават пожертвования садака, говеят вместо тях, освобождават роби и т.н.
1. От Айша радияллаху анха, се предава, че веднъж един човек казал на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем: “Моята майка умря внезапно, и не успя да остави завещание, и аз мисля, че ако тя бе успяла да стори това, то би завещала част от своето имущество в качеството на милостиня садака. Ако аз раздам милостиня садака заради нея, това дали ще й донесе полза, и дали за мен това ще се счита за възнаграждение? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да, раздай за нея милостиня садака”./Този хадис е сведен ал-Бухари (3/5,198/399-400), Муслим (3/5, 81/73), Малик в “ал-Муватта”(2/228), Абу Дауд (2/15), ан-Насаи (2/129), Ибн Маджа (2/160), ал-Бейхаки (4/6,62/277-278) и Ахмед (6/51)./
2. От Ибн Аббас се предава, че на Саад Ибн Убада радияллаху анхум, – брат на Бени Саида – починала майката в негово отсъствие. Той попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “О, Пратенико на Аллах! Майка ми почина в мое отсъствие, ще има ли полза за нея, ако аз раздам нещо от нейно име като милостиня садака? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да”. Тогава Саад казал: Искам да засвидетелстваш, че тази плодородна градина е милостиня садака за нея”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (5/307,301,297), Абу Дауд (2/15), ан-Насаи (2/130), ат-Тирмизи (2/25), ал-Бейхаки (6/278) и Ахмед (3080-3504-3508)./
3. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че веднъж един човек казал на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “ Моят баща почина и остави след себе си имущество, но не остави завещание. Дали за него ще бъде изкупление (кефарет) това, което аз дам от негово име като милостиня садака? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да” /Този хадис е сведен от Муслим (5/73), ан-Насаи (2/129), Ибн Маджа (2/160), ал-Бейхаки (6/278) и Ахмед (2/371)./
4. От Абдуллах Ибн Амр, се предава, че ал-Ас Ибн Ваил ас-Сахми оставил завещание да се освободят сто роби, и неговият син Хишам освободил петдесет, и другият му син Амр поискал да освободи останалите петдесет. Преди това обаче, казал, че първо ще попита за това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Той отишъл при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и го попитал: “О, Пратенико на Аллах! Моят баща е оставил завещание да се освободят сто роби, и Хишам е освободил петдесет, и на мен ми останаха да освободя другите петдесет, може ли аз да ги освободя за него? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако той (баща ти) е бил мюсюлманин, то вие бихте могли да освободите роби от негово име. А може да дадете от негово име милостиня садака, или да извършите Хадж от негово име, и всичко това би дошло до него.” (В друга версия на хадиса се казва:) “Ако той е приел теухид (монотеизма), и ти би говял, или би дал милостиня садака от негово име, то това би му донесло полза”./Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/15), ал-Бейхаки (6/279), и Ахмед (6704)./
Пето: Покойникът получава възнаграждение, ако приживе е извършил благодеяние (и садака джария), което продължава да носи полза на хората след неговата смърт. Всевишният и Благословен Аллах е казал в Свещения Коран: И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях./36:12/
По този повод има и много хадиси:
1.От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Когато човек умира, всички негови дела се прекратяват, с изключение на три [неща]: непрекъснатата милостиня (садака джария); знания, които могат да се ползват от хората; и праведен син, който ще отправя дуа към Аллах за него. /Този хадис е сведен от Муслим (5/73), ал-Бухари в “ал-Адаб ал-Муфрад”, Абу Дауд (2/15), ан-Насаи (2/129), ат-Тахави в “ал-Мишкал” (1/85), ал-Бейхаки (6/278) и Ахмед (2/372),/
2. От Абу Катада радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Три неща се явяват най-добри от това, което човек оставя след себе си, и това са: Праведен син, който ще отправя дуа към Аллах за него; добро дело (садака джария), което продължава (и след неговата смърт); и знание, от което ще се ръководят хората след него (след смъртта му).” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/106), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (под номер 84,85), ат-Табарани в сборника “ал-Муаджам ас-Сагир” (стр. 79) и Ибн Абд ал-Барр в книгата “Джамиу Байан ал-Илм” (1/15)./
3. От Джарир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Бяхме у Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по пладне, когато при него дойдоха хора - боси, полуголи, наметнати с (кожи от) гепарди или наметки от парчета вълнена тъкан, в които те са сторили разрези за главите си и препасли мечовете си на голо (без калъфи). Болшинството от тях бяха от (племето) Мадар, по-скоро всички те бяха от Мадар. И лицето на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се промени като видя, в какво бедствено и окаяно състояние са те. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, влезе в стаята си, после излезе и повели на Билял да изпълни езан. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отиде в джамията и изпълни обедния аз-Зухр намаз, и след това се изкачи на малък минбер и изнесе проповед [в нея той салляллаху алейхи ве селлем, отправи възхвала към Аллах и го прослави] след това каза: И нататък: Всевишният Аллах е низпослал в Своята Книга: О, хора! Бойте се от своя Повелител, Който ви сътвори от един човек. Наистина Аллах ви наблюдава./4:1/ Той салляллаху алейхи ве селлем, също така е произнесъл и айетите от сура ал-Хашр: О вие, които повярвахте, бойте се от Аллах! И нека всяка душа съзре, какво си е приготвила за утрешния ден! И бойте се от Аллах! Наистина, Аллах е Сведущ в това, което вършите! И не бъдете като онези, които забравиха Аллах, затова Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците. Не са равни обитателите на Огъня и обитателите на Дженнета. Обитателите на Рая са спасените./59:18-20/ След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Раздайте милостиня садака, докато имате възможност да раздавате садака [преди да бъдете разделени със садаката.] Нека човек пожертва [да раздаде садака] своя динар, или своя дирхем, или своята дреха, или саа от своята пшеница [или от своя овес], или саа от своите фурми...докато не каза: [И нека никой от вас не омаловажава, когато раздава нещо от милостинята садака]: Дори [това да е само] половин фурма!" [Хората се бавеха, докато върху лицето му се появи раздразнение] Ибн Джарир продължил: "Тогава един мъж от ансарите, донесе вързоп [със сребърни монети (в друг вариант: със златни монети)], което едвам удържаше с ръката си... Той го връчи на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който беше на минбера и му каза: “О, Пратенико на Аллах! Това е заради Аллах! [използвай го] По пътя на Аллах!” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, взе в ръце вързопа] [След това Абу Бакр стана и даде, след него стана Омар и даде, след тях станаха мухаджирите и ансарите и те дадоха] После хората ги последваха [в раздаването на садака] [кой с динар, кой с дирхам и така, докато] аз видях две купчини от храна и дрехи. Тогава видях, как лицето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, засия от радост, все едно, че беше от злато! И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "Който започне в Исляма добър обичай [сунна хасана], той ще получи награда за него, а така също ще получат награда всички онези, които го последват в извършването на този обичай, и тяхната награда няма да се намали от това с нищо. А онзи, който започне в Исляма лош обичай[сунна сейиа], той ще понесе наказание за себе си, а така също и наказанието на всички, които го последват в извършването на този обичай, и тяхното наказание от това няма да се намали”. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, рецитирал следния айет: И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях, и всяко нещо отбелязваме в ясна книга./36:12/ И Ибн Джарир казал: “И той салляллаху алейхи ве селлем, разпределил садаката между тях [хората от племето Мадар]”/Този хадис е сведен от Муслим (3/88) ан-Насаи (1/355, 356), ад-Дарами (1/126,127), ат-Тахави в “ал-Мишкал”(1/93, 97), ал-Бейхаки (4/175,176), ат-Тайалиси (670) и Ахмед (4/361)/
(16)
Посещение на гробищата
116. Съгласно Шерията, гробищата могат да бъдат посещавани. Целта на тези посещения е да напомнят за Съдния Ден, за наказанията на Всевишният Аллах и т.н. Когато се посещават гробища, не трябва да се произнасят думи, които могат да предизвикат гнева на Всевишният Аллах. Например да се отправя дуа за помощ към умрелите, или да се иска опрощение на греховете от друг, а не от Всевишният Аллах, да се говорят хвалебствени речи за умрелите, да се свидетелства, че умрелите вече са попаднали в Дженнета, или да се желае Джехеннем за умрелите и така нататък. Доказателство за това служат следните хадиси:
Първият: От Бурайда Ибн ал-Хусайб радияллаху анху се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аз бях ви забранил да посещавате гробищата, но [от сега нататък] може да ги посещавате [защото те ви напомнят за отвъдния живот], и който желае да ги посети, нека ги посети, но там не бива да сквернословите”./ Този хадис е сведен от Муслим (6/53, 6/82), Абу Дауд (2/131), ал-Бейхаки (4/77), ан-Насаи (1/286) и Ахмед (5/355)/
Вторият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аз бях ви забранил да посещавате гробищата, но [от сега нататък] може да ги посещавате, защото в това има поука.[Но там не говорете това, което може да предизвика гнева на Аллах]”. /Този хадис е сведен от Ахмед (3/63), ал-Хаким (1/374-375), ал-Бейхаки (4/77)/
Третият: От Анас Ибн Малик се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “По-рано ви бях забранил да посещавате гробищата, но от сега нататък може да ги посещавате, защото това ще накара сърцето да се смекчи, ще накара очите да се просълзят, и ще ви накара да си спомните за отвъдния живот. Но там не говорете скверни слова”. /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/376), Ахмед (2/237,250)/
117. На жените, както и на мъжете е позволено да посещават гробищата, при условие, че това ще става без присъствието на мъже, че там те няма да плачат на висок глас, или да опяват и да не си надяват украшения.
Първо: Словата от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “но от сега нататък може да ги посещавате” имат универсален характер и се отнасят както за мъжете, така и за жените. Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил да се посещават гробищата, без съмнение това се е отнасяло както за мъжете, така и за жените, и когато той салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аз бях ви забранил да посещавате гробищата” се разбира, че това се отнася за всички мъже и жени.
Второ: При посещение на гробищата от жени, не трябва да участват мъже, както и да не се плаче на висок глас. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Защото това ще накара сърцето да се смекчи, ще накара очите да се просълзят и ще ви накара да си спомните за отвъдния живот.”
Трето: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е разрешил на жените да посещават гробища. За това има указание в два хадиса запазени за нас от майката на правоверните Айша радияллаху анха:
От Абдуллах Ибн Абу Мулейка се предава: “Един ден видях Айша да идва от гробищата. Аз я попитах: “О, майко на правоверните! От къде идваш?” Тя ми отговори: “Идвам от гроба на Абдурахман Ибн Абу Бакр” Аз й казах: “А нима Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е забранил посещението на гробищата?” Тя каза: “Да. Но след това позволи да ги посещаваме”(в друг вариант: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, разреши да се посещават гробищата”)./Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/376), ал-Бейхаки(4/78) и Ибн Маджа(1/475)/
От Мухаммед Ибн Кайс Ибн Махрама Ибн ал-Мутталиб се предава, че той веднъж казал: "Искате ли да ви разкажа (да ви предам хадис) от мен и моята майка?" (Присъстващите казали): "Ние си помислихме, че има предвид майката, която го е родила. Той продължил: "Айша е казала: "Искате ли да ви предам хадис от мен и от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем?" (Присъстващите казали): "Да, разбира се!" Той предал думите на Айша, която казала: ("Когато настъпи моята нощ, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, трябваше да пренощува при мен. Когато дойде той свали своя плащ, събу си сандалите и ги постави до краката си, разстла своя изар върху леглото и полегна. Известно време той изчака, и когато сметна, че вече съм заспала, взе тихо своя плащ, тихо се обу, и полека отваряйки вратата излезе, и след това тихо (внимателно) я затвори. Аз надянах на главата си своето покривало, закрих лицето си, и пристегнах своя изар. (После) се отправих след него, докато той не стигна до (гробището) ал-Бакиа. Той дълго време стоя прав, след това повдигна своите ръце три пъти, а после се обърна. Тогава аз също се обърнах. Той ускори крачка, тръгвайки бързо, и аз тръгнах бързо. Тогава той побягна и аз побягнах. Той пристигна (в къщи) и аз пристигнах, но аз го изпреварих, влязох първа и веднага си легнах. Той влезе запъхтян и развълнуван, и попита: "Какво ти има, о, Айш?" (Той салляллаху алейхи ве селлем, нарочно я е нарекъл Айш, вместо Айша, в което има отчетливост и се чувства сериозността в интонацията на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. Бел. на преводача) Тя продължила: "Аз отговорих: "Нищо ми няма [О, Пратенико на Аллах!] ". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: "Сега ми разкажи какво има, или Проницателният Всезнаещият ще ми съобщи всичко!". Айша продължила: "И аз му казах: "О, Пратенико на Аллах! Ти за мен си по-скъп от майка и баща, и му съобщих всичко, а той каза: "Значи, ти си онова черно петно, което аз видях пред себе си?" Аз казах: "Да". И той ме шляпна болезнено с плесница по гърдите, а след това каза: "Нима си помисли, че Аллах ще постъпи несправедливо, (като обиди) теб и Своя Пратеник?!" Айша отговорила: "Каквото и да скриват (да запазват) в тайна хората, то Аллах го знае. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "Да". След това каза: "При мен дойде Джебраил, именно, когато ти гледаше. Той ме призова, но го скри от теб. Аз откликнах, но го скрих от теб. Той не влезе при теб, ти си постави дрехите. Аз помислих, че вече си заспала и не ми бе приятно да те събуждам, защото се опасявах, че в мое отсъствие ще се почувстваш самотна". И после Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "Наистина, твоят Повелител (Аллах) ти заповяда да дойдеш при обитателите на (гробището) ал-Бакиа и да отправиш дуа (към Аллах) за тяхно опрощение". Аз попитах: "Какво да им кажа, о, Пратенико на Аллах?"
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: "Кажи:
السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَلَاحِقُونَ
(Есселяму аля ахлиддияри минельмуминине ве минальмуслимине ве ярхамулЛаху аль-мустекдимине минна ве аль-мустахирине. Ве инна иншаАллаху бикум ляхикун.)"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани! И нека Аллах се смили над отишлите си вече сред нас, и над оставащите. И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас ". /Този хадис е сведен от Муслим (3/14), като тук е представен текста от ан-Насаи (1/286), и Ахмед (6/221).
Четвърто: Установената допустимост от Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, за посещение на гробища при случката с жената предадена в хадиса от Анас Ибн Малик радияллаху анху, който е разказал: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, минавал покрай някаква жена, която плачела над гроб. Той спрял и й казал: “Страхувай се от Аллах и прояви търпение!” Жената[която не го е познавала и виждала в лице] отвърнала: “Остави ме, нали теб не те е постигнала такава беда!” След това[хората] й казали: “ Та това е Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем!” Тогава тя отишла пред вратата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, там не видяла да има портиери1. Тя му казала: “О, Пратенико на Аллах! Аз не знаех, че това си ти!”Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Наистина, търпението трябва да се проявява при първия шок [потресение]” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/115-116), Муслим (3/40-41) ал-Бейхаки (4/65)
118. На жените обаче, не се позволява често да посещават гробищата, както и често да ходят там, защото това може да доведе до извършването на някои забранени от Шерията действия, като например, плаченето на висок глас, носенето на украшения, както и да се вземат гробищата като място за разходка, или загубата на време в празнословие. На всичко това сме свидетели в някои мюсюлмански държави. Тази забрана се подразбира – иншаАллаху – от всеизвестния хадис, предаден от група сподвижници, сред които: Абу Хурейра, Хасан Ибн Сабит и Абдуллах Ибн Аббас: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е проклел (в друг вариант: Аллах е проклел) честото посещение на гробищата”/Хадисът предаден от Абу Хурейра е чрез Амр Ибн Абу Салима, който е предал от баща си. Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/156), Ибн Маджа (1/478), Ибн Хиббан (789), ал-Бейхаки (4/78), ат-Тайалиси (1/171) и Ахмед (2/337)/
Имам ал-Куртуби е казал: “Споменатото в хадиса проклятие, се отнася за многото и чести посещения на гробищата, така както е според формата на преувеличение, а може би причината, поради която води до проклятието е загубата или нарушаване на правото на съпругът и изкарването на показ на женската красота, както и онова, което произтича като плача на висок глас и други подобни. Може да се каже, че когато е налице гаранцията да не се извършва всичко това, то тогава няма възражение относно разрешението за жените да посещават гробищата, тъй като с това се напомня за смъртта, от което имат нужда мъжете и жените”.
119. Позволено е да се посещават гробовете на онези, които не са умрели като мюсюлмани (а като друговерци), това обаче трябва да се прави само с цел напомняне за смъртта. По този повод съществуват два хадиса:
Първият: От Абу Хурейра се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е посетил гроба на своята майка и заплакал така, че всички присъстващи се разплакали. След това той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Аз поисках разрешение от моя Повелител да отправя дуа към Него за нейно опрощение, но не ми бе позволено. Аз поисках разрешение от моя Повелител да посещавам нейния гроб, и това ми бе позволено. Ето защо посещавайте гробовете, тъй като те ви напомнят за смъртта”./ Този хадис е сведен от Муслим (3/65), Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/286), Ибн Маджа (1/476), ат-Тахави (3/189), ал-Хаким (1/375-376), ал-Бейхаки (4/76) и Ахмед (2/441).
Вторият:От Бурайда радияллаху анху, се предава: “Бяхме заедно с Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, по време на един от походите, когато направи спиране за почивка. Той слезе при нас и с него се намираха около хиляда конника. Той салляллаху алейхи ве селлем, извърши намаз от два рекята, а после се обърна с лице към нас. Очите му се напълниха със сълзи. Тогава Омар Ибн ал-Хаттаб се изправи, отиде при него и каза: “Нека моят баща и моята майка бъдат откуп за теб! О, Пратенико на Аллах, какво ти е?!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Аз поисках от моя Повелител, Всемогъщия и Велик Аллах разрешение да Го помоля за опрощение на моята майка, но Той не ми позволи. Аз се просълзих от състрадание към нея, като знам, че я очаква огъня [на Джехеннема]. [Аз също така поисках от моя Повелител разрешение да посетя нейния гроб, и Той ми разреши.] Аз по-рано ви забранявах да посещавате гробищата, но отсега нататък ги посещавайте, та посещението да ви увеличи благото”. /Този хадис е сведен от Ахмед (5/359), Ибн Абу Шейба (4/139), Ибн Хиббан (791), ал-Бейхаки (4/76) и ал-Хаким (1/376)/
Посещението на гробищата има за цел следните две неща:
1. Първо, при посещението на гробищата, човек си спомня за смъртта и покойниците, на които им предстои да попаднат, или в Дженнета, или в Джехеннема. За това свидетелстват изброените от нас хадиси.
2. Второ, човек носи полза на покойника и му прави добро, защото го приветства с мир, отправя дуа към Всевишният Аллах за неговото опрощение. Безусловно, това се отнася само за мюсюлманите, за което има хадиси:
Първият:От Айша радияллаху анха, се предава, че: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е ходил на гробището ал-Бакиа и е отправял дуа към Всевишният Аллах за умрелите. Айша го попитала, защо постъпва по този начин? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “На мен ми бе повелено да отправя дуа за тях”. /Този хадис е сведен от Ахмед (6/252)/
Вторият: От Айша радияллаху анха, се предава че: "Всеки път, когато настъпвала нейната вечер да прекара с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той излизал в края на нощта, отивал до гробището ал-Бакиа и казвал следното: "Мир вам, [обитатели] на дома от народ правоверни! На вас ви се яви онова, което ви е обещано, но до утре ще почакате [отлага ви се]. И ние, разбира се, ако пожелае Аллах ще се присъединим към вас. О, Аллах! Опрости обитателите на гробището ал-Бакиа ал-Гаркад!" (Есселяму алейкум [ахлю]дара каумин муминине ве инна ве иййакум ве ма туадун гадан муадджилун, ве инна иншаАллаху бикум ляхикун. Аллахумме агфир ли-ахли бакиа ал-гаркад.)/Този хадис е сведен от Муслим (3/63), ан-Насаи (1/287), Ибн ас-Сунни (585), ал-Бейхаки(4/79) и Ахмед (6/180)/
Третият: Също от Айша радияллаху анха, се предава в дългия хадис споменат в раздел 117., където тя е разказала: …Аз попитах: "Какво да им кажа, о, Пратенико на Аллах?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: "Кажи:
السَّلَامُ عَلَى أَهْلِ الدِّيَارِ مِنْ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ وَيَرْحَمُ اللَّهُ الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنَّا وَالْمُسْتَأْخِرِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَلَاحِقُونَ
(Есселяму аля ахлиддияри минельмуминине ве минальмуслимине ве ярхамулЛаху аль-мустекдимине минна ве аль-мустахирине. Ве инна иншаАллаху бикум ляхикун.)"Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани! И нека Аллах се смили над отишлите си вече сред нас, и над оставащите. И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас ". /Този хадис е сведен от Муслим (3/14), като тук е представен текста от ан-Насаи (1/286), и Ахмед (6/221).
Четвъртият: Сюлейман Ибн Бурайда е предал от своя баща, който е казал: "Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ги учеше, когато ходеха до гробищата да казват следното: السَّلامُ عَلَيْكُمْ أَهْلَ الدِّيَارِ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُسْلِمِينَ , وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لاحِقُونَ , أَنْتُمْ لَنَا فَرَطٌ ، وَنَحْنُ لَكُمْ تَبَعٌ ، أَسْأَلُ اللَّهَ الْعَافِيَةَ لَنَا وَلَكُمْ (Есселяму алейкум ахлиддияри минельмуминине вельмуслимине. Ва инна иншаАллаху бикум ляхикун. Ентум лена фаратун, ве нахну лекум табаун. Есалю Аллаха лена ве лекум ал-афия) "Мир вам, о, пребиваващи в тази обител, която се състои от правоверни и мюсюлмани! И ние ако Аллах е пожелал, ще се присъединим към вас. Вие ни изпреварихте, а ние ще ви последваме. Аз отправям към Аллах дуа за благополучие на нас и на вас". /Този хадис е сведен от Муслим (3/65), ан-Насаи и Ибн Маджа (1/469), Ибн Абу Шейба (4/138), Ибн ас-Сунни (582), ал-Бейхаки и Ахмед (5/360)./
Петият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, приближавал до гробищата е казвал следното:
السَّلَامُ عَلَيْكُمْ دَارَ قَوْمٍ مُؤْمِنِينَ وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللَّهُ بِكُمْ لَاحِقُونَ وَدِدْتُ أَنَّا قَدْ رَأَيْنَا إِخْوَانَنَا
"Мир вам, [обитатели] на дома от народ правоверни! И ние, разбира се, ако пожелае Аллах ще се присъединим към вас. Иска ми се, ние да видим нашите братя (в отвъдния живот)./Този хадис е сведен от Муслим (1/150-151), Малик (1/49-50), ан-Насаи (1/35), Ибн Маджа (2/580), ал-Бейхаки (4/78) и Ахмед (2/408)./
120. Що се отнася до четенето на Свещения Коран при посещение на гробища, то за това няма потвърждение в Благородната Сунна. Нещо повече, от достоверните хадиси приведени в предишния раздел разбираме, че четенето на Свещения Коран при посещение на гробищата не е узаконено от Шерията. Защото ако това бе узаконено от Шерията, то Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, би го правил и би научил на това своите сподвижници. Когато Айша радияллаху анха, - която е измежду най-скъпите хора на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, - го попитала, какво трябва да казва при посещение на гробищата? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, й казал да приветства с мир починалите и да отправя дуа за тях. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не я е научил да чете сура “ал-Фатиха” или нещо друго от Свещения Коран. Но, ако бе разрешено да се чете Свещения Коран при посещение на гробищата, то тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не би скрил това от нея, тъй като не трябва да се закъснява с разяснение на въпроси, от знанието на които хората се нуждаят. Този принцип лежи в основата на мюсюлманското вероучение. И какво изобщо можем да кажем за скриване на знанието?! И ако Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе обучил своите сподвижници да четат Свещения Коран на гробищата, то знанието за това би дошло до нас. И тъй като по този повод няма достоверни хадиси, ние твърдим, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е казвал такова нещо. Това мнение се потвърждава от следния хадис, в който Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не превръщайте своите домове в гробища, защото шейтана бяга от дом, в който се чете сура “ал-Бакара”. /Този хадис е сведен от Муслим (2/188), ат-Тирмизи (4/42), ан-Насаи в сборника “Фадаил ал-Коран”, ал-Бейхаки в сборника “Шуаб ал-Иман” и Ахмед (2/284) с думи от Абу Хурейра./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е посочил намеквайки, че гробищата не са законно място за четене на Свещения Коран. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, специално е посочил, че Свещения Коран трябва да се чете в домовете, които не бива да се превръщат в гробища, място където не се чете Свещения Коран. В друг хадис също така се съобщава, че гробищата не са място за извършването на намаз. От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Извършвайте намаз в своите домове и не ги превръщайте в гробища!” /Този хадис е сведен от Муслим (2/187) и други с думи от Ибн Омар./ Хадис с подобно съдържание е свел и ал-Бухари в раздела: “Баб Карахийа ас-Салят фи ал-Макабир”, в който има указание за отвращение и ненавист към извършването на намаз в гробищата, подобно на хадиса приведен по-горе за отвращението и ненавистта предизвикващо четенето на Свещения Коран при посещение на гробищата. Затова болшинството ранни учени улема, като Абу Ханифа и Малик, са считали нежелателно да се чете Свещения Коран на гробищата. Това мнение също така е споделял и имам Ахмед. Абу Дауд в своя труд “Масаил” е разказал, че имам Ахмед бил попитан: “Може ли да се чете Свещения Коран на гробищата?” Той отговорил: “Не трябва!”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар