33. След приключване с умиването на покойника, той трябва да бъде увит в кефин. Това е според заповед на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, в хадиса за човека с ихрам по време на стоенето укуф на Арафат, който неочаквано паднал от своята камила и си счупил врата и починал. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ …и завийте тялото му…” /Общоприет хадис. Целият хадис е представен в раздел (3)/
34. Стойността на кефина се изплаща от имуществото на покойника. От Хаббаб Ибн ал-Арас се предава: “Ние се преселихме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по пътя на Аллах, стремейки се към Лика на Аллах, и нашата награда бе обезателна от Аллах. Сред нас обаче имаше такива, които отминаха, без да вкусят нищо от своята награда. Сред тях бе Мусаб Ибн Умайр - убит в битката при Ухуд. Той нямаше нищо.(В друг вариант: Не е оставил нищо в наследство), освен кожа от самка леопард. Когато се опитвахме да го увием, покривахме главата му, а краката му оставаха голи, а когато се опитвахме да завием краката му, се откриваше главата му. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Сложете кожата върху главата му (В друг вариант: Увийте с нея главата му) и върху краката му поставете ароматна тръстика.” Между нас имаше такива, на които бяха узрели фурмите и той салляллаху алейхи ве селлем, ги набрули.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/110), Муслим (3/45) и тук хадиса е представен неговият вариант. Хадисът е сведен от Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака”(260), ат-Тирмизи (357) и го е обявил за достоверен, сведен е и от ан-Насаи (1/269), ал-Бейхаки (3/401) и Ахмед (6/695). Вторият вариант е на ат-Тирмизи и чрез него е сведен от Абу Дауд (2/62, 14)./
35. Кефинът трябва да бъде достатъчно дълъг, за да се покрие цялото тяло на покойника. В хадис от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пророка алейхи сселяту ве сселям, изнесъл проповед и споменал за един свой сподвижник, който умрял и бил завит с кефин [тъкан], но не с достатъчна дължина и бил погребан през нощта. Пророка алейхи сселяту ве сселям, се изказал остро и строго да не се погребва човек през нощта, докато не му се изпълни молитвата дженазе, с изключение на случай, че човек е принуден да стори това. Пророка алейхи сселяту ве сселям, казал:“Когато някой от вас увива[с кефин] своя брат, то нека изпълни това със съвършенство [ако има възможност].” /Този хадис е сведен от Муслим (3/50), Ибн ал-Джаруд (268), Абу Дауд (2/62) и Ахмед (3/295, 329) с последното допълнение е сведен от ат-Тирмизи (2/133) и Ибн Маджа чрез хадис от Абу Катада./
36. Ако кефина е къс и не достига, за да се покрие тялото на покойника, то с него трябва да се покрие главата му и тялото, докъде достигне кефина, а за останалата открита част от тялото трябва да се увие с ароматна тръстика или друго подобно на трева, сено и т.н., за което е споменато в два хадиса:
Първият: От Хаббаб Ибн ал-Арас за историята с Мусаб Ибн Умайр-убит в битката при Ухуд. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Сложете кожата върху главата му (В друг вариант: Увийте с нея главата му) и върху краката му поставете ароматна тръстика.” /Този хадис е общоприет, и бе представен чрез пълния му вариант в раздел (34)/
Вторият: От Хариса Ибн Мударриб се предава: Влязох при Хаббаб, а той си правеше обгаряне (на корема) на седем места, и каза: Ако не бях чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Никой от вас да не си желае смъртта” щях да си я пожелая. Видяхте ме с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, без да притежавам и един дирхам, дори от страна на дома ми сега да има четиридесет хиляди дирхама! После му бе донесен неговия кефин, като го видя се разплака и каза: Хамза дори не е имал кефин, освен бял плащ, когато са покрили главата му, то краката му останали открити, и когато завили краката му, главата останала открита. Тогава завили главата му с плаща а краката му покрили с ароматна тръстика.”/Този хадис е сведен от Ахмед (6/395)/
37. Ако кефина е недостатъчен, а починалите са много, е разрешено група от тях да бъдат завити в един кефин, като онези, които най-добре знаят Свещения Коран се погребват първи в гроба с посока към Къбля. В хадис от Анас радияллаху анху, се предава: След битката при Ухуд Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, мина покрай Хамза Ибн Абу ал-Мутталиб, който бе убит и изкормен, и каза: “Ако Сафия не би била огорчена, аз щях да го оставя на птиците и хищниците да го изядат, и Аллах щеше да го възроди от коремите им.” Хамза бе увит в кожата на леопард, и когато му покриха главата, краката му останаха открити, и когато завиха краката му, главата му остана открита. Тогава го завиха откъм главата, и [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] не извърши молитвата дженазе за никой от шахидите, освен за Хамза. Той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Днес аз съм свидетел за вас”. [Разказвачът Кутайба] продължил: Убитите бяха много, а кефин не достигаше. Затова бяха погребвани по двама или трима в един гроб. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, питаше, кой от тях знае най-добре Свещения Коран и го поставяше в нишата[лахд] на гроба първи, и бяха завивани с една дреха [кефин] по двама и трима.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59), ат-Тирмизи (2/138-139), Ибн Саад, ал-Хаким (1/365-366) и тук е представен неговия вариант. Сведен е и от ал-Бейхаки (4/10-11) и Ахмед (3/128), като допълненията са от него. Ал-Хаким е казал, че този хадис е достоверен според условието на Муслим и аз-Захаби се е съгласил с него./
38. Не трябва да се сваля дрехата от шахида, с която е бил убит, той следва да бъде увит с нея. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал след битката при Ухуд: “Завийте ги в дрехите им” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/431) с тези слова, а в друг вариант “Завийте ги в кръвта им” е сведен от ан-Насаи (1/282)./
39. За предпочитане е шахида да бъде увит с кефин веднъж или повече върху дрехите, както е правил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, с Мусаб Ибн Умайр и Хамза Ибн Абд ал-Мутталиб. Историята за тях двамата бе спомената в разделите (34, 36, 37). В настоящия раздел ще представим други две истории:
Първата: От Шадад Ибн ал-Хаад се предава: Веднъж при Пророка алейхи сселяту ве сселям, дошъл един мъж от бедуините и [приел Исляма като] повярвал в Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, и го последвал. Той казал: Аз ще се преселя заедно с теб. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го препоръчал на някои от своите сподвижници. След битката при Хайбер, Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, в качеството на бойни трофеи получил пленници и ги разделил [между участниците в битката]. Отделил и частта за този бедуин. Той дал на сподвижниците си неговата част и погледнал [зад тях, тоест разбрал какво ще се случи]. Когато се появил бедуинът, те му дали [частта], а той попитал: Какво е това? Отговорили му: Това е твоят дял, който Пророка алейхи сселяту ве сселям, ти е определил. Той го взел и отишъл при Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и го попитал: Какво е това? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това частта, която разпределих за теб”. Аз не те последвах заради това, а те последвах, за да ми бъде хвърлено ето тук и посочил със стрела към гърлото, да умра и да вляза в Дженнета. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако си искрен към Аллах, то и Аллах ще е искрен към теб”. Така постояха малко и след това се изправиха в битка срещу врага. Този бедуин бе донесен при Пророка алейхи сселяту ве сселям, поразен със стрела там [където бе посочил]. Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, попитал, дали това е същия човек? Отговорили му: Да. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Той е бил искрен с Аллах и Аллах е искрен с него”, след това Пророка алейхи сселяту ве сселям, го увил със своя плащ и изпълнил молитвата дженазе, и накрая на молитвата, казал: “О, Аллах! Това е твоя раб, и се пресели по твоя път.Той бе убит като шахид и аз съм свидетел за това.”/Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/277), ат-Тахави (1/291), ал-Хаким (3/595-596) и ал-Бейхаки (4/15-16)./
Втората: От аз-Зубейр Ибн ал-Аввам радияллаху анху, се предава, че след битката при Ухуд една жена едва ли не се приближила до мъртвите, а на Пророка алейхи сселяту ве сселям, му било неприятно да ги наблюдава, и казал: “Жената, жената!” И аз-Зубейр радияллаху анху, казал: Забелязах, че това е майка ми Сафия, излязох и побягнах към нея. Настигнах я преди да доближи до убитите. Тя ме шляпна по гърдите. Жената беше много твърда и непоколебима. Тя каза: Няма земя за теб! Аз казах: Наистина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, имаше намерение да те извика. Тя се спря и измъкна от себе си два кефина и каза: Донесох тези два кефина за брат ми Хамза, вече ми бе съобщено, че е убит, ето защо увийте го с двата кефина. И аз-Зубейр продължил: Отидохме с двата кефина да увием Хамза. Когато отидохме около него имаше убит мъж от ансарите. С него бе сторено същото, като на Хамза. Ние се засрамихме, че може да увием Хамза в два кефина, а човека от ансарите нямаше с какво да увием. Тогава казахме: Единият кефин е за Хамза, а другия за човека от ансарите. Разделихме ги за двамата и единия бе по-голям от другия. После изтеглихме жребий и увихме всеки един с парчето кефин което му се бе паднало.”/ Този хадис е сведен от Ахмед (1418) и ал-Бейхаки (3/401)./
40. Човека в ихрам също така следва да бъде увит в дрехите, с които е умрял. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал за човека в ихрам, който паднал от камилата си и умрял: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и Абу Наим в “Ал-Мустахридж” (139/140) и ал-Бейхаки (3/390) При хадиса сведен от ал-Бухари няма допълнения./ ”
41. За кефинът са желателни следните неща:
Първо: Да бъде бял като цвят, според казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Обличайте дрехи от бял цвят, защото те са най-хубавите ви дрехи, и ги използвайте за увиване като кефин. ”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/176), ат-Тирмизи го е обявил за достоверен (2/132), Ибн Маджа (1/449), ал-Бейхаки (3/245), Ахмед (3426) и ад-Дия в “ал-Мухтара”(60/229/2). Ал-Хаким е обявил хадиса за достоверен според условието на Муслим и аз-Захаби е съгласен с него. Този хадис има шахид от хадис предаден чрез Сумра Ибн Джундуб, сведен от ан-Насаи (1/268), Ибн ал-Джаруд (260), ал-Бейхаки (3/402-403) с достоверен иснад, както е споменал ал-Хаким и аз-Захаби и ал-Хафиз във “Фатх ал-Бари”(3/150)./
Второ: Кефинът трябва да е от три парчета плат. В хадис от Айша радияллаху анха, се предава, че [мъртвото тяло на] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе увито с три бели части тъкан йеменски памук от Сахулия , и в тях нямаше нито риза, нито тюрбан” /Този хадис е сведен от шестимата, и от Ибн ал-Джаруд (259), ал-Бейхаки (3/399) и Ахмед (6/93, 40, 118, 165,192, 203, 221, 231, 264)./
Трето: Едната тъкан трябва да е като покривало [плащ, но да не е от дрехите и да не е оцветена]. От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас умре, и притежава нещо, трябва да бъде увит с материя тъкан [кефин] от [йеменски] памук.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/61), ал-Бейхаки (3/403)./
Четвърто: Кефинът трябва да се ароматизира с бахур три пъти. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато слагате [бахур за ароматизиране на] покойник, то сторете го три пъти.”/ Този хадис е сведен от Ахмед (3/331), Ибн Абу Шейба (4/92), Ибн Хиббан в своя “Сахих”(752-Маварид), ал-Хаким (1/355), и ал-Бейхаки (3/405). Ал-Хаким е посочил, че хадиса е достоверен според условието на Муслим, и с него се е съгласил аз-Захаби./
Това постановление не се отнася за покойник в ихрам, според словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за човека в ихрам, който паднал от камилата си и умрял: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]”
42. Не трябва да се проявява излишество при използването на тъканта плат за кефин. Не бива да се прекалява с повече от три парчета тъкан, защото това противоречи на казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Наистина, Аллах ненавижда три [неща] за вас: Празнодумството,[Безполезни разговори. Това, че говорите много, или за другите] прахосването на имуществото[Неразумното пилеене на пари и имоти] и задаването на много въпроси.[Задаване на много въпроси по спорни религиозни дела, или злоупотреба с молби за нещо към другите, освен при голяма необходимост или нужда]”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/266), Муслим (5/131) и Ахмед (4/246, 249, 250, 254) чрез ал-Мугира Ибн Шуаба. Този хадис има шахид от хадис на Абу Хурейра радияллаху анху, който е сведен от Муслим./
43. Починалата жена, както и починалия мъж ги увиват с кефин. Няма никакво достоверно доказателство, указващо различието между тях.
34. Стойността на кефина се изплаща от имуществото на покойника. От Хаббаб Ибн ал-Арас се предава: “Ние се преселихме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по пътя на Аллах, стремейки се към Лика на Аллах, и нашата награда бе обезателна от Аллах. Сред нас обаче имаше такива, които отминаха, без да вкусят нищо от своята награда. Сред тях бе Мусаб Ибн Умайр - убит в битката при Ухуд. Той нямаше нищо.(В друг вариант: Не е оставил нищо в наследство), освен кожа от самка леопард. Когато се опитвахме да го увием, покривахме главата му, а краката му оставаха голи, а когато се опитвахме да завием краката му, се откриваше главата му. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Сложете кожата върху главата му (В друг вариант: Увийте с нея главата му) и върху краката му поставете ароматна тръстика.” Между нас имаше такива, на които бяха узрели фурмите и той салляллаху алейхи ве селлем, ги набрули.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/110), Муслим (3/45) и тук хадиса е представен неговият вариант. Хадисът е сведен от Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака”(260), ат-Тирмизи (357) и го е обявил за достоверен, сведен е и от ан-Насаи (1/269), ал-Бейхаки (3/401) и Ахмед (6/695). Вторият вариант е на ат-Тирмизи и чрез него е сведен от Абу Дауд (2/62, 14)./
35. Кефинът трябва да бъде достатъчно дълъг, за да се покрие цялото тяло на покойника. В хадис от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пророка алейхи сселяту ве сселям, изнесъл проповед и споменал за един свой сподвижник, който умрял и бил завит с кефин [тъкан], но не с достатъчна дължина и бил погребан през нощта. Пророка алейхи сселяту ве сселям, се изказал остро и строго да не се погребва човек през нощта, докато не му се изпълни молитвата дженазе, с изключение на случай, че човек е принуден да стори това. Пророка алейхи сселяту ве сселям, казал:“Когато някой от вас увива[с кефин] своя брат, то нека изпълни това със съвършенство [ако има възможност].” /Този хадис е сведен от Муслим (3/50), Ибн ал-Джаруд (268), Абу Дауд (2/62) и Ахмед (3/295, 329) с последното допълнение е сведен от ат-Тирмизи (2/133) и Ибн Маджа чрез хадис от Абу Катада./
36. Ако кефина е къс и не достига, за да се покрие тялото на покойника, то с него трябва да се покрие главата му и тялото, докъде достигне кефина, а за останалата открита част от тялото трябва да се увие с ароматна тръстика или друго подобно на трева, сено и т.н., за което е споменато в два хадиса:
Първият: От Хаббаб Ибн ал-Арас за историята с Мусаб Ибн Умайр-убит в битката при Ухуд. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Сложете кожата върху главата му (В друг вариант: Увийте с нея главата му) и върху краката му поставете ароматна тръстика.” /Този хадис е общоприет, и бе представен чрез пълния му вариант в раздел (34)/
Вторият: От Хариса Ибн Мударриб се предава: Влязох при Хаббаб, а той си правеше обгаряне (на корема) на седем места, и каза: Ако не бях чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Никой от вас да не си желае смъртта” щях да си я пожелая. Видяхте ме с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, без да притежавам и един дирхам, дори от страна на дома ми сега да има четиридесет хиляди дирхама! После му бе донесен неговия кефин, като го видя се разплака и каза: Хамза дори не е имал кефин, освен бял плащ, когато са покрили главата му, то краката му останали открити, и когато завили краката му, главата останала открита. Тогава завили главата му с плаща а краката му покрили с ароматна тръстика.”/Този хадис е сведен от Ахмед (6/395)/
37. Ако кефина е недостатъчен, а починалите са много, е разрешено група от тях да бъдат завити в един кефин, като онези, които най-добре знаят Свещения Коран се погребват първи в гроба с посока към Къбля. В хадис от Анас радияллаху анху, се предава: След битката при Ухуд Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, мина покрай Хамза Ибн Абу ал-Мутталиб, който бе убит и изкормен, и каза: “Ако Сафия не би била огорчена, аз щях да го оставя на птиците и хищниците да го изядат, и Аллах щеше да го възроди от коремите им.” Хамза бе увит в кожата на леопард, и когато му покриха главата, краката му останаха открити, и когато завиха краката му, главата му остана открита. Тогава го завиха откъм главата, и [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] не извърши молитвата дженазе за никой от шахидите, освен за Хамза. Той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Днес аз съм свидетел за вас”. [Разказвачът Кутайба] продължил: Убитите бяха много, а кефин не достигаше. Затова бяха погребвани по двама или трима в един гроб. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, питаше, кой от тях знае най-добре Свещения Коран и го поставяше в нишата[лахд] на гроба първи, и бяха завивани с една дреха [кефин] по двама и трима.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59), ат-Тирмизи (2/138-139), Ибн Саад, ал-Хаким (1/365-366) и тук е представен неговия вариант. Сведен е и от ал-Бейхаки (4/10-11) и Ахмед (3/128), като допълненията са от него. Ал-Хаким е казал, че този хадис е достоверен според условието на Муслим и аз-Захаби се е съгласил с него./
38. Не трябва да се сваля дрехата от шахида, с която е бил убит, той следва да бъде увит с нея. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал след битката при Ухуд: “Завийте ги в дрехите им” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/431) с тези слова, а в друг вариант “Завийте ги в кръвта им” е сведен от ан-Насаи (1/282)./
39. За предпочитане е шахида да бъде увит с кефин веднъж или повече върху дрехите, както е правил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, с Мусаб Ибн Умайр и Хамза Ибн Абд ал-Мутталиб. Историята за тях двамата бе спомената в разделите (34, 36, 37). В настоящия раздел ще представим други две истории:
Първата: От Шадад Ибн ал-Хаад се предава: Веднъж при Пророка алейхи сселяту ве сселям, дошъл един мъж от бедуините и [приел Исляма като] повярвал в Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, и го последвал. Той казал: Аз ще се преселя заедно с теб. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го препоръчал на някои от своите сподвижници. След битката при Хайбер, Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, в качеството на бойни трофеи получил пленници и ги разделил [между участниците в битката]. Отделил и частта за този бедуин. Той дал на сподвижниците си неговата част и погледнал [зад тях, тоест разбрал какво ще се случи]. Когато се появил бедуинът, те му дали [частта], а той попитал: Какво е това? Отговорили му: Това е твоят дял, който Пророка алейхи сселяту ве сселям, ти е определил. Той го взел и отишъл при Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и го попитал: Какво е това? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това частта, която разпределих за теб”. Аз не те последвах заради това, а те последвах, за да ми бъде хвърлено ето тук и посочил със стрела към гърлото, да умра и да вляза в Дженнета. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако си искрен към Аллах, то и Аллах ще е искрен към теб”. Така постояха малко и след това се изправиха в битка срещу врага. Този бедуин бе донесен при Пророка алейхи сселяту ве сселям, поразен със стрела там [където бе посочил]. Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, попитал, дали това е същия човек? Отговорили му: Да. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Той е бил искрен с Аллах и Аллах е искрен с него”, след това Пророка алейхи сселяту ве сселям, го увил със своя плащ и изпълнил молитвата дженазе, и накрая на молитвата, казал: “О, Аллах! Това е твоя раб, и се пресели по твоя път.Той бе убит като шахид и аз съм свидетел за това.”/Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/277), ат-Тахави (1/291), ал-Хаким (3/595-596) и ал-Бейхаки (4/15-16)./
Втората: От аз-Зубейр Ибн ал-Аввам радияллаху анху, се предава, че след битката при Ухуд една жена едва ли не се приближила до мъртвите, а на Пророка алейхи сселяту ве сселям, му било неприятно да ги наблюдава, и казал: “Жената, жената!” И аз-Зубейр радияллаху анху, казал: Забелязах, че това е майка ми Сафия, излязох и побягнах към нея. Настигнах я преди да доближи до убитите. Тя ме шляпна по гърдите. Жената беше много твърда и непоколебима. Тя каза: Няма земя за теб! Аз казах: Наистина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, имаше намерение да те извика. Тя се спря и измъкна от себе си два кефина и каза: Донесох тези два кефина за брат ми Хамза, вече ми бе съобщено, че е убит, ето защо увийте го с двата кефина. И аз-Зубейр продължил: Отидохме с двата кефина да увием Хамза. Когато отидохме около него имаше убит мъж от ансарите. С него бе сторено същото, като на Хамза. Ние се засрамихме, че може да увием Хамза в два кефина, а човека от ансарите нямаше с какво да увием. Тогава казахме: Единият кефин е за Хамза, а другия за човека от ансарите. Разделихме ги за двамата и единия бе по-голям от другия. После изтеглихме жребий и увихме всеки един с парчето кефин което му се бе паднало.”/ Този хадис е сведен от Ахмед (1418) и ал-Бейхаки (3/401)./
40. Човека в ихрам също така следва да бъде увит в дрехите, с които е умрял. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал за човека в ихрам, който паднал от камилата си и умрял: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и Абу Наим в “Ал-Мустахридж” (139/140) и ал-Бейхаки (3/390) При хадиса сведен от ал-Бухари няма допълнения./ ”
41. За кефинът са желателни следните неща:
Първо: Да бъде бял като цвят, според казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Обличайте дрехи от бял цвят, защото те са най-хубавите ви дрехи, и ги използвайте за увиване като кефин. ”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/176), ат-Тирмизи го е обявил за достоверен (2/132), Ибн Маджа (1/449), ал-Бейхаки (3/245), Ахмед (3426) и ад-Дия в “ал-Мухтара”(60/229/2). Ал-Хаким е обявил хадиса за достоверен според условието на Муслим и аз-Захаби е съгласен с него. Този хадис има шахид от хадис предаден чрез Сумра Ибн Джундуб, сведен от ан-Насаи (1/268), Ибн ал-Джаруд (260), ал-Бейхаки (3/402-403) с достоверен иснад, както е споменал ал-Хаким и аз-Захаби и ал-Хафиз във “Фатх ал-Бари”(3/150)./
Второ: Кефинът трябва да е от три парчета плат. В хадис от Айша радияллаху анха, се предава, че [мъртвото тяло на] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе увито с три бели части тъкан йеменски памук от Сахулия , и в тях нямаше нито риза, нито тюрбан” /Този хадис е сведен от шестимата, и от Ибн ал-Джаруд (259), ал-Бейхаки (3/399) и Ахмед (6/93, 40, 118, 165,192, 203, 221, 231, 264)./
Трето: Едната тъкан трябва да е като покривало [плащ, но да не е от дрехите и да не е оцветена]. От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас умре, и притежава нещо, трябва да бъде увит с материя тъкан [кефин] от [йеменски] памук.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/61), ал-Бейхаки (3/403)./
Четвърто: Кефинът трябва да се ароматизира с бахур три пъти. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато слагате [бахур за ароматизиране на] покойник, то сторете го три пъти.”/ Този хадис е сведен от Ахмед (3/331), Ибн Абу Шейба (4/92), Ибн Хиббан в своя “Сахих”(752-Маварид), ал-Хаким (1/355), и ал-Бейхаки (3/405). Ал-Хаким е посочил, че хадиса е достоверен според условието на Муслим, и с него се е съгласил аз-Захаби./
Това постановление не се отнася за покойник в ихрам, според словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за човека в ихрам, който паднал от камилата си и умрял: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]”
42. Не трябва да се проявява излишество при използването на тъканта плат за кефин. Не бива да се прекалява с повече от три парчета тъкан, защото това противоречи на казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Наистина, Аллах ненавижда три [неща] за вас: Празнодумството,[Безполезни разговори. Това, че говорите много, или за другите] прахосването на имуществото[Неразумното пилеене на пари и имоти] и задаването на много въпроси.[Задаване на много въпроси по спорни религиозни дела, или злоупотреба с молби за нещо към другите, освен при голяма необходимост или нужда]”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/266), Муслим (5/131) и Ахмед (4/246, 249, 250, 254) чрез ал-Мугира Ибн Шуаба. Този хадис има шахид от хадис на Абу Хурейра радияллаху анху, който е сведен от Муслим./
43. Починалата жена, както и починалия мъж ги увиват с кефин. Няма никакво достоверно доказателство, указващо различието между тях.
Сахулия в текста може да означава “произведен в Сухулия”, местност в Йемен, където се произвеждат такива тъкани, или “избелван”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар