Отношение на мюсюлманина към своя брат мюсюлманин

 

Отношение на мюсюлманина към своя брат мюсюлманин

Връзката, която свързва мюсюлманина с неговия брат, без значение на националност, цвят на кожата и език, е вярата в Аллах. Всевишният Аллах казва: “Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани.!” /Худжурат 10/ Всеки вярващ си има права и задължения спрямо останалите. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Мюсюлманинът има пет права спрямо мюсюлманина.” /Бухари 1240/

Вярващият изпълнява тези си задължения с убеденост, че това е ибадет, с който се доближава до Всемогъщия Аллах. Сред правата и задълженията на мюсюлманина към неговия брат по вяра са: да го поздрави, когато го срещне, т.е. да му каже: Есселяму алейкум уе рахметуллахе уе беракятуху. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Поздрави със селям, когото познаваш и когото не познаваш.” /Муслим 39/

А друтият му отговаря: Уе алейкумус-селяму уе рахметуллахи уе берекятуху. Така той се отзовава на повелята на Всевишния Аллах: “И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка.” /Ниса 86/ След това двамата се ръкуват. Това оставя голяма следа в душите им. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Няма мюсюлмани, които при среща да не се здрависат и Аллах да не им опрости греховете, преди те да са се разделили.” / Ибн Мадже 3703/

Вярващият бърза да посети своя брат, когато е болен, и се моли за по-скорошното му оздравяване. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) в хадис кудси е казал: “ Всемогъщият Аллах ще каже в съдния ден: “О, сине на Адем, разболях се и ти не ме посети.” Ще отговари: “О, Господарю мой, как да те посетя, като Ти си Господарят на световете.” Ще каже: “Не разбра ли, че моят раб се разболя, а ти не го посети?! Не разбра ли, че ако го бе посетил, щеше да Ме намериш при него?” /Муслим 2569/ Също така е казал: “Мюсюлманинът, когато посети своя брат мюсюлманин, се намира в дженнета.” И добави: “Докато не се върне у дома си.” / Муслим 2568/ След като вярващият кихне и каже: “Елхамдулиллях”, другият до него трябва да му отвърне с: “Йерхамукеллах”. А човекът, който е кихнал, му отговаря: “Йегфируллаху ли уе леке” или “Йехдикумуллаху уе юслиху балекум”. Така ни напътства пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем), който е казал: “Когато някой от вас кихне, нека да каже: “Ельхамдулиллях”. А неговият брат да му каже: “Йерхамукеллах”, а когато му каже “Йерхамукеллах”, нека да му отговори: “Йехдикумуллах уе юслиху балекум”. / Бухари 6224/ Когато вярващият има радостен повод, мюсюлманинът се радва заедно със своя брат. Ако го поканят на гости, той се отзовава. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Най-лоша е храната, която се предлага не на този който има нужда от нея, а на онзи, който не я желае. А който не отговори на поканата, се е възпротивил на Аллах и Неговия пратеник.” / Муслим 1432 / Когато вярващият потърси съвет, неговият брат му помага да стигне до правилното решение. Също така го напътства, когато види, че се нуждае от това. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Ако някой ви потърси съвет или напътствие, посъветвайте го!” / Бухари 2157/68/ Също така е казал: “Религията е напътствие..” Попитахме: “За кого?” Отговори: “За Аллах, за Неговата Книга, за Неговия пратеник, за водачите на мюсюлманите и за цялата общност.” /Муслим 55/ Това е така, защото мюсюлманинът желае за себе си онова, което желае и за брат си. Той не иска да се случи нещо лошо на брат му, както не иска да се случи това и на самия него. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Не ще повярва истински никой от вас, докато не обикне за своя брат това, което обича за себе си.” / Бухари 13/ Ислямът приканва към опазване на верските връзки между членовете на обществото и към премахване на всичко, което ги заплашва. Ислямът забранява на вярващия да е в конфликт със своя брат повече от три дни. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Не е разрешено на мюсюлманина да е скаран със своя брат повече от три дена. Срещат се, този се отвръща и другият се отвръща, но по-достоен е онзи, който пръв поздрави със селям.” / Бухари 2559/ Мюсюлманинът се старае да не вреди с нищо на своя брат, не желае да се случи нещо лошо със семейството му, с достойнството и честта му. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Забранено е на мюсюлманина да посяга на живота, имуществото и достойнството на друг мюсюлманин.” / Муслим 2564/ “Да псуваш мюсюлманин е грях, но убийството му е куфр (неверие)”. /Муслим 64/ Когато вярващият има нужда от помощ, неговият брат се отзовава независимо къде се намира. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: “Който откликне на нуждата на своя брат, Аллах ще откликне на неговата нужда.” / Муслим 2580/ “Помогни на брат си - угнетител или потиснат! Ако е угнетител, забрани му да угнетява - това е помощ за него. А ако е потиснат, помогни му.” / Бухари 2444/

11

ПРАВАТА НА РОДИТЕЛИТЕ

Ислямът отдава голямо значение на семейството и го предпазва от всички страни.

Грижата на Исляма за семейството обхваща грижата му за бащите, майките и децата.

И след като бащите и майките са основата на семейството, те понасят трудностите по пътя на възпитанието на децата и ги даряват с щастие, Исляма им отрежда велико място и натовари децата с много задължения към тях.

Исляма изиска от децата добрина, чистосърдечност, обич, грижи, милосърдие, добър морал и държание спрямо бащите и майките и потвърждава това по различни начини.

Всевишният Аллах е сравнил повелята за добросърдечност към родителите с повелата за служене на Пречистия Аллах и възбраната за съдружаването с Аллах.

Всевишният Аллах казва:

“И приехме от синовете на Исраил обет:

“Служете само на Аллах и се отнасяйте с добро към двамата родители…”

(Свещен Коран 2:83)

“И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите ­ добрина,…”

(Свещен Коран 4:36)

“Кажи: “Елате аз да ви прочета какво ви възбранява вашият Господ!

Нищо с Него да не съдружавате!

И се отнасяйте с добро към двамата родители!...”

(Свещен Коран 6:151)

“…Бъди признателен на Мен и на родителите си!...”

(Свещен Коран 31:14)

Всевишният Аллах е завещал на вярващия да се отнася с добро към двамата родители, дори те да са неверници, освен ако му заповядват да прегреши спрямо Него.

Всевишният Аллах казва:

“И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си.

А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай!

Към Мен е вашето завръщане и Аз ще ви известя какво сте вършили.”

(Свещен Коран 29:8)

“И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.

А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай!

И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен! После вашето завръщане е към Мен и ще ви известя какво сте вършили.”

(Свещен Коран 31:14-15)

Всевишният Аллах е завещал да се отнасяме към тях с добро и в тяхната старост.

Всевишният казва:

“И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите ­ добрина!

Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай:

“Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!

И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!”

(Свещен Коран 17:23-24)

Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е възбранил неподчинението към двамата родители и го счита за най-големият грях от големите грехове (кебаир) след съдружаването с Всевишния Аллах.

Ебу Бекр (Радийеллаху анху) казва:

”Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

”Да ви известя ли с най-големите грехове?”

Ние рекохме: ”Разбира се, о, Пратенико на Аллах. ”

Рече: „Съдружаването с Аллах и неподчинението на двамата родители.”

Беше облегнат, изправи се да седне и рече:

”И изговарянето на лъжа и лъжесвидетелството.

Ето, и лъжата и лъжесвидетелството.”

И не спираше да повтаря, докато не рекох:

Няма ли да спре?”

(Бухари с фетх - 10/405 №5976 и Муслим - 1/91 №87)

Мугира ибн Шуабе предава от Пратеника на Аллах

(Саллеллаху алейхи уе селлем), че е казал:

”Аллах ви е възбранил неподчинението на майките, възпрепятстването, просенето и погребването на момичетата.”

(Бухари с фетх - 10/405 №5975 и Муслим - 3/1341 №593)

Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е разяснил, че най-заслужаващият от хората добро уважение е майката, после бащата.

Ебу Хурейра (Радийеллаху анху) казва:

”Един човек дойде при Пратеника на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) и рече:

”О, Пратенико на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем)!

Кой е най-достойният от хората за моето добро съжителство? ”

Рече: ”Майка ти. ”

Рече:” А после? ”

А той отговори: ” После майка ти. ”

Рече: ”А после кой?”

Пак отговори: “После майка ти. ”

Рече: ”После кой?”

Рече: ”Баща ти.”

(Бухари с фетх - 10/401 №5971 и Муслим - 4/1974 №2548)

Ислямът е отредил подчинението към родителите преди борбата по пътя на Аллах, освен ако е фарз.

Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас (Радийеллаху анху) е казал:

”Един човек се обърна към Пратеника на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) и рече:

”Давам ти обет за хиджра (изселване) и джихад (борба по пътя на Аллах) и искам наградата от Аллах. ”

Рече: ”Има ли някой от двамата ти родители да е жив?”

А той отвърна:

”Да, дори двамата. ”

Рече: ”И искаш наградата от Аллах?”

Той отговори: ”Да.”

А Пратеникът на Аллах рече:

”Върни се при родителите ти и съжителствай добре с тях.”

(Муслим - 4/1975 №2549)

Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е възбранил на човек да псува бащата на друг човек и другият да псува баща му.

Абдуллах ибн Амр (Радийеллаху анху) казва:

”Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

”От най-големите грехове е човек да проклина двамата си родители.”

Рекоха: ”О, Пратенико на Аллах, как човек ще проклина родителите си?”

А той отговори:

”Когато един човек псува бащата на друг, а той псува баща му, или псува майка му и той псува майка му.”

(Бухари с фетх - 10/403 №5973 и Муслим - 1/92 №90)

От казаното до тук можем да заключим, че повелята за подчинение на родителите, включва някои от прелестите на Исляма, като:

1.

Двамата родители имат най-голямо право към децата след правото на Всемогъщия Аллах.

Майката носи детето в утробата си, след това го кърми от гърдата си и го отглежда с големи трудности.

И бащата се грижи за него, влага цялото богатство за детето си без да съжалява, отглежда го и го води до към добро.

За това, подчинението на децата към родителите, е изпълнение на част от задължението им към родителите.

2.

Подчинението към родителите е признателност за тяхното добро, защото, ако не е Аллах и грижите на родителите, детето ще остане без надзор и благополучие.

От благородния морал е да се благодари на даващия блага, на добрия за неговото добро. Затова, от неговите велики прелести е повеляването на подчинение към родителите, признателност към тях за тяхното добро дело, признавайки тяхната загриженост и добрини.

3.От прелестите на Исляма е, че той набляга на подчинението към родителите и доброто отношение към тях.

Животът се променя и състоянията се изменят и идва момент, когато и двамата родители се нуждаят от наблюдение и грижа, както детето се нуждае от наблюдение и грижа.

4.От прелестите на Исляма е, че той не стори граница за доброто отношение към родителите и подчинението на тях, а напротив, даде пълни права на родителите над детето до края на земния им живот, освен ако не сгрешат спрямо Аллах. Исляма ограничи тона на гласа и погледа на очите на децата в подчинението им към родителите.

Това е доказателство, че Всемогъщия Аллах е велик в благодатта Си и Премъдър в даването си.

Всевишният Аллах казва:

“…Не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!”

(Свещен Коран 17:23)

1.От прелестите на шериата е, че той не отреди правото на родителите над децата само в земния им живот, но дори и след смъртта им.

Един човек дошъл при Пратеника на Аллах

(Саллеллаху алейхи уе селлем) и казал:

”О, Пратенико на Аллах, останало ли е нещо върху мен от доброто отношение към моите родители, та да го изпълня след тяхната смърт?”

Отговорил: ”Да. Моленето за тях, изпълняването на техния обет, и запазването на роднинската връзка, която не се запазва, освен чрез тях.”

(Ебу Дауд - 5/352 №5142)

Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

”Наистина, най-хубавото от доброто отношение е запазването на връзката с хората, които е обичал баща му, след като е умрял.”

(Муслим - 4/1979 №2532)

Двамата родители са най-голямата причина, след Аллах, за неговото добро.

Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

”Всяко новородено се ражда с чиста природа, и неговите родители го правят юдеин,или християнин, или зороастриец.”

(Бухари с фетх - 3/219 №1358 и Муслим - 4/2047 №2658)

Но след като двамата родители са мюсюлмани и го възпитат като мюсюлманин, неговата чиста природа няма да се промени.

Това е най-голямата благодат от Аллах за правилното му насочване.

За това правото на родителите върху детето им след тяхната смърт е да се моли за тях, да изпълни обета им, да уважава приятелите и близките им, и да запази кръвната връзка.

Всичко това е доказателство, че Ислямът е предписал правата на родителите върху децата.

Задължаването на децата с подчинение към родителите и добро отношение към тях съдържа подтикване и на родителите към добро отношение спрямо децата – да ги възпитават, да ги насърчават в науката и да ги напътстват правилно, защото истината и настоящето доказват, че изпълняващите това задължение деца са получили добро възпитание от родителите си.

За това, който родител иска добро отношение от децата си, нека да ги възпитава добре и да се грижи за тях още докато са малки.

Пратеникът на Аллах (Саллеллаху алейхи уе селлем) е казал:

”Гневът на Аллах е в гнева на родителя, и задоволството на Аллах е в задоволството на родителя.”

(Тирмизи - 4/274 №1899)

Казал е също:

”Нека изсъхне носа на човек, който е заварил родителите си или един от тях при старостта им, и те не са го мвкарали в Дженнета.”

(Муслим - 4/1978 №2551)