Хатиджа, радиаллаху анха, съпругата на пророка
Хатиджа (р.а.) произхождала от добро семейство. Баща и Хуалид бил един от най-уважаваните водачи на рода им, който бил убит по време на битка. Мъжът й също починал и тя останала вдовица, като била много богата. Когато Мухаммед (салалаху алейхи уа салам) бил още много млад, тя му доверила част от богатството си и го помолила да търгува от нейно име в Сирия. Той бил известен като честен, добър и доверен човек. Върнал се от Сирия след като постигнал големи печалби за Хатиджа. След като изслушала разказа му за пътуването, решила че той ще е най-добрият съпруг за нея и въпреки, че едни от най-важните мъже от рода Курайш искали ръката й, но тя ги върнала и предложила брак на Мухаммед (сaс). След като неговия чичо Абу Талиб благословил брака им, Хатиджа и Мухаммед (сaс)се оженили. По това време пророкът бил на 25 години, а Хатиджа на 40.
Те живели 15 години щастливи заедно и Хатиджа родила няколко деца. Първото й дете било момче, което починало на 2 годишна възраст. Родили и се още 2 сина, но и те починали още като бебета. Но Хатиджа и Мухаммед (сaс) имали и 4 дъщери, които останали живи: Зейнеб, Рукийа, Ум Кулсум и Фатима..
Никoй освен Аллах не знае повече за един мъж, от жена му, както добрите така и лошите му страни, слабостите му и силите му. Колкото повече Хатиджа (р.a) научавала за мъжа си толкова повече го уважавала. Всеки в Мекка го наричал „Ал-Амин“, което означава достоен за доверие и тя повече от всички останали знаела колко подходящо е за него това име.
Мухаммед (сас) прекарвал всяка година през месец Рамадан времето си в размисли като се оттеглял в една пещера в планината Хира, която е извън Мекка. Хатиджа се грижела за това да му е осигурена прехраната по време на оттеглянето в пещерата. В края на един Рамадан, когато той бил на 40 години, а Хатиджа на 55, Мухаммед (сас) се появил неочаквано на прага на къщата и треперещ от страх й казал „Завий ме, завий ме!“ Хатиджа се уплашила, покрила го с една завивка и когато той се успокоил го помолила да й обясни какво точно се е случило. Той й разказал как някакво създание, което не е виждал никога преди – това бил ангелът Джибрил – се появило пред него, докато спял и му казал “чети!“ Мухаммед (сас) отговорил: „Аз не мога да чета“, защото той нито можел да чете нито да пише. „Чети!“ повторил ангела, като го прегърнал силно. „Какво да чета?“ попитал Мухаммед (сас) в отчаянието си. И ангелът отговорил:
„1. Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори
2. сътвори човека от съсирек!
3. Чети! Твоят Господ е Най-щедрия,
4. Онзи, Който научи чрез калема,
5. научи човека на онова, което не е знаел.“
(СУРА 96 – СЪСИРЕКЪТ (АЛ-АЛЯК))
Въпреки че Мухаммед (сас) по това време не бил наясно какво се случвало, това било началото на откровението на Свещения Коран. При това първо появяване на Джибрил Мухаммед (сас) бил много уплашен и побягнал от пещерата, но видял че Джибрил пак е пред него. Всеки път като се отвърнел от него, Джибрил отново бил там и изпълвал хоризонта с величавия си и красив образ.
„О, Мухаммед“, – казал Джибрил накрая – „Ти си пратеника на Аллах, а аз съм Джибрил“, и стези думи изчезнал от погледа на Мухаммед (сaс).
След като изчезнал, Мухаммед (сaс) слязъл от планината, бягайки колкото бързо може без да знае дали се разболява и му се привиждат неща или бил обсебен от Джин.
Хатиджа не се уплашила като чула думите на Мухаммед (сас). Тя била сигурна, че на съпруга й се е случило нещо велико, но била сигурна, че нито е болен, нито обсебен. „Не се притеснявай – казала му тя – защото в името на този, който има власт над душата на Хатиджа се надявам, че ти си пророкът на тази общност. Аллах никога не би те подтискал, защото ти си добър към роднините си, говориш само добро, помагаш на хората в нужда, подкрепяш слабите, храниш гостите си и отговаряш на повика на тези, които имат нужда от съвет.“
След като Мухаммед (сас) си починал, Хатиджа (ра) го завела при нейния братовчед Уарака ибн Науфал, който бил мъж с познания и тя била сигурна, че е в състояние да обясни случилото се на любимия й съпруг. Уарака бил изследвал книгите на юдеите и на християните много точно. Той знаел, че идването на още един пророк било предсказано както от Муса така и от Иса (алейхимус селам) и познавал много от знаците, които потвърждават идентичността на пророка, който ще се появи.
След като чул историята Уарака, който бил стар и сляп, извикал: “Това е същото създание, което донесло на Муса откровението на Аллах. Бих искал да съм млад сега и да мога да живея, когато народът ни ще те прогони.“
„Ще ме прогонят ли?“ – попитал Мухаммед (сaс)
„Да – отговорил Уарака – никoй не е дошъл с това, което ти е дадено и на теб, без да е бил третиран като враг; и ако доживея деня, в който ще бъдеш прогонен, ще те подкрепя с цялата си сила. Остави ме само да пипна гърба ти.“ Така Уарака, напипвайки между раменете на пророка, намерил каквото търсел – една малка кръгла леко повдигната неравност в кожата с големината на яйце от гълъб. Това бил един от мнoгoто знаци, за които Уарака знаел, че доказват самоличността на пророка след Иса (алейхиселам)
„Това е печата на пророчеството – обяснил той – Сега съм сигурен, че ти си пророкът, чието идване е предсказано в Тората на Муса и в Инджил, който бил даден на Иса. Ти си пратеникът на Аллах и създанието, което ти се е явило в планината е наистина ангела Джибрил!“
Хатиджа била извор на утеха и подкрепа за Мухаммед (със) в трудните години, които следвали, през които водачите на Курайш правели всичко възможно, за да спрат пророка да проповядва исляма. Тя дала цялото си богатство по пътя на Аллах и помогнала да се разпространява исляма, помогнала да бъдат освободени роби, приели исляма, помагала да храни общността на мюсюлманите, която бавно но сигурно започнала да расте.
Те следвали три години, в които малката мюсюлманска общност живяла в лишения извън Мекка, но въпреки, че страдали от глад и жажда и били подложени на жега и на студове, това било време, през което сърцата на първите мюсюлмани били чисти и изпълнени със светлината на знанието и мъдростта. Мюсюлманите знаели, че следват истината и нищо друго не било от значение за тях. Не се интересували от това какво им причиняват Курайш и какво говорят за тях, Аллах и пророкът им били достатъчни.
Бойкотът бил премахнат и позволили на мюсюлманите да влязат в града, но 3 години твърдост имали последствията си. Първо починал чичото на Мухаммед (сас) Абу Талиб, който бил над 80 годишен, а после през месец Рамадан починала и Хатиджа (ра). Пророкът много тъгувал за нея. Хатиджа била първата, която признала Мухаммед (сас) за пророк на Аллах и не престанала да му помага през всичките години. Любов и състрадание зряли между тях и се увеличавали с годините и дори смъртта не могла да им отнеме тази любов. Пророкът никога не престанал да обича Хатиджа и въпреки, че по-късно се оженил за други жени, тя запазила особено място в сърцето му.
Наистина, винаги когато Аиша (третата му жена) го чувала да говори за Хатиджа, или виждала как изпраща храна на роднините й и приятелите й, не можела да не изпита ревност, заради голямата любов, която Мухаммед (сас) все още изпитвал към нея. Един път Аиша го попитала дали Хатиджа е била единствената жена, която е заслужавала да бъде обичана. Пророкът отвърнал: „Тя вярваше в мен, когато никoй друг не вярваше. Тя прие исляма, когато хората ме отблъснаха; тя ми помагаше и ме утешаваше, когато нямаше никой, който да ми подаде ръка за помощ.“
Абу Хураира казва, че веднъж когато Хатиджа още била жива, дошъл Джибрил при пророка и казал: „О, пратенико на Аллах, Хатиджа идва с една паница чорба за теб. Като дойде изпрати й поздрави от нейния Господар и от мен и я благовествай за замък от бижута в градината (Дженнета), в която няма да има нито шум, нито умора.“
Скъпи братя и сестри, Мухаммед (сас) останал без жена си, която го подкрепяла и без подкрепата на чичо си Абу Талиб. Минало известно време и била изпослана следната сура:
СУРА УТРОТО – 93 (АД-ДУXА)
Меканска. Съдържа 11 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кълна се в утрото
2. и в нощта, когато настъпва мрак
3. не те изостави твоят Господ [о, Мухаммед] и не те възненавиди.
4. Отвъдният живот е по-добър за теб от настоящия.
5. И ще ти въздаде твоят Господ, и ще си доволен.
6. Не те ли намери Той сирак и не те ли приюти?
7. И те намери заблуден, и те напъти.
8. И те намери беден, и те замогна.
9. Тъй че не огорчавай сирака!
10. И не отпъждай умоляващия!
11. И за благодатта на твоя Господ възвестявай!
И така се случило. След 3 години на борби, дошла една роднина на Мухаммед (сас) – Кхаула – и му казала, че къщата му е изоставена и че дъщерите му имат нужда от майка, която да се грижи за тях. „Но коя може да заеме мястото на Хатиджа?“ – попитал той. „Аиша, дъщерята на Абу Бакр, най-близкия ти човек“ – отговорила тя. Абу Бакр бил първия приел исляма и бил най-близкият на пророка. Както Хатиджа така и той направил всичко за да помогне на Мухаммед (сас) и дал цялото си богатство за исляма.
Пример за връзката между Мухаммед (сас) и Хатиджа (ра) е съвместната подкрепа един друг и съветването помежду им. Пример за това е първото откровение. При кой отишъл пророкът за съвет и подкрепа? При най добрия си приятел? При съветника си? Или при най-стария от рода му? Не! Той отишъл при съпругата си Хатиджа, помолил я за подкрепа и за мнението й и е знаел много добре какво прави. Тя се отзовала както подобава, нито припаднала, нито изпаднала в паника, утешила го и го успокоила. Някой може да се пита какво означава всичко това, то означава много. Такова взаимно уважение и доверие, не се изграждат просто така. Това е резултат на дълги години на подкрепа между съпрузите и е съществена част за един успешен брак. Този извор на подкрепа и съвет трябва да бъде използван, партньорът от който се иска съвет развива чувство за съпричастност и оценяване, което подсилва семейния живот. Бракът на Мухаммед (сас) и Хатиджа (ра) ги съюзил след приемането на исляма да се борят заедно по пътя на Аллах.
Това би трябвало да е урок за всяко семейство, в което единият от партньорите е недоволен, защото другият се занимава усилено с проповядване на исляма. Би било по лесно ако двамата си помагат и работят заедно, а това би било добър пример и за децата им. Когато човек се държи така, разочарованието ще намалее и радостта ще се увеличи. Всичко това е допринесло за здравата връзка между Мухаммед (сас) и Хатиджа (ра) до смъртта й.
Аллах да я направи пример за нас !
Хатиджа (р.а.) произхождала от добро семейство. Баща и Хуалид бил един от най-уважаваните водачи на рода им, който бил убит по време на битка. Мъжът й също починал и тя останала вдовица, като била много богата. Когато Мухаммед (салалаху алейхи уа салам) бил още много млад, тя му доверила част от богатството си и го помолила да търгува от нейно име в Сирия. Той бил известен като честен, добър и доверен човек. Върнал се от Сирия след като постигнал големи печалби за Хатиджа. След като изслушала разказа му за пътуването, решила че той ще е най-добрият съпруг за нея и въпреки, че едни от най-важните мъже от рода Курайш искали ръката й, но тя ги върнала и предложила брак на Мухаммед (сaс). След като неговия чичо Абу Талиб благословил брака им, Хатиджа и Мухаммед (сaс)се оженили. По това време пророкът бил на 25 години, а Хатиджа на 40.
Те живели 15 години щастливи заедно и Хатиджа родила няколко деца. Първото й дете било момче, което починало на 2 годишна възраст. Родили и се още 2 сина, но и те починали още като бебета. Но Хатиджа и Мухаммед (сaс) имали и 4 дъщери, които останали живи: Зейнеб, Рукийа, Ум Кулсум и Фатима..
Никoй освен Аллах не знае повече за един мъж, от жена му, както добрите така и лошите му страни, слабостите му и силите му. Колкото повече Хатиджа (р.a) научавала за мъжа си толкова повече го уважавала. Всеки в Мекка го наричал „Ал-Амин“, което означава достоен за доверие и тя повече от всички останали знаела колко подходящо е за него това име.
Мухаммед (сас) прекарвал всяка година през месец Рамадан времето си в размисли като се оттеглял в една пещера в планината Хира, която е извън Мекка. Хатиджа се грижела за това да му е осигурена прехраната по време на оттеглянето в пещерата. В края на един Рамадан, когато той бил на 40 години, а Хатиджа на 55, Мухаммед (сас) се появил неочаквано на прага на къщата и треперещ от страх й казал „Завий ме, завий ме!“ Хатиджа се уплашила, покрила го с една завивка и когато той се успокоил го помолила да й обясни какво точно се е случило. Той й разказал как някакво създание, което не е виждал никога преди – това бил ангелът Джибрил – се появило пред него, докато спял и му казал “чети!“ Мухаммед (сас) отговорил: „Аз не мога да чета“, защото той нито можел да чете нито да пише. „Чети!“ повторил ангела, като го прегърнал силно. „Какво да чета?“ попитал Мухаммед (сас) в отчаянието си. И ангелът отговорил:
„1. Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори
2. сътвори човека от съсирек!
3. Чети! Твоят Господ е Най-щедрия,
4. Онзи, Който научи чрез калема,
5. научи човека на онова, което не е знаел.“
(СУРА 96 – СЪСИРЕКЪТ (АЛ-АЛЯК))
Въпреки че Мухаммед (сас) по това време не бил наясно какво се случвало, това било началото на откровението на Свещения Коран. При това първо появяване на Джибрил Мухаммед (сас) бил много уплашен и побягнал от пещерата, но видял че Джибрил пак е пред него. Всеки път като се отвърнел от него, Джибрил отново бил там и изпълвал хоризонта с величавия си и красив образ.
„О, Мухаммед“, – казал Джибрил накрая – „Ти си пратеника на Аллах, а аз съм Джибрил“, и стези думи изчезнал от погледа на Мухаммед (сaс).
След като изчезнал, Мухаммед (сaс) слязъл от планината, бягайки колкото бързо може без да знае дали се разболява и му се привиждат неща или бил обсебен от Джин.
Хатиджа не се уплашила като чула думите на Мухаммед (сас). Тя била сигурна, че на съпруга й се е случило нещо велико, но била сигурна, че нито е болен, нито обсебен. „Не се притеснявай – казала му тя – защото в името на този, който има власт над душата на Хатиджа се надявам, че ти си пророкът на тази общност. Аллах никога не би те подтискал, защото ти си добър към роднините си, говориш само добро, помагаш на хората в нужда, подкрепяш слабите, храниш гостите си и отговаряш на повика на тези, които имат нужда от съвет.“
След като Мухаммед (сас) си починал, Хатиджа (ра) го завела при нейния братовчед Уарака ибн Науфал, който бил мъж с познания и тя била сигурна, че е в състояние да обясни случилото се на любимия й съпруг. Уарака бил изследвал книгите на юдеите и на християните много точно. Той знаел, че идването на още един пророк било предсказано както от Муса така и от Иса (алейхимус селам) и познавал много от знаците, които потвърждават идентичността на пророка, който ще се появи.
След като чул историята Уарака, който бил стар и сляп, извикал: “Това е същото създание, което донесло на Муса откровението на Аллах. Бих искал да съм млад сега и да мога да живея, когато народът ни ще те прогони.“
„Ще ме прогонят ли?“ – попитал Мухаммед (сaс)
„Да – отговорил Уарака – никoй не е дошъл с това, което ти е дадено и на теб, без да е бил третиран като враг; и ако доживея деня, в който ще бъдеш прогонен, ще те подкрепя с цялата си сила. Остави ме само да пипна гърба ти.“ Така Уарака, напипвайки между раменете на пророка, намерил каквото търсел – една малка кръгла леко повдигната неравност в кожата с големината на яйце от гълъб. Това бил един от мнoгoто знаци, за които Уарака знаел, че доказват самоличността на пророка след Иса (алейхиселам)
„Това е печата на пророчеството – обяснил той – Сега съм сигурен, че ти си пророкът, чието идване е предсказано в Тората на Муса и в Инджил, който бил даден на Иса. Ти си пратеникът на Аллах и създанието, което ти се е явило в планината е наистина ангела Джибрил!“
Хатиджа била извор на утеха и подкрепа за Мухаммед (със) в трудните години, които следвали, през които водачите на Курайш правели всичко възможно, за да спрат пророка да проповядва исляма. Тя дала цялото си богатство по пътя на Аллах и помогнала да се разпространява исляма, помогнала да бъдат освободени роби, приели исляма, помагала да храни общността на мюсюлманите, която бавно но сигурно започнала да расте.
Те следвали три години, в които малката мюсюлманска общност живяла в лишения извън Мекка, но въпреки, че страдали от глад и жажда и били подложени на жега и на студове, това било време, през което сърцата на първите мюсюлмани били чисти и изпълнени със светлината на знанието и мъдростта. Мюсюлманите знаели, че следват истината и нищо друго не било от значение за тях. Не се интересували от това какво им причиняват Курайш и какво говорят за тях, Аллах и пророкът им били достатъчни.
Бойкотът бил премахнат и позволили на мюсюлманите да влязат в града, но 3 години твърдост имали последствията си. Първо починал чичото на Мухаммед (сас) Абу Талиб, който бил над 80 годишен, а после през месец Рамадан починала и Хатиджа (ра). Пророкът много тъгувал за нея. Хатиджа била първата, която признала Мухаммед (сас) за пророк на Аллах и не престанала да му помага през всичките години. Любов и състрадание зряли между тях и се увеличавали с годините и дори смъртта не могла да им отнеме тази любов. Пророкът никога не престанал да обича Хатиджа и въпреки, че по-късно се оженил за други жени, тя запазила особено място в сърцето му.
Наистина, винаги когато Аиша (третата му жена) го чувала да говори за Хатиджа, или виждала как изпраща храна на роднините й и приятелите й, не можела да не изпита ревност, заради голямата любов, която Мухаммед (сас) все още изпитвал към нея. Един път Аиша го попитала дали Хатиджа е била единствената жена, която е заслужавала да бъде обичана. Пророкът отвърнал: „Тя вярваше в мен, когато никoй друг не вярваше. Тя прие исляма, когато хората ме отблъснаха; тя ми помагаше и ме утешаваше, когато нямаше никой, който да ми подаде ръка за помощ.“
Абу Хураира казва, че веднъж когато Хатиджа още била жива, дошъл Джибрил при пророка и казал: „О, пратенико на Аллах, Хатиджа идва с една паница чорба за теб. Като дойде изпрати й поздрави от нейния Господар и от мен и я благовествай за замък от бижута в градината (Дженнета), в която няма да има нито шум, нито умора.“
Скъпи братя и сестри, Мухаммед (сас) останал без жена си, която го подкрепяла и без подкрепата на чичо си Абу Талиб. Минало известно време и била изпослана следната сура:
СУРА УТРОТО – 93 (АД-ДУXА)
Меканска. Съдържа 11 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Кълна се в утрото
2. и в нощта, когато настъпва мрак
3. не те изостави твоят Господ [о, Мухаммед] и не те възненавиди.
4. Отвъдният живот е по-добър за теб от настоящия.
5. И ще ти въздаде твоят Господ, и ще си доволен.
6. Не те ли намери Той сирак и не те ли приюти?
7. И те намери заблуден, и те напъти.
8. И те намери беден, и те замогна.
9. Тъй че не огорчавай сирака!
10. И не отпъждай умоляващия!
11. И за благодатта на твоя Господ възвестявай!
И така се случило. След 3 години на борби, дошла една роднина на Мухаммед (сас) – Кхаула – и му казала, че къщата му е изоставена и че дъщерите му имат нужда от майка, която да се грижи за тях. „Но коя може да заеме мястото на Хатиджа?“ – попитал той. „Аиша, дъщерята на Абу Бакр, най-близкия ти човек“ – отговорила тя. Абу Бакр бил първия приел исляма и бил най-близкият на пророка. Както Хатиджа така и той направил всичко за да помогне на Мухаммед (сас) и дал цялото си богатство за исляма.
Пример за връзката между Мухаммед (сас) и Хатиджа (ра) е съвместната подкрепа един друг и съветването помежду им. Пример за това е първото откровение. При кой отишъл пророкът за съвет и подкрепа? При най добрия си приятел? При съветника си? Или при най-стария от рода му? Не! Той отишъл при съпругата си Хатиджа, помолил я за подкрепа и за мнението й и е знаел много добре какво прави. Тя се отзовала както подобава, нито припаднала, нито изпаднала в паника, утешила го и го успокоила. Някой може да се пита какво означава всичко това, то означава много. Такова взаимно уважение и доверие, не се изграждат просто така. Това е резултат на дълги години на подкрепа между съпрузите и е съществена част за един успешен брак. Този извор на подкрепа и съвет трябва да бъде използван, партньорът от който се иска съвет развива чувство за съпричастност и оценяване, което подсилва семейния живот. Бракът на Мухаммед (сас) и Хатиджа (ра) ги съюзил след приемането на исляма да се борят заедно по пътя на Аллах.
Това би трябвало да е урок за всяко семейство, в което единият от партньорите е недоволен, защото другият се занимава усилено с проповядване на исляма. Би било по лесно ако двамата си помагат и работят заедно, а това би било добър пример и за децата им. Когато човек се държи така, разочарованието ще намалее и радостта ще се увеличи. Всичко това е допринесло за здравата връзка между Мухаммед (сас) и Хатиджа (ра) до смъртта й.
Аллах да я направи пример за нас !
Няма коментари:
Публикуване на коментар