понеделник, 31 август 2015 г.

Смъртта е най-голямото нещастие и Аллах я е нарекъл беда.

 
Смъртта е една от темите, за които повечето хора не желаят дори да чуват.
Ако по време на разговор бъде споменато за нея хората веднага деликатно сменят темата,защото тя проваля техните забавления и ги кара да се замислят.
Но в действителност дали ще говорим за нея или не, тя се приближава към нас.
По-добре да говорим и да се подготвяме за нея, отколкото да ни завари неподготвени.
Смъртта може да ви застигне всеки момент.
Кой знае, може би сега или пък доста скоро.
Само Аллах знае!
Може би тези редове да са последната ви дадена възможност, последното напомняне или последно предупреждение, за да преосмислите вашия нрав преди смъртта да ви връхлети.
Четейки тези редове, не може да бъдете сигурни, че ще останете все още сред живите след ден, час, минута, та дори и секунда!
Няма никаква гаранция, че ще успеете да прочетете дори тази статия. Има голяма вероятност смъртта да дойде при вас в миг, когато минути преди това не сте и помисляли дори, че тя ще ви застигне.
Непременно смъртта ще ви навести, никога не забравяйте това, всички ваши любими също ще умрат, някои преди, а други след вас.
След сто години не ще остане някой, когото сте познавали.
Всеки човек има планове относно своя живот, които са неизчерпаеми.
Например: да завърши средно образование, да влезне в университет, да се дипломира, да си намери работа, да се сдобие с къща, да се ожени и да му се родят деца, да ги отгледа, да се пенсионира, да изживее един щастлив живот.
Освен тези, хората според своето положение и условия имат още хиляди обемни планове и проекти. Но в действителност не е сигурно дали въобще някои от тези планове ще се осъществи.
От друга страна смъртта сто на сто ще настъпи.
Студент, който е влезнал в университета, след доста положени усилия в продължение на години, може да умре отивайки на училище.
Човек, който току що е започнал нова работа или току що се е оженил, може да умре при катастрофа.
Преуспяващите делови хора предпочитат да се предвижват със самолети, за да спечелят време и да приключат по-бързо своите ангажименти.
Но самолета може да падне и той да изгуби своя живот по начин, който дори не си е помислял.
Начините смъртта да ни навести са прекалено много.
Всички отиват на място от където връщане няма, без да успеят да осъществят своите планове или оставяйки ги наполовина, нямайки възможност да ги довършат.
При това, те нямат никакъв готов план за мястото където отиват.
С години са обмисляли до най-малката подробност плановете, които не ще могат да реализират, но не са помисляли дори за смъртта, която със сигурност ще ги навести.
Добре, кое нещо трябва да е с предимство за един разумен и знаещ човек?
За кое нещо трябва да прави планове, за онова, което непременно ще се реализира или за онова, чиято реализация не е сигурна?
Една част от хората отдават значение на несигурното.
Те планират всяка една фаза от своя живот, с цел бъдещето им да бъде по-добро и по-прекрасно.
Ако човек бе безсмъртен, наистина това поведение би било логично.
Но всички планове биват разрушени с настъпването на смъртта.
Затова да се изостави подготовката за смъртта, която е 100% сигурна и да се отдава значение само на нещата, които са несигурни - това несъмнено е безумие!
Поради това, че умовете на някои хора са обхванати от странна заблуда, така и не успяват да разберат тази ясна действителност.
Предполагайки, че ще живеят дълги години и дори, че не ще умрат, те се стремят да постигнат само своите цели, които са си поставили за този преходен свят.
Те не мислят за действителния живот, кой: то ще започне с настъпването на смъртта и въобще не се подготвят за него.
Щом в Съдния ден застанат лице в лице с тази действителност те дълбоко ще съжаляват за тази грешка, но каква полза от това!

 

молитвата и нейното значение



Намазът е един от способите, който се извършват от човека с цел ибадет към

Създателя си.

Намазът е връзката между раба и неговия Господар.

Значението на намаза в Исляма е като значението на главата за тялото.

 Предава се, че Ибн Умер - Радийаллаху анху - е казал:

“Няма вяра този, който не опазва поверението.

 Няма намаз този, който няма абдест.

 Няма съмнение, че значението на намаза в Исляма е същото като значението на

главата за тялото.”




Намазът е втората основа на Исляма, която следва


засвидетелстването (шехадет).

Чрез него се разграничава вярващия от невярващия.

 Намазът е показателят на Исляма, признакът на Вярата,

 спокойствието на сърцето.
 
Предава се, че Анас ибн Малик - Радийаллаху анху - е


казал:
 
Пратеникът - Саллаллаху алейхи ва саллам - повели:

 “Намазът е като зениците на очите ми”.

 
 
 
Какво осъществява намаза?

Намазът е ибадет, който осигурява постоянство, както в споменаването на Аллах, така и във връзката с Него. Той е израз на всякакъв вид покорство и отдаване на Аллах, и насочване единствено към Него, без да Му се преписват съдружници. Намазът възпитава душата на човека, пречиства духа и озарява сърцето му. Осъществява това, като поставя в сърцето семената на величието и могъществото на Аллах. Пречиства човека и го украсява с високи нравствени ценности.

Намазът е дело, което е олицетворение на набожността. Поради това намазът е ибадет, който след единобожието е повеляван без прекъсване при всички пророци. Чрез намаза се утвърждават пътищата за достигане до Аллах и човек получава сила, енергия и духовна подкрепа за преодоляване тежестта на божествените задължения. Всевишният Аллах е задължил мюсюлманите с изпълнението на намаза, за да го възхваляват подобаващо, за да им напомня по този начин за повелите Си и да получат подкрепа от него и облекчение срещу различните трудности и бедствията, които ще срещнат в живота.

По време на намаза човек застава пред своя Господар в състояние на пълна почит и преклонение. Чрез сърцето си той осъзнава величието на Обожавания. Наред с това той изпитва и любов към Неговата прелест, и страх пред величието Му. Надява се на благодат от изобилието Му, възжелава отстраняване на притесненията си и изпитва страх от тежките Му различни мъчения.

 
Значението на намаза

Намазът има изключително голямо значение в Исляма. Никой друг ибадет не може да достигне неговата стойност. Намазът е подпората на религията без която не може. В хадис предаден от Муаз бин Джебел се казва, че пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Да те известя ли за главата на всяко дело и подпората, която го поддържа и е връхната му точка?” Кажи о, Пратенико на Аллах - му казах аз. А той повели: “Главата на всяко дело е Исляма, подпората, която го държи е намаза, а връхната му точка е джихада…”

Намазът заема място непосредствено след свидетелството. Така той е довод за правотата и надеждността на убеждението. Представлява достоверен документ за това, което е в сърцето и е потвърждаващ го аргумент. Пратеникът, Саллеллаху алейхи ве селлем е повелил така: “Ислямът се изгражда върху пет (основи): Свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник, правилното извършване на намаз, даването на зекята, извършването хадж при Дома на Аллах и говеенето през месец рамазан.”

Под “правилното извършване на намаз (икамус-салят)” се разбира изпълнението му в съответствие с повеленото в Свещения Коран по отношение на словата, действията и без пропуски в определеното му време. Аллах Всевишния е повелил:

"А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха." (Свещен Коран, Ниса, 4:103)

Намазът се нарежда след свидетелството на предна линия сред останалите основи на Исляма. Това е така поради изключително важното му значение и достойнство. Намазът е ибадет разпореден за изпълнение в Мекка и първият, относно който разпоредбите били приключени в Медина. Предава се за майката на вярващите Айша, Радийаллаху анха, че е казала: “Когато Всевишния Аллах разпореди задължителното изпълнение на намаза, Той го разпореди и за пътниците и за постоянно пребиваващите по два рекята. Намазът за пътниците остана както бе разпореден, а за пребиваващите се увеличи.”

Останалите ибадети били допълнени в Медина след намаза, а задължителния характер на множеството от тях бил разпореден след него.

От както намаза е разпореден като задължителен, той има специално място. Задължителността му не била оповестена от маляйки, а когато Аллах Всевишния благоволил миараджа (възнесението) на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, на това най-превъзходно място той бил известен за този голям и отговорен дълг.


Намазът припомня за Аллах

Онзи, който извършва намаз застава пред Великия Аллах. Между него и Аллах няма посредник. Той е обзет от съзнанието за близост с Аллах и усеща, че Той е до него. Вследствие на това всички части на тялото са в спокойствие, доверие и пълно присъствие. Така човек в смирение извършва руку и саджда и заслужава помощта и подкрепата на Аллах. Аллах Всевишния е повелил:

"Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени." (Муаминун, 23:1-2)

Чрез задължителния намаз (фарз) или допълнителния (нафиле) мюсюлманинът има постоянна връзка с Аллах. Той не се отдалечава от намаза нито по време на път, нито поради болест, или пък някаква друга причина. Където и да отиде задължението за изпълнение на намаза е с него. Изпълнява го там, където намери възможност да го изпълни.

Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем е повелил: “…И земята бе отредена за мен като джамия и средство за почистване. Всеки от моята общност извършва намаза си там където го настигне (времето за намаз)…” Цялата земя е място за извършване на ибадет, защото ибадета не се извършва само между стените на постройките. Цялата земя е под разпореждането на Аллах. Където и да се намира, човек е задължен да се бои от Аллах и да бъде набожен.

Между времената за намаз мюсюлманинът знае, че преди малко е бил пред Аллах и с вдигнати ръце към небето е искал напътствие от Него, а също така, че след малко пак ще настъпи времето за намаз и пак ще застане пред Него. Не подобаващо мюсюлманин в това положение да не си спомня за Аллах, да бъде нехаен за споменаването Му, да го забрави. Ето защо, рабът на Аллах винаги остава под въздействието на намаза. Вярата му се утвърждава и усилва - става още по решителен, отдалечава се от светската заетост и в примамливи ситуации се помага на душата му да надделее. Аллах Всевишния повелява:

"…хора, които нито търговия, нито продажба ги отвлича от споменаването на Аллах и от служенето на молитвата и даването на милостинята закат. Страхуват се от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите…" (Нур, 24:37)

Намазът не се изоставя или прекъсва при никаква ситуация или време, което е негова особеност отличаваща го от другите задължителни дела. Като цяло всички задължения извън основните ислямски задължения като - намаз, зекят, говеене и хадж, са обвързани с някои причини, от които зависят. Ако са налице тези причини, задълженията са твърди, ако ли пък липсват задълженията отпадат. Или пък тези задължения са обвързани със задължителните човешки взаимоотношения и могат да отпаднат чрез опрощение или по друг начин. Споменатите основи обаче са отредени като пряко задължение (фарзи айн).

Правото на Аллах никога не отпада. Ние виждаме, че и сред въпросните основи намаза се отличава със своята особеност като постоянен ибадет. Говеенето например е задължително за онзи, на който му е по силите да говее. Зекята е задължение за онзи, който е богат според шериата. Намазът обаче е ибадет, който не отпада, защото на човек му е непосилно да го изпълнява. При него има само облекчения, които да предотвратят определени затруднения. Намазът е неизменен ибадет за да не изчезнат превъзходните особености и значение, на които е носител.
 
 
Намазът съдържа в себе си всички основи на Исляма

Намазът представлява сбор от всички ислямски основи. Това е така, защото и при първото и при второто посядане се произнасят и двете свидетелства. Сам по себе си намазът е ежедневният зекят, защото за да го извърши човек жертва част от времето си. Това време той би могъл да го оползотвори за работа и да припечели средства, от които да даде зекят. Когато извършва намаз човек разходва една част от времето си, което пък е основа за придобиване на имот. Както обаче зекятът пречиства имота, така и намазът пречиства времето. Намазът е средство, което пречиства човека от греховете извършени от него помежду отделния намаз.

За да бъдем осведомени е достатъчна повелята на Пратеника - Саллеллаху алейхи ве селлем: “Какво ще кажете, ако някой от вас има пред дома си река и той се къпе в нея по пет пъти на ден? Ще остане ли върху този човек някаква нечистота?” Когато сподвижниците отговорили, че няма да остане никаква нечистота, Пратеника - Саллеллаху алейхи ве селлем - повелил:“И въпросът с петте намаза е като този пример. Чрез него Аллах изличава греховете.”

Намазът даже преминава и отвъд това положение и представлява също подготовка за спасение от скъперничеството и себелюбието. Намазът е потвърждение на господството на Аллах Всевишния и чрез покорството в него (с изпълнението на рукю и седжде) се възпитава душата и се ликвидира високомерието. Така душата приема заповедите на Аллах и е в състояние да ги изпълнява, както подобава.

Причината е в множество айети, които повеляват даването на зекят и споменават и намаза. В тези айети повелята за зекята винаги е след тази за намаза. Всевишният Аллах повелява:

"…, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник!..." (Ахзаб, 33:33);

"… и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив." (Мерйем, 19:31)

Под различна форма зекята се споменава наред с намаза. Всевишният Аллах повелява:

"Тази Книга ­ без съмнение в нея ­ е напътствие за богобоязливите, които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание…" (Бакара, 2:2,3)

Намазът се определя от специфични слова и действия. Този ибадет започва с текбир (възвеличаване на Аллах с израза “Аллаху екбер” – Аллах е най-велик) и приключва с отдаване на селям (обръщане глава първо на дясно, а после наляво със словата “Ассаляму алейкум уа рахматуллах” – Мир вам! И Аллах да ви омилостиви!)

По време на този ибадет душата на човека и частите на тялото му странят от поведения, които провалят намаза или нарушават неговата стойност. Извършващия намаз се насочва към Свещената джамия - Месджид-ал-Харам. Всевишният Аллах повелява:

"Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммад] към небето. Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господ. Аллах не подминава техните дела." (Бакара, 2:144)

Извършвайки намаза си човек се обръща към кибле за да изпълни една от основите на намаза, като същевременно обединява и сочи към една от основите на Исляма - хаджа.
 
 
 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СМЪРТТА

 
Какво е смъртта за вярващия
 
- Той се среща със смъртта, за която знае, че е

неизбежна и за която се е подготвял
 
през своя живот.

 
- Ангелите дошли да вземат неговата душа ще го

поздравят и ще го предизвестят с Дженнет.
 
- Ангелите ще вземат душата му с добро.
 
- Душата му ще бъде извадена от тялото с нежност.
 
- Той ще пожелае да съобщи на вярващите

 (които все още са живи), че обещанието на Аллах е

 истина,и че за вярващите няма страх и безпокойство.

 Но това няма да му бъде позволено.

 
Какво е смъртта за отричащия


 
- Той се среща със смъртта, която е избягвал цял живот.
 
- Смъртта му ще представлява силно сътресение.
 
- Ангелите ще протегнат към него ръце и ще го

предизвестят за едно унизително и изгарящо мъчение.
 
- Ангелите ще вземат душата му удряйки го по лицето и
 гърба.
 
- Ще му изтръгнат душата с все сила.
 
- Душата му ще бъде изтеглена до гръкляна и той ще

направи последен отчаян опит да се измъкне.
 
- Душата му ще излезне с голяма мъка, а той ще остане

 сред отричащите.
 
- Щом застане лице в лице със смъртта неговата вяра и

 разкаяние не ще бъдат приети.
 
- Виждайки действителността той ще започне да

съжалява и да се моли на Аллах да го върне отново на

земята, за да навакса пропиления живот

 /т.е. да върши праведни дела/.
 
Но тази негова молба не ще бъде приета.
 
Медицинската смърт, която наблюдават хората има много

 важна насока, която дава урок на човека.
 
Тя дава възможност да се види унищожението на

 човешкото тяло и да бъдат схванати някои много важни

 истини.
 
Затова след темата за истинската смърт е необходимо да

се спрем върху медицинската смърт и да помислим за

 гроба, който очаква нашите тела.
 

Дървото на имана

 
"Ако някой ви повери да се грижите за някакво растение какво мислите, че бихте направили?
Няма ли да се опитате да сторите най-доброто то не завехне и да не умре?
И, разбира се, за тази цел ще се убедите, че имате всичко необходимо, за да го предпазите от това, което би го увредило.
Ще искате да знаете основните неща за растението и от какво има нужда, за да си расте нормално.
Вярвате или не, всеки от нас има едно, много крехко и в същото време много здраво дърво, за което да се грижи, поверено ни от нашия Създател.Аллах (с.т.) ни е дарил дърво, което да отгледаме в сърцата си, и то се нарича
„шаджарат-ул-иман” (дървото на вярата ).
Той (с.т.) описва това дърво в Корана:
 „Не видя ли ти какъв пример дава Аллах?
 Добрата дума е като доброто дърво.
Коренът му е як, а клоните му са в небето.
То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Господ.
Аллах дава примерите за хората, за да се поучат.”
 Най-важното дърво на този свят (дуннята) е дървото на имана (шаджарут-ул-иман). Дървото, което Аллах (с.т.) е посял в сърцата ни.
Дървото, за което всеки от нас трябва да се грижи както през деня, така и през нощта.
 И всички ние трябва да знаем, че дървото на имана е така създадено, че да имаме възможността да се грижим добре за него.
 Почти вички дървета, които Аллах (с.т.) е създал, имат три основни части:
 1. Корени
Корените на най-ценното дърво на този свят са:
a) Знанието (ил’м)
b) Увереността (якийн)
 Дървото на имана всъщност представлява основното кредо в Исляма:
 "Ля илаха иллаллах" (Няма друг Бог, освен Аллах)
 Ето защо, коренът на това дърво е знанието на значението на „Ля илаха иллаллах”.
То обхваща всеки един аспект от нашия живот. Когато знаем, че няма друг Бог, освен Аллах (с.т.), ние изцяло се отдаваме единствено на Него и приемаме всичко, което ни е завещал чрез Корана, както и чрез Сунната на Пратеника на Аллах (с.а.с.) .
Другата част от корена на това дърво е увереността, т.е. убедеността във всичко, което „Ля илаха иллаллах” съдържа и носи със себе си.
Когато прилагаме Исляма в живота ни, или когато трябва да вземем отношение по въпрос, с който не сме се сблъсквали преди и нямаме знание за него, действията ни трябва да произтичат от безусловната вяра и убеденост в това, че те се основават на Свещения Коран или автентични хадиси на Пратеника на Аллах (с.а.с.).
 2) Стебло
Дървото на имана, също като другите дървета, има стебло и това е чистотата и искреността в намерениата (ал-икхлас )
За да бъде нашето дърво здраво, стабилно и непоклатимо е необходимо намеренията ни да бъдат чисти.
 Попитали веднъж Абдуллах ибн Сахл ат-Tузкури (р.а. )
 (учен  табиин)
"Какво е иманът?"Той отговорил:
"Иманът е твърдение, действие, намерение и сунна.
 Ако е само твърдение без действие, то това тогава е куфр (неверие),
ако е твърдение и действие, но без намерение, то тогава това е нифак (лицемерие),
 а ако е твърдение, действие и намерение, но без сунна, то това тогава е бид’а (нововъведение).
 За да запазим здраво стеблото на нашето дърво, намеренията ни трябва да бъдат искрени и чисти.
 Всяко праведно дело се разделя на две части и едната от тях е чистотата на намерението. То трябва да бъде искрено и да цели само и единствено задоволството на Аллах.
 3) Клонки и плодове
 Дървото на имана също има клони и плодове. Това са:
a) Праведните дела
b) Благочестивият нрав
 Аллах (с.т.) неколкократно прави разлика в Корана между хората на Дженнета и тези на Джехеннема по това, че те са вярващи и делата им са праведни.
 На няколко места в Корана се казва, че тези, които вярват и делата им са праведни ще бъдат известени с блага вест в Дженнета:
 „Които вярват и са богобоязливи, за тях е радостната вест в земния живот и в отвъдния.”
„Благодетелните ще имат Най-прекрасното, и дори повече, и не ще почерни техните лица нито прах, нито унижение.
Те са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно.”
 Втората част на праведното дело е действието да бъде в съответствие с шариата.
Когато едно дърво има устойчиви корени, здраво сребло и клони, то дава и добри плодове.
По същия начин, когато корените на имана изцяло са обхванали сърцата ни и пазим стеблото и клоните му здрави, то тогава и плодовете му ще бъдат благодатни.
Ако се сдобием със знанието за нашата вяра, вършим праведни дела с искрени намерения и убеденост в правотата на наученото, със сигурност ще придобием и благочестив нрав.
 Три основни неща, които ще накарат дървото да погине:
 1)Куфр:
Ако позволим на неверието да проникне в дървото, то със сигурност ще го погуби.
2) Ширк:
Ако позволим на ширка да нахлуе в дървото, то той също ще го погуби.
3) Бид’а:
Ако позволим на бид’а-та (нововъведението) да навлезе в дървото ни, листата му ще станат жълти, клоните му постепенно ще започнат да изсъхват, докато накрая то умре."
(откъси от лекция на Ясер Кази  ) 
https://www.youtube.com/watch?v=jJHRbSBh4Xw

 

събота, 29 август 2015 г.

Вземането на абдес в бани в които има душ ,тоалетна и мивка,при положение ,че се нуждаеш от подновяване на абдеса при влизане в тоалетна.

 


Според коментарите на учените по този въпрос, няма нищо което да забранява вземането на абдест.
Това е така защото унитаза
(тоалетните чини с капак или без капак)
не задържат изпражнения, и след като се пусне водата или се измият не остава следа. След това се получава, че тоалетната с баня вече става чисто място, за разлика от древните тоалетни (клозети и нужници)
или такива, които са със септични ями.
Ето защо, когато се произнася дуа или се казва "Бисмиллях", не се извършва нищо нередно или забранено.
И Всевишният Аллах знае най-добре!

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал: “Първото, с което ще започне равносметката между хората в Деня на Въскресението – това ще е кръвопролитието!”

 
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал: “Първото, с което ще започне равносметката  между хората в Деня на Въскресението  – това ще е кръвопролитието!”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 6864, и Муслим 1678./
Имам ал-Мунави е казал относно този хадис:
 “Първата равносметка между рабите ще започне с убийството поради тази причина, че това е най-огромния грях след многобожието ширк, и факта, че равносметката ще започне именно с това, също така указва сериозността на този голям грях!”
/Виж “Файд ал-Кадир” 3/347./
От Абу Бакр (р.а.) , се предава за прощалната проповед “Хутба ал-Веда”:
 “ В деня на Жертвоприношението, Пророкът (с.а.с.) , се обърна към нас с хутба, а после попита:
“А знаете ли що за ден е това?”
Ние отговорихме: “Аллах и Неговия пратеник знаят по-добре”, а той (с.а.с.),мълчеше, и ние си помислихме, че той ще го нарече иначе.
Но, той (с.а.с.), каза:
 “А нима това не е деня на Жертвоприношението?”
 Ние казахме: “Да”. След това той попита:
“А що за месец е това?”
 Ние отговорихме:
 “Аллах и Неговия пратеник знаят по-добре”, а той (с.а.с.) ,мълчеше, и ние си помислихме, че той ще го нарече иначе.
 Но, той (с.а.с.) , каза:
 “А нима това не е Зу ал-Хидджа?”
 Ние казахме: “Да”.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , каза:
 “Наистина, взаимоотношенията между вас трябва да бъдат такива, че вашата кръв, вашето имущество и вашата чест да са толкова свещени, колкото свещени са този ваш ден в този свещен месец в този свещен град! Нека присъстващият извести за това отсъстващия.
Наистина, може да се получи и така, че присъстващия да извести онзи, който ще усвои това по-добре от него самия.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 1741, и Муслим 1679./
А що се отнася до това, за кое най-напред ще му бъде потърсена сметка на човека в Деня Въскресението, то:
“Първото за което ще бъде питан човека в В съдният ден ще е намаза.
Ако той е бил покорен в това, то и в останалото ще преуспее, ако не, то ще претърпи загуба”
 /Този хадис е сведен от ан-Насаи, ат-Тирмизи и Ибн Маджа./
 Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“[Разликата в]Заветът между нас и тях е в намаза, затова, ако някой от вас изостави намаза става неверник”.
/Този хадис е сведен от Ахмед,ат-Тирмизи, ан-Насаи/
 Също така Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
“Между човекът и неверието стои намаза”.
/Този хадис е сведен от Муслим, Абу Дауд, ан-Насаи/
Също така Пратеникът на Аллах (сс.а.с.) , е казал:
 “Ако някой изостави намаза съзнателно, то той няма право да иска каквото и да е от Аллах”. /
Този хадис е сведен от Ибн Маджа, ал-Бухари, ат-Табарани/
 В друг достоверен хадис се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
 “На мен ми бе заповядано да се сражавам против хората докато те не засвидетелстват за единството на Аллах, и че Мухаммед е Негов Пратеник и докато не започнат да изпълняват намаза и да плащат зекят, и ако те изпълнят това, то ще получат моята помощ и защита на своето имущество и своя живот”.
В един от достоверните хадиси е предадено за Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , който е казал: ”Всеки пророк, който Аллах е отправил преди мен, е имал в общността си  сподвижници.
Те са се придържали към тяхна Сунна и са следвали техните повели.
След тях обаче, са дошли поколения, които са говорили това, което не са правили и не са правили това, което им е било повелено. Всеки, който се бори с ръце срещу такива хора е повярвал.
Всеки, който се бори срещу тях с езика си е повярвал.
Всеки, който се бори против тях със сърцето си е повярвал.
 Но, освен това не може да има вяра, дори с големината на синапено зърно”.
Относно намаза Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
"Ако човек е изпълнявал намаза, то той ще бъде за него спасение в Съдният ден .
Ако човек не е изпълнявал намаза, то той няма да има светлина и спасение, и в Съдният ден ще бъде заедно с Карун, Фираун, Хаман и Убай бин Халаф
 (враг на Исляма от корейшите)".
 /Този хадис е сведен от Ахмед, ат-Табарани, Ибн Хиббан./
 От Абу Хурейра (р.а.) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
 “Наистина, в Деня на въскресението  равносметката с раба на Аллах ще започне с неговия намаз, и ако тя е добра, той ще преуспее и ще се сдобие с желаното, а ако се окаже негодна, то той ще претърпи неуспех и ще понесе загуба.
 Ако в изпълнението на неговите задължения се открият недостатъци, Всевишният и Всемогъщ Аллах ще каже на (меляикетата):
 “Вижте дали в Моя раб има нещо от доброволните нафиле намази, та да се попълнят за сметка на тях недостатъците му в задължителните”, - а след това така ще се постъпи и с всички останали негови дела”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи.
 Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих ал-Джамии” 2020./
 Тафсир на сура Мариам.
 71.И всеки от вас ще мине оттам.
Това е окончателна присъда от твоя Повелител.
72. После Ние ще спасим благочестивите и ще оставим там на колене угнетителите.
/19:71-72/
Тези слова са обърнати към всички творения; благочестивите праведници и развратните грешници, правоверните и неверниците.
 Няма човек, на който да не предстои да попадне в Огъня, защото такова е окончателното решение на Всевишния Аллах. Той е задължил Себе Си да постъпи така и е обещал това на Своите раби.
 И разбира се, обещанието на Всевишният Аллах непременно ще се изпълни. Мюсюлманските учени-богослови са на различно мнение относно смисъла на това откровение.
 Едни са смятали, че всички творения ще застанат пред Джехеннема и ще изпитат страх пред него, след което Всевишния Аллах ще спаси благочестивите праведници.
Други са смятали, че абсолютно всички хора ще влязат в Джехеннема, но огъня на преизподнята ще се превърне в прохлада и благополучие за правоверните.
Трети са смятали, че на всички хора предстои да преминат над моста Сират, който ще бъде прокаран над хребета на преизподнята.
Хората ще преминават по него в зависимост от своите дела.
Едни ще го преминат за около смигване на окото.
 Други ще се профучат със скоростта на вятъра.
Трети ще се понесат по него, подобно на опитни ездачи върху породисти коне.
Четвърти ще преминат този мост бегом.
 Пети ще преминат по него, крачейки.
А ще има и хора, които ще го преминат пълзешком.
Но ще има и такива, които ще изпадат от моста право в преизподнята на Джехеннема.
Всеки ще го преодолява според зависимостта от своята благочестивост, праведност и боязън от Всевишния Аллах.
 И затова Всевишният Аллах нататък е казал: После Ние ще спасим благочестивите. Всевишният Аллах ще спаси онези, които са изпитвали страх пред Него, изпълнявайки заповедите Му и предпазвайки се от греховете. Що се отнася до тези, които са извършвали грехове, изповядвали са неверието и са причинили вреда на самите себе си, то те останат там в Джехеннема на колене. Причината за това ще е тяхното беззаконие и неверие.
 Именно, тези грехове са ги обрекли на вечно пребиваване в Джехеннема и са ги лишили от надеждата за спасение.
(36) Тефсир на сура Йа син Мекканска. Съдържа 83 айета. 59.
(В този ден ще бъде казано)
“А вие грешници, стойте настрана
 (от праведниците)
 60. Не ви ли повелих, о, синове на Адам, да не се покланяте на шейтана?
Той е ваш явен враг.
61. ( Не ви ли заповядах) да се покланяте само на Мен!
Това е правият път.
62. Той заблуди огромно мнозинство от вас. Нима вие не разбирате това?
63. Това е Джехеннема, който ви бе обещан. 64. Горете Днес в него, защото вие не вярвахте!
 65. Днес Ние ще запечатаме устите им.
А за това, което те са вършили, ще говорят техните ръце и ще свидетелстват техните крака.
66. И ако Ние пожелаехме, щяхме да ги лишим от зрение.
Тогава те щяха да се втурнат и щяха да се надпреварват по пътя.
А нима биха могли да го видят?
67. И ако Ние пожелаехме, на място щяхме да променим техния облик и нямаше да могат нито да вървят напред, нито да се връщат.
/36:59-67/
След споменаване за възнаграждението, което е приготвено за благочестивите праведници, Всевишният Аллах е споменал и за наказанието, което очаква грешниците.
В деня на равносметката  ще им бъде казано: А вие грешници, стойте настрана, т.е. отделете се от правоверните, и не се доближавайте до тях, защото днес вие ще бъдете опозорени пред очите на всички творения, преди да бъдете захвърлени в Огъня.
Всевишният Аллах ще каже на неверниците: Не ви ли повелих о, синове на Адам, да не се покланяте на шейтана?
Той е ваш явен враг.
Нима Аз не ви забранявах, чрез езика на Моите пратеници да не се подчинявате на шейтана?
С тези слова Всевишният Аллах ще укорява нечестивците за неверието и многочислените грехове, всеки, от които се явява подчинение или поклонение на шейтана.
Аллах е предпазил Своите раби от явния враг по най- съвършен начин и е уведомил хората за всичко, към което той призовава, а също така и за опасните последствия от подчинението на шейтана.
 Всевишният Аллах е заповядал на хората:
 Да се покланяте само на Мен!
Това е правият път.
Да се покланят единствено и само на Аллах, да изпълняват Неговите предписания и да се пазят от греховете.
 Всевишният е разяснил, че поклонението и подчинението на Аллах, а така също неподчинението на шейтан, това е правия път. Ала нечестивците не са спазили завета на Аллах и не са се вслушали в Неговите заповеди.
 Нещо повече, те избрали шейтана за свой покровител, и той ги въвлякъл в дълбока заблуда.
Затова в Съдния ден Всевишният Аллах ще каже на тези грешници:
 Той заблуди огромно мнозинство от вас, т.е. много народи.
Нима вие не разбирате това?
 Вие сте били лишени от здрав разум, който е помогнал на правоверните да застанат на истинския път посочен от Повелителя. Здравият разум им е помогнал да възлюбят истината и да възненавидят най- злия враг на цялото човечество.
Ако вие бяхте благоразумни, то не бихте извършили това, което сте сторили.
Вие сте се подчинявали на шейтан, враждували сте с Всемилостивия Аллах и сте отричали срещата със своя Повелител.
Но денят Къямет е настъпил, и вие сте попаднали в бъдещия живот, където всеки човек ще получи възмездие за своите деяния, а вас ще ви постигне люто наказание.
 Това е Джехеннема, който ви бе обещан.
Вие смятахте за лъжа това обещание, но сега може с очите си да се убедите в неговата правдивост.
Многобожниците ще видят из под око огнения Джехеннем, и техните сърца ще се преизпълнят с чудовищен страх.
 Ала този страх ще прерасне в невероятен ужас, когато те чуят, как им заповядат:
 Горете Днес в него, защото вие не вярвахте! Т.е. влезте в него, за да изгорите.
Пламъците на Джехеннема ще ви обхванат от всички страни и ще пронижат вашите тела, поради това че пренебрегнахте знаменията на Аллах, и не повярвахте на Неговите пратеници.
Всевишният Аллах е описал ужасното състояние на неверниците в бъдещия живот. Днес Ние ще запечатаме устите им.
Те не ще могат да отрекат своето неверие и извършените от тях грехове.
А за това, което те са вършили, ще говорят техните ръце и ще свидетелстват техните крака.
Всяка част на тялото ще си признае какви грехове е извършила, защото Всевишният Аллах може да накара всяко нещо да заговори. И ако Ние пожелаехме, щяхме да ги лишим от зрение.
 Тогава те щяха да се втурнат и щяха да се надпреварват по пътя.
А нима биха могли да го видят?
 В Съдния ден грешниците няма да избягат от своята печална участ.
Ако те се опитат да се запътят към моста Сират, по който продължава пътя към Дженнета, то Всевишният Аллах ще ги ослепи, и те няма да намерят пътя към спасението.
И ако Ние пожелаехме, на място щяхме да променим техния облик и нямаше да могат нито да вървят напред, нито да се връщат.
 Ако Всевишният Аллах пожелаеше, то всички части от телата на неверниците биха застинали, и тогава те не биха могли да тръгнат напред, нито да се върнат назад, за да се отдалечат от огъня в Джехеннема.
Те не могат да се спасят от наказанието на преизподнята, защото пътя на спасението ще минава моста Сират, по който ще съумеят да преминат само правоверните.
Само те ще съумеят да видят правия път благодарение светлината на собствената си вяра.
 А що се отнася до неверниците, то те нямат никакъв шанс за спасение от пламъците на огъня в Джехеннема!
Ако Аллах пожелае да ги лиши от тяхното зрение, то те слепешката ще се лутат и няма да намерят пътя към моста Сират и да се задържат на него.
 Ако Аллах пожелае да парализира техните тела, то те въобще не биха помръднали.
Не ще могат да преминат по моста Сират и няма спасение за тях.
 (41) Тафсир на сура Фуссилет Мекканска. Съдържа 54 айета.
30. Наистина онези, които казват:
“Аллах е нашият Повелител!” и следват правия път, меляикетата ще слязат[и ще кажат]:
 “Не се страхувайте и не скърбете, а се радвайте на Дженнета, който ви е обещан!
 31. Ние сме вашите приятели и в земния живот, и в отвъдния.
Ще имате там, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате ¬
32.Такова е угощението от Опрощаващият, Милосърдният.”
/41:30-32/
Всевишният Аллах е съобщил за Своите правоверни раби и с това ги е вдъхновил за още по-предано поклонение и служене на Нему Единственият, казвайки:
Наистина онези, които казват:
 “Аллах е нашият Повелител!” и следват правия път, т.е. правоверните са признали с истинска радост върховенството рубубия на Всевишният Аллах, засвидетелствали са това върховенство и са се подчинили на заповедите низпослани от Всевишният Аллах.
Те са се придържали към правия път, опознавайки го и са претворили в живота си придобитите знания.
 Наистина, такива раби ще бъдат щастливи, както в земния живот, така и след смъртта.
А когато се приближи мигът на раздялата с този свят благородните меляикетата ще слязат[и ще кажат]:
"Не се страхувайте и не скърбете. Меляикетата ще ги зарадват с вестта за блаженството в Дженнета, казвайки им да не се страхуват от това, което ги очаква и да не скърбят по това, което вече е отминало.
Те няма да изпитват отвращение нито към това, което вече се е случило с тях, нито пък към това, което ги очаква занапред.
 А се радвайте на Дженнета, който ви е обещан!"
Вие непременно ще влезете в него, защото обещанието на Аллах е неотменно.
Ние сме вашите приятели и в земния живот, и в отвъдния.
Меляикетата подтикват правоверните да вършат благочестиви дела в този свят и ги правят прекрасни в техните очи, а също ги предпазват от извършването на грехове и предизвикват в техните сърца отвращение към тях.
Освен това, те отправят дуа към Всевишния Аллах за правоверните, и ги поддържат при нещастия и опасности, особено преди смъртта, в мрака на гроба, в деня на равносметката, на моста Сират, които минава над пропастта на Джехеннема.
Те също така ще съпровождат правоверните в Дженнета и ще ги поздравяват с това, което Аллах ги е умилостивил и почел.
Всевишният Аллах е казал:
И ангелите ще влязат при тях от всички врати[казвайки]:“Мир вам, че изтърпяхте!
 И колко прекрасна е Последната обител!”
/13:23-24/
Меляикетата ще възвестят също така:
 Ще имате там, т.е. в Дженнета, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате.
За правоверните в Дженнета ще бъдат приготвени най-различни удоволствия и наслади, които не са виждали очите, за които не са чували ушите, и за които дори не са си представяли хората.
Такова е угощението от Опрощаващият, Милосърдният.
Това щедро възнаграждение и вечно блаженство е угощение от Всевишния Аллах, Опрощаващият прегрешенията на покаялите се и Милосърдният, по Чиято милост хората вършат добри дела, а Той ги приема от тях. Благодарение на Неговата снизходителност правоверните могат да избегнат злата участ, а по Неговата милост те ще бъдат удостоени с желаното възнаграждение.
(57)
Тафсир на сура ал-Хадид Мединска.
 Съдържа 29 айета.
12. В Деня, когато видиш[о, Мухаммед] правоверните мъже и жени с тяхната светлина, устремена пред тях, и в десниците им [тогава ще връчат книгата на техните деяния, и ще им се каже:] “Радостната вест за вас Днес са Градините, сред които реки текат.
 В тях ще пребивавате вечно.
Това е великото спасение.”
13. В този Ден лицемерите и лицемерките ще кажат на правоверните:
 “Почакайте ни, за да придобием от вашата светлина!”
 Ще им бъде казано:
 “Върнете се назад и търсете светлина!”
И ще се въздигне между тях стена с врата. Отвътре ще е милостта, а от външната страна ще е наказанието.
14.[Лицемерите] ще прогласят, питайки:
 “Не бяхме ли с вас?” [Правоверните] ще кажат: “Да, наистина, ала ви изкусиха вашите души и дебнехте, и се съмнявахте, и ви подмамиха вашите мечти, докато се яви повелята на Аллах.
Измамникът ви измами за Аллах.”
15. Днес не ще бъде взет откуп[за избавление от Джехеннема] нито от вас [лицемери ], нито от онези, които не повярваха.
Вашето обиталище е Огънят.
 Той най-добре ви подхожда.
И колко лоша е тази участ!
/57:12-15/
 Всевишният Аллах е подчертал превъзходството на правата вяра и е съобщил, колко щастливи ще са правоверните в деня на въскреението .
В Деня, когато видиш[о, Мухаммед] правоверните мъже и жени с тяхната светлина, устремена пред тях, и в десниците им, т.е. това е денят на въскреението .
 В този ден слънцето ще бъде обвито [в тъма], и ще настъпи лунно затъмнение, а хората ще потънат в мрак и ще се окажат пред моста Сират, поставен над хребета на Джехеннема.
В този мрачен и тежък миг ще видиш, как пред правоверните мъже и жени ще сияе светлината на тяхната вяра.
Колкото по-силна е вярата на раба, толкова по-ярка ще бъде светлината му.
Те ще бъдат зарадвани с най-великата вест и в десниците им [тогава ще връчат книгата на техните деяния, и ще им се каже:]
 “Радостната вест за вас Днес са Градините, сред които реки текат.
В тях ще пребивавате вечно.
Това е великото спасение.”
 О, Аллах! Какво удоволствие ще достави тази вест на правоверните, когато те осъзнаят, че са постигнали най-желаното и прекрасното и са се спасили от всичко зловещо и неприятно!
Когато лицемерите видят светлината на правоверните, които ще се движат към своето спасение по светлината на вярата си, ще застинат вцепенени защото не ще имат светлина и ще се обърнат към правоверните:
 “Почакайте ни, за да придобием от вашата светлина, т.е. почакайте да позаимстваме от вас малко светлина, за да се спасим от мъчителното наказание!”
Ще им бъде казано:
 “Върнете се назад и търсете светлина, ако това въобще е възможно!” В Съдния ден това ще бъде невъзможно.
Между правоверните и лицемерите ще се въздигне стена с врата. Отвътре ще е милостта, а от външната страна ще е наказанието.
От едната страна, където е милостта ще се окажат правоверните, а от другата страна, където е наказанието ще се окажат лицемерите. Лицемерите ще въззоват към правоверните, молейки ги за помощ и състрадание, казвайки:
 “Не бяхме ли с вас?”
 Не прекарвахме ли заедно с вас времето си на земята?
 Нима не засвидетелствахме “Ля иляхе илля Аллах”- “Няма друго божество, освен Аллах”?
Нима не извършвахме намаз, и говеехме и воювахме по пътя на Аллах, и правехме всичко, което вие правехте?
[Правоверните] ще кажат: “Да, наистина, ала ви изкусиха вашите души и дебнехте, и се съмнявахте, и ви подмамиха вашите мечти, докато се яви повелята на Аллах.
Измамникът ви измами за Аллах.”
 Да в земният живот вие бяхте с нас и на пръв поглед вършехте всичко, което и ние, ала всички ваши постъпки не бяха искрени.
Във вашите сърца нямаше нито вяра, нито праведни и искрени намерения.
Вие се съмнявахте в словата на Аллах, Който не прощава подобно съмнение.
Вие се утешавахте с надеждите, че може и без твърдото убеждение да се сдобиете с всичко, което е обещано на правоверните, и това е продължавало докато при вас не се е явила смъртта.
 Измамникът ви измами за Аллах.
Това е шейтана, който съблазни и украси в очите ви неверието и съмнението, а вие му се доверихте и повярвахте на неговите думи и обещания.
Днес не ще бъде взет откуп[за избавление от Джехеннема] нито от вас [лицемери ], нито от онези, които не повярваха.
 Ако у вас лицемери и неверници, е имало толкова злато, колкото е златото на цялата земя, или дори двойно повече, то все едно не бихте се откупили от наказанието на Джехеннема и вашето обиталище е Огънят.
Той най-добре ви подхожда.
 Днес Огънят ще ви погълне, и вие вечно ще пребивавате в него.
 И колко лоша е тази участ!
Всевишният Аллах е казал:
 А онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна.
А откъде да знаеш ти какво е тя?
Пламтящ огън.
/101:8-11/
Когато застанем пред Най-Справедливия и Безпристрастен Съдия и от този изпит ще зависи нашата вечност.
От Абу Барза Надля Ибн Убейд ал-Аслами (ра) , се предава, че Пратеникът на Аллах(а) , е казал:
 “В Съдния Ден раба няма да мръдне от мястото си, докато не бъде питан за живота му:
как го е прекарал?, и за знанието му:
 за какво го е използвал?, и за неговите пари:
как ги е спечелил и за какво ги е похарчил?, и за неговото тяло:
 как го е използвал?”
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който е казал, че това е: “хасен и сахих хадис”/
От Абу Саид ал-Худри (.а..) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с..) , е казал:
 “Когато правоверните се спасят от огъня(има се предвид, след като благополучно преминат по ас-Сират над пламъците на Джехеннема) те ще бъдат спрени на моста между Дженнета и Джехеннема (има се предвид, тази част на моста ас-Сират, която непосредствено лежи до Дженнета), където (хората) ще поискат наказание един на друг за онези несправедливости, на които (са били подлагани) в този свят; когато те бъдат очистени и избавени (от греховете), ще им бъде позволено да влязат в Дженнета, и кълна се в Този, в Чиято Длан е душата на Мухаммед, всеки от тях ще намери своето жилище в Дженнета много по-лесно отколкото би намерил своя дом на този свят!”
 /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Сахих ал-Бухари”1057. (2440)./
От Айша (р..а.) , се предава :
 Аз попитах Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , за словата на Всевишният и Всемогъщ Аллах:
В Деня, когато земята ще бъде сменена с друга земя, както и небесата.
/14:48/
 О, Пратенико на Аллах! Къде ще бъдат хората в този ден?"
Той (с.а.с.) , отговорил:
 "Върху ас-Сират (моста над Джехеннема)".
/Този хадис е сведен от Муслим с неговия сборник “Сахих Муслим”2791./
В двата сборника “Сахих” е сведен хадис, предаден от Абу Хурейра (р.а.)  в който се съобщава:
 “Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
 “Над Джехеннема ще бъде прехвърлен мост, по който първи аз ще премина заедно с членовете на моята общност.
В този ден никой, освен пратениците, няма да произнесат нито една дума, а пратениците ще зоват:
" Спаси, спаси!"
/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим 182-0./
 От Абу Саид ал-Худри (р.а.) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:
".. А след това над Джехеннема ще бъде прехвърлен мост, и ще бъде разрешено застъпничеството и те (пратениците на Аллах) ще започнат да зоват:
" О, Аллах! Спаси, спаси!" Хората попитали:
" О, Пратенико на Аллах! А що за мост е това? "
Той (с.а.с.) , отговорил:
" Върху него ще има бодли, шишове и тръни, подобни на бодилите на растението са'дан.
 Една част от правоверните ще преодолеят този мост със скоростта на взора, други подобно на мълния, трети подобно на вятър, четвърти подобно на птиците, а някои подобно на опитни ездачи върху породисти коне.
А ще има и хора, които ще го преминат пълзешком. Мюсюлманите ще се спасят, а онзи, който се надраска от тези бодли, ще изпадне в пламъците на Джехеннема ".
/Този хадис е сведен от Муслим с “Сахих Муслим” 195./
 И Всевишният Аллах знае най-добре!

Иджтихад: това представлява съждение в Исляма, основано на Свещения Коран и Благородната Сунна.

Буквалното разбиране на думата иджтихад (араб. اجتهاد‎) означава пределно усърдие или усилие за постигане на целта.
В религиозната ислямска терминология иджтихад означава пределно усърдие или усилие при формулирането на мнения или обявяване на правово заключение по някакъв въпрос, относно който няма ясно указание в Свещения Коран, Благородната Сунна, къяс и иджма.
 Това се осъществява чрез интерпретация на текстовете от тези източници и извличане от тях на нови правови норми.

Иджтихадът, това е инструмент, който е даден на мюсюлманите наред със Свещения Коран и Благородната Сунна, за да могат те да намерят решенията на всички поставяни пред тях въпроси и през всеки исторически период. Именно, иджтихадът обезпечава на Исляма гъвкавост и динамика.

 Ученият, който се занимава с иджтихад, се нарича муджтахид.
 Той трябва да притежава обширни познания и да отговаря на определени нравствени критерии, приети в религията.

Терминът “иджтихад” не се среща в Свещения Коран, указания за него обаче има в Благородната Сунна от хадисите на Пратеникът на Аллах (с.а.с.)

Например, в сборниците на имам Ахмед Ибн Ханбал, ат-Тирмизи, Абу Дауд се свежда хадис, в който Пратеникът на Аллах (с.а.с.), назначавайки Муаз Ибн Джабал за съдия в Йемен, го попитал по какъв начин ще издава решения.
 Муаз му отговорил, че той ще го прави на основание на Свещения Коран и Благородната Сунна на Пратеника на Аллах (с.а.с)
 Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.), го попитал, какво ще прави, ако не намери буквално решение на проблемите в тези източници, и Муаз му отговорил, че ще направи иджтихад - тоест, ще оповести решение основаващо се върху анализа на Откровения на Всевишният Аллах.
И Пророкът (с.а.с.) , одобрил този отговор.

Иджтихадът се явява или обявяване на независими решения непосредствено от Свещения Коран и Благородната Сунна, които са първоизточниците, или пък приложение на вече решени от предшествениците проблеми. Независими решения от Свещения Коран и Благородната Сунна са извличали сподвижниците на Пророкът (с.а.с.) , а така също табиините и таби табиините и основоположниците (четирите имами) на мезхебите в Исляма, които са систематизирали положенията в мюсюлманското право.
След III век по хиджра почти всички основни правови проблеми са били систематизирани и решени.
В тази връзка трите основни и най-многочислени правоверни сунитски юридически школи (мезхеби) – ханефитската, маликитската и шафиитската са стигнали до единодушно мнение, че по-нататъшното продължение на иджтихада по вече решени правови проблеми повече не е целесъобразно. Иджтихадът в тези мезхеби се явява вече закрит(затворен).
Неговата “затвореност” обаче не се отнася за новите проблеми, които могат да възникнат в течение на времето.
Решението на тези нови проблеми трябва да съответства на традициите на конкретната правова школа и да се основава на тази методология.
Затварянето на иджтихада не е бил признат от най-малочислената сунитска юридическа школа (мезхеб) - ханбелитския, а така също и от шиитите и захиритите.
При тези школи иджтихад по всички проблеми е открит.
Иджтихад не може да се прилага по онези айети от Свещения Коран или хадиси, смисъла на които е ясен и еднозначен, а така също и по проблемите, за които има иджма.
 Иджтихад се прилага само по отношение на проблеми, по които е невъзможно да се извлекат еднозначни решения първоизточниците Свещения Коран и Благородната Сунна.
Като при необходимост, е разрешено да има прибягване не само до преките доводи от Свещения Коран и Благородната Сунна, но и до кияс, истихсан, урфу и други алтернативни правови методи

Муджтахидите са длъжни да притежават следните изисквания:
1. Владение до съвършенство на арабски език. Това е необходимо във връзка с това, че всички оригинални текстове на ислямските първоизточници Свещения Коран и Благородната Сунна низпослани от Всевишният Аллах и са записани, именно на този език;
 2. Знание на Свещения Коран и владеене на науките свързани с него.
При което не е задължително условие да се знае Свещения Коран наизуст, но е необходимо да има понятие за тълкуванията тефсири, отменените и отменящите айети и т.н.;

 3. Знание на Благородната Сунна и всички науки свързани с нея.
Знанието на голямо количество от хадиси наизуст не е задължително, обаче и тук е необходимо да се знаят коментарите към хадисите, които са били направени от сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, авторитетните улеми, а така също да се ориентира в тяхната хронология, веригата разказвачи и т.н.;

 4. Знание на различните проблеми, по които съществува иджма на общността.
Нужно е също така да се знае, по кои проблеми съществуват различни мнения;
5. Знание на кияс - метода за обявяването на правовите предписания по аналогия с вече решените проблеми, при условие, че тази аналогия се опира върху доводите на Свещения Коран Благородната Сунна;

6. Ясното разбиране на поставените цели и задачи при решение на правовите проблеми;
7. Способността ясно да се разграничават верните мнения от неверните;
8. Да има искрена вяра в Аллах и праведни намерения при решението на всеки проблем. Муджтахидите, които притежават горепосочените качества, се наричат мутлак-муджтахиди (способни да издават независими правови решения).
Те действат само на основание, което им дават техните собствени изследвания по всички правови проблеми и не ползват готовите решения на другите муджтахиди.
При това не се допуска от тяхна страна да има слабо знание или незнание на каквито и да било специфични проблеми.
Също така е позволено изучаване решенията на проблемите от другите муджтахиди и тяхното развитие.

Всички муджтахиди се разделят на седем категории:
1. Муджтахиди в Шариата.
Това са споменатите по-горе мутлак-муджтахиди, към които принадлежат основатели на мезхебите - Абу Ханифа, Малик Ибн Анас, Мухаммед Ибн Идрис аш-Шафий, Ахмед Ибн Ханбел и други;

2. Последователите на мутлак-муджтахидите. Това са учениците и последователите на основателите на мезхебите, които като цяло са се придържали към пътя на своите учители, но са могли да имат и противоположни мнения по отделните въпроси.
Към тази категория се отнасят, например от ханефитския мезхеб Абу Юсуф, Мухаммед Ибн Хасан аш-Шейбани или от маликитския мезхеб Абдурахман Ибн Касим, Ибн Вахб и други.;

 3. Муджтахиди в мезхеба, които продължават методологията и аргументацията на основатеите на мезхеби и не им противоречат. Те обаче, могат да правят разбор на възникналите нови проблеми като отчитат традициите на мезхеба.
Към тях се отнасят такива муджтахиди като ат-Тахави, Сархаси или Кархи;

4. Муджтахиди на предпочитаното мнение.
 Те могат от множеството различни фетви от мезхеба и да изберат най-предпочитаното за всеки конкретен случай.
Разликата с предишните категории при тях е малка;

 5. Муджтахиди притежаващи способността да вземат решения основавайки се върху обоснования довод от преданията.
 6. Хафизи и мукаллиди.
Те са последователи на другите муджтахиди и добре правят разбор в доказателствата на своите предшественици.