От Абду-л-Азиз Абдулла ибн Баз
– за всеки, който иска да извършва молитвата така, както я е извършвал Пророка (с.а.с.), в съответствие с казаното от него (в хадиса):
„Молете се, както виждате мен да го правя“
(Ал-Бухари).
1. Необходимо е да се извърши малкото обмиване (уду), както Аллах Всевишния е повелил, Хвала на Него:
„О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените.
И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си.
Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас.
Дано сте признателни!“
(5: 6).
Пророка (с.а.с) е казал:
„Няма молитва без очистване“
(Ал-Бухари).
2. Молещия се трябва да се обърне в посока кибла, т.е. към Кааба (независимо къде се намира), с намерение (нийа) в сърцето си за изпълнение на задължителна или на допълнителна молитва.
При това той не трябва да произнася намерението си на глас, в съответствие със сунната на Пророка (с.а.с) и сподвижниците му, които не са казвали нийат на глас.
В съответствие със сунната молещия се трябва да постави преграда (сутра) пред себе си на мястото, на което прави молитвата (за да се ориентират другите и да не пречат), като дали е колективна молитва след имам или на сам човек, не се указва с разпореждане на Пророка (с.а.с).
3. Молещия се произнася думите за възвеличаване на Аллах (такбир):
„Аллах е най-велик“ (Аллаху Акбар), като трябва да гледа към мястото, където ще постави челото си при извършване на поклона на земята (суджуд).
4. При произнасяне на такбир, молещия се вдига китките на ръцете си, с длани напред, до нивото на раменете или до ушите.
5. След това се слагат ръцете пред гърдите, като дясната китка е върху лявата.
това се потвърждава от хадис, предаден от Уаил ибн Хаджар и Кубайс ибн Халяб Ат-Тайи, от баща му
(Аллах да е доволен от тях).
6. Съгласно сунната молещия се чете встъпителни думи (истифах):
„О, Аллах!
Отдалечи ме от греховете ми, както си отдалечил изтока от запада!
О, Аллах, пречисти ме от греховете ми, както се почиства от мръсотия бяла дреха!
О, Аллах, отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!“
(Аллахумма ба'ид байни уа байна хатайа-йа кяма ба'атта байна-л-машрики уа-л-магриб,
Аллахумма наккини мин хатайа-йа кяма йунакка-с-саубу-л-абйаду мина-д-данас,
Аллахумма хсилни мин хатайа-йа би-с-талджи уа-л-ма и уа-л-барад).
Може вместо това да се каже:
„Пречист си Ти, о, Аллах, и хвала на Теб!
Благословено е Твоето име и е всевишно Твоето величие. Няма друг бог освен Теб!“
(Субханакая-Ллахумма уа би-хамдик,
уа табарака-смук, уа та'аля джаддук, уа ля иляhа гайрук).
След това молещия се казва:
„Търся убежище при Аллах от прокълнатия сатана, с името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“
(А'уду би-Ллахи мина-ш-шайтани-р-раджим, бисми-Ллахи-р-Рахмани-р-Рахим)
и казва сура „Откриване“ (Ал-Фатиха), съгласно хадиса на Пророка (с.а.с.):
„Няма молитва от този, който не е казал Фатиха на Книгата“.
(Това озн.,че молитвата няма да е приета, ако не бъде прочетена първата сура от Корана).
След тази сура се казва „Амин“, това се произнася в случая, когато молитвата се казва на глас
(сутрешната – фажр, вечерната – магриб, нощната – 'иша, допълнителната през Рамадан – тарауих, а също и петъчната – джума'),
след което молещия се казва това, което знае от Корана.
7. След това изпълнява поясния поклон руку':
прав казва такбир, като вдига китките си с длани напред на нивото на раменете или на ушите, както от началото на молитвата, после извършва поясен поклон, като накланя горната част на тялото си напред така, че главата му да бъде на нивото на кръста, поставя дланите си на коленете и постигайки устойчивост в това положение казва:
„Пречист е Великия ми Господ!“, като най-добре е думите да се кажат три пъти или повече.
Също е желателно (мустахаб) заедно с това да се каже: „Пречист си ти, о, Аллах, Господи наш, хвала на Теб!
О, Аллах, опрости ме!“
(Субханака-Ллахумма, Раббана уа би-хамдик, Аллахумма гфир ли).
8. Изправяйки се след руку', вдигайки китките на ръцете до раменете или до нивото на ушите, казва:
„Аллах чува онзи, който го прославя“
(Сами'а-Ллаhу лиман хамидаh).
Ако молитвата е колективна, тези думи се казват от имама. Напълно изправил се молещия се казва:
„Господи наш, за Теб е прославата, прослава честта, блага, благословена!“
(Раббана уа лякя-л-хамду, хамдан катиран, тайибан, мубаракан фих).
Ако молещия се е зад имам, то не казва думите
„Аллах чува онзи, който го прославя“, но казва изправен: „Господи наш, слава на Теб“
(Раббана уа лякя-л-хамд)
и всичко останало, както е казано по-горе.
желателно е молещия се след руку' да сложи ръце на гърдите си, както по време на стоенето (кийам) до руку'. Това се потвърждава от хадис, предаден от Уаил ибн Хаджр и Сахл ибн Са'д (Аллах да е доволен от тях).
9. Извършване на поклона на земята (суджуд):
произнася се такбир, отпускат се коленете на земята преди ръцете, ако е възможно
(ако е трудно, може първо да се облегнете на ръце),
като палците на краката са обърнати в посока кибла, пръстите на ръцете са прибрани.
Седем части на тялото е задължително да опират земята: челото и носа, двете длани, двете колене и краищата на пръстите на двата крака.
(По време на суджуд молещия се не допира лактите в бедрата, корема не трябва да е опрян о бедрата и бедрата от прасците, което съответства на казаното от Пророка (с.а.с):
„Заставайте извити в суджуд и нека никой от вас не разперва лактите си подобно на куче“.
В суджуд се произнася :
„Хвала на моят Господ Всевишен!“
(Субхана Раббиа-л-А'ля),
повтаря се три пъти или повече.
Желателно е да се каже:
„Пречист си Ти! О,Аллах, господарю наш, хвала на Теб!
О, Аллах, опрости ме!“
(Субханака Ллаhумма, Раббана уа бихамдик,
Аллахумма гфир ли).
След това, в суджуд, може да помолите Аллах, да се обърнете към Него с молба (ду'а), съгласно казаното от Пророка (с.а.с):
„Ще се отнася до поклона в кръста, тогава прославяйте Аллах, а що се отнася до земния поклон – бъдете усърдни в молбите, защото това (положение) е най-добро за да се отговори на молбите ви“
(Муслим).
Молещия се може да моли Аллах за себе си и за други мюсюлмани за добрина в този и другия живот, независимо дали молитвата е била задължителна или допълнителна.
10. Вдигайки глава, се казва такбир, подгъва лявата пета под себе си и сяда на нея, оставя дясното стъпало – вертикално с опора на пръстите, поставя дланите на коленете и казва:
„Господи, опрости ме!“
(3 пъти).
О, Аллах, прости ми, смили се над мен, дай ми средства за пребивание, излекувай ме и ме напъти по правия път, помогни ми!“
(Рабби гфир ли - 3 пъти, Аллахумма гфир ли уа рхамни уа рзукни уа 'афини уа хдини уа джбурни).
Молещия се трябва да е застанал в спокойно и устойчиво положение, в равновесие, в спокойствие, без да бърза, както и при изправянето след поклона руку', както Пророка (с.а.с) удължавал стоенето си – кийам, след руку' и седенето (джулюс) – между два суджуда.
11. Изпълнява се втория суджуд, произнася се такбир, като се прави същото, като при първия суджуд.
12. След суджуда, вдигайки глава, се произнася такбир. След което за малко се оставя в джулюс, както между два суджуда и това се потвърждава като правилно от мненията на учените.
Ако пропуснете това седене, няма грях.
При него няма споменавания (зикр) или ду'а.
След това молещия се се изправя, опирайки се на коленете си, ако може, а ако е трудно, се опира на земята с ръце. След това чете Ал-Фатиха и това, което може от Корана.
Продължава с всичко, което се прави в първия рака'ат.
Не трябва стоящия зад имам да го изпреварва в движенията, както Пророка (с.а.с) е предупредил за това общността си, че е нежелателно движенията да се правят в синхрон с имама.
Съгласно сунната, действията са след тези на имама, без закъснение и след подаването им на глас, в съответствие с казаното от Пророка (с.а.с):
„Имама е назначен да ръководи, затова не му противоречете, ако произнася такбор, то и вие повторете такбир, и когато прави поясен поклон, и вие го правете, а когато произнася:
„Чул Аллах този, който Го прославя“, вие кажете: „Господи наш, слава на Теб“, и когато прави поклон на земята, то и вие го правете“.
(Хадиса е съгласуван.
Привежда се от Ал-Бухари и Муслим).
13. Ако молитвата се състои от два река'та, като фажр, джума' и празничната, то след втория суджуд се садя в джулюс, дланите се поставят на коленете, пръстите на дясната ръка са в юмрук, без показалеца, който свидетелства единобожието
(извършвайки движения с него).
Също така може да се свият в юмрук малкия и безимения пръст, а средния да докосва палеца, образувайки кръг и показалеца да указва единобожие, а лявата длан да стои върху лявото коляно с разперени пръсти.
Това се счита правилно, т.к е потвърдено от две описания. За предпочитане е да се запази положението на ръцете и така да се каже свидетелството (ташахуд) и благослова за Пратеника (с.а.с):
„Почитания пред Аллах, и дуа, и добри дела!
Мир за теб, о, пророче, и милосърдие от Аллах, и благодат от Него!
Мир за нас и за праведните раби на Аллах! Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник!
О, Аллах, благослови Мухаммед и семейството на Мухаммед, както си благословил Ибрахим и рода на Ибрахим!
Ти си преславен, велик.
О, Аллах, дари благодат на Мухаммед и на семейството на Мухаммед, както си дарил благодат на Ибрахим и на рода на Ибрахим!
Ти си преславен,велик“.
(Ат-тахийату ли-Ллахи уа-с-саляуату уа-т-таийбат, ас-саляму 'аляйкая айиуhа-н-набийу уа рахмату-Ллахи уа баракятух, ас-саляму 'аляйна уа 'аля 'ибади-Ллахи-с-салихин, ашхаду алля иляха илля-Ллах уа ашхаду анна Мухаммадан 'абдуху уа расулюх.
Аллахумма салли 'аля Мухаммадин уа 'аля али Мухаммад, кaма салляйта 'аля Ибрахима уа 'аля али Ибрахим, иннакя Хамиду-м-Маджид, уа барик 'аля Мухаммадин уа 'аля али Мухаммад, кама баракта 'аля Ибрахима уа 'аля али Ибрахим, иннакя Хамиду-м-Маджид).
След това молещия се моли Аллах за помощ от четири неща:
„О, Аллах, моля те да ме опазиш от мъчението в гроба и от мъчението в джехеннема, и от изпитанието на живота и смъртта, и от злото изпитание на лъжливия месия Ад-деджжал!“
(Аллахумма, инни а'уду бика мин 'адаби-л-кабри уа мин 'адаби-л-джаханнам уа мин фитнати-л-махйа уа-л-мамат уа мин шарри фитнати-л-масихи-д-даджжал).
След това моли за добро в този и другия живот.
Може да се моли за родителите или за други мюсюлмани, в това няма нищо лошо, независимо дали молитвата е била задължителна или допълнителна.
После се иавършва приветствие (таслим), като надясно и наляво се произнася:
„Мир вам и милосърдие от Аллах“
(Ас-саляму 'аляйкум уа рахмату-лла).
14. Ако молитвата е от три рака'ат, като вечерната (магриб), или от четири, като обедната (духр), следобедната (аср) или нощната ('иша), произнася се горепосочения ташахуд заедно с благослова на Пророка.
След това молещия се трябва да стане, опирайки се на колена, вдига ръцете си до гърдите и казва такбир, слага ръце на гърдите, както и до това време и чете само сура Ал-Фатиха.
В 3 и 4 рака'та молитва понякога може след Ал-Фатиха да се прочете още нещо от Корана.
В това няма нововъведения (бид'а), потвърждението се намира в казано от Пророка (с.а.с.), предадено от Абу Саид (Аллах да е доволен от него).
След завършването на третия рака'ат в магриб или след четвъртия в духр, аср или 'иша, се произнася ташахуд и благослова на Пророка (с.а.с.) и се моли Аллах за опазване от мъчението на Ада, мъчението на гроба, от изкушенията на живота и смъртта, и от изкушенията на антихриста, а също се правят много ду'а, като:
„О.Аллах, помогни ми да Те споменавам,
да Ти благодаря и добре да Ти служа“
(Аллахумма а'инни 'аля дикрика уа шукрика уа хусни 'ибадатик).
И подобни на тях.
След това молещия се произнася таслим:
„Мир вам и милосърдие от Аллах“.
И казва:
„Моля Аллах за прошка“
(Астагфиру-Ллах) (3пъти) и:
„О,Аллах!Ти си мира и от Теб е мира!
Благословен си Ти, Владетелю на величието и почитта!Няма дрог бог освен Аллах, няма Той съдружник.
Негови са царството и славата.
Той за всяко нещо има сила.
О, Аллах, никой не може да възпре онова, което Ти си дал и никой не може да даде онова, което Ти си възбранил.
Не ще бъде от полза при Теб почитта на почитания.“
(Аллахумма антас-саляму, уа минкас-саляму, табаракта я далджаляли уал-икрам.
Ля иляха илла-ллаху уахдаху ля шарика лах, лахул-мулку уа лахул-хамду уа хууа аля кулли шайин кадир. Аллахумма ля маниа лима аатайт, уа ля мути лима манаат, уа ля йанфау далджадди минкал-джадд).
Също така молещия се възхвалява Аллах:
„Хвала на Аллах“ (Субхана-Ллах)
– тасбих, прославя:
„Слава на Аллах“ Ал-хамду ли-Ллах)
– тахмид и възвеличава:
„Аллах е най-велик“
(Аллаху акбар)
– такбир, по 33 пъти на 100-я път казва:
„Няма друг бог освен Аллах, Един е Той, няма съдружник! Негови са царството и славата!
Той за всяко нещо има сила!“
(Ля иляха илля-Ллах, уахдаху ла шарика лах,
лаху-л-мулку уа лху-л-хамду уа хуа 'аля кулли шайин кадир),
а след края на всяка молитва се казват аят-л-курси
(сура Ал-Бакара, 2:255),
сура „Пречистването“ (Ал-Ихлас),
„Разсъмването“ (Ал-Фаляк)
и „Хората“ (Ан-Нас).
Желателно е повтарянето на тези три сури по три пъти след фажр и магриб, в съответствие със сахих хадис и след това е желателно да се добави:
„Няма друг бог освен Аллах, един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата.
Той съживява и Той умъртвява.
Той за всяко нещо има сила“
(Ля иляха илла-ллах уахдаху ля шаррика лах,
лахул-мулку уа ла-хул-хамду юхйи уа юмиту уа хууа аля кулли шайин кадир),
като това се пвтаря 10 пъти, това също има своето потвърждение от думите на
Пророка(с.а.с).
Ако молещия се е имам, той обръща глава към хората след думите:
„Моля Аллах за прошка“ – 3пъти и:
„О,Аллах! Ти си мирът и от теб е мирът!
Благословен си Ти, Владетелю на величието и почитта!“ След това се правят споменатите зикр.
За всичко това указват множество хадиси, сред които е един предаден от Айша (р.а.), приведен от Муслим.
Всички тези зикр се смятат за сунна, а не задължителни (фард).
И, желателно е, всеки мюсюлманин и мюсюлманка да спазват дванайсетте допълнителна рака’ат.
Това са:
4 преди духр и 2 след това, 2 след магриб, 2 след ‘иша, 2 преди фажр, защото Пророка (с.а.с) ги е съблюдавал, те се наричат установени молитви (рауатиб).
В сахих, предаден от Муслим от Умм Хабиба (р.а.) се казва, че Пророка (с.а.с):
„Който прави доброволно дванайсет рака’ат през деня и нощта, за него ще бъде построен дом в Рая“.
Що се отнася до пътуването, Пророка (с.а.с) оставял сунната на духр, магриб и ‘иша, но е спазвал сунната на фажр и молитвата уитр.
Той е най-добрия пример за нас, за което ни казват и думите:
„Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден,
и често споменава Аллах“.
(Коран, 33:21).
Аллах – от Него е успеха.
Аллах да благослови и с мир да дари нашия пророк Мухаммед ибн Абдуллах, неговото семейство, сподвижниците му и тези, които ще следват неговия път до Съдния ден.
Генерален муфти на Кралство Саудитска Арабия,
глава на Комисията на учените и Управление по научни изследвания.
Абдул-Азиз ибн Абдулла ибн Баз.
Материалите са взети от
