Преводът е осъществен от Книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз” издадена от “Мактаба ал-Маариф” гр. Рияд Кралство Саудитска Арабия 1410/3 по Хиджра/Октомври 1989г./
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
تلخيص أحكام الجنائز
مكتبة المعارف الرياض 3/1410هـ
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
ПРЕДИСЛОВИЕ
Наистина, хвалата принадлежи на Аллах! Ние възхваляваме Аллах и търсим помощ и опрощение от Него. Прибягваме към защитата на Аллах от злините в душите ни и прегрешенията в делата ни. Когото Аллах напъти в правия път, никой не може да го отклони, и когото Аллах отклони от правия път, никой не може да го насочи във верния път. Свидетелствам, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах! Един е Той и няма съдружници! Свидетелствам също така, че Мухаммед е Негов раб и пратеник!
О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!/3:102/
О, хора! Бойте се от своя Повелител, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и не прекъсвайте родствените връзки! Наистина Аллах ви наблюдава./4:1/
О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление./33:70-71/
Нататък: فَإنَّ أصْدَقَ الْحَدِيثِ كِتَابُ اللهِ وَ خَيْرُ الْهَدْيِ هَدْيُ مُحَمَّدٍ (صَلَّي اللهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّم)، وَ شَرُّ الاُمُورِ مُحْدَثَاتُهَا وَ كُلُّ مُحْدَثَةٍ بِدْعَةٍ وَ كُلُّ بِدْعَةٍ ضَلاَلَةٍ وَ كُلُّ ضَلاَلَةٍ فِي النَّارِ. “Най-вярното слово е Книгата на Аллах, а най-правилното напътствие [за религията] е напътствието на [пророка] Мухаммед. Най-лошото дело е нововъведението [бид’а] в религията. Всяко нововъведение [бид’а] [в религията] e заблуждение, а всяко заблуждение води в Огъня на Джехеннема.”/Муслим (2/582), ан-Насаи (3/104), Ибн Маджа (1/352) ат-Тирмизи (2/12) Съобщения със същия смисъл са били предадени чрез Джабир-Ахмед, чрез ал-‘Ирбад Ибн Сарий-Абу Дауд и чрез Ибн Месуд-Ибн Маджа./
Всемогъщият и Велик Аллах е казал: Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението. Той за всяко нещо има сила. Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия!/67:1-2/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Какво общо имам аз със земния живот? На този свят аз съм като пътник, който се намира на сянка под дърво, и след като си отдъхне го напуска.”/Този хадис е достоверен и е сведен в “Тахридж фикхи ас-сирати лильгазали” (стр.478) и в “ал-Ахадис ас-Сахиха ном.438, затова съм го цитирал в своята книга “Сахих ал-Джамиа ас-Сагир уа зиядетихи”./
Наистина, погребалните обреди в Исляма са най-добрите от всички съществуващи обреди за погребението. Те превъзхождат обредите на заблудените общности и народи, защото включват в себе си хубаво отношение към умрелите и по най-прекрасен начин ги представят пред Всевишния Аллах.
Правила
(1)
Правила отнасящи се до болния
Болният е длъжен с доволство да се отнася към предопределението на Аллах, той трябва да проявява търпение по отношение на своята съдба, не бива да губи надежда към своя Повелител, защото това ще е добро за него. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Удивително е положението на правоверния! Всичко, което се случва с него е добро. Това не е дадено на никой друг, освен на правоверния. Ако го постигне радост, той благодари [на Аллах] и това става добро за него. И дори ако го постигне вреда, той търпи, и това става добро за него.” И е казал още салляллаху алейхи ве селлем: “Когато някой от вас умира, нека мисли само хубаво за Всевишният Аллах.” /Тези два хадиса са сведени от Муслим, ал-Бейхаки и Ахмед./
Болният е длъжен да бъде между страха и надеждата за опрощение. Трябва да се страхува от наказанието на Аллах за своите грехове, и да търси милост [и опрощение] от своя Повелител. В хадис от Анас се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, влязъл при един младеж, когато той бил на смъртно легло и го попитал: “Как се чувстваш?” Младежът отговорил: “Кълна се в Аллах! О, Пратенико на Аллах, наистина аз се надявам на милост от Аллах! И наистина, страхувам се за греховете си. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако при подобно състояние в сърцето на раба се съберат тези две чувства, то Аллах непременно му дарява онова, на което той се е надявал и го защитава от онова, от което се опасява”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи с надежден иснад, както и от Ибн Маджа и Абдуллах Ибн Ахмед в “Заваид аз-зухд” стр.24/25 и от Абу ад-Дунйа, както и в “ат-Таргиб 4/141./
Независимо от тежестта на болестта, болният не трябва да желае смъртта си. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас при, каквито и да са обстоятелства не си пожелава смърт, заради постигналото го нещастие, а ако това стане неизбежно за [човека] то нека той да каже:“О, Аллах! Остави ме жив, докато живота ми бъде добро за мен, и ми отреди да умра, ако смъртта е по-добра за мен!” /Аллахумме, ахййи-ни ма кянати-ль-хаййату хайран ли, ва таваффа-ни иза кянати-ль-вафату хайран ли/.
Ако на болният са останали някакви задължения спрямо други хора, които той трябва да изпълни по отношение на тях, то той трябва да ги изпълни, ако това е възможно, или пък да ги завещае за изпълнение на други, както Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се стори.
Непременно трябва да се избързва с изготвяне на завещанието, съгласно словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “Не e позволено на мюсюлманина, притежаващ нещо, което може да завещае, и да прекара две нощи, без съставено завещание.” Ибн Омар е казал: “Не мина и една нощ, откакто чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да изрича това, и вече разполагах със завещанието си”. /Този хадис е сведен от Муслим и ал-Бухари, както и от авторите на сборниците “Сунан” и от други./
Болният е длъжен да напише завещание за своите близки [роднини], които не могат да го наследят, в съответствие със словата на Всевишния Аллах: Когато смъртта надвисне над някого от вас и той остави добро след себе си, то на него е предписано да го завещае на двамата родители и на близките роднини според обичая. Това е дълг за онези, които се страхуват от Аллах./2:180/
Болният е длъжен да завещае една трета от своето имущество, но не повече от това. За предпочитане е неговото завещание да е под този размер, съгласно хадис предаден от Саад Ибн Абу Ваккас радияллаху анху, който е съобщил: “ Бях заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по време на прощалния Хадж. Аз се разболях така, че едва не умрях. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме посети и аз му казах: “О, Пратенико на Аллах! Имам много имущество, а нямам наследник, освен дъщеря ми. Мога ли да разпределя две трети от моето имущество?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговори: “ Не!” Аз попитах: “А половината мога ли?” Той каза: “ Не!” Аз попитах: “А една трета мога ли?” Той каза: “Една трета, дори това е много. О, Саад! По-добре е да оставиш твоите наследници богати, отколкото нещастни и протягащи ръка към хората” [и той направил жест на просеща ръка]. O, Саад! Ще бъдеш възнаграден за всяка сума, която пожертваш за милостиня, желаейки с това Лика на Всевишния Аллах. [Ще бъдеш възнаграден] дори и за всеки залък, който си сложил в устата на жена си.” Саад Ибн Абу Ваккас продължил: По този начин Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, позволи да се завещава една трета част от имуществото.”/Този хадис е сведен от Ахмед (1524) и от двата шейха Муслим и ал-Бухари с двете допълнения от Муслим и авторите на сборниците “Сунан”./
Ибн Аббас радияллаху анху, е казал: “Бих искал хората да препоръчат в техните завещания по-скоро една четвърт отколкото една трета, тъй като Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Една трета, дори това е много.”/Този хадис е сведен от Ахмед(2029 и 2076), Муслим, ал-Бухари, ал-Бейхаки, както и от други/
По време на завещанието трябва да присъстват двама справедливи [честни] мюсюлмани. Ако не се намерят мюсюлмани е разрешено свидетелите да бъдат и не мюсюлмани. При условие че има съмнение в тях могат да бъдат накарани да се закълнат в съответствие с разяснението от словата на Всевишния Аллах: О вие, които повярвахте! Когато се яви при някого от вас смъртта, да свидетелстват помежду ви по време на завещаването двама справедливи мъже от вас или други двама не от вас, ако сте странствали по земята и ви е сполетяла бедата на смъртта. Задръжте ги след молитвата намаз и да се закълнат в Аллах, ако се съмнявате: “Не ще продадем това за никаква цена, дори ако е за роднина, и не ще потулим свидетелството на Аллах. Иначе да сме от грешниците.” А ако се разкрие, че са извършили грях [с лъжесвидетелство], местата им да заемат други двама измежду най-близките [наследници], чието право е било ощетено. И ще се закълнат в Аллах: “Наистина свидетелството ни е по-вярно от свидетелството им и не престъпваме. В противен случай сме от угнетителите.” Да се постъпи така е най-подходящо, за да дойдат със свидетелството, каквото си е то, или да се страхуват, че ще се повторят други клетви подир клетвите им. И бойте се от Аллах, и слушайте! Аллах не напътва хората-нечестивци./5:106-108/
роднини, които наследяват завещаващия, то не е позволено, тъй като е отменено от айета за наследството. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е разяснил това чрез проповедта си в прощалния Хадж като е казал: “Наистина, Аллах е дал на всеки правоприемник правото му, и наследника няма [право в] завещанието”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд, ат-Тирмизи, а ал-Бейхаки го смята за надежден хасен в “Маджмуа аз-Заваид (4/212)/
10. Забранено е да се нанася вреда в частта от завещанието, засягаща преките наследници, и тя трябва да бъде разпределена справедливо. Не бива на едни да се отдава предпочитание пред други, да се лишават от имущество, да се вреди и т.н. Всевишният Аллах е казал: За мъжете има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките, и за жените има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките малко или много предписан дял./4:7/ И още Благословения и Всемогъщ Аллах е казал:…след като бъдат изплатени всички завещани пожертвования или направените дългове, без да има ощетен. Това е заповед от Аллах! Аллах е Всезнаещ, Всеблаг./4:12/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не трябва да има нито вреда, нито това, което причинява вреда. На онзи, който се старае да нанесе вреда на [другите], Аллах [ще му] нанесе вреда, и на онзи, който създава трудности за другите, Аллах [също ще му] създава трудности”. /Този хадис е сведен от ад-Даракутни (522) и ал-Хаким (2-57/58) чрез Абу Саид ал-Худри. Аз-Захаби е съгласен с думите на ал-Хаким: “Хадисът е достоверен според условието на Муслим.”/
11. Несправедливото завещание е недействително и отхвърлено, съгласно словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Онзи, който внесе нововъведение в това наше дело [Исляма], което не е част от него, ще бъде отхвърлено”. /Този хадис е сведен от Муслим и ал-Бухари в сборниците “Сахих”, както и от Ахмед и други./
12. Отчитайки, нововъведенията, които възникнаха в наше време, за съставителя на завещанието е важно да включи в завещанието и пункт за това, че неговото погребение трябва да се проведе в строго съответствие с Пречистата Сунна на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Всевишният Аллах е казал: О, вие, които повярвахте! Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови меляикета, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели./66:6/
Затова сподвижниците на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, са съставяли завещанието си по този начин. Техните дела в тази насока са много и ние вече го споменахме. Ще се опитаме накратко да обобщим някои от тях:
А) Предадено е от Амир Ибн Саад Ибн Абу Ваккас, че баща му по време на болестта си, която е предшествала смъртта му е казал: “Изкопайте ми гроб [и над нишата лахд] сложете глинени тухли [от глина, която е изсъхнала на слънце] така, както бе сторено за Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем”. /Този хадис е сведен от Муслим и ал-Бейхаки (3/407), както и от други./
Б) Абу Бурда е казал: “Абу Муса радияллаху анху, завещал следното, след като настъпи смъртта: “Когато съпровождате моето погребение пешком, то вървете с ускорена крачка и не носете кандило. Не слагайте нищо в моя гроб, което може да е преграда между мен и земята. Не издигайте постройка върху моя гроб. Искам ви като свидетели, че съм непричастен към всяка жена, която си обръсне главата[скубе си косите] в знак на траур, или всяка, която плаче на висок глас или къса дрехите си. Те попитали: “Ти чул ли си нещо по този повод?” Той отговорил: Да! Аз чух това от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем”. /Този хадис е сведен от Ахмед (4/397) ал-Бейхаки (3/395) с това допълнение. Ибн Маджа е отбелязал, че иснада на този хадис е надежден./
В) От Хузейфа се предава:“Когато умра, не известявайте [има се предвид оповестяването с викове по домове и пазари в периода преди Исляма] никой за моята смърт, защото се опасявам, че ще ме оплакват с пеене [а това е забранено]. Наистина, чух от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да забранява оплакването с припев.” /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/129), който е казал, че е надежден./
По повод на споменатото по-горе, имам ан-Навави рахимеху Аллах Теаля е казал в “ал-Азкяр: “Изключително желателно е [за умиращия мюсюлманин] да завещае на [своите близки роднини] да избягват всички нововъведения и местни обичаи свързани с погребалните обреди и да прикрепи [това желание] към договора си ”.
(2)
Предсмъртният миг
13. При приближаване на смъртта близките хора са длъжни да извършат следното:
А) Трябва да убедят [или да подтикват] умиращия да произнесе словата: “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Подтиквайте вашите умиращи да казват“Ля иляхе илля Аллах”. На онзи, чиито последните думи преди смъртта са“Ля иляхе илля Аллах” той все някога ще влезе в Дженнета, независимо, какво се случва преди това с него”. И още е казал: “Който умре, осъзнавайки, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, [Ля иляхе илля Аллах]ще влезе в Дженнета”. В друг хадис се казва: “Който умре, без да е съдружавал нищо с Аллах, ще влезе в Дженнета”. /Хадисите са сведени от Муслим в неговия “Сахих”, а допълнението към първия хадис е сведено в “Маварид” (719)./
Б) Трябва да произнасят молитва дуа за умиращия.
В) Трябва да се водят приятни разговори около умиращия. В хадис от Умм Салима радияллаху анха, се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато посещавате болен или умиращ, говорете приятни и благи слова, защото меляикетата произнасят “амин” за думите, които изричате”. /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бейхаки (3/384) и други./
Подтикването на умиращия да спомене свидетелството [Ля иляхе илля Аллах Мухаммедун расулАллах] е необходимо само тогава, когато умиращия човек е неспособен да произнесе шахада. Ако човек е способен да произнесе шахада, тогава няма потребност от подсказване, но той е длъжен по-скоро да произнесе шахада, и доказателството е от хадис предаден от Анас радияллаху анху: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, посетил един болен човек от ансарите, и му казал: “О, чичо[от страна на майката, обръщение към човек] произнеси [словата] Ля иляхе илля Аллах”. Болният казал: “ Чичо [от страна на майката] или чичо[от страна на бащата]?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ Чичо [от страна на майката]”. Болният попитал: “Ще бъде ли добре за мен, ако произнеса[словата] Ля иляхе илля Аллах?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да.” /Този хадис е сведен от Ахмед (3/152,154,268) с достоверен иснад според условието на Муслим./
Що се отнася до четенето на сура “Йа син”, в присъствието на умиращия, както и обръщане на главата му към посока на Къбля, то за това няма достоверно доказателство от хадис. [Това е нововъведение]. Напротив, Саид Ибн ал-Мусейиб е порицал това действие. От Зараа Ибн Абдурахман се предава, че той присъствал при Саид Ибн ал-Мусейиб, когато бил болен и там се намирал Абу Селяма Ибн Абдурахман. Саид Ибн ал-Мусейиб изпаднал в безсъзнание и Абу Селяма заповядал да обърнат леглото му към Кааба. Като се свестил, той казал: Вие сте обърнали леглото ми!? Те отговорили: Да. Той погледнал към Абу Селяма и казал: Това с твое знание ли стана? Той отговорил: Аз им заповядах да обърнат леглото! Тогава Саид заповядал да върнат леглото в предишното му положение./Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба в неговия сборник “ал-Мусаннаф” (4/76) с достоверен сахих иснад от Зараа./
Няма нищо лошо, ако мюсюлманин присъства при умиращ неверник или друговерец и го призовава да приеме Исляма. В хадис от Анас радияллаху анху, се предава: “Когато един младеж от юдеите, прислужник на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се разболял, Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отишъл да го навести. Той седнал до главата му и казал: “Приеми Исляма”. Младежът погледнал към баща си, който се намирал до него, а той му казал: “Подчини се на Абу ал-Касим салляллаху алейхи ве селлем, и младежа приел Исляма. След това Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, излязъл [от там], казвайки: “Хвала на Аллах, Който го спаси от Огъня!” [А, когато младежът починал, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ Извършете молитвата дженазе на вашия близък]” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, ал-Хаким, ал-Бейхаки и Ахмед(3/175.227,260,280) с допълнението между квадратните скобки./
(3)Смъртта
След като душата напусне тялото и настъпи смъртта на човека, неговите близки са длъжни да извършат следните няколко неща:
А) Трябва да склопят очите на покойника и да отправят дуа за него. В хадис от Умм Селяма се казва: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влязъл при Абу Селяма, на който очите му били леко отворени. Той салляллаху алейхи ве селлем склопил очите на Абу Селяма и казал: “Наистина, взора следва душата, когато я забират”. [При тези слова] някои хора от близките на умрелия започнали да кряскат. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Не призовавайте върху себе си нищо, освен добро, защото меляикетата произнасят “амин” за думите, които изричате”. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “О, Аллах! Опрости Абу Селяма и извиси неговата степен сред правилно водените [към Теб] и бъди негов приемник[замени го у тези, които той е оставил-тези, които още отминават живи по пътищата] и опрости нас и него о, Повелителю, на световете! И стори просторен неговия гроб и го освети за него”.- “Аллахумме агфир ли Аби Селяма ве арфа’ дараджатеху фи ал-махдиине ве ахлюфху фи укбатин фи ал-габириине, ве агфир лена ве леху йа рабби ал-алемин, ве афсах леху фи кабрихи Всевишният Аллах наввир леху фихи.” /Този хадис е сведен от Муслим, Ахмед(6/297) и ал-Бейхаки (3/334) и други.
Б) Ако покойникът [не е хаджия облечен с ихрам], то цялото негово тяло трябва да бъде покрито. В хадис от Айша радияллаху анха, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато починал бил покрит с плащ наметалото.” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и ал-Бейхаки (3/385) и други./
В) Главата и лицето на починал облечен в ихрам, може да остане открита. В хадис от Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава: “Един човек намиращ се заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по време на стоенето укуф на Арафат, неочаквано паднал от своята камила и си счупил врата[и умрял]. Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, казал: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и Абу Наим в “ал-Мустахридж” (139/140) и ал-Бейхаки (3/390) При хадиса сведен от ал-Бухари няма допълнения./
Г) След като се убедят, че човека е умрял, трябва да се пристъпи към подготовката за погребение. От хадис [във формата марфу т. е. в такава негова редакция, когато в съдържателната част на хадиса се цитират слова на самия Пророк салляллаху алейхи ве селлем. – Заб. на преводача] чрез Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “ Бързайте с погребението дженазе.” Хадисът ще бъде разгледан в 47 раздел на книгата. Двата последни хадиса са по ясни от този, но те са слаби, затова ги избегнахме1.
Д) Умрелият трябва да бъде погребан там [в населеното място], където е починал. Не бива да се превозва тялото на мъртвеца от едно място на друго, ако за това няма особени причини. В предходния хадис от Абу Хурейра и в друг подобен от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анхума, е казано: “В деня на битката при Ухуд донесоха убитите, за да ги погребат в гробището ал-Бакиа и вестител извести за Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, че той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ви повели да погребете убитите на мястото [където са умрели]”./Този хадис е сведен от четиримата автори на сборниците “Сунан” и Ибн Хиббан в неговия “Сахих”, както и от Ахмед (3/297-380) и ал-Бейхаки (4/57) с достоверен иснад. Ат-Тирмизи е казал, че хадиса е надежден, достоверен./ [Това се обяснява с факта, че по заповед на Всевишния Аллах погребението на умрелия трябва да се извърши, колкото се може по-бързо, а превозването на покойника без наложителни за това причини, противоречи на тази заповед. Бел. на преводача] И затова Айша радияллаху анха, когато нейния брат Абдурахман Ибн Абу Бакр починал в Етиопия и бил пренесен в Мекка, за да бъде погребан, тя казала: “Кълна се в Аллах! Ако аз бях до него, то бих го погребала в мястото, където е починал.”/Този хадис е сведен ал-Бейхаки с достоверен сахих иснад./
Имам ан-Навави на стр. 209 в книгата си “Ал-Азкяр ал-Мунтахаба мин калям саййид ал-Абрар” е казал: “Ако завещаващият пожелае, след смъртта му неговото тяло да бъде превозено в друг град (страна), то волята на покойника не следва да се изпълни, защото според мнението на по-голямата част от учените улема от мезхебите, това е забранено харам, а някои го считат за нежелателно мекрух.
Е) Дълговете на покойника трябва да бъдат изплатени от неговото имущество. Ако той няма имущество, то държавата е длъжна да се погрижи за изплащането на дълговете му, независимо дали преди да умре покойника е искал да си изплати дълговете или не е искал това. Ако някой изяви желание доброволно да изплати дълговете на умрелия, то може да го стори. За това има редица хадиси ето един от тях. От Саид Ибн ал-Атуал радияллаху анху, се предава, че брат му починал и оставил триста дирхама, както и [малолетно] дете. Той пожелал да изразходва тези пари за прехраната на детето. Нататък се предава: Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, ми каза: “Брат ти е заключен заради своя дълг, затова (отиди) и му изплати дълга!” (Аз отидох и му изплатих дълга, после се върнах и казах:) “О, Пратенико на Аллах! Вече изплатих неговия дълг, но остана само една жена, която претендира за два динара, ала тя няма твърди доказателства за това.” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Дай й ги, наистина тя е права в думите си (мухакка)” [ В друг вариант: (садика)]. /Този хадис е сведен от Ибн Маджа(2/82), Ахмед (4/126, 5/7), ал-Бейхаки (10/142)./
(4)
Важни действия, които трябва да извършат близките роднини и познати на покойника.
Може да се открие лицето на покойника и да се целуне. Разрешено е да се плаче за умрелия в продължение на три дни, без да се проявява излишество [да се крещи, да се скубят косите, дрехите и т.н.] За това има редица хадиси:
Първият хадис: От Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анхума, се предава: “Когато бе убит баща ми1, аз открих лицето му и заплаках. [Околните ми] забраниха2 да плача. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, обаче не ми забрани да плача. Тогава моята леля Фатима започна да плаче ридаейки, и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Все едно е дали ти плачеш или не. Меляикетата непрекъснато го покриват под сянката на своите криле, докато не го вдигнете3 [отнесете]”./ Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари, ан-Насаи, ал-Бейхаки и Ахмед (3/298)/
Вторият хадис: От Айша радияллаху анха, се предава: Абу Бакр пристигна, яздейки своя кон от жилището си в (квартала Сунх). Той слезе от коня и влезе в джамията. (Омар говореше с хората). А той с никой от хората не заговори, докато не влезе при мен[Айша радияллаху анху], и се насочи право към Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който бе покрит с плащ наметалото. Абу Бакр откри лицето му, след това се наведе над него и го целуна (между очите) после заплака и каза: “Моят баща и моята майка да са откуп за теб, о Пророк на Аллах!” “Не ще събере за теб Аллах два пъти смъртта. Що се отнася до смъртта отредена за теб, то тя вече изчезна. В друг вариант се казва: Вече се свърши смъртта, която ти бе предписана”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/89) ан-Насаи (1/260-261). Допълнението в скобите е сведено от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (2155) от ал-Бейхаки(3/406)./
Третият хадис: От Айша радияллаху анха, се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влезе при мъртвия Осман Ибн Мазуан, откри лицето му, после се наведе над него целуна го и заплака, така че видях как сълзите се стекоха по бузите му. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи(2/135). Ал-Бейхаки е обявил този хадис за достоверен. Хадисът има шахид с надежден иснад и е разгледан в “Маджмуа аз-Заваид” (3/20)/
Четвъртият хадис:От Анас радияллаху анху, се предава: “Веднъж заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влязохме при ковача Абу Сайф, който бе съпруг на кърмачката на Ибрахим4 алейхисселям. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, взе Ибрахим на ръце, целуна го и започна да вдиша неговия мирис. След това пак отидохме при Абу Сайф още веднъж, когато Ибрахим вече бе на смъртно легло и тогава очите на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се изпълниха със сълзи. Абдурахман Ибн Ауф радияллаху анху, каза: И ти ли о, Пратенико на Аллах [плачеш]?[На това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] казал: “О, Ибн Ауф, наистина това е [проява] на състрадание!” След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Наистина очите плачат, а сърцето е опечалено, но ние говорим само онова, което е угодно на нашия Повелител! Наистина, ние сме опечалени от раздялата с теб о, Ибрахим!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/35), Муслим, а ал-Бейхаки е свел подобен хадис (4/69)/
Петият хадис: От Абдуллах Ибн Джафер радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, разрешил на семейството на Джафер три дни да оплакват покойника. [Когато на третия ден] дошъл при тях, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “От днес, не плачете [повече] за моят брат…” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/124), ан-Насаи (2/292). Иснадът на този хадис е достоверен според условието на Муслим. Хадисът също така е сведен и от Ахмед./
(5)
Задължения на близките роднини към покойника.
19. Роднините, които са получили вест за смъртта на свой близък, са длъжни:
Първо: да проявят търпение, както и смирение с предопределението на Всевишният Аллах, Който е казал: И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Повелител. Те следват правия път./2:155-157/
В хадис от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, минавал покрай някаква жена, която плачела над гроб. Той спрял и й казал: “Страхувай се от Аллах и прояви търпение!” Жената[която не го е познавала и виждала в лице] отвърнала: “Остави ме, нали теб не те е постигнала такава беда!” След това[хората] й казали: “ Та това е Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем!” Тогава тя отишла пред вратата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, там не видяла да има портиери1, и му казала: “О, Пратенико на Аллах! Аз не знаех, че това си ти!”Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Наистина, търпението трябва да се проявява при първия шок [потресение]” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/115-116), Муслим (3/40-41) ал-Бейхаки (4/65) В контекста на този хадис. За проявено търпение при загубата на деца има огромна награда. В тази връзка има много хадиси. Ето някои от тях:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем е казал: “Няма мюсюлманин, на който три деца са починали, а той да влезе в Огъня, с изключение на освобождаването от клетвата пред Аллах”.[т.е. отказ от Исляма] /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари и ал-Бейхаки (67/4)/
Вторият: Мюсюлмани, които не са нарушили клетвата пред Аллах[т.е. отказ от Исляма] и са им починали три от децата, Аллах ще ги въведе в Дженнета благодарение на Неговата милост. Те ще застанат пред вратите на Дженнета, и ще им се каже: “Влезте в Дженнета, а те ще кажат: [Няма да влезем] докато не дойдат нашите родители. И тогава ще им се каже: Влезте в Дженнета вие и вашите родители благодарение на милостта от Аллах”. /Сведен от ан-Насаи (1/265) и ал-Бейхаки (4/68). Хадисът е с достоверен иснад според условието на Муслим и ал-Бухари./
Третият: От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ На жена, която й умрат три от децата, то те ще станат преграда за нея пред огъня на Джехеннема.” Тогава [една жена] попитала: Ами ако умрат двете деца? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Дори и две. [ще бъдат преграда за нея в Огъня на Джехеннема]” /Сведен от ал-Бухари (3/94) Муслим и ал-Бейхаки (4/67)./
Четвъртият: От Абдуллах Ибн Амр се предава: Наистина, Аллах не допуска за Своя правоверен раб, който е изгубил свой най-близък от семейството и е проявил търпение, да не бъде награден с Дженнет”. /Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/264). Хадисът е с добър иснад./
Второ: Задължение на близките роднини е да произнесат думите за истирджа, т.е. да кажат: (“Инна лиллехи уа инна илейхи раджиуна” “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.”), както бе споменато в айета. Към тези слова трябва да се добави и следното: “Аллахумме аджирни фи мусибати уа ахлиф ли хайрен минха” “О, Аллах! Възнагради ме за преживяното от мен нещастие, и в замяна ми дай по-добро!” В хадис от Умм Селяма радияллаху анха, се предава: Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Ако раба на Аллах бъде постигнат от нещастие и каже онова, което му е повелил Аллах: (“Инна лиллехи уа инна илейхи раджиуна) Аллахумме аджирни фи мусибати уа ахлиф ли хайрен минха”, то Всевишният Аллах непременно ще го възнагради за това нещастие и ще му даде в замяна нещо по-хубаво.” Умм Селяма продължила: Когато почина [моят мъж] Абу Селяма аз казах: Кой е по-добър от Абу Селяма, спътника на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем! Но Аллах ме укрепи и аз казах тези слова [Инна лиллехи ве инна илейхи раджиуна, Аллахумме аджирни фи мусибати ве ахлиф ли хайрен минха], и Аллах ми даде в замяна за мъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем…”/Този хадис е сведен от Муслим (3/73), ал-Бейхаки (4/65) и Ахмед (6/309)./
20. В случай на смърт сред близки роднини [баща или майка и т.н.] на жената, тя трябва да се откаже от украшенията и да спазва траур в продължение на три дни, а при смърт на нейния съпруг, тя трябва да спазва траур в продължение на четири месеца и десет дни. В хадис от Зейнеб Бинт Абу Селяма се разказва, че когато починал Абу Суфян Ибн Харб, неговата дъщеря и жена на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, Умм Хабиба дошла при нея и казала: Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Не е разрешено на жена, която е повярвала в Аллах и Последния Ден да бъде в траур, заради смърт повече от три дни, освен [ако не е починал съпруга й], който е четири месеца и десет дни”. След това [след известно време] влязох при Зейнеб Бинт Джахш, когато починал брат й. Тя поискала да й донесат парфюм, и след това тя напарфюмирала девойка-робиня и намазала с него своите бузи. След това Умм Хабиба казала: Кълна се в Аллах, сега не ми е до парфюми, но чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Не е разрешено на жена, която е повярвала в Аллах и Последния Ден да бъде в траур, заради смърт повече от три дни, освен [ако не е починал съпруга й], който е четири месеца и десет дни”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/143, 9/400-401)/
21. Жената също така може да спазва траур със съгласието на мъжа си за всеки един от близките роднини, и това ще е полезно за двамата. [Да се изпълняват правата на мъжа е по-добре от придържането към траур].
(6)
Забранени действия за близките на починалия.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е посочил някои забранени действия за хората при смърт на техни близки роднини. Тези забрани трябва да се знаят, за да се предотврати тяхното извършване.
А. Оплакване с вопли и на висок глас с крещене и припев. Ето някои хадиси третиращи този проблем:
1. От хадис на Абу Малик ал-Ашари се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Има четири неща [останали от епохата на] джахилията в моята общност, които те не ще отхвърлят: гордостта от знатния произход, ругатня [подигравка] с произхода [родословно дърво на другите1], искането на дъжд [чрез гадаене по] звездите и оплакването [на мъртвеца] с вопли и ридаене”. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал още: “Ако оплаквачката не се покае преди смъртта си, то в Деня Къямет ще й бъде надяната дреха от катран и ризница от крастави струпеи.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/45) и от ал-Бейхаки (4/63)/
2. В хадис от Абу Хурейра се предава, че Ибн Омар е предал, за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Две дела, извършвани от хората са признак за тяхното неверие: [Това са ругатня или] подигравката с произхода [на другите] и оплакването [на мъртвеца] с вопли и ридаене”./Този хадис е сведен от Муслим (1/58) и ал-Бейхаки (4/63)/
3. От Абу Хурейра се предава: “Когато починал Ибрахим сина на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, Усама Ибн Зейд изкрещял [от мъка]. [Тогава] Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това не е от мен [т.е. оплакването с крясък не е от моята Сунна], и оплакващия няма право. Сърцето е опечалено и очите плачат и не разсърдват Повелителя”. /Този хадис е сведен от Ибн Хиббан (743), ал-Хаким (1/382). Хадисът е с добър иснад./
4. От Умм Атия се предава: “Приемайки от нас клетвата [за вярност в Исляма] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, взе от нас обещание да не плачем, крещейки и ридаейки по покойните, но никой от нас не го изпълни, освен пет [жени, а именно] Умм Сулейм, Умм ал-Аля, Бинт Абу Сабра, жената на Муаз или Бинт Абу Сабра и жената на Муаз”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/137), Муслим (3/46), ал-Бейхаки (4/62) и други. Тук е предаден хадиса с текста на Муслим/
5. От Анас Ибн Малик се предава, че когато Омар Ибн ал-Хаттаб бил [прободен] наръган, по него започнала да стене Хафса, а той казал: О, Хафса! Нима не си чула Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Този, по когото стенат, бива наказван?! Бива наказван в своя гроб, заради това, че са стенали по него.” /Този хадис с сведен от ал-Бухари и Муслим, ал-Бейхаки (4/72-73), Ахмед (268, 288, 290, 315, 334. 254, 386) и от Ибн Хиббан с неговия сборник “Сахих” (741) само разказа за Хафса./
6. “Наистина, покойният бива наказван, заради плача по него от близките му” в друго предание: “Покойникът бива наказван в своя гроб, заради това, че са стенали по него”. /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари и Ахмед от хадиса на Ибн Омар. А вторият разказ е на Муслим и Ахмед. Сведен е също от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (742) от хадиса на Имран Ибн Хусейн подобно на първото предание./
7. “По който са стенали [в Деня Къямет] ще бъде наказван, затова че са стенали по него.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/126), Муслим (3/45), ал-Бейхаки (4/72) и Ахмед (4/245, 252,255)
Б. Нанасяне на удари по собственото лице, и късане на дрехите. От Ибн Месуд се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ Не е от нас онзи, който нанася удари по лицето си и къса дрехите си [при смърт] и зове [Аллах], както това е правено през периода на [невежеството]джахилия.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/127-128, 129), Муслим (1/70), Ибн ал-Джаруд (257) и ал-Бейхаки (4/63-64) и други./
В. Бръсненето на косата. В хадис от Абу Бурда Ибн Абу Муса ал-Ашари се предава, че [веднъж] Абу Муса се разболял много тежко. Главата му лежала неподвижно върху скута на една жена от неговото семейство, а той бил лишен от чувства. Жената започнала гръмко да крещи, а той не можел нищо да й промълви, и когато дошъл на себе си казал: “Аз съм непричастен към онези, от които е странял Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, а той наистина е бил непричастен към крещящите, бръснещите [косите си] и раздиращите [дрехите си]”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари(3/129), Муслим (1/70), ан-Насаи (1/263) и ал-Бейхаки (4/64)./
Г. Да се разкриват[разрошват] косите, да се драскат [дерат бузите], да се скубят и т.н. В хадис предаден чрез една от жените дали клетва за вярност на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, взе от нас обещание да му бъдем покорни, да не си дерем лицата да не зовем за беда, да не си раздираме дрехите и да не разрошваме [разкриваме на показ] косите си”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59) и от неговия път е сведен от ал-Бейхаки (4/64) с достоверен иснад./
Д. Пускането на брада. Някои мъже си пускат брада за кратък срок в знак на уважение и мъка към починалия, и след изтичане на определения срок я бръснат! Пускането на брада е сходно с разрошването на косата, и ще добавим, че това е нововъведение бидаат. А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ Най-лошото дело е нововъведението [бидаат] в религията. Всяко нововъведение [бидаат в религията] e заблуждение, а всяко заблуждение води в Джехеннема.” /Този хадис е сведен от ан-Насаи, и ал-Бейхаки в “ал-Есма’ ве ас-Сифат” с достоверен иснад от Джабир.
Е. Обявата за смъртта на някой от минарета или нещо подобно. Това действие е забранено, защото то наподобява на известяване с викове и тази забрана е потвърдена от Хузейфа, от който се предава:“Когато умра, не известявайте [има се предвид оповестяването с викове по домове и пазари в периода преди Исляма] никой за моята смърт, защото се опасявам, че ще ме оплакват с припев [а това е забранено]. Наистина, чух от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да забранява оплакването с припев.” /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/129), който е казал, че е надежден, както и от Ибн Маджа (1/450), Ахмед (5/406)/
Езиково значение на оповестяването. То представлява известие за смъртта на някой. Това включва всички известия. До нас са достигнали достоверни хадиси, в които се доказва, че е позволен някакъв вид за оповестяване на смърт, и учените го свързват с освобождаване от забраната. Те казват: Под оповестяване се разбира онова, което прилича на действията извършвани от хората в епохата на невежеството, а именно, оповестяване с викове по домове и пазари. Писането на некролози в наше време също така се отнася към гореизложеното и се явява забранено. Ето защо казвам:
(7)
Относно обявленията за смърт
Може да се обяви за смъртта на някой, но това не бива да изглежда, така както са го правили в епохата на невежеството. В някои случаи, когато няма човек, който да умие покойния, да го увие с кефин, да изпълни молитвата дженазе и т.н. е позволено да се обяви за смъртта. Ето някои хадиси на тази тема:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, съобщил на хората за смъртта на Негус в деня, когато той починал. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, застанал на мястото за молитва, построил [хората] в редове и произнесъл четири пъти [текбира] “Аллаху Акбар”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим./
Човекът обявяващ за смъртта е длъжен да се обърне към хората, като ги призове да отправят молитва дуа за опрощение на умрелия. В хадис от Абу Катада радияллаху анху, се казва: “ Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отправил отряд [за битката при Мута]. За главнокомандващ назначил Зейд Ибн Хариса, [като казал:]ако той загине, то начело ще застане Джафер Ибн Абу Талиб, а ако той бъде убит, то начело като главнокомандващ ще застане Абдуллах Ибн Раваха ал-Ансари. Джафер се изправил и казал: “Моят баща и майка ми да са откуп за теб, о Пратенико на Аллах! Не ме заплашвай, като назначиш Зейд да ми е главнокомандващ! Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ти продължавай [да си вършиш делото], защото наистина не знаеш, в кое има добро!” Мюсюлманите се отправили в поход и останали, както Аллах пожелал. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се изкачил на минбера и повелил да се призове за молитвата намаз с езан в джамията. Хората се насъбрали и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Нима не ви известих за вашите войни в тази битка? Те се отправиха и се хвърлиха срещу врага, и Зейд падна шахид, затова отправете молитва дуа за опрощение му, и хората отправили дуа за опрощението му. След това знамето взел Джафер Ибн Абу Талиб и нападнал врага, докато не бил убит като шахид. Свидетелствам за това, че той е паднал шахид, затова отправете молитва дуа за опрощение му. После знамето взел Абдуллах Ибн Раваха, той бил непоколебим, докато не бил убит като шахид, затова отправете молитва дуа за опрощение му. След това знамето взел Халид Ибн Уалид, без да е назначен за главнокомандващ – сам се назначил за главнокомандващ – след това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, вдигнал своя показалец и казал: “О, Аллах! Той е меч от мечовете Ти, дари му победата!” И от този ден насетне го наричаха Халид Сейфуллах [Мечът на Аллах]. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Отправете се на поход и подкрепете своите братя!” И никой не закъсня. Хората се отправиха в голямата жега пешком и на яздитни животни.”/Този хадис е сведен от Ахмед с надежден иснад (5/300)/
В главата относно хадиса от Абу Хурейра радияллаху анху, за словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е съобщил на хората за смъртта на Негус: “Отправете молитва дуа за опрощение на вашия брат” ще бъде споменато в раздел (60).
Ще отбележа следното: В някои държави хората казват: За душата на еди кой си умрял да се прочете сура “ал-Фатиха”. Това противоречи на Благородната Сунна и се явява без съмнение нововъведение бидаат, особено след като четенето не достига до мъртвеца, според достоверното мнение, което ще бъде споменато по-нататък иншаАллаху Теаля.
(8)
Признаци за добър край при смърт
. Мъдрият Законодател е сторил ясни признаци, които служат като доказателство за добър край при смърт. Молим Всевишният Аллах според милостта Си да ни дари с добър край при смъртта! Ако по време на предсмъртната агония се прояви един от тези признаци, умиращия може да се надява на добър край.
Първо: В предсмъртната агония да се изрекат словата на шахада (Ля иляхе илля Аллах). Затова е споменато в хадисите.
1. От Муаз се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:“На онзи, чиито последните думи преди смъртта са“Ля иляхе илля Аллах” той ще влезе в Дженнета.” /Този хадис е сведен от ал-Хаким с надежден иснад. Хадисът има шахид от хадиса на Абу Хурейра и беше представен в раздел (2)./
Второ: При смърт да се появят капки пот на лицето. В хадис от Бурайда Ибн ал-Хасиб радияллаху анху, се предава, че бил в Хоросан и посетил негов брат, който бил болен, но го намерил вече умиращ. Когато видял капки пот по лицето му казал: Аллах е Най-Велик! Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Правоверният умира с капки пот по лицето.” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/360), ан-Насаи (1/259), ат-Тирмизи (2/128), Ибн Маджа (1/443-444), Ибн Хиббан (730) ал-Хаким (1/761), ат-Тайалиси (808). Ал-Хаким е казал: Хадисът е достоверен според условието на Муслим. Аз-Захаби се е съгласил с него. Този хадис има шахид от хадис на Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, предаден от ат-Табарани в “ал-Аусат” и “ал-Кабир”./
Трето: Смърт в нощта срещу петък или през деня в петък. От словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Който мюсюлманин умре през деня в петък или през нощта срещу петък, Аллах ще го предпази от изкушението в гроба.” /Този хадис е сведен от Ахмед (6582-6646) и ат-Тирмизи./
Четвърто: Смъртта на шахид по време на сражение на бойното поле. Всевишният Аллах е казал: И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! При своя Повелител те се препитават, ликуващи за онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за това, че техните последователи, които още не са се присъединили към тях, няма да познаят страха и не ще скърбят. Радват се на обилие и благодат от Аллах. Не погубва Аллах наградата на правоверните./3:169/
Ео и някои хадиси за това:
1.“За шахида има шест характерни особености при Аллах и това са: Аллах му опрощава [греховете]при първата пусната кръв, вижда си мястото в Дженнета, бива предпазен от наказанието в гроба, ще бъде в безопасност при великия ужас, ще бъде украсен [ще се отличава от другите] с красотата на вярата иман, ще бъде оженен за хуриите от Дженнета и ще има право да се застъпи за седемдесет човека от своите роднини.” /Този хадис е сведен и обявен за достоверен от ат-Тирмизи (3/17), Ибн Маджа (2/184) и Ахмед с достоверен иснад (131) след това го е свел от хадиса на Убада Ибн ас-Самит и хадис на Кейс ал-Джазами (4/200) и двата с достоверен иснад./
2. Предава се от Рашид Ибн Саад радияллаху анху, за един сподвижник на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, че един човек е попитал: О, Пратенико на Аллах! Защо правоверните ще бъдат подложени на изкушението в гроба [изпитанието с въпросите, задавани от меляикетата Накир и Мункяр], освен шахида? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Достатъчно изпитание за него [шахида]е свистенето [святкането] от мечовете над главата му!” /Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/289) и от него ал-Касим ас-Саркасти в “ал-Хадис”(2/165/1) с достоверен иснад./
Забележка: Който искрено от сърце желае смърт на шахид, ще я получи дори ако не му се отдаде да участва в битка. Доказателство намираме в казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Онзи, който искрено търси от Аллах смърт на шахид, то Аллах му дарява степен на шахид дори ако почине в леглото си.”/Този хадис е сведен от Муслим (2/49), ал-Бейхаки (9/169) предадено от Абу Хурейра радияллаху анху, и този хадис има шахиди в “ал-Мустадрак” (2/77)./
Пето: Смъртта по време на битката по пътя на Аллах. Има два хадиса за това: От
Шесто: Смърт от чума [или някаква друга епидемия]. За това има хадиси:
Осмо и девето: Смърт от удавяне и затрупване [под отломки от сграда, свлачище и т.н.]. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Петима се явяват шахиди: умрелият от чума, умрелият от болести на корема, удавеният1, загиналият под срутване [на нещо] и загиналият по пътя на Аллах.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (6/33-34), Муслим (6/51), ат-Тирмизи (2/159) и Ахмед (2/325, 533)/.
Десето: Смърт на жена по време на бременност или раждане. В хадис от Убада Ибн ас-Самит се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, посетил Абдуллах Ибн Раваха, не се отдръпнал от леглото му и попитал: “Знаеш ли кои са шахидите в моята общност?” Те [присъстващите] отговорили: Шахид е убития мюсюлманин по пътя на Аллах. Той казал: “Но, тогава в моята общност шахидите ще бъдат малко! Убитият по пътя на Аллах е шахид, който умре от чума е шахид, и жена, която умре с дете в утробата е шахид, [нейното дете ще я дърпа с пъпната си връв към Дженнета]” /Този хадис е сведен от Ахмед (4/201-5/323), ад-Дарими (2/208), ат-Тайалиси (582) с достоверен иснад. Този хадис го има и в “ал-Муснад”(4/201-5/323) по друг път. В раздела от Сафуан Ибн Уммия е сведен от ад-Дарими и ан-Насаи (1/289) и Ахмед (6/465-466) и други./
Единадесето и дванадесето: Смъртта при пожар и плеврит. За това има хадиси и най-известния от тях е от Джабир Ибн Атик Ибн ал-Харис във форма марфу. в който се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Шахидите са седем [вида]. От тях са убитият по пътя на Аллах, умрелия от чума е шахид, удавника е шахид, умрелия от плеврит е шахид, умрелия при пожар е шахид, онзи, който е умрял под [разрушения]руини е шахид, и жена, която е умряла по време на раждане [или по време на бременност]”. /Този хадис е сведен от Малик (1/232-233), Абу Дауд (2/26), ан-Насаи (1/261), Ибн Маджа (2/185-186), Ибн Хиббан в своя “Сахих”(1616), ал-Хаким (1/352) и Ахмед (5/446)./
Тринадесето: Смъртта от туберкулоза. Доказателство има в словата на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който е казал: “Убитият по пътя на Аллах е шахид, [ако умре] жена по време на бременност и раждане е шахид, изгорелия при пожар е шахид, удавеният е шахид, умрелият от туберкулоза е шахид и умрелият от болести на корема е шахид.” /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Асуат. Ахмед е свел хадиса с допълнение към преданието на думата: “туберкулоза”/
Четиринадесето: Смърт при опазване на имущество от грабеж. За него има няколко хадиса:
Петнадесето и шестнадесето: Смъртта при защита на религията и живота. Има два хадиса на тази тема:
Седемнадесето: Смъртта при охрана на нещо [стража, караул]по пътя на Аллах. Ще споменем два хадиса:
Осемнадесето: Смърт по време на извършване на благодеяние. От Хузейфа се предава: Помогнах на Пророка алейхи сселяту ве сселям, да се опре на гърдите ми и той салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Който изрече [словата] “Ля иляхе илля Аллах” стремейки се към Лика на Аллах, то неговият край ще бъде в Дженнета. Който говее един ден, стремейки се към Лика на Аллах, то неговия край ще бъде в Дженнета. Който раздаде милостинята садака, стремейки се към Лика на Аллах, то неговия край ще бъде в Дженнета.1” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/391) с достоверен иснад./
Деветнадесето: Който е бил убит от несправедлив и деспотичен управник, защото се е изправил срещу него и му е дал искрен съвет и наставление. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Начело на шахидите ще е Хамза Ибн Адб ал-Мутталиб и човека, който се е изправил срещу ръководител като му е повелявал доброто и забранявал порицаемото, а заради това е бил убит”/Този хадис е сведен от ал-Хаким и ал-Хатиб го е квалифицирал като достоверен сахих/
(9)
Произнасяне на добри думи по адрес на умрелия
Произнасянето на добри думи по адрес на умрелия от праведни мюсюлмани, облекчава пътя на покойника към Дженнета. Броят на тези праведни мюсюлмани не бива да бъде по-малко от двама. Тези хора трябва да познават добре покойника и да се отличават със знания за религията, с благодеянията си и с непоколебимата си вяра. Ето някои хадиси на тази тема:
От Анас радияллаху анху, се предава: [Веднъж, когато покрай нас] премина погребална процесия и хората започнаха да хвалят покойния, Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, каза три пъти: “Това е обезателно”. После премина още една [погребална процесия] и този път хората започнаха да говорят лошо за покойния, и Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, пак каза три пъти: “Това е обезателно” Тогава Омар Ибн ал-Хаттаб каза: Баща ми и майка ми да са откуп за теб! Премина погребална процесия и хората започнаха да говорят лошо, и ти каза три пъти: “Това е обезателно”. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Онзи, който похвалихте сега обезателно ще се окаже в Дженнета, а другия, за който говорихте лошо сега обезателно ще се окаже в Огъня. [Меляикетата са свидетелите на Аллах на небето], и [после три пъти казал] вие сте свидетели на Аллах на земята”. В друг вариант се казва: “Правоверните са свидетели на Аллах на земята” (Наистина, меляикетата говорят на Аллах с езиците на потомците на Адам, и [казват] за човек доброто и лошото.)/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/177-178, 5/192-193), Муслим (3/53) ан-Насаи (1/273), ат-Тирмизи (2/158) и го е обявил за достоверен, сведен е още и от Ибн Маджа (1/454), ал-Хаким (1/377), ат-Тайалиси (2062) и Ахмед (3/179, 186, 197, 211, 245, 281)/
От Абу ал-Асвад ад-Дили се предава: Пристигнах в Медина, когато имаше епидемия и много от болните умираха. Когато бях седнал с Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, покрай нас премина погребална процесия и хората похвалиха покойния. Омар каза: “Това е обезателно” Аз [Абу ал-Асвад] попитах: “Кое е обезателно, о предводителю на правоверните?” Той отговори: Казах така както е казал Пророка алейхи сселяту ве сселям: “Ако четирима души свидетелстват с добро за мюсюлманин, то Аллах ще го вкара в Дженнета.” Ние попитахме: Ами ако свидетелстват трима души? Той [Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям,] каза: “Дори и трима”. Тогава ние го попитахме: Ами ако свидетелстват двама души? Той [Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям,] каза: “Дори и двама”. След това ние не го попитахме за един свидетел.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, ан-Насаи, ат-Тирмизи, ал-Бейхаки (4/75), ат-Тайалиси (23) и Ахмед (129, 204)/
От Абу Хурейра радияллаху анху, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Мюсюлманин, който умре и за него свидетелстват четирима от най-близките му съседи само с добро, то Всевишният и Благословен Аллах казва: “Вече приех вашите думи” или “вашето свидетелство, и му опростих онова, което не знаехте.” /Този хадис е сведен от Ахмед (3/242), ал-Хаким (1/378) и е казал, че хадиса е достоверен според условието на Муслим, и с него се е съгласил аз-Захаби! Хадисът има шахид от хадис на Абу Хурейра, който е сведен от Ахмед (2/408)/
Известно е, че всички тези три хадиса указват, че произнасянето на добри думи не се отнася само за сподвижниците, но и за онези правоверни мюсюлмани, които ще последват техния път по вяра, знание и честност. А що се отнася до думите на някои хора след погребалната молитва дженазе, “Какво свидетелствате за него? Свидетелстваме с добро”. Това няма основа от хадиса, а напротив то е отвратително нововъведение бидаат, тъй като не е било практика на благочестивите праведници селеф. Всички тези думи се изричат от хората, които по всяка вероятност не познават покойника, и така те свидетелстват за това, което не знаят. Те отговарят с желанието да засвидетелстват с добро за покойника, като мислещите смятат, че това ще му донесе полза, а невежите от тях си мислят, че това е полезно засвидетелстване, така както за него указват словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в хадиса: “Правоверните са свидетели на Аллах на земята” (Наистина, меляикетата говорят на Аллах с езиците на потомците на Адам, и [казват] за човек доброто и лошото.) /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/177-178, 5/192-193), Муслим (3/53) ан-Насаи (1/273), ат-Тирмизи (2/158) и го е обявил за достоверен, сведен е още и от Ибн Маджа (1/454), ал-Хаким (1/377), ат-Тайалиси (2062) и Ахмед (3/179, 186, 197, 211, 245, 281)/
Смърт по време на затъмнения [слънчево и лунно]
Ако смъртта на човек съвпадне с лунно или слънчево затъмнение, това не може да е показател за необичайна смърт. Подобно твърдение е предразсъдък и суеверие от епохата на невежеството и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го е отхвърлил в деня, когато умрял сина му Ибрахим [алейхисселям]. Тогава е имало слънчево затъмнение и [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] произнесъл пред хората проповед, възхвалявайки и прославяйки Аллах. След това казал: “О, хора! Невежите от епохата на джахилията говорят, че слънчевото и лунното затъмнение се свързват с необичайна смърт. Тези две затъмнения са знаци от знаците на Аллах. Те не се случват, заради смъртта или живота на някой, а чрез тях Аллах заплашва Своите раби. Ето защо, когато видите нещо такова, прибягвайте към споменаване и възхвала на Аллах, отправете дуа към Него и търсете опрощение от Него. Раздавайте милостиня садака, освобождавайте роби и извършвайте молитва намаз в джамиите докато трае затъмнението!” Това изложение е подбрано от редица хадиси и съм го публикувал в книгата си в “Салят ал-Кусуф”. В него съм говорил за пътищата на предаване на хадисите и словата им, и после го събрах като кратко резюме в един текст и това е част от него. Най-главното от него се намира в сборниците “ас-Сахих” “ас-Сунан”.
(10)
Умиване тялото на покойника
Когато някой умре, е необходимо група от хора да побързат с умиване на тялото му. Що се отнася до избързване с умиване на тялото, то вече бяха представени доказателства в трети раздел. Задължението да се умива тялото на покойника е вменено от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Ето и хадис за това:
Словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за хаджията облечен в ихрам, който паднал от камилата си: “Измийте го с вода и лотос…
В словата от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато починала дъщеря му Зейнеб радияллаху анха, той казал: “Измийте я три пъти, или пет пъти, или седем пъти, или повече от това…” Хадисът ще бъде представен с пълния си текст в следващия раздел.
По време на умиването трябва да се извършват следните действия:
Първо: Умиването по възможност трябва да се извършва от трима или повече човека
Второ: Умиването на частите от тялото трябва да се извършва с нечетен брой пъти.
Трето: Умиванията на частите от тялото да се съчетава с благовония като лотос. За почистване на частите от тялото да се използва разтвор като калиева сол или пък сапун.
Четвърто: Към края на умиването трябва да се сложи камфор.
Пето: Плитките трябва да се разплетат и щателно да се измие косата.
Шесто: Косата също така трябва да се причесва.
Седмо: На починала жена следва да се сплетат три плитки и да се сложат на гърба й.
Осмо: Умиването следва да започне от дясната страна, и най-напред да се започне с умиването на частите от тялото за абдест [ал-уду]
Девето: Мъж трябва да умива починалия мъж и жена трябва да умива починалата жена. Изключение се явяват съпрузите, както ще бъде разяснено.
Доказателство за това намираме в хадис от Умм Атия радияллаху анха, която е казала: При нас влезе Пророка алейхи сселяту ве сселям, когато умивахме дъщеря му Зейнеб, и каза: “Измийте я три пъти, или пет пъти, или седем пъти, или повече от това, ако сметнете за необходимо. [Тогава аз попитах: Нечетен брой пъти ли?Той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Да.”] И когато направите това за последен път, използвайте камфор, или не много камфор. Когато свършите ме известете.” … Когато приключихме ние го известихме, и той ни даде своя изар1 и каза: “Завийте я с това (т.е. с изара)”.[Умм Атия продължила, казвайки: Ние разчесахме нейната коса и (оплетохме) три плитки, (в друг вариант се предава: разплетохме косата после я измихме) (след това направихме от косата й три плитки.) После Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни каза: “Започнете [да миете тялото] от дясната страна и от онези негови части, които трябва да се мият при умиването абдест [ал-уду]”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/99-104), Муслим (3/47-48), Абу Дауд (2/60-61), ан-Насаи (1/266-267), ат-Тирмизи (2/130-131), Ибн Маджа (1/445), Ибн ал-Джаруд (258, 259) и Ахмед (5/84-85, 4076-4080). Ат-Тирмизи е казал:”Хадисът е надежден и достоверен, и на практика това дело трябва да се извършва от учените” /
Десето: По време на умиването тялото на покойника трябва да бъде прикрито с някаква тъкан, или нещо подобно на завеса, след като му бъдат свалени дрехите изцяло. Така са вършили това дело по времето на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, както е разяснено в хадис от Айша радияллаху анха: “Когато поискали да измият тялото на Пророка алейхи сселяту ве сселям, били на различно мнение и си казали: “Кълнем се в Аллах! Не знаем как [да го измием]. Дали трябва да свалим дрехите на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, както ги сваляме от нашите мъртъвци, или да го умием, както си е с дрехите? След като изпаднаха в такова разногласие, Аллах им дал дрямка, докато всеки от тях не сведе глава и с брадичка не опря гърдите си. След това от към страна на дома някой им проговори, без те да знаят кой е: Трябва да умиете Пророка алейхи сселяту ве сселям, както си е с дрехите. По този начин те стояха около тялото на Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и го умиха, а той беше облечен с дрехата си. Те оливаха водата върху дрехата му и я търкаха върху нея, без да опират тялото му с ръцете си. Айша каза: Ако аз знаех по-рано за моето дело това, което разбрах по-късно, то никой не би го умил, освен неговите жени.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/60), Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака” (257), ал-Хаким (3/59-60) и го е обявил за достоверен според условието на Муслим. Сведен е още и от ал-Бейхаки (3/387), ат-Тайалиси (1530), Ахмед с достоверен иснад (6/726), Ибн Маджа е свел този хадис (1/446) и от него е казаното чрез Айша накрая: “Ако аз знаех по-рано за моето дело това, което разбрах по-късно, то никой не би го умил, освен неговите жени.” Хадисът е сведен още и от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих”(2156)./
Единадесето: Изключение се прави от това, което е споменато в четвърто за облечения в ихрам. Такъв покойник не трябва да се пръска с благовония, според словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в хадиса, който предшества, и към когото скоро ще се позова: “ Не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и Абу Наим в “Ал-Мустахридж” (139/140) и ал-Бейхаки (3/390) При хадиса сведен от ал-Бухари няма допълнения./
Дванадесето: Изключение също така се явява и това, което е описано в девето. Разрешено е и на двамата съпрузи да се умиват един друг, тъй като няма доказателство за такава забрана, затова принципното разрешение получава основна подкрепа от два хадиса:
Тринадесето: Умиването трябва да се извършва от човек, който знае добре това дело, и то да бъде според Сунната. По-добре ще е, ако това е човек от близките на покойника, защото онези, които са извършили умиването на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, са му били близки. Али радияллаху анху, е казал: “Аз умих (извърших гусл на) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и погледнах [към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] но нямаше нищо такова, което е обичайно за мъртвите, той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, беше приятен и като жив и като мъртъв.”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/447), ал-Хаким (1/362), ал-Бейхаки (3/388) с достоверен иснад, както е посочил в “аз-Заваид” (92/1)./
Човекът, който извършва умиването на покойника получава огромна награда, ако спазва две условия:
Първо: Той е длъжен да премълчи, ако види нещо необичайно или неприятно. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който умие тялото на покойник мюсюлманин и запази в тайна[ако види нещо необичайно или неприятно], то Аллах ще му опрости четиридесет пъти. Който изкопае [гроба на мюсюлманин] и го постави в него……Който увие [покойник мюсюлманин] с кефин, то Аллах в Деня Къямет ще го облече с дрехи от атлаз и брокат от Дженнета.”/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/354, 362) и ал-Бейхаки (3/395) /
Второ: Това дело трябва да се извършва искрено, заради Аллах, не бива да се иска нищо в замяна, нито отплата, нито благодарност, нито пък нещо земно, защото в Шерията е постановено, че Всевишният и Благословен Аллах приема делата [ибадет] само, ако са извършени искрено, заради Неговия благороден Лик. Доказателство за това има изключително много в Книгата и Сунната.
Желателно е за човека, който е умил покойник сам да извърши пълно умиване гусл. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който е умивал покойник, след това да извърши гусл, а който носи покойник да бъде с абдест ал-уду.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/62-63), ат-Тирмизи (2/132) и Ибн Хиббан с неговия сборник “Сахих” (751), ат-Тайалиси (2314) и Ахмед (280, 433, 454, 472) чрез пътищата на предаване от Абу Хурейра. /
Очевидно това обстоятелство придава смисъл на задължение, но не е предадено в следните два хадиса:
Първият: От Ибн Аббас се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:“Няма за вас [не е задължително да вземате] гусл, когато умивате покойник, защото покойниците ви не са скверни [неджис], но трябва да ги умивате с ръцете си.” /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/386), ал-Бейхаки (3/398)./
Вторият: Ибн Омар радияллаху анхума, е казал: “Когато умивахме покойник, някои от нас след това вземаха гусл, а някои не.” /Този хадис е сведен от ад-Даракутни (191), ал-Хатиб в своя труд “Тарих” (4/424) с достоверен иснад, както е казал ал-Хафиз. На това е указал и имам Ахмед./
Не е постановено да се извършва умиване на шахид, който е убит по време на битка, дори той да е бил в състояние на нечистота [джунуб]. Ето и някои хадиси за това:
Първият: От Джабир Ибн Абдуллах се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Погребете ги с кръвта им – това е било в битката при Ухуд- и не ги умивайте [в друг вариант се предава, че той салляллаху алейхи ве селлем е казал:] Аз съм свидетел за тях, увийте ги така, както са с кръвта им. Няма да има ранен [и умрял като шахид] заради Аллах, който в Деня Къямет да не дойде с раните си кървящи с цвят на кръв и аромат на миск.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/165) в първия вариант. Сведен е още и от Абу Дауд (2/60), ан-Насаи (1/277-278), ат-Тирмизи (2/147), Ибн Маджа (1/461-462), и ал-Бейхаки във втория вариант (4/10), също така е сведен и от Ибн Саад в “ат-Табакат”(т.3,р.1, стр.7) и допълнението към него. Иснадът е достоверен според условието на Муслим./
Вторият: От Абу Барза се предава, че Пророка алейхи сселяту ве сселям, бил на един от своите военни походи и Аллах му дарил бойни трофеи. Тогава той попитал своите сподвижници: “Някой отсъства ли?” Те отговорили: Да. Еди-кой си, еди-кой си и еди-кой си. След това той салляллаху алейхи ве селлем, пак попитал: “Някой отсъства ли?” Те отговорили: Да. Еди-кой си, еди-кой си и еди-кой си. След това той салляллаху алейхи ве селлем, пак попитал: “Някой отсъства ли?” Тогава те отговорили: Не. А той казал: “Аз не виждам Джулейбиба. Потърсете го!” Те го потърсили сред убитите и го намерили да лежи до седмина, които той убил и после бил убит. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл и застанал над него и казал: “Той е убил седмина, а после бил убит. Той е от мен и аз съм от него!”(Това казал два или три пъти) после Абу Барза продължил: И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го сложил върху плещите си. Него (го носеха) само плещите на Пророка алейхи сселяту ве сселям. Абу Барза казал: За него беше изкопан гроб и бе положен в него, за умиване [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] не споменал.”/Този хадис е сведен от Муслим (7/152) тук хадиса е представен в неговия вариант. Сведен е също и от ат-Тайалиси (924) и двете допълнения са от него, сведен е от Ахмед (4/421, 425) и от ал-Бейхаки (4/21)./
Третият: От Анас се предава: Шахидите от битката при Ухуд не бяха умивани, и бяха погребани с кръвта им и не се е извършвала молитва над тях (с изключение на Хамза) /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59), а допълнението в скобите е предадено от ал-Хаким. Хадисът е сведен също и от ат-Тирмизи (2/138-139), ат Ибн Саад (3 раздел, 8 стр.), ал-Хаким (1/365-366), ал-Бейхаки (4/10-11) и Ахмед (3/128)./
Четвъртият: От Абдуллах Ибн аз-Зубейр в една история от битката при Ухуд се предава, че Ханзала Ибн Абу Амир станал шахид. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Наистина меляикетата ще умият вашия [боен] другар” Попитали за него съпругата му и тя казала: Когато чул да зоват, той веднага тръгнал, а бил джунуб. Затова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Него ще го умият меляикетата.” /Този хадис е сведен от Ибн Хиббан в неговия “Сахих”, ал-Хаким (3/204), ал-Бейхаки (4/15) /
Петият: От Ибн Аббас се предава: Когато били поразени Хамза Ибн Абд ал-Мутталиб и Ханзала Ибн ар-Рахаб се намирали в състояние на оскверненост джанаба, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Видях меляикетата да умиват и двамата” /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир” (3/1489) с надежден иснад, както е казал ал-Хайсами в “ал-Муджемма”(3/23), сведен е и от ал-Хаким (3/195), без да е споменат Ханзала и е казал, че иснада е достоверен./
Превод: Ридван Мустафа Кадьов
تلخيص أحكام الجنائز
مكتبة المعارف الرياض 3/1410هـ
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
ПРЕДИСЛОВИЕ
Наистина, хвалата принадлежи на Аллах! Ние възхваляваме Аллах и търсим помощ и опрощение от Него. Прибягваме към защитата на Аллах от злините в душите ни и прегрешенията в делата ни. Когото Аллах напъти в правия път, никой не може да го отклони, и когото Аллах отклони от правия път, никой не може да го насочи във верния път. Свидетелствам, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах! Един е Той и няма съдружници! Свидетелствам също така, че Мухаммед е Негов раб и пратеник!
О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!/3:102/
О, хора! Бойте се от своя Повелител, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и не прекъсвайте родствените връзки! Наистина Аллах ви наблюдава./4:1/
О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление./33:70-71/
Нататък: فَإنَّ أصْدَقَ الْحَدِيثِ كِتَابُ اللهِ وَ خَيْرُ الْهَدْيِ هَدْيُ مُحَمَّدٍ (صَلَّي اللهُ عَلَيْهِ وَ سَلَّم)، وَ شَرُّ الاُمُورِ مُحْدَثَاتُهَا وَ كُلُّ مُحْدَثَةٍ بِدْعَةٍ وَ كُلُّ بِدْعَةٍ ضَلاَلَةٍ وَ كُلُّ ضَلاَلَةٍ فِي النَّارِ. “Най-вярното слово е Книгата на Аллах, а най-правилното напътствие [за религията] е напътствието на [пророка] Мухаммед. Най-лошото дело е нововъведението [бид’а] в религията. Всяко нововъведение [бид’а] [в религията] e заблуждение, а всяко заблуждение води в Огъня на Джехеннема.”/Муслим (2/582), ан-Насаи (3/104), Ибн Маджа (1/352) ат-Тирмизи (2/12) Съобщения със същия смисъл са били предадени чрез Джабир-Ахмед, чрез ал-‘Ирбад Ибн Сарий-Абу Дауд и чрез Ибн Месуд-Ибн Маджа./
Всемогъщият и Велик Аллах е казал: Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението. Той за всяко нещо има сила. Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия!/67:1-2/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Какво общо имам аз със земния живот? На този свят аз съм като пътник, който се намира на сянка под дърво, и след като си отдъхне го напуска.”/Този хадис е достоверен и е сведен в “Тахридж фикхи ас-сирати лильгазали” (стр.478) и в “ал-Ахадис ас-Сахиха ном.438, затова съм го цитирал в своята книга “Сахих ал-Джамиа ас-Сагир уа зиядетихи”./
Наистина, погребалните обреди в Исляма са най-добрите от всички съществуващи обреди за погребението. Те превъзхождат обредите на заблудените общности и народи, защото включват в себе си хубаво отношение към умрелите и по най-прекрасен начин ги представят пред Всевишния Аллах.
Правила
(1)
Правила отнасящи се до болния
Болният е длъжен с доволство да се отнася към предопределението на Аллах, той трябва да проявява търпение по отношение на своята съдба, не бива да губи надежда към своя Повелител, защото това ще е добро за него. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Удивително е положението на правоверния! Всичко, което се случва с него е добро. Това не е дадено на никой друг, освен на правоверния. Ако го постигне радост, той благодари [на Аллах] и това става добро за него. И дори ако го постигне вреда, той търпи, и това става добро за него.” И е казал още салляллаху алейхи ве селлем: “Когато някой от вас умира, нека мисли само хубаво за Всевишният Аллах.” /Тези два хадиса са сведени от Муслим, ал-Бейхаки и Ахмед./
Болният е длъжен да бъде между страха и надеждата за опрощение. Трябва да се страхува от наказанието на Аллах за своите грехове, и да търси милост [и опрощение] от своя Повелител. В хадис от Анас се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, влязъл при един младеж, когато той бил на смъртно легло и го попитал: “Как се чувстваш?” Младежът отговорил: “Кълна се в Аллах! О, Пратенико на Аллах, наистина аз се надявам на милост от Аллах! И наистина, страхувам се за греховете си. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако при подобно състояние в сърцето на раба се съберат тези две чувства, то Аллах непременно му дарява онова, на което той се е надявал и го защитава от онова, от което се опасява”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи с надежден иснад, както и от Ибн Маджа и Абдуллах Ибн Ахмед в “Заваид аз-зухд” стр.24/25 и от Абу ад-Дунйа, както и в “ат-Таргиб 4/141./
Независимо от тежестта на болестта, болният не трябва да желае смъртта си. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас при, каквито и да са обстоятелства не си пожелава смърт, заради постигналото го нещастие, а ако това стане неизбежно за [човека] то нека той да каже:“О, Аллах! Остави ме жив, докато живота ми бъде добро за мен, и ми отреди да умра, ако смъртта е по-добра за мен!” /Аллахумме, ахййи-ни ма кянати-ль-хаййату хайран ли, ва таваффа-ни иза кянати-ль-вафату хайран ли/.
Ако на болният са останали някакви задължения спрямо други хора, които той трябва да изпълни по отношение на тях, то той трябва да ги изпълни, ако това е възможно, или пък да ги завещае за изпълнение на други, както Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се стори.
Непременно трябва да се избързва с изготвяне на завещанието, съгласно словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “Не e позволено на мюсюлманина, притежаващ нещо, което може да завещае, и да прекара две нощи, без съставено завещание.” Ибн Омар е казал: “Не мина и една нощ, откакто чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да изрича това, и вече разполагах със завещанието си”. /Този хадис е сведен от Муслим и ал-Бухари, както и от авторите на сборниците “Сунан” и от други./
Болният е длъжен да напише завещание за своите близки [роднини], които не могат да го наследят, в съответствие със словата на Всевишния Аллах: Когато смъртта надвисне над някого от вас и той остави добро след себе си, то на него е предписано да го завещае на двамата родители и на близките роднини според обичая. Това е дълг за онези, които се страхуват от Аллах./2:180/
Болният е длъжен да завещае една трета от своето имущество, но не повече от това. За предпочитане е неговото завещание да е под този размер, съгласно хадис предаден от Саад Ибн Абу Ваккас радияллаху анху, който е съобщил: “ Бях заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по време на прощалния Хадж. Аз се разболях така, че едва не умрях. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме посети и аз му казах: “О, Пратенико на Аллах! Имам много имущество, а нямам наследник, освен дъщеря ми. Мога ли да разпределя две трети от моето имущество?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговори: “ Не!” Аз попитах: “А половината мога ли?” Той каза: “ Не!” Аз попитах: “А една трета мога ли?” Той каза: “Една трета, дори това е много. О, Саад! По-добре е да оставиш твоите наследници богати, отколкото нещастни и протягащи ръка към хората” [и той направил жест на просеща ръка]. O, Саад! Ще бъдеш възнаграден за всяка сума, която пожертваш за милостиня, желаейки с това Лика на Всевишния Аллах. [Ще бъдеш възнаграден] дори и за всеки залък, който си сложил в устата на жена си.” Саад Ибн Абу Ваккас продължил: По този начин Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, позволи да се завещава една трета част от имуществото.”/Този хадис е сведен от Ахмед (1524) и от двата шейха Муслим и ал-Бухари с двете допълнения от Муслим и авторите на сборниците “Сунан”./
Ибн Аббас радияллаху анху, е казал: “Бих искал хората да препоръчат в техните завещания по-скоро една четвърт отколкото една трета, тъй като Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Една трета, дори това е много.”/Този хадис е сведен от Ахмед(2029 и 2076), Муслим, ал-Бухари, ал-Бейхаки, както и от други/
По време на завещанието трябва да присъстват двама справедливи [честни] мюсюлмани. Ако не се намерят мюсюлмани е разрешено свидетелите да бъдат и не мюсюлмани. При условие че има съмнение в тях могат да бъдат накарани да се закълнат в съответствие с разяснението от словата на Всевишния Аллах: О вие, които повярвахте! Когато се яви при някого от вас смъртта, да свидетелстват помежду ви по време на завещаването двама справедливи мъже от вас или други двама не от вас, ако сте странствали по земята и ви е сполетяла бедата на смъртта. Задръжте ги след молитвата намаз и да се закълнат в Аллах, ако се съмнявате: “Не ще продадем това за никаква цена, дори ако е за роднина, и не ще потулим свидетелството на Аллах. Иначе да сме от грешниците.” А ако се разкрие, че са извършили грях [с лъжесвидетелство], местата им да заемат други двама измежду най-близките [наследници], чието право е било ощетено. И ще се закълнат в Аллах: “Наистина свидетелството ни е по-вярно от свидетелството им и не престъпваме. В противен случай сме от угнетителите.” Да се постъпи така е най-подходящо, за да дойдат със свидетелството, каквото си е то, или да се страхуват, че ще се повторят други клетви подир клетвите им. И бойте се от Аллах, и слушайте! Аллах не напътва хората-нечестивци./5:106-108/
Що се отнася до завещанието, предназначено за двамата родители и близките
роднини, които наследяват завещаващия, то не е позволено, тъй като е отменено от айета за наследството. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е разяснил това чрез проповедта си в прощалния Хадж като е казал: “Наистина, Аллах е дал на всеки правоприемник правото му, и наследника няма [право в] завещанието”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд, ат-Тирмизи, а ал-Бейхаки го смята за надежден хасен в “Маджмуа аз-Заваид (4/212)/
10. Забранено е да се нанася вреда в частта от завещанието, засягаща преките наследници, и тя трябва да бъде разпределена справедливо. Не бива на едни да се отдава предпочитание пред други, да се лишават от имущество, да се вреди и т.н. Всевишният Аллах е казал: За мъжете има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките, и за жените има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките малко или много предписан дял./4:7/ И още Благословения и Всемогъщ Аллах е казал:…след като бъдат изплатени всички завещани пожертвования или направените дългове, без да има ощетен. Това е заповед от Аллах! Аллах е Всезнаещ, Всеблаг./4:12/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не трябва да има нито вреда, нито това, което причинява вреда. На онзи, който се старае да нанесе вреда на [другите], Аллах [ще му] нанесе вреда, и на онзи, който създава трудности за другите, Аллах [също ще му] създава трудности”. /Този хадис е сведен от ад-Даракутни (522) и ал-Хаким (2-57/58) чрез Абу Саид ал-Худри. Аз-Захаби е съгласен с думите на ал-Хаким: “Хадисът е достоверен според условието на Муслим.”/
11. Несправедливото завещание е недействително и отхвърлено, съгласно словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Онзи, който внесе нововъведение в това наше дело [Исляма], което не е част от него, ще бъде отхвърлено”. /Този хадис е сведен от Муслим и ал-Бухари в сборниците “Сахих”, както и от Ахмед и други./
12. Отчитайки, нововъведенията, които възникнаха в наше време, за съставителя на завещанието е важно да включи в завещанието и пункт за това, че неговото погребение трябва да се проведе в строго съответствие с Пречистата Сунна на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Всевишният Аллах е казал: О, вие, които повярвахте! Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови меляикета, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели./66:6/
Затова сподвижниците на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, са съставяли завещанието си по този начин. Техните дела в тази насока са много и ние вече го споменахме. Ще се опитаме накратко да обобщим някои от тях:
А) Предадено е от Амир Ибн Саад Ибн Абу Ваккас, че баща му по време на болестта си, която е предшествала смъртта му е казал: “Изкопайте ми гроб [и над нишата лахд] сложете глинени тухли [от глина, която е изсъхнала на слънце] така, както бе сторено за Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем”. /Този хадис е сведен от Муслим и ал-Бейхаки (3/407), както и от други./
Б) Абу Бурда е казал: “Абу Муса радияллаху анху, завещал следното, след като настъпи смъртта: “Когато съпровождате моето погребение пешком, то вървете с ускорена крачка и не носете кандило. Не слагайте нищо в моя гроб, което може да е преграда между мен и земята. Не издигайте постройка върху моя гроб. Искам ви като свидетели, че съм непричастен към всяка жена, която си обръсне главата[скубе си косите] в знак на траур, или всяка, която плаче на висок глас или къса дрехите си. Те попитали: “Ти чул ли си нещо по този повод?” Той отговорил: Да! Аз чух това от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем”. /Този хадис е сведен от Ахмед (4/397) ал-Бейхаки (3/395) с това допълнение. Ибн Маджа е отбелязал, че иснада на този хадис е надежден./
В) От Хузейфа се предава:“Когато умра, не известявайте [има се предвид оповестяването с викове по домове и пазари в периода преди Исляма] никой за моята смърт, защото се опасявам, че ще ме оплакват с пеене [а това е забранено]. Наистина, чух от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да забранява оплакването с припев.” /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/129), който е казал, че е надежден./
По повод на споменатото по-горе, имам ан-Навави рахимеху Аллах Теаля е казал в “ал-Азкяр: “Изключително желателно е [за умиращия мюсюлманин] да завещае на [своите близки роднини] да избягват всички нововъведения и местни обичаи свързани с погребалните обреди и да прикрепи [това желание] към договора си ”.
(2)
Предсмъртният миг
13. При приближаване на смъртта близките хора са длъжни да извършат следното:
А) Трябва да убедят [или да подтикват] умиращия да произнесе словата: “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Подтиквайте вашите умиращи да казват“Ля иляхе илля Аллах”. На онзи, чиито последните думи преди смъртта са“Ля иляхе илля Аллах” той все някога ще влезе в Дженнета, независимо, какво се случва преди това с него”. И още е казал: “Който умре, осъзнавайки, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, [Ля иляхе илля Аллах]ще влезе в Дженнета”. В друг хадис се казва: “Който умре, без да е съдружавал нищо с Аллах, ще влезе в Дженнета”. /Хадисите са сведени от Муслим в неговия “Сахих”, а допълнението към първия хадис е сведено в “Маварид” (719)./
Б) Трябва да произнасят молитва дуа за умиращия.
В) Трябва да се водят приятни разговори около умиращия. В хадис от Умм Салима радияллаху анха, се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато посещавате болен или умиращ, говорете приятни и благи слова, защото меляикетата произнасят “амин” за думите, които изричате”. /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бейхаки (3/384) и други./
Подтикването на умиращия да спомене свидетелството [Ля иляхе илля Аллах Мухаммедун расулАллах] е необходимо само тогава, когато умиращия човек е неспособен да произнесе шахада. Ако човек е способен да произнесе шахада, тогава няма потребност от подсказване, но той е длъжен по-скоро да произнесе шахада, и доказателството е от хадис предаден от Анас радияллаху анху: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, посетил един болен човек от ансарите, и му казал: “О, чичо[от страна на майката, обръщение към човек] произнеси [словата] Ля иляхе илля Аллах”. Болният казал: “ Чичо [от страна на майката] или чичо[от страна на бащата]?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ Чичо [от страна на майката]”. Болният попитал: “Ще бъде ли добре за мен, ако произнеса[словата] Ля иляхе илля Аллах?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Да.” /Този хадис е сведен от Ахмед (3/152,154,268) с достоверен иснад според условието на Муслим./
Що се отнася до четенето на сура “Йа син”, в присъствието на умиращия, както и обръщане на главата му към посока на Къбля, то за това няма достоверно доказателство от хадис. [Това е нововъведение]. Напротив, Саид Ибн ал-Мусейиб е порицал това действие. От Зараа Ибн Абдурахман се предава, че той присъствал при Саид Ибн ал-Мусейиб, когато бил болен и там се намирал Абу Селяма Ибн Абдурахман. Саид Ибн ал-Мусейиб изпаднал в безсъзнание и Абу Селяма заповядал да обърнат леглото му към Кааба. Като се свестил, той казал: Вие сте обърнали леглото ми!? Те отговорили: Да. Той погледнал към Абу Селяма и казал: Това с твое знание ли стана? Той отговорил: Аз им заповядах да обърнат леглото! Тогава Саид заповядал да върнат леглото в предишното му положение./Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба в неговия сборник “ал-Мусаннаф” (4/76) с достоверен сахих иснад от Зараа./
Няма нищо лошо, ако мюсюлманин присъства при умиращ неверник или друговерец и го призовава да приеме Исляма. В хадис от Анас радияллаху анху, се предава: “Когато един младеж от юдеите, прислужник на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се разболял, Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отишъл да го навести. Той седнал до главата му и казал: “Приеми Исляма”. Младежът погледнал към баща си, който се намирал до него, а той му казал: “Подчини се на Абу ал-Касим салляллаху алейхи ве селлем, и младежа приел Исляма. След това Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, излязъл [от там], казвайки: “Хвала на Аллах, Който го спаси от Огъня!” [А, когато младежът починал, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ Извършете молитвата дженазе на вашия близък]” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, ал-Хаким, ал-Бейхаки и Ахмед(3/175.227,260,280) с допълнението между квадратните скобки./
(3)Смъртта
След като душата напусне тялото и настъпи смъртта на човека, неговите близки са длъжни да извършат следните няколко неща:
А) Трябва да склопят очите на покойника и да отправят дуа за него. В хадис от Умм Селяма се казва: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влязъл при Абу Селяма, на който очите му били леко отворени. Той салляллаху алейхи ве селлем склопил очите на Абу Селяма и казал: “Наистина, взора следва душата, когато я забират”. [При тези слова] някои хора от близките на умрелия започнали да кряскат. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Не призовавайте върху себе си нищо, освен добро, защото меляикетата произнасят “амин” за думите, които изричате”. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “О, Аллах! Опрости Абу Селяма и извиси неговата степен сред правилно водените [към Теб] и бъди негов приемник[замени го у тези, които той е оставил-тези, които още отминават живи по пътищата] и опрости нас и него о, Повелителю, на световете! И стори просторен неговия гроб и го освети за него”.- “Аллахумме агфир ли Аби Селяма ве арфа’ дараджатеху фи ал-махдиине ве ахлюфху фи укбатин фи ал-габириине, ве агфир лена ве леху йа рабби ал-алемин, ве афсах леху фи кабрихи Всевишният Аллах наввир леху фихи.” /Този хадис е сведен от Муслим, Ахмед(6/297) и ал-Бейхаки (3/334) и други.
Б) Ако покойникът [не е хаджия облечен с ихрам], то цялото негово тяло трябва да бъде покрито. В хадис от Айша радияллаху анха, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато починал бил покрит с плащ наметалото.” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и ал-Бейхаки (3/385) и други./
В) Главата и лицето на починал облечен в ихрам, може да остане открита. В хадис от Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава: “Един човек намиращ се заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по време на стоенето укуф на Арафат, неочаквано паднал от своята камила и си счупил врата[и умрял]. Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, казал: “Измийте го с вода и лотос и завийте тялото му с две парчета плат [в друг вариант на хадиса: завийте го с неговата дреха], но не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и Абу Наим в “ал-Мустахридж” (139/140) и ал-Бейхаки (3/390) При хадиса сведен от ал-Бухари няма допълнения./
Г) След като се убедят, че човека е умрял, трябва да се пристъпи към подготовката за погребение. От хадис [във формата марфу т. е. в такава негова редакция, когато в съдържателната част на хадиса се цитират слова на самия Пророк салляллаху алейхи ве селлем. – Заб. на преводача] чрез Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “ Бързайте с погребението дженазе.” Хадисът ще бъде разгледан в 47 раздел на книгата. Двата последни хадиса са по ясни от този, но те са слаби, затова ги избегнахме1.
Д) Умрелият трябва да бъде погребан там [в населеното място], където е починал. Не бива да се превозва тялото на мъртвеца от едно място на друго, ако за това няма особени причини. В предходния хадис от Абу Хурейра и в друг подобен от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анхума, е казано: “В деня на битката при Ухуд донесоха убитите, за да ги погребат в гробището ал-Бакиа и вестител извести за Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, че той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ви повели да погребете убитите на мястото [където са умрели]”./Този хадис е сведен от четиримата автори на сборниците “Сунан” и Ибн Хиббан в неговия “Сахих”, както и от Ахмед (3/297-380) и ал-Бейхаки (4/57) с достоверен иснад. Ат-Тирмизи е казал, че хадиса е надежден, достоверен./ [Това се обяснява с факта, че по заповед на Всевишния Аллах погребението на умрелия трябва да се извърши, колкото се може по-бързо, а превозването на покойника без наложителни за това причини, противоречи на тази заповед. Бел. на преводача] И затова Айша радияллаху анха, когато нейния брат Абдурахман Ибн Абу Бакр починал в Етиопия и бил пренесен в Мекка, за да бъде погребан, тя казала: “Кълна се в Аллах! Ако аз бях до него, то бих го погребала в мястото, където е починал.”/Този хадис е сведен ал-Бейхаки с достоверен сахих иснад./
Имам ан-Навави на стр. 209 в книгата си “Ал-Азкяр ал-Мунтахаба мин калям саййид ал-Абрар” е казал: “Ако завещаващият пожелае, след смъртта му неговото тяло да бъде превозено в друг град (страна), то волята на покойника не следва да се изпълни, защото според мнението на по-голямата част от учените улема от мезхебите, това е забранено харам, а някои го считат за нежелателно мекрух.
Е) Дълговете на покойника трябва да бъдат изплатени от неговото имущество. Ако той няма имущество, то държавата е длъжна да се погрижи за изплащането на дълговете му, независимо дали преди да умре покойника е искал да си изплати дълговете или не е искал това. Ако някой изяви желание доброволно да изплати дълговете на умрелия, то може да го стори. За това има редица хадиси ето един от тях. От Саид Ибн ал-Атуал радияллаху анху, се предава, че брат му починал и оставил триста дирхама, както и [малолетно] дете. Той пожелал да изразходва тези пари за прехраната на детето. Нататък се предава: Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, ми каза: “Брат ти е заключен заради своя дълг, затова (отиди) и му изплати дълга!” (Аз отидох и му изплатих дълга, после се върнах и казах:) “О, Пратенико на Аллах! Вече изплатих неговия дълг, но остана само една жена, която претендира за два динара, ала тя няма твърди доказателства за това.” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Дай й ги, наистина тя е права в думите си (мухакка)” [ В друг вариант: (садика)]. /Този хадис е сведен от Ибн Маджа(2/82), Ахмед (4/126, 5/7), ал-Бейхаки (10/142)./
(4)
Важни действия, които трябва да извършат близките роднини и познати на покойника.
Може да се открие лицето на покойника и да се целуне. Разрешено е да се плаче за умрелия в продължение на три дни, без да се проявява излишество [да се крещи, да се скубят косите, дрехите и т.н.] За това има редица хадиси:
Първият хадис: От Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анхума, се предава: “Когато бе убит баща ми1, аз открих лицето му и заплаках. [Околните ми] забраниха2 да плача. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, обаче не ми забрани да плача. Тогава моята леля Фатима започна да плаче ридаейки, и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Все едно е дали ти плачеш или не. Меляикетата непрекъснато го покриват под сянката на своите криле, докато не го вдигнете3 [отнесете]”./ Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари, ан-Насаи, ал-Бейхаки и Ахмед (3/298)/
Вторият хадис: От Айша радияллаху анха, се предава: Абу Бакр пристигна, яздейки своя кон от жилището си в (квартала Сунх). Той слезе от коня и влезе в джамията. (Омар говореше с хората). А той с никой от хората не заговори, докато не влезе при мен[Айша радияллаху анху], и се насочи право към Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който бе покрит с плащ наметалото. Абу Бакр откри лицето му, след това се наведе над него и го целуна (между очите) после заплака и каза: “Моят баща и моята майка да са откуп за теб, о Пророк на Аллах!” “Не ще събере за теб Аллах два пъти смъртта. Що се отнася до смъртта отредена за теб, то тя вече изчезна. В друг вариант се казва: Вече се свърши смъртта, която ти бе предписана”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/89) ан-Насаи (1/260-261). Допълнението в скобите е сведено от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (2155) от ал-Бейхаки(3/406)./
Третият хадис: От Айша радияллаху анха, се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влезе при мъртвия Осман Ибн Мазуан, откри лицето му, после се наведе над него целуна го и заплака, така че видях как сълзите се стекоха по бузите му. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи(2/135). Ал-Бейхаки е обявил този хадис за достоверен. Хадисът има шахид с надежден иснад и е разгледан в “Маджмуа аз-Заваид” (3/20)/
Четвъртият хадис:От Анас радияллаху анху, се предава: “Веднъж заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влязохме при ковача Абу Сайф, който бе съпруг на кърмачката на Ибрахим4 алейхисселям. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, взе Ибрахим на ръце, целуна го и започна да вдиша неговия мирис. След това пак отидохме при Абу Сайф още веднъж, когато Ибрахим вече бе на смъртно легло и тогава очите на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се изпълниха със сълзи. Абдурахман Ибн Ауф радияллаху анху, каза: И ти ли о, Пратенико на Аллах [плачеш]?[На това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] казал: “О, Ибн Ауф, наистина това е [проява] на състрадание!” След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Наистина очите плачат, а сърцето е опечалено, но ние говорим само онова, което е угодно на нашия Повелител! Наистина, ние сме опечалени от раздялата с теб о, Ибрахим!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/35), Муслим, а ал-Бейхаки е свел подобен хадис (4/69)/
Петият хадис: От Абдуллах Ибн Джафер радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, разрешил на семейството на Джафер три дни да оплакват покойника. [Когато на третия ден] дошъл при тях, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “От днес, не плачете [повече] за моят брат…” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/124), ан-Насаи (2/292). Иснадът на този хадис е достоверен според условието на Муслим. Хадисът също така е сведен и от Ахмед./
(5)
Задължения на близките роднини към покойника.
19. Роднините, които са получили вест за смъртта на свой близък, са длъжни:
Първо: да проявят търпение, както и смирение с предопределението на Всевишният Аллах, Който е казал: И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Повелител. Те следват правия път./2:155-157/
В хадис от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, минавал покрай някаква жена, която плачела над гроб. Той спрял и й казал: “Страхувай се от Аллах и прояви търпение!” Жената[която не го е познавала и виждала в лице] отвърнала: “Остави ме, нали теб не те е постигнала такава беда!” След това[хората] й казали: “ Та това е Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем!” Тогава тя отишла пред вратата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, там не видяла да има портиери1, и му казала: “О, Пратенико на Аллах! Аз не знаех, че това си ти!”Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Наистина, търпението трябва да се проявява при първия шок [потресение]” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/115-116), Муслим (3/40-41) ал-Бейхаки (4/65) В контекста на този хадис. За проявено търпение при загубата на деца има огромна награда. В тази връзка има много хадиси. Ето някои от тях:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем е казал: “Няма мюсюлманин, на който три деца са починали, а той да влезе в Огъня, с изключение на освобождаването от клетвата пред Аллах”.[т.е. отказ от Исляма] /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари и ал-Бейхаки (67/4)/
Вторият: Мюсюлмани, които не са нарушили клетвата пред Аллах[т.е. отказ от Исляма] и са им починали три от децата, Аллах ще ги въведе в Дженнета благодарение на Неговата милост. Те ще застанат пред вратите на Дженнета, и ще им се каже: “Влезте в Дженнета, а те ще кажат: [Няма да влезем] докато не дойдат нашите родители. И тогава ще им се каже: Влезте в Дженнета вие и вашите родители благодарение на милостта от Аллах”. /Сведен от ан-Насаи (1/265) и ал-Бейхаки (4/68). Хадисът е с достоверен иснад според условието на Муслим и ал-Бухари./
Третият: От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ На жена, която й умрат три от децата, то те ще станат преграда за нея пред огъня на Джехеннема.” Тогава [една жена] попитала: Ами ако умрат двете деца? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Дори и две. [ще бъдат преграда за нея в Огъня на Джехеннема]” /Сведен от ал-Бухари (3/94) Муслим и ал-Бейхаки (4/67)./
Четвъртият: От Абдуллах Ибн Амр се предава: Наистина, Аллах не допуска за Своя правоверен раб, който е изгубил свой най-близък от семейството и е проявил търпение, да не бъде награден с Дженнет”. /Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/264). Хадисът е с добър иснад./
Второ: Задължение на близките роднини е да произнесат думите за истирджа, т.е. да кажат: (“Инна лиллехи уа инна илейхи раджиуна” “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.”), както бе споменато в айета. Към тези слова трябва да се добави и следното: “Аллахумме аджирни фи мусибати уа ахлиф ли хайрен минха” “О, Аллах! Възнагради ме за преживяното от мен нещастие, и в замяна ми дай по-добро!” В хадис от Умм Селяма радияллаху анха, се предава: Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Ако раба на Аллах бъде постигнат от нещастие и каже онова, което му е повелил Аллах: (“Инна лиллехи уа инна илейхи раджиуна) Аллахумме аджирни фи мусибати уа ахлиф ли хайрен минха”, то Всевишният Аллах непременно ще го възнагради за това нещастие и ще му даде в замяна нещо по-хубаво.” Умм Селяма продължила: Когато почина [моят мъж] Абу Селяма аз казах: Кой е по-добър от Абу Селяма, спътника на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем! Но Аллах ме укрепи и аз казах тези слова [Инна лиллехи ве инна илейхи раджиуна, Аллахумме аджирни фи мусибати ве ахлиф ли хайрен минха], и Аллах ми даде в замяна за мъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем…”/Този хадис е сведен от Муслим (3/73), ал-Бейхаки (4/65) и Ахмед (6/309)./
20. В случай на смърт сред близки роднини [баща или майка и т.н.] на жената, тя трябва да се откаже от украшенията и да спазва траур в продължение на три дни, а при смърт на нейния съпруг, тя трябва да спазва траур в продължение на четири месеца и десет дни. В хадис от Зейнеб Бинт Абу Селяма се разказва, че когато починал Абу Суфян Ибн Харб, неговата дъщеря и жена на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, Умм Хабиба дошла при нея и казала: Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Не е разрешено на жена, която е повярвала в Аллах и Последния Ден да бъде в траур, заради смърт повече от три дни, освен [ако не е починал съпруга й], който е четири месеца и десет дни”. След това [след известно време] влязох при Зейнеб Бинт Джахш, когато починал брат й. Тя поискала да й донесат парфюм, и след това тя напарфюмирала девойка-робиня и намазала с него своите бузи. След това Умм Хабиба казала: Кълна се в Аллах, сега не ми е до парфюми, но чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Не е разрешено на жена, която е повярвала в Аллах и Последния Ден да бъде в траур, заради смърт повече от три дни, освен [ако не е починал съпруга й], който е четири месеца и десет дни”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/143, 9/400-401)/
21. Жената също така може да спазва траур със съгласието на мъжа си за всеки един от близките роднини, и това ще е полезно за двамата. [Да се изпълняват правата на мъжа е по-добре от придържането към траур].
(6)
Забранени действия за близките на починалия.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е посочил някои забранени действия за хората при смърт на техни близки роднини. Тези забрани трябва да се знаят, за да се предотврати тяхното извършване.
А. Оплакване с вопли и на висок глас с крещене и припев. Ето някои хадиси третиращи този проблем:
1. От хадис на Абу Малик ал-Ашари се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Има четири неща [останали от епохата на] джахилията в моята общност, които те не ще отхвърлят: гордостта от знатния произход, ругатня [подигравка] с произхода [родословно дърво на другите1], искането на дъжд [чрез гадаене по] звездите и оплакването [на мъртвеца] с вопли и ридаене”. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал още: “Ако оплаквачката не се покае преди смъртта си, то в Деня Къямет ще й бъде надяната дреха от катран и ризница от крастави струпеи.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/45) и от ал-Бейхаки (4/63)/
2. В хадис от Абу Хурейра се предава, че Ибн Омар е предал, за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който е казал: “Две дела, извършвани от хората са признак за тяхното неверие: [Това са ругатня или] подигравката с произхода [на другите] и оплакването [на мъртвеца] с вопли и ридаене”./Този хадис е сведен от Муслим (1/58) и ал-Бейхаки (4/63)/
3. От Абу Хурейра се предава: “Когато починал Ибрахим сина на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, Усама Ибн Зейд изкрещял [от мъка]. [Тогава] Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това не е от мен [т.е. оплакването с крясък не е от моята Сунна], и оплакващия няма право. Сърцето е опечалено и очите плачат и не разсърдват Повелителя”. /Този хадис е сведен от Ибн Хиббан (743), ал-Хаким (1/382). Хадисът е с добър иснад./
4. От Умм Атия се предава: “Приемайки от нас клетвата [за вярност в Исляма] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, взе от нас обещание да не плачем, крещейки и ридаейки по покойните, но никой от нас не го изпълни, освен пет [жени, а именно] Умм Сулейм, Умм ал-Аля, Бинт Абу Сабра, жената на Муаз или Бинт Абу Сабра и жената на Муаз”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/137), Муслим (3/46), ал-Бейхаки (4/62) и други. Тук е предаден хадиса с текста на Муслим/
5. От Анас Ибн Малик се предава, че когато Омар Ибн ал-Хаттаб бил [прободен] наръган, по него започнала да стене Хафса, а той казал: О, Хафса! Нима не си чула Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Този, по когото стенат, бива наказван?! Бива наказван в своя гроб, заради това, че са стенали по него.” /Този хадис с сведен от ал-Бухари и Муслим, ал-Бейхаки (4/72-73), Ахмед (268, 288, 290, 315, 334. 254, 386) и от Ибн Хиббан с неговия сборник “Сахих” (741) само разказа за Хафса./
6. “Наистина, покойният бива наказван, заради плача по него от близките му” в друго предание: “Покойникът бива наказван в своя гроб, заради това, че са стенали по него”. /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари и Ахмед от хадиса на Ибн Омар. А вторият разказ е на Муслим и Ахмед. Сведен е също от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (742) от хадиса на Имран Ибн Хусейн подобно на първото предание./
7. “По който са стенали [в Деня Къямет] ще бъде наказван, затова че са стенали по него.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/126), Муслим (3/45), ал-Бейхаки (4/72) и Ахмед (4/245, 252,255)
Б. Нанасяне на удари по собственото лице, и късане на дрехите. От Ибн Месуд се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ Не е от нас онзи, който нанася удари по лицето си и къса дрехите си [при смърт] и зове [Аллах], както това е правено през периода на [невежеството]джахилия.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/127-128, 129), Муслим (1/70), Ибн ал-Джаруд (257) и ал-Бейхаки (4/63-64) и други./
В. Бръсненето на косата. В хадис от Абу Бурда Ибн Абу Муса ал-Ашари се предава, че [веднъж] Абу Муса се разболял много тежко. Главата му лежала неподвижно върху скута на една жена от неговото семейство, а той бил лишен от чувства. Жената започнала гръмко да крещи, а той не можел нищо да й промълви, и когато дошъл на себе си казал: “Аз съм непричастен към онези, от които е странял Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, а той наистина е бил непричастен към крещящите, бръснещите [косите си] и раздиращите [дрехите си]”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари(3/129), Муслим (1/70), ан-Насаи (1/263) и ал-Бейхаки (4/64)./
Г. Да се разкриват[разрошват] косите, да се драскат [дерат бузите], да се скубят и т.н. В хадис предаден чрез една от жените дали клетва за вярност на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, взе от нас обещание да му бъдем покорни, да не си дерем лицата да не зовем за беда, да не си раздираме дрехите и да не разрошваме [разкриваме на показ] косите си”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59) и от неговия път е сведен от ал-Бейхаки (4/64) с достоверен иснад./
Д. Пускането на брада. Някои мъже си пускат брада за кратък срок в знак на уважение и мъка към починалия, и след изтичане на определения срок я бръснат! Пускането на брада е сходно с разрошването на косата, и ще добавим, че това е нововъведение бидаат. А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ Най-лошото дело е нововъведението [бидаат] в религията. Всяко нововъведение [бидаат в религията] e заблуждение, а всяко заблуждение води в Джехеннема.” /Този хадис е сведен от ан-Насаи, и ал-Бейхаки в “ал-Есма’ ве ас-Сифат” с достоверен иснад от Джабир.
Е. Обявата за смъртта на някой от минарета или нещо подобно. Това действие е забранено, защото то наподобява на известяване с викове и тази забрана е потвърдена от Хузейфа, от който се предава:“Когато умра, не известявайте [има се предвид оповестяването с викове по домове и пазари в периода преди Исляма] никой за моята смърт, защото се опасявам, че ще ме оплакват с припев [а това е забранено]. Наистина, чух от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да забранява оплакването с припев.” /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/129), който е казал, че е надежден, както и от Ибн Маджа (1/450), Ахмед (5/406)/
Езиково значение на оповестяването. То представлява известие за смъртта на някой. Това включва всички известия. До нас са достигнали достоверни хадиси, в които се доказва, че е позволен някакъв вид за оповестяване на смърт, и учените го свързват с освобождаване от забраната. Те казват: Под оповестяване се разбира онова, което прилича на действията извършвани от хората в епохата на невежеството, а именно, оповестяване с викове по домове и пазари. Писането на некролози в наше време също така се отнася към гореизложеното и се явява забранено. Ето защо казвам:
(7)
Относно обявленията за смърт
Може да се обяви за смъртта на някой, но това не бива да изглежда, така както са го правили в епохата на невежеството. В някои случаи, когато няма човек, който да умие покойния, да го увие с кефин, да изпълни молитвата дженазе и т.н. е позволено да се обяви за смъртта. Ето някои хадиси на тази тема:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, съобщил на хората за смъртта на Негус в деня, когато той починал. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, застанал на мястото за молитва, построил [хората] в редове и произнесъл четири пъти [текбира] “Аллаху Акбар”/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим./
Човекът обявяващ за смъртта е длъжен да се обърне към хората, като ги призове да отправят молитва дуа за опрощение на умрелия. В хадис от Абу Катада радияллаху анху, се казва: “ Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отправил отряд [за битката при Мута]. За главнокомандващ назначил Зейд Ибн Хариса, [като казал:]ако той загине, то начело ще застане Джафер Ибн Абу Талиб, а ако той бъде убит, то начело като главнокомандващ ще застане Абдуллах Ибн Раваха ал-Ансари. Джафер се изправил и казал: “Моят баща и майка ми да са откуп за теб, о Пратенико на Аллах! Не ме заплашвай, като назначиш Зейд да ми е главнокомандващ! Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ти продължавай [да си вършиш делото], защото наистина не знаеш, в кое има добро!” Мюсюлманите се отправили в поход и останали, както Аллах пожелал. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се изкачил на минбера и повелил да се призове за молитвата намаз с езан в джамията. Хората се насъбрали и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Нима не ви известих за вашите войни в тази битка? Те се отправиха и се хвърлиха срещу врага, и Зейд падна шахид, затова отправете молитва дуа за опрощение му, и хората отправили дуа за опрощението му. След това знамето взел Джафер Ибн Абу Талиб и нападнал врага, докато не бил убит като шахид. Свидетелствам за това, че той е паднал шахид, затова отправете молитва дуа за опрощение му. После знамето взел Абдуллах Ибн Раваха, той бил непоколебим, докато не бил убит като шахид, затова отправете молитва дуа за опрощение му. След това знамето взел Халид Ибн Уалид, без да е назначен за главнокомандващ – сам се назначил за главнокомандващ – след това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, вдигнал своя показалец и казал: “О, Аллах! Той е меч от мечовете Ти, дари му победата!” И от този ден насетне го наричаха Халид Сейфуллах [Мечът на Аллах]. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Отправете се на поход и подкрепете своите братя!” И никой не закъсня. Хората се отправиха в голямата жега пешком и на яздитни животни.”/Този хадис е сведен от Ахмед с надежден иснад (5/300)/
В главата относно хадиса от Абу Хурейра радияллаху анху, за словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е съобщил на хората за смъртта на Негус: “Отправете молитва дуа за опрощение на вашия брат” ще бъде споменато в раздел (60).
Ще отбележа следното: В някои държави хората казват: За душата на еди кой си умрял да се прочете сура “ал-Фатиха”. Това противоречи на Благородната Сунна и се явява без съмнение нововъведение бидаат, особено след като четенето не достига до мъртвеца, според достоверното мнение, което ще бъде споменато по-нататък иншаАллаху Теаля.
(8)
Признаци за добър край при смърт
. Мъдрият Законодател е сторил ясни признаци, които служат като доказателство за добър край при смърт. Молим Всевишният Аллах според милостта Си да ни дари с добър край при смъртта! Ако по време на предсмъртната агония се прояви един от тези признаци, умиращия може да се надява на добър край.
Първо: В предсмъртната агония да се изрекат словата на шахада (Ля иляхе илля Аллах). Затова е споменато в хадисите.
1. От Муаз се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:“На онзи, чиито последните думи преди смъртта са“Ля иляхе илля Аллах” той ще влезе в Дженнета.” /Този хадис е сведен от ал-Хаким с надежден иснад. Хадисът има шахид от хадиса на Абу Хурейра и беше представен в раздел (2)./
Второ: При смърт да се появят капки пот на лицето. В хадис от Бурайда Ибн ал-Хасиб радияллаху анху, се предава, че бил в Хоросан и посетил негов брат, който бил болен, но го намерил вече умиращ. Когато видял капки пот по лицето му казал: Аллах е Най-Велик! Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Правоверният умира с капки пот по лицето.” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/360), ан-Насаи (1/259), ат-Тирмизи (2/128), Ибн Маджа (1/443-444), Ибн Хиббан (730) ал-Хаким (1/761), ат-Тайалиси (808). Ал-Хаким е казал: Хадисът е достоверен според условието на Муслим. Аз-Захаби се е съгласил с него. Този хадис има шахид от хадис на Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, предаден от ат-Табарани в “ал-Аусат” и “ал-Кабир”./
Трето: Смърт в нощта срещу петък или през деня в петък. От словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Който мюсюлманин умре през деня в петък или през нощта срещу петък, Аллах ще го предпази от изкушението в гроба.” /Този хадис е сведен от Ахмед (6582-6646) и ат-Тирмизи./
Четвърто: Смъртта на шахид по време на сражение на бойното поле. Всевишният Аллах е казал: И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! При своя Повелител те се препитават, ликуващи за онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за това, че техните последователи, които още не са се присъединили към тях, няма да познаят страха и не ще скърбят. Радват се на обилие и благодат от Аллах. Не погубва Аллах наградата на правоверните./3:169/
Ео и някои хадиси за това:
1.“За шахида има шест характерни особености при Аллах и това са: Аллах му опрощава [греховете]при първата пусната кръв, вижда си мястото в Дженнета, бива предпазен от наказанието в гроба, ще бъде в безопасност при великия ужас, ще бъде украсен [ще се отличава от другите] с красотата на вярата иман, ще бъде оженен за хуриите от Дженнета и ще има право да се застъпи за седемдесет човека от своите роднини.” /Този хадис е сведен и обявен за достоверен от ат-Тирмизи (3/17), Ибн Маджа (2/184) и Ахмед с достоверен иснад (131) след това го е свел от хадиса на Убада Ибн ас-Самит и хадис на Кейс ал-Джазами (4/200) и двата с достоверен иснад./
2. Предава се от Рашид Ибн Саад радияллаху анху, за един сподвижник на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, че един човек е попитал: О, Пратенико на Аллах! Защо правоверните ще бъдат подложени на изкушението в гроба [изпитанието с въпросите, задавани от меляикетата Накир и Мункяр], освен шахида? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Достатъчно изпитание за него [шахида]е свистенето [святкането] от мечовете над главата му!” /Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/289) и от него ал-Касим ас-Саркасти в “ал-Хадис”(2/165/1) с достоверен иснад./
Забележка: Който искрено от сърце желае смърт на шахид, ще я получи дори ако не му се отдаде да участва в битка. Доказателство намираме в казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Онзи, който искрено търси от Аллах смърт на шахид, то Аллах му дарява степен на шахид дори ако почине в леглото си.”/Този хадис е сведен от Муслим (2/49), ал-Бейхаки (9/169) предадено от Абу Хурейра радияллаху анху, и този хадис има шахиди в “ал-Мустадрак” (2/77)./
Пето: Смъртта по време на битката по пътя на Аллах. Има два хадиса за това: От
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал: “Вие кого смятате за шахид сред вас?” Те отговорили: “О, Пратенико на Аллах! Ние смятаме за шахид убития по пътя на Аллах. Той казал: “Но, тогава в моята общност шахидите ще бъдат малко!” Те попитали: И кои ще бъдат те, о, Пратенико на Аллах? Той казал: “Убитият по пътя на Аллах е шахид, който умре по пътя на Аллах е шахид, който умре от чума е шахид, който умре от болести в корема е шахид, и удавника е шахид.” /Този хадис е сведен от Муслим (6/51) Ахмед (2/522) ал-Хаким (2/109) и ал-Бейхаки./
От Абу Малик ал-Ашари се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който е тръгнал по пътя на Аллах и умре или бъде убит е шахид. Който падне от своя кон или камила и си счупи врата, или бъде ужилен от отровно насекомо, или умре в леглото си от каквато и да е смърт, която Аллах иска, то той е шахид, и за него е отреден Дженнета.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1/391), ал-Хаким (2/78) и ал-Бейхаки (9/166). Ал-Хаким е обявил хадиса за достоверен./
Шесто: Смърт от чума [или някаква друга епидемия]. За това има хадиси:
От Хафса Бинт Сирин се предава, че Анас Ибн Малик я попитал: От какво е умрял Яхя Ибн Абу Умра? Тя отговорила: От чума. Той казал: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “[При смърт от] чума, всеки мюсюлманин е [със статут на] шахид.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (10/156-157), ат-Тайалиси(2113), Ахмед(3/150, 2/20, 223, 258-265)/
От Айша радияллаху анха, се предава, че тя попитала Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, какво е чумата? Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, я известил: “Чумата е наказание, изпратено от Аллах върху, когото Той пожелае. Аллах е сторил чумата да е милост за правоверните. И няма раб, който да е поразен от чума и да е останал в страната си търпейки, като е уверен, че не ще го постигне нищо друго, освен предписаното му от Аллах, да не получи награда, като тази на шахид.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (10/157-158), ал-Бейхаки (3/376) и Ахмед (6/252, 145, 64)
От Утба Ибн Абдуселями радияллаху анху, се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ще дойдат шахидите и умрелите от чума, и умрелите от чума ще кажат: Ние сме шахиди. И ще бъде казано: Вижте, след като техните рани са като раните на шахидите, кръвта им изтича с аромата на миск, те са шахиди, така ги намирате и вие.”/Този хадис е сведен от Ахмед (4/185) и ат-Табарани в “ал-Кабир”(6/55/2) с надежден иснад, както е казал ал-Хафиз./
“Който умре от болести в корема е шахид.” /Този хадис е сведен от Муслим (6/51) Ахмед (2/522) ал-Хаким (2/109) и ал-Бейхаки./
Предава се от Абдуллах Ибн Йасар: “Седяхме заедно със Сюлейман Ибн Сурад и Халид Ибн Урфута. Те споменаха за един човек, който бе починал от болест на корема. И изведнъж пожелаха да станат шахиди [т.е. да са на негово място] на погребение му. Единият от тях каза на другия: Нима Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е казал: “Който е умрял от болести на корема няма да бъде подложен на наказание в гроба си.” Тогава другият казал: Да! Така е. А в друг вариант е предадено: Потвърждавам, че си прав!” /Този хадис е сведен от ан-Насаи (1/289), ат-Тирмизи (2/160), а Ибн Хиббан в своя сборник “Сахих” е споменал, че хадиса е надежден. Хадисът е сведен и от ат-Тайалиси (1288) и Ахмед (4/26) с достоверен иснад./
Осмо и девето: Смърт от удавяне и затрупване [под отломки от сграда, свлачище и т.н.]. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Петима се явяват шахиди: умрелият от чума, умрелият от болести на корема, удавеният1, загиналият под срутване [на нещо] и загиналият по пътя на Аллах.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (6/33-34), Муслим (6/51), ат-Тирмизи (2/159) и Ахмед (2/325, 533)/.
Десето: Смърт на жена по време на бременност или раждане. В хадис от Убада Ибн ас-Самит се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, посетил Абдуллах Ибн Раваха, не се отдръпнал от леглото му и попитал: “Знаеш ли кои са шахидите в моята общност?” Те [присъстващите] отговорили: Шахид е убития мюсюлманин по пътя на Аллах. Той казал: “Но, тогава в моята общност шахидите ще бъдат малко! Убитият по пътя на Аллах е шахид, който умре от чума е шахид, и жена, която умре с дете в утробата е шахид, [нейното дете ще я дърпа с пъпната си връв към Дженнета]” /Този хадис е сведен от Ахмед (4/201-5/323), ад-Дарими (2/208), ат-Тайалиси (582) с достоверен иснад. Този хадис го има и в “ал-Муснад”(4/201-5/323) по друг път. В раздела от Сафуан Ибн Уммия е сведен от ад-Дарими и ан-Насаи (1/289) и Ахмед (6/465-466) и други./
Единадесето и дванадесето: Смъртта при пожар и плеврит. За това има хадиси и най-известния от тях е от Джабир Ибн Атик Ибн ал-Харис във форма марфу. в който се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Шахидите са седем [вида]. От тях са убитият по пътя на Аллах, умрелия от чума е шахид, удавника е шахид, умрелия от плеврит е шахид, умрелия при пожар е шахид, онзи, който е умрял под [разрушения]руини е шахид, и жена, която е умряла по време на раждане [или по време на бременност]”. /Този хадис е сведен от Малик (1/232-233), Абу Дауд (2/26), ан-Насаи (1/261), Ибн Маджа (2/185-186), Ибн Хиббан в своя “Сахих”(1616), ал-Хаким (1/352) и Ахмед (5/446)./
Тринадесето: Смъртта от туберкулоза. Доказателство има в словата на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, който е казал: “Убитият по пътя на Аллах е шахид, [ако умре] жена по време на бременност и раждане е шахид, изгорелия при пожар е шахид, удавеният е шахид, умрелият от туберкулоза е шахид и умрелият от болести на корема е шахид.” /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Асуат. Ахмед е свел хадиса с допълнение към преданието на думата: “туберкулоза”/
Четиринадесето: Смърт при опазване на имущество от грабеж. За него има няколко хадиса:
От Абдуллах Ибн Амр се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който е бил убит заради имущество му е шахид. [в друг вариант: На който са пожелали да отнемат имуществото без право на това, и той се е защитил, като е бил убит] е шахид. ” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (5/93), Муслим (1/87), Абу Дауд (2/285), ан-Насаи (2/173), ат-Тирмизи (2/315), Ибн Маджа го е обявил за достоверен (2/123) и Ахмед (6816, 6823, 6829)./ В раздела за Саид Ибн Зейд ще стане дума в петнадесето:
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл един човек и попитал:О, Пратенико на Аллах! Какво ще повелиш [как го виждаш] ако при мен дойде някой човек и поиска да ми отнеме имуществото? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Не му давай имуществото си!” Човекът попитал: А, какво ще повелиш [как го виждаш] ако той иска да ме убие? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “ Бий се с него!” Човекът попитал: А, какво ще повелиш [как го виждаш] ако той ме убие? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “ Тогава ти си шахид!” Човекът попитал: А, какво ще повелиш [как го виждаш] ако аз го убия? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “ Тогава той е в Огъня”. /Този хадис е сведен от Муслим (1/87), ан-Насаи (2/173) и Ахмед (1/339-360)/
От Казус Ибн Мухарак радияллаху анху, се предава: Един човек дошъл при Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, и казал: [Какво да направя ако]при мен дойде човек и поиска моето имущество? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Напомни му за Аллах”. Той казал: [Какво да направя ако] не иска да споменава Аллах? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Потърси помощ срещу него от някой мюсюлманин около теб!” [Какво да направя ако] няма наоколо мюсюлмани? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “ Потърси помощ срещу него от владетеля [властта]” Той казал: [Какво да направя ако] владетеля [властта] ме избягва? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Бий се за имуществото, докато не станеш от шахидите на Сетния Ден, или защити имуществото си!” /Този хадис е сведен от ан-Насаи и Ахмед (5/295, 294) с достоверен иснад според условието на Муслим./
Петнадесето и шестнадесето: Смъртта при защита на религията и живота. Има два хадиса на тази тема:
От Саид Ибн Зейд се предава: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този, който умре, защитавайки своето имущество е шахид, който умре защитавайки близките си [семейството си] е шахид, този който умре защитавайки религията си е шахид, който умре защитавайки кръвта [честа си] е шахид.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/275), ан-Насаи, ат-Тирмизи (2/316) и Ахмед (1652, 1653) с достоверен иснад./
От Сувейд Ибн Мукаррин се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Които бъде убит, защитавайки се от несправедливост е шахид.” /Този хадис е сведен от ан-Насаи (2/173-174) и Ахмед (2780)./
Седемнадесето: Смъртта при охрана на нещо [стража, караул]по пътя на Аллах. Ще споменем два хадиса:
От Салман ал-Фараси се предава, че чул как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Един ден и нощ на стража[караул] е по-добре от един месец говеене и извършване на молитвата намаз. И който умре на пост [стража, караул], то неговото дело, което е вършил ще продължи да постъпва при него, и ще продължи да постъпва към него препитанието му и ще пребъде в безопасност от изкушението на смъртта и гроба. ”/Този хадис е сведен от Муслим (6/51), ан-Насаи (2/62), ат-Тирмизи (3/18) ал-Хаким (2/80) и Ахмед (5/440, 441). Хадисът е сведен от ат-Табарани с допълнението: “И в Деня Къямет ще бъде съживен като шахид”/.
От Фадала Ибн Обейд се предава че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На всеки умрял се прекратяват делата, освен на онзи, който е на пост [караул, стража] по пътя на Аллах. Наистина, делата му ще се увеличават до Деня Къямет, и той ще бъде предпазен от изпитанието в гроба.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (1/391), ат-Тирмизи го е обявил за достоверен (3/2), ал-Хаким (2/144) и Ахмед (6/20). Ал-Хаким е казал, че хадиса е достоверен според условието на ал-Бухари и Муслим./
Осемнадесето: Смърт по време на извършване на благодеяние. От Хузейфа се предава: Помогнах на Пророка алейхи сселяту ве сселям, да се опре на гърдите ми и той салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Който изрече [словата] “Ля иляхе илля Аллах” стремейки се към Лика на Аллах, то неговият край ще бъде в Дженнета. Който говее един ден, стремейки се към Лика на Аллах, то неговия край ще бъде в Дженнета. Който раздаде милостинята садака, стремейки се към Лика на Аллах, то неговия край ще бъде в Дженнета.1” /Този хадис е сведен от Ахмед (5/391) с достоверен иснад./
Деветнадесето: Който е бил убит от несправедлив и деспотичен управник, защото се е изправил срещу него и му е дал искрен съвет и наставление. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Начело на шахидите ще е Хамза Ибн Адб ал-Мутталиб и човека, който се е изправил срещу ръководител като му е повелявал доброто и забранявал порицаемото, а заради това е бил убит”/Този хадис е сведен от ал-Хаким и ал-Хатиб го е квалифицирал като достоверен сахих/
(9)
Произнасяне на добри думи по адрес на умрелия
Произнасянето на добри думи по адрес на умрелия от праведни мюсюлмани, облекчава пътя на покойника към Дженнета. Броят на тези праведни мюсюлмани не бива да бъде по-малко от двама. Тези хора трябва да познават добре покойника и да се отличават със знания за религията, с благодеянията си и с непоколебимата си вяра. Ето някои хадиси на тази тема:
От Анас радияллаху анху, се предава: [Веднъж, когато покрай нас] премина погребална процесия и хората започнаха да хвалят покойния, Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, каза три пъти: “Това е обезателно”. После премина още една [погребална процесия] и този път хората започнаха да говорят лошо за покойния, и Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, пак каза три пъти: “Това е обезателно” Тогава Омар Ибн ал-Хаттаб каза: Баща ми и майка ми да са откуп за теб! Премина погребална процесия и хората започнаха да говорят лошо, и ти каза три пъти: “Това е обезателно”. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Онзи, който похвалихте сега обезателно ще се окаже в Дженнета, а другия, за който говорихте лошо сега обезателно ще се окаже в Огъня. [Меляикетата са свидетелите на Аллах на небето], и [после три пъти казал] вие сте свидетели на Аллах на земята”. В друг вариант се казва: “Правоверните са свидетели на Аллах на земята” (Наистина, меляикетата говорят на Аллах с езиците на потомците на Адам, и [казват] за човек доброто и лошото.)/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/177-178, 5/192-193), Муслим (3/53) ан-Насаи (1/273), ат-Тирмизи (2/158) и го е обявил за достоверен, сведен е още и от Ибн Маджа (1/454), ал-Хаким (1/377), ат-Тайалиси (2062) и Ахмед (3/179, 186, 197, 211, 245, 281)/
От Абу ал-Асвад ад-Дили се предава: Пристигнах в Медина, когато имаше епидемия и много от болните умираха. Когато бях седнал с Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, покрай нас премина погребална процесия и хората похвалиха покойния. Омар каза: “Това е обезателно” Аз [Абу ал-Асвад] попитах: “Кое е обезателно, о предводителю на правоверните?” Той отговори: Казах така както е казал Пророка алейхи сселяту ве сселям: “Ако четирима души свидетелстват с добро за мюсюлманин, то Аллах ще го вкара в Дженнета.” Ние попитахме: Ами ако свидетелстват трима души? Той [Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям,] каза: “Дори и трима”. Тогава ние го попитахме: Ами ако свидетелстват двама души? Той [Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям,] каза: “Дори и двама”. След това ние не го попитахме за един свидетел.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, ан-Насаи, ат-Тирмизи, ал-Бейхаки (4/75), ат-Тайалиси (23) и Ахмед (129, 204)/
От Абу Хурейра радияллаху анху, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Мюсюлманин, който умре и за него свидетелстват четирима от най-близките му съседи само с добро, то Всевишният и Благословен Аллах казва: “Вече приех вашите думи” или “вашето свидетелство, и му опростих онова, което не знаехте.” /Този хадис е сведен от Ахмед (3/242), ал-Хаким (1/378) и е казал, че хадиса е достоверен според условието на Муслим, и с него се е съгласил аз-Захаби! Хадисът има шахид от хадис на Абу Хурейра, който е сведен от Ахмед (2/408)/
Известно е, че всички тези три хадиса указват, че произнасянето на добри думи не се отнася само за сподвижниците, но и за онези правоверни мюсюлмани, които ще последват техния път по вяра, знание и честност. А що се отнася до думите на някои хора след погребалната молитва дженазе, “Какво свидетелствате за него? Свидетелстваме с добро”. Това няма основа от хадиса, а напротив то е отвратително нововъведение бидаат, тъй като не е било практика на благочестивите праведници селеф. Всички тези думи се изричат от хората, които по всяка вероятност не познават покойника, и така те свидетелстват за това, което не знаят. Те отговарят с желанието да засвидетелстват с добро за покойника, като мислещите смятат, че това ще му донесе полза, а невежите от тях си мислят, че това е полезно засвидетелстване, така както за него указват словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в хадиса: “Правоверните са свидетели на Аллах на земята” (Наистина, меляикетата говорят на Аллах с езиците на потомците на Адам, и [казват] за човек доброто и лошото.) /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/177-178, 5/192-193), Муслим (3/53) ан-Насаи (1/273), ат-Тирмизи (2/158) и го е обявил за достоверен, сведен е още и от Ибн Маджа (1/454), ал-Хаким (1/377), ат-Тайалиси (2062) и Ахмед (3/179, 186, 197, 211, 245, 281)/
Смърт по време на затъмнения [слънчево и лунно]
Ако смъртта на човек съвпадне с лунно или слънчево затъмнение, това не може да е показател за необичайна смърт. Подобно твърдение е предразсъдък и суеверие от епохата на невежеството и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го е отхвърлил в деня, когато умрял сина му Ибрахим [алейхисселям]. Тогава е имало слънчево затъмнение и [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] произнесъл пред хората проповед, възхвалявайки и прославяйки Аллах. След това казал: “О, хора! Невежите от епохата на джахилията говорят, че слънчевото и лунното затъмнение се свързват с необичайна смърт. Тези две затъмнения са знаци от знаците на Аллах. Те не се случват, заради смъртта или живота на някой, а чрез тях Аллах заплашва Своите раби. Ето защо, когато видите нещо такова, прибягвайте към споменаване и възхвала на Аллах, отправете дуа към Него и търсете опрощение от Него. Раздавайте милостиня садака, освобождавайте роби и извършвайте молитва намаз в джамиите докато трае затъмнението!” Това изложение е подбрано от редица хадиси и съм го публикувал в книгата си в “Салят ал-Кусуф”. В него съм говорил за пътищата на предаване на хадисите и словата им, и после го събрах като кратко резюме в един текст и това е част от него. Най-главното от него се намира в сборниците “ас-Сахих” “ас-Сунан”.
(10)
Умиване тялото на покойника
Когато някой умре, е необходимо група от хора да побързат с умиване на тялото му. Що се отнася до избързване с умиване на тялото, то вече бяха представени доказателства в трети раздел. Задължението да се умива тялото на покойника е вменено от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Ето и хадис за това:
Словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за хаджията облечен в ихрам, който паднал от камилата си: “Измийте го с вода и лотос…
В словата от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато починала дъщеря му Зейнеб радияллаху анха, той казал: “Измийте я три пъти, или пет пъти, или седем пъти, или повече от това…” Хадисът ще бъде представен с пълния си текст в следващия раздел.
По време на умиването трябва да се извършват следните действия:
Първо: Умиването по възможност трябва да се извършва от трима или повече човека
Второ: Умиването на частите от тялото трябва да се извършва с нечетен брой пъти.
Трето: Умиванията на частите от тялото да се съчетава с благовония като лотос. За почистване на частите от тялото да се използва разтвор като калиева сол или пък сапун.
Четвърто: Към края на умиването трябва да се сложи камфор.
Пето: Плитките трябва да се разплетат и щателно да се измие косата.
Шесто: Косата също така трябва да се причесва.
Седмо: На починала жена следва да се сплетат три плитки и да се сложат на гърба й.
Осмо: Умиването следва да започне от дясната страна, и най-напред да се започне с умиването на частите от тялото за абдест [ал-уду]
Девето: Мъж трябва да умива починалия мъж и жена трябва да умива починалата жена. Изключение се явяват съпрузите, както ще бъде разяснено.
Доказателство за това намираме в хадис от Умм Атия радияллаху анха, която е казала: При нас влезе Пророка алейхи сселяту ве сселям, когато умивахме дъщеря му Зейнеб, и каза: “Измийте я три пъти, или пет пъти, или седем пъти, или повече от това, ако сметнете за необходимо. [Тогава аз попитах: Нечетен брой пъти ли?Той (Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Да.”] И когато направите това за последен път, използвайте камфор, или не много камфор. Когато свършите ме известете.” … Когато приключихме ние го известихме, и той ни даде своя изар1 и каза: “Завийте я с това (т.е. с изара)”.[Умм Атия продължила, казвайки: Ние разчесахме нейната коса и (оплетохме) три плитки, (в друг вариант се предава: разплетохме косата после я измихме) (след това направихме от косата й три плитки.) После Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни каза: “Започнете [да миете тялото] от дясната страна и от онези негови части, които трябва да се мият при умиването абдест [ал-уду]”./Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/99-104), Муслим (3/47-48), Абу Дауд (2/60-61), ан-Насаи (1/266-267), ат-Тирмизи (2/130-131), Ибн Маджа (1/445), Ибн ал-Джаруд (258, 259) и Ахмед (5/84-85, 4076-4080). Ат-Тирмизи е казал:”Хадисът е надежден и достоверен, и на практика това дело трябва да се извършва от учените” /
Десето: По време на умиването тялото на покойника трябва да бъде прикрито с някаква тъкан, или нещо подобно на завеса, след като му бъдат свалени дрехите изцяло. Така са вършили това дело по времето на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, както е разяснено в хадис от Айша радияллаху анха: “Когато поискали да измият тялото на Пророка алейхи сселяту ве сселям, били на различно мнение и си казали: “Кълнем се в Аллах! Не знаем как [да го измием]. Дали трябва да свалим дрехите на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, както ги сваляме от нашите мъртъвци, или да го умием, както си е с дрехите? След като изпаднаха в такова разногласие, Аллах им дал дрямка, докато всеки от тях не сведе глава и с брадичка не опря гърдите си. След това от към страна на дома някой им проговори, без те да знаят кой е: Трябва да умиете Пророка алейхи сселяту ве сселям, както си е с дрехите. По този начин те стояха около тялото на Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и го умиха, а той беше облечен с дрехата си. Те оливаха водата върху дрехата му и я търкаха върху нея, без да опират тялото му с ръцете си. Айша каза: Ако аз знаех по-рано за моето дело това, което разбрах по-късно, то никой не би го умил, освен неговите жени.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/60), Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака” (257), ал-Хаким (3/59-60) и го е обявил за достоверен според условието на Муслим. Сведен е още и от ал-Бейхаки (3/387), ат-Тайалиси (1530), Ахмед с достоверен иснад (6/726), Ибн Маджа е свел този хадис (1/446) и от него е казаното чрез Айша накрая: “Ако аз знаех по-рано за моето дело това, което разбрах по-късно, то никой не би го умил, освен неговите жени.” Хадисът е сведен още и от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих”(2156)./
Единадесето: Изключение се прави от това, което е споменато в четвърто за облечения в ихрам. Такъв покойник не трябва да се пръска с благовония, според словата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в хадиса, който предшества, и към когото скоро ще се позова: “ Не го мажете с благовония и не му покривайте главата [и лицето], защото в Деня Къямет той ще бъде съживен, произнасящ талбия. [леббейке Аллахумме леббейке…]” /Този хадис е сведен от Муслим, ал-Бухари в сборниците “Сахих” и Абу Наим в “Ал-Мустахридж” (139/140) и ал-Бейхаки (3/390) При хадиса сведен от ал-Бухари няма допълнения./
Дванадесето: Изключение също така се явява и това, което е описано в девето. Разрешено е и на двамата съпрузи да се умиват един друг, тъй като няма доказателство за такава забрана, затова принципното разрешение получава основна подкрепа от два хадиса:
От Айша радияллаху анха, се предава: “Ако аз знаех по-рано за моето дело това, което разбрах по-късно, то никой не би умил Пророка алейхи сселяту ве сселям, освен неговите жени.” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа(1/446) и Абу Дауд (2/60) и в друг хадис от нея, който ще бъде представен скоро за умиването на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям./
От Айша радияллаху анха, също така се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се върна при мен след погребение на гробището ал-Бакиа. Аз имах много силно главоболие и казах: “Ох, тази моя глава!” А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Мен още по-силно ме боли главата” след което продължи: “Какво лошо има ако ти умреш преди мен!? Аз ще те умия, ще те увия в кефин, после ще извърша молитвата дженазе и ще те погреба.”/Този хадис е сведен от Ахмед (6/228), ад-Дарими (1/37-38), Ибн Маджа (1/448), Ибн Хишам в “ас-Сира” (2/366) ад-Даракутни (192), и ал-Бейхаки (3/396)/
Тринадесето: Умиването трябва да се извършва от човек, който знае добре това дело, и то да бъде според Сунната. По-добре ще е, ако това е човек от близките на покойника, защото онези, които са извършили умиването на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, са му били близки. Али радияллаху анху, е казал: “Аз умих (извърших гусл на) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и погледнах [към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] но нямаше нищо такова, което е обичайно за мъртвите, той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, беше приятен и като жив и като мъртъв.”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/447), ал-Хаким (1/362), ал-Бейхаки (3/388) с достоверен иснад, както е посочил в “аз-Заваид” (92/1)./
Човекът, който извършва умиването на покойника получава огромна награда, ако спазва две условия:
Първо: Той е длъжен да премълчи, ако види нещо необичайно или неприятно. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който умие тялото на покойник мюсюлманин и запази в тайна[ако види нещо необичайно или неприятно], то Аллах ще му опрости четиридесет пъти. Който изкопае [гроба на мюсюлманин] и го постави в него……Който увие [покойник мюсюлманин] с кефин, то Аллах в Деня Къямет ще го облече с дрехи от атлаз и брокат от Дженнета.”/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/354, 362) и ал-Бейхаки (3/395) /
Второ: Това дело трябва да се извършва искрено, заради Аллах, не бива да се иска нищо в замяна, нито отплата, нито благодарност, нито пък нещо земно, защото в Шерията е постановено, че Всевишният и Благословен Аллах приема делата [ибадет] само, ако са извършени искрено, заради Неговия благороден Лик. Доказателство за това има изключително много в Книгата и Сунната.
Всевишният и Благословен Аллах е повелил: Кажи: “Наистина, аз съм само човек като вас. На мен ми се разкрива в откровение само, че вашият Бог е Единственият Бог. Този, който копнее за срещата със своя Повелител, нека да върши праведни дела и да не се покланя на никой наравно със своя Повелител!”/18:110/ т.е. да се стреми само към Лика на Всевишният Аллах.
И още Всевишният Аллах е казал: И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни./98:5/
От Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Делата са единствено според намеренията и на всеки ще се въздаде само според онова, което е възнамерявал. Който се е преселил заради Аллах и Неговия Пратеник, преселението му е заради Аллах и Неговия Пратеник. А който се е преселил, за да получи земни блага, или за да встъпи в брак с жена, преселението му е заради онова, за което се е преселил.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “ас-Сахих” и Муслим./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Тази общност ще бъде [обрадвана] дарена с величие и власт в държави, и с победа и извисеност в религията. Който от тях върши дела предназначени за отвъдното [с облага] в земния живот, за него няма да има дял в Сетния ден.” /Този хадис е сведен от Ахмед и сина му в допълненията към “ал-Муснад” (5/134), Ибн Хиббан в неговия “Сахих”(Маварид), ал-Хаким е казал за хадиса, че е с достоверен иснад (4/311), с него е съгласен и аз-Захаби, това е потвърдил и ал-Мунзири (1/31). Казвам [авторът ал-Албани]: И Иснадът на Абдуллах е достоверен според условието на ал-Бухари./
От Абу Умама радияллаху анху, се предава: Един човек дошъл при Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, и попитал: Видял ли си човек излязъл на поход да търси награда и слава, какво има за него? Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “За него няма нищо!” И така човекът го попита три пъти, а Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, всеки път му казваше: “За него няма нищо!” След това каза: “Наистина, Аллах няма да приеме нито едно дело, ако то не бъде искрено и не е извършено заради Лика на Аллах.”/Този хадис е сведен от ан-Насаи (2/59). Иснадът на този хадис е добър, както е казал ал-Мунзири (1/24)/
От словата на Пророка Мухаммед алейхи сселяту ве сселям: “Аллах Всемогъщ е Той и Велик е казал:“Аз Съм по-богат от съучастниците в съдружаването [ширк]. Който върши дело заради Мен и Ми придава съучастник в него, то Аз Съм непричастен към това, и то е за онзи, който съдружава.”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа в “аз-Зухд” от хадис на Абу Хурейра и неговия иснад е достоверен според условието на Муслим и също така е сведен в неговия сборник “Сахих” (8/223)/
Желателно е за човека, който е умил покойник сам да извърши пълно умиване гусл. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който е умивал покойник, след това да извърши гусл, а който носи покойник да бъде с абдест ал-уду.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/62-63), ат-Тирмизи (2/132) и Ибн Хиббан с неговия сборник “Сахих” (751), ат-Тайалиси (2314) и Ахмед (280, 433, 454, 472) чрез пътищата на предаване от Абу Хурейра. /
Очевидно това обстоятелство придава смисъл на задължение, но не е предадено в следните два хадиса:
Първият: От Ибн Аббас се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:“Няма за вас [не е задължително да вземате] гусл, когато умивате покойник, защото покойниците ви не са скверни [неджис], но трябва да ги умивате с ръцете си.” /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/386), ал-Бейхаки (3/398)./
Вторият: Ибн Омар радияллаху анхума, е казал: “Когато умивахме покойник, някои от нас след това вземаха гусл, а някои не.” /Този хадис е сведен от ад-Даракутни (191), ал-Хатиб в своя труд “Тарих” (4/424) с достоверен иснад, както е казал ал-Хафиз. На това е указал и имам Ахмед./
Не е постановено да се извършва умиване на шахид, който е убит по време на битка, дори той да е бил в състояние на нечистота [джунуб]. Ето и някои хадиси за това:
Първият: От Джабир Ибн Абдуллах се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Погребете ги с кръвта им – това е било в битката при Ухуд- и не ги умивайте [в друг вариант се предава, че той салляллаху алейхи ве селлем е казал:] Аз съм свидетел за тях, увийте ги така, както са с кръвта им. Няма да има ранен [и умрял като шахид] заради Аллах, който в Деня Къямет да не дойде с раните си кървящи с цвят на кръв и аромат на миск.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/165) в първия вариант. Сведен е още и от Абу Дауд (2/60), ан-Насаи (1/277-278), ат-Тирмизи (2/147), Ибн Маджа (1/461-462), и ал-Бейхаки във втория вариант (4/10), също така е сведен и от Ибн Саад в “ат-Табакат”(т.3,р.1, стр.7) и допълнението към него. Иснадът е достоверен според условието на Муслим./
Вторият: От Абу Барза се предава, че Пророка алейхи сселяту ве сселям, бил на един от своите военни походи и Аллах му дарил бойни трофеи. Тогава той попитал своите сподвижници: “Някой отсъства ли?” Те отговорили: Да. Еди-кой си, еди-кой си и еди-кой си. След това той салляллаху алейхи ве селлем, пак попитал: “Някой отсъства ли?” Те отговорили: Да. Еди-кой си, еди-кой си и еди-кой си. След това той салляллаху алейхи ве селлем, пак попитал: “Някой отсъства ли?” Тогава те отговорили: Не. А той казал: “Аз не виждам Джулейбиба. Потърсете го!” Те го потърсили сред убитите и го намерили да лежи до седмина, които той убил и после бил убит. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл и застанал над него и казал: “Той е убил седмина, а после бил убит. Той е от мен и аз съм от него!”(Това казал два или три пъти) после Абу Барза продължил: И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го сложил върху плещите си. Него (го носеха) само плещите на Пророка алейхи сселяту ве сселям. Абу Барза казал: За него беше изкопан гроб и бе положен в него, за умиване [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] не споменал.”/Този хадис е сведен от Муслим (7/152) тук хадиса е представен в неговия вариант. Сведен е също и от ат-Тайалиси (924) и двете допълнения са от него, сведен е от Ахмед (4/421, 425) и от ал-Бейхаки (4/21)./
Третият: От Анас се предава: Шахидите от битката при Ухуд не бяха умивани, и бяха погребани с кръвта им и не се е извършвала молитва над тях (с изключение на Хамза) /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/59), а допълнението в скобите е предадено от ал-Хаким. Хадисът е сведен също и от ат-Тирмизи (2/138-139), ат Ибн Саад (3 раздел, 8 стр.), ал-Хаким (1/365-366), ал-Бейхаки (4/10-11) и Ахмед (3/128)./
Четвъртият: От Абдуллах Ибн аз-Зубейр в една история от битката при Ухуд се предава, че Ханзала Ибн Абу Амир станал шахид. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Наистина меляикетата ще умият вашия [боен] другар” Попитали за него съпругата му и тя казала: Когато чул да зоват, той веднага тръгнал, а бил джунуб. Затова Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Него ще го умият меляикетата.” /Този хадис е сведен от Ибн Хиббан в неговия “Сахих”, ал-Хаким (3/204), ал-Бейхаки (4/15) /
Петият: От Ибн Аббас се предава: Когато били поразени Хамза Ибн Абд ал-Мутталиб и Ханзала Ибн ар-Рахаб се намирали в състояние на оскверненост джанаба, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Видях меляикетата да умиват и двамата” /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир” (3/1489) с надежден иснад, както е казал ал-Хайсами в “ал-Муджемма”(3/23), сведен е и от ал-Хаким (3/195), без да е споменат Ханзала и е казал, че иснада е достоверен./
Няма коментари:
Публикуване на коментар