ИСКАНЕ НА ПОЗВОЛЕНИЕ ЗА ВЛИЗАНЕ В ЧУЖД ДОМ

Всеки, който иска да влезне в къщата на другиго, независимо дали му е близък, приятел, познат, съсед и т.н.,

 той не трябва да влиза без да му бъде позволено, 

защото Аллах Теаля

казва:

О, вие, които сте повярвали, не влизайте в чужди къщи, докато не поискате позволение и докато не дадете селям на обитателите им!§

/Сура “Нур”/24/:25/

         Трябва да се иска позволение за влизане в чужд дом,

 без значение дали има някой вътре или няма, 

защото човекът не само живее, 

а и съхранява притежанието си в него.

 Аллах Теаля казва:

И ако не намерите никого там, не влизайте, 

докато не ви се позволи!§

/Сура “Нур”/24/:28/

         За влизане в чужд дом се иска разрешение три пъти;

 чрез позвъняване на звънеца или почукване на вратата, 

и даване на селям,

 но ако не бъде отговорено на това искане след третия път, човекът трябва да се върне обратно,

 дори и да има някой в къщата. 

Аллах Аззе ве Джелле казва:

И ако ви бъде казано:

 “Върнете се!”, тогава се върнете! 

За вас това е най-чисто (най- далече от съмнение и грях).

§/ Сура Нур/24/:28/

         За съжаление много от хората, четат този айет, но не вникват в неговото значение, и затова когато някои  почука на вратата на своя брат или съсед, а той е зает и не може да му отвори, или му каже да си отиде, този човек се ядосва и намръщва, а може би го и одумва, и дори може да прекъсне отношенията заради тази случка.

         Трябва да се знае, че независимо дали вратата е заключена или отключена, тя според повелята на Исляма е затворена и е харам да се влиза през нея, без разрешение на собственика!

         Ебу Сейд ел-Худри (радиаллаху анху) разказва:

         “Бях на една сбирка със жителите на гр.Медина и изведнъж при нас дойде изплашен Ебу Муса и каза: 

“Исках разрешение от Умер три пъти, за да влезна при него, но той не ми обърна внимание, и аз се върнах. 

Тогава той ме извика и каза:

 “Какво ти попречи да влезнеш при мен?” 

Аз му отговорих:

 Поисках позволение три пъти, но ти не ми отговори, 

и аз се върнах, защото Пратеникът на Аллах каза: 

“Когато някой от вас поиска три пъти разрешение за влизане, и ако не му се позволи, нека да се върне.” 

Тогава Умер ми каза:

 “Ако ти не намериш свидетел, който да свидетелства, че наистина Пратеникът на Аллах 

(саллеллаху алейхи ве селлем) 

е казал това, ще видиш какво ще направя с теб!” 

Тогава Убей ибни Кяаб ­рече: 

"Валлахи (кълна се в Аллах), 

че най-малкият ще отиде да свидетелства!” 

Ебу Сейд ел-Худри казва:

 “Нямаше по-малък от мен, и аз отидох с него и свидетелствах пред Умер, че наистина  

Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) 

е казал това." 

/Бухари/

         Когато човек звъни или чука на вратата, се изисква, 

да се отдръпне в страни, за да избегне възможността да види нещо нежелано, когато му се отвори. 

Сехл ибни Саад (р.а.)разказва, че един човек надникнал в стаята на Пратеника (с.а.с.), а в ръката си

 (саллеллаху алейхи ве селлем) държал гребен,

 с който решел косата си и казал:

“Ако знаех, че надзърташ, щях да ти пробода с него окото, искането на разрешение е заради погледа.”

         Също, когато търсещият разрешение за влизане бъде попитан:

 “Кой е!” 

Той трябва да се представи.

Джабир

ибни Абдуллах разказва:

“Поисках разрешение от Пратеника на Аллах да влезна при него, относно заем на баща ми, а той попита:

 "Кой е?" 

А аз отговорих: "Аз!". 

А той каза: "Аз! Аз!" 

Като чели не одобряваше това."

/Ибни Маджех/

         Ислямските теолози казват:

         “Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) не е одобрил този отговор, защото думата "Аз" не означава, че той се е представил, а трябва да спомени името си, за да бъде разпознат.”

         Ислямските учени са на становище, че когато един човек живее заедно с майка си или сестра си, и когато трябва да влезне при тях, трябва да даде знак,

 че влиза, като се прокашля или тропне с крак,

 за да не ги завари в положение, 

което не трябва да ги вижда.

         Ибну Джерир (р.а.) разказва от Зейнеб - съпругата на Абдуллах ибни Месуд (р.а.), казва:

         "Когато Абдуллах излезнеше по някаква нужда и се върнеше, той спираше пред вратата и се прокашляше, защото му бе против волята да ни завари в положение, което не го желаеше.”                                                                

         Днес сме свидетели, че много от хората не съблюдават тези изисквания и норми, особено, когато някой отива при роднина или съсед, той влиза, без да чука, без да звъни, но в същото време той е чужд на жените в този дом. 

Влиза, поради това че вратата била отворена, или някое от децата неосъзнаващо нещата се показало и казало влезни. 

А още по лошо и подло е, когато влиза тихомълком през външната врата, и започва да подслушва разговорите в къщата.

         Нека да се страхуваме от Аллах Теаля, да възпитаваме семействата си на онова, което ни е повелил Аллах Аззе ве Джелле, за да имаме берекет и спокойствие в нашите домове! Амин!

ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВОТО

Ислямът е праведна религия, която се стреми да запази правата на човека, и подтиква към практическо осъществяване на справедливост между хората,

 с всички позволени методи. 

Стреми се, да запази петте необходими неща - религията, живота, разума, достойнството и имуществото на хората, които са неприкосновени във всяка една общност

 и общество.

 За осъществяване на тези необходимостти, са посочени различни методи и пътища за тяхната реализация. 

Най-важен способ за запазване правата на хората, особено за разрешаване на проблеми свързани със съдилища и други подобни, 

е снемането на свидетелските показания.

         Относно този въпрос, има много хадиси, които поясняват становището на Исляма.

 Това е най-важният начин за доказване на истината, която се забулва и при­крива от завистта, враждата и страстите на лошите хора. 

Без наличието на истинско свидетелство,

 правата на хората никога няма да се постигнат. 

Затова Ислямът налага свидетелството, даже го повелява там, където стане нужда, или се потулват права.

         Ибн Аббас (р.а.) казва:

         "Потулването на истината и лъжесвидетелството са едни от най-големите грехове."

         Аллах Субханеху ве Теаля казва:

И не потулвайте свидетелството. 

А който го потули, сърцето му е грешно. Аллах знае вашите дела.

§/Сура Бакара/2/:283/

         Предава се, че един достоен мюсюлманин е казал:       

         “Аллах Теаля не е отправил заплаха за нищо друго,

 така както е отправил заплаха към онзи, който крие и тай истината.”

         Задължение е на човека да засвидетелства истината, независимо при какви обстоятелства се намира. 

Аллах Аззе ве Джелле казва:

О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! 

Дали е богат или беден ­ Аллах е най-достоен за всеки от тях. 

И не следвайте страстта, за да не се отклоните! 

И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] 

­ сведущ е Аллах за вашите дела.

§/Сура” Ниса”/5/:135/

         Въпреки важността която Исляма отдава на засвидетелствуването на истината, за съжаление много от хората се отнасят с лекота и небрежност по този въпрос. Често се случва да се свидетелства с цел присвояване на земя, парцели, 

къщи и други движими и не движими имоти,

 без да се подбират методите и

 на­чините за постигането им. 

Много от хората са склонни да лъже­свидетелстват, 

чрез приятели, даване на рушвети, 

подкупи и др., за да постигнат своите цели.

         Имам Куртуби (р.а.) казва:

         "Лъжесвидетелството е употреба на лъжа при свидетелстване, с цел надделяване над другия, 

присвояване на чуждо имущество, 

превръщането на харама в халал и халала в харам. 

Затова няма по-вредно прегрешение измежду големите грехове, нито пък по-голяма развала по земята от лъжесвидетелството, след “ширка”."

         Аллах Теаля казва:

И избягвайте скверността на идолите, и избягвайте лъжливото слово!

 Бъдете правоверни към Аллах и не съдружавайте с Него!

 §/Сура Хадж/22/:30-31/

         Aбу Бакрата предава от баща си, че е казал: Пейгамберинът /с.а.с./ каза три пъти:

"Да ви известя ли за най-големите грехове?".

 Рекоха:

 Да, о, Пратенико на Аллах! Каза:

 “Съдружаването с Аллах, неуважението към родителите.” 

Той седна, след като беше се облегнал, и каза:

“Лъжата и лъжесвидетелството."

Той продължаваше да го повтаря, докато си казахме, 

ех, да спреше."

/Бухари и Муслим/

         Той (с.а.с.) обръщал голямо внимание на лъжесвидетелството, защото много лесно се попада в него, и хората се отнасят с пренебрежение към него, вредата от него е огромна и най-много престъпления

 са от този вид.

         Нека да се страхуваме от Аллах Теаля, 

защото единствено положението на хората ще се подобри, когато има страх от Аллах Аззе ве Джелле.

         Трябва да се знае, че на мюсюлманина е задължение да си пази езика и да не престъпва към лъжесвидетелство, да не мами и лъже.

 Да не свидетелства за несправедливост и онова,

 което е харам.

Свидетелството трябва да бъде в съответствие с ислямските изисквания, и да бъде твърдо убеден в онова, което казва.

 Разказва се от Нуаман ибни Бешир (р.а.) че неговият баща утешал заедно с него при Пейгамберина (с.а.с.)

 и му казал:

 “Аз искам да подаря на моя син този младеж,

 който е май (роб). 

Тогава Пейгамберинът (с.а.с.) казал:

"За всяко едно от децата ли си приготвил такъв (дар)?

 Той казал: “Не”. 

А Пейгамберинът (с.а.с.) казал:

 “Върни го, аз няма да свидетелствам за несправедливост.”

         От тук се вижда, че не е позволено да се свидетелства за нещо, което не е справедливо, 

защото свидетелството е средство за узако­няване на непозволеното.

         Молим Аллах Теаля да ни пази от лъжесвидетелство и от говорене на неверни неща, когато трябва да бъде казана истината.

Да осмисляме нощите си с ибадети

Дните са къси, но нощите са дълги. Тъй като Аллах Теаля в сура Муземмил повелява:„Ставането /за намаз/ нощем е най-силно по въздействие и най-подходящо за размисъл.“ (73: 6), то тогава най-естествено стремежа семейно да се вникне и да се разбере посланието на Аллах, непосредствено след нощния намаз, е много по-добро и по-благотворно, отколкото да се проследи някой сериал по телевизията.
Щом като е така, нека тогава да прекараме тези дълги нощи отдавайки се на ибадет, зикр и четене на Коран-и Керим, за да можем да затвърдим вярата си като раби на Аллах. Щом като дори и на най-прилежния в изпълнението на ибадетите човек – нашия Пейгамбер – е възложено да осмисля Корана, това означава, че тази повеля е валидна и за нас.
Тогава нека да потърсим начина на отърсване от изморителния ден в четене и осмисляне на Корана, в споменаването на Аллах през нощите. Защото притесненията и тежестите в духа си ние можем да отхвърляме единствено като се приютим при нашия Създател. Ето
така, усилията, които всеки мюсюлманин ще положи за разбирането на Корана, което означава да се ослуша в себе си и да отпочине духът му заедно със споменаванията на Аллах, няма съмнение, че ще достави много и големи удоволствия на мюсюлманина. И няма съмнение, че Аллах ще възнагради онези, които нощем стават и извършват своите ибадети и облагородяват нощите си с молитви.
Както ни обръщат внимание в айетите, нощните ибадети не означават – само и единствено изпълнение на техеджжуд намаз. През нощите трябва да се чете и Коран. Защото четенето на Коран означава все по-доброто вникване в него. Разбирането и превръщането на Корана в ръководно начало на нашия живот е възможно единствено в уединението ни, когато умът и сърцето ни са концентрирани в ибадетите.
Вярващият, който вместо да спи през дългите зимни нощи осмисля своя живот с четене на Коран-и Керим не може да бъде сравнен с човек, който чете денем Корана. Чрез ибадетите, които извършваме през нощите, ние усещаме как душата ни се успокоява и постига благополучие. Аллах, Който и на Своя Пейгамбер препоръчва нощните намази, естествено ще ни извиси до едно прославено равнище чрез изпълнените от нас среднощни намази и ще допринесе за озарение на нашите души.
И за да бъдат по-ползотворни нощните ни ибадети, в тях е необходимо да привлечем и другите членове на семействата ни, както и да поощряваме близкото ни обкръжение за това. В това отношение Пейгамбера (с.а.с.) повелява следното: „Аллах винаги благославя онзи
мъж, който става през нощта да кланя намаз и събужда жена си за това, ако пък тя не пожелае да става, я наплиска с малко вода в лицето. И жена, която става през нощта, за да кланя намаз и събужда мъжа си за това, ако пък той не пожелае да става, го наплиска по лицето с малко вода.“ (Ебу Давуд)
Нощните ибадети, особено през този сезон ще спомогнат да намалеят грижите и тревогите ни и ще допринесат за душевното ни укрепва не. Кратки, но редовни нощни ибадети, които ще изпълняваме през нощи те ще гарантират по-динамичното ни преминаване към следващите сезони. Казано накратко, всеки вярващ би трябвало да осмисли чрез ибадети нощите си като поощрява членовете и на семейството си за това.

Правила при хранене

Задължително е да се отправя благодарност и признателност към Аллах Теаля - Дарителя на храната и водата.

От признателността към Него Субханеху ве Теаля е да Му се изказва благодарност, да се спазват и прилагат правилата относно хранене и пиене.

Правилата, които трябва да се спазват при хранене не са никак малко, и са разделени на групи, правила преди хранене, по време на хранене и след нахранване.

Правилата преди хранене са следните:

1.Измиването на ръцете преди ядене.

 Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

“Берекета на храната е в измиване на ръцете преди и след ядене.”

 (Ебу Давуд)

2. Казването на: “Бисмиллях.”

Амр ибн ебу Селеме (р.а.) казва:

”Бях в стаята на Пратеника (с.а.с.) и с ръката си вземах храна от всички краища на тавата, а той ми каза:

“О, младежо! Кажи: ”Бисмиллях”, яж с дясната си ръка и от (храната), която е пред теб.”

(Муслим)

Ен-Невеви (рахимехуллах) казва, че:

”Най-добре е да се казва:

 ”Бисмилляхиррахманиррахим”, но е достатъчно и се спазва сюннета ако се каже само ”Бисмиллях”.”

Ако преди хранене човек забрави да каже “Бисмиллях” казва когато си спомни:

 ”Бисмиллях фи еввелихи ве ахирихи.”-“Бисмилляхи за началото и края”.

 Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

 “Всеки от вас преди хранене да спомене името на Аллах Теаля.

Ако пък в началото забрави да спомене името на Аллах Теаля, да каже (когато си спомни по време на хранене): ”Бисмиллях фи евелихи ве ахирихи.”

(Ебу Давуд)

С казване на “Бисмиллях”, човек прогонва шейтана да не яде от храната му.

 Пейгамбера (с.а.с.) казва:

 “Човек когато влиза в къщата си и спомене името на Аллах Теаля и при храненето, шейтанинът казва на неговите сподвижници:

 За вас тук няма пребиваване и прехрана…”.

(Муслим)

3. Груповото хранене.

 Това е причина за сплотяване сърцата на хората.

В него  има берекет и човек се насища с малко храна, както и в изричането на “Бисмиллях”.

Сподвижниците на Мухаммед (с.а.с.) казали:

”О, Пратенико на Аллах!

 Храним се, а не се насищаме! А той им рекъл:

“Може би се храните поотделно!”

Те казали: Да! Тогава той им рекъл:

 “За да има берекет в храната ви, хранете се групово и споменавайте името на Аллах.”

(Муслим)

Правилата по време на хранене са следните:

1. Храненето с дясната ръка.

 Пратеникът (с.а.с.) заповядва, човек да се храни с дясната си ръка.

В следния хадис, той (с.а.с.) казал на Амр ибн Ебу Селеме: “О, младежо! Кажи:

”Бисмиллях”, яж с дясната си ръка и от (храната), която е пред теб.” (

Муслим)

Този хадис показва, че храненето с дясната ръка е задължително и не трябва да се пренебрегва.

Дори онзи, който се храни или пие с лявата си ръка се оприличава с шейтана в делата си.

Пратеника (с.а.с.) казва:

 “Когато един от вас се храни или пие да е с дясната си ръка, защото шейтанинът се храни и пие с лявата си ръка.”

На мюсюлманите ни е заповядано да не следваме пътя на шейтана, защото той кара неговите последователи да изоставят ваджипите, суннетите и ги подбужда да вършат мекруха и харама.

В следният хадис забраната за това е категорична.

Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

 “Не се хранете с лявата си ръка защото шейтанинът се храни с лявата си ръка.”

(Бухари)

Всички тези хадиси ни показват, че храненето с лявата ръка е харам.

 Но ако по извинителна причина човек не може да се храни с дясната си ръка, тогава на него се позволя да се храни с лявата.

Аллах Теаля казва:

 „Затова бойте се от Аллах, колкото ви е по силите…“

 (Тегаабун: 16)

Пратеника (с.а.с.) рекъл на един човек, който се хранел при него с лявата си ръка:

 “Храни се с дясната ръка!”Човекът казал: “Не мога.” Тогава Пратеникът (с.а.с.) казал:”Дано да не можеш!”

На този човек нищо не му пречело да се храни с дясната ръка, освен високомерието.

След това той никога повече не можал да дигне ръката си към устата.”

/Муслим./

 Ако храненето с лявата ръка бе позволено, Пейгамберинът (с.а.с.) нямаше да прокълне този човек.

2. Мюсюлманинът да се храни от храната, която е пред него.

Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Споменавайте името на Аллах и всеки човек да се храни от храната, която е пред него.”

 (Бухари)

И казва: “Когато един от вас яде храна да не взема от средата на съда с храната, а да се храни от началото на тавата, защото берекета е там.”

Ебу Давуд.

3. Мюсюлманинът да не се храни полегнал, легнал или по корем.

Пейгамберинът (с.а.с.) никога не се е хранил при такова положение.

Той (с.а.с.) казва: “Аз не се храня полегнал.” (

Бухари)

Бащата на Салим (р.а.) казва: “Пейгамберът (с.а.с.) забрани, човек да се храни легнал по корем.”

(Ебу Давуд)

4. При възможност мюсюлманинът да се храни направо с ръката, като използва трите си пръста - палецът, показалецът и средният.

Кеаб ибни Малик (р.а.) казва:

 “Пратеникът (с.а.с.) се хранеше с три пръста.”

 (Муслим)

5. Мюсюлманинът да не порицава храната и да не се гнуси от нея.

Ебу Хурейра казва:

“Пратеникът (с.а.с.) никога не е порицавал храна.

 Ако му харесваше ядеше го, а когато не му харесваше го оставаше.”

(Бухари)

6. Ако мюсюлманинът изпусне залък от храната си, той трябва да го вземе почисти и изяде или да го даде на животно, без да го хвърля.

 Пратеникът (с.а.с.) казва:

 “Когато на някой

от вас падне залък от храната, да го вземе и почисти мърсотиите от него и да го изяде, без да го оставя на шейтанина.”

(Муслим)

7. Мюсюлманинът да не подухва храната, когато е топла, а да изчака да изстине.

 Енес (р.а.) казва:

 “Пратеникът (с.а.с.) забрани, човек да подухва в съда с храна.”

(Тирмизи)

8. Мюсюлманинът не трябва да преяжда.

Пратеникът (с.а.с.) казва:

 “Невярващия се храни все едно има седем стомаха до преяждане, а вярващия се храни нормално.”

 (Тирмизи)

Нововъведенията и суеверията

Ислямът, който е поставил необходимите принципи за решаването на евентуалните проблеми, които биха възникнали до съдния ден, още от самото начало се е борил с въвеждането на нововъведения и суеверия в религията, които са в разрез с нейната същност.

 Нещата, които не съществуват в основите на нашата религия и са в противоречие с Корана и сюннета,

се наричат бидат (нововъведение).
С други думи, бидат (нововъведения) са всички практики и дела, които напълно противоречат на ясните коранични заповеди, сюннета на любимия ни Пейгамбер и общите възгледи на сахабе, табиун и ислямските учени.
Що се отнася до суеверията (хурафе), това са грешни вярвания, поведения и практики, които съзнателно или несъзнателно са вмъкнати в ислямската религия, но изцяло са в разрез с монотеизма и нямат никакви научни и логични основания.
В Свещения Коран Аллах е повелил:

 „И каквото Пратеника ви даде, вземете го!

А каквото ви забрани, оставете го!

И бойте се от Аллах!

Аллах е строг в наказанието.“

 (59: 7)
А любимият ни пратеник Мухаммед (с.а.с.) е казал:

 „Най-лошите неща са нововъведенията.“

(Муслим);

 „Всяко ново нещо е нововъведение.“

(Несаи);

 „Всяко нововъведение (вмъкнато в религията) е заблуда, а всяка заблуда води в огъня.“

(Ебу Давуд)
На много места в днешно време виждаме нововъведенията и суеверията, които противоречат на основните ислямски принципи, да се представят като част от ислямската религия.

Като например коленето на курбан при тюрбетата; паленето на свещи и искането на помощ от тях;

 връзването на парчета плат и окачването на пари върху дървета и гробища;

 оставянето на бебешка количка пред джамия или в гробища с цел да им се роди дете;

 отиване на врачки и медиуми и вярване в това, което казват; изваждане на джинове;

 носене на синьо мънисто за предпазване от уроки;

леене на куршун; правенето на татуировки; ръкопляскането при изнасянето и носенето на дженазе, и хвърлянето на цветя върху табута (ковчега) и много други нововъведения, които си нямат нищо общо с ученията на нашата свещена религия.
Вижда се, че тези действия и поведения са в пълно противоречие с ислямския монотеизъм и тевхид.

Защото според нашата вяра исканията и дуата се отправят единствено към Аллах (дж.дж.).

Само на Него се молим и само от Него очакваме помощ.
Само когато следваме пътя на Мухаммед (с.а.с.) и се вслушаме в посланията на Свещения Коран и неговия сюннет, тогава ще се спасим от попадането в подобни нововъведения и суеверия.

Това, което ние сме длъжни да направим е да научим и задълбочаваме в смисъла на Свещения Коран, основите на ислямската религия и живота на Мухаммед (с.а.с.) и да ги приложим в нашия живот.
Според предание от имам Малик, Пратеника на Аллах е казал следното:

 „Оставям ви две неща.

 До¬като се придържате към тях, никога не ще се заблудите:

Книгата на Аллах (Корана) и сюннета на Неговия Пратеник.“

бидат (нововъведение) в Ислямa

Ислямът, който е поставил необходимите принципи за решаването на евентуалните проблеми, които биха възникнали до съдния ден, още от самото начало се е борил с въвеждането на нововъведения и суеверия в религията, които са в разрез с нейната същност.
Нещата, които не съществуват в основите на нашата религия и са в противоречие с Корана и сюннета, се наричат бидат (нововъведение).
С други думи, бидат (нововъведения) са всички практики и дела, които напълно противоречат на ясните коранични заповеди, сюннета на любимия ни Пейгамбер и общите възгледи на сахабе, табиун и ислямските учени.

 

Послушанието на родителите е от най-широките врати за влизане в Рая (Дженнета).

 

Саид ибн Амир ал-Джумахи

Саид ибн Амир-човек, който заменя земния си живот за отвъдния и предпочита Аллах и Неговия Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/

  пред всички останали...

Саид ибн Амир Ал-Джумехи бил един от хилядите младежи,които се стичали към местността  Ат-Таним в околностите на Мека по настояване на курейшитските старейшини, за да присъстват на разправата им с един от сподвижниците на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/. Хубейб ибн Ади, вероломно заловен в плен.

Неговата кипяща кръв и преливаща от енергия младост му позволяват да се присъедини към шествието и да бъде в първите редици на процеса, където се намирали и старейшините на Курейш, като Абу Суфян ибн Харб и Сафван ибн Умеййе.

Това дало възможност Саид да види и самия пленник, който бил окован във вериги и блъскан от жени, деца и младежи към мястото за изпълнение на присъдата.

С това искали да отмъстят на Мухаммед

/саллеллаху алейхи уе селлем/,

а смъртта на Хубейб да бъде отплата за убитите в битката при Бедр курейши.

Когато многобройната тълпа пристигнала в мястото подготвено за изпълнение на присъдата младежът Саид ибн Амир Ал-Джумехи благодарение на високия си ръст виждал Хубейб и приготвеното скеле за разпятие.

През шума и крясъците на жени и деца

Саид чул неговия твърд и спокоен глас:
„-Ако ми позволите искам преди да умра да кланям два рекята намаз”.Саид наблюдавал как Хубейб се обърнал по посока  към Каба и извършил молитвата си.”

 Колко прекрасна и съвършенна беше тази молитва!”-помислил си той.След това Саид видял как, обръщайки се към старейшините на Курейш Хубейб казал:
-Кълна се в Аллах, ако вие не си мислехте, че удължавам молитвата си поради страх от смъртта щях да се моля по-дълго.

Саид със собствените си очи видял как хората от собственото му племе изтезавали Хубейб,буквално късайки парчета месо от тялото му.При всичко това те викали:

• Искаш ли на твоето място да е Мухаммед, а ти да се спасиш ?

Кървейки Хубейб отговорил:
-Кълна се в Аллах в момента не искам да съм в семейството си сред децата и да съм в безопасност, а Мухаммед

 /саллеллаху алейхи уе селлем/  да бъде убоден и от трън вместо мен.

Хората размахвали ръце и се разнасял ревът на тълпата:
-Убийте го! Убийте го!

След това Саид ибн Амир видял как Хубейб отправил поглед към небето от скелето на разпятието изричайки:
-О, Аллах намали техния брой, избий ги един по един и не оставяй никого от тях!

След това Хубейб издъхнал от безбройните рани от мечове и копия по тялото му.Курейшите се върнали в Мека и унесени от вихъра от важни събития забравили за Хубейб и неговата кончина.

Но  съзнанието на вече зрелия Саид ибн Амир нито за миг можело да изтрие образа на Хубейб.

Когато заспивал го виждал в съня си.Виждал как Хубейб спокойно и уверено извършвал своя последен намаз от два рекята пред рампата на разпятието.В ушите си Саид чувал гласа на Хубейб молещ Бога срещу Курейш.Саид се страхувал , че може да го порази мълня или камък от небето.

Хубейб научил Саид на това, което той по-рано не знаел.

Той го научил на това, че истинския живот, това е човешкото вероубеждение и борбата за неговата защита.

Той също така го научил, че нерушимата вяра е способна да върши чудеса и да направи невъзможното.

Хубейб също го научил , че човек, който е толкова много обичан от своите подръжници не е никой друг, освен

Пратенка на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/.

Всичко това отворило сърцето на Саид ибн Амир към Исляма.

Заствайки в центъра на многобройна група от хора Саид изразил несъпричасността си към престъпленията и греховете на Курейш.

Той заявил , че отказва да се покланя на идоли и статуи, както и че приема религията на Аллах.

След като се премества в Медина Саид ибн Амир не се отделя от Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/.

 Участва с него в битката при Хайбер и в следващите походи.

Когато Пратеника на Аллах  /саллеллаху алейхи уе селлем/.

се преселва на Ахирет,Саид ибн Амир става дясната ръка на двамата халифи Аллах да бъде доволен от тях Абу Бекр и Умер ибн Хаттаб.

Саид бил уникален и истински образец за подражание на вярващите, човек който заменил земния си живот за отвъдния.Благосклонността на Аллах и Неговата награда той поставил над душевните пориви и телесни нужди.
Двамата халифи на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ познавали справедливостта и праведността на Саид ибн Амир.

Те се вслушвали в неговите съвети и изказвания.

Когато Умер р.а. станал халиф, Саид дошъл при него и му казал:
-О,Умер! Съветвам те да се страхуваш от Аллах по отношение на хората и да не се страхуваш от хората по отношение на Аллах.Съветвам те също така твоите слова да не се разминават с делата ти. Най-прекрасните слова са тези, които са подплатени с дела.

О,Умер! 

Обърни лице към тези мюсюлмани, за които Аллах ти е наредил.

 Искай за тях това, което искаш за себе си и твоите близки. Винаги и на всякъде не се страхувай от трудностите, стреми се към истината и не се страхувай от упрека на порицаващите.
Умер възкликнал:
Кой е способен на това о,Саид?!?
-На това е способен човек, като теб и такива, които Аллах е упълномощил от Уммата на Мухаммед

/саллеллаху алейхи уе селлем/.

И никой не може да застане между този човек и Аллах.

Умер р.а. веднага призовал Саид да му помага като казал:
-О, Саид назначавам те да ръководиш народа на Хомс.
Саид възразил:
-О,Умер,  заклевам те в името на Аллах не ме съкрушавай и не ме съблазнявай!
Ядосан Умер казал:
-Горко ви! Натоварихте ме с това бреме (халифат), а сега ме изоставяте!
Няма да те оставя-казал Умер и го назначил за управител на Хомс.
Трябва да ти определим заплата.
Саид казал:
-А какво ще правя с нея, о ,Повелителю на правоверните?!? Това, което получавам от държавната хазна надвишава моите нужди.След това Саид заминал за Хомс.

Не минало много време и от Хомс при халифа на правоверните дошли няколко души, на които той имал доверие.

Той им казал:
-Напишете ми имената на сиромасите и ако мога, да им помогна в преодоляването на техните нужди.

 Когато му подали списъка, между останалите имена той намерил и името на Саид ибн Амир.
-Кой е този Саид ибн Амир?!- попитал Умер.
Хората отговорили:
-Това е нашия управител.
Умер повторно попитал:
-Как така, вашия управител е сиромах?!
Хората отговорили:
-Да, кълнем се в Аллах, в продължение на много дни в неговия дом не се пали огън.
Умер така се разплакал, че брадата му се намокрила от сълзите.Той взел хиляда динари, сложил ги в една кесия и казал:
-Предайте му селям от мен и му кажете, че Повелителят на правоверните му изпраща тези пари да ги ползва за собствени нужди.
Делегацията занесла парите на Саид.

След като погледнал в кесията и виждайки парите ги отстранил от себе си с думите:

”Инна лиллахи ве инна илейхи раджиун”-слова, които се произнасят при бедствие или нещастие.

Той ги изрекъл с такова изражение като че бил застигнат от някаква беда или в дома му се било случило нещастие.

Обезпокоена жена му скочила от мястото си и го попитала:
-Какво се е случило, о,Саид? Какъв е проблема?

Да не би да е починал Повелителя на правоверните?
Саид отговорил:
-Случило се е нещо много по-лошо от това.
Жена му обезпокоена попитала пак:
-Да не би мюсюлманите да са претърпели поражение в някоя битка?!
Саид отговорил:
-Не,случило се е нещо много по-лошо и от това.
-Какво се е случило!? Какво може да е по-лошо от това!? –попитала озадачена жена му.
-При мен дойдоха светските съблазни. 

 В моя дом се засели безпокойство, което ме съблазнява.-казал Саид.
-Стига вече, кажи ми какво става!?-казала жена му.

Тя все още не знаела за парите.
-Ти можеш да ми помогнеш за това.-казал Саид.
Добре –казала жена му.

Саид разделил парите и ги раздал на бедните и нуждаещите се.

Известно време след това Умер ибн Хаттаб р.а.отишъл в Шам, лично да се запознае с положението на хората.

Той се установил в Хомс.

Град, който бил известен още като „малката Куфа”-Кувайфа.

Проблема бил в това, че жителите на Хомс имали оплаквания от своя наместник.

При Умер дошла делегация от жителите на Хомс, за да го приветстват с добре дошъл.
Той ги попитал:
-Какво ще кажете за вашия наместник?
Хората се оплакали от Саид, изтъквайки четири негови деяния едно от друго по- ериозни.

Умер.р.а. разказва:
„Повиках при себе си Саид и тези хора, като се молех на Аллах да не променя мнението ми за Саид, на когото имах голямо доверие. Когато хората и техния наместник застанаха пред мен аз попитах:
-За какво се оплаквате от вашия наместник?

 Те отговориха:
-Той не излиза при нас до разгара на деня.

Аз попитах:
-Какво ще кажеш по отношение на това,о, Саид?
След известно мълчание той отговорил:-Кълна се в Аллах, не искам да говоря за това, но щом се налага.

Проблема е в това, че моето семейство няма прислужници.

За това всяка сутрин аз ставам рано меся тесто, чакам го да втаса, правя хляб за всички,след което вземам абдест и излизам при хората.
Умер продължил.Попитах ги:
-Какви оплаквания имате още от него?
Хората отговорили:
-През нощта не отговаря на никого.
Аз попитах :
-Какво ще кажеш за това, о, Саид?
-Кълна се в Аллах и за това не ми се говори,но все пак ще кажа- деня съм го посветил на тях, а нощта на Всевишния Аллах.
Аз попитах:
-От какво още се оплаквате?
Те отвърнаха:
-Един ден в месеца той не излиза при нас.
Аз попитах:
-А това за какво е, о,Саид?
Той отговори:
-Аз нямам прислуга, о, Повелителю на правоверните, и имам само тази дреха, която е на мен.Веднъж в месеца я изпирам и чакам, докато изсъхне и към края на деня излизам при хората.
Аз пак попитах присъстващите:
-Какви оплаквания имате още от Саид?
Отговориха:
-Понякога изпада в състояние на безсъзнание и отсъства от сбирките ни.
Аз попитах:
-Това пък защо, о, Саид?
Той отговори:
-Бях свидетел на смъртта на Хубейб ибн Ади, когато бях още езичник. Видях как курейшите го изтезаваха с думите:
-„Искаш ли сега на твоето място да е Мухамед?” Хубейб им отговори:
„-Кълна се в Аллах не искам да съм в безопасност сред своите близки и сред децата си, а Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/  да бъде убоден и от трън.”
Стига ми да си спомня за този ден, когато изоставих Хубейб без да му помогна,започвам да си мисля, че Аллах няма да ми прости за това и изпадам в безсъзнание.
След това Умер въодушевено казал:
-Благодаря на Аллах, че не промени мнението ми за Саид.

Умер изпратил хиляда динара на Саид, за да ги похарчи за лични нужди.Виждайки парите жена му казала:
-Благодаря на Аллах, Който ни ги изпрати, ще купим продукти и ще наемем прислуга.
Саид казал:
-А не искаш ли да направим нещо по-добро от това?
И какво по-точно?-попитала жената.
-Ще ги дадем на някого, който ще направи всичко това за нас.
Но как така?-учудила се жена му.
Тези пари ще ги дадем като добър кредит заради Аллах-казал Саид.
Добре-съгласила се жена му.

Нека Аллах те награди с добро.
Още докато седял Саид разделил парите сложил ги в кесии и ги дал на един от своите хора казвайки му:
-Отиди и ги раздай на вдовици,сираци, бездомници и нуждаещи се.
Нека Аллах бъде доволен от

Саид ибн Амир

Ал-Джумехи,който помагал на другите, въпреки бедността си.

https://en.wikipedia.org/wiki/Said_ibn_Aamir_al-Jumahi

С К Р О М Н О С Т Т А

  Всевишният Аллах е изпращал пратениците, за да призовават хората към “тевхид” – вяра в Единствения Аллах, подчинение на Неговите повели, и към висша форма на възпитание и морал. Призовавали са към добро и предпазване от злините, с цел спечелване задоволството на Всевишния Аллах. Едно от качествата на доброто възпитание и морал, към което сме напътени, е скромността. То е поведение присъщо на пратениците, слава е за искрените и е украшение за праведните. В Корани Керим Аллах Теаля казва:

   
         §Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята скромно и когато невежите им отправят [нежелани] думи, казват: “Мир!” [и отминават];§/Сура “Фуркан”/25/:63/
         Това описание е за искрено вярващите, които знаят, че земята не е място за показ и надменност над другите, а е възможност за спечелване на отвъдния живот. Всевишният Аллах казва:

         §Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на страхуващите се от Аллах.§/Сура “Касас”/28/:83/
         Пратеникът (с.а.с.) казва:

          “Садаката не намалява богатството, а поради прошката, Аллах издига достойнството на раба, и който скромничи заради Аллах, Аллах го издига.” /Муслим/
         Селман Ел-Фариси съветвайки Джерир ибну Абдуллах (р.а.) казва:

         “О, Джерир! Бъди скромен заради Аллах, защото онзи, който скромничи заради Аллах в земния живот, Аллах го издига в деня на Киямета.” 
         Пратеникът (с.а.с.) казва:

         “Аллах ми низпосла да бъдете скромни, за да не се гордеете едни над други, и да не се подтискате едни с други.”/Муслим./
         Скромността води до висота и слава, а надменността до унижение.
         Нашият Пейгамбер - Мухаммед (с.а.с.) бил винаги засмян, вежлив и безкрайно скромен. Бил в услуга на семейството си, доял овцете, грижел се за камилата си, и не се наголемявал. Общувал с бедните и сираците, и се грижел за тях. Хранел се заедно с прислугата си, винаги бил добър, и с прекрасни обноски. Това е начинът на живот за добрите мюсюлмани, затова Умер (р.а.) казва:

         “Ние бяхме най-унизен народ, и Аллах ни издигна чрез Исляма, и когато потърсим могъщество различно от онова, с което ни издигна Аллах, то Аллах ще ни унизи.”/Ебу Давуд/ 
         Абдуллах ибну Селям (р.а.) минал през пазара носейки на гърба си вързоп дърва, тогава бил попитан: Какво те кара да правиш това, след като не си беден, Аллах ти е дал? Той отговорил: “Пожелах да сломя високомерието, защото чух Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да казва:

         “Няма да влезне в Дженнета онзи, който има в сърцето си високомерие дори колкото синапено зрънце.”/Муслим/
         Муаз Ибну Джебел казва:
         “Човекът няма да достигне върха на вярата, докато скромността за него не стане по-обичана от славата.”
         Уважаеми братя!
         За да бъдем добре в земния живот и спасени в отвъдния, нека да молим Всевишния Аллах да ни отреди живот съобразен с напътствията на Исляма и наша цел да е спечелване задоволството на Всевишния Аллах и Дженнета! Амин!

РАЗДАВАНЕ ПО ПЪТЯ НА АЛЛАХ

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

(نعم المال الصالح للمرء الصالح)- رواه الإمام أحمد في مسنده.

"Колко прекрасно за праведния човек е доброто богатство (придобитото по честен начин)!"/Муснед Имам Ахмед/

Ако вникнем в смисъла на тези думи, ще открием мъдрост от мъдростите на Пейгамберина /с.а.с./, с която пояснява ролята на богатството в живота на мюсюлманина. Потвърждава се една голяма истина, че парите не се ценят по количество, а според това, каква полза ще има за собственика им.

Ибнул Мусейиб (р.а.) казва:

"Няма хаир в онзи, който не припечелва богатство, с което да покрие нуждите си, да изпълни задълженията си и да поддържа роднинските си връзки."

В действителност, всяко едно богатство е собственост на Аллах, Субханеху ве Теаля, и е поверено на човека като изпитание, за да се види кой ще се надпреварва в правене на добро и кой ще бъде скъперник и ще се стреми само да го събира и натрупва. Аллах Теаля казва:

وَآتُوهُمْ من مَّالِ اللَّهِ الَّذِيۤ آتَاكُمْ۞ ۞

§ ...И им дайте от имота на Аллах, който Той ви е дал..§/Сура “Нур”/24/:33/

آمِنُواْ بِاللَّهِ وَرَسُولِهِ وَأَنفِقُواْ مِمَّا جَعَلَكُم مُّسْتَخْلَفِينَ فِيهِ فَالَّذِينَ آمَنُواْ مِنكُمْ وَأَنفَقُواْ لَهُمْ أَجْرٌ كَبِيرٌ

§Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и раздавайте от онова, на което Той ви стори наследници! За онези от вас, които вярват и раздават, за тях ще има голяма награда.§/Сура “Хадид”/57:7/

Без съмнение всяко богатство е преходно и отминаващо, то е средство за подпомагане и раздаване. Аллах, Субханеху ве Теаля, го е отредил дар за едни, а за други – изпитание, за да види как ще постъпят и къде ще го изхарчат. Всевишният Аллах казва:

ٰ۞ فَأَمَّا مَنْ أَعْطَىٰ وَاتَّقَىٰ * وَصَدَّقَ بِالْحُسْنَىٰ * فَسَنُيَسرُهُ لِلْيُسْرَىٰ * وَأَمَّا مَن بَخِلَ وَاسْتَغْنَىٰ * وَكَذَّبَ بِالْحُسْنَىٰ * فَسَنُيَسرُهُ لِلْعُسْرَىٰ * وَمَا يُغْنِي عَنْهُ مَالُهُ إِذَا تَرَدَّى ۞

§Който раздава и се бои (от Аллах), и е убеден в прекрасното (че ще бъде възнаграден с Дженнет), ще го улесним към лесното (доброто). А който е скъперник и пренебрегва, и взема за лъжа прекрасното, ще го улесним към трудното (лошото) и не ще го избави неговото богатство, когато пропадне (в Джехеннема).§/Сура “Лейли”/92/:5-11/

От най-превъзходните начини за приближаване към Аллах Субханеху ве Теаля е харченето по пътя на Аллах за неща, които са позволени - с цел подчинение. Това е най-добър начин за съхраняване на остатъка от богатството на мюсюлманина при Аллах, Аззе ве Джелле, и е надежда за награда и предпазване от наказание. Пример за това са: садакатул джарийе (трайната садака: построяване на джамии, прокарване на път, разпространение на религиозна наука или финансирането им.)

Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((يقول ابن آدم: مالي مالي! و هل لك يا ابن آدم من مالك إلا ما أكلت فأفنيت أو لبست فأبليت أو تصدقت فأمضيت)).

"Човекът казва: “Моето богатство, моето богатство!” О, човече! Нима ти остава нещо от твоето богатство, освен онова, което си изял и унищожил, или облякъл и износил, или пък дал садака и реализирал пълноценно"!?/Муслим/

Ел Хасен Ел-Басри казва:

“Колко лоши помощници са динарът и дирхемът, когато са в теб, а не са ти в полза!”

Голяма част от хората не дават садака от своето богатство поради опасение, че ще обеднеят, а го натрупват, за да си осигурят бъдещето на този свят, въпреки че не знаят колко време ще живеят и дали ще имат възможността да го използват, или ще умрат и ще оставят всичко на наследниците си, без да са помислили за собственото си осигуряване в Ахирета (Отвъдният живот).

Не трябва да се забравя, че раздаването на садака е причина за увеличаване на богатството.

۞ مَّثَلُ الَّذِينَ يُنْفِقُونَ أَمْوَالَهُمْ فِي سَبِيلِ اللَّهِ كَمَثَلِ حَبَّةٍ أَنبَتَتْ سَبْعَ سَنَابِلَ فِي كُل سُنبُلَةٍ مئَةُ حَبَّةٍ وَاللَّهُ يُضَاعِفُ لِمَن يَشَآءُ وَاللَّهُ وَاسِعٌ عَلِيمٌ ۞

§Хората, които раздават своите имоти по пътя на Аллах, са като (посято в плодородна почва) зърно, родило седем класа, и във всеки клас по сто зърна. Аллах умножава, на когото пожелае. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ!§/Сура Бакара/2/:261/

Пейгамберинът /с.а.с./ казва:

((ما نقصت صدقة من مال...)) – رواه مسلم.

"Садаката не намаля богатството...” /Муслим/

Даването на садака е превъзходно дело, предпазва от ненавист, премахва враждата, и най-вече, човекът се приближава към Аллах, Субханеху ве Теаля, за което ще получи награда в Съдния ден. Аллах Теаля казва:

۞ وَمَا تُنْفِقُواْ مِنْ خَيْرٍ فَلأَنْفُسِكُمْ وَمَا تُنْفِقُونَ إِلاَّ ابْتِغَآءَ وَجْهِ اللَّهِ وَمَا تُنْفِقُواْ مِنْ خَيْرٍ يُوَفَّ إِلَيْكُمْ وَأَنْتُمْ لاَ تُظْلَمُونَ ۞

§...И каквото добро да раздадете, то е за самите вас. И раздавайте единствено заради Аллах! И каквото добро да раздадете, то докрай ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени.§/Сура ”Бакара”/2/:272/

Раздаването в името на Аллах, Субханеху ве Теаля носи полза за мюсюлманина в Съдния ден, в който най-много ще се нуждае от добро дело, което да изтрие лошите му дела, и да го издигне на по-висока степен в Деня, в който ще се завърне при своя Господар за равносметка. Тогава ще намери онова, което е дал като садака - милостиня, съхранена за него... Затова човекът трябва да знае, че истинското богатство е това, което е раздал в името на Аллах Субханеху ве Теаля. А онова, което е спестил и запасил, то ще остане на наследниците му. Спечелил го е с труд и пот и пропилял живота си в събира­нето и увеличаването му, а след това го оставя на тях, без да се е възползвал от него за извършване на добри дела.

Пейгамберинът (с.а.с.) попитал:

((أيكم مال وارثه أحب إليه من ماله؟)). قالوا: يا رسول الله ما منا أحد إلا ماله أحب إليه! قال:((فإن ماله ما قدم، و مال وارثه ما أخر)). – رواه البخاري.

"Кой от вас обича повече богатството на своя наследник от собственото си богатство? Казали: О, Пратенико на Аллах! Няма такъв от нас, който да не обича повече собственото си богатство! Тогава Пейгамберинът (с.а.с.) казал: Негово богатство е онова, което е раздал, а онова което е оставил, е богатство на наследниците."/Бухари/

Когато Пейгамберинът (с.а.с.) бил попитан:

((أي الصدقة أعظم أجرا؟ قال:((أن تصدق و أنت صحيح شحيح تخشى الفقر و تأمل الغنى...)) – متفق عليه.

“Коя садака е най-много възнаградена? Той отговорил: “Садаката, която раздаваш, когато си здрав, когато скъперничиш, когато се опасяваш от беднотията и се стремиш към забогатяване…”/Бухари и Муслим/

Скъперничеството е лош недостатък, той пречи на човека да раздава по пътя на Аллах и го води към унищожение. Всевишният Аллах казва:

۞ وَالَّذِينَ يَكْنِزُونَ الذَّهَبَ وَالْفِضَّةَ وَلاَ يُنفِقُونَهَا فِي سَبِيلِ اللَّهِ فَبَشرْهُمْ بِعَذَابٍ أَلِيمٍ * يَوْمَ يُحْمَىٰ عَلَيْهَا فِي نَارِ جَهَنَّمَ فَتُكْوَىٰ بِهَا جِبَاهُهُمْ وَجُنوبُهُمْ وَظُهُورُهُمْ هَـٰذَا مَا كَنَزْتُمْ لأَنْفُسِكُمْ فَذُوقُواْ مَا كُنتُمْ تَكْنِزُونَ ۞

§… Които трупат злато и сребро и не раздават от него по пътя на Аллах, ­ извести ги за болезнено мъчение в Деня, когато то ще бъде нажежено в Огъня на Джехеннема и ще бъдат жигосани с него челата, хълбоците и гърбовете им! “Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте трупали!”§/Сура “Тевбе”/9/:34-35/