Исляма е пълноценна религия, която ни призовава към прекрасни нрави, придържане към смирението, предпазване от лошия характер и качества, съдържа всичко добро за разума, добрина и полза за хората и обществото, обхваща всичко, което гарантира хубав живот за този, който е повярвал в нея и се придържа към нейните преписания. Шариа’ възпитава мюсюлманското общество в обич и взаимно милосърдие, уважение един към друг.
Всевишния е казал: Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!
ал-Худжурат:10
Аллах е изпратил Своя пратеник с.а.с. при хората от периода на Джахилия – хора на гордостта, гнета и враждата – и им възбранил всички лоши качества, повелил им съвършен морал, донесъл е велика религия, която отредила добрия морал като най-важна цел – вярата на хората зависи от добрия морал:
„Най-пълноценна вяра от вярващите има онзи, който има най-добър характер“. (Абу Дауд, Тирмизи)
Нашия най-велик пример с.а.с, е притежавал най-съвършена вяра и е бил с най-добър характер. Той е бил похвален от Аллах: Ти наистина имаш велик нрав. ал-Калям:4
Аиша р.а, питана за неговия нрав, е отговорила: „Неговия нрав беше Корана“. (Муслим)
Това, с което се отличава ислямския морал, е справедливост, повеляването на милост и милосърдие, когато е нужно, забраната на милостта там, където е нужна сила – при изпълняване на наказанията, при борба по пътя на Аллах. Повелята за кротост и смирение, отдалечаването от гнева, когато е свързано с правото на душата. А гнева е повелен в борбата по пътя на Аллах.
Добрия нрав е от най-важните основи на вярата, усъвършенства я и вярващия става по-добър от другите, както Пророка с.а.с е казал: „Най-пълноценна вяра от вярващите има онзи, който има най-добър характер“.
1. Мълчание и предпазване на езика
„Който вярва в Аллах е Съдния ден, нека говори добро или да мълчи“.
„...не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.".
сура Каф:18
Колко много раздори, вражда, битки с пролята кръв, са породени от лоши думи. Исляма предупреждава за забраната да се използува езика там, където не трябва:
- изричане на лъжа
- забраната за злословието, защото по този начин се прекъсват връзките на обичта между вярващите и се предизвикват раздори между тях.
Посланика на Аллах, с.а.с, е казал: „Знаете ли какво е злословието?“ Те казали: „Аллах и Неговия посланик знаят най-добре!“ Той казал: „Да споменете нещо за своя брат (в негово отсъствие) нещо, което му е неприятно (да чуе)“. Някой казал: „А ако моя брат притежава това, което съм споменал?“ Той, С.а.с, казал: „Ако той притежава това, което си казал, ти злословиш за него. А ако не притежава – си го оклеветил“.
- забраната за клюкаренето – пренасяне на приказките на хората, с цел да се всее раздор
„Клюкаря няма да влезе в Дженетта“.
-забрана за унизяването и подиграването, защото се пренебрегват правата на човека, разкъсват се обществените връзки и води до отмъщение.
О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени на жени... Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят тези са угнетителите“
ал-Худжурат:11
- забрана за лъжесвидетелството – свидетелстваш не с истината, но с лъжа, което води до поквара – погубва правата на хората, води до гнет срещу тях, поражда обществен раздор, разруха на мира и спокойствието:
Пророка с.а.с е казал: „Да ви известя ли кои са най-големите грехове?“ Рекоха: „Да, о, Пратенико на Аллах“. Той каза: „Съдружаването с Аллах и непокорството към родителите“ – бил облегнат, изправил се да седне и казал: „и лъжесвидетелството“. А сподвижника, който предава хадиса казва: „И не престана да го повтаря, докато си рекохме дано замълчи“.
-забрана за безполезния спор, пререканията и враждуването – това е пътя към омразата.
И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.”
ал-Анкабут,46
2. Прикриване тайните на вярващите
Прикриването на вярващия е от задълженията на мюсюлманина към неговия брат, а този, който е видял да се върши грях, е длъжен да не го разгласява сред хората, като трябва да улесни извършилия го да се покае. Мухаммед с.а.с е казал: „Който прикрие вярващ, Аллах ще го прикрие в Съдния ден“.
Всеки човек е прикрит в своя дом, не е позволено да се шпионира или да се следят неговите деяния.
Пророка с.а.с е казал: „Вие, които сте повярвали с езика си, но вярата не е влязла в сърцата ви. Не злословете за мюсюлманите и не преследвайте т ехните грешки, защото който преследва грешките им, Аллах преследва неговите, а когото Аллах преследва за грешките му, Той ще го разкрие и в дома му“. (Абу Дауд и Ахмед).
Дори този, който се срамува от някое от делата си, трябва сам да го прикрива и да не го разгласява, защото разгласяването води до пренебрегване на греха:
Пророка с.а.с е казал: „На всеки от моята общност е простено, освен на разгласяващите греховете си. Разгласяването е човек да разкрие какво е вършил през нощта и кoгатo осъмне – а Аллах вече го е прикрил – той казва: „Хора, нощес направих това и това...“, а е прекарал нощта прикрит от неговия Господар и на сутринта става, открехвайки пeрдето на Аллах“.
Прикриването предизвиква хората взаимно да се обичат, т.к разгласяването на греховете е причина за всяване на омраза и отвращение.
3. Признателност
Религията ни възпитава вярващия в признателност – да признава благодатта, с която е дарен и да отвърне с хубаво на добродетелите.
Нима въздаянието за добрината е друго освен добрина?
Сура ар-Рахман:60
Който се отнася с добро, може да очаква и с него да се отнасят с добро, да иска това. Аллах е обещал на онзи, който извършва праведни дела в земния живот, да се отнесе с добро към него в ахирета и да го награди с Дженна:
На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.
Сура ал-Нахл:97
Затова хората трябва да бъдат признателни на Аллах, защото Той е даващия препитанието.
О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите
Сура ал-Бакара:172
Да бъдат признателни на родителите си, защото те са причина за съществуването на хората:
И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.
Сура Лукман:14
Хората трябва да бъдат признателни едни към други, доброто да се връща към извършилия го с ду’а за него и с добро отношение.
Пророка с.а.с е казал: „Който не благодари на хората, той не благодари на Аллах“. (Абу Дауд, Тирмизи)
„Който ви направи добро, отдължете му се за него, а ако не намерите с какво, тогава се молете за него, докато се уверите, че сте се отдължили“. (Абу Дауд, Ан-Нисаи).
Мюсюлманското общество, което се придържа към религията и нейните предписания, е щастливо и мирно, защото който извърши добро, ще получи благодарност, а който извърши лошо – приема му се и се опрощава. Всичко това засилва желанието на хората да вършат добро.
Пророка с.а.с е казал: „Чудно нещо е делото на вярващия, всяко негово дело е добро, и това не е за никой, освен за вярващия. Ако го сполети щастие – благодари и е добро за него. А а ко го сполети беда – търпи и е добро за него“.
3. Смиреност
Смиреността е едно от най-великите качества на мюсюлманина. От историята на исляма се вижда, че много хора са приели исляма, когато са видели смиреността на неговите привъреници. Пророка с.ас. е бил най-смирения от всички хора – до ден днешен:
По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата!
Сура Ал-Имран:159
„...и спусни крилото си над вярващите, които те последват!“
Сура аш-Шуара:215
Исляма възпитава мюсюлманите в смиреност – да не оскърбяват брата си и да не му посягат, да е смирен пред другите и да не се възгордява. Горделивостта.... – води до омраза.
„Който има в сърцето си горделивост дори колкото синапено зрънце, няма да влезе в Рая“.
По този повод са и следните хадиси:
„Желайте ме със слабите от вас, защото препитанието ви се дава и ви се помага заради слабите от вас”.
„Аллах повелява да бъдете смирени и никой да не се възгордява над друг и никой да не посяга на друг“.
„Който е смирен пред Аллах, Аллах го извисява“.
4. Добросъседство
Аллах е повелил и в Корана, и чрез Сунната на Пророка с.а.с добро отношение със съседите:
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца...“
Сура ан-Ниса:36
Аллах повелява доброто отношение към съседа независимо дали той е роднина или не, като е свързал тази повеля със служенето!
Пророка с.а.с е казал: „Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека почита съседа си“.
„Джибрил не преставаше да ме съветва за съседа, докато не помислих, че ще трябва да му отредя част от наследството“.
„Не е вярващ този, който е сит, а съседа му е гладен“.
„Хей, Абу Зар, когато готвиш сипи повече вода и уважи съседа си“.
„Никой от вас да не забранява на съседа си да забива пръчки на неговата стена“.
Учените споменават много от задълженията към съседа: ако те помоли за помощ – помогни му; ако ти поиска заем – дай му; когато му се случи нещо щастливо – поздрави го; ако го сполети беда – изкажи съболезнования и предложи помощ; когато умре – следвай неговото дженаза. Не построявай висока къща, освен с позволението му, за да не го лишиш от въздуха и слънцето му. Не го дразни с мириса на кухнята ти, освен ако не му занесеш от храната. Ако купиш нещо – занеси му от него...
5. Добрина и поддържане на роднинските връзки
Повелено е на мюсюлманина да се отнася добре с родителите и роднините и да поддържа роднинските връзки.
И отдавай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника [в неволя]! Това е най-доброто за онези, които искат да видят Лика на Аллах. Те са сполучилите.
Сура ар-Рум:38
Пророка с.а.с е казал: „Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) вашите майки, Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) вашите майки, Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) вашите майки, Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) вашите бащи. Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) близкия и по-близкия“. (Ахмед, Ибн Маджа)
„Който иска да се увеличи препитанието му и да се удължи житейският му срок, нека поддържа родствените си връзки“.
Поддържането на роднинските връзки и отнасянето с добро към родителите са дела, които се извършват заради Аллах. В това се показва на практика покорството пред Аллах и се печели Неговата награда.
Предава се, че един мъж казал: „Пратенико на Аллах, аз имам роднини, с които се свързвам, а те ме отсичат, и се отнасям добре с тях, а те са лоши към мен, и и съм кротък с тях, а те са невъздържани“. Той казал: „Ако е така, както казваш, ти сякаш им даваш да вкусят гореща прах. Аллах не ще престане да те подпомага срещу тях, докато продължаваш все така“.
„Абу Талха, Р.а, бе най-богатият от ансарите в ал-Медина притежател на палмови насаждения. Най-любимият му имот бе [градината] Байраха. Тя се простираше пред Джамията [на Пророка]. Пратеника на Аллах, с.а.с, влизаше там и пиеше блага вода. Когато бе низпослано знамението: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате...“. Абу Талха отиде при Пратеника на Аллах, С.а.с, и каза: „Пратенико на Аллах, Аллах Всевишния ти низпосла това знамение. Най-любимият за мен имот е Байраха. Нека той бъде подаяние [от мен] за Аллах Всевишния. Моля за тази праведност и за това, тя да бъде възнаградена при Аллах Всевишния. Положи я, Пратенико на Аллах, там, където Аллах ти посочи!” Пратеника на Аллах, С.а.с, каза: „О, това е печеливш имот, това е печеливш имот! Чух думите ти и смятам, че той може да бъде даден на най-близките [ти] роднини“. Абу Талха каза: „Така и ще направя, Пратенико на Аллах!“ И я поделил [градината] сред своите близки и братовчеди“.
От Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас р.а: „Един мъж пристъпи към Пророка на Аллах, С.а.с, и каза: “Нека ти се закълна, че ще се преселя и ще се боря в стремеж към въздаяние от Аллах Всевишния!“ Той попитал: „А имаш ли жив родител?“ Отговорил: „Да, и двамата“. Попитал: „И се стремиш към въздаяние от Аллах Всевишния?“ Отговорил: „Да“. Казал: „Тогава се върни при родителите си и живей с тях в добрина!“
В друг вариант на хадиса се казва: „Един мъж дойде и му поиска разрешение да участва в Свещената борба. [Пророка] попита: „Живи ли са родителите ти?“ Отговори: „Да“. Каза: „Тогава чрез тях води Свещената борба!“
И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!“
ал-Исра:23-24
Аллах ни е повелил да се отнасяме добре с тях и когато отслабват с възрастта, при болест, да сме мили, състрадателни, покорни, да не се гневим на заповедите им.
Пророка с.а.с е казал: Нама по-заслужил греха за този, който Аллах избързва да накаже в земния живот и отделно от това, което му е приготвил в ахирета, от посягането и прекъсването на ронинските връзки“. (Тирмизи, АбуДауд, ИбнМаджа)
„Поддържа [роднинските връзки] не онзи, който отвръща на доброто с добро, а онзи, който възстановява кръвното родство, след като се прекъсне“.
„Утробата е свързана с Трона [на Аллах]. Тя казва: „Който се свързва с мен, и Аллах се свързва с него. Който ме отсича, и Аллах него отсича“
От Меймуне бинт Харис р.а, че тя освободила една робиня без да поиска разрешение от Пророка С.а.с. Когато дошъл нейния ден да я посети, тя му казала: „Пратенико на Аллах, знаеш ли, че освободих робинята си?“ Попитал: „Наистина ли го направи?“ Отговорила утвърдително. Казал: „Но ако я бе дарила на вуйчовците си, би получила по-велика награда за това“
От Асма бинт Абу Бакр р.а., се предават думите: „При мен [от Мекка в ал-Медина] дойде майка ми, докато бе още съдружаваща с Аллах през епохата на Пратеника на Аллах, С.а.с.. Помолих го за съвет, като казах: „Майка ми е дошла при мен. Тя нещо желае. Да поддържам ли връзка с нея?“ Отговори ми: „Да, поддържай връзка с майка си“.
„Големите грехове са: съдружаването с Аллах, непослушанието пред родителите, убийството на човек и умишлено дадената лъжлива клетва“
Сред големите грехове е човек да наругае родителите си“. Попитали: „Но, Пратенико на Аллах, нима човек ругае родителите си?“ Отговорил: „Да, ако двам се ругаят и псуват на баща и на майка“. В друг вариант се казва: „Един от най-големите грехове е човек да прокълне родителите си“. Рекли: „Пратенико на Аллах, как така човек ще прокълне родителите си?“ Отговорил: „Някой напсува бащата на друг и той напсува баща му, и напсува майка му, и другият напсува майка му“.
„Аллах Всевишния ви е възбранил непослушанието пред майките, скъперничеството, алчността, заравянето на живи момиченца и е определил като нежелателни празните разговори, многото разпитване и загубата на имот“
„Пратенико на Аллах, извести ме кое дело може да ме въведе в Рая и да ме отдалечи от Ада“. Пророка, С.а.с, казал: „Да се покланяш на Аллах и да не съдружаваш с Него нищо, да отслужваш молитвите, да даваш милостинята закат и да поддържаш роднинството“.
„Милостинята за клетник е една милостиня, а за роднина – две милостини: подаяние и роднинска връзка“.
От ибн Умар, р.а., се предават думите: „Аз имах жена, която обичах, но Умар я мразеше и ми каза: „Разведи се с нея!“. Аз отказах. Умар, р.а, отишъл при Пророка, с.а.с, и му споменал за това. Пророка ми каза: „Разведи се с нея!“
„Аз имам съпруга, а майка ми ме кара да се разведа с нея“. Абу ад-Дарда каза: „Чух Пратеника на Аллах, С.а.с, да казва: „Родителят е централната врата към Рая. Ако желаеш, или изгуби тази врата, или я запази!“
„Лелята [по майчина линия] е равностойна на майката“.
- поддържане на добри отношения с приятелите на бащата, майката и други роднини
От ибн Умар, р.а, че Пророка, с.а.с, е казал: „Най-голямата добродетелност е човек да поддържа връзка с приятеля на баща си“.
От Ибн Динар се предава, че когато сина на Умар тръгвал за Мекка, имал магаре, на което си отпочивал щом го отегчи язденето на камила. Имал и чалма, която носел на главата си. Един ден, като яздел магарето, край него минал бедуин. Попитал го: „Ти не си ли еди-кой си, син на еди-кого си?“ Отговорил утвърдително. Тогава му дал магарето и казал: „Язди го!“ И му дал чалмата, и казал: „Носи я на главата си!“ Един от сподвижниците му казал: „Аллах да ти прости! Та ти даде на този бедуин магаре, на което си отпочиваше, и чалма, която носеше на главата си!“ Отговорил: „Аз чух Пратеника на Аллах, с.а.с, да казва: „Най-голямата добродетелност е човек да поддържа връзка със семейството на приятеля на баща си, след като [бащата] си е отишъл“. А бащата на този човек бе приятел на Умар, р.а..
„Докато седяхме при Пратеника на Аллах, с.а.с, при него дойде човек от Бану Салама и попита: „Пратенико на Аллах, останало ли е някое добротворство, което да извърша за родителите си подир тяхната смърт?“ Той отговори: „Да, молитвата за тях, зовът да бъдат опростени, изпълнението на обета им, поддържане на връзките, които са се крепели само на тях и почитта към техните приятели“.
От Аиша, р.а, се предават думите й: „Не съм ревнувала никоя от жените на Пророка, с.а.с.. Не ревнувах и Хадиджа, р.а, пък и въобще не съм я виждала. Но той много често я споменаваше. Понякога колеше овца, разрязваше я на части и после ги изпращаше на приятелките на Хадиджа. Понякога му казвах: „Сякаш на земята няма друга жена освен Хадиджа“. А той казваше: „Тя бе и ще бъде. И имах деца от нея“
- за уважението към по-възрастните и по-малките
„Възвеличаване от Аллах Всевишния е почитта към възрастния мюсюлманин и към този, който усвоява Корана, без да своеволничи в него и без да го изоставя, и почитта към справедливия владетел“
„Не е един от нас онзи, който няма жал към малките ни и не знае да почита възрастните ни“.
„През епохата на Пратеника на Аллах, С.а.с, бях момче и съм запомнил от него [изказвания]. Възпира ме да говоря само това, че тук има по-възрастни от мен хора“
Покрай Аиша, р.а, минал просяк и тя му дала къшей хляб. После минал мъж с [по-добри] дрехи и вид, тя го настанила да седне и похапне. Попитали я за това и тя отговорила: „Пратеника на Аллах,С.а.с, каза: „Приемайте хората според положението им!“
В Ас Сахих Муслим дава следния коментар, казвайки: „От Аиша, р.а, се предават думите й: „Пратеника на Аллах, с.а.с, ни повели да посрещаме хората според положението им“.
„Всякога, щом младеж окаже почит на възрастен човек заради годините му, Аллах му отрежда някой, който да оказва почит и на него като стане възрастен.“
От Абу Барза Надла ибн Убайд ал-Аслами, р.а., се предава, че Пратеника на Аллах, С.а.с, е казал: „В Деня на Възкресението никой раб не ще помръдне и една стъпка, без да го попитат за годините му, в какво ги е прекарал, и за знанието му, за какво го е използвал, и за имота му, откъде го е придобил и за какво го е похарчил, и за тялото му, за какво го е изхабил“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър автентичен хадис).
От Абу Кабша Умар ибн Саад ал-Анмари, Р.а. се предава, че чул Пратеника на Аллах, С.а.с, да казва: „За три неща се кълна. Ще ви поговоря за нещо, запомнете го! Имотът на раб не се накърнява от милостиня. Винаги, щом раб бъде угнетен с гнет и изтърпи, Аллах му надбавя мощ. Винаги, щом раб отвори врата на просия, Аллах разтваря пред него врата на бедност. Ще ви поговоря нещо, запомнете го!“ Каза: „Земният живот принадлежи на четири групи хора. [Първата е] раб, на когото Аллах е дарил имот и знание, а той се бои в това от своя Господ, поддържа роднинските си връзки и знае, че Аллах има права над него него. Това е най-добрата степен. [Втората е] раб, на когото Аллах е дарил знание, ала не му е дарил имот. Той има искрени намерения и казва: „Ако притежавах имот, бих постъпвал като еди–кого си“. Такова е намерението му и въздаянието за единия и другия е равностойно. [Третата е] раб, на когото Аллах е дарил имот, ала не му е дарил знание. Той прахосва имота си без знание: не се бои в това от своя Господ, не поддържа роднинските си връзки и не знае, че Аллах има права над него. Това е най-скверната степен. [Четвъртата е] раб, на когото Аллах не е дарил нито имот, нито знание, и си казва: „Ако притежавах имот, бих постъпвал като еди–кого си“. Такова е намерението му. Бремето на двамата [в греха] е равностойно“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър автентичен хадис).
Всевишния е казал: Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!
ал-Худжурат:10
Аллах е изпратил Своя пратеник с.а.с. при хората от периода на Джахилия – хора на гордостта, гнета и враждата – и им възбранил всички лоши качества, повелил им съвършен морал, донесъл е велика религия, която отредила добрия морал като най-важна цел – вярата на хората зависи от добрия морал:
„Най-пълноценна вяра от вярващите има онзи, който има най-добър характер“. (Абу Дауд, Тирмизи)
Нашия най-велик пример с.а.с, е притежавал най-съвършена вяра и е бил с най-добър характер. Той е бил похвален от Аллах: Ти наистина имаш велик нрав. ал-Калям:4
Аиша р.а, питана за неговия нрав, е отговорила: „Неговия нрав беше Корана“. (Муслим)
Това, с което се отличава ислямския морал, е справедливост, повеляването на милост и милосърдие, когато е нужно, забраната на милостта там, където е нужна сила – при изпълняване на наказанията, при борба по пътя на Аллах. Повелята за кротост и смирение, отдалечаването от гнева, когато е свързано с правото на душата. А гнева е повелен в борбата по пътя на Аллах.
Добрия нрав е от най-важните основи на вярата, усъвършенства я и вярващия става по-добър от другите, както Пророка с.а.с е казал: „Най-пълноценна вяра от вярващите има онзи, който има най-добър характер“.
1. Мълчание и предпазване на езика
„Който вярва в Аллах е Съдния ден, нека говори добро или да мълчи“.
„...не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.".
сура Каф:18
Колко много раздори, вражда, битки с пролята кръв, са породени от лоши думи. Исляма предупреждава за забраната да се използува езика там, където не трябва:
- изричане на лъжа
- забраната за злословието, защото по този начин се прекъсват връзките на обичта между вярващите и се предизвикват раздори между тях.
Посланика на Аллах, с.а.с, е казал: „Знаете ли какво е злословието?“ Те казали: „Аллах и Неговия посланик знаят най-добре!“ Той казал: „Да споменете нещо за своя брат (в негово отсъствие) нещо, което му е неприятно (да чуе)“. Някой казал: „А ако моя брат притежава това, което съм споменал?“ Той, С.а.с, казал: „Ако той притежава това, което си казал, ти злословиш за него. А ако не притежава – си го оклеветил“.
- забраната за клюкаренето – пренасяне на приказките на хората, с цел да се всее раздор
„Клюкаря няма да влезе в Дженетта“.
-забрана за унизяването и подиграването, защото се пренебрегват правата на човека, разкъсват се обществените връзки и води до отмъщение.
О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени на жени... Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят тези са угнетителите“
ал-Худжурат:11
- забрана за лъжесвидетелството – свидетелстваш не с истината, но с лъжа, което води до поквара – погубва правата на хората, води до гнет срещу тях, поражда обществен раздор, разруха на мира и спокойствието:
Пророка с.а.с е казал: „Да ви известя ли кои са най-големите грехове?“ Рекоха: „Да, о, Пратенико на Аллах“. Той каза: „Съдружаването с Аллах и непокорството към родителите“ – бил облегнат, изправил се да седне и казал: „и лъжесвидетелството“. А сподвижника, който предава хадиса казва: „И не престана да го повтаря, докато си рекохме дано замълчи“.
-забрана за безполезния спор, пререканията и враждуването – това е пътя към омразата.
И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.”
ал-Анкабут,46
2. Прикриване тайните на вярващите
Прикриването на вярващия е от задълженията на мюсюлманина към неговия брат, а този, който е видял да се върши грях, е длъжен да не го разгласява сред хората, като трябва да улесни извършилия го да се покае. Мухаммед с.а.с е казал: „Който прикрие вярващ, Аллах ще го прикрие в Съдния ден“.
Всеки човек е прикрит в своя дом, не е позволено да се шпионира или да се следят неговите деяния.
Пророка с.а.с е казал: „Вие, които сте повярвали с езика си, но вярата не е влязла в сърцата ви. Не злословете за мюсюлманите и не преследвайте т ехните грешки, защото който преследва грешките им, Аллах преследва неговите, а когото Аллах преследва за грешките му, Той ще го разкрие и в дома му“. (Абу Дауд и Ахмед).
Дори този, който се срамува от някое от делата си, трябва сам да го прикрива и да не го разгласява, защото разгласяването води до пренебрегване на греха:
Пророка с.а.с е казал: „На всеки от моята общност е простено, освен на разгласяващите греховете си. Разгласяването е човек да разкрие какво е вършил през нощта и кoгатo осъмне – а Аллах вече го е прикрил – той казва: „Хора, нощес направих това и това...“, а е прекарал нощта прикрит от неговия Господар и на сутринта става, открехвайки пeрдето на Аллах“.
Прикриването предизвиква хората взаимно да се обичат, т.к разгласяването на греховете е причина за всяване на омраза и отвращение.
3. Признателност
Религията ни възпитава вярващия в признателност – да признава благодатта, с която е дарен и да отвърне с хубаво на добродетелите.
Нима въздаянието за добрината е друго освен добрина?
Сура ар-Рахман:60
Който се отнася с добро, може да очаква и с него да се отнасят с добро, да иска това. Аллах е обещал на онзи, който извършва праведни дела в земния живот, да се отнесе с добро към него в ахирета и да го награди с Дженна:
На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.
Сура ал-Нахл:97
Затова хората трябва да бъдат признателни на Аллах, защото Той е даващия препитанието.
О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите
Сура ал-Бакара:172
Да бъдат признателни на родителите си, защото те са причина за съществуването на хората:
И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си... Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.
Сура Лукман:14
Хората трябва да бъдат признателни едни към други, доброто да се връща към извършилия го с ду’а за него и с добро отношение.
Пророка с.а.с е казал: „Който не благодари на хората, той не благодари на Аллах“. (Абу Дауд, Тирмизи)
„Който ви направи добро, отдължете му се за него, а ако не намерите с какво, тогава се молете за него, докато се уверите, че сте се отдължили“. (Абу Дауд, Ан-Нисаи).
Мюсюлманското общество, което се придържа към религията и нейните предписания, е щастливо и мирно, защото който извърши добро, ще получи благодарност, а който извърши лошо – приема му се и се опрощава. Всичко това засилва желанието на хората да вършат добро.
Пророка с.а.с е казал: „Чудно нещо е делото на вярващия, всяко негово дело е добро, и това не е за никой, освен за вярващия. Ако го сполети щастие – благодари и е добро за него. А а ко го сполети беда – търпи и е добро за него“.
3. Смиреност
Смиреността е едно от най-великите качества на мюсюлманина. От историята на исляма се вижда, че много хора са приели исляма, когато са видели смиреността на неговите привъреници. Пророка с.ас. е бил най-смирения от всички хора – до ден днешен:
По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата!
Сура Ал-Имран:159
„...и спусни крилото си над вярващите, които те последват!“
Сура аш-Шуара:215
Исляма възпитава мюсюлманите в смиреност – да не оскърбяват брата си и да не му посягат, да е смирен пред другите и да не се възгордява. Горделивостта.... – води до омраза.
„Който има в сърцето си горделивост дори колкото синапено зрънце, няма да влезе в Рая“.
По този повод са и следните хадиси:
„Желайте ме със слабите от вас, защото препитанието ви се дава и ви се помага заради слабите от вас”.
„Аллах повелява да бъдете смирени и никой да не се възгордява над друг и никой да не посяга на друг“.
„Който е смирен пред Аллах, Аллах го извисява“.
4. Добросъседство
Аллах е повелил и в Корана, и чрез Сунната на Пророка с.а.с добро отношение със съседите:
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца...“
Сура ан-Ниса:36
Аллах повелява доброто отношение към съседа независимо дали той е роднина или не, като е свързал тази повеля със служенето!
Пророка с.а.с е казал: „Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека почита съседа си“.
„Джибрил не преставаше да ме съветва за съседа, докато не помислих, че ще трябва да му отредя част от наследството“.
„Не е вярващ този, който е сит, а съседа му е гладен“.
„Хей, Абу Зар, когато готвиш сипи повече вода и уважи съседа си“.
„Никой от вас да не забранява на съседа си да забива пръчки на неговата стена“.
Учените споменават много от задълженията към съседа: ако те помоли за помощ – помогни му; ако ти поиска заем – дай му; когато му се случи нещо щастливо – поздрави го; ако го сполети беда – изкажи съболезнования и предложи помощ; когато умре – следвай неговото дженаза. Не построявай висока къща, освен с позволението му, за да не го лишиш от въздуха и слънцето му. Не го дразни с мириса на кухнята ти, освен ако не му занесеш от храната. Ако купиш нещо – занеси му от него...
5. Добрина и поддържане на роднинските връзки
Повелено е на мюсюлманина да се отнася добре с родителите и роднините и да поддържа роднинските връзки.
И отдавай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника [в неволя]! Това е най-доброто за онези, които искат да видят Лика на Аллах. Те са сполучилите.
Сура ар-Рум:38
Пророка с.а.с е казал: „Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) вашите майки, Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) вашите майки, Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) вашите майки, Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) вашите бащи. Аллах ви завещава (да се отнасяте с добро към) близкия и по-близкия“. (Ахмед, Ибн Маджа)
„Който иска да се увеличи препитанието му и да се удължи житейският му срок, нека поддържа родствените си връзки“.
Поддържането на роднинските връзки и отнасянето с добро към родителите са дела, които се извършват заради Аллах. В това се показва на практика покорството пред Аллах и се печели Неговата награда.
Предава се, че един мъж казал: „Пратенико на Аллах, аз имам роднини, с които се свързвам, а те ме отсичат, и се отнасям добре с тях, а те са лоши към мен, и и съм кротък с тях, а те са невъздържани“. Той казал: „Ако е така, както казваш, ти сякаш им даваш да вкусят гореща прах. Аллах не ще престане да те подпомага срещу тях, докато продължаваш все така“.
„Абу Талха, Р.а, бе най-богатият от ансарите в ал-Медина притежател на палмови насаждения. Най-любимият му имот бе [градината] Байраха. Тя се простираше пред Джамията [на Пророка]. Пратеника на Аллах, с.а.с, влизаше там и пиеше блага вода. Когато бе низпослано знамението: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате...“. Абу Талха отиде при Пратеника на Аллах, С.а.с, и каза: „Пратенико на Аллах, Аллах Всевишния ти низпосла това знамение. Най-любимият за мен имот е Байраха. Нека той бъде подаяние [от мен] за Аллах Всевишния. Моля за тази праведност и за това, тя да бъде възнаградена при Аллах Всевишния. Положи я, Пратенико на Аллах, там, където Аллах ти посочи!” Пратеника на Аллах, С.а.с, каза: „О, това е печеливш имот, това е печеливш имот! Чух думите ти и смятам, че той може да бъде даден на най-близките [ти] роднини“. Абу Талха каза: „Така и ще направя, Пратенико на Аллах!“ И я поделил [градината] сред своите близки и братовчеди“.
От Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас р.а: „Един мъж пристъпи към Пророка на Аллах, С.а.с, и каза: “Нека ти се закълна, че ще се преселя и ще се боря в стремеж към въздаяние от Аллах Всевишния!“ Той попитал: „А имаш ли жив родител?“ Отговорил: „Да, и двамата“. Попитал: „И се стремиш към въздаяние от Аллах Всевишния?“ Отговорил: „Да“. Казал: „Тогава се върни при родителите си и живей с тях в добрина!“
В друг вариант на хадиса се казва: „Един мъж дойде и му поиска разрешение да участва в Свещената борба. [Пророка] попита: „Живи ли са родителите ти?“ Отговори: „Да“. Каза: „Тогава чрез тях води Свещената борба!“
И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!“
ал-Исра:23-24
Аллах ни е повелил да се отнасяме добре с тях и когато отслабват с възрастта, при болест, да сме мили, състрадателни, покорни, да не се гневим на заповедите им.
Пророка с.а.с е казал: Нама по-заслужил греха за този, който Аллах избързва да накаже в земния живот и отделно от това, което му е приготвил в ахирета, от посягането и прекъсването на ронинските връзки“. (Тирмизи, АбуДауд, ИбнМаджа)
„Поддържа [роднинските връзки] не онзи, който отвръща на доброто с добро, а онзи, който възстановява кръвното родство, след като се прекъсне“.
„Утробата е свързана с Трона [на Аллах]. Тя казва: „Който се свързва с мен, и Аллах се свързва с него. Който ме отсича, и Аллах него отсича“
От Меймуне бинт Харис р.а, че тя освободила една робиня без да поиска разрешение от Пророка С.а.с. Когато дошъл нейния ден да я посети, тя му казала: „Пратенико на Аллах, знаеш ли, че освободих робинята си?“ Попитал: „Наистина ли го направи?“ Отговорила утвърдително. Казал: „Но ако я бе дарила на вуйчовците си, би получила по-велика награда за това“
От Асма бинт Абу Бакр р.а., се предават думите: „При мен [от Мекка в ал-Медина] дойде майка ми, докато бе още съдружаваща с Аллах през епохата на Пратеника на Аллах, С.а.с.. Помолих го за съвет, като казах: „Майка ми е дошла при мен. Тя нещо желае. Да поддържам ли връзка с нея?“ Отговори ми: „Да, поддържай връзка с майка си“.
„Големите грехове са: съдружаването с Аллах, непослушанието пред родителите, убийството на човек и умишлено дадената лъжлива клетва“
Сред големите грехове е човек да наругае родителите си“. Попитали: „Но, Пратенико на Аллах, нима човек ругае родителите си?“ Отговорил: „Да, ако двам се ругаят и псуват на баща и на майка“. В друг вариант се казва: „Един от най-големите грехове е човек да прокълне родителите си“. Рекли: „Пратенико на Аллах, как така човек ще прокълне родителите си?“ Отговорил: „Някой напсува бащата на друг и той напсува баща му, и напсува майка му, и другият напсува майка му“.
„Аллах Всевишния ви е възбранил непослушанието пред майките, скъперничеството, алчността, заравянето на живи момиченца и е определил като нежелателни празните разговори, многото разпитване и загубата на имот“
„Пратенико на Аллах, извести ме кое дело може да ме въведе в Рая и да ме отдалечи от Ада“. Пророка, С.а.с, казал: „Да се покланяш на Аллах и да не съдружаваш с Него нищо, да отслужваш молитвите, да даваш милостинята закат и да поддържаш роднинството“.
„Милостинята за клетник е една милостиня, а за роднина – две милостини: подаяние и роднинска връзка“.
От ибн Умар, р.а., се предават думите: „Аз имах жена, която обичах, но Умар я мразеше и ми каза: „Разведи се с нея!“. Аз отказах. Умар, р.а, отишъл при Пророка, с.а.с, и му споменал за това. Пророка ми каза: „Разведи се с нея!“
„Аз имам съпруга, а майка ми ме кара да се разведа с нея“. Абу ад-Дарда каза: „Чух Пратеника на Аллах, С.а.с, да казва: „Родителят е централната врата към Рая. Ако желаеш, или изгуби тази врата, или я запази!“
„Лелята [по майчина линия] е равностойна на майката“.
- поддържане на добри отношения с приятелите на бащата, майката и други роднини
От ибн Умар, р.а, че Пророка, с.а.с, е казал: „Най-голямата добродетелност е човек да поддържа връзка с приятеля на баща си“.
От Ибн Динар се предава, че когато сина на Умар тръгвал за Мекка, имал магаре, на което си отпочивал щом го отегчи язденето на камила. Имал и чалма, която носел на главата си. Един ден, като яздел магарето, край него минал бедуин. Попитал го: „Ти не си ли еди-кой си, син на еди-кого си?“ Отговорил утвърдително. Тогава му дал магарето и казал: „Язди го!“ И му дал чалмата, и казал: „Носи я на главата си!“ Един от сподвижниците му казал: „Аллах да ти прости! Та ти даде на този бедуин магаре, на което си отпочиваше, и чалма, която носеше на главата си!“ Отговорил: „Аз чух Пратеника на Аллах, с.а.с, да казва: „Най-голямата добродетелност е човек да поддържа връзка със семейството на приятеля на баща си, след като [бащата] си е отишъл“. А бащата на този човек бе приятел на Умар, р.а..
„Докато седяхме при Пратеника на Аллах, с.а.с, при него дойде човек от Бану Салама и попита: „Пратенико на Аллах, останало ли е някое добротворство, което да извърша за родителите си подир тяхната смърт?“ Той отговори: „Да, молитвата за тях, зовът да бъдат опростени, изпълнението на обета им, поддържане на връзките, които са се крепели само на тях и почитта към техните приятели“.
От Аиша, р.а, се предават думите й: „Не съм ревнувала никоя от жените на Пророка, с.а.с.. Не ревнувах и Хадиджа, р.а, пък и въобще не съм я виждала. Но той много често я споменаваше. Понякога колеше овца, разрязваше я на части и после ги изпращаше на приятелките на Хадиджа. Понякога му казвах: „Сякаш на земята няма друга жена освен Хадиджа“. А той казваше: „Тя бе и ще бъде. И имах деца от нея“
- за уважението към по-възрастните и по-малките
„Възвеличаване от Аллах Всевишния е почитта към възрастния мюсюлманин и към този, който усвоява Корана, без да своеволничи в него и без да го изоставя, и почитта към справедливия владетел“
„Не е един от нас онзи, който няма жал към малките ни и не знае да почита възрастните ни“.
„През епохата на Пратеника на Аллах, С.а.с, бях момче и съм запомнил от него [изказвания]. Възпира ме да говоря само това, че тук има по-възрастни от мен хора“
Покрай Аиша, р.а, минал просяк и тя му дала къшей хляб. После минал мъж с [по-добри] дрехи и вид, тя го настанила да седне и похапне. Попитали я за това и тя отговорила: „Пратеника на Аллах,С.а.с, каза: „Приемайте хората според положението им!“
В Ас Сахих Муслим дава следния коментар, казвайки: „От Аиша, р.а, се предават думите й: „Пратеника на Аллах, с.а.с, ни повели да посрещаме хората според положението им“.
„Всякога, щом младеж окаже почит на възрастен човек заради годините му, Аллах му отрежда някой, който да оказва почит и на него като стане възрастен.“
От Абу Барза Надла ибн Убайд ал-Аслами, р.а., се предава, че Пратеника на Аллах, С.а.с, е казал: „В Деня на Възкресението никой раб не ще помръдне и една стъпка, без да го попитат за годините му, в какво ги е прекарал, и за знанието му, за какво го е използвал, и за имота му, откъде го е придобил и за какво го е похарчил, и за тялото му, за какво го е изхабил“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър автентичен хадис).
От Абу Кабша Умар ибн Саад ал-Анмари, Р.а. се предава, че чул Пратеника на Аллах, С.а.с, да казва: „За три неща се кълна. Ще ви поговоря за нещо, запомнете го! Имотът на раб не се накърнява от милостиня. Винаги, щом раб бъде угнетен с гнет и изтърпи, Аллах му надбавя мощ. Винаги, щом раб отвори врата на просия, Аллах разтваря пред него врата на бедност. Ще ви поговоря нещо, запомнете го!“ Каза: „Земният живот принадлежи на четири групи хора. [Първата е] раб, на когото Аллах е дарил имот и знание, а той се бои в това от своя Господ, поддържа роднинските си връзки и знае, че Аллах има права над него него. Това е най-добрата степен. [Втората е] раб, на когото Аллах е дарил знание, ала не му е дарил имот. Той има искрени намерения и казва: „Ако притежавах имот, бих постъпвал като еди–кого си“. Такова е намерението му и въздаянието за единия и другия е равностойно. [Третата е] раб, на когото Аллах е дарил имот, ала не му е дарил знание. Той прахосва имота си без знание: не се бои в това от своя Господ, не поддържа роднинските си връзки и не знае, че Аллах има права над него. Това е най-скверната степен. [Четвъртата е] раб, на когото Аллах не е дарил нито имот, нито знание, и си казва: „Ако притежавах имот, бих постъпвал като еди–кого си“. Такова е намерението му. Бремето на двамата [в греха] е равностойно“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър автентичен хадис).
Няма коментари:
Публикуване на коментар