Човек не съществува само, за да сехрани, ходи, размножава, да се смее, забавлява и говори, да старее иумира. Напротив – човекът е най-достойното творение “халиф - наместник”на Всевишния Аллах тук, на земята. Човекът със своите ибадети, етика,морал и съвест е избраник, създаден с такъв потенциал от качества, че ев състояние да надвиши ангелите по степен. Според това, само онзи,който притежава права вяра, последователен ибадет и висок морал, можеда достигне до степента зраял човек. Достигналият зрелост в товаотношение мюсюлманин не разглежда живота като състоящ се само от това,което е тук, на Земята. Напротив, той мисли за смъртта и винаги носи всърцето си чувството на загриженост за отвъдния живот. Той се готви запериода след смъртта си още приживе. По този начин осмисля живота си.
Именно в първите редове ВсевишниятАллах е повелил и подчертал, че основното качество на зрелия вярващ ездравата вяра в правия път и съответния на него начин на живот: Да, заприближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят. Мухаммед(с.а.с.) пък отговорил по следния начин на един човек, който го помолилза напътствие, след което да не повече нужда от напътствие:
“Кажи: Повярвах в Аллах и следвай правия път.” (Муслим. Иман, 62).
От Свещения ни Коран научаваме, че човек не е създаден безцелно.Обратно – човек е създаден за висши цели като познаване на свояСъздател, изпълняване на Неговите повели и спазване на забраните Му,отнасяне с любов и разбиране към другите създания. Затова онези, коитоне мислят за Всевишния, не са полезни на обществото, в което живеят, неправят нищо, освен да задоволяват своите плътски потребности; не сезанимават с нищо духовно; те в никакъв случай не може да бъдатпричислени към категорията истински човек. Те не се различават по нищоот другите твари. Даже са паднали по-ниско от тях.
В Свещения Коран Всевишният Аллах е посочил основите на ибадета издравия морал за достигане до степента зрял човек. Според това, акоискаме да достигнем до тази степен, трябва да внимаваме за всичките нидействия, за начина ни на живот, и изобщо цялото ни поведение да бъдеотговарящо и подобаващо на исляма. Също така е нужно да бъдем в мир соколните и да внесем ислямските принципи във всички взаимоотношения.Още повече, че според един хадис Любимият ни Пейгамбер е казал:
“Мюсюлманинъте човек, който живее в мир с околните и изгражда добри отношения схората. Този, който не умее да поддържа добри отношения, не носи ползаза никого.” (Ахмед ибн Ханбел, Мюснед, ІІ, 400)
Във времена,когато етичните норми и духовните ценности деградират, почитането,изпълняването и спазването на повелите на Всевишния Аллах ставапо-трудно. Във време и пространство, в които броят на хората –възпитани в духа на вярата, ибадета и етичните ценности – намалява свсеки изминат ден, съхранението на същите, разбира се, никак не елесно. Но нека не забравяме, че постигането на високите цели изисква истава възможно след преодоляването на сериозни препятствия.Превъзходният вярващ в своята вяра, ибадет, в отношенията си с хората,в цялото си поведение трябва да бъде искрено чист. Всичко, което върши,трябва да бъде насочено единствено към спечелване благоволението наВсевишния Аллах. Нужно е да знае, че ибадетът или добрината, извършениза слава, за показ или лична облага, нямат никаква стойност предВсевишния.
Зрелият вярващ също така трябва да бъде добър и опрощаващ към своитеблизки, роднини, семейство и въобще към всички хора, когато се касае занеща, свързани или зависещи от него.
Повелята на Всевишния Аллах е:
“Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!” (Араф, 7: 199).
Зрелият мюсюлманин трябва да подбира хората, с които ще общува.Неговата среда са разумните, религиозните и морално чистите хора.Впрочем знаем, че лошият съсед или другар може да предизвикавсевъзможни проблеми. Зрелият вярващ трябва да живее в мир и съдружие,в любов и разбирателство с братята и сестрите си по вяра, и в никакъвслучай да не става причина за опорочаване на тази атмосфера. Важно есъщо да притежава чест, чувство за свян и достойнство. Човекът, лишенот тези добродетели, може да повлече много беди след себе си. Тъкмозатова са и следните думи на Пейгамбера (с.а.с.): “Свянът е част отвярата.” И: “Свянът носи само добро.”
Както не причинява злина на никого, така зрелият вярващ се стреми дапомогне с каквото може на нуждаещия се. Той винаги е в полза насемейството си и обществото. Това е посочено от мухаммед с.а.с. така:
“Най-добрите сред хората са тези, които допринасят най-много полза за другите .”
В заключение можем да кажем, че зрелият вярващ е онзи, който е осъзналсебе си като такъв; познал е Всевишния Аллах и изпълнява всичките сизадължения към него по подобаващ начин; живее в мир и разбирателство соколните и е в полза на семейството си и обществото.
О, Аллах увеличи броя на хората, които притежават тези добродетели.
Именно в първите редове ВсевишниятАллах е повелил и подчертал, че основното качество на зрелия вярващ ездравата вяра в правия път и съответния на него начин на живот: Да, заприближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят. Мухаммед(с.а.с.) пък отговорил по следния начин на един човек, който го помолилза напътствие, след което да не повече нужда от напътствие:
“Кажи: Повярвах в Аллах и следвай правия път.” (Муслим. Иман, 62).
От Свещения ни Коран научаваме, че човек не е създаден безцелно.Обратно – човек е създаден за висши цели като познаване на свояСъздател, изпълняване на Неговите повели и спазване на забраните Му,отнасяне с любов и разбиране към другите създания. Затова онези, коитоне мислят за Всевишния, не са полезни на обществото, в което живеят, неправят нищо, освен да задоволяват своите плътски потребности; не сезанимават с нищо духовно; те в никакъв случай не може да бъдатпричислени към категорията истински човек. Те не се различават по нищоот другите твари. Даже са паднали по-ниско от тях.
В Свещения Коран Всевишният Аллах е посочил основите на ибадета издравия морал за достигане до степента зрял човек. Според това, акоискаме да достигнем до тази степен, трябва да внимаваме за всичките нидействия, за начина ни на живот, и изобщо цялото ни поведение да бъдеотговарящо и подобаващо на исляма. Също така е нужно да бъдем в мир соколните и да внесем ислямските принципи във всички взаимоотношения.Още повече, че според един хадис Любимият ни Пейгамбер е казал:
“Мюсюлманинъте човек, който живее в мир с околните и изгражда добри отношения схората. Този, който не умее да поддържа добри отношения, не носи ползаза никого.” (Ахмед ибн Ханбел, Мюснед, ІІ, 400)
Във времена,когато етичните норми и духовните ценности деградират, почитането,изпълняването и спазването на повелите на Всевишния Аллах ставапо-трудно. Във време и пространство, в които броят на хората –възпитани в духа на вярата, ибадета и етичните ценности – намалява свсеки изминат ден, съхранението на същите, разбира се, никак не елесно. Но нека не забравяме, че постигането на високите цели изисква истава възможно след преодоляването на сериозни препятствия.Превъзходният вярващ в своята вяра, ибадет, в отношенията си с хората,в цялото си поведение трябва да бъде искрено чист. Всичко, което върши,трябва да бъде насочено единствено към спечелване благоволението наВсевишния Аллах. Нужно е да знае, че ибадетът или добрината, извършениза слава, за показ или лична облага, нямат никаква стойност предВсевишния.
Зрелият вярващ също така трябва да бъде добър и опрощаващ към своитеблизки, роднини, семейство и въобще към всички хора, когато се касае занеща, свързани или зависещи от него.
Повелята на Всевишния Аллах е:
“Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!” (Араф, 7: 199).
Зрелият мюсюлманин трябва да подбира хората, с които ще общува.Неговата среда са разумните, религиозните и морално чистите хора.Впрочем знаем, че лошият съсед или другар може да предизвикавсевъзможни проблеми. Зрелият вярващ трябва да живее в мир и съдружие,в любов и разбирателство с братята и сестрите си по вяра, и в никакъвслучай да не става причина за опорочаване на тази атмосфера. Важно есъщо да притежава чест, чувство за свян и достойнство. Човекът, лишенот тези добродетели, може да повлече много беди след себе си. Тъкмозатова са и следните думи на Пейгамбера (с.а.с.): “Свянът е част отвярата.” И: “Свянът носи само добро.”
Както не причинява злина на никого, така зрелият вярващ се стреми дапомогне с каквото може на нуждаещия се. Той винаги е в полза насемейството си и обществото. Това е посочено от мухаммед с.а.с. така:
“Най-добрите сред хората са тези, които допринасят най-много полза за другите .”
В заключение можем да кажем, че зрелият вярващ е онзи, който е осъзналсебе си като такъв; познал е Всевишния Аллах и изпълнява всичките сизадължения към него по подобаващ начин; живее в мир и разбирателство соколните и е в полза на семейството си и обществото.
О, Аллах увеличи броя на хората, които притежават тези добродетели.
