Напътствие

Когато изследваме Вселената от най-малките атоми до най-големите тела, от най-простите до най-сложните доводи, виждаме в нея едно съвършено напътствие.

Как можем да тълкуваме това напътствие?

Как възниква? Как продължава да съществува? По какъв начин поддържа съществуването си?

Тук е налице само един - единствен отговор по правилата на разума:

В съществуването на всяко нещо има напътствие (един предводител). Ще поясним това твърдение със следващите примери:

1. Приключенията на  змиорката.  

С  навлизането  в  зряла възраст тези чудновати същества напускат вировете и реките. Например змиорки, които се намират в Европа, изминават хиляди километри разстояния, за да стигнат до Бермудските острови, където се втурват в най-дълбоките води на морето.

Тук раждат и след това умират.

Малките риби от необятната шир, без да знаят защо,   също   тръгват   на   път.   Намират   пътя,   по   който   са пристигнали техните майки, откриват морския бряг, но не спират дотук, а продължават към вировете и реките, където са живели.

По този начин всяка капка морска вода се запознава със рибата зми­
орка.

Да помислим как тези животинки, за да стигнат дотук, са преодолели бурни течения, издържали са на приливи и отливи, гмуркали са се в чудовищни вълни. Когато впоследствие настъпи зрялост, отново някаква сила ги подтиква да се върнат обратно, да тръгнат за мястото, откъдето са дошли.

При това откъде се поражда тази сила, която им дава такава посока?

Както в европейските води не се среща нито една аме­риканска змиорка, така също и в американски води няма нито една европейска змиорка.

(Из „Човекът, Вселената и Отвъдното" на А. Морисън.)

 

2. Има  видове  паяци,  които живеят  край  водите. 

 Когато настъпи времето за размножаване, те правят от своите паяжини съвършен балон и слизат в дълбочините на водата.

Там прикрепят балона. После излизат на повърхността на водата и вземат между космите на корема изкусно въздушно мехурче, което свалят на дъ­ното и пускат в балона.

Накрая паякът влиза в балона, изпълнен с въздух, и там снася яйцата си.

 Така той обезпечава наследството си от външните опасности.

 (Из книгата на Исмет Хасенекоглу „Ево­люционните теории и мутации".)

3. Осата хваща скакалеца, изкопава дупка в земята, ужилва животинчето на подходящо място, без да го умъртвява и го оставя в състояние на жива консерва.

По-късно на удобно място снася яйцата си, така че още с появата си малките да се изхранват от това консервирано месо.

 Вероятно осата още отпреди е вършила тази дейност, тъй като в противен случай този вид не би оцелял.

 (Из „Човекът, Вселената и Отвъдното".)

4.  В град Нови Енгиад е установено, че вид скакалец, след като прекарва цели седемнадесет години в цепнатини под земята, се появява  на  открито. 

  След  дългото  пребиваване  под  земята, претърпявайки   частично   изменение   под   въздействието   на топлината, излъчвана от земята, на 24 май излиза на повърхността. Човекът, който използва календар, често забравя или обърква дните, а това обикновено животинче никога не обърква тази дата, за да се появи.

5.  Един американски учен се опитал да излюпи пилета без
помощта  на  кокошката.  За яйцето  осигурил  такава топлина, каквато им  осигурява  кокошката,  когато лежи  върху яйцето. Когато положил яйцата в люпилнята, един земеделец го забелязал и го предупредил, че от време на време трябва да преобръща яйцата, защото това правела кокошката.

 Но ученият с насмешка му казал: Кокошката обръща на опаки яйцата, за да им осигури необходимата топлина и от другата страна. Но аз за разлика от кокошката осигурявам  еднаква топлина  от  всички  страни  на яйцата.

 Пи това положение няма нужда от преобръщане.

Въпреки старанията на учения, въпреки че осигурил еднаква температура от всички страни на яйцата, когато времето за излюпване изтекло, нито едно пиле не се излюпило.

 Тогава ученият започнал опита си отначало, но този път изпълнил съ­ветите на земеделеца и тогава наистина от всяко яйце се излюпило пиле. След време науката обяснява този факт с това, че когато пи­лето се развива в яйцето, ако то не се обръща, хранителните ве-/! щества се събират на дъното му.

При това положение пилето не може да поема никаква храна, не се развива и преждевременно
умира вътре.

Тайната на обръщането на яйцето от първия до пос­ ледния ден се дължи именно на това.   
Несъмнено с тази си дейност кокошката предизвиква продължение на потеклото си.

 В противен случай не би могла да оцелее.

6. Животните, наричани аксилокопи, живеят изолирано, не е имало случаи на съвместно съжителстване.

След снасянето на яйцата те умират.

 Поколението се явява без ходила като червеи.

 Незащитени от опасностите, те не могат да си осигурят и прехрана.

При това положение каква подготовка прави майката за рожбите си, преди да умре? Какви мерки взима?

 Когато наближи времето за снасяне на яйцата, майката намира някакво дърво и прави т.
нар. мазе, което наподобява коридор.

След това започва да носи там храна, с която да се отгледат малките в течение на една година.

Храната, която осигурява, се състои от жълтите прашинки на цветята и листа, съдържащи захари. Майката ги донася и пълни дъното  на  мазето.  Накрая  снася  едно яйце  върху събраните продукти. Осигурява талаш, (стърготини), от който меси тесто и покрива първото яйце. От същия вид и в същото количество за­
режда втори път храна. Отново снася едно яйчице върху тестото.

Това се повтаря, докато снесе всичките си яйца, след което умира.

(Из „Забележки по тълкувателя" на Абдуллах Айдемир.)

7. „Ако оставите някъде стария си кон сам, колкото и да е тъмно, той ще се оправи и ще намери пътя си.

 Конят вижда и в тъмното и усеща въздействието на шестте червени цвята, които излъчва пътят.

Същевременно усеща и топлинната разлика между пътното платно и краищата му. Кукумявката, колкото и да е тъмно през нощта, различава пълзящата по хладната трева мишка с топла кръв.  

 (Из „Човекът, Вселената и Отвъдното".)

На всеки е известно, че котките заравят изпражненията си.

Има и такива животни, които не ги оставят там, където живеят, а ги изхвърлят.

Отиват надалеч и там се облекчават.

Лисицата, язовецът, хамстерът, дивият островен заек и други подобни са именно от тази група.

(Из „Еволюционни теории и мутации" на Исмет Хасенекоглу.)

9. „Прилепът притежава най-тънката кожа измежду кожите, които познаваме.

 Благодарение на това, когато срещне препятст­вие, може да реагира.

Според изложената в последните години теория, чрез ултра-трептене прилепът разпространява звуци, които ако срещнат някаква преграда, се връщат обратно като ехо.

 Така той усеща препятствието.

(Из „Аллах и модерната наука" на Абдуразак Науфал.)

10.Хиляди нишки, по-тънки от косъм, са свързани с корените на дървото.

По тях поемат хранителните вещества и във вид на течност ги изпращат по ред на корените, тялото, та до най-край­ ните клончета на дървото.

 При узряването на плодовете тези тънки влакна играят голяма роля. Например плодовете на фурмите се състоят от три различни слоя. Във вътрешността се намира костилката, около нея дебелата сладка плодова част и накрая ко­рата, която я обгражда.

 Между всеки пласт има толкова тънка ципа, която, както се казва, не може да се види с просто око.

Ролята на тези тънки влакна за твърдостта на костилката е голяма.

11.По земното кълбо съществуват дървета, високи над 100 ме­ тра.

Не съществува никакво описание за изкачването на водата до най-високата част на дървото.

 Загадката е как с помощта на тези влакна се изкачват стотици килограми вода чак до върха на тези високи дървета, без този воден стълб да се прекъсне.

И да бъде изяснен този механизъм, темата не губи актуалността си. (Из „Еволюционни теории и мутации" на Исмет Хасенекоглу.)

12.Живите сперматозоиди в движенията си напомнят пиявица. 

Притежават плоска глава, късо тяло и дълга опашка, която чрез трептене  осигурява  движението. 

  Благодарение   на   опашката сперматозоидите правят тласъци напред.

Ако намерят подходящи условия, продължават живота и дейността си. Чакат цели години, за да се съединят с яйцето, освободено от яйчника на женската.

Ето как без намесата на химически процеси или на човек по един разумен  път  поддържат  поколението  на  рода,  извършвайки правомерни и точни действия.

13.    В етапа на кърменето всичко се върши с напътствие.
През време на бременността млечните жлези освобождават

секрет. Сигнал за това се получава малко преди раждането.

Детето още с раждането си без никакви наставления и без да знае защо, насочвано от непозната сила търси гърдата на майка си. Сученето не е така лесно, както изглежда.

 За извършването на това действие играят роля мускулите на лицето, езика, гърлото, долната челюст и носната кухина, която осигурява свободното дишане.

Детето отначалото до прекъсване на кърменето се нуждае от службата на всички тези органи, за да поема храната.

Казват, че умението на бебето, което е на няколко часа, не е възможно да бъде постигнато от страна на възрастен човек.

Всичките тези примери дадохме, за да привлечем вниманието към довода.

След задълбочен анализ на всичко съществуващо наоколо разумът ще има възможност да съзре този довод във всички творения. От електроните в атомите до елементите, земята, планетите и Млечния път с всички явления; от клетките на живите същества до всичките им органи; от едноклетъчните живи до пчелата и цялата Вселена е пълно с доводи за явния ред и порядък.

 

Каза: „Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо

облика му, после го напътва."

[20:50]

Това е словото на Корана.

И словото на разума е в тази посока. И словото на науката потвърждава това.

 Според науката и разума, напътствие без предводител е неприемливо.

Всевишният Аллах е Хади (Напътстващ), чието проявление е във всяко нещо.

 Въпреки това неверниците, оставайки далеч от Аллах, почернят сърцата си, като използват напътствията в полза на заблудата и отклонението. Доказано е, че постигнатият житей­ски опит посредством волята, свободата и силата, въпреки индивидуалните способности във всяко дарование се проявява и напътствието на Аллах Всеславния:

[Кълна се]...и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на

нея е посочил  [що е]  нечестивост и богобоязливост!

Сполучва онзи, който я пречиства.

А губи онзи, който се омърсява.

[91:7-10]

За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят.

[79:40-41]

Рече [Мухаммед]: „Моят Господ знае всяко слово на небесата и на земята.

 Той е Всечуващия, Всезнаещия.

А те рекоха:

 „Объркани сънища.

Той сажо си го е измислил.

Той е само поет.

И нека ни донесе знамение, както предишните бяха изпращани!

[21:4-5]

Днешните неверници пък смятат, че нещата, в които те не вярват, са суеверия и легенди и че няма никаква научна стойност.

 Двете тактики и в миналото, и в настоящето поотделно доказват, че човешката душа е една и съща.

 Тези претенции, дори и да са с философска насоченост или да изглеждат чисти и откровени, в противоречие на тези, които са достигнали до истинската вяра, водят към заблудата.

В света, обкръжаващ човека, винаги е възможно да се прочете името на единствения който напътства - Всевишния Аллах.

 

Ние му  показахме  пътя  -  или   признателен,   или неблагодарник..

[76: 3]

Неверникът смята, че без Аллах може да оцени и критикува всички доказателства, които съществуват на този свят.

Изтъква, че за онова, за което не може да говори сега, ще го направи в бъдеще. Правейки тази оценка, той смесва науката с гадаенето и предпо­ложенията, в които е повярвал.

И дори да притежава познания и разум, той няма да уважи чуждото мнение, защото според него даже и да са много вариантите, това няма да попречи да се реализира единствено възможното.

Него може да го задоволи само собственото му тълкуване въпреки съществуването на множество други. Той смята, че извор на всичко са неговите знания, сила и воля. Докато се залъгва с това убеждение, той не е в състояние да помисли над факта, че природата е лишена от знание, мощ, воля и душа и казва, че всяко нещо, което вижда, е възможно.

В действителност при нас, мюсюлманите, твърдението, че вси­ чко е възможно, означава неверие и напускане на Исляма.

 Раз­граничавайки се от това, добавяме: Всичко е възможно в рамките на знанието, силата и волята на Аллах.

Нищо не може да същес­твува извън неговото знание и сила.   

Съществуването на Аллах колкото е явно, толкова е и тайно.

Чрез проявлението в Неговите творения у мюсюлманите се формира такава вяра, че все едно виждат Него.

 Ако се премахне съ­ществуващата завеса между нас и Него, вярата, която вече имаме към Него, няма да се усили. Неговото тайно съществуване е въвлякло неверниците в заблудата, че мюсюлманите грешат.

Въз­можно е в един и същи момент да не може да се поеме от рационалния ум едновременно и явното, и тайното съществуване на Аллах. Няма съмнение, че Аллах както е скрит за очите, така е и явен за сърцата. Явни за очите са само Неговите творения.

Тези творения спомагат сърцето да съзира Аллах.

Тайнственото съществуване на Аллах не представлява довод за неверието на неверника.

В това отношение частично дадохме пояснение и в предишните си теми.

 Когато заблудените имат предводител, който ги води встрани от истината, те виждат всичко наопаки.

Доказателството, което води мюсюлманите към вярата, би трябвало да се възприеме като истински предводител към правия път.

 За достигналите правия път в довода „Напътствие" има категорично доказателство. За отклонилите се от правия път, както ще видим занапред, също има доводи, които ги въвеждат до това отклонение. Всичко това е доказателство за съществуването на напътстваща личност.

Признаците, доказващи съществуването на Аллах във всяко нещо, са съвсем ясни.

 Условие за тяхното откриване обаче е човечността. Изисква се също и висок морал.

 

От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята.

Каквото и знамение да видят, те не вярват в него.

 И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път.

 А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път.

Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.

[7:146]

Истината не може да се отрече. Високомерието и небрежността спрямо творенията на Аллах насочват по пътя към неверието. Подчинението на Аллах и съобразителното отношение към Неговите творения е пътят, който води към вярата.

 Повишаването на човешкия морал и желанието за истината непременно отвеждат човека към Аллах.

 Първата инстанция в напътствието е волята на Аллах.

 

Ако пожелаехме, щяхме да дадем на всекиго неговото напътствие.

 Но ще се потвърди Словото Ми - ще напълня Ада с джинове и хора заедно...

[32:13]

Във всяко нещо първата инстанция е волята на Аллах.

На тази тема никой с нищо не може да бъде извинен.

Този, който не държи на думата си, нито онзи, който е безразличен или бяга от отговорност, не могат да посочат оправдание, което да ги оневини.

 

Това е само поучение за световете - за всеки от вас, който желае да е на Правия път.

[81:27-28]

Когато Абу Джахил казал:

Това (достигането до истинското напътствие) зависи единствено от вашето желание, Всевишният Аллах е низпослал следното знамение от Корана:

 

Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете.

[81:29]

Следователно всичко зависи от желанието на Аллах.

 Но това не означава, че така се премахва влиянието на човешката свобода и воля.

 

Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение....

[5:16]

 

Аллах не се свени да дава пример всякакъв - и колкото комар, и по-голям от него.

Които са повярвали, знаят, че това е истината от техния Господ.

А които са неверници, изричат:

 „Какво цели Аллах с този пример?" Заблуждава с него Той мнозина и напътва с него Той мнозина.

 Ала заблуждава с него само нечестивците.

[2:26]

Когато Всевишният Аллах пожелае да остави в заблуда някого, в качеството си на Мудил (Оставящ в заблуда)

 Той отваря пред него тъмните врати на заблудата до степен, при която да не може да вижда творенията, които го доказват.

 Той изпада в състояние, в което не би могъл да види знаменията на Аллах, сочещи Неговото съществуване.

 В действителност Аллах Всеславният не прави това насилствено. Самият човек в резултат на своето високомерие и гняв избира пътя на отклонението от истинската вяра, вижда знаменията и проявлението на Аллах изопачени.

 Всяко нещо, което дава основание за вяра, неверникът тълкува като дока­зателство по пътя на отрицанието.

 Ето защо казваме, че Аллах е онзи, който посочва двата пътя (към доброто и злото), и вследствие на волята си човек сам поема отговорността за това отклонение.

Аллах е далеч от желанието да промени начертаните от Него закони. На човека се пада дългът в рамките на тези закони да възжелава осъществяване на своите желания.

Неверниците казват:

 Щом Аллах е способен да насочи хората към това, което обича, защо тогава не ни посочи пътя към доброто?

 Щом е способен да спаси света от всякакви злини, защо не го направи? А последните им думи са: На този свят има и отклонение и злини. При това положение светът не може да е творение на Аллах.

 А на мюсюлманите казват:

 Според вашата вяра в участта и съдбата ние никога не можем да се отървем от отклонението, предопределено ни от Аллах, като повеля на съдбата.

Ето защо (за извършено от нас зло) действителната отговорност се пада на Него, а не на нас. Не ни порицавайте дори веднъж!

И освен това Аллах не казва ли:

 

И сторихме пазители на Огъня само ангели, и сторихме броя им единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Писанието и да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Писанието и вярващите, и за да кажат онези, в чиито сърца има болест, и неверниците: Какво цели Аллах с този пример?" Така Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва Той когото пожелае.

 И никой освен Него не знае войнствата на твоя Господ.

А този [Огън] е само напомняне за хората.

[74:31]

В отговор на тези твърдения казваме:

Тези думи бяха казани и от предишните неверници.

Свещеният Коран им даде необходимия отговор:

И рекоха съдружаващите:

 „Ако Аллах желаеше, нямаше да служим на нищо освен на Него, нито ние, нито бащите ни, и нямаше да възбраним без Него нищо. Така постъпваха и онези преди тях.

А нима пратениците имат друг дълг освен ясното послание?

И при всяка общност изпратихме пратеник:

 „Служете на Аллах и странете от сатаните!

Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!

[16:35-36]

    Изразите, станали вече клишета, са използвани от неверниците както през времето на пророка, така и днес.

Онези,   които   Го   съдружават,   ще   кажат:

   „Ако пожелаеше Аллах, нямаше да съдружим нито ние, нито

нашите   бащи,   и   нямаше  да   възбраним   нищо.

Така

отричаха и онези преди тях,  докато вкусиха Нашето

мъчение. Кажи:

 „Имате ли знание, та да го изявите пред нас?

 Вие следвате единствено догадката и само предполагате.

[6:148]

Каква стойност може да има защитаваното от неверниците становище? Свещеният Коран им е дал необходимият отговор, каз­вайки, че уличават пророците в лъжа и че са невежи.

В посланията на пророците са изложени факти против тези неверници.

Съсредоточавайки се върху абсолютната воля на Всевишния Аллах, те забравят да хвърлят поглед на своята собствена.

 В отговор на стремежа им да прехвърлят всичко на Аллах, базирайки се на Неговото съвършенство, с упражняването на притежаваната от тях свободна воля извън правия път, Аллах ги е накарал да млъкнат. Без съмнение, предписаното от Аллах, неговото знание и воля не изключват свободата на човешката воля.

Погрешна е представата, че Аллах не знае за това какво ще се случи или да смятаме, че Неговото знание за нещата, които ще станат, може да отнеме нашата свобода.

Науката означава изнамиране на нещо съществуващо.

 Както знанието на Аллах не премахва нашата свободна воля, така и Неговата воля и сила не обезсилват нашата.

 Сила  означава  осъществяване  на  предначертаното  от  волята.

Волята от своя страна е обвързана с изпълнението на неща, които са в рамките на знанието.

Погрешно е от думите на всемогъщия Аллах „Когото пожелае оставя в заблуда, когото пожелае напътва" да правим извода, че Той ни принуждава със своите напътствия или ни тласка към заблуда. Напротив:

Сполучва онзи, който я пречиства.

 А губи онзи, който се омърсява.

[91:9-10]

Това е само поучение за световете - за всеки от вас, който желае да е на Правия път.

Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете.

[81:27-29]

Човек притежава воля, но това не ни дава основание да мислим, че човешката воля е извън волята на Аллах.

Наличието на универсалната воля на Аллах не премахва човешката свобода и воля.

Заключение:

„Всевишният Аллах е благоволил своето напът-| ствие за човека и за другите същества чрез множество особености, било то духовни или материални, като се започне от лошия и се стигне до добрия характер.

Високомерието е извор на напътствие (към лошия път).

Завистта, отклонението, и всяко нещо, водещо към заблудата, са под същия знаменател.

И напътствието (в добра насока - в предводителството към добрите стойности) е също такъв източник. Например лозата се увива около всяко нещо, което срещне, и продължава пътя си.

 Така е и със Слънцето и Луната.

Тялото, душата и всички органи на човека се се устремяват към доброто, ако не бъдат отклонени от естественото (природното) им състояние. Освен това на човека му е отредена воля, която да се подложи на изпит посредством доброто и злото.

 

Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание...

[21:35]

Като последица от това той е оставен да се бори с редица склонности, желания и страсти и заедно с всичко това да се добере до същността на напътствието.

 Божията повеля го е наставила с определени принципи, за да следва един ясен път.

Отклонението на човека от този път е заблуда, дори да е взел своя дял от напътствието, дадено на всяко нещо.

... и му посочихме двата пътя.

[90:10]

Даже да бъде засегнато материалното положение, безусловно задължение е предпазването от изпадане в тази заблуда. Само тогава изпитанието ще има смисъл.

 „Раят е обграден с трудности, а Адът със сладострастия."

С позволението на Аллах в следното доказателство ще отделим още място на тази тема.

Съществуващото съвършено напътствие, материално или духовно, във всяко творение сочи Напътстващата личност.

 

Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо облика му, после го напътва.

[20:50]

Няма същество, което да не е повлияно от универсалното напътствие.

Било добро или зло, дори в духовен аспект съществува следа от универсалното напътствие. Но човек е отговорен заради частичното напътствие и от него се иска да го осъществи.

 В заключение ще кажем: Неоспорима истина е, че напътствието, съществуващо във всяко нещо, което разгледахме, не може да се прояви без действителен изпълнител.

 

Тафсир на Ан-Наба (Вестта)

В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!
1. За какво се питат един друг?
2. За Великата вест,
3. за която са в разногласие.
4. Ала не! Те ще узнаят.
5. И пак не! Те ще узнаят.
6. Нима Ние не сторихме Земята постеля,
7. и планините - подпори?
8. И ви сътворихме по двойки,
9. и сторихме съня ви за отдих,                                                        
10. и сторихме нощта покривало,
11. и деня сторихме за препитание,
12. и съградихме над вас седем непоклатими небеса,
13. и сторихме(слънцето) ярко светило,
14. и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода,
15. за да вадим чрез нея зърна и растения,
16. и гъсти градини с тучна растителност.
17. Наистина, Денят на разделението е уречен,
18. Денят, когато се протръби с тръбата и ще дойдете на тълпи,
19. и ще се разтвори небето, и ще стане на врати,
20. и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж.
21. Наистина, Джехеннемът е засада,
22. и място, където се завръщат вършещите беззакония,
23. където ще останат столетия.
24. Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие,
25. освен вряща вода и гной.
26. Съответстващо въздеяние.
27. Не се надяваха те на равносметка.
28. И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения.
29. Ние всяко нещо вписахме в книга.
30. Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.
31.Наистина за страхуващите се от [Аллах] има [благодатно] убежище [Дженнет]
32. градини и лозя,
33. и пълногръди девственици на еднаква възраст,
34. и пълни чаши.
35. Не ще чуват там нито празнословие , нито лъжа-
36. въздеяние от твоя Повелител- достатъчен дар.
37.Повелителят на небесата и на Земята, и на всичко между тях, Всемилостивия.
Не ще могат да обърнат към Него своите речи,
38. в Деня, в който Духът[ Джебраил] и меляикетата ще се построят в редица.
Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.
39. Този е Денят на истината.
 А който пожелае, нека да търси пристан при своя Повелител.
40. Предупредихме ви за близко наказание в Деня, в който всеки човек ще види какво е сторил преди с ръцете си.
И неверникът ще каже:” О, да можех да съм прах!”



Отличителна черта на даденият джуз, в който влиза и сура “ен-Небаа”, се явява това, че всички сури, с изключение на сурите “ал-Бейина” и “ан-Наср” са мекански.
Наред с това всички сури в този джуз се характеризират със своята краткост, въпреки че количеството айети е различно.
Най-важната особеност на дадения джуз, обаче се явява специфичният характер на влизащите в него сури, които практически са единни по своята тема, насоченост, ритъм, форма, оттенък в смисъла и стилистиката като цяло.

Всички тези сури представляват сами по себе си импулси, непрекъснато въздействащи върху сферата на чувствата и възприятията на човека – това са извънредно мощни и възвишени импулси.
Това са зов и повик, насочени към хората, потънали в дълбок сън.
И техният сън е тежък!
 Те са насочени към пияниците, чието чувствено възприятие е обременено от синдрома на махмурлука, или пък към развличащите се на вечеринки и забави, танцуващи в шума, грохота и свирнята!
Дадените импулси, а така също и воплите, с които е преизпълнена всяка сура от този джуз, непрекъснато въздействат върху възприятието на тези хора.
В единен зов и порив, ритъм и предупреждение те апелират към хората: “Събудете се! Опомнете се!
 Прогледнете!
Огледайте се настрани! Замислете се!
Поразмислете!
Има Аллах, има уредба, има предопределение, има изпитание, има отговорност, има равносметка, има възмездие за делата, има сурово наказание и велико благо…
Опомнете се!”
И всичко това за втори, трети, четвърти, пети… десети път.
И ето с тези импулси и призиви могъщата ръка рязко разтърсва спокойно спящите замаяни хора.
Те като, че ли отварят очи и се озъртат с горчив махмурлук, и след това отново изпадат в предишното си състояние!
 Могъщата ръка отново рязко ги разтърсва, и възвишен глас отново ги призовава, а мощните импулси още веднъж въздействат върху техния слух и сърца.
Понякога намиращите се в забрава се отърсват от вцепенение, за да кажат в зло упорство: “Не!”
След това те замерят с камъни и обсипват с непристойни думи увещаващия ги предупредител, връщайки се след това в своето предишно състояние.
 А той отново ги разтърсва.

Именно така аз си представям ситуацията, прочитайки този джуз от Свещеният Коран. при това чувствам, че в тази част се набляга на няколко съдбоносни и значителни истини с използването на определена ритмика, оказваща въздействие върху струните на сърцето, определени образни сцени, описващи картини за мирогледа и състоянието на човешката душа, а също така и събитията, които ще се случат в деня на разделението.
Пред мен зримо се появява реда на тези картини в цялото им многообразие.
И това повторение всява убеждение в наличието на божествената повеля и цел!

Именно така читателят възприема следващите айети: Да погледне човекът своята храна!/80:24/…И да погледне човекът от какво бе сътворен!
/86:5/…
 И нима не виждат как бяха сътворени камилите и как бе въздигнато небето, и как бяха възправени планините, и как бе разпростряна Земята?
/88:17-20/

Когато той чете:
 Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето?
Той го съгради.
Въздигна неговият свод и го изравни, и потъмни нощта му, и изведе утрото му, и Земята след това разпростря.
Извади от нея водите и пасбищата й, и закрепи планините й за ползване от вас и от вашия добитък.
/79:27-33/ …
Нима Ние не сторихме Земята постеля, и планините - подпори?
И ви сътворихме по двойки, и сторихме съня ви за отдих, сторихме нощта покривало, и деня сторихме за препитание, и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме слънцето ярко светило, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода, за да вадим чрез нея зърна и растения, и гъсти градини с тучна растителност.
/78:6-16/…
Да погледне човекът своята храна!
Ние проливаме обилно водата.
 После разпукваме Земята, и правим от нея да поникнат зърна, и грозде, и овощия, и маслини, и палми, и гъсти градини, и плодове и треви, за ползване от вас и вашият добитък.
/80:24-32/

Когато той чете следващите айети:
О, човече, какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери? В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи./
82:6-8/…

Прославяй пречистото име на твоя Повелител, Върховния, Който сътвори и осъразмери, Който предопредели съдбата(на всяко нещо) и напъти, Който изважда [тревата на] пасбището и го превръща в черно стърнище!
/87:1-5/…
 Ние сътворихме човека с превъзходен облик.
 После го отхвърляме най-унизен от унизените, освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда.
И какво тогава те кара [о, човече] да взимаш за лъжа Възмездието?
Не е ли Аллах Най - мъдрият съдник?
/95:4-8/

Когато чете следните айети:
 Когато слънцето бъде обвито( в мрак) и когато звездите изпопадат, и когато планините бъдат раздвижени, и когато бременните камили( в десетия месец ) бъдат изоставени, и когато дивите зверовете бъдат насъбрани, и когато моретата закипят, и когато душите се съединят, и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито, и когато свитъците бъдат разгърнати, и когато небето бъде смъкнато, и когато Джахим бъде нажежен, и когато Дженнетът бъде приближен, тогава душата ще узнае какво е извършила.
/81:1-14/…
Когато небето се разкъса, и когато планетите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа, какво е направила преди и какво е оставила.
/82:1-5/ …
Когато небето се разцепи, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини, и когато Земята бъде разстлана, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Повелител, и се подчини..
./84:1-5/…
Когато Земята бъде разтърсена в трус и Земята изхвърли своите товари, и човек рече:
 “Какво й е?”
  В този Ден тя ще разкаже своите вести, защото твоят Повелител й е внушил.
/99:1-5/

Човек чете вселенските знамения и се опомня както в началото на редица сури, така и в хода на техните айети: Но не!
Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се.
Кълна се в нощта когато се здрачава. Кълна се в утрото, когато се развиделява.
/81:15-18/
… Но не! Кълна се във (вечерното) заревото, и в нощта, и в онова, което тя събира, и в луната, когато се изпълни.
/84:16-18/…
Кълна се в зората и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж], и в четното, и в нечетното, и в нощта, когато отминава!
/89:1-4/….
Кълна се в слънцето и в неговото сияние, и в луната, която го следва, и в деня, който проявява неговия блясък, и в нощта, която го покрива, и в небето, и в Онзи, Който го е съградил, и в Земята, и в Онзи, Който я е разпрострял, и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост!
/91:1-8/
Кълна се в нощта, когато се спуска и в деня, когато засиява, и в Онзи, Който е сътворил мъжа и жената!
/92:1-3/…
 Кълна се в утрото и в нощта, когато настъпва мрак!
/93:1-2/

И така нататък и така нататък…

В целият този джуз се набляга върху изначалното възникване на човека и другите живи организми на нашата планета, включително животни и растения.
Даденият джуз е преизпълнен с многочислени картини от нашето мироздание и Неговите знамения в Неговото открито писание.
Тук живо са описани не само явленията на суровото, жестокото, грандиозното и ужасното съживяване на мъртвите и страшния съд, но и картини от разплатата и възмездието за всеки според извършеното, като блаженство или наказание.
Картините от предстоящото съживяване след смъртта са толкова величествени и ужасни, че зашеметяват и потрисат читателя.
Всички тези знамения се явяват доказателство за творенията, устройството и управлението на вселената, а също така новото възникване и решаващото осмисляне на всичко, което е съпроводено с описанието на всевъзможни беди, предупреждения и увещания.
 В редица случаи указаните знамения се редуват с картини от смъртоносните и вечни мъки на заблудените.
С примери за това практически е преизпълнен целият този джуз, ние обаче ще се спрем само на някои от тях.

Сура “ен-Небаа” – сама по себе си представлява завършен образец на целенасочено и концентрирано изложение на указаните истини и картини.
Същото може да се каже и за сура “ан-Назиат” и сура “Абаса”, в началото на която се съдържа указание за едно от конкретните събития на градивния призив.
Останалата част е посветена на описанието за възникването на живота, включително на човека и растителността, след което е оповестено за събитията на Страшния съд:
  И когато се раздаде оглушителният грохот, в Деня, когато човек избяга от брат си, и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си- всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.
Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи, засмени, възрадвани, а по други в този Ден ще има прах!
/80:33-40/
В сура “ат-Таквир”се описват ужасни сцени на прелом във вселената, които ще се случат в този съдбовен Ден наред с впечатляващите картини относно клетвите и истинността на откровението вахий и правдивостта на пратеника.
В сура “ал-Инфитар” също така живо са описани сцените от прелома на вселената, в съчетание с ярките картини от блаженството и лютото наказание, което оказва огромно впечатляващо въздействие върху съвестта на човека и неговите помисли:
  О, човече, какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител?
/82:6/
и т.н. Сура “ал-Иншикак” ни демонстрира картини от блаженството и наказанието, а също така грандиозния прелом на вселената…
Сура “ал-Бурудж”, рисуваща общи щрихи на картини от вселената и Страшния съд, също така показва изтезанията с огън върху правоверните от страна на неверниците в този свят и това, как Всевишният Аллах ще подложи неверниците на наказание с огън в бъдещия живот, което за неверниците ще се окаже много по-мъчително и жестоко…

Сура “ат-Тарик”, живо описва картините от вселената наред с възникването на човека и растителността, и съдържа всеобхватна клетва: че наистина, това е слово-разграничение, а не е шега.
/86:13-14/
 Сура “ал-Аля” разказва за сътворението, за завършването, предопределението и наставлението, а също така и за пасбищата и неговите различни фази, което се явява предисловие към разказа за напомнянето, бъдещия живот, равносметката и възмездието…Сура “ал-Гашия” съдържа ярки картини от блаженството и наказанието, също така обръща внимание на сътворяването на камилата, небето, Земята, горите и т.н., и т.н.…така до края на целия този джуз от Свещеният Коран. изключение представляват сурите, разказващи за същността на религиозните догми и пътищата на вярата.
 В качеството на пример може да се приведат сурите “ал-Ихлас”, “ал-Кяфирун”, “ал-Маун”, “ал-Аср”, “ал-Кадр”, “ан-Наср”. Някои други сури съдържат утеха за пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем!
В тях е изразено съчувствието на Всевишният Аллах към него, а също така и призива за търсенето на спасение от всяко зло при неговия Повелител. Това са сурите “ад-Духа”, “ал-Инширах”, “ал-Каусар”, “ал-Феляк” и “ан-Нас”.
Но при всички случаи броя на тези сури е много незначителен.

* * *
Съществува още един важен аспект, касаещ изразителността в съдържанието на този джуз. Тук ярко се откроява изключителното изящество на средствата за изразяване с използването в необходимите места на специални щрихи, призвани да покажат и подчертаят красотата на битието и духовната красота.
Трябва да се отбележи величайшото творческо майсторство в образите, оттенъка в значението, ритмиката, римите и паузите, което по забележителен начин хармонизира със същността на дадения джуз, който е обърнат към хората потънали в дълбок и тежък сън, с цел да ги пробуди, да привлече техните чувства и усещания с използването на най-богатата палитра от образни средства, музикална ритмика и всичко образно, което по най-силен начин въздейства върху хората.
Това се провява отчетливо и в изящното изразяване за планетите, които се отделят и скриват подобно на газели, а след това отново се появяват, за нощта, която се прокрадва подобно на живо същество, за утрото, което като живо диша светлината:
Но не! Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се. Кълна се в нощта когато се здрачава. Кълна се в утрото, когато се развиделява.
/81:15-18/
Явления като залеза на слънцето, настъпването на нощта и появата на луната се описват по следния начин:
 Но не! Кълна се във (вечерното) заревото, и в нощта, и в онова, което тя събира, и в луната, когато се изпълни.
 /84:16-18/
 Забележителното описание на утринната зора, а след това настъпването на нощта:
Кълна се в зората и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж], и в четното, и в нечетното, и в нощта, когато отминава!
/89:1-4/…
 Кълна се в утрото и в нощта, когато настъпва мрак!
/93:1-2/
Огромно впечатление върху човешкото сърце правят следните слова:
О, човече, какво те отвлече от твоя Великодушен Повелител, Който те сътвори и придаде ти облик, и осъразмери?
В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи.
/82:6-8/…
При описанието на Дженнета четем:
 А други лица в този Ден ще са блажени, поради своето старание доволни, във възвишена Градина. Не ще слушат в нея празнословие.
/88:8-11/
При описанието на Огъня четем:
А онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна.
А откъде да знаеш ти какво е тя? Пламтящ огън.
/101:8-11/
Потресаващото изящество ясно се проследява в изразителните и целенасочените стилистически щрихи, придаващи величествена красота в картините на битието и душевните преживявания.

В протежение на цялата тази част от Свещеният Коран се проследява честото използване на иносказания, алегории и метонимии, а също така и употребата на оригинални производни на словоформи за постигането на необходимата музикална хармония в текста.

Разглежданата сура се явява образец, демонстриращ общата насоченост в този джуз от Свещеният Коран от гледна точка на нейната тематика, изложените истини, ритми, картини, образи, оттенък, музикалност, щрихи, касаещи вселената и душата, този и отвъдния светове, подбора на лексическите единици и словосъчетания с цел оказване на максимално силно въздействие върху чувствата и помислите на човека.
Тя започва с впечатляващия въпрос, който предизвиква свещен трепет, вселява велико чувство, релефно подчертава значението на истината, по повод на който у хората съществуват разногласия.
Наистина, това е велико дело, където няма място за тайни или каквато и да било измислица. По нататък следва заплаха към хората относно Деня, когато те ще узнаят истината за това:
За какво се питат един друг?
За Великата вест, за която са в разногласие. Ала не!
Те ще узнаят. И пак не! Те ще узнаят!...

След това повествованието сменя своето русло, оставяйки временно темата за събитията. Вниманието на хората е обърнато към техния живот и обкръжаващата ги реалност относно тях самите и света, в който те съществуват.
Подчертава се това велико, което съществува в нашия свят, предвещавайки онова, което следва:
Нима Ние не сторихме Земята постеля, и планините - подпори?
И ви сътворихме по двойки, и сторихме съня ви за отдих, и сторихме нощта покривало, и деня сторихме за препитание, и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме(слънцето) ярко светило, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода, за да вадим чрез нея зърна и растения, и гъсти градини с тучна растителност.

След такова концентрирано изложение на факти, картини и събития текстът връща читателите към това велико Събитие, по повод на което у хората съществуват различия и което ги е заплашвало с Ден, за който ще им стане известно!текстът им разказва за това, що за събитие е то и по какъв начин ще се случи:
 Наистина, Денят на разделението е уречен!
Денят, когато се протръби с тръбата и ще дойдете на тълпи, и ще се разтвори небето, и ще стане на врати, и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж…

По нататък следва описание на бъдещото наказание, преизпълнено със сила и суровост: Наистина, Джехеннемът е засада, и място, където се завръщат вършещите беззакония, където ще останат столетия.
Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие, освен вряща вода и гной.
Съответстващо въздеяние.
Не се надяваха те на равносметка.
И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения. Ние всяко нещо вписахме в книга.
Затова вкусете!
 Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.

После следва описание на картината на блаженството, изливайки се в поток:
Наистина за страхуващите се от [Аллах] има [благодатно] убежище [Дженнет] градини и лозя, и пълногръди девственици на еднаква възраст, и пълни чаши.
Не ще чуват там нито празнословие , нито лъжа - въздеяние от твоя Повелител- достатъчен дар.

Сурата завършва с величествен по своята същност такт в рамките на сцена, в която той присъства, а също така и предупреждение и напомняне за Денят, когато дадената величествена сцена ще има място:
Повелителят на небесата и на Земята, и на всичко между тях, Всемилостивия.
Не ще могат да обърнат към Него своите речи, в Деня, в който Духът[ Джебраил] и меляикетата ще се построят в редица.
Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.
Този е Денят на истината. А който пожелае, нека да търси пристан при своя Повелител. Предупредихме ви за близко наказание в Деня, в който всеки човек ще види какво е сторил преди с ръцете си.
 И неверникът ще каже:” О, да можех да съм прах!

Това е Великата вест, за която хората се питат едни други.
Това именно ще се случи в Денят, и хората ще узнаят за това, какво значи Великата вест!

* * *

За какво се питат един друг?
За Великата вест, за която са в разногласие.
Ала не! Те ще узнаят. И пак не!
Те ще узнаят. В тези начални айети на сурата звучи осъждане на това, че хората си задават един на друг такъв въпрос, а така също и удивление от това, че в това дело може да има някакво недоумение.
Хората са задавали един на друг въпроса за деня на съживяването след смъртта и Великата вест за деня на страшния съд – Къямет.
Тъкмо това е бил въпросът, за който те са водели яростни спорове, и трудно са си представяли възможността да се осъществи даденото събитие.
 Именно това обаче е, което непременно ще се случи!

За какво се питат един друг?...
И за какво говорят те? След това следва отговор…
 Въпросът не е бил зададен с цел да се научи отговора на хората.
Това е бил риторичен въпрос, изразяващ удивлението от състоянието на хората, и неговата цел е да се обърне внимание на странността при подобно недоумение от тяхна страна.
 При това се разяснява същността на въпроса, относно който хората са в недоумение, истинското положение на нещата и техният настоящ характер.

За Великата вест, за която са в разногласие.
При това не се посочва конкретно слово, определящо онова, за което те се питата един друг. Последователно се използва метода на подбуждането към удивлението и сериозното отношение към такова събитие, което се описва като “Великата вест”.
Различието относно Денят е било между тези, които са вярвали в него и онези, които не са вярвали в това, че този ден ще настъпи, и само те са се питали един друг за това.

По нататък в текста на сурата не се дава отговор на зададеният въпрос и не се разкрива истинската същност на великата вест, по повод на която се задава въпроса.
Откровението на Всевишният Аллах се ограничава с епитета “великата”, след което следва указание за сурова заплаха, което прави много по-силно впечатление, отколкото прекия отговор, и вселява в душата огромен страх:

Ала не! Те ще узнаят.
И пак не! Те ще узнаят.
Словото “не” в дадения случай е употребено за удържане и отблъскване на хората, което е по-подходящо и уместно за придаване на желания стилистичен оттенък.
Повтарянето на това слово и цялото изречение съдържат в себе си явна заплаха

* * *

Веднага след това от чисто външната страна повествованието излиза от темата за великата вест, по повод на която хората са в разногласие, за да може скоро след това отново да се върне към нея. такова незначително отклонение от темата е посветено на описанието за явленията в нашия осезаем свят с всичките негови твари, събития и истини.
 Когато всички тези картини на мирозданието проникнат в душата и сърцето на човека, те разтърсват цялото му същество:

Нима Ние не сторихме Земята постеля, и планините - подпори?
И ви сътворихме по двойки, и сторихме съня ви за отдих, и сторихме нощта покривало, и деня сторихме за препитание, и съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме(слънцето) ярко светило, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода, за да вадим чрез нея зърна и растения, и гъсти градини с тучна растителност.

И ето такова отклонение в сферата на необятните и безкрайни простори на нашата вселена, наситено с множество образи и картини, се излага в извънредно свито, но много съдържателно по вид с използването на минимум изразителни лексически средства.
В резултат на това се постига огромна впечатляваща сила за въздействие върху възприятията на човек, оставяйки в душата дълбока следа.
Това може да се уподоби на последователните и непрекъснати удари на чука, които с течение на времето не губят своята мощ!
Въпросителната насоченост на текста, обърната към хората, се явява в езика като средство, усилващо изказа, и в дадения случай то е използвано преднамерено.
Така тези айети стават подобни на могъща ръка, разтърсваща небрежните, която обръща техните взор и сърца към това струпване на твари и природни явления, неоспоримо свидетелстващи за стоящия зад цялото това управление и предопределение, за огромната съзидателна и конструктивна мощ, а така също и за мъдростта, която на оставя никакви дела на всички твари без сметка и възмездие за извършеното.
Именно в такъв ракурс става срещата с великата вест, относно която те са в разногласие!

Първият щрих на даденият обход и отстъпление от основната тема засяга Земята и планините: Нима Ние не сторихме Земята постеля, и планините - подпори?...

В арабският език “постеля” може да означава “падина”, т.е. удобна за движение равана пътека, а също така и меко ложе, подобно на люлка.
По този начин, тези понятия са близки едно към друго по своя смисъл и представляват сами по себе си реалност, напълно достъпна за човешкото възприятие на всеки етап от развитието на неговата цивилизация и степен на образованост.
За да се осъзнае и разбере такава религия в нейния истински вид, на човека не са му необходими фундаментални знания.
Що се отнася до уподобяването на планините с подпори, то това е съвършено обичайно за човешкото око явление, дори ако това е първобитен човек.
И едното и другото понятие оставят своя отпечатък върху усещанията на човека, ако душата е устремена към тях.

Тази истина обаче, е много по-обширна и мащабна, отколкото нейното първоначално възприятие на първобитния човек основаващо се на обикновеното чувствено възприятие. Според това как се повишава цивилизоваността на човек и се увеличават неговите знания за природата на тази вселена и различните нейни аспекти, се увеличава тежестта на тази истина в неговата душа.
Той осъзнава стоящото зад този факт величественото предопределение на Всевишният Аллах, мъдрото и точно устройство, координацията между субектите на това битие и техните потребности и подготовката на тази Земя за възприемането на човечеството и неговата цивилизацията, както и началната подготвеност на този човек за съществуването му с обкръжаващата го среда и взаимодействието му с нея.

Едва ли някой ще се осмели да оспори този факт, че Земята представлява ложе за живота, и особено за човешкия живот.
Даденият факт потвърждава това, че зад цялото това явно битие стои висш съзидателен и управляващ разум.
Ако бе нарушена само една от очевидните пропорции от сътворението на Земята по подобен начин, с всички присъщи за това условия, или в създаването на съществуващия на Земята живот, т.е. при нарушение на каквото и да било тук или там, то това би довело до това, че Земята не би била ложе.
И тогава нямаше да я има тази реална истина, която Свещеният Коран демонстрира по такъв прекрасен начин, за да стане това достъпно до съзнанието на всеки човек независимо от степента на неговата ерудиция и интелект…

И бяха сторени планините – подпори…- от формална гледна точка това положение човек леко възприема чисто зрително, доколкото планините приличат на нещо като стълбове, върху които се крепи палатката.
Истинската същност на това ни става ясна от айетите на Свещеният Коран.
 От тях ние разбираме, че планините укрепват Земята и поддържат тяхното равновесие. Възможно, това да произтича по силата на необходимостта от поддръжката на пропорционалност между падините, запълнени с морета и възвишения, или пък да се уравновесят тектоничните процеси в дълбините на земната кора и на нейната повърхност. Видимо, планините натежават върху Земята в определени точки, вследствие на което тя не се разрушава в резултат на земетресения, вулканична активност и вибрациите в земните недра. Причината за създаването на планините се заключава и в нещо друго, което досега още е неизвестно.
Колко много такива закони и истини, за които Свещеният Коран е указал, и за част от които човечеството е узнало едва след като са преминали стотици години!

Втория щрих се отнася за тварите, имащи душа, във цялото им многообразие:
И ви сътворихме по двойки…

Това също така се отнася към напълно очевидните явления, които леко и просто осъзнава всеки човек. Всевишният Аллах е създал човека в две разновидности – в мъжки и женски пол, поставяйки в зависимост продължението на човешкия род от различните полове и срещата на двата техни представителя.
Добре осъзнавайки това явление, всеки човек прекрасно познава спокойствието, удоволствието, наслаждението и възможността на възпроизводството, които стоят зад споменатото явление.
При това не се изискват дълбоки знания.
По нататък Свещеният Коран прокламира този феномен на човека във всяка обкръжаваща го среда, и в резултат на което той осъзнава това явление и попада под негово влияние, опитвайки се да го осмисли.
 При това човекът осъзнава целта, организацията и устройството на даденото явление.

Според това как растат знанията на човек и възвишеността на неговите чувства, от неясното осъзнаване на ценностите и дълбините на тази истина той преминава на нова степен за осмисляне на даденото явление.
Той започва да осъзнава организиращата и направляващата мощ, която прави от капката мътна течност същество от мъжки или женски пол.
При това няма никаква очевидна разлика между тази или онази капка.
 На Всевишният Аллах е угодно, щото една капка, проправила своя път, да стане същество от мъжки пол, а друга същество от женски пол.
 Действително, в това има проявление на волята на съзидателната и творящата мощ, нейното скрито устройство и управление, нейното прецизно наставление и придаването върху нея на желаните качества от тази или онази капка семе, за да се сътвори от тях съществата от двата пола, продължаващи живота и развиващи се!

И сторихме съня ви за отдих, и сторихме нощта покривало, и деня сторихме за препитание…

И така е било устроено от Всевишният Аллах за хората, щото Той е сторил съня покой за тях. Когато хората заспиват, тяхното съзнание се изключва, а деятелността им се прекратява.
По време на сън Всевишният Аллах е сторил хората да се намират в промеждутъчно между смъртта и живота състояние, което ги обезпечава с отдих за тялото и нервната система, а също така възстановява изгубените при будно състояние сили, сваля напрежението и преумората от житейските дела.
Всичко това се случва по поразителен начин, чиято същност е неизвестна за човека.
Тук неговата воля е безсилна, и той не може да знае, как протича този процес в неговата същност.
Намирайки се в будно състояние, човекът не знае по какъв начин изпада в състояние на сън, а намирайки се в състояние на сън, той не осъзнава това и не може да забележи, че той спи!
 Това е една от тайните структури на живия организъм, и тя е известна само на Този, Който е сътворил този жив организъм, залагайки в него тази тайна и поставяйки неговия живот в зависимост от нея.
Нито едно живо същество не може да просъществува без сън в течение на дълъг период от време.
Ако, по силата на независещи от това същество обстоятелства, то се окаже принудено постоянно да бодърствува, то това неизбежно води до гибел.

В съня има тайни, които касаят не само удовлетворението на потребностите на организма и нервната система.
Сънят е умиротворено състояние на духа, излязъл от напрегнатата жизнена борба.
 Това е спокойствие, обхващащо човека, който волно или неволно сваля от себе си доспехите и оръжието, а след това временно влиза в период на безметежния свят.
 На човекът е необходим този безметежен свят, така както са му необходими храната и водата. В някои случаи произтича нещо приличащо на чудо.
Случва се така, че на човек клепачите се затварят в забрава, когато неговия дух е натежал, нервите са му изтощени, душата разтревожена, а сърцето изплашено.
И ето точно тогава по време на тази сънна забрава, продължаваща понякога само няколко мига, става буквално пълен преврат в цялото същество на човека.
Той не само, че възстановява всички свои сили, но и изцяло се променя, и събуждайки се, той се чувства като новороден.
Подобно чудо съвършено очевидно е станало и с уморените мюсюлмани в битката при Бедр и Ухуд, и това им е било дарено от Всевишният Аллах.
Той е казал:
 Той ви покри с дрямка за успокоение от Него…
/8:11/
После Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас…
/3:154/
  Аналогични случаи са имали място и с много други!

Такова състояние на покой е съвършено необходимо за всяко живо същество, т.е. изключване на съзнанието и прекратяване на активността, което се случва по време на сън.
 Това се явява една от тайните на великата съзидателна и сътворяваща мощ, една от милостите на Всевишният Аллах , която само Той е в състояние да дарява.
Привличането в Свещеният Коран на вниманието на хората към този факт подбужда сърцето да се обърне към собствените качества на личността и към тази могъща ръка, която ги е заложила в самото същество на човека.
Този щрих оказва дълбоко въздействие върху човека, подбужда го към обмисляне и размишление.
От Всевишният Аллах също така е устроено, щото ритъма на вселената да съответства на жизнения цикъл на живите същества.
 Подобно на това как в човека е била заложена тайната на съня и покоя след периода на деятелност и активност, точно така Всевишният Аллах предвидил за вселената появяването на нощта, за да стане тя покривало, под което човек прекарва фаза на покой и уединение. Появяването на денят е предвидено за разрешаването на всякакви житейски дела, като проявяване на подвижност и активност.
По такъв начин всичко сътворено от Всевишният Аллах се намира в съответствие и хармония, а нашият свят е станал пригоден за живите същества, отговаряйки на особеностите, заложени в човека.
Вътрешната организация на човекът изначално е съответствала в неговите действия и потребности на тези особености и свойства, които Всевишният Аллах е предвидил за вселената. И това и другото са се явяват във висша степен хармонично създадени от дланта на велика съзидателна и организираща сила!
Третият щрих касае сътворяването на небето в хармония със Земята и живите същества:

И съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме(слънцето) ярко светило, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода, за да вадим чрез нея зърна и растения, и гъсти градини с тучна растителност…

Всевишният Аллах е съградил над жителите на Земята седем твърди и непоклатими небеса, а на друго място е казано“седем пътя...”
Какво точно се има в предвид, е известно само на Всевишният Аллах.
Може би става дума за седемте групи галактики, т.е. за огромните звездни струпвания, във всяко от които може да се изброят до сто милиона звезди.
Възможно е, тези седем галактики да отношение към нашата Земя или слънчевата система…
А може би, тук се има в предвид нещо съвсем друго в структурата на вселената, което е известно само и единствено на Всевишният Аллах, и за което на човек е известно много малко.
Този айет указва на това, че тези седем основи са крепки, нерушими и здрави.
Те са укрепени от сила, която им пречи да се разпаднат и да се развалят, в което ние лично се убеждаваме и за което знаем въз основа на известното ни за природата на космическите тела и за астрономията като цяло.
Ние наричаме това небеса, което е добре известно на всеки човек.
В айета също така е указано, че съграждането на тези седем непоклатими небеса са взаимно свързани с живота на Земята и човека.
За това свидетелстват следните слова: …и сторихме(слънцето) ярко светило.
 Слънцето дава светлина и изпуска топлина, което от своя страна дава възможност на Земята да живее, както и на живите същества върху нея. слънцето също така оказва влияние за сформирането на облаци, тъй като под въздействието слънчевата топлина произтича изпарение и кондензация на водата от обширните простори на световните океани. Изпаряващата се вода се изкачва във връхните слоеве на атмосферата, където се превръща в дъждовни облаци:…и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода.
 В облаците произтича постепенна кондензация на вода, която след това пада във вид на дъжд. Тогава кой създава дъждовните облаци и ги кара да падат валейки във вид на дъжд?
Може би това правят мощните вихрени потоци, а може би електрическите заряди в атмосферата.
 Зад всичко това се чувства могъщата ръка, която поставя във вселената такива фактори и свойства!
Ярко светещо и изпускащо топлина светило – това е на всички ни известното слънце, а използваното слово “светилник” се явява много точен и удачен епитет.
 И така, ярко горящ и светещ светилник изпуска светли и топли лъчи, а от дъждовните облаци обилно се излива вода под формата на дъжд всеки път, когато в атмосферата произтича електрически заряд, което е и изобилието на изливаща се вода.
Под въздействието на падащата вода и топлината израстват житни класове и други растения, даващи на хората препитание, а също така и многочислени и гъсти разкошни градини, където плътно растящите дървета преплитат своите клони.

Зад такава величествена хармония при устройството на вселената има организираща ръка, предопределяща мъдрост и всичко управляваща воля.
Всеки човек със сърце и душа осъзнава това, когато обърне своите чувства натам.
 Ако човек има голяма ерудиция и висок интелект, то чрез тази хармония на него му се откриват величествени хоризонти и потресаващи, водещи до объркване перспективи.
 Оттук всяко изказване, че това е само случайно съвпадение, не е нищо друго, освен празнословие, не заслужаващо дори да бъде обсъждано.
Опитите да се отклони от признаване факта за наличието на определена цел, наличието на висше устройство и управление на в тази вселена, следва да бъде оценявано като твърдоглавие, не заслужаващо уважение!

Тази вселена има Творец, и зад цялото мироздание се проследява подредба, устройство и предопределение.
Тези истини и картини се излагат последователно в тази сура на Свещеният Коран по следния начин:
Кой стори Земята постеля, а планините стълбове, създал е хората в два пола, дал им е сън за отдих (след периода на деятелност, бодърствуване и активност), кой е стрил нощта покривало за отдих и покой, приспособил е денят за житейски дела, бодърствуване и активност, кой е съградил седем твърди и непоклатими небеса, сторил е слънцето ярко светещ светилник, низпослал е водата, обилно изливаща се от облаците, за израстване на житни класове, друга растителност и градини…
Именно в такъв ред се излагат всички тези факти и картини, което убеждава в наличието на величествената хармония на всяко нещо, на устройство, ред и предопределение във вселената. Човекът усеща и осъзнава съществуването на Всемогъщия и Мъдър Творец, а неговото сърце чувства подбуждащите импулси, свидетелстващи за наличието на цел и предназначение зад пределите на нашия живот…
И тук повествованието отново се обръща към великата вест, относно която хората са в разногласие!

* * *

Всичко това е било предназначено за работа и наслаждение, но зад всичко това стои възмездие и търсене на сметка.
Денят на разделението има срок, предопределен за решения:
Наистина, Денят на разделението е уречен!
Денят, когато се протръби с тръбата и ще дойдете на тълпи, и ще се разтвори небето, и ще стане на врати, и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж…

Хората не са били създадени поради някакъв обикновен каприз и няма да бъдат оставени просто ей така.
Предишният откъс подразбираше Този, Който именно така е предопределил на хората техния живот и Който е установил такава забележителна хармония в живота на хората с вселената, в която те съществуват.
Изхождайки от това, Той не може да остави хората да живеят просто така и да умират по същия начин! Не може праведниците и грешниците безследно да изчезнат в Земята!
За онези, които са на правия път и за заблудените не може да има една и съща съдба!
 Не може да пропадне напразно справедливостта на едни и вероломството на други! Наистина, ще настъпи ден за съд, присъда и решение относно абсолютно всичко, което някога се е случило!
 Този ден вече е определен и възвестен, точният срок обаче за неговото настъпване е известен само и единствено на Всевишният Аллах:
Наистина, Денят на разделението е уречен!

Това е денят, когато ще се прекатури установения в тази вселена ред и ще рухне неговата система.

Денят, когато се протръби с тръбата и ще дойдете на тълпи, и ще се разтвори небето, и ще стане на врати, и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж…

Тук става дума за някаква особена тръба, за която ни е известно, че се нарича “сур” и ще зазвучи, когато бъде надута. Ние не бива да се затормозяваме, размишлявайки, как ще се случи това, тъй като то не ще ни прибави вяра и предстоящото събитие няма да стане по-впечатляващо. Всевишният Аллах не ни е дал способност и енергия, за да се разсейват и губят в опити да опознаем неизвестното.
Всевишният Аллах ни е дал това, което за нас е полезно, а пък и излишното не ни трябва!
Ние просто си представяме издадения тръбен сигнал за сбора, по който хората се събират на огромни тълпи…
Ние си представяме това зрелище от множество хора, които поколение след поколение са умирали, освобождавайки Земята за следващите, тъй като площта на Земята е твърде ограничена.
И ето ние си представяме зрелището, какво велико число хора на огромни тълпи ще се надигнат след съживяването във всяка долина и ще се отправят към мястото на сбора.
Ние си представяме множество разпръснати навсякъде гробове, от които излизат тези мъртви хора.


Ние си представяме безкрайно море от хора и този ужас, който внушава това огромно сборище от хора, които до този ден никога и по никое време не са се срещали заедно. Но къде ли ще се случи това?
Не знаем…Действително, в тази вселена, която ние знаем, има много ужасни и грандиозни събития: “…и ще се разтвори небето, и ще стане на врати, и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж…”

И така, здраво въздигнатите небеса ще се разтворят и ще станат подобни на врати, т.е. разцепени и разбити, както за това се казва в други сури, придобивайки неизвестен за нас вид. Що се отнася до високите планини, подобни на стълбове, които като мираж ще изчезнат, то това означава, че те ще бъдат разбити и стрити на прах, разсеян от вятъра, както за това се казва в други сури на Свещеният Коран. след това те ще изчезнат подобно на миража, който се явява зрителна илюзия.
 Може би, в резултат на отражение на лъчите в пясъка те ще изглеждат като мараня!

Това ще бъде началото на ужасното зрелище на видимият прелом на вселената, което е подобно на зрелището със струпването на несметно количество хора след звука на тръбата. Това е Денят на разделението, предопределен с висша мъдрост и уреденост…

После, в повествованието след сигнала на тръбата и общия сбор следва описание на съдбите на угнетителите и праведниците. В началото става дума за лъжците и заблудилите се, които се разпитват едни други за великата вест:

Наистина, Джехеннемът е засада, и място, където се завръщат вършещите беззакония, където ще останат столетия. Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие, освен вряща вода и гной. Съответстващо въздеяние.
 Не се надяваха те на равносметка.
И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения. Ние всяко нещо вписахме в книга.
Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.

Джехеннемът е създаден и съществува, за да бъде засада за угнетителите, която ги причаква и ги следи.
Всички те обезателно ще попаднат там, и следователно, Джехеннема е подготвен за тях и срещата си с тях.
Подобно е на това, както ако те извършват обичайната си разходка по Земята, а след това са попаднали в своето обичайно и привично убежище
Т ще попаднат в това убежище, за да останат там навеки и вечно.
Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие, след което следва изключение.
Такова изключение обаче, е още по-горчиво и страшно: освен вряща вода и гной, т.е. кипяща вода, която изгаря гърлото и вътрешностите.
Ето това е хлад!
Никак не е добре и е смърдящата течност, която се отделя от полуизгорелите тела.
Ето това е питие!
 Съответстващо въздеяние, т.е. адекватно на това, което те са правили в миналото;
Не се надяваха те на равносметка, и не очакват такова убежище;
 И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения. – в звуците на тези слова се съдържа сила, която убеждава в силата и неотвратимостта на бъдещото наказание.
Между това Всевишният Аллах по най-акуратен начин е отчитал всички техни дела, без да направи и най-малкия пропуск:
Ние всяко нещо вписахме в книга.
След това следва упрек, който не оставя никакви надежди за изменение или смекчаване на участта: Затова вкусете!
Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.

* * *

След това се излага противоположната картина обрисуваща положението на праведниците в Дженнета, след картината за положението на угнетителите в Джехеннема:

Наистина за страхуващите се от [Аллах] има [благодатно] убежище [Дженнет] градини и лозя, и пълногръди девственици на еднаква възраст, и пълни чаши. Не ще чуват там нито празнословие , нито лъжа - въздеяние от твоя Повелител - достатъчен дар.

Ако Джехеннемът е бил засада и обител за непокорните, които не са могли да се отскубнат и да избягат от него, то за праведниците в края на техния жизнен път е била приготвена награда и спасително убежище във вид на градини и лозя. Особено са подчертани и отбелязани лозята, тъй като те са добре известни на тези, към които е обърната проповедта. Нататък става дума за пълногръди девственици, т.е. за оформилите се девойки, в които са се закръглили гърдите. Словото“на еднаква възраст” означава на една възраст и еднаква красота. И пълни чаши. Това означава бокали с питие.

Всички тези картини на блаженство са външно напълно осезаеми. Това е направено, за да се приближи до човешкото възприятие. Що се отнася до истинската същност на блаженството и наслажденията в Дженнета, то това е недостъпно за възприятията на земните жители, тъй като те се намират в оковите на земните понятия и представи. Наред с това описание присъства и описание на състоянието, отнасящо се до съзнанието и чувствата на човека. Не ще чуват там нито празнословие , нито лъжа. Това е живот, в който няма място за празнословие и опровержения, което съпътства спора. Истината е ясна и открита, и тук няма място за спорове и опровержения. Тук няма място за също така и празнословия, тъй като в него няма нищо добро и никакво благо. Това е състояние на истинска възвишеност и наслаждение, съответстващо на обителта на безсмъртието.

Въздеяние от твоя Повелител- достатъчен дар… Тук ние забелязваме особено изящество, изразителност и музикалност в римуването на отделните слова, а така също и наличната пауза, усилваща съдържателната страна на изказа. Такова явление, между впрочем е характерно като цяло за този джуз от Свещеният Коран.

* * *

Като завършек на картината за Деня, в който ще се случи всичко това и по повод на който у хората възникват въпроси от недоумение, и относно онова, за което те са в разногласие, тази сура ни обрисува заключителната картина, когато Джебраил алейхисселям, и другите меляикета са застанали построени пред Всемилостивият в пълна покорност. Те произнасят само това, което им позволява Всемилостивият. Всичко това става в тържествена и величествена обстановка:

Повелителят на небесата и на Земята, и на всичко между тях, Всемилостивия. Не ще могат да обърнат към Него своите речи, в Деня, в който Духът[ Джебраил] и меляикетата ще се построят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.

Това е въздеяние за извършеното, казаното за което ставаше въпрос в предишния откъс, представлява наказание за престъпилите и награда за праведниците. Въздеянието е от “твоя Повелител”…от Повелителят на небесата и на Земята, и на всичко между тях, Всемилостивия. Това представлява подготвено основание за дадения щрих и велика истина – истина единствена и божествена, включваща човека, небесата и Земята, включваща още този и отвъдния живот, въздаваща дължимото според делата на угнетителите и праведниците, и към което идва първото и последното. От Този, Който е Всемилостивият, и по Неговата милост следва възмездието за тези и онези, при това наказанието спрямо непокорните произтича от милостта на Всемилостивият. От Неговата милост на злото се въздава длъжното, и то не се приравнява към доброто по своята съдба!

Изхождайки от милостта и величието, то не ще могат да обърнат към Него своите речи. В този чудовищен и заплашителен Ден, Джебраил алейхисселям, заедно с другите меляикета: в Деня, в който Духът[ Джебраил] и меляикетата ще се построят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.

Те ще говорят само с разрешението на Всемилостивият, при това ще могат да говорят само това, което е правилно. Всемилостивият ще разреши да се казва само онова, което Той знае че е истина.

* * *

Такава е позицията на тези приближени към Всевишният Аллах, които нямат никакви грехове и прегрешения, когато те ще стоят смълчани, и няма да смеят да говорят без разрешение и без да се съобразят…Царящата атмосфера е преизпълнена със страх, ужас, свещен трепет, величие и важност. И ето в обстановката на такава картина звучи вик на предупреждение, потресаващ тези, които са потънали в дълбок и тежък сън и са изпаднали в опиянение:

Този е Денят на истината. А който пожелае, нека да търси пристан при своя Повелител. Предупредихме ви за близко наказание в Деня, в който всеки човек ще види какво е сторил преди с ръцете си. И неверникът ще каже:” О, да можех да съм прах!

Наистина, това е жестоко потресение за тези, които в съмнение задават въпроса относно: Този е Денят на истината. Тук абсолютно няма място за недоумение или разминаване.. И възможността за спасение продължава да си остава: А който пожелае, нека да търси пристан при своя Повелител, преди Джехеннема да стане за него засада, а след това и обител!

Това е предупреждение, което отрезвява: Предупредихме ви за близко наказание. Това наказание не е далечно, и Джехеннема ви очаква, и ви дебне из засада, както вие сами се убедихте в това. Целият земен живот е едно кратковременно пътешествие, и уреченият срок вече е близко!

Това е ужасното наказание, което кара неверника да предпочете небитието пред битието: …в Деня, в който всеки човек ще види какво е сторил преди с ръцете си. И неверникът ще каже: “О, да можех да съм прах!” А и какво още можеше да каже, бидейки изпаднал в паника и отчаяние?!

Даденото образно изразяване показва ужаса и съжалението, които са силни до такава степен, че човек предпочита да изчезне, превръщайки се в нещо несъществено и незначително. Той смята, че това е по-леко, отколкото да се намира в токова ужасно положение, което е приготвено за всеки недоумяващ или съмняващ се относно тази велика вест!!!