По времето, когато пророк Юсуф (алейхис селям) бил везир в двореца, в Египет дошли и се заселили много от синовете на Исраил. Броят им достигнал стотици хиляди. Забогатели и се сдобили с обширни земи. Но владетелят на Египет много им завидял. Заповядал да отнемат имотите им, а те да бъдат изпратени да работят на полето, срещу което им плащали само колкото да преживеят.
Владетелят на Египет, фараонът, не спрял дотук. Синовете на Исраил бързо се множели. С всеки изминал ден броят им растял. Той разпоредил да бъде убивано всяко новородено момче, а момичетата разрешил да оставят живи. Пощадил само техния живот, за да не се множат, а да намалеят синовете исраилеви.
Съпругата на фараона била непокварена и вярваща жена с добро сърце. Убийството на децата въобще не й се понравило. Ала съпругът й бил много ядосан на синовете на Исраил и по този начин искал да се отърве от тях.
Ето в такива времена се родил Муса (алейхис селям). Майка му много се изплашила. Поискала да го скрие от хората на фараона. Но как да опази сина си? За всяко новородено било докладвано на фараона веднага. Не пропускали нито една мъжка рожба на синовете на Исраил.
И докато майката недоумявала какво да стори, Аллах й внушил да сглоби един дъсчен сандък, да сложи в него сина си и да го пусне в река Нил. Може би Аллах щял да го спаси от смъртта и да го запази жив.
Тя направила такъв сандък, постелила в него легло на Муса (алейхис селям) и положила детето вътре. Затворила сандъка отгоре. Заръчала на голямата си дъщеря:
- Пусни сандъка в реката. После го проследи и разбери къде е отишъл.
Момичето изпълнило заръката на майка си. Дворецът на Египет бил на брега на река Нил. След като пуснала сандъка във водата, момичето започнало да го следва. Той се движел по течението. Накрая стигнал до палата на фараона. Сестрата на Муса била там слугиня. Отишла право при майка си и описала случилото се. Майка й рекла:
- Отиди право в двореца и научи какво става, а после ела да ми разкажеш.
***
Когато сандъкът стигнал до двореца, робините го видели и взели. Щом го отворили, вътре намерили мъничко детенце. Отнесли го при съпругата на фараона. Тя не можела да има деца. Когато видяла детето, много се зарадвала. Казала на съпруга си:
- Ние нямаме деца. Да вземем това момче и да го осиновим. Ще бъде утеха и радост в живота ни.
Съпругът й приел това нейно желание. И той като нея много се зарадвал.
Жената на фараона заповядала да намерят дойка на детето. Идвали много кърмачки, но то не искало да суче от нито една. Царицата се уплашила, че детето ще умре от глад. Тогава сестрата на Муса (алейхис селям) казала, че ще намери жена, която може да кърми детето. Никой не знаел, че тя е сестра на Муса.
Всички в двореца се развикали:
- Хайде, побързай да съобщиш на жената, детето ще умре от глад.
Момичето тутакси изтичало при майка си и я известило. Взело я със себе си и я отвело в двореца. Когато тя видяла момчето, сърцето й се разтуптяло. Пребледняла, но се овладяла. Поднесла гръдта си на Муса и бебето започнало да суче. Всички от царската свита и прислуга, както и майка му много се зарадвали.
Пророк Муса пораснал и станал здрав, силен и умен момък. Научил много неща. Хората се отнасяли към него като към царски син. Но той знаел, че е един от синовете на Исраил. Мъчно му било, че народът му е потискан. Тъй като не можел да стори нищо, се ядосвал на себе си.
Един път излязъл от царския палат и тръгнал да се разхожда из града. Срещнал двама души, единият бил от народа на Исраил, а другият - тукашен. Биели се, вкопчени в ожесточена схватка на живот и смърт. Пророк Муса съжалил сина на Исраил и, за да му помогне, силно замахнал към египтянина. Човекът се строполил мъртъв на земята. Муса много се разкаял за постъпката си и поискал Аллах да му прости. Отправил молитва:
- О Аллах! Ти ме дари с благата си. Аз никога няма да помагам на хора, които вършат зло.
Муса се изплашил, че всички ще научат за убийството на човека и ще съобщят на фараона. Затова не се върнал в двореца, а се скрил на сигурно място в града.
На другия ден като се разхождал угрижен по улиците, видял човека, когото спасил. Този път се бил спречкал с друг египтянин, по-силен от него. Щом видял Муса, помолил за помощта му. Муса отново не могъл да се сдържи и понечил да му помогне. Тъкмо вдигал ръка да го удари, когато египтянинът му рекъл:
- Муса, не ти ли стига това, че вчера отне човешки живот, а днес си тръгнал да убиваш мен?
При тези думи Муса разбрал, че навсякъде се е разчуло за деянието му. В този момент приближил друг човек:
- Муса, египтяните научиха какво си сторил. Те взеха решение да те убият. Чуй какво ти казвам, незабавно бягай от този град. От днес нататък в никакъв случай не оставай тук – рекъл той.
Муса избягал на изток от Египет, към пустинята. После напуснал и тези места и се запътил в друга посока. Не щеш ли, стигнал Мадйан. Бил изморен и гладен. Понечил да седне и да си почине.
Приседнал до един кладенец, от който хората пиели вода. Докато седял там, видял две момичета, които пасли овцете си. Другите хора се карали помежду си, за да напоят час по-скоро стадата си, а тези две момичета стояли недалеч и се опитвали да препречат пътя на овцете си към водата. Муса ги заговорил:
- Защо не поите стадото си?
Те му отвърнали:
- Понеже сме девойки, срамуваме се да ходим сред мъжете. Ето защо изчакваме, докато те напоят своите стада и ги отведат. Едва тогава идва нашият ред за водопой.
- Защо вие пасете тези овце? – попитал Муса.
- Баща ни е стар човек и не може да ги пасе. Затова ние вършим това – обяснили те.
Докато те чакали настрана, Муса напоил овцете. Благодарили му за добрината и си тръгнали.
Седнал на сянка, той се молел Аллах да го спаси от гнета на фараона и да му даде храна. Така седял и си почивал, когато видял една от девойките да приближава срамежливо към него с поглед, забоден в земята. Тя му рекла:
- Баща ми те вика, кани те да го удостоиш с честта да му бъдеш гост, тъй като ти напои нашите овце.
Муса отишъл заедно с момичето при баща му. Той го попитал кой е и защо е дошъл тъдява. Муса разказал всичко от игла до конец. Човекът го успокоил:
Не се страхувай, сега си много далеч от страната на фараона. Тук няма да може да те намери и залови.
Този мъж бил пророк Шуайб (алейхис селям). Една от момичетата рекло на баща си:
- Татко мой, той е силен и надежден човек. Ще ти служи и ще пасе овцете ни. Добре би било, ако наемеш този силен и честен човек.
Шуайб (алейхис селям) се обърнал към Муса:
- Искам да се ожениш за една от моите две дъщери. Ако пасеш овцете ми осем години, ще ми се изплатиш. Ако увеличиш службата си на десет години, това ще бъде знак на уважение от твоя страна. Сине мой, повече няма да те задържам, виждам, уморен си. Иншаллах, ще видиш, че съм добър човек.
Пророк Муса (алейхис селям) отговорил:
- Така да бъде, договорихме се, Аллах ми е свидетел.
***
Муса служил десет години. Вече искал да вземе съпругата си и да отиде някъде другаде. Шуайб приел това негово желание. Дал им няколко овце и малко храна. Помолил се за тях и ги изпроводил. Муса се запътил към Египет. Стигнал до планината Синай. Щели да пренощуват там в своята шатра. Било студено. Муса видял в далечината огън и рекъл на жена си:
- Да ида и да взема оттам искра огън, за да си запалим и ние и да се сгреем. Ти ме чакай в шатрата.
Когато стигнал до мястото, където съзрял огъня, не намерил абсолютно нищо. Но чул един глас, който се обърнал към него:
Ей Муса, аз съм твоят Аллах, събуй обувките си. Ти си на Свещената планина. Аз те избрах за Свой пророк. Слушай внимателно това, което ти се разкрива като откровение. Аз съм твоят Аллах. Няма друг бог освен Мене. Ще служиш само на Мене. Извършвай намаза си и Ме споменавай.
Когато чул гласа, тялото на Муса се разтресло. Сърцето му подскочило, не можел една дума за пророни. Когато гласът проговорил отново, попитал за неговата тояга:
- Ей, Муса, какво е това, което държиш в ръката си?
Пророк Муса отговорил:
- Това е моята тояга. Аз се опирам на нея, бруля с нея листа за овцете си.
Гласът заповядал:
- Хвърли я на земята, ей Муса.
Муса я хвърлил на земята и не щеш ли, тя станала змия, която се заизвивала по земята.
Когато пророк Муса видял, че тоягата му се превърнала в змия и започнала да пълзи, се изплашил и се втурнал да бяга. Бягал без да се обръща назад.
Гласът се разнесъл отново:
- Не се страхувай, вземи я. Нищо няма да ти стори.
Пророк Муса се върнал обратно и хванал змията. Тя се превърнала отново в тояга. Муса бил много объркан.
Гласът пак заговорил:
- Пъхни ръка в джоба. Ще я извадиш оттам съвсем бяла.
Муса сторил така, както му било казано. Ръката му била станала снежнобяла и осветявала ярко като кристал всичко наоколо. Помислил си, че е болен от някаква кожна болест.
Гласът му рекъл:
- Не се плаши, Муса. Ръката ти не е болна. Тази ръка, която свети като сияние, и тоягата ти, която пълзи като змия, са твоите знамения. Иди при фараона. Наставлявай го с благи думи. Може да си спомни за Аллах и да се откаже от гнета и злото. За да те приеме за пророк, му покажи знаменията си.
Пророк Муса (алейхис селям) не желаел да се върне в Египет. Страхувал се, че фараонът ще го залови и убие затова, че той самият бил причинил смъртта на човек. Понеже заеквал, едва-едва изричал думите. Страхувал се, че няма да може да проговори пред фараона. В Египет той имал един благочестив брат на име Харун. Отпра-вил молитва към Аллах:
- О Аллах, страхувам се, че ще ме заловят. Сърцето ми може да се свие, езикът ми да онемее. Дай ми Харун за помощник. Страх ме е, че ще ме убият заради това, което сторих.
Тогава Аллах Теаля повелил:
- Муса, не се плаши, спомни си, че аз те спасих още като мъничко дете. Върви с тези свои знамения. Аз ще бъда до теб. Никога няма да те изоставя. Вземи брат си Харун и върви. Отидете при фараона и му кажете, че сте пратеници на Аллах. Речете му да спре мъченията и издевателствата над синовете на Исраил.
Гласът, който говорел с пророк Муса, секнал. Пророкът се огледал наоколо, но не могъл да види нищо. Тялото му се разтреперило, а сърцето му забило учестено. Тичешком се върнал в шатрата. Разказал на съпругата си това, което видял и чул. Рекъл й:
- Хайде, незабавно да потеглим за Египет. Да намерим брат ми Харун. С него ще вървим при фараона.
Пътували ден и нощ, най-накрая стигнали в Египет.
Изводи и поуки
Ако Аллах Теаля пожелае да опази своя раб, да прослави неговата религия, отглежда го дори в обятията на врага, възпитава го в двореца на султана и го коронясва с неговата царска власт.
Сърцата са в ръцете на Аллах. Стига само да пожелае, той може да накара когото и да било да обикне този, когото той посочи. Поиска ли нещо Аллах, то непременно става. Накара фараона – бъдещия му враг, да обикне пророк Муса, докато беше дете, и направи така, че той да порасне и да бъде възпитан, обграден с грижи, като царски син.
Самите пророци, преди да станат такива, също могат да правят грешки. И пророците се нуждаят от възпитание. С възпитанието им се заемат или други пророци, или пък Джибрил (алейхис селям). Така те биват изведени до висотата на зрелостта и съвършенството.
Всеки съд, в които е сложено нещо, пропуска по малко от него. Аллах не допуска да пропадне нито една добрина. Въздава наградата за нея и на този свят, и в отвъдното. Прави го част от семейството на пророк. Подир това го задомява за дъщеря на пророк. Тези, които вършат добрини, без да очакват отплата, и правят добро само заради Аллах, получават от Аллах добро. Колко са щастливи рабите на Аллах.
След като пророците биват изведени до нивото на зрелостта и им бъде даден някакъв опит, те трябва да освободят хората от робуването на други хора или вещи и да придобият качества като покорство и упование на Аллах, съществуване само заради Аллах и боязън от Него.
Владетелят на Египет, фараонът, не спрял дотук. Синовете на Исраил бързо се множели. С всеки изминал ден броят им растял. Той разпоредил да бъде убивано всяко новородено момче, а момичетата разрешил да оставят живи. Пощадил само техния живот, за да не се множат, а да намалеят синовете исраилеви.
Съпругата на фараона била непокварена и вярваща жена с добро сърце. Убийството на децата въобще не й се понравило. Ала съпругът й бил много ядосан на синовете на Исраил и по този начин искал да се отърве от тях.
Ето в такива времена се родил Муса (алейхис селям). Майка му много се изплашила. Поискала да го скрие от хората на фараона. Но как да опази сина си? За всяко новородено било докладвано на фараона веднага. Не пропускали нито една мъжка рожба на синовете на Исраил.
И докато майката недоумявала какво да стори, Аллах й внушил да сглоби един дъсчен сандък, да сложи в него сина си и да го пусне в река Нил. Може би Аллах щял да го спаси от смъртта и да го запази жив.
Тя направила такъв сандък, постелила в него легло на Муса (алейхис селям) и положила детето вътре. Затворила сандъка отгоре. Заръчала на голямата си дъщеря:
- Пусни сандъка в реката. После го проследи и разбери къде е отишъл.
Момичето изпълнило заръката на майка си. Дворецът на Египет бил на брега на река Нил. След като пуснала сандъка във водата, момичето започнало да го следва. Той се движел по течението. Накрая стигнал до палата на фараона. Сестрата на Муса била там слугиня. Отишла право при майка си и описала случилото се. Майка й рекла:
- Отиди право в двореца и научи какво става, а после ела да ми разкажеш.
***
Когато сандъкът стигнал до двореца, робините го видели и взели. Щом го отворили, вътре намерили мъничко детенце. Отнесли го при съпругата на фараона. Тя не можела да има деца. Когато видяла детето, много се зарадвала. Казала на съпруга си:
- Ние нямаме деца. Да вземем това момче и да го осиновим. Ще бъде утеха и радост в живота ни.
Съпругът й приел това нейно желание. И той като нея много се зарадвал.
Жената на фараона заповядала да намерят дойка на детето. Идвали много кърмачки, но то не искало да суче от нито една. Царицата се уплашила, че детето ще умре от глад. Тогава сестрата на Муса (алейхис селям) казала, че ще намери жена, която може да кърми детето. Никой не знаел, че тя е сестра на Муса.
Всички в двореца се развикали:
- Хайде, побързай да съобщиш на жената, детето ще умре от глад.
Момичето тутакси изтичало при майка си и я известило. Взело я със себе си и я отвело в двореца. Когато тя видяла момчето, сърцето й се разтуптяло. Пребледняла, но се овладяла. Поднесла гръдта си на Муса и бебето започнало да суче. Всички от царската свита и прислуга, както и майка му много се зарадвали.
Пророк Муса пораснал и станал здрав, силен и умен момък. Научил много неща. Хората се отнасяли към него като към царски син. Но той знаел, че е един от синовете на Исраил. Мъчно му било, че народът му е потискан. Тъй като не можел да стори нищо, се ядосвал на себе си.
Един път излязъл от царския палат и тръгнал да се разхожда из града. Срещнал двама души, единият бил от народа на Исраил, а другият - тукашен. Биели се, вкопчени в ожесточена схватка на живот и смърт. Пророк Муса съжалил сина на Исраил и, за да му помогне, силно замахнал към египтянина. Човекът се строполил мъртъв на земята. Муса много се разкаял за постъпката си и поискал Аллах да му прости. Отправил молитва:
- О Аллах! Ти ме дари с благата си. Аз никога няма да помагам на хора, които вършат зло.
Муса се изплашил, че всички ще научат за убийството на човека и ще съобщят на фараона. Затова не се върнал в двореца, а се скрил на сигурно място в града.
На другия ден като се разхождал угрижен по улиците, видял човека, когото спасил. Този път се бил спречкал с друг египтянин, по-силен от него. Щом видял Муса, помолил за помощта му. Муса отново не могъл да се сдържи и понечил да му помогне. Тъкмо вдигал ръка да го удари, когато египтянинът му рекъл:
- Муса, не ти ли стига това, че вчера отне човешки живот, а днес си тръгнал да убиваш мен?
При тези думи Муса разбрал, че навсякъде се е разчуло за деянието му. В този момент приближил друг човек:
- Муса, египтяните научиха какво си сторил. Те взеха решение да те убият. Чуй какво ти казвам, незабавно бягай от този град. От днес нататък в никакъв случай не оставай тук – рекъл той.
Муса избягал на изток от Египет, към пустинята. После напуснал и тези места и се запътил в друга посока. Не щеш ли, стигнал Мадйан. Бил изморен и гладен. Понечил да седне и да си почине.
Приседнал до един кладенец, от който хората пиели вода. Докато седял там, видял две момичета, които пасли овцете си. Другите хора се карали помежду си, за да напоят час по-скоро стадата си, а тези две момичета стояли недалеч и се опитвали да препречат пътя на овцете си към водата. Муса ги заговорил:
- Защо не поите стадото си?
Те му отвърнали:
- Понеже сме девойки, срамуваме се да ходим сред мъжете. Ето защо изчакваме, докато те напоят своите стада и ги отведат. Едва тогава идва нашият ред за водопой.
- Защо вие пасете тези овце? – попитал Муса.
- Баща ни е стар човек и не може да ги пасе. Затова ние вършим това – обяснили те.
Докато те чакали настрана, Муса напоил овцете. Благодарили му за добрината и си тръгнали.
Седнал на сянка, той се молел Аллах да го спаси от гнета на фараона и да му даде храна. Така седял и си почивал, когато видял една от девойките да приближава срамежливо към него с поглед, забоден в земята. Тя му рекла:
- Баща ми те вика, кани те да го удостоиш с честта да му бъдеш гост, тъй като ти напои нашите овце.
Муса отишъл заедно с момичето при баща му. Той го попитал кой е и защо е дошъл тъдява. Муса разказал всичко от игла до конец. Човекът го успокоил:
Не се страхувай, сега си много далеч от страната на фараона. Тук няма да може да те намери и залови.
Този мъж бил пророк Шуайб (алейхис селям). Една от момичетата рекло на баща си:
- Татко мой, той е силен и надежден човек. Ще ти служи и ще пасе овцете ни. Добре би било, ако наемеш този силен и честен човек.
Шуайб (алейхис селям) се обърнал към Муса:
- Искам да се ожениш за една от моите две дъщери. Ако пасеш овцете ми осем години, ще ми се изплатиш. Ако увеличиш службата си на десет години, това ще бъде знак на уважение от твоя страна. Сине мой, повече няма да те задържам, виждам, уморен си. Иншаллах, ще видиш, че съм добър човек.
Пророк Муса (алейхис селям) отговорил:
- Така да бъде, договорихме се, Аллах ми е свидетел.
***
Муса служил десет години. Вече искал да вземе съпругата си и да отиде някъде другаде. Шуайб приел това негово желание. Дал им няколко овце и малко храна. Помолил се за тях и ги изпроводил. Муса се запътил към Египет. Стигнал до планината Синай. Щели да пренощуват там в своята шатра. Било студено. Муса видял в далечината огън и рекъл на жена си:
- Да ида и да взема оттам искра огън, за да си запалим и ние и да се сгреем. Ти ме чакай в шатрата.
Когато стигнал до мястото, където съзрял огъня, не намерил абсолютно нищо. Но чул един глас, който се обърнал към него:
Ей Муса, аз съм твоят Аллах, събуй обувките си. Ти си на Свещената планина. Аз те избрах за Свой пророк. Слушай внимателно това, което ти се разкрива като откровение. Аз съм твоят Аллах. Няма друг бог освен Мене. Ще служиш само на Мене. Извършвай намаза си и Ме споменавай.
Когато чул гласа, тялото на Муса се разтресло. Сърцето му подскочило, не можел една дума за пророни. Когато гласът проговорил отново, попитал за неговата тояга:
- Ей, Муса, какво е това, което държиш в ръката си?
Пророк Муса отговорил:
- Това е моята тояга. Аз се опирам на нея, бруля с нея листа за овцете си.
Гласът заповядал:
- Хвърли я на земята, ей Муса.
Муса я хвърлил на земята и не щеш ли, тя станала змия, която се заизвивала по земята.
Когато пророк Муса видял, че тоягата му се превърнала в змия и започнала да пълзи, се изплашил и се втурнал да бяга. Бягал без да се обръща назад.
Гласът се разнесъл отново:
- Не се страхувай, вземи я. Нищо няма да ти стори.
Пророк Муса се върнал обратно и хванал змията. Тя се превърнала отново в тояга. Муса бил много объркан.
Гласът пак заговорил:
- Пъхни ръка в джоба. Ще я извадиш оттам съвсем бяла.
Муса сторил така, както му било казано. Ръката му била станала снежнобяла и осветявала ярко като кристал всичко наоколо. Помислил си, че е болен от някаква кожна болест.
Гласът му рекъл:
- Не се плаши, Муса. Ръката ти не е болна. Тази ръка, която свети като сияние, и тоягата ти, която пълзи като змия, са твоите знамения. Иди при фараона. Наставлявай го с благи думи. Може да си спомни за Аллах и да се откаже от гнета и злото. За да те приеме за пророк, му покажи знаменията си.
Пророк Муса (алейхис селям) не желаел да се върне в Египет. Страхувал се, че фараонът ще го залови и убие затова, че той самият бил причинил смъртта на човек. Понеже заеквал, едва-едва изричал думите. Страхувал се, че няма да може да проговори пред фараона. В Египет той имал един благочестив брат на име Харун. Отпра-вил молитва към Аллах:
- О Аллах, страхувам се, че ще ме заловят. Сърцето ми може да се свие, езикът ми да онемее. Дай ми Харун за помощник. Страх ме е, че ще ме убият заради това, което сторих.
Тогава Аллах Теаля повелил:
- Муса, не се плаши, спомни си, че аз те спасих още като мъничко дете. Върви с тези свои знамения. Аз ще бъда до теб. Никога няма да те изоставя. Вземи брат си Харун и върви. Отидете при фараона и му кажете, че сте пратеници на Аллах. Речете му да спре мъченията и издевателствата над синовете на Исраил.
Гласът, който говорел с пророк Муса, секнал. Пророкът се огледал наоколо, но не могъл да види нищо. Тялото му се разтреперило, а сърцето му забило учестено. Тичешком се върнал в шатрата. Разказал на съпругата си това, което видял и чул. Рекъл й:
- Хайде, незабавно да потеглим за Египет. Да намерим брат ми Харун. С него ще вървим при фараона.
Пътували ден и нощ, най-накрая стигнали в Египет.
Изводи и поуки
Ако Аллах Теаля пожелае да опази своя раб, да прослави неговата религия, отглежда го дори в обятията на врага, възпитава го в двореца на султана и го коронясва с неговата царска власт.
Сърцата са в ръцете на Аллах. Стига само да пожелае, той може да накара когото и да било да обикне този, когото той посочи. Поиска ли нещо Аллах, то непременно става. Накара фараона – бъдещия му враг, да обикне пророк Муса, докато беше дете, и направи така, че той да порасне и да бъде възпитан, обграден с грижи, като царски син.
Самите пророци, преди да станат такива, също могат да правят грешки. И пророците се нуждаят от възпитание. С възпитанието им се заемат или други пророци, или пък Джибрил (алейхис селям). Така те биват изведени до висотата на зрелостта и съвършенството.
Всеки съд, в които е сложено нещо, пропуска по малко от него. Аллах не допуска да пропадне нито една добрина. Въздава наградата за нея и на този свят, и в отвъдното. Прави го част от семейството на пророк. Подир това го задомява за дъщеря на пророк. Тези, които вършат добрини, без да очакват отплата, и правят добро само заради Аллах, получават от Аллах добро. Колко са щастливи рабите на Аллах.
След като пророците биват изведени до нивото на зрелостта и им бъде даден някакъв опит, те трябва да освободят хората от робуването на други хора или вещи и да придобият качества като покорство и упование на Аллах, съществуване само заради Аллах и боязън от Него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар