Мирадж е едно от най-големите чудеса на човечеството и с него е бил удостоен Последният Пратеник, хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и самият той разказва за Мираджа и какво всъщност е преживял: „Една нощ, докато бях в дома на леля ми (в друго предание, в Кябе), дойде Джебраил (Архангел Гавраил), мир нему.
Каза ми: “О, Праведни Пратенико! Стани, за да отидеш при Всевишния Аллах, ангелите те очакват.”
След това разтвори гърдите ми, из-вади сърцето ми и го изми в една купа, пълна с вяра. След което отново го по-стави на мястото му. След това ме качи на бяло животно, приличащо на кон, наречено „Бурак“. Всяка следваща крачка на това животно беше докъдето погледът достига. За един миг дойдохме в Месджид-и Акса. Джебраил завърза Бурака на място, където бяха завързани и останалите животни на Пророците. След това в храма Месджид-и Акса видях всички останали Пратеници на Всевишния. Те ни поздравиха. И аз им отговорих на поздрава. Джебраил ми каза: “Мини отпред и бъди имам на всички Пророци за два рекята молитва намаз.” И аз застанах отпред и отслужих молитва намаз. След това Джебраил ми донесе два съда, в един от които имаше прясно мляко, а в другия – вино. След като изпих прясното мляко, ми каза: “Избра това, което подхожда на сътворението ти.”
Според преданието на Ебу Саид Худри, Пратеникът продължил по следния начин: „След това бе донесена стълба и аз не бях виждал по-красиво нещо от това. Джебраил ме изведе по тази стълба до вратата, наречена „Хафаза“. Тук Джебраил поиска да се отворят небесата и протече следният разговор.
Отвътре попитаха:
– Кой си ти?
– Аз съм Джебраил.
– Кой е с теб?
– Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
– А той беше ли изпратен като Пратеник?
– Да.
Веднага отвориха вратата и ме поздравиха. И какво да видя! Този, който пазеше небесата, беше един голям ангел с името Исмаил, до него имаше 70 хиляди ангели, а до всеки един от тях имаше по още сто хиляди ангела. След като се разделихме с тях, стигнахме до един човек, който не се беше променил от създаването си. Когато попитах Джебраил кой е това, той ми каза: “Това е баща ти Адем (Адам).”
След това той ме поздрави с думите:
“Добре дошъл, о, праведен Пратенико, о, Праведен синко!”
След това се изкачихме на вторите небеса. Там се срещнахме с хазрети Юсуф, мир нему. При него бяха и онези от общността му, които му бяха повярвали. Лицето му сияеше като пълнолуние. И с него се поздравихме.“
Пратеникът на Аллах се срещнал и с Яхйа и Иса (Исус), мир на тях, в третите небеса; в четвъртите небеса – с хазрети Идрис, мир нему; в петите – с хазрети Харун, мир нему, и в шестите – с хазрети Муса, мир нему.
Последният Пратеник продължава с разказа си: “След това се изкачихме до седмите небеса. Там се срещнах с хазрети Ибрахим (Авраам), мир нему. Поздрави ме с: “Добре дошъл, о, праведен Пратенико! Добре дошъл, о, праведен синко!” Тогава ми беше казано: “Ето това е мястото за теб и твоята общност (юммет).” След това Пратеникът продължил да разказва какво е видял в седмото небе: „Тук видях едно дърво, на което само едно от листата му можеше да обвие цялата общност. От корените на дървото извираше извор, който се разделяше на две. Когато попитах Джебраил, той ми отговори: “Единият извор е реката на милосърдието, а другият – водата Кевсер, която е дадена на теб.” Изкъпах се в реката на милосърдието. Опростени ми бяха всички грехове. След това тръгнах по пътя на Кевсер и влязох в Дженнета (Рая). Там видях неща, които човек не е виждал, не е чувал и дори не би могъл да си ги представи. След това се изкачихме до мястото, наречено Сидретю’л Мюнтеха. Джебраил се спря и каза: “О, Мухаммед, кълна се, че ако пристъпя и една педя по-нататък, ще изгоря. Аз не мога да продължа с теб оттук нататък.”
След което Пратеникът се издигнал нагоре. Според едно предание Пратеникът казва: „След Сидретю’л Мюнтеха се издигнах на едно такова място, където чух как се изваждат писалките, които записват съдбата. Когато погледнах наоколо, разбрах, че тук липсва време и място. Тогава чух думите на моя Създател: “Доближи се, о, Мухаммед!” И аз се приближих. С позволението на Всевишния прочетох следното: “Всички поздрави, всички молитви и всички блага принадлежат на Аллах.“ След това Всевишният Аллах ми отговори: “Мир на теб, Пророче, и милост от Аллах, и благодат от Него!” „Аз отново казах: Мир на нас и на всички праведни раби на Аллах. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Негов Пратеник.”
Пратеникът на Аллах получил откровения (вахий) и се върнал по същия път. Когато дошъл при хазрети Муса, той го попитал: „С какво те удостои Всевишният?“ Пратеникът отвърнал, че му било заповядано да отслужва по 50 пъти на ден молитва намаз. Хазрети Муса отвърнал: „Пратенико на Аллах, 50 пъти на ден е много, ще затрудни твоята общност. Помоли Всевишния да ги намали.” Тогава Пратеникът се върнал и помолил Всевишния да намали броя на молитвите намаз. Първо ги намалил с десет. След като Пратеникът се върнал отново при хазрети Муса, той му казал, че и това би било много. След като Пратеникът няколко пъти се връщал и отивал, броят на молитвите намаз били намалени на пет. Най-накрая Пратеникът бил върнат оттам, откъдето бил взет в Мека.
Каза ми: “О, Праведни Пратенико! Стани, за да отидеш при Всевишния Аллах, ангелите те очакват.”
След това разтвори гърдите ми, из-вади сърцето ми и го изми в една купа, пълна с вяра. След което отново го по-стави на мястото му. След това ме качи на бяло животно, приличащо на кон, наречено „Бурак“. Всяка следваща крачка на това животно беше докъдето погледът достига. За един миг дойдохме в Месджид-и Акса. Джебраил завърза Бурака на място, където бяха завързани и останалите животни на Пророците. След това в храма Месджид-и Акса видях всички останали Пратеници на Всевишния. Те ни поздравиха. И аз им отговорих на поздрава. Джебраил ми каза: “Мини отпред и бъди имам на всички Пророци за два рекята молитва намаз.” И аз застанах отпред и отслужих молитва намаз. След това Джебраил ми донесе два съда, в един от които имаше прясно мляко, а в другия – вино. След като изпих прясното мляко, ми каза: “Избра това, което подхожда на сътворението ти.”
Според преданието на Ебу Саид Худри, Пратеникът продължил по следния начин: „След това бе донесена стълба и аз не бях виждал по-красиво нещо от това. Джебраил ме изведе по тази стълба до вратата, наречена „Хафаза“. Тук Джебраил поиска да се отворят небесата и протече следният разговор.
Отвътре попитаха:
– Кой си ти?
– Аз съм Джебраил.
– Кой е с теб?
– Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
– А той беше ли изпратен като Пратеник?
– Да.
Веднага отвориха вратата и ме поздравиха. И какво да видя! Този, който пазеше небесата, беше един голям ангел с името Исмаил, до него имаше 70 хиляди ангели, а до всеки един от тях имаше по още сто хиляди ангела. След като се разделихме с тях, стигнахме до един човек, който не се беше променил от създаването си. Когато попитах Джебраил кой е това, той ми каза: “Това е баща ти Адем (Адам).”
След това той ме поздрави с думите:
“Добре дошъл, о, праведен Пратенико, о, Праведен синко!”
След това се изкачихме на вторите небеса. Там се срещнахме с хазрети Юсуф, мир нему. При него бяха и онези от общността му, които му бяха повярвали. Лицето му сияеше като пълнолуние. И с него се поздравихме.“
Пратеникът на Аллах се срещнал и с Яхйа и Иса (Исус), мир на тях, в третите небеса; в четвъртите небеса – с хазрети Идрис, мир нему; в петите – с хазрети Харун, мир нему, и в шестите – с хазрети Муса, мир нему.
Последният Пратеник продължава с разказа си: “След това се изкачихме до седмите небеса. Там се срещнах с хазрети Ибрахим (Авраам), мир нему. Поздрави ме с: “Добре дошъл, о, праведен Пратенико! Добре дошъл, о, праведен синко!” Тогава ми беше казано: “Ето това е мястото за теб и твоята общност (юммет).” След това Пратеникът продължил да разказва какво е видял в седмото небе: „Тук видях едно дърво, на което само едно от листата му можеше да обвие цялата общност. От корените на дървото извираше извор, който се разделяше на две. Когато попитах Джебраил, той ми отговори: “Единият извор е реката на милосърдието, а другият – водата Кевсер, която е дадена на теб.” Изкъпах се в реката на милосърдието. Опростени ми бяха всички грехове. След това тръгнах по пътя на Кевсер и влязох в Дженнета (Рая). Там видях неща, които човек не е виждал, не е чувал и дори не би могъл да си ги представи. След това се изкачихме до мястото, наречено Сидретю’л Мюнтеха. Джебраил се спря и каза: “О, Мухаммед, кълна се, че ако пристъпя и една педя по-нататък, ще изгоря. Аз не мога да продължа с теб оттук нататък.”
След което Пратеникът се издигнал нагоре. Според едно предание Пратеникът казва: „След Сидретю’л Мюнтеха се издигнах на едно такова място, където чух как се изваждат писалките, които записват съдбата. Когато погледнах наоколо, разбрах, че тук липсва време и място. Тогава чух думите на моя Създател: “Доближи се, о, Мухаммед!” И аз се приближих. С позволението на Всевишния прочетох следното: “Всички поздрави, всички молитви и всички блага принадлежат на Аллах.“ След това Всевишният Аллах ми отговори: “Мир на теб, Пророче, и милост от Аллах, и благодат от Него!” „Аз отново казах: Мир на нас и на всички праведни раби на Аллах. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Негов Пратеник.”
Пратеникът на Аллах получил откровения (вахий) и се върнал по същия път. Когато дошъл при хазрети Муса, той го попитал: „С какво те удостои Всевишният?“ Пратеникът отвърнал, че му било заповядано да отслужва по 50 пъти на ден молитва намаз. Хазрети Муса отвърнал: „Пратенико на Аллах, 50 пъти на ден е много, ще затрудни твоята общност. Помоли Всевишния да ги намали.” Тогава Пратеникът се върнал и помолил Всевишния да намали броя на молитвите намаз. Първо ги намалил с десет. След като Пратеникът се върнал отново при хазрети Муса, той му казал, че и това би било много. След като Пратеникът няколко пъти се връщал и отивал, броят на молитвите намаз били намалени на пет. Най-накрая Пратеникът бил върнат оттам, откъдето бил взет в Мека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар