Зейнул Абидин е четвърто поколение от родословието на Пратеника на Аллах. Той е единственият мъж, оцелял при бедствието в Кербала. От тази гледна точка той е продължил живота си като представител на пътя на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и е светлина за правоверните вярващи, а благодарение на него до нас е достигнала и дуата „Джевшен-и Кебир“.
„Той притежава една специфичност. Да се отнася към този, който посяга на бой, сякаш е без ръце и да отвръща на хората, които го ругаят, сякаш е без език. Никой не го беше възвеличил. Никой не го беше определил за свят човек. Той узряваше в трудности и несгоди. И докато узряваше, казваше: ‘Този свят не е място за обида, тук е място за търпение. Ще стиснеш зъби и ще изтърпиш, на кого се обиждаш? След като Всевишният Аллах знае за положението, в което си изпаднал, не е ли мъчение ти да се ядосваш на някого друг?’ Той стискаше зъби и проявяваше търпение“ – се казва за него в една проповед. Може би сме чували името на Зейнул Абидин, но не знаем много за живота на внука на Пратеника.
Зейнул Абидин е син на хазрети Хюсеин, Аллах да е доволен от него, и е единственият мъж, който остана жив след погрома в Кербала. По това време той беше около 21-годишен. Въпреки че беше болен, пожела да участва в битката. Защото пред очите му един по един убиваха близките му. Но хазрети Хюсеин, Аллах да е доволен от него, не му разреши и му каза, че той ще бъде имамът, който да продължи рода му. След погрома в Кербала замина за Дамаск. 70-годишният живот на „светлината на праведните“ премина в изгнание, въпреки че беше един от най-видните табиин (мюсюлмани, видели сподвижниците на Пратеника) и се бе срещал с почти всички сахабета. Най-забележителното качество на Зейнул Абидин е неговата щедрост.
Докато всички спели нощем, Зейнул Абидин носел чували с провизии и ги оставял пред домовете на нуждаещите се. И тъй като беше внук на Пратеника на Аллах, когато донасяли нещо в дома му, в продължение на 20-30 години той лично оставял всичко пред вратите на нуждаещите се. И докато по това време бедните се учудвали откъде идва тази помощ, разбрали истината, едва след като Зейнул Абидин починал. Когато дошло време да измият покойника, имамът видял големи мазоли по гърба на Зейнул Абидин и попитал останалите за тяхната поява. Гърбът му бил в това състояние от носене всяка вечер на товар за нуждаещите се.
„О, вярващи герои, които сте се нагърбили да носите нелекия товар на този свят. Когато и вашият гръб стане в мазоли, едва тогава останалите хора ще открият щастието и сигурността. Човечеството ви очаква. Очаква да поемете това тежко бреме и да го носите, докато гърбовете ви получат мазоли. Приканвам ви всеки един от нас да бъде един Зейнул Абидин. Не си мислете, че това е невъзможно да се случи днес. Случва се. Човекът изрекъл думите: ‘Очите ми не жадуват нито за прелестите на Рая (Дженнет), нито се страхуват от Ада (Джехеннем); ако видя, че моят народ е повярвал истински, съм готов да горя в пламъците на Ада, защото, докато тялото ми изгаря, душата ми ще витае в поле от рози…’ не е ли като Зейнул Абидин?“ – казва един велик проповедник в своята проповед.
Зейнул Абидин до последния си дъх останал чувствителен и привързан към богослуженията (ибадетите), въпреки че животът му преминал в изгнание и редица препятствия. Той е четвърто поколение от родословието на Пратеника на Аллах.
Той е един от предалите (чрез теватур) дуата „Джевшен-и Кебир“
Едно от най-големите наследства, които е оставил Зейнул Абидин, е дуата „Джевшен-и Кебир“, която е издадена и на български език. Джевшен-и Кебир е название на една много стойностна дуа, състояща се от сто части, за съкровено умоляване на Всевишния Аллах, която Джебраил Алейхисселям разкрил на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, чрез вахий (божествено откровение), казвайки му: „Свали ризницата, прочети това!“
„Той притежава една специфичност. Да се отнася към този, който посяга на бой, сякаш е без ръце и да отвръща на хората, които го ругаят, сякаш е без език. Никой не го беше възвеличил. Никой не го беше определил за свят човек. Той узряваше в трудности и несгоди. И докато узряваше, казваше: ‘Този свят не е място за обида, тук е място за търпение. Ще стиснеш зъби и ще изтърпиш, на кого се обиждаш? След като Всевишният Аллах знае за положението, в което си изпаднал, не е ли мъчение ти да се ядосваш на някого друг?’ Той стискаше зъби и проявяваше търпение“ – се казва за него в една проповед. Може би сме чували името на Зейнул Абидин, но не знаем много за живота на внука на Пратеника.
Зейнул Абидин е син на хазрети Хюсеин, Аллах да е доволен от него, и е единственият мъж, който остана жив след погрома в Кербала. По това време той беше около 21-годишен. Въпреки че беше болен, пожела да участва в битката. Защото пред очите му един по един убиваха близките му. Но хазрети Хюсеин, Аллах да е доволен от него, не му разреши и му каза, че той ще бъде имамът, който да продължи рода му. След погрома в Кербала замина за Дамаск. 70-годишният живот на „светлината на праведните“ премина в изгнание, въпреки че беше един от най-видните табиин (мюсюлмани, видели сподвижниците на Пратеника) и се бе срещал с почти всички сахабета. Най-забележителното качество на Зейнул Абидин е неговата щедрост.
Докато всички спели нощем, Зейнул Абидин носел чували с провизии и ги оставял пред домовете на нуждаещите се. И тъй като беше внук на Пратеника на Аллах, когато донасяли нещо в дома му, в продължение на 20-30 години той лично оставял всичко пред вратите на нуждаещите се. И докато по това време бедните се учудвали откъде идва тази помощ, разбрали истината, едва след като Зейнул Абидин починал. Когато дошло време да измият покойника, имамът видял големи мазоли по гърба на Зейнул Абидин и попитал останалите за тяхната поява. Гърбът му бил в това състояние от носене всяка вечер на товар за нуждаещите се.
„О, вярващи герои, които сте се нагърбили да носите нелекия товар на този свят. Когато и вашият гръб стане в мазоли, едва тогава останалите хора ще открият щастието и сигурността. Човечеството ви очаква. Очаква да поемете това тежко бреме и да го носите, докато гърбовете ви получат мазоли. Приканвам ви всеки един от нас да бъде един Зейнул Абидин. Не си мислете, че това е невъзможно да се случи днес. Случва се. Човекът изрекъл думите: ‘Очите ми не жадуват нито за прелестите на Рая (Дженнет), нито се страхуват от Ада (Джехеннем); ако видя, че моят народ е повярвал истински, съм готов да горя в пламъците на Ада, защото, докато тялото ми изгаря, душата ми ще витае в поле от рози…’ не е ли като Зейнул Абидин?“ – казва един велик проповедник в своята проповед.
Зейнул Абидин до последния си дъх останал чувствителен и привързан към богослуженията (ибадетите), въпреки че животът му преминал в изгнание и редица препятствия. Той е четвърто поколение от родословието на Пратеника на Аллах.
Той е един от предалите (чрез теватур) дуата „Джевшен-и Кебир“
Едно от най-големите наследства, които е оставил Зейнул Абидин, е дуата „Джевшен-и Кебир“, която е издадена и на български език. Джевшен-и Кебир е название на една много стойностна дуа, състояща се от сто части, за съкровено умоляване на Всевишния Аллах, която Джебраил Алейхисселям разкрил на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, чрез вахий (божествено откровение), казвайки му: „Свали ризницата, прочети това!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар