Пратеникът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, толкова много отдаваше значение на зеленината, че е препоръчал да се засажда върху гробовете.
Един ден Пратеникът минавал покрай един гроб и разбрал, че мъртвецът в него е подложен на мъчение, след което веднага засадил едно дръвче фурми и препоръчал следното на присъстващите:
— Докато тази зеленина споменава Всевишния, ще се облекчава мъчението на мъртвеца в гроба и той ще е по-спокоен!
Това разяснение ни показва, че зеленината ще ни бъде от полза дори и след нашата смърт. Затова и учените са приели като неприемливо (мекрух) гробовете да се заливат с бетон, който да не позволява върху гроба да бъдат засаждани дръвчета и зелена растителност. В знамение от Свещения Коран се повелява следното: „Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ.“ (Нощното възнесение, 17/44)
Зеленината прославя Всевишния и мъртвият човек усеща осезаемо позлата от това. Следователно, ако унищожите някоя зеленина и дръвче, или бъдете причина то да изсъхне, вие унищожавате нещо, което прославя Всевишния Аллах. Кой мюсюлманин желае да стане пречка за прославянето на Всевишния? Или може ли някой да се лиши от наградата за такава прослава?
Тогава нека и вие имате своите зелени насаждения, като с малко трудности да спечелите големи награди.
Ето и един пример от хората, които осъзнават важността на зелените насаждения. Великият учен Азиз Махмуд Хюдаи, докато беседвал със своите ученици в полето, им казал да му донесат по един букет цветя. Всички събрали цветя и му донесли, само един негов ученик се върнал с празни ръце.
— Цветя ли не намери в това широко поле? – попитали го съучениците му, а той отговорил:
— Към което и цвете да се доближа, аз виждах как възхвалява и прави зикр на Всевишния и съвестта ми не ми позволи да го откъсна и да прекъсна неговите възхвали.
Учителят приел отговора на своя ученик за по-ценен от всички букети и го поздравил пред останалите. А неговия отговор е достигнал с книгите и до нас, за да се замислим.
Това е значението на зеленината в исляма, следователно и за мюсюлманите. Да се замислим над възхвалата на всички зелени растения, докато ги наблюдаваме.
Освен това Пратеникът на Аллах в друго предание (хадис) е повелил следното:
— Ако, докато засаждате някое дръвче, разберете, че настъпва краят на света (Къямет), в никакъв случай не си мислете, че вече е безсмислено да засадите дръвчето, точно обратното, засадете го! Ако е настъпил Къяметът, то нека той настъпи, докато вие засаждате това дръвче! Тогава и вие ще може да кажете в Съдния ден, че имате едно засадено дръвче в земния си живот!
Това ли е всичко? Не. Има и още. За земеделците, които работят по нивите, градините и полетата, има блага вест… Ако засаждате различни култури, плодове, зеленчуци, трябва да се радвате и да сте щастливи. Защото вие няма да спечелите само пари от насажденията си, в същото време печелите и награда. Наградата на всяка зеленина, която прославя Всевишния, и както се посочва в хадиса на Последния Пратеник:
— Ако някой закупи вашата стока, ако крадец я открадне, ако крава похапне, ако муха се възползва, вие ще получите награда, все едно сте дали милостиня (садака)!
Да, не се съмнявайте изобщо във всичко това. Защото това са думи на Пратеника на Аллах и негова благовест.
Плодовете и зеленчуците, които отглеждате, ако бъдат купени, дори крадец да ги открадне, крава да ги изяде или муха да се възползва от тях, те носят своята награда на човека, който ги отглежда. В крайна сметка това е служба към живите същества. Това посреща нуждата на някого. Затова и съзнателните мюсюлмани, които се занимават с такава дейност, полагат много труд и лишения, но знаят, че освен пари от тази дейност те печелят и много духовна награда, която ще облекчи мъченията им в Съдния ден
Един ден Пратеникът минавал покрай един гроб и разбрал, че мъртвецът в него е подложен на мъчение, след което веднага засадил едно дръвче фурми и препоръчал следното на присъстващите:
— Докато тази зеленина споменава Всевишния, ще се облекчава мъчението на мъртвеца в гроба и той ще е по-спокоен!
Това разяснение ни показва, че зеленината ще ни бъде от полза дори и след нашата смърт. Затова и учените са приели като неприемливо (мекрух) гробовете да се заливат с бетон, който да не позволява върху гроба да бъдат засаждани дръвчета и зелена растителност. В знамение от Свещения Коран се повелява следното: „Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ.“ (Нощното възнесение, 17/44)
Зеленината прославя Всевишния и мъртвият човек усеща осезаемо позлата от това. Следователно, ако унищожите някоя зеленина и дръвче, или бъдете причина то да изсъхне, вие унищожавате нещо, което прославя Всевишния Аллах. Кой мюсюлманин желае да стане пречка за прославянето на Всевишния? Или може ли някой да се лиши от наградата за такава прослава?
Тогава нека и вие имате своите зелени насаждения, като с малко трудности да спечелите големи награди.
Ето и един пример от хората, които осъзнават важността на зелените насаждения. Великият учен Азиз Махмуд Хюдаи, докато беседвал със своите ученици в полето, им казал да му донесат по един букет цветя. Всички събрали цветя и му донесли, само един негов ученик се върнал с празни ръце.
— Цветя ли не намери в това широко поле? – попитали го съучениците му, а той отговорил:
— Към което и цвете да се доближа, аз виждах как възхвалява и прави зикр на Всевишния и съвестта ми не ми позволи да го откъсна и да прекъсна неговите възхвали.
Учителят приел отговора на своя ученик за по-ценен от всички букети и го поздравил пред останалите. А неговия отговор е достигнал с книгите и до нас, за да се замислим.
Това е значението на зеленината в исляма, следователно и за мюсюлманите. Да се замислим над възхвалата на всички зелени растения, докато ги наблюдаваме.
Освен това Пратеникът на Аллах в друго предание (хадис) е повелил следното:
— Ако, докато засаждате някое дръвче, разберете, че настъпва краят на света (Къямет), в никакъв случай не си мислете, че вече е безсмислено да засадите дръвчето, точно обратното, засадете го! Ако е настъпил Къяметът, то нека той настъпи, докато вие засаждате това дръвче! Тогава и вие ще може да кажете в Съдния ден, че имате едно засадено дръвче в земния си живот!
Това ли е всичко? Не. Има и още. За земеделците, които работят по нивите, градините и полетата, има блага вест… Ако засаждате различни култури, плодове, зеленчуци, трябва да се радвате и да сте щастливи. Защото вие няма да спечелите само пари от насажденията си, в същото време печелите и награда. Наградата на всяка зеленина, която прославя Всевишния, и както се посочва в хадиса на Последния Пратеник:
— Ако някой закупи вашата стока, ако крадец я открадне, ако крава похапне, ако муха се възползва, вие ще получите награда, все едно сте дали милостиня (садака)!
Да, не се съмнявайте изобщо във всичко това. Защото това са думи на Пратеника на Аллах и негова благовест.
Плодовете и зеленчуците, които отглеждате, ако бъдат купени, дори крадец да ги открадне, крава да ги изяде или муха да се възползва от тях, те носят своята награда на човека, който ги отглежда. В крайна сметка това е служба към живите същества. Това посреща нуждата на някого. Затова и съзнателните мюсюлмани, които се занимават с такава дейност, полагат много труд и лишения, но знаят, че освен пари от тази дейност те печелят и много духовна награда, която ще облекчи мъченията им в Съдния ден
Няма коментари:
Публикуване на коментар