Всевишния Аллах е създал човек по най-превъзходния начин и го е дарил с безброй блага. Едни от най-важните блага за човек са физическото и психическото му здраве. Но Всевишния е определил на някои хора и различни грижи. Тези грижи увеличават наградата на притежателя им и го правят достоен да спечели вечно блаженство в Дженнета (Рая).
И добрините, и лошите неща се случват на хората. Човек понякога може да бъде лишен от някои блага в земния живот. В кудси хадис Всевишния Аллах е повелил: „Ако слепецът, на когото съм отнел двете очи, прояви търпение за своята слепота, в замяна ще го възнаградя с Дженнета“.
Познавам едно момче, което при катастрофа загуби и двата си крака. Това за него беше голям шок и тъга. Не може да работи, не може да се разхожда сам, но седна и се научи да чете Коран. Наизусти молитвите за намаз, след това доби увереност и дори наизусти целия Коран и стана хафъз. Този младеж сега спазва границите на позволеното и е далеч от забранени (харам) неща. Погледнато от тази гледна точка, това, което му се е случило, може ли да се нарече бедствие? Покрай него няма никакви забранени неща, а всичко е в рамките на позволеното (хелял).
Ако сте забелязали, вътре в розата няма бодли. Розата е между бодлите. Колко голяма поука е фактът, че измежду толкова много бодли расте толкова красиво и нежно цвете…
Всевишния дава тревоги и по този начин изпитва хората. След това им премахва тревогите, дарява ги със здраве и хората отново са подложени на изпитание. Дава им богатство, бедност, болести, здраве, отнема близките ни и всяко нещо е изпитание за нас.
Наскоро попаднах на една книга – „Безмълвна молитва“. Това е разказ на един учител по биология, отдаден на служба на исляма, след като бил парализиран и на когото лекарите му дали 45 дни живот.
„Виждате, че нямам никакво време за губене. На главата ми беше монтирана една шапка с 50-сантиметрова лента. Натискам копчетата на компютъра едно по едно… Говоря с очите си, изброяват ми азбуката, а аз мигам когато дойде правилната буква. По този начин от буквите съставям думи, а от думите – изречения. Отслужвам молитва намаз с очите си. Абдест вземам чрез тейеммюм (вид пречистване преди молитва). Чувствам се, сякаш се намирам в итикаф (пълна отдаденост на молитви и богослужения към Всевишния). Всеки ден се стремя да прочитам определени молитви и богослов (зикр) към моя Създател. По този начин се отдавам на богослужения, когато не спя. И през целия си живот не съм извършвал толкова много богослужения, колкото сега. Дори и нощите ми минават в благодеяния…“
Докато прелиствах страниците на книгата, разбрах, че измежду нелицеприятната болест се открояват цветята на благословеността…
Когато Всевишния лиши човек от определени качества и възможности, му предоставя други възможности. Важно е ние как и за какво използваме предоставените ни възможности. Този наш брат не се е предал пред болестта и състоянието си. Не е загубил и вярата си, написал е книга, посрещал гости, от правата за книгата си отваря салон за четене и продължава да служи на религията си…
Така както градинарят подрязва дръвчетата, а те не му се сърдят, а продължават да дават плодове. По същия начин не трябва да обръщаме внимание на трудностите и грижите, а да виждаме отредените ни безброй блага и да бъдем благодарни за тях.
С този наш брат, за когото ви разказах, имаме сходна съдба. И аз имам запушени мозъчни артерии и не усещам лявата си ръка, а десният ми крак наполовина е парализиран. Но Всевишния ми е отредил очи, с които да чета, дал ми е разум, с който да решавам проблемите си, дори ме е поставил сред хората и ми е отредил болести. Значи, когато се замислиш за Този, който ти е изпратил това, всичко се превръща в скъпоценен дар за човек…
Най-важното за един човек е да може да се грижи за себе си. Ако човек приеме живота такъв, какъвто е, ще се успокои и няма да се натоварва. „Това също е изпратено от Всевишния. И то ще отмине…“ – си казвам аз и се успокоявам.
Слава на Аллах, полупарализиран съм, наградата ми се увеличава. Стоя вкъщи и чета книги от библиотеката си, давам отговори на зададените ми въпроси. Посещавам местата, където ме поканят за проповеди. Виждате – и аз нямам никакво време!
Ти съществуваш, Аллах, не унивам за нищо, нямам никакви грижи и безпокойства! Слава на Аллах (Елхамдюлиллях)…
И добрините, и лошите неща се случват на хората. Човек понякога може да бъде лишен от някои блага в земния живот. В кудси хадис Всевишния Аллах е повелил: „Ако слепецът, на когото съм отнел двете очи, прояви търпение за своята слепота, в замяна ще го възнаградя с Дженнета“.
Познавам едно момче, което при катастрофа загуби и двата си крака. Това за него беше голям шок и тъга. Не може да работи, не може да се разхожда сам, но седна и се научи да чете Коран. Наизусти молитвите за намаз, след това доби увереност и дори наизусти целия Коран и стана хафъз. Този младеж сега спазва границите на позволеното и е далеч от забранени (харам) неща. Погледнато от тази гледна точка, това, което му се е случило, може ли да се нарече бедствие? Покрай него няма никакви забранени неща, а всичко е в рамките на позволеното (хелял).
Ако сте забелязали, вътре в розата няма бодли. Розата е между бодлите. Колко голяма поука е фактът, че измежду толкова много бодли расте толкова красиво и нежно цвете…
Всевишния дава тревоги и по този начин изпитва хората. След това им премахва тревогите, дарява ги със здраве и хората отново са подложени на изпитание. Дава им богатство, бедност, болести, здраве, отнема близките ни и всяко нещо е изпитание за нас.
Наскоро попаднах на една книга – „Безмълвна молитва“. Това е разказ на един учител по биология, отдаден на служба на исляма, след като бил парализиран и на когото лекарите му дали 45 дни живот.
„Виждате, че нямам никакво време за губене. На главата ми беше монтирана една шапка с 50-сантиметрова лента. Натискам копчетата на компютъра едно по едно… Говоря с очите си, изброяват ми азбуката, а аз мигам когато дойде правилната буква. По този начин от буквите съставям думи, а от думите – изречения. Отслужвам молитва намаз с очите си. Абдест вземам чрез тейеммюм (вид пречистване преди молитва). Чувствам се, сякаш се намирам в итикаф (пълна отдаденост на молитви и богослужения към Всевишния). Всеки ден се стремя да прочитам определени молитви и богослов (зикр) към моя Създател. По този начин се отдавам на богослужения, когато не спя. И през целия си живот не съм извършвал толкова много богослужения, колкото сега. Дори и нощите ми минават в благодеяния…“
Докато прелиствах страниците на книгата, разбрах, че измежду нелицеприятната болест се открояват цветята на благословеността…
Когато Всевишния лиши човек от определени качества и възможности, му предоставя други възможности. Важно е ние как и за какво използваме предоставените ни възможности. Този наш брат не се е предал пред болестта и състоянието си. Не е загубил и вярата си, написал е книга, посрещал гости, от правата за книгата си отваря салон за четене и продължава да служи на религията си…
Така както градинарят подрязва дръвчетата, а те не му се сърдят, а продължават да дават плодове. По същия начин не трябва да обръщаме внимание на трудностите и грижите, а да виждаме отредените ни безброй блага и да бъдем благодарни за тях.
С този наш брат, за когото ви разказах, имаме сходна съдба. И аз имам запушени мозъчни артерии и не усещам лявата си ръка, а десният ми крак наполовина е парализиран. Но Всевишния ми е отредил очи, с които да чета, дал ми е разум, с който да решавам проблемите си, дори ме е поставил сред хората и ми е отредил болести. Значи, когато се замислиш за Този, който ти е изпратил това, всичко се превръща в скъпоценен дар за човек…
Най-важното за един човек е да може да се грижи за себе си. Ако човек приеме живота такъв, какъвто е, ще се успокои и няма да се натоварва. „Това също е изпратено от Всевишния. И то ще отмине…“ – си казвам аз и се успокоявам.
Слава на Аллах, полупарализиран съм, наградата ми се увеличава. Стоя вкъщи и чета книги от библиотеката си, давам отговори на зададените ми въпроси. Посещавам местата, където ме поканят за проповеди. Виждате – и аз нямам никакво време!
Ти съществуваш, Аллах, не унивам за нищо, нямам никакви грижи и безпокойства! Слава на Аллах (Елхамдюлиллях)…
Няма коментари:
Публикуване на коментар