Може ли мюсюлманинът да изпадне в стрес?

Мирогледът на мюсюлманина винаги е позитивен към живота, но много вярващи не могат винаги да запазят своя позитивизъм.
Истински вярващият мюсюлманин, каквото и да му се случи, независимо дали е добро или лошо, той тълкува сполетялото го като добро.

Той приема бедите, които го сполетяват, като следствие от собствените си грешки и грехове, а в същото време се надява чрез бедите да спечели опрощението на Всевишния. Вярващият никога не губи своята твърдост и убеденост, когато го сполети нещо лошо.

Той ясно съзнава, че притежателят и владетелят на всичко е Всевишния Аллах.

 Затова мюсюлманинът гледа на всяко нещо като на изпитание и с положителна нагласа.

Не се страхува за бъдещи събития още отсега, когато не са се случили. Той очаква своята съдба с думите:

 „Каквото и да ми се случи, щом е от Всевишния, то е за добро“.
Ние знаем, че Всевишния много ни обича, обгръща ни с милосърдието Си – не само нас, но и всички твари във Вселената. Затова приемаме всяко добро или зло смирено и с нужната доза разумност.

 Но това поведение на мюсюлманина не означава да стои със скръстени ръце и да казва:

„Решението е Негово, аз нищо не мога да направя“.

Без да си мисли подобни неща, вярващият се придържа към принципа „Правя всичко необходимо, каквото зависи от мен“ и по този начин изпълнява религиозните си задължения. А когато съдбата му поднесе нещо, той не се бунтува срещу нея и не я упреква.

Смята, че това, което го е сполетяло, е най-добро за него, независимо какво е то.

Какво натъжава човек?

Добре, но никога ли вярващият не се натъжава, отегчава или изпада в стрес?

Нещата, за които говорихме досега, се отнасят за житейския земен живот.

И мюсюлманинът може да изпадне в стрес.

И то само докато си мисли за живота на земята.

 Но неговият стрес, мъка и тъга не са свързани с преходния земен живот, а със събитията, които ще му се случат в Съдния ден.

Ако той се натъжи, няма да е, защото е изгубил нещо материално на този свят, а защото не може да се сдобие с елмаза на духовността.

А тази негова мъка не може да се нарече стрес.

Би могло да се каже, че това е свещена тъга.