Първият месец в ислямския лунен календар е „Ал-Мухарам“, който е един от четирите свещени месеци. Аллах казва в Корана: „Броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си.“ (Коран 9:36) В този аят Аллах предупреждава мюсюлманите да не извършват грехове през тези свещени месеци. Естествено, извършването на грехове е забранено по всяко време, но с този аят от Корана, Аллах ни обръща внимание, че през тези месеци греховете са още по-тежки и се наказват още повече, отколкото през друго време. Аллах е определил четирите месеца за свещени и е направил така, че извършените през тях грехове да са по-тежки. Той е направил също така добрите дела, които правим през това време, да се награждават повече. Относно думите на Аллах Уа Тааля в гореспоменатия айет "Не угнетявайте през тях себе си...", Ибни Аббас (р.а) казва: ”През всички месеци на годината злосторничеството е забранено, но в четири от тях забраната е по-голяма. Те са свещени месеци и грехът за извършените лоши деяния в тях се умножава, така както се умножава наградата за добрите деяния.”
Тафсир ибн Катир
******************************************
Причината за говеенето на тези дни:
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) когато се е преселил в Медина, заварил евреите да говеят десетия ден от месец Мухаррам и ги запитал: „Защо говеете?” А те му отговорили, че в този ден Всевишния Аллах е спасил Муса (а.с.) и онези, които са повярвали в Аллах от фараона, като разцепил Червено море за увярвалите. А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) им казал: „Ние сме по-близо до Муса от вас, и ние заслужаваме да говеем повече от вас.” Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Говейте десетия ден от месец Мухаррам и се различавайте от евреите, като говеете и един ден след това или и един ден преди това.” Предаден от Ахмед
Достойнствата на месец Мухаррам и говеенето в деня Ашура
Хвала на Аллах, Повелителят на световете!
Мир и благослов на благословения Пророк Мухаммед, печат на пророците и ръководител на пратениците!
Мир и благослов на неговото семейство и сподвижници!...
Свещеният месец на Аллах, Мухаррам, е благословен и важен месец.
Това е първият месец от лунния календар Хиджра, и един от четирите свещени месеца, за които Всевишният Аллах е казал:
Наистина, броят на месеците при Аллах е дванадесет. Така е било записано в Книгата на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята.
Четири от тях са свещени.
Това е правата вяра. Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си.
/9:36/
Абу Бакр радияллаху анху, е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Годината има дванадесет месеца, от които четири са свещени, трите последователни месеца са Зу ал-Каада, Зу ал-Хиджжа и Мухаррам, и Реджеб Мудар, който се намира между Джумада и Шаабан”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 2958/.
Месец Мухаррам е наречен така, защото той е свещен (Мухаррам) месец, и за да се потвърди неговата святост.
Словата на Всевишният Аллах:
„Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си”, означават:
не си навреждайте в тези свещени месеци, защото греха извършен в тези месеци е по-лош, отколкото в другите месеци.
Предава се, че Ибн Аббас е казал, относно тези слова (Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си) се е отнасяла за всички месеци, след това тези четири месеца били отделени и сторени свещени, така че греха извършен в тези месеци е много сериозен, както и благодеянията извършени в тях носят голяма награда.
Абу Катада е казал по отношение на тези слова
(Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си),
че прегрешението през това време в свещените месеци е много по-сериозно и много по-греховно, отколкото прегрешенията във всяко друго време.
Прегрешението е сериозен въпрос през всяко време, но Всевишният Аллах, утежнява каквото Си пожелае от Своите заповеди по Собствено желание.
Всевишният Аллах е избрал някои от Своите създания. Той Аллах е избрал пратеници измежду меляикетата и пратеници измежду хората.
Той е избрал от словата за Негова възхвала и споменаване Му (зикр).
Той е избрал от земята джамиите, Той е избрал измежду месеците – месец Рамадан и свещените месеци, Той е избрал от дните – петъкът и от нощите - Лейлету ал-Кадр, затова благоговейте пред това, което Аллах е повелил да почитаме.
Хората на знанието и мъдростта почитат нещата, които Всевишният Аллах ни е повелил да почитаме.
(Сумирано от Тефсира на Ибн Касир рахимеху Аллах. Тефсир на сура ат-Тауба, айет 36).
Достойнството от спазването на голямо количество нафиле говеене през месец Мухаррам
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
„Най-предпочитаното за говеене (време) след месец Рамадан е говеенето през месеца на Аллах, Мухаррам.”
/Този хадис е сведен от Муслим, 1982/.
Фразата “месеца на Аллах”, е съединяваща названието на месеца с името на Аллах.
(Според граматическата структура в арабския език, родителния падеж, показва важността на месеца.
Бел на преводача.)
Ал-Кари е казал:
“Съвършено ясно е значението, че се отнася за целия месец Мухаррам”.
Но, било е доказано, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, никога не е говял цял месец, освен през месец Рамадан, така че този хадис, вероятно, е предназначен, за да се поощри и увеличи говеенето по време на месец Мухаррам, и не означава, че е нужно да се говее в течение на целия месец.
Предадено е, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, обикновено е говял повече по време на месец Шаабан. Вероятно, достойнството на месец Мухаррам не му е било низпослано до края на живота му, преди той да е могъл да говее през този месец.
(Шарх ан-Навави аля Сахих Муслим).
Аллах избира времето и мястото, както Той пожелае
Ал-Изз Ибн Абдуселям рахимеху Аллах е казал:
“На времената и местата може да се даде привилегирован статус по два начина – първият земен, т.е. временен, и вторият религиозен/духовен.
По отношение на вторият привилегирован статус, то е защото Аллах дарява щедростта му на Совите раби в това време или в тези места, давайки за извършените дела огромна награда, като например, възнаграждавайки повече за говеенето през месец Рамадан, отколкото за говеенето през останалото време.
Така и за говеенето в деня Ашура, достойнството на който произтича от щедростта и добротата на Аллах към Неговите раби през този ден …”
(Каваид ал-Ахкам, 1/38).
Денят Ашура в историята
От Ибн Аббас радияллаху анху, се предава, че: ” Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, пристигнал в Медина и видял, че юдеите постят в деня Ашура.
Той попитал:
“Какво е това?“
Те отговорили:
“Това е праведен ден, това е денят, когато Аллах е спасил бени Исраил от техните врагове, и Муса е постил в този ден “.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Ние имаме повече права от вас върху Муса”, и така той салляллаху алейхи ве селлем, говял през този ден и предписал [на мюсюлманите]
да говеят в този ден”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 1865).
Словата „Това е праведен ден” са и във варианта на хадиса сведен от Муслим.
[Юдеите казали:]
“Това е велик ден, в който Аллах е спасил Муса и неговия народ и е потопил Фираун и неговите хора”.
Словата „И Муса е постил”– в хадиса сведен от Муслим има добавка:
“… като благодарност към Всевишният Аллах, затова ние ще постим този ден”.
Съгласно хадиса сведен от ал-Бухари:
“…затова ние ще постим този ден, за да го почетем”.
Във версията, сведена от имам Ахмед е добавено:
“Това е денят, в който Кораба на Нух е заседнал върху планината ал-Джуди, затова Нух е постил този ден
[в знак на] благодарност”.
Във варианта на ал-Бухари:
“Той [салляллаху алейхи ве селлем] казал на своите сподвижници:
„Вие имате повече права от тях върху Муса, затова говейте в този ден.
Практиката да се говее в деня Ашура е била известна дори в дните на Джахилията преди мисията на Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
Предадено е за Айша радияллаху анха, че е казала: “Хората от епохата на Джахилията постиха в този ден …” Ал-Куртуби е казал:
“Възможно у корейшите да бил обичай да постят в този ден на основата на минал закон, като такъв от Ибрахим алейхисселям.”
Твърди се също така, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял през деня Ашура в Мекка, преди да се пресели в Медина.
Когато той се е преселил в Медина, е узнал, че юдеите празнуват този ден, затова ги попитал, защо и те му отговорили, така както е описано в гореспоменатия хадис. Той салляллаху алейхи ве селлем, е заповядал на мюсюлманите да говеят, за да се отличават от юдеите, които са сторили този ден празник, както е разказано в хадиса от Абу Муса радияллаху анху, който е предал: ”Юдеите сторили деня Ашура празник”
[съгласно варианта на Муслим:
денят Ашура се почитал от юдеите, които го сторили празник”.
Съгласно друго съобщение, също от Муслим:
жителите на Хайбер (юдеи) празнували този ден, и през този ден жените им, като правило, надявали своите скъпоценности и символи].
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
”Затова вие [мюсюлманите]
трябва да говеете в този ден.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари/.
Очевидно е, че повод за заповедта мюсюлманите да говеят през този ден е желанието да се отличават от юдеите, защото мюсюлманите говеят а юдеите празнуват, тъй като хората не говеят по време на празник.
(Сумирано от думите на ал-Хафиз Ибн Хаджар рахимеху Аллах във „Фатх ал-Баари Шарх аля Сахих ал-Бухари).
Говеенето в деня Ашура е било наложено постепенно, като процес на въвеждане на говеенето като задължително в Исляма. Говеенето се е появило в три форми.
Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл в Медина, той повелил на мюсюлманите да говеят три дни от всеки месец и в деня Ашура, след това Всевишният Аллах сторил говеенето задължително, като е казал в Свещения Коран:
На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите.
/2:183/
(Ахкам ал-Коран ал-Джассаса, част 1).
С говеенето в деня Ашура задължението е било прехвърлено върху говеенето през месец Рамадан, и това е едно от доказателствата в областта на Усул ал-Фикх, с което е възможно да се отмени по-леко задължение в полза на по-обременително задължение.
Преди задължението за говеене в деня Ашура да бъде отменено, говеенето в този ден е било обезателно, както може да се види от ясната заповед да се говее.
По-късно, това е било потвърдено допълнително, след това отново потвърдено във вид на обща заповед, насочена към всеки, и още веднъж е било повелено на майките да не кърмят бебетата по време на говеенето. Предадено е от Ибн Месуд, че когато говеенето през месец Рамадан е станало задължително, то задължението за говеенето в деня Ашура е била отменена, това означава, че говеенето през този ден повече не е било задължително, но все пак е било желателно (мустехаб).
Достойнствата на говеенето в деня Ашура
От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава:
“Никога не съм виждал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, толкова силно да желае говеенето в някой ден и да му отдава предпочитание пред всеки друг ден, както в този ден, денят Ашура, и в този месец, подразбирайки месец Рамадан”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 1867/.
Неговото силно желание означавало, че той салляллаху алейхи ве селлем, е имал намерение да говее през този ден с надеждата да получи награда за това изпълнение. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“За говеенето в деня Ашура аз се надявам, че Аллах ще приеме това като изкупление за предходната година (изминалата година)”.
/Този хадис е сведен от Муслим, 1976/.
Това е от милостта на Аллах към нас; за говеене в течение на един ден Той ни дава изкупление на греховете от една цяла година.
Наистина,
Аллах е Владетелят на великата благодат.
/3:74/
Кога се пада денят Ашура?
Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
“Ашура и Тасу’а’ – са две разтегнати названия
[гласните са разтегнати], както е написано в книгите по арабски език.
Нашите сподвижници са казали:
”Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, и Тасу’а’ – това е деветия ден.
Такова е нашето мнение, и мнението на повечето от учените.
Такова е ясното значение на хадисите и това което ние разбираме от общата формулировка.
Това и обичайното разбиране на учени по арабския език.”
(ал-Маджмуа)
Ашура е ислямско название, което не е било известно във времената на невежеството джахилия.
(Кашшааф ал-Китаб, част 2, Саум Мухаррам).
Ибн Кудама рахимеху Аллах, е казал:
“Ашура – това е десетият ден на месец Мухаррам.
Това е мнение на Саид Ибн ал-Мусейиб и ал-Хасан. Именно, за това е предал Ибн Аббас, казвайки: ” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се говее в деня Ашура, десетия ден от месец Мухаррам”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който е определил хадиса като достоверен хасан сахих/.
Мустехаб е (поощрява се) говеенето на Тасу’а’ (
деветият ден) и Ашура (десетият ден)
Предадено е, че Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:
”Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е говял в деня Ашура, и повелил да се говее през този ден, хората му казали:
„О, Пратенико на Аллах!
Това ден, който се чества от юдеите и християните. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Ако доживея до следващата година иншаАллах, ние ще говеем и през Тасу’а’ - деветия ден.
Но се случило така, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал този свят преди да настъпи следващата година.”
/Този хадис е сведен от Муслим 1916/
Имам аш-Шафий, неговите съратници, и Ахмед и Исхак и други са предали:
„Да се говее в деветия и десетия ден е мустехаб (поощрява се), тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял в десетия ден и е имал намерение да говее в деветия ден.
На това основание може да се каже, че съществуват различни степени на говеене в деня Ашура, като най-малката от тях е говеенето само през десетия ден и по-добрата да се говее и през деветия ден. Колкото повече се говее през месец Мухаррам, е толкова по-добре и за предпочитане.
Причината и мъдростта на въпроса, защо когато се говее на деветия ден Тасу’а’ е мустехаб (поощрява се)
Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
”Учените - наши сподвижници и други – са споменали няколко причини, за поощряване на говеенето в деветия ден Тасу’а’:
1. Зад това стои намерението да се отличаваме от юдеите, които почитат само десетия ден.
2. Намерението се състои в това да се добави друг ден към Ашура.
То е сродно на забраната да се говее само в петък, както е споменато от ал-Хаттаби и другите.
3. За безопасност, и за да се удостовери, че се говее през десетия ден, в случай, че съществува някаква грешка в наблюдението на луната за началото на месец Мухаррам, и деветия ден фактически се явява десети.”
Най-сериозната причина – това е да се отличаваме от хората на Книгата.
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах е казал: ”Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е забранил подражание на хората от Книгата в много хадиси, като например неговите слова по отношение на Ашура:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”
/ал-Фатава ал-Кубра, част 6, Садд аз-Зараа’и’ ал-Муфдийя иля ал-Махаарим/.
Ибн Хаджар радияллаху анху, е казал в своя коментар към хадиса:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”:
“Това, което той салляллаху алейхи ве селлем, е разбирал под говеене в деветия ден, вероятно е било, не това, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще се ограничи само с този ден, но би го добавил към десетия, или като предпазна мярка, за отличаване от юдеите и християните, което е най-вероятно.
Това е което можем да разберем от няколкото съобщения, предадени от Муслим.”
(Фатх, 4/245).
Постановление за говеенето само в деня Ашура
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е казал:
“Говеенето в деня Ашура, се явява като изкупление (кефарет) за една година, и не е лошо (мекрух) ако се говее само през този ден…”
[ал-Фатава ал-Кубра, част 5].
В „Тухфат ал-Мухтаадж ли Ибн Хаджар ал-Хайтами” се казва:
“Няма нищо неправилно в говеенето само през деня Ашура.”
[част 3, Бааб Саум ал-Татау].
Говеенето в Ашура, дори ако този ден се пада събота или петък
Ат-Тахави рахимеху Аллах е предал:
„ Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е позволил да говеем в деня Ашура и ни е убеждавал да постъпваме по този начин.
Той не е казал, че ако този ден се падне в събота, то не трябва да говеем.
Това свидетелства, че тук са включени всички дни от седмицата.
Според нас – и Аллах знае най-добре – може и да се случи така, дори това да е вярно
(че не трябва да се говее в събота), то ние не почитаме този ден и се въздържаме от храна, напитки и полови сношения, което правят юдеите.
Що се отнася до онзи, който говее в събота, без намерение да се почита този ден, и не постъпва така, защото смятат събота за благословен ден, то в този случай няма нищо лошо [мекрух] …”
[Тухфат ал-Мухтаадж, част 3, Бааб Саум ал-Татау, Мушкил ал-Асаар, част 2, Бааб Саум Йeум ас-Себт].
Авторът на ал-Минхадж е казал:
“Осъдително е (мекрух) да се говее само в петък …’.
Но не е мекрух ако се добави към него и друг ден (четвъртък), както е съобщено в достоверните хадиси. Човек може да говее в петък, ако това съвпада с неговото задължително говеене (месец Рамадан), или когато се говее за изпълнение на клетва, или ако отговява пропуснато задължително говеене, както е указано в достоверните съобщения.”
Ал-Бахути рахимеху Аллах е казал:
“Осъдително е преднамерено да се отделя съботата за да се говее, от хадиса на Абдуллах Ибн Бишр, който е предал от своята сестра:
“Не говейте в събота, освен в случаите на задължителното говеене.”
/Този хадис е сведен от Ахмед с добър джейид иснад, както и от ал-Хаким, който е казал:
„Съгласно условието на ал-Бухари/, и защото този ден се почита от юдеите, затова да се отделя този ден за говеене, означава да им се подражава… освен в тези случаи, когато петък или събота съвпадат с деня Арафа или деня Ашура, и когато човек има навика да говее в тези дни, то в такъв случай това не е мекрух, защото навика на човека има определено значение”.
(Кашшааф ал-Кинаа, част 2, Бааб Саум ал-Татау).
Какво е нужно да се направи, ако има съмнение при определяне на началото на месеца?
Имам Ахмед е казал:
“Ако съществува съмнение по повод началото на месеца, трябва да се говее в течение на три дни, за да сме уверени, че сме говели в деветия и десетия ден
(Тасу’а’ и Ашура)”.
/ал-Мугни ли Ибн Кудама, част 3 – aс-Сиям – Сиям Ашура/.
Ако човек не знае кога е започнал месец Мухаррам, но иска да бъде уверен, че говее на десетия ден, той е длъжен да предположи, че месец Зу ал-Хиджжа е бил тридесет 30 дни – съгласно приетото правило – и трябва да говее в деветия и десетия ден
(тогава, ако Зу ал-Хиджжа е бил двадесет и девет 29 дни, той може да е уверен, че е говял Taсу'а' и Ашура).
Но отчитайки, че говеенето през Ашура е желателно (мустехаб), а не е задължително (ваджиб), на хората не е предписано да гледат луната за новия месец Мухаррам, както те са длъжни да правят в случая с настъпването на месец Рамадан и Шаввал.
Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид
Хвала на Аллах, Повелителят на световете!
Мир и благослов на благословения Пророк Мухаммед, печат на пророците и ръководител на пратениците!
Мир и благослов на неговото семейство и сподвижници!...
Свещеният месец на Аллах, Мухаррам, е благословен и важен месец.
Това е първият месец от лунния календар Хиджра, и един от четирите свещени месеца, за които Всевишният Аллах е казал:
Наистина, броят на месеците при Аллах е дванадесет. Така е било записано в Книгата на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята.
Четири от тях са свещени.
Това е правата вяра. Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си.
/9:36/
Абу Бакр радияллаху анху, е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Годината има дванадесет месеца, от които четири са свещени, трите последователни месеца са Зу ал-Каада, Зу ал-Хиджжа и Мухаррам, и Реджеб Мудар, който се намира между Джумада и Шаабан”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 2958/.
Месец Мухаррам е наречен така, защото той е свещен (Мухаррам) месец, и за да се потвърди неговата святост.
Словата на Всевишният Аллах:
„Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си”, означават:
не си навреждайте в тези свещени месеци, защото греха извършен в тези месеци е по-лош, отколкото в другите месеци.
Предава се, че Ибн Аббас е казал, относно тези слова (Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си) се е отнасяла за всички месеци, след това тези четири месеца били отделени и сторени свещени, така че греха извършен в тези месеци е много сериозен, както и благодеянията извършени в тях носят голяма награда.
Абу Катада е казал по отношение на тези слова
(Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си),
че прегрешението през това време в свещените месеци е много по-сериозно и много по-греховно, отколкото прегрешенията във всяко друго време.
Прегрешението е сериозен въпрос през всяко време, но Всевишният Аллах, утежнява каквото Си пожелае от Своите заповеди по Собствено желание.
Всевишният Аллах е избрал някои от Своите създания. Той Аллах е избрал пратеници измежду меляикетата и пратеници измежду хората.
Той е избрал от словата за Негова възхвала и споменаване Му (зикр).
Той е избрал от земята джамиите, Той е избрал измежду месеците – месец Рамадан и свещените месеци, Той е избрал от дните – петъкът и от нощите - Лейлету ал-Кадр, затова благоговейте пред това, което Аллах е повелил да почитаме.
Хората на знанието и мъдростта почитат нещата, които Всевишният Аллах ни е повелил да почитаме.
(Сумирано от Тефсира на Ибн Касир рахимеху Аллах. Тефсир на сура ат-Тауба, айет 36).
Достойнството от спазването на голямо количество нафиле говеене през месец Мухаррам
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
„Най-предпочитаното за говеене (време) след месец Рамадан е говеенето през месеца на Аллах, Мухаррам.”
/Този хадис е сведен от Муслим, 1982/.
Фразата “месеца на Аллах”, е съединяваща названието на месеца с името на Аллах.
(Според граматическата структура в арабския език, родителния падеж, показва важността на месеца.
Бел на преводача.)
Ал-Кари е казал:
“Съвършено ясно е значението, че се отнася за целия месец Мухаррам”.
Но, било е доказано, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, никога не е говял цял месец, освен през месец Рамадан, така че този хадис, вероятно, е предназначен, за да се поощри и увеличи говеенето по време на месец Мухаррам, и не означава, че е нужно да се говее в течение на целия месец.
Предадено е, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, обикновено е говял повече по време на месец Шаабан. Вероятно, достойнството на месец Мухаррам не му е било низпослано до края на живота му, преди той да е могъл да говее през този месец.
(Шарх ан-Навави аля Сахих Муслим).
Аллах избира времето и мястото, както Той пожелае
Ал-Изз Ибн Абдуселям рахимеху Аллах е казал:
“На времената и местата може да се даде привилегирован статус по два начина – първият земен, т.е. временен, и вторият религиозен/духовен.
По отношение на вторият привилегирован статус, то е защото Аллах дарява щедростта му на Совите раби в това време или в тези места, давайки за извършените дела огромна награда, като например, възнаграждавайки повече за говеенето през месец Рамадан, отколкото за говеенето през останалото време.
Така и за говеенето в деня Ашура, достойнството на който произтича от щедростта и добротата на Аллах към Неговите раби през този ден …”
(Каваид ал-Ахкам, 1/38).
Денят Ашура в историята
От Ибн Аббас радияллаху анху, се предава, че: ” Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, пристигнал в Медина и видял, че юдеите постят в деня Ашура.
Той попитал:
“Какво е това?“
Те отговорили:
“Това е праведен ден, това е денят, когато Аллах е спасил бени Исраил от техните врагове, и Муса е постил в този ден “.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Ние имаме повече права от вас върху Муса”, и така той салляллаху алейхи ве селлем, говял през този ден и предписал [на мюсюлманите]
да говеят в този ден”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 1865).
Словата „Това е праведен ден” са и във варианта на хадиса сведен от Муслим.
[Юдеите казали:]
“Това е велик ден, в който Аллах е спасил Муса и неговия народ и е потопил Фираун и неговите хора”.
Словата „И Муса е постил”– в хадиса сведен от Муслим има добавка:
“… като благодарност към Всевишният Аллах, затова ние ще постим този ден”.
Съгласно хадиса сведен от ал-Бухари:
“…затова ние ще постим този ден, за да го почетем”.
Във версията, сведена от имам Ахмед е добавено:
“Това е денят, в който Кораба на Нух е заседнал върху планината ал-Джуди, затова Нух е постил този ден
[в знак на] благодарност”.
Във варианта на ал-Бухари:
“Той [салляллаху алейхи ве селлем] казал на своите сподвижници:
„Вие имате повече права от тях върху Муса, затова говейте в този ден.
Практиката да се говее в деня Ашура е била известна дори в дните на Джахилията преди мисията на Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
Предадено е за Айша радияллаху анха, че е казала: “Хората от епохата на Джахилията постиха в този ден …” Ал-Куртуби е казал:
“Възможно у корейшите да бил обичай да постят в този ден на основата на минал закон, като такъв от Ибрахим алейхисселям.”
Твърди се също така, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял през деня Ашура в Мекка, преди да се пресели в Медина.
Когато той се е преселил в Медина, е узнал, че юдеите празнуват този ден, затова ги попитал, защо и те му отговорили, така както е описано в гореспоменатия хадис. Той салляллаху алейхи ве селлем, е заповядал на мюсюлманите да говеят, за да се отличават от юдеите, които са сторили този ден празник, както е разказано в хадиса от Абу Муса радияллаху анху, който е предал: ”Юдеите сторили деня Ашура празник”
[съгласно варианта на Муслим:
денят Ашура се почитал от юдеите, които го сторили празник”.
Съгласно друго съобщение, също от Муслим:
жителите на Хайбер (юдеи) празнували този ден, и през този ден жените им, като правило, надявали своите скъпоценности и символи].
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
”Затова вие [мюсюлманите]
трябва да говеете в този ден.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари/.
Очевидно е, че повод за заповедта мюсюлманите да говеят през този ден е желанието да се отличават от юдеите, защото мюсюлманите говеят а юдеите празнуват, тъй като хората не говеят по време на празник.
(Сумирано от думите на ал-Хафиз Ибн Хаджар рахимеху Аллах във „Фатх ал-Баари Шарх аля Сахих ал-Бухари).
Говеенето в деня Ашура е било наложено постепенно, като процес на въвеждане на говеенето като задължително в Исляма. Говеенето се е появило в три форми.
Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл в Медина, той повелил на мюсюлманите да говеят три дни от всеки месец и в деня Ашура, след това Всевишният Аллах сторил говеенето задължително, като е казал в Свещения Коран:
На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите.
/2:183/
(Ахкам ал-Коран ал-Джассаса, част 1).
С говеенето в деня Ашура задължението е било прехвърлено върху говеенето през месец Рамадан, и това е едно от доказателствата в областта на Усул ал-Фикх, с което е възможно да се отмени по-леко задължение в полза на по-обременително задължение.
Преди задължението за говеене в деня Ашура да бъде отменено, говеенето в този ден е било обезателно, както може да се види от ясната заповед да се говее.
По-късно, това е било потвърдено допълнително, след това отново потвърдено във вид на обща заповед, насочена към всеки, и още веднъж е било повелено на майките да не кърмят бебетата по време на говеенето. Предадено е от Ибн Месуд, че когато говеенето през месец Рамадан е станало задължително, то задължението за говеенето в деня Ашура е била отменена, това означава, че говеенето през този ден повече не е било задължително, но все пак е било желателно (мустехаб).
Достойнствата на говеенето в деня Ашура
От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава:
“Никога не съм виждал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, толкова силно да желае говеенето в някой ден и да му отдава предпочитание пред всеки друг ден, както в този ден, денят Ашура, и в този месец, подразбирайки месец Рамадан”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари, 1867/.
Неговото силно желание означавало, че той салляллаху алейхи ве селлем, е имал намерение да говее през този ден с надеждата да получи награда за това изпълнение. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“За говеенето в деня Ашура аз се надявам, че Аллах ще приеме това като изкупление за предходната година (изминалата година)”.
/Този хадис е сведен от Муслим, 1976/.
Това е от милостта на Аллах към нас; за говеене в течение на един ден Той ни дава изкупление на греховете от една цяла година.
Наистина,
Аллах е Владетелят на великата благодат.
/3:74/
Кога се пада денят Ашура?
Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
“Ашура и Тасу’а’ – са две разтегнати названия
[гласните са разтегнати], както е написано в книгите по арабски език.
Нашите сподвижници са казали:
”Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, и Тасу’а’ – това е деветия ден.
Такова е нашето мнение, и мнението на повечето от учените.
Такова е ясното значение на хадисите и това което ние разбираме от общата формулировка.
Това и обичайното разбиране на учени по арабския език.”
(ал-Маджмуа)
Ашура е ислямско название, което не е било известно във времената на невежеството джахилия.
(Кашшааф ал-Китаб, част 2, Саум Мухаррам).
Ибн Кудама рахимеху Аллах, е казал:
“Ашура – това е десетият ден на месец Мухаррам.
Това е мнение на Саид Ибн ал-Мусейиб и ал-Хасан. Именно, за това е предал Ибн Аббас, казвайки: ” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се говее в деня Ашура, десетия ден от месец Мухаррам”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който е определил хадиса като достоверен хасан сахих/.
Мустехаб е (поощрява се) говеенето на Тасу’а’ (
деветият ден) и Ашура (десетият ден)
Предадено е, че Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:
”Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е говял в деня Ашура, и повелил да се говее през този ден, хората му казали:
„О, Пратенико на Аллах!
Това ден, който се чества от юдеите и християните. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Ако доживея до следващата година иншаАллах, ние ще говеем и през Тасу’а’ - деветия ден.
Но се случило така, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал този свят преди да настъпи следващата година.”
/Този хадис е сведен от Муслим 1916/
Имам аш-Шафий, неговите съратници, и Ахмед и Исхак и други са предали:
„Да се говее в деветия и десетия ден е мустехаб (поощрява се), тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял в десетия ден и е имал намерение да говее в деветия ден.
На това основание може да се каже, че съществуват различни степени на говеене в деня Ашура, като най-малката от тях е говеенето само през десетия ден и по-добрата да се говее и през деветия ден. Колкото повече се говее през месец Мухаррам, е толкова по-добре и за предпочитане.
Причината и мъдростта на въпроса, защо когато се говее на деветия ден Тасу’а’ е мустехаб (поощрява се)
Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
”Учените - наши сподвижници и други – са споменали няколко причини, за поощряване на говеенето в деветия ден Тасу’а’:
1. Зад това стои намерението да се отличаваме от юдеите, които почитат само десетия ден.
2. Намерението се състои в това да се добави друг ден към Ашура.
То е сродно на забраната да се говее само в петък, както е споменато от ал-Хаттаби и другите.
3. За безопасност, и за да се удостовери, че се говее през десетия ден, в случай, че съществува някаква грешка в наблюдението на луната за началото на месец Мухаррам, и деветия ден фактически се явява десети.”
Най-сериозната причина – това е да се отличаваме от хората на Книгата.
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах е казал: ”Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е забранил подражание на хората от Книгата в много хадиси, като например неговите слова по отношение на Ашура:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”
/ал-Фатава ал-Кубра, част 6, Садд аз-Зараа’и’ ал-Муфдийя иля ал-Махаарим/.
Ибн Хаджар радияллаху анху, е казал в своя коментар към хадиса:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”:
“Това, което той салляллаху алейхи ве селлем, е разбирал под говеене в деветия ден, вероятно е било, не това, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще се ограничи само с този ден, но би го добавил към десетия, или като предпазна мярка, за отличаване от юдеите и християните, което е най-вероятно.
Това е което можем да разберем от няколкото съобщения, предадени от Муслим.”
(Фатх, 4/245).
Постановление за говеенето само в деня Ашура
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е казал:
“Говеенето в деня Ашура, се явява като изкупление (кефарет) за една година, и не е лошо (мекрух) ако се говее само през този ден…”
[ал-Фатава ал-Кубра, част 5].
В „Тухфат ал-Мухтаадж ли Ибн Хаджар ал-Хайтами” се казва:
“Няма нищо неправилно в говеенето само през деня Ашура.”
[част 3, Бааб Саум ал-Татау].
Говеенето в Ашура, дори ако този ден се пада събота или петък
Ат-Тахави рахимеху Аллах е предал:
„ Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е позволил да говеем в деня Ашура и ни е убеждавал да постъпваме по този начин.
Той не е казал, че ако този ден се падне в събота, то не трябва да говеем.
Това свидетелства, че тук са включени всички дни от седмицата.
Според нас – и Аллах знае най-добре – може и да се случи така, дори това да е вярно
(че не трябва да се говее в събота), то ние не почитаме този ден и се въздържаме от храна, напитки и полови сношения, което правят юдеите.
Що се отнася до онзи, който говее в събота, без намерение да се почита този ден, и не постъпва така, защото смятат събота за благословен ден, то в този случай няма нищо лошо [мекрух] …”
[Тухфат ал-Мухтаадж, част 3, Бааб Саум ал-Татау, Мушкил ал-Асаар, част 2, Бааб Саум Йeум ас-Себт].
Авторът на ал-Минхадж е казал:
“Осъдително е (мекрух) да се говее само в петък …’.
Но не е мекрух ако се добави към него и друг ден (четвъртък), както е съобщено в достоверните хадиси. Човек може да говее в петък, ако това съвпада с неговото задължително говеене (месец Рамадан), или когато се говее за изпълнение на клетва, или ако отговява пропуснато задължително говеене, както е указано в достоверните съобщения.”
Ал-Бахути рахимеху Аллах е казал:
“Осъдително е преднамерено да се отделя съботата за да се говее, от хадиса на Абдуллах Ибн Бишр, който е предал от своята сестра:
“Не говейте в събота, освен в случаите на задължителното говеене.”
/Този хадис е сведен от Ахмед с добър джейид иснад, както и от ал-Хаким, който е казал:
„Съгласно условието на ал-Бухари/, и защото този ден се почита от юдеите, затова да се отделя този ден за говеене, означава да им се подражава… освен в тези случаи, когато петък или събота съвпадат с деня Арафа или деня Ашура, и когато човек има навика да говее в тези дни, то в такъв случай това не е мекрух, защото навика на човека има определено значение”.
(Кашшааф ал-Кинаа, част 2, Бааб Саум ал-Татау).
Какво е нужно да се направи, ако има съмнение при определяне на началото на месеца?
Имам Ахмед е казал:
“Ако съществува съмнение по повод началото на месеца, трябва да се говее в течение на три дни, за да сме уверени, че сме говели в деветия и десетия ден
(Тасу’а’ и Ашура)”.
/ал-Мугни ли Ибн Кудама, част 3 – aс-Сиям – Сиям Ашура/.
Ако човек не знае кога е започнал месец Мухаррам, но иска да бъде уверен, че говее на десетия ден, той е длъжен да предположи, че месец Зу ал-Хиджжа е бил тридесет 30 дни – съгласно приетото правило – и трябва да говее в деветия и десетия ден
(тогава, ако Зу ал-Хиджжа е бил двадесет и девет 29 дни, той може да е уверен, че е говял Taсу'а' и Ашура).
Но отчитайки, че говеенето през Ашура е желателно (мустехаб), а не е задължително (ваджиб), на хората не е предписано да гледат луната за новия месец Мухаррам, както те са длъжни да правят в случая с настъпването на месец Рамадан и Шаввал.
Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид
Какво е нужно да се направи, ако има съмнение при определяне на началото на месеца?
Имам Ахмед е казал:
“Ако съществува съмнение по повод началото на месеца, трябва да се говее в течение на три дни, за да сме уверени, че сме говели в деветия и десетия ден
(Тасу’а’ и Ашура)”.
/ал-Мугни ли Ибн Кудама, част 3 – aс-Сиям – Сиям Ашура/. ...
Ако човек не знае кога е започнал месец Мухаррам, но иска да бъде уверен, че говее на десетия ден, той е длъжен да предположи, че месец Зу ал-Хиджжа е бил тридесет 30 дни – съгласно приетото правило – и трябва да говее в деветия и десетия ден
(тогава, ако Зу ал-Хиджжа е бил двадесет и девет 29 дни, той може да е уверен, че е говял Taсу'а' и Ашура).
Но отчитайки, че говеенето през Ашура е желателно (мустехаб), а не е задължително (ваджиб), на хората не е предписано да гледат луната за новия месец Мухаррам, както те са длъжни да правят в случая с настъпването на месец Рамадан и Шаввал.
Имам Ахмед е казал:
“Ако съществува съмнение по повод началото на месеца, трябва да се говее в течение на три дни, за да сме уверени, че сме говели в деветия и десетия ден
(Тасу’а’ и Ашура)”.
/ал-Мугни ли Ибн Кудама, част 3 – aс-Сиям – Сиям Ашура/. ...
Ако човек не знае кога е започнал месец Мухаррам, но иска да бъде уверен, че говее на десетия ден, той е длъжен да предположи, че месец Зу ал-Хиджжа е бил тридесет 30 дни – съгласно приетото правило – и трябва да говее в деветия и десетия ден
(тогава, ако Зу ал-Хиджжа е бил двадесет и девет 29 дни, той може да е уверен, че е говял Taсу'а' и Ашура).
Но отчитайки, че говеенето през Ашура е желателно (мустехаб), а не е задължително (ваджиб), на хората не е предписано да гледат луната за новия месец Мухаррам, както те са длъжни да правят в случая с настъпването на месец Рамадан и Шаввал.
Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид
Кога се пада денят Ашура?
Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
“Ашура и Тасу’а’ – са две разтегнати названия
[гласните са разтегнати], както е написано в книгите по арабски език. ...
Нашите сподвижници са казали:
”Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, и Тасу’а’ – това е деветия ден.
Такова е нашето мнение, и мнението на повечето от учените.
Такова е ясното значение на хадисите и това което ние разбираме от общата формулировка.
Това и обичайното разбиране на учени по арабския език.”
(ал-Маджмуа)
Ашура е ислямско название, което не е било известно във времената на невежеството джахилия.
(Кашшааф ал-Китаб, част 2, Саум Мухаррам).
Ибн Кудама рахимеху Аллах, е казал:
“Ашура – това е десетият ден на месец Мухаррам.
Това е мнение на Саид Ибн ал-Мусейиб и ал-Хасан. Именно, за това е предал Ибн Аббас, казвайки: ” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се говее в деня Ашура, десетия ден от месец Мухаррам”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който е определил хадиса като достоверен хасан сахих/.
Мустехаб е (поощрява се) говеенето на Тасу’а’ (
деветият ден) и Ашура (десетият ден)
Предадено е, че Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:
”Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е говял в деня Ашура, и повелил да се говее през този ден, хората му казали:
„О, Пратенико на Аллах!
Това ден, който се чества от юдеите и християните. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Ако доживея до следващата година иншаАллах, ние ще говеем и през Тасу’а’ - деветия ден.
Но се случило така, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал този свят преди да настъпи следващата година.”
/Този хадис е сведен от Муслим 1916/
Имам аш-Шафий, неговите съратници, и Ахмед и Исхак и други са предали:
„Да се говее в деветия и десетия ден е мустехаб (поощрява се), тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял в десетия ден и е имал намерение да говее в деветия ден.
На това основание може да се каже, че съществуват различни степени на говеене в деня Ашура, като най-малката от тях е говеенето само през десетия ден и по-добрата да се говее и през деветия ден. Колкото повече се говее през месец Мухаррам, е толкова по-добре и за предпочитане.
Причината и мъдростта на въпроса, защо когато се говее на деветия ден Тасу’а’ е мустехаб (поощрява се)
Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
”Учените - наши сподвижници и други – са споменали няколко причини, за поощряване на говеенето в деветия ден Тасу’а’:
1. Зад това стои намерението да се отличаваме от юдеите, които почитат само десетия ден.
2. Намерението се състои в това да се добави друг ден към Ашура.
То е сродно на забраната да се говее само в петък, както е споменато от ал-Хаттаби и другите.
3. За безопасност, и за да се удостовери, че се говее през десетия ден, в случай, че съществува някаква грешка в наблюдението на луната за началото на месец Мухаррам, и деветия ден фактически се явява десети.”
Най-сериозната причина – това е да се отличаваме от хората на Книгата.
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах е казал: ”Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е забранил подражание на хората от Книгата в много хадиси, като например неговите слова по отношение на Ашура:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”
/ал-Фатава ал-Кубра, част 6, Садд аз-Зараа’и’ ал-Муфдийя иля ал-Махаарим/.
Ибн Хаджар радияллаху анху, е казал в своя коментар към хадиса:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”:
“Това, което той салляллаху алейхи ве селлем, е разбирал под говеене в деветия ден, вероятно е било, не това, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще се ограничи само с този ден, но би го добавил към десетия, или като предпазна мярка, за отличаване от юдеите и християните, което е най-вероятно.
Това е което можем да разберем от няколкото съобщения, предадени от Муслим.”
(Фатх, 4/245).
Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
“Ашура и Тасу’а’ – са две разтегнати названия
[гласните са разтегнати], както е написано в книгите по арабски език. ...
Нашите сподвижници са казали:
”Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, и Тасу’а’ – това е деветия ден.
Такова е нашето мнение, и мнението на повечето от учените.
Такова е ясното значение на хадисите и това което ние разбираме от общата формулировка.
Това и обичайното разбиране на учени по арабския език.”
(ал-Маджмуа)
Ашура е ислямско название, което не е било известно във времената на невежеството джахилия.
(Кашшааф ал-Китаб, част 2, Саум Мухаррам).
Ибн Кудама рахимеху Аллах, е казал:
“Ашура – това е десетият ден на месец Мухаррам.
Това е мнение на Саид Ибн ал-Мусейиб и ал-Хасан. Именно, за това е предал Ибн Аббас, казвайки: ” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е повелил да се говее в деня Ашура, десетия ден от месец Мухаррам”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който е определил хадиса като достоверен хасан сахих/.
Мустехаб е (поощрява се) говеенето на Тасу’а’ (
деветият ден) и Ашура (десетият ден)
Предадено е, че Абдуллах Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:
”Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е говял в деня Ашура, и повелил да се говее през този ден, хората му казали:
„О, Пратенико на Аллах!
Това ден, който се чества от юдеите и християните. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: Ако доживея до следващата година иншаАллах, ние ще говеем и през Тасу’а’ - деветия ден.
Но се случило така, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, напуснал този свят преди да настъпи следващата година.”
/Този хадис е сведен от Муслим 1916/
Имам аш-Шафий, неговите съратници, и Ахмед и Исхак и други са предали:
„Да се говее в деветия и десетия ден е мустехаб (поощрява се), тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е говял в десетия ден и е имал намерение да говее в деветия ден.
На това основание може да се каже, че съществуват различни степени на говеене в деня Ашура, като най-малката от тях е говеенето само през десетия ден и по-добрата да се говее и през деветия ден. Колкото повече се говее през месец Мухаррам, е толкова по-добре и за предпочитане.
Причината и мъдростта на въпроса, защо когато се говее на деветия ден Тасу’а’ е мустехаб (поощрява се)
Имам ан-Навави рахимеху Аллах е казал:
”Учените - наши сподвижници и други – са споменали няколко причини, за поощряване на говеенето в деветия ден Тасу’а’:
1. Зад това стои намерението да се отличаваме от юдеите, които почитат само десетия ден.
2. Намерението се състои в това да се добави друг ден към Ашура.
То е сродно на забраната да се говее само в петък, както е споменато от ал-Хаттаби и другите.
3. За безопасност, и за да се удостовери, че се говее през десетия ден, в случай, че съществува някаква грешка в наблюдението на луната за началото на месец Мухаррам, и деветия ден фактически се явява десети.”
Най-сериозната причина – това е да се отличаваме от хората на Книгата.
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах е казал: ”Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е забранил подражание на хората от Книгата в много хадиси, като например неговите слова по отношение на Ашура:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”
/ал-Фатава ал-Кубра, част 6, Садд аз-Зараа’и’ ал-Муфдийя иля ал-Махаарим/.
Ибн Хаджар радияллаху анху, е казал в своя коментар към хадиса:
“Ако доживея до следващата година, непременно ще говея в деветия ден.”:
“Това, което той салляллаху алейхи ве селлем, е разбирал под говеене в деветия ден, вероятно е било, не това, че той салляллаху алейхи ве селлем, ще се ограничи само с този ден, но би го добавил към десетия, или като предпазна мярка, за отличаване от юдеите и християните, което е най-вероятно.
Това е което можем да разберем от няколкото съобщения, предадени от Муслим.”
(Фатх, 4/245).
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Говейте десетия ден от месец Мухаррам и се различавайте от евреите, като говеете и един ден след това или и един ден преди това.”
Предаден от Ахмед
„Говейте десетия ден от месец Мухаррам и се различавайте от евреите, като говеете и един ден след това или и един ден преди това.”
Предаден от Ахмед
Пратеникът на Аллах ( с.а.с.) е казал:
“Годината е дванадесет месеца.
От тях четири са свещени.
Три са последователни-зул кайда, зул хиджа и мухаррам.
Раджаб е самостоятелен между Джумада и Шабан.”
/Бухари./
“Годината е дванадесет месеца.
От тях четири са свещени.
Три са последователни-зул кайда, зул хиджа и мухаррам.
Раджаб е самостоятелен между Джумада и Шабан.”
/Бухари./
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Говейте десетия ден от месец Мухаррам и се различавайте от евреите, като говеете и един ден след това или и един ден преди това.”
Предаден от Ахмед
„Говейте десетия ден от месец Мухаррам и се различавайте от евреите, като говеете и един ден след това или и един ден преди това.”
Предаден от Ахмед
Ибн Абас предава:
„Когато пророкът (с.а.с.) пристигнал в Медина, видял как евреите постят на деня Ашура.
След това казал:
„Какъв е този ден, който изкарвате в пости?“
Те (евреите) казали:...
„Това е един велик ден, на който Аллах спаси Муса и народа му, и удави фараона и народа му.
Затова Муса постел на този ден от благодарност, така че и ние постим на него.“
Пророкът (с.а.с.) казал:
„Ние имаме по-голямо право на Муса и сме му по-близки от вас.“
След това пратеникът на Аллах (с.а.с.) постел на този ден и казвал, да се пости на него.“
(Предадено от Муслим)
„Когато пророкът (с.а.с.) пристигнал в Медина, видял как евреите постят на деня Ашура.
След това казал:
„Какъв е този ден, който изкарвате в пости?“
Те (евреите) казали:...
„Това е един велик ден, на който Аллах спаси Муса и народа му, и удави фараона и народа му.
Затова Муса постел на този ден от благодарност, така че и ние постим на него.“
Пророкът (с.а.с.) казал:
„Ние имаме по-голямо право на Муса и сме му по-близки от вас.“
След това пратеникът на Аллах (с.а.с.) постел на този ден и казвал, да се пости на него.“
(Предадено от Муслим)
Пратеникът на Аллах(с.а.с.) е казал:
“В денят Ашура са говели Пратениците , затова и вие говейте.
”/Бекий бин Мехлед./
“В денят Ашура са говели Пратениците , затова и вие говейте.
”/Бекий бин Мехлед./
--------------
Ибн Аббас (р.а) казва:
“Не съм забелязал Пратеника (с.а.с) да говее ден и да съблюдава ползата от превъзходството му спрямо останалите дни, както на деня Ашура и месец Рамадан.
”/Муслимч:2657/
“Не съм забелязал Пратеника (с.а.с) да говее ден и да съблюдава ползата от превъзходството му спрямо останалите дни, както на деня Ашура и месец Рамадан.
”/Муслимч:2657/
--------------
Абу Хурайра предава:
Един мъж дошъл при пророка (с.а.с.) и казал:
„Кой пост е най-добър след постът през рамадан?“
Той (с.а.с.) казал:
„Постът през месеца на Аллах, който наричате Мухарам.“
(Предадено от Абу Дауд)
Един мъж дошъл при пророка (с.а.с.) и казал:
„Кой пост е най-добър след постът през рамадан?“
Той (с.а.с.) казал:
„Постът през месеца на Аллах, който наричате Мухарам.“
(Предадено от Абу Дауд)
--------------------
Пратеникът на Аллах(с.а.с.) е казал:
“В денят Ашура са говели Пратениците , затова и вие говейте.
”/Бекий бин Мехлед./
“В денят Ашура са говели Пратениците , затова и вие говейте.
”/Бекий бин Мехлед./
---------------
Пратеникът на Аллах(с.а.с.) е казал:
“ Говейте ден преди Ашура или ден след него.”
/Ахмед./
“ Говейте ден преди Ашура или ден след него.”
/Ахмед./
----------------
