Шейх Ахмед Дидад е роден през 1918 г. в Индия. През 1927 г. се преселва заедно с баща си в Южна Африка. Там той работи като продавач в магазин за хранителни стоки. През 1959 г. започва да се занимава с призив към Исляма. Създава центъра “Ес-Селям” в гр. Дирбан, Южна Африка. В началото на петдесетте години издава първата си книга, озаглавена “Какво казва Библията за Мухаммед”. По-късно написва и една от най-добрите си книги “Дали Библията е слово на Аллах”. Всичките му – около двайсет книги – са преведени на арабски, английски и много други езици. Повечето от тях са свързани с метода на призив към Исляма. През 1986 г. получава награда от крал Фейсал, от името на участващите в Международната Ислямска Конференция. Женен е и има четири деца.
Нека Аллах да бъде доволен от него и всички нас. Ахмед Дидад разказва следното: “Приеха ме на работа в магазин близо до едно от най-големите мисионерски училища. Всеки ден учениците от училището идваха да пазаруват в магазина. Когато разбраха, че съм мюсюлманин започнаха да ми се подиграват. Говореха за Исляма и за много неща, свързани с него, за които като мюсюлманин не бях чувал дотогава. Задаваха ми въпроси, на които не можех да отговоря, като например: “Знаеш ли, че Мухаммед бил женен за много жени?” Аз като мюсюлманин не знаех за това. “Знаеш ли, че Мухаммед е разпространил вярата си с меч?” Аз и това не бях чувал. “Знаеш ли, че той преписал Корана от евреите и християните, като променил някои неща, които той решил за правилни?” Аз мълчах.
Като начало беше доста трудно да слушам тези неща, нали все пак бях мюсюлманин! Какво можех да направя? Как можех да отвърна на техните въпроси? Как, като нямах никаква представа и знание за това, което говореха те? Трябваше ли да напусна работа, за да спася вярата си в тези тежки дни, когато доста трудно се намираше работа за нас, мюсюлманите!
През един почивен ден отидох в една книжарница, в която продаваха стари и евтини книги. Започнах да ровя в купчината пред мен и да търся подходяща за четене книга. Не след дълго очите ми се спряха върху едри и проядени от буболечките букви “Изхарул хак” – това бе заглавието на книгата, която вече държах в ръцете си. Беше доста стара, отпечатана в Индия през 1915 г., три години преди да се родя.
Тази книга промени живота ми и може би, ако не я бях намерил, не бих ви разказвал днес нито за Християнството и Юдаизма, нито пък за Исляма. Ето така започна всичко преди петдесет години.
Нека Аллах да бъде доволен от него и всички нас. Ахмед Дидад разказва следното: “Приеха ме на работа в магазин близо до едно от най-големите мисионерски училища. Всеки ден учениците от училището идваха да пазаруват в магазина. Когато разбраха, че съм мюсюлманин започнаха да ми се подиграват. Говореха за Исляма и за много неща, свързани с него, за които като мюсюлманин не бях чувал дотогава. Задаваха ми въпроси, на които не можех да отговоря, като например: “Знаеш ли, че Мухаммед бил женен за много жени?” Аз като мюсюлманин не знаех за това. “Знаеш ли, че Мухаммед е разпространил вярата си с меч?” Аз и това не бях чувал. “Знаеш ли, че той преписал Корана от евреите и християните, като променил някои неща, които той решил за правилни?” Аз мълчах.
Като начало беше доста трудно да слушам тези неща, нали все пак бях мюсюлманин! Какво можех да направя? Как можех да отвърна на техните въпроси? Как, като нямах никаква представа и знание за това, което говореха те? Трябваше ли да напусна работа, за да спася вярата си в тези тежки дни, когато доста трудно се намираше работа за нас, мюсюлманите!
През един почивен ден отидох в една книжарница, в която продаваха стари и евтини книги. Започнах да ровя в купчината пред мен и да търся подходяща за четене книга. Не след дълго очите ми се спряха върху едри и проядени от буболечките букви “Изхарул хак” – това бе заглавието на книгата, която вече държах в ръцете си. Беше доста стара, отпечатана в Индия през 1915 г., три години преди да се родя.
Тази книга промени живота ми и може би, ако не я бях намерил, не бих ви разказвал днес нито за Християнството и Юдаизма, нито пък за Исляма. Ето така започна всичко преди петдесет години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар