След прекратяването на бойкота срещу мюсюлманите, борбата между Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и езичниците продължава. Това е борба между доброто и злото, достойнството и мерзостта, истината и лъжата. Защо курайшитите не приемат Исляма? Нека чуем причините, които изтъква д-р М. Хусейн Хейкел в книгата си „Животът на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)" Основно причините са следните:
Те се страхуват от равноправие, страхуват се от конкуренцията и равносметката в Съдния ден. Дали годините, през които Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) призовава към Исляма са достатъчни, за да премахнат коравосърдечието и да разтопят консерватизма към остарелите неща? Те са възможност единствено за подбраните личности и за онези, които винаги чувстват в себе си нуждата да достигнат зрелостта. „Дали годините обаче са достатъчни, за да отстранят закоравялостта на сърцата и чувството за съхранение на вече овехтялото? Това е дял единствено на избраните и на онези сред тях, които се намират в една постоянна потребност за усъвършенстване. Те претеглят истините, в които вярват и отхвърлят фалшивото и безполезното, което се опитва да се примеси с истината. Техните сърца и умове са под постоянно напрежение. Поемат всяко ново, разтопяват го, пречистват го, изхвърлят утайката и взимат онова, което се получава в името на доброто, истината и красотата. Те търсят великата истина във всяко нещо, навсякъде и във всеки език. Те са винаги малко, тъй като са подбрана кост от всеки народ и епоха. Пред погледите им се откроява дълбока вражда между тях и богатите, притежаващи влияние й власт, защото вторите винаги се страхуват от всяко ново, опасявайки се, че то ще засегне и опропасти богатствата, влиянието и властта им. Това е така, понеже те не познават друга истина в живота, освен властта и материалната облага. За тях духовните ценности не съществуват, за тях съществува само материалното. Ако едно нещо е в услуга за увеличаване на богатствата и затвърждаването на властта им, за тях то е истината. Но ако не служи на интересите им или хвърля сянка на съмнение, за тях това е фалшивото. Ето защо, за богатия благодеянието представлява онова, което увеличава богатството му. Но ако го лишава от състоянието му, той не зачита благодеянието. Пак според тях религията е истина, ако служи на страстите им, ако ги прави средство за душата, е лъжа, дори ако ги подчинява и унижава в имет на тези страсти!... Влиятелните и властващите в това отношение не се различават от богатите. Когато всички те срещнат нещо ново, от което да се плашат те им противопоставят масите сред, които си изкарват хляба и започват атака срещу онези, които предлагат новото. Използват обикновените хора за лични облаги в името на прогнилата им и загубила своята душевност свята система като твърдят, че те съживяват свещените души на своите идоли. Повечето от тълпата им помага, защото преди всичко те мислят за хляба си. Истината не може да остане в четирите стени на един Храм, колкото и да е красив този храм. Но тълпата не може да проумее това. Откъде да знае, че истината трябва да е на свобода, че трябва да подхранва и завладява сърцата, че сърцето не може да живее, ако вярата в него е умряла, че никоя система не ще може да й се противопостави и никоя мощ не ще може да я събори? Как може да се очаква да повярват тези, които скитат през нощите тайно един от друг, за да слушат Корана? Защото Коранът намира делата им за лоши и ги упреква. Според Корана, един слепец по нищо не се различава от богатия и високопоставения. Достойнството и уважението се придобиват не с богатство, а със сърдечна чистота." Коранът казва на хората така: „Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият.“ ( Худжурат:1З).
Най-достоен от хората е онзи, който най-добре и най-чисто изпълнява задълженията си, и е далеч от всякакви злини. Друга мярка освен тази няма. Ислямът носи абсолютното равенство. Курайшитите много се страхуват от това равенство. Богатият, бедният, господарят, робът – всички са раби на Аллах. Видните курайшити по никакъв начин не могат да приемат принципа на равенство. Те се срамуваха да бъдат наред с някого от народа. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Арабина по нищо не превъзхожда неарабина." Езичниците се обявяват за врагове на Исляма, защото не приемат този принцип на равенство. Затова, че днес на земята е актуална идеята за равенство трябва да се почита Исляма. Ебу Суфян и други като него не могат да се разделят с религията на предците си, може би не толкова защото вярват, че тя е истината, а за да продължат живота, който им осигурява богатство и високопоставеност. За да не го загубят, са готови да се бият.
Те се страхуват от равноправие, страхуват се от конкуренцията и равносметката в Съдния ден. Дали годините, през които Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) призовава към Исляма са достатъчни, за да премахнат коравосърдечието и да разтопят консерватизма към остарелите неща? Те са възможност единствено за подбраните личности и за онези, които винаги чувстват в себе си нуждата да достигнат зрелостта. „Дали годините обаче са достатъчни, за да отстранят закоравялостта на сърцата и чувството за съхранение на вече овехтялото? Това е дял единствено на избраните и на онези сред тях, които се намират в една постоянна потребност за усъвършенстване. Те претеглят истините, в които вярват и отхвърлят фалшивото и безполезното, което се опитва да се примеси с истината. Техните сърца и умове са под постоянно напрежение. Поемат всяко ново, разтопяват го, пречистват го, изхвърлят утайката и взимат онова, което се получава в името на доброто, истината и красотата. Те търсят великата истина във всяко нещо, навсякъде и във всеки език. Те са винаги малко, тъй като са подбрана кост от всеки народ и епоха. Пред погледите им се откроява дълбока вражда между тях и богатите, притежаващи влияние й власт, защото вторите винаги се страхуват от всяко ново, опасявайки се, че то ще засегне и опропасти богатствата, влиянието и властта им. Това е така, понеже те не познават друга истина в живота, освен властта и материалната облага. За тях духовните ценности не съществуват, за тях съществува само материалното. Ако едно нещо е в услуга за увеличаване на богатствата и затвърждаването на властта им, за тях то е истината. Но ако не служи на интересите им или хвърля сянка на съмнение, за тях това е фалшивото. Ето защо, за богатия благодеянието представлява онова, което увеличава богатството му. Но ако го лишава от състоянието му, той не зачита благодеянието. Пак според тях религията е истина, ако служи на страстите им, ако ги прави средство за душата, е лъжа, дори ако ги подчинява и унижава в имет на тези страсти!... Влиятелните и властващите в това отношение не се различават от богатите. Когато всички те срещнат нещо ново, от което да се плашат те им противопоставят масите сред, които си изкарват хляба и започват атака срещу онези, които предлагат новото. Използват обикновените хора за лични облаги в името на прогнилата им и загубила своята душевност свята система като твърдят, че те съживяват свещените души на своите идоли. Повечето от тълпата им помага, защото преди всичко те мислят за хляба си. Истината не може да остане в четирите стени на един Храм, колкото и да е красив този храм. Но тълпата не може да проумее това. Откъде да знае, че истината трябва да е на свобода, че трябва да подхранва и завладява сърцата, че сърцето не може да живее, ако вярата в него е умряла, че никоя система не ще може да й се противопостави и никоя мощ не ще може да я събори? Как може да се очаква да повярват тези, които скитат през нощите тайно един от друг, за да слушат Корана? Защото Коранът намира делата им за лоши и ги упреква. Според Корана, един слепец по нищо не се различава от богатия и високопоставения. Достойнството и уважението се придобиват не с богатство, а със сърдечна чистота." Коранът казва на хората така: „Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият.“ ( Худжурат:1З).
Най-достоен от хората е онзи, който най-добре и най-чисто изпълнява задълженията си, и е далеч от всякакви злини. Друга мярка освен тази няма. Ислямът носи абсолютното равенство. Курайшитите много се страхуват от това равенство. Богатият, бедният, господарят, робът – всички са раби на Аллах. Видните курайшити по никакъв начин не могат да приемат принципа на равенство. Те се срамуваха да бъдат наред с някого от народа. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Арабина по нищо не превъзхожда неарабина." Езичниците се обявяват за врагове на Исляма, защото не приемат този принцип на равенство. Затова, че днес на земята е актуална идеята за равенство трябва да се почита Исляма. Ебу Суфян и други като него не могат да се разделят с религията на предците си, може би не толкова защото вярват, че тя е истината, а за да продължат живота, който им осигурява богатство и високопоставеност. За да не го загубят, са готови да се бият.
Няма коментари:
Публикуване на коментар