През време на живота си вие въобще не се поколебавате да полагате усилия, за да постигнете нещата, които желаете.
Спомнете си за студентския си живот например.
Може би това, което е останало в съзнанието ви от този период, са изпитите, на които често сте се явявали.
Най-важният измежду тях е кандидатстудентският ви изпит.
Повечето млади хора определят този изпит като повратната точка на живота им.
Те си мислят, че този изпит, който продължава само няколко часа, ще определи цялото им бъдеще.
Поради тази причина се подготвят в продължение на години, прекарват безсънни нощи, стоят настрана от множество социални дейности и отдават цялото си внимание само на уроците си.
Единствената им цел е да влязат в желания от тях университет. За да постигнат тази си цел, те проявяват голямо търпение и решителност.
От друга страна пък човек, чиято най-голяма цел в живота е да притежава хубава къща, първо трябва да се сдобие с необходимите материални средства.
Такива хора работят ден и нощ, за да намерят добра работа и да подобрят своето състояние, като полагат големи усилия, за да спечелят колкото е възможно повече пари.
Единствено след дълги години работа и себеотдайност този човек ще има възможността да си купи къщата, която иска.
Наред с всичко това, ако човек също така има и амбиция да се сдобие например с богатство, уважение в обществото, слава и някаква кариера, то за да ги постигне, той трябва да работи усилено и да бъде готов да се сблъсква с известни трудности.
Но все пак примерите, които виждате, са временни блага, които човек може да спечели само в рамките на краткия си земен живот.
И всички тези блага изчезват със смъртта или могат да бъдат отнети внезапно, докато човек е още жив.
Така например един младеж, който години наред безспирно се е подготвял, за да се представи успешно на изпитния ден, може да претърпи катастрофа и да умре, без дори да се е явил на този изпит.
Или пък придобитата в резултат на дългогодишен труд къща може да изгори и по този начин да бъдат унищожени за секунди усилията и трудът на човек.
Всички блага, които хората искат да придобият в земния живот, са временни.
Но наред с тях съществува един истински живот, който е изпълнен с безгранични прелести и безмерни блага.
Това е настъпващият след смъртта задгробен живот.
“Земният живот” е само едно временно място за изпитание, където хората биват подлагани на изпитание, преди да достигнат до вечния отвъден живот...
Земята е едно място за изпитание
Аллах Аззе ве Джелле е сътворил хората с някаква цел.
И тази цел е съобщена в Корана така:
Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.
(Сура Зарийат, 56)
Пред човека, който е сътворен само за да служи на Аллах Аззе ве Джелле, има един кратък живот от средно шестдесет – седемдесет години.
И този живот, точно като пясъчен часовник, постоянно изтича; човекът живее в едно постоянно обратно броене към отвъдния живот.
Времето безусловно унищожава всеки и всичко, и хората претърпяват една огромна загуба, като се привързват към този временен свят.
Защото земният живот е много кратък в сравнение с безкрайния отвъден живот.
В един от айятите тази истина е разкрита така:
… земният живот пред отвъдния е само [кратко] наслаждение. (
Сура Раад, 26)
Съвсем очевидно е, че целта на сътворението на човека, който е притежаващо знание, съвест и благоразумие същество, не е да се задоволява от временните блага на краткия земен живот, който е изпълнен с недостатъци.
Човекът бива постоянно изпитван и неговата цел е да спечели вечните прелести на отвъдния живот.
Човекът ще бъде изпитан с добро и зло
На земята човек може да се сблъска с всякакъв вид неприятности.
Моментите, в които човек изпитва притеснение и затруднение, могат да настъпят, когато той най-малко ги очаква.
И могат да обхванат един дълъг период от време.
Например един богат човек може да обеднее, може да се провали в област, в която преди винаги е успявал, може да загуби любим човек или да се разболее, или да осакатее...
Но всички тези неща служат като изпитание за човека. Важното тук е хората да живеят според морала, на който ни учи Коранът, през цялото време да призовават Аллах Аззе ве Джелле, да му благодарят за положението си и да осъзнаят, че всяко нещо е благоприятно за тях.
От друга страна пък, друг човек може да живее в изобилие и богатство и да се радва на множество блага.
При тази ситуация човек също трябва да прояви одобрения от Аллах Аззе ве Джелле морал, да се обръща към Аллах Аззе ве Джелле при всяко свое действие и да бъде изключително внимателен при спазването на неговите заповеди и съвети.
Тъй като богатството може да стане причина човек да се увлече по временните прелести на този свят и да забрави за отвъдния живот.
Но един вярващ човек, независимо сред какви несметни богатства се намира, никога не се отнася с неблагодарност към Аллаха.
Коранът разкрива изпитанията, с които човек ще се сблъска на този свят, и поведението, което трябва да има, така:
И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете.
И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват:
“Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Аллах.
Те са напътените.
(Сура Бакара, 155-157)
Да размениш земния живот с този в отвъдното
На този свят съществуват множество прелестни и привлекателни неща, които могат да въздействат върху хората и да ги объркат.
Тези, които отричат съществуването на отвъден живот, още от деня на своето раждане изпадат в страстния стремеж да притежават тези неща, които им изглеждат толкова привлекателни.
Аллах Аззе ве Джелле обяснява в Корана за тези прелести така:
Разкрасена е за хората любовта към страстите към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите.
Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах Аззе ве Джелле.
(Сура Ал-Имран, 14)
Страстите на хората към този живот могат да приемат различна форма.
Но постигането на тези желания само по себе си не им носи никаква изгода, защото земният живот е много кратък и временен.
Истината за земния живот, към който хората са се привързали толкова страстно, е описана в сура Кахф чрез следната аналогия:
И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват.
Аллах Аззе ве Джелле за всяко нещо има сила. Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Аллах и са най-доброто за надежда.
(Сура Кахф, 45-46)
Всички видове украшения на този свят: богатство, красота, къщи, бижута, длъжности, слава и кариера, не са нищо друго освен краткотрайни увлечения и удоволствия. С течение на времето всички те неминуемо ще изчезнат.
Но голяма част от хората не могат да осъзнаят временния им характер и пропиляват цялото си време по тях.
Някои хора постоянно се опитват да се сдобият с вещи, други да получат уважение, а трети пък да постигнат успех в професията си.
По-голямата част от хората са толкова страстно привързани към тези неща, че напълно забравят за вечният живот в отвъдното, с който ще се срещнат след смъртта си.
Те гледат на смъртта като на небитие и затова никога не си и помислят да се подготвят за този живот.
Вярващите обаче приветстват идеята за напускането на този свят след смъртта с радост и вълнение.
Те се надяват да получат възнаграждение от Аллаха за извършените в този свят добри дела във вечния живот в отвъдното.
Те живеят с радостта и вълнението от това да се надяват да достигнат до вечния прекрасен и изпълнен с удоволствия рай. Аллах Аззе ве Джелле ги благовестява с едно голямо възнаграждение.
Това е разкрито в Корана по следния начин:
Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им...,
за да е техен Раят Негово истинно обещание, дадено в Тората, Евангелието и Корана.
А кой е по-верен в своето обещание от Аллах?
Радвайте се на размяната, която направихте с Него!
Това е великото спасение.
(Сура Тауба, 111)
Смирение пред съдбата
В атмосферата на изпитанието, което съставя този свят, е скрита една важна тайна.
Вярващите, които я съзнават, се отнасят към трудностите, с които се сблъскват, с голям ентусиазъм, радост и търпение.
В ядрото на тази тайна лежи истината за “съдбата”.
Всеки вярващ знае, че Аллах Аззе ве Джелле е сътворил всичко върху една съдба, и каквото и да му се случи, то става единствено по Божията воля.
Ето как в Корана ни е съобщено за този факт:
У Него са ключовете на неведомото.
Не ги знае никой друг освен Него.
Той знае какво е на сушата и в морето;
не пада и лист дори, без Той да знае;
и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга.
(Сура Анам, 59)
Човекът може да бъде разглеждан като същество, което живее подчинено на времето и гледащо на събитията само от гледна точка на настоящето.
Тъй като няма знание за бъдещето, той не винаги е способен да забележи дългосрочната мъдрост, красота и смисъл на събитията, с които се сблъсква.
Но Аллах Аззе ве Джелле, който е сътворил времето, вижда и знае живота на всички зависими от времето същества “отвъд времето”.
Това, с което в момента се занимаваме, е съдбата. Значението на съдба е фактът, че Аллах Аззе ве Джелле знае всяко едно събитие от миналото и бъдещето в един единствен момент.
С други думи, “събития, чийто краен резултат е неизвестен”, са просто неизвестни за нас.
Аллах Аззе ве Джелле е напълно осведомен за всички събития, за които ние не сме, едновременно с тяхното минало и бъдеще.
Поради тази причина началото и краят на изпитанието, на което хората са подложени на този свят, вече са известни.
От гледна точка на Аллах Аззе ве Джелле миналото, настоящето и бъдещето са едно.
Те вече са приключили.
Ние обаче научаваме за тези събития само когато настъпи времето и ги изживеем.
Това “знание за съдбата” е наистина велико знание и е нещо, което онези, които отричат Аллах Аззе ве Джелле, не осъзнават.
Това е знание, посредством което вярващите проявяват голямо търпение в лицето на трудностите и изпитанията на този свят.
Знаейки, че всичко, което им се случва, им е писано, те живеят в спокойствие и сигурност.
Както е разкрито в Корана:
Никоя беда не идва без позволението на Аллах.
А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му.
Аллах всяко нещо знае.
(Сура Тагабун, 11)
Да наблюдаваш събитията от гледна точка на бъдещето
Няма значение колко големи са трудностите и проблемите, с които човек се сблъсква, в действителност всички те са временни.
Така например, човек може да бъде обвинен в престъпление, за което е невинен, и да бъде третиран несправедливо.
Но непременно ще дойде време, когато истината ще излезе наяве. Дори краят на несправедливото отношение, на което е подложен потърпевшият, да не настъпи в този свят, то всички виновници за това със сигурност ще получат заслуженото в съдния ден.
По същия начин човек, който е станал жертва на неправдата, може да очаква голяма награда за търпението, което е показал в лицето на тази ситуация.
Нещо повече, в Корана Аллах Аззе ве Джелле ни съобщава, че с всяка трудност ще създаде и леснина.
С трудността има и леснина.
Да, с трудността има и леснина.
(Сура Инширах, 5-6)
Всеки вярващ човек има доверие в безпределната Божия справедливост, той очаква след времената на трудности да настъпят лесни времена и никога не изпада в отчаяние поради ситуацията, в която е изпаднал.
Той никога не забравя, че за трудностите, с които се сблъсква, ще бъде възнаграден по най-добрия начин както на земята, така и в отвъдното.
Що се отнася до това как нещата ще се развият, той също така много добре знае, че не е в състояние нито да промени, нито да избегне или спре предстоящите събития.
Всички трудности, с които се сблъсква, са средство, чрез което той може да се обучава, да задълбочи своята вяра, да подобри своите морални ценности и да издигне своето място в рая.
Ние не трябва да забравяме, че това е душевно състояние, което човек може да достигне единствено ако искрено вярва в Аллах Аззе ве Джелле и напълно се е подчинил на съдбата си.
От друга страна пък хората, които са отдалечени от вярата поради това, че са отказали да се подчинят на съдбата, биват обладани от отчаяние, страх, вълнения и смятат, че няма изход.
Тъй като нямат очаквания за отвъдното, те прекарват целия си живот в тревога и безпокойство.
Положението на тези хора е обяснено в един айят по следния начин:
И когото Аллах Аззе ве Джелле поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето.
Така Аллах Аззе ве Джелле отрежда скверността за онези, които не вярват. (Сура Анам, 125)
Това състояние на тревога, описано в айята, се дължи на това, че тези хора не са се подчинили на съдбата, която Аллах Аззе ве Джелле им е отредил, и по този начин се самоизмъчват.
Фактът, че съдбата на човек е в ръцете на Аллаха, който е безкрайно мъдър и могъщ и който управлява всичко, в действителност е огромно благо за човека.
Хората със слаба или липсваща вяра обаче не знаят колко ценно е това благо.
Поради тази причина те отказват да се смирят пред съдбата си и по този начин осъждат себе си на живот, изпълнен с постоянни притеснения и трудности.
В действителност тази ситуация е едно от наказанията на този свят за това, че човек е отказал да се остави в ръцете на Аллаха.
В един от айятите това е разкрито така:
Аллах не угнетява хората с нищо, а хората сами себе си угнетяват.
(Сура Юнус, 44)
Заключение
В момента всички хора бързо се доближават към момента на своята смърт.
Днес най-младият и най-старият човек са на еднакво разстояние от смъртта.
Това е така, защото никой не знае кога и как ще умре.
Колкото смъртта е близка до един възрастен човек, който я очаква в леглото си, толкова е и до един младеж, който върви по улицата.
Възможно е, когато след няколко минути този младеж пресече от едната страна на другата, да претърпи злополука, която да сложи край на земния му живот.
С една дума, всеки човек е много близко до смъртта.
Близостта до смъртта показва на човек колко незначим е земният живот:
човекът е задължен за краткото време, което му е дадено на земята, да се сдобие с възможно най-много ползи по отношение на отвъдния живот.
за вярващите хора земята е една “странстваща търговска къща и изграден за кратко време на пътя пазар”.
Ето така тук човек може да извърши една много изгодна търговия и в отвъдния живот да се наслаждава вечно на всички възнаграждения, които е спечелил от земния си живот.
Това, което остава на един разумен човек, е да послуша гласа на съвестта си и да не забравя, че Аллах Аззе ве Джелле го подлага на изпитание.
Аллах Аззе ве Джелле е изпратил на хората като напътствие в земния живот Корана и им е дал за пример пророците и праведните вярващи.
Пред каквато и трудност да се изправи човек, който се е обърнал искрено към Аллах Аззе ве Джеллеа, винаги ще намери пред себе си и лекота, и ще постигне избавление.
С една дума, това е една от най-големите тайни на този свят на изпитание и той винаги ще завърши с изгода за вярващите.
Оттук нататък единственото нещо, което трябва да направи човек, който е повярвал, е да стане зрител на съдбата си и да вземе за пример възвишения морал, който е разкрит в айятите.
В Корана положението на хората, които, каквото и да се случи, остават верни на Аллах Аззе ве Джелле и с търпение и решителност са сe насочили към отвъдния живот, е възвестено по следния начин:
И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах Аззе ве Джеллеа,и не проявяваха слабост, и не се огъваха.
Аллах Аззе ве Джелле обича търпеливите.
Думите им бяха само да кажат:
“О Аллахи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!”
И въздаде им Аллах Аззе ве Джелле наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния.
Аллах Аззе ве Джелле обича благодетелните.
(Сура Ал-Имран, 146-148)
