сряда, 25 март 2015 г.
Любов
Обичта е нещото от което взимаме сладост и се привързваме към него, но тази привързаност ако стане по силна, то тогава обичта се превръща в любов. Когато изпитваме любов към нещо или някого, то човек е способен да изразходва всичко каквото притежава за тази любов. Да хвърлим един поглед в миналото случката със Зулейха. Тя от любовта, която изпитваше към Хз. Юсуф алейхи селям бе доволна и раздеда всичкото богатство, което имаше, а то бе седемдесет камили със скъпоценни камани.
Тя изразходва, всичкото си имуществота за любовта си към Юсуф алейхи селям. Така изразходваше богатството си, че ако някой каже: „ Аз днес видях Юсуф”, то тя му подаряваше едно колие и го правеше богат и по този начи си изразходи цялото богатство. За нея не остана нищо. Поради силната любов, която изпитваше към Юсуф, то тя забрави за всичко друго около нея. Дори когато си вдигнеше главата към небето, тя виждаше, че на звездите е изписано името на Юсуф.
Предава се че когато Хз. Зулейха е повярвала, се омъжила за Юсуф, но започнала да живее отделено от него. За да прави ибадет е отишла на осамотени места в които е оставала на саме с Великият Аллах.
Тя каза на Юсуф алейхи селям: „ О, Юсуф! Аз те обичах преди да опозная Великият Аллах. Когато Го опознах, то обичта ми към Него не остави място в сърцето ми за обич към другиго. Аз не искам нищо друго освен Неговата обич.” Тя казваше това, докато Юсуф алейхи селям не каза следното: „ Аллах ми заповяда и ми каза, че от теб ще имам два сина и те ще бъдат от Неговите пратеници.” Тогава Зулейха каза: „ След като това ти е заповядал Аллах и мен е сторил да стана причина затова, то тогава трябва да се подчиняваме на заповедите на Аллах.”
Предава се в приказката за Лейла и Меджнун, че Меджнун попитал Лейла: „ Как се казваш?” а тя му казала: „ Казвам се Лейла.” Един ден казали на Меджнун, че Лейла е умряла, а той им казал: „ Лейла е в моето сърце и тя неможе да умре, защото тя е моя.”
Един ден Меджнун отишал при къщата на Лейла и гледал към небето. Сам на себе си каза: „ О, Меджнун! Гледай към стените на къщата на Лейла, може би там ще я видиш.” Тогава Меджнун си отговаря: „ Аз се задоволявам да гледам звездите, на които сянката им пада върху къщата на Лейла.”
Предава се че Халлахдж – и Мансур бил затворен в затвора за 15 дни. Имам Шибли Аллах да е доволен от него отишал при Мансур и го попитал: „ О, Мансур! Какво е любов?” А той му казал: „ Не дей ме питай днес. Попитай ме утре.” На следващият ден го извадили от затвора. Разпространили че ще го убият. В това време Имам Шибли минавал по – край него и Менсур му казал: „ О, Шибли! Началото на любовта е горене, а краят й е умиране!”
Истинската любов има три признака:
1 – Да предпочиташ думите на този, в който си влюбен пре думите на всички останали.
2 – Да предпочиташ да бъдеш с този, в който си влюбен от колкото с другите.
3 – Да предпочетеш задоволството на този, в който си влюбен пред задоволството на останалите.
В Мунтеха се казва: „ Любовта разкъсва пердетата и разрива тайните.”
Предава се че един човек се миел в река Фърат. В това време този човек слуша друг да чете знамението от Корана: „ Отделете днес о, вие престъпниц.” (сура Ясин:..) тогава започнал да трепери и падайки във водата се удавил.
Джунейд Багдади е казал: „ Тсаввуф това е да се изоставят желанията на душата.”
Който твърди, че притежава три неща и не се пречисти от други три, то той е от лъжците.
1 – Твърди че получава удоволствие от споменаването на Аллах, но обича земята.
2 – Казва, че обича искренността в делата си, но обича хората да го хвалят.
3 – Твърди, че обича Аллах, но не се отказва от желанията на душата си.
Тези неща ако се намират в някой човек, то той е от лъжците.
В едно предание любимият ни пратеник Мухаммед (с.а.с.) повелява: „ Такова време ще дойде върху общността ми, че ще обичат пет неща и ще забравят пет неща.
1 – Обичайки земята и земния живот ще забравят за Съдния Ден.
2 – Обичайки имуществото ще забравят за равносметката.
3 – Обичайки творенията, ще забравят Твореца.
4 – Обичайки греховете, ще забравят за покаянието.
5 – Обичайки дворците, ще забравят гробовете.
Мансур бин Аммар наставлявайки един младеж му каза:
„ Ей, младеж! Да не те измами младостта ти. Имаше много младежи, които отлагаха покаянието за по – късно, мислейки върху изпълнението на мечтите и целите си, и не се сещаха за смъртта. Те винаги казваха следното: „ Аз утре или други ден ще се разкая за греховете. Но ангелът на смърта ги посети в момент, в който те не се бяха покаяли и се озоваха в техните гробове. Това е гроб, в който нито богатството, нито прислугата, нито детето, нито майката, нито бащата могат да ти помогнат. Великият Аллах повелява в Корана: „ в Деня, когато нито богатството, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” (Сура Поетите : знамение 88 – 89)
О, Господи мой! Моля Те отреди ми да се покая преди да ме е настигнала смъртта! Събодини от невежеството, невниманието и неверието, в което се намираме. Амин
От свойствата на вярващият е: от ден на ден, от час на час се разкайва и иска прошка за греховете, които е извършил. Доволен е на бигатство, което му е достатъчно да продължи живота си с него и не е зает с натрупването на богатство. Занимава се с неща, които ще му донесът полза на Съдния Ден. Служи и се подчинява на повелите на Аллах с искренноет.
Имам Газали: Разкритието на сърцата
Превод: М. Шукри ХАЙРУШ
Тя изразходва, всичкото си имуществота за любовта си към Юсуф алейхи селям. Така изразходваше богатството си, че ако някой каже: „ Аз днес видях Юсуф”, то тя му подаряваше едно колие и го правеше богат и по този начи си изразходи цялото богатство. За нея не остана нищо. Поради силната любов, която изпитваше към Юсуф, то тя забрави за всичко друго около нея. Дори когато си вдигнеше главата към небето, тя виждаше, че на звездите е изписано името на Юсуф.
Предава се че когато Хз. Зулейха е повярвала, се омъжила за Юсуф, но започнала да живее отделено от него. За да прави ибадет е отишла на осамотени места в които е оставала на саме с Великият Аллах.
Тя каза на Юсуф алейхи селям: „ О, Юсуф! Аз те обичах преди да опозная Великият Аллах. Когато Го опознах, то обичта ми към Него не остави място в сърцето ми за обич към другиго. Аз не искам нищо друго освен Неговата обич.” Тя казваше това, докато Юсуф алейхи селям не каза следното: „ Аллах ми заповяда и ми каза, че от теб ще имам два сина и те ще бъдат от Неговите пратеници.” Тогава Зулейха каза: „ След като това ти е заповядал Аллах и мен е сторил да стана причина затова, то тогава трябва да се подчиняваме на заповедите на Аллах.”
Предава се в приказката за Лейла и Меджнун, че Меджнун попитал Лейла: „ Как се казваш?” а тя му казала: „ Казвам се Лейла.” Един ден казали на Меджнун, че Лейла е умряла, а той им казал: „ Лейла е в моето сърце и тя неможе да умре, защото тя е моя.”
Един ден Меджнун отишал при къщата на Лейла и гледал към небето. Сам на себе си каза: „ О, Меджнун! Гледай към стените на къщата на Лейла, може би там ще я видиш.” Тогава Меджнун си отговаря: „ Аз се задоволявам да гледам звездите, на които сянката им пада върху къщата на Лейла.”
Предава се че Халлахдж – и Мансур бил затворен в затвора за 15 дни. Имам Шибли Аллах да е доволен от него отишал при Мансур и го попитал: „ О, Мансур! Какво е любов?” А той му казал: „ Не дей ме питай днес. Попитай ме утре.” На следващият ден го извадили от затвора. Разпространили че ще го убият. В това време Имам Шибли минавал по – край него и Менсур му казал: „ О, Шибли! Началото на любовта е горене, а краят й е умиране!”
Истинската любов има три признака:
1 – Да предпочиташ думите на този, в който си влюбен пре думите на всички останали.
2 – Да предпочиташ да бъдеш с този, в който си влюбен от колкото с другите.
3 – Да предпочетеш задоволството на този, в който си влюбен пред задоволството на останалите.
В Мунтеха се казва: „ Любовта разкъсва пердетата и разрива тайните.”
Предава се че един човек се миел в река Фърат. В това време този човек слуша друг да чете знамението от Корана: „ Отделете днес о, вие престъпниц.” (сура Ясин:..) тогава започнал да трепери и падайки във водата се удавил.
Джунейд Багдади е казал: „ Тсаввуф това е да се изоставят желанията на душата.”
Който твърди, че притежава три неща и не се пречисти от други три, то той е от лъжците.
1 – Твърди че получава удоволствие от споменаването на Аллах, но обича земята.
2 – Казва, че обича искренността в делата си, но обича хората да го хвалят.
3 – Твърди, че обича Аллах, но не се отказва от желанията на душата си.
Тези неща ако се намират в някой човек, то той е от лъжците.
В едно предание любимият ни пратеник Мухаммед (с.а.с.) повелява: „ Такова време ще дойде върху общността ми, че ще обичат пет неща и ще забравят пет неща.
1 – Обичайки земята и земния живот ще забравят за Съдния Ден.
2 – Обичайки имуществото ще забравят за равносметката.
3 – Обичайки творенията, ще забравят Твореца.
4 – Обичайки греховете, ще забравят за покаянието.
5 – Обичайки дворците, ще забравят гробовете.
Мансур бин Аммар наставлявайки един младеж му каза:
„ Ей, младеж! Да не те измами младостта ти. Имаше много младежи, които отлагаха покаянието за по – късно, мислейки върху изпълнението на мечтите и целите си, и не се сещаха за смъртта. Те винаги казваха следното: „ Аз утре или други ден ще се разкая за греховете. Но ангелът на смърта ги посети в момент, в който те не се бяха покаяли и се озоваха в техните гробове. Това е гроб, в който нито богатството, нито прислугата, нито детето, нито майката, нито бащата могат да ти помогнат. Великият Аллах повелява в Корана: „ в Деня, когато нито богатството, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” (Сура Поетите : знамение 88 – 89)
О, Господи мой! Моля Те отреди ми да се покая преди да ме е настигнала смъртта! Събодини от невежеството, невниманието и неверието, в което се намираме. Амин
От свойствата на вярващият е: от ден на ден, от час на час се разкайва и иска прошка за греховете, които е извършил. Доволен е на бигатство, което му е достатъчно да продължи живота си с него и не е зает с натрупването на богатство. Занимава се с неща, които ще му донесът полза на Съдния Ден. Служи и се подчинява на повелите на Аллах с искренноет.
Имам Газали: Разкритието на сърцата
Превод: М. Шукри ХАЙРУШ
Защо е създаден човек?
От съществуването на човечеството един въпрос е турмозел хората, а той е: „ Защо е създаден човек?” виждаме, че искайки или не, човек се ражда, израства, живее и умира и въпреки това човек живее така всякаш никога няма да умре. Постоянно мисли за земния живот как да натрупа повече и повече богатство, имот хубави коли, жени и тн. и за жалост тези мисли не му дават възможността да помисли поне за миг за смърта и вечния живот след нея. Наистина смърта е неизбежна. Рано или късно тя ще ни посети всички. Ако погледнем около себе си ще видим, че преди нас е имало милиони, а може би и милиарди хора, които са живели по местата, където и днес ние живеем. И те някога са били живи хора като нас, и те някога са гледали телевизия, както и ние правим днес. И те са ставали сутрин рано, измивали са лицата си, закусвалиса, отивалиса на работа или на училище, на кратко казано и те са правели всичко това, което и ние правим днес.
И тези хора някога са имали близки, които са обичали, известни личности на които са били почитатели. Имали са собствени жилища, автомобили и фактури, които трябвало да платят.
Също така и те са чествали специални дни и празници, но всички теи неща са останали тук на земята без да могат да ги вземат със себе си, а взеха с тях единствено книгите с техните дела. Както повелява Божият Пратеник:
" Когато умре един човек до гроба му го следват три неща:
1 – Богатството, което е придобил
2 – Семейството му, блиските, приятелите и съседите му
3 – Книгата с неговите дела
Първите две т.е. богатствотои семейството му се връщат и остават на земята, а последното т.е. книгата с делата му я взема със себе си."
Тези хора, които са погребани в гробището не са си и помисляли, че както са се родили, така и един ден ще настъпи тяхната смърт.
Господ повелява: " Всяка душа ще вкуси смърта. После при Нас ще бъдете върнати"
От това знамение разбираме: „Да не се захласваме по земния живот, защотото рано или късно всеки ще го напусне т.е. ще умре. Никой не се е родил за да живее вечно на земята. Дори и на едно малко дете да кажем, че ние ще живеем вечно, то би ни се исмяло в лицето, защотото дори и малките деца значт, че един ден ще настъпи момента на нашата смърт. Затова ние трябва да положим усилия не да спасим земния живот а да спасим нашата вяра, а спасението на вярата става, като служим на онзи, Който ни е съворил. Защото накрая пеи Него е нашето завръщане. Ако сме се стараели да опазим земния живот и за сметка на това сме изгуили вярата си, то на Съдния Ден ние ще сме от губещите, но ако сме се стараели да спасим вярата вместо земния живто, то тогава ще сме от печелившите на Съдния Ден. Преди всичко ние трябва да помислим много добре с какво бихме искали да се завърнем при нашият Създател т.е. да ли ще пренебрегнем вярата си заради благата на земния живот или ще пренебрегнем благата на земния живот за да спасим вярата си?
Човек трябва да си направи сам равносметка на делата си, преди да му бъде направена, защото независимо колко години ще живеем все пак живота е кратък. Смърта не отбира млад – стар идва тя един ден или нощ.
Също така Господ ни известява защо ни е създал като казва: " Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. "
И тези хора някога са имали близки, които са обичали, известни личности на които са били почитатели. Имали са собствени жилища, автомобили и фактури, които трябвало да платят.
Също така и те са чествали специални дни и празници, но всички теи неща са останали тук на земята без да могат да ги вземат със себе си, а взеха с тях единствено книгите с техните дела. Както повелява Божият Пратеник:
" Когато умре един човек до гроба му го следват три неща:
1 – Богатството, което е придобил
2 – Семейството му, блиските, приятелите и съседите му
3 – Книгата с неговите дела
Първите две т.е. богатствотои семейството му се връщат и остават на земята, а последното т.е. книгата с делата му я взема със себе си."
Тези хора, които са погребани в гробището не са си и помисляли, че както са се родили, така и един ден ще настъпи тяхната смърт.
Господ повелява: " Всяка душа ще вкуси смърта. После при Нас ще бъдете върнати"
От това знамение разбираме: „Да не се захласваме по земния живот, защотото рано или късно всеки ще го напусне т.е. ще умре. Никой не се е родил за да живее вечно на земята. Дори и на едно малко дете да кажем, че ние ще живеем вечно, то би ни се исмяло в лицето, защотото дори и малките деца значт, че един ден ще настъпи момента на нашата смърт. Затова ние трябва да положим усилия не да спасим земния живот а да спасим нашата вяра, а спасението на вярата става, като служим на онзи, Който ни е съворил. Защото накрая пеи Него е нашето завръщане. Ако сме се стараели да опазим земния живот и за сметка на това сме изгуили вярата си, то на Съдния Ден ние ще сме от губещите, но ако сме се стараели да спасим вярата вместо земния живто, то тогава ще сме от печелившите на Съдния Ден. Преди всичко ние трябва да помислим много добре с какво бихме искали да се завърнем при нашият Създател т.е. да ли ще пренебрегнем вярата си заради благата на земния живот или ще пренебрегнем благата на земния живот за да спасим вярата си?
Човек трябва да си направи сам равносметка на делата си, преди да му бъде направена, защото независимо колко години ще живеем все пак живота е кратък. Смърта не отбира млад – стар идва тя един ден или нощ.
Също така Господ ни известява защо ни е създал като казва: " Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. "
Човек до като не промени себе си, Господ не ще го промени!
Един човек като завършил университета, в който учел се завърнал обратно в страната си. Той още до като бил в университета мислел върхо една голяма негова мечта, а тя била как можел да подобри света да стане по – добър. Мислел как хората могат да започнат да живеят в разбирателство без проблеми и войни по между им. И така след като се прибрал в родната си страна и започнал да се опита да осъществи мечтата си. Така минавали дните, месеците и годините. Изминали пет години и този човек вижда, че сам неможе да промени света. Тогава той се замислил какво може да направи по – въпроса за да осъществи мечтата си? И така мислейки се сетил, че ако той промени своята страна и тя стане по – добра и в нея всички живеят в мир и разбирателство, независимо от различните етноси на населението, то останалите държави по – света ще я вземат за пример и по – този начин света ще се подобри. Така този човек започнал да работи за своята страна и да я направи по – добра. Изминали още 5 години и този човек разбира, че не е по силите му сам да стори страната си по – добра. Тогава без да се отчайва се сеща, че ако областа в която живее се поправи, то другите области от страната му ще я вземат за пример и те ще се поправят и по – този начин цялата държава ще се поправи и другите сържава взимайки я за пример ще се поправят и така целият свят ще се поправи. Така минали още пет години и той разбира, че неможе сам да поправи дори областа в която живее, но не губи надежда и продължава напред. След това се опитва да поправи селото в което живеел. Като си мислел, че ако селото му се поправи и стане по – добро, то всичко ще го вземат за пример и всички ще се поправят и по този начин ще се поправи и света, но след десет годишен труд разбира, че дори и собственото село не може да го поправи, а какво остава за целия свят. Но въпреки всички несполуки до тук, този човек не загубил надежда и си казал, ако моето семейство стане по – добро, то другите ще го вземат за пример и по този начин ще се поправи цялото село, община, облас, държава и целия свят. И така след десет годишни усилия да поправи семейството си отново разбира, че и това неможе да направи сам. Чак когато паднал на пред смъртното легло той разбира, че за да поправ всички, от семейството си и всички останали, то той най – напред трябва да започне от себе си. Относно това Господ повелява: „ Аллах не променя хората, докато те не променят себе си.”
Сърцето
Трудно е да се каже, кой от органите на човешкото тяло е най – важният. Виждаме, че всички органи са създадени с точно определена цел. Напримерно очите, за да виждаме, ушите, зада слушаме, кракта за да ходим, ръцете за да ги използваме за каквото са ни нужни и тн. но някой от органи са по – специални от другите, като например сърцето. Човек ако изгуби очите си, то дори и в тъмнина, той може да живее, а ако загуби слуха си, то дори и да не чува какво говорят другите около него може да живее, но човек ако изгуби сърцето си, то човек умира. достатъчно е човек да погледно собственото си тяло и може да разбере за благодатта, с която го е дарил Господ. Някои от хората казват без никакво съмнение, сърцето е най – важният оргън за човешкото тяло. Сърцето ако е здраво, то и тялото е здраво, но сърцето ако е болно, то и цялото тяло е болно. Съце на Арабски е Калб, което означава и нещо променливо. Да наистина ако погледнем сърцата си, то ще видим как те се прометян за отрицателен интервал от времето. Сега обичаме едно, но след можеби секунда вече го мразим. Днес сред хората има много и най – различни болети. За повечето от тях има лек, но за някои няма. Защо ли? Да кажем, че човек незнае къде да го търси . Днес в сърцата на хората има много и най – различни болест, за чието излекуване е невъжна лекарска намеса. Човек за да ги излекува, най – напред трябва да ги открие, а след това и да потърси сам лек за тях. Откриването на тези болести става единствено, човек като разкрие сам сърцето си. А разкритието на сърцето става, човек запознавайки се с религията изпратен от Господ на хората. Защото Господ е този, който сътворява всяко нещо и знае всичко. Господ изпращайки словото си на Неговите Пратеници, а те цитирайки го на хората, ни се отваря една голяма врата за един щастлив живот, както на земният свят така и в отвъдният.
Сърцето е много важно, защото Господ не гледа хората по тяхната вънщност или богатство, а ги гледа единствено по – техните съра и ги възнаграждавя спрямо тях. Затова е необходимо всеки човек да разкрие сам сърцето си и да му даде нужните лекарства. Именно това е целта на тази група, човек да разкрие сърцето си и да опознае по – добре себе си
Сърцето е много важно, защото Господ не гледа хората по тяхната вънщност или богатство, а ги гледа единствено по – техните съра и ги възнаграждавя спрямо тях. Затова е необходимо всеки човек да разкрие сам сърцето си и да му даде нужните лекарства. Именно това е целта на тази група, човек да разкрие сърцето си и да опознае по – добре себе си
Богобоязливостта
Когато едно нещо често се повтаря в Корана, то това е важно и ние трябва да му обърнем внимание и да го приложим в живота си. Защото това нещо, ако не е толкова важно, то Аллах Теаля нямаше да го повторя толкова често. Ако сме обърнали внимание на много места в Корана Аллах Теаля повелява:
يأيها الذين ءامنوا اتقوا الله...
(آل عمران:102)
" О, вярващи, бойте се от Аллах!..."
(Али имран:102)
В друго знамение Аллах повелява:
يأيها الذين ءامنو ا اتقوا الله ولتنظرنفس ماقدمت لغد واتقوا الله إن الله خبير بما تعملون
(الحشر:1
" О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за утре! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. "
(Хашр:1
( тук искам да поясня, че под израза " Утре " се има предвид Денят на въскресението. Защото според Аллах земния живот е само като единствен ден. Също така, както за нас на този свят има утрешен ден, така и без съмнение ще има и Ден на въскресението. Ние трябва да сме готови за този тежък ден. Защото тогава ще се гледат нашите дела, които сме извършили на земния. За да бъдем от печелившите в този ден, то ние трябва да правим колкото се може повече и повече добри дела т.е. дела от които Аллах Теаля ще остане доволен. Защото каквото изпратим за Съдния ден, то това и ще намерим. Ако изпратим добрини, ще намерим добрини, а ако изпратим злини, то ще намерим злини. В едино предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Земния живот е нивата за отвъдния."
Повелята " Бойте се от Аллах! " се повтаря в знамението, за да се подчертае необходимостта от послушание пред повелите на Всевищния Аллах)
На Съдния ден всеки един орган от тялото на човек ще говори пред Аллах какво е вършел. Също така и земята, небесата, ангелите и те ще свидетелстват пред Аллах Теаля или в полза на човек или против човек.
Когато бъде повикан човек, който е живял и умрял като неверник, то земята ще каже следното за него:
" О, Аллах! този човек върху мен съдружаваше с Теб, пиеше от забраненото, ядеше от забраненото, правеше прелюбодеяние."
Тогава този човек не ще се зарадва на тези думи.
А когато бъде извикан човек, който е живял и умрял като мюсюлманин земята ще каже за него:
" О, Аллах! Този човек върху мен отслужваше молитвата намаз, правеше поклонението Хадж, даваше милостиня (садака), бореше се за разпространението на религията."
Тогава този човек ще се зарадва на тези думи.
Един от Ислямските учени е казал:
" Вярващ е онзи, който с всичките си органи се страхува от Аллах Теаля."
А ученият Ебул' Лейс ес- Семерканди е казал:
" Богобоязливостта има садъм признака."
1 – Езика: Човек, който се страхува от Аллах Теаля предпазва езика си от говоренето на лъжа, защото в едино предание Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
Веднъж запитали Пратеника (с.а.с.): " О, Пратенико на Аллах, един мюсюлманин можели да се подмами и да открадне?"
- " Да, това е възможно."
- " А един мюсюлманин можели да се подмами и да направи прелюбодеяние?"
- " Да, и това е възможно."
- " А един мюсюлманин може ли да излъже?"
- " Не! Един мюсюлманин никога не лъже."
В друго предание се повелява:
" Който лъже, то той не е от нас."
Одумването на хората (Гъябет*): Одумването на хората е един от големите грехове. В Корана Аллах Теаля определя гъябета, като месото на мъртвия ни брат. От носно гъябета в Корана Аллах Теаля повелява:
"О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не зословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. "
(Худжурат: 12)
Също така и в много от преданията си Пратеника (с.а.с.) е споменавал за гъябета. В един от тях Пратеника (с.а.с.) повелява;
" По времето на Пратеника (с.а.с.) две жени говеели. През деня както си говеели по едно време много силно огладнели. Толкова силно огладнели, че вече не са могли да издържат, даже щели да умрат от глад. Тогава сахабите* попитали Пратеника каква е причината за толкова силно огладняване на тези две жени? Пратеника (с.а.с.) изпратил един съд на тези жени и им каза да повърнат в него. Тези две жени повърнали пърчета меси и тукощо изпита кръв в съда. Тогава хората се зачудили за това нещо, а Пратеника (с.а.с.) им казал: ' Тези жени са заговели с хелял* храна, с която Аллах Теаля ги е дарил, но след това са яли харам* неща т.е. те са правели гъябет."
От този хадис разбираме още една тема, а тя е че заради гъябета говеенето идва много тежко на хората. Затова тези две жени стигнали до положение да умрат. Същото е и с положението на другите грехове. Ако не искаме говеенето да бъде трудност за нас, то ние трябва да се предпазваме от извършването на грехове, както по време на говеенето, така и през останалото време. От тук се разбира, че този който одумва хората наистина яде от месото на мъртвия си брат. Пратеника (с.а.с.) виждайки някои хора им е казвал;
" Почистете си мястото между зъбите." А те му казвали: " Днес ние не сме яли месо." А Пратеника им казваше: " На еди кой си месото му стои междо зъбите ви."
От този хадис става ясно, че тези хора са одумвали дадения човек.
Веднъж един човек запитал Пратеника (с.а.с.) :
" О, Пратенико на Аллах, какво е гъябет?" А Пратеника (с.а.с.) му отговорил: " Това е да говориш зад гърба на хората неща, които те няма да харесат ако ги чуят." Тогава този човек попитал отново: " Ами тези неща ако са истина?" Тогава Пратеника (с.а.с.) казал: " Да, ако са истина, то това е гъябета, а ако са лъжа, то тогава това е набеждение (ифтира*)."
Празни приказки: Богобоязливият стои далече от говоренето на неща, които няма да му донесът нито полза нито вреда т.е. от праните приказки. Защото в едино предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Който вярва в Аллах и в Съдния ден или да каже нещо добро или да замълчи."
Богобоязливия човек се стреми да занимава езика си, колкото се може повече и повече да споменава Аллах, с четенето на Коран, отправянето на благослов към Пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) и научаването на някоя наука.
2 – Очите. Богобоязливия човек не гледа към забранените неща. Неговите очи са затворени пред забраненото. В едино предание Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
" Който си напълни очите със забраненото на този свят, то в отвъдния Аллах ще му ги напълни с огън."
( тук искам да поясня, че човек си пълни очите със забраненото като гледа в него. Тук може да се зададе и следния въпрос: " Мюсюлмани, които живеят извън ислямските държави, те на където и да погледнат са обгърнати със забраненото. Как те могат да предпазят погледа си?' Наистина добър въпрос. Първият поглед е случаен и Аллах няма да ни дири сметка за него, но когато повторим да погледнем към забраненото, то тогава Аллах Теаля ще ни дири сметка.")
Богобоязливия гледа на този свят, не като нещо сладко и вечно, а се стара е да си извади поука и да укрепи вярат си.
3 – Сърцето. В сърцето на богобоязливия няма място за завист и омраза към другите. Той винаги, когато може да помогне на другите го прави. В един хадис Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Както огъня изгаря дърветата, по същия начин и завистта онищожава добрите дела."
Зависта е като една болест в сърцето. Човек за да може да си пречисти сърцето от зависта, трябва да наблегне върху извършването на колкото се мойе повече и повече добри дела, да споменава Аллах Теаля и да чете повече Коран.
4 – Стомаха. Богобоязливия се предпазва от яденето на забраненото. Защото това е от големите грехове. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
" Когато влезне залък от забраненото в нечий стомах, то всички меляйкета, които са на земята и небесата проклинат този човек до като този залък стои в стомаха му и през това време ако умре този човек, то той отива директно в Джехеннема*."
Затова богобоязливия преди да започне да яде от храната, той проучава нейния произход, ако е от позвоеното, той яде от нея, а ако е от забраненото, той не я докосва, а ако се съмнява в нея, също я оставя без да яде от нея. Защото в един хадис Хз.* Мухаммед (с.а.с.) повелява:
" Оставете това, което ви кара да се съмнявате и правете колкот се може повече от онова, което не ви кара да се съмнявате."
В друго предание се повелява:
" Оставете това, в което се съмнявате. Който изостави съмнителните неща, то той си пречиства религията."
5 – Ръцете Този, който се страхува от Аллах не си протяга ръцете към забраненото. Той винаги ги протяга към позволеното.
6 – Краката Този, който се страхува от Аллах винаги се отправя към места, от които Аллах Теаля е доволен от тях. Той не отправя дори и крачка към места, които Аллах Теаля ги проклина.
7 – Делата. Богобоязливия се старае да върши само добри дела. А ако допусне някоя грешка поради незнание или невнимание, то той се надява на опрощението на Аллах и се разкайва за допуснатата грешка.
Вярващите трябва да живеят между богобоязливостта и надеждата т.е. страхувайки се от Аллах да се предпазват от извършването на грехове и ако допуснат по невнимание или незнание някоя грешка да се надяват на опрощението на Аллах Теаля. В Корана Аллах повелява:
" О,вярващи. Не губете надежда за милостта на Аллах"
На края искам да спомена няколко примера относно богобоязливоста. Пророка Мухаммед (с.а.с.) повелява;
" Главата на мъдростта е богобоязливостта."
Хазрети Ибни Омар радиаллаху анхума много плачеше. Толкова много плачеше, че достигна до положение, плачейки да не може да вижда с очите от сълзите си. Когато някой го видеше в това положение, Хазрети Ибни Омар му казваше:
" Защо се чудиш, че плача. Дори и слънцето плаче от страх пред Аллах." А понякога Хазрети Ибни Омар казваше: " Дори и луната плаче от страх пред Аллах."
Един ден Пратеника (с.а.с.) минал край един младеж, който чел Коран. Този младеж като достигнал до знамението:
فاذا انشقت السماء فكانت وردة كالدهان
(الرحمن:37)
" И когато небето се разцепи, и стане червено като разтопено масло..."
(Рахман:37)
Космите на този младеж настръхнали и плачейки се задъхваше и си казваше: " Ах! Когато се разцепи небето на съдния ден какво ли ще е положението ми?..."
А Пратеника му казал:
" От твоето плачене дори и меляйкетата започнаха да плачат."
Един от хората, които живеели в Медина(енсарите*) след като отслужи нощната молитва (техеджут намаз) започна да плаче и отправи следната дуа към Аллах Теаля:
" Търся обежище при Аллах от огъня на джехеннема."
На сутринта Пророка (с.а.с.) му казал:
" Ти дори и меляйкетата* разплака."
Абдуллах ибни Реваха радиаллаху анх беше един от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.). Един ден Абдуллах бин Реваха започна да плаче. Жена му го видяла и тя започнала да плаче. Тогава Абдуллах бин Реваха я попитал:" Ти защо плачеш?" Тя му отговорила:" Ти за каквото плачеш, то и аз плача за същото." Тогава Абдуллах бин Реваха казал:" Аз плача, защото всеки ще мине над джехеннема, но незнам дали аз ще оспея да мина без да влезна в него или ще остана за вечно там."
Зураре бин Евфа рахметуллахи алейх отслужаше молитвата намаз в дйамията:
فاذا نقرفي الناقور* فذلك يومئذ يوم عسير
(المدثر:8-9)
" И когато се протръби с Рога, тогава този Ден ще е тежък Ден,"
(Мудасир:8-9)
Като стигна до тези знамения на момента припад и почина. Хората го откара ли в дома му.
Хазрети Хулейд рахметуллахи алейх веднъж отслужвеше молитвата намаз.
كل نفس ذائقة الموت...
( العنكبوت:57)
" Всяка душа ще вкуси смърта..."
(Анкебут:57)
Когато достигна да това знамение той започна да го повтаря многократно. След малко се чул един глас от единия крй на къщата му, който му казал:
" Още колко време ще повтаряш това знамение? От твоето повтаряне вече четири джина умряха."
Един друг човек написъл следното. Той е чел Корана:
" После ( рабите ) ще бъдат върнати при Аллах, техния истински Господар."
(Анам:62)
Когато стигнал до това знамение направил една мъчителна въздишка и починал.
Има още много подобни примери като тези, но аз мисля, че споменатите горе са достатъчно.
Хазрети Шибли рахметуллахи алейх казва:
" Винаги, когато се страхувам от Аллах ми се отворя една врата за поука, която врата до сега не ми се беше отваряла."
В едино Свещенно предание се повелява:
" Аллах Теаля повелява:" Аз няма да дам на рабите си два боязъна и две спокойства. Ако на земята остане като неверник (т.е. иска спокойствие) Аз ще го изплаша на Съдния ден. Ако се страхува от Мен на земята, то Аз ще му отредя спокойствие на Съдния ден."
Яхия бин Муаз рахметуллахи алейх казва:
" Горкият човек, както се страхува за препитанието си, по същия начин ако се страхуваше от Аллах, то ще влезне директно в Рая (Дженнета*)."
Ебу Сулейман Дарани рахметуллахи алейх казва:
" Ако богобоязливостта излезне от едно сърце, то това сърце става лошо, мръсно и непречистено." В едно от преданията си Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Дори колкото главата на муха ако излезне сълза от едно око за ради страх от Аллах и тази сълза се стече по лицето, то това лице Аллах го прави забранено за Ада (джехеннема*)."
В друго предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Сърце на мюсюлманин, което трепти от страх към Аллах, както падат листата на дърветата по същия начин се пречистват греховете на този човек."
Накрая искам да завърша с думите на Пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.) с които повелява:
" Човек, който плаче от страх към Аллах е толково трудно да влезне в джехеннема, колкото е трудно да се върне млякото в гърдата."
يأيها الذين ءامنوا اتقوا الله...
(آل عمران:102)
" О, вярващи, бойте се от Аллах!..."
(Али имран:102)
В друго знамение Аллах повелява:
يأيها الذين ءامنو ا اتقوا الله ولتنظرنفس ماقدمت لغد واتقوا الله إن الله خبير بما تعملون
(الحشر:1
" О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за утре! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. "
(Хашр:1
( тук искам да поясня, че под израза " Утре " се има предвид Денят на въскресението. Защото според Аллах земния живот е само като единствен ден. Също така, както за нас на този свят има утрешен ден, така и без съмнение ще има и Ден на въскресението. Ние трябва да сме готови за този тежък ден. Защото тогава ще се гледат нашите дела, които сме извършили на земния. За да бъдем от печелившите в този ден, то ние трябва да правим колкото се може повече и повече добри дела т.е. дела от които Аллах Теаля ще остане доволен. Защото каквото изпратим за Съдния ден, то това и ще намерим. Ако изпратим добрини, ще намерим добрини, а ако изпратим злини, то ще намерим злини. В едино предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Земния живот е нивата за отвъдния."
Повелята " Бойте се от Аллах! " се повтаря в знамението, за да се подчертае необходимостта от послушание пред повелите на Всевищния Аллах)
На Съдния ден всеки един орган от тялото на човек ще говори пред Аллах какво е вършел. Също така и земята, небесата, ангелите и те ще свидетелстват пред Аллах Теаля или в полза на човек или против човек.
Когато бъде повикан човек, който е живял и умрял като неверник, то земята ще каже следното за него:
" О, Аллах! този човек върху мен съдружаваше с Теб, пиеше от забраненото, ядеше от забраненото, правеше прелюбодеяние."
Тогава този човек не ще се зарадва на тези думи.
А когато бъде извикан човек, който е живял и умрял като мюсюлманин земята ще каже за него:
" О, Аллах! Този човек върху мен отслужваше молитвата намаз, правеше поклонението Хадж, даваше милостиня (садака), бореше се за разпространението на религията."
Тогава този човек ще се зарадва на тези думи.
Един от Ислямските учени е казал:
" Вярващ е онзи, който с всичките си органи се страхува от Аллах Теаля."
А ученият Ебул' Лейс ес- Семерканди е казал:
" Богобоязливостта има садъм признака."
1 – Езика: Човек, който се страхува от Аллах Теаля предпазва езика си от говоренето на лъжа, защото в едино предание Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
Веднъж запитали Пратеника (с.а.с.): " О, Пратенико на Аллах, един мюсюлманин можели да се подмами и да открадне?"
- " Да, това е възможно."
- " А един мюсюлманин можели да се подмами и да направи прелюбодеяние?"
- " Да, и това е възможно."
- " А един мюсюлманин може ли да излъже?"
- " Не! Един мюсюлманин никога не лъже."
В друго предание се повелява:
" Който лъже, то той не е от нас."
Одумването на хората (Гъябет*): Одумването на хората е един от големите грехове. В Корана Аллах Теаля определя гъябета, като месото на мъртвия ни брат. От носно гъябета в Корана Аллах Теаля повелява:
"О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не зословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. "
(Худжурат: 12)
Също така и в много от преданията си Пратеника (с.а.с.) е споменавал за гъябета. В един от тях Пратеника (с.а.с.) повелява;
" По времето на Пратеника (с.а.с.) две жени говеели. През деня както си говеели по едно време много силно огладнели. Толкова силно огладнели, че вече не са могли да издържат, даже щели да умрат от глад. Тогава сахабите* попитали Пратеника каква е причината за толкова силно огладняване на тези две жени? Пратеника (с.а.с.) изпратил един съд на тези жени и им каза да повърнат в него. Тези две жени повърнали пърчета меси и тукощо изпита кръв в съда. Тогава хората се зачудили за това нещо, а Пратеника (с.а.с.) им казал: ' Тези жени са заговели с хелял* храна, с която Аллах Теаля ги е дарил, но след това са яли харам* неща т.е. те са правели гъябет."
От този хадис разбираме още една тема, а тя е че заради гъябета говеенето идва много тежко на хората. Затова тези две жени стигнали до положение да умрат. Същото е и с положението на другите грехове. Ако не искаме говеенето да бъде трудност за нас, то ние трябва да се предпазваме от извършването на грехове, както по време на говеенето, така и през останалото време. От тук се разбира, че този който одумва хората наистина яде от месото на мъртвия си брат. Пратеника (с.а.с.) виждайки някои хора им е казвал;
" Почистете си мястото между зъбите." А те му казвали: " Днес ние не сме яли месо." А Пратеника им казваше: " На еди кой си месото му стои междо зъбите ви."
От този хадис става ясно, че тези хора са одумвали дадения човек.
Веднъж един човек запитал Пратеника (с.а.с.) :
" О, Пратенико на Аллах, какво е гъябет?" А Пратеника (с.а.с.) му отговорил: " Това е да говориш зад гърба на хората неща, които те няма да харесат ако ги чуят." Тогава този човек попитал отново: " Ами тези неща ако са истина?" Тогава Пратеника (с.а.с.) казал: " Да, ако са истина, то това е гъябета, а ако са лъжа, то тогава това е набеждение (ифтира*)."
Празни приказки: Богобоязливият стои далече от говоренето на неща, които няма да му донесът нито полза нито вреда т.е. от праните приказки. Защото в едино предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Който вярва в Аллах и в Съдния ден или да каже нещо добро или да замълчи."
Богобоязливия човек се стреми да занимава езика си, колкото се може повече и повече да споменава Аллах, с четенето на Коран, отправянето на благослов към Пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) и научаването на някоя наука.
2 – Очите. Богобоязливия човек не гледа към забранените неща. Неговите очи са затворени пред забраненото. В едино предание Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
" Който си напълни очите със забраненото на този свят, то в отвъдния Аллах ще му ги напълни с огън."
( тук искам да поясня, че човек си пълни очите със забраненото като гледа в него. Тук може да се зададе и следния въпрос: " Мюсюлмани, които живеят извън ислямските държави, те на където и да погледнат са обгърнати със забраненото. Как те могат да предпазят погледа си?' Наистина добър въпрос. Първият поглед е случаен и Аллах няма да ни дири сметка за него, но когато повторим да погледнем към забраненото, то тогава Аллах Теаля ще ни дири сметка.")
Богобоязливия гледа на този свят, не като нещо сладко и вечно, а се стара е да си извади поука и да укрепи вярат си.
3 – Сърцето. В сърцето на богобоязливия няма място за завист и омраза към другите. Той винаги, когато може да помогне на другите го прави. В един хадис Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Както огъня изгаря дърветата, по същия начин и завистта онищожава добрите дела."
Зависта е като една болест в сърцето. Човек за да може да си пречисти сърцето от зависта, трябва да наблегне върху извършването на колкото се мойе повече и повече добри дела, да споменава Аллах Теаля и да чете повече Коран.
4 – Стомаха. Богобоязливия се предпазва от яденето на забраненото. Защото това е от големите грехове. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:
" Когато влезне залък от забраненото в нечий стомах, то всички меляйкета, които са на земята и небесата проклинат този човек до като този залък стои в стомаха му и през това време ако умре този човек, то той отива директно в Джехеннема*."
Затова богобоязливия преди да започне да яде от храната, той проучава нейния произход, ако е от позвоеното, той яде от нея, а ако е от забраненото, той не я докосва, а ако се съмнява в нея, също я оставя без да яде от нея. Защото в един хадис Хз.* Мухаммед (с.а.с.) повелява:
" Оставете това, което ви кара да се съмнявате и правете колкот се може повече от онова, което не ви кара да се съмнявате."
В друго предание се повелява:
" Оставете това, в което се съмнявате. Който изостави съмнителните неща, то той си пречиства религията."
5 – Ръцете Този, който се страхува от Аллах не си протяга ръцете към забраненото. Той винаги ги протяга към позволеното.
6 – Краката Този, който се страхува от Аллах винаги се отправя към места, от които Аллах Теаля е доволен от тях. Той не отправя дори и крачка към места, които Аллах Теаля ги проклина.
7 – Делата. Богобоязливия се старае да върши само добри дела. А ако допусне някоя грешка поради незнание или невнимание, то той се надява на опрощението на Аллах и се разкайва за допуснатата грешка.
Вярващите трябва да живеят между богобоязливостта и надеждата т.е. страхувайки се от Аллах да се предпазват от извършването на грехове и ако допуснат по невнимание или незнание някоя грешка да се надяват на опрощението на Аллах Теаля. В Корана Аллах повелява:
" О,вярващи. Не губете надежда за милостта на Аллах"
На края искам да спомена няколко примера относно богобоязливоста. Пророка Мухаммед (с.а.с.) повелява;
" Главата на мъдростта е богобоязливостта."
Хазрети Ибни Омар радиаллаху анхума много плачеше. Толкова много плачеше, че достигна до положение, плачейки да не може да вижда с очите от сълзите си. Когато някой го видеше в това положение, Хазрети Ибни Омар му казваше:
" Защо се чудиш, че плача. Дори и слънцето плаче от страх пред Аллах." А понякога Хазрети Ибни Омар казваше: " Дори и луната плаче от страх пред Аллах."
Един ден Пратеника (с.а.с.) минал край един младеж, който чел Коран. Този младеж като достигнал до знамението:
فاذا انشقت السماء فكانت وردة كالدهان
(الرحمن:37)
" И когато небето се разцепи, и стане червено като разтопено масло..."
(Рахман:37)
Космите на този младеж настръхнали и плачейки се задъхваше и си казваше: " Ах! Когато се разцепи небето на съдния ден какво ли ще е положението ми?..."
А Пратеника му казал:
" От твоето плачене дори и меляйкетата започнаха да плачат."
Един от хората, които живеели в Медина(енсарите*) след като отслужи нощната молитва (техеджут намаз) започна да плаче и отправи следната дуа към Аллах Теаля:
" Търся обежище при Аллах от огъня на джехеннема."
На сутринта Пророка (с.а.с.) му казал:
" Ти дори и меляйкетата* разплака."
Абдуллах ибни Реваха радиаллаху анх беше един от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.). Един ден Абдуллах бин Реваха започна да плаче. Жена му го видяла и тя започнала да плаче. Тогава Абдуллах бин Реваха я попитал:" Ти защо плачеш?" Тя му отговорила:" Ти за каквото плачеш, то и аз плача за същото." Тогава Абдуллах бин Реваха казал:" Аз плача, защото всеки ще мине над джехеннема, но незнам дали аз ще оспея да мина без да влезна в него или ще остана за вечно там."
Зураре бин Евфа рахметуллахи алейх отслужаше молитвата намаз в дйамията:
فاذا نقرفي الناقور* فذلك يومئذ يوم عسير
(المدثر:8-9)
" И когато се протръби с Рога, тогава този Ден ще е тежък Ден,"
(Мудасир:8-9)
Като стигна до тези знамения на момента припад и почина. Хората го откара ли в дома му.
Хазрети Хулейд рахметуллахи алейх веднъж отслужвеше молитвата намаз.
كل نفس ذائقة الموت...
( العنكبوت:57)
" Всяка душа ще вкуси смърта..."
(Анкебут:57)
Когато достигна да това знамение той започна да го повтаря многократно. След малко се чул един глас от единия крй на къщата му, който му казал:
" Още колко време ще повтаряш това знамение? От твоето повтаряне вече четири джина умряха."
Един друг човек написъл следното. Той е чел Корана:
" После ( рабите ) ще бъдат върнати при Аллах, техния истински Господар."
(Анам:62)
Когато стигнал до това знамение направил една мъчителна въздишка и починал.
Има още много подобни примери като тези, но аз мисля, че споменатите горе са достатъчно.
Хазрети Шибли рахметуллахи алейх казва:
" Винаги, когато се страхувам от Аллах ми се отворя една врата за поука, която врата до сега не ми се беше отваряла."
В едино Свещенно предание се повелява:
" Аллах Теаля повелява:" Аз няма да дам на рабите си два боязъна и две спокойства. Ако на земята остане като неверник (т.е. иска спокойствие) Аз ще го изплаша на Съдния ден. Ако се страхува от Мен на земята, то Аз ще му отредя спокойствие на Съдния ден."
Яхия бин Муаз рахметуллахи алейх казва:
" Горкият човек, както се страхува за препитанието си, по същия начин ако се страхуваше от Аллах, то ще влезне директно в Рая (Дженнета*)."
Ебу Сулейман Дарани рахметуллахи алейх казва:
" Ако богобоязливостта излезне от едно сърце, то това сърце става лошо, мръсно и непречистено." В едно от преданията си Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Дори колкото главата на муха ако излезне сълза от едно око за ради страх от Аллах и тази сълза се стече по лицето, то това лице Аллах го прави забранено за Ада (джехеннема*)."
В друго предание Пратеника (с.а.с.) повелява:
" Сърце на мюсюлманин, което трепти от страх към Аллах, както падат листата на дърветата по същия начин се пречистват греховете на този човек."
Накрая искам да завърша с думите на Пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.) с които повелява:
" Човек, който плаче от страх към Аллах е толково трудно да влезне в джехеннема, колкото е трудно да се върне млякото в гърдата."
Обич
Разказва се че един един човек в постинята видял едно много грозно лице и го запитал: „ Кой си ти?” той му отговорил: „ Аз съм твойте лоши и грозни дела.” Този човек го попитал: „ С какво мога да се спася от теб?” а той му отговорил: „ Като отправяш салеват или благослов към пратеника на Аллах Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари.”
Относно тази тема Пратеника на Аллах повелява: „ Който ми отправи един салеват, то Аллах Теаля му отправя десет салевата и му опрощава десет грешки.”
Разказва се че един човек, който бил нехаен към отправянето на салеват към Пратеника на Аллах сънувал Хз. Мухаммед (с.а.с.), но Пратеника на Аллах изобщо не го поглеждаше. Тогава този човек попита: „ О, Пратенико на Аллах! Сърдит ли си ми?” а Пратеника (с.а.с.) му отговорил: „ Не.” Този човек отново попитал: „ Тогава защо не ме поглеждаш?” А Пратеника на Аллах му отговорил: „ Защото не те познавам.” Тогава този човек му казал: „ Как така не ме познаваш? Аз съм от твоята общност. Учените ни казаха, че ти познаваш по – добре общността си от колкотата майката и бащата децата си.” Тогава Пратеника на Аллах му казал: „ Да. Правилно са ви казали, но ти не си ми отправял салеват. Аз познавам общността си по броя на салевата, който са ми отправили.” Тогава този човек си обещал на себе си всеки ден по сто салевата да оправя към Пратеника на Аллах и го направи. След това отново една нощ сънува Пратеника на Аллах и Той (с.а.с.) му казал: „ Сега те познавам и ще се застъпя за теб на Съдния Ден.” Този човек се превълнал в човек, който обича Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Причината за ниспославането на знамението от Корана:
قُلْ إِنْ كُنتُمْ تُحِبُّونَ اللَّهَ فَاتَّبِعُونِي
(آل عمران: 31)
„ Кажи: „ Ако обичате Аллах, последвайте ме!...”
(сура Ал – Имран : знамение 31)
Пратеника на Аллах (с.а.с.) като приканил към Исляма Каб бин Ешреф и приятелите му, те казали: „ Ние сме под водачеството на синовете на Аллах и ние обичаме повече Аллах.” Тогава Аллах Теаля низпослал следното знамение:
قُلْ إِنْ كُنتُمْ تُحِبُّونَ اللَّهَ فَاتَّبِعُونِي
„Кажи: „ Ако обичате Аллах, последвайте ме!...”
(сура Ал – Имран : знамение 31)
Под израза : „последвайте ме!...” се има предвид последвайте ме в моята религия, защото аз съм Пратеника на Аллах. Неговото писмо го предавам на вас и ви приканвам към неговите заповеди. В продължението на знамението Аллах повелява:
يُحْبِبْكُمُ اللِّهُ وَ يَغْفِرْلَكُمْ ذُنُوبَكُمْ وَ اللَّهُ غَفُورٌ رَّحِيمٌ
(آل عمران : 31)
„ ... И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”
(сура Ал – Имран : знамение 31)
Обичта на вярващите към Аллах се проявява като се прилагат Неговите заповеди в живота, и като се следва Неговата книга т.е. Корана и като се търси Неговото задоволство.
В книгата Ихя се казва: „ Който твърди, че в него има четери неща, а в същност ги няма, то той е лъжец
1 – Който твърди че обича Рая, а не извършва добри и хубави дела за спечелването му, то той е лъжец
.
2 – Който твърди, че обича Пратеника на Аллах, но не обича учените и бедните, то той е лъжец.
3 – Който твърди, че се страхува от Ада, но не изоставя извършването на греховете, то той е лъжец.
4 – Който твърди, че обича Аллах, но се оплаква от белите, то той е лъжец.
В един стих се казва:
Казваш, че обичаш Аллах, но Му се противопоставяш...
Кълна се в живота си, но това е много очудващо сравнение
Наистина ако обичта ти към Него бе истинска, ще му се подчиниш
Наистина обичащият се подчинява на това което обича.
Предава се че един ден една група хора отишли при Имам Шибли Аллах да е доволен от него и ги запитал: „ Кои сте вие?” Те отговорили: „ Ние сме твойте приятели.” Тогава Имам Шибли се обърнал към тях и започнал да ги замерва с камани. Те избягали. Имам Шибли им казал: „ Вие бягате от мен. Наистина вие ако бяхте мой приятели, то нямаше да бягате от белята и злочестието, които идват от мен.” След това каза: „ Приятелите пият от чашата на обичта, всички градове и цялата земя им идва тясна. Познават Аллах с истина, страхуват се от Неговото Величество и са удивени от Неговата сила, пият от Неговата чаша за обич и се гмуркат в Неговото море за близост и приятелство. Изпитват сладост от религията Му.”
След това Имам Шибли прочете следния стих:
О, Господи! Обичта от Твоето споменаване ме стори пиян...
Видял ли си някой, който да те обича и да не е пиян от тази обич?
Казва се че камилата като се напие четирисет дни не яде храна. Дори да и се сложи повече отколкото може да носи, то тя го носи. Също така и сърцето когато върши нещо, което не е хубаво за пред този, когото обича и то не иска храна, и поради обичта към обичаният не обръща внимание на тежеста на товара. Камилата за ра ди обичта към възлубеният си е доволна да носи много тежък товар и да изостави храта и пиенето. А сега се запитайте и си отговорете сами на себе си на следните въпроси: „ Вие можете ли да се откажете и да изоставите сладострастията, които са забранени за ра ди Аллах? Стоите ли далеч от храната и пиенето, които са забранени? За спечелването на задоволството на Аллах, товарите ли собственети си душа с товар, който е тежък?” Ако на нито един от изброените въпроси по горе не можеш да отговориш позитивно, то скъпи братко твоето дело се състои от името на едно голямо и празно нищо. Това няма да ви бъде от полза нито на земята, нито на Съдния Ден, нито пред творенията на Аллах, ни то пък когато се изправите пред Аллах.
Хазрети Али Аллах да е доволен от него е казал: „ Който иска да влезе в Рая (Дженнета), то да тича към извършването на добри дела. Който се страхува от Огъня (Джехеннема) да се пази от сладострастията на душата си. Който знае за смърта, че е близо, то за него удоволствията и насладите остават без значение.”
Ибрахим ел-Хавваз бе запитан за обичта и каза: „ Обичта това е : унищожаването на всички желания, премахването на всички нужди и одавянето на душата в мерото на знаците.”
Фараона за съпругата си Асие заби четери кола и върху гърдите й сложи воденичен камък, след това завъртя главата й към слънцето. Тогава Асие вдигайки си главата към небето каза:
رَبِّ ابْنِ لِى عِندَكَ بَيْتاً فِى الْجَنَّةِ وَ نَجِّنِي مِنْ فِرْعَوْنَ وَ عَمَلِهِ وَ نَجِّنِي مِنَ الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ
(التحريم : 11)
„ ... Господи мой! Построй ми при Теб дом в Градината и спаси ме от Фараона и от неговите дела, и спасиме от хората – угнетители!”
( Сура Тахрим : Знамение 11)
Хасан казва: „ Аллах я спаси и спасявайки я дари с почит, след което я възвеличи в Рая (Дженнета). Вече тя стои и яде и пие там.”
Тука има доказателство, че вярващите и праведните раби в трудни положения търсят убежище при Аллах и единствено от Него търсят помощ и подкрепа.
Превод от книгата на: „ Имам Газаали / Разкритието на сърцата”
Относно тази тема Пратеника на Аллах повелява: „ Който ми отправи един салеват, то Аллах Теаля му отправя десет салевата и му опрощава десет грешки.”
Разказва се че един човек, който бил нехаен към отправянето на салеват към Пратеника на Аллах сънувал Хз. Мухаммед (с.а.с.), но Пратеника на Аллах изобщо не го поглеждаше. Тогава този човек попита: „ О, Пратенико на Аллах! Сърдит ли си ми?” а Пратеника (с.а.с.) му отговорил: „ Не.” Този човек отново попитал: „ Тогава защо не ме поглеждаш?” А Пратеника на Аллах му отговорил: „ Защото не те познавам.” Тогава този човек му казал: „ Как така не ме познаваш? Аз съм от твоята общност. Учените ни казаха, че ти познаваш по – добре общността си от колкотата майката и бащата децата си.” Тогава Пратеника на Аллах му казал: „ Да. Правилно са ви казали, но ти не си ми отправял салеват. Аз познавам общността си по броя на салевата, който са ми отправили.” Тогава този човек си обещал на себе си всеки ден по сто салевата да оправя към Пратеника на Аллах и го направи. След това отново една нощ сънува Пратеника на Аллах и Той (с.а.с.) му казал: „ Сега те познавам и ще се застъпя за теб на Съдния Ден.” Този човек се превълнал в човек, който обича Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Причината за ниспославането на знамението от Корана:
قُلْ إِنْ كُنتُمْ تُحِبُّونَ اللَّهَ فَاتَّبِعُونِي
(آل عمران: 31)
„ Кажи: „ Ако обичате Аллах, последвайте ме!...”
(сура Ал – Имран : знамение 31)
Пратеника на Аллах (с.а.с.) като приканил към Исляма Каб бин Ешреф и приятелите му, те казали: „ Ние сме под водачеството на синовете на Аллах и ние обичаме повече Аллах.” Тогава Аллах Теаля низпослал следното знамение:
قُلْ إِنْ كُنتُمْ تُحِبُّونَ اللَّهَ فَاتَّبِعُونِي
„Кажи: „ Ако обичате Аллах, последвайте ме!...”
(сура Ал – Имран : знамение 31)
Под израза : „последвайте ме!...” се има предвид последвайте ме в моята религия, защото аз съм Пратеника на Аллах. Неговото писмо го предавам на вас и ви приканвам към неговите заповеди. В продължението на знамението Аллах повелява:
يُحْبِبْكُمُ اللِّهُ وَ يَغْفِرْلَكُمْ ذُنُوبَكُمْ وَ اللَّهُ غَفُورٌ رَّحِيمٌ
(آل عمران : 31)
„ ... И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”
(сура Ал – Имран : знамение 31)
Обичта на вярващите към Аллах се проявява като се прилагат Неговите заповеди в живота, и като се следва Неговата книга т.е. Корана и като се търси Неговото задоволство.
В книгата Ихя се казва: „ Който твърди, че в него има четери неща, а в същност ги няма, то той е лъжец
1 – Който твърди че обича Рая, а не извършва добри и хубави дела за спечелването му, то той е лъжец
.
2 – Който твърди, че обича Пратеника на Аллах, но не обича учените и бедните, то той е лъжец.
3 – Който твърди, че се страхува от Ада, но не изоставя извършването на греховете, то той е лъжец.
4 – Който твърди, че обича Аллах, но се оплаква от белите, то той е лъжец.
В един стих се казва:
Казваш, че обичаш Аллах, но Му се противопоставяш...
Кълна се в живота си, но това е много очудващо сравнение
Наистина ако обичта ти към Него бе истинска, ще му се подчиниш
Наистина обичащият се подчинява на това което обича.
Предава се че един ден една група хора отишли при Имам Шибли Аллах да е доволен от него и ги запитал: „ Кои сте вие?” Те отговорили: „ Ние сме твойте приятели.” Тогава Имам Шибли се обърнал към тях и започнал да ги замерва с камани. Те избягали. Имам Шибли им казал: „ Вие бягате от мен. Наистина вие ако бяхте мой приятели, то нямаше да бягате от белята и злочестието, които идват от мен.” След това каза: „ Приятелите пият от чашата на обичта, всички градове и цялата земя им идва тясна. Познават Аллах с истина, страхуват се от Неговото Величество и са удивени от Неговата сила, пият от Неговата чаша за обич и се гмуркат в Неговото море за близост и приятелство. Изпитват сладост от религията Му.”
След това Имам Шибли прочете следния стих:
О, Господи! Обичта от Твоето споменаване ме стори пиян...
Видял ли си някой, който да те обича и да не е пиян от тази обич?
Казва се че камилата като се напие четирисет дни не яде храна. Дори да и се сложи повече отколкото може да носи, то тя го носи. Също така и сърцето когато върши нещо, което не е хубаво за пред този, когото обича и то не иска храна, и поради обичта към обичаният не обръща внимание на тежеста на товара. Камилата за ра ди обичта към възлубеният си е доволна да носи много тежък товар и да изостави храта и пиенето. А сега се запитайте и си отговорете сами на себе си на следните въпроси: „ Вие можете ли да се откажете и да изоставите сладострастията, които са забранени за ра ди Аллах? Стоите ли далеч от храната и пиенето, които са забранени? За спечелването на задоволството на Аллах, товарите ли собственети си душа с товар, който е тежък?” Ако на нито един от изброените въпроси по горе не можеш да отговориш позитивно, то скъпи братко твоето дело се състои от името на едно голямо и празно нищо. Това няма да ви бъде от полза нито на земята, нито на Съдния Ден, нито пред творенията на Аллах, ни то пък когато се изправите пред Аллах.
Хазрети Али Аллах да е доволен от него е казал: „ Който иска да влезе в Рая (Дженнета), то да тича към извършването на добри дела. Който се страхува от Огъня (Джехеннема) да се пази от сладострастията на душата си. Който знае за смърта, че е близо, то за него удоволствията и насладите остават без значение.”
Ибрахим ел-Хавваз бе запитан за обичта и каза: „ Обичта това е : унищожаването на всички желания, премахването на всички нужди и одавянето на душата в мерото на знаците.”
Фараона за съпругата си Асие заби четери кола и върху гърдите й сложи воденичен камък, след това завъртя главата й към слънцето. Тогава Асие вдигайки си главата към небето каза:
رَبِّ ابْنِ لِى عِندَكَ بَيْتاً فِى الْجَنَّةِ وَ نَجِّنِي مِنْ فِرْعَوْنَ وَ عَمَلِهِ وَ نَجِّنِي مِنَ الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ
(التحريم : 11)
„ ... Господи мой! Построй ми при Теб дом в Градината и спаси ме от Фараона и от неговите дела, и спасиме от хората – угнетители!”
( Сура Тахрим : Знамение 11)
Хасан казва: „ Аллах я спаси и спасявайки я дари с почит, след което я възвеличи в Рая (Дженнета). Вече тя стои и яде и пие там.”
Тука има доказателство, че вярващите и праведните раби в трудни положения търсят убежище при Аллах и единствено от Него търсят помощ и подкрепа.
Превод от книгата на: „ Имам Газаали / Разкритието на сърцата”
ползите на търпението
Всеки, който иска да се спаси от наказанието на Аллах и да достигне Неговата милост и да влезне в нея т.е. в Неговия Рай, то той трябва да не се захласва в земните блага и нещата, които иска неговата душа. Той трябва да посрещне всичките трудности с търпение. В Корана Аллах Теаля относно тези хора повелява:
„ Аллах обича търпеливите.”
Търпението има различни страни. Търпението , което се проявява служейки на Аллах Теаля. Търпението, което се проявява предпазвайки се от забранениете неща. Търпението, което се проявява когато ни настигне някое лошо нещо. В едно предание любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари казва: „ Аллах Теаля в едно свещенно предание повелява: „ Когато един от Мойте раби го застигне нещо лошо и той веднага прояви търпение и потърси убежище при Мен, то на него ще му дам това което иска без да го е поискал. Ще му отговоря на дуата му без да я отправил. А когато един от мойте раби го застигне нещо лошо и той потърси обежище и помощ от някое от Мойте творения, то Аз ще затворя за него всички небесни врати.”
Умният човек, когато го застигне нещо лошо, то той трябва да прояви търпение и да не се оплаква. Ако прояви търпение и не се оплаче, то това го спасява от земното и отвъдното наказание. Не трябва да забравяме, че най - трудните и лоши неща са идвали на приближените на Аллах и на Неговите пратеници. Чрез белята вярващият опитва истинския вкус на вярата и проявява задоволство и търпение към нея.
В едно предание пратеника на Аллах Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари повелява: „ Всеки, който се разболее през ноща и прояви търпение, то Аллах остава доволен от него. Опрощава му греховете и става чист както в деня, когато майка му го е родила. Затова когато се разболеете не искайте да оздравеете.”
„ Аллах обича търпеливите.”
Търпението има различни страни. Търпението , което се проявява служейки на Аллах Теаля. Търпението, което се проявява предпазвайки се от забранениете неща. Търпението, което се проявява когато ни настигне някое лошо нещо. В едно предание любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари казва: „ Аллах Теаля в едно свещенно предание повелява: „ Когато един от Мойте раби го застигне нещо лошо и той веднага прояви търпение и потърси убежище при Мен, то на него ще му дам това което иска без да го е поискал. Ще му отговоря на дуата му без да я отправил. А когато един от мойте раби го застигне нещо лошо и той потърси обежище и помощ от някое от Мойте творения, то Аз ще затворя за него всички небесни врати.”
Умният човек, когато го застигне нещо лошо, то той трябва да прояви търпение и да не се оплаква. Ако прояви търпение и не се оплаче, то това го спасява от земното и отвъдното наказание. Не трябва да забравяме, че най - трудните и лоши неща са идвали на приближените на Аллах и на Неговите пратеници. Чрез белята вярващият опитва истинския вкус на вярата и проявява задоволство и търпение към нея.
В едно предание пратеника на Аллах Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари повелява: „ Всеки, който се разболее през ноща и прояви търпение, то Аллах остава доволен от него. Опрощава му греховете и става чист както в деня, когато майка му го е родила. Затова когато се разболеете не искайте да оздравеете.”
Противопоставянето на душата и сатаната
Умният човек онищожава неокротимите желания на душата си с глад. Душата, която е враг на Аллах Субханеху Теаля, единствено с глад човек може да я прониже и подреди. Пътищата, чрез които шейтана достига до човек това са; сладострастието, сексуалните страсти, храната и пиенето. В едно предание любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари повелява: „ Шейтана се разхожда в човешкото тяло в кръвоностните вени. Затова вие стеснете неговия път с глад. На Съдния Ден най – близо до Аллах ще е онзи, който е прекаръл най – дълго време гладен и жаден.”
Най – голямата опастност за човека, която му е позволена, това е страстта да не знае кога да престане с храната. Това е причината Адем алейхи селям и жена му Хавва да бъдат извадени от Рая, което е място на спокойствието и изобилието и да бъдат пратени на земята, която е място на низост и теснотия, защото те под желанието на душата ядоха от дървото, на което Аллах им бе забранил да доближават. Също така стомаха е извора на сладострастията. И по този начин останаха голи без дрехи в Рая.
Аллах Теаля е сътворил творенията си в три вида:
1 – Ангелите: те имат ум, но са създадени без сладострастия.
2 – Животните: те нямат акъл, но притежават сладострастията.
3 – Хората: те притежават и двете. На човек, на който му надделеят сладострастията над ума, то той става по долен и от животните. Но на който му надделее ума над сладострастията, то той става по – добър от ангелите.
Расказ:
Ибрахим Хаввас расказва: „ Един ден бях на планината Ликам. Видях едно дърво с нар и ми се при иска да хапна от него. Скъсах си един нар и го опитах. Нарът беше доста горчив. Хвърлих го на земята и си продължих по пътя. Малко по напред видях един, който е легнал на земята и върху него са се струпали пчели. Казах на човека: „ Селямун алейкум. А той ми отвърна: „ Алейкум селям Ибрахим.” Попитах го: „ От къде ме познаваш?” а той ми отговори: „ Който знае Аллах, за него не остава нищо скрито.” Аз му казах: „ Виждам, че връската ти с Аллах е добра. Не по иска ли от Него да те избави от тези пчели?” Той ми отговори: „ И аз виждам, че връската между теб и Аллах е добра. Не поиска ли от Него да те спаси от яденето на нара?” Наказанието за слабоста на човека към нара се дава на Съдния Ден. Но наказанието пчелата да ожили чевек, ще го изтърпи временно на този свят. Ожилването от пчела причинява болка на човек, но иглите на сладострастието раняват сърцето му.” Като чух тези думи оставих този човек на това място и се отдалечих от там.
Трябва да се знае, че сладострастието прави кралете роби, а търпението прави робите крале. Юсуф алейхи селям с търпението стана крал в Египет. Зулейха която бе жена на краля, поради сладострастието стана унижена, презряна, долна, нищожна, бедна и безпомощна. Защото Зулейха не знаеше да прояви търпение с обичта си към Юсуф алейхи селям.
Ебу’л – Хасан ер – Рази разказва: „ Две годи след смърта на баща си го санува и вижда, че върху него има дреха от катран. И запитва баща си: О, татко мой! Какво се случи, та те виждам между обитателите на Ада? А баща му отговаря: „ О, синко мой! Душата ми ме повлече в Ада. Пази се душата ти да не те подлъже...!”
Един от писателите относно това нещо е написал следния стих:
Четери бели обгърнаха главата ми...
Заради заблуждението ми, колебливостта и несъзнателността ми паднах от твоята ръка..
Шейтана, земята, душата ми и желанията, които нямат край...
Всичките ми са врагове, но как ли е спасението???
В тъмнината на страста и фантазийте...
Виждам, че душата ме вика към желанията, които нямат край.”
Хатиму’л – Асам радиаллаху анх е казал: „ Душата ми е моят лозар. Знанието ми е моето оръжие. Греховете ми са незбъднатите ми мечти и фантазии. Шейтана е моят враг. Душата ми е измамна и подла и винаги я е опреквам и оскърбявам.”
Предава се че един от праведните раби е казал: Джихада е три вида:
1 – Джихад, който се вижда и е явен, това е джихада с неверниците. Както е заповядал Аллах в Корана:
„ О, вярващи, бойте се от Аллах и търсете преближаване към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите!
( Сура Трапезата 5 : знамение 35)
2 – Правене на джихад чрез науката и доказателствата с тези, които следват празните и заблуждаващи неща. В Корана Аллах Теаля повелява:
„ По най – хубавият начин спори с тях”
3 – Джихада, който се прави против лошите и неокротимите желания на душата. Както повелява Аллах в Корана: „
Предава се че най – добрият джихад, това е джихада с душата. Дори и сподвижниците на Пратеника на Аллах като се върнели от война са казвали: „ Върнахме се от малкият джихад към големият джихад.”
Те са окачествявали джихада с душата, шейтана и земните блага като голям джихад. Тези борби които се правят са постоянни, а не само за известно време. А джихада с неверниците се прави в точно определено време. Причината този джихад да го наричат малък е че неверниците т.е. враговете са привидни, но в големят джихад шейтана не се вижда. Джихада, който се прави с врага който виждаш е по лесен отколкото да правиш джихад с враг, който не го виждаш. Шейтана има за свой помощник в душата сколността и увлечението, а неверниците нямат помощник в душата. Поради тази причина джихада с душата е по – труден. Когато правиш джихад с неверника и като го обиеш, то тичаш към победата и печелиш трофей от него, но ако той те убие, то ти отиваш в Рая. А ако шейтана те подмами и те убие, то ти ставаш жертва на наказанието на Всемилостивия.
Казва се: „ Който си изпусне коня по време на войната, то той пада в плен, който си изпусне и изгуби вярата, то наказанието му става задължение. Всеки, който падне в плен на враговете му, то лицето му не почернява и тялото му не се саблича голо, но който попадне в наказанието на Аллах, то лицето му от огъня почернява. Ръцете му се връзват със синджири за врата му, краката му се връзват с въже от огън. Неговата храна бива от огън, неговото пиене бива от огън и неговите дрехи биват от огън.
Имам Газали
Разкритието на сърцата
Най – голямата опастност за човека, която му е позволена, това е страстта да не знае кога да престане с храната. Това е причината Адем алейхи селям и жена му Хавва да бъдат извадени от Рая, което е място на спокойствието и изобилието и да бъдат пратени на земята, която е място на низост и теснотия, защото те под желанието на душата ядоха от дървото, на което Аллах им бе забранил да доближават. Също така стомаха е извора на сладострастията. И по този начин останаха голи без дрехи в Рая.
Аллах Теаля е сътворил творенията си в три вида:
1 – Ангелите: те имат ум, но са създадени без сладострастия.
2 – Животните: те нямат акъл, но притежават сладострастията.
3 – Хората: те притежават и двете. На човек, на който му надделеят сладострастията над ума, то той става по долен и от животните. Но на който му надделее ума над сладострастията, то той става по – добър от ангелите.
Расказ:
Ибрахим Хаввас расказва: „ Един ден бях на планината Ликам. Видях едно дърво с нар и ми се при иска да хапна от него. Скъсах си един нар и го опитах. Нарът беше доста горчив. Хвърлих го на земята и си продължих по пътя. Малко по напред видях един, който е легнал на земята и върху него са се струпали пчели. Казах на човека: „ Селямун алейкум. А той ми отвърна: „ Алейкум селям Ибрахим.” Попитах го: „ От къде ме познаваш?” а той ми отговори: „ Който знае Аллах, за него не остава нищо скрито.” Аз му казах: „ Виждам, че връската ти с Аллах е добра. Не по иска ли от Него да те избави от тези пчели?” Той ми отговори: „ И аз виждам, че връската между теб и Аллах е добра. Не поиска ли от Него да те спаси от яденето на нара?” Наказанието за слабоста на човека към нара се дава на Съдния Ден. Но наказанието пчелата да ожили чевек, ще го изтърпи временно на този свят. Ожилването от пчела причинява болка на човек, но иглите на сладострастието раняват сърцето му.” Като чух тези думи оставих този човек на това място и се отдалечих от там.
Трябва да се знае, че сладострастието прави кралете роби, а търпението прави робите крале. Юсуф алейхи селям с търпението стана крал в Египет. Зулейха която бе жена на краля, поради сладострастието стана унижена, презряна, долна, нищожна, бедна и безпомощна. Защото Зулейха не знаеше да прояви търпение с обичта си към Юсуф алейхи селям.
Ебу’л – Хасан ер – Рази разказва: „ Две годи след смърта на баща си го санува и вижда, че върху него има дреха от катран. И запитва баща си: О, татко мой! Какво се случи, та те виждам между обитателите на Ада? А баща му отговаря: „ О, синко мой! Душата ми ме повлече в Ада. Пази се душата ти да не те подлъже...!”
Един от писателите относно това нещо е написал следния стих:
Четери бели обгърнаха главата ми...
Заради заблуждението ми, колебливостта и несъзнателността ми паднах от твоята ръка..
Шейтана, земята, душата ми и желанията, които нямат край...
Всичките ми са врагове, но как ли е спасението???
В тъмнината на страста и фантазийте...
Виждам, че душата ме вика към желанията, които нямат край.”
Хатиму’л – Асам радиаллаху анх е казал: „ Душата ми е моят лозар. Знанието ми е моето оръжие. Греховете ми са незбъднатите ми мечти и фантазии. Шейтана е моят враг. Душата ми е измамна и подла и винаги я е опреквам и оскърбявам.”
Предава се че един от праведните раби е казал: Джихада е три вида:
1 – Джихад, който се вижда и е явен, това е джихада с неверниците. Както е заповядал Аллах в Корана:
„ О, вярващи, бойте се от Аллах и търсете преближаване към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите!
( Сура Трапезата 5 : знамение 35)
2 – Правене на джихад чрез науката и доказателствата с тези, които следват празните и заблуждаващи неща. В Корана Аллах Теаля повелява:
„ По най – хубавият начин спори с тях”
3 – Джихада, който се прави против лошите и неокротимите желания на душата. Както повелява Аллах в Корана: „
Предава се че най – добрият джихад, това е джихада с душата. Дори и сподвижниците на Пратеника на Аллах като се върнели от война са казвали: „ Върнахме се от малкият джихад към големият джихад.”
Те са окачествявали джихада с душата, шейтана и земните блага като голям джихад. Тези борби които се правят са постоянни, а не само за известно време. А джихада с неверниците се прави в точно определено време. Причината този джихад да го наричат малък е че неверниците т.е. враговете са привидни, но в големят джихад шейтана не се вижда. Джихада, който се прави с врага който виждаш е по лесен отколкото да правиш джихад с враг, който не го виждаш. Шейтана има за свой помощник в душата сколността и увлечението, а неверниците нямат помощник в душата. Поради тази причина джихада с душата е по – труден. Когато правиш джихад с неверника и като го обиеш, то тичаш към победата и печелиш трофей от него, но ако той те убие, то ти отиваш в Рая. А ако шейтана те подмами и те убие, то ти ставаш жертва на наказанието на Всемилостивия.
Казва се: „ Който си изпусне коня по време на войната, то той пада в плен, който си изпусне и изгуби вярата, то наказанието му става задължение. Всеки, който падне в плен на враговете му, то лицето му не почернява и тялото му не се саблича голо, но който попадне в наказанието на Аллах, то лицето му от огъня почернява. Ръцете му се връзват със синджири за врата му, краката му се връзват с въже от огън. Неговата храна бива от огън, неговото пиене бива от огън и неговите дрехи биват от огън.
Имам Газали
Разкритието на сърцата
Важността на Искреността
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосьпдния !
Хвала на Аллах – Господа на световете. Мир и благослов за Неговия последен и най- любим пратеник Хз. Мухаммед (с.а.с.), за неговото семейство, сподвижници и за всички онези, които ще го следват до Съдния Ден.
Аллах, когото напъти няма кой да го заблуди и когото заблуди няма кой да го напъти. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах- единсвеният, който няма равен на себе Си, единственият, който заскужава да бъде обожаван. И свидетелсвам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник.
Скъпи братя!
Виждаме, че когато даваме на някого съвет за нещо или наставляваме някого за религията, то нашите думи немогат да достигнат до сърцата на хората.Също така днес се издават много Ислямски книги и списания, но и думите в тези книги немогат да проникнат в сърцата на хората. Да както всяко нещо, така и това си има причина. Тази причина можем да е наречем, като една болест. Болест от която ние трябва да се излекуваме, а също така и да помогнем на нашите семейства, роднини и приятели да се излекуват и те от нея. Именно тази болест, това е че ние не влагаме искренност в нашите думи и дела. А когато няма искренност в думите ни, те не могат да достигнат до сърцата на хората. Затова скъпи братя ние трябва да вложим поне капчица искренност в думите и делата ни. Защото дело, което е направено с искренност, то има голяма полза както на земята, така и в отъдното. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.)* повелява:
ان الله لا ينظر الى صوركم واموالكم ولكن ينظر الى قلبكم واعما لكم
(مشكا ة عن مسلم)
" Аллах няма да ви гледа по вашата вънщтнос и богатство, а ще ви гледа по вашите сърца и дела."
( Мишкат, Муслим)
В друго предание се повелява:
" Един човек запитал Пратеника (с.а.с.) : " О,Пратенико на Аллах, какво е вярата? " а Пратеника (с.а.с.) му отговорил: " Вярата е искренност. "
В друго предание се предава, че Пратеника изпращайки сахабето Хазрети Муаз към Йемен, Муаз (радиаллаху анх) му казал: " О, Пратенико на Аллах, посаветвай ме със съвет." А Пратеника (с.а.с.) му казал следното: " Отдай значение на искренноста в религиозните дела.Защото едно малко дело направено с искренност е достатъчно."
В друго предание се повелява:
" Аллах Теаля приема само онези дела, които са извършени единствено за Него."
В свещен хадис* се повелява:
قل اا للَّهُ تَعَا لَي: اَنَا اغني الشر كاء عن الشرك من عمل عملا اشرك فيه معي غيرى تركته و شركه و فى رواية فانا منه برىء فهو للذى عمله.
(مشكا ة عن مسلم)
" Аллах Теаля повелява: " Аз не се нуждая от съдружение, както се нуждаят хората от съдружението на техните съдружници ( т.е. както двама човека са съдружници в дадена работа и се нуждаят от взаимното си съдружие и са доволни. Но Аз съм Твореца на всичко и Аз съм този, Който не се нуждае от нищо. Не искам съдружници в ибадета*.) Който направи едно дело не за Мен, а за мой съдружник, Аз ще го оставя на саме с този, който е съдружавал. Аз ще стоя далеч от него и делото, което е извършил ще е за онзи, за когото го е извършил, а не за Мен."
( Муслим: Мишкат)
В друго предание се повелява:
" На Сядния Ден където ще се дири сметка на хората за техните дела, един глашетай ще се провикне на висок глас: ( Който е извършил някое дело не за Аллах, а за някой друг, то той да си иска наградата от него. Защото Аллах Теаля не се нуждае от никакви съдружници.) "
В друг хадис* се повелявя:
من صلى يراءى فقد اشرك و من صام يراءى فقد اشرك و من تصدق يراءى فقد اشرك
(مشكاة عن احمد)
" Който отслужва молитвата намаз за показ, то той съдружава. Който говее за показ, то той сядружава. Който раздава садака* за показ, то и той сядружава. "
(Мишкат; Ахмед)
Тъй като започнах често да споменавам думата съдружаване или ширк, то мисля, че ще е добре и да спомена и нейното значение.
Ширк* или съдружаване: " Човек да извърши дадено дело не за Аллах, а за друг или за показ пред някого. Тогава това дело не е за Аллах, а е за онзи, за когото е извяршено или за онзи, пред когото сме искали да се покажем. Това е ширк съдружаване"
В един друг хадис Пратеника на Аллах повелява:
" На Съдния ден, когато ще се дири сметка за делата на хората ще бъде извикан един шехид*. Аллах Теаля ще го запознае с благата, с които го дарил на земята. Той ще ги приеме. Тогава Аллах Теаля ще го запита: " Ти тези блага как ги използва? " А този човек ще отговори: " Аз воювах за спечелване на Твоето задоволство и умрях, като шехид." Аллах Теаля ще му каже: " Ти лъжеш. Ти не воюваше за спечлаването на Моето задоволство, а хорта да кажат:" Вижте този колко голям храбрец е, което и направиха. Ти си получи наградата затова, за което воюваше." Тогава ще бъда дадена заповед този човек да бъде хвърлен в Джехеннема* и влачейки го по лице ще бъде хвърлен там. След това ще дойде втори, който е придобил наука и е предавал на хората.Също така е и наизостил Корана да го чете и по десетте къраата*. Аллах ще го запознае с благата, с които го е дарил. Той ще ги приеме. Аллах ще го попита: " Какво направи с тези блага?" А този човек ще отговори: " За спечелване на Твоето задоволство аз придобих наука и учех хората на нея. За спечелване на Твоето задоволство, аз наизостих Корана да го чето по десетте къраата." Тогава Аллах Теаля ще му каже: " Ти лъжеш. Ти придоби науката и е предаваше на другите хора, наизости Корана да го четеш по десетте къраата не за спечелването на Моето задоволство, а хората да кажат: " Вижте този колко голям учен е и как хубаво чете Коран." Което и стана. Ти спечели твоята награда. Тогава ще бъде дадена заповет и този човек да бъде хвърлен в джехеннема и влачейки го по лице ще бъде хвърлен там. След това ще дойде трети, кото е бил много богат. Аллах ще го запознае с благата, с които го е дарил. Той ще ги приеме. Тогава Аллах ще го попита: " Тези блага как ги използва? " Този човек ще отговори: " За спечелване на Твоето задоволство, аз не оставих място, от което Ти ще останеш доволен и аз да не съм дал част от богатството си за да бъде направено това място." Тогава Аллах Теаля ще му каже: " Ти излъга. Ти раздаваше от богатството си не за спечелването на Моето задоволство, а хората да кажат: " Вижте този колко е щедър." Което и направиха. Ти си получи наградата още до като беше жив." Тогава ще бъде дадена заповед и този човек да бъде хвърлен в джехеннема и влачейки го по лице ще бъде хвърлен."
( Муслим; Мишкат)
Накрая скъпи братя искам да завърша със следните думи: " Когато даваме на някого съвет за нещо или го наставляваме за религията, то ние трябва да се постраем да вложим поне капчица искренност в думите си за да достигнат до сърцето на отсрещния човек. След това с тези наши думи да се стараем да спечилим задоволството на Аллах Теаля, да разпространим религията и да приложим сунната* на Пратеника (с.а.с.) като внимаваме да не излезнем от нейните граници. На тези четири неща трябва да обърнем голямо внимание, ако искаме да сме от пепчелившите както в този свят, така и в отвъдния. Не трябва да допускаме място в сърцата ни на славата, почитта, лъскателните слова на хората и на гордостта. Ако това нещо се случи, то ние трябва да се покаяме, да пречистим възнамерението си и да кежем: " Ляхавле велякуввете илла биллах."
Аз като един грешник, който се старае да бъде раб на Аллах и да спечеля Неговото задоволство искам да отправя следната дуа към Аллах Теаля:
" О,Аллах мой! Ти си владетеля на вселената. Ти правиш каквото пожелаеш. Твоята сила е безкрайна. Аз огнетих себе си. Допуснах много грехове. Моля те о, Аллах опрости ме. Ти ако не ме опростиш няма кой друг да ме опрости. Ти си опрощаващия. Ти обичаш да опрощаваш, опрости и мен. Пречисти сърцето ми от лошите неща. О, Господи мой! Не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! И дари ни с милост от Теб! Ти си вседаряващия. О, Аллах мой, предпазвай ме от възгордяванвто и от ласкавите думи на хората за мен и ми помогни делата си да ги извършвам с искренност и единствено за Теб!Амин "
(с.а.с.)- салеллаху алейхи весселлем - Аллах да го балогослови и с мир да го дари
Свещен хадис – това са думи на Аллах, които ги няма в Корана
Хадис – това са думите на пратениака Хазрети Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари
Ибадет – покланяне, служене на Аллах
Садака – милостиня
Ширк – съдружаване с Аллах
Шехид – човек, който е умрял воюваъки по пътя на Аллах, мъченик
Джехеннем – ад
Къраат – Корана може да се чете по десет различни начина и те се наричат къраат
Сунна – това са делата на пророка Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари
Хвала на Аллах – Господа на световете. Мир и благослов за Неговия последен и най- любим пратеник Хз. Мухаммед (с.а.с.), за неговото семейство, сподвижници и за всички онези, които ще го следват до Съдния Ден.
Аллах, когото напъти няма кой да го заблуди и когото заблуди няма кой да го напъти. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах- единсвеният, който няма равен на себе Си, единственият, който заскужава да бъде обожаван. И свидетелсвам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник.
Скъпи братя!
Виждаме, че когато даваме на някого съвет за нещо или наставляваме някого за религията, то нашите думи немогат да достигнат до сърцата на хората.Също така днес се издават много Ислямски книги и списания, но и думите в тези книги немогат да проникнат в сърцата на хората. Да както всяко нещо, така и това си има причина. Тази причина можем да е наречем, като една болест. Болест от която ние трябва да се излекуваме, а също така и да помогнем на нашите семейства, роднини и приятели да се излекуват и те от нея. Именно тази болест, това е че ние не влагаме искренност в нашите думи и дела. А когато няма искренност в думите ни, те не могат да достигнат до сърцата на хората. Затова скъпи братя ние трябва да вложим поне капчица искренност в думите и делата ни. Защото дело, което е направено с искренност, то има голяма полза както на земята, така и в отъдното. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.)* повелява:
ان الله لا ينظر الى صوركم واموالكم ولكن ينظر الى قلبكم واعما لكم
(مشكا ة عن مسلم)
" Аллах няма да ви гледа по вашата вънщтнос и богатство, а ще ви гледа по вашите сърца и дела."
( Мишкат, Муслим)
В друго предание се повелява:
" Един човек запитал Пратеника (с.а.с.) : " О,Пратенико на Аллах, какво е вярата? " а Пратеника (с.а.с.) му отговорил: " Вярата е искренност. "
В друго предание се предава, че Пратеника изпращайки сахабето Хазрети Муаз към Йемен, Муаз (радиаллаху анх) му казал: " О, Пратенико на Аллах, посаветвай ме със съвет." А Пратеника (с.а.с.) му казал следното: " Отдай значение на искренноста в религиозните дела.Защото едно малко дело направено с искренност е достатъчно."
В друго предание се повелява:
" Аллах Теаля приема само онези дела, които са извършени единствено за Него."
В свещен хадис* се повелява:
قل اا للَّهُ تَعَا لَي: اَنَا اغني الشر كاء عن الشرك من عمل عملا اشرك فيه معي غيرى تركته و شركه و فى رواية فانا منه برىء فهو للذى عمله.
(مشكا ة عن مسلم)
" Аллах Теаля повелява: " Аз не се нуждая от съдружение, както се нуждаят хората от съдружението на техните съдружници ( т.е. както двама човека са съдружници в дадена работа и се нуждаят от взаимното си съдружие и са доволни. Но Аз съм Твореца на всичко и Аз съм този, Който не се нуждае от нищо. Не искам съдружници в ибадета*.) Който направи едно дело не за Мен, а за мой съдружник, Аз ще го оставя на саме с този, който е съдружавал. Аз ще стоя далеч от него и делото, което е извършил ще е за онзи, за когото го е извършил, а не за Мен."
( Муслим: Мишкат)
В друго предание се повелява:
" На Сядния Ден където ще се дири сметка на хората за техните дела, един глашетай ще се провикне на висок глас: ( Който е извършил някое дело не за Аллах, а за някой друг, то той да си иска наградата от него. Защото Аллах Теаля не се нуждае от никакви съдружници.) "
В друг хадис* се повелявя:
من صلى يراءى فقد اشرك و من صام يراءى فقد اشرك و من تصدق يراءى فقد اشرك
(مشكاة عن احمد)
" Който отслужва молитвата намаз за показ, то той съдружава. Който говее за показ, то той сядружава. Който раздава садака* за показ, то и той сядружава. "
(Мишкат; Ахмед)
Тъй като започнах често да споменавам думата съдружаване или ширк, то мисля, че ще е добре и да спомена и нейното значение.
Ширк* или съдружаване: " Човек да извърши дадено дело не за Аллах, а за друг или за показ пред някого. Тогава това дело не е за Аллах, а е за онзи, за когото е извяршено или за онзи, пред когото сме искали да се покажем. Това е ширк съдружаване"
В един друг хадис Пратеника на Аллах повелява:
" На Съдния ден, когато ще се дири сметка за делата на хората ще бъде извикан един шехид*. Аллах Теаля ще го запознае с благата, с които го дарил на земята. Той ще ги приеме. Тогава Аллах Теаля ще го запита: " Ти тези блага как ги използва? " А този човек ще отговори: " Аз воювах за спечелване на Твоето задоволство и умрях, като шехид." Аллах Теаля ще му каже: " Ти лъжеш. Ти не воюваше за спечлаването на Моето задоволство, а хорта да кажат:" Вижте този колко голям храбрец е, което и направиха. Ти си получи наградата затова, за което воюваше." Тогава ще бъда дадена заповед този човек да бъде хвърлен в Джехеннема* и влачейки го по лице ще бъде хвърлен там. След това ще дойде втори, който е придобил наука и е предавал на хората.Също така е и наизостил Корана да го чете и по десетте къраата*. Аллах ще го запознае с благата, с които го е дарил. Той ще ги приеме. Аллах ще го попита: " Какво направи с тези блага?" А този човек ще отговори: " За спечелване на Твоето задоволство аз придобих наука и учех хората на нея. За спечелване на Твоето задоволство, аз наизостих Корана да го чето по десетте къраата." Тогава Аллах Теаля ще му каже: " Ти лъжеш. Ти придоби науката и е предаваше на другите хора, наизости Корана да го четеш по десетте къраата не за спечелването на Моето задоволство, а хората да кажат: " Вижте този колко голям учен е и как хубаво чете Коран." Което и стана. Ти спечели твоята награда. Тогава ще бъде дадена заповет и този човек да бъде хвърлен в джехеннема и влачейки го по лице ще бъде хвърлен там. След това ще дойде трети, кото е бил много богат. Аллах ще го запознае с благата, с които го е дарил. Той ще ги приеме. Тогава Аллах ще го попита: " Тези блага как ги използва? " Този човек ще отговори: " За спечелване на Твоето задоволство, аз не оставих място, от което Ти ще останеш доволен и аз да не съм дал част от богатството си за да бъде направено това място." Тогава Аллах Теаля ще му каже: " Ти излъга. Ти раздаваше от богатството си не за спечелването на Моето задоволство, а хората да кажат: " Вижте този колко е щедър." Което и направиха. Ти си получи наградата още до като беше жив." Тогава ще бъде дадена заповед и този човек да бъде хвърлен в джехеннема и влачейки го по лице ще бъде хвърлен."
( Муслим; Мишкат)
Накрая скъпи братя искам да завърша със следните думи: " Когато даваме на някого съвет за нещо или го наставляваме за религията, то ние трябва да се постраем да вложим поне капчица искренност в думите си за да достигнат до сърцето на отсрещния човек. След това с тези наши думи да се стараем да спечилим задоволството на Аллах Теаля, да разпространим религията и да приложим сунната* на Пратеника (с.а.с.) като внимаваме да не излезнем от нейните граници. На тези четири неща трябва да обърнем голямо внимание, ако искаме да сме от пепчелившите както в този свят, така и в отвъдния. Не трябва да допускаме място в сърцата ни на славата, почитта, лъскателните слова на хората и на гордостта. Ако това нещо се случи, то ние трябва да се покаяме, да пречистим възнамерението си и да кежем: " Ляхавле велякуввете илла биллах."
Аз като един грешник, който се старае да бъде раб на Аллах и да спечеля Неговото задоволство искам да отправя следната дуа към Аллах Теаля:
" О,Аллах мой! Ти си владетеля на вселената. Ти правиш каквото пожелаеш. Твоята сила е безкрайна. Аз огнетих себе си. Допуснах много грехове. Моля те о, Аллах опрости ме. Ти ако не ме опростиш няма кой друг да ме опрости. Ти си опрощаващия. Ти обичаш да опрощаваш, опрости и мен. Пречисти сърцето ми от лошите неща. О, Господи мой! Не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! И дари ни с милост от Теб! Ти си вседаряващия. О, Аллах мой, предпазвай ме от възгордяванвто и от ласкавите думи на хората за мен и ми помогни делата си да ги извършвам с искренност и единствено за Теб!Амин "
(с.а.с.)- салеллаху алейхи весселлем - Аллах да го балогослови и с мир да го дари
Свещен хадис – това са думи на Аллах, които ги няма в Корана
Хадис – това са думите на пратениака Хазрети Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари
Ибадет – покланяне, служене на Аллах
Садака – милостиня
Ширк – съдружаване с Аллах
Шехид – човек, който е умрял воюваъки по пътя на Аллах, мъченик
Джехеннем – ад
Къраат – Корана може да се чете по десет различни начина и те се наричат къраат
Сунна – това са делата на пророка Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари
Душата (Нефис) е враг на човек
В Корана Аллах Теаля повелява: يأيها الذين ءامنو ا اتقوا الله ولتنظرنفس ماقدمت لغد (الحشر: 18„ Нека всеки да види какво е приготвил за утре...” ( сура Хашр : знамение 18 Ей човече! Знай добре, че нефиса (душата ти), който ти заповядва лошото, ти е по – голям враг от сатана Иблис. Сатана може да достигне до теб и да ти нашепва единствено чрез неокротимите желанията на душата ти. Пази се да не те подлъже душата ти с нейните земни и сладки желания. Не забравяй, че неверието, спокойствието, незаинтересоваността,изобилието и мързеливоста са нещата типични за душата. Не забравяй, че душата винаги иска неща, който са без смъсил и всички тези неща водят до неверието и заблудата. Ако се задоволиш с тези неща и последваш повелите й, то ще се погубиш. Ако не й държиш сметка, то ще се погубиш. Ако последваш желанията и повелите на душата си, то знай че тя ще те отведе в Ада. Няма път за душата, който да те изведе на добро. Тя е извора на злочестието и унижението ти. Тя е хазната на сатаната и е обежище на сатаната и всички лошотии. Това го знае единствено, Който я сътворил. Аллах Теаля повелява: واتقوا الله إن الله خبير بما تعملون (الحشر : 18 „ Страхувайте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.” (хашр:18 Човек ако помисли и си направи една равностметка как е преживял живата си и какво е приготвил за Съдния Ден, то това ще стане пречина за пречистването на неговото сърце и за пробуждането му от невежеството в което се намира. В едно предание се повелява „ Един час размишляване е по - добър от хиляда годишен допълнителен ибадет.” По този начин е разяснил Ебу’л-Лейс ес- Семерканди в тълкуването на Корана. Умният човек се покайва и търси опрощение от Аллах за греховете си, които е извършил и мисли за извършването на дела, които ще го предпазят от огъня на Ада и ще го приближат към Аллах Теаля. Намалява желанията си, които са за облагата на земния живот и тича да търси опрощението и милоста на Аллах Теаля. Споменава много името на Аллах, оставя всичко, което е забранено. Проявява търпение на желанията на душата си и не се оставя на нашепванията на душата му. Защото всеки, който прави ибадет на душата си,то той прави ибадет на идол, защото душата е един идол. Всеки, който прави ибадет на Аллах, то той съкрошава душата си. Предава се, че Малик Бин Динар бил на смъртно легло и на душата му се преискала да яде млеко с мет и надробен хляб в него. Тогава неговият прислужник му приготвил това и му го донесъл. Малик един час гледал към храната и казва на душата си: „ О, душа! Тридесет години търпеше, потърпи още един час и оставя чинията. По този начин, той предава душата си на Аллах Теаля. Сулейман бин Давуд (а.с.) казва: „ Много по – трудно е да контролираш душата си, от колкото да превземеш сам един град.” Али бин Ебу Талиб (р.а.) казва: „ Аз и душата ми приличаме като овчар и стадото му. Овчарят ако събере стадото от една страна, то стадото от друга страна се разпръсква. Който не огажда на неокротимите желания на душата си, то душата му бива завита в кефен на милоста и отива в Рая. А който обие сърцето си, то той бива обвит в прокълнат кефен и се завръща в Ада. Аллах знае най – добре.”
Вредите от невниманието
Невниманието увеличава зависта и умножава разкаянието и съжалението. Отваря път за изгубването на благодеянието и милостта и те задържа от добрините и те слага на страна от пътя на Аллах. Който попадне в неверие и заблуда бива порицан и критикуван.
Според преданията един от праведните раби на Аллах сънувал учителят си и му казва: „ О, учителю мой! Кое нещо ви караше да съжелявате най много?” А учителят му отговаря: „ Съжалението, което правех от моето невнимание.”
Друг от праведните раби вижда в съня си Зуннун ел – Мисри и го пита: „ Какво ти направи Аллах?” Зуннун му отговаря: „ Аллах ме извика пред себе си и ми каза: „ О, ти лъжецо, който твърдиш, че Ме обичаш. Ти твърдеше че ме обичаш, но след моята обич ти изпадна в невнимание. По този начин Аллах го укори.
Относно тази тема един от писателите какви хубави думи е казал:
„ Ти си в заблуда и неверие, сърцето ти е в лъжа и съкрошение...
Живота си отиде в увеличаване на греховете...”
Отново един от праведните раби вижда баща си в съня и го пита: „ О, татко мой! Как си?” Баща му отговаря: „ О, синко мой! На земята живяхме като нехайни и умряхме като нехайни.”
В книгата Зехру’р – рияз се предава, че Якуб алейхи селям и Азраил са били двама приятели. Един ден ангелът на смърта ( Азраил) идва на посещение на Якуб и Якуб го пита: „ О, ангел на смърта! Дойде при мен да ме посетиш или да вземеш душата ми?” А Азраил му отговаря: „ Дойдох да те посетя.” Якуб алейхи селям като чува този отговор казва: „ Искам като наближи времето за моята смърт да ме известиш.” Азраил му казва: „ Добре. Преди да настъпи времето за твоята смърт и като наближи нейното време, ще ти изпратя двама или трима предвестители.” Като настъпи времето за смърта на Якуб алейхи селям и Азраил като дойде при него Якуб алейхи селям го пита: „ Дойде да ме посетиш или да вземеш душата ми?” Азраил му отговаря: „ Дойдох за душата ти.” Тогава Якуб алейхи селям го пита: „ Нали щеше да ми изпратиш трима предвестителя?” Азраил му отговаря: „ Наистина това го направих. Ей, Якуб! След като косата ти бе черна, тя побеля, силното ти тяло отслабна, правото ти тяло се прегърби, ето това са предвестителите, които ги изпращаме при човек за неговата смърт.”
Един писател пише:
„ Дните и месеците минават във вършене на грях...
Азраил дойде при мен, а сърцето ми е сред невнимание и заблуда...
Самоизмата и раззкаянието, което направи на този свят...
Не е възможно да останеш на земята и е празно въображение...”
Ебу Али ед – Даххак разказва: „ Един от големите учени и добър мой приятел като се разболя му отидох на посещение. Ученици са го заобиколили от всяка стра в кръг, а той плачеше. Вече доста бе остарял. Аз го питам: „ О, учени човече! Кое е нещото, което те разплаква? Или обичта към земята ли?” Той ми отговори: „ Плача за намазите, които съм пропуснал.” Аз го попитах: „ Как е възможно това? Ти винага отслужваше намазите си?” той ми отговори: „ Да. Отслужвах ги, но слагах главата си на сежде с невнимателност и отслъжвах намазите си с невнимателност, а сега дори умирам с невнимателност.” След това вземайки си дълбоко въздух прочете следния стих:
Помислих за деня в който ще се става от гроба...
Помислих за неизбежното появяване на махшера...
Помислих за сутрините, които ще се прекарат в гроба...
Сам съм на земята и срещу земните желания...
Помислих за долните и грозните си постъпки в книгата за делата ми...
О, мой Аллах! Тъя надежда към Теб...
Очаквам да проявиш от Твоята безкрайна милост към мен...
Според думите на Уйуну’л – Ахбар Шекик ел – Белхи е казал: „ Хората казват три неща, но правят дела противни на тях. Те казват: „ ние сме раби на Аллах, но правите дела като хора, които са свободни и безодговорни пред Аллах. Това противоречи на техните думи.
Казват: „ Аллах е този, Който ни дарява препитанието, но техните сърца са привързани към земните блага и събират богатство.
Казват: „ Няма бягство от смърта, но живеят и работят всякаш никога няма да умрат. Ето тава са противоположностите на техните думи.
Ей ти, братко мой!
Оправлявай себе си. Внимавай с какви дела ще застанеш пред Великият Аллах и внимателно виж с какъв език ще отговаряш пред Него. Като бъдеш питан за устата си и за другите органи какъв отговор ще даваш? Преготви отговор за въпрос и севап (награда) за отговора. Страхувай се от Аллах. Без никакво съмнение Аллах знае всичко добро и зло, което вършите. Наставлявай и давай примери на вярващите да не напускат и забравят границите на Аллах. Да Го споменават скрито и с любов към Него.
В едно предание се предава, че любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал: „ В средата на трона на Аллах е написано: „ Който ми се подчинява и следва и Аз го следвам. Който Ме обича и аз го обичам. Който ми отправя дуа, то Аз ще му приема дуата. Който иска от Мен опрощение, то Аз ще го опростя. На умният човек приляга да се подчинява на Аллах с боязън и с искренност. Дапрояви задоволство, когато го застигне нещастен случай, да прояви търпение, когато го застигне някоя беля и да благодари на Аллах за благодеянията с които го е дарил и да се задоволява с това, с което го е дарил.”
Великият Аллах повелява:
„ Който не е доволен на моята злополука, който не проявява търпение на моята беля, който не Ми благодара за мойте благодеяния и не се задоволява с това, с което съм го дарил, то той да си търси друг господ освен Мен.”
Един човек казва на Хасан – и Басри: „ Аз взимам удоволствие от подчинението и следването на Аллах и от ибадета ми към Него.” Хасан – и Басри му казва: „ Сигорно ти си погледнал в лицето на един, който не се страхува от Аллах.” Подчинение пред Аллах е да оставиш всичко заради Аллах.
Един човек казвайки на Ебу Йезид : „ Аз вземам удоволствие от подчинението си на Аллах.” Той му отговаря следното: „ Това е така, защото ти не служиш на Аллах, а на подчинението. Служи на Аллах за да намериш сладостта на ибадетите.”
Предава се че един човек отслужвал молитвата намаз. Когато прочел третото знамение на сура Фатиха „ Ийяке неабуду....” „ Единствено на Теб служим...” си спомнил, че наистина прави ибадет на Аллах. Тогава един глас му казал: „ Ти лъжеш. Ти се покланяш и обожаваш творенията.” След тази случка, този човек се отдалечава от хората и отново започва да отслужва намаза си. Отново привършвайки знамението Ийяке неабуду...” „ Единствено на Теб служим...” отново един таен глас му казал: „ Ти лъжеш. Ти не служиш на Аллах, а на богатството и го обожаваш.” Този човек престъпил богатството си и отново започнал да изпълнява намаза си. Отново свършвайки със знамението „ Единствено на Теб служим...” тогава отново същият глас му нашепнал: „ Ти лъжеш! Ти служиш и обожаваш дрехите си.” Тогава този човек взема всичките си дрехи, освен онези които е облякъл и ги раздава на бедните. След това отново този човек започна да си изпълнява намаза. След като прочел знамението „ Единствено на Теб служим...” тогава отново същият глас му казал: „ Ето сега казваш истината. Ибадета ти е единствено за Аллах.”
Човалите на един човек са се изгубили, но той неможа да се сети кой точно ги е взел. Когато този човек влезнал в намаза се сетил точно кой му е взел човалите. И казва на прислужника си: „ Отиди при еди кой си и искай човалите.” Тогава прислужника го попитал: „ Това кога си го припомни?” А той му казал: „ Когато бях в намаз.” А прислужника му отговорил: „ Ей, господне! Ти в намаза си не искаш Аллах, а искаш човалите си.” След тези думи този човек разбра колко е здрава неговата вяра и освободил човека, който му бил прислужник.
Изоставянето на земята и благата й и служенето на Аллах, мисленето за бъдещето си и желанието за награда на Ахирета, са нещата, които приляга на умният човек. Относно тази тема Великият Аллах в Корана повелява:
„Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ще увеличим жътвата му, а който желае да жъне в земния живот, ще му дадем от него, ала той не ще има дял в отвъдния.”
(сура Аш – Шура : знамение 20)
В друго знамение Аллах повелява:
„И не бъдете като онези, които забравиха Аллах ¬ Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците.”
(сура Ал – Хашр : знамение 19)
Имам Газаали / Книга: Мукашефету’л – Кулуб (Разкритието на сърцата)
Превод : М. Шукри Хайруш
31 / 12 / 2009г. С. Арабия / Медина
Според преданията един от праведните раби на Аллах сънувал учителят си и му казва: „ О, учителю мой! Кое нещо ви караше да съжелявате най много?” А учителят му отговаря: „ Съжалението, което правех от моето невнимание.”
Друг от праведните раби вижда в съня си Зуннун ел – Мисри и го пита: „ Какво ти направи Аллах?” Зуннун му отговаря: „ Аллах ме извика пред себе си и ми каза: „ О, ти лъжецо, който твърдиш, че Ме обичаш. Ти твърдеше че ме обичаш, но след моята обич ти изпадна в невнимание. По този начин Аллах го укори.
Относно тази тема един от писателите какви хубави думи е казал:
„ Ти си в заблуда и неверие, сърцето ти е в лъжа и съкрошение...
Живота си отиде в увеличаване на греховете...”
Отново един от праведните раби вижда баща си в съня и го пита: „ О, татко мой! Как си?” Баща му отговаря: „ О, синко мой! На земята живяхме като нехайни и умряхме като нехайни.”
В книгата Зехру’р – рияз се предава, че Якуб алейхи селям и Азраил са били двама приятели. Един ден ангелът на смърта ( Азраил) идва на посещение на Якуб и Якуб го пита: „ О, ангел на смърта! Дойде при мен да ме посетиш или да вземеш душата ми?” А Азраил му отговаря: „ Дойдох да те посетя.” Якуб алейхи селям като чува този отговор казва: „ Искам като наближи времето за моята смърт да ме известиш.” Азраил му казва: „ Добре. Преди да настъпи времето за твоята смърт и като наближи нейното време, ще ти изпратя двама или трима предвестители.” Като настъпи времето за смърта на Якуб алейхи селям и Азраил като дойде при него Якуб алейхи селям го пита: „ Дойде да ме посетиш или да вземеш душата ми?” Азраил му отговаря: „ Дойдох за душата ти.” Тогава Якуб алейхи селям го пита: „ Нали щеше да ми изпратиш трима предвестителя?” Азраил му отговаря: „ Наистина това го направих. Ей, Якуб! След като косата ти бе черна, тя побеля, силното ти тяло отслабна, правото ти тяло се прегърби, ето това са предвестителите, които ги изпращаме при човек за неговата смърт.”
Един писател пише:
„ Дните и месеците минават във вършене на грях...
Азраил дойде при мен, а сърцето ми е сред невнимание и заблуда...
Самоизмата и раззкаянието, което направи на този свят...
Не е възможно да останеш на земята и е празно въображение...”
Ебу Али ед – Даххак разказва: „ Един от големите учени и добър мой приятел като се разболя му отидох на посещение. Ученици са го заобиколили от всяка стра в кръг, а той плачеше. Вече доста бе остарял. Аз го питам: „ О, учени човече! Кое е нещото, което те разплаква? Или обичта към земята ли?” Той ми отговори: „ Плача за намазите, които съм пропуснал.” Аз го попитах: „ Как е възможно това? Ти винага отслужваше намазите си?” той ми отговори: „ Да. Отслужвах ги, но слагах главата си на сежде с невнимателност и отслъжвах намазите си с невнимателност, а сега дори умирам с невнимателност.” След това вземайки си дълбоко въздух прочете следния стих:
Помислих за деня в който ще се става от гроба...
Помислих за неизбежното появяване на махшера...
Помислих за сутрините, които ще се прекарат в гроба...
Сам съм на земята и срещу земните желания...
Помислих за долните и грозните си постъпки в книгата за делата ми...
О, мой Аллах! Тъя надежда към Теб...
Очаквам да проявиш от Твоята безкрайна милост към мен...
Според думите на Уйуну’л – Ахбар Шекик ел – Белхи е казал: „ Хората казват три неща, но правят дела противни на тях. Те казват: „ ние сме раби на Аллах, но правите дела като хора, които са свободни и безодговорни пред Аллах. Това противоречи на техните думи.
Казват: „ Аллах е този, Който ни дарява препитанието, но техните сърца са привързани към земните блага и събират богатство.
Казват: „ Няма бягство от смърта, но живеят и работят всякаш никога няма да умрат. Ето тава са противоположностите на техните думи.
Ей ти, братко мой!
Оправлявай себе си. Внимавай с какви дела ще застанеш пред Великият Аллах и внимателно виж с какъв език ще отговаряш пред Него. Като бъдеш питан за устата си и за другите органи какъв отговор ще даваш? Преготви отговор за въпрос и севап (награда) за отговора. Страхувай се от Аллах. Без никакво съмнение Аллах знае всичко добро и зло, което вършите. Наставлявай и давай примери на вярващите да не напускат и забравят границите на Аллах. Да Го споменават скрито и с любов към Него.
В едно предание се предава, че любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал: „ В средата на трона на Аллах е написано: „ Който ми се подчинява и следва и Аз го следвам. Който Ме обича и аз го обичам. Който ми отправя дуа, то Аз ще му приема дуата. Който иска от Мен опрощение, то Аз ще го опростя. На умният човек приляга да се подчинява на Аллах с боязън и с искренност. Дапрояви задоволство, когато го застигне нещастен случай, да прояви търпение, когато го застигне някоя беля и да благодари на Аллах за благодеянията с които го е дарил и да се задоволява с това, с което го е дарил.”
Великият Аллах повелява:
„ Който не е доволен на моята злополука, който не проявява търпение на моята беля, който не Ми благодара за мойте благодеяния и не се задоволява с това, с което съм го дарил, то той да си търси друг господ освен Мен.”
Един човек казва на Хасан – и Басри: „ Аз взимам удоволствие от подчинението и следването на Аллах и от ибадета ми към Него.” Хасан – и Басри му казва: „ Сигорно ти си погледнал в лицето на един, който не се страхува от Аллах.” Подчинение пред Аллах е да оставиш всичко заради Аллах.
Един човек казвайки на Ебу Йезид : „ Аз вземам удоволствие от подчинението си на Аллах.” Той му отговаря следното: „ Това е така, защото ти не служиш на Аллах, а на подчинението. Служи на Аллах за да намериш сладостта на ибадетите.”
Предава се че един човек отслужвал молитвата намаз. Когато прочел третото знамение на сура Фатиха „ Ийяке неабуду....” „ Единствено на Теб служим...” си спомнил, че наистина прави ибадет на Аллах. Тогава един глас му казал: „ Ти лъжеш. Ти се покланяш и обожаваш творенията.” След тази случка, този човек се отдалечава от хората и отново започва да отслужва намаза си. Отново привършвайки знамението Ийяке неабуду...” „ Единствено на Теб служим...” отново един таен глас му казал: „ Ти лъжеш. Ти не служиш на Аллах, а на богатството и го обожаваш.” Този човек престъпил богатството си и отново започнал да изпълнява намаза си. Отново свършвайки със знамението „ Единствено на Теб служим...” тогава отново същият глас му нашепнал: „ Ти лъжеш! Ти служиш и обожаваш дрехите си.” Тогава този човек взема всичките си дрехи, освен онези които е облякъл и ги раздава на бедните. След това отново този човек започна да си изпълнява намаза. След като прочел знамението „ Единствено на Теб служим...” тогава отново същият глас му казал: „ Ето сега казваш истината. Ибадета ти е единствено за Аллах.”
Човалите на един човек са се изгубили, но той неможа да се сети кой точно ги е взел. Когато този човек влезнал в намаза се сетил точно кой му е взел човалите. И казва на прислужника си: „ Отиди при еди кой си и искай човалите.” Тогава прислужника го попитал: „ Това кога си го припомни?” А той му казал: „ Когато бях в намаз.” А прислужника му отговорил: „ Ей, господне! Ти в намаза си не искаш Аллах, а искаш човалите си.” След тези думи този човек разбра колко е здрава неговата вяра и освободил човека, който му бил прислужник.
Изоставянето на земята и благата й и служенето на Аллах, мисленето за бъдещето си и желанието за награда на Ахирета, са нещата, които приляга на умният човек. Относно тази тема Великият Аллах в Корана повелява:
„Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ще увеличим жътвата му, а който желае да жъне в земния живот, ще му дадем от него, ала той не ще има дял в отвъдния.”
(сура Аш – Шура : знамение 20)
В друго знамение Аллах повелява:
„И не бъдете като онези, които забравиха Аллах ¬ Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците.”
(сура Ал – Хашр : знамение 19)
Имам Газаали / Книга: Мукашефету’л – Кулуб (Разкритието на сърцата)
Превод : М. Шукри Хайруш
31 / 12 / 2009г. С. Арабия / Медина
Ползите нa Дуата
Аллах Субханеху Теаля сътвори човека с цел да Му се подчинява и да Му прави ибадет. Но ибадета може да бъде много и най – различен например: отслужването на молитвата намаз, държенето на оруч(постене), даването на милостинята зекят и садака, посещението на свещените места т.е. хадж, благата или добрата дума както към хората така и към семейството ни и родителите ни, доброто държание към всички хора и не на последно място правенето на дуа към Аллах Теаля. Сахабето Ебу Зер Гъфари радиаллаху анх казва:" Каквото е солта за храната, то същото е и дуата между добрините." А Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Дуата е ибадет." След това прочете следното знамение от Корана: " И рече вашия Господ:" Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!" ( 40:60 )
От това знамение се рабира, че приемането или не приемането на дуата е в ръцете на Аллах Теаля, и затова ние не трябва да се молим на друг освен на Него. Също така има условия при, които дуата се приема.
1 – Човек се моли и праву дуа на този, който го чува и вижда където и да се намира. Също така към който се отправя дуата, то той трябва да притежава необичайна сила, защото човек се моли и прави дуа на онзи, на който силата му е по – голяма от неговата и е по – голяма от всички сили, които се намират на земята и извън нея. Също така това е признание за безсилието ни спрямо онзи, на когото се молим и отправяме дуата. По този начин човек и да не го вижда, то той знае, че по – всяко едно време на денонощието и на всяко място ще се моли и отправя дуа на тази сила явно или скрито, на глас или без глас. Човек вярва, че тази сила, на която се моли и отправя дуата си, притежава качеството да го вижда по всяко едно време и където и да се намира, чува зовът му и по всяко едно време може да му откликне на него. Човек ако незнае всичко това и ако се моли на друг освен на Аллах, то този човек съдружава с Аллах Теаля. Също така човек ако се моли на друг, а не на Аллах, то това означава, че той преписва на друг качества, които принадлежят единствено на Аллах Субханеху Теаля. Един човек ако вярва, че Аллах е Всечуващ ( Семи ) и Всевиждащ ( Басар ), то на него няма да му мине и през ум да прави дуа на друг освен на Аллах Теаля.ю
2 – Ако един човек приема за свой владетел или създател друг, а не истинския, то истината не се променя. т.е. Който е истинския владетел и създател на всяко нещо, то той ще си остане като такъв. Истинския владетел и създател е онзи, който създал и оправлява всички дела на земята и небесата. Той е всечуващ и всевиждащ, а тези качества принадлежят единствена на Аллах Субханеху Теаля. Освен Аллах никой друг неможе да чуе или да приеме дуата на човек. Въпреки всичко това някои от хората съдружават пратениците, меляйкетата, джиновете, приближените на Аллах, звездите, слънцето, луната и идолите с Аллах Теаля, но с тази тяхна постъпка те номогат да променят истината.
3 – Относно всичко това, което казахме до тук сега можем да дадем следния пример:" Един човек отива в съда да си търси правата. Този човек молбата си вместо да я даде на съдията е дава на един от подссадимите, който чака да му се гледа и неговото дело. И молейки му се му казва:" Гусподине, само вие можете да намерите решение на моят проблем. Защото вашата дума е важяща тук."
Първат агрешка, която е допусната, това е че молбата не е дадена на съдията, а дадена на подсъдимия, който си няма нищо общо със случая. Такава една постъпка означава едно огромно пренебрежение и неуважение спрямо съдията. Не само, че този човек не е дал молбата си на съдията, а е дал на подсъдимия, който си няма нищо общо със случая му, а и му се е помолил като му е каза:" Единствено вие можете да разрешите проблема ми."
По – всяко едно време спомняйки си ги тези три неща нека да с постараем и да разберем думите на Аллах Теаля, които гласят:" Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!.."
Без съмнение Аллах Теаля приема нашите дуи. В едно предание пратеника Хз. Мухаммед саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Ако един мюсюлманин направи една дуа, то на дуата му се откликва, или му се дава на земята това, което иска или му се приготвя награда за Ахирета. Ако тези неща не станат, то му се изтриват грешките ( които е вършил преди да направи дуата ) до дуата ако той не прави дуа за ( извършването ) на някой грях или за за прекъсването на роднинските си връзки."
Йезид Раккаши казва:" На Съдния ден Аллах Теаля ще покаже на кула си дуите на които му е откликнал в земния живот и ще му каже:" О,кул мой! Ти в този и този ден Ми отправи дуа, но Аз не ти откликнах на дуата ти и затова Аз сега ти давам награда за това нещо. Толково голяма награда се дава на кула, че той си казва:" Дано на нито една дуа да не ми беше откликнато." Също така по – някога Аллах Теаля не откликва веднага на дуата, но това не означава, че тя не е приета. Защото в едно предание Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Раба е в добро докато не бърза. А сподвижниците го попитали:" О,Пратенико на Аллах! Раба как бърза?" А той саллеллаху алейхи весселлем отговорил:" Казва така:" Аз направих дуа, но не ми се прие."
Хората са попитали някои от големите учени. Ние правим дуа към Аллах, но защо не нисе приема? Учените им отговорили:" Във вас се намират седем неща, които пречат за приемането на дуата ви.
1 – Вие разгневявате Създателя си, но не печелите Неговото задоволство. т.е. правите такива лоши постъпки, с които разгневявате Аллах Теаля и не се отвръщате от тях, нито пък се разкайвате за тях.
2 – Вие казвате:" Ние сме раби на Аллах", но това което трябва да правят еабите вие не го правите. т.е. когато някой шеф заповяда на работника си да извърши дадена работа, то той я извършва без да излиза от думите на шефа му.
3 – Вие четете Корана, но не го спазвате. т.е. мислейки върху неги и с възвеличение не го четете, нито пък спазвате това, което Аллах вие заповядал в него.
4 – Казвате, че сте от общноста на Мухаммед саллеллаху алейхи весселлем, но не спазвате сунната му. т.е. ядете и пиете от забраненото и съмнителното и не се възпирате от тях.
5 – Пратеника саллеллаху алейхи весселлем казва: " Земния живот няма стойност колкото крилото на кумар пред Аллах." А пък вие го прегръщате и обичате с пълна сила.
6 – Казвате, че земята е временна, но се държите всякаш ще останете вечно на нея.
7 – Казвате, че отвъдния живот или Ахирета е по – добър от земния живот, но избирате земята пред Ахирета и не изразходвате усилия за Ахирета.
Веднъж Са'д бин Еби Ваккас попитал Пратеника на Аллах ( с.а.с. ):" О, Пратенико на Аллах! Аз правя дуа към Аллах, но защо тя не ми се приема?" А Пратеника ( с.а.с. ) му отговорил: " О, Са'д! Пазисе от забраненото. В нечий стомах ако влезне забранен залък, то на този човек 40 дни дуата не му се приема. Този, който прави дуа не трябва да бърза. Когато някой прави дуа, то Аллах му е приема. По – някога му откликва веднага, но по – някога му откликва в друго време, а по – някога му я оставя за Ахирета т.е. не му откликва в земния живот." А в друго предание се повелява:" Един човек патувал дълго, разрошен и прашен, който прострял ръце към небето ( с думите ) " Господи мой! Господи мой! А храната му била от непозволената, пиел от непозволеното, обличял се с непозволеното и се препитавал с непозволеното. Тогава как би му се отвърнало?"
За правенето на дуа към Аллах няма точно определено време. Има предание в което Хз. Муса ( а.с. ) се обръща към Аллах Теаля и го пита:" О, Господи мой! В кое време да Ти правя дуа и Ти да е приемеш?' А Аллах Теаля му казал:" О, Муса! Ти си моят кул, Аз съм твоят Господ. Когато и да Ми правиш дуа, то Аз ще ти я приема." Тогава Хз. Муса ( а.с. ) пита отново Аллах Теаля същия въпрос, а Аллах тогава му каза:" О, Муса! Прави Ми дуа след половината от ноща и Аз ще ти я приема."
Искам да завърша хутбето си с думите на пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.):
" Когато правите дуа към Аллах и искате нещо, искайте го с вътрешността на ръцете си, а не с тяхната външност и след това си избършете ръцето по лицето си."
От това знамение се рабира, че приемането или не приемането на дуата е в ръцете на Аллах Теаля, и затова ние не трябва да се молим на друг освен на Него. Също така има условия при, които дуата се приема.
1 – Човек се моли и праву дуа на този, който го чува и вижда където и да се намира. Също така към който се отправя дуата, то той трябва да притежава необичайна сила, защото човек се моли и прави дуа на онзи, на който силата му е по – голяма от неговата и е по – голяма от всички сили, които се намират на земята и извън нея. Също така това е признание за безсилието ни спрямо онзи, на когото се молим и отправяме дуата. По този начин човек и да не го вижда, то той знае, че по – всяко едно време на денонощието и на всяко място ще се моли и отправя дуа на тази сила явно или скрито, на глас или без глас. Човек вярва, че тази сила, на която се моли и отправя дуата си, притежава качеството да го вижда по всяко едно време и където и да се намира, чува зовът му и по всяко едно време може да му откликне на него. Човек ако незнае всичко това и ако се моли на друг освен на Аллах, то този човек съдружава с Аллах Теаля. Също така човек ако се моли на друг, а не на Аллах, то това означава, че той преписва на друг качества, които принадлежят единствено на Аллах Субханеху Теаля. Един човек ако вярва, че Аллах е Всечуващ ( Семи ) и Всевиждащ ( Басар ), то на него няма да му мине и през ум да прави дуа на друг освен на Аллах Теаля.ю
2 – Ако един човек приема за свой владетел или създател друг, а не истинския, то истината не се променя. т.е. Който е истинския владетел и създател на всяко нещо, то той ще си остане като такъв. Истинския владетел и създател е онзи, който създал и оправлява всички дела на земята и небесата. Той е всечуващ и всевиждащ, а тези качества принадлежят единствена на Аллах Субханеху Теаля. Освен Аллах никой друг неможе да чуе или да приеме дуата на човек. Въпреки всичко това някои от хората съдружават пратениците, меляйкетата, джиновете, приближените на Аллах, звездите, слънцето, луната и идолите с Аллах Теаля, но с тази тяхна постъпка те номогат да променят истината.
3 – Относно всичко това, което казахме до тук сега можем да дадем следния пример:" Един човек отива в съда да си търси правата. Този човек молбата си вместо да я даде на съдията е дава на един от подссадимите, който чака да му се гледа и неговото дело. И молейки му се му казва:" Гусподине, само вие можете да намерите решение на моят проблем. Защото вашата дума е важяща тук."
Първат агрешка, която е допусната, това е че молбата не е дадена на съдията, а дадена на подсъдимия, който си няма нищо общо със случая. Такава една постъпка означава едно огромно пренебрежение и неуважение спрямо съдията. Не само, че този човек не е дал молбата си на съдията, а е дал на подсъдимия, който си няма нищо общо със случая му, а и му се е помолил като му е каза:" Единствено вие можете да разрешите проблема ми."
По – всяко едно време спомняйки си ги тези три неща нека да с постараем и да разберем думите на Аллах Теаля, които гласят:" Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!.."
Без съмнение Аллах Теаля приема нашите дуи. В едно предание пратеника Хз. Мухаммед саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Ако един мюсюлманин направи една дуа, то на дуата му се откликва, или му се дава на земята това, което иска или му се приготвя награда за Ахирета. Ако тези неща не станат, то му се изтриват грешките ( които е вършил преди да направи дуата ) до дуата ако той не прави дуа за ( извършването ) на някой грях или за за прекъсването на роднинските си връзки."
Йезид Раккаши казва:" На Съдния ден Аллах Теаля ще покаже на кула си дуите на които му е откликнал в земния живот и ще му каже:" О,кул мой! Ти в този и този ден Ми отправи дуа, но Аз не ти откликнах на дуата ти и затова Аз сега ти давам награда за това нещо. Толково голяма награда се дава на кула, че той си казва:" Дано на нито една дуа да не ми беше откликнато." Също така по – някога Аллах Теаля не откликва веднага на дуата, но това не означава, че тя не е приета. Защото в едно предание Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Раба е в добро докато не бърза. А сподвижниците го попитали:" О,Пратенико на Аллах! Раба как бърза?" А той саллеллаху алейхи весселлем отговорил:" Казва така:" Аз направих дуа, но не ми се прие."
Хората са попитали някои от големите учени. Ние правим дуа към Аллах, но защо не нисе приема? Учените им отговорили:" Във вас се намират седем неща, които пречат за приемането на дуата ви.
1 – Вие разгневявате Създателя си, но не печелите Неговото задоволство. т.е. правите такива лоши постъпки, с които разгневявате Аллах Теаля и не се отвръщате от тях, нито пък се разкайвате за тях.
2 – Вие казвате:" Ние сме раби на Аллах", но това което трябва да правят еабите вие не го правите. т.е. когато някой шеф заповяда на работника си да извърши дадена работа, то той я извършва без да излиза от думите на шефа му.
3 – Вие четете Корана, но не го спазвате. т.е. мислейки върху неги и с възвеличение не го четете, нито пък спазвате това, което Аллах вие заповядал в него.
4 – Казвате, че сте от общноста на Мухаммед саллеллаху алейхи весселлем, но не спазвате сунната му. т.е. ядете и пиете от забраненото и съмнителното и не се възпирате от тях.
5 – Пратеника саллеллаху алейхи весселлем казва: " Земния живот няма стойност колкото крилото на кумар пред Аллах." А пък вие го прегръщате и обичате с пълна сила.
6 – Казвате, че земята е временна, но се държите всякаш ще останете вечно на нея.
7 – Казвате, че отвъдния живот или Ахирета е по – добър от земния живот, но избирате земята пред Ахирета и не изразходвате усилия за Ахирета.
Веднъж Са'д бин Еби Ваккас попитал Пратеника на Аллах ( с.а.с. ):" О, Пратенико на Аллах! Аз правя дуа към Аллах, но защо тя не ми се приема?" А Пратеника ( с.а.с. ) му отговорил: " О, Са'д! Пазисе от забраненото. В нечий стомах ако влезне забранен залък, то на този човек 40 дни дуата не му се приема. Този, който прави дуа не трябва да бърза. Когато някой прави дуа, то Аллах му е приема. По – някога му откликва веднага, но по – някога му откликва в друго време, а по – някога му я оставя за Ахирета т.е. не му откликва в земния живот." А в друго предание се повелява:" Един човек патувал дълго, разрошен и прашен, който прострял ръце към небето ( с думите ) " Господи мой! Господи мой! А храната му била от непозволената, пиел от непозволеното, обличял се с непозволеното и се препитавал с непозволеното. Тогава как би му се отвърнало?"
За правенето на дуа към Аллах няма точно определено време. Има предание в което Хз. Муса ( а.с. ) се обръща към Аллах Теаля и го пита:" О, Господи мой! В кое време да Ти правя дуа и Ти да е приемеш?' А Аллах Теаля му казал:" О, Муса! Ти си моят кул, Аз съм твоят Господ. Когато и да Ми правиш дуа, то Аз ще ти я приема." Тогава Хз. Муса ( а.с. ) пита отново Аллах Теаля същия въпрос, а Аллах тогава му каза:" О, Муса! Прави Ми дуа след половината от ноща и Аз ще ти я приема."
Искам да завърша хутбето си с думите на пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.):
" Когато правите дуа към Аллах и искате нещо, искайте го с вътрешността на ръцете си, а не с тяхната външност и след това си избършете ръцето по лицето си."
уважението към учените
Както сред всяка една общност на земята има хора с добри и лоши намерения, то така и сред учените има с добри и лоши намерения. Дори и по – лошо от това, е че сред учените се намират и лъжливи т.е. учени самозванци, без да са учели и без да имат елемнтарни познания относно религията ни. И най – лошото е че тези самозванци пречат за развиването на истинските имами и учени, но въпреки това ние трябва да отдадем значение на две неща:
1 – Тези от учените, които са с лошо намерение дори и самозванци, то ние не трябва за тях да говорим нито пък да даваме решение, защото в Корана Аллах Теаля повелява:
" И не следвай онова, което незнаеш! И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано." ( 17:36 )
Може би даден учен да е с лошо намерение, но без да проучим думите му и да ги отхвърлим е голяма несправедливост. Относно това нещо Пратеника на Аллах ( с.а.с. ) прояваваше голяма предпазливост. По – негово време еврейте превеждаха части от Теврата на арабски и ги разказваха на хората. Тогава Пратеника ( с.а.с. ) казваше:" Това, което ви казват недей го подтвърждавайте, но недей го и оттхвърляйте. Кажете: " Ние вярвамв във всички писания, които Аллах Теаля е низпослал на хората." От това предание се подразбира, че когато друговерците ни четат това, което са пренаписали, то ние не трябва да го подтвърждаваме, нито пък да го отхвърляме. А сега да се върнем на нашето положение. Когато някой ни прочете или ни изцитира някое знамение от Корана или някое предание от преданията на Пратеника (с.а.с.), които са достоверни и без никакво съмнение казваме, че са истина и ако те не са в наша изгода, то ние правим всичко възможно да си намерим вратичка и да излезнем прави, а също така се стараем да понижим ценността на тези думи и се нахвърляме върху тази личност с цел да го унижим и да накараме хората да го намразят.
2 – Второто важно нещо е: учените, които не се отделят от правия път и се старят да напътят и другите хора по него и също така желаят щастието на всичко хора, както на земята така и на Ахирета, то те не се отделят от хората, а напротив те постоянно са сред тях и споделят техните грижи и проблеми. Но това не означава, че тези от имамите и ученита са безпогрешни. Не трябва да забравяме, че всички хора допускат грешки. Относно това нещо Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:" Най – добрият грешник е онзи, който се разкайва за грешките си." Също така не трябва да се забравя, че безпогрешието принадлежи единствено на меляйкетата. За грешките на имамите и учените, за техните недостатъци са отговорни единствено самите те. Тези неща са между тях и Аллах Теаля. Аллах ако пожелае ще ги опрости, а ако пожелае ще ги накаже. Но иншааллах Аллах Теаля ще ги опрости, защото тези хора да спечелят задоволството на Аллах оставят земните блага и се стараят да научат някого на Исляма и да го напътят по – правия път. Когато един човек натовари негов подчинен да му извърши някоя работа и подчиненият допусне някоя грешка, то неговият началник проявявайки милост му опрощава допуснатата грешка, защото той му върши работата. Но не трябва да забравяме, че най – милостивия от милостивите е Аллах и Той опрощава всички хора, но ако Аллах накаже някой учен за нещо, то това е лично Негово решение. И без това никой неможе да се бърка в решенията на Аллах Теаля. Когато някой от имамите или от учените допусне някоя грешка или ако Аллах Теаля им даде наказание за нещот, то някои от хората се възползват от това и се старят да покажят неуважение към тях, да отдалечат хората от Религията, да стоят далеч от тях и дори накарват хората да мразят тези личности. Хората, които правят това нещо, нека да знаят че техният грях е много голям. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:" Прояваването на уважение към три групи хора е от уважението към Аллах.
1 – Към еди възрастен мюсюлманин
2 – Към един учен, който е научил и спазва заповедите и забраните в Корана и не ги пренебрегва.
3 – Към справедлив водач.
В друго предание пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.) повелява:" Който непоказва уважение към по – възрастните, който не е състрадателен към по – малките и който неотдава уважение и значение на учените, то той не е от моята общност."
В друго предание се повелява:" Има три групи хора, които двуличниците не ги вземат на сериозно ( и не ги уважават )
1 – Възрастен мюсюлманин
2 – Учен
3 – Справедлив водач"
В някои от другите предние се повелява, че Пратеника на Аллах ( с.а.с.) е казал:
" От всичко най – много се страхува за общноста си от следните четери неща:
1 – Когато им се увеличат земните победи да започнат да се мразят по – между си
2 – Между тях ще се разпространи много тълкуването на Корана и поради тази причина всеки ще започне да го тълкува и да дава значение на знаменията спрямо себе си, но всъщност има много от знамения, на които освен Аллах никой друг не знае тачното им значение.
3 – Ще се проявява несправедливост към учените, дори и ще бъдат пренебрегвани."
В Корана Аллах Теаля описва чертите на чени и имами, които са самозванци. Относно тях Аллах повелява:" Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения, те са основата на Книгата, и други ¬ неясни. А онези, в чиито сърца има изкривяване, следват неясното в нея, стремейки се към смут и стремейки се към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването му." ( 3:7 )
За това скъпо братя вярващи е най – добре ние да научаваме Исляма от истинските имами и учени за да не се заблудим. Относно тях в Корана Аллах Теаля казва:"... И отвърдените в знанието казват: " Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Господ..." ( 3:7)
Истинските учени, когато чуят някое знамение от Корана или някое предание от пратеника Хз. Мухаммед ( с.а.с. ) те го приемат без да питат за какво, как така, защо сега, това е нов Ислям и тн!
На края искам да завършя с думите на Аллах Теаля, които гласят:
" ... А които нарушават границите на Аллах – те са угнетителите."
( 2:229 )
1 – Тези от учените, които са с лошо намерение дори и самозванци, то ние не трябва за тях да говорим нито пък да даваме решение, защото в Корана Аллах Теаля повелява:
" И не следвай онова, което незнаеш! И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано." ( 17:36 )
Може би даден учен да е с лошо намерение, но без да проучим думите му и да ги отхвърлим е голяма несправедливост. Относно това нещо Пратеника на Аллах ( с.а.с. ) прояваваше голяма предпазливост. По – негово време еврейте превеждаха части от Теврата на арабски и ги разказваха на хората. Тогава Пратеника ( с.а.с. ) казваше:" Това, което ви казват недей го подтвърждавайте, но недей го и оттхвърляйте. Кажете: " Ние вярвамв във всички писания, които Аллах Теаля е низпослал на хората." От това предание се подразбира, че когато друговерците ни четат това, което са пренаписали, то ние не трябва да го подтвърждаваме, нито пък да го отхвърляме. А сега да се върнем на нашето положение. Когато някой ни прочете или ни изцитира някое знамение от Корана или някое предание от преданията на Пратеника (с.а.с.), които са достоверни и без никакво съмнение казваме, че са истина и ако те не са в наша изгода, то ние правим всичко възможно да си намерим вратичка и да излезнем прави, а също така се стараем да понижим ценността на тези думи и се нахвърляме върху тази личност с цел да го унижим и да накараме хората да го намразят.
2 – Второто важно нещо е: учените, които не се отделят от правия път и се старят да напътят и другите хора по него и също така желаят щастието на всичко хора, както на земята така и на Ахирета, то те не се отделят от хората, а напротив те постоянно са сред тях и споделят техните грижи и проблеми. Но това не означава, че тези от имамите и ученита са безпогрешни. Не трябва да забравяме, че всички хора допускат грешки. Относно това нещо Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:" Най – добрият грешник е онзи, който се разкайва за грешките си." Също така не трябва да се забравя, че безпогрешието принадлежи единствено на меляйкетата. За грешките на имамите и учените, за техните недостатъци са отговорни единствено самите те. Тези неща са между тях и Аллах Теаля. Аллах ако пожелае ще ги опрости, а ако пожелае ще ги накаже. Но иншааллах Аллах Теаля ще ги опрости, защото тези хора да спечелят задоволството на Аллах оставят земните блага и се стараят да научат някого на Исляма и да го напътят по – правия път. Когато един човек натовари негов подчинен да му извърши някоя работа и подчиненият допусне някоя грешка, то неговият началник проявявайки милост му опрощава допуснатата грешка, защото той му върши работата. Но не трябва да забравяме, че най – милостивия от милостивите е Аллах и Той опрощава всички хора, но ако Аллах накаже някой учен за нещо, то това е лично Негово решение. И без това никой неможе да се бърка в решенията на Аллах Теаля. Когато някой от имамите или от учените допусне някоя грешка или ако Аллах Теаля им даде наказание за нещот, то някои от хората се възползват от това и се старят да покажят неуважение към тях, да отдалечат хората от Религията, да стоят далеч от тях и дори накарват хората да мразят тези личности. Хората, които правят това нещо, нека да знаят че техният грях е много голям. В едно от преданията си Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява:" Прояваването на уважение към три групи хора е от уважението към Аллах.
1 – Към еди възрастен мюсюлманин
2 – Към един учен, който е научил и спазва заповедите и забраните в Корана и не ги пренебрегва.
3 – Към справедлив водач.
В друго предание пратеника Хз. Мухаммед (с.а.с.) повелява:" Който непоказва уважение към по – възрастните, който не е състрадателен към по – малките и който неотдава уважение и значение на учените, то той не е от моята общност."
В друго предание се повелява:" Има три групи хора, които двуличниците не ги вземат на сериозно ( и не ги уважават )
1 – Възрастен мюсюлманин
2 – Учен
3 – Справедлив водач"
В някои от другите предние се повелява, че Пратеника на Аллах ( с.а.с.) е казал:
" От всичко най – много се страхува за общноста си от следните четери неща:
1 – Когато им се увеличат земните победи да започнат да се мразят по – между си
2 – Между тях ще се разпространи много тълкуването на Корана и поради тази причина всеки ще започне да го тълкува и да дава значение на знаменията спрямо себе си, но всъщност има много от знамения, на които освен Аллах никой друг не знае тачното им значение.
3 – Ще се проявява несправедливост към учените, дори и ще бъдат пренебрегвани."
В Корана Аллах Теаля описва чертите на чени и имами, които са самозванци. Относно тях Аллах повелява:" Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения, те са основата на Книгата, и други ¬ неясни. А онези, в чиито сърца има изкривяване, следват неясното в нея, стремейки се към смут и стремейки се към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването му." ( 3:7 )
За това скъпо братя вярващи е най – добре ние да научаваме Исляма от истинските имами и учени за да не се заблудим. Относно тях в Корана Аллах Теаля казва:"... И отвърдените в знанието казват: " Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Господ..." ( 3:7)
Истинските учени, когато чуят някое знамение от Корана или някое предание от пратеника Хз. Мухаммед ( с.а.с. ) те го приемат без да питат за какво, как така, защо сега, това е нов Ислям и тн!
На края искам да завършя с думите на Аллах Теаля, които гласят:
" ... А които нарушават границите на Аллах – те са угнетителите."
( 2:229 )
Познаваш ли Аллах ?
Един ден Абдуллах бин Мубарек вървеше по пътя. Пред него видя едино дете овчарче с няколко овци. Той съжелил това дете и се запитал: „ Горкото дете от децка възраст пасе овците, а като порасне как ще придобие способноста и умението да прави ибадет и да се подчинява на повелите на Аллах?” След това си каза на себе си: „ Да отида при него и да го науча на нещо, с което да опознае Аллах.” Така отивайки при детето го попитал:
- Синко, познаваш ли Аллах?
- А детето му отговорило:
- Рабът не си ли познава собственика?”
- С какво познаваш Аллах?
- С тези мой овци.
- А как Го познаваш с тези овци?
- Няколко овци без овчар не вършят работа. Трябва да има някой, който да напоява с вода и да храни с трева тези овци, а също така трябва да имат еди пазител, който да ги предпазва от вълците и другите опасности. От тук разбрах, че светът, хората, джиновете, животните, зверовете, дори и птиците се нуждаят от пазител. Способността за опазенето на тези хиляди творения принадлежи единствено на Аллах, а не на другиго. По този начин с тези овци аз ознах за съществуването на Аллах.
- А като какъв знаеш Аллах?
- Зная Го, че Той не прилича на нищо и не Го оприличавам на нито едно творение.
- А как позна, че е така?
- Отново от тези овци.
- Как?
- Аз съм овчар и съм техен пазител. Те са под моята закрила и притежание и ги гледам с голямо внимание. Нито те приличат на мен, нито пък аз приличам на тях. От тук разбрах, че ако един овчар не прилича на овцете си, то и Аллах не ще прилича на рабите си.
- Синко, познаваш ли Аллах?
- А детето му отговорило:
- Рабът не си ли познава собственика?”
- С какво познаваш Аллах?
- С тези мой овци.
- А как Го познаваш с тези овци?
- Няколко овци без овчар не вършят работа. Трябва да има някой, който да напоява с вода и да храни с трева тези овци, а също така трябва да имат еди пазител, който да ги предпазва от вълците и другите опасности. От тук разбрах, че светът, хората, джиновете, животните, зверовете, дори и птиците се нуждаят от пазител. Способността за опазенето на тези хиляди творения принадлежи единствено на Аллах, а не на другиго. По този начин с тези овци аз ознах за съществуването на Аллах.
- А като какъв знаеш Аллах?
- Зная Го, че Той не прилича на нищо и не Го оприличавам на нито едно творение.
- А как позна, че е така?
- Отново от тези овци.
- Как?
- Аз съм овчар и съм техен пазител. Те са под моята закрила и притежание и ги гледам с голямо внимание. Нито те приличат на мен, нито пък аз приличам на тях. От тук разбрах, че ако един овчар не прилича на овцете си, то и Аллах не ще прилича на рабите си.
На кои хора се приемат молбите и молитвите?
Хз. Еби Хурейра радиаллаху анх предава, че Пратеника на Аллах Аллах да го благослови и с миер да го дари е казал:" на три човека дуата не се отхвърля. Дуата на оручлията във времето на ифтар, дуата на справедливия водач и дуата на угнетения. Аллах Теаля въздига дуата на угнетения върху облаците, отварят се за нея небесните врати и Аллах Теаля и казва:" Кълна се в славата Си, ако (поради някоя мъдрост) закъснея малко, то непременно на теб ще ти помогна."
( Ахмед, Термизи, Тергиб)
В Дурру Менсур се предава предание от Хз. Аише радиаллаху анха, което гласи:" Когато настъпи месец Рамазан Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем се променяше увеличаваше молитвите. Много се молеше в дуите си и тялото му го обхващапе страх." В друго предание се предава:" До свършването на Рамазана не си идваше в леглото." В друго предание се предава, че на ангелите, които държат престола на Аллах им се заповядва:" Оставете вашите ибадети и кажете амин на дуите на оручлийте." Още в много други предания се разбира, че дуата се приема в месец Рамазан. Но едно е сигурно, че това е обещанието на Аллах и Неговия Пратеник саллеллаху алейхи весселлем го е предал. Вече няма никакво съмнение за неговото изпълнение.
Някой хора правят дуа за нещо, но това нещо не става. Но това не трябва да се разбира, че тази дуа не е приета. Трябва да се знае какво означава приемането на дуата. Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Когато един мюсюлманин прави дуа, но с условие, че не е за някое забранено нещо или да прекъсне роднинска връзка, то едно от трите неща непременно му се дава. Или му се дава, това, което е искал в дуата си, или на мястото на това което иска в дуата си от него се отдалечава нещо лошо, или му се пише награ в отвъдния пай." В друго предание се предава:" На Съдния Ден Аллах Теаля викайки своя раб ще му каже< " Ей, мой кул! Аз ти заповядах да ми правиш дуа и ти обещах, че ще ти е приема. Ти правеше ли ми дуа?> Тогава този човек ще каже:<" Да, правех Ти дуа.> Тогава Аллах Теаля ще му каже:<" Няма такава дуа, която да не съм ти е приел. Ти искаше да ти премахна еди коя си трудност и Аз ти е премахнах още на земята. Искаше да вдигна от теб еди коя си трудност, но ти не видя влиянието на тази дуа на земята. Затова Аз те дарих с толкова севап и награда."> Пратеника саллеллаху алейхи весселлем повелява:" На него ще се припомни всяка една дуа, която е направил и дали му се е отвърнало на земята или му се дало награда на Съдния ден. Този човек като види толкова много севап и толкова голяма награда ще си пожелае:<" Дано да не ми бе отвърнато на нито една моя дуа на земята, та тук да спечеля толкова много севап и такава голяма награда.">
На кратко правенето на дуа е нещо много важно. Голяма загуба е ако остенем небрежни от дуата. Не трябва да се губи надежда за приемането на дуата. В едно от преданията се разбира, че Аллах Теаля гледа само добрата дуа за кула си. Ако човек това, което иска е по добро за него, то Аллах Теаля му го дава, а ако не е добро, то Аллах Теаля не му го дава. Това е голямата милост на Аллах. В повечето случаи заради недостатъчното ни разбиране ние искаме неща, които не са подходящи за нас. Другото нещо, за което трябва да се внимава тук това е: Много мъже дори и жени когато са ядосани или тъжни правят дуа проклятие за близките дори и за децата си. Не забравяйте, че има моменти, в които Аллах Теаля приема дуите, независимо каква дуа ще направите. Поради недостатъчното разбиране на жените, когато са ядосани най - напред правят дуа проклятие за децата си и когато децата им починат или ги достигне някое лошо нещо, те започват да плачат, но не мислят, че това положение е от техните дуи проклятия. Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Не правете дуа проклятие за себе си, за децата ви, за стоката и за прислужниците ви. Защото може би в този момент Аллах Теаля да приема всички дуи и ще ви е приеме." Не трябва да се забравя, че целия месец Рамазан е едно много ценно време. Много е важно през този месец да се предпазваме от правенето на дуа проклятие. Хз. Омар радиаллаху анх предаве, че Пратеника саллеллаху алейхи весселлем е повелил:" В месец Рамазан човек, който споменава Аллах е опростен. Човек, който иска от Аллах не се връща с празни ръце." В книгата на Хз. Ибни Месуд радиаллаху анх Тергиб се предава следното предание:" Всяка нощ от месец Рамазан един глашетай се провиква:" О, човече, който търсиш доброто! Обърни се към Аллах и върви право към Аллах. О, чевече, който иска злото! Спри и си отвори очите." След това този ангел казва:" Нямали кой да иска опрощение и да бъде опростен. Няма ли кой да прави дуа и дуата му да бъде приета. Нямали кой да иска нещо и желанието му да се изпълни."
След тези неща, друго важно нещо за да се приема дуата и което винаги трябва да е пред очите ни това са условията за приемането на дуата. Ако тези условия не се спазят, то често дуата се отхвърля. Едно от условията е забранената храна. Заради това дуата се отхвърля. Пратеника саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Колко много има, които са в трудности и си разтварят ръцете към небето и се молят казвайки < О, Господи, О, Господи>, а тяхната храна, пиене и дрехи са от забраненото. В това положение как да се приеме тяхната дуа?" Спрямо това, което са писали историците, в Куфе е имало един джемаат на който се приемала дуата. Когато застане техен управител, който е насилник и угнетител те му правели дуа проклятие и той бивал погубван. Когато застанал за управител на тази област Хаджаджи Залим направил един банкет. Той специално повикал хората от този джемаат. След като яли от храната той казал:" Аз се спасих от тяхната дуа проклятие, защото в техните стомаси влезна забранено препитание."
Нека да хвърлим едно око днес колко е останало от позволеното препитание. Опитите лихвата да се направи позволена, рушфетите, които се дават на чиновниците, лъжата на търговците всички тези неща се приемат като нещо хубаво.
( Ахмед, Термизи, Тергиб)
В Дурру Менсур се предава предание от Хз. Аише радиаллаху анха, което гласи:" Когато настъпи месец Рамазан Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем се променяше увеличаваше молитвите. Много се молеше в дуите си и тялото му го обхващапе страх." В друго предание се предава:" До свършването на Рамазана не си идваше в леглото." В друго предание се предава, че на ангелите, които държат престола на Аллах им се заповядва:" Оставете вашите ибадети и кажете амин на дуите на оручлийте." Още в много други предания се разбира, че дуата се приема в месец Рамазан. Но едно е сигурно, че това е обещанието на Аллах и Неговия Пратеник саллеллаху алейхи весселлем го е предал. Вече няма никакво съмнение за неговото изпълнение.
Някой хора правят дуа за нещо, но това нещо не става. Но това не трябва да се разбира, че тази дуа не е приета. Трябва да се знае какво означава приемането на дуата. Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Когато един мюсюлманин прави дуа, но с условие, че не е за някое забранено нещо или да прекъсне роднинска връзка, то едно от трите неща непременно му се дава. Или му се дава, това, което е искал в дуата си, или на мястото на това което иска в дуата си от него се отдалечава нещо лошо, или му се пише награ в отвъдния пай." В друго предание се предава:" На Съдния Ден Аллах Теаля викайки своя раб ще му каже< " Ей, мой кул! Аз ти заповядах да ми правиш дуа и ти обещах, че ще ти е приема. Ти правеше ли ми дуа?> Тогава този човек ще каже:<" Да, правех Ти дуа.> Тогава Аллах Теаля ще му каже:<" Няма такава дуа, която да не съм ти е приел. Ти искаше да ти премахна еди коя си трудност и Аз ти е премахнах още на земята. Искаше да вдигна от теб еди коя си трудност, но ти не видя влиянието на тази дуа на земята. Затова Аз те дарих с толкова севап и награда."> Пратеника саллеллаху алейхи весселлем повелява:" На него ще се припомни всяка една дуа, която е направил и дали му се е отвърнало на земята или му се дало награда на Съдния ден. Този човек като види толкова много севап и толкова голяма награда ще си пожелае:<" Дано да не ми бе отвърнато на нито една моя дуа на земята, та тук да спечеля толкова много севап и такава голяма награда.">
На кратко правенето на дуа е нещо много важно. Голяма загуба е ако остенем небрежни от дуата. Не трябва да се губи надежда за приемането на дуата. В едно от преданията се разбира, че Аллах Теаля гледа само добрата дуа за кула си. Ако човек това, което иска е по добро за него, то Аллах Теаля му го дава, а ако не е добро, то Аллах Теаля не му го дава. Това е голямата милост на Аллах. В повечето случаи заради недостатъчното ни разбиране ние искаме неща, които не са подходящи за нас. Другото нещо, за което трябва да се внимава тук това е: Много мъже дори и жени когато са ядосани или тъжни правят дуа проклятие за близките дори и за децата си. Не забравяйте, че има моменти, в които Аллах Теаля приема дуите, независимо каква дуа ще направите. Поради недостатъчното разбиране на жените, когато са ядосани най - напред правят дуа проклятие за децата си и когато децата им починат или ги достигне някое лошо нещо, те започват да плачат, но не мислят, че това положение е от техните дуи проклятия. Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Не правете дуа проклятие за себе си, за децата ви, за стоката и за прислужниците ви. Защото може би в този момент Аллах Теаля да приема всички дуи и ще ви е приеме." Не трябва да се забравя, че целия месец Рамазан е едно много ценно време. Много е важно през този месец да се предпазваме от правенето на дуа проклятие. Хз. Омар радиаллаху анх предаве, че Пратеника саллеллаху алейхи весселлем е повелил:" В месец Рамазан човек, който споменава Аллах е опростен. Човек, който иска от Аллах не се връща с празни ръце." В книгата на Хз. Ибни Месуд радиаллаху анх Тергиб се предава следното предание:" Всяка нощ от месец Рамазан един глашетай се провиква:" О, човече, който търсиш доброто! Обърни се към Аллах и върви право към Аллах. О, чевече, който иска злото! Спри и си отвори очите." След това този ангел казва:" Нямали кой да иска опрощение и да бъде опростен. Няма ли кой да прави дуа и дуата му да бъде приета. Нямали кой да иска нещо и желанието му да се изпълни."
След тези неща, друго важно нещо за да се приема дуата и което винаги трябва да е пред очите ни това са условията за приемането на дуата. Ако тези условия не се спазят, то често дуата се отхвърля. Едно от условията е забранената храна. Заради това дуата се отхвърля. Пратеника саллеллаху алейхи весселлем повелява:" Колко много има, които са в трудности и си разтварят ръцете към небето и се молят казвайки < О, Господи, О, Господи>, а тяхната храна, пиене и дрехи са от забраненото. В това положение как да се приеме тяхната дуа?" Спрямо това, което са писали историците, в Куфе е имало един джемаат на който се приемала дуата. Когато застане техен управител, който е насилник и угнетител те му правели дуа проклятие и той бивал погубван. Когато застанал за управител на тази област Хаджаджи Залим направил един банкет. Той специално повикал хората от този джемаат. След като яли от храната той казал:" Аз се спасих от тяхната дуа проклятие, защото в техните стомаси влезна забранено препитание."
Нека да хвърлим едно око днес колко е останало от позволеното препитание. Опитите лихвата да се направи позволена, рушфетите, които се дават на чиновниците, лъжата на търговците всички тези неща се приемат като нещо хубаво.
Покаянието е задължение за всеки мюсюлманин и мюсюлманка.
В Корана Аллах повелява:
„ О, вярващи, покайте се пред Аллах с искрено покаяние и вашият Господ ще потули греховете ви и ще ви въведе в Градините, сред които реки текът...”
(66:8)
А в друго знамение Аллах повелява:
„ И не бъдете като онези, които забравиха Аллах – Той ги накара да забравят себе си!
Те са нечестивците. (59:19)
Под израза в знамението „ ... забравиха Аллах...” се има предвид онези, които са обещали пред Аллах, а след това са се отметнали от обета си и не изпълняват повелите на Аллах Теаля.
Под израза „Той ги накара да забравят себе си!...” се има предвид, че преди да извършат дадено нещо не са се сетили да си направят равносметка за него.
В едно предание на любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари повелява: „ Който желае да се срещне с Аллах, то и Аллах желае да се срещне с него.
Който не желае да се срещне с Аллах, то и Аллах не желае да се срещне с него.”
Израза в края на знамението „Те са нечестивците.” Се има предвид онези, които са непокорни, нарушили обещанията си, вървящи по своя път, излезлите от милостта Му и праведния път и опрощението Му. Грешника бива два вида, грешник неверник и човек, който върши грях.
Грешника неверник:
Това е този, който не се подчинява на Аллах Теаля и на Неговият пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари и който се е отклонил от правия път.
Това са тези, които са престъпили заповедите на Аллах Теаля.
Вършещият грях грешник е този, който пие алкохол, яде от забраненото, прелюбодейства, бунтуващият се на Аллах, изоставящият ибадета, но не съдружава с Аллах Теаля.
Разликата между тези два грешника, е че грешника неверник преди да умре не казва кaлимa- aл таухид т.е. ля иляха иллъаллах мухаммедун расулуллах (Няма друго истинско божество освен Аллах и Мухаммед е раб и пратеник на Аллах) и не се надява на опрощение.
А човек, който е само грешник, то той прави покаяние преди да умре и се надява на опрощението на Аллах .
Нужно е да се знае, че той се надява да му се опростят греховете, които са породени от първичните истинкти.
Не може да се очаква да се опростят греховете породени от гордост и греховете от съдружаването.
Защото бунтът на Иблис беше от гордост. Затова трябва да се покаем за греховете си преди да ни застигне смърта ни.
В Корана Великият Аллах повелява:
„ Той е, Който приема покаянието от Свойте раби и опрощава лошите дела...”
(42: 25)
Аллах приемайки покаянието на рабите си ги опрощава.
В едно предание любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир до го дари повелява:
„ Покаялият се, е като този, който не е вършел грях.”
Предава се, че в джамията на Хасан-и Басри влязъл грешник, който бил загрижен за греховете си.
В този момент Хасан-и Басри четял следното знамение:
„ Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината...”
(57:16) Не е ли дошъл момента да се побоите?
Хасан-и Басри разяснява това знамение с доста красноречива реч.
Тогава един младеж става и казва:
„ Ей, богобоязливи човече!
Аллах Теаля ще приеме ли покаянието на грешник като мен?”
А Хасан-и Басри казал: „ Да, Аллах ще приеме покаянието на твойте грехове и бунтове.”
Като чува тези думи, този грешник пребледнява, гласът му затреперва и припадайки се хвърля в разгорещена огън. След като се свестил Хасан-и Басри започва да му чете следния стих:
Ей, бунтуващ се младеж срещу Аллах!
Знаеш ли наказанието на бунтовника? Денят, в който ще се хване от челото ти... За непокорните има Саир , гласът му е силен и ядосан!
Ако можеш да издържиш на този огън, продължавяй с бунта, Ако не можеш бягай от вършенето на грях!
Освен че печелиш грях, подвластен си и на душата си.
Спасия! Чуващият това младеж, отново припадайки пада в огъня.
След това попита още веднъж Хасан-и Басри:
„ Ей, ти, богобоязливи човече!
Аллах ще опрости ли такъв като мен?”
А Хасан-и Басри каза: „ Ако Аллах не опрости греховете на рабът си, то тогава кой друг ще ги опрости?”
Тогава младежът оправя към Аллах Теаля три дуи, а те са:
„ О, Аллах мой! Приемайки покаянието ми си ме опростил.
Дари ме с разбиране и добра памет да запазя в паметта си всичко, което чуя от Коарана и науката.
Втората дуа е:
„ О, Аллах мой! Дари ме с такъв хубав глас, че като чета Твоите слова и който ги чуе да повярва, независимо колко е закоравяло сърцето му.”
Третата дуа е :
„ О, Аллах мой! Дари ме с прехрана от позволената, която да идва от място, от което дори не предполагам.”
Аллах Теаля прие всичките дуи на този младеж.
Заздрави му се паметта и му се подобри разбирането.
Този човек, когато четеше Коран, от начина му на четене, всеки който го чуеше се покайваше за греховете си.
Всеки ден в къщата му идваше чиния с храна и хляб и никой не знаеше от къде идва всичко това.
Това продължи докато умре.
Това е едно благодеяние от страна на Аллах към покайващите се, защото Аллах не ущетява рабите си, които се покайват за греховете си.
Попитали един от учените:
„ Може ли да се научи дали покаянието се е приело?”
А той отговорил: „ За това няма точна повеля, но има признаци, а те са:
„ Рабът да вижда греховете си далеч от него, да намалее радостта в сърцето му и да усеща мощтта на Аллах Теаля, където и да погледне да се доближи до праведните и да се отдалечи от грешниците, да вижда малкото имот като много, а многото дела за Съдния Ден като малко, сърцето му непрекъснато да бъде заето със задълженията, които Аллах Теаля му е повелил, да владее езика си, да се намира в състояние на мислене и да се разкайва за извършените грешки.
Това са признаците, че покаянието е прието. Ей, Всемилостиви и Милосърден Аллах!
Пази ни от огъня, наказанието в него и от всичко това, което води към него.
Вкарай ни в Рая с праведните.
О, Аллах мой! Ти си милостивият от най – милостивите!
Прекрий грешките ни и стори надеждни и правдиви оправниците ни.
Заздрави равновесието на краката ни, след като сме залитнали.
Не дей ни засрамявай на Съдния Ден.
Мирът и благослова да бътат за Твоят най – любим и последен от пратениците Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари, за неговото семейство, сподвижничи и всички, които ще го следват до Съдния Ден.
Слава на Аллах – Господа на световете.
петък, 20 март 2015 г.
Правила за водене на война, утвърдени от специалистите по ислямско право.
В нито една правна система не е отделено толкова голямо внимание на обявяването на война и на прекратяването на подписано споразумение, колкото в ислямското право.
Ислямът преди векове е утвърдил забрана за нападение и тайни операции, докато подобни забрани са приети от Международния съд в Хага едва през 1907 г.
Освен това на всички ни е ясно как днес се спазва забраната на Международния съд.
Правила за водене на война, утвърдени от специалистите по ислямско право.
1.Основното правило е войната да бъде обявена от държавата.
Ако противниковата страна пожелае прекратяване на войната, тя се прекратява.
(Коран, 9: 6)
2.Врагът трябва да е въоръжен.
В противен случай, дори да са противникова страна, хората са невинни.
Затова духовниците, цивилните граждани, децата, жените и възрастните хора са неприкосновени.
Доказателство за това е реакцията на Пратеника на Аллах.
Той видял на бойното поле починала жена и изразил възмущението си с думите: „Но тя не се сражаваше.”
3.В случай, че врагът причинява вреди.
Според това правило, дори и ако врагът е въоръжен, но не причинява вреди по време на война, той не може да бъде убит.
Единствено може да бъде пленен и по време на пленничеството му той трябва да получи хуманно отношение.
В тази връзка важен пример е Пратеника на Аллах, който дори не е проклинал врага, който искал да го убие по време на война.
4.Въпреки че в Епохата на невежеството противниците използвали този метод срещу мюсюлманите – те разчленявали труповете на загиналите, отрязвали ушите и носовете им, в исляма това е забранено.
Пратеника на Аллах почитал човека като човек и забранил да се злослови по адрес на загиналите противници, и е полагал усилия да не се накърняват чувствата на близките на починалите.
В основата на исляма стои мирът.
Войната се приема като извънредно и неизбежно положение.
Тя възниква вследствие на политически спорове.
От тази гледна точка тя е отворена за спекулации.
Различното вероизповедание никога не е било причина за война. Войната се предизвиква от недоволство.
Дори и по време на война има правила и норми.
Тези норми са поставени от Свещения Коран и Пратеника на Аллах. Те били стриктно изпълнявани от халифите и са записани в книгите по ислямско право.
Положенията в знаменията се отнасят за случаите, в които всички възможности за мир са изчерпани.
Абонамент за:
Публикации (Atom)