четвъртък, 17 ноември 2016 г.

ОДУМВАНЕТО

  Езикът е от многото блага от Аллах Субханеху ве Теаля, с които Той е дарил човека. Затова трябва да му изказваме благодарности за този голям благодат. Нека да погледнем хората, които нямат тази способност, по този начин най-добре можем да оценим благодатта на Аллах Аззе ве Джелле.

       Човекът както е отговорен за всяко действие, извършено от него, по същия начин е отговорен за езика   си. Каквото изрече през живота си ще носи отговорност за него. Така че езикът или ще говори достойни слова и човекът ще бъде възнаграден, или пък ще говори непристойни слова и ще бъде отговорен пред Аллах Субханеху ве Теаля. Така езикът се явява нож с две остриета ако не успееш да го ангажираш с добро, възниква опасността да бъде ангажиран с лоши неща. Ето затова, когато е нужно да се говори, да се избягва празнословието, а когато няма нужда, да се мълчи. Мълчанието винаги е било похвално, освен когато подкрепя лошото и порицаното. Онзи, който премълчава истината, е ням шейтан.

       Аллах Субханеху ве Теаля казва:

      §Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва неговата душа. Ние сме по-близо  до него, отколкото вената на шията [му]. Отдясно и отляво на него стоят две записващи меликета,   не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.§/Сура Каф/50/:16-18./

       Сега си свободен, говори каквото пожелаеш, но не забравяй, че постоянно има кой да бди над теб и слуша твоя шепот.

       Аллах Теаля казва:

(2)

       §Ала не! Вие взимате за лъжа Възмездието. Но има над вас [меляйкета] надзиратели благородни, записващи. Знаят какво вършите. Праведниците ще са в блаженство, а разпътниците ще са в Огън. Ще горят там в Съдния ден и не ще избягат от него. Но откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? И пак ­ откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? Денят, в който никой не ще е от полза на друг ­ повелята в този Ден принадлежи на Аллах. §/Сура Инфитар/82/:9-19./

      О това няма да избягаш и да се скриеш, Аллах Теаля казва:

§Твоят Господ надзирава.§/Сура Феджр/89/:14./

       Небийна Мухаммед (с.а.в) казва:

       “Който вярва в Аллах и в Сетния ден, да казва добро или да мълчи”-/Бухари и Муслим/.

       Предава се от Ебу Муса ел-Ешари радийеллаху анху че е казал:

       ”О,Пратенико на Аллах! Кой е най-добрият мюсюлманин? А той-отговори: Онзи, на когото ръката и езикът му не нанасят вреда на другите мюсюлмани.”/Бухари и Муслим/.

       Предава се, че един арабин от пустинята отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.в) и казал:

       ”О, Пратенико на Аллах! Напъти ме към дело, чрез което да влезна в Дженнета. Пратеникът му отговорил: Нахрани гладния, напои жадния, повелявай одобреното и забранявай порицаното и ако не можеш, тогава мълчи освен за добро.”/Имам Ахмед и Ибни Хеббан/.

       В друг хадис Небийна Мухаммед (с.а.в) казва:

       “Онзи, който си предпазва онова, което е между челюстите му и срамните места, аз му гарантирам влизане в Дженнета.”/Бухари и Муслим/.

       Веднъж Пратеникът на Аллах (с.а.в)  попитал своите есхаби:

      “Вие знаете ли какво значи “гибе”? А те отговорили: “Аллах и Неговият Пратеник най-добре знаят.” Пратеникът (с.а.в) рекъл:”Това значи: Да споменаваш своя брат с нещо лошо, когато той отсъства. Тогава бе попитан: Ами ако е истина това, което казвам за своя брат!?” Пратеникът (с.а.в) отговорил: “Ако е вярно онова, което казваш за твоя брат, тогава си злословил за него, а ако не е вярно тогава си го оклеветил.”/Муслим/.

       От този хадис става ясно, че одумването е да говориш зад гърба на своя брат, споменавайки неговите недостатъци.

       Аллах Теаля казва:

       §А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.§/Сура Ехзаб/33/:58./

(3)

       Злословието може да бъде от най-различен характер, показващо недостатък външни черти, произход, социално положение, обноски, морал и много други.

       Във връзка с това Айше (радийеллаху анха) казва: “Рекох на Пратеника (с.а.в) за другата му жена Сафийе: Достатъчно ти е, че Сафийе е ниска” А той (с.а.в) отговори: ”Ти изрече думи, които ако се смесят с морето, ще го замърсят.”-/Тирмизи/.

       Злословието е резултат на ненавист, завист, навика и лошото възпитание на някои хора да разпространяват, независимо каквато и да е било информация, като си мислят, че по този начин ще спечелят обичта и уважението на хората.

       Злословието води до големи последици в обществото. Прекъсва отношенията между близки, приятели и комшии. Всява омраза и неуважение между отделните личности и оттам оформянето на общество, изпълнено с отрицателни качества. По този начин се нарушават елементарните отношения между хората на този свят а пък в задгробния живот - съжаление, загуби и страдания.

       Предава се, че Пратеникът (с.а.в) е казал:”Ще има от хората, който след като му се предостави книгата /с делата/ ще каже: Господарю мой!  Къде са онези добрини, които съм ги вършил?! Липсват в моята книга!

Тогава Аллах Субханеху ве Теаля ще му каже:” Те са заличени поради твоето злословие.”-/Ел-Есбахани/.

       Злословие не се смята в следните случаи:

       Когато трябва да се каже истината пред компетентни лица, като съдии, полиция, отговорни личности, родители и други които пряко или косвено се грижат за благото на определен кръг хора в обществото където е необходимо да се преодолеят по важни неща.

       Страхувайте се от Аллах Субханеху ве Теаля и знайте, че злословието е грозна постъпка, и унищожава авторитета на този, който злослови, и това дело е характерно за слабохарактерните хора и най -вече за простолюдието, които в главите си нямат нищо друго, освен подобни неща. И трябва също много добре да се знае, че злословенето влиза в списъка на големите грехове. Аллах Субханеху ве Теаля казва:

(4)

       §О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на  някого  от  вас  ще  се  хареса  да  яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, Милосърден.§/Сура Худжурат/49/:12./

       В този айет Аллах Субханеху ве Теаля сравнява злословието с ядене на плътта на мъртвия си брат.

       Пратеникът (с.а.в) казва:

       ”По време на моето възнесение /миарадж/ видях хора, които с медни нокти си дращеха лицата и гърдите. Аз попитах Джибрил какви са тези хора? А той ми отговори:”Това са тези, които ядат човешка плът – злословниците.”/Ахмед и Ебу Давуд/.

       Злословникът нарушава правата на Аллах Субханеху ве Теаля, защото му се е противопоставил, и на второ място нарушава правата на дадения човек, за когото говори.

Няма коментари:

Публикуване на коментар