Покаянието

 Всеки мюсюлманин трябва много да се предпазва от изпадане в големите грехове и провинения, както и да не пренебрегва малките.
Всяко човешко дело ще получи своето възмездие в Деня на възкресението,
за доброто - добро и за злото - зло.
Ако мюсюлманин изпадне в грях, той трябва да побърза с покаянието, да се обърне към Аллах и да поиска от Него прошка....
Ако покаянието му е искрено, той трябва да се откаже от греха, в който е изпаднал, да се разкае за деянието си и твърдо да реши повече да не се връща към подобни деяния.
Ако е отнел от някого нещо, като го е угнетил,
трябва да му го върне или да му поиска прошка.
Ако се разкайва искрено, Аллах ще приеме неговото разкаяние и не ще го накаже.
Покаялият се за грях е като човек без грях. Мюсюлманите трябва често да молят Аллах за опрощение.
Всеки мюсюлманин е длъжен да моли опрощение за извършените от него малки или големи грехове.
Всевишният Аллах е казал:
"И казвах:
"Молете вашия Господ за опрощение!
Той е многоопрощаващ."
(Сура Нух: 10)
Честите молби за опрощение и разкаянието пред Аллах са черти на покорните вярващи.
Всевишният Аллах е казал:
"Кажи: "О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.
И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне."
(Сура Аз-Зумер: 53-54)

Анас (радиаллаху анху) предава, че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
"Всички деца на Адам правят грешки и най-добрите от тези, които правят грешки са тези, които най много се разкайват."
(Тирмизи)

Предава се от Абу Хурейра (радиаллаху анху), че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
"Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, ако не грешахте, Аллах щеше да ви замени с хора, които грешат и след това искат опрощение от Аллах, за да ги опрости."
(Муслим)

Грехове, които не могат да се изкупят с прошка и покаяние!

 (Извадка от лекцията „
Съчетаване на добрини и злини”
на Шейх, доктор Сефер Ал-Хауалий)

Много хора се осланят на хадиса –петократната молитва е опрощение на греховете- а в същото време забравят друг хадис, а той е че някои неща не се опрощават с намаз, зекят, нито с оруч, това са междуличностните накърнявания,т.е. прегрешенията към рабите.
Защото междуличностните наранявания не се изкупват с нищо друго освен с връщането им на притежателя или с отнемането на благодеяния от нарушителя. Затова, когато одумаш някого и нямаш възможност да му поискаш прошка, трябва да го похвалиш и споменеш с добро -разбира се в негово отсъствие, както си го одумвал в негово отсъствие- тъй като второто откупва първото.
Обаче истинските губещи са онези, за които Аллах е казал: „… Кажи:
“Губещите са онези, които ще погубят себе си исвоите семейства в Деня на възкресението.
Да, това е явната загуба!”
А същинската и най-голямата загуба е загубата в отвъдния свят, защото на този приземния свят има пари, злато, ипотеки имного други неща.
И колко вярващи има, на които Аллах им е ограничил препитанието за изпитание, а на съдния ден какво ще прави човек, когато не ще има нищо друго освен благодеяния и злодеяния, Дженнет илиджехеннем?! Ще се яви с тези благодеяния и те ще му бъдат сложени, а Аллах никого няма да ощети.
След това ще пристъпим към поставянето – спозволението на Аллах- на везните.
А учението на ехли сунне уел джемма /сунитите/ за вяра и потвърждаването на везните е такова, както ни е известил Пратеника /с.а.в.с./, че се състои от две платформи и че делата ще се мерят с него, а също така, че и хората ще бъдат мерени, както Аллах е казал:
„Мярката през този Ден ще е справедлива.
Чиито везни натежат -; тези са сполучилите.”

В друг айет казва:
„А чиито везни олекнат, тези са се погубили -;
в Ада ще пребивават вечно.”
Ал-Муъминун-103

На друго място също казва:
„Ще поставим Ние везните насправедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно.

Достатъчни сме Ние за съдник.”
Ал-Анбия-47
И също казва:
„Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види.
И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.”
Аз-Залзала-7,8
Айетите и хадисите за везните показват една от основите на ехлисунне уел джемаа, а тя е сбора от благодеяния и злодеяния, притегляне и преимущество между тях.
Например, може би човек да се явис намаз, зекят, оруч, дори още повече, че може да се яви с борба съчетана със злодеяния или пък с борба и употреба на алкохол, както е вслучая между
Абу Махджан Ас-Сакафи и Саад ибн Абу Уекас.
Аллах така еустроил човешката душа, че може да се очаква и добро и зло, и малцинство са тези, които са успели да се посветят на едното от тях.

Също така забелязваме, че и безверниците са устроени даобичат справедливостта и да ненавиждат насилието.
Аллах е сътворил човешката душа доста гъвкава, за да приема доброто и злото и да могат да се съчетаят в нея.
Това е една от мъдростите на Аллах, и изпитание от Аллах, за да я създаде такава.
И както ни е известил Пратеника/с.а.с./:
„Най искрените имена са Харис и Хамам”,
защото човека постоянно възнамерява, мисли и действа, обаче какво ще бъде това действие?
„Сред желанията на човека има желания от меляике и желания от шейтана…”,
както е споменато в хадиса на Ибн Месууд.
А това е и аргумента на ехли сунна аль-джамаа,
че в душата на човека се съчетават и доброто и злото, съчетават се големи унищожителни грехове сзабележителни благодеяния.
Затова Пратеника /с.а.с./ казва:
„Ще има такива, които на Съдния ден ще се явят с намаз, оруч, зекят, и в същото време едни проклинал, други обиждал,…”
И в този ред на мисли Пратеника /с.а.с./ е казал: „Обиждането на мюсюлманина е злодеяние!”
И колко много са онези, които обиждат хората с най-различни ругатни!
Или се обръща към хората с определени прякори или пък на други приписва недостойни неща, на трети ограбва имуществото, на четвърти пролива кръв и т.н. Тези примери, всичките могат да се срещнат у един човек или само три от тях, или само два, или само една според богобоязливостта на човека, но по важното е, че това се среща.
Пророка /мир нему/ "дава пример за интегриран мисловен образ, който от една страната върши добри дела като молитви, пост и зекят, а от друга страна може да постъпи подло като обижда, набеждава, удря дори може и да пролее кръв".
Тогава какво е решението?
Взимат мусе от добрините и се дават на огорчените и ако свършат добрините му преди да си разчистят сметките, се взема от греховете на угнетените и се приписват на угнетителя.
Значи, има вариант да им даде от добрините си и пак да останат и за него, с което ще се спаси.
Затова всеки един от нас -можеда има нужда от много малко- ако знае, че може да навреди на хората втяхното имущество, техния живот или тяхната чест, трябва колкото се може повече да трупа добрини, за да може да остане и за него нещичко. Разумен е онзи който разсъждава и мисли върху последствията. А що се касае до втория вариант, който е споменал Пратеника /с.а.в.с./, е да му свършат добрините преди да си е уредил сметките и все още да е длъжник, не е издължил дълговете си, а справедливостта пред Аллах, Койтоне ощетява никого е неотложна и в този случай се взема от прегрешенията на угнетените и се прехвърлят на угнетителите, а набедения може да бъде от хората на неморалност, прелюбодейство и разврат, които са в неблагоприятно положение, защото хадиса говори за това становище от две страни, първо от страна на провалилите се и от страна на религиозните, които също имат грехове.
И въпреки това техният хак /право/ в искането на възмездие не отпада и те също вземат от добрините му, та каква е ползата тогава?
Радвал си се на благодаттададена ти от Аллах на дуннята да можеш да се кланяш, докато другите са сеели разврат по земята и не са се пестели в извършването на прегрешения и какъв е резултата в крайна сметка, че се вземат от техните грехове и се преписват на теб –Аллах да ни пази от лош край- това е достатъчна заплаха за вярващия да си здържи езика и ръцете от посегателство над мюсюлманите. Както е казал Пратеника /с.а.в.с./
„Забранено /харам/ е за всеки мюсюлмани кръвта, честта и богатството на друг мюсюлманин!”
Ако тези забрани бяха взети под внимание и бе им отдадено нужното в личния живот, и бяха спазвани зорко от мюсюлманите, то днешното им положение би било доста по-различно, обаче болшинството от хората се отнасят към тях с пренебрежение, така че не ги броят за грехове.
Затова много зорко внимавайте!

ИСЛЯМЪТ ПОДГОТВЯ ЧОВЕКА ЗА ТРУДНОСТИТЕ, НО НЕ ВЪЗХВАЛЯВА СТРАДАНИЯТА

Твърде странно е, че някои хора възприемат Исляма така, сякаш той възхвалява самите страдания и почита болестта и болката, тъй като те заслужавали да бъдат почитани и обичани.
Това е дълбоко погрешно разбиране, което е много далече от истината.

 По отношение на него Анас Ибн Малик предава: “Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) видя един старец, който вървеше между двамата си сина, подпирайки се на тях.

Затова той рече:

 `Защо постъпва така този?`

 Рекоха:

 `Даде обет да се движи пешком.`

 Тогава Пратеника

 (Аллах да го благослови и с мир да го дари!)

рече:

`Аллах не изпитва нужда от самоизтезанието на този.`

А след това му нареди [животно] да възседне.”

/Ал-Бухари/
Пак във връзка с това според свидетелството на Ибн Аббас, сестрата на Укба била дала обет да отиде пеш на поклонението хадж.

 Ето защо Укба споделил с Пратеника

(Аллах да го благослови и с мир да го дари!),

 че това не й е по силите.

Тогава Пратеника

(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)

рекъл:

 “Аллах не се нуждае от това, сестра ти пешком да се движи.

Затова, нека се придвижва яздейки и да принесе жертвено животно!”

 /Абу Дауд/
Аллах всевишния е повелил:

 За какво Аллах да ви измъчва, ако сте признателни и вярващи?

 /Сура Жените (Ан-Ниса:’): 147/
В действителност Ислямът възвеличава у преживяващите беди и страдания не друго, а тяхното самообладание и непоколебимата им увереност.

 Говорейки за величието на болестите, които те изстрадват, или на трудностите, пред които се изправят, той има предвид единствено съдържащите се в тях изпитания, които трябва да бъдат преодолявани със сила и смирение,

а не с вялост и роптание насочено срещу съдбата.
По този повод в хадис се разказва, че

 Пратеника

(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)

влязъл при една болна жена и я намерил да проклина болестта и да ругае треската.

 Поведението й никак не му се понравило, поради което, утешавайки я, той й рекъл:

“Та тя — сиреч, треската — така отстранява прегрешенията на синовете Адамови, както мехът

 [на ковача] отстранява обгара по желязото.”

/Муслим/
Нима това означава, че трябва да отглеждаме болестотворните бактерии и да ги предоставяме на онези, които обичаме!?

 Някои хора го разбират именно по този начин.

 Ала всеки с лудостта си!
Възможно е по време на битката човек да преживее унижение.

 Възможно е, бидейки притиснат, да се почувства принуден и да предприеме поведение, чрез което се влошава неговото положение.

 Ала при все това, когато той суровостта на събитията от живота изживява, тогава към Аллах все повече се доближава, щом пристъпва към тях с крепка вяра и високо вдигната глава.
Безсмислие е мюсюлманинът да смята, че след като безспирно го постигат страдания, то значи, че Всевишния за него е забравил и го е поставил надалеч от милостта Си. За съжаление, това е схващането, господстващо сред мюсюлманите във времената на развала и упадък.

 А вече бе казано, че трудностите в живота неизменно съпътстват усърдието на човека — и когато се увенчава с успех, и когато претърпява неудача.
Показателни за това са и следните думи на Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!): “Благословеният, син на благословения, син на благословения, син на благословения — Юсуф, син на Якуб, син на Исхак, син на Ибрахим.”

 /Ал-Бухари/
Става дума за пророк, който е закърмен под стряхата на пророци и е произлязъл от древния и знатен род на Ибрахим.

 За Аллах той бил така драгоценен, понеже Сам Всевишния сторил от него Свой избраник и го проводил като пратеник сред хората.

Но нека се взрем в този толкова благословен човек и видим как е прекарал първите години от живота си, как претърпявайки едно страдание, неминуемо се озовавал пред друго.

 Загубил майка си, когато бил дете; после братята му се сговорили срещу него и след като го отнели невръстен от баща му, те го захвърлили в кладенец, за да поеме от дълбокото му дъно по незнайния път на съдбата си.
Избавил го керванът, за да се превърне в роб на своите избавители и за да бъде продаден от тях по-късно на пазара за роби срещу нищожна цена — за броени сребърници.
Бил купен от царя[1] на Египет.

Ала щом последният го приютил в палата си, Юсуф бил въвлечен в коварни козни и подложен на мерзки клевети. При цялата му добродетелност и непорочност бил обвинен в сладострастие и похотливи намерения.

 И макар че невинността му излязла наяве, той бил хвърлен в затвора редом до злодеите, където той останал не за дни и месеци, а няколко години.
Ако някой друг на неговото място към миналото си беше погледнал и беше видял с какви страдания то е осеяно, тогава за него земята щеше да стане тягостна и от небето щеше да се отрече.

Всеправедният Юсуф обаче, озарен от своята увереност, пребивавал зад стените на затвора, като напътствал невежите към Аллах и разяснявал благодатта Му на невярващите. Най-красноречивото свидетелство за това са словата му:
О, мои двама другари в затвора, кое е по-добро — разни богове, или Аллах Единосъщия, Покоряващия?

Вместо на Него, служите само на имена, които вие и предците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему.

Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят.

/Сура Юсуф (Йу:суф): 39-40/
Така постъпват добродетелните и достойни хора:

те не загубват непорочността в религията си, когато не срещат непорочност в живота си;

и себе си на унижението не подлагат, когато се случи да изживяват злощастия.

Ето как, устремен към славата на земния живот, поетът преодолява лишенията, като докрай възвеличава душата си и за тревогите си с гордост заявява:

Към хора с достойнство одарени
са тези наши времена устремени,
а от тревогите които са лишени,
те откъм разума са най-лишени.[2]

Като се изхожда от познанията за житейския път на пророците, на великите праведници, на мъчениците и на благочестивите сред хората, неизменно се потвърждава максимата, че величието в отвъдния живот се отрежда на онези, които не отстъпват пред трудностите и докрай изтърпяват бремето им.
В този смисъл са и думите на Пратеника

 (Аллах да го благослови и с мир да го дари!):

 “Когато на раба изначално е било отредено от Аллах

[в отвъдния живот]

 някое място и той с дела не го е заслужил, тогава Аллах чрез тялото му, чрез имуществото му или чрез децата му го подлага на изпитания.

 После той изтърпява това, докато [Всевишния]

така не направи, че той да заслужи, мястото което му е било отредено от Аллах

(Всеславен и всемогъщ е Той!)

 изначално.”

/Ахмад/
.............................................

В крайна сметка се получава така, че чрез нарастването на бедите се предвещава благополучието, за което вярващия се подготвя и славата, която е възжелана за него.

 Често пъти страданието е пречистване, с което съдбата осенява вярващите, за да издига препятствия пред изкушаващите душите им земни блага и да слага край на тези техни увлечения и заблуждения.

 По този начин злото се оказва добро и от злощастието произлизат щастие и милосърдие.
Проф. Мухаммед Газали

[1] Тук авторът допуска известна неточност. Според текста на Корана, Юсуф бил купен не от царя на Египет, а от един от неговите управници.

[2] Това са думи на поета Ал-Мутанабби.

Условия на позволеното шегуване в Исляма

1. Не трябва да включва какъвто и да било елемент на шегуване относно религията.
Това анулира Исляма на човек
(ако той си прави шега с Исляма).
Аллах Тааля казва:
„И ако ги попиташ, непременно ще рекат:
“Само бъбрехме и се забавлявахме.”
Кажи:
“Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?”
Не се оправдавайте!
Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.“
(Тауба, 65-66)
Ибн Таймия рахимахуллах казва:
„Забавлението относно Аллах, Неговите знамения и Неговия Пратеник е куфр (неверие) и този, който го върши (т.е се шегува по тези въпроси) проявява неверие, след като е повярвал.
Шейх Утаймин казва:
„Въпроси като божественото господство, Откровението, пророчеството и религията, са свещени неща, които трябва да се почитат.
За никого не е допустимо да показва неуважение към тях, независимо дали е чрез шега, която цели да разсмее другите или чрез подигравка.
Ако някой прави това, то той е кяфир, защото това е признак на неуважение към Аллах и Неговите пратеници, книги и закони.
Който прави това, трябва да се покае пред Аллах, защото това е един вид лицемерие.

2. Шегите трябва да бъдат истинни.
Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал: „Горко на онзи, който изрича лъжа, за да разсмее хората.
Горко му, горко му.“
(Абу Дауд)

3. Да не плаши хората.
Предава се, че сподвижниците на Пророка саллаллаху алейх уа саллам пътували с него и един от тях заспал.
Някой взел въже и го завързал, и той се уплашил. Пратеникът саллалллаху алейх уа саллам казал:
„Не е позволено на мусюлманин да плаши друг мусюлманин.“
(Абу Дауд)

4. Подиграване на човек чрез намигвания зад гърба му или подигравателни забележки.
Аллах е забранил това поведение в следния аят:
„О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други!
Може да са по-добри от тях.
Нито жени на жени.
Може да са по-добри от тях.
И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори!
Колко лошо е името нечестивост подир вярата!
А които не се покаят тези са угнетителите.“
(Худжурат, 11).
Ибн Катир казва в тафсира си:
„Това, което се има в предвид тук е гледането отвисоко на тях, да се омаловажават и подиграват с тях.“
Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал също:
„Не изразявайте злонамерена радост към нещастието на брат си, защото Аллах може да се смили над него, а вие да бъдете поразени от това, на което се присмивате.“
(Тирмизи)

5. Шегите не трябва да бъдат прекомерни.
Някои хора се шегуват прекалено много и това се превръща в навик за тях.
Това е в противоречие със сериозната природа, която е характерна за вярващите.
Умар ибн абд-ул Азиз казва:
„Бойте се от шегата, защото тя е безумие и причинява злоба.“

6. Според статута на хората.
Някои хора могат да се шегуват с всички безразборно, но вие трябва да познавате характера на човека отсреща.
Възрастните и учените хора например имат повече права – с тях не е редно да се шегувате.
Не трябва да се шегувате също с невежи хора, глупци или хора, които не познавате.
Саад ибн абу Уаккас казва:
„Ограничавайте шегите си, защото прекаляването с тях води до загуба на уважение към вас и подстрекава глупците срещу вас.“

7. Количеството шеги трябва да бъде колкото количеството сол в храната ви.

8. Не трябва да включва злословене.
Това е отвратителна болест.
Някои хора се оправдават, че „само се шегуват“ злословейки, но да не забравяме, че това влиза в хадиса на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам „Злословенето е да споменеш брат си с това, което няма да му хареса.“
(Муслим)

9. Избор на подходящо време за шеги.
Като например при среща с приятел, или когато един от съпрузите е ядосан и другия иска да го развесели, и т.н

ИСЛЯМЪТ И ЛЪЖЦИТЕ

  Бидейки радетел за неприкосновеността на истината, ислямът преследва лъжците и им налага най-строги наказания.
По отношение на това Аиша, майката на вярващите, съобщава:
“За Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
нямаше по-скверен нрав от този на лъжеца.
Щом научеше за някого, че е лъжец, сърцето му не
намираше покой, докато не разбереше, че [човекът] се е покаял.”
/Ахмад/
А според друг вариант на същото предание е казала следното:
“За Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
нямаше по-скверен нрав от този на лъжеца.
И когато някой изричаше пред него лъжа, тя се загнездваше в душата му, докато не разбереше, че [човекът] заради лъжата си се е покаял.”
/Ибн Хиббан/
Животът на нашите благочестиви предци е бил изпълнен с добродетелност.
Добродетелите си те проявявали непрестанно: когато се срещали, когато се запознавали
Ето защо, когато някой нарушел общоприетия начин на живот и се опитвал да се отличи от останалите, като извърши нещо неправилно и грешно, то с тази си постъпка той изглеждал така, както изглежда шугавата овца в стадото.
На него се гледало като на болен човек, който няма място сред здравите, докато не се излекува от болестта си.
Най-характерните черти на мюсюлманската общност се изразявали в това, че вярващите говорели само истината, че изплащали дължимото без остатък и че речта им била винаги премерена и точна.
А що се отнася до лъжата и неизпълненото обещание, до измамата и клеветата, то това са белезите на лицемерието, свидетелстващи за прекъсването на връзката с религията.
Наистина, те биха могли да означават обвързаност с религията, ала това ще е обвързаността на измамника и клеветника, сиреч на лъжеца, чиито дела са в пълно противоречие с действителността.
Проф. Мухаммед Газали
Има пороци, които оскверняват човека.
Те приличат на болестите, които, след като са поразили тялото, могат да бъдат преодолени едва след продължително лечение.
Сред тях са страхът, който прави от хората жалки и неспособни да изрекат мисълта си същества,
и алчността, която ги превръща в скъперници.
Горния хадис потвърждава казаното относно онези порочни увлечения и слабости, които завладяват душата на човека и с които той успява да се пребори едва след огромни усилия и трудности, поставяйки на преден план безусловния си дълг и решителната си дан за благото на обществото.
Изреченото от Пратеника на Аллах обаче ни най-малко не означава, че скъперничеството е допустимо, а малодушието – не чак толкова безнравствено.
Едно такова превратно тълкуване на думите му би било просто абсурдно.
Та нали ако вярващият отхвърли милостинята закат и се откаже от борбата за вярата си, той тутакси поема по пътя на неверието!
Колкото повече се разширява обхватът на вредата, която оставя след себе си лъжата, излязла от устата на безсрамен клеветник, толкова по-голямо става прегрешението му пред Аллах.
Това се отнася и за журналиста, който разпространява неверни сведения, достигащи до ушите на хиляди хора; и за политика, който дава на избирателите изопачена представа за така значимите проблеми на обществото; а също и за онзи, който, воден от користни цели, отправя преднамерени обвинения към високопоставени мъже и жени.
Всички тези хора извършват престъпления, от които произтичат изключително тежки последствия за самите тях, – престъпления, заради които ги очаква най-сурово наказание.
За тяхната участ Пророка
(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)
разказва:
“Тази нощ видях двама мъже, които дойдоха при мен и ми рекоха:
`Онзи, на когото видя, че устата му е разцепена, – той е лъжец, който изрича лъжата, а тя от него се понася и достига чак до ширините небесни.
Затова ще постъпват с него така до Деня на възкресението.`”
/Ал-Бухари/
Към това трябва да бъдат прибавени и лъжите на управниците, с които те заблуждават народите си.

Лъжата, изречена от трибуна, е явление познато не от вчера.

Ето защо в Преданието се казва:
“Трима не ще влязат в Рая:
развратният старец, лъжливият имам и възгорделият се бедняк.”
/Ал-Баззар/.
Колкото повече се разширява обхватът на вредата, която оставя след себе си лъжата, излязла от устата на безсрамен клеветник, толкова по-голямо става прегрешението му пред Аллах.

ПОДИГРАВАНЕТО С РЕЛИГИЯТА

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
         Уважаеми братя!    
         Възхвалата е за Аллах, ние му изказваме благодарност, искаме помощ и опрощение от Него. Нека Аллах Теаля да ни подкрепи и предпази нашите души от морално падение, от лоши постъпки в нашите дела. Когото Аллах напъти, няма заблуда за него. А пък когото Аллах заблуди, няма напътствие за него. Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах. Той е един и няма съдружник. Свидетелствувам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.
         Най-правдивото слово е Книгата на Аллах, а най-доброто упътване е упътването на Мухаммед (с.а.в).    Най-лошите неща са измислиците в религията. Всяка измислица в Исляма е нововъведение, всяко нововъведение е заблуда, а всяка заблуда води към Огъня.
         Бойте се от Аллах и от Деня, в който ще се завърнете към Него, това е Ден, в който ще се потръби и ще бъдат съживени тези в гробовете, и ще бъдат разкрити всички мисли и намерения, и ще бъде отличен добрия от разпътника. Всевишният Аллах повелява: §Каквато и добрина да правите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!§ (Сура Бакара/2/: 197)
          Ислямът се стреми към общество, в което хората да се чувстват като братя, като едно цяло, като един орган, бдящ за сигурността си, както окото бди, за да предпази тялото от различните препятствия и несгоди, и всичко, което нанася безпокойство в живота и води до нещастие. Ислямът идва с един регламент, който гарантира запазването на пет необходимости за обществото: 1/Религията. 2/Честта. 3/Личността. 4/Разума. 5/Имуществото. Затова Ислямът поставя строги мерки и наказания, с които може да се осъществят на практика тези необходимости, които са от полза и интерес на обществото, и отхвърля всички порочни неща и интриги.
          Една от опасните болести, която се разпространява в битието на ислямската общност, както между отделните личности, така и в цялото общество, представлява сякаш огън, унищожаващ суха трева. Тя въвлича мюсюлманите в големи изпитания и нещастия, известна е под името: “Подигравка с Исляма и мюсюлманите “.
         Тя е опасна болест и голяма беда. В повечето случаи води към неверие и изкарва човека от Исляма. Към “подиграването” с религията спадат:
         1.Подиграване с Аллах Теаля и ругаенето Му.
         Вярата в Аллах е построена върху възвеличаване на Аллах.
         Ибну Теймийе (р.а) казва:
         “Ругаенето това са  думи, с които се цели пренебрежение и унижение като: проклинане, оскърбление и други подобни в различното разбиране и убеждение на хората...”
(2)
         Ибну Кудама (р.а) казва:“Ругаенето на Аллах е неверие, без значение дали е на шега или пък на сериозно.”
         Бейдави казва: “Подигравката е надсмиване и пренебрежение”.                                                                                                                             
         Подигравката с Аллах е едно от нещата, които  анулират  вярата.
         2.Ругаене и подигравка с Пратеника Мухаммед (с.а.в).
         Ибну Теймийе (р.а) казва:
         ”При  ругаенето на  Пейгамбера се засягат няколко права; от една страна - правото на Аллах Субханеху ве Теаля, като се опровергава и не се вярва  на Неговия Пейгамбер (с.а.в) и се показва враждебност към най-приближения на Аллах. От друга страна - това е ругаене срещу  Книгата на Аллах и религията Му. Отхвърлянето и неприемането на думите на Пейгамбера (с.а.в) е отхвърляне и неприемане на словата на Аллах. Ругаенето на Аллах е неверие и излизане от Исляма без значение дали е на шега или на сериозно”.
         Мердави казва: “Който ругае Аллах и Неговия Пратеник (с.а.в) безспорно става  неверник-кяфир.”
         3.Ругаене и подигравка с есхабите - (сподвижниците на Мухаммед (с.а.в)).
         Ибну Хазм казва:”Който ненавижда сподвижниците поради това, че са подпомогнали Пратеника на Аллах (с.а.в), той е неверник.”
         Субки казва:”Ругаенето на всички сподвижници без съмнение е куфр (неверие ).”
         4.Подигравка с ислямските учени и добрите мюсюлмани. 
         Подигравката с ислямските учени и добрите мюсюлмани се разделя на два вида:  
         Първо:Подигравката с моралните и физическите им черти е харам според думите на Всевишния Аллах:

         §О, вярващи, едни мъже от вас да не се подиграват с други! Може да са по-добри от тях. Нито жени - с жени! Може да са по-добри от таях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко само е лошо името нечестивост подир вярата! А които не направят покаяние тези са угнетителите. § - Сура Худжурат/49/: 11.
         Ибну Кесир казва: “Аллах Теаля е забранил  присмиването на хората, защото това е унижение и подигравка с тях”.
         Мухаммед (с.а.в)  е казал: “Високомерието е: неприемане на истината и пренебрегване на хората.” /Муслим/. 
         Второ:Подиграването с ислямските учени поради това, че са учени в Исляма, или подигравка с добрите мюсюлмани поради това, че искрено прилагат Исляма на практика и живеят с него. Ето това е куфр - неверие.
(3)
Подигравката с всичко Ислямско е подигравка с този, който е узаконил тази религия, а това е Аллах Субханеху ве Теаля. Всевишният Аллах казва:

          § Земният живот бе разкрасен за неверниците, а те се присмиват на вярващите. Но които са богобоязливи, ще бъдат над тях в Деня на възкресението, Аллах безмерно въздава комуто пожелае. §-Сура Бакара/2/: 212.
         Аллах Аззе ве Джелле е забранил подигравката и надсмиването и е предупредил за нравите на невежите, глупците и за онези, които са в явна заблуда. Така ще се установи ислямската общност върху праведност, обич, уважение и сериозност между отделните личности, далеч от недостатъците и нравите на невежите. Когато човек извърши престъпление с езика, е по-тежко, отколкото с друга част от тялото. Защото по-лесно е да се предпази от прелюбодеяние и други забранени неща, отколкото да си предпази езика от говорене на непристойни и нередни неща. Пейгамберинът (с.а.в) казва:
         “Когато някой измежду вас проговори дума, с цел благоволението на Аллах Теаля, той не може да си представи, че тази дума ще стигне до там, докъдето тя е достигнала. Заради нея Аллах му приписва цялото си благоволение чак до Деня, когато ще Го срещне. А пък когато някой друг измежду вас проговори дума, с която предизвика недоволството на Аллах, той не може да си представи, че тази дума ще достигне до там, докъдето тя е достигнала. Заради нея Аллах му преписва цялото си недоволство чак до Деня, когато ще Го срещне.”/Имам Ахмед,Тирмизи, Бухари и Муслим/.
         Пейгамберинът (с.а.в) е казал:
         “Когато човек проговори дума, с цел да разсмее насядалите около него, заради нея може да пропадне най-дълбоко в Огъня.”
         От тези споменати хадиси, а и от много други се вижда положението на пристрастените, които се подиграват и разсмиват хората, като изобретяват лъжи и се подиграват с мюсюлманите.
         Подигравката с религията е позната още от древни времена, ако погледнем внимателно историята на различните Пейгамбери и Пратеници на Всевишния Аллах, които са най-превъзходните хора измежду хората. Няма Пейгамберин и Пратеник, с който простолюдието да не се е подиграло. В това има утешение за мюсюлманите, които са привързани здраво към Сюннета на Пейгамберина и Корана, когато срещат същите проблеми в живота. Аллах Теаля казва:

(4)
         §И така на всеки Пейгамберин сторихме враг от престъпниците. Достатъчен е твоят Господар за водител и закрилник.§ /Сура Фуркан /25/:31.

         §И колко Пейгамбери изпратихме сред предците! И не е идвал при тях Пейгамберин, без да му се подиграят§ /Сура Зухруф/43/:6-7/

         §О горко на рабите! Не идва при тях Пратеник, без да се подиграят с него.§ /Сура Ясин/36/:30/
         Ако разгледаме житието на Мухаммед (с.а.в) ще видим присмиването и подигравките, които е срещнал от страна на езичниците в Мекка. А също така и от страна на двуличниците и неверниците, които населяваха Медина.  Аллах Теаля казва: §И видят ли те неверниците, подиграват ти се /като казват/: Този ли приказва за вашите богове? Те Напомнянето на Всемилостивия отричат.§ Сура Енбия/21/:36/ 
         Ибну Теймие (р.а) казва:
         “Езичниците се подиграваха  и  надсмиваха на Пейгамберина (с.а.в) след като им забрани да съдружават Аллах с други божества. Те продължаваха да ругаят Пейгамберите, като им приписваха лудост, глупавост и заблуда, когато ги   призоваваха към вяра в един-единствен Създател. Това е така, защото съдружаването дълбоко се е вглъбило в душите им. Ще видите и подобни на тях, когато някой ги призове към вяра в единствен Господар, те му се  подиграват.”  
         Историческите източници са пълни с учудващи факти, изобразяващи отношението на езичниците и двуличниците спрямо  Мухаммед (с.а.в).  Той бил подложен на нападки и подигравки, наричали го: магьосник, ясновидец и луд поет. В деня на местността Табук  един мунафик казал:
         “Ние не сме видели като тези наши четци на Корана, да имат интерес към нещо друго, така както се интересуват  за техните кореми, нито по-лъжливи и  по-страхливи пред врага!”
         С тези думи човекът целял Пейгамберина (с.а.в) а с четците на Корана - неговите сподвижници. Ауф Ибни Малик му казал: "Ти си двуличник! Сега ще известя за това Пейгамберина."  И заминал. Но когато пристигнал, разбрал, че Аллах  Субханеху  ве  Теаля  вече бил известил Своя Пратеник за случилото се със следния айет:


(5)
         §И ако ги попиташ, непременно ще рекат:”Само си бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: Нима на Аллах и на Неговите айети, и на Неговия Пратеник  сте се подигравали.§/Сура Тевбе/9/:65./
         След това същият човек пристигнал при Пейгамбера (с.а.в) и казал:
         “О, пратенико на Аллах! Ние само си бъбрехме, забавлявахме и яздейки си говорехме, за да минава времето по пътя.”
         Ибну Умер казва:
         “Като чели сега гледам към него, вървеше   успоредно  с  камилата на Пейгамбера (с.а.в) и камъните му причиняваха болка по краката, и казваше: “Ние само си бъбрехме и се забавлявахме”, а пък Пратеникът на Аллах (с.а.в) отговори: “Нима на Аллах и на Неговите айети, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?! Вие не се оправдавайте! Станахте неверници, след като бяхте повярвали.” – Той (с.а.в) не му каза нищо повече, нито пък се обърна към него.” 
         Подиграването с ислямските обреди, принципи и закони, със сюннет от сюннетите, всичко това анулира вярата на този човек. Извежда човека от Исляма и го въвежда в неверие. Подиграването е най-големия грях и престъпление измежду различните противопоставяния.
         Разбира се, всеки мюсюлманин може да допусне грешка и да се противопостави, но подигравката произлиза само от онзи, който има мръсна душа, злоба и ненавист към Исляма и мюсюлманите.
         Такива се подиграват с всеки младеж, който се привърже здраво към Исляма и Сюннета. Подиграват се с всеки, който остави да му поникне брада, което е следване заповедта на Пейгамбера (с.а.в), който казва:
         “Постъпете обратно на езичниците, пуснете брадите и скъсете мустаците.” /Бухари и Муслим./ 
         “Пратеника на Аллах е проклел тези мъже, които се оприличават с жените, а и тези жени, които се оприличават с мъжете.”  / Бухари/.
         Подигравката със сюннета, брадите, облеклото на мюсюлманите и т.н. в действителност е подиграване с онзи, който е узаконил всички тези принципи и закони, а това е Всевишният Аллах. Това е достатъчно за явно неверие.
         Още от самото начало на Исляма и до ден-днешен ислямските учени са на едно становище, че който се подиграва с Аллах, Исляма, Пейгамбера и с мюсюлманите, е неверник.
         Ибну Теймие казва:
         “Подиграването с Аллах, айетите Му, Неговия Пратеник - това е неверие. Този човек става неверник, след като е бил повярвал.”
         Ако човек се замисли, ще види, че причината за тази опасна болест в повечето случаи произлиза от:
         1.Омраза и злоба към тази велика религия - Исляма и към последователите й. 
         2.Ненавист към хората, които правят добро.
         3.Склонност към подигравка с другите хора.  
         4.Високомерие и себелюбие.
(6)
         5.Сляпо подражание на противниците на Исляма.
         В действителност тези, които се подиграват с Аллах, Неговия Пратеник и религия, мюсюлманите, ислямските принципи и повели, такива хора не нанасят вреда на никого, освен на самите себе си.
         Когато бъдат разкрити тайните и изявени всички мисли и намерения, тогава в този Ден ще съжаляват тези, които са се подигравали и присмивали на мюсюлманите. Всевишният Аллах казва:

         § И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, което са подигравали.§ /Сура Зумер/39/:48/

         § Които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в земния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение. А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.§ /Сура Ехзаб/33/:57,58/
         Ако погледнем действителността, в която се намираме днес, ще видим, че има много подигравки и присмех, както и отчуждаване един от друг. И всеки е с претенциите, че е най-добрият и най-превъзходният. Наред с всичко това не липсва и подиграването с религията на Аллах, Неговия пратеник, Корана, вярващите и с всичко ислямско. Също и колко много подигравки се подхвърлят по адрес на изпълняващите намаза! Колко лоши са тези думи, които излизат от устата на хора, които казват, че са мюсюлмани! Вие странете от всеки, който се подиграва с тази велика религия - Исляма, защото Аллах заповядва в Свещения Коран:

         §Той вече ви низпосла в Книгата: “Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Аллах ще събере в Ада всички лицемери и неверници... § /Сура Ниса/4/:140./
***

ОПИСАНИЕ НА НЕВЕРИЕТО (КУФР)

    а/ Речниково значение: Куфр означава покриване, скриване. За човека, който е окачил лък върху себе си и е облякъл дреха върху него в арабския език се казва “Кад кефера дер аху” – “Скри лъкът си”, което също се казва и за човека, който е запасал и скрил оръжието си под дрехата. Когато истината бъде скрита, тъй като противоречи на вярата се използва думата куфр.

   б/ Терминологично значение: Куфр според ислямската терминология е отричане на нещо без което вярата не е завършена. Такива са случаите когато се отрече нещо за което има категорично шериатско становище че е задължително (фард) или, че е забранено, отричане значението на шехада (свидетелството). Пример: Да се отрече задължителността на намаза или, че лихвата е забранена.

   Думата куфр в шериатските доводи сочи два смисъла: “Дела, които извеждат човека от вярата” и “Дела, които не извеждат от вярата”. Както вярата е на степени, така и куфра е на степени.

       ВИДОВЕ КУФР

   А/ Голям куфр: Това е куфр, който води във вечния огън. Този вид изкарва човек от вярата. Пример: Да се отрече някоя от основите на вярата. Големият куфр се разделя на пет вида и може да бъде в убеждението, словата, или делата. Те са:

    1. Куфр вследствие на отричане: Такива са; обвиняването на пророците в лъжа, вярването, че те представят истината не каквато е, вярването, че те са разпореждали неща, които са в разрез с позволеното и забраненото от Аллах. Това се посочва в словата на Всевишния: “И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах и взима за лъжа истината, когато дойде при него? Нима не е в Ада мястото на неверниците?” (Анкебут, 29: 68)

    2. Куфр вследствие на високомерие: Въпреки потвърждаването на пророка, заради високомерието си те го отхвърлят, както е в знамението: “Казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените” (Шуара, 26:111) Това е известено за пратеника Нух а.с. Заради високомерието си те се отнесли с презрение към хората следващи истината и въпреки знанието им, че донасяното от пророците е истина, те се извърнали от нея и така станали неверници. Неверието на Иблис е не заради отричане на Аллах, заради високомерието и непокорството му. Поради тези причини голяма част от предишните общности се извръщали от истината и отричали. Това е оповестено от Всевишния Аллах в знамението: “…Казваха: ”Вие сте само човеци, подобни на нас…” (Сура Ибрахим, 1: 10)

    3. Куфр вследствие на съмнение: Съмняването по отношение на донесеното от пратеника, което трябва да се приеме безусловно и без никакво съмнение, води до куфр. Тук става въпрос за двоумение вследствие на което донесеното от пратеника нито се потвърждава, нито се отхвърля. В куфр е онзи, който приеме, че донесеното от пратеника може да противоречи на истината.

    4. Куфр вследствие на извръщане: Този вид куфр се поражда от извръщане на сърце и уши от истината донесена от пратеника, без да са налице нито потвърждаване, нито пък отричане. Пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем не се приема нито като приятел, нито като враг, но се избягва да се слуша донесеното от него. И така, истината се изоставя – не се извършват дела, а също така се отбягва да бъде научена истината. Избягват се местата, където се говори за истината. Извръщането от истината по такъв начин води до куфр.

    5. Куфр вследствие на двуличие: При този куфр пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем се следва в делата, но сърцето е против него, отрича го. Чрез делата се демонстрира вяра – следва се пратеника, а неверието се скрива. Всевишният Аллах е повелил: “А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи.” (Сура Бакара, 2:8) Двуличието е два вида:

    а/ Двуличие във вярата(голямо двуличие): При този вид чрез езика и делата се демонстрира вяра, а неверието се скрива в сърцето. Хората в това състояние, ще бъдат на дъното на джехеннем. Тези хора са в куфр, защото частично или изцяло са отрекли истината от Аллах донесена от пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем, и не одобряват присъствието на пречистата религия донесена от пратеника на Аллах.

    б/ Двуличие в делата(малко двуличие): То се поражда при извършване на делата по начин, който е различен от указаното в шериата. Извършващия го не излиза от исляма. Например: Изричане на лъжа, не удържане на дадената дума, измяна на обещанието, неразбирателство вследствие на престъпване на границите, проваляне на договора и др. До тук бяха споменати положенията при които рабът става кяфир. За да бъде по-добре разбрано нека дадем примери за голям куфр, като го раздели на три вида:

    Първи вид; куфр в убеждението: Има и други причини освен тези, които ще изброим:

    . Съмняване в съществуването и Единосъщието на Аллах.

    . Съмняване в пророчеството на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем, и че е последен пророк.

    . Съмняване в схващания, които са установени в религията по категоричен начин като: отвъдния Ден, дженнета, джехеннема, наградата за делата, наказанието, джиновете, меляикетата, възнесението (миарадж) на пратеника и др.

    . Отричане дори на една буква от Свещения Коран или вярване, че в него има излишък.

    . Одобряване на друг ред, освен ислямския и приемане, че е в полза на човечеството.

    . Вярване, че Аллах се вселява в рабите си(опазил Аллах!), приемането равни на него, на съпруга, деца и качества от които е надалече(пречист).

    . Отричане задължителния характер на; петкратния намаз, зекята и други задължителни неща от религията.

    . Вярване, че пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем, е скрил нещо от това, което е бил длъжен да оповести или, че за едни неща той е известил мюсюлманите, а за други не.

    . Приемане за позволено на това, което е забранено от исляма и обратното, приемане за забранено на това, което е позволено.

    . Отричане на някой от пророците или на нещо от това, което са донесли.

    Втори вид; Куфр в делата: Някои примери:

    . Покланяне в суджуд пред друг, освен пред Аллах.

    . Хвърляне в нечистотия на лист върху който е написан айет от Свещения Коран или хадис.

    . Ритуално обхождане или извършване на други неща около гробове на светци(евлия) или праведници.

    Трети вид; куфр със слова: Примери за такъв:

    . Хулене по адрес на Аллах, на някой от пророците или исляма.

    . Отправяне дуа към светци (евлия) или праведници за помощ или подкрепа при трудност и притеснение.

    . Присмиване; със Свещения Коран или с айет от него, с пратеника на Аллах, с някое от имената на Аллах или пък шегуване с някое от тях, подценяване на въпроси свързани с дженнета или джехеннема. Примери по въпроса:

    Да се каже “Дори Аллах да ме възнагради с дженнет, няма да вляза.”, Дори пратениците да ми свидетелстват за…, няма да приема.”, “Откакто съм започнал да извършвам намаз, добро не съм видял.” и др. Особено в наши дни, за съжаление, много често не се намират хора, които предупреждават децата за подобни изрази в техните разговори.

    Изричането на гореизброените неща, дори на шега, подиграването, забавляването с това, което трябва да се уважава и почита, води до куфр и излизане от религията. Човекът, който се въвлече в някое от тях е муртед(вероотстъпник). Онзи при когото се лучи незабавно трябва да се покае и изрече шехада(Ешхеду елля иляхе иллеллах ве ешхеду енне Мухаммедер-расулюллах) т.е. отново да встъпи в исляма, да съжалява за стореното и да покаже категоричност и усилие повече да не допуска такава опасна грешка.

   Б/ Малък куфр:

   Представлява отричане на задължително необходимото за да бъде мюсюлманина зрял. При липсата на едно от тези неща, които са задължително необходими, мюсюлманина не може да бъде зрял. Човекът въвлякъл се в такъв куфр, заслужава наказание в джехеннема, но не остава там вечно. Към този куфр спадат всички грехове. Както покорството и ибадета са назовани като вяра, така и прегрешенията са назовани като куфр. Такъв мюсюлманин, дори да не е истински, точен, мюсюлманин в пълния смисъл, той си остава мюсюлманин и не излиза от религията.

   Тези неща категорично трябва да се отбягват и да се моли Аллах за напътствие. Примери за такъв куфр:

   1. Куфр заради благата: Той се поражда вследствие на отричане на благата или вследствието на приписването им на друг, освен на Аллах. Всевишният Аллах е повелил: “Те узнават благодатта на Аллах, после я отричат. Повечето от тях са неверници.” (Сура Нахл, 16:83)

   Изказвания като следните са примери за такива случаи: “Това си състояние аз унаследих от дедите си.”, “Ако не беше еди кой си, това нямаше да се случи.” Множество хора изричат подобни слова. Въпреки знанието си, че благата са от Аллах, те не му благодарят и чрез словата си приписват своите блага на личности, които почитат. Към този вид спадат и имена поставяни на децата като; “Абдулхарис”(Раб на Харис), “Абдуррасул”(Раб на пратеника), защото въпреки, че това дете е раб на Всевишния Аллах, съгласно смисъла на името рабството се приписва на друг.

   2. Не извършване на намаз: Ако човек не отрича задължителността на намаза, а не го извършва поради мързел и има копнеж да го извършва, то такъв се е въвлякъл в малък куфр. Пратеникът на Алллах Саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Договорът между мен и тях е (изпълнението на) намаза. Който изостави намаза става кяфир.” (Тирмизи - сахих) Тук се има предвид малък куфр и човек не излиза от религията. Също така някои казват, че изоставянето на намаза изважда човека от религията. Предпочетеното становище от по-голямата част от учените е първото:

    “Аллах е предписал за Своите раби петкратния намаз като договор с тях за да ги въведе в дженнета, ако не пропускат нито един от тях и го извършват както трябва и не се отнасят с пренебрежение към него.” (Тирмизи - сахих)

   Ако обаче човек отрече намаза или твърди, че намаза не е от шериата, то между учените няма никакво разногласие, че той е кяфир и муртед(вероотстъпник).

   3. Ходене при гадатели и предсказатели: Тук става въпрос за потвърждаване на казаното от тях във връзка с неведомото. Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който отиде при предсказател и потвърди казаното от него, то той е отрекъл низпосланото на Мухаммед(т.е. Свещения Коран)” (Абу Дауд - сахих).

   4. Анален контакт със съпругата: Към отози вид куфр спада и контакта със съпругата по време на месечния цикъл. Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който осъществи анален контакт или контакт по време на месечния цикъл, то той е отрекъл низпосланото на Мухаммед.” (Абу Дауд)

   5. Воюване срещу мюсюлмани: Онзи, който се въвлече в поддобно нещо не излиза от религията. Всевишният Аллах е повелил: “И ако две групи от вярващите се сбият, помирете ги! Но ако едната от тях престъпи спрямо другата, сражавайте се спрямо онази, която е ппрестъпила, докато се върне към повелята на Аллах! А щом се върне, помирете ги справедливо и постъпете безпристрастно! Аллах обича безпристрастните.” (Сура Худжурат, 49:9)

   6. Заклеване в друго, освен в Аллах: “Онзи, който се закълне в друго, освен в Аллах, той е попаднал в ширк и куфр.” (Абу Дауд - сахих) Представителите на Ехли суннет са на мнение, че в хадиса става въпрос за малък куфр и не изважда човека от религията.

   Отсъждането на ислямския съдия или съдник в разрез с истината: Отсъждането в разрез с истината, въпреки знанието за срещата с Аллах, води до малък куфр и не извежда човека от религията. Ако обаче това отсъждане води до премахване отсъждането на Аллах т.е. ако го смени с отсъждане на тагут, то тогава човек се въвлича в голям куфр, който го извежда от религията.

   . Малкият куфр има множество разновидности и няма определена граница. За всеки куфр, който е в делата - не спада към големия и за него се използва думичката куфр, то той е малък. Всеки мюсюлманин трябва да се пази от изброените видове, да се позовава на достоверни източници за да научи религията си, да моли Аллах за установяване върху истината, за да достигне славата, която Всевишния е отредил за хората. Напътствието е единствено от Аллах.

   Има още и състояния при които човек се въвлича в голям куфр, но въпреки това за него не може да се отсъди с голям куфр:

   При неволно изричане на слово, което въвлича в куфр, вследствие на грешка при говорене, тъй като това е извън волята на изричащия, той не става кяфир.

   Действия или слова в състояние на умопомрачаване, опиянение или други подобни случаи при които активността на умът е нарушена не въвличат човека в куфр, дори самите те да представляват куфр.

   Всяко действие или слово сочещи куфр, които наистина са вследствие на заплаха за живота при което сърцето е изпълнено с вяра, също не въвличат в куфр, защото Всевишния Аллах е повелил: “Който отрече Аллах, след като е повярвал ­ освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.

    (Съдружаващите се опитали да принудят Аммар, баща му Ясир и майка му Сумайя да се отвърнат от своята религия. Родителите не се съгласили и пред очите на сина им били убити по най-жесток начин. Така те станали първите мъченици в Исляма. След като не издържал на изтезанията, Аммар се отрекъл на думи от вярата. Когато известили Пратеника на Аллах за това, той казал: “Аммар е преизпълнен с вяра, и плътта, и кръвта му са пропити от вяра!” А на Аммар рекъл: “Ако те принудят пак, кажи това, което пожелаят!” Този факт доказва, че отричането от вярата на думи е допустимо при принуждение.) (Сура Нахл, 16:106)

   Човекът обаче, у който се забелязва положение сочещо куфр и самият той казва, че го прави на шега за развлечение, то тогва дали го е сторил на сериозно или на шега, той се е въвлякъл в куфр и е кяфир. В случая това се отнася и за невежия, който го прави вследствие на невежество. Всевишният Аллах е повелил: И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” (Сура Теубе, 9:65)

    Разграничаване на словото от човека прли отсъждане на куфр

   По темата с отсъждането на куфр е необходимо да се прави разлика между постъпката, която предизвиква куфр и човека, който я е предизвикал. Трябва да поясним, че човека у който е забелязана постъпка на куфр, не предизвиква куфр върху самия него и има разлика между него и онзи, който е извърширл такава постъпка възнамерявайки куфр, като: Да се каже, че Свещения Коран е създаден или, че божествените качества на Всевишния Аллах са в отрицателна форма. Това са слова или дела, които спадат към раздела куфр в делата. Ако се касае за конкретна личност, трябва да се въздържаме от обвинения в куфр, а да му се обясни истината, защото може грешно да е разбрал повелите, може да не е знаел за достоверността на хадиса, да си интерпретира, да не е способен да схване, да е невежа.

   Когато за такъв истината стане ясна, когато му бъдат сведени доводите без у него да остане съмнение, нещата се променят.

   Не може да се приемат като равни онзи, който интерпретира или се е подвел и онзи, който е разюздан и упорства.

   Необходимо е много добре да се разбере, че не може да се отсъжда с куфр за невежите или подобни на тях хора докато не им се сведат доводи(информация) на тяхното ниво за да разберат. Това, което те са изказали или извършили, дори да е куфр, то не е достатъчен довод за да се осъди за тях с куфр.

    Обвиняване на мюсюлманин в куфр

   Обвиняването на мюсюлманин в куфр е една много чувствителна и опасна тема. Колкото е възможно подобно нещо трябва да се избягва и без довод за това да не се навлиза в такава тема, защото ако човек е заслужил не е проблем, но ако не заслужава такова обвинение, куфра се връща обратно. Ето в това се състои опасността. Пратеникът Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Ако един човек каже на верският си брат “Ей кяфир”, единият от двамата отива в пропастта.” (Бухари; Муслим)

   В резюме:

   . По отношение на отсъждането с куфр последователите на Ехли суннет отново възприемат средна позиция – различна от отклоненията на различните формирования(сектите).

   . Единствено Аллах и Пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем, имат правомощията да отсъждат с куфр и в такъв попадат само тези за които те са отсъдили.

   . Онзи, който ще отсъжда с куфр за някого, трябва да се отнася многократно по-внимателно и по-предпазливо отколкото онзи, който се страхува да не изрече за Аллах нещо за което няма знание.

   . Единствените източници за последователите на Ехли суннет са Свещения Коран, Сунната на Пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем и схващането на Селефи салихин-Праведните първенци в религията.

   Ехли суннет не отсъждат куфр за хората, които се насочват към кибле, без да имат съответния довод, да го анализират правдиво и изчистят съмненията около него. След това, ако човека въвлякъл се в куфр е настоятелен в него и продължава, то той трябва да бъде подложен на изцеряване. Когато има ислямско управление той се обявява за муртед и следват съответните шериатски постановления за вероотстъпници. Това обаче може да бъде приложено от ислямска държава.

   Молим се на Всевишния Аллах да отреди усилието ни да бъде сред тези, които са положени в Негово име. Власт за това има единствено Той.

Какво означава думата “кяфир”

1. Куфур ат-таухид: отрицание на вярата в Единството на Аллах. В Свещения Коран е казано:

Наистина, за онези, които не повярваха е безразлично, дали си ги предупредил, или не си предупредил! Все едно те няма да повярват./2:6/

2. Куфур ан-ниама: отсъствие на благодарност към Всевишният Аллах и другите хора. В Свещения Коран е казано:

Споменавайте Ме, и Аз ще ви споменавам! Благодарете Ми, и не Ме отричайте!/2:152/

Всевишният Аллах е казал:

Каза [Фираун]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си? Нима не си извършил тази постъпка, която извърши? Наистина, ти си от неблагодарните.”/26:18-19/

3. Куфур ат-табарри: отричане от някого. В Свещения Коран е казано:

Хубав пример за вас са Ибрахим и онези, които бяха заедно с него, когато казаха на своя народ: “Непричастни сме към вас за онова, на което се покланяте вместо на Аллах! Ние ви отхвърляме и се оотричаме от вас./60:4/.

4. Куфур ал-джухуд: отказ от приемане на нещо. В Свещения Коран е казано:

И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаваща онова, което е у тях. Преди те бяха молили за победа над неверниците, и когато при тях дойде онова, което [вече] знаеха, те отказаха да повярват в него. Нека проклятието на Аллах да тегне над неверниците!/2:89/

5. Куфур ат-такия: укриване на нещо, като например, семената при посяване в земята. В Свещения Коран е казано:

Знайте, че земният живот е само игра и забава, украса и хвалба между вас, и увеличаване на имотите и децата. Всичко това е подобно на растения след дъжд ­ възхищават земеделеца, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. В отвъдния живот има сурово наказание [за неверниците] и опрощение от Аллах и благоволение [за правоверните]. А земният живот е само измамна наслада./57:20/

Следователно, корена на думата «ка-фа-ра» не винаги означава отрицание на вярата. Например, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е предупреждавал своите сподвижници да не стават «куффар» след смъртта му. Но, той е имал предвид не това, че те ще станат неверници, а това, че ще станат неблагодарни на Всевишният Аллах, ако започнат да воюват един срещу друг след неговата смърт.

Що се отнася до въпроса, да наричаме ли немюсюлманите «кяфири», то ние трябва да ги наричаме така, както ги е нарекъл Всевишният Аллах в Свещения Коран. Само на две места има обръщение “Йа аййухель кяфирун”:

1. Там, където става дума за пламъците на Джехеннема, от което търсим спасение и убежище при Всевишният Аллах, както е казано в Свещения Коран:

О, вие, които не повярвахте! Не се оправдавайте Днес! Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили./66:7/

Това им е казал Всевишният Аллах или меляикетата, но не и ние.

2. В сура ал-Кяфирун (109), в която Всевишният Аллах е казал:
Кажи [ Мухаммед]: “О, неверници, аз няма да се поклоня на това, на което вие се покланяте,и  вие не се покланяте на Този, Комуто се покланям аз./109:1-3/.

Но тази сура е обърната към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и следователно, трябва да бъде разглеждана и разбирана в нейния исторически контекст. Всевишният Аллах иска от Своя Пророк Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, да се обърне към групата меккански вождове, които са му предложили следната сделка: Те всички, включително и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, една година ще се покланят на Аллах, а след това на следващата година ще се покланят на идолите, така нататък. Ето защо Всевишният Аллах е поискал той салляллаху алейхи ве селлем, да се обърне към тях, като “такива, които отхвърлят вярата” и се отказват от предложението да я приемат.

Във всички останали места стила на Свещения Коран [относно словото «куфур»] е  основан на два принципа:

1. Някои слова или действия назовани в Свещения Коран като (неверие или отрицание на вярата), но никакви конкретни хора не са определени така. Например, в Свещения Коран е казано:

Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците.   Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е Опрощаващ, Милосърден. Месията, синът на Мерйем, е само пратеник. Преди него отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!/5:73-75/.

2. Всевишният Аллах нарича хората, които са повярвали в Бога и Писанието, което е било изопачено, като «хора на Писанието». С това Всевишният Аллах ясно ги разграничава от идолопоклонниците (мушрикин). Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:

Мнозина от хората на Книгата, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината. Простете им и бъдете снизходителни, докато Аллах даде Своята повеля! Наистина, Аллах над всяко нещо има сила./2:109/

И е казал още Всевишният Аллах:

Той е, Който прогони от домовете им при първото изселване неверниците сред хората на Книгата. Вие не мислехте, че ще излязат, а те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах. Но повелята на Аллах дойде при тях оттам, откъдето не очакваха, и всели в сърцата им ужас, та разрушиха своите домове със собствените си ръце и с ръцете на вярващите. Поучете се, о, зрящи хора!/59:2/
Днес ние сме длъжни да използваме названието «хора на Писанието», отнасящо се до юдеите и християните, или пък да ги наричаме евреи и християни, ако те искат така, или пък най-просто да ги наричаме немюсюлмани.

А що се отнася до отношенията с немюсюлманите, то общото правило по този повод е изложено в следните айети:
Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях те са угнетителите./60:8-9/

И, накрая, преди да се сложим на който и да било епитета «кяфир, неверник», трябва да се убедим, че този човек е напълно осведомен за вярата, и това, какво означава тя.  Болшинството съвременни хора биха могли да отрекат посланието по простата причина, че те не знаят, какво е Исляма. Все пак, според мен именно, тези неосведомени хора има предвид, казаното в Свещения Коран:

Който върви в правия път, той постъпва за свое благо, а който е изпаднал в заблуда, той постъпва в своя вреда. Нито една душа няма да носи чуждо бреме. И не наказвахме [хората], докато не проводехме пратеник./17:15/

И Аллах знае най-добре!

Дванадесет Наследници, Халифи

Известният учен Ал-Дхахаби казва в Тадхкират Ал-Хуфаз, том. 4, стр. 298, и Ибн Хаджар Ал-`Аскалани казва в Ал-Дурар Ал-Каминах, том. 1, стр. 67, че Садруддин Ибрахим бин Мохамед бин Ал-Хамауаих бин Ал-Джууайни Ал- Шафи`и, е бил велик учен вХадитз. Същият Ал-Джууайни предава от Абдулла ибн Абба (р) от Пророка (с) който е казал, ” Аз съм най- главния от Пророците, а Али ибн Талиб е най- главния от Наследниците, и след мен моите наследници ще бъдат дванадесет, първият от тях е Али ибн Талиб, а последният е Ал Махди”.

Ал-Джууайни също разказва от Ибн Аббас (р) от Пророка (с): “Със сигурност моите Халифи и моите наследници и доказателствата на Господ за неговите създания, са че след мен са дванадесет. Първият от тях е моя брат, а последният е моя син (внук)”. Той беше попитан: "О Изпратен от Господ кой е твоят брат?" Той каза, "Али ибн Талиб" Тогава те попитаха, " А кой е твоят син?" Светият Пророк (с) отговори, "Ал Махди, този който ще напълни земята със справедливост и равенство, както тя ще е пълна с нестправедливост и тирания. И от Този, който ми даде силата да предупреждавам и да нося добрите новини, дори и един ден за живот да остане за този свят, Всемогъщият Господ ще го продължи докато изпрати моя син Махди, тогава Той ще изпрати на земята Рухулла Иса ибн Мариам (а) и той ще се моли зад него (Махди). И земята ще бъде осветена от неговия блясък. И неговата сила ще достигне до изток и до запад.”
Ал- Джууайни също разказва, че Пратеникът на Господ (с) е казал: "Аз, Али и Хасан и Хусейн и девет от наследниците на Хусейн сме най- пречистените в отвъдното."
[Ал- Джууайни, Фара`ид Ал- Симтейн, Му`ассассат ал- Махмуди ли- Таба`ах, Бейрут 1978, стр. 160.]
A сред всички Ислямски училища, само Шиа Иммамия Итхна `Ашария (Twelver Шаити) вярват в тези личности като Дванадесете законни наследници на Пророка (с) и извличат своето разбиране за Исляма от тях. 

Разказ от Джабир ибн Самура: Аз чух Пророкът (с) да казва: "Ще има Дванадесет Командири." След това той каза едно изречение, което аз не чух. Баща ми каза, че Пророкът е добавил, "Всички те ще бъдат от Курайш." [Сахих Ал- Букхари, (Английски), Хадит: 9.329, Китабул Ахкан; Сахих Ал- Букхари, (Арабски), 4:165, Китабул Ахкан] Пророкът (с) е казал: "Религията (Ислям) ще продължи до Часът (Денят на Страшния Съд), имайки Дванадесет Халифа за вас, всички те ще бъдат от Курайш." [Сахих Муслим, (Английски), Глава DCCLIV, т3, стр1010, Легенда #4483; Сахих Муслим (Арабски), Китаб Ал- Имаара, 1980 Издание на Саудитска Арабия, т3, стр1453, Легенда #10] Кои са тези Дванадесет Наследници на Пророка(с)?
Какво казват учените от Сунна:
Ибн Ал-Араби:	Преброихме Емирите след Светия Пророк (с.а.у.с.) като дванадесет. Намерихме, че са както следва: Абу Бакр, `Умар, `Утман, Али, Хасан, Муауййа, Язид, Муауййя син на Язид, Маруан, `Абд ал- Малик бин Муруан, Язид бин Абд ал-Малик, Маруан бин Мохамед бин Баруан, Ас-Сафах... След тях е имало 27 халифа от фамилията Бани Аббас. Сега ако вземем под внимание 12 от тях ще стигнем само до Сюлейман. Ако разгледаме буквалното значение имаме само 5 и към тях прибавим 4 Праведни Халифи, и `Умар бин Абд ал-`Азиз... Аз не мога да разбера смисъла на този Хадитз. [Iибн ал-`Араби, Шарх Сунан Тирмидхи, 9:68-69]
Кади 'Иад ал-Яхсуби:	TheБроят на Халифите е повече от толкова. Да ограничим техния брой на дванадесет е неправилно. Светият Пророк (с.а.у.с.) не е казвал, че ще бъдат само дванадесет и няма да има повече. Следователно е възможно да са повече. [Ал-Науауш, Шахр Сахих Муслим, 12:201-202; Ибн Хаджар ал-`Аскалани, Фатх ал-Бари, 16:339]
Джалал ал-Дин ал-Суайути:	Има само дванадесет Халифа до Денят на Страшния Съд. И те ще продължат да действат за истината, дори и да не е непрекъснато. Виждаме, че от 12, четирима са Праведни Халифи, следва Хасан, Муаууйа, Ибн Зубейр и накрая `Умар бин `Абд ал-`Азиз. Така стават 8, остават още четирима. Може би Махди, Аббасид може да бъде включен, защото е от Аббасид както`Умар бин `Абд ал-`Азиз беше от Умайад. И Тахир `Аббаси също ще бъде включен защото той беше просто владетел. Остават още двама. Един от тях е Махди, защото той е от Ахлил Бейт (а.с.). [Ал-Суаути, Тарикх ал- Кхулафа, Стр 12; Ибн Хаджар ал-Хайатами, Ал- Сауа`ик ал-Мухрика, Стр 19]
Ибн Хаджар ал-`Аскалани:	Никой няма достатъчно познания за този особен хадитз от Сахих Букхари. Не е правилно да казваме, че тези Имами ще присъстват в едно и също време. [Ибн Хаджар ал-`Аскалани, Фатх ал-Бари: 16:338-341]
Ибн ал-Джаузи:	Първият Халиф от Бани Умауйа беше Язид ибн Му`аууйа, а последният беше Маруан Ал-Химар. Техният общ брой е 13- 'Утман, Му`аууйа и ибн Зубейр не са включени защото те са били сред Придружителите на Светия Пророк (с). Ако изключим Маруан бин ал-Хакам поради спора дали е бил Придружител или е бил на власт, дори ако Абдулла ибн Зубейр е имал подкрепата на народа. Сега можем да си представим Дванадесетте.… Когато Халифатът е излязъл от Бани Умауйа огромно безредие е възникнало, докато Бани Аббас са се установили. Следователно, първоначалните условия коренно са се променили. [Ибн ал-Джаузи, Кашф ал-Мушкил, както е цитиран в Ибн Хаджар ал-`Аскалани Фатх ал-Бари 16:340 от Сибт Ибн ал-Джаузи]
Ал-Науауи:	Също може да се приеме, че дванадесетте Имама са били в периода на превъзходство на Ислямът. Времето, когато Ислямът е бил преобладаваща религия. Тези Халифи, по своето положение ще прославят религията. [Ал-Науауиi,Шахр Сахих Муслим, 12:202-203]
Ал-Бейхаки:	Този брой (дванадесет) беше открит в периода на Уалид ибн `Абд ал-Малик. След това настъпи хаос и безредие. После започна времето на династията Аббасид. Този запис увеличи броят на Имамите. Ако пренебрегнем някои от техните характеристики, които идват след периода на безредие тогава техният брой ще бъде много по-голям. [Ибн Катфир, Та`рикх, 6:249; Ал-Суайути, Тарикх ал- Кхулафа стр. 11]
Ибн Катир:	Този който следва Бейхаки и е съгласен с неговото твърдение, че Джама`ах означава тези Халифи, които идват без прекъсване във времето на Уалид ибн Язид ибн `Абд ал-Малик, се опира на верността на легендите, цитирани от нас, критикуващи и порицаващи подобни хора. И ако ние примем Халифството на Ибн Зубейр преди `Абд ал-Малик, общият брой ще бъде 16. Докато техният брой трябва да бъде 12, преди `Умар ибн `Абд ал-Азиз. По този начин Язид ибн Му`аууйа ще бъде включен, не `Умар ибн `Абд ал-Азиз. Обачe, констатирано е че по-голямата част от `улама приемат `Умар ибн `Абд ал-Азиз като честен и просто като Халиф. [Ибн Катиир, Та1рикх, 6:249-250] http://obuch.info/obrkani-imame-nujda-ot-drugi-ucheni-ot-sunna-za-da-izyasnim-po.html