Може ли мюсюлманинът да изпадне в стрес?

Мирогледът на мюсюлманина винаги е позитивен към живота, но много вярващи не могат винаги да запазят своя позитивизъм.
Истински вярващият мюсюлманин, каквото и да му се случи, независимо дали е добро или лошо, той тълкува сполетялото го като добро.

Той приема бедите, които го сполетяват, като следствие от собствените си грешки и грехове, а в същото време се надява чрез бедите да спечели опрощението на Всевишния. Вярващият никога не губи своята твърдост и убеденост, когато го сполети нещо лошо.

Той ясно съзнава, че притежателят и владетелят на всичко е Всевишния Аллах.

 Затова мюсюлманинът гледа на всяко нещо като на изпитание и с положителна нагласа.

Не се страхува за бъдещи събития още отсега, когато не са се случили. Той очаква своята съдба с думите:

 „Каквото и да ми се случи, щом е от Всевишния, то е за добро“.
Ние знаем, че Всевишния много ни обича, обгръща ни с милосърдието Си – не само нас, но и всички твари във Вселената. Затова приемаме всяко добро или зло смирено и с нужната доза разумност.

 Но това поведение на мюсюлманина не означава да стои със скръстени ръце и да казва:

„Решението е Негово, аз нищо не мога да направя“.

Без да си мисли подобни неща, вярващият се придържа към принципа „Правя всичко необходимо, каквото зависи от мен“ и по този начин изпълнява религиозните си задължения. А когато съдбата му поднесе нещо, той не се бунтува срещу нея и не я упреква.

Смята, че това, което го е сполетяло, е най-добро за него, независимо какво е то.

Какво натъжава човек?

Добре, но никога ли вярващият не се натъжава, отегчава или изпада в стрес?

Нещата, за които говорихме досега, се отнасят за житейския земен живот.

И мюсюлманинът може да изпадне в стрес.

И то само докато си мисли за живота на земята.

 Но неговият стрес, мъка и тъга не са свързани с преходния земен живот, а със събитията, които ще му се случат в Съдния ден.

Ако той се натъжи, няма да е, защото е изгубил нещо материално на този свят, а защото не може да се сдобие с елмаза на духовността.

А тази негова мъка не може да се нарече стрес.

Би могло да се каже, че това е свещена тъга.

 

Истинската обич

Искреността (ихляс) означава всяко деяние да бъде за спечелване задоволството на Всевишния Аллах.

 Самата дума ихляс значи правилен; чиста и безкористна обич; искрен.

Тоест чист, избистрен, кристално чист човек.
Човек се отличава от останалите същества със своя разум и вяра.

А тези неща отварят неговия път, за да бъде достоен раб на Всевишния.

Аллах е дал на всеки човек разум, а най-важната задача на разума е да разбере исляма.

Точно по тази причина мюсюлманин, който е осъзнал исляма, не намесва в своите богослужения някакви други изгоди. Ако човек си каже:

 „Ще говея, за да съм здрав“, то искреността му изчезва и това богослужение не се извършва само за задоволството на Всевишния.

Същото е положение и с молитвата намаз:

 „Колко хубаво спортувам – докато отслужвам намаз, коленете и цялото ми тяло се раздвижват“.

 Така както човек не може да се храни с ястие, към което освен зехтин е добавил моторно масло, така и ако към намерението за служба на Всевишния добави нещо друго, искреността се губи и ибадетите му може да се окажат напразни.

А всяка искрена служба на религията, която е с цел само спечелване задоволството на Всевишния, става причина много от греховете на човек да бъдат опростени.
Затова и искреността се формулира с изречението: „Работете заради Аллах, срещайте се заради Аллах и се трудете в името на Аллах“.

Ако един мюсюлманин, тръгнал на поклонение хадж, си мисли: „Какво бих продал в Саудитска Арабия?“, поклонението му ще бъде напразно.

Каква връзка с искреността имат думите:

 „Когато времето е горещо, ще ям само фурми и ще пия от водата земзем, за да се подобри здравето ми“.

Средствата, които си дал, все едно ги даваш при лекаря. Затова и хора, които отиват по тези свещени места с друго намерение, освен задоволството на Всевишния, биват записвани в книгата с делата като екскурзианти, други – като търговци и какво ли още не. А всъщност ибадетите се извършват само заради Аллах, а такъв ибадет е изпълнен с искреност.
Последният Пратеник, хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е повелил:

 „Хората ще бъдат погубени, освен знаещите.

И знаещите ще бъдат погубени, освен онези, които прилагат знанията си.

И онези, които прилагат знанията, ще бъдат погубени, освен онези, които са искрени в делата си“.
Тоест ще се спасят онези, които извършват ибадетите си заради Аллах с пълна искреност.
Попитали един праведен мюсюлманин:

 „От кого научи същинската искреност?“

Той разказал следната случка:

„Бях останал без никакви средства в Мека.

Очаквах да получа пари от град Басра, но те закъсняваха. Когато косата и брадата ми пораснаха много, отидох при един бръснар. Когато влязох, му казах:

 ‘Нямам никакви пари. Би ли ме подстригал заради Аллах?’ Бръснарят по това време обслужваше виден човек. Остави го и започна да подстригва мен.

 Човекът се възпротиви. Бръснарят му отвърна: ‘Съжалявам, господине.

Вас ви подстригвам с пари.

Но този младеж поиска да го подстрижа заради Аллах’. Още повече – бръснарят дори ми даде пари, за да имам. Изминаха няколко дни и аз получих очакваните средства от Басра. Занесох на бръснаря една кесия с жълтици. Но той категорично ми отказа:

 ‘Не мога да ги взема, повярвай ми, задоволството на Аллах е по-важно и ценно за мен’, ми отговори той“.
Спечелването на задоволството на Всевишния е най-ценното богатство, което човек може да достигне. Искреният мюсюлманин вярва във Всевишния, всяко негово дело е заради Аллах и се подчинява на своя Създател.

И както родителите са доволни, когато децата им са послушни, работодателят е доволен от подчинението на работниците си, командирът е доволен от своите подчинени войници, държавата е доволна от своя народ, така и Всевишния е доволен от подчинението на своя раб. И когато Аллах е доволен от нас, целият свят да ни се сърди, няма никакво значение.

Също така дори целият свят да ни обича, ако Всевишния не е доволен от нас, отново няма никаква полза.
Нашите ибадети са бронята ни, пътят ни е спазване на сюннета на Пратеника на Аллах, а крайната ни цел е задоволството на Всевишния.

 Затова и Бедиуззаман Саид Нурси е казал:

 „О, моя душа…

Желай само един, не заслужава да искаш никого другиго.

 Призовавай само един, защото други не се притичват на помощ. Стреми се само към един, други не заслужават. Виждай само един, другите невинаги се виждат, скрити зад пердето на смъртта“.
Спечелването на задоволството на Всевишния минава през усъвършенстването на душата.

След като всичко е преходно и човек се радва, когато намери, и тъгува, когато изгуби някого, тогава трябва да обърнем внимание на обичта в сърцата ни.

Едно е сигурно – кой каквото търси, това намира…

Най-хубавото търсене е търсене задоволството на Всевишния Аллах.

Ще обичаме Аллах, ще обичаме това, което обича Всевишния, ще обичаме обичаните от Аллах.

Това е истинската обич…
Неджип Фазъл е изразил тази обич много добре в своите стихове:
„Към каквото и да се приближа, краят му е раздяла и тъга… /

Тогава разбрах, че няма друга близост, освен тази към Всевишния Аллах…“

Джиновете

 

Джиновете са представени в различни предания и разкази като страшни същества, от които трябва да се страхуваме.
Затова вместо със стряскащото наименование „джин”, често ги наричаме създанията с „4-те букви”.

Когато ги споменем, първото, за което се досещаме, е усещането за страх.

В действителност обаче те имат много качества и прояви, по които си приличат с хората: те също се женят, хранят се и извършват ибадет (богослужение).
Но между хората и джиновете има една основна разлика. Докато ние не можем да ги виждаме, те ни виждат и се влияят от нашите постъпки.

Те могат да бъдат навсякъде, а не само на местата, където ние смятаме, че могат да бъдат.

Тоест, когато вместо джин казваме „4-те букви”, ние само успокояваме душата си.
Ислямските учени ни напомнят, че трябва да приемем факта, че тези същества наистина съществуват.

Дори в Корана ни се съобщава, че те съществуват. Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изпратен като милост за световете, също ни съобщава за тяхното съществуване.

Но Пратеника, като и техен Пророк, никога не ги е използвал за нещо, за да не би и хората да ги използват.
Относно факта, че джиновете могат да причиняват трудности и да влияят на хората, ислямските учени посочват:

 „Измежду джиновете има както вярващи, така и неверници. Обикновено неверниците измежду тях могат да създават пречки за хората.

Те могат да проникнат в тялото на човек и могат да го насочат към заблуда. Разбира се, всичко е с позволението на Всевишния”.
Но в съзнанието ни остават все още въпроси, свързани с джиновете.

 

 Учените поясняват, че джиновете могат да пречат на хората по два начина.

 Първият е чрез магьосниците.

Някои хора отиват при магьосници, а те чрез магия изпращат джинове неверници при други хора.

Джиновете могат да подлудят човека, когото обземат.

Дори е възможно да разделят съпруга от съпругата. Учените са категорични, че и този, който прави, и този, който е причина за това, изпадат в много голям грях и поставят в голяма опасност своето положение в отвъдния свят.
Джиновете, разбира се, могат да пречат на хората и по собствено желание. 

Това зависи повече от мястото.

Трябва да сме много внимателни на места, където се изхвърля боклук, под мостове или мръсни места, които ни карат да треперим от страх и дори да избягваме подобни места, ако не сме задължени по някакъв начин.
Друго нещо, което ни интересува, е как изглеждат джиновете.

В Свещения Коран се дават следните сведения:

„И сътвори Той джиновете от пламъка на огъня”.

(Коран, 55/15)

Но относно същността на този огън познанията ни са ограничени.
Учените поясняват следното:

„И човек е създаден от пръст.

Но докато човек живее, той не е в този вид.

Дори и когато си представяме джиновете като същества, не е правилно да ги смятаме и „виждаме” като същества от огън”.

Нещата, по които джиновете си приличат с хората

По много неща джиновете приличат на хората.

 Например и те имат задължения и отговорности да служат и правят ибадет на своя Създател, също като нас.

 В Свещения Коран Всевишния Аллах повелява: „Сътворих Аз джиновете и хората, единствено за да Ми служат“.

(Коран, 51/56)

Следователно и те ще бъдат отговорни за деянията си, като нас, в Съдния ден.

 И както ще има джинове, които ще заслужат Дженнета (Рая), така ще има и такива, които ще горят в Джехеннема (Ада).
Другата прилика на джиновете с хората е, че и те могат да се женя помежду си и да се размножават.

Дори някои учени смятат, че може хората и джиновете да сключат брак помежду си. Според д-р Явуз Шекер това физически не е възможно.

 Според него хората халюцинират.

 И джиновете, също като хората, огладняват и се хранят. Но тяхното меню е от боклуци, трохи, изпражнения и бактерии по тялото. Затова за хората, които желаят да бъдат далеч от джинове, личната хигиена и чистотата са много важни.
Освен приликите между хората и джиновете между тях има и съществени разлики.

Джиновете могат да се преобразяват във формата на хора и на животни.

Могат да се преобразят на змия, скорпион, бивол, магаре, птица и други животни.

Когато Пратеника на Аллах приемал тяхното подчинение в местността Нахле, поискал от тях да не бъдат във формата на кучета и скорпиони.

Той им предложил да се представят със собствения си лик или друго по-приятно и познато животно.

Затова и Последния Пратеник, хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни е повелил следното: „Когато срещнете в дома си подобно животно, първо три пъти го приканете:

 ‘Отиди си заради Аллах!’, защото това може да бъде някой от вашите приятели джинове.

Ако не си отиде, значи не е джин, и ако има опасност да ви навреди, може да го убиете“.
Другата съществена разлика е, че джиновете могат да се намират едновременно на много места и да оказват влияние на хората.

И то по такъв начин, че дори дяволът Иблис, който е от рода на джиновете, успя да въздейства на хазрети Адем в Дженнета (Рая), въпреки че самият той беше извън него. Разбира се, въздействието им върху хората може да стане единствено с позволението на Всевишния.

А това положение също е важна част от изпитанието.

Един от хората, които смятат, че е бил обладан от джин, е Мехмет Тюркоглу.

Когато прочетем неговата случка, ще разберем доста интересни неща за джиновете.

Мехмет, след като се върнал от казармата, започнал да се занимава с търговия.

И докато бизнесът му се развивал добре, изведнъж всичко се преобърнало с главата надолу.

Автомобилите му започнали да се развалят.

Когато ги закарвал в сервиза, майсторите не можели да установят каква е повредата.

И всеки ден му се случвало нещо неприятно.

По това време се подготвял за сватба с годеницата си, но 15 дни преди сватбата се разделили.

Интересното в случая било, че три дни преди да се разделят, Мехмет сънувал, че това ще се случи.

Случили му се още много странни неща, които влияели на живота му.

Хората около него му казали, че може би има направена магия или са го обзели джинове.

В началото той не обръщал внимание на подобни твърдения. Но след време започнал да сънува подобни създания и дори понякога ги виждал наяве.

 Мехмет твърди, че е бил обзет от 15 джина от женски род. Всеизвестно е, че женските джинове могат да се влюбят в някой мъж, а мъжките джинове – в жена.

След това Мехмет разказва следното:

„Понякога, след като се събуждах, ги виждах да стоят до мен.

Дори понякога разтриваха гърба ми и галеха косата ми. Виждах ги повече, когато заспивах във времето за керахет (времена, в които не е редно да се отслужва намаз)“.

 След известно време на Мехмет му писнало.

И разказал на няколко ходжи за това, което му се случва. От тях научил, че някой друг човек му е направил магия, с която да го обладаят джиновете.
Колкото повече джиновете останат в човека, толкова повече вреди могат да нанесат.

Мехмет се лекува от една година, но от 3 години имал подобни проблеми.

Смята, че това, което му се е случило, е едно голямо изпитание и отправя молитви към Всевишния да успее да преодолее изпитанието успешно.
Джиновете са създадени, не за да вредят на хората, а да служат на Всевишния Аллах.

Ако не искаме те да ни навредят, трябва много да внимаваме за личната си хигиена, да четем редовно дневни молитви дуа и да изпълняваме религиозните си задължения.

Не трябва да забравяме, че който се осланя на Аллах, нищо не може да му навреди, ако Той не пожелае.

Начини за спасение от джиновете

• Често да споменаваме Всевишния, да изричаме бесмеле (В името на Аллах) и да се осланяме на Създателя си.
• Да бъдем винаги чисти и по възможност да бъдем с абдест. Когато Пратеника извършвал естествените си нужди, е правел истибра (изчакване след малка нужда) и веднага след това е вземал абдест.
• Да внимаваме на местата, където сядаме и където спим, да няма следи от трохи, изрязани нокти и други нечистотии.
• Много възможно е джиновете да ни обладаят, ако спим във времената за керахет. Затова е по-добре да бъдем будни по това време.
• Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни е посочил да четем части от Корана преди лягане като Айетюл Кюрси, Фелек, Нас и Ихляс, за да се предпазим от джиновете. Като след прочитането той подухвал три пъти в шепите си и ги потривал по цялото си тяло.

Какво ти нашепва сърцето?

Как ще разберем дали вратите, които отваряме, са врати на благоденствие и берекет или са врати, зад които се крият нелицеприятни и погрешни посоки?
Замисляли ли сте за това, с което се занимавате.

Дали търсите полезното, или стоите зад безсмислени каузи?
В книгата „Тембихул Гафилин“ се разказва следният хадис:
„Хората са два вида: или търсят добродетелността, или са се насочили към злината.
И извести с блага вест онези, които…
Извести с блага вест онези, които търсят добротворството, които помагат то да се намери или вървят по този път.
И каква лоша участ очаква онези, които са на страната на злото и го подкрепят.“
Би могло да се каже:
Откъде да сме сигурни, че сме на страната на доброто или че подкрепяме злото?
Това е много лесно да се разбере.

Обърнете внимание с какво се занимавате, с какви хора дружите?

Ето тогава сами ще си отговорите на чия страна сте и кого подкрепяте.
А благата вест ще бъде за онези, които вършат праведни дела и са полезни на обществото. Лошата участ ще бъде за онези, които прахосват времето си и не вършат нищо полезно.
Сега е време за равносметка
Равносметката, която ще направите, не може да я смятате за маловажна.

Тя трябва да бъде реална и сериозна и да преразгледате начина си на живот.
Защото ценността на вашия живот и вашите деяния зависи от това, с което се занимавате.

Ако сте заети с праведни и полезни дела, то тогава животът ви е ценен и сте на прав път.

Ако не се занимавате с полезни неща, а си пилеете времето в безполезни неща и не служите за благото на обществото, това трябва да се поправи и да се замислите за своето бъдеще.
Не може да заглушите сърцето си и вътрешния си глас, който винаги ще ви предупреждава:
„Пропиляваш живота си напразно, не изпълняваш целта на твоето сътворение.

Не си се захванал с полезна дейност, не служиш на своя Създател.

Мислиш само за собствените си нужди и желания, живееш само за себе си.

Нямаш нито едно деяние заради Аллах, да бъде от полза на останалите раби. Утре, в Съдния ден, какъв отговор ще дадеш?“
Тези препоръки на сърцето и душата ги чува всеки човек и този, който ги послуша, прави равносметка на своя живот и се поправя.
Какво ще кажете, какво е вашето положение?
Вашите дела накъде са насочени?

Или вие смятате да бъдете само наблюдатели, а другите да извършват добрини?
За това ли сте изпратени на този свят?
Вслушайте се, моля ви, какво ви нашепват сърцето и душата?

40 сутрешни молитви намаз

По времето на Султан Абдюлмеджид имало един клетник, който имал много заеми.

С каквато и работа да се заемел, не му вървяло.

 Един ден отишъл до една обител на дервиши (дергях).

След молитвата намаз шейхът го попитал как е, а той отговорил:

 „О, ефенди, до гуша съм затънал в борчове, към каквото и да протегна ръка, всичко пресъхва!“
Шейхът казал:

 „Синко, отслужвай сутрешната молитва 40 дни поред в една далечна джамия на другия край и докато ходиш и се връщаш, прави по 1000 пъти покаяние истигфар.

Ще видиш, на 40-ия ден няма да имаш никакви грижи“.
Човекът още на другия ден започнал да отслужва сутрешната молитва в посочената джамия. Точно 39 дни ставал рано и отивал навреме за молитвата.

На 40-ия ден го събудил призивът за сутрешна молитва – езан.

Веднага взел абдест, облякъл се и изскочил от дома, за да стигне навреме за намаза.

В бързината се сблъскал с някого, фесът му паднал, но в тъмното нямал време да се разправя, грабнал феса и побягнал към джамията.

Стигнал навреме – в последния миг.

А след молитвата, развълнуван, излязъл в двора на джамията.

Седнал до вратата и започнал да си мисли:

 „Днес беше 40-ият ден.

Да видим дали ще се случи онова, което ми каза шейхът, и дали всичко ще се нареди?“

И какво да види?

Хората, които излизали от молитвата намаз, с голямо желание започнали да хвърлят жълтици пред него…

 Човекът се стъписал.

Тъкмо решил да стане, и мюеззинът му казал:

„Аллах приема, че си избрал да станеш мюсюлманин.

Избрал си правата вяра. Събра достатъчно пари и за обрязване сюннет.

Но отсега нататък не идвай с това на главата си.

Слагай си фес“.

 Човекът сложил ръка на главата си и какво да види – на главата си имал кюляф на свещеник.
Всъщност човекът, с когото се сблъскал, бил попът.

В това време и на двамата паднали шапките, а нашият в бързината взел кюляфа на попа.

А хората си помислили, гледайки кюляфа на главата му, че един поп е приел исляма.

По това време имало такъв обичай – на новоприелите исляма да се дават жълтици и наричали това „дарение за сюннет“.

Покаяние, докато изоставим напълно греховете

Въпреки че сме внимателни и прецизни, понякога изпадаме в грехове.

Но как трябва да постъпваме в такива моменти, които изгарят душата ни и ни карат да се чувстваме виновни?
Всички ние желаем да живеем живота си, без да правим грешки. Целта и стремежът на всеки един от нас е да не извършва грехове и да бъде праведен вярващ.

Както е посочил и Бедиуззаман:

„Във всеки един грях има път, който води към неверието. Ако този грях не бъде изтрит и поправен с разкаяние, също като змия, наранява сърцето и оставя своята отрова в човека, който го е извършил“.

 По този начин той ни е предупредил да се предпазваме от грехове.

Но въпреки всички наши усилия отново изпадаме в грешки и прегрешения, тежи ни на душата и не сме спокойни.

В това положение ни остава да направим само едно нещо. И то е да се покаем и потърсим опрощение от Всевишния.
Но пък този път може да си зададем следния въпрос: докога ще се покайваме?
Всъщност този въпрос не е от днес.

Задаван е още по времето на Века на благополучието

 (Асръ Саадет) и продължава да бъде задаван и до ден-днешен.

 Значи това е въпрос, засягащ присъщата на човека природа да прави грешки.
Една група хора отишли при хазрети Али и му задали същия въпрос.

Попитали го:
– О, водачо наш, въпреки всички наши усилия и внимание, понякога извършваме нередни неща и прегрешаваме.

 Как да постъпваме в такива моменти, когато душата ни боли от направеното?
Без колебание той им отговорил:
– Покайте се, съжалявайте за стореното!

Проливайте сълзи!
– След това пак извършваме грехове! – казали му те, а той непоколебимо продължил:
– Отново се покайте, съжалявайте, нека ви боли сърцето от стореното и проливайте сълзи!
Тогава те му задали следния въпрос:
– Докога да се покайваме и съжаляваме?
– Покайвайте се, докато спрете да извършвате тези грехове! – отвърнал хазрети Али.
Да, ние не се отчайваме и не се отказваме.

Ще продължим да се покайваме и съжаляваме, докато престанем да извършваме тези грехове.

Нямаме друг избор.
Но веднага трябва да поясним, че в такива моменти шейтанът се възползва и започва да ни нашепва следното:
– За какъв мюсюлманин се считаш ти, след като извършваш такива грехове, после се покайваш и пак ги извършваш?

По-добре се откажи от покаянието и без това не можеш да спазиш обещанието си.

Живей живота си, като остарееш – ще се покаеш за греховете си.
В момента, в който тези мисли и чувства атакуват съзнанието ни, мога да ви кажа само едно:

 „Пазете се! Внимавайте много, всеки момент може да се заблудите!”
Когато такива мисли се появят в ума и сърцето ви, веднага вземете мерилото и премерете тези мисли.

 Установете веднага какво са те – божествени вдъхновения или зли предложения на дявола.
Ако мислите, атакуващи разума и сърцето, ви отдалечават от религиозния начин на живот, служенето на вярата, знайте, че те са внушения на шейтана.

Ако те бяха божествени вдъхновения, щяхте да си кажете: „Извърших много грехове.

Затова трябва да извършвам многократно тевбе.

Трябва да продължа да се покайвам, за да бъдат опростени греховете ми”.
Страненето от религията и от покаянието не ще допринесат нищо друго освен повече товар.

Пратеника на Аллах даваше имена дори на предметите

Гордостта на човечеството, Последния Пратеник, хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, така както се отнасяше с уважение към хората, проявяваше уважение и към животните.

Нашия Пратеник притежаваше голямо доброжелателство и затова слагаше имена на всичко, което притежава, като по този начин им придаваше стойност.

Той сякаш не гледаше на предметите като средство за вършене на работа, превъздигаше ги, даваше им самоличност, като по този начин ги обикваше и ги ползваше дълго време.
Кой е Дюлдюр?

Дюлдюр е името на първото превозно средство на Пратеника след получаване на пророческата мисия. Но това име не е познато дори колкото името на някой герой от анимационен филм.

От книгите за живота на Пратеника научаваме за неговата камила.

 Малко след преселението му от Мека в Медина камилата му Кавса спира пред дома на Ебу Ейуб ел-Енсари.

Кавса е по-известна, но Пратеника даваше имена на всички свои животни.

 Конят, на който беше по време на битката при Ухуд, наричаше Секб. Също както чудотворните създания, които го въздигат към Мирадж, са наречени Рефреф и Бурак.

А котката, която Пратеника гали, я нарича Мюезза, което означава “носеща слава”.
Но Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не поставяше имена само на животните си, а дори и на предметите, които притежаваше и използваше.

Когато четем за неговия живот, едно от многото положителни неща е именно този негов навик.

 Пратеника придаваше значение на всяко нещо – от коня до чайника, от сандъка до седлото.

Към всичко се отнасяше с обич.

Това може да ни даде друга насока за размисъл.

 Защото постъпването с елегантност към всяко едно нещо удължава живота му.

 

В същото време Пратеника ни учи да ценим това, което притежаваме.
Във връзка с това поведение на Пратеника на Аллах доц.

Юнус Емре Гьордюк смята, че постъпките му са следствие от учтивост и преданост.

 Пратеника обгръща с милосърдие дори неживите предмети, което е друго негово изтънчено качество.
Всъщност Пратеника извършваше това, което се изискваше от него, имайки предвид знаменията, които посочват, че всяко нещо прославя Всевишния Аллах.

Неговата дълбока учтивост може да се разглежда и като противовес на културата “използвай и захвърли”.

 Човек трябва да се замисля и за духовната страна на това, което притежава.

Пратеника наричаше малкия си сандък Реййян и вероятно и неговия юммет (общност) трябва да е отговорен и да се замисли, ако всяка година сменя телефона си или поставя поредната си двадесета риза в гардероба си.

 

Носеше Сехаб на главата си

 

Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, приемаше и пазеше подаръците, които получаваше, с голямо внимание.

Някои от получените дарове той даваше на нуждаещите се, а на други им даваше имена и ги ползваше.

Например чалмата, която му беше подарък от хазрети Неджаши, я беше нарекъл Сехаб.

След известно време той я подари на хазрети Али.

Поставяше хубави имена и на други подаръци.

Например седлото на коня си наричаше Дадж.

 Тоягата, която често носеше със себе си и която поставяше отпред, когато се качваше на камилата, наричаше Михсара.

 

Имената на момичетата и сандъкът Реййян на Пратеника

 

Палатката, която Пратеника използваше по време на походи и пътувания, също имаше своето название.

Сподвижниците я различаваха с името Ел-Кинн.

Ножицата, която използваше, беше нарекъл Джами.

Както знаем, Пратеника на Аллах отделяше голямо значение на чистотата на устата и зъбите.

Затова използваше мисвак (четка за зъби от специално дърво) всеки път, когато взимаше абдест.

За да предпази своя мисвак от нечистотии и прах, той го поставяше в сандък.

Той наричаше малкия си сандък с името Реййян, което днес се използва за име на много момиченца.

Водата, която изпиваше на три пъти, я пълнеше в Мугни.

Единствената му бакърена чиния, която той винаги ползваше, я наричаше Садире.

 Ибрикът, с който всеки път взимаше абдест, също си имаше име – Михдаб.

Всички искаме да бъдем събрани под него – Укаб

Всеизвестно е, че Пратеника на Аллах имаше девет меча.

 Една част от тях днес са останали в наследство на ислямската общност, но всички те си имат наименования: Ме‘сур, Зюлфикяр, Теббар, Хефт, Михзем, Ресуб, Адб, Кадиб и Кал.

Също така знаем, че Пратеника е имал седем брони.

Една от тях е За‘тул Фудун, която той използвал в битките при Бедир и Хунейн.

Имената на останалите са следните:

Зат‘ул Вюшах, Зат‘ул Хаваши, Сагдиййе, Фидда, Бетра и Хърнък.

 Всеки път в молитвите си ние отправяме и молитва в Съдния ден да бъдем събрани под свещеното знаме на Пратеника на Аллах.

В момента това свещено знаме се съхранява в музея “Топкапъ”, Истанбул, а името му е Укаб. 

Може ли мъжете да се подлагат на епилация?

Премахването на космите от страна на мъжете от гърдите, гърба, ръцете или краката чрез епилация или по какъвто и да е друг начин не е позволено.

 Подобни промени се считат за намеса в създаването им.

Независимо дали се стреми да подражава на някого, или няма такова намерение, всякаква естетическа промяна по тялото на мъжа, която го оприличава на противоположния пол, е абсолютно забранена.

 Защото оприличаването на мъжа на жена или на жената на мъж е категорично забранено.

Освен това подобни корекции се считат и за намеса в създаването на човека, което също е забранено.

Колко са големите грехове?

Ислямските учени изтъкват различни мнения относно броя на големите грехове.
От Свещения Коран разбираме кой е най-големият грях:
„Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае.
А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях“
(Коран, 4/48).
Пратеника на Аллах определя седем големи гряха.
 Те са следните:
 съдружаване с Всевишния, магьосничество, незаконно убийство на човек, присвояване на богатството на сирака, лихва, отстъпничество по време на джихад, клевета към праведна жена.
Известният ислямски учен Исмаил Хаккъ Бурсеви определя 13 големи гряха, а според него те са следните: съдружаване с Всевишния, незаконно убийство на човек, непокорство с думи или дела срещу родителите, бягство от бойното поле, посочване на нещо несъществуващо в религията и вяра в него, извършване на грях в пределите на Месджиди Харам, употреба на алкохол, прелюбодеяние, хомосексуализъм, клевета към праведна жена, присвояване на богатството на сирака, лъжесвидетелство и лихварство.
Големите грехове са много
Друг известен учен, Ебу Талиб ел-Мекки, изхождайки от хадисите на Пратеника, посочва, че големите грехове са 17, като пояснява:
 четири от големите грехове се намират в сърцето.
Те са:
съдружаване с Аллах, упорстване в греха, загуба на вяра от милосърдието на Аллах и считане Неговото наказание за сигурно.
Други четири големи гряха се намират в устата на човек: лъжесвидетелстване, клевета към праведна жена, клетва в лъжесвидетелстване и магьосничество.
Три от големите грехове са в стомаха: приемане на алкохолни напитки, присвояване на богатството на сирака и преживяване с лихварство.
Два от големите грехове са в ръцете: кражба и незаконно убийство на човек.
Други два са в половите органи: прелюбодеяние и хомосексуализъм.
Един голям грях се намира в краката: отстъпничество по време на джихад.
А един се е разпространил в цялото тяло: непокорство с думи или дела срещу родителите.
Следователно няма единно мнение относно броя на големите грехове.
 Някои ги ограничават до четири, в други книги се изброяват до седемстотин.

Превратностите на милостта и състраданието

Човек, който осъзнава, че във всяко едно нещо има добро и поука, и приема живота в зависимост от това, то за него всяко събитие е хубаво.

Неговото сърце и душа са спокойни и се стреми да намери щастието както на този, така и в Отвъдния свят.

 Подобен мироглед дава възможност във всяко нещо да се открие милостта и състраданието на Създателя, а там, където силите не му достигат, осъзнава своята немощ и оставя всичко в ръцете на Всемогъщия и Милостив Аллах.
Подобен мироглед няма да ни донесе мъка и страдание, а ще разкрие пред нас тайните на познанието.

 Защото има Един, който е способен на всичко, и Той определя случващото се.

Знамение от Корана

„И като ги гледаш, видът им ти харесва, и като говорят, вслушваш се в думите им.

 Те са като подпрени дървета.

Смятат, че всеки вик е против тях. Те са врагът.

Пази се от тях! Да ги порази Аллах, как така се подлъгват!“

 (Свещен Коран, 63/4)

Хадис

Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повелява:

 „Аз гарантирам дворец в покрайнините на Рая на онзи, който изостави спора, въпреки че е прав. Гарантирам дворец в центъра на Дженнета за онзи, който остави лъжата, дори да бъде и на шега.

И гарантирам дворец в най-хубавото място в Дженнета за онзи, който си подобри характера“

(Ебу Давуд, Едеб 7).

Как се приема такава молитва дуа?

Веднъж присъстващите на проповедите на Ибрахим бин Етхем му се оплакали, че молитвите им не се приемат.

А той им отговорил:

„Ако познавате Създателя, а не спазвате заповедите му, ако не следвате Сюннета на Пратеника, ако четете Коран, а деянията ви не са според него, ако ползвате благата на Създателя ни, а не му благодарите, ако не взимате поука, въпреки че със собствените си ръце поставяте родителите си в гроба, как след всичко това искате молитвата ви да се приеме?“

Какво печелим от отслужения намаз за един ден?

Знаете ли, че молитвата намаз е ибадет, който обхваща всички останали богослужения?
За един ден ние отслужваме общо 17 рекята задължителен (фарз) намаз, 3 рекята ваджиб и 20 рекята сюннет, или общо 40 рекята намаз.
За една година отслужваме общо 14 600 рекята намаз.

Ако към тях добавим и 600 рекята теравих намаз, който отслужваме в месец Рамазан, стават 15 200 рекята намаз.

 Ако към тях добавим и допълнителните нафиле намази като еввабин, който е 4 рекята и се отслужва след вечерната молитва, духа намаз, който се отслужва сутрин и е 4 рекята, нощния техеджуд намаз, който е 8 рекята, цифрата може да достигне до 20 хиляди.
Замисляли ли сте се:

един мюсюлманин за един ден в своя намаз какво и колко пъти споменава?
Мюсюлманин, който отслужва редовно молитвата намаз, за един ден:

• изрича 40 пъти бесмеле (бисмилляхррахманиррахим),
•  В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
• чете 40 пъти сура Фатиха;
• споменава по 80 пъти имената на Всевишния – „Всемилостивия“ (Рахман) и „Милосърдния“ (Рахим);
• изрича 213 пъти „Аллах е най-велик“ (Аллаху Екбер);
• изрича 120 пъти „Субхане раббиел азим“;
• 240 пъти казва „Субхане раббиел ала“;
• 15 пъти чете дуата „Субханеке“;
• 40 пъти казва „Семиаллаху лимен хамидех“;
• 40 пъти казва „Раббена ве лекел хамд“;
• 33 пъти чете някоя сура или част от сура в Корана;
• 21 пъти, четейки еттехийяту, прави салеват на Пратеника на Аллах;
• 21 пъти изрича “Келиме-и шехадет” (Засвидетелствам, че няма друг илях, освен Аллах, и Мухаммед е Негов раб и пратеник);
• 26 пъти дава селям на двете меляикета, които са на раменете ни, и на мюсюлманите, които са наоколо;
• 13 пъти казва „Аллахумме ентес селяму ве минкес селяму тебарек тея зе-лджеляли вел икрам“;
• 13 пъти чете дуата „Раббена атина“;
• 13 пъти чете дуата „Раббенегфирли“;
• 15 пъти чете салевата „Аллахумме салли“;
• 15 пъти чете салевата „Аллахумме барик“;
• 15 пъти, казвайки „Еузибилляхи минешшейтанирраджим“, търси убежище при Аллах от прокудения шейтан.

Бихте могли сами да пресметнете какво ще е направил един мюсюлманин, който е живял приблизително 60 години и е спазвал повелите на религията си.

А какво да кажем за хората, които са се отдалечили от Всевишния, пропилявайки живота си напразно?

 Не мислите ли, че тяхната загуба е огромна?

Ако съпругата и децата ви са недоволни от вас

Замисляли ли сте се какъв сте като глава на семейството си?

Добър или безполезен?

 Не казвайте, че не знаете.

Много лесно може да разберете.

Ето как:
Когато вие се върнете вкъщи, съпругата ви започва ли да се притеснява?

 Успокоява ли се, когато вие тръгнете на работа?
Отговорете искрено на тези въпроси и направете равносметка на поведението си.
Ако съпругата ви започва да се притеснява, когато се приберете вкъщи, знайте, че вие не сте полезен за семейството си и преосмислете постъпките си.
Доказателство за това са думите на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който в един разговор със сподвижниците повелил следното:

 „Най-лош от хората е онзи, който несправедливо създава грижи и притеснява семейството си!“
Сподвижниците се заинтригували и попитали:
— О, Пратенико на Аллах, как човек може да притесни семейството си?
Пратеника отговорил:
— Ако един човек, който е глава на семейството, когато се върне вкъщи, съпругата му започва да трепери, а децата му – да се страхуват, а като излезе, всички вкъщи се успокояват, това е признак, че този човек притеснява семейството си и е безполезен за него!
Направете равносметка
Тук ще повторим нашия въпрос и ще кажем:

“Глави на семействата!

Направете равносметка на вашето поведение!”
Създавате ли обстановка, в която заради вас вкъщи започва голяма паника, когато се върнете от работа и членовете на семейството си мислят:

 „Неблагодарникът пак си дойде“?
Ставате ли причина сутрин, когато излизате, децата и съпругата ви да казват:

 „Ох, най-накрая се махна“?
Ако им причинявате всичко това, не е хубаво.

Трябва да потърсите сметка от себе си и да се поправите.

В друг хадис Пратеника посочва следното:

„Най-добър от вас е онзи, който е полезен на семейството си!“
След работа се прибирайте
бързо вкъщи!
Вторият ни въпрос към главите на семейства е следният:

 „Прибирате ли се вкъщи веднага след работа?

Или си губите времето насам и натам, ходейки по кафенета и барове?“

 Ако безпричинно закъснявате, обикаляйки по кафенета, трябва да знаете, че пренебрегвате още едно ваше задължение и не сте полезен на семейството си.
Доказателство за това са думите на Последния Пратеник
Сподвижниците разказват:

 „Бяхме на една проповед на Пратеника на Аллах.

 Веднага след проповедта Пратеника тръгваше и отиваше при семейството си, без да се отбива на други места“.
Значи, когато приключат ежедневните ни задачи и свършим работа, не е нужно да обикаляме безцелно, а е редно да се приберем вкъщи при съпругата и децата си.

Да мислим само за собствените си забавления е пренебрегване на семейството.
Нека всеки сам прецени каква глава на семейство е…

Покаянието на шивача

Един шивач попитал мъдреца:

 „Как тълкувате хадиса на Пратеника „Всевишния Аллах приема покаянието на грешника, преди душата му да стигне до гърлото‘?“

 Мъдрецът преди да отговори му задал няколко въпроса:
— Каква е професията ти?
— Аз съм шивач, шия дрехи.
— Кое е най-лесното нещо за един шивач?
— Да държиш ножицата и да режеш плата.
— Колко години практикуваш тази професия?
— 30 години.
— Когато душата ти достигне до гърлото, би ли могъл да разрежеш плата?
— Не, не бих могъл!
Тогава мъдрецът отговорил:
— След като си се трудил и си изучил тази професия и я практикуваш от 30 години, а не би могъл да разрежеш един плат в момента, когато душата стигне до гърлото, ако цял живот не си се покайвал, как би могъл да го направиш в сетния си миг?

Затова се покай днес, когато имаш сили и възможност!

В последния си миг може и да не успееш.

Какво искаме, когато четем сура „Фатиха“?

Всемогъщият ни Създател ни е дарил безплатно с 24 часа на денонощие и иска от нас, да отделим една малка част от това време, за да му благодарим, служейки му.

Но дали сме се замисляли, когато заставаме пред Всевишния за намаз, какво искаме от него, четейки във всеки рекят сура Фатиха?
Ние сме задължени да сме благодарни на Всевишния ни Създател, който ни е дарил с безброй блага, които дори не бихме могли да изброим.

Тази наша благодарност я изразяваме както с езика си, чрез думи, така и чрез поведението си.

Молитвата намаз е тази, която се нарежда на първо място, когато става въпрос за благодарност към Всевишния Аллах.
Затова е важно за всеки вярващ да знае значението на молитвите и знаменията, които чете по време на самия намаз.

Но ако човек знае арабски език, дори да е запознат подробно с тълкуванието тефсир на знаменията, не е правилно да мисли за значението на всяка дума или изречение.
Защото молитвата намаз не е място за размишление и идеи, а е по-скоро свързана с прослава на Всевишния (зикир).

Следователно вместо размишление е по-редно да изразим нашето упование, да благодарим на Създателя ни, спазвайки неговата заповед.
Обикновено се препоръчва в намаза да се мисли преди всичко, че сме застанали пред Всевишния Аллах, съзнавайки че сме негови раби.

Правенето на анализ на думите и изреченията по време на намаза от хората, които знаят арабски е в противовес с духовността на молитвата намаз.

 

 В същото време да разбираме и осъзнаваме значението на знаменията, които четем в намаза, би могло само да ни приближи още повече към молитвата и заздрави връзката помежду ни.
„Разделих на две сура Фатиха между мен
и моите раби“
В един хадис, предаден от Ебу Хурейре, Аллах да е доволен от него, според който се споменава за едно разпределяне между Всевишния Аллах и неговите раби:
„Намазът, тоест сура „Фатиха“ я разпределих на две между мен и моите раби.

Половината е за мен, а другата половина за рабите ми.

Рабът ще получи това, което иска от сура „Фатиха“.“
Когато рабът каже „Елхамдюлилляхи Раббил-алемин“

 (Хвала на Аллах – Господа на световете),

 Всевишния казва:

 „Моят раб ми благодари.“
Когато рабът каже „Еррахманиррахим“

(Всемилостивия, Милосърдния), Всевишния Аллах казва: „Моят раб ме възхвали.“
Когато рабът прочете знамението „Малики евмид дин“

(Владетеля на Съдния ден),

Всевишния казва:

 „Моят раб ме възвеличи.“
Когато рабът каже „Иййяке не’абуду ве иййаке нестеъйин“

 

 

(Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем),

Всевишния казва:

 „Това е между мен и моя раб, той ще получи това,

което желае.“
Когато рабът каже „Ихдинес сиратал мустеким.

 Сираталлезине ен‘амте алейхим, гайрил мегдуби алейхим веледдаллин“

 (Насочи ни по правия път.

Пътя на онези, които си дарил с благодат, а не онези, над които тегне гняв, нито заблуждаващите се),

Всевишния казва:

 „Последната част е само за моя раб и той ще получи това, което желае.“

 (Муслим, Салят 38)
Като вярващи, които отслужват молитвата намаз, трябва да се замислим над този хадис и действията ни да са в зависимост от това.

Знаейки и изричайки качествата на Всевишния Всемилостив и Милосърден, ние трябва да съзнаваме нашата отговорност и задължения, и действията ни да бъдат свързани с това.

Който чете сура „Фатиха“, ще му бъде дадено това, което желае

„Фатиха“ е една молба и желание към Всевишния и човек трябва много добре да знае какво иска.

 Бихме могли накратко да обобщим нещата, които искаме в тази сура по следния начин:

 „О, мой Аллах, води ме по средния път, далеч от двете крайности, пътя на Твоето задоволство, помогни ми да стигна до него и да остана до края по този път!

По този път Ти не би ме оставил да изпадам в пропастта на страстите си, не би ме наказал и не би ме насочил към лукавство.

Опази ме от пътя на безумните, оглупели и безчувствени хора.

Отреди ми да вървя по пътя на пратениците, праведниците и мъчениците.

 О, мой Аллах, не ми отреждай да бъда от излезналите от пътя заблуждаващите се и от наказаните, над които тегне гняв.“

 Това са желанията на раба и както се посочва в хадиса

 „Това е само за моя раб и той ще получи това, което желае.“

Най-голямото право, за което трябва да ни е страх, е човешкото

Въпрос:

След като отслужим молитвата намаз, излизаме от джамията и се присъединяваме към заупокойната молитва на покойника.

Но една група хора изпраща покойника с ръкопляскания.

 Сякаш се радват, че покойникът си е отишъл от този свят.

 Този факт смущава доста хора.

Бихте ли ни разяснили темата?

На какво трябва да обръщаме внимание, докато изпращаме покойниците, какви трябва да бъдат действията и задълженията ни, изпращайки ги в последния им миг?

Отговор:

 След като човек почине, означава, че се нуждае от всякакъв вид благодеяния и добрини.

 Той вече има нужда и от най-малката добрина, която може да бъде направена за него.

Затова най-напред е редно човек да присъства на погребението му, което е едно от правата на съседа, а освен това е проява на уважение и преданост, изпращайки го в последния му миг.
Но да се изпраща покойникът с аплодисменти и викове, няма да му донесе никаква полза.

Защото според исляма ръкопляскането не може да донесе полза на починалия.
В книгите ни се посочва, че човек трябва да се отдаде на дълбок размисъл, докато следва починалия към гробището.
Защото починалият човек трябва да ни води към размисъл.

Ако не се замисляме дори когато пред нас има мъртвец, какво друго събитие би накарало да се замисли този заблуден човек?
Освен това три дни след погребението са дни на съболезнования.

Домакините определят подходящото място, където приемат съболезнования от близки и приятели, отправят се молитви към починалия.
Отправяне на съболезнования след тези три дни се счита като подновяване мъката на близките, което може да ги притесни.

Затова е поставен този срок от три дни, в които човек може да изрази съболезнованията си към близките на починалия.

Само по-далечните близки могат да отправят съболезнования извън този срок, ако не са успели в рамките на тези три дни.
Най-хубавото нещо, което може да се направи за починалия в първите дни след смъртта му, е да се разбере има ли неизплатени задължения.

Ако е задължен на някой човек, то по най-бързия начин да се изплати задължението му и да се спаси починалият от този товар.
Защото правото на човек (кул хаккъ) не е като останалите права.

Дори ако починалият е мъченик, не би достигнал до това ниво, преди да изплати правото на друг човек!
Затова и близките трябва да разпитат и разберат дали починалият е имал задължения към някого и да потърсят прошка или изплатят дължимото.
Правата на човек за починалия са толкова важни, че Пратеникът на Аллах питал близките дали починалият има задължения и ако му кажат, че има, той не отслужвал заупокойната молитва (дженазе намаз).
Когато сподвижниците чували това, веднага събирали средства помежду си и изплащали задълженията, след което Пратеникът на Аллах отслужвал молитвата на покойника.

 По този начин сподвижниците спасявали покойника от огромно задължение, свързано с правото на човек.
Затова и най-важното задължение на близките на починалия е да го спасят от тежестта на задълженията, ако има към някого.
Защото е немислимо да бъдат спокойни хората, които са починали, оставяйки след себе си право към някого

(кул хаккъ).

Първо ще раздаде всичките си благодеяния на хората, на които е задължен по някакъв начин.

Ако не му достигнат благодеяния, ще вземе и греховете на хората, към които има кул хаккъ, и по този начин ще се превърне в „пълен грешник“, както е посочено в свещения хадис.
Затова не трябва да се забравя за важността на този факт, след като човек е починал.

Разбира се, най-добре е самият човек да потърси прошка от хората, които е наранил или обидил, и да изплати задълженията си, ако има, още приживе.

 Ако не е успял, тази задача се полага на наследниците му, ако, разбира се, имат волята да спасят починалия от тази важна отговорност.