Коранът не е ли слово на самия Пратеник?Как може да се докаже, че не е?

По този въпрос е казано и написано толкова много, че не е останало никакво място за съмнение. Ние, ограничавайки се в рамките на беседата, ще представим някои основни доводи за това.

Твърдението, че Коранът е създаден от Пратеника Мухаммед или от който и да било друг човек, се защитава от някои безразсъдни, невежи и съвременни ориенталисти, които са врагове на Корана. Те се стремят да затъмнят разума на необразованите и неграмотните хора. Смятам, че това твърдение, както на вчерашните, така и на днешните езичници е неоснователно и тенденциозно. Защото всеки, който добросъвестно изследва Корана, ще се убеди, че той е величествен и божествен и не може да бъде творение на човека.
А сега нека предоставим задълбочения анализ по този въпрос на гениалните книги и автори, и да припомним само няколко основни момента:
1. Стилът на Корана и стилът на хадисите се отличават толкова, че арабите не откривали нищо необичайно в стила на Пророка и не могли да скрият възхищението и изумлението си пред езика на Корана.
2. Когато четем хадисите, пред нас изниква образ на мислещ, беседващ човек, който олицетворява покорството си пред Създателя. А в стила на Корана се усеща удивително безстрашие, тонът му внушава благоговение и е необикновено изкусен.
3. Как може един неграмотен човек, който не е учил нито в светско, нито в духовно училище (нека нашите души бъдат жертва на неговата неграмотност), да създаде безупречна система на личния, семейния, обществения, икономическия и правен живот? И как тази система е толкова изящна, в продължение на много векове към нея се придържали и дружелюбни, и враждебни народи и днес тя все още е съхранила своята свежест.
4. Невероятно хармонично и съгласувано в Корана се разглеждат битието, животът и свързаните с него богослужения, правата и икономиката. Да не се има предвид това и да се смята, че Коранът е слово на Пратеника, означава, че и той самият не е човек. А решението на който и да е от посочените въпроси за продължителност и време не е по силата дори и на великите гении. Да се приписва на човек, който никъде не е учил, тази толкова съдържателна книга, решаваща проблеми, които са непосилни за няколко гения, е една неоснователна хипотеза.
5. Коранът е чудо. В никакъв случай неговото слово не е човешко. Свидетелство за това са представените в него събития от миналото и бъдещето. Благодарение на съвсем нови открития днес се установява известен облик за живота на древните народи, за техния славен или печален край, и се оказва, че това е описано дума по дума в Свещения Коран още преди столетия. Пратеници като Хазрети Салих, Хазрети Лют (Лот), Хазрети Муса (Моисей) и техните народи сами по себе си се явяват поучителни примери!
Колкото безспорни и верни са сведенията описани в Корана за миналото, толкова важни и явяващи се като чудо са и сведенията свързани с бъдещето. Например години преди това в знамението от Корана се описва мирното завоевание на Мека:
“Аллах превърна съновидението на Своя Пратеник в истина. "Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате…" (48: 27)
И освен това се повелява, че ислямът ще удържи победа над всички западни доктрини:
“Той е, Който изпрати Своя Пратеник с напътствието и с правата религия, за да я въздигне над всички религии. Достатъчен е Аллах за свидетел.” (48: 28)
Така както той предвещал падение на Сасанидите, които в онези дни удържали победа над византийците, и предсказал радостната вест за победата на мюсюлманите в битката при Бедир:
“Ромеите бяха победени на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят, след няколко години. На Аллах е повелята и преди, и след това. В този ден вярващите ще ликуват.” (30: 2-4).
И когато настъпило времето, всичко се случило така, както било описано в Корана. Освен това друго знамение предсказвало безопасния живот на Пратеника, въпреки че той бил обкръжен от врагове - цели народи и държави:
“О, Пратенико, оповести какво ти бе низпослано от твоя Господ! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание. Аллах ще те защити от хората. Аллах не напътва неверниците.” (5: 67).
Именно така се и случило.
Прекрасните откровения на Корана, който предвестил, че с развитието на науката ще бъдат направени на пух и прах обективизмът и субективизмът, това ще представлява значението на човека в пространството; който предсказал, че научните открития и новите изследвания ще заставят човек да се покори пред Всевишния Творец:
 “Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?” (41: 53)
И днес ние стремглаво вървим към това.
Имайки предвид своите врагове, Коранът повелява: "Кажи: "И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат." (17: 88) Действително фактът, че от деня на низпославането на Корана до днес никой не е успял да напише нещо подобно, доказва още веднъж истинността на Корана и неговия необикновен произход.
В първите години на низпославането на Свещения Коран мюсюлманите били малко на брой, слаби, безпомощни и нямали ясни представи за бъдещето. Те не знаели, че новата религия, която е източник на сила, е способна да господства над държави, че може да обори всички системи и съществуващи на земята доктрини. Но знамението в Корана им указвало тези високи цели и им подсказвало, че могат да станат повелители на този свят:
“Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност…”(24: 55)
Има още много подобни знамения за мюсюлманите и техните бъдещи победи и поражения, за техния възход и упадък, но тук е невъзможно да ги споменем всички.
Голяма част от предизвестията в знаменията на Свещения Коран са свързани с достиженията на различните науки. Кратките формулирования за знаменията на Корана за научните достижения са толкова чудесни и величествени, че е невъзможно нито да се пренебрегнат, нито да се считат за човешки слова.
Тъй като има много произведения, в които се разглеждат и анализират чудесата на знаменията на Корана, ние ще дадем само няколко основни факта, които се споменават в Свещения Коран.
1. Сътворението на Вселената
Висшата истина за сътворението на Вселената, спомената в знамението:
"Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?" (21: 30), се явява неизменяем принцип на първичното сътворение. Изводът не се променя, независимо от това дали става въпрос за разделянето на образуваните небесни тела и газовия облак, в частност за образувани системи, подобни на Слънчевата, или от разсеян облак, или мъгла. Знамението по тази тема, неговият стил е станал източник на научни изследвания. За разлика от теории и хипотези, които постоянно остаряват, то е дошло до наши дни, съхранявайки своята актуалност, и - както е видно - ще остане така и в бъдеще.
2. Астрономия
В Свещения Коран има толкова много знамения, свързани с астрономията, че са нужни томове книги те да бъдат събрани и анализирани. Ние ще се ограничим с няколко:
"Аллах е Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна [безподобен] Той на Трона и покори Слънцето и Луната, всяко да се движи до определен срок..." (13: 2)
Освен че айетът (знамението) припомня възвишенията на небесата, тяхното разширение и увеличение, а и това, че всичко съществува в хармония едно с друго, те се крепят (без ние да виждаме никакъв стълб). Да, ние не виждаме никаква опора, която да поддържа небесния свод и която да не му позволява да се разпилее, но все пак опора има. Понеже е необходим закон или принцип, който по свой род се явява и опора на съществуващия порядък и не позволява телата да се разпръснат или сблъскат.
По този начин Корана ни внушава всеобщия принцип на съществуване на центробежни и центростремителни сили, които не зависят нито от закона за земното притегляне, открит от Нютон, нито от теорията на Айнщайн.
Знамението от Корана за движението на Слънцето и Луната е много интересно и ще го разгледаме по-обстойно. Айетът в сура “Всемилостивия”: “Слънцето и луната - [се движат] по изчисление” (55: 5), знамението от сура “Пророците”: “Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.” (21: 33), от сура “Йа Син”: “И слънцето е устремено към своето местопребивание…”, “…Всички по своя орбита плават.” (36: 38-40) – ясно показват, че Луната, Слънцето и другите планети са създадени в единна система, елементите на която се намират в хармония помежду си, а движенията им се основават на математически закони.
Кълбовидността на Земята
Знамението: “...Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта…” (39: 5) – обяснява, как произхожда смяната на деня с ноща, споменава, че светлината и мрака обвиват в кръг земното кълбо, подобно на обвития около главата тюрбан. В друго знамение: “И земята след това разпростря.” (79: 30) се явява кулминацията на пророчествата.
“И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор.” Не е важно дали този простор и разширяване е това, което е разбирал Айнщайн, или теорията на Едуин Хъбъл, че съзвездията се отдалечават от галактиката, в която се намира нашата Слънчева система. Важното е, че Коранът е указал същността на въпроса и осветява пътя на науката.
3. Метеорология
В Свещения Коран често се споменава за въздушните потоци, сгъстяването на облаците, наелектризирането на въздуха и гърма на мълниите. Те напомнят за Божествените дарове и внушават на хората благоговение и страх пред Създателя. Например:
“Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях. И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае…” (24: 43).
Изобразената картина на дъжда в Корана, показвайки резултатите от застрашителните на пръв поглед облаци, мълнии, гръмове, които обгръщат небето, посочва една Вседаряваща Ръка, като също така приканва хората да бъдат признателни. Освен това времето, в което Коранът така изумително обяснява за образуването на дъжда и градушката (което представяне не противоречи на съвременното разбиране), и след като тези обяснения бъдат разбрани, за произхода на тези явления е невъзможно да не се възхитим на откровенията на Корана. За Корана не са важни детайли: притеглянето на две противоположни зарядни частици, отблъскването на две еднакви, събирането на отблъскващите се с помощта на вятъра, електризацията, възникваща вследствие на издиганите от земята положителни потоци и тяхното съединение с електрическите заряди в небесата, превръщането в този момент на парата в капки вода и тяхното падане на земята. Коранът излага същината, най-важното, а детайлите ги оставя да се изяснят с времето.
Знамението от сура "Хиджр" повелява: "И изпращаме ветровете - оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните." (15: 22). Айетът разкрива още един аспект по този въпрос: той обръща нашето внимание върху ролята на ветровете при оплождането на растенията и образуването на облаците. А всъщност, когато бил низпослан Коранът, никой не знаел за необходимостта от оплождане на растенията и образуването на облаци и функцията на вятъра при тези процеси.
4. Физика
Материята като основа на битието и формата на нейното съществуване е още един въпрос, който се обяснява в Свещения Коран.
Например в сура "Отвяващите":
"И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите!" Тук се подчертава, че всичко е създадено по двойки. Коранът показва, че това е важен всеобщ принцип. Знамението от сура "Поетите":
"И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?" (26: 7) привлича нашето внимание към хилядите различни растения, които всяка година се "съживяват" и се намират пред очите ни и ни напомнят за величието и щедростта на Аллах. Знамението в сура “Йа Син” е още по-всеобхватно и интересно:
“Пречист е Онзи, Който сътвори - по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!” (36: 36). В това знамение се споменава, че освен двойките, които познаваме, има още много, за които нямаме ни най-малка представа.
Да, Аллах ни приканва да се замислим за отредените ни блага, показва ни, че и растенията са по двойки, както мъжа и жената, електроните на атома и ядрото му. Той насочва нашето внимание към веществата и антивеществата, че всички одушевени и неодушевени създания, освен Него, са създадени по двойки на този свят.
Освен споменатите знамения, има още много Божии откровения, всяко от които само по себе си се явява чудо и ясно ни доказва, че Коранът е слово на Всевишния, а Пророка Мухаммед е Пратеник на Аллах.
Наистина, много въпроси като началото на произхода на живот, оплождането и размножаването на растенията, образуването на колонии на животните и техния тайнствен живот и размножение, загадъчния свят на медоносната пчела и мравката, полета на птиците, стадия на човешкото развитие още от ембриона в майчината утроба – всичко това се разяснява в Корана толкова мъдро, че когато и да се обърнем към тези въпроси, ние разбираме, че Коранът не е загубил своята необикновеност, а е все още свеж, млад и е на най-високия връх, към който се стреми науката.
След като една книга, надминава последната точка, до която са достигнали хиляди учени от векове насам, и която винаги е крачка пред останалите и изразява компетентно мнение по всички въпроси, то тази книга освен че е невъзможно да бъде приписвана на човек, живял преди четирнайсет века, но е невъзножно да бъде приписвана и на хиляди съвременни гении. Особено ако тази книга е Коранът, който е толкова богат по съдържание, изразен с толкова изумителни изрази, висок стил и е Божие слово…
А сега да се обърнем към нашия събеседник с въпроса: от кого в епохата на всеобщо невежество, когато нямало нито светски, нито религиозни училища и нямало книги, един напълно неграмотен човек може да разбере как се образува млякото в живите същества? Как той е можел да узнае за оплождащите функции на вятъра и неговото значение за растенията, как се образували дъждът и градушката? Кой му е казал, че Земята има форма на елипса? В коя обсерватория и с помощта на какъв гигантски телескоп той е установил, че пространството се разширява? В коя лаборатория е определил състава на атмосферата и е разбрал, че с изкачването кислородът намалява? С помощта на какъв рентгенов апарат е установил стадиите на развитие на плода в майчината утроба? А след това е обяснил и разказал всичко това до последната подробност, уверено, убедително, без съмнение, като един съвършен учен?
5. Свещеният Коран, освен че указва пътя, задачите и задълженията на Пратеника, то понякога го упреква в подобаваща форма и го предупреждава
Например той го наставлява, когато позволил нещо на лицемерите, а не трябвало: "Аллах да те извини [о, Мухаммед]! Защо им разреши [да останат], преди да ти се разкрият онези, които казват истината, и без да си узнал лъжците?" (9:43) Всевишният го укорява и за отношението му към пленниците от битката при Бедир: "Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, премъдър" (8:67), "Щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили, ако преди това Аллах не бе отсъдил." (8:68).
Друг път, пропускайки да спомене Неговото име, на Пратеника се повелява: "И за нищо не казвай: "Ще свърша това утре", [без да добавиш]: "Само ако Аллах пожелае." И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи: "Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път!" (18: 23, 24). В друго знамение се намеква да не се страхува от никого, освен от Всевишния: "...и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него..." (33: 37). За постъпката към съпругата си, в която Пратеникът се заклел да не пие повече сироп от мед, за което получил предупреждение: "О, Пророче, защо си възбраняваш онова, което Аллах ти е разрешил, стремейки се да угодиш на своите съпруги. Но Аллах е опрощаващ, милосърден."
И в много други знамения, от една страна, определяйки неговите задачи, обязаности и права, от друга, в случай на допуснато дори незначително превишение на права или неизпълнение на задача и обязаност, той е предупреждаван, а понякога е порицаван и упрекван.
Възможно ли е човек, който е съчинил една книга, да включи в нея порицаващи, предупреждаващи и упрекващи го знамения? Никога! Тази книга е книга на Всевишния Аллах, а тази личност - Неговият благороден проповедник.
6. Свещеният Коран е чудо на красноречието и с нищо не може да бъде сравнен. Това е още един аргумент, че той не е създаден от човек.
По времето, когато на Пратеника на Аллах била възложена Пророческата мисия, имало много поети, литератори и майстори на словото, които имали много поддръжници. Болшинството от тях били врагове на Пратеника. Цели дни те умували над това в какви рамки да вмъкнат Корана, да му намерят подобие и по всякакъв начин да се справят с него. Дори от време на време те се срещали с християнски и юдейски учени, за да разберат и тяхното мнение. Те били решили на всяка цена да пресушат източника на Корана и били готови на всичко. Не обръщайки внимание на всички тези злобни нападки и препятствия, Хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не се поколебал и продължил по своя път. Той удържал победа над неверието и нападките единствено чрез словото на Корана и спечелил тази тежка борба. Въпреки че имал толкова много врагове.
Да, в дните, когато християнските, юдейските учени и възвишените оратори се обединили в един фронт, Коранът със своето превъзходно съдържание, с обаятелното си слово, с прекрасния стил, предизвикващ възторг и висок дух, е проникнал в сърцата на хората, станал е глас, раздиращ небесата и земята. Като един борец, той приканил своите противници на бой, заплашил ги и ги сломил. Много знамения потвърждават това: "Или представете книга, подобна на Корана, създайте една сура или поне едно знамение, а ако не можете, идете другаде!", "А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели - освен Аллах - ако говорите истината!" (2: 23). "Кажи: "И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат." (17: 88); "Или казват: "Той си го е измислил." Кажи: "Донесете десет сури, подобни на неговите - измислени, - и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!" (11: 13). Но никой, с изключение на едно-две безразсъдни съчинения, не отвърнал на призива на Корана, което е доказателство, че той не е човешко творение. Самата история е свидетел, че враговете на Корана, не жалейки никакви средства за борба с него и Пратеника, не могли дори и да помислят да напишат нещо подобно. Ако те имали подобна сила, щели да заставят Корана да замълчи с нещо подобно, измислено от тях, а нямало да изберат опасния път на войната.
Наистина, фактът, че тези майстори на ораторското слово, са предпочели пътя на войната подлагайки на опасност ценностите си като положение сред обществото, достойнство, дори и честта, само по себе си е убедително свидетелство за невъзможността да се напише подобие на Корана. Ако това бе възможно, те биха предпочели словесния двубой и не биха изложили своето бъдеще в опасност.
Когато арабските поети не успели да създадат подобие на Корана, поискали помощ от юдеите и християните, което е признак за безсилие и безпомощност. А пък ако християните или юдеите били способни да създадат толкова богата по стил и съдържание книга, защо да приписват това на други? Те биха се възгордели и биха казали: "Това го създадохме ние!"
Освен това в продължение на векове цяла армия от учени, изследователи и мислители не могат да скрият възхищението си пред задълбоченото съдържание и сила на убеждение на Корана и го приветстват. Чарлз Милс обръща внимание на богатия стил на Корана, който е толкова възвишен, че е невъзможно да бъде написано нещо подобно и дори е трудно да бъде преведен. Виктор Имбердес отбелязва, че Коранът със своето много богато съдържание може да послужи като източник и основа на правото. Според Ернест Ренан, Коранът е извършил революция не само в религията, но и в литературата. Густав ле Бон смята, че с помощта на Корана Ислямът е известил на света най-искреното и пречисто еднобожие. Хуарт е уверен, че Коранът е слово Божие, изпратено чрез откровение на Хазрети Мухаммед. Холман счита, че Хазрети Мухаммед е последния Пратеник на Всевишния, а Ислямът е последната низпослана религия. Емил Дерменхейм подчертава, че Коранът е първото чудо на Пратеника, а от гледна точка на художествената си красота е недостижима загадка. Артур Беллегри смята, че оповестяваният от Хазрети Мухаммед Коран, е слово на самия Аллах. Според Жан Пол Ро най-голямото чудо на Пратеника е низпосланият чрез ангелите Коран. Реймонд Чарлз счита, че Коранът все още властва и е все още живо откровение, низпослано от Аллах чрез Посланика до вярващите. Д-р Морис твърди, че Корана е възхитително чудо, устояващо на всякакви критики. Дори за интересуващите се от литература, той е литературен източник, за езиковедите – съкровищница на слова, за поетите – източник на вдъхновение. Според Мануел Кинг, Коранът е сборник с правила и принципи на разпоредбите на Аллах, който получил нашият Пратеник в периода, когато той изпълнявал пророческата си мисия. Родвел смята, че човек, който чете Корана, е обзет от възхищение.
Ние представихме само по едно изречение от изказванията на учени и мислители. А има още стотици мислители и изследователи, които са изразили подобни мисли и чувства на благоговение и са се преклонили пред Корана.
Не се полага на нас да говорим за Корана, след като толкова много специалисти и учени са написали хиляди ценни трудове за него. Но ние се осмелихме да направим малък принос към делото на тези, които му служат, с надеждата, че Творецът на Корана и неговите изследователи ще ни простят.
http://bg.fgulen.com/content/view/97/10/

Джихад и неговото значение

Джихад е арабска дума, която означава противопоставяне и борба срещу всички несгоди и препятствия. Но когато тази дума се свърже с исляма, означава борба в името на Аллах. Това е първата мисъл, за която се сещаме, когато се спомене джихад. И както ще поясним по-късно, Последният Пратеник, Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го е характеризирал като малък и голям джихад.
Мястото на джихада в религията
Джихадът е едно от най-важните задължения в земния ни живот. Пророците също са натоварени с това задължение. Джихадът означава човек да осъзнае своята същност или да осъзнае същноста на хората. Затова Всевишният е отредил важно място на джихада и го е определил като прославено и свещено дело. Между тези, които без причина бягат от джихад, и тези, които безспирно и без умора се борят в името на Аллах, има огромна разлика. В тази връзка е и знамението в Свещения Коран: "Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите с огромна награда." (Жените, 4/95)
Но джихадът не е само размахване на мечове, както мнозина смятат. Той е старание за усъвършенстване на човека. По тази причина преди всичко той е стремеж към отстраняване на негативните качества, борба със собствените недостатъци и освен това - подчиняване на злите помисли на душата. Както е повелил Последният Пратеник, големият и съществен джихад е именно това. А въпросът за самата борба с оръжие е много специфичен и е само по принуда и при отбрана. Ислямът определя този джихад за "малък" и той се използва при отбрана на богатството, родината, религията и собствения живот, за премахване на преградата между Всевишния и хората и за отваряне на пътищата за усъвършенстване на човека.
Разбира се, според периода и видовете джихад са различни. Понякога както само едно поучение или една помощ, или изразяване на мнение за нападки срещу религията може да бъде джихад, така също един добър личен пример може да се счете за джихад. За първите сподвижници на Пратеника на Аллах било задължително преселението (хиджрет), а тези, които не са успели да се преселят, се натъжили много и си мислели "как може да запълним тази празнина." За такива хора Свещеният Коран повелява: "Не беше ли земята широка? Защо не се преселихте?" Това означава, че в този период преселението е било една величина от джихада или може би е бил самият той. Ето още няколко примера от Периода на благополучието: някои от сподвижниците не успели да отидат на джихад, тъй като родителите им били много възрастни и болни и имали нужда от грижи. Един младеж, който въпреки това си положение избягал и дошъл на бойното поле, Пратеникът, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го върнал с думите: "Иди и прави джихад за родителите си", т.е. да се грижи за тях и по този начин намеква, че неговият джихад е именно това. Ето знамението, за което споменахме, намеква за тези, които поради някаква причина не са успели да отидат на джихад, че могат чрез проповеди да запълнят тази празнота.
Голям и малък джихад
Джихад е човек, използвайки силата си, принуждавайки себе си, да осъзнае човешките ценности и да открие същността си. Това се нарича "голям джихад". "Малък джихад" е същото нещо да бъде цел в името на сплотяване и преоткриване същността на всички хора.
Връщайки се от битка, Партеникът на Аллах повелил: "Сега се връщаме от малкия към голям джихад." Когато сподвижниците попитали кой е големият джихад, Пратеникът им отговорил: "Борбата със собственото си его (нефис)."
Малък джихад е не само този на бойното поле. Да се мисли, че това е така, означава да ограничим широкото му значение. Понякога една дума или едно мълчание, понякога само едно намръщване, една усмивка, напускане на неподходящо място или, накратко, всичко, извършено единствено в името на задоволството на Всевишния, да обичаме и ненавиждаме всичко според Неговите повели, всичко това влиза в рамките на джихада. Стремежът всичко това да бъде нашата цел в живота и благоденствието на обществото е също така джихад. Започвайки от най-близките - семейството си, и достигайки до всички сфери на обществото, обгръщайки целия свят, всичко това се побира в рамките на джихада.
Ако днес всички хора желаят да спечелят задоволството на Всевишния - би трябвало да е така, - освен че трябва да известяват останалите, би трябвало да подчинят своите лоши чувства и със задълбочен размисъл да преоткрият себе си. Ако не направят това, вероятността да излъжат най-вече себе си е голяма и сторените от тях неща не биха били полезни нито за тях, нито за някого другиго.
Водещият истински джихад е този, който със смирение, скромност, с духовно удовлетворение предпочита всяко нещо в името на Всевишния. Борбата, която води такъв човек, не ще бъде напразна. Той, вместо да пълни главите на останалите с полезни или ненужни неща, се стреми да запълни тяхната празнота с искреност, добри помисли, откровеност и смирение.
Джихадът е едно вътрешно и външно равновесие
При него има и духовно узряване, и спомагане за това на останалите. Да помогнеш на останалите да узреят е малък джихад. Ако двете бъдат разделени, думата джихад губи своя смисъл и от едното ще се породи отегчителност, а от другото - анархия. Но ние очакваме души, изпълнени с духовността и морала на Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари. А това, както във всички сфери, е възможно единствено с подчинение и следване пътя на Последния Пратеник.
И колко са блажени онези, които мислят за спасението на човечеството толкова, колкото мислят за собственото си спасение. И колко са блажени онези, които, спасявайки останалите, не забравят за себе си.
http://bg.fgulen.com/content/view/29/6/
 

МАГИЯТА(СИХР)

Наистина, възхвалата принадлежи на Аллах! Ние възхваляваме Аллах и търсим помощ и опрощение от Него. Прибягваме към защитата на Аллах от злините в душите ни и прегрешенията в делата ни. Когото Аллах напъти в правия път, никой не може да го отклони, и когото Аллах отклони от правия път, никой не може да го насочи във верния път. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах! Един е Той и няма съдружници! Свидетелствам също така, че Мухаммед е Негов раб и пратеник!
Определение на думата магия:

В арабския език думата “магия” (сихр) означава - изменение на истинската същност на нещата, за което е казал имам ал-Азхари.
Магията представлява четене на заклинания, връзване на възли и прочее подобни неща, които влияят върху душите и телата на хората, предизвиквайки болест и смърт, раздяла на мъж и жена и т.н.
Чародеят (сахир) е този, който се обръща към шейтаните измежду джиновете посредством проява на неверие и мерзки постъпки, които са им угодни. Целта на всичко това е да му помогнат в магията. Магът също така заявява, че знае съкровеното; води чрез магия и заклинания до смърт; разделя влюбените; възбужда симпатии или антипатии; и изменя умонастроенията на хората. Виж “Каулю ал-муфид” 98 стр.
Хафиз аз-Захаби в своята известна книга за големите грехове е написал: “ Ние сме свидетели и наблюдаваме, че много от създанията от заблуда и
невежество се занимават с магии, и мислят, че това деяние е само харам –
забранено, а не чувстват, че то е неверие!” Виж “ал-Кабаир” стр. 9 (в българският превод).

Има ли покаяние за чародея-магьосник?

Да има, защото Всевишният Аллах прощава всички грехове, ако човек се покае, преди при него да настъпи смъртта. Всевишният Аллах е казал: Кажи на Моите раби, които престъпваха в ущърб на себе си:" Не губете надежда за милостта на Аллах! Наистина, Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния. И се обърнете към своя Повелите с разкаяние, и Му се покорете, преди да ви сполети наказанието, защото после никой няма да ви се помогне./39:53-54/

Хафиз Ибн Касир е казал: “Този благороден айет се явява призив за покаяние към всички грешници измежду неверниците и другите хора. Този айет известява за това, че Всевишният Аллах опрощава всички грехове на онзи, който се е отказал от извършването им и се е покаял, независимо какви са тези грехове, дори те да са по количество подобно на морска пяна.”. Виж “Тефсир на Ибн Касир” 4/345.
Някои мюсюлмани обаче не разбират словата на учените, които казват: “Няма покаяние за магьосника-чародей!”
Под тези думи се подразбира, че ако в съответствие с ислямския шерият е установено, че човек е бил магьосник-чародей, то него го екзекутират, дори той да се е покаял, а покаянието му е между него и Аллах. То е подобно на казуса с четиримата свидетели, които са видели извършващия прелюбодеяние зина. Такъв човек също бива екзекутиран дори ако той се разкае. Това е така, защото става дума за установено наказание, което не отменя покаянието и разкаянието.
Ако някой си някога е извършил магия или чародейство и е решил да се покае, то Всевишният Аллах ще приема и не следва той да разказва на никой за това!

Някои видове магьосничество

Всевишният Аллах е казал: И последваха онова, което шейтаните разправяха за царството на Сюлейман. И не бе Сюлейман неверник, а шейтаните бяха неверници, те учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на меляикетата Харут и Марут. Но те не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Наистина, ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко скверно е онова, за което продадоха душите си! Само ако знаеха!/2:102/ Всевишният Аллах е указал, че тези, които се обучават на магия, са се обучавали на това, което също е донесло и на тях самите вреда.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този, който изучава астрология, изучава част от магията, колкото повече (обучение по астрология), толкова повече магьосничество.” /Този хадис е сведен от Ахмед 1/277, Абу Дауд 3905, Ибн Маджа 3726, Ибн Хузейма 9090. Достоверността на хадиса са потвърдили имам ан-Навави, Хафиз аз-Захаби, имам Ибн Муфлих, Хафиз ал-Ираки, имам ал-Мунави и шейх ал-Албани./

Ибн Катада е казал: “Звездите са създадени поради три причини:да  украсяват небето, да се брулят и свалят с тях шейтаните, а така също да служат за ориентир на пътниците. Онзи, който ги използва за други цели, изпада в заблуда.”/ Този хадис е сведен от ал-Бухари 5/211./
Всевишният Аллах също така е повелил: Кажи: “Търся убежище при Повелителят на зората от злото на онова, което Той е създал, и от злото на тъмната нощ, когато тя настъпи, и от злото на духащи по възлите [магьосници]/113:1-4/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този, който е завързал възел, а след това е поплювал върху него, то той е извършил магия: а сторилият магия е извършил съдружаването ширк (многобожие).” /Този хадис е сведен от ан-Насаи 7/112, ат-Тирмизи 2073. Във веригата от разказвачи на този хадис има слаб разказвач, но шейх Абд ал-Кадир ал-Арнаут е казал, че хадиса се усилва от други версии

Разпространени признаци, по които се разпознават чародеите, знахарите и предсказателите и мускаджиите

1.Те питат за името на болен, баща или майка.
Попитали шейх Ибн Бааз какво е положението на онези, които посещават различни знахари. Гадателите-лечители, питат онези, които са дошли при тях за името на болния и неговата майка, и после им казват да дойдат на другия ден. Когато се върнат при тях те им казват, че има това и това. Някои хора казват, че такива знахари използват словата на Аллах при лечението. Шейх Ибн Бааз отговорил: “Извършване на подобно нещо при лечение указва, че този човек (знахаря) прибягва до помощта на джинове и претендира за знание на съкровеното. Не е разрешено да се лекувате при такива хора, както не е разрешено да се посещават и питат за каквото и да било.” Виж “Фатава Ибн Бааз” 1/22.

2. Те искат да им бъде донесено някаква вещ на болния, например парче от дреха, косми от коса или негова снимка.
Към Постоянния комитет на учените (ал-Ладжнату ад-ддаима) начело с шейх Ибн Бааз бил отправен въпрос: “Какво е положението на онези, които носят  при някои хора (знахари, лечители, гадатели или чародеи) дрехи или риза на болния, за да им поставят диагноза, а след това им предписват лекарства?” Отговор: “Забранено е да се ходи при всеки, който заявява, че знае скритото и тайното! И не трябва да им се носят нито ризи, нито други дрехи, и не трябва да им се носи , каквото и да било друго!” Виж “Фатава ал-Ладжнату ад-ддаима” № 9807.

3. Те пишат или четат непонятни заклинания и молитви.

4. Искат да се пренесе в жертва курбан определено животно, обичайно това животно трябва да бъде черно на цвят, защото черния цвят се харесва на джиновете.

5. Те могат да дадат лист, хартия върху който са начертани някакви букви, и това да се сложи във вода и после от тази вода да се пие.

6. Те дават някакви вещи, като заповядат да бъдат закопавани някъде, но обикновено това е нещо развалено (мръсни уроки).

7. Те обичат да остават в тъмна стая, където не прониква слънчева светлина, тъй като джиновете обичат тъмнината.

8. Те духат върху хартия, като заповядат да се изгори и да разсеят дима около себе си.

9. Те могат да съобщят името на човек или неговата майка, мястото, където живее или болестта, която го измъчва, защото за всичко това им съобщават джиновете, които им помагат в магията.

Признаците на тези знахари, магьосници, лечители, гадатели, мускаджии и чародеи са достатъчно много, но ние се постарахме да оповестим за най-разпространените от тях. Виж “Сариму ал-баттар” 43-45стр.
Що се отнася до това, че някои знахари, мускаджии, предсказатели и магьосници извършват намаз, четат Свещения Коран, или извършват поклонението Хадж, то по правило това се прави, за да се покаже в очите на невежите, че са знаещи и тяхното занимание е дар от Аллах.

Лечение и защита от магия, уроки и зли очи

Джабир радияллаху анху, е предал: “Когато попитали  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за премахването на магия посредством друго чародейство, и той казал: “Това са деяния на шейтана!” /Този хадис е сведен от Ахмед 3/294, Абу Дауд 3868. Достоверността на хадиса са потвърдили имам Ибн Муфлих, шейх Мухаммед Ибн Абд ал-Ваххаб и Абд ал-Кадир ал-Арнаут.
Ибн ал-Кайим е казал: “Премахването на магия от онзи, комуто е сторена бива два вида. Първият: с аналогична магия, и това е от деянията на шейтана, защото с това, както премахващия магията, така и онзи, върху когото тя е сторена се приближават към шейтана посредством онова, което той обича. Вторият: премахването на магия със заклинания (специални молитви дуа), обръщане към Аллах с молби дуа и т.н. това е позволено.” Виж. “Заад ал-маад” 4/124.

Молба дуа към Всевишният Аллах

Всевишният Аллах е казал: 
Кой откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята? И така, има ли друг бог, освен Аллах? Ала вие рядко се поучавате!/27:62/

Позволеното заклинание (рукъия)

Хафиз Ибн Хаджар е написал: “Учените са единодушни, че заклинанията (рукъия) са позволени при спазването на три условия: 1. Ако заклинанията (рукъия) са слова на Всевишният Аллах от Свещения Коран, Неговите имена или качества (сифаат); 2. Ако заклинанията (рукъия) са изговарят на арабски език или на език, чиито смисъл е ясен; 3.При наличие на убеденост, че заклинанията (рукъия) сами по себе си не носят полза, освен по волята на Аллах и ако Той пожелае това!” Виж “Фатх ал-Бари” 10/206.
Най-доброто от заклинанията (рукъия) се явява Свещения Коран-Книгата на Всемогъщия Аллах! Всевишният Аллах е казал:
Ние низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за правоверните, а на угнетителите той надбавя само загуба./17:82/

Абу Саид ал-Худри е предал: “Веднъж, когато бяхме на поход и се установихме в една долина, при нас дойде една робиня и каза: “Вожда на едно селище бе ухапан от змия, а нашите мъже отсъстват. Може ли някой от вас да прочете заклинание  (рукъия)?” С нея тръгна един мъж, който не бе известен сред нас със своите знания за заклинанията (рукъия). Той прочел заклинание (рукъия), и вожда оздравял. След това той заповядал да дадат на прочелия заклинанието (рукъия) тридесет овце и ни напои с мляко. След като мъжа се завърна при нас, ние го попитахме: “Ти прочете разрешено заклинание  (рукъия) или му прочете заклинание от времената на невежеството джахилия (както във времето на невежеството преди Исляма)?” Той каза: “Аз прочетох като  заклинание (рукъия) , единствено и само Умм ал-Китаб (сура “ал-Фатиха”). Тогава ние казахме: “Не правете нищо, докато не отидем при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и не го попитаме”. Когато пристигнахме в Медина, и разказахме това на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и той каза: “Какво го е накарало да знае, че тя (сура ал-Фатиха) се явява заклинание?" /Този хадис е сведен от ал-Бухари 5404 и Муслим 2201.

Айша радияллаху анха, е предала, че веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влязъл при нея, когато една жена я е лекувала, четейки заклинание, и тогава той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Лекувай я с Книгата на Аллах”. Виж. “ас-Силсиля ас-сахиха” 1931.

Ибн ал-Кайим е казал: “Коранът–това е съвършеното лекарство за всички болести на душата и тялото, болестите на земния и отвъдния живот. Да се постигне изцелението посредством заклинанието обаче не се отдава на всеки. Ако болният умело е лекуван чрез заклинания (от Корана), като го обърне против болестта с твърдата убеденост и вярата, с пълното съгласие и увереност, като изпълнява всички изисквания на заклинанието(рукъия), то тогава болестта никога не ще му се съпротивлява.Та и как може някаква си болест да противостои на Словото от Повелителя на земята и небесата, което ако бе низпослано на планините те биха рухнали и биха се превърнали в пух и прах, а ако Словото бе низпослано на земята, тя би се разцепила! В Свещения Коран се съдържа указание за лечение и причината на всички болести на душата и тялото, а така също и защита от тях за онези, които Всевишният Аллах е дарил със знание и разбиране на Неговата Книга…Всевишният Аллах е казал:Неимлибедостатъчно, четинизпослахмеКнигата, коятосечетепредтях?/29:51/. Който не бъде излекуван от Свещения Коран, той няма да бъде излекуван от Аллах, а на комуто не е достатъчен Свещения Коран, то Аллах няма да му даде Своята доста достатъчност!” Виж “Заад ал-маад” и “ат-Тибб ан-набауи” 253.

Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не е отделял определена сура и някои айети, а е споменал Книгата на Аллах като цяло, от което става ясно, че Свещения Коран като цяло се явява лечение. От многовековната практика е известно, че посредством четенето на айети от Свещения Коран се отдава да се премахне магията, да се излекуват психическите заболявания, уроки и злите очи, но също така и най-различни органични заболявания.

Унищожаване на магията

Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “Да се открие и да се унищожи злото от магията е най-доброто изцеление от чародейството. Достоверно се съобщава от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, че той е попитал своя Повелител за това и Всевишният Аллах му е указал местонахождението на магията, която е била в кладенеца. След като я изкарали от кладенеца, магията била премахната от Пророка салляллаху алейхи ве селлем. Същото се отнася и за извличането на магията от стомаха приета с храна. Виж “Заад ал-маад” 3/104.
Не е лесно да се намери магията, тя може да изглежда по най-различен начин. Тя бива във вид на свързани възли като връв, или някакви непонятни медни жици с гайки и още нещо. Следва да се отправя дуа към Всевишния Аллах, за да бъде открито местонахождението на магията или чародейството.

Имаше един случай, когато един мой много близък брат намери магия в собствената си възглавница.
А между другото един от най-разпространените методи на магия се явява поемането й чрез храна, за което е споменал Ибн ал-Кайим, много често тя попада в стомаха с храната. Според признанието на някои жени е известно, че порочните жени добавят в храната кръв от месечния менструален цикъл, за да привлекат и очароват някой мъж.
Който се уповава по подобаващ начин на Аллах и прибягва за помощ само и единствено към Него Един е Той и няма съдружници, то тогава Всевишният Аллах ще го защити от магията, от уроки, зли очи и от злите помисли на шейтаните и неверниците кяфири!

Кръвопускане (хиджама)

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-доброто лечебно средство за вас е кръвопускането (хиджама).” /Този хадис е сведен от ал-Бухари 5696, Муслим 1577./
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, също така е казал: “Този, който извърши кръвопускането (хиджама) на седемнадесето, деветнадесето или двадесет и първо число (от лунния месец) за него това ще бъде изцеление от всички болести!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд 3861, ал-Хаким 4/210. Достоверността на хадиса са потвърдили имам ал-Хаким, аз-Захаби, ал-Ираки и ал-Албани.
Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “Извършването на кръвопускането (хиджама) върху тази част от тялото, където е поразена от магия, се явява едно от най-ефективните лечения, ако кръвопускането е сторено правилно.” Виж “Заад ал-маад” 4/125-126.

Черното семе (Хаббат ас-сауада)
От Абу Хурейра и Айша се съобщава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Лекувайте се с хаббат ас-сауда, защото в него има изцеление от всички болести, освен смъртта!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари 5687, Муслим 2215./

Водата Зем-зем
От Джабир се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Водата зем-зем – (представлява) това, за което я пият!” /Този хадис е сведен от Ахмед 3/357, Ибн Маджа 3062. Достоверността на този хадис са потвърдили имам Суфян Ибн Уяйна, Хафиз ал-Мунзири, Хафиз ад-Думяти, шейх Ибн ал-Кайим, имам ас-Суюти и шейх ал-Албани./
От Ибн Аббас се съобщава, че  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,  е казал: “Най-добрата вода върху повърхността на земята, това е водата Зем-зем! Наистина, тя се явява храна и изцеление от болестите!” /Този хадис е сведен от ат-Табарани. ад-Дия ал-Макдиси. Хадисът е достоверен сахих. Виж  “ас-Силсиля ас-сахиха” 1056/

Медът
Всевишният Аллах е казал:
И внуши твоят Повелител на пчелите: “Издигнете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят!
69.  После яжте от всички плодове и следвайте пътищата на вашия Повелител, които са достъпни [за вас]!” Излиза от стомаха им питие с различен цвят. В него има изцеление за хората. В това има знамение за хора премислящи./16:68-69/

От Ибн Месуд се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Лекувайте се с две изцеляващи неща: мед и Коран!” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа 2452, ал-Хаким 4/200. Достоверността на хадиса е потвърдили и Хафиз ал-Бусейри./

Четене на айет ал-Курсий
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:  “Този, който е прочел айет “ал-Курсий”след задължителната молитва намаз, ще бъде под защитата на Аллах до следващата (задължителна) молитва намаз.” /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир”. Хафиз ал-Мунзири и ал-Хайсами смятат иснада на този хадис за надежден хасан, и с него са се съгласили шейх Абд ал-Кадир ал-Арнаут и Шуайб ал-Арнаут. Виж См. “Маджма’у аз-зауаид” 2/148 и “Тахридж Заад ал-маад” 1/164./
Съобщава се, че веднъж, когато Абу Хурейра радияллаху анху, охранявал събрания  зекят, хванал крадец, който му казал: “Пусни ме, и аз ще те науча на такива слова, които Аллах ще стори полезни за теб!” Абу Хурейра попитал: “Що за слова са това? Онзи му казал: “Когато легнеш да спиш, прочети “айет ал-Курсий” от начало до край, и с теб винаги ще се намира хранител от Аллах, а шейтан не ще те доближи до сутринта!” След тази случка Абу Хурейра разказал за това на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и той казал: “Той действително ти е казал истината, независимо, че е отявлен лъжец!” След което  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, съобщил на Абу Хурейра, че това е бил самият шейтан в облика на човек. /Този хадис е сведен от  ал-Бухари 2311./
Също така в хадис от Убай Ибн Кааб се съобщава, че веднъж запасите от неговите фурми са намалели, и изведнъж през нощта той решил да ги наобиколи. Докато ги наглеждал той видял някой приличащ на пълнолетен юноша, с който се поздравил и го попитал: “Какво си ти, джин или човек?!” Юношата му отговорил: “Джин”. Убай му казал: “Протегни ми ръката си!”. Когато той му подал ръката си, видял, че ръката му е подобна на кучешка лапа с козина на куче. Убай го попитал: “Така ли са създадени джиновете?!” Той му отвърнал: “Джиновете знаят, че сред тях няма по-силен от мен”. Убай попитал: “Какво те е довело насам?” Той му отговорил: “До нас достигна(информацията), че ти обичаш да даваш милостинята садака, затова дойдохме, за да ти отнемем препитанието”. Убай попитал: “Какво ни защитава от вас?” Джинът отговорил: “Айет ал-Курсий от сура “ал-Бакара”. Който прочете този айет сутрин, то той ще бъде защитен от нас до вечерта, а този, който го прочете вечерта, ще бъде защитен от нас до сутринта”. Когато се развиделило, Убай отишъл при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и му разказал всичко, и  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му казал: “Той ти е казал истината, въпреки че той е скверен!” /Този хадис е сведен от ан-Насаи в “ас-Сунан ал-Кубра” 6/239, ат-Табарани в “ал-Кабир” 541, Ибн Хиббан 784. Хафиз ал-Хайсами посочил, че всички разказвачи на хадиса са надеждни хасан. Хафиз ал-Мунзири е определил иснада на този хадис като добър, а шейх ал-Албани е определил този хадис като достоверен сахих. Виж “Маджма'у аз-зауаид” 17012, “Сахих ат-таргиб” 662./

Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, е казал: “Не съм видял никой от тези, които са приели Исляма,и който е разумен, когато ляга да спи, да не прочете айет “ал-Курсий.” /Сведено от Ибн Абу Дауд. Хафиз Ибн Хаджар е определил иснада за надежден хасан. Виж “ал-Футухат ар-раббания” 3/171.

И Аллах знае най-добре!
Хвала на Аллах– Повелителя на световете! Мир и благослов на Пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, на членовете от неговото семейство, неговите сподвижници, и който е последвал искрено техния път!
 http://www.noorbg.net/articles/magiata.html

Примери за скромен живот от книгата „Стремеж към обновяване”

Ще дам няколко примера за скромен живот, които извадих от най-новата книга на Фетхуллах Гюлен „Стремеж към обновяване”. Надявам се, че и вие ще прочетете посочените примери, като се замислите и се опитате да вземете поука.
Без да прекаляваме с думите, нека заедно прочетем извадките, които са свързани със  скромния живот и отговорността и които са пряко свързани с начина ни на живот.
1.  Трябва да сте толкова решени да живеете скромен живот без разточителство (исраф), че дори Всевишният Аллах да ви отреди голямо богатство, колкото планини, вие отново трябва да кажете: „Колкото и да спечеля, аз няма да остана подвластен на парите, те не могат да завладеят сърцето ми. Аз знам къде да използвам това богатство”, като не напускате границите на позволеното.
2.  Някои от сподвижниците на Пратеника на Аллах, въпреки че притежавали огромни богатства, продължавали да водят скромен живот. Те не били роби на неизмерното си богатство. Например хазрети Осман, Аллах да е доволен от него, преди битката при Тебук дал 100 камили и оборудвал десет хиляди войника. Но въпреки своите материални възможности, той никога не променил начина си на живот. Голяма част от живота си прекарал в Месджиди Небеви. Правел си възглавница от пясъка и лягал да си почине, хранел се с храната, от която се хранели всички останали, и не се отделял от тях…
3.  Животът на хазрети Али, Аллах да е доволен от него, също преминал много скромно. Имал само един чифт дрехи. Носел ги и през лятото, и през зимата. Но всъщност той бил халиф на огромна държава, в която имало неизмерни богатства. Въпреки това той и останалите като него предпочитали да живеят така, както живял Последният Пратеник, и не променили начина си на живот на какъвто и пост да били.
4.  Ако с натрупване на богатство, ще се промени и нашият начин на живот, Аллах да опази, то може да попаднем в промяна, в която не съществуват никакви граници. В тази връзка е много добре да се чете книгата за скромен живот на Бедиуззаман.
5.  В противен случай в спокойния, охолен живот няма никакви граници. Ако човек се остави по течението на един такъв безграничен живот, Аллах да опази, може цял живот да остане подвластен на своите страсти и дори да не разбере, че е така! Затова без значение дали човек е богат или беден, много важна ценност е той да живее скромно и смирено. И тези свои ценности не трябва да ги губи с повишаване на богатството си.
6.  Особено за хората, които са се отдали да служат в името на Корана, скромният живот е много важен за тях. Да им се осигури прехрана, колкото да изхранват семействата си, е грижа на хората, които ги назначават на този пост. Но хората, които са се отдали на тази дейност, винаги трябва да живеят скромно, без да разхищават и да не се сравняват с останалите хора.
7.  Хазрети Ебу Бекир, докато бил халиф, отделял от средствата, които му били определени, в една стомна и завещал след смъртта му тази стомна да я дадат на следващия халиф. Когато хазрети Юмер получил стомната, очите му се изпълнили със сълзи и споделил, че предшественикът му е оставил незабравим пример за поколенията…
8.  Аз не съм толкова внимателен, но искам да споделя с вас едно мое качество. Много пъти отварям ръце и отправям следната молитва към Всевишния:
– О, мой Създателю! Не отреждай на моите братя земно богатство, защото, ако някои хора видят повече средства при тях, могат да кажат: „Значи и тези крадат отнякъде.” И, слава на Всевишния, сега всеки един от тях работи като обикновен работник някъде. Печелят прехраната си с пот на челото. И аз – свидетели са ми всички – никога не съм се тревожил за техния начин на живот. Нека да работят и с труд да изхранват семействата си, а накрая – Аллах да ги дари с дълъг и благополучен живот – да отидат в Отвъдния свят по този начин. Не бих се натъжил изобщо. Би ме натъжил фактът, ако си отидат нечисти от този свят, ако след тях някои злословят за положението им. Защото пътят, по който са тръгнали те, изисква да бъдат прецизни и достойни.
– Поучете се, о, зрящи хора! (59:2) А
ХМЕД ШАХИН
http://zaman.bg/bg/primeri-za-skromen-zhivot-ot-knigata-vstremezh-kam-obnovyavanev/
 

„И ги убивайте там, където ги сварите...” (Коран, 2: 191)

В няколко коранични знамения, имайки предвид неверниците, се повеляват следните заповеди: „И ги убивайте там, където ги сварите...” (Коран, 2: 191), „хващайте ги и ги убивайте, където ги заварите – и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник –” (Коран, 4: 89), „А изтекат ли месеците на забрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!” (Коран, 9: 5). Как ще разтълкувате тези знамения?

Както се опитахме да поясним в предишния въпрос, основната цел е тези знамения да бъдат разбирани правилно от миналите, съвременните и бъдещите мюсюлмани. Според методите и правилата за анализ на кораничните знамения те се тълкуват поотделно в цялостния контекст на Свещения Коран. Според това, имайки предвид цялото съдържание на Корана, тълкуванията трябва да се правят от компетентни и добре запознати хора, които знаят причините за низпославането на знаменията, дали те са явни, скрити, категорични.
Цитираните във въпроса знамения, освен, че не се тълкуват според методите и правилата за тълкуване, но част от тях се изваждат и се представят извън контекста. Подобни преднамерени похвати са необективни и наистина са причина за разединението на хората.
След като споменахме няколко основни принципа, нека разгледаме знаменията поотделно.
Първото знамение се отнася за езичниците от Мека. Това са хора, които още от началото са причинявали най-различни мъчения и страдания на мюсюлманите и са обявили война на вярващите. До низпославането на това знамение, те не признавали правото на живот на мюсюлманите, измъчвали ги, изолирали ги и най-накрая ги прогонили от Мека. А по времето, в което мюсюлманите били в Медина, те бойкотирали всички техни споразумения. Те са тези, които са обявили война на мюсюлманите.
Мюсюлманите не са причина за това положение и е немислимо да се говори за мир и човечност в една такава обстановка. По-скоро е необходимо да бъдеш силен и да запазиш достойно моралните си ценности. Защото битката се води с оръжия и може да изгубиш живота си. В тази обстановка първото условие, за да си силен, е да спечелиш битката. Това е естественият резултат от войната. Затова Свещеният Коран повелява: „И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, ала не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците. („Да заблуждаваш е по-тежко…” – под заблуда тук се разбира съдружаване с Аллах (ширк) и неверие (куфр).) А престанат ли – Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Коран, 2: 190-191-192). След анализиране на трите знамения разбираме, че се отдава голямо значение на следните обстоятелства: не бива да се вършат своеволия по време или след битка; споразумение, предложено от противника, се приема по всяко време на битката; да не се дава повод за започване на война. Както е изтъкнал Св. Августин, тези правила са по-висши дори от Доктрината за справедлива война, утвърдена от християните.
Второто знамение – за него тълкувателите имат различни мнения – се отнася за двуличниците в Мека и Медина. Особено в Медина, където мюсюлманите заемали силни политически позиции, някои двуличници, групи и племена започнали да кроят планове и да създават опозиционна сила срещу мюсюлманите. Според едно предание двуличниците се отказали от участие в битката при Ухуд, въпреки че са участвали в похода. Това било причина между мюсюлманите да възникне спор как да бъдат наказани, но не се стигнало до единодушно решение.
Но със знамението: „Какво ви е, та спрямо лицемерите сте две групи? Низвергна ги Аллах заради онова, което са придобили. Нима искате да напътите онзи, когото Аллах е оставил в заблуда? А когото Аллах остави в заблуда, ти не ще намериш път за него.” (Коран, 4: 89) се подчертава, че мюсюлманите не трябва да се двоумят заради двуличниците и веднага след това ги съветва какво да направят: „Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте ги и ги убивайте, където ги заварите – и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник –” (Коран, 4: 89).
От условието „докато не се преселят” в знамението и от следващото знамение, в което се споменава, че въпреки че са двуличници не са заедно с останалите, се разбира, че причината за низпославането на знамението не са двуличниците, изоставили мюсюлманите по пътя за битката при Ухуд, а е по-вероятно това да са двуличниците от Мека: „Освен добралите се до народ, с който имате договор; или дошлите при вас със свити сърца, че са се сражавали срещу вас или че ще се сражават срещу своя народ. И ако Аллах бе пожелал, щеше да ги овласти над вас и да се сражават срещу вас. А отдръпнат ли се, без да се сражават, и ви предложат мир, Аллах не ще ви отвори път против тях.” (Коран, 4: 90).
Свещеният Коран подчертава, че двуличието и двуличниците няма да свършат – тълкувателите смятат, че това са племената от синовете на Абдуддар, Гатафан и Есед, живеещи в покрайнините на Мека и Медина, и ще продължат с действията си, като съветва мюсюлманите: „Ще откриете и други, които искат и с вас да са в безопасност, и със своя народ – в безопасност. Всякога, щом биваха връщани към изкушението, биваха низвергвани в него. И ако не се отдръпнат и не ви предложат мир, и не удържат ръцете си, хващайте и ги убивайте, където ги заварите! Дадохме ви явен довод срещу тези.” (Коран, 4: 91).
Тълкувателите смятат, че повелята „не взимайте ближен от тях” се отнася за доверен приятел, с когото да се споделят държавни тайни.^[1] Смята се, че причина за низпославането на това знамение е една група мюсюлмани, която по време на Епохата на невежеството е била в близки отношения с юдеите, имали са търговски отношения, споделяли са семейни тайни и се вслушвали в напътствията им.^[2] Когато предложили на достопочтения Юмер да назначи за свой писар някакъв християнин, той отвърнал: „Тогава ще съм взел ближен от тях”, което потвърждава, че знамението се тълкува именно така. Освен това, подобна забрана не важи само за двуличниците, а се отнася и за майката и бащата неверник, а също така и за всички такива роднини. „О, вярващи, не взимайте за ближни своите бащи и братя, ако са предпочели неверието пред вярата. А които от вас се сближат с тях, те са угнетителите.” (Коран, 9: 23). Следователно забраната важи за пълно доверие и обич.
Третото знамение важи за двуличниците, които нарушават споразуменията. Ясно се обяснява причинно-следствената цялост и без да има нужда от тълкуване се подчертава тази истина: „Снемане от Аллах и от Неговия Пратеник на задълженията спрямо съдружаващите, с които се договорихте. Затова странствайте по земята [о, съдружаващи] четири месеца и знайте, че не ще обезсилите Аллах и че Аллах опозорява неверниците! И прогласяване от Аллах и от Неговия Пратеник към хората в деня на най-голямото поклонение хадж, че Аллах е непричастен към съдружаващите, а също – Неговият Пратеник. И ако се покаете, за вас е най-доброто, а ако се отметнете, знайте, че не ще обезсилите Аллах! И възвести неверниците [о, Мухаммед] за болезнено мъчение, освен онези от съдружаващите, с които се договорихте и после не ви ощетиха с нищо, и не подкрепяха никого срещу вас. И приключете своя договор с тях до срока му! Аллах обича богобоязливите.” (Коран, 9: 1- 4), но за онези, които спазват споразумението, се повелява: „А изтекат ли месеците на забрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!” Ако в този момент те променят решението си: „И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята зекят, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден. И ако те моли за защита някой от съдружаващите, защити го, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него място! Това е, защото са хора незнаещи. Как може да има за съдружаващите договор с Аллах и с Неговия Пратеник, освен за онези, с които се договорихте при Свещената джамия? И докато са честни спрямо вас, бъдете честни спрямо тях и вие! Аллах обича богобоязливите.” (Коран, 9: 4-7).
Кои са тези двуличници, за които е посланието в Корана? Свещеният Коран пояснява кои са те като изтъква отношението им към мюсюлманите: „Как? Надвият ли ви, те не спазват спрямо вас нито родство, нито обет. Угаждат ви на думи, а сърцата им се противят. И повечето от тях са нечестивци. Продават на нищожна цена знаменията на Аллах и възпират от Неговия път. Лошо е онова, което вършат! Не спазват спрямо вярващ нито родство, нито обет. Тези са престъпващите. И ако се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята зекят, тогава те са ваши братя в религията. Разясняваме знаменията на хора проумяващи. И ако нарушат клетвите си подир своя обет, и поругаят вашата религия, сражавайте се с водителите на неверието, за да престанат! Няма клетви за тях.” (Коран, 9: 8-12).
След всичко това Свещеният Коран се обръща към мюсюлманите, за да ги мотивира и да им вдъхне смелост, като повелява: „[О, вярващи] нима не ще се сражавате с хора, които нарушиха своите клетви и възнамеряваха да изгонят Пратеника? Първом те настъпиха срещу вас. Нима се страхувате от тях? Аллах най-много заслужава да се страхувате от Него, ако сте вярващи. Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви помага срещу тях, и ще изцери гърдите на хора вярващи. И ще премахне гнева от сърцата им. Аллах приема покаянието на когото пожелае. Аллах е всезнаещ, всемъдър. Или смятате, че ще бъдете оставени, без Аллах да узнае кои от вас се борят и взимат за довереник само Аллах и Неговия Пратеник, и вярващите? Сведущ е Аллах за вашите дела.” (Коран, 9: 13-16).
След анализа на трите знамения стигаме до следните изводи: първо, независимо дали са двуличници или съдружаващи, обръщенията към двете групи не са еднакви. Прави се разлика в зависимост от това кои са явни врагове и кои търсят защитата на мюсюлманите. Към неутралните се повелява различно отношение в зависимост от тяхното положение.
Второ, повелята в Свещения Коран „убийте ги” се споменава само на три места. В тях ударението пада върху „спазването на обещанието”. Защото и в трите знамения се пояснява, че съдружаващите и двуличниците нарушават споразуменията, направени с Пратеника на Аллах. Дори и на предишните пратеници е било повелено да се спазва обещаното, което важи и за Пратеника на Аллах, и е немислимо той да не спазва обещанията и споразуменията. Но съдружаващите открито кроели планове срещу мюсюлманите, а лицемерите – чрез тайни преговори с тях, и нарушавали подписаните споразумения, което е неоспорим исторически факт.
Години наред мюсюлманите били подлагани на несправедливи и нетърпими мъчения само заради религията си, и те не можели да останат безучастни срещу нарушителите на споразуменията и срещу бунтуващите се групи, сякаш нищо не се е случило. Защото запазването на безучастие по онова време би означавало застрашаване на собственото съществуване и съхранение. Опитахме се да разясним смисъла на заповедта „убивайте ги”, спомената на три места в Свещения Коран, и която е свързана с реалната политическа обстановка. Затова не трябва да смесваме религиозните ценности с политическата обстановка. Това не означава, че религиозните ценности, обстановката и правните въпроси не са свързани. Целта ни е да се направи разграничение между положението, постъпките и реалната обстановка.
От друга страна, знаменията в сура Покаянието, свързани с проявяване на снизходителност към съдружаващите, тяхното обсаждане, пленяване и ако се наложи – убиване, са предпазни мерки, това важи и за прочистването на свещеното място Кааба от наличието и господството на съдружаващите.^[3] Освен казаното дотук, в Корана заповедта за убийство е свързана с условия като нарушаване на споразуменията от противниковата страна, нападение от тяхна страна, а когато нападателят предложи споразумение за прекратяване на войната, тяхното предложение трябва да бъде прието, на онези, които търсят закрила, да им бъде осигурена такава, което показва, че тези правила са изградени върху основни принципи като снизходителност и толерантност. Дори само знамението „И ако те е страх от изменничество на някой народ, преди да обявиш война извести, че отхвърляш споразумението по същия начин, за да са равни и двете страни! Аллах не обича изменниците.” (Коран, 8: 58) е достатъчно да покаже, че в основата на кораничните знамения стои толерантността.
Обявяването на война е друго обстоятелство, което ислямът извежда на преден план и на което трябва да се обърне внимание. В нито една правна система не е отделено толкова голямо внимание на обявяването на война и на прекратяването на подписано споразумение, колкото в ислямското право. Ислямът преди векове е утвърдил забрана за нападение и тайни операции, докато подобни забрани са приети от Международния съд в Хага едва през 1907 г. Освен това на всички ни е ясно как днес се спазва забраната на Международния съд.
На последно място ще е от полза да споменем правилата за водене на война, утвърдени от специалистите по ислямско право, за да разберем по-добре темата.

1. Основното правило е войната да бъде обявена от държавата. Ако противниковата страна пожелае прекратяване на войната, тя се прекратява. (Коран, 9: 6)
2. Врагът трябва да е въоръжен. В противен случай, дори да са противникова страна, хората са невинни. Затова духовниците, цивилните граждани, децата, жените и възрастните хора са неприкосновени. Доказателство за това е реакцията на Пратеника на Аллах. Той видял на бойното поле починала жена и изразил възмущението си с думите: „Но тя не се сражаваше.”^[4]
3. В случай, че врагът причинява вреди. Според това правило, дори и ако врагът е въоръжен, но не причинява вреди по време на война, той не може да бъде убит.^[5] Единствено може да бъде пленен и по време на пленничеството му той трябва да получи хуманно отношение. В тази връзка важен пример е Пратеника на Аллах, който дори не е проклинал врага, който искал да го убие по време на война.^[6]
4. Въпреки че в Епохата на невежеството противниците използвали този метод срещу мюсюлманите – те разчленявали труповете на загиналите, отрязвали ушите и носовете им, в исляма това е забранено.^[7] Пратеника на Аллах почитал човека като човек и забранил да се злослови по адрес на загиналите противници, и е полагал усилия да не се накърняват чувствата на близките на починалите.^[8]

В основата на исляма стои мирът. Войната се приема като извънредно и неизбежно положение. Тя възниква вследствие на политически спорове. От тази гледна точка тя е отворена за спекулации.^[9] Различното вероизповедание никога не е било причина за война. Войната се предизвиква от недоволство. Дори и по време на война има правила и норми. Тези норми са поставени от Свещения Коран и Пратеника на Аллах. Те били стриктно изпълнявани от халифите и са записани в книгите по ислямско право.^[10] Положенията в знаменията се отнасят за случаите, в които всички възможности за мир са изчерпани.

---

^[1] İbn Kesir, Ebu’l Fida İsmail, Tefsiru’l Kur’ani’l Azim, Beyrut, 1961, 2/342, et-Taberi,14/175-176
^[2] Et-Taberi, 3/ 406-407
^[3] Kur’an Yolu, Heyet, 3: 12-13
^[4] Serahsi, Muhammed b. Ahmed, Şerhu Kitabi’s Siyeri’l Kebir, Beyrut 1997, 1:32
^[5] Merginani, Burhanuddin, el-Hidaye Şerhu Bidayeti’l Mübtedi, İstanbul 1986
^[6] Serahsi, Siyer, 1:56
^[7] Buhari, Megazi, 36
^[8] Tirmizi, Birr, 51
^[9] Bulaç, Cihad, s. 48
^[10] Güneş, Ahmet, “Views on The Ruled Of War In Islamic Law”, An Islamic Perspective Terror and Suicide Attacks, Light Publishing Company, New Jersey, 2004, s. 127-128

http://fgulen.com/bg/dialogue-and-tolerance/dialogue-through-the-prism-of-islam/23793-and-kill-them-where-they-cook-them-quran-2-191

Ислямски тероризъм

Терорът е змия, плашеща всички...

Никой, по никакъв повод и под никакъв предлог не може да защитава тероризма. Терорът си е терор. Не може да бъде нито ислямски, нито някакъв друг. Особено немислимо е да се говори за ислямски тероризъм.

Защото, за да се твърди, че е ислямски, значи, че мюсюлманинът върши това с позволението на ислямската религия. А всъщност ислямът не разрешава тероризма. А мюсюлманинът не очаква помощ от тероризма.

Това го забраняват както знаменията (айетите) на Свещения Коран, така и думите на Пратеника Мухаммед (хадисите).

Ако желаете, нека заедно да погледнем какви са предписанията на знаменията и хадисите в това отношение. Да видим как се разглежда убийството и как убийството на един човек се сравнява с убийството на всички хора.

Предупреждението в знамението на свещения Коран, сура Маиде, ни кара сериозно да се замислим. В Корана се повелява: "Който убие човек без право, сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора."

Ето това е знамението и мярката за мюсюлманина. Той е човек, който не само че не смее да извърши терористичен акт, а дори не може да бъде причина за убийството на един-единствен човек! Защото убийството на един човек без право сякаш е убийство на всички хора и отговорността тежи на раменете на убиеца.

И още нещо - мюсюлманинът не разглежда убийството на един човек като убийство на всички хора, а напротив, вижда спасяването на един човек като спасение на човечеството. Той се стреми не към убийство, а към спасение.

Моля ви, с поставена ръка върху гърдите, чистосърдечно, отговорете ми, може ли човек вярвайки по този начин да бъде терорист?! Може ли да се говори за ислямски тероризъм? Ако някой извърши това - то или не е мюсюлманин – а го прави с цел да опетни религията, или не познава исляма. И в двата случая тероризмът не може да се свързва с исляма и мюсюлманинът не може да бъде терорист.

А сега нека да видим какви са думите на Пророка Мухаммед. Какви поуки и напътствия ни дава той: "Никой от вас да не посочва другиго с оръжието си!"

Не да стреля, а да не посочва с него никого. Например, ако някой ви попита "Къде е еди-кой си?", и вие го посочите с оръжието си и отговорите: "Ето там е!", то проявявате неподчинение на думите на Пророка, което не подобава на един мюсюлманин.

Това е така, защото с оръжие се причинява смърт и всичко, което напомня за това, не е позволено на мюсюлманина. Пророка не разрешава това. Ако някой престъпи тази повеля, то значи, че не се съобразява с Пророка и не му се подчинява.

Ако е така, може ли да говорим за ислямски тероризъм и може ли един мюсюлманин да бъде терорист?...

Не забравяйте, че ние вярваме, че убийството на един човек е равно на убийството на всички хора. Какво благодеяние трябва да извърши вярващият, за да плати греха си, ако не се вслуша в този цитат от Корана? Какво добро трябва да стори, за да се спаси от отговорността пред неподчинението на Пратеника?

Затова, отново ще повторя и би било добре да се спре със спекулациите, ИСЛЯМЪТ ЗАБРАНЯВА ТЕРОРИЗМА и МЮСЮЛМАНИНЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ТЕРОРИСТ!...

http://ikra.blog.bg/drugi/2012/10/02/isliamski-terorizym.1005451

РАЗЛИЧИЕТО НА МНЕНИЯ /ИХТИЛЯФ/ Е МИЛОСЪРДИЕ /РАХМЕТ/

В областта на ислямската юриспруденция е изключително значим приносът на Имамите Абу Ханифе, Малик, Шафии и Ахмад бин Ханбал, ръководители на четирите сунитски школи на правото.

Тяхната цел не е била измяна на духа на Корана, нито на Сунната на Пророка, както твърдят някои немюсюлмани и идеологически обработени ислямски учени. Ако се запознаете внимателно с четирите фикх-школи, няма да намерите никъде различия относно усул основните принципи на Исляма /основни принципи на вярата/. Най-общо, различията се групират около фуруат /детайли, подробности/ в теологията.

Именно за тези различия Посланикът на Аллах е казал:
"Различните мнения /ихтилаф/ в моята умма са щастлив дар /по своята същност/”.

Благодарение на този щастлив дар, съвременните мюсюлмани са получили в наследство пълен набор от закони, който да наставлява всеки отделен човек в жизнения му път.

Имам Абу Ханифе (80 - 150г.) и Имам Малик Ибн Анас ( 93-179г.) са били юристи, които, в пълен смисъл на думите, са получили в наследство особеното "знание” на табиин във всичките му "аспекти” - споразумения и дискусиии.

Те, както и техните предшественици, са се позовавали на основните източници на ислямското право - Коран, Сунна и мнението на Сподвижниците, особено в случаите на иджма и са се произнасяли чрез иджтихад.

Спрямо Имам Абу Ханифе Имам Малик е използвал в по-голяма степен мнението на учителите. В случаи на неразрешим конфликт, или различие в мненията на Сахаба, иракските и хиджаските юристи са спазвали това, което им е казано, или това, на което са се позовавали или прилагали техните предшественици.

Посещението в Мекка и Медина на Имам Абу Ханифе, заедно с известните му сподвижници - Имам Абу Юсуф и Имам Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, и срещата им с Имам Малик и сподвижниците на Абдаллах бин Аббас, е повод за сближаването на ръководителите и учениците на двете школи. Абу Юсуф и Мухаммед бин ал-Хасан са изучили Муваттат от неговия автор - Имам Малик.

Известният египетски юрист и учен Лейс бин Сад (поч. 175г.), занимавайки се с юридически дискусии, в името на благото на умма, изпратил братско послание до Имам Малик. В това послание той посочил сериозни аргументи срещу мнението на Имам Малик, който се придържал стриктно към амал ахл ал-Мадина, а именно, че обичаят на хората от Медина е основният критерий, който трябва да се прилага и спазва. В качеството на юриспруденция по тези въпроси била написана книгата на Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, ученикът на Имам Абу Ханифе.
Разривът бил прекратен от Имам Шафии ( 150-204г.). Той посетил Ирак и след като се запознал с разминаванията, в мненията на иракците и хиджасците, написал "Ал-Рисала”. В книгата си той е посочил недостатъците и слабостите в правното мислене на юристите, негови съвременници, подчертал е изключителната приоритетност на основанията на Корана, Сунна, окончателно иджма на мюсюлмански юристи и съответен кийас, като основни източници на Право, и е изключил произволни съждения /т.е. истихсан/, местни и частични споразумения, недостоверни разкази и необосновани обичаи / например, обичаите на хората от Медина.

Така "Рисала” на Шафии извежда юристите от сферата на подробностите /фуруат/ в сферата на основните понятия и създава науката усул ал-фикх /юриспруденция/, основата на успешното и систематично развитие на Шериата. Така е постигнат благотворен резултат, благодарение на обединените усилия на тримата имами.
Успоредно с работата на Шафии по систематизацията на юриспруденцията се е извършвала и изследователска работа по събиране на предания, в различни области, и разделяне на приемливите разкази от неприемливите.

Имам Ахмад бин Ханбал (164-241г.), четвъртият ръководител на школа и юрист, е обобщил научните си изследвания в книгата "Муснад”, най-обширният труд върху Сунна. В работата си той се е придържал строго към Корана, Сунна и процеса иджтихад , без значение броят на разказалите, мненията на Сподвижниците и последователите.

Обичта и уважението между тези юристи са били толкова големи, че те са се посещавали един друг, и са се учили един от друг. Въпреки различията, в някои от вижданията им, те са поддържали братството и приятелството помежду си.

Имам Абу Ханифе е посещавал уроците на Имам Малик, който бил 13 години по-млад от него. Имам Малик изразявал своята почит към него и му отстъпвал първенството.

Имам Мухаммед бин ал-Хасан, известният ученик на Имам Абу Ханифе, след смъртта на своя учител отишъл в Медина и изучавал три години "Ал-Муватта” при Имам Малик. Имам Малик и Имам Абу Ханифе са изучавали хадисите при Имам Мухаммед бин Шихаба ал-Зухри, а учителят Зухри не считал за недостойно да се учи от своя ученик - Имам Малик.

Имам Джафар ал-Саддик (поч. 198г.) е бил учител и на Имам Абу Ханифе и на Имам Малик. Двамата имами са се обучавали и при известния учен-табиин Мухаммед бин ал-Мункадира ал-Мадани (поч. 131г.).

Великите имами са се отнасяли с такава обич и уважение помежду си, че по-възрастният Имам Абу Ханифе посещавал лекциите на Имам Малик, особено когато бил диктуван хадис.

Имам Шафии също е започнал изучаването на хадисите под ръководството на Имам Малик. В отговор на въпрос за Имам Малик, Имам Шафии е казал:
”В Хиджаз не би съществувала наука за хадисите, ако ги нямаше Имам Малик и Суфян бин Уйайа.”

А за "Ал-Муватта” на Имам Малик той е казал:
”На земята няма книга, по-близка до Корана, от книгата на Малик.”

Имам Шафии разказва, на един ханефитските имами, за собственото си усещане за низпослано откровение, когато имам Мухаммед бин ал-Хасан, ученик на Абу Ханифе, обсъждал какъвто и да е юридически въпрос. Обикновено Мухаммед бин ал-Хасан записвал своите лекции. Имам Мухаммед също се отнасял с голямо уважение към Имам Шафии.
Веднъж, по пътя към двореца на Харун ал-Рашид, той срещнал Имам Шафии. Имам Мухаммед слезнал от коня и изпратил слугата си да съобщи на халифа, че този ден няма да присъства в двореца. Имам Шафии настоявал той да отиде в двореца и да се срещнат на следващия ден, а Имам Мухаммед отговорил, че за него отиването му в двореца не е от такова голямо значение, колкото срещата му с него.

Имам Шафии и Имам Мухаммед обикновено организирали дебати /маназират/ помежду си. По някои пунктове били на единодушно мнение, а по други - не, което е признак на истинска научна дискусия - разпространен обичай в онези дни.

По такъв начин, при Йаха бин Саид ал-Каттан, известният ученик на Имам Абу Ханифе, е изучавал хадис и Имам Ахмад бин Ханбал. Разказват, че задавайки въпроси, и от уважение към учителя, Имам Ахмад е стоял от времето за молитва аср до времето за молитва магриб /залез/. Обикновено за своя учител Имам Ахмад е казвал, че не познава друг, който да прилича на него.

Taka e говорил Имам Ахмад бин Ханбал и за Абдаллах бин ал-Мубарак, друг ученик на Абу Ханифе, а именно, че от това време няма друг учен, който дори да се е опитал да положи толкова усилия, за усвояване на знания за хадисите, колкото е положил Абдаллах бин ал-Мубарак.

Хатиб ал-Багдади, известен историк, ни предава думите на Имам Ахмад бин Ханбал, който е казал, че когато пожелал да изучи науката за хадисите, то най-напред се обърнал към Имам Абу Юсуф, другия ученик на Имам Абу Ханифе. Той е разказал много хадиси, чути от устата на Абу Юсуф.

Приведените по-горе примери показват, че всички имами са били един на друг учители и ученици, работейки в името на общата цел - разпространяване на своите знания за Шериата за благото на потомците. Съкровището от знания, което те са ни оставили, напътства уммата и днес, и така ще бъде във всички времена.
http://ikra.ucoz.net/publ/fkkh/isljamsko_pravo/razlichieto_na_mnenija_ikhtiljaf_e_milosrdie_rakhmet/55-1-0-163

Хазартът

 

 

Когато човек не може да използва енергията и динамиката си за добри дела, обмисляйки житейския си път, понякога попада в много опасни ситуации. Една от тези опасности е хазартът.

Залагането на средства с цел увеличаването им се нарича хазарт. Хазартът може да бъде няколко вида: залагания на конни състезания, лотария, игралните автомати в казината и рулетките.

Тези залагания започват съвсем безобидно, но с времето добиват застрашаващи размери и човек може да загуби цялото си богатство и уважението си сред обществото. Особено важно е младежите да не свикнат с този порок. Предприемането на мерки в това отношение започва още в семейството, в училището и в социалната сфера. Във връзка с това са важни препоръките и действията на обществените организации, които трябва да засилят влиянието си сред обществото.

Хазартът преди се практикуваше в казината и в обособените за тази цел места, но той вече навлиза и в домовете ни чрез интернет. Дори някои да приемат хазарта като забавление, всъщност той е опасна болест, която влияе на всички сфери на живота.

Привързаността към хазартните игри е постепенно развиваща се болест, която влияе не само на самия човек, но и на хората, с които той общува. Тази привързаност се увеличава до такава степен, че не може да бъде преодоляна и човек прахосва цялото си време и средства за подобни забавления. Дори понякога да печели, с времето загубите са много повече. Дори и в работно време мислите и действията на такъв човек са свързани с хазарта. Например гледането на конните надбягвания. Свикнали с хазарта, те занемаряват социалния и семейния си живот и отделят времето си само за тази дейност.

Вземането на заеми или продаването на имуществото са типични реакции на човек, привързан към хазарта. Такива хора застрашават не само собственото си, но и имуществото на техните близки.

След поредната голяма загуба, привързаните към хазарта обещават на близките си, че няма да злоупотребяват, но не след дълго отново стават подвластни на своето безсилие.

Играейки хазарт човек се вълнува много и вълнението му е толкова силно, че той забравя всичко останало. Често при тези хора се наблюдава депресия.

Прекратяване на зависимостта от хазарта

Отказването от хазарта не е толкова трудно, защото не се касае за физиологична зависимост. Главна роля за прекъсването му играят подобряването на моралните ценности на самия човек и контрола на близките му.

Хазартът е болест, която може да се предизвика у човека въпреки че е спрял за известно време, затова е нужен икономически и морален контрол. Класическа грешка на близките на зависимия от хазарт е да погасят задълженията му и всеки път да му дават последен шанс. Подобни постъпки само подбуждат още повече зависимия. При подобни ситуации е необходимо да се обърнем към специалист по зависимостите.

Целта на терапиите е човек да осъзнае и приеме положението, в което се намира, да признае че е безсилен и опеката му да се повери на хора, на които има доверие. Заемите не трябва да се изплащат от близките му, а да се ангажира сам с разплащане към онези, на които дължи средства. Анулират му се кредитните карти, а плащанията се извършват от друго упълномощено лице. Заплатата му се получава от близък, например жена му, и на него му се дават минимални средства. Не му се поверява да се разплаща с различните месечни фактури и задължения като електричество, вода и др. Не може да се сърдим на зависим от хазарта човек, преди да премине през сериозен и дълъг период на адаптация.

Ако обърнем внимание, всички вредни навици започват напълно безобидно, една цигара, следва алкохол, наркотици, хазарт. Това са пороци, които се привличат като магнит. Когато човек попадне в тази сфера и ако никой навреме и адекватно не му помогне, човек остава подвластен на пороците. За съжаление подобни сфери наблюдаваме в обществото ни и сред хората, а дори и цели общества са все още зависими от тези пороци. Разрушаването и ограничаването им може да се осъществи единствено чрез превъзпитание, взаимна помощ и сериозна работа в тази насока.

Хазартът от религиозна гледна точка

В кораничните знамения, в които Всевишния е забранил алкохола, е забранен и хазарта: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?” (Коран, 5: 91- 92). Всички видове хазарт влизат в тази сфера. Защото всички те са несправедлива печалба. Ислямът одобрява печалбата, придобита с пот на челото и ни предпазва от печалба, която не е  придобита с труд (освен наследство и подаръци). В един хадис Пратеника на Аллах повелява: „Най-праведната печалба е тази, спечелена със собствен труд. Дори и пророк Давут, мир нему,  е припечелвал със собствените си ръце.” (Buhari, Büyu, 15).

Извод

За съжаление хазартът, който е причина за разделянето на семейства и тяхното разложение, е достигнал до домовете ни чрез компютрите и интернет и застрашава най-вече младото поколение. Ако желанието на хората за лесна печалба, за спокоен и охолен живот ги подтиква към хазарт, трябва да предотвратим подобни начинания с възпитание. Човек, който обича Всевишния и се страхува от Него, не може да вземе средствата на своя брат по непозволен начин, какъвто хазартът. Важното е да събудим подобни мисли в съзнанието на хората.

 

http://www.fondaciaroza.org/cat/29/read-245.html