Миене на мъйитин (правене на гусул).

Най-добре е близките да извършат миенето. Ако е мъж да бъде измит от мъже
 (брат, син, баща, внук…),
 а жена от жени.
Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание и ако има някакъв недостатък у мъртвеца – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
 а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин;
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия;
Предава се от  Рафиа (р.а.)  че Пратеникът на Аллах (с.а.с. ) е казал
 - ,,Който измие един майитин и види недостатък в него, след това си замълчи и го прикрие, Аллах  му опрощава четиридесет пъти.”
(Хаким)
в) мияча да избягва да гледа срамните места на умрелия.
2. Условия, на които трябва да отговаря умрелия , за да се мие:
а) да е мюсюлманин;
 б) да се е родил жив /дори и една минута да е живяло/;
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
 - ,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на следство.”
(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото включително и главата да е налице;
 г) да не е шахид /загинал по време на война/.
3. Миене на умрял /майитин/.
 Миенето трябва да се извърши върху тенешир /това е едва дъска върху, която трябва да се постави умрелия/.
При мъртвеца може да останат само този, който ще извършва миенето и още един, който да сипва вода и да помага.
Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат .
 В началото се надига горната част от тялото  и се натиска на корема.
 Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека /от мръсотията/ да излезе и след това да се почисти.
Този, който мие е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другия отляво.
След това се прави тахара или това е почистване на срамните места от мръсотия като това се прави предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти.
После се взема /малък/ абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват.
След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода, както е показано на снимките.
Миенето продължава като се мокри целия мъртвец, а мияча използва гъба и сапун и го насапунисва като помощника му сипва вода.
 След като се изкъпе целия, добре е да се изплакне три пъти като по време на миенето чаршафа, който е върху срамните места не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него.
После се слага сух чаршаф, а мокрия се маха.
Така умрелия е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефина, в който ще се завива умрелия.
Това се прави при нормално положение и нормални условия.
 Но например, ако умрелия е стоял дълго време мъртъв без да е погребан и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.
4. Увиване на мъртвеца в кефина.
Завиването на мъртвия в кефин е задължително /ваджиб/, също така парите за кефина трябва да са от неговите средства /пари/.
Въз основа на хадиса на Пратеника  на Аллах (с.а.с.) в който е казал:
 “…Завийте го в неговите наметала…” се дава предимство за стойността на кефина преди връщането на дълга, изпълнението на васиета /завещанието/ и разпределението на мириса /наследството/.
Ако мъртвия няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат като например – баща, дядо, син или внук.
 Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава тези средства се покриват от мюсюлманин който е запознат с състоянието му.
 Задължение за кефина на мъртвия да е плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефина на мъжа да е от три бели платна.
“Защото и на Пратеника на Аллах (с.а.с.)  е направен кефин от три бели платна.”
 След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, а това е един специален ароматизатор за мъртви .
След това върху тях се поставя мъртвия по гръб след това високо между бедрата му се поставя силно ароматизирано парче за да не излиза от него неприятна миризма
Мустехаб /желателно/ е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия също така и частите на които е правил седжде.
Няма нищо лошо в това ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия защото това е правено от някои от сахабите.
След това края на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца след това другият му край върху лявата страна на мъртвеца след това по същия начин завива и другите две платна след което издърпва кърпата която е покривала срамните места на мъртвеца .
След това кефина в краищата се усуква , и се завързва със пет или седем връзки за да не се развият платната , целта от тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвеца се постави в гроба тези връзки се развързват.
5. Достойнства и награда от дженазе намаз.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.) че Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:
- ,,Който последва едно дженазе докато се кланя – получава награда /севап/ колкото един кират, и който последва дженазето докато се погребе – получава два кирата”
(Бухари и Муслим)
един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.
6. Предварителни условия за намаза:
а) тези, които ще кланят да са с абдест;
б) да бъдат обърнати към къбле;
 в) да са с покрит аврет /срамни места/.
 7. Фарзове на дженазе намаз:
а) нийет /възнамерение/;
б) да бъде прав този, който ще кланя;
в) да направи четири текбира.
8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имама застава зад мейитина по посока на гибла, а джемата образуват нечетен брой сафове като от суннета е те да са три, но може и повече.
Предава се от  Малик ибн Хибайра (р.а.) че
Пратеника на Аллах  (с.а.с.) е казал :
- ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джемата са мюсюлмани – на този човек му се опрощават греховете.” (Ахмед)
 След това се прави нийет, взима се текбир като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред.
 Чете се ,,Субханака” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” и ,,Барик”. Взема се трети текбир без да се вдигат ръцете и се чете дуа за мейитин, а който не я знае да моли за опрощението на умрелия.
 След като се вземе и четвъртия текбир не се казва нищо и си дава селям.
От суннета е преди да се кланя дженазе да се пита дали мейитина има дълг, защото Пратеника (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя.
Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човека, а това се знае най-добре от Аллах .
Правилно е да се пита:- прощавате ли му / правите ли му халал/.
Пратеникът на Аллах  (с.а.с.) е казал : - ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат /свободно без да ги питат/ и потвърдят, че мейитина е бил добър – за него става задължение да влезе в Дженнета.”
 (добър хадис)
имама трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия Ако умрелите са повече от един може да се кланя намаза едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но поотделно и по-добре.
Колкото повече джемат има, толкова е по-добре за умрелия.
Предава се  Айша (р.а.) че  Пратеника на Аллах  (с.а.с.) е казал :
- ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюлманина му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах за умрелия, Аллах му опрощава.”
 (Муслим)
 Предава се от ибн Аббас (р.а.) че Пратеника  на Аллах (с.а.с.) е казал :
- ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк му кланят дженазе, Аллах ги освидетелства за него.”
(Муслим)
9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
Позволено е ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец от погребението му
 Предава се от  Зайд ибн Сабит (р.а.) - ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб.
Отговорих – това е гроба на еди коя си жена /жената, която е чистела джамията/, а той (с.а.с.) каза:
- Защо не ме повикахте на дженазето?
Казах – Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!
Каза (с.а.с.)
- Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия.
След това застана до гроба и ние застанахме зад него като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ”
 (Ахмед, Несаи и ибн Хиббан)
10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.
Това се прави например когато близкия на умрелия е много далече в друга страна например.
Когато се предполага, че там където е умрял няма кой да му кланя дженазе намаз /например починал е при неверници/
е мустехаб да се кланя отдалече.
Това може да стане до един месец от смъртта, след което тялото се разлага.
11. Къде може да се кланя дженазе намаз? – може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемата, а само мъртвеца, и от суннета е да е на поставка.
 Позволява се жени да кланят дженазе намаз когато присъстват, но да са зад мъжете като нямат право да ходят на гробищата.

12. Време за дженазе намаз.
 Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз /при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка/.
 Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.
 13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб /желателно/ е джаназето да се носи на раменете от четирите страни .
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза защото Пратеника е казал:
 “Бързайте с джаназето..”
Позволено е на хората който следват джаназето да се движат – отпред, от зад отляво и от дясно на джаназето защото всичко го има в суннета.
Мекрух /не е желателно/ да се сяда преди джназето да е оставено на земята, защото Пейгамбера(с.а.с.) е забранил това нещо.
Не е желателно /мекрух е/ джаназето да се погребва във времената за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях.

Укба ибн Амир (р.а.) е  казал:
 “Пратеника(с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце , докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита и докато леко не се наклони, и когато наближи да залязва та докато не залезе.”
14. Поставяне в гроба.
След като мъртвия се занесе при гроба се оставя близо до него.
Ако е жена в гроба влизат трима, които са й мухрим , но ако е мъж няма значение кой ще влезе.
След това мъртвия се поставя на дясната страна обърнат в посока към къбле както е показано на снимките.
При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около метър, а дълъг колкото да влезе мъртвеца.
Този, който поставя мъртвия чете следната дуа:
,,Бисмиллях ве аля суннети расулюллах”. Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин след поставянето на мъртвия в гроба да хвърли поне по три лопати пръст.
Сюннет е след зариването гроба да бъде една педя висок от повърхността на земята с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб.
. След това да се поръси с камъчета както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
Сюннет е да се постави камък на гроба където е главата на мъртвия.
Забранява се /харам е/ гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптора с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване.
Също е забранено /харам/ да се сяда, стъпва или обляга по гробовете.
Защото за всички тези неща има забрана от Пратеника(с.а.с.).
 Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец освен при необходимост може да се погребват повече в един гроб като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеника(с.а.с.) с убитите на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението.
 Пратеника(с.а.с.) когато умря Джафер (р.а.) каза:
 “Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети /с мъртвия/”.
 Не е желателно семейството на покойния да приготвят храна за хората, в деня на погребението.
 Суннет е за мъжете да посещават гробищата за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите.
 Пратеника(с.а.с.) казва: “Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за ахирета /отвъдния свят/.”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по чувствителни и може би да не издържат и да за почнат да извършват някой забранени неща като скубане на коси късане на дрехи, наричания и др.
Та вместо да вземат поука, може да си навредят.
 Пратеника(с.а.с.) е казал:
 “Проклети да са посетителките на гробищата.”
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават да не въздигнат гробовете в култ защото това деяние е ширк.
 15. Изказване на съболезнования.
Суннет е мюсюлманина при изразяване на съболезнование да казва:
 “Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма.
Уесбир уехтесиб.”
Това е забелязано да се казва от Пратеника(с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо без глас но без да се опява /реве/ като се изброяват добрите страни на покойника.
Също така Пратеника (с.а.с.) плака когато почина сина му Ибрахим.
 Траура за покойния е позволен.
Като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна може да жали до като се роди бебето.
Забранено /харам/ е да се късат дрехите и скубят косите.
Пратеника казва:
 “Не е от нас онзи който си бие шамари /при смъртта на негов близък/ или си къса дрехите…”
16. Неща, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
 а) даването на садака без определено време или ограничения;
 б) правене на дуа по всяко време;
в) ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.) че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:  - ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах за умрелия”
(Бухари и Муслим)
 г) да се направи хадж или умра за умрял при условие, че живия е направил първо за себе си.
 Пратеника на Аллах  (с.а.с.) е казал:
 - ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща
/може да има полза от три неща/
- ако е оставил трайна садака, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира че най-много полза за умрелия, има от три неща:
- ако умрелия е оставил трайна садака.
 Това значи ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път , или нещо подобно, което хората ще ползват и след неговата смърт.
- Ако умрелия е отавил наука /ислямска/, от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за исляма.
- Ако има след него добри деца /синове или дъщери/, и те правят дуа за родителите си. Под добри се разбира да са добри мюсулмани.

Задължение на близките към умрелия.

Тези задължения са фарз за най-близките, а за останалите мюсюлмани е фарз кифайа.
1. Да му се направи гусул;
2. Да се завие в кефин;
3. Да му се кланя дженазе;
4. Да се погребе.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.)че   Пратеника на Аллах  (с.а.с.)е казал:
- ,,За три неща не се закъснява:
 - когато настъпи времето за намаз;
 - когато има дженазе да не се чака;
 - когато едно момиче стане за женене и има подходящ кандидат.” (Ахмед и Тирмизи)
5. Ако има заем да му се изплати.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.)че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал :
- ,,Душата на вярващия е закачена за дълга /заема/ му докато не се изплати.”
(Тирмизи - добър)
 Преди да започне миенето, трябва да се намери подходящо място за това и да се стопли вода.
Това може да се извърши и в баня, ако е голяма, така че да има възможност умрелия да се сложи легнал и хората да могат да го мият спокойно.
Няма разлика при къпането между живия и умрелия човек – начина е един и същ.
Преди миенето трябва да е нарязан кефин /бял плат, в който се увива мъртвеца/
 - за мъж – той се състои от три парчета плат.
Двете от тях са еднакви и са с дължина –/ дължината на мъртвеца плюс 50 см/.
 Това се прави за да може да се вържат двата края.
Ширината е от 1,80 до 2 м. или в зависимост от това колко е пълен мейитина /мъртвеца/.
Третата част се нарича риза, като дължината и трябва да е от брадата до под коленете и да бъде от два ката, а ширината от 1,5 до 1,80 м.
Има и допълнителни парчета плат, които трябва да образуват пет връзки, с които да се върже кефина с дължина 1,80 м. и широчина 5-6 см., а също и около 7-9 парчета с размер 90 на 10 см.за почистване на срамните места.
- за жената – при нея кефина се състои от всичко онова, което е при мъжа плюс още две парчета плат.
Първото парче трябва да е с дължина от шията до под глезените на умрялата, което се слага отгоре, а второто трябва да е във вид на квадрат и се използва за забрадка.
За децата се използват същите видове кефин.


 

Какво се прави след като излезе душата на човека?

Излизането на душата се установява след като изчезне дишането, няма пулс или лицето започне да си променя цвета.
Някои пожълтяват (това е добър признак), а други посиняват (това е лош признак).
 1. Да се сложи на равно място - трябва да му се махне възглавницата, да му се изпънат ръцете и краката, защото след кратко време умрелия се втвърдява.
2. Събличат му се дрехите. – да се внимава да не се откриват срамните части.
3. Да му се върже брадата - това се прави с цел да се затвори устата преди да изстине.
За целта се използва кърпа, която се връзва за главата.
4. Да се затворят очите – всеки човек умира с отворени очи.
 Някои учени казват, че погледа проследява душата, а други казват, че душата излиза през очите.
 Ако умре и гледа наляво – това не е добър признак, ако погледа е надясно – това е добър признак.
 Аллах знае най-добре.
5. Слагане на тежест върху корема.
 – това се прави, за да не се надуе умрелия и за да излязат всички мръсотии преди да започне миенето
 

Какво се прави на човек, който е на смъртно легло?

1.Посещение на болен човек.
Али (р.а.) е предал че Пратеникът на Аллах  (с.а.с.) е казал:
 - ,,Когато един мюсюлманин посети своя болен брат /мюсюлманин/ сутринта, за него седемдесет хиляди меляикета правят дуа до вечерта.
И ако го посети вечерта, тези меляикета правят дуа за него до сутринта.”
(Тирмизи)
2.Да се обърне към гибла;
Предава се от   Хузейфа (р.а.) че
 Пратеника на Аллах  (с.а.с.) е казал :
 - ,,Каба – това ви е гибла  за живи и умрели.”
 (Абу Дауд)
3.Да му се почистят срамните места от косми - ако е стар човек и не може сам да ги почисти, задължение е на близките да му помогнат. Също така трябва да му се изрежат ноктите.
Според имам Абу Ханифа да се почистват тези неща след като умре човека - е силен мекрух.
 Пратеникът на Аллах  (с.а.с.) е казал :
- ,,Който не си почиства космите по срамните места повече от четиридесет дена – той се оприличава на немюсюлманите. ”
 4. Да се чете Курани – Керим, защото когато се чете Куран, шейтанина бяга надалече и няма възможност да се опитва да отнеме имана на човека.
 5. Да се напомни на умиращия да каже ,,Ля иляхе иллеллах” - тези думи трябва да му се напомнят тихо, защото умиращия може да се ядоса, ако го насилваме да ги каже, а шейтанина само това чака.
Предава се от Абу Сеид ал-Худри (р.а.) чеПратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: - ,,Подсказвайте думите ,,Ля иляхе иллеллах” на умиращите хора, които са на предсмъртно легло.”
(Муслим)
6. Да се даде вода на умиращия.
– Пратеника (с.а.с.) видял шейтанина с една стомна вода и го попитал къде отива, а той отговорил, че един мюсюлманин умира и му носи вода, за да му отнеме имана.
 7. В стаята, в която е тежко болния /на предсмъртно легло/, не трябва да има снимки или портрети на одушевени предмети или пък статуи, защото Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е  казал че там не влизат маляикета.
Излизането на душата зависи най-много от делата, които е вършил човека.
 Ако няма добри дела – много трудно някой може да му помогне.

 

Дуа за поклон в суджуд при четене на Свещения Коран /суджуд тилява/

 “Лицето ми се покланя в суджуд пред Онзи, Който го е сътворил и със Своята сила и мощ е създал слуха и зрението му.
(Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!)
(23:14)
(Ат-Тирмизи и Ибн Маджа)
Седжеде веджхи лиллези халеках, ве шекка сем’аху ве басараху бихавлихи ве кувветих, фетебаракел-лаху ехсенул-халикин.
Продължавате четенето на Корана само с
 "Еузубилляхи минешшейтонирраджим".

Наизустяването на целия в превод на Свещения Коран няма да направи човек хафиз, така и прочитането на превода не се счита за хатим.

Хатим на арабски език означава завършване на нещо.
Може да се приеме, че е завършено прочитането на превода, но не може да се сравни с прочитането на арабския текст.
Както е невалидна петкратната молитва изпълнена с превода на български език, така и прочитането на превода не означава, че човек е направил хатим на Корана.
Задължително мюсюлманина трябва да чете както арабския текст, така и превода.
Прочитането на една буква от арабския текст носи десет награди дори четеца нищо да не разбира.
В сравнение бихме дали следния пример:
"Когато човек изяжда една ябълка, той не знае какви точно витамин съдържа тази ябълка, но организма се чувства добре приемаки я".
В същото време ние трябва да се стремим да разбираме това, което казваме и искаме от Аллах!
Трябва да имаме разбиране и усещане към религията, а не само да я извършваме механично без преди това да сме си обяснили всичко.
Именно поради тази причина е задължително четенето както на арабския така и българския текст, като разбира се там където има неясни неща се обръщаме към учените да ни разяснят какво е ислямското становище.
Не е задължително да се чете хатим дуа, но е желателно след всяко добро дело да се чете дуа, защото с извършването на добро дело в името на Аллах човек се доближава до Аллах и дуата му може да бъде приета веднага.
Добрите дела колкото и малки да са те когато се постоянства в тях Аллах въздава огромна награда за тях.
За това всеки мюсюлманин трябва минимум на ден да чете поне по една странца от Свещения Коран плюс неговия превод
.Всевишният Аллах казва:
И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте! (2:152)
И казва още:
О, вярващи, често споменавайте Аллах. (33:35)
И казва още:
...И мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени
 - Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.
(33:41) 4)
 И казва още:
 Споменавай своя Господ в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните!
(7:205)
Пратеникът на Аллах, (с.а.с.), е казал:
”Разликата между онзи, който споменава своя Господар и онзи, който не го споменава, е като разликата между живия и мъртвия.”
 (Ал-Бухари)
 Пратеникът на Аллах,(с.а.с.), е казал:
 “Всевишният Аллах казва:
”Аз съм там, където Моя раб предполага, че се намирам.
Аз съм с него, щом Ме спомене.
Ако той Ме спомене в душата си, и Аз го споменавам в душата Си.
Ако той Ме спомене сред множество, Аз го споменавам сред много по-добро множество от тях.
 Ако той се приближава до Мен [на разстояние] една педя, Аз се приближавам до него [на разстояние] един лакът.
Ако се приближава до мен [на разстояние] един лакът, Аз се приближавам до него много повече.
Ако той върви към Мен ходейки, Аз идвам бързешком при него.”
(Ал-Бухари и Муслим)

 

Последният ден от живота на Мухаммад (с.а.с.)

В понеделник сутринта – този ден Айша бдяла до леглото му – Абу Бакр станал, за да води утринната молитва.
Пратеника на Аллах дръпнал завесата в стаята на Айша, погледнал към молещите се и се усмихнал.
 Абу Бакр отстъпил, защото помислил, че Мухаммед иска да ръководи молитвата. Мюсюлманите започнали да се молят радостни, изпълнени с надеждата, че е по-добре.
Той им дал знак с ръка да продължат молитвата, после влязъл в стаята и спуснал завесата.
Същия ден или през тази седмица, Пратеника на Аллах повикал при себе си Фатима.
Тайно ѝ казал нещо и тя се разплакала.
После ѝ прошепнал нещо и тя се засмяла. Айша я попитала какво ѝ казал, но тя замълчала и пазила тайната до смъртта на Пратеника на Аллах.
После ѝ разказала, че първия път ѝ рекъл, че ще умре от тази болест и затова се разплакала;
втория път ѝ казал, че от семейството първа тя ще го последва и затова се усмихнала. Казал ѝ също, че ще бъде Господарката на всички жени в света.
Фатима видяла колко страда Пратеника на Аллах и казала:
– Колко много страда баща ми!
А той ѝ рекъл:
 – След този ден баща ти няма да страда. Повикал Хасан и Хусайн и ги целунал;
после изпратил за повикат жените му, казал им поучителни слова и ги призовал да споменават Аллах.
 Болките му ставали все по-силни и по-чести. Следите от отровата, която е вкусил в Хайбар, се появили по лицето му.
 И докато се разкъсвал от болката, казал: – Нека проклятието на Аллах падне върху юдеите и християните, които обърнаха гробовете на своите пророци в места за поклонение.
Предупредени сте да не правите така.
Нека в земята на арабите да не остават две религии.
Това били едни от последните му думи и последния му завет към хората.
И после няколко пъти повторил:
- Молитвата, молитвата!
Бъдете внимателни с онези, които десниците ви владеят.
Предсмъртните мъки и смъртта:
 Започнали предсмъртните му мъки.
Айша, Аллах да е доволен от нея, го положила в скута си и го притиснала към гърдите си. Брат ѝ Абдуррахман донесъл прясна пръчица мисуак .
 Пратеника на Аллах се вторачил в пръчицата и Айша разбрала, че я иска.
 Попитала го и той кимнал в знак на съгласие. Тя я взела и я сдъвкала, докато пръчицата омекнала.
След това Пратеника на Аллах почистил зъбите си толкова добре, колкото можел.
 В ръцете си държал купичка с вода;
 потопил ръка в нея, избърсал лицето си и казал:
– Няма друг бог освен Аллах!
 Смъртта е агония!
 След това вдигнал ръка или пръст, вперил поглед в тавана и устните му промълвили нещо.
Айша се навела над него и го чула да казва: – Заедно с пророците, с говорещите истината, с шухада и праведниците, които Аллах е дарил с благодат, о, Аллах, прости ми и се смили над мен и ме събери с Най-висшия Приятел. Аллах е Най-Висшия приятел!
Последната дума повторил три пъти и предал душата си, ръката му се отпуснала и той се присъединил към Най-висшия приятел.
Това се случило в ранната утрин на понеделник, дванадесетия ден от месец раби ал-аууал, през единадесетата година от хиджра.
 Бил на шестдесет и три години.
Всички сме от Аллах и при Него ще се завърнем.
 Объркването на неговите сподвижници и отношението на Абу Бакр:
За броени мигове вестта за смъртта на Пратеника на Аллах се разпространила сред неговите сподвижници.
Причерняло им от мъка и едва не загубили съзнание.
За тях нямало по хубав и по-светъл ден от деня, когато Пратеника на Аллах влязъл в Медина.
 Нямало по-мрачен и по-грозен ден от този, в който той умрял.
Ридаели неутешимо и вдигали шум като огромна тълпа поклонници.
Умар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, отишъл в джамията и казал:
– Пратеника на Аллах не е умрял и няма да умре, докато Аллах не унищожи лицемерите. И започнал да заплашва с посичане и смърт всеки, който твърди, че Мухаммед е умрял. Сподвижниците, които били около него в джамията, били объркани и учудени. Сутринта, когато видял, че Мухаммед(сас) е малко по-добре, Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, тръгнал към дома си в квартала ас-Сунх на другия край на града.
Когато Пратеника на Аллах починал, Абу Бакр яхнал мулето си и отишъл в джамията. Пристъпил, без да продума, и влязъл при Айша.
Пратеникът на Аллах бил покрит с черно наметало.
Открил лицето му, целунал го и се разридал. После казал:
– Баща ми и майка ми жертва да са за теб. Аллах няма да ти даде две смърти.
Ти умря със смъртта, която ти бе отредена. Излязъл и казал:
– Седни, Умар.
Умар обаче отказал да седне.
 Абу Бакр го оставил, приближил се до минбара и застанал там.
 Хората се отдръпнали от Умар и пристъпили към Абу Бакр.
Той произнесъл –Няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Неговият Пратеник.
–после рекъл:
– Който от вас се прекланя пред Мухаммед, да знае, че Мухаммед умря.
Който от вас се прекланя пред Аллах, да знае, че Аллах е Живия, Който не умира.
Аллах, Всевишния, е казал:
Мухаммед е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците.
Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете?
А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо.
 Аллах ще въздаде на признателните.
 (3:144).
 По този повод Ибн Аббас разказва:
 – Кълна се в Аллах, хората сякаш не знаеха, че Аллах е низпослал това знамение, докато Абу Бакр не го изрече.
Хората го приеха и нямаше човек, който да не го произнесе.
Умар разказва:
 – Кълна се в Аллах, едва когато чух Абу Бакр да изрича това знамение, разбрах, че случаят е истина.
Паднах като подкосен на земята, защото краката не ме държаха и осъзнах, че той е мъртъв.
Избирането на Абу Бакр за халиф :
 Най-важният въпрос след смъртта на Пратеника на Аллах е изборът на повелител, който вместо него да управлява държавата. Али ибн Абу Талиб, Аллах да е доволен от него, смятал, че е негово правото да бъде халиф заради роднинските си връзки с Пророка.
 Той, заедно с аз-Зубайр и хората от рода Хашим се събрали в дома на Фатима, Аллах да е доволен от нея.
От своя страна ансарите се събрали под един навес в квартала на рода Саида, за да изберат повелител някой от тях.
Мухаджирите, пък се събрали при Абу Бакр и Умар, Аллах да е доволен от двамата.
Абу Бакр и Умар заедно с Убайда ибн ал-Джарах и мухаджирите отишли на събранието на рода Саида.
Между тях и ансарите започнали споорве: ансарите изтъквали заслугите и правото си. Абу Бакр казал:
– Наистина сте носители на благото, за което говорите, но арабите ще признаят и ще се съгласят да ги предвожда само някой от курайшите.
 Те са най-подходящи като потекло и като род. Взел ръката на Умар и ръката на Абу Убайда и посочил:
 – Задоволете се с един от тези двамата. Тогава един от ансарите се обадил:
– Нека да има един ит нас и един от вас. Виковете и гласовете отново се усилили, а разногласията ставали все по–големи.
 Умар осъзнал какво става и се обърнал към Абу Бакр:
– Протегни ръка.
Той я протегнал, Умар я хванал в знак, че му се заклева във вярност.
Така сторили и мухаджирите, и ансарите. Подготвяне и изпровождане на благочестивото тяло в земята:
Във вторник измили тялото на Пратеника на Аллах заедно с дрехите му.
Измили го ал-Аббас, Али, ал-Фадл и Касм, двамата сина ал-Аббас, Шукран, освободеният роб на Пратеника на Аллах Усама ибн Зайд, Аус ибн Хаули. Ал-Аббас и синовете му го обръщали, Усама и Шукран поливали водата, Али го миел, а Аус го е облегнал на гърдите си.
Три пъти го измили с вода и го обтрили с листа от лотос.
 Водата била от кладенеца Гарс на Саад ибн Хайсама от Кубаа. Мухаммед(сас) често пиел от нея.
 Увили го в три ката дрехи (кефен) от бял памучен йеменски плат от областта Сахул, без риза, и без чалма.
 Абу Талха изкопал гроба му на мястото, където починал във вид на лахд .
 Поставили постелята му до края на гроба и хората започнали да влизат на групи по десетима и сами се молили пред тялото му, без никой да ги води в молитвата.
Първи извършили молитвата хората от неговия клан, после – мухаджирите, след тях – ансарите, след това – младите, и после – жените, или първо жените, а после младежите.
Процесията продължила целия вторник и през по-голямата част на нощта срещу сряда.
След това го спуснали в гроба и в края на нощта го погребали

Бързата походка при дженаза ?

След като душата напусне тялото и настъпи смъртта на човека, неговите близки са длъжни да извършат следните няколко неща:
А) Трябва да склопят очите на покойника и да отправят дуа за него.
В хадис от Умм Селяма се казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.), влязъл при Абу Селяма, на който очите му били леко отворени.
Той (с.а.с.)склопил очите на Абу Селяма и казал:
“Наистина, взора следва душата, когато я забират”.
[При тези слова] някои хора от близките на умрелия започнали да кряскат.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.), казал:
“Не призовавайте върху себе си нищо, освен добро, защото меляикетата произнасят “амин” за думите, които изричате”.
След това Пратеникът на Аллах (с.а.с.), казал: “О, Аллах! Опрости Абу Селяма и извиси неговата степен сред правилно водените [към Теб] и бъди негов приемник[замени го у тези, които той е оставил-тези, които още отминават живи по пътищата] и опрости нас и него о, Повелителю, на световете! И стори просторен неговия гроб и го освети за него”.
Този хадис е сведен от Муслим, Ахмед(6/297) и ал-Бейхаки (3/334) и други.
Г) След като се убедят, че човека е умрял, трябва да се пристъпи към подготовката за погребение.
От хадис [във формата марфу т. е. в такава негова редакция, когато в съдържателната част на хадиса се цитират слова на самия Пророк (с.а.с.). – Заб. на преводача]
чрез Абу Хурейра (р.а.), се предава: “ Бързайте с погребението дженаза.”
/Откъс от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз” стр.7/ 50.
При съпровождане на погребалната процесия трябва да се бърза, но това не означава да се тича.
Има хадиси за това:
От Абу Хурейра (р.а.), се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал:
“Носете покойния по-бързо, защото ако той е праведен, то вие го приближавате към благото, и ако той не е праведен, то вие ще можете по-бързо да свалите злото от вашите плещи [рамене].”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим, както и от авторите на четирите сборници “ас-Сунан”.
Ат-Тирмизи е обявил хадиса за достоверен и Ахмед (2/280, 240, 488), и ал-Бейхаки (4/21)./
От Абу Саид ал-Худри (р.а.), се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал:
“Ако покойния, лежащ на носилката табут, която мъжете носят на плещите си, е праведен, той казва:
[Носете ме] напред по-бързо!
Ако покойния не е праведен, той казва:
О, горко ми! Къде ме носите!?
Неговият глас чуват всички, освен човека, и ако го чуе човека, то той би бил поразен и лишен от чувства.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/142),
ан-Насаи (1/270), ал-Бейхаки и Ахмед (3/58, 41)./
От Абдурахман Ибн Джаушен се предава: Присъствах на погребалната процесия на Абдурахман Ибн Самура.
Повече от мъжете негови слуги го следваха, непосредствено пред носилката табут.
След това казаха:
Полека лека, полека лека, Аллах да ви благослови!
Тогава по една от улиците на Медина ги настигна Абу Бакр с магарицата си, и вдигна своя камшик после каза:
“Кълна се в Онзи, Който оказа почит на Абу ал-Касим (с.а.с.)!
Не сте ли ни виждали, когато по времето на Пратеника на Аллах (с.а.с.),
[имаше погребална процесия]
да ходим бързо!?
[Той подкара своята магарица да побърза, удряйки я с камшика си.
Така той ни показа, че трябва да бързаме.]”
/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/65),
ан-Насаи (1/271), ат-Тахави (1/276),
ал-Хаким (1/255), ал-Бейхаки (4/22),
ат-Тайалиси (883) и Ахмед (5/36-38).
Ал-Хаким е определил този хадис като достоверен и аз-Захаби се е съгласил с него, както и ан-Навави в “ал-Маджму” (5/272)./
Очевидна е необходимостта ваджиб от тази повеля да се върви бързо при съпровождането на дженаза.
За това е споменал и Ибн Хазм (5/154-155).
Не сме намерили доказателство, което да указва, че това действие от ваджиб може да се замени с желателно мустехаб, и затова се спряхме на тази повеля.
Ибн ал-Кайим в “Заад ал-Маад” е казал:
“Що се отнася до бавното придвижване на хората днес, стъпка по стъпка, то това е порицаемо нововъведение бидаат,
което противоречи на Сунната, и включва в себе си подражание на ахли-Китаб: християните и юдеите”.
/Откъс от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз” стр.28/

·

Има ли връзка с вярата ни и подсказва ли ни нещо с това ,което се случва по тялото на човек?

Предпазване от джинове. Джиновете могат да ни виждат, а ние не можем, затова Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, ни е научил на начините за защита от тяхното зло.
Упование на Всевишният Аллах и четене на сури от Свещения Коран (например, сури 113 и 114) се отнасят към тези начини.
Също така и трябва да се четат и следните айети:
И кажи: “Повелителю мой! Пази ме от подстрекателствата на шейтаните! И ме пази, Повелители мой, да не ме спохождат!”
/23:97-98/
Преди влизане в дома, преди храна, съпружеска близост, и др. мюсюлманина казва “бисмиллях” (в името на Аллах), за да не могат джиновете да влязат в жилището, да се хранят и пият заедно с човека, да се месят в интимния живот на човека.
Споменаването на Аллах преди сваляне на дрехите, влизането в тоалетна няма да позволи на джина да види интимните части от тялото и да им нанесе вреда.
Силата на вярата може да предотврати злото, излизащо от джиновете.
Четенето на айет “ал-Кюрси” на арабски от Свещения Коран (2:255) – в това има надеждна защита от джинове.
За това узнаваме от история свързана с Абу Хурейра, един от сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “[Веднъж] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми поръча да пазя събрания в Рамадан зекят.
След известно време при мен дойде някакъв човек, който започна с шепи да си събира храна. Аз го хванах и казах:
“Наистина, ще те заведа при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем!”
Той каза: “Наистина, аз се нуждая, имам много деца, и изпитвам крайна нужда!”
И аз го пуснах, а на сутринта Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме попита:
“О, Абу Хурейра! Какво правеше вчера твоя пленник?”
Аз отговорих: “О, Пратенико на Аллах! Той ми се оплака, че има нужда, и че има много деца, а аз го съжалих и го пуснах.”
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Наистина, той те е излъгал, и пак ще се върне.”
По този начин аз предварително узнах, че той ще се върне, тъй като Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Наистина, той пак ще се върне”, и аз го очаквах.
След известно време той наистина дойде и пак започна с шепи да си събира храна, а аз го хванах и казах:
“Наистина, ще те заведа при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем!”
Той каза: “Пусни ме, наистина аз се нуждая, имам много деца, и изпитвам крайна нужда и повече няма да се върна!”
И аз го съжалих и го пуснах, а на сутринта Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме попита:
“О, Абу Хурейра! Какво правеше вчера твоя пленник?”
Аз отговорих: “О, Пратенико на Аллах! Той ми се оплака, че има нужда, и че има много деца, а аз го съжалих и го пуснах.”
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Наистина, той те е излъгал, и пак ще се върне.”
И аз започнах да очаквам неговото трето появяване, и когато той дойде отново започна да си събира храна с шепи, а аз го хванах и казах:
“Сега вече аз наистина ще те заведа при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, защото за трети път казваш, че няма да се върнеш, а все се връщаш!”
Тогава този човек каза:
“Пусни ме, а за това, ще те науча на такива слова, които Аллах ще стори полезни за теб!” Аз попитах: “А, какви са тези слова?” Той каза: “Когато лягаш да спиш, чети айет ал-Кюрси:
Аллах! Няма друг достоен за поклонение, освен Него Вечноживия, Вездесъщия!
Не Го обзема нито дрямка, нито сън.
Негово е онова, което е на небесата и което е на земята.
Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение?
Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях.
От Неговото знание постигат само онова, което Той пожелае.
Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани.
Той е Всевишния, Превеликия.
/2:255/
и ако ти започнеш да правиш това, с теб винаги ще се намира хранител от Всевишният Аллах, а шейтан няма да те доближи до сутринта!”, - и аз го пуснах, а на сутринта Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме попита:
“О, Абу Хурейра! Какво правеше вчера твоя пленник?”
Аз отговорих: “О, Пратенико на Аллах! Той ми каза, че ще ме научи на такива слова, които Аллах ще стори полезни за мен, и аз го пуснах”. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, попита:
“А, що за слова са това?” Аз отговорих: “Той ми каза:
“Когато си лягаш да спиш, прочети айет ал-Кюрси от начало до край, и още ми каза:
“С теб винаги ще се намира хранител от Всевишният Аллах, а шейтан няма да те доближи до сутринта!”
След като ме изслуша, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Той, действително ти е казал истината, независимо, че той е отявлен лъжец!
А известно ли ти е, кой е говорил с теб през тези три нощи, о, Абу Хурейра?”
Аз казах: “Не.” [Тогава] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза:
“Това е бил шейтана.”
//Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ал-Бухари./
Още Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Не превръщайте своите домове в гробища, тъй като шейтан бяга от дом, където се чете сура ал-Бакара.”
/Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Муслим./
Тези айети (на арабски език) и слова на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, ни показват, как да се предпазим от джиновете. Ислямът е обучил мюсюлманите да общуват с всички творения на Всевишният Аллах, не само с джиновете.
Истинският мюсюлманин не трябва да се страхува от шейтана или от останалите джинове, тъй като Исляма е разказал за тях, както и е споменал начините за защита от тях. Светът на джиновете е зловещ, но и интригуващ.
Когато ние имаме знание за него, то може да си обясним много аномалии, които ни вълнуват, и да не изпадаме в ужасни крайности.
А кое може да бъде по-ужасно, освен не поклонение на Всевишният Аллах? Изучавайки таухид, ние се ограждаме от скритите съюзници на шейтана:
Наистина той и неговият род ви вижда, оттам откъдето вие не ги виждате.
Ние сторихме шейтаните покровители и помощници на онези, които не вярват.
/7:27//
Край на цитата от книгата “Алему ал-джинн – Света на джиновете” стр. 7-9/
Лечение и защита от магия, уроки и зли очи Джабир радияллаху анху, е предал:
“Когато попитали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за премахването на магия посредством друго чародейство, и той казал:
“Това са деяния на шейтана!”
/Този хадис е сведен от Ахмед 3/294, Абу Дауд 3868.
Достоверността на хадиса са потвърдили имам Ибн Муфлих, шейх Мухаммед Ибн Абд ал-Ваххаб и Абд ал-Кадир ал-Арнаут.
Ибн ал-Кайим е казал:
“Премахването на магия от онзи, комуто е сторена бива два вида.
Първият:
с аналогична магия, и това е от деянията на шейтана, защото с това, както премахващия магията, така и онзи, върху когото тя е сторена се приближават към шейтана посредством онова, което той обича.
Вторият:
премахването на магия със заклинания (специални молитви дуа), обръщане към Аллах с молби дуа и т.н. това е позволено.” Виж. “Заад ал-маад” 4/124.
Молба дуа към Всевишният Аллах Всевишният Аллах е казал:
Кой откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята? И така, има ли друг бог, освен Аллах? Ала вие рядко се поучавате!
/27:62/
Позволеното заклинание (рукъия) Хафиз Ибн Хаджар е написал:
“Учените са единодушни, че заклинанията (рукъия) са позволени при спазването на три условия:
1. Ако заклинанията (рукъия) са слова на Всевишният Аллах от Свещения Коран, Неговите имена или качества (сифаат);
2. Ако заклинанията (рукъия) са изговарят на арабски език или на език, чиито смисъл е ясен;
3.При наличие на убеденост, че заклинанията (рукъия) сами по себе си не носят полза, освен по волята на Аллах и ако Той пожелае това!”
Виж “Фатх ал-Бари” 10/206.
Най-доброто от заклинанията (рукъия) се явява Свещения Коран-Книгата на Всемогъщия Аллах!
Всевишният Аллах е казал:
Ние низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за правоверните, а на угнетителите той надбавя само загуба.
/17:82/
Абу Саид ал-Худри е предал:
“Веднъж, когато бяхме на поход и се установихме в една долина, при нас дойде една робиня и каза:
“Вожда на едно селище бе ухапан от змия, а нашите мъже отсъстват.
Може ли някой от вас да прочете заклинание (рукъия)?”
С нея тръгна един мъж, който не бе известен сред нас със своите знания за заклинанията (рукъия).
Той прочел заклинание (рукъия), и вожда оздравял.
След това той заповядал да дадат на прочелия заклинанието (рукъия) тридесет овце и ни напои с мляко.
След като мъжа се завърна при нас, ние го попитахме:
“Ти прочете разрешено заклинание (рукъия) или му прочете заклинание от времената на невежеството джахилия (както във времето на невежеството преди Исляма)?”
Той каза: “Аз прочетох като заклинание (рукъия) , единствено и само Умм ал-Китаб (сура “ал-Фатиха”).
Тогава ние казахме: “Не правете нищо, докато не отидем при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и не го попитаме”.
Когато пристигнахме в Медина, и разказахме това на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и той каза:
“Какво го е накарало да знае, че тя
(сура ал-Фатиха) се явява заклинание?"
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 5404 и Муслим 2201.
Айша радияллаху анха, е предала, че веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влязъл при нея, когато една жена я е лекувала, четейки заклинание, и тогава той салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Лекувай я с Книгата на Аллах”.
Виж. “ас-Силсиля ас-сахиха” 1931.
Ибн ал-Кайим е казал:
“Коранът–това е съвършеното лекарство за всички болести на душата и тялото, болестите на земния и отвъдния живот.
Да се постигне изцелението посредством заклинанието обаче не се отдава на всеки.
Ако болният умело е лекуван чрез заклинания (от Корана), като го обърне против болестта с твърдата убеденост и вярата, с пълното съгласие и увереност, като изпълнява всички изисквания на заклинанието(рукъия), то тогава болестта никога не ще му се съпротивлява.
Та и как може някаква си болест да противостои на Словото от Повелителя на земята и небесата, което ако бе низпослано на планините те биха рухнали и биха се превърнали в пух и прах, а ако Словото бе низпослано на земята, тя би се разцепила!
В Свещения Коран се съдържа указание за лечение и причината на всички болести на душата и тялото, а така също и защита от тях за онези, които Всевишният Аллах е дарил със знание и разбиране на Неговата Книга…Всевишният Аллах е казал:
Не им ли бе достатъчно, че ти низпослахме Книгата, която се чете пред тях?
/29:51/.
Който не бъде излекуван от Свещения Коран, той няма да бъде излекуван от Аллах, а на комуто не е достатъчен Свещения Коран, то Аллах няма да му даде Своята доста достатъчност!”
Виж “Заад ал-маад” и “ат-Тибб ан-набауи” 253.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не е отделял определена сура и някои айети, а е споменал Книгата на Аллах като цяло, от което става ясно, че Свещения Коран като цяло се явява лечение.
От многовековната практика е известно, че посредством четенето на айети от Свещения Коран се отдава да се премахне магията, да се излекуват психическите заболявания, уроки и злите очи, но също така и най-различни органични заболявания.
Унищожаване на магията Шейх Ибн ал-Кайим е казал:
“Да се открие и да се унищожи злото от магията е най-доброто изцеление от чародейството.
Достоверно се съобщава от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, че той е попитал своя Повелител за това и Всевишният Аллах му е указал местонахождението на магията, която е била в кладенеца.
След като я изкарали от кладенеца, магията била премахната от Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
Същото се отнася и за извличането на магията от стомаха приета с храна.
Виж “Заад ал-маад” 3/104. не е лесно да се намери магията, тя може да изглежда по най-различен начин.
Тя бива във вид на свързани възли като връв, или някакви непонятни медни жици с гайки и още нещо.
Следва да се отправя дуа към Всевишния Аллах, за да бъде открито местонахождението на магията или чародейството.
Имаше един случай, когато един мой много близък брат намери магия в собствената си възглавница.
А между другото един от най-разпространените методи на магия се явява поемането й чрез храна, за което е споменал Ибн ал-Кайим, много често тя попада в стомаха с храната.
Според признанието на някои жени е известно, че порочните жени добавят в храната кръв от месечния менструален цикъл, за да привлекат и очароват някой мъж.
Който се уповава по подобаващ начин на Аллах и прибягва за помощ само и единствено към Него Един е Той и няма съдружници, то тогава Всевишният Аллах ще го защити от магията, от уроки, зли очи и от злите помисли на шейтаните и неверниците кяфири!
Кръвопускане (хиджама) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Най-доброто лечебно средство за вас е кръвопускането (хиджама).”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 5696, Муслим 1577./
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, също така е казал:
“Този, който извърши кръвопускането (хиджама) на седемнадесето, деветнадесето или двадесет и първо число (от лунния месец) за него това ще бъде изцеление от всички болести!”
/Този хадис е сведен от Абу Дауд 3861, ал-Хаким 4/210.
Достоверността на хадиса са потвърдили имам ал-Хаким, аз-Захаби, ал-Ираки и ал-Албани. Шейх Ибн ал-Кайим е казал:
“Извършването на кръвопускането (хиджама) върху тази част от тялото, където е поразена от магия, се явява едно от най-ефективните лечения, ако кръвопускането е сторено правилно.”
Виж “Заад ал-маад” 4/125-126.
Черното семе (Хаббат ас-сауада)
От Абу Хурейра и Айша се съобщава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Лекувайте се с хаббат ас-сауда, защото в него има изцеление от всички болести, освен смъртта!”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 5687, Муслим 2215./
Водата Зем-зем
От Джабир се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Водата зем-зем – (представлява) това, за което я пият!”
/Този хадис е сведен от Ахмед 3/357, Ибн Маджа 3062.
Достоверността на този хадис са потвърдили имам Суфян Ибн Уяйна, Хафиз ал-Мунзири, Хафиз ад-Думяти, шейх Ибн ал-Кайим, имам ас-Суюти и шейх ал-Албани./
От Ибн Аббас се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Най-добрата вода върху повърхността на земята, това е водата Зем-зем!
Наистина, тя се явява храна и изцеление от болестите!”
/Този хадис е сведен от ат-Табарани. ад-Дия ал-Макдиси.
Хадисът е достоверен сахих.
Виж “ас-Силсиля ас-сахиха” 1056/
Медът
Всевишният Аллах е казал:
И внуши твоят Повелител на пчелите:
“Издигнете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят!
После яжте от всички плодове и следвайте пътищата на вашия Повелител, които са достъпни [за вас]!”
Излиза от стомаха им питие с различен цвят. В него има изцеление за хората.
В това има знамение за хора премислящи.
/16:68-69/
От Ибн Месуд се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Лекувайте се с две изцеляващи неща:
мед и Коран!”
/Този хадис е сведен от Ибн Маджа 2452, ал-Хаким 4/200.
Достоверността на хадиса е потвърдили и Хафиз ал-Бусейри./
Четене на айет ал-Курсий
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
„Този, който е прочел айет “ал-Курсий”след задължителната молитва намаз, ще бъде под защитата на Аллах до следващата (задължителна) молитва намаз.”
/Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир”.
Хафиз ал-Мунзири и ал-Хайсами смятат иснада на този хадис за надежден хасан, и с него са се съгласили шейх Абд ал-Кадир ал-Арнаут и Шуайб ал-Арнаут.
Виж См. “Маджма’у аз-зауаид” 2/148 и “Тахридж Заад ал-маад” 1/164./
Съобщава се, че веднъж, когато Абу Хурейра радияллаху анху, охранявал събрания зекят, хванал крадец, който му казал:
“Пусни ме, и аз ще те науча на такива слова, които Аллах ще стори полезни за теб!”
Абу Хурейра попитал:
“Що за слова са това? Онзи му казал: “Когато легнеш да спиш, прочети “айет ал-Курсий” от начало до край, и с теб винаги ще се намира хранител от Аллах, а шейтан не ще те доближи до сутринта!”
След тази случка Абу Хурейра разказал за това на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и той казал:
„Той действително ти е казал истината, независимо че е отявлен лъжец!” След което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, съобщил на Абу Хурейра, че това е бил самият шейтан в облика на човек.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари 2311./
Също така в хадис от Убай Ибн Кааб се съобщава, че веднъж запасите от неговите фурми са намалели, и изведнъж през нощта той решил да ги наобиколи.
Докато ги наглеждал той видял някой приличащ на пълнолетен юноша, с който се поздравил и го попитал:
“Какво си ти, джин или човек?!”
Юношата му отговорил:
“Джин”. Убай му казал:
“Протегни ми ръката си!”.
Когато той му подал ръката си, видял, че ръката му е подобна на кучешка лапа с козина на куче.
Убай го попитал:
“Така ли са създадени джиновете?!”
Той му отвърнал:
“Джиновете знаят, че сред тях няма по-силен от мен”.
Убай попитал:
“Какво те е довело насам?”
Той му отговорил:
“До нас достигна(информацията), че ти обичаш да даваш милостинята садака, затова дойдохме, за да ти отнемем препитанието”. Убай попитал:
“Какво ни защитава от вас?”
Джинът отговорил:
“Айет ал-Курсий от сура “ал-Бакара”.
Който прочете този айет сутрин, то той ще бъде защитен от нас до вечерта, а този, който го прочете вечерта, ще бъде защитен от нас до сутринта”.
Когато се развиделило, Убай отишъл при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и му разказал всичко, и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му казал:
“Той ти е казал истината, въпреки че той е скверен!”
/Този хадис е сведен от ан-Насаи в “ас-Сунан ал-Кубра” 6/239, ат-Табарани в “ал-Кабир” 541, Ибн Хиббан 784.
Хафиз ал-Хайсами посочил, че всички разказвачи на хадиса са надеждни хасан. Хафиз ал-Мунзири е определил иснада на този хадис като добър, а шейх ал-Албани е определил този хадис като достоверен сахих. Виж “Маджма'у аз-зауаид” 17012, “Сахих ат-таргиб” 662./ Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, е казал:
“Не съм видял никой от тези, които са приели Исляма,и който е разумен, когато ляга да спи, да не прочете айет “ал-Курсий.”
/Сведено от Ибн Абу Дауд.
Хафиз Ибн Хаджар е определил иснада за надежден хасан.
Виж “ал-Футухат ар-раббания” 3/171.

Правата на децата

Дълг на бащата е да се отнася справедливо към децата си, особено при даването на подаръци.
Забранено е да предоставя повече блага за едно /едни от децата/, а за друго /други/ по-малко, без някаква необходимост или основателна причина, защото това предизвиква ревност и може дори да доведе до вражда и омраза сред тях.
Същото важи и за майката.
Пратеникът на Аллах,( с.а.с), е казал:
 "Бъдете справедливи към синовете си" и го повторил три пъти.
 Историята на този хадис е следната: съпругата на Басир ибн Сад ал-Ансари поискала от съпруга си да даде една градина или един роб на сина й, ал-Нуман ибн Басир. Тя помолила мъжа си да отиде при Мухаммед (с.а.с), за да стане свидетел.
Басир отишъл при Мухаммед, (с.а.с), и казал:
 "дъщерята на този и този /имайки предвид жена си/ ме помоли да дам един роб на сина й."
"Има ли той други братя?", попитал Пратеникът, (с.а.с) . "Да", отговорил Басир.
 "Даде ли същото и на тях", попитал Мухаммед,( с.а.с. )"Не", отговорил той.
След което Пратеникът (с.а.с )казал:
 "Това не е редно и аз не мога да бъда свидетел за неправдата”.
Други хадиси в това отношение са следните:
"Не ме молете да бъда свидетел за несправедливост”.
(Абу Дауд)
 "Правото на децата ви е да се отнасяте с тях еднакво, а вашето право е, да ви уважават". (Бухари и Муслим")
"Бойте се от Аллах и си отнасяйте с децата си справедливо".
(Бухари и др.)
Имам Ахмед ибн Ханбел, Аллах да се смили над него, казва, че се допуска по-добро отношение към едно от децата в случай, че то има някакъв недъг.
Ислямът дава определени права, които регламентират отношенията деца-родители, като поставя определени забрани, за да защити тези права.
 Детето има право на живот.
Нито бащата, нито майката имат правото да отнемат този живот, без значение дали е момче, или момиче.
 Аллах Всевишния повелява:
 И не убивайте децата си поради страх от бедност!
Ние храним и тях, и вас.
Убиването им е голям грях.
 (17:31)
...и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито...
 (81:8,9)
Без значение е мотивът за това престъпление, дали е икономически /например страх от бедност или липса на средства/ или е друг / „унижение“ при женска рожба/.
Ислямът категорично забранява това "предпазно" действие, което не е нищо освен преднамерено убийство и посегателство над беззащитно човешко същество.
Ето защо, когато Пратеникът( с.а.с )
бил попитан:
"Кой е най-големият грях", той отговорил:
 "Да се отдадеш на друг, а не на Аллах, Който те е създал."
 "А след това?", бил попитан той.
"Да убиеш детето си от страх, че ще яде от храната ти", отговорил той.
(Бухари и Муслим)
Пратеникът (с.а.с) приемал клетва за вярност от хората преди да станат мюсюлмани.
 Тази клетва включвала условието, че те няма да убиват децата си.
Аллах Всевишния е повелил:
 „О, Пророче, ако дойдат при теб вярващите жени да ти се закълнат, че не ще съдружават нищо с Аллах и не ще крадат, и не ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си, и не ще скалъпват лъжа за онова, което е между ръцете и краката им, и че ще те слушат в одобряваното, приеми клетвата им и моли Аллах за тяхното опрощение!
Аллах е опрощаващ, милосърден”.
 (60:12)
Право на детето е родителите да му изберат хубаво име, а не такова, което да го притеснява, когато порастне. Забранено /харам/ е да се дава име, което да показва, че то служи и е раб на друг освен на Аллах, като например Абд ал-Наби /раб на.../, Абд ал-Маси /раб на.../ и други такива.
Детето има право на издръжка, обучение и добри грижи.
Не е позволено на родителите да загърбват нуждите на детето, нито да ги отхвърлят. Пратеникът, (с.а.с ), казва:
"Всеки от вас е пастир и всеки е отговорен за своето стадо".
"Достатъчен грях за един човек е да прахосва това, което дължи на хората, зависещи от него".
 "Аллах ще пита всеки господар за неговите подчинени, а мъжът ще бъде питан за грижите, които е полагал за семейство си".

Съгласно Свещения Коран и хадисите, в отвъдния свят, хората ще се срещат и разговарят.

Когато човек почине, хората там ще го разпитват за тези, които все още не са се преселили в отвъдния.
В Свещения Коран Аллах Всевишния повелява:
 ...в Деня, когато мъжът избяга от брат си и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си ­ всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.
80:34-37

Какво казва Ислямът за Животните

Справедливата присъда на Всевишния Аллах е и за животните. Според исляма, след като Аллах отсъди със справедливост между животните и засегнатото в земния живот животно получи възмездие от това, което го е засегнало – ще бъдат превърнати в пръст. Неверниците в този момент ше кажат:
 ...И неверникът ще каже:
 “О, да можех да съм прах!
 /78:40/

Сурата от Свещения Коран, която започва без Бисмилляхиррахманиррахим е сура АТ-ТАУБА.

1. Снемане от Аллах и от Неговия Пратеник на задълженията спрямо съдружаващите, с които се договорихте.
2. Затова странствайте по земята
[о, съдружаващи] четири месеца и знайте, че не ще обезсилите Аллах и че Аллах опозорява неверниците!
(9:1-2)
В началото на тази сура няма Бисмилляхиррахманиррахим, тъй като започва с ултиматум към езичниците и е възприето като несъвместимо с Бисмилляхиррахманиррахим - В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
 Когато четенето започне от тази сура – започва се само с
 Аузу билляхи минешшейтанирраджим.
Ако човек е чел предходната сура – продължава нататък все едно не започва нова.
Ако обаче започне да чете не от началото на сурата, а други айати, тогава изрича и Бисмилляхиррахманиррахим.

Какво точно означава джин?

  Джин, означава невидим.
 Това са творения на Всевишния, които населяват земята преди човека – творения, които Той е създал като хората, за да му служат.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) . се е срещал с тях и им е предал Свещения Коран.
 Естествено, има вярващи и невярващи.
Всевишния е повелил:
Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.
 /51:56/
А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.
/15:27/
 И когато рекохме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”,
 те се поклониха, освен Иблис.
 Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Господ.
Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг?
Колко лоша е за угнетителите тази замяна!
/18:50/

Смъртта и гроба.

И когато [душата на умиращия] стигне гърлото, тогава вие само гледате, а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате и защо, ако не ще бъдете съдени, не я върнете обратно, ако говорите истината?
(АЛ-УАКИА:83-87).
В хадис предаден от Бараа Ибн Азиб, Пратеника на Аллах(с.а.с.) "Когато свърши  земния живот на един вярващ мюсюлманин и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.
Те са толкова много, колкото достига погледа на човек.
Те са със светли лица,бели дрехи и носят със себе си кефин от Дженнета и много приятна миризма (миск).
Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.
Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена. Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва малайкето на смъртта (малак маут) и казва:
 "- Ей, чиста душо, излез!
Аллах е доволен от тебе!".
"Кажи: “Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени.
После към вашия Господ ще бъдете върнати.”
(Ас-Саджда:11).
След като чуе тези думи, тази душа ще се зарадва много.
А маляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова лесно, както от един мех за вода излиза една капка вода.
След излизането на душата, маляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин, който мирише на миск и се отправят към небесата.
 Когато минават през първото небе покрай другите маляйкета те питат:
 "- Чия е тази честа душа, та мирише толкова хубаво?
 -Това е (еди кой си син на еди кой си)!
(като го назовават с най-прекрасните имена).
И така те стигат до края на първото небе и там искат разрешение да преминат във второто (на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.
Като усетят тази приятна миризма портиерите отварят вратите на второто небе и продължават така на горе до седмото небе, като през всяко небе искат разрешение да продължат нагоре.
Там има една книга, която се казва "Иллийюн", в която се записват душите на дженнетлийте, и там маляйкетата записват душата на този, който носят, след което се връщат с нея в гроба.
"Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун.
(“Книгата на праведниците е в Иллийун” означава, че те самите са в Иллийун въздигнати места в Рая.)
.Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?
 Книга ясно записана.
 (АЛ-МУТАФФИФИН:18-20)".
 Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези маляйкета донасят душата до тялото и я оставят там. Тогава идват две други маляйкета, които се казват Мункир и Некир, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават три въпроса:
 "-Кой е твоя Господар?
Коя е твоята религия?
Кой е твоя Пратеника?".
А този човек ще отговори:"
 -Господаря ми е Аллах, религията ми е Исляма, а Пратеника ми е Мухаммед (с.а.с.) .
(Тези въпроси ще бъдат задавани на арабски, като всеки ще разбира този език).
Тези маляйкета ще му се явят в много приятен вид и той ще отговаря с лекота.
След като отговори на тези три въпроса, Аллах ще му разшири гроба толкова, до колкото му достига погледа.
После при него ще дойде един човек с бели дрехи и усмихнато лице, а душата в гроба ще попита:
 "-Кой си ти, че толкова си хубав и приятен и нещо ми предвещаваш на добро?
-Аз съм твойте дела, които ти си спечелил на земята!".
След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Дженнета, където ще бъде след като стане киямет.
От този прозорец ще му идва приятна миризма и той ще вижда красотите и хубостите на дженнета.
Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:
 "-О, Аллах, нека стане по-бързо киямет за да отида в това място, което си ми отредил!"
 И казва Пратеника на Аллах (с.а.с.) :
 "Когато свърши земния живот на един неверник и той трябва и той трябва да си заминава от земята, при него идват много маляйкета изпратени от Аллах.
Те са толкова много, колкото достига погледа на човек в четирите посоки.
 Те обаче са черни, грозни и страшни, който носят със себе си кефин от Джехеннема и много отвратителна миризма.
Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.
Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена. Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва малейкето на смъртта (малекул маут) и казва: "
- Ей, мръсна душо, излез!
Аллах не е доволен от теб!".
След като чуе тези думи, тази душа от страх се разпръсква по цялото тяло и запълва всяко едно нервче и сухожилие.
Тогава маляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова трудно, както излиза кука от чувал с вълна.
След излизането на душата, маляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин и се отправят към небесата.
 Когато минават покрай другите маляйкета те питат:
 "- Чия е тази мръсна душа, та мирише толкова лошо?
 -Това е (еди кой си син на еди кой си)!
(като го назовават с най-грозните имена).
И така те стигат до края на първото небе и там искат разрешение да преминат във второто (на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.
Като усетят тази неприятна миризма портиерите няма да ги допуснат по-нагоре.
Тогава ще севърнат и ще отидат в седмия кат под земата където се намира една книга, която се казва "Сиджин", в която се записват душите на тези, който са осъдени на Джехеннем."
Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин.
 Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин?
(“Книгата на разпътниците е в Сиджжин” означава, че те самите са в Сиджжин, затвора на Ада.) .
Книга ясно записана.
 (АЛ-МУТАФФИФИН:7-9)".
Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези маляйкета донасят душата до тялото и я оставят там. Тогава идват маляйкета Мункир и Некир, но те идват в страшен и грозен вид, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават същите три въпроса:
 "-Кой е твоя Господар?
Коя е твоята религия?
Кой е твоя Пратеника?
". А този човек няма да може да отговори и ще казва само:
"Не знам.Ха, ха, ха”.
Тези маляйкета ще му се явят в много страшен вид и той не ще може да отговари.
Те ще продължават да питат и тоговора ще бъде същия.
Те ще го удрят с едни джехеннемски чукове и пак ще го питат, така ще го изтезават дълго време.
След това гроба така ще се стесни, че левите ребра ще минат от дясната страна, а дясните от лявата.
После при него ще дойде един човек с черни дрехи и грозно лице, а душата в гроба ще попита:
 "-Кой си ти, че толкова си грозен и страшен и нещо ми предвещаваш много лошо?
 -Аз съм твойте дела, които ти си извършил на земята!".
 След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Джехеннема, където ще бъде след като стане киямет.
От този прозорец ще се вижда огромното наказание
(силен огън, вряща вода, отровни плодове и ще му идва отвратителна миризма.
Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:
 "-О, Аллах, нека никога да не става киямет, защото виждам какво страшно място ме очаква!”
 Вярващ човек може да бъде наказван заради някой недостатъци: - няма достатъчен интерес към айетите на Аллах; - -пренебрегва заповедите на Аллах.
Тогава гроба ще бъде или градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Джехеннема.
 От хадиси научаваме, за някои неща поради, които може да бъде наказан един човек:
 - човек, който не се измива след ходене по нужда
(невнимателен когато отива по нужда той винаги ще бъде мръсен)
 - доносничество (фитна)-човек, който прави раздор между хората; - лъжата-в гроба неговите усни ще бъдат изтегляни до тила;
- човек, който изостави Корана-в гроба ще бъде замерян с камъни;
 - за прелюбодеянието-ще бъде на желязна плоча и под нея ще има огън;
 - човек, който взима лихвата-в гроба ще плува в река от кръв и ще бъде замерян с камъни в устата;
 - длъжника-няма да бъде допуснат до Дженнета заради дълга.
 Най-добрите средства, който предпазват от наказанието в гроба са:
 - редовно отслужване на петкратната молитва;
 - говеене през месец Рамадан;
 - даване на задължителната плата зекят;
- добрите дела; - садаката; - посещението на близките;
- добрите отношения с хората; - винаги да отправя дуа към Аллах;
- да правим дуа Аллах да ни предпазва от наказанието в гроба.
Тези който ще бъдат предпазени от задгробното наказание са:
- шехидите и този, който е умрял в името на Аллах;
(при точно определени шериатски обстоятелства);
 - мюсюлманин, който умира в петък.
В хадис се казва:
“Няма мюсюлманин, който да е умрял в петък и Аллах да не го предпазил от задгроброно наказание”.
(Ахмед и Тирмизи)
- човек, който умира от болест в корема.
Пратеника  на Аллах (с.а.с.) е казал :
 “Който го убива неговия корем-за него няма да има задгробно наказание”.
(Ахмед и Тирмизи)
Състоянието в гроба е от неведомото и е недостижимо за нашите сетива.
 Ако беше достижимо за сетивата ни ще ше да се изгуби ползата за вярата в отвъдното, а и хората не биха погребвали умрелите, ако чуваха задгробното наказание.
 Както е казал Пратеникът на Аллах (с.а.с.) :
 “-Ако не ме беше страх, че ще оставяте мъртъвците не погребани, щях да поискам от Аллах да ви позволи да чуете мъчението в гроба, както аз го чувам”.
(Муслим)

дали на човек му е писано (предупределено)за кого ще се омъжи или е въпрос на личен избор

Всяко нещо е написано при Аллах, но човек него знае и трябва да търси правия път.
От Абдуллах ибн Месуд /р.а./ - казал е Пейгамбера(с.а.с.) - ,,О, Младежи, който от вас има възможност нека се ожени, защото това предпазва половите органи и погледа от харам, а който няма възможност нека говее, защото оруча е преграда за вас.”
(Бухари и Муслим).
 По принцип женитбата е суннет от нашия Пейгамбера(с.а.с.) и от всички предишни Пейгамбери, но понякога може да има и следните разпоредби:

1. Фарз никях.
 Когато един човек има възможност /финансова и физическа/ за женитба и е сигурен, че ако не се ожени ще попадне в зина.
(Когато една причина пречи да се изпълни даден фарз, то самата причина е фарз да се отстрани, или ако е условие е фарз да се изпълни.
Например – фарз е да се пазим от зина /прелюбодеяние/, но единствения начин да се предпазим е женитбата, тогава тя става фарз, ако отговаря на определените условия.)
2. Мекрух никях.
Когато човек прикрива някой съществен недостатък, и се страхува, че може да нанесе физическа, финансова, морална или психическа вреда на жената, или нейната чест.
Това е когато човека не е сигурен, че ще може да изпълнява основните си задължения.
Бедността не е пречка, защото Аллах (С.Т.) е казал:
 - Ако са бедни, Аллах ще ги направи богати.
 (Нур:32)
3. Харам никях.
 Никяха е харам когато човек е сигурен, че ще нанесе вреда на жената или когато го прави с такава цел.
 /например не е физически годен и жената не знае за този недостатък/.
 От ебу Хурейра /р.а./ - казал е Пратеника (с.а.с.) -
 ,,Един мъж се жени за жена заради четири неща:
 - 1) заради богатството й;
 2) заради рода /известността/ й;
 3) заради красотата й;
4) заради вярата й.
Предпочетете вярата за да не съжалявате.”
(Бухари и Муслим).
От Абдуллах ибну Амру /р.а./ - казал е Пратеника (с.а.с.) -
,,Не се женете за една жена само заради красотата й, защото може да ви навреди и не се женете заради богатството й, защото може да ви се възгордява, а се женете заради вярата й, та дори да е черна робиня, която е по-добра от първите две.”
(Бейхаки).
 От ебу Хурейра /р.а./, който попитал Пратеника (с.а.с.)
– Коя жена е най-добра? – каза:
- Тази, която когато мъжа й като я погледне се усмихва и го радва и когато й заповяда нещо се подчинява, и която пази честта си, достойнството си, имуществото си и на мъжа й.”
 (Ахмед и Несаи).
Мюсюлманинът трябва да избере мюсюлманка за съпруга, а мюсюлманката мюсюлманин.
 В Свещиния Коран Аллах повелява:
"Аллах! Няма друг Бог освен Него!
Затова на Аллах да се уповават вярващите!
О, вярващи, сред вашите съпруги и деца имате и врагове пазете се от тях!
 А ако се въздържите и извините, и проститеАллах е опрощаващ, милосърден.
Вашите имоти и деца са изпитание.
А при Аллах има велика награда.
 (Когато някои мюсюлмани решили да се изселят от Мека, съпругите и децата им поискали да ги отклонят от намерението с довода, че ще изпаднат в окаяно положение.
 Когато тези мюсюлмани научили за големите предимства на преселението, те понечили да накажат близките си.
 Тогава било низпослано знамението, което повелява опрощаване на тяхното прегрешение, но се посочва, че при определени обстоятелства имотът и семейството могат да въвлекат човека в грях и да го отклонят от подготовката му за отвъдния живот.)
 (СУРА АТ-ТАГАБУН:13-15).
 В хадис се споменава още, че е хубаво мюсюлманинът да се ожени за жена, която обича, и която може да ражда много деца.
В Свещения Коран се повелява още:
 "Лошото е за лошите хора и лошите хора са за лошото, а доброто е за добрите хора и добрите хора са за доброто.
Тези са пречистени от онова, което се приказва.
За тях има опрощение и щедро препитание".
(Горното знамение се схваща и така:
“Лошите жени са за лошите мъже и лошите мъже са за лошите жени, а добрите жени са за добрите мъже и добрите мъже са за добрите жени.”)
(СУРА АН-НУР:26)
И още се повелява:
"А вярващите мъже и жени са покровители един на друг.
Те повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник.
Тези Аллах ще помилва.
Аллах е всемогъщ, премъдър.
Аллах обеща на вярващите мъже и жени Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно, и приятна обител в Градините Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо.
Това е великото спасение."
(СУРА Ат-Тауба:71-72)

Какви права има майката върху имуществото на сина си и на дъщеря си?

Един човек отишъл и се оплакал на Пратеника на Аллах (с.а.с.), че баща му без негово позволение е ползвал нещо в домът му.
Тогава той му казал:
 ”И ти и твоят имот сте на баща ти”
 Когато родителите имат нужди, децата им са длъжни да ги подсигурят.
Родителите обаче нямат право да своеволничат и да раздават имота на децата си.
Дяловото участие на при разделянето на наследството на децата е описано в Сура Жените:
11 и за двамата от родителите му: 1/6 от онова което е оставил ако той/тя имат дете и ако той/тя нямат дете и го наследят родителите му.
То за майката се полагат 1/3, но ако той има брат, то за майката се полагат 1/6, след като се изпълни завещанието.
Положения:

1)положение при които се полагат 1/6 -ако починалият има дете момче или момиче със расклоненията; -ако починалият има брат сестра като те трябва да бъдат най-малко двама;

2)положение при който получава 1/3 -това става при две условия: да няма починалия дете или внук -да няма двама или повече братя и сесри

3)тя получава 1/3 от остатака, но след като единият от съпрузите си е получинал дяла; -ако майката е наследница със бащата и съпруга; -ако е наследница със бащата и съпругата.

Харам ли е да се консумира Желатин.

Желатинът е естествен разтворим протеин, получен чрез частична хидролиза на колаген, добит от кости, кожи с косми или без косми, сухожилия от животни (включително риба и птици).
Той е вид лепило от животински произход, което се използва в готварството за желиране, фармацевтиката (разтворими капсули)
и в други случаи като лепило.
Тъй като е фин туткал, може да се използва при приготвяне на грундове за рисуване с темпера и маслени бои, както и за лепене на дървесина.
 В неразтворено състояние представлява фини гранулки.
Разтваря се във топла вода.
Започваме с принципи от фъкъха, в който се казва:
 "Основно по произхода нещата са позволени докато не дойде доказателство да го забрани". Така че основния фактор, който влияе върху забраната на тези продукти е в зависимост от произхода или от какви животни са извлечени. Като преди това трябва да знаем, че те се извличат от костите или кожата на различни видове животни като основния проблем е във връзка със свинския желатин като върху тях има различни мнения, който изразяват учените изхождайки от това какви са методите на термообработката реакциите през, който преминава.
Като имам Шафий и онези, които са съгласни с него казват, че без значение как се обработва и през какви етапи преминава. Докато Абу Ханифа и неговите съмишленици казват, че ако след подлагането на обработка и след химичната реакция се получи нов продукт или казано по друг начин ако те се изпаряват напълно след, което се получи нов продукт то те са превръщат в позволени.
 Но това което съветваме е да се избягват тези продукти, защото от друг принцип в фъкъха се казва: "Нещо в което си сигурен съмнението не го премахва".
 Ако ние сме сигурни, че този продукти произхождат от свиня, то те са харам.
 При полужение, че желатинът е от чисто животно може да се консумира в противен случай е забранено.

Разрешено ли е регистриране то на земеделски производителв исляма?

За правене на вноски за осигуряване това е въпрос, които влиза в така наречената застраховка.
Като в този вид, който е в здравно и пенсионо осигуряване не съществува проблем, който да допринесе до забрана напротив трябва да знаем, че целият шерият се изгражда върху две основни неща.
А именно предпазване от вреди и опасности и печелене на ползи.
 Така че след като няма конкретна забрана се гледат тези две неща който играят основна роля в определението на становището.
А също така това може да бъде включена в основните пет неща който са:
1. Съхраняване на религията
2. Съхраняване на човешкия живот
3. Съхраняване на разума
 4. Съхраняване на потомството
5. Съхраняване на богатството.
Като поне в три от тези неща се вмества този процес, така че когато става въпрос за тях забранените неща се позволяват за да се съхранят посочените по-горе.
Така че няма абсолютно никакъв проблем, защото това е идентично с това да си на работа в някакво предприятие, което прави осигуровки, като те одържат от работника определен процент, а предприятието плаща останалото.
По същия начин стоят и нещата във вашия въпрос така, че това е действие, което е абсолютно позволено според законите на Исляма.
Пък и дори да няма доказателства за това то Пратеника  на Аллах (с.а.с.) е казал :
 "Мъдростта е изгубена вещ на вярващия, където и да е намери той е с най-големи права за нея".

Знаем, че човек е най-близо до Аллах , когато е на сежде и тогава дуата е приета. Такава дуа на всеки намаз ли може да се отправя или само, когато си в допълнителен такъв?

 По време на седжде може да се прави дуа, защото Пратеника  на Аллах (с.а.с.) в хадис предаден от Абдуллах ибн Аббас (р.а.) е казал:
- ,,Раба е най-близо до своя Господар когато е на седжде.
Правете много дуа на седжде и Аллах ще ви отговори”
 (Муслим, Несаи и ебу Дауд - достоверен)

 Имам Абу Ханифа е казал , че дуа на седжде може да се прави само, ако намаза е нафиле. Останалите имами казват, че може да се прави на всички намази.
Позволено е да се прави дуа на български на седжде, но е по-добре да се прави на арабски език.
Най-добрата дуа ще научим от Пратеникът на Аллах (с.а.с.).
"Аллахумма я мукаллиб кулюуб саббит калби аля диник!".
Превод:"О, Аллах ти които преобръщяш сърцата утвърди моето сърце върху твоята религия!".

Когато се извършва намаз с джемаат разрешено ли е на тези, които са зад имама да четат или само трябва да слушат без да повтарят /за първи и втори рекят/?

Относно въпроса за човек когато е зад имам и намаза се води на глас дали и джемаата трябва да чете фатиха, между учените има разногласие.
За да се избегне разногласието по-добре е след като имама прочете фатиха, всеки от джемаата да я прочете.
Съгласно учените, които казват, че фатиха трябва да се чете намаза без фатиха е невалиден.
 Те се основават на хадиса от
 „Извършвахме намаз зад Пратеника на Аллах ( с.а.с.)
Пратеника пожела да чете Коран, но се затрудняваше.
След като намаза приключи, той се обърна към нас и каза:
 „Вероятно и вие четете зад имама си? ”
Да, набързо, о, Пратенико на Аллах, казахме ние.
Той каза: „Четете само Фатиха-тул китаб, защото няма намаз, този който не чете фатиха.”
 /Абу дауд, Тирмизи и др./
Ако имама отиде на руку, четенето на фатиха отпада, защото четенето и е задължително по време на къям.
Относно намаза, който не се води на глас от имама между учените няма разногласие, становището е, че всеки задължително трябва да чете фатиха.

 Убада  Ас-Самит (р.а.) който е казал :