Пратеникът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повелява, че сподвижниците му са като звездите. Сподвижниците, които бяха и негови приятели, озариха както себе си, така и много други жадуващи за вяра души, и за да изпълнят това, те бяха готови на всякакви трудности и изпитания.
С един от тези сподвижници – Мусаб бин Умейр, ще се запознаем в настоящата статия.
Мусаб бин Умейр беше единствен син на едно от най-видните семейства в Мека. Семейството му беше много богато и аристократично, като родителите му бяха привързани към традициите на Безпросветната епоха и ги спазваха стриктно. Родителите на Мусаб трепереха над него и изпълняваха всяко негово желание. За всяко нещо се грижеше майка му и той беше неотлъчно до нея. Поръчаха му специални копринени дрехи и аромати.
Мусаб не обличаше повторно дреха, която вече беше обличал, и се хранеше сам, като не желаеше с никого да споделя трапезата си. Веднъж Пратеникът на Аллах каза по негов повод: „В Мека не съм виждал друг младеж като Мусаб бин Умейр, който да облича толкова красиви дрехи, да е толкова симпатичен и да притежава толкова много блага.“
Неговият остър ум и ораторските му умения го бяха направили неизменна част от всяко важно събитие, въпреки крехката му възраст. Той беше почетен гост на всяко събитие и беше уважаван от всички. Когато взимаше думата, изпълваше както разума на хората, така и техните сърца. Но в душата на Мусаб, на когото всички завиждаха, имаше една празнина. Тази празнина той усещаше, докато не срещна един роб – Хаббаб бин Ерет.
Мусаб забеляза хазрети Хаббаб, докато минаваше пред една ковачница. Когато го видя, усети особени чувства. Когато се приближи до него, той чу свещените слова: „Ешхеду елла иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулуху“ (Няма друг Бог освен Аллах и Мухаммед е Негов раб и пратеник) от устата на този роб и те изпълниха душата му. Не след дълго той започна да умолява хазрети Хаббаб с думите: „Моля те, помогни ми да открия и аз спасението!“
Малко след това се озова пред Пратеника на Аллах. Още на 17 години той бе удостоен с честта да стане мюсюлманин. Но реши да скрие това от семейството си. Защото много добре знаеше какво ще му се случи, когато те разберат.
Въпреки трудностите не се отрече от религията си
Не след дълго не беше останал човек в Мека, който да не бе разбрал, че Мусаб е станал мюсюлманин. Както се очакваше, той получи много остър отпор от редица хора, начело с майка му. Вече никой не поставяше пред него трапези, той не спеше спокойно в меки постелки и никой вече не го зачиташе и уважаваше. Младежът, който едно време беше на почит, всеки ден беше подложен на нападки, оставяха го да гладува, обиждаха го по всякакъв начин, само защото казва “Аллах” и приема хазрети Мухаммед за негов Пратеник. Но нито едно от тези неща не го затрудни и не го пречупи. Той много добре знаеше, че „Няма да влязат в Дженнета хората, преди да преживеят онова, което са преживели онези преди тях.“
Идваха със саби, а се връщаха изпълнени с вяра
Сподвижниците сякаш се състезаваха да разпространяват напътствията, известени на Пратеника на Аллах. Пратеникът на Аллах, преди преселението хиджра, изпрати в Медина Мусаб бин Умейр да известява религията. Мусаб изпълни подобаващо своята задача, като стана причина хиляди хора да приемат исляма. Изпращането на Мусаб от Мека в Медина беше именно с тази цел. Отиде сам. Малцината мюсюлмани от Медина бяха дошли при Пратеника на Аллах и поискаха той да им изпрати човек, който да им разяснява религията и той им изпрати Мусаб бин Умейр. И Мусаб тръгна с тези хора, които изобщо не познаваше. Беше настанен да гостува в един дом. Всеки ден при него идваха хора от Медина, на които разказваше святата религия.
Идваха със саби при него, а се връщаха изпълнени с вяра. Мусаб толкова добре се държеше с хората, дошли при него изпълнени със злоба и ненавист, че и най-закоравелите сърца не издържаха на неговите постъпки. „Първо ме изслушай, ако желаеш, след това може да ме убиеш. Кълна се, че няма да ти се противопоставя“ – казваше Мусаб. Благодарение на своята искрена отдаденост на своята мисия, малко по малко ледовете се топяха и с всеки изминал ден хората около Мусаб се увеличаваха.
Той беше имам на първата петъчна молитва
Мусаб бин Умейр винаги е бил сред първенците. Той е един от първите мюсюлмани. Той е сред първите хора, изпратени в Етиопия, след като в Мека животът на мюсюлманите бе станал непосилен.
След завръщането си от Етиопия, хората от Медина поискаха от Пратеника един учител и проповедник и той им изпрати Мусаб. Следователно първият проповедник на религията и преселник в Медина е отново Мусаб.
След като в Медина се обособи една голяма общност сред мюсюлманите, с позволението и напътствията на Пратеника, Мусаб отслужи първата петъчна молитва. Мусаб беше и първият знаменосец на мюсюлманите в битките при Бедир и Ухуд.
Преселване в Отвъдното
Животът на Мусаб премина в известяване на религията. Дойде един момент, в който неверниците искаха да изкоренят тази религия, събраха войска и се насочиха срещу мюсюлманите. Те от своя страна бяха длъжни да се защитят. С тази цел сподвижниците се събраха за битката при Ухуд. Между тях беше и Мусаб, който беше около 22-годишен младеж. В този ден, с меч в ръка, той се би чак до вечерта. Сражава се толкова смело, че дори ангелите го гледаха с удивление.
По едно време той получи още един смъртоносен удар и падна. Веднага един ангел, преобразявайки се в неговия образ, продължи да се сражава на негово място. Когато привечер Пратеникът на Аллах се обърна към него с името му „Мусаб“, ангелът отговори: „Аз не съм Мусаб, о, Расулаллах.“ Всичко беше ясно. Мусаб отдавна бе напуснал този свят и бе станал шехид (мъченик). Не след дълго Пратеникът и една група мюсюлмани бяха до тялото на Мусаб. И двете му ръце бяха откъснати от тялото му. Последният удар почти го беше обезглавил. Само кожата задържаше главата до тялото му.
Нямаше дори кефен (саван), който да покрие тялото му
Тялото на мъченика Мусаб беше разкъсано почти на парчета. За погребението му намериха само една връхна дреха, с която беше облечен, и нямаше дори един кефен, с който да го завият. Когато завиваха горната част, краката му се откриваха, а когато завиваха краката му, главата му оставаше непокрита. За Мусаб, който не обличаше повторно дреха, която вече беше обличал, сега нямаше дори кефен.
Днешните мюсюлмани би трябвало да си зададат въпроса каква е нашата полза за религията ни, имайки предвид примера на Мусаб бин Умейр за неговата отдаденост, известяване, материална и духовна саможертва спрямо религията.
Нека Всевишният ни отреди да бъдем от хората, които са се преселили, също като Мусаб, в името на известяване на святата религия.
С един от тези сподвижници – Мусаб бин Умейр, ще се запознаем в настоящата статия.
Мусаб бин Умейр беше единствен син на едно от най-видните семейства в Мека. Семейството му беше много богато и аристократично, като родителите му бяха привързани към традициите на Безпросветната епоха и ги спазваха стриктно. Родителите на Мусаб трепереха над него и изпълняваха всяко негово желание. За всяко нещо се грижеше майка му и той беше неотлъчно до нея. Поръчаха му специални копринени дрехи и аромати.
Мусаб не обличаше повторно дреха, която вече беше обличал, и се хранеше сам, като не желаеше с никого да споделя трапезата си. Веднъж Пратеникът на Аллах каза по негов повод: „В Мека не съм виждал друг младеж като Мусаб бин Умейр, който да облича толкова красиви дрехи, да е толкова симпатичен и да притежава толкова много блага.“
Неговият остър ум и ораторските му умения го бяха направили неизменна част от всяко важно събитие, въпреки крехката му възраст. Той беше почетен гост на всяко събитие и беше уважаван от всички. Когато взимаше думата, изпълваше както разума на хората, така и техните сърца. Но в душата на Мусаб, на когото всички завиждаха, имаше една празнина. Тази празнина той усещаше, докато не срещна един роб – Хаббаб бин Ерет.
Мусаб забеляза хазрети Хаббаб, докато минаваше пред една ковачница. Когато го видя, усети особени чувства. Когато се приближи до него, той чу свещените слова: „Ешхеду елла иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулуху“ (Няма друг Бог освен Аллах и Мухаммед е Негов раб и пратеник) от устата на този роб и те изпълниха душата му. Не след дълго той започна да умолява хазрети Хаббаб с думите: „Моля те, помогни ми да открия и аз спасението!“
Малко след това се озова пред Пратеника на Аллах. Още на 17 години той бе удостоен с честта да стане мюсюлманин. Но реши да скрие това от семейството си. Защото много добре знаеше какво ще му се случи, когато те разберат.
Въпреки трудностите не се отрече от религията си
Не след дълго не беше останал човек в Мека, който да не бе разбрал, че Мусаб е станал мюсюлманин. Както се очакваше, той получи много остър отпор от редица хора, начело с майка му. Вече никой не поставяше пред него трапези, той не спеше спокойно в меки постелки и никой вече не го зачиташе и уважаваше. Младежът, който едно време беше на почит, всеки ден беше подложен на нападки, оставяха го да гладува, обиждаха го по всякакъв начин, само защото казва “Аллах” и приема хазрети Мухаммед за негов Пратеник. Но нито едно от тези неща не го затрудни и не го пречупи. Той много добре знаеше, че „Няма да влязат в Дженнета хората, преди да преживеят онова, което са преживели онези преди тях.“
Идваха със саби, а се връщаха изпълнени с вяра
Сподвижниците сякаш се състезаваха да разпространяват напътствията, известени на Пратеника на Аллах. Пратеникът на Аллах, преди преселението хиджра, изпрати в Медина Мусаб бин Умейр да известява религията. Мусаб изпълни подобаващо своята задача, като стана причина хиляди хора да приемат исляма. Изпращането на Мусаб от Мека в Медина беше именно с тази цел. Отиде сам. Малцината мюсюлмани от Медина бяха дошли при Пратеника на Аллах и поискаха той да им изпрати човек, който да им разяснява религията и той им изпрати Мусаб бин Умейр. И Мусаб тръгна с тези хора, които изобщо не познаваше. Беше настанен да гостува в един дом. Всеки ден при него идваха хора от Медина, на които разказваше святата религия.
Идваха със саби при него, а се връщаха изпълнени с вяра. Мусаб толкова добре се държеше с хората, дошли при него изпълнени със злоба и ненавист, че и най-закоравелите сърца не издържаха на неговите постъпки. „Първо ме изслушай, ако желаеш, след това може да ме убиеш. Кълна се, че няма да ти се противопоставя“ – казваше Мусаб. Благодарение на своята искрена отдаденост на своята мисия, малко по малко ледовете се топяха и с всеки изминал ден хората около Мусаб се увеличаваха.
Той беше имам на първата петъчна молитва
Мусаб бин Умейр винаги е бил сред първенците. Той е един от първите мюсюлмани. Той е сред първите хора, изпратени в Етиопия, след като в Мека животът на мюсюлманите бе станал непосилен.
След завръщането си от Етиопия, хората от Медина поискаха от Пратеника един учител и проповедник и той им изпрати Мусаб. Следователно първият проповедник на религията и преселник в Медина е отново Мусаб.
След като в Медина се обособи една голяма общност сред мюсюлманите, с позволението и напътствията на Пратеника, Мусаб отслужи първата петъчна молитва. Мусаб беше и първият знаменосец на мюсюлманите в битките при Бедир и Ухуд.
Преселване в Отвъдното
Животът на Мусаб премина в известяване на религията. Дойде един момент, в който неверниците искаха да изкоренят тази религия, събраха войска и се насочиха срещу мюсюлманите. Те от своя страна бяха длъжни да се защитят. С тази цел сподвижниците се събраха за битката при Ухуд. Между тях беше и Мусаб, който беше около 22-годишен младеж. В този ден, с меч в ръка, той се би чак до вечерта. Сражава се толкова смело, че дори ангелите го гледаха с удивление.
По едно време той получи още един смъртоносен удар и падна. Веднага един ангел, преобразявайки се в неговия образ, продължи да се сражава на негово място. Когато привечер Пратеникът на Аллах се обърна към него с името му „Мусаб“, ангелът отговори: „Аз не съм Мусаб, о, Расулаллах.“ Всичко беше ясно. Мусаб отдавна бе напуснал този свят и бе станал шехид (мъченик). Не след дълго Пратеникът и една група мюсюлмани бяха до тялото на Мусаб. И двете му ръце бяха откъснати от тялото му. Последният удар почти го беше обезглавил. Само кожата задържаше главата до тялото му.
Нямаше дори кефен (саван), който да покрие тялото му
Тялото на мъченика Мусаб беше разкъсано почти на парчета. За погребението му намериха само една връхна дреха, с която беше облечен, и нямаше дори един кефен, с който да го завият. Когато завиваха горната част, краката му се откриваха, а когато завиваха краката му, главата му оставаше непокрита. За Мусаб, който не обличаше повторно дреха, която вече беше обличал, сега нямаше дори кефен.
Днешните мюсюлмани би трябвало да си зададат въпроса каква е нашата полза за религията ни, имайки предвид примера на Мусаб бин Умейр за неговата отдаденост, известяване, материална и духовна саможертва спрямо религията.
Нека Всевишният ни отреди да бъдем от хората, които са се преселили, също като Мусаб, в името на известяване на святата религия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар