вторник, 1 ноември 2016 г.

Ние живеем в единство и уважение първо с нашите съседи!




Наистина е така, ние можем да бъдем истински щастливи и спокойни само със своите съседи.
Животът ни няма да е щастлив, ако сме се изолирали, ако сме далеч от съседи.
А и никой не желае да живее подобен, отдалечен от съседи, живот. Защото народът в една държава се състои от съседи. И ако съседите се отнасят с уважение, обич и си помагат помежду си, целият народ ще бъде обзет от същите добри чувства на обич, взаимопомощ и уважение, запазвайки своето единство.
Затова и Последния Пратеник е предупредил, заклевайки се, за спазване правата на съседите и съвместното съжителство.
В един хадис Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е повелил:
 „Кълна се в Аллах, че не е истински онзи мюсюлманин, на когото хората не могат да разчитат за думите и делата му. И не е истински мюсюлманин онзи, на когото съседите нямат доверие“.
Да, съседите до такава степен трябва да си имат доверие и да живеят в разбирателство и спокойствие.
Но защо трябва съседите да си имат подобно доверие и да живеят в разбирателство?
Защото, ако съседите си имат доверие един на друг, в цялата страна ще цари разбирателство.
Всички ще бъдат задружни и доволни.
Затова и Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, по повод правата на съседа е повелил: „Правата на съседа са като правата на майката над детето й. Както се обичат и уважават майката и детето, така трябва да се обичат и уважават и съседите, да спазват правата помежду си и тогава всички ще живеят в благоденствие“.
Пратеника на Аллах отдава толкова голямо значение на съседските права, че в друг хадис повелява следното: „Спазвайте правата на съседа си.
Хазрети Джeбраил (архангел Гавраил) толкова много ме наставляваше по този въпрос, че си помислих, че съседът може да получи част от наследството“.
Затова и сподвижниците, както във всичко останало, спазвали стриктно препоръките на Пратеника на Аллах.
Един от сподвижниците, Абдуллах ибн Амр ибн Ас, когато заклал курбан, изпратил прислужника си да занесе от месото на своя съсед юдеин със заръката:
– Помагайте на съседа си, дори той да е юдеин.
 Защото Всевишния Аллах толкова много отдава значение на правата на съседа, че си помислихме, че може дори да получи част от наследството.
Това е причината сподвижниците да са били много внимателни по отношение спазване правата на съседите.
Друг сподвижник всяка сутрин след сутрешна молитва отивал да събере от двора си нападалите през нощта от клоните на съседа фурми и ги оставял в неговия двор – да не би децата му, когато се събудят, да си вземат от тях, погазвайки правата на съседа си.
Не са малко и примерите с хора, които, виждайки отношението на мюсюлманите към съседите, са се възхитили и са приели исляма.
Друга причина, поради която толкова много се набляга на правата на съседа, е, че дори от мъчениците (шехид) ще бъде потърсена сметка в Съдния ден, ако са пренебрегнали правата на съседа.
Затова и сподвижниците, съзнавайки, че това право на съседа е много важно, винаги са спазвали правата помежду си, уважавали са съседите си и също са получили уважение.
По този начин са ни дали добър пример, който и ние трябва да следваме.
Затова се казва:
 „Поучете се, о, зрящи хора!“
И ние ли сме от хората, които спазваме правата на съседа си и спомагаме за мира и разбирателството помежду ни? Ако не сме, трябва да се осъзнаем навреме и да поправим грешката си, докато все още сме на този свят

Няма коментари:

Публикуване на коментар