ГРАДИВНАТА КРИТИКА

Градивната критика се дели на две части:

• Самокритика.
• Градивна критика – взаимната критика.

Самокритика:
Всевишният Аллах казва:
„Той е с вас, където и да сте.”   57:4
Пратеникът на Аллах с.а.с. е казал:
„Страхувайте са от Аллах където и да сте.”
Човек преди да тръгне да критикува другия, първо трябва да критикува себе си, като потиска собствените страсти и желания.
Всевишният Аллах казва:
„ Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате?”
 (2: 44)
Човек, което мрази за себе си, трябва и да го мрази и за останалите хора.
Всевишният Аллах казва:
„ И кълна се в многоукоряващата се душа.”
(Ал- Кияме 2)
В този айет Аллах известява лъжците и заблудените, че колко и на човек да не му се иска да бъде съживен след смъртта, Аллах непременно ще го съживи за да му направи равносметката, и зависимост от делата или ще го възнагради или ще го накаже.
Да видим Омер (р.а.) как се е самокритикувал:
Омер (р.а.) е казал:
„Ако Пратеника на Аллах с.а.с. каже, че всички хора ще влезнат в Дженнета освен един, щях да помисля, че съм аз.”
Омер р.а. е казал:
„Направете си равносметката преди да ви я направят, претеглете си делата преди да ви ги претеглят.....”
Това означава, че човек трябва първо да прави равносметка на себе си след това на жена си, децата си, близките и далечните.
Критиката може да бъде от родителя към детето, или от детето към родителя.
Днес и в миналото, и в бъдеще когато в обществото има критика има и развитие. Но когато премахнем от нашето ежедневие критиката обществото се разваля и рухва, било то в семейството било то на работното място, или между приятели и близки.

• Защо  обществото не я одобрява критиката?

Защото  най омразното нещо за човека е някой да го съветва, тоест да го критикува, да накърнява себелюбието му, неговото его.
А забравяме че Всевишният Аллах казва:
„ ...Взаимно се напътствайте в истината и взаимно се напътствайте в търпението...”
Една част от хората казват: „Ходжа, един път се живее, и ако не дам това което иска душата ми, тогава защо съм жив!?”

• Но да не забравяме, че единствено и само по този начин обществото се развива.

Всевишният Аллах така го е заложил и отредил.
Като ни известява – и да повелявате доброто и да порицавате лошото – ако ние изоставим това сме обречени на гибел както е днес. Едни крадат, други убиват, трети угнетяват а обществото си мълчи, защото хората които угнетяват по някакъв начин в тях е властта и парите. И всеки си се затворил в собствената черупка и казва каквото иска да става няма оправия.
Друг казва: „Защо да съм добър и кадърен виждаш онези които просперират са прости, нагли, крадци само с лъжи се разправят и никой не им търси сметка!?”
Така е било и по времето на Пратеника на Аллах (с.а.с.) - хората са крадели, убивали, угнетявали, силния в деня изяжда слабия. Когато Пратеника на Аллах  (с.а.с.)  бил известен от Джебраиль а.с. за неговата мисия започнал да извежда това общество от тъмнината към светлината, от заблудата към истината, от повеляването на лошото и порицаването на доброто към повеляване на доброто и порицаване на лошото.
Пратеникът (с.а.с.) е постигнал това развитие единствено с:

• помощта на Аллах:
• и никога не е преследвал личните интереси, а винаги общественото благо е стояло на преден план.

И това нещо доказват думите на Пратеника (с.а.с.):
Когато  Курейш се са разтревожили за положението на някаква жена от рода Бени Махзум, която била откраднала.
Попитали: „Кой ще говори за нея с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари?“
Казали: „Не ще се осмели пред него друг освен Усама ибн Зейд, любимецът на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“.  Поговорил с него Усама, а Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попитал:
„Нима се застъпваш за такава, която е нарушила границите на Аллах - Всевишния?“
После станал и произнесъл проповед, след което казал: „Предшествениците ви са били погубени, защото ако знатен човек извършвал кражба, го оставяли, а ако сторел това някой беззащитен, му налагали наказание. Кълна се в Аллах, дори ако Фатима, дъщерята на Мухаммед, извърши кражба, ще отрежа ръката й!“
(всепризнат хадис).
Ние днес, когато слушаме електронната и печатна медия, няма ден да не чуем за кражби. И  най – интересното е: кои крадат!  Крадат  тези, които сме ги избрали на власт, или те покровителстват крадците.
Обществото ги избира, а те крадат от това общество. Много трагична картина. Само този хадис който го споменахме преди малко, ако се приложи и на практика - светът ще отиде на едно друго ниво и няма да има бедни.
Който краде ръката да му се отреже. Този хадис го споменах на човек който е във властта, знаете ли какво ми каза:
„Ходжа, почти всеки краде във властта, а ако не краде взима подкуп. Затова борбата е жестока, кой и как да влезе във властта. Той влиза във властта с намерението да краде, а не да служи на обществото.” Аз му казвам: „Да сменим наименованието вместо служител, да го наричаме „крадец”.”

• Когато даден човек тръгне да критикува човек или дете, трябва да не се ядосва, и да го съветва според неговото положение. Както Пратеника на Аллах (с.а.с.) е постъпвал когато сахабетата са ходели при него за съвет на един е казвал: „Не се ядосвай!” , а на друг е казвал: „Не обиждай никой!”, а  на друг е казвал: „Страхувай се от Аллах!”, на друг е казвал: „Пази се, за да не си проклет!”
• Критиката, в зависимост от място и време, може да бъде публична или насаме. Публичната критика: примера с бедуина когато влезнал в джамията в единия ъгъл започнал да уринира сахабетата се изправили да го бият, а Пратеника на Аллах (с.а.с.)  казал: „Оставете го ....”
• Учените казват, че критиката не трябва да се отлага, защото критиката кара човек да се замисли, че това дело което върши е неправилно, за да го замени с дело което е добро и затова дело да спечели награда. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

„ Всичко добро е садака.”
В друг хадис е казал:
„ Добрата дума е садака.”
 „ Усмивката в лицето на твоя брат е садака.”
Всяко едно дело, което тръгнеш да го извършваш и нямаш съмнение и тревога в сърцето, то е добро. Защото щастието е в сърцето, а не в тялото.
И когато избегнеш това съмнение и тревога ще си щастлив.

Днес виждаме запада как прогресират, защото прилагат едно от правилата на исляма, както Всевишния Аллах е казал:
„... и взаимно се напътствайте в истината... „
тоест градивната критика.
При  тях има опозиция в парламента, има организации, които защитават общественото благо.. При нас има опозиция има и организации но само на думи, защото всички са от един цирк. Но тази трагедия я прехвърлят и в обществото и в религията - мюфтийството и сред ходжите. Когато им кажеш, че грешат веднага те взема за враг. И ти казват: „Кой си ти, за да ми казваш какво да правя аз.”
А забравят, че това което им казваш е от  Всевишния Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.). И казва аз съм мюфтията, аз съм заместник главен мюфтия, аз съм ходжата, аз каквото кажа това ще става, аз съм законния.
Не мога да разбера законния пред Аллах ли си , или си законен пред онзи, който се е обадил да те сложат на този пост?  Защото,  ако това зависеше от кадърните мюсюлмани отдавна да те бяха махнали.

• По нашенски: имаш ли вуйчо владика ще станеш попадийка.

А забравят, че в исляма всички са равни, освен по знание и тек`уа- богобоязън.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Дори и роб от Етиопия да дойде и да каже, че това го е казал Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.), вие сте длъжни да се подчините.”

• Интересното е защо кадърните хора стоят извън мюфтийството, и каква е целта? 

Отговорът е ясен: „Ислямът не трябва се развива.”
Някои хора си мислят, че могат да спрат развитието на исляма. Всевишният Аллах казва:
„Искат да угасят светлината на Аллах със словата си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това.”
(Теубе 32)
И днес някой иска да раздели мюсюлманите, като ги разделят на две мюфтийства. Целта е да се разделят. А както знаем поговорката: разделяй и владей. 
Но тази поговорка не е от исляма.

• Критиката обхваща личността на човека – морала и неговия ибадет.

Всевишният Аллах така ни е създал, че във всеки човек а заложил една част от добрите качества и една част от лошите  качества. Всеки човек си знае лошите качества и си знае и добрите качества. Затова човек трябва да потиска страстите си да не ги показва тези лоши качества, а на тяхно място да усвоява други добри качества. Пратеника с.а.с. е бил прочистен от тези лоши качества когато е бил на 3 или 4 години. Но Пратеникът (с.а.с.) критикувал сахабетата когато виждал, че вършат някакво лошо дело.
Всевишният Аллах казва:
„ Ти наистина имаш велик нрав.”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
„ Бях изпратен да усъвършенствам морала.”
Нима съвършенството на морала се постига с лъжи, с кражба, с взимане и даване на подкуп, с лицемерие, с интриги и др.
Не!!!

• Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е живял повече от 50 години между идолопоклонници, а останалия живот между евреи и лицемери. И неможаха тези хора нито да го критикуват или упрекнат в нещо в морала или др, затова жертваха душите си и имуществото се да воюват с него за да го убият.

Защо?
Защото той повеляваше доброто и порицаваше лошото.
Животът на Пратеника (с.а.с.) беше прозрачен и нищо не криеше, всеки който пожелаеше да опознае Пратеника (с.а.с.) можеше да го опознае повече от самия него.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„ Предайте от мен дори и едно знамение.”
Днес виждаме нашите управници колко неща крият, с колко лица излизат пред обществото, тоест лицемерието им няма край. 
Аллах да ни закриля и напътства на правия път!

Амин

СТРАННОСТТА И СТРАННИЦИТЕ

Имам Ибн ал Кайим ал Джеузия

„Ислямът дойде като нещо странно и ще се завърне като нещо странно, затова благовествай странниците.”

Значението на „Странността”

Много пъти в много ситуации хората, които следват религията на Аллах усещат едно чувство на не принадлежност, да си не на място, на неудобство; с други думи да бъдеш странник. Това усещане се появява при събиране на не мюсюлмани, но за съжаление това чувство понякога се появява и, когато някой е и с негови последователи (съмишленици) – мюсюлмани. Човек вижда негови братя и сестри да вършат деяния, които са противни на Исляма или вземат участие в нововъведения, които понякога дори граничат с неверие, освен това чувства, че няма достатъчно сили и кураж да ги спре в тези деяния. Някои братя и сестри, особено, ако нямат достатъчно текуа или ислямско познание, понякога се поддават на натиска на другите и се присъединяват към тези деяния, знаейки, че Аллах не иска от тях да вършат това. Обаче, чувстват безпомощност, тъй като виждат, че са сами в техните идеи и без каквато и да е подкрепа , без да им се помогне да правят това, което е правилно, те не издържат на такъв натиск.
Тези братя и сестри, Аллах да се смили над тях, трябва да потърсят утеха в айетите от Корана и много от хадисите на Пратеника /с.а.с./, описващи тези многобройни ситуации на усещане за странност, което те чувстват.

Защо са били наречени „странници”?
Аллах казва в Корана:
„Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, възбраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме?” /Худ (11):116/
Този айет говори за малкото хора на земята, „странниците”, които възпират човечеството от злото. Това са същите хора, за които говори Пратеника /с.а.с./, когато казва:
„Ислямът дойде като нещо странно и ще се завърне (ще си отиде) като нещо странно, затова благовествай  (ар. Тууба. Това е дърво в Дженнета. Така че Пратеника /с.а.с./ е поднесъл благи вести за Дженнета на тези странници) странниците.” Бил попитан: ”Кои са тези странници, о, Пратенико на Аллах?” Той отговорил: „Това са тези, които поправят хората, когато сгрешат.”
Предаден от Абу Амр ал-Дани, от хадис на ибн Месуд. Достоверен според Албани. В друго предание се казва: „Тези, които коригират моята сунна, която е била нарушена от хората след мен.” В друго предание той /с.а.с./ казва в отговор на същия въпрос:
„Те са малка група хора сред голяма лоша генерация. Тези, които им се противопоставят са повече от тези, които ги следват.”
/ Предаден от ибн Асаакир. Достоверен според Албани./
Тези достойни за похвала хора са наречени странници, тъй като те са малцинство сред човечеството. Мюсюлманите са странници сред цялото човечество, истинските вярващи са странници сред мюсюлманите, а учените са странници сред истинските вярващи. А последователите на Сунната, тези които пречистват себе си от всички човешки нововъведения са странници по същия начин.
В действителност, обаче, тяхната странност е само, защото са малцинство, а не, защото техните дела и вярвания са странни. Ето какво казва Аллах в сура Ал-Анаам:„И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах...” (Анам:116)
Аллах също така казва:„Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.” (Юсуф: 103)
„...Мнозина от хората са нечестивци.” (Маида:49)
„...Ала повечето хора са непризнателни.” (Юсуф:38)Затова Аллах, Всезнаещия Творец знае, че повечето от хората няма да последват истината. Всъщност, само малка група хора ще откроят истината и правилно ще вярват в Него –странниците сред човечеството.
Странниците във вярата, обаче, и странниците в характер и деяния, всъщност са мнозинството от хората, защото те са чужди за Исляма и за законите, които Аллах е низпослал. И така ние виждаме, че има различни видове странност, някои от които са похвални,други порицани, а трети нито са похвални, нито порицани. Ще разгледаме по-долу различните категории по отделно.
Различните видове странност
Първият вид странност е странността на „Хората на Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./”, която споменахме по-рано. Тази странност е похвална, като е била възхвалена от Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./. Затова този вид странност трябва да бъде търсена и тези хора трябва да се подкрепят. Тази странност се среща по различно време, на различни места и сред различни хора. Тези странници, тогава са истинските „Подчинените на Аллах ”, защото те не се кланят на друг освен на Него и не търсят подкрепа от друг път, освен пътя на Пратеника /с.а.с./ и не зоват към друго, освен към това, което е донесено от Пратеника /с.а.с./. Тези са хората, които са напуснали човечеството, когато  (странниците) са се нуждаели най-много от него.  Защото на Съдния ден, когато всички други групи ще вървят с това, което са обожавали, те ще останат на техните места. Ще им  бъде казано:
” Не ще ли вървите, както другите хора го направиха?” Те ще отговорят: ”Ние напуснахме хората  (в този живот), а тогава имахме по-голяма нужда от тях, отколкото днес и ще чакаме Нашия Господар, Когото обожаваме.”
(Бухари и Муслим)
И така, забележимо е, че тази странност не е причина за недоволство на нейния притежател. Дори е облекчаваща странност, утеха за вярващите. Така е, защото той (вярващия) знае, че негови помощници са Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./ и тези, които вярват (това е препратка  към айет 55 на сура ал Маида) дори, ако цялото човечество го напусне и изостави. Тези странници са описани отново в хадис, предаден от Енес ибн Малик /р.а./, в който Пратеника /с.а.с./ казва: „Възможно е разрошен, прашен човек, който няма много голямо притежание (букв. С две шапки), който не се забелязва сред хората, ако поиска от Аллах, Аллах ще изпълни молбата му.”
/предаден от Тирмизи и ал Хаким. Шейх Албани е казал, че е достоверен./ Хасен ел Басри /много известен последовател –табиин-известен с неговата набожност, аскетизъм и знание/ казва: „Един вярващ е странник на този свят, никога не се страхува от неговото унижение и никога не се състезава (съревновава) за неговата слава. Хората са в една ситуация, а  той е в друга. Хората са съгласни с него, докато той е смутен от себе си.”
От характерните черти на тези странници, които Пратеника /с.а.с./ е описал, е придържането към Сунната на Пророка /с.а.с./, дори и хората да я изоставят.Те (странниците) изоставят всички нововъведения, които са вкарани от хората, дори ако такива практики са съвсем обичайни сред тях. Те също така се вкопчват в теухида, дори ако хората го нарушат с ширк. Те не приписват на себе си нищо от Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./; не вършат това, което приписват на себе си шейхове, тарика, отделен мезхеб или група от хора. Те са посветени единствено на Аллах с тяхното искрено покорство (обожание) на Него и единствено на Него и на Неговия Пратеник /с.а.с./, следвайки пътя, който е оставил. Тези са хората, които са хванали в ръце нажежените въглени /препратка към хадиса, който е за последователите/  макар повечето от хората –дори всички хора – да ги обвиняват за това. Това е значението на изказването на Пратеника /с.а.с./, споменавайки факта, че те ще се придържат към неговата Сунна, дори ако хората я нарушат.
Аллах /С.Т./ е изпратил Неговия Пратеник /с.а.с./, когато човечеството следвало различни религии, защото имало такива, които обожавали реки и дървета и такива, които обожавали идоли, имало християни, евреи и зороастрийци. Ислямът, когато за пръв път се появил сред тези хора, бил странен за тях. Ако един човек сред тях приемел Исляма и последвал призива на Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./, той бил отбягван от неговото семейство и племе. Живеел живот на странник сред свои хора. Накрая, обаче, се разпространил на длъж и шир. Мюсюлманите ставали по-силни и по-силни, толкова много, че странниците били тези, които не приели ученията на Пратеника Мухаммед /с.а.с./.
Но за съжаление, Сатаната отново заблудил човечеството. Хората поели по пътищата на техните предци, които приели Исляма, изоставили ги, докато накрая Исляма станал отново странен , точно както дошъл и точно както Пратеника /с.а.с./ предсказал. Всъщност, даже истинският Ислям, този, който Пратеника /с.а.с./ и неговите сахаби следвали (това се отнася до отговора, който Пратеника /с.а.с./ дал, когато бил попитан „какви са характеристиките на „Спасената група””) станал дори по-странен на хората, отколкото когато се появил първоначално , въпреки че неговите външни белези и следи са добре известни и широкоразпространени. (Това е написано от Ибн ал Каийм през 8 век от Хиджра. Представете си нашата ситуация 6 века след него. Аллах да ни пази.)
Как да не е така, когато тези странници са само една група сред 72 други (Пратеника /с.а.с./ казва в досотоверен хадис, че тази Умма /общност/ ще се раздели на 73 групи, всички освен една /Спасената група/ ще влязат в Джехеннем.) всяка, от които следва нейни собствени желания и нововъведения и чиято единствена цел е задоволяване на техните собствени желания. . Така, спасената групата, чиято цел е да постигне задоволството на Аллах, следвайки пътя на Неговия Пратеник /с.а.с./ ще бъде странната сред всичко останали групи.
Така е, защото истинските мюсюлмани – тези, които се придържат здраво към Сунната –ще имат наградата за 50 сахаби. Когато Пратеника /с.а.с./ бил попитан относно айета:„О, вярващи, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път. При Аллах всички ще се върнете и Той ще ви извести какво сте вършили.” (Ал Маида:105)
казва:
„Наистина повелявайте доброто и възбранявайте злото, докато не видите, че се покорява на скъперничеството  и се следват желанията, а този свят е предпочитан (пред Отвъдния) и всеки човек бъде заблуден от собствените си становища /мнения/.  Тогава погрижете се за себе си и оставете /напуснете / обикновените хора. Защото, наистина, ще има дни на търпение, когато търпението ще е като да държиш нажежени въглени. Който може да направи това, ще получи наградата за 50 човека, които са направили като него.”  Те (сахабите) попитали: „О, Пратенико на Аллах /с.а.с./, наградата за 50 от тях?”Той отговорил: ”Наградата за 50 от вас.”/записан от ат Тирмизи и Абу Дауд със слаба верига, но има подкрепящи доказателства. Шейх Ал Албани го е определил като сахи (достоверен). Виж „ал Сахиха” №957/
Това е наградата, заради странността му сред хората.
Така, че ако вярващият, който Аллах е благословил с мъдрост и знание, иска да поеме по този път, пътя на Аллах, тогава нека бъде готов да се примири с живота на странник, точно както са били третирани неговите предшественици, като приели Исляма. Всъщност, той ще бъде странник в неговото вярване, защото хората ще са разрушили техните вярвания (убеждения). Той ще бъде странник в неговата религия, поради това, което хората са сторили с нея. Ще бъде странник в неговия начин на молене, защото хората са пренебрегнали (неосведомени за) намаза на Пратеника /с.а.с./. Ще бъде странник в повеляването на доброто и забраняването на злото, защото хората са приели това, което е зло като добро и това, което е добро като зло. Накратко, тогава  той ще бъде странник във всяко нещо от този и Отвъдния свят, зовейки към пътя на Аллах и противопоставяйки се на всички онези, които вървят срещу него. Що се отнася до втория тип странност, то знайте, о, читатели, че тази странност е порицана, защото тези хора са лошите грешници, невежите и високомерните сред хората. Тяхната странност е поради това, че отказват да следват правилният път на Аллах. Тази странност е странността на несъобразяване с Ислямската религия, а освен това, тя ще остане странна дори, ако нейните последователи са много на брой; нейната сила е голяма и съществуването и е силно разпространено. Тези са странниците за Аллах. Аллах да пази да станем едни от тях.
Третата категория странност е , всъщност, нито е похвална, нито е порицана. Това е странността, която пътника преживява, когато е на път в чужда страна, като човек, който живее на едно място за кратък период от време, знаейки, че ще се мести.
Един от аспектите на тази странност е, че всички ние, дали го разбираме или не, сме странници на този свят, защото всички ще поемем един ден към нашия постоянен дом в Ахирета. Това е значението на хадиса на Пратеника /с.а.с./, когато казва на Абдуллах ибн Умер:
„Живей на този свят, като че ли си странник или пътник!”Така, че тази категория странност има потенциал да стане похвална странност, ако бъде осъзнато значението на тези слова на Пратеника /с.а.с./.
Молим се на Аллах да ни благослови да бъдем мюсюлмани, интелигентни (с широки познания) и набожни  и да ни опрости греховете и да ни благослови (дари) с Неговата Милост“
Славата е за Аллах, Господаря на Честта и Силата! Той е Пречист от това, което Му приписват и мир и благослов на Пратеника на Аллах /с.а.с./. И слава и благодарност на Аллах, Господа на световете!