Здравните ползи от движението, миенето и пиенето на вода

Един от начините на поведение посочени в Корана е скрит в откровението повелено на Пророкът Айюб (м.н.):

„И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: 

“Сатаната ми причини беда и мъчение.”  

[Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”
(Сура Сад, 41-42)

Един от съветите дадени на Пророка Айюб (м.н.) от Аллах в лицето на изтощението и страданието причинени му от сатаната е да “тропне с крак”.
Този израз в айята би могъл да посочва ползите от движението или спорта.
 (Аллах знае най-добре) Всъщност думата „уркуд”, която е преведена като „тропни с крак”, в 12-и и 13-и айят на сура Анбиа е използвана със значението „бягам, тичам”.
И това ни показва, че движението, което най-вероятно е имано предвид тук, е „тичане” или „бързо ходене”.
По време на спорт и особено при раздвижване на дългите мускули като тези на краката (изометрични движения) кръвообръщението се ускорява и количеството кислород, което достига до клетките, се повишава.
В резултат на това изтощението на човек изчезва и той с изхвърлянето на токсичните вещества от тялото се изпълва с енергия.
В същото време тялото придобива повишена резистентност срещу микробите.
 Хората, които редовно спортуват, имат широки и чисти артерии, а това играе голяма роля в предотвратяване на запушването им и по този начин предпазване от сърдечни заболявания.
 В допълнение, редовните упражнения играят роля в предпазване от диабет като регулират балансът на захарта в кръвта.
 Благоприятното въздействие на спорта над черния дроб повишава нивото на добрия холестерол.
Нещо повече, ходенето бос е един много ефективен метод за отделяне на статичното електричество насъбрано от тялото.
 То служи като един вид заземяване на тялото.

Както е подчертано в айята миенето също е известно като един от най-ефективните методи за изпразване на статичното електричество в тялото.
Освен, че осигурява физическа чистота, миенето също така намалява напрежението и стресът. Следователно миенето има лечебно действие върху множество физически и психологични смущения, и най-вече при стрес и треска.
В айята, наред с движението и миенето, също така е препоръчано и пиенето на вода. Полезното въздействие на водата над всички органи на тялото не може да бъде пренебрегнато. Доброто състояние на множество органи, като потните жлези, стомахът, червата, бъбреците и кожата, е пряко свързано с наличието на подходящото количество вода в тялото.
 Лечението на всички смущения от този вид е възможно отново с осигуряването на допълнително количество вода.
 Решението на проблемите като умора, изтощение и сънливост отново е в повишаването на водното ниво в тялото и по този начин прочистването му от нечистотиите.
Прилагането на всяка една от тези препоръки, които са от жизнено значение за нашето физическо и душевно здраве, ще доведат до идеални резултати.
Всяка една от тези препоръки също така е и проявление на айята:
„И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите …”
(Сура Исра, 82)

Източник: Харун Яхя

ДЕТСКАТА РЕВНОСТ

Отнасяйте се към ревността като нормално чувство от страна на малкото дете.
За да му бъде по-лесно да се справи с това, постарайте се да спазвате следващите препоръки:
- обръщайте на голямото толкова внимание и любов, както преди;
- помогнете да голямото дете да намери подходящ начин да участва в живота на семейството;
- не правете сравнение между децата пред тях, за да не подбудите конкуренция между тях; хвалете всяко, когато прави нещо хубаво, като подчертавате, че сигурно ще постигне много повече, стига да иска;
- възприемайте всяко от тях, като уникално и неповторимо;
- не забравяйте, че по времето, когато „играе сцени на ревност“, се развиват някои полезни за човека чувства, като комуникативност, умението да води преговори и да постига целите си, без физическо насилие;
- осъзнайте реалността на чувствата на вашето дете и се постарайте да вникнете в неговите преживявания.
Ако детето ви е още малко, наколко минути можете да отделите, за да го целунете или да го помилвате.
 Ако детето ви е голямо давайте му възможност в словесна форма да покаже чувствата си.
Това е много важно, защото ако децата получават от родителите си отрицателна преценка за чувствата си, те често се стремят да изразят скрития си импулс в някакви действия, често са неадекватни и пр.
- когато децата си съперничат помежду си, дайте им награда при взаимодействие, сътрудничество, при решаване на някакви задачи или за тяхната сплотеност при игра и т.н
- бъдете справедливи по отношение на всяко дете и не праявявайте по-голяма любов към някое от тях.

 Когато бил веднъж на минбара Ан-Ну'ман ибн Башир казал следното:
„Моя баща ми направи подарък, но Амра бинт Рауах (майка ми) му каза, че няма да се съгласи с него, докато не направи Пророка (с.а.с) свидетел в това (тази постъпка).
Тогава баща ми отиде при Пратеникът  на Аллах (с.а.с.) и му каза:
 „Подарих нещо на сина ми, но Амра бинт Рауах, майка му, ме накара да ти кажа за това, о,  Пратенико  на Аллах!“
Пророка попита: „Подари ли и на другите си синове подобни подаръци?“
 Той отговори отрицателно.
Пратеникът  на Аллах каза:
 „Бой се от Аллах и бъди справедлив към децата си“.
Тогава баща ми се върна и взе подаръка си обратно“.
(Ал-Бухари)


Много е важно да казвате на детето, че го обичате: 
„Ти си моя любим голям син /дъщеря“.
 Освен това проявата на любовта към децата е от сунната.
В хадиса, предаден от Абу Хурайра се казва, че Пророка, (с.а.с.) , целунал ал-Хасан ибн Али, р.а..
Там присъствал ал-Акра ибн Хабис, който казал:
  „Аз имам десет деца, но не съм целувал никое от тях“.
Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, погледна към него и каза:
„Който не съчувства, и на него не съчувстват“

"Разумният не строи дворец, разрушавайки град!"

Мюсюлманите не трябва да скриват за многоженството, защото в това има много вреда и опасности, като например:

Жената, за която обществото не знае, все едно че е любовница, и в случай на бременост ще предизвика лоши мисли в своите познати, като защо е бременна без мъж?!

 Ако мъжът почине, как ще стоят нещата по въпросите на наследството и т. н.?!

 Как тя ще се яви при неговото “официално” семейство и ще каже:

Здравейте, аз съм жена на вашия мъж, а това са неговите деца?!

 И кой ще повярва на това?!

Тогава къде остава заповедта да се обяви за никяха?!

 Такъв брак напомня на таен никях, който е забранен в Исляма!

 Едно, че знанието или съгласието на първата жена не е условие за никях с други жени, но съвсем пък друго е, когато мъжът лъже тази, за която иска да се ожени, че той не е женен!

 Това в Исляма е забранено!

 Трябва много да се внимава при тези неща, с тях не бива шега, защото по адрес на несправедливия многоженец има страшни заплахи в Шерията:

 Пратеникът на Аллахс.а.с., е казал:

  “Който е имал две жени, и е бил по-склонен към едната от тях, той ще застане в Съдния ден лишен от част на своето тяло!”

 /Този хадис е сведен от Ахмед 2/295, Абу Дауд 2133, ан-Насаи 5/63.

Хафиз Абд ал-Хак ал-Ишбили и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на този хадис.

 Как прекрасно е казал шейх ал-Ислям Ибн Теймийа:

 "Разумният не строи дворец, разрушавайки град!"

 Виж "Маджмуа ал-Фатава " 17/420.

 Всевишният Аллах е повелил в Свещения Коран:

 Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите.

  За изкупление на това е необходимо да бъдат нахранени десет нуждаещи се от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, или да се освободи един роб.

 А който няма възможност да стори това, е длъжен три дена да говее.

Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли.

И спазвайте своите клетви!

 Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да сте признателни!

5:89/

 Всевишният Аллах не ви наказва за празнословието в клетвите, които произнасяте преднамерено или необмислено.

Към тези клетви се отнасят онези, които човек произнася, смятайки, че казва истината, въпреки че в последствие се изяснява неговата грешка.

Всевишният Аллах обаче, ви наказва за клетвите, които произнасяте обмислено и се закрепвате с намеренията си.

 В подобно откровение се казва:

 Аллах няма да изисква от вас за празнословието в клетвите ви, ала ще изисква за онова, което вашите сърца са придобили.

Аллах е Опрощаващ, Кротък.

/2:225/

 Ако човек наруши преднамерено клетва, то за изкупление на това е необходимо да бъдат нахранени десет нуждаещи се от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, т.е. да бъдат дарени десет бедняка с дрехи, достатъчни да се извърши с тях намаз, или да се освободи един роб, при това споменаването на вярващ роб се среща в друго коранично откровение.

 Ако човек изпълни всяко едно от тези три предписани действия, то той ще изкупи престъпването на клетвата.

 А който няма възможност да стори всяко едно от тези три предписани действия, е длъжен три дена да говее.

  Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли.

Само така може да се изкупи и отмие извършеното прегрешение.

 И спазвайте своите клетви!

 Мюсюлманите са длъжни да спазват своите клетви, да се въздържат от лъжливи клетви в Аллах, да не се разпиляват в клетвите си и да не ги нарушават.

Разрешено е да се наруши клетва само в този случай, когато тази постъпка ще допринесе полза, защото извършването на добри дела се явява най-добрата форма за спестяване на клетвата.

Всичко това означава, че клетвите не трябва да препятстват мюсюлманите от извършването на праведни деяния.

Така Аллах ви разяснява Своите знамения, позволяващи да се различи позволеното и забраненото и да се изясни смисъла на религиозните предписания.

 За да сте признателни на Всевишният Аллах!

 Той учи хората на това, което не са знаели преди, и затова те са длъжни да Му бъдат признателни.

Те са длъжни да благодарят на Всевишният Аллах за милостта, която Той им е оказал, когато ги е обучил на шериятските закони и е разяснил тези закони.

/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 450/

 О, Пророче! Защо си възбраняваш онова, което Аллах ти е разрешил, стремейки се да угодиш на своите съпруги?.

 Но Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

 Аллах вече наложи изкупление при отмятане от вашите клетви.

 Аллах е вашият Покровител.

 Той е Всезнаещия, Премъдрия.

Пророка тайно довери на една от своите съпруги новина.

А когато тя я съобщи [на Айша] и Аллах му разкри това, той сподели [с нея] част и избягна друга.

 И щом й го съобщи, тя каза:

“Кой ти го съобщи?” Каза: “Съобщи ми го Всезнаещия, Сведущия.”

 И двете се покайте пред Аллах, защото сърцата ви са се подвели.

Но ако си помагате срещу него, то Аллах е неговият Покровител, и Джебраил, и праведните вярващи, и меляикетата освен това са [му] помощници.

Ако той се разведе с вас, неговият Повелител може да му дари в замяна съпруги, по-добри от вас, отдадени на Аллах, вярващи, покорни, разкайващи се, служещи [на Аллах], говеещи, омъжвани преди и девици.

/66:1-5/

 Всевишният Аллах е укорил Пророка Мухаммед с.а.с., защото той е обявил своята неволница Мария, неприкосновена за себе си.

  Казват също така, че е дал обет да не пие мед.

 С това той е искал да угоди на някои от своите съпруги, и историята за това е добре известна.

 Всевишният Аллах е низпослал тези айети, и се обърнал към него със словата:

О, Пророче! т.е. о, раб на Аллах, който Всевишният е избрал за Свой Пророк и Пратеник, и го е почел с откровението вахий защо си възбраняваш онова, което Аллах ти е разрешил от благата, с които Всевишният е дарил теб и твоята общност, стремейки се с тази възбрана да угодиш на своите съпруги.

Но Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

От тези слова става ясно, че Аллах вече е простил на Своя Пратеник с.а.с., и го е избавил от порицание.

 Всевишният Аллах се е смилил над него, а поведението на Пратеника с.а.с., е послужило като повод за низпослание към цялата ислямска общност на всеобщо мъдро положение. Всевишният Аллах е казал:

 Аллах вече наложи изкупление при отмятане от вашите клетви Той е определил, как трябва да постъпвате, за да се освободите от клетвите, след като ги нарушите, или да изкупите греха, след като сте го извършите.

 Това се отнася за всички клетви, в които правоверните обещават да сторят нещо или обратно да не го сторят.

Затова Всевишният Аллах е казал:

 О вие, които повярвате! Не възбранявайте благата, които Аллах ви е разрешил и не престъпвайте!

Аллах не обича престъпващите.

И яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание разрешено, приятно!

И бойте се от Аллах, в Когото вярвате!

 Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите.

 За изкупление десет нуждаещи се да бъдат нахранени от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, или да се освободи един роб.

 А който няма възможност три дена да говее.

Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли.

 И спазвайте своите клетви!

  Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да сте признателни!

/5:87-89/

 Затова всеки, който си възбрани нещо от позволеното на Аллах, било то храна, питие или наложница, или пък преднамерено да се закълне, че стори нещо или няма да го стори, след това съзнателно да наруши клетвата, той е длъжен да откупи своята вина с кефарет така, както го е предписал Всевишният Аллах, Който е казал: Аллах е вашият Покровител, т.е. Той покровителства вашите дела, учи ви на добро във всичко, що се отнася до вашата вяра и земния живот, и ви разяснява, как можете да се предпазите от злото.

 Затова Той ви е предписал път за отстъпване от клетвите ви, благодарение на което вие можете да снемете от плещите си отговорността за тях.

Той е Всезнаещия, Премъдрия.

 Нему е известно всичко, явното и съкровеното във вашите души.

Той е мъдър във всичко, което твори и постановява.

 Затова Той е установил за вас шерият, състоящ се от закони, които отговарят на вашите интереси и съответстват на вашите нужди.

 А относно това на Аллах е по-добре известно от когото и да било друг.

Всевишният Аллах е казал:

  Пророка тайно довери на една от своите съпруги новина.

 Много от тълкувателите на Свещения Коран са отбелязали, че това е била майката на правоверните Хафса р.а. - Аллах да е доволен от нея-

 Пророкът с.а.с., поверил на Хафса тайна и й повелил да не я разгласява.

 Тя обаче я разказала на Айша  р.а. - Аллах да е доволен от нея.

 Всевишният Аллах съобщил на Пророка с.а.с., за това, че тя е разгласила тайната, и тогава той и съобщил част от това, което на нея й било известно, и избегнал една част поради своята доброта и великодушие.

 Тя каза: “Кой ти го съобщи?”

 Откъде си разбрал, та ние на никой друг не сме говорили за това?

Той казал: “Съобщи ми го Всезнаещия, Сведущия”, от Който е невъзможно да скриеш нещо, тъй като Той знае всичко тайно и съкровено.

 И двете се покайте пред Аллах, защото вашите сърца са се отклонили от истината.

 С тези слова Всевишният Аллах се е обърнал към двете благородни жени на Пратеника с.а.с. , - Хафса и Айша р.а. - Аллах да е доволен от тях- защото, именно, те са послужили като повод за това, че Пратеника с.а.с. , се заклел пред Аллах да се откаже от това, което обича. Всевишният Аллах им предложил да се покаят и ги упрекнал за това, което те ас извършили. Аллах е съобщил, че техните сърца са се отклонили от истината, т.е. от необходимата боязън и благонравие.

Тъй като те били длъжни да се отнасят учтиво с Пратеника с.а.с. , да го уважават и почитат и в никакъв случай да не го притесняват със своите пожелания.

 И ако двете си помагате срещу него, т.е. започнете да упорствате и се поддържате една друга и се постараете да го обремените, то Аллах е неговият Покровител, и Джебраил, и благочестивите правоверни, и меляикетата освен това са [му] помощници, т.е. всички те помагат на Пратеника с.а.с. , и му съдействат.

 Наистина, човек с такава поддръжка непременно ще получи помощ.

А всеки, който му се възпротиви, ще бъде лишен от нея.

Така Всевишният Създател е задължил Своите избрани творения да помагат на благородния Пратеник с.а.с. , и това по същество е велика чест.

 Освен това, в тези слова отчетливо е изразено предупреждението, насочено към двете благородни жени на Пророка с.а.с. .

 След това Всевишният Аллах ги заплашил с развод, който както е известно е най-тежката и неприятна крачка в живота на жените.

 Ако той се разведе с вас, неговият Господар може да му дари в замяна съпруги, по-добри от вас.

Затова не се превъзнасяйте и помнете, че ако той се разведе с вас, то той не ще бъде притеснен, и няма да се нуждае от вас двете.

Той ще намери жени, които Аллах ще му дари вместо вас, и които ще са по- добри от вас в религията и по красота.

Така Аллах е разяснил на жените Своите знамения, обаче това не е изисквало претворяване в живота на всичко казано от Аллах, затова то й не се е случило.

 Но ако Пророкът с.а.с. , се бе развел с тях, то обезателно би се случило всичко предсказано от Аллах, и той би се оженил за по- достойни жени.

Те биха били отдадени на Аллах, правоверни, т.е. биха се придържали едновременно към законите на шерията, от които е необходимо да се ръководят в делата си, така и от принципите на вярата, на които се крепят религиозните убеждения на хората, благочестиви, т.е. усърдни в поклонението и непреклонни в покорността си пред Единния Аллах, разкайващи се във всичко, което е ненавистно на Аллах.

 По такъв начин, Всевишният Аллах е подчертал, че жените на Пратеника с.а.с. , трябва да изпълняват всичко, което Аллах обича, и да се разкайват във всичко, което Му е ненавистно. Омъжвани преди и девици, т.е. сред тях биха били и тези и други, за да се наслади Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , на това, което му е мило.

 Когато майките на правоверните р.а. -Аллах да бъде доволен от тях- чули тази заплаха и назидание, те моментално потърсили възможност да спечелят благосклонността на пратеника на Аллах (с.а.с.) .

 Те станали достойни за всички споменати в този айет превъзходни епитети и се превърнали в най-добрите сред жените на правоверните.

 Казаното е доказателство за това, че Аллах избира за Своя Пратеник с.а.с.  най- доброто състояние и най-високото ниво.

Когато Всевишният Аллах е избрал за Своя пратеник с.а.с. , споменатите негови жени да останат с него, е доказателство, че те са най- добрите и съвършени сред жените./

Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 1875-1877/

Тавсир на хадис от (Муслим 1432)

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

 “Най-лоша е храната, която се предлага не на този който има нужда от нея, а на онзи, който не я желае.

 А който не отговори на поканата, се е възпротивил на Аллах и Неговия пратеник.”

/ Муслим 1432 /

Относно [това, че следва да се] приема поканата за сватбеното [тържество]

  От Нафи' се предава, че Ибн Омар, е съобщил, че Пророкът с.а.с., е казал:

“Ако някой от вас покани своя брат на сватба или [друго] подобно [тържество], нека той приеме [поканата]”.

От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

 “Когато поканят някой от вас, то нека приеме поканата

 Ако [поканеният] говее, то нека се помоли , а ако не говее, то нека похапне.”

Ако става въпрос за покана на първото тържество по случай бракосъчетанието, то трябва непременно да се приеме според възможностите.

 А що се отнася до други случаи, то приемането на поканата е препоръчителна.

Тук словата “ нека се помоли” означават “нека се обърне към Всевишният Аллах с дуа”, тоест нека отправи дуа към Всевишният Аллах за този, който го е поканил и всички присъстващи на тържеството.

Както се указва в коментарите, някои учени са смятали, че става дума за молитва в обичайния смисъл на тази дума.

От Абу Хурейра р.а., се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:

“Най-лошата храна [угощение] е храната от [сватбена] трапеза, на която не допускат дошлите ,а се поканват онези, които ще откажат [да дойдат]

. [Що се отнася до] този, който не приема поканата, то той не се подчинява на Аллах и Неговия Пратеник”.

  Имат се предвид бедняците, които идват на сватбеното тържество, за да утолят глада си.

 Тоест от мюсюлманите.

Откъс от книгата: “МУХТАСАР САХИХ НА ИМАМ МУСЛИМ” - Кратко изложение на сборника съставено от имам ал-Мунзири. Превод: Ридван Мустафа Кадьов

– От Ибн Омар р.а. , се предава, че Пратеникът на Аллах  с.а.с., е казал:

  “Ако ви поканят, то (приемете) отвърнете на поканата”.

 /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Муслим 1429./

Откъс от книгата: “САХИХ АЛ-ДЖАМИ’ АС-САГИР

" . От Абу Хурейра р.а., се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:

“Най-лошата храна е храната от сватбеното тържество[на което са поканени само богати и], която [е приготвена] [само] за богатите, а [не са поканени и] не се допускат [дошлите] бедняци.

 [Що се отнася до] този, който не приема поканата, то той не се подчинява на Аллах и Неговия Пратеник”. /

Този хадис е сведен от Ахмед в “Муснад” под номер 10193/

Тавсир на знамение 100-101 Сура Родът на Имран .

100 . О, вярващи, ако се покорите на група от дарените с Писанието, след като сте повярвали, те ще ви превърнат пак в неверници.

 101. А как не вярвате, когато ви биват четени знаменията на Аллах и сред вас е Неговият Пратеник?
 А който се привърже здраво към Аллах, вече е напътен по правия път.

3. Сура Родът на Имран (Ал Имран)

След изобличаване порочните разбирания на хората от Книгите, покварените им възгледи и порицанието за тяхното неверие и зло упорство,

Всевишният Аллах е предупредил Своите правоверни раби за тщеславието на хората от Книгите и е съобщил, че сред тях има хора, които искат да навредят на мюсюлманите и да ги обърнат в неверието, след като те са повярвали. О, правоверни!

 Всевишният Аллах ви е почел с набожност, показал ви е Своята религия, разяснил ви е нейната прелест и превъзходство, изпратил ви е Своя пратеник, който ви е указал тези деяния, които са способни да ви донесат полза, и ви е позволил здраво да се привържете за Неговата връв.

 Нима могат хората на Книгите след всичко това да ви отвърнат от вашата религия?

 Наистина, ако религията се изгражда на твърда и светла основа, то тя непременно ще привлече към себе си човешките сърца и ще позволи на рабите да достигнат най-славните висоти и да се домогнат до най-заветните си желания.

А който се привърже здраво към Аллах. Всевишният Аллах е съобщил, че ако човек се уповава на Аллах и се надява на Неговото покровителство, то той вече е напътен по правия път, т.е. непременно получава от Всевишния Аллах вярно ръководство.

 Тези слова съдържат призив да се уповава на Всевишния Аллах, защото, именно, така може да се спечели благополучие и да се излезе на правия път.

/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.221/

Кой се счита за Сирак в Исляма.

 За Сирак в Исляма се счита този, който няма баща.

 Също така в Исляма няма сирачество след достигането на пълнолетие.

От Али Ибн Абу Талиб р.а., се предава:

 “Аз запомних, че Пратеникът на Аллах с.а.с. , е казал:

  “Няма сирачество след достигането на пълнолетие, и не следва да се мълчи през целия ден до настъпване на вечерта [нощта]”.

 /Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Абу Дауд 2873, ат-Табарани в “ал-Аусат” 1/96, ат-Тахави 1/280./ 21599

 От Али Ибн Абу Талиб (р.а.) , се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:

 “Няма кърмене след отбиването, и няма сирачество след достигането на пълнолетие”.

 /Ибн Асакир в “Тарих Димашк” 21599

 След погребението се извършват следните действия, съответстващи на Сунната:

Първо:

 Гробът не трябва да е на повече от една педя над земята, както и не трябва да е равен със земята, за да личи, че това е гроб.

 От Джабир (р.а.) , се предава, че:

 “Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , е бил погребан в гроб с ляхад, и нишата е била закрита с тухли от слама и глина, като гроба му е бил издигнат на около педя от земята.”

 /Този хадис е сведен от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (2160) и ал-Бейхаки (3/410) с надежден хасен иснад./

Второ:

 Гробът трябва да бъде във вид на хълм.

 В хадис от Суфян ат-Таммар се предава:

 “Видях гроба на Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , [както и гробовете на Абу Бакр и Омар (р.а.) , които бяха във вид на хълм.”

 /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/189-199), ал-Бейхаки (3/4), Ибн Абу Шейба и Абу Наим в “ал-Мустахридж”, както и “ат-Талхис”./

 Трето:

 Върху гроба следва да се постави камък, за да бъде разпознат от близките на умрелия.

В хадис от Ибн Абдуллах Ибн ал-Мутталиб Ибн Абу Вадаа (р.а.) , се предава:

“Когато починал Осман Ибн Мазуан, аз присъствах на погребението му, и Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , повели на един човек да донесе камък, но човека не можа да го донесе.

  Тогава Пратеникът на Аллах с.а.с., запретнал ръкави до лактите.

 Ибн Абдуллах ал-Мутталиб продължил своя разказ:

 Онзи, който ме извести за Пратеникът на Аллах с.а.с., ми каза:

 “Аз видях белизната на лактите му, тоест на Пратеникът на Аллах с.а.с., когато той запретна ръкавите си, и след това сам донесе този камък и го постави върху гроба откъм главата на покойника и каза:

 “От [този камък] ще зная къде е гроба на своя брат, и ще погребвам тук, който почине от моето семейство.”

/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/69), ал-Бейхаки (3/412)/

126.

На гробищата е забранено да се правят следните неща, както и да се извършват изброените действия:

 1. Да се принася в жертва курбан (независимо дали гроба е на близък роднина, и курбана е заради Аллах).

Тази забрана се подкрепя от словата на Пророкът с.а.с, сведени в следния хадис:

 “Няма [такова]колене [жертвоприношение на гробищата] в Исляма”.

И Абдуразак Ибн Хаммам е пояснил, че:

“Многобожниците са колели на гробищата крава или овца, като жертвоприношение”.

/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/71), ал-Бейхаки (4/57) и Ахмед (4/57)/

 2. Да се издига гроба над земята повече от позволеното;

3. Да се избелва гроба като се използва вар, боя и т.н. Забранено е да се слага мрамор на гроба;

 4. Да се изписват надписи.

  Допустимо е ако това се прави с цел да се разпознае гроба;

 5. Да се строи постройка върху гроба;

 6. Да се седи върху гроб;

 Относно тази забрана има хадиси:

Първият:

 От Джабир р.а., се предава, че:

 “Пратеникът на Аллах с.а.с., забрани да се шпаклова гроба с гипс, да се седи върху него, както и да се строи върху него, забрани също така и [да се издига над земята повече от позволеното], както и [ да се изписват различни надписи]”.

/Този хадис е сведен от Муслим (3/62), Абу Дауд (2/71), ан-Насаи (1/284,285,286), ат-Тирмизи (2/155), ал-Хаким (1/370), ал-Бейхаки (4/4) и Ахмед (3/295).

 Допълненията в скобите са от Абу Дауд, ан-Насаи и ал-Бейхаки, ат-Тирмизи и ал-Хаким./

 Вторият:

 От Абу Саид ал-Худри се предава, че:

  “Пратеникът на Аллах с.а.с., забрани да се изграждат постройка върху гроб”.

/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/473)./

 Третият:

 От Абу ал-Хийядж ал-Асади се предава:

 “Али Ибн Абу Талиб (веднъж) ми каза:

 “Ти искаш ли да те подтикна към (да те накарам да направиш) това, което Пратеникът на Аллах с.а.с., ме подтикна (ме накара да направя)?

Не оставяй нито една статуя [в друг вариант: изображение, картина, скулптура] [в дома] унищожи [изтрий ги] всички, както и гробниците издигнати (високо) над земята, сравни ги всички!”

/Този хадис е сведен от Муслим (3/61), Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (51/28), ат-Тирмизи (2/153-154), ал-Хаким (1/369), ал-Бейхаки (4/3), ат-Тайалиси (155) и Ахмед (741,1064)./

Четвъртият:

 От Самама Ибн Шафий се предава:

 "Бяхме заедно с Фадала Ибн Обейд ал-Ансари по земите на Рум, [при остров Родос], когато един от нашите спътници почина.

Тогава Фадала Ибн Обейд изпълни намаза дженазе, и заповяда гроба да бъде (снижен) равен със земята, а после каза:

 "Чувал съм как Пратеникът на Аллах с.а.с., повеляваше гробовете да бъдат снишавани изравнени със земята”.

/Този хадис е сведен от Муслим (3/61), Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (1/285), ал-Бейхаки (4/2-3) и Ахмед (6/18)./

 След този хадис шейх ал-Албани е казал следното:

 “Очевидния смисъл на думите: “ …гроба да бъде равен със земята.”, не се отнасят за издигането на гроба над земята според позволеното, и това не означава, че трябва да бъде сравнен със земята, защото има доказателство, че според Благородната Сунна, гроба може да бъде една педя над земята, както бе посочено по-рано.

 В подкрепа на този същия хадис са думите и на Фадала, който не е повелил да се премахне напълно пясъка, който покрива гроба и е над земята. Това е тълкуването на учените улема.

 Виж повече в “ал-Марака” (2/372)

 Петият:

 От Абу Хурейра р.а.,се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

 “Наистина, за някой от вас, да седне върху горящи въглени, и да се подпали дрехата му, и те (горящите въглени) да достигнат до кожата му, е по-добре, отколкото той да седне върху гроб”. /

Този хадис е сведен от Муслим (3/62), Абу Дауд (2/71), ан-Насаи (1/287), Ибн Маджа (1/484), ал-Бейхаки (4/79) и Ахмед (2/311)./

 Шестият:

 От Укба Ибн Амир се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

 “Онзи, който ходи върху горещи въглени, или върху острието на меч, или си кърпи сандалите от палмови листа[нощем, защото тогава това е много трудно нещо], то за мен е той по-любим от онзи, който стъпва върху гроба на мюсюлманин.

И не ходете по малка нужда на гробищата, защото това е като да ходиш по малка нужда насред пазара на открито”

/Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба (4/133) и Ибн Маджа (1/474)./

 Седмият:

 От Абу Мурсад ал-Ганави се предава, че е чул как Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

  “Не извършвайте намаз на гробищата и не сядайте върху тях!”

 /Този хадис е сведен от Муслим (3/62) и авторите на сборниците “ас-Сунан”./

 7. Забранено е да се извършва намаз на гробищата;

 Доказателство за това има в хадиса представен по-горе:

 “Не извършвайте намаз на гробищата…”

 В този хадис има доказателство, че е забранено извършването на намаз на гробището и то с явна забрана.

Това мнение е избрал имам ан-Навави.

 8. Забранено е да се извършва намаз редом, и близо до гроб, независимо, че извършващия намаза не се обръща в посока към гроба;

Относно тази забрана има хадиси:

 Първият:

 От Абу Саид ал-Худри се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

 “Цялата земя е месджид [място за намаз],освен гробищата и банята”. /

Този хадис е сведен от всички автори на сборниците “Сунан”, без ан-Насаи./

 Вторият:

 От Анас се предава, че:

 “Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , забрани да се извършва намаз между гробовете.”

  /Този хадис е сведен ал-Баззар (2/27)/

 Третият:

От Ибн Омар р.а., се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:

 “Извършвайте намаза си във вашите домове, а не ги вземайте [домовете си]за гробове!”

 /Този хадис е сведен ал-Бухари (1/420), Муслим (2/187) и Ахмед (4511, 6045)./

Четвъртият:

От Абу Хурейра р.а., се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

 “Не превръщайте своите домове в гробища, защото шейтана бяга от дом, в който се чете сура “ал-Бакара”.

/Този хадис е сведен от Муслим (2/188), ат-Тирмизи (4/42), ан-Насаи в сборника “Фадаил ал-Коран”, ал-Бейхаки в сборника “Шуаб ал-Иман” и Ахмед (2/284) с думи от Абу Хурейра./

 В тази посока ал-Хафиз при тълкуването на третия хадис приведен по-горе, е казал следното в резюме: “От словата в хадиса: “… а не ги вземайте [домовете си]за гробове”, означават, че гробищата не са място за изпълнение на поклонение ибадет, и извършването на намаз там е порицаемо мекрух, и се отхвърля.

9. Забранено е да се строи месджид върху гроб.

 Във връзка с тази забрана има хадиси, и ще спомена някои от тях:

Първият:

 От Айша и Ибн Абдуллах се предава:

 “Веднъж, по време на низпосланието [на Свещения Коран] към Пратеникът на Аллах с.а.с., той се покри с черна наметка.

  Когато не му стигна въздуха, той свали наметката от лицето си и в такова положение каза: “Проклятието на Аллах [да се стовари върху] юдеите и християните, [тъй като те] превърнаха гробовете на своите пророци в храмове!”

  Той Пратеникът на Аллах с.а.с., се опасяваше от това, което те са сторили.”

 /Този хадис е сведен от ал-Бухари(1/6,422/8,386/116), Муслим (2/67), ан-Насаи(1/115), ад-Дарами (1/326), ал-Бейхаки(4/80) и Ахмед (1/6, 218)./

Вторият:

 От Айша р.а., се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., по време на болестта си, от която не се е оправил, е казал:

 “Аллах е проклел юдеите и християните [защото] са устроили гробовете на своите пророци в място за поклонение”.

И тя е казала: “И ако това не бе така, то той обезателно би сторил своя гроб отличаващ се, но той се страхуваше от това, гроба му също да не се превърне в месджид!”

/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/156, 8/114), Абу Аввана (2/399) и Ахмед (6/255)./

 Третият:

 От Абу Хурейра р.а., се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

 “Аллах да порази юдеите[в друг вариант: Аллах е проклел] юдеите и християните [защото] са устроили гробовете на своите пророци в място за поклонение”.

 /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/422), Муслим и Абу Аввана (2/400), Абу Дауд (2/71), ал-Бейхаки (4/80) и Ахмед (2/366)./

Четвъртият:

 От Абу Хурейра р.а., се предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

 “О, Аллах! Не прави гроба ми да е идол! Аллах е проклел народа, който е превърнали гробовете на пророците си в място за поклонение.”

/Този хадис е сведен от Ахмед (2/246), Ибн Саад в “ат-Табакат” (2/362), Абу Наим в “ал-Хиля” (7/317)./

 Петият:

 От Джундуб се предава, че чул как Пророкът с.а.с., пет дни преди смъртта си да казва:

 [Вие ми бяхте братя и другари], и аз наистина съм чист пред Аллах, тъй като нито един от вас не е мой възлюбен халил.

Това е така, защото Всевишният Аллах ме е избрал за Свой възлюбен халил, така както Той е избрал Ибрахим за Свой възлюбен халил.

 Ако аз бих могъл да избера от моята общност Умма възлюбен халил, то щях да избера за такъв Абу Бакр.

А нима онези, които бяха преди вас не превръщаха гробовете на своите пророци и благочестиви праведници в място за поклонение!?

 И затова не превръщайте гробовете в място за поклонение!

 Аз ви забранявам да правите това! /

Този хадис е сведен от Муслим (2/67-68), аш-Шаукани (2/114) и Абу Аввана (2/401)./

Шестият:

  От Абдуллах Ибн Месуд се предава:

 “Чух Пратеникът на Аллах с.а.с., да казва:

 “Най-лошите измежду хора са онези, които Часът завари живи и които превръщат гробовете в място за поклонение.”

/Този хадис е сведен от Ахмед (4342), Ибн Абу Шейба, и Ибн Хиббан и ат-Табарани в “ал-Кабаир”)

 Седмият:

 От Айша р.а., се предава, че когато Пророкът с.а.с., бил болен, някои от неговите съпруги Умм Хабиба и Умм Селяма разказали, че в Етиопия видели църква (наречена Марийа), в която имало красиви изображения.

А Пратеникът на Аллах с.а.с., казал за всичко това следното:

 “Наистина, ако някой сред тях е благочестив и умре, то върху гроба му строят храм и там рисуват тези изображения.

Те (постъпващите така) са най-лошите създания пред Аллах [в Деня Къямет]!”

/Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/421-422), Муслим (2/66-67), ан-Насаи (1/115), Абу Аввана (2/401-402), ал-Бейхаки (4/80), Ахмед (6/51), Ибн Абу Шейба (4/140)./

От споменатото съдържание на хадисите, представени по-горе, разбираме, че те включват като забрана следните неща:

 Първо:

Извършването на намаз при гробища с посока към тях.

 Второ:

 Да се прави седжде на гроба.

 Трето:

 Да се изграждат върху гроба постройки с цел извършване на поклонения.

 Смисълът на втората забрана е ясен, както и третата, които произтичат от текста на някои от хадисите представени по-горе.

 Аз детайлно съм разяснил мнението за това на учените, като съм го привел в специалната книга “Тахзир ас-Саджид мин Иттихаази ал-Кубур Месаджид”.

  Също така съм споменал в историята за включване в Свещената Джамия на гроба на Пророкът с.а.с., и че в това няма противоречие с представените по-горе хадиси, както и че намаза извършван там не е порицаем мекрух.

 Който желае по-подробно да се запознае с мненията на учените около този въпрос, да се обърне към тази книга.

10. Забранено е на гробищата да се провеждат каквито и да било празненства и чествания, като мевлюд и т.н.

 Също така са забранени събиранията на гробищата в определено време, или в определени сезони.

 От Абу Хурейра р.а. се предава,че Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

“Не правете моят гроб място за празненство!

 И не превръщайте домовете си в гробове!

Когато отправите благослов за мен, то вашият благослов ще стигне до мен.”

/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1/319) и Ахмед (2/367)/

11. Забранено е да се извършват пътувания за посещения на гробищата.

 Относно тази забрана има хадиси:

 Първият:

 От Абу Хурейра р.а., се предава, че Пророкът с.а.с., е казал:

“Не се отправяйте на път [в друг вариант: Не извършвайте пътешествие] (за посещение), освен в трите джамии:

  (ал-Масджид ал-Харам в Мекка),

 Джамията на Пратеникът на Аллах с.а.с.(в Медина),

  и Джамията ал-Акса (в Йерусалим)”

 /Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и авторите на сборниците “Сунан”, Ахмед (2/501) и ад-Дарами (1/330)./

 Вторият:

 От Абу Саид ал-Худри се предава, че чул, как Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

 “Не се отправяй на път [в друг вариант: Не се отправяйте на път] (за посещение), освен в моята Джамия (в Медина), (ал-Месджид ал-Харам в Мекка) и Джамията ал-Акса”.

/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим и Ахмед (3/93,64).

/ Третият:

 От Абу Басра ал-Гифари се предава, че срещнал Абу Хурейра и го попитал:

 “От къде идваш?” Абу Хурейра му отговорил: “Идвам от гората (ат-Тур), там извърших намаз.”

 Абу Басра му казал: “Що се отнася до мен, то аз бих ти препоръчал да не ходиш, защото чух Пратеникът на Аллах с.а.с., да казва:

“Не се отправяй на път, освен към трите джамии:

(ал-Масджид ал-Харам в Мекка) , моята Джамия и Джамията ал-Акса”. /

Този хадис е сведен ат-Тайалиси (1348) и Ахмед (6/7)./

 Четвъртият:

 От Каз’ат ал-Басри се предава, че поискал да отиде до гората (ат-Тур) и попитал Ибн Омар. Той му отговорил: “Доколкото знам, Пророкътс.а.с., е казал: :

 “Не се отправяй на път, освен към трите джамии (ал-Масджид ал-Харам в Мекка):, Джамия на Пророка с.а.с., и Джамията ал-Акса”.

Затова откажи се от ходене до гората ат-Тур и не тръгвай натам!”

/Този хадис е сведен от ал-Азраки в книгата “Ахбар Мекка” стр.304, ал-Хайсами в “ал-Муджемма”(4/4), ат-Табарани в “ал-Кабир” и “ал-Аусат”./

 12. Забранено е поставянето на светилници, свещи и т.н. върху гробовете.

Доказателство за това намираме в следните няколко обстоятелства:

 Първото:

 Това е съвременно нововъведение, което не е било известно на праведните предшественици (селеф).

Пратеникът на Аллах с.а.с., е казал:

 “ Всяко нововъведение [бидаат] [в религията] e заблуждение, а всяко заблуждение води в Огъня на Джехеннема.”

/Този хадис е сведен от ан-Насаи и Ибн Хузейма./

 Второто:

 Не трябва да се проявява излишество и да се прахосват средства, което е забранено с текст от хадис, представен в раздел 42., където се разглежда този въпрос.

 Третото:

Чрез поставянето на светилници върху гробовете, мюсюлманите се уподобят на огнепоклонниците.

 Ибн Хаджар в книгата “аз-Заваджир” (1/134) е казал следното:

“Нашите сподвижници (учените улема), разясняваха забраната относно поставянето на светилници върху гробовете, казвайки, че не трябва да се използват нито от местно лице нито от посетител.

 Причината за това е свързана с прахосването на средства, както и с оприличаване и имитация на огнепоклонниците”.

 13. Забранено е чупенето на кости от трупа (скелета) на мюсюлманин;

 Доказателство за това намираме в казаното от Пратеникът на Аллах с.а.с.:

“Чупенето на кости на починал правоверен, е подобно като чупенето на кости на жив”.

 /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/69), Ибн Маджа (1/492), ат-Тахави в “ал-Мишкал” (2/108), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (776), Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака” (стр.551), ад-Даракутни (367), ал-Бейхаки (4/58) и Ахмед (6/264)./

 В този хадис има доказателство, че е забранено трошенето на кости от трупа на починалия правоверен. /

Откъс от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз”

Ал-Акса

Особено място в историята на исляма и на арабската цивилизация заема т.нар. „Отдалечена джамия” (ал-масджид ал-акса).

Още в Коранът говори за нея ,разказвайки за „нощното пътуване и възнесението „ (ал –исра уа л-ми `радж) на Пророка (Коран ,17:1).

По- късно ислямската религиозна традиция утвърждава цялостната легенда за пренасянето на Мохаммад от „Масджид ал-харам” (Забранената джамия) в Мека до джамията в Йерусалим. Според преданието, Пророка бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак, представяно през късното Средновековие ,като кон с човешка глава.Мюсюлманите вярват,че в Йерусалим Мохаммад извършва молитва с Ибрахим (библ. Авраам) и Муса (библ. Моисей)- жест ,който подчертава приемствеността на неговата пророческа мисия с юдео-християнската традиция.

Според допълващите краткия текст на Корана(17:1 ; 53:1-16) тълкувания ,то се извършва с помощта на Джибрил (библ.Гавриил), който предварително е промил гръдта на Мохаммад с вода от извора Замзам.

При възнасянето си той среща Адам,Яхя,Иса (библ.Иисус), Юсуф (библ.Йосиф) ,Харун (библ.Аарон), Идрис

.Мястото обхваща отделен със стени или урви хълм, висок 30 м - с размери : 462 м на изток, 491 м на запад, 310 м на север, 281 м на юг.На тази зема – Харам аш-шариф –се намират джамията Ал-Акса ,светилището Куббат ас-сахрат и Кадам шариф (Благородната стъпка).

Очевидно Мохаммад е придавал особено значение на Йерусалим, щом първоначално киблата е насочена към него.

 От древни времена в арабския език словосъчетанието „бейт ал- макдис” запазва едно осномно свое значение,а именно – свято място,благословена земя.

 Семитските племена – арамеи, канаани,аморити – населявали земите на Бейт ал-Макдис от дълбока древност.

По-късно там ще се настанят вавилоните и асирийците.

Сред народите тогава това словосъчетание не било известно(,а използвали думата „Ябус” - идващо от рода на ябуситите от племе канаан.

В по-късни времена името се сменя на наименованието Палестина: „земята на канааните”

.В течение на времето за хората живеещи по тези земи Палестина се свързва най-вече с името на един град – Йерусалим.

През своята история през тази земя минали и си отишли перси, гърци, римляни(по-късно византийци) ,докато не се стигнело до мюсюлманите.

Йерусалим бил превзет по времето на халиф Умар бин ал- Хатаб (637г.) и остава в арабски ръце до времето на Кръстоносните походи ,когато заради слабостта на Абасидската държава е превзет(1120г.).

Върнат е в мюсюлманските владения от Салах ад- Дин Аюби (1205г.) .

Мюсюлманите властват до момента ,в който не се подписва договор,в който Ал Кудз(Йерусалим) е предаден на фаранджите без земята около Ал месджид ал-Акса.

След договора на власт идва алмалику Насер от династията на Аюбидите в Египет ,който за няколко години взима Йерусалим и го връща отново на рицарите.

През 1264 г. кхауарезмитите - войските на цар Неджмуддин Аюб връщат Йерусалим под мюсюлманска власт.градът е под властта на мамелюците от 1273г. до 1544 г. ,когато османските турци завземат Ал Кудз.

По-късно,когато англичаните напускат Йерусалим през 1948 г.(след като Палестина е била тяхна провинция) те ще оставят земя за емигриращите евреи и тогава градът бива разделен на арабска и еврейска част.

През 1967г. арабската част е присъединена към еврейската ,заедно с Ал Акса.
Ал меджид ал –Акса е името на целия комплекс около самата джамия : сграда на Джамията, „Скалата” и огражденията. Ал –Бухари разказва в „Сахих ал- Бухари” (част „Фатх ал –Бари” с.406 - интересен разказ във формата на хадис ,в който е засегната темата за Ал Акса и джамиите,предизвикващ спорове и до днес:
„-Коя е първата джамия построена на земята?
- Ал Масджид ал-Харам (Пророка).
- Още коя?
- Ал Масджид ал-Акса!
- Колко време имало между строежа на двете джамии?
- 40 години...

В „Сунан ал –Нисаи” (с.32-4) се оенава,че цар Соломон е построил джамията Ал Акса .

Но тук идва и неточността,защото Кааба –построена от Ибрахим – е с 1000 години приблизително по-рано.

Двама учени започват изследвания – Ибн ал-Джаузи и ал –Куртуби и се опитват да дадат свое обяснение – „Ибрахим и Соломон не построили храмовете ,а само ги довършвали.”

И до днес този въпрос – кой е построил всяка една от двете джамии е неуточнен.

1.1 Куббат Ал- Сахрат

Според сведения на Шейх ал –Ислям Ал Масджид Ал-Акса е наименование на целия храмов комплекс.

Известно е,че сред местното население Ал-Акса е наричана и Ал Мусалла – Мястото за молитва.Не бива да се казва за целия комплекс това наименование,тъй като Ал Мусалла е сградата построена от Умар ибн ал- Хаттаб в предната част на комплекса и се явява само отделно част.

Вероятно населението е митологизирало това място поради значимоста си.

Известно е,че молитвата в тази джамия е предпочитана от всеки халиф дошъл в Йерусалим т.е. след идването си в Града халифът отивал да се помоли в Ал Акса ,тъй като другите джамии не са достойни за такава молитва.
За мюсюлманите това е най-вълнуващото място на света, защото позволявало да се свържат помежду си чрез ориентирането на киблата двата свещени за исляма града – Мека и Йерусалим.Интересна е историята за построяването на храма около Скалата.Халиф Умар завладява Бейт ал –Макдис(Йерусалим) .

Той поискал разрешение от гръцкия патриарх Софроний да посети храма на Соломон и да издигне джамия около свещената скала.Идвайки на хълма ,където сега е Ал –Акса той забелязва сам огромни камари боклуци .

Тези наслоения от мърсотии са били причинени от християнското население в района с цел да дразни евреите.Халиф Умар издава заповед да се разчисти мястото.З

а началото на строежа е запазен един разговор между халифа и негов съветник на име Кааб.Предполага се ,че е стигнал до нас в оригиналния си вид ,но се има и идея,че е народно съчинение.
„-Виждаш ли място ,където да построим джамия?-пита халифът.
-Зад Скалата.
- Еврейски син!Мислиш,като евреин!

Почни да строиш отпред –за нас е само там.”
Съзнавайки важното значение на Бейт ал - Макдис , халифът построил точно там джамията.

Този акт имал три значения:
1. Стратегическо- от хълма се вижда целият Град и ,който влиза в него ще види първо извисяващия се храм.

2. Политическо – някога там се издигал Соломоновият храм,важна страница от еврейската история.Освен това мястото било важно и за християните в Града.С построяването на джамията се показва доминацията на Исляма и Халифата и силата на владетеля.

3. Културно – обединителеἽ център за мюсюлманите и утвърждаване на религията,като се има предвид ,че Пророка Мохаммад се възнася на Скалата.

Халифът построява джамията пред Скалата.

Това е важен елемент в строежа на джамията и традицията на Исляма.

Според идеята пред джамията не трябва да има нищо – нужно е празно място ,за да не се разсейва молещия се .

По-късно ще се построят и огради ,за да се образува двор.

Пред джамиите,които са построени в гъсто населени места задължително се прави дворно място,за да се разграничи светското,човешкото от божественото на храма.Дали е имало застроения над Скалата ,както виждаме днес?

  Не. Нито Умар ,нито следващите халифи от Праведните не стигнали със строежите до самата Скала и тя била открита – без дори параван над нея.

Чак по времето на омеядския владетел Ал Уалид бин Абдул-Малик бин Маруан е започнат строеж над самата Скала – Куббат ал –Сахрат.

Той решил да построи върху тези свети земи мюсюлмански храмове, които в архитектурно отношение да са достойни за това местоположение и да издържат на сравнението с християнските църкви,като божи гроб и „Възнесение Христово”.

Той наредил да издигнат около Свещената скала внушителният храм Куббат ас-сахрат, започнат през 688 г. и завършен през 691г.

Тъй като по това време Мека била под властта на антихалифа Абдуллах Ибн аз-Зубайр (622- 692), антиомеядската пропаганда обвинявала Абд ал-Малик ,че е искал да превърне Йерусалим и неговата Свещена скала в ново място на поклонение, за да измести Мека.

Това обвинение е несъстоятелно ,защото едно подобно решение би накарало всички мюсюлмани да се опълчат срещу халифа в момент, когато той се стремял да утвърди своето наследствено право върху престола.

 Издигнатите архитектурни шедьоври укрепват авторитета на Омеядите ,придавайки още по-голямо значение на Светите места в Йерусалим.

С други думи, след Муауия халифите разбират,че в името на исляма джамиите трябва да престанат да бъдат големи „къщи” ,които будят насмешка в привържениците на другите религии.

Ал-Акса няма двор – това е така ,защото той се състои от цялото пространство на Куббат ас-сахрат чак до джамията.
Ал-Акса е построена по такъв начин ,че централният й кораб да съвпада с центъра на Куббат ас-сахрат по оста север-юг.

Още от самото начало би можло да се предвиди,че широката джамия на Умар ще бъде заменена на север от Куббат ас-сахрат,а на юг от джамията Ал-Акса, която съставлява молитвената зала.

За единството на цялото допринася и фактът ,че Куббат ас-сахрат и джамията Ал-Акса са копия на византийски паметници, които не внасят никаква промяна в техните планове.

Куббат ас-сахрат ,бидейки не джамия ,а светилище , е без прецедент в дотогавашната мюсюлманска традиция.
В наши дни целият Харам аш-шариф изпълнява ролята на място за поклонение и молитва. Между мястото Куббат ас-сахра и джамията Ал-Акса са разположени обичайните за дворовете павилиони , малки осмоъгълни монументи ,фонтани ,както и хазната Куббат ас-силсила, която е дванадесетоъгълна .

Освен това разположението на ансамбъла може би е дало възможност на архитекта да оправдае пред очите на мюсюлманите удължената форма на джамията и нейните перпендикулярни на кибла кораби ,наподобяващи църковните.
За жалост джамията Ал-Акса е била частично разрушена от земетресения през 747 -748 г. ,а след това през 777 -778 г.

Те унищожили източното и западното й крило.

Трите й централни кораба с мраморни колони са единственото автентично нещо ,което се запазило.

От този момент нататък джамията често е реконструирана и преустройвана от Абасидите (750 – 1258), Фатимидите ( 909 – 1171) и кръстоносците ,които я превръщат в кралски дворец в Йерусалим.

След превземането на Йерусалим от Салах ад-Дин през 1188 г. ,той връща сградата в лоното на исляма ,като разрушава допълнителните пристройки ,направени от кръстоносците.

 През 1130 г., джамията била намалена до трите централни кораба.

По-късно биват добавени по два кораба от всяка страна.

 Джамията е изцяло съборена и построена наново в периода 1924 – 1942 г. от английската администрация в Палестина.

Планът на първоначалната джамия,броят на корабите, които е включвала и точното местоположение, което е заемал храмът са обект на оживени разисквания.
Куббат ас-сахрат , различавайки се в архитектурно отношение от познатата ни джамия допринася за това Харам аш-шариф да предизвиква интерес в познавачите и недотам запознатите със строителството на мюсюлманските храмове.

Абд ал Малик ,чрез него свързал развитието на мюсюлманската религиозна архитектура с византийското наследство.

Централната част на Куббат ас.сахрат е заета от скалата за жертвоприношение на Ибрахим, която е заобиколена от кръгообразна балюстрада.

 Мюсюлманите искали да притежават около тяхната свещена скала светилище ,подобно на Божи гроб.

Налице е бил естественият стремеж на исляма да се утвърди върху тази свята за юдеи и християни земя.с оглед на това паметникът изглежда е бил предназначен в по-голяма степен за немюсюлманите отколкото за правоверните .

До сантиметри е възстановено местоположението на византийските църкви с централни планове, като тези на Божи гроб ,църквата „Възнесение Христово” и гроба на Св. Дева Мария в Йерусалим.

Размерите на осемте фасади на Куббат ас-сахрат варират от 20, 33 м. до 20,96 м. дължина за южната страна и 12,10 м. височина.

Външната половина е облицована с мрамор ,чрез геометрични рисунки под формата на осмоъгълници, а по-горната половина пронизват седем прозореца – число,което не е случайно.

Те оформят плоски и гладки ниши, украсени с мозайки.

Останалите пет стени са прекъснати от прозорци с капандури от подобна керамика. Намиращата се над тях арка е леко начупена.

Куполът е бил идграден от дърво под влияние на византийската традиция.

Обикновено има има два купола –единият външен, облицован със защитен пласт от олово и мед, за да устоява на природните условия, а другият –вътрешен, украсен с мозайки.

Външният купол леко наподобява луковица в долната си част и конус в горната.

От своя страна ,вътрешният купол ,символизиращ небесния свод,е с формата на полукълбо.

Куббат ас –сахрат е първият мюсюлмански паметник от този тип, но и първият, използвал всички възможности на византийската архитектура.

Съвсем естествено е той да бъде считан за архетип и да служи ,като устойчив във времето образец не само чрез цялостния си план, но и с целия си набор от елементи.

По-късните архитекти в Близкия изток се опитват да разчетат в него тайните на византийската традиция.

Той изиграва особено важна роля в развитието на ислямската архитектура.

 
Според Шейх ал-Ислям що се отнася до религиозните учени-теолозите- те не смятали и не отдавали толкова голямо значение на Ал Акса ,защото го смятали за копие на еврейското и християнското и не можело нещо свято за тях да е такова и за мюсюлманите.

Загова не било и разрешено стените на джамията да се докосват с ръце – обичайна практика на плъзгане на длан по стените на свещенно място – и също така да се обикаля тре пъти около сградата.
------------------------------------
Праведни халифи :
1.Абу Бакр ас –Саддик ( 632-634)
2.Умар ибн ал –Хаттаб (634-644)
3.Усман ибн ал-Аффан ( 644-656)
4.Али ибн аби Талиб (656 – 660)
5.Ал- Хасан ибн Али (660-661 )

Кръстоносците- фарандж би трябвало да значи французин,но с течение на времето думата се използва за всички европейци.

источник:

http://arabia.start.bg/article/Al-Aksa/7616