ВЗЕМАНЕ НА ПОДКУП

Казва Всевишният Аллах:

"И не яжте своите имоти помежду си с измама, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки!” 

(2: 188)

В този айет се забранява на вярващите даването на подкуп, като в него е упоменато, че един от най-вредните подкупи е този, който се дава на съдиите защото по този начин може да бъде ощетено трето лице, вземайки неправомерно от имота му. И така се яде от имотите на хората със знанието, че това е грях и е забранено.

Ебу Хурейра /Аллах да е доволен от него/ казва: Пратеникът на Аллах каза:

"Аллах проклина даващия и вземащия рушвет и онзи, който им посредничи."

Абдуллах ибн Амр /Аллах да е доволен от него/ казва:

"Чух Мухаммед да проклина даващия и вземащия рушвет."

 

При разясняването на тези хадиси мухаддисите (тези, които изучават живота на пророка Мухаммед (думите и делата му), и пътищата, по които сунната е стигнала до нас) казват:

"Даващия рушвет ще го сполети Проклятието на Аллах и Неговия Пратеник ако дава рушвета да унижи друг вярващ или за да получи нещо, което не заслужава или не е негово. Ако го даде обаче, за да си върне нещо, което неправомерно му е било отнето или за да се предпази от гнет, опасност или зло, което може да му бъде сторено, тогава не попада под забраната на тези доказателства и може да даде рушвет. Що се отнася до онези, които отсъждат между хората  (всеки, който разрешава проблем между двама души и повече без значение дали е съдия или не) то на тях им е забранено да вземат рушвет във всички случаи без изключение.”

 

В Сунен Еби Дауд в хадис предаден от Еби Умаме Албаахилий /Аллах да е доволен от него/ се казва: Пратеникът на Аллах каза:

"Който се застъпи за друг човек и той в знак на благодарност, че се е застъпил за него му подари подарък, сякаш е отворил врата от вратите на лихвата."

 

Ибн Месуд /Аллах да е доволен и от двамата/ казва:

"Харам е да вземеш подарък от човек, на който вършиш услуга".

Близък на Месруук /Аллах да го помилва/ бил угнетен. Месруук отишъл при Ибн Зеййад /Аллах да го помилва/, който бил съдия, обяснил му и той отстранил неправдата. Близкият на Месруук отишъл при Ибн Зеййад и в знак на благодарност му поднесъл подарък, а той го върнал и казал:

- Чух Ибн Месууд да казва: „Харам е онзи, който отстрани несправедливост да получи подарък за това.” Казаха му (на Ибн Месууд):

- Мислехме, че харам е само да дадеш рушвет при отсъждане, а подаръкът след отсъждането, не е! Той им отвърна:

- Първото е неверие, а второто харам!

Предава се, че при Имам Ебу Амр Алавзаи (живял в Бейрут) /Аллах да го помилва/ дошъл християнин, оплакал му се, че управникът на града го е угнетил и поискал от него да го защити, давайки му гърне с мед. Алавзаи му казал:

- Ако искаш ще се застъпя за теб пред управника, но при условие, че си вземеш меда, а ако искаш ще взема меда и няма да ти помогна. Християнинът си взел меда, Имам Алавзаи писал на управника за случаят му и правдата била възстановена.