61. Забранено е да се извършва погребална молитва или да се произнася молитва за опрощение на греховете и молитва за милосърдие от Аллах за починали неверници, друговерци или лицемери мунафици1 Всевишният Аллах е казал: И никога не извършвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник и умряха нечестивци./9:84/
Причината за низпосланието на този айет е разказана от Абдуллах Ибн Омар и баща му радияллаху анхума. Той е казал: “Когато почина Абдуллах Ибн Абу Салул бе повикан Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за да извърши погребална молитва за него. Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, стана да се отправи към молитвата [бързо станах] [хванах го за плаща] и го попитах: “О, Пратенико на Аллах! Нима ще извършиш погребална молитва [за врага на Аллах] Ибн Убейа Ибн Салул?” И продължил и т.н. и така и така?! След това споменал казаното от Всевишният Аллах2: [“Нима Аллах не ти забрани да извършваш погребална молитва за лицемерите?”] Омар споменал казаното от Всевишния Аллах: И да молиш [о, Мухаммед] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости./9:80/ Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се засмял и казал: “О, Омар! Отдръпни се назад!”След като му наговорих много, той каза: “Беше ми даден избор и аз избрах. Казано ми бе: И да молиш [о, Мухаммед] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости./9:80/ Ако знаех, че трябва да помоля за опрощение Аллах дори и повече от седемдесет (пъти), за да бъде опростен, аз бих го направил.” Омар казал: “Та той е лицемер3!” и после добавил: “И така Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извършил погребалната молитва [и ние заедно с него също извършихме молитвата]. После салляллаху алейхи ве селлем, съпроводил погребалната процесия и стоял на гроба му, докато завърши процесията и след това си тръгнал. Той не се спирал освен за малко, докато не били низпослани двата айета от Сура “ат-Тауба”: И никога не извършвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник и умряха нечестивци./9:84/ И да молиш [о, Мухаммед] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости./9:80/ Омар радияллаху анху, добавил: “След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал погребална молитва за лицемер, нито пък е заставал до гроба му, докато Аллах го прибра.” Омар радияллаху анху, още е казал: “По-късно се учудих за смелостта си [която проявих] през онзи ден пред Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Наистина, Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре!”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/177-8/270) ан-Насаи (1/279) ат-Тирмизи (3/117, 118) и Ахмед (номер 95) от Омар. Първото, третото, петото, осмото и деветото допълнение са от хадиса сведен от Ахмед и ат-Тирмизи го е обявил за достоверен сахих. А останалите допълнения са в хадиса сведен от ал-Бухари, а шестото допълнение е в хадиса сведен от Муслим. Третото допълнение е в хадиса сведен от ат-Табари в “ал-Фатх”. Хадисът е сведен пак от ал-Бухари (8/268, 270-10/218), от Муслим (7/116-8/120,121), от ан-Насаи (1/269), от ат-Тирмизи (3/118,119), от Ибн Маджа (1/464, 465), от ал-Бейхаки (3/402) и Ахмед (4680) от хадис на Ибн Омар и в него са второто и шестото допълнение./
От ал-Мусейиб Ибн Хазн радияллаху анху, се предава: “Когато кончината на Абу Талиб наближи, при него дойде Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и там завари Абу Джахил и Абдуллах Ибн Абу Умайя и Ибн ал-Мугира. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “О, чичо! Истина е, че ти за мен си най-важния от хората! Ти за мен си най-добрия измежду тях. За мен ти си по-важен от баща ми! Ето защо произнеси словата: “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]. Благодарение на това аз ще мога да засвидетелствам за теб пред Аллах.” [Когато чули това] Абу Джахил и Абдуллах Ибн Абу Умайя [в един глас] възкликнали: “О, Абу Талиб! Нима ще отстъпиш от религията на Абд ал-Мутталиб?!” И след това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не преставал да му предлага [да произнесе словата“Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], а те1 повтаряли и настоявали на своето, докато накрая Абу Талиб не произнесъл последните си думи, [потвърждавайки], че няма да отстъпи от религията на Абд ал-Мутталиб и отказал да произнесе словата“Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], казвайки: “Ако корейшите не ме укоряваха, говорейки, че се страхувам от смъртта и затова съм произнесъл тези слова, то бих ги изрекъл!”. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Що се отнася до мен, то кълна се в Аллах аз непременно ще поискам прошка за теб [от Аллах], докато не ми бъде забранено.” След това мюсюлманите започнали да отправят молитви [към Аллах] за опрощение на онези, които са умрели като езичници. Тогава Всевишният Аллах низпослал: Не подобава на Пророка и на правоверните да молят прошка за многобожниците, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Джехеннема./9:113/ И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал, че Всевишния Аллах е низпослал за Абу Талиб следния айет: Наистина, ти не можеш да напътваш в правия път, когото обичаш! Само Аллах напътва в правия път, когото пожелае. Той най-добре знае напътените./28:56/ /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/173-7/154-8/274, 410, 411) Муслим и ан-Насаи (1/286) и Ахмед (5/433), както и Ибн Джарир в своя тефсир (11/27). Тук хадиса е представен с текста от Муслим. Второто допълнение е негово, както е споменал ал-Хафиз за ал-Куртуби, и това се подкрепя от шахид предаден от ал-Бухари и други с това значение. Тази история е предадена в съкратен вариант от хадиса на Абу Хурейра при Муслим и ат-Тирмизи (4/159) и той го е обявил за надежден хасен, като и при двамата съществува третото допълнение, предаден е и от ал-Хаким (2/335, 336) като при него е първото допълнение и той е обявил хадиса за достоверен сахих, и с него се е съгласил аз-Захаби. Първото допълнение също е и при Ибн Джарир от хадис мурсал, който обаче е подкрепен от свързващо звено маусул, тъй като този, който е разказал хадиса за Саид Ибн ал-Мусейиб е Ибн Хазн и той е баща му. Тази история също така е изведена и от хадис на Джабир, който е сведен също и от ал-Хаким и той го е обявил за достоверен сахих и с него се е съгласил аз-Захаби. В него е четвъртото допълнение, което е и при Ибн Джарир от хадис мурсал, предаден от Муджахид и от Амр Ибн Динар./
От Али радияллаху анху, се предава: Веднъж чух един човек да моли [Аллах] за опрощение на своите родители, които [починали] като многобожници. Аз го попитах: “Нима молиш [Аллах] за опрощение на твоите родители, които са езичници?” Той отговорил: “А нима Ибрахим не е молил [от Аллах] опрощение за [своя баща], който е бил езичник?” Тогава аз споменах за този случай на Пророка алейхи сселяту ве сселям. Тогава бе низпослано: Не подобава на Пророка и на правоверните да молят прошка за многобожниците, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Джехеннема. Молитвата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само изпълнение на обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Наистина, Ибрахим бе смирен, търпелив./9:113-114/ /Този хадис е сведен от ан-Насаи (11/28) ат-Тирмизи (4/120), който го е определил като надежден хасен. Сведен е още от Ибн Джарир (11/28) ал-Хаким (2/335) и Ахмед (1085, 771) Тук хадиса е представен с текста от Ахмед. Ал-Хаким е определил иснада на този хадис като достоверен и аз-Захаби се е съгласил с него./
Ан-Навави рахимеху Аллах Теаля, е казал в “ал-Маджмуа ал-Фатава” (5/144, 258) следното: “Погребална молитва и молитва за опрощение за неверник и друговерец са забранени харам с текст от Свещения Коран и единогласното мнение иджма на всички учени.”
Тук [шейх ал-Албани]ще кажа следното: Искам да обърна внимание на грешката, която допускат днес някои от мюсюлманите, като отправят молитви за милосърдие и прискърбие към някои от друговерците. Това се забелязва най-много в някои от собствениците на вестници и списания. Чух, че някои държавни ръководители от Арабските страни, известни със своята религиозност, са се молили за низпослание на милост към комуниста Сталин, който заедно със своята партия са едни от най-злите и непримирими врагове на религията! Тези думи са казани от държавен ръководител по случай годишнина от смъртта на Сталин и са били излъчвани по радиото! За мен това не е удивително, тъй като не е тайна, че той е като този режим. Напротив, мен ме удивява много повече факта, че някои мюсюлмани от призоваващите даия попадат в нещо подобно, когато в своите послания казват: “Аллах да омилостиви Бърнард Шоу…”. Човек заслужаващ доверие ми съобщи за един от шейховете, който е извършил погребална молитва дженазе над починал принадлежащ към сектата “Исмаилия батиния”, и този шейх е бил с убеждението, че умрелия не е мюсюлманин, и нещо повече не са го виждали да изпълнява молитва намаз, нито пък да е извършил поклонението Хадж, ами се е покланял на човек! Наред с това той е извършил молитвата лицемерно, и за да им се подмаже. И Аллах е Този, на Който се оплакваме, и Той да ни помага!
Първо: Пророкът Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, регулярно е изпълнявал с джемаат погребалната молитва дженазе.
Второ: В казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Изпълнявайте молитвите така, както сте ме видели аз да ги изпълнявам!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари с думи на Малик Ибн ал-Хувейрис./
Известно е, че сподвижниците са изпълнили погребалната молитва дженазе за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, поотделно. По този начин те са подчертали превъзходството на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и своето нежелание да ръководят намаза.
Ако изпълняващите погребалната молитва дженазе я извършват поотделно, то те са изпълнили своя дълг, но са извършили прегрешение, защото са се отказали от груповата молитва. Съзнателното неизвършване на погребалната молитва групово е грях, а последствията от това ги знае само Аллах!
Имам ан-Навави в “ал-Маджмуа ал-Фатава” (5/314) е казал: “Мюсюлманските учени са единодушни в това, че е позволено погребалната молитва дженазе да се извършва поотделно, но е от Сунната да се изпълнява с джемаат.”
63. В груповото изпълнение на погребалната молитва дженазе трябва да участват не по-малко от трима души. В хадис предаден от Абдуллах Ибн Абу Талха се предава: “Талха повикал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, при Умайр Ибн Абу Талха, когато той починал. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го посетил и извършил погребалната молитва в техния дом. За молитвата Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се изправил, зад него се наредили Абу Талха, и зад него застанала Умм Сулейм. На тази молитва дженазе не е присъствал никой друг.” /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/365) ал-Бейхаки (4/31,30). Ал-Хаким е казал: “Този хадис е достоверен според условията на ал-Бухари и Муслим. В него се съдържат удивителни сведения за това, че на жените е разрешено да участват в погребалните молитви дженазе.” С него се е съгласил и аз-Захаби./
Тук аз (шейх ал-Албани) казвам: В действителност обаче, хадисът е достоверен сахих само според изискването на Муслим, тъй като в него присъства Имара Ибн Гузеййя, а ал-Бухари го е свел с обяснение. За този хадис ал-Хайсами в “ал-Муджемма”(3/34) е казал: “Той е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир” и веригата от разказвачи заслужава доверие, т.е. тя е достоверна сахих.” В подкрепа шахид към този хадис има и подобен сведен от имам Ахмед (3/217) с думи на Анас.
64. Големият брой на участниците в погребалната молитва дженазе е добре за починалия, според казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Ако в погребалната молитва дженазе за някой покойник [мюсюлманин] вземат участие сто човека от ислямската общност и всеки от тях се застъпва за починалия, то тяхното ходатайство за него ще се изпълни.” В друг хадис е казано: “Ще му бъде опростено.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/53) ан-Насаи (1/281, 282) ат-Тирмизи (2/143, 144) ал-Бейхаки (4/30) ат-Тайалиси (1526) и Ахмед (6/32,40, 231,97) с думи на Айша в началото. Този хадис също така е сведен от Муслим, ан-Насаи, ал-Бейхаки и Ахмед (3/266) с думи от Анас. Също така е сведен подобен хадис от Ибн Маджа (1/453) с думи от Абу Хурейра, при това с достоверен сахих иснад съгласно изискванията на ал-Бухари и Муслим./
В друг хадис също така се предава, че ако в погребалната молитва дженазе участват по-малко от сто души, които са мюсюлмани и не са съдружавали с Аллах нищо, то на починалия ще му бъде опростено. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой мюсюлманин почине и в погребалната молитва дженазе вземат участие четиридесет човека, които не са съдружавали нищо с Аллах, то тяхното ходатайство пред Аллах за него ще се изпълни.” /Този хадис е сведен от Муслим и Абу Дауд (2/64) Ибн Маджа, ал-Бейхаки и Ахмед (2509) предаден чрез хадиса на Ибн Аббас. Предадено е от Меймона съпруга на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, че той е казал: “Ако група мюсюлмани изпълнят погребалната молитва дженазе за починал правоверен, то тяхното застъпничество ще бъде прието.” Хадисът е сведен още от ан-Насаи и Ахмед (6/331, 334) с надежден хасен иснад./
Първият: От Абу Умама се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извършваше погребалната молитва дженазе и с него участваха седем човека, той ги подреждаше в първата редица трима, след това във втората и третата редица по двама.” /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир”(7785)./
Вторият: От Малик Ибн Хубайра се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато някой мюсюлманин почине и на погребалната молитва участват хора в три редици, то ще му бъде опростено.” Мурсад Ибн Абдуллах ал-Язани е казал: “По време на погребалната молитва дженазе Малик е подреждал молещите се в три редици” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/63) и текста на хадиса тук е от него, ат-Тирмизи (2/143) Ибн Маджа (1/454) ал-Хаким (1/362,363) ал–Бейхаки (4/30) и Ахмед (4/79)./
67. При участието в погребална молитва дженазе правото на имам най-напред имат валията или неговия заместник, след това неговите роднини. В хадис предаден от Абу Хазим се казва: “Аз бях свидетел в деня на смъртта на ал-Хасан Ибн Али. Видях как ал-Хусейн Ибн Али побутна по врата (шията) Саид Ибн ал-Ас и каза: “Мини напред! Ако това не бе от Сунната, то не бих ти позволил да застанеш отпред.” По онова време Саид Ибн ал-Ас е бил губернатор на Медина2 и между тях е имало конфликт.” /Този хадис е сведен от ал-Хаким (3/171) и ал-Баззар (814-Кешф ал-Астар), и ат-Табарани в сборника “ал-Муаджам ал-Кабир” (3/148/2912 и 2913). Подобен хадис също така е свел и ал-Бейхаки (4/28) с допълнение в края: “Абу Хурейра казал: “Нима ще излеете гнева си върху внука на вашия Пророк до гроба в който сте го погребали? Вече чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Който обича тях двамата (имат се предвид двамата му внуци Хасан и Хусейн), то той обича мен, и който ги ненавижда, то той ненавижда и мен”/Този хадис е сведен също и от Ахмед (2/531) /
81. После се произнасят останалите текбири и се прочита искрена дуа за починалия, което е според хадиса от Абу Умама, споменат по-горе, и словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “Когато извършвате молитва дженазе за починал, то отправете за него искрена дуа1.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/68), Ибн Маджа (1/456), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (754 - Маварид), ал-Бейхаки (4/40) чрез хадис от Абу Хурейра, а Ибн Исхак е обявил, че този хадис е предаден и от Ибн Хиббан./
82. Молитвата дуа, която следва да се произнесе за починалия, трябва да е от достоверната Сунна на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. Ще представя четири от тях.
Първата: От Абу Абдурахман Ауф Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извърши молитва дженазе, и аз запомних неговата дуа, с която се обърна към Аллах за покойника, той салляллаху алейхи ве селлем, каза: “ اللهم اغفر له وارحمه ، وعافه واعف عنه، وأكرم نزله ، ووسع مدخله،واغسله بالماء والثلج والبرد،ونقه من الخطايا كما نقيت ( وفي رواية :كما ينقي الثوب الابيض من الدنس ،وأبدله دارا خيرا من داره ، وأهلا خيرا من أهله ، وزوجا خيرا من زوجه ، وأدخله الجنة ، وأعذه من عذاب القبر ،ومن عذاب النار
Аллахумме агфир леху, уа архамху, уа афихи, уа афу анху, уа акрим нузуляху, уа уассиа мудхаляху уа гсилху бильмаи, уассальджи уальбаради, уа наккихи минальхатайа кема наккайта ас-сауба аль-абйада мин ад-данаси, уа абдильху даран хайран мин дарихи, уа ахлян хайран мин ахлихи, уа зауджан хайран мин зауджихи, уа адхильху аль-дженната уа аизху мин азаби ал-кабри уа азабин-нари/.”
“О, Аллах! Опрости му, и го помилвай, избави го и му окажи хубав прием! Стори му гроба просторен! Измий го с вода, сняг и град! Очисти го от прегрешенията, така както Ти очистваш бялата дреха от мръсотия! Дай му в замяна дом по-хубав от неговия дом, и семейство по-добро от неговото семейство и жена по-добра от неговите жени! Въведи го в Дженнета, и го защити от мъченията в гроба и от мъките в Огъня!” И Абу Абдурахман Ауф Ибн Малик казал: “И дори аз самия поисках да съм на мястото на този покойник.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/59-60), ан-Насаи (1/271), Ибн Маджа (1/4256), Ибн ал-Джаруд (264-265), ал-Бейхаки (4/40), ат-Тайалиси (999) и Ахмед (6/23 и 28). Тук е представен текстът на хадиса сведен от Муслим./
Втората: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал молитвата дженазе е казвал следната дуа:
اللهم اغفر لحينا وميتنا،وشاهدنا وغائبنا ، وصغيرنا وكبيرنا ، وذكرنا وأنثانا ، اللهم من أحييته منا فأحيه على الاسلام ، ومن توفيته منا فتوفه على الايمان ، اللهم لا تحرمنا أجره
، ولا تضلنا بعده
“Аллахумме агфир лихайина, уа мейитина, уа шахидина, уа гаибина, уа сагирина, уа кябирина, уа закярина уа унсана! Аллахумме, мен ахйайтеху минна, фа ахйихи аляль-ислями, уа мен таваффайтаху минна, фа таваффаху аляль-имани! Аллахумме, ля тахримна аджраху уа ля тудилляна баедаху!”
“О, Аллах! Опрости живия измежду нас и мъртвия, и присъстващия и отсъстващия, и малкия, и големия (младия и стария), и мъжа, и жената! О, Аллах! Стори така, че онзи от нас, на който Ти дариш живот, да живее според Исляма, а онзи от нас, който Ти прибираш, прибери го с вярата! О, Аллах! Не ни лишавай от наградата, заради него, и не ни вкарвай в заблуда след него!”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/456), ал-Бейхаки (4/41) посредством Мухаммед Ибн Ибрахим ат-Тайми от Абу Селяма, сведен е и от Абу Дауд (2/68), ат-Тирмизи (2/141), Ибн Хиббан в сборника му “Сахих”(757-Маварид), ал-Хаким (1/358), също така ал-Бейхаки и Ахмед (2/368) посредством Яхя Ибн Абу Касир от Абу Селяма без словата: “ О, Аллах! Не ни лишавай от наградата, заради него, и не ни вкарвай в заблуда след него!”, тъй като те са само в хадиса сведен от Абу Дауд. Яхя еднозначно е свидетелствал за този хадис при ал-Хаким, и е казал: “този хадис е достоверен сахих според изискванията на ал-Бухари и Муслим” и с него се е съгласил аз-Захаби. Този хадис има шахид посредством хадис предаден с думи от Ибн Аббас, и е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир”/
Третата: От Васаля Ибн ал-Аскаа се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извърши молитва дженазе за един мюсюлманин, и го чух да казва:
اللهم إن فلان ابن فلان في ذمتك وحبل جوارك ، فقه فتنة القبر ،وعذاب النار ، وأنت أهل الوفاء والحق ،فاغفر له وارحمه،إنك الغفور الرحيم
Аллахумме, инна фулян ибн фулян (…) фи зимматика уа хабли дживарика, фекихи фитнати ал-кабри уа азаба ан-нари, уа енте ахлю ал-уафа’и уа ал-хакки! Фа агфир леху уа ерхамху, иннеке енте ал-гафуру ар-рахиму
О Аллах! Наистина еди кой си син на еди кой си, се намира под Твоето покровителство и защита, опази го от изкушението на гроба и наказанието на Огъня, защото Ти спазваш обещанията и проявяваш справедливост! Прости му и го помилвай, защото наистина Ти Си Прощаващия, Милосърдния!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/68), Ибн Маджа (1/456), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих”(758), Ахмед (3/471) с достоверен сахих иснад иншаАллаху./
Четвъртата:От Язид Ибн Рукана Ибн ал-Мутталиб се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се изправяше за да извърши погребалната молитва дженазе, е казвал следната дуа:
اللهم عبدك وابن أمتك احتاج إلى رحمتك،وأنت غني عن عذابه ، إن كان محسنا فزد في حسناته،إن كان مسييا فتجاوز عنه
/Аллахумме, абдуке уа бну аматике ихтаджа иля рахметике, уа енте ганийун ан азабихи. Ин кана мухсинен фа зид фи хасенетихи, уа ин кана мусиен, фа теджауез анху/
О, Аллах! Твоят раб и син на Твоята рабиня се нуждае от Твоето милосърдие, а Ти не се нуждаеш в наказанието му! Ако той е вършил благодеяния, то добави му ги, а ако е извършвал злини, то не го наказвай заради тях!” /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/359)/
83. Според Шерията е разрешено между последния текбир и даването на селям таслим да се произнася дуа. В хадис от Абу Яафур за Абдуллах Ибн Абу Ауф радияллаху анху, се казва: “Бях свидетел, когато той на молитва дженазе изрече четири текбира, след това постоя час, после каза: “Смятате ли, че съм изрекъл пет текбира?” Хората отговориха: “Не.” Той каза: “Наистина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, изричаше по четири текбира.” /Този хадис е сведен от ал-Бейхаки (4/35), Ибн Маджа (1/457), ал-Хаким (1/360) и Ахмед (4-383)/
84. След това даването на селям таслим, както и при предписания намаз, се изпълнява първо надясно и после наляво. В хадис от Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, се предава: “Три неща Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, правеше, а хората изоставяха, едно от тях бе даването на селям таслим при молитвата дженазе да бъде като таслим даван в намаза.” /Този хадис е сведен от ал-Бейхаки (4/43), ат-Табарани в “ал-Кабир”/
В сборника “Сахих” на Муслим и други е потвърдено, че от Ибн Месуд радияллаху анху, се предава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е давал селям таслим два пъти в намаза надясно и след това наляво. Това пояснява думите на Ибн Месуд радияллаху анху, в горния хадис “ даването на селям таслим при молитвата дженазе да бъде като таслим даван в намаза.” Тоест известните два селяма надясно и наляво.
85. Допустимо е да се даде само един селям в молитвата дженазе. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал молитва дженазе и е произнасял четири текбира и е давал един селям таслим.” /Този хадис е сведен от ад-Даракутни (191), ал-Хаким (1/360), ал-Бейхаки (4/43)/
86. Съгласно Благородната Сунна погребалната молитва дженазе се извършва тихо (не на висок глас), както от имама, така и от участниците, които го следват. В споменатият хадис от Абу Умама се съобщава: “Един от сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ми съобщи: “От Сунната е при погребалната молитва дженазе имама да произнесе текбир, после да прочете тихо за себе си сура ал-Фатиха след първия текбир, после след втория текбир да прочете салават за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и след това да отправи искрена дуа за покойника в третия текбир, и да не чете нищо в този текбир, а после (след четвъртия текбир) тихо за себе си даде селям надясно. От Сунната е да се прави всичко, което прави имама.”/Този хадис е сведен от аш-Шафий в “ал-Ум”(1/239-240) посредством ал-Бейхаки (4/39), Ибн ал-Джаруд (265)./
87. Не е позволено да се извършва погребална молитва дженазе в трите времена, през които е забранен намаза, освен в особени случаи или в крайна необходимост. (при изгрев слънце, когато слънцето е в зенита си, и при залез слънце). В хадис от Укба Ибн Амир радияллаху анху, се предава: “Има три времена, през които Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни забрани да извършваме намаз, и забрани да погребваме нашите покойници: Това са, когато изгрява слънцето и докато не се появи целия му диск, когато на обяд застане в своя зенит и докато започне да се накланя [към залез], и когато слънцето започне да залязва, докато залезе.” /Този хадис е сведен от Муслим (2/208), Абу Аввана в неговия сборник “Сахих” (1/368) Абу Дауд (2/66) ан-Насаи (1/283), ат-Тирмизи (2/144) Ибн Маджа (1/463), ал-Бейхаки (4/32), ат-Тайалиси (номер 1001) и Ахмед (5/152)/
Като цяло включва и погребалната молитва дженазе, както са го разбирали сподвижниците, което принципно съм разяснил в началото на този параграф.
(14)
Погребението и последвалите го действия.
88. Умрелият трябва да бъде погребан, дори той да е неверник или друговерец. Относно това има два хадиса:
Първият: От група сподвижници на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и един от тях Абу Талха ал-Ансари се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в деня на битката при Бадр заповяда 24 [от убитите] първенци на корейшите да бъдат заровени в един от най-скверните кладенци на Бадр [нахвърлени един върху друг], освен тялото на Умайя Ибн Халаф, защото то вече се било надуло в ризницата му и изцяло я изпълнило. Когато започнали да го влачат, тялото му се разлагало (разпадало се месото от костите). Тогава оставили тялото и го затрупали с пръст и камъни, докато не го покрили напълно.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (7/240-241), Муслим (8/164) и Ахмед (4/129)./
Вторият: От Али Абу Талиб радияллаху анху, се предава: “Когато умря Абу Талиб, аз отидох при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и му казах: “Наистина, твоя чичо шейх [който не повярва] почина [и кой ще го погребе?] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Отиди и го зарови, след това не казвай нищо, докато не се върнеш при мен” [и каза още: “Той умря като езичник”, после каза: “Отиди и го зарови.”] Али радияллаху анху, продължил: “Аз го зарових и после се върнах при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и той ми каза: “Отиди и извърши пълното умиване гусл, след това не казвай нищо, докато не се върнеш при мен.” И аз извърших гусл, после се върнах при него салляллаху алейхи ве селлем. Али радияллаху анху, продължил: “Той [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] ме благослови [с дуа към Аллах], което ме зарадва повече от това да притежавам червени и черни камили1”, и от тогава Али радияллаху анху, след като умиваше покойник, сам извършваше пълното умиване гусл.”/Този хадис е сведен от Ахмед (807), сведен е също така от Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (1/282-283), ал-Бейхаки (3/398)./
89. Не трябва да се погребва мюсюлманин заедно [на едно място]с неверник или друговерец, и неверник или друговерец с мюсюлманин. Мюсюлманинът трябва да бъде погребан в гробище за мюсюлмани и неверника или друговереца трябва да бъде погребан в гробище за многобожници. Това е било повелено от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по негово време и така е дошло до нас. Доказателство намираме в хадис от Бешир Ибн ал-Хасасийа, който е казал: “Вървяхме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, (аз го хванах за ръката) и той каза: “О, Ибн ал-Хасасийа! Не започвай да изпитваш упрек към Аллах, [защото] вървиш заедно с Пратеникът на Аллах! [Всичко] при Него е превъзходно!” Аз [както го бях хванал за ръката] му казах: “О, Пратенико на Аллах! Ти за мен си [по-скъп от моите] баща и майка, аз не изпитвам никакъв упрек към Аллах! Всичко добро ми е дарено от Аллах!” И когато стигнахме до гробовете на езичниците, той салляллаху алейхи ве селлем, каза три пъти: “В миналото си тези са живели в изобилие.”, след това преминахме към гробовете на мюсюлманите и той салляллаху алейхи ве селлем, три пъти каза: “Сега вече те получиха изобилие от добро.” И както си вървяхме той салляллаху алейхи ве селлем, видя един човек да ходи между гробовете с обувки [сандали], и му каза: “Хей ти, със сандалите! Горко ти! Свали си сандалите!” Човекът със сандалите се огледа, и когато разбра, че това е Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, свали своите сандали и ги хвърли.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/288), Ибн Маджа (1/474), Ибн Абу Шейба (4/170), ал-Хаким (1/373), ал-Бейхаки (4/80), ат-Тайалиси (1123) и Ахмед (5/224, 83)./
90. Съгласно Благородната Сунна, трупа на покойника трябва да бъде погребан в гробище, тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е погребвал покойниците в гробището ал-Бакиа, както се съобщава в хадиса представен в предишния раздел. Да се погребват мъртъвци в месчити, мавзолеи и т.н. противоречи на религията на Аллах. До нас не е дошло съобщение за никой от праведните предшественици селеф, да е погребан извън гробище, с изключение на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е погребан в своята стая, и това е от неговите особености алейхи сселяту ве сселям, както указва хадиса от Айша радияллаху анха, в който се казва: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, почина [сподвижниците] бяха на различно мнение за неговото погребение. Тогава Абу Бакр радияллаху анху, каза: “Чух от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, нещо и не го забравих, и после каза:“Аллах прави така, че когато пророк почине да бъде погребан на мястото, което пророка обича.” И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, беше погребан в мястото, където живееше [стаята си].” /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/129), който го е определил като гариб, но има в подкрепа два шахида сведени от Ибн Маджа (1/498, 499), Ахмед (номер 27) и Малик (1/230)./
91. Изключение се прави за шахидите, загинали в битка и те биват погребвани там, където са убити, а не се пренасят до гробище. В хадис от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Пратеникът на Аллах се отправи от Медина към езичниците за да се сражава с тях [в битката при Ухуд]. Моят баща Абдуллах ми каза: “О, Джабир Ибн Абдуллах! Не се безпокой, че ще бъдеш сред оставащите в Медина, докато научиш, какво ще се случи с нашето дело. Кълна се в Аллах, не трябва да оставям дъщерите [сами без мъже], и не мога да те пусна да те убият вместо мен. През това време аз бях сред останалите в Медина, когато дойде леля ми с моя баща и чичо ми[загинали], като и двамата бяха положени върху надих (съд, от който поят камилата). Тя влезе с двамата в Медина, за да бъдат погребани в нашите гробища. Тогава един мъж се появи и каза: “А, нима Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не ви повели да се върнете на бойното поле и да ги погребете на лобното им място, там където са били убити? Ние се върнахме с тях двамата и ги погребахме там, където бяха убити.” /Този хадис е сведен от Ахмед (3/397-398)./
92. Не е редно да се извършва погребение в следните случаи, освен поради крайна необходимост:
А) Погребение в три от времената споменати в хадиса от Укба Ибн Амир радияллаху анху, който е предал: “Има три времена, през които Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни забрани да извършваме намаз, и забрани да погребваме нашите покойници: Това са, когато изгрява слънцето и докато не се появи целия му диск, когато на обяд застане в своя зенит и докато започне да се накланя [към залез], и когато слънцето започне да залязва, докато залезе.” /Този хадис е сведен от Муслим (2/208), Абу Аввана в неговия сборник “Сахих” (1/368) Абу Дауд (2/66) ан-Насаи (1/283), ат-Тирмизи (2/144) Ибн Маджа (1/463), ал-Бейхаки (4/32), ат-Тайалиси (номер 1001) и Ахмед (5/152)/
Б) Също така не е редно да се погребва умрелия през нощта. Това е допустимо само в изключителни случаи. В хадис от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пророка алейхи сселяту ве сселям, изнесъл проповед и споменал за един свой сподвижник, който умрял и бил завит с кефин [тъкан], но не с достатъчна дължина и бил погребан през нощта. Пророка алейхи сселяту ве сселям, се изказал остро и строго да не се погребва човек през нощта, докато не му се изпълни молитвата дженазе, с изключение на случай, че човек е принуден да стори това.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/50), Ибн ал-Джаруд (268), Абу Дауд (2/62) и Ахмед (3/295, 329)./
93. Ако погребението трябва да се извърши през нощта, то е разрешено използването на осветителна лампа, и може да се спуска (влиза) с нея в гроба, за облекчение при погребението. Доказателство за това има в хадис на Ибн Аббас, в който се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е вкарал в гроба му човек през нощта, и е използвал светилник в гроба му.”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/464), ат-Тирмизи (2/157)./
94. Гробът трябва да бъде изкопан дълбок и просторен, а така също е необходимо да бъде укрепен. Има два хадиса в тази връзка:
Първият: От Хишам Ибн Амир се предава:“В деня на битката при Ухуд, мюсюлманите получили ранявания. Те казали: “О, Пратенико на Аллах! Да копаем гроб за всеки поотделно е много тежко. Ти какво ще ни заповядаш да направим?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тогава копайте широки, дълбоки и просторни гробове. Погребвайте в един гроб по двама-трима човека. Но спускайте първи този, който повече от другите е знаел Корана.” Хишам продължил: “Моят баща бил погребан заедно с още двама други. Той е знаел Корана повече от тях, и затова той бил спуснат в гроба първи”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/70), ат-Тирмизи (3/36), ан-Насаи (1/283-284), ал-Бейхаки (4/34) и Ахмед (4/19-20)./
Вторият: От Асим Ибн Кулейб се предава, че един мъж от ансарите е разказал:“Излязохме с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за погребението на един човек от ансарите. Тогава аз още бях момче, [и ме придружаваше] баща ми. [Но, когато стигнахме до гроба] с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, [видяхме, че още не е готов] и Пророка салляллаху алейхи ве селлем, седна до ямата на гроба [откъм страната на Къбля] и даде указания (в друг вариант: направи знак) на човека, който копае гроба и каза: “Разшири откъм страната на главата, и разшири откъм страната на краката, за да бъде хранен от палма [или клон с фурми] в Дженнета”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/83), ал-Бейхаки (3/414) и от Ахмед (5/408) и текста тук е представен от неговия вариант./
95. Редно е гроба да има ляхад и шакк. Ляхад – това е неголяма вдлъбнатина на дъното на гроба, откъм страната с посока към Къбля.
Шакк – това е дъното на гроба (просто изкопан гроб без ляхад). И двете (ляхад и шакк) са били правени по времето на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, но първото е за предпочитане, в подкрепа на което има два хадиса:
Първият: От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Когато почина Пророка салляллаху алейхи ве селлем, в Медина имало човек, който копаел гроб с ляхад и друг, който копаел гроба[без ляхад]. Тогава хората казали: “Ще потърсим помощ от Аллах нашият Повелител чрез истихара, и ще изпратим за двамата1, и който от тях двамата предшества [бъде намерен първи] ще му предоставим [той да изкопае гроба]. След като изпратили при двамата и копаещият с ляхад (бил намерен пръв), то му разрешили да изкопае гроб с ляхад и в него бил погребан Пророка салляллаху алейхи ве селлем. ” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/472), ат-Тахави (4/45) и Ахмед (3/99)./
Вторият: От Ибн Аббас радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ляхад е за нас, а шакк не е за нас (а, е за другите)”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/69), ан-Насаи (1/283), ат-Тирмизи (2/152), Ибн Маджа (4711), ат-Тахави (4/48) и ал-Бейхаки (3/408). /
96. В един гроб при необходимост може да бъдат погребани двама или повече човека. Първи от тези хора следва да бъде погребан най-богобоязливия. Това указват хадисите, които бяха представени в (раздел 37. Хадисът от Анас) и хадисът от Хишам Ибн Амир в (раздел 94.)
97. Мъжете трябва да спускат трупа в гроба, дори това да е труп на жена. Първо защото това е било известно още от времето на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и така са продължили да правят мюсюлманите до наши дни. Това положение ще бъде разяснено в хадис, който следва в раздел (99.) И второ, защото мъжете са по-силни физически, което е необходимо при това спускане на трупа в гроба. И трето, ако това се правеше от жените, то може да доведе до показ на нещо от женското тяло пред чужди хора, а то вече е нежелателно.
98. Роднините на починалия имат повече право да го спуснат в гроба. Всеизвестни са словата на Всевишният Аллах: И роднините са по-близки едни на други. Такова е предписанието на Аллах според Книгата. /8:75/ И в хадиса от Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, в който е казал: “Аз умих (извърших гусл на) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и погледнах [към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] но нямаше нищо такова, което е обичайно за мъртвите, той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, беше приятен и като жив и като мъртъв. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе погребан без хора и (спуснат в ) гроба от четиримата: Али Ибн Абу Талиб, ал-Фадл Ибн Аббас, Кусам Ибн Аббас и Салих Шукран, освободен роб от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Той салляллаху алейхи ве селлем, бил поставен в ляхад, който бил покрит с тухли от слама и глина. ”/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/362) и ал-Бейхаки (4/53)./
От Абдурахман Ибн Абза се предава: “Извършихме [погребалната молитва дженазе] заедно с Омар Ибн ал-Хаттаб за Зейнеб Бинт Джахш в Медина. Омар Ибн ал-Хаттаб изпълни молитвата дженазе с четири текбира. След това отправи към съпругите на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, [въпрос], на кой ще повелят да я постави в гроба? Те казаха: “Онзи, който я е видял в живота й [най-близкия], да бъде този, който ще влезе в гроба й. И Омар радияллаху анху, каза: “Прави са [казват истината].”/Този хадис е сведен от ат-Тахави (3/304-305) и ал-Бейхаки (3/53)./
99. На мъжа е позволено да извърши подготовката за погребението на жена си сам. От Айша радияллаху анха, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влезе при мен в деня, когато започваше неговото заболяване. Аз му казах: “Ох, тази моя глава [ще умра]!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Колко бих желал това да се случи, когато съм жив. Ще те подготвя и ще те погреба.” Аз ревниво му казах: “Наистина, аз за теб в този ден ще бъда като невеста [булка] с част [някои] от твоите жени!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Ох, тази моя глава [ще умра]! Извикай при мен баща ти и брат ти, за да му продиктувам писмо [завещание] до Абу Бакр, защото се страхувам, че някой може да каже: “Аз имам право на власт! И Аллах Всемогъщ и Велик е Той ще отхвърли това и правоверните няма да приемат друг, освен Абу Бакр[за халиф].” /Този хадис е сведен от Ахмед (6/144) с достоверен сахих иснад според условията на ал-Бухари и Муслим. Подобен хадис има и в сборника “Сахих ал-Бухари” (10/101, 102) и съкратен вариант от Муслим (7/110)./
100. Този, който погребва жена не трябва да е имал близост с жена в същата нощ. А ако вече е предприел погребението, то това трябва да извърши друг от близките и дори чужд според споменатото условие. От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Участвахме в погребението на дъщерята на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, беше седнал до гроба, и аз видях в очите му сълзи, после той попита: “Има ли между вас мъж, който да не е имал близост тази нощ (с жена си)?” И Абу Талха каза: “Да. Аз, о, Пратенико на Аллах!” Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Спусни се!” И тук Анас продължил: “И той Абу Талха се спусна в гроба (и я постави в гроба, погреба я)”. В друг вариант от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се казва: “Когато Рукие радияллаху анха, почина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Да не влиза в гроба мъж, който тази нощ е имал близост с жена си!” И тогава Осман Ибн Аффан радияллаху анху, не влезе в гроба.”/Този хадис в първия вариант е сведен от ал-Бухари в неговия сборник “Сахих”(3/122, 162), ат-Тахави в “ал-Мишкал”(3/304), ал-Хаким(4/74), ал-Бейхаки (4/53) и Ахмед (3/, 126, 228), като тук хадиса е представен с неговия текст./
101. От Сунната е трупа на покойника да бъде спускан в гроба откъм задната част на гроба. В хадис от Абу Исхак се казва: “Ал-Харис бе завещал погребалната молитва дженазе да му я изпълни Абдуллах Ибн Язид. Той изпълни молитвата дженазе и после постави трупа в гроба откъм страната на краката, и каза: “Това е от Сунната.” /Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба в “ал-Мусаннаф”(4/130), Абу Дауд (2/69) и ал-Бейхаки (4/54)./
От Ибн Сирин се предава: “Бях на погребение с Анас. Той повели трупа на покойника да бъде поставен в гроба откъм задната част (откъм страната на краката) на гроба.”/Този хадис е сведен от Ахмед (4081), Ибн Абу Шейба (4/130)./
102. Трупът на покойника се поставя в гроба на дясната му страна, и лицето му се насочва в посока към Къбля, като главата остава от дясно на Къбля, а краката му от ляво на Къбля. По този начин мюсюлманите са погребвали своите покойници от времето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, до наши дни. Това се отнася за всяко гробище върху лицето на земята за мюсюлманите. /Виж “ал-Мухалля”(5/173)/
103. Онзи, който спуска трупа в нишата ляхад трябва да произнесе следните слова:
بسم الله، وعلى سنة رسول الله ، أو : ملة رسول الله صلى الله عليه وسلم
“БисмилЛахи уа аля суннати расулюлЛахи, или миллети расулюлЛахи салляллаху алейхи ве селлем В името на Аллах и в съответствие със Сунната или закона на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.”
104. Желателно е за всеки, който е до гроба да хвърли по три шепи пръст с двете ръце при зариването на покойника, след като нишата ляхад бъде затворена с тухли или дъски. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че: “При погребение Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, посипваше (хвърляше) по три шепи пръст откъм главата на покойника.”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/474)./
105. След погребението се извършват следните действия, съответстващи на Сунната:
Първо: Гробът не трябва да е на повече от една педя над земята, както и не трябва да е равен със земята, за да личи, че това е гроб. От Джабир радияллаху анху, се предава, че: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е бил погребан в гроб с ляхад, и нишата е била закрита с тухли от слама и глина, като гроба му е бил издигнат на около педя от земята.” /Този хадис е сведен от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (2160) и ал-Бейхаки (3/410) с надежден хасен иснад./
Второ: Гробът трябва да бъде във вид на хълм. В хадис от Суфян ат-Таммар се предава: “Видях гроба на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, [както и гробовете на Абу Бакр и Омар радияллаху анхума], които бяха във вид на хълм.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/189-199), ал-Бейхаки (3/4), Ибн Абу Шейба и Абу Наим в “ал-Мустахридж”, както и “ат-Талхис”./
Трето: Върху гроба следва да се постави камък, за да бъде разпознат от близките на умрелия. В хадис от Ибн Абдуллах Ибн ал-Мутталиб Ибн Абу Вадаа радияллаху анху, се предава: “Когато починал Осман Ибн Мазуан, аз присъствах на погребението му, и Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, повели на един човек да донесе камък, но човека не можа да го донесе. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, запретнал ръкави до лактите. Ибн Абдуллах ал-Мутталиб продължил своя разказ: Онзи, който ме извести за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми каза: “Аз видях белизната на лактите му, тоест на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато той запретна ръкавите си, и след това сам донесе този камък и го постави върху гроба откъм главата на покойника и каза: “От [този камък] ще зная къде е гроба на своя брат, и ще погребвам тук, който почине от моето семейство.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/69), ал-Бейхаки (3/412)/
Четвърто: Не се произнася “талкин1” над починалия във вида, който е известен днес, тъй като хадиса съобщаващ за талкин не е достоверен. Имама застава до гроба и отправя дуа за опрощение на греховете на починалия. Следва също така да призове участващите в погребението да извършат същите действия. (Тази дуа се прави без вдигане на ръцете). В хадис предаден от Осман Ибн Аффан радияллаху анху, се казва: “След погребението на покойника, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, обичайно (за известно време) стоеше до гроба, и казваше:“Отправете дуа за опрощение към Аллах за вашия брат, и молете Аллах да го укрепи, защото наистина, сега му задават въпроси”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (70/2), ал-Хаким (1/370), ал-Бейхаки (4/56)./
106. Позволено е на присъстващи на погребението да седнат около гроба и да се замислят за смъртта и онова, което се случва след нея. От ал-Бара Ибн Азиб се предава: “Веднъж се отправихме заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за погребението на един от ансарите. Стигнахме до гроба, когато още го копаеха. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, седна с лице към Къбля, и ние седнахме около него, боейки се дори да помръднем. В ръката си той държеше пръчка (клонка), с която разрови земята. След това той салляллаху алейхи ве селлем, погледна към небето, после към земята. Така три пъти той вдигаше към небето и сваляше към земята своя взор (поглед) и после каза: “Търсете защита при Аллах от наказанието в гроба.” Така той повтори тези слова два или три пъти, след което три пъти каза: اللهم إني أعوذ بك من عذاب القبر “Аллахумме инни еузубике мин азаби ал-кабри” “О, Аллах! При теб търся защита от наказанието в гроба.” След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил: “Когато правоверният раб се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета със светли, като слънцето лица. Те носят със себе си саван (кефин) и благовония от Дженнета, и сядат недалеч от него. След това към правоверния раб се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:
— О, блага (чиста) душа! (в друга версия на този хадис се казва: “О, умиротворена душа!”) Излез (да посрещнеш) опрощението и доволството на Аллах! Душата на правоверния раб напуска тялото му, така както капката изтича от гърлото на съд (шише) и меляикето на смъртта я взема. (В друга версия: Когато душата на правоверния напуска тялото му всички меляикета между небето и земята и всички меляикета на небето я благославят пред Аллах). Пред нея се отварят вратите на небето, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах, да може тази душа да мине през тях. Меляикето на смъртта прибира душата, и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват с този саван и благовония (от Дженнета). За това Всевишният Аллах е казал: А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат./6:61/ След това душата започва да благоухае, все едно че отделя най-прекрасния аромат на миск, който може да се намери на земята. След това меляикетата възнасят душата на небесата. Когато минават през множеството (групи) от меляикета, те питат:
— Чия е тази прекрасна душа?
На тях им отговарят:
— Това е душата на еди кой си син на еди кой си.
Те назовават правоверният с най-красивите му имена, с които са го наричали в земния му живот. Когато стигнат първото небе и молят да им отворят вратата, и вратата им се отваря, меляикетата от всяко небе съпровождат душата до следващото небе, и така докато не стигнат седмото небе. Тогава Великият и Всемогъщ Аллах казва:
— Запишете вестта за Моя раб във висините на Иллийун.
След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айетите от Свещения Коран: Ала не! Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун. Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун? Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените./83:18-21/ и продължил — тогава меляикетата вписват вестта за него в Иллийун, и на тях (Всевишният Аллах) им заповядва:
— Върнете го на земята, тъй като Аз съм им обещал, че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.
Меляикетата връщат душата на правоверния на земята. Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея. След това при правоверният идват две меляикета, които грубо го пробуждат. Те сядат до него и го питат:
— Кой е твоят Повелител (Господ)?
Той отговаря:
— Моят Повелител е Аллах.
Те го питат:
— Коя е твоята религия?
Той отговаря:
— Моята религия е Исляма.
Те го питат:
— Що за човек бе изпратен при вас?
Той отговаря:
— Това беше Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
Те го питат:
— Ти как постъпваше?
Той отговаря:
— Аз четях Книгата на Аллах, повярвах в нея и бях верен на това.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил: Те го пробуждат и питат, кой е твоя Повелител (Господ)? Коя е твоята религия? Кой е твоя Пророк? Това е последното изкушение (фитна), което постига правоверния. И за него Всевишният и Всемогъщ Аллах е казал: Аллах укрепва онези, които повярваха с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния./14:27/ Благодарение на това правоверният отговаря, че неговия Повелител (Господ) е Аллах, неговата религия е Исляма, и неговия Пророк е Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем.
Тогава Глас от небето възвестява:
— Правдив е Моят раб. Разстелете за него красотите на Дженнета, нагиздете го с одежди от Дженнета, и му отворете врата към Дженнета.
На него му пренасят милости и благоухания от Дженнета, и неговия гроб се разширява до простори, които само взора може да обхване.
Пред него застава мъж с прекрасен лик, с възхитителни одежди, благоухаещ на приятни аромати, който казва:
— Ще ти съобщя нещо, което ще те ощастливи. Възрадвай се на благосклонността на Аллах и на градините в Дженнета с вечните прелести. Този ден ти бе обещан.
Правоверният ще попита:
— Кой си ти, Аллах да те облагодетелства? Твоят лик носи добро, кой си ти?
— Аз съм твоите благодеяния. Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти бързаш да си покорен и да избягваш неподчинението към Него. И ето Аллах ти въздаде добро.
След това за правоверният се отваря врата в Дженнета и врата в Джехеннема. (Като му се отвори вратата на Джехеннема) На него му се казва:
— Това би била твоя обител, ако ти бе се възпротивил и бе непокорен на Аллах, но Аллах ти го замени с това (с Дженнета).
Когато правоверният види, какво има в Дженнета, ще каже:
— Повелителю! (О, Аллах!) Ускори настъпването на Часа, за да мога да се върна при моето семейство и богатство.
Тогава ще му се каже:
— Бъди спокоен!
А, когато неверния раб (в друга версия на този хадис се казва: (“грешник”) се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета с груби и черни лица. Те носят със себе си зебло от Джехеннема и сядат недалеч от него. След това към неверника се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:
— О, скверна душа! Излез (да посрещнеш) гнева и негодуванието на Аллах!
В този миг душата на неверника се разпълзява по неговото тяло, и меляикето на смъртта я изтръгва, разкъсвайки при това нерви и съдове, подобно на дарак с много зъбци през който минава мокра вълна.
Всички меляикета намиращи се между земята и небето и които са на небето, проклинат тази душа. За нея се затварят вратите на небесата, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах тази душа да не минава покрай тях. Меляикето на смъртта я прибира и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват в зеблото.
Душата на неверника започва да изхвърля и издава най-скверното зловоние, което може да се срещне на земята. След това меляикетата отнасят душата на небето. Когато минават през множеството (тълпа) от меляикета, те питат:
— Чия е тази скверна душа?
На тях им отговарят:
— Това е душата на еди кой си син на еди кой си.
Те назовават неверника с най-позорните имена, с които са го наричали в земния му живот. Когато стигнат първото небе те молят да им отворят вратата, но вратата не им се отваря. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран: Наистина, онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и високомерно се отвръщат от тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат в Дженнета, додето камила не мине през иглено ухо./7:40/ и продължил: — Тогава Всемогъщият и Велик Аллах казва:
— Запишете вестта за него в Сидджийн, който се намира в дъното на земята.
След това на меляикета се заповядва:
— Върнете Моя раб на земята, тъй като Аз съм им обещал, че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.
Меляикетата захвърлят душата на неверника от небето на земята, така че тя попада в неговото тяло.
Тук Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран: А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място./22:31/
Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея. След това при неверника идват две меляикета, които грубо го пробуждат. Те сядат до него и го питат:
— Кой е твоят Повелител (Господ)?
Той отговаря:
— М..ми, ами не знам.
Те го питат:
— Коя е твоята религия?
Той отговаря:
— М..ми, ами не знам.
Те го питат:
— Що за човек бе изпратен при вас?
Тогава неверника няма да може да назове името му и меляикетата ще възкликнат:
— Това е Мухаммед!
А той неверника само ще мънка:
— М..ми, ами не знам. Само съм слушал, че хората говорят нещо такова!
Меляикета ще го попитат:
— Ти не знаеше и не го последва, така ли?
Тогава Глас от небето ще възвести:
— Той лъже! Разстелете за него огнено ложе, и отворете за него врата в Огъня на Джехеннема!
Към него ще пристъпи (приближи) огнения жар на Джехеннема и изпепеляващият вятър самум, и неговия гроб ще се стесни толкова много, че ребрата му ще се вплетат едно в друго.
След това пред него застава мъж с отвратителен облик, с гнусни дрехи, от който излиза гнила и непоносима миризма, който казва:
— Ще ти съобщя нещо, което ще те огорчи. Този ден ти бе обещан.
Неверникът ще попита:
— Кой си ти, Аллах да обърне против теб цялото зло? Кой си ти? Твоето лице носи злощастие, кой си ти?
— Аз съм твоите скверни злодеяния. Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти не бързаш да си покорен на Аллах, а бързаше в неподчинението си към Него. И ето Аллах ти въздаде зло.
След това при неверника изпращат сляп, глух и ням палач, който държи в ръцете си огромен чук! Ако той удари с този чук по планина, тя се разпилява на прах. Но той удря с него мъченика неверник, и той се превръща в прах, а Всевишният Аллах отново го пресъздава такъв, какъвто е бил. Палачът го удря отново, а неверника издава вопли, които чуват всички твари, освен хората и джиновете. След това за неверника отварят вратата на Джехеннема, и му разстилат огнено ложе, а той възкликва:
— Повелителю!(О, Аллах!) Не позволявай на Часа да настъпи!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/281), ал-Хаким (1/37-40), ат-Тайалиси (номер753) и Ахмед (4/288), ан-Насаи (1/282), Ибн Маджа (1/469-470)/
Причината за низпосланието на този айет е разказана от Абдуллах Ибн Омар и баща му радияллаху анхума. Той е казал: “Когато почина Абдуллах Ибн Абу Салул бе повикан Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за да извърши погребална молитва за него. Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, стана да се отправи към молитвата [бързо станах] [хванах го за плаща] и го попитах: “О, Пратенико на Аллах! Нима ще извършиш погребална молитва [за врага на Аллах] Ибн Убейа Ибн Салул?” И продължил и т.н. и така и така?! След това споменал казаното от Всевишният Аллах2: [“Нима Аллах не ти забрани да извършваш погребална молитва за лицемерите?”] Омар споменал казаното от Всевишния Аллах: И да молиш [о, Мухаммед] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости./9:80/ Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се засмял и казал: “О, Омар! Отдръпни се назад!”След като му наговорих много, той каза: “Беше ми даден избор и аз избрах. Казано ми бе: И да молиш [о, Мухаммед] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости./9:80/ Ако знаех, че трябва да помоля за опрощение Аллах дори и повече от седемдесет (пъти), за да бъде опростен, аз бих го направил.” Омар казал: “Та той е лицемер3!” и после добавил: “И така Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извършил погребалната молитва [и ние заедно с него също извършихме молитвата]. После салляллаху алейхи ве селлем, съпроводил погребалната процесия и стоял на гроба му, докато завърши процесията и след това си тръгнал. Той не се спирал освен за малко, докато не били низпослани двата айета от Сура “ат-Тауба”: И никога не извършвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник и умряха нечестивци./9:84/ И да молиш [о, Мухаммед] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости./9:80/ Омар радияллаху анху, добавил: “След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал погребална молитва за лицемер, нито пък е заставал до гроба му, докато Аллах го прибра.” Омар радияллаху анху, още е казал: “По-късно се учудих за смелостта си [която проявих] през онзи ден пред Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Наистина, Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре!”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/177-8/270) ан-Насаи (1/279) ат-Тирмизи (3/117, 118) и Ахмед (номер 95) от Омар. Първото, третото, петото, осмото и деветото допълнение са от хадиса сведен от Ахмед и ат-Тирмизи го е обявил за достоверен сахих. А останалите допълнения са в хадиса сведен от ал-Бухари, а шестото допълнение е в хадиса сведен от Муслим. Третото допълнение е в хадиса сведен от ат-Табари в “ал-Фатх”. Хадисът е сведен пак от ал-Бухари (8/268, 270-10/218), от Муслим (7/116-8/120,121), от ан-Насаи (1/269), от ат-Тирмизи (3/118,119), от Ибн Маджа (1/464, 465), от ал-Бейхаки (3/402) и Ахмед (4680) от хадис на Ибн Омар и в него са второто и шестото допълнение./
От ал-Мусейиб Ибн Хазн радияллаху анху, се предава: “Когато кончината на Абу Талиб наближи, при него дойде Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и там завари Абу Джахил и Абдуллах Ибн Абу Умайя и Ибн ал-Мугира. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “О, чичо! Истина е, че ти за мен си най-важния от хората! Ти за мен си най-добрия измежду тях. За мен ти си по-важен от баща ми! Ето защо произнеси словата: “Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах]. Благодарение на това аз ще мога да засвидетелствам за теб пред Аллах.” [Когато чули това] Абу Джахил и Абдуллах Ибн Абу Умайя [в един глас] възкликнали: “О, Абу Талиб! Нима ще отстъпиш от религията на Абд ал-Мутталиб?!” И след това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не преставал да му предлага [да произнесе словата“Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], а те1 повтаряли и настоявали на своето, докато накрая Абу Талиб не произнесъл последните си думи, [потвърждавайки], че няма да отстъпи от религията на Абд ал-Мутталиб и отказал да произнесе словата“Ля иляхе илля Аллах”[Няма друг достоен за поклонение, освен Аллах], казвайки: “Ако корейшите не ме укоряваха, говорейки, че се страхувам от смъртта и затова съм произнесъл тези слова, то бих ги изрекъл!”. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Що се отнася до мен, то кълна се в Аллах аз непременно ще поискам прошка за теб [от Аллах], докато не ми бъде забранено.” След това мюсюлманите започнали да отправят молитви [към Аллах] за опрощение на онези, които са умрели като езичници. Тогава Всевишният Аллах низпослал: Не подобава на Пророка и на правоверните да молят прошка за многобожниците, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Джехеннема./9:113/ И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал, че Всевишния Аллах е низпослал за Абу Талиб следния айет: Наистина, ти не можеш да напътваш в правия път, когото обичаш! Само Аллах напътва в правия път, когото пожелае. Той най-добре знае напътените./28:56/ /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/173-7/154-8/274, 410, 411) Муслим и ан-Насаи (1/286) и Ахмед (5/433), както и Ибн Джарир в своя тефсир (11/27). Тук хадиса е представен с текста от Муслим. Второто допълнение е негово, както е споменал ал-Хафиз за ал-Куртуби, и това се подкрепя от шахид предаден от ал-Бухари и други с това значение. Тази история е предадена в съкратен вариант от хадиса на Абу Хурейра при Муслим и ат-Тирмизи (4/159) и той го е обявил за надежден хасен, като и при двамата съществува третото допълнение, предаден е и от ал-Хаким (2/335, 336) като при него е първото допълнение и той е обявил хадиса за достоверен сахих, и с него се е съгласил аз-Захаби. Първото допълнение също е и при Ибн Джарир от хадис мурсал, който обаче е подкрепен от свързващо звено маусул, тъй като този, който е разказал хадиса за Саид Ибн ал-Мусейиб е Ибн Хазн и той е баща му. Тази история също така е изведена и от хадис на Джабир, който е сведен също и от ал-Хаким и той го е обявил за достоверен сахих и с него се е съгласил аз-Захаби. В него е четвъртото допълнение, което е и при Ибн Джарир от хадис мурсал, предаден от Муджахид и от Амр Ибн Динар./
От Али радияллаху анху, се предава: Веднъж чух един човек да моли [Аллах] за опрощение на своите родители, които [починали] като многобожници. Аз го попитах: “Нима молиш [Аллах] за опрощение на твоите родители, които са езичници?” Той отговорил: “А нима Ибрахим не е молил [от Аллах] опрощение за [своя баща], който е бил езичник?” Тогава аз споменах за този случай на Пророка алейхи сселяту ве сселям. Тогава бе низпослано: Не подобава на Пророка и на правоверните да молят прошка за многобожниците, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Джехеннема. Молитвата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само изпълнение на обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Наистина, Ибрахим бе смирен, търпелив./9:113-114/ /Този хадис е сведен от ан-Насаи (11/28) ат-Тирмизи (4/120), който го е определил като надежден хасен. Сведен е още от Ибн Джарир (11/28) ал-Хаким (2/335) и Ахмед (1085, 771) Тук хадиса е представен с текста от Ахмед. Ал-Хаким е определил иснада на този хадис като достоверен и аз-Захаби се е съгласил с него./
Ан-Навави рахимеху Аллах Теаля, е казал в “ал-Маджмуа ал-Фатава” (5/144, 258) следното: “Погребална молитва и молитва за опрощение за неверник и друговерец са забранени харам с текст от Свещения Коран и единогласното мнение иджма на всички учени.”
Тук [шейх ал-Албани]ще кажа следното: Искам да обърна внимание на грешката, която допускат днес някои от мюсюлманите, като отправят молитви за милосърдие и прискърбие към някои от друговерците. Това се забелязва най-много в някои от собствениците на вестници и списания. Чух, че някои държавни ръководители от Арабските страни, известни със своята религиозност, са се молили за низпослание на милост към комуниста Сталин, който заедно със своята партия са едни от най-злите и непримирими врагове на религията! Тези думи са казани от държавен ръководител по случай годишнина от смъртта на Сталин и са били излъчвани по радиото! За мен това не е удивително, тъй като не е тайна, че той е като този режим. Напротив, мен ме удивява много повече факта, че някои мюсюлмани от призоваващите даия попадат в нещо подобно, когато в своите послания казват: “Аллах да омилостиви Бърнард Шоу…”. Човек заслужаващ доверие ми съобщи за един от шейховете, който е извършил погребална молитва дженазе над починал принадлежащ към сектата “Исмаилия батиния”, и този шейх е бил с убеждението, че умрелия не е мюсюлманин, и нещо повече не са го виждали да изпълнява молитва намаз, нито пък да е извършил поклонението Хадж, ами се е покланял на човек! Наред с това той е извършил молитвата лицемерно, и за да им се подмаже. И Аллах е Този, на Който се оплакваме, и Той да ни помага!
Погребалната молитва дженазе трябва да се изпълнява групово така, както се изпълнява задължителната молитва намаз в група джемаат. Това мнение се основава на две доказателства:
Първо: Пророкът Мухаммед алейхи сселяту ве сселям, регулярно е изпълнявал с джемаат погребалната молитва дженазе.
Второ: В казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Изпълнявайте молитвите така, както сте ме видели аз да ги изпълнявам!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари с думи на Малик Ибн ал-Хувейрис./
Известно е, че сподвижниците са изпълнили погребалната молитва дженазе за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, поотделно. По този начин те са подчертали превъзходството на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и своето нежелание да ръководят намаза.
Ако изпълняващите погребалната молитва дженазе я извършват поотделно, то те са изпълнили своя дълг, но са извършили прегрешение, защото са се отказали от груповата молитва. Съзнателното неизвършване на погребалната молитва групово е грях, а последствията от това ги знае само Аллах!
Имам ан-Навави в “ал-Маджмуа ал-Фатава” (5/314) е казал: “Мюсюлманските учени са единодушни в това, че е позволено погребалната молитва дженазе да се извършва поотделно, но е от Сунната да се изпълнява с джемаат.”
63. В груповото изпълнение на погребалната молитва дженазе трябва да участват не по-малко от трима души. В хадис предаден от Абдуллах Ибн Абу Талха се предава: “Талха повикал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, при Умайр Ибн Абу Талха, когато той починал. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го посетил и извършил погребалната молитва в техния дом. За молитвата Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се изправил, зад него се наредили Абу Талха, и зад него застанала Умм Сулейм. На тази молитва дженазе не е присъствал никой друг.” /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/365) ал-Бейхаки (4/31,30). Ал-Хаким е казал: “Този хадис е достоверен според условията на ал-Бухари и Муслим. В него се съдържат удивителни сведения за това, че на жените е разрешено да участват в погребалните молитви дженазе.” С него се е съгласил и аз-Захаби./
Тук аз (шейх ал-Албани) казвам: В действителност обаче, хадисът е достоверен сахих само според изискването на Муслим, тъй като в него присъства Имара Ибн Гузеййя, а ал-Бухари го е свел с обяснение. За този хадис ал-Хайсами в “ал-Муджемма”(3/34) е казал: “Той е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир” и веригата от разказвачи заслужава доверие, т.е. тя е достоверна сахих.” В подкрепа шахид към този хадис има и подобен сведен от имам Ахмед (3/217) с думи на Анас.
64. Големият брой на участниците в погребалната молитва дженазе е добре за починалия, според казаното от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Ако в погребалната молитва дженазе за някой покойник [мюсюлманин] вземат участие сто човека от ислямската общност и всеки от тях се застъпва за починалия, то тяхното ходатайство за него ще се изпълни.” В друг хадис е казано: “Ще му бъде опростено.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/53) ан-Насаи (1/281, 282) ат-Тирмизи (2/143, 144) ал-Бейхаки (4/30) ат-Тайалиси (1526) и Ахмед (6/32,40, 231,97) с думи на Айша в началото. Този хадис също така е сведен от Муслим, ан-Насаи, ал-Бейхаки и Ахмед (3/266) с думи от Анас. Също така е сведен подобен хадис от Ибн Маджа (1/453) с думи от Абу Хурейра, при това с достоверен сахих иснад съгласно изискванията на ал-Бухари и Муслим./
В друг хадис също така се предава, че ако в погребалната молитва дженазе участват по-малко от сто души, които са мюсюлмани и не са съдружавали с Аллах нищо, то на починалия ще му бъде опростено. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой мюсюлманин почине и в погребалната молитва дженазе вземат участие четиридесет човека, които не са съдружавали нищо с Аллах, то тяхното ходатайство пред Аллах за него ще се изпълни.” /Този хадис е сведен от Муслим и Абу Дауд (2/64) Ибн Маджа, ал-Бейхаки и Ахмед (2509) предаден чрез хадиса на Ибн Аббас. Предадено е от Меймона съпруга на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, че той е казал: “Ако група мюсюлмани изпълнят погребалната молитва дженазе за починал правоверен, то тяхното застъпничество ще бъде прието.” Хадисът е сведен още от ан-Насаи и Ахмед (6/331, 334) с надежден хасен иснад./
Желателно е участниците в погребалната молитва дженазе да се подредят зад имама в три1 и повече редици. В следващите два хадиса се разказва за това:
Първият: От Абу Умама се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извършваше погребалната молитва дженазе и с него участваха седем човека, той ги подреждаше в първата редица трима, след това във втората и третата редица по двама.” /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир”(7785)./
Вторият: От Малик Ибн Хубайра се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато някой мюсюлманин почине и на погребалната молитва участват хора в три редици, то ще му бъде опростено.” Мурсад Ибн Абдуллах ал-Язани е казал: “По време на погребалната молитва дженазе Малик е подреждал молещите се в три редици” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/63) и текста на хадиса тук е от него, ат-Тирмизи (2/143) Ибн Маджа (1/454) ал-Хаким (1/362,363) ал–Бейхаки (4/30) и Ахмед (4/79)./
Ако в погребалната молитва дженазе участват двама, за разлика от задължителния фард намаз втория молещ се е длъжен да заеме място зад имама. В предходен хадис представен в раздел (63. Стр. 40) стана дума за това: “За молитвата Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се изправил, зад него се наредили Абу Талха, и зад него застанала Умм Сулейм. На тази молитва дженазе не е присъствал никой друг.” /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/365) ал-Бейхаки (4/31,30). Ал-Хаким е казал: “Този хадис е достоверен според условията на ал-Бухари и Муслим./
67. При участието в погребална молитва дженазе правото на имам най-напред имат валията или неговия заместник, след това неговите роднини. В хадис предаден от Абу Хазим се казва: “Аз бях свидетел в деня на смъртта на ал-Хасан Ибн Али. Видях как ал-Хусейн Ибн Али побутна по врата (шията) Саид Ибн ал-Ас и каза: “Мини напред! Ако това не бе от Сунната, то не бих ти позволил да застанеш отпред.” По онова време Саид Ибн ал-Ас е бил губернатор на Медина2 и между тях е имало конфликт.” /Този хадис е сведен от ал-Хаким (3/171) и ал-Баззар (814-Кешф ал-Астар), и ат-Табарани в сборника “ал-Муаджам ал-Кабир” (3/148/2912 и 2913). Подобен хадис също така е свел и ал-Бейхаки (4/28) с допълнение в края: “Абу Хурейра казал: “Нима ще излеете гнева си върху внука на вашия Пророк до гроба в който сте го погребали? Вече чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Който обича тях двамата (имат се предвид двамата му внуци Хасан и Хусейн), то той обича мен, и който ги ненавижда, то той ненавижда и мен”/Този хадис е сведен също и от Ахмед (2/531) /
81. После се произнасят останалите текбири и се прочита искрена дуа за починалия, което е според хадиса от Абу Умама, споменат по-горе, и словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем: “Когато извършвате молитва дженазе за починал, то отправете за него искрена дуа1.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/68), Ибн Маджа (1/456), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (754 - Маварид), ал-Бейхаки (4/40) чрез хадис от Абу Хурейра, а Ибн Исхак е обявил, че този хадис е предаден и от Ибн Хиббан./
82. Молитвата дуа, която следва да се произнесе за починалия, трябва да е от достоверната Сунна на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. Ще представя четири от тях.
Първата: От Абу Абдурахман Ауф Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извърши молитва дженазе, и аз запомних неговата дуа, с която се обърна към Аллах за покойника, той салляллаху алейхи ве селлем, каза: “ اللهم اغفر له وارحمه ، وعافه واعف عنه، وأكرم نزله ، ووسع مدخله،واغسله بالماء والثلج والبرد،ونقه من الخطايا كما نقيت ( وفي رواية :كما ينقي الثوب الابيض من الدنس ،وأبدله دارا خيرا من داره ، وأهلا خيرا من أهله ، وزوجا خيرا من زوجه ، وأدخله الجنة ، وأعذه من عذاب القبر ،ومن عذاب النار
Аллахумме агфир леху, уа архамху, уа афихи, уа афу анху, уа акрим нузуляху, уа уассиа мудхаляху уа гсилху бильмаи, уассальджи уальбаради, уа наккихи минальхатайа кема наккайта ас-сауба аль-абйада мин ад-данаси, уа абдильху даран хайран мин дарихи, уа ахлян хайран мин ахлихи, уа зауджан хайран мин зауджихи, уа адхильху аль-дженната уа аизху мин азаби ал-кабри уа азабин-нари/.”
“О, Аллах! Опрости му, и го помилвай, избави го и му окажи хубав прием! Стори му гроба просторен! Измий го с вода, сняг и град! Очисти го от прегрешенията, така както Ти очистваш бялата дреха от мръсотия! Дай му в замяна дом по-хубав от неговия дом, и семейство по-добро от неговото семейство и жена по-добра от неговите жени! Въведи го в Дженнета, и го защити от мъченията в гроба и от мъките в Огъня!” И Абу Абдурахман Ауф Ибн Малик казал: “И дори аз самия поисках да съм на мястото на този покойник.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/59-60), ан-Насаи (1/271), Ибн Маджа (1/4256), Ибн ал-Джаруд (264-265), ал-Бейхаки (4/40), ат-Тайалиси (999) и Ахмед (6/23 и 28). Тук е представен текстът на хадиса сведен от Муслим./
Втората: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал молитвата дженазе е казвал следната дуа:
اللهم اغفر لحينا وميتنا،وشاهدنا وغائبنا ، وصغيرنا وكبيرنا ، وذكرنا وأنثانا ، اللهم من أحييته منا فأحيه على الاسلام ، ومن توفيته منا فتوفه على الايمان ، اللهم لا تحرمنا أجره
، ولا تضلنا بعده
“Аллахумме агфир лихайина, уа мейитина, уа шахидина, уа гаибина, уа сагирина, уа кябирина, уа закярина уа унсана! Аллахумме, мен ахйайтеху минна, фа ахйихи аляль-ислями, уа мен таваффайтаху минна, фа таваффаху аляль-имани! Аллахумме, ля тахримна аджраху уа ля тудилляна баедаху!”
“О, Аллах! Опрости живия измежду нас и мъртвия, и присъстващия и отсъстващия, и малкия, и големия (младия и стария), и мъжа, и жената! О, Аллах! Стори така, че онзи от нас, на който Ти дариш живот, да живее според Исляма, а онзи от нас, който Ти прибираш, прибери го с вярата! О, Аллах! Не ни лишавай от наградата, заради него, и не ни вкарвай в заблуда след него!”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/456), ал-Бейхаки (4/41) посредством Мухаммед Ибн Ибрахим ат-Тайми от Абу Селяма, сведен е и от Абу Дауд (2/68), ат-Тирмизи (2/141), Ибн Хиббан в сборника му “Сахих”(757-Маварид), ал-Хаким (1/358), също така ал-Бейхаки и Ахмед (2/368) посредством Яхя Ибн Абу Касир от Абу Селяма без словата: “ О, Аллах! Не ни лишавай от наградата, заради него, и не ни вкарвай в заблуда след него!”, тъй като те са само в хадиса сведен от Абу Дауд. Яхя еднозначно е свидетелствал за този хадис при ал-Хаким, и е казал: “този хадис е достоверен сахих според изискванията на ал-Бухари и Муслим” и с него се е съгласил аз-Захаби. Този хадис има шахид посредством хадис предаден с думи от Ибн Аббас, и е сведен от ат-Табарани в “ал-Кабир”/
Третата: От Васаля Ибн ал-Аскаа се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, извърши молитва дженазе за един мюсюлманин, и го чух да казва:
اللهم إن فلان ابن فلان في ذمتك وحبل جوارك ، فقه فتنة القبر ،وعذاب النار ، وأنت أهل الوفاء والحق ،فاغفر له وارحمه،إنك الغفور الرحيم
Аллахумме, инна фулян ибн фулян (…) фи зимматика уа хабли дживарика, фекихи фитнати ал-кабри уа азаба ан-нари, уа енте ахлю ал-уафа’и уа ал-хакки! Фа агфир леху уа ерхамху, иннеке енте ал-гафуру ар-рахиму
О Аллах! Наистина еди кой си син на еди кой си, се намира под Твоето покровителство и защита, опази го от изкушението на гроба и наказанието на Огъня, защото Ти спазваш обещанията и проявяваш справедливост! Прости му и го помилвай, защото наистина Ти Си Прощаващия, Милосърдния!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/68), Ибн Маджа (1/456), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих”(758), Ахмед (3/471) с достоверен сахих иснад иншаАллаху./
Четвъртата:От Язид Ибн Рукана Ибн ал-Мутталиб се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се изправяше за да извърши погребалната молитва дженазе, е казвал следната дуа:
اللهم عبدك وابن أمتك احتاج إلى رحمتك،وأنت غني عن عذابه ، إن كان محسنا فزد في حسناته،إن كان مسييا فتجاوز عنه
/Аллахумме, абдуке уа бну аматике ихтаджа иля рахметике, уа енте ганийун ан азабихи. Ин кана мухсинен фа зид фи хасенетихи, уа ин кана мусиен, фа теджауез анху/
О, Аллах! Твоят раб и син на Твоята рабиня се нуждае от Твоето милосърдие, а Ти не се нуждаеш в наказанието му! Ако той е вършил благодеяния, то добави му ги, а ако е извършвал злини, то не го наказвай заради тях!” /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/359)/
83. Според Шерията е разрешено между последния текбир и даването на селям таслим да се произнася дуа. В хадис от Абу Яафур за Абдуллах Ибн Абу Ауф радияллаху анху, се казва: “Бях свидетел, когато той на молитва дженазе изрече четири текбира, след това постоя час, после каза: “Смятате ли, че съм изрекъл пет текбира?” Хората отговориха: “Не.” Той каза: “Наистина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, изричаше по четири текбира.” /Този хадис е сведен от ал-Бейхаки (4/35), Ибн Маджа (1/457), ал-Хаким (1/360) и Ахмед (4-383)/
84. След това даването на селям таслим, както и при предписания намаз, се изпълнява първо надясно и после наляво. В хадис от Абдуллах Ибн Месуд радияллаху анху, се предава: “Три неща Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, правеше, а хората изоставяха, едно от тях бе даването на селям таслим при молитвата дженазе да бъде като таслим даван в намаза.” /Този хадис е сведен от ал-Бейхаки (4/43), ат-Табарани в “ал-Кабир”/
В сборника “Сахих” на Муслим и други е потвърдено, че от Ибн Месуд радияллаху анху, се предава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е давал селям таслим два пъти в намаза надясно и след това наляво. Това пояснява думите на Ибн Месуд радияллаху анху, в горния хадис “ даването на селям таслим при молитвата дженазе да бъде като таслим даван в намаза.” Тоест известните два селяма надясно и наляво.
85. Допустимо е да се даде само един селям в молитвата дженазе. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал молитва дженазе и е произнасял четири текбира и е давал един селям таслим.” /Този хадис е сведен от ад-Даракутни (191), ал-Хаким (1/360), ал-Бейхаки (4/43)/
86. Съгласно Благородната Сунна погребалната молитва дженазе се извършва тихо (не на висок глас), както от имама, така и от участниците, които го следват. В споменатият хадис от Абу Умама се съобщава: “Един от сподвижниците на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ми съобщи: “От Сунната е при погребалната молитва дженазе имама да произнесе текбир, после да прочете тихо за себе си сура ал-Фатиха след първия текбир, после след втория текбир да прочете салават за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и след това да отправи искрена дуа за покойника в третия текбир, и да не чете нищо в този текбир, а после (след четвъртия текбир) тихо за себе си даде селям надясно. От Сунната е да се прави всичко, което прави имама.”/Този хадис е сведен от аш-Шафий в “ал-Ум”(1/239-240) посредством ал-Бейхаки (4/39), Ибн ал-Джаруд (265)./
87. Не е позволено да се извършва погребална молитва дженазе в трите времена, през които е забранен намаза, освен в особени случаи или в крайна необходимост. (при изгрев слънце, когато слънцето е в зенита си, и при залез слънце). В хадис от Укба Ибн Амир радияллаху анху, се предава: “Има три времена, през които Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни забрани да извършваме намаз, и забрани да погребваме нашите покойници: Това са, когато изгрява слънцето и докато не се появи целия му диск, когато на обяд застане в своя зенит и докато започне да се накланя [към залез], и когато слънцето започне да залязва, докато залезе.” /Този хадис е сведен от Муслим (2/208), Абу Аввана в неговия сборник “Сахих” (1/368) Абу Дауд (2/66) ан-Насаи (1/283), ат-Тирмизи (2/144) Ибн Маджа (1/463), ал-Бейхаки (4/32), ат-Тайалиси (номер 1001) и Ахмед (5/152)/
Като цяло включва и погребалната молитва дженазе, както са го разбирали сподвижниците, което принципно съм разяснил в началото на този параграф.
(14)
Погребението и последвалите го действия.
88. Умрелият трябва да бъде погребан, дори той да е неверник или друговерец. Относно това има два хадиса:
Първият: От група сподвижници на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и един от тях Абу Талха ал-Ансари се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в деня на битката при Бадр заповяда 24 [от убитите] първенци на корейшите да бъдат заровени в един от най-скверните кладенци на Бадр [нахвърлени един върху друг], освен тялото на Умайя Ибн Халаф, защото то вече се било надуло в ризницата му и изцяло я изпълнило. Когато започнали да го влачат, тялото му се разлагало (разпадало се месото от костите). Тогава оставили тялото и го затрупали с пръст и камъни, докато не го покрили напълно.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (7/240-241), Муслим (8/164) и Ахмед (4/129)./
Вторият: От Али Абу Талиб радияллаху анху, се предава: “Когато умря Абу Талиб, аз отидох при Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и му казах: “Наистина, твоя чичо шейх [който не повярва] почина [и кой ще го погребе?] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Отиди и го зарови, след това не казвай нищо, докато не се върнеш при мен” [и каза още: “Той умря като езичник”, после каза: “Отиди и го зарови.”] Али радияллаху анху, продължил: “Аз го зарових и после се върнах при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и той ми каза: “Отиди и извърши пълното умиване гусл, след това не казвай нищо, докато не се върнеш при мен.” И аз извърших гусл, после се върнах при него салляллаху алейхи ве селлем. Али радияллаху анху, продължил: “Той [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] ме благослови [с дуа към Аллах], което ме зарадва повече от това да притежавам червени и черни камили1”, и от тогава Али радияллаху анху, след като умиваше покойник, сам извършваше пълното умиване гусл.”/Този хадис е сведен от Ахмед (807), сведен е също така от Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (1/282-283), ал-Бейхаки (3/398)./
89. Не трябва да се погребва мюсюлманин заедно [на едно място]с неверник или друговерец, и неверник или друговерец с мюсюлманин. Мюсюлманинът трябва да бъде погребан в гробище за мюсюлмани и неверника или друговереца трябва да бъде погребан в гробище за многобожници. Това е било повелено от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по негово време и така е дошло до нас. Доказателство намираме в хадис от Бешир Ибн ал-Хасасийа, който е казал: “Вървяхме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, (аз го хванах за ръката) и той каза: “О, Ибн ал-Хасасийа! Не започвай да изпитваш упрек към Аллах, [защото] вървиш заедно с Пратеникът на Аллах! [Всичко] при Него е превъзходно!” Аз [както го бях хванал за ръката] му казах: “О, Пратенико на Аллах! Ти за мен си [по-скъп от моите] баща и майка, аз не изпитвам никакъв упрек към Аллах! Всичко добро ми е дарено от Аллах!” И когато стигнахме до гробовете на езичниците, той салляллаху алейхи ве селлем, каза три пъти: “В миналото си тези са живели в изобилие.”, след това преминахме към гробовете на мюсюлманите и той салляллаху алейхи ве селлем, три пъти каза: “Сега вече те получиха изобилие от добро.” И както си вървяхме той салляллаху алейхи ве селлем, видя един човек да ходи между гробовете с обувки [сандали], и му каза: “Хей ти, със сандалите! Горко ти! Свали си сандалите!” Човекът със сандалите се огледа, и когато разбра, че това е Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, свали своите сандали и ги хвърли.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/288), Ибн Маджа (1/474), Ибн Абу Шейба (4/170), ал-Хаким (1/373), ал-Бейхаки (4/80), ат-Тайалиси (1123) и Ахмед (5/224, 83)./
90. Съгласно Благородната Сунна, трупа на покойника трябва да бъде погребан в гробище, тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е погребвал покойниците в гробището ал-Бакиа, както се съобщава в хадиса представен в предишния раздел. Да се погребват мъртъвци в месчити, мавзолеи и т.н. противоречи на религията на Аллах. До нас не е дошло съобщение за никой от праведните предшественици селеф, да е погребан извън гробище, с изключение на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е погребан в своята стая, и това е от неговите особености алейхи сселяту ве сселям, както указва хадиса от Айша радияллаху анха, в който се казва: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, почина [сподвижниците] бяха на различно мнение за неговото погребение. Тогава Абу Бакр радияллаху анху, каза: “Чух от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, нещо и не го забравих, и после каза:“Аллах прави така, че когато пророк почине да бъде погребан на мястото, което пророка обича.” И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, беше погребан в мястото, където живееше [стаята си].” /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи (2/129), който го е определил като гариб, но има в подкрепа два шахида сведени от Ибн Маджа (1/498, 499), Ахмед (номер 27) и Малик (1/230)./
91. Изключение се прави за шахидите, загинали в битка и те биват погребвани там, където са убити, а не се пренасят до гробище. В хадис от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Пратеникът на Аллах се отправи от Медина към езичниците за да се сражава с тях [в битката при Ухуд]. Моят баща Абдуллах ми каза: “О, Джабир Ибн Абдуллах! Не се безпокой, че ще бъдеш сред оставащите в Медина, докато научиш, какво ще се случи с нашето дело. Кълна се в Аллах, не трябва да оставям дъщерите [сами без мъже], и не мога да те пусна да те убият вместо мен. През това време аз бях сред останалите в Медина, когато дойде леля ми с моя баща и чичо ми[загинали], като и двамата бяха положени върху надих (съд, от който поят камилата). Тя влезе с двамата в Медина, за да бъдат погребани в нашите гробища. Тогава един мъж се появи и каза: “А, нима Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не ви повели да се върнете на бойното поле и да ги погребете на лобното им място, там където са били убити? Ние се върнахме с тях двамата и ги погребахме там, където бяха убити.” /Този хадис е сведен от Ахмед (3/397-398)./
92. Не е редно да се извършва погребение в следните случаи, освен поради крайна необходимост:
А) Погребение в три от времената споменати в хадиса от Укба Ибн Амир радияллаху анху, който е предал: “Има три времена, през които Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни забрани да извършваме намаз, и забрани да погребваме нашите покойници: Това са, когато изгрява слънцето и докато не се появи целия му диск, когато на обяд застане в своя зенит и докато започне да се накланя [към залез], и когато слънцето започне да залязва, докато залезе.” /Този хадис е сведен от Муслим (2/208), Абу Аввана в неговия сборник “Сахих” (1/368) Абу Дауд (2/66) ан-Насаи (1/283), ат-Тирмизи (2/144) Ибн Маджа (1/463), ал-Бейхаки (4/32), ат-Тайалиси (номер 1001) и Ахмед (5/152)/
Б) Също така не е редно да се погребва умрелия през нощта. Това е допустимо само в изключителни случаи. В хадис от Джабир Ибн Абдуллах радияллаху анху, се предава: “Веднъж Пророка алейхи сселяту ве сселям, изнесъл проповед и споменал за един свой сподвижник, който умрял и бил завит с кефин [тъкан], но не с достатъчна дължина и бил погребан през нощта. Пророка алейхи сселяту ве сселям, се изказал остро и строго да не се погребва човек през нощта, докато не му се изпълни молитвата дженазе, с изключение на случай, че човек е принуден да стори това.” /Този хадис е сведен от Муслим (3/50), Ибн ал-Джаруд (268), Абу Дауд (2/62) и Ахмед (3/295, 329)./
93. Ако погребението трябва да се извърши през нощта, то е разрешено използването на осветителна лампа, и може да се спуска (влиза) с нея в гроба, за облекчение при погребението. Доказателство за това има в хадис на Ибн Аббас, в който се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е вкарал в гроба му човек през нощта, и е използвал светилник в гроба му.”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/464), ат-Тирмизи (2/157)./
94. Гробът трябва да бъде изкопан дълбок и просторен, а така също е необходимо да бъде укрепен. Има два хадиса в тази връзка:
Първият: От Хишам Ибн Амир се предава:“В деня на битката при Ухуд, мюсюлманите получили ранявания. Те казали: “О, Пратенико на Аллах! Да копаем гроб за всеки поотделно е много тежко. Ти какво ще ни заповядаш да направим?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тогава копайте широки, дълбоки и просторни гробове. Погребвайте в един гроб по двама-трима човека. Но спускайте първи този, който повече от другите е знаел Корана.” Хишам продължил: “Моят баща бил погребан заедно с още двама други. Той е знаел Корана повече от тях, и затова той бил спуснат в гроба първи”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/70), ат-Тирмизи (3/36), ан-Насаи (1/283-284), ал-Бейхаки (4/34) и Ахмед (4/19-20)./
Вторият: От Асим Ибн Кулейб се предава, че един мъж от ансарите е разказал:“Излязохме с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за погребението на един човек от ансарите. Тогава аз още бях момче, [и ме придружаваше] баща ми. [Но, когато стигнахме до гроба] с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, [видяхме, че още не е готов] и Пророка салляллаху алейхи ве селлем, седна до ямата на гроба [откъм страната на Къбля] и даде указания (в друг вариант: направи знак) на човека, който копае гроба и каза: “Разшири откъм страната на главата, и разшири откъм страната на краката, за да бъде хранен от палма [или клон с фурми] в Дженнета”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/83), ал-Бейхаки (3/414) и от Ахмед (5/408) и текста тук е представен от неговия вариант./
95. Редно е гроба да има ляхад и шакк. Ляхад – това е неголяма вдлъбнатина на дъното на гроба, откъм страната с посока към Къбля.
Шакк – това е дъното на гроба (просто изкопан гроб без ляхад). И двете (ляхад и шакк) са били правени по времето на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, но първото е за предпочитане, в подкрепа на което има два хадиса:
Първият: От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Когато почина Пророка салляллаху алейхи ве селлем, в Медина имало човек, който копаел гроб с ляхад и друг, който копаел гроба[без ляхад]. Тогава хората казали: “Ще потърсим помощ от Аллах нашият Повелител чрез истихара, и ще изпратим за двамата1, и който от тях двамата предшества [бъде намерен първи] ще му предоставим [той да изкопае гроба]. След като изпратили при двамата и копаещият с ляхад (бил намерен пръв), то му разрешили да изкопае гроб с ляхад и в него бил погребан Пророка салляллаху алейхи ве селлем. ” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/472), ат-Тахави (4/45) и Ахмед (3/99)./
Вторият: От Ибн Аббас радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ляхад е за нас, а шакк не е за нас (а, е за другите)”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/69), ан-Насаи (1/283), ат-Тирмизи (2/152), Ибн Маджа (4711), ат-Тахави (4/48) и ал-Бейхаки (3/408). /
96. В един гроб при необходимост може да бъдат погребани двама или повече човека. Първи от тези хора следва да бъде погребан най-богобоязливия. Това указват хадисите, които бяха представени в (раздел 37. Хадисът от Анас) и хадисът от Хишам Ибн Амир в (раздел 94.)
97. Мъжете трябва да спускат трупа в гроба, дори това да е труп на жена. Първо защото това е било известно още от времето на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и така са продължили да правят мюсюлманите до наши дни. Това положение ще бъде разяснено в хадис, който следва в раздел (99.) И второ, защото мъжете са по-силни физически, което е необходимо при това спускане на трупа в гроба. И трето, ако това се правеше от жените, то може да доведе до показ на нещо от женското тяло пред чужди хора, а то вече е нежелателно.
98. Роднините на починалия имат повече право да го спуснат в гроба. Всеизвестни са словата на Всевишният Аллах: И роднините са по-близки едни на други. Такова е предписанието на Аллах според Книгата. /8:75/ И в хадиса от Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, в който е казал: “Аз умих (извърших гусл на) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и погледнах [към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,] но нямаше нищо такова, което е обичайно за мъртвите, той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, беше приятен и като жив и като мъртъв. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, бе погребан без хора и (спуснат в ) гроба от четиримата: Али Ибн Абу Талиб, ал-Фадл Ибн Аббас, Кусам Ибн Аббас и Салих Шукран, освободен роб от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Той салляллаху алейхи ве селлем, бил поставен в ляхад, който бил покрит с тухли от слама и глина. ”/Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/362) и ал-Бейхаки (4/53)./
От Абдурахман Ибн Абза се предава: “Извършихме [погребалната молитва дженазе] заедно с Омар Ибн ал-Хаттаб за Зейнеб Бинт Джахш в Медина. Омар Ибн ал-Хаттаб изпълни молитвата дженазе с четири текбира. След това отправи към съпругите на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, [въпрос], на кой ще повелят да я постави в гроба? Те казаха: “Онзи, който я е видял в живота й [най-близкия], да бъде този, който ще влезе в гроба й. И Омар радияллаху анху, каза: “Прави са [казват истината].”/Този хадис е сведен от ат-Тахави (3/304-305) и ал-Бейхаки (3/53)./
99. На мъжа е позволено да извърши подготовката за погребението на жена си сам. От Айша радияллаху анха, се предава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, влезе при мен в деня, когато започваше неговото заболяване. Аз му казах: “Ох, тази моя глава [ще умра]!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Колко бих желал това да се случи, когато съм жив. Ще те подготвя и ще те погреба.” Аз ревниво му казах: “Наистина, аз за теб в този ден ще бъда като невеста [булка] с част [някои] от твоите жени!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Ох, тази моя глава [ще умра]! Извикай при мен баща ти и брат ти, за да му продиктувам писмо [завещание] до Абу Бакр, защото се страхувам, че някой може да каже: “Аз имам право на власт! И Аллах Всемогъщ и Велик е Той ще отхвърли това и правоверните няма да приемат друг, освен Абу Бакр[за халиф].” /Този хадис е сведен от Ахмед (6/144) с достоверен сахих иснад според условията на ал-Бухари и Муслим. Подобен хадис има и в сборника “Сахих ал-Бухари” (10/101, 102) и съкратен вариант от Муслим (7/110)./
100. Този, който погребва жена не трябва да е имал близост с жена в същата нощ. А ако вече е предприел погребението, то това трябва да извърши друг от близките и дори чужд според споменатото условие. От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава: “Участвахме в погребението на дъщерята на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, беше седнал до гроба, и аз видях в очите му сълзи, после той попита: “Има ли между вас мъж, който да не е имал близост тази нощ (с жена си)?” И Абу Талха каза: “Да. Аз, о, Пратенико на Аллах!” Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Спусни се!” И тук Анас продължил: “И той Абу Талха се спусна в гроба (и я постави в гроба, погреба я)”. В друг вариант от Анас Ибн Малик радияллаху анху, се казва: “Когато Рукие радияллаху анха, почина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Да не влиза в гроба мъж, който тази нощ е имал близост с жена си!” И тогава Осман Ибн Аффан радияллаху анху, не влезе в гроба.”/Този хадис в първия вариант е сведен от ал-Бухари в неговия сборник “Сахих”(3/122, 162), ат-Тахави в “ал-Мишкал”(3/304), ал-Хаким(4/74), ал-Бейхаки (4/53) и Ахмед (3/, 126, 228), като тук хадиса е представен с неговия текст./
101. От Сунната е трупа на покойника да бъде спускан в гроба откъм задната част на гроба. В хадис от Абу Исхак се казва: “Ал-Харис бе завещал погребалната молитва дженазе да му я изпълни Абдуллах Ибн Язид. Той изпълни молитвата дженазе и после постави трупа в гроба откъм страната на краката, и каза: “Това е от Сунната.” /Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба в “ал-Мусаннаф”(4/130), Абу Дауд (2/69) и ал-Бейхаки (4/54)./
От Ибн Сирин се предава: “Бях на погребение с Анас. Той повели трупа на покойника да бъде поставен в гроба откъм задната част (откъм страната на краката) на гроба.”/Този хадис е сведен от Ахмед (4081), Ибн Абу Шейба (4/130)./
102. Трупът на покойника се поставя в гроба на дясната му страна, и лицето му се насочва в посока към Къбля, като главата остава от дясно на Къбля, а краката му от ляво на Къбля. По този начин мюсюлманите са погребвали своите покойници от времето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, до наши дни. Това се отнася за всяко гробище върху лицето на земята за мюсюлманите. /Виж “ал-Мухалля”(5/173)/
103. Онзи, който спуска трупа в нишата ляхад трябва да произнесе следните слова:
بسم الله، وعلى سنة رسول الله ، أو : ملة رسول الله صلى الله عليه وسلم
“БисмилЛахи уа аля суннати расулюлЛахи, или миллети расулюлЛахи салляллаху алейхи ве селлем В името на Аллах и в съответствие със Сунната или закона на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.”
104. Желателно е за всеки, който е до гроба да хвърли по три шепи пръст с двете ръце при зариването на покойника, след като нишата ляхад бъде затворена с тухли или дъски. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че: “При погребение Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, посипваше (хвърляше) по три шепи пръст откъм главата на покойника.”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/474)./
105. След погребението се извършват следните действия, съответстващи на Сунната:
Първо: Гробът не трябва да е на повече от една педя над земята, както и не трябва да е равен със земята, за да личи, че това е гроб. От Джабир радияллаху анху, се предава, че: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е бил погребан в гроб с ляхад, и нишата е била закрита с тухли от слама и глина, като гроба му е бил издигнат на около педя от земята.” /Този хадис е сведен от Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (2160) и ал-Бейхаки (3/410) с надежден хасен иснад./
Второ: Гробът трябва да бъде във вид на хълм. В хадис от Суфян ат-Таммар се предава: “Видях гроба на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, [както и гробовете на Абу Бакр и Омар радияллаху анхума], които бяха във вид на хълм.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/189-199), ал-Бейхаки (3/4), Ибн Абу Шейба и Абу Наим в “ал-Мустахридж”, както и “ат-Талхис”./
Трето: Върху гроба следва да се постави камък, за да бъде разпознат от близките на умрелия. В хадис от Ибн Абдуллах Ибн ал-Мутталиб Ибн Абу Вадаа радияллаху анху, се предава: “Когато починал Осман Ибн Мазуан, аз присъствах на погребението му, и Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, повели на един човек да донесе камък, но човека не можа да го донесе. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, запретнал ръкави до лактите. Ибн Абдуллах ал-Мутталиб продължил своя разказ: Онзи, който ме извести за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми каза: “Аз видях белизната на лактите му, тоест на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато той запретна ръкавите си, и след това сам донесе този камък и го постави върху гроба откъм главата на покойника и каза: “От [този камък] ще зная къде е гроба на своя брат, и ще погребвам тук, който почине от моето семейство.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/69), ал-Бейхаки (3/412)/
Четвърто: Не се произнася “талкин1” над починалия във вида, който е известен днес, тъй като хадиса съобщаващ за талкин не е достоверен. Имама застава до гроба и отправя дуа за опрощение на греховете на починалия. Следва също така да призове участващите в погребението да извършат същите действия. (Тази дуа се прави без вдигане на ръцете). В хадис предаден от Осман Ибн Аффан радияллаху анху, се казва: “След погребението на покойника, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, обичайно (за известно време) стоеше до гроба, и казваше:“Отправете дуа за опрощение към Аллах за вашия брат, и молете Аллах да го укрепи, защото наистина, сега му задават въпроси”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (70/2), ал-Хаким (1/370), ал-Бейхаки (4/56)./
106. Позволено е на присъстващи на погребението да седнат около гроба и да се замислят за смъртта и онова, което се случва след нея. От ал-Бара Ибн Азиб се предава: “Веднъж се отправихме заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за погребението на един от ансарите. Стигнахме до гроба, когато още го копаеха. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, седна с лице към Къбля, и ние седнахме около него, боейки се дори да помръднем. В ръката си той държеше пръчка (клонка), с която разрови земята. След това той салляллаху алейхи ве селлем, погледна към небето, после към земята. Така три пъти той вдигаше към небето и сваляше към земята своя взор (поглед) и после каза: “Търсете защита при Аллах от наказанието в гроба.” Така той повтори тези слова два или три пъти, след което три пъти каза: اللهم إني أعوذ بك من عذاب القبر “Аллахумме инни еузубике мин азаби ал-кабри” “О, Аллах! При теб търся защита от наказанието в гроба.” След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил: “Когато правоверният раб се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета със светли, като слънцето лица. Те носят със себе си саван (кефин) и благовония от Дженнета, и сядат недалеч от него. След това към правоверния раб се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:
— О, блага (чиста) душа! (в друга версия на този хадис се казва: “О, умиротворена душа!”) Излез (да посрещнеш) опрощението и доволството на Аллах! Душата на правоверния раб напуска тялото му, така както капката изтича от гърлото на съд (шише) и меляикето на смъртта я взема. (В друга версия: Когато душата на правоверния напуска тялото му всички меляикета между небето и земята и всички меляикета на небето я благославят пред Аллах). Пред нея се отварят вратите на небето, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах, да може тази душа да мине през тях. Меляикето на смъртта прибира душата, и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват с този саван и благовония (от Дженнета). За това Всевишният Аллах е казал: А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат./6:61/ След това душата започва да благоухае, все едно че отделя най-прекрасния аромат на миск, който може да се намери на земята. След това меляикетата възнасят душата на небесата. Когато минават през множеството (групи) от меляикета, те питат:
— Чия е тази прекрасна душа?
На тях им отговарят:
— Това е душата на еди кой си син на еди кой си.
Те назовават правоверният с най-красивите му имена, с които са го наричали в земния му живот. Когато стигнат първото небе и молят да им отворят вратата, и вратата им се отваря, меляикетата от всяко небе съпровождат душата до следващото небе, и така докато не стигнат седмото небе. Тогава Великият и Всемогъщ Аллах казва:
— Запишете вестта за Моя раб във висините на Иллийун.
След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айетите от Свещения Коран: Ала не! Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун. Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун? Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените./83:18-21/ и продължил — тогава меляикетата вписват вестта за него в Иллийун, и на тях (Всевишният Аллах) им заповядва:
— Върнете го на земята, тъй като Аз съм им обещал, че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.
Меляикетата връщат душата на правоверния на земята. Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея. След това при правоверният идват две меляикета, които грубо го пробуждат. Те сядат до него и го питат:
— Кой е твоят Повелител (Господ)?
Той отговаря:
— Моят Повелител е Аллах.
Те го питат:
— Коя е твоята религия?
Той отговаря:
— Моята религия е Исляма.
Те го питат:
— Що за човек бе изпратен при вас?
Той отговаря:
— Това беше Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
Те го питат:
— Ти как постъпваше?
Той отговаря:
— Аз четях Книгата на Аллах, повярвах в нея и бях верен на това.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил: Те го пробуждат и питат, кой е твоя Повелител (Господ)? Коя е твоята религия? Кой е твоя Пророк? Това е последното изкушение (фитна), което постига правоверния. И за него Всевишният и Всемогъщ Аллах е казал: Аллах укрепва онези, които повярваха с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния./14:27/ Благодарение на това правоверният отговаря, че неговия Повелител (Господ) е Аллах, неговата религия е Исляма, и неговия Пророк е Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем.
Тогава Глас от небето възвестява:
— Правдив е Моят раб. Разстелете за него красотите на Дженнета, нагиздете го с одежди от Дженнета, и му отворете врата към Дженнета.
На него му пренасят милости и благоухания от Дженнета, и неговия гроб се разширява до простори, които само взора може да обхване.
Пред него застава мъж с прекрасен лик, с възхитителни одежди, благоухаещ на приятни аромати, който казва:
— Ще ти съобщя нещо, което ще те ощастливи. Възрадвай се на благосклонността на Аллах и на градините в Дженнета с вечните прелести. Този ден ти бе обещан.
Правоверният ще попита:
— Кой си ти, Аллах да те облагодетелства? Твоят лик носи добро, кой си ти?
— Аз съм твоите благодеяния. Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти бързаш да си покорен и да избягваш неподчинението към Него. И ето Аллах ти въздаде добро.
След това за правоверният се отваря врата в Дженнета и врата в Джехеннема. (Като му се отвори вратата на Джехеннема) На него му се казва:
— Това би била твоя обител, ако ти бе се възпротивил и бе непокорен на Аллах, но Аллах ти го замени с това (с Дженнета).
Когато правоверният види, какво има в Дженнета, ще каже:
— Повелителю! (О, Аллах!) Ускори настъпването на Часа, за да мога да се върна при моето семейство и богатство.
Тогава ще му се каже:
— Бъди спокоен!
А, когато неверния раб (в друга версия на този хадис се казва: (“грешник”) се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета с груби и черни лица. Те носят със себе си зебло от Джехеннема и сядат недалеч от него. След това към неверника се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:
— О, скверна душа! Излез (да посрещнеш) гнева и негодуванието на Аллах!
В този миг душата на неверника се разпълзява по неговото тяло, и меляикето на смъртта я изтръгва, разкъсвайки при това нерви и съдове, подобно на дарак с много зъбци през който минава мокра вълна.
Всички меляикета намиращи се между земята и небето и които са на небето, проклинат тази душа. За нея се затварят вратите на небесата, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах тази душа да не минава покрай тях. Меляикето на смъртта я прибира и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват в зеблото.
Душата на неверника започва да изхвърля и издава най-скверното зловоние, което може да се срещне на земята. След това меляикетата отнасят душата на небето. Когато минават през множеството (тълпа) от меляикета, те питат:
— Чия е тази скверна душа?
На тях им отговарят:
— Това е душата на еди кой си син на еди кой си.
Те назовават неверника с най-позорните имена, с които са го наричали в земния му живот. Когато стигнат първото небе те молят да им отворят вратата, но вратата не им се отваря. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран: Наистина, онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и високомерно се отвръщат от тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат в Дженнета, додето камила не мине през иглено ухо./7:40/ и продължил: — Тогава Всемогъщият и Велик Аллах казва:
— Запишете вестта за него в Сидджийн, който се намира в дъното на земята.
След това на меляикета се заповядва:
— Върнете Моя раб на земята, тъй като Аз съм им обещал, че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.
Меляикетата захвърлят душата на неверника от небето на земята, така че тя попада в неговото тяло.
Тук Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран: А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място./22:31/
Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея. След това при неверника идват две меляикета, които грубо го пробуждат. Те сядат до него и го питат:
— Кой е твоят Повелител (Господ)?
Той отговаря:
— М..ми, ами не знам.
Те го питат:
— Коя е твоята религия?
Той отговаря:
— М..ми, ами не знам.
Те го питат:
— Що за човек бе изпратен при вас?
Тогава неверника няма да може да назове името му и меляикетата ще възкликнат:
— Това е Мухаммед!
А той неверника само ще мънка:
— М..ми, ами не знам. Само съм слушал, че хората говорят нещо такова!
Меляикета ще го попитат:
— Ти не знаеше и не го последва, така ли?
Тогава Глас от небето ще възвести:
— Той лъже! Разстелете за него огнено ложе, и отворете за него врата в Огъня на Джехеннема!
Към него ще пристъпи (приближи) огнения жар на Джехеннема и изпепеляващият вятър самум, и неговия гроб ще се стесни толкова много, че ребрата му ще се вплетат едно в друго.
След това пред него застава мъж с отвратителен облик, с гнусни дрехи, от който излиза гнила и непоносима миризма, който казва:
— Ще ти съобщя нещо, което ще те огорчи. Този ден ти бе обещан.
Неверникът ще попита:
— Кой си ти, Аллах да обърне против теб цялото зло? Кой си ти? Твоето лице носи злощастие, кой си ти?
— Аз съм твоите скверни злодеяния. Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти не бързаш да си покорен на Аллах, а бързаше в неподчинението си към Него. И ето Аллах ти въздаде зло.
След това при неверника изпращат сляп, глух и ням палач, който държи в ръцете си огромен чук! Ако той удари с този чук по планина, тя се разпилява на прах. Но той удря с него мъченика неверник, и той се превръща в прах, а Всевишният Аллах отново го пресъздава такъв, какъвто е бил. Палачът го удря отново, а неверника издава вопли, които чуват всички твари, освен хората и джиновете. След това за неверника отварят вратата на Джехеннема, и му разстилат огнено ложе, а той възкликва:
— Повелителю!(О, Аллах!) Не позволявай на Часа да настъпи!” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/281), ал-Хаким (1/37-40), ат-Тайалиси (номер753) и Ахмед (4/288), ан-Насаи (1/282), Ибн Маджа (1/469-470)/
Няма коментари:
Публикуване на коментар