121. Позволено е да се вдигат ръцете при отправяне на дуа за умрелите. От Айша радияллаху анха, се предава, че: “ Веднъж през нощта Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, излязъл от дома. Айша изпратила след него Барира да го проследи, къде ще отиде. Той се отправил към гробището Бакиа ал-Гаркад, спрял в долната част на гробището и вдигнал ръце. След това се върнал. Барира също се върнала и разказала за това на Айша. На сутринта тя попитала Пророка салляллаху алейхи ве селлем:: “О, Пратенико на Аллах! Къде излиза през нощта?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Бе ми повелено да се помоля за умрелите от гробището Бакиа ал-Гаркад”. /Този хадис е сведен от Ахмед (6/92) Малик в “ал-Муватта” (1/239-240) и ан-Насаи (1/287)./
122. Обаче, по време на дуата за умрелите не се застава с лице към гробовете, а трябва да се застане с лице към страната сочеща към Кааба (Къбля), защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил да се извършва намаз в направление на гробовете. Известно е, че дуата е душата на намаза, и затова дадената разпоредба на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се отнася и за дуата отправена за умрелите. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Дуата е поклонение (ибадет) и след това прочел: И вашият Повелител е заповядал: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!”/40:60/” /Този хадис е сведен от Ибн ал-Мубарак в “аз-Зухд” (10/151), ал-Бухари в “ал-Адаб ал-Муфрад” (номер 714), Абу Дауд (1/551), ат-Тирмизи (4/223), Ибн Маджа (2/428-429), Ибн Хиббан (2396), ал-Хаким (1/491) и Ахмед (4/277)./
123. Също така следва да се знае, че когато се посещава гроб на друговерец, той не трябва да се приветства с мир, както и не се отправя дуа за него. Напротив, следва да му се съобщи вестта, че го очаква огнената преизподна на Джехеннема. Така е повелил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в хадис предаден от Саад Ибн Абу Ваккас, който е разказал: “Веднъж при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, дошъл бедуин и попитал: “Моят баща е поддържал родствените връзки. Той е бил такъв и такъв човек. Къде ще попадне?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му казал: “В Огъня”. Привидно, тези слова не са се понравили на бедуина, и той попитал: “О, Пратенико на Аллах! А къде е попаднал твоя баща?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Когато минаваш покрай гроб на неверник, зарадвай го с вестта за Огъня”. След тези слова, бедуинът приел Исляма, и казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми възложи тежка мисия! Всеки път, когато минавах покрай гроб на неверник, аз му донасях вестта за Огъня на Джехеннема”. /Този хадис е сведен от ат-Табарани в сборника “ал-Муаджам ал-Кабир” (1/191/1), Ибн ас-Сунни в “Амел ал-Йеум ве ал-Лейл”, под номер (588), ад-Дийа ал-Мукаддаси в “ал-Ахадис ал-Мухтара” (1/333) и ал-Баззар с достоверен сахих иснад./
124. Също така следва да се знае, че между гробовете на мюсюлмани не трябва да се ходи с обувки. В хадис, разказан от Бешир Ибн ал-Хасасийа, се съобщава: “Вървяхме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, (аз го хванах за ръката) и той каза: “О, Ибн ал-Хасасийа! Не започвай да изпитваш упрек към Аллах, [защото] вървиш заедно с Пратеникът на Аллах! [Всичко] при Него е превъзходно!” Аз [както го бях хванал за ръката] му казах: “О, Пратенико на Аллах! Ти за мен си [по-скъп от моите] баща и майка, аз не изпитвам никакъв упрек към Аллах! Всичко добро ми е дарено от Аллах!” И когато стигнахме до гробовете на езичниците, той салляллаху алейхи ве селлем, каза три пъти: “В миналото си тези са живели в изобилие.”, след това преминахме към гробовете на мюсюлманите и той салляллаху алейхи ве селлем, три пъти каза: “Сега вече те получиха изобилие от добро.” И както си вървяхме той салляллаху алейхи ве селлем, видя един човек да ходи между гробовете с обувки [сандали], и му каза: “Хей ти, със сандалите! Горко ти! Свали си сандалите!” Човекът със сандалите се огледа, и когато разбра, че това е Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, свали своите сандали и ги хвърли.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/288), Ибн Маджа (1/474), Ибн Абу Шейба (4/170), ал-Хаким (1/373), ал-Бейхаки (4/80), ат-Тайалиси (1123) и Ахмед (5/224, 83)./
125.Също така следва да се знае, че е забранено да се посажда върху гроба мирт (вечнозелен храст с ароматни бели цветове), да се поставят венци от ароматни растения или цветя, тъй като праведните предшественици (селеф) не са постъпвали така. Ако такава постъпка е била хубава, то те биха го вършили преди нас. По този повод Ибн Омар радияллаху анхума, е казал: “Всяко нововъведение бидаат е заблуждение, дори ако хората смятат такава постъпка за хубава”. /Това съобщение е предадено от Ибн Батта в “ал-Ибана ан Усул ад-Дийана” (2/112/2) и ал-Лялакаи в “ас-Сунна” (1/21/1)/
(17)
Какво е забранено да се прави на гробищата
126. На гробищата е забранено да се правят следните неща, както и да се извършват изброените действия:
1. Да се принася в жертва курбан (независимо дали гроба е на близък роднина, и курбана е заради Аллах). Тази забрана се подкрепя от словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, сведени в следния хадис: “Няма [такова]колене [жертвоприношение на гробищата] в Исляма”. И Абдуразак Ибн Хаммам е пояснил, че: “Многобожниците са колели на гробищата крава или овца, като жертвоприношение”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/71), ал-Бейхаки (4/57) и Ахмед (4/57)/;
2. Да се издига гроба над земята повече от позволеното;
3. Да се избелва гроба като се използва вар, боя и т.н. Забранено е да се слага мрамор на гроба;
4. Да се изписват надписи. Допустимо е ако това се прави с цел да се разпознае гроба;
5. Да се строи постройка върху гроба;
6. Да се седи върху гроб;
Относно тази забрана има хадиси:
Първият: От Джабир радияллаху анху, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се шпаклова гроба с гипс, да се седи върху него, както и да се строи върху него, забрани също така и [да се издига над земята повече от позволеното], както и [ да се изписват различни надписи]”. /Този хадис е сведен от Муслим (3/62), Абу Дауд (2/71), ан-Насаи (1/284,285,286), ат-Тирмизи (2/155), ал-Хаким (1/370), ал-Бейхаки (4/4) и Ахмед (3/295). Допълненията в скобите са от Абу Дауд, ан-Насаи и ал-Бейхаки, ат-Тирмизи и ал-Хаким./
Вторият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се изграждат постройка върху гроб”./Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/473)./
Третият: От Абу ал-Хийядж ал-Асади се предава: “Али Ибн Абу Талиб (веднъж) ми каза: “Ти искаш ли да те подтикна към (да те накарам да направиш) това, което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме подтикна (ме накара да направя)? Не оставяй нито една статуя [в друг вариант: изображение, картина, скулптура] [в дома] унищожи [изтрий ги] всички, както и гробниците издигнати (високо) над земята, сравни ги всички!”/Този хадис е сведен от Муслим (3/61), Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (51/28), ат-Тирмизи (2/153-154), ал-Хаким (1/369), ал-Бейхаки (4/3), ат-Тайалиси (155) и Ахмед (741,1064)./
Четвъртият: От Самама Ибн Шафий се предава: "Бяхме заедно с Фадала Ибн Обейд ал-Ансари по земите на Рум, [при остров Родос], когато един от нашите спътници почина. Тогава Фадала Ибн Обейд изпълни намаза дженазе, и заповяда гроба да бъде (снижен) равен със земята, а после каза: "Чувал съм как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, повеляваше гробовете да бъдат снишавани изравнени със земята”./Този хадис е сведен от Муслим (3/61), Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (1/285), ал-Бейхаки (4/2-3) и Ахмед (6/18)./
След този хадис шейх ал-Албани е казал следното: “Очевидния смисъл на думите: “ …гроба да бъде равен със земята.”, не се отнасят за издигането на гроба над земята според позволеното, и това не означава, че трябва да бъде сравнен със земята, защото има доказателство, че според Благородната Сунна, гроба може да бъде една педя над земята, както бе посочено по-рано. В подкрепа на този същия хадис са думите и на Фадала, който не е повелил да се премахне напълно пясъка, който покрива гроба и е над земята. Това е тълкуването на учените улема. Виж повече в “ал-Марака” (2/372)
Петият: От Абу Хурейра радияллаху анху,се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, за някой от вас, да седне върху горящи въглени, и да се подпали дрехата му, и те (горящите въглени) да достигнат до кожата му, е по-добре, отколкото той да седне върху гроб”. /Този хадис е сведен от Муслим (3/62), Абу Дауд (2/71), ан-Насаи (1/287), Ибн Маджа (1/484), ал-Бейхаки (4/79) и Ахмед (2/311)./
Шестият: От Укба Ибн Амир се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който ходи върху горещи въглени, или върху острието на меч, или си кърпи сандалите от палмови листа[нощем, защото тогава това е много трудно нещо], то за мен е той по-любим от онзи, който стъпва върху гроба на мюсюлманин. И не ходете по малка нужда на гробищата, защото това е като да ходиш по малка нужда насред пазара на открито”/Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба (4/133) и Ибн Маджа (1/474)./
Седмият: От Абу Мурсад ал-Ганави се предава, че е чул как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не извършвайте намаз на гробищата и не сядайте върху тях!” /Този хадис е сведен от Муслим (3/62) и авторите на сборниците “ас-Сунан”./
7. Забранено е да се извършва намаз на гробищата; Доказателство за това има в хадиса представен по-горе: “Не извършвайте намаз на гробищата…” В този хадис има доказателство, че е забранено извършването на намаз на гробището и то с явна забрана. Това мнение е избрал имам ан-Навави.
8. Забранено е да се извършва намаз редом, и близо до гроб, независимо, че извършващия намаза не се обръща в посока към гроба; Относно тази забрана има хадиси:
Първият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Цялата земя е месджид [място за намаз],освен гробищата и банята”. /Този хадис е сведен от всички автори на сборниците “Сунан”, без ан-Насаи./
Вторият: От Анас се предава, че: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се извършва намаз между гробовете.” /Този хадис е сведен ал-Баззар (2/27)/
Третият: От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Извършвайте намаза си във вашите домове, а не ги вземайте [домовете си]за гробове!” /Този хадис е сведен ал-Бухари (1/420), Муслим (2/187) и Ахмед (4511, 6045)./
Четвъртият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не превръщайте своите домове в гробища, защото шейтана бяга от дом, в който се чете сура “ал-Бакара”. /Този хадис е сведен от Муслим (2/188), ат-Тирмизи (4/42), ан-Насаи в сборника “Фадаил ал-Коран”, ал-Бейхаки в сборника “Шуаб ал-Иман” и Ахмед (2/284) с думи от Абу Хурейра./
В тази посока ал-Хафиз при тълкуването на третия хадис приведен по-горе, е казал следното в резюме: “От словата в хадиса: “… а не ги вземайте [домовете си]за гробове”, означават, че гробищата не са място за изпълнение на поклонение ибадет, и извършването на намаз там е порицаемо мекрух, и се отхвърля.
9. Забранено е да се строи месджид върху гроб. Във връзка с тази забрана има хадиси, и ще спомена някои от тях:
Първият: От Айша и Ибн Абдуллах се предава: “Веднъж, по време на низпосланието [на Свещения Коран] към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той се покри с черна наметка. Когато не му стигна въздуха, той свали наметката от лицето си и в такова положение каза: “Проклятието на Аллах [да се стовари върху] юдеите и християните, [тъй като те] превърнаха гробовете на своите пророци в храмове!” Той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се опасяваше от това, което те са сторили.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари(1/6,422/8,386/116), Муслим (2/67), ан-Насаи(1/115), ад-Дарами (1/326), ал-Бейхаки(4/80) и Ахмед (1/6, 218)./
Вторият: От Айша радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по време на болестта си, от която не се е оправил, е казал: “Аллах е проклел юдеите и християните [защото] са устроили гробовете на своите пророци в място за поклонение”. И тя е казала: “И ако това не бе така, то той обезателно би сторил своя гроб отличаващ се, но той се страхуваше от това, гроба му също да не се превърне в месджид!”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/156, 8/114), Абу Аввана (2/399) и Ахмед (6/255)./
Третият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах да порази юдеите[в друг вариант: Аллах е проклел] юдеите и християните [защото] са устроили гробовете на своите пророци в място за поклонение”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/422), Муслим и Абу Аввана (2/400), Абу Дауд (2/71), ал-Бейхаки (4/80) и Ахмед (2/366)./
Четвъртият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “О, Аллах! Не прави гроба ми да е идол! Аллах е проклел народа, който е превърнали гробовете на пророците си в място за поклонение.” /Този хадис е сведен от Ахмед (2/246), Ибн Саад в “ат-Табакат” (2/362), Абу Наим в “ал-Хиля” (7/317)./
Петият: От Джундуб се предава, че чул как Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, пет дни преди смъртта си да казва: [Вие ми бяхте братя и другари], и аз наистина съм чист пред Аллах, тъй като нито един от вас не е мой възлюбен халил. Това е така, защото Всевишният Аллах ме е избрал за Свой възлюбен халил, така както Той е избрал Ибрахим за Свой възлюбен халил. Ако аз бих могъл да избера от моята общност Умма възлюбен халил, то щях да избера за такъв Абу Бакр. А нима онези, които бяха преди вас не превръщаха гробовете на своите пророци и благочестиви праведници в място за поклонение!? И затова не превръщайте гробовете в място за поклонение! Аз ви забранявам да правите това! /Този хадис е сведен от Муслим (2/67-68), аш-Шаукани (2/114) и Абу Аввана (2/401)./
Шестият: От Абдуллах Ибн Месуд се предава: “Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Най-лошите измежду хора са онези, които Часът завари живи и които превръщат гробовете в място за поклонение.” /Този хадис е сведен от Ахмед (4342), Ибн Абу Шейба, и Ибн Хиббан и ат-Табарани в “ал-Кабаир”)
Седмият: От Айша радияллаху анху, се предава, че когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, бил болен, някои от неговите съпруги Умм Хабиба и Умм Селяма разказали, че в Етиопия видели църква (наречена Марийа), в която имало красиви изображения. А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал за всичко това следното: “Наистина, ако някой сред тях е благочестив и умре, то върху гроба му строят храм и там рисуват тези изображения. Те (постъпващите така) са най-лошите създания пред Аллах [в Деня Къямет]!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/421-422), Муслим (2/66-67), ан-Насаи (1/115), Абу Аввана (2/401-402), ал-Бейхаки (4/80), Ахмед (6/51), Ибн Абу Шейба (4/140)./
От споменатото съдържание на хадисите, представени по-горе, разбираме, че те включват като забрана следните неща:
Първо: Извършването на намаз при гробища с посока към тях.
Второ: Да се прави седжде на гроба.
Трето: Да се изграждат върху гроба постройки с цел извършване на поклонения.
Смисълът на втората забрана е ясен, както и третата, които произтичат от текста на някои от хадисите представени по-горе. Аз детайлно съм разяснил мнението за това на учените, като съм го привел в специалната книга “Тахзир ас-Саджид мин Иттихаази ал-Кубур Месаджид”. Също така съм споменал в историята за включване в Свещената Джамия на гроба на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и че в това няма противоречие с представените по-горе хадиси, както и че намаза извършван там не е порицаем мекрух. Който желае по-подробно да се запознае с мненията на учените около този въпрос, да се обърне към тази книга.
10. Забранено е на гробищата да се провеждат каквито и да било празненства и чествания, като мевлюд и т.н. Също така са забранени събиранията на гробищата в определено време, или в определени сезони. От Абу Хурейра радияллаху анху се предава,че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не правете моят гроб място за празненство! И не превръщайте домовете си в гробове! Когато отправите благослов за мен, то вашият благослов ще стигне до мен.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1/319) и Ахмед (2/367)/
11. Забранено е да се извършват пътувания за посещения на гробищата. Относно тази забрана има хадиси:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не се отправяйте на път [в друг вариант: Не извършвайте пътешествие] (за посещение), освен в трите джамии: Забранената Джамия (ал-Месджид ал-Харам в Мекка), Джамията на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем (в Медина), и Джамията ал-Акса (в Йерусалим)” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и авторите на сборниците “Сунан”, Ахмед (2/501) и ад-Дарами (1/330)./
Вторият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че чул, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не се отправяй на път [в друг вариант: Не се отправяйте на път] (за посещение), освен в моята Джамия (в Медина), Забранената Джамия (ал-Месджид ал-Харам в Мекка) и Джамията ал-Акса”./Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим и Ахмед (3/93,64)./
Третият: От Абу Басра ал-Гифари се предава, че срещнал Абу Хурейра и го попитал: “От къде идваш?” Абу Хурейра му отговорил: “Идвам от гората (ат-Тур), там извърших намаз.” Абу Басра му казал: “Що се отнася до мен, то аз бих ти препоръчал да не ходиш, защото чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Не се отправяй на път, освен към трите джамии: Забранената Джамия, моята Джамия и Джамията ал-Акса”. /Този хадис е сведен ат-Тайалиси (1348) и Ахмед (6/7)./
Четвъртият: От Каз’ат ал-Басри се предава, че поискал да отиде до гората (ат-Тур) и попитал Ибн Омар. Той му отговорил: “Доколкото знам, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: : “Не се отправяй на път, освен към трите джамии: Забранената Джамия, Джамия на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и Джамията ал-Акса”. Затова откажи се от ходене до гората ат-Тур и не тръгвай натам!” /Този хадис е сведен от ал-Азраки в книгата “Ахбар Мекка” стр.304, ал-Хайсами в “ал-Муджемма”(4/4), ат-Табарани в “ал-Кабир” и “ал-Аусат”./
12. Забранено е поставянето на светилници, свещи и т.н. върху гробовете. Доказателство за това намираме в следните няколко обстоятелства:
Първото: Това е съвременно нововъведение, което не е било известно на праведните предшественици (селеф). Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ Всяко нововъведение [бидаат] [в религията] e заблуждение, а всяко заблуждение води в Огъня на Джехеннема.” /Този хадис е сведен от ан-Насаи и Ибн Хузейма./
Второто: Не трябва да се проявява излишество и да се прахосват средства, което е забранено с текст от хадис, представен в раздел 42., където се разглежда този въпрос.
Третото: Чрез поставянето на светилници върху гробовете, мюсюлманите се уподобят на огнепоклонниците. Ибн Хаджар в книгата “аз-Заваджир” (1/134) е казал следното: “Нашите сподвижници (учените улема), разясняваха забраната относно поставянето на светилници върху гробовете, казвайки, че не трябва да се използват нито от местно лице нито от посетител. Причината за това е свързана с прахосването на средства, както и с оприличаване и имитация на огнепоклонниците”.
13. Забранено е чупенето на кости от трупа (скелета) на мюсюлманин; Доказателство за това намираме в казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Чупенето на кости на починал правоверен, е подобно като чупенето на кости на жив”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/69), Ибн Маджа (1/492), ат-Тахави в “ал-Мишкал” (2/108), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (776), Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака” (стр.551), ад-Даракутни (367), ал-Бейхаки (4/58) и Ахмед (6/264)./
В този хадис има доказателство, че е забранено трошенето на кости от трупа на починалия правоверен.
127. Не е позволено да се разкопава гроба на мюсюлманин, без да има разрешение за това от Шерията, както бе споменато в раздел 107. Накратко казано: Позволено е, ако трупът се е разложил и се е показал заради разпръснатата пръст от гроба. При такъв случай е разрешено на това място да бъде погребан друг мюсюлманин, както е позволено и да се обработва тази земя, и върху нея да се строи, както и друг вид използване и промяна на мястото, но всичко това може да се смята за позволено само, ако трупа на мъртвия е разложен напълно и не са останали следи дори от кости и други неща. Тези неща варират според страната и територията, което се подкрепя от хората с опит.
Шейх ал-Албани казва: Относно забраната за чупенето на кости на мюсюлмански труп, и липсата на забрана това да се прави с костите на труп на неверник, което е видно от словата в хадиса “кости на починал правоверен” Ибн Хаджер ал-Аскаляни в “ал-Фатх” е казал следното: “От тези слова може да се извлече, че забраната се отнася само за костите на труп на мюсюлманин, защото онова, което е харам да се прави на мюсюлманин на живо, то е забранено и след неговата смърт”.
От този цитат, произтича отговора на въпроса, който често поставят студентите от Факултета по медицина, а той е следния: “Позволено ли е да се използва чупенето на кости за медицински цели и обучение?” И отговорът е: “Това не е позволено да се извършва с кости от трупа на мюсюлманин, но се разрешава с такава цел да се използват кости от трупове на езичници.”
(17)
Нарушение на Шерията и извършване на нововъведенията бидаат.
Основната маса мюсюлмани, както много шейхове, ходжи и духовни лидери допускат груби нарушения по отношение на погребалната церемония дженазе. За някои от тези нарушения ние споменахме по-горе в книгата. Те смятат, че допусканите от тях нарушения са свързани с религията, но в края на краищата, се оказва, че те или противоречат на Сунната, или действия от такъв род не са указани в хадисите, или пък са били заимствани от друговерците. Нововъведенията бидаат, които водят до отклонение от Шерията и заблуда биват:
А. Всички думи, действия и убеждения, които противоречат на Благородната Сунна, независимо дали са били изявени чрез иджтихад.
Б. Всяко дело, с което се търси приближаване към Всевишният Аллах, но е било забранено от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
В. Всяко дело трябва да се основава на свещен текст или внушение от Аллах. Ако няма свещен текст за законността на това дело, то се смята за нововъведение бидаат, освен ако не се отнася до сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.
Г. Онова, което се натрапва в поклонението от обичаите на друговерците.
Д. Липсата на свещен текст за предпочитанията на някои учени, независимо дали са съвременни или не, за което няма доказателство.
Е. Всяко поклонение, за което няма обяснение, освен в слабите или измислени хадиси.
Ж. Проява на прекаленост и излишество в поклонението.
Ето някои от извършваните нововъведения бидаат:
Нововъведения бидаат, които се извършват преди да настъпи смъртта
Нововъведения бидаат, които се извършват след като настъпи смъртта
Нововъведения бидаат, които се извършват при умиването на умрелия
Нововъведения бидаат, които се извършват при увиването на умрелия с кефин и извеждането му за съпровождане на погребалната церемония дженазе.
Нововъведения бидаат, които се извършват при изпълнение на дженазе намаз
Нововъведения бидаат, които се извършват при погребението на покойника
Нововъведения бидаат, които се извършват при посещение на гробищата.
И така накратко ви описах правилата на погребалната церемония, които произтичат от Ислямския фикх и някои от нововъведенията бидаат, които са разпространени сред мюсюлманите. С това приключих книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз ве бидауха”. Хвала на Аллах за Неговата помощ! Аз моля Всевишният Аллах да ми увеличи от Своята благодат, както и да ме благослови с любов на срещата с Него, при раздялата ми с този тленен свят и пристигането ми във вечния дом. Молим Всевишният Аллах да ни стори от онези, които Аллах е облагодетелствал: пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!/4:69/
1 Ще се избягват слабите хадиси.
1 Бащата на Джабир радияллаху анхума, е бил убит в битката при Ухуд.
2 Поради това че лицето на покойния било обезобразено: езичниците му били отрязали носа и ушите.
3 Докато не го вдигнахте и отнесохте от бойното поле.
4 Ибрахим-умрял в детинство, последния син на Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, от неговата наложница Мерийе родом от Египет.
1 Този факт удивил жената, която смятала, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е трябвало да живее подобно на царете.
1 Това означава, че ако родителите на мюсюлманин са сключили признат от Шерията законен брак, то е забранено да се злослови и опозорява, като например се твърди, че еди-кой си не е син или брат на еди-кой си, защото това хвърля сянка върху родителите на човека и му нанася оскърбление. (Бел. на преводача)
1 И дори ако пътуването по море е за търговия, но да не е с греховна цел, а да бъде за благи цели, както е казал шейх ал-Ислям Ибн Теймийа в “Маджмуа ал-Фатава” (24/293)
1 По отношение на това искам да кажа следното: Моят по-голям роден брат Мухаммед Наджи Абу Ахмед почина миналата година (1401 по Хиджра) по време на поклонението Хадж, а това е извършване на благодеяние иншаАллах. Когато е бил на Джемарат през последния от дните на ат-Тешрик, той седнал с някои от своите другари-хаджии. Тогава някой от онези, които са седели с него ми споменаха, че един от тях му подал чаша чай с лявата ръка, и моя брат му казал: Братко, подавай с дясната ръка, и не изменяй Сунната, или както е казал, умирайки в отредения му час рахимеху Аллах, и нека Всевишният Аллах ни събере заедно нас и него с пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!/4:69/
1 Изар: име на дреха, покривало.
1 Сахулия в текста може да означава “произведен в Сухулия”, местност в Йемен, където се произвеждат такива тъкани, или “избелван”.
1 Това е задължение, което се възлага на мюсюлманската общност. Ако някои изпълнят този фард, то отговорността за него от другите се снема. За изпълнението всеки член на общността ще бъде възнаграден. Ако никой не изпълни този фард, то цялата общност ще бъде грешна. Бел. на преводача.
1 Лексикалното значение е: “известие” мн.ч. ахбар. Терминологично значение. Има три мнения: Първото: Тази дума е синоним на “хадис”. Двете думи, като термини предават един и същи смисъл.
Второто: Тази дума не е синоним на“хадис”, тъй като думата хадис представлява съобщение за Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, а “хабар” е това, което се съобщава за някой друг.
Третото: По-обширното разбиране, в съответствие на което “хадис” представлява съобщение за Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, а “хабар” е съобщение или за Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, или за някой друг. Бел. на преводача.
1 Това са хората, които прикриват своето неверие, като се преструват, че се придържат към Исляма. Тяхното неверие става ясно, когато излагат на показ злословието си по адрес на някои шериятски законоположения и тяхното неодобрение. Твърдения им по отношение на шериятските законоположения са, че те противоречат на разума и склонността(тактичността)! Всевишният Аллах, нашият Всемогъщ Повелител е отбелязал тази тяхна същност в Своите слова: Нима онези, в чиито сърца има болест, смятат, че Аллах не ще разкрие злобата им? И ако желаехме, Ние щяхме да ти ги покажем [о, Мухаммед] и ти би ги познал по чертите им, и би ги познал по словото им. Аллах знае вашите дела./47:29-30/ Такива лицемери има много и в наше време, и нека Аллах да ни опази и да ни помага срещу тях!
2 С това е отбелязал подобно на словата от Всевишният Аллах: Те са, които казват: “Не харчете за онези, които са при Пратеника на Аллах, за да го напуснат!”/63:7/ И е казал още Всевишният Аллах: Казват: “Щом се върнем в ал-Медина, по-могъщият там непременно ще пропъди по-слабия.”/63:8/
3 В “Фатх ал-Бари” (8/270) ал-Хафиз Ибн Хаджар е казал: “Увереността на Омар за лицемерието на Ибн Салул произтича от това, че той го е показал в своите дела. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е взел под внимание думите му, и е извършил погребалната молитва дженазе за него формално, за да се подкрепи нормата на Исляма. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, първоначално е търпял обидите на езичниците като им е прощавал и ги е извинявал. След това е повелил да се воюва срещу тях и неговата прошка и извинение продължила да се отнася за онзи, който външно се представял, че изповядва Исляма, дори вътрешно да има разлика с този интерес за сдобиване с дружбата без наличието на ненавист от негова страна. И затова е казал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Да не разказват хората, че Мухаммед избива своите сподвижници. ” След като превзел Мекка, и езичниците приели Исляма, а неверниците намалели и били унизени, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, повелил открито на лицемерите за тяхната ненавист към нормата на горчивата истина, и особено това е било преди да бъде низпослана явната забрана за извършване на погребална молитва дженазе за лицемерите и други неща след тяхното изобличаване. С това постановление се премахва трудността за онзи, който попадне в положение на тази история благодарение на Всевишният Аллах.”
1 Абу Джахил и Абдуллах Ибн Абу Умайя.
1 Аш-Шаукани (4-47) е казал: “В една редица трябва да стоят, като минимум двама молещи се, като няма ограничение за повече.”
2 Той е имал съновидение, как Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, умира и е бил на девет години. Той благоразумен, сериозен и един от най-знатните корейшити. Той е един от онези, които са написали ал-Мусхаф за Осман. Бил е назначен за управител на Куфа и е извършил поход срещу хората на Табаристан. Бил е назначен от Муавия за губернатор на Медина. Починал е в двореца си на площадката, намиращ се на три мили от Медина на (58) години и е погребан в гробището ал-Бакиа.
1 Т.е. имама, както указва текста на хадиса. Това е разяснено от ал-Бейхаки в разказа на хадиса, който следва след това, както ще споменем за него. И то не противоречи на казаното, което е след него: “И имам този ден беше Саид Ибн ал-Ас”, тъй като това показва, че той е бил губернатор.
1 Във “ал-Фатх” ал-Хафиз е казал: “мястото за извършване на погребалната молитва дженазе е било прилепено до джамията на Пророка алейхи саляту ве селям, откъм източната страна.” В друга тема (12/108) е споменал, че мястото в което са се извършвали празничните и погребалните молитви е било откъм страна на Бакиа ал-Гаркад.”
1 Неговият псевдоним е Абу Наср и е бил един от авторитетните табиини и е от силно набожните хора на ал-Басра, който ги е обучавал по четене на Свещения Коран. Починал е в 94 г.
1 Това е указание, че не е узаконено в Шерията “дуа истифтах”, така е в мезхеба на имам аш-Шафий и други. Абу Дауд в “ал-Масаил”(153) е казал: “Чух, как имам Ахмед е бил запитан от един човек относно дуа истифтах …субханеке…! Той отговорил: “Не съм чувал.”
1 Имам ас-Синди е казал: “Т.е., специално се обърнете с дуа за него.” Имам ал-Мунави е казал: “Т.е., необходимо е да се отправя дуа към починалия искрено, със смирено сърце, защото смисъла и целта на молитвата дженазе е именно в това – в искане на опрощение и застъпничество за починалия. И по причина на искрената дуа има надежда, че Всевишният Аллах ще приеме това, тъй като поради тази причина е била узаконена тази молитва дуа, и нищо такова не е било узаконено за живите!” Ибн ал-Кайим е казал: “Това оборва твърденията на онзи, който смята, че починалия не може да се възползва от молитвата дуа.
1 Червените и черните камили са най-скъпото имущество за бедуина от Арабския полуостров. Бел. на преводача.
1 По времето на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за починалите меканци гробовете обикновено копаел Абу Убайда Ибн ал-Джаррах, а за мединците гробовете копаел Абу Талха Зейд Ибн Сахл с ляхад. Той изкопал гроба с ляхад за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. / “Мухтасар Сирату ан-Набий от Ибн Хишам” стр. 323Бел. на преводача
1 талкин – слова за засвидетелстване на вярата от мюсюлманина в Аллах, Неговия Пророк, Свещените Книги, които се произнасят над гроба на починалия, за да му бъде леко по време на въпросите от меляикетата Мункар и Накир./Бел. на преводача/
1 Този факт удивил жената, която смятала, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е трябвало да живее подобно на царете.
1 талкин – слова за засвидетелстване на вярата от мюсюлманина в Аллах, Неговия Пророк, Свещените Книги, които се произнасят над гроба на починалия, за да му бъде леко по време на въпросите от меляикетата Мункар и Накир./Бел. на преводача/
122. Обаче, по време на дуата за умрелите не се застава с лице към гробовете, а трябва да се застане с лице към страната сочеща към Кааба (Къбля), защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил да се извършва намаз в направление на гробовете. Известно е, че дуата е душата на намаза, и затова дадената разпоредба на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се отнася и за дуата отправена за умрелите. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Дуата е поклонение (ибадет) и след това прочел: И вашият Повелител е заповядал: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!”/40:60/” /Този хадис е сведен от Ибн ал-Мубарак в “аз-Зухд” (10/151), ал-Бухари в “ал-Адаб ал-Муфрад” (номер 714), Абу Дауд (1/551), ат-Тирмизи (4/223), Ибн Маджа (2/428-429), Ибн Хиббан (2396), ал-Хаким (1/491) и Ахмед (4/277)./
123. Също така следва да се знае, че когато се посещава гроб на друговерец, той не трябва да се приветства с мир, както и не се отправя дуа за него. Напротив, следва да му се съобщи вестта, че го очаква огнената преизподна на Джехеннема. Така е повелил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в хадис предаден от Саад Ибн Абу Ваккас, който е разказал: “Веднъж при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, дошъл бедуин и попитал: “Моят баща е поддържал родствените връзки. Той е бил такъв и такъв човек. Къде ще попадне?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му казал: “В Огъня”. Привидно, тези слова не са се понравили на бедуина, и той попитал: “О, Пратенико на Аллах! А къде е попаднал твоя баща?” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Когато минаваш покрай гроб на неверник, зарадвай го с вестта за Огъня”. След тези слова, бедуинът приел Исляма, и казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми възложи тежка мисия! Всеки път, когато минавах покрай гроб на неверник, аз му донасях вестта за Огъня на Джехеннема”. /Този хадис е сведен от ат-Табарани в сборника “ал-Муаджам ал-Кабир” (1/191/1), Ибн ас-Сунни в “Амел ал-Йеум ве ал-Лейл”, под номер (588), ад-Дийа ал-Мукаддаси в “ал-Ахадис ал-Мухтара” (1/333) и ал-Баззар с достоверен сахих иснад./
124. Също така следва да се знае, че между гробовете на мюсюлмани не трябва да се ходи с обувки. В хадис, разказан от Бешир Ибн ал-Хасасийа, се съобщава: “Вървяхме заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, (аз го хванах за ръката) и той каза: “О, Ибн ал-Хасасийа! Не започвай да изпитваш упрек към Аллах, [защото] вървиш заедно с Пратеникът на Аллах! [Всичко] при Него е превъзходно!” Аз [както го бях хванал за ръката] му казах: “О, Пратенико на Аллах! Ти за мен си [по-скъп от моите] баща и майка, аз не изпитвам никакъв упрек към Аллах! Всичко добро ми е дарено от Аллах!” И когато стигнахме до гробовете на езичниците, той салляллаху алейхи ве селлем, каза три пъти: “В миналото си тези са живели в изобилие.”, след това преминахме към гробовете на мюсюлманите и той салляллаху алейхи ве селлем, три пъти каза: “Сега вече те получиха изобилие от добро.” И както си вървяхме той салляллаху алейхи ве селлем, видя един човек да ходи между гробовете с обувки [сандали], и му каза: “Хей ти, със сандалите! Горко ти! Свали си сандалите!” Човекът със сандалите се огледа, и когато разбра, че това е Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, свали своите сандали и ги хвърли.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/72), ан-Насаи (1/288), Ибн Маджа (1/474), Ибн Абу Шейба (4/170), ал-Хаким (1/373), ал-Бейхаки (4/80), ат-Тайалиси (1123) и Ахмед (5/224, 83)./
125.Също така следва да се знае, че е забранено да се посажда върху гроба мирт (вечнозелен храст с ароматни бели цветове), да се поставят венци от ароматни растения или цветя, тъй като праведните предшественици (селеф) не са постъпвали така. Ако такава постъпка е била хубава, то те биха го вършили преди нас. По този повод Ибн Омар радияллаху анхума, е казал: “Всяко нововъведение бидаат е заблуждение, дори ако хората смятат такава постъпка за хубава”. /Това съобщение е предадено от Ибн Батта в “ал-Ибана ан Усул ад-Дийана” (2/112/2) и ал-Лялакаи в “ас-Сунна” (1/21/1)/
(17)
Какво е забранено да се прави на гробищата
126. На гробищата е забранено да се правят следните неща, както и да се извършват изброените действия:
1. Да се принася в жертва курбан (независимо дали гроба е на близък роднина, и курбана е заради Аллах). Тази забрана се подкрепя от словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, сведени в следния хадис: “Няма [такова]колене [жертвоприношение на гробищата] в Исляма”. И Абдуразак Ибн Хаммам е пояснил, че: “Многобожниците са колели на гробищата крава или овца, като жертвоприношение”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/71), ал-Бейхаки (4/57) и Ахмед (4/57)/;
2. Да се издига гроба над земята повече от позволеното;
3. Да се избелва гроба като се използва вар, боя и т.н. Забранено е да се слага мрамор на гроба;
4. Да се изписват надписи. Допустимо е ако това се прави с цел да се разпознае гроба;
5. Да се строи постройка върху гроба;
6. Да се седи върху гроб;
Относно тази забрана има хадиси:
Първият: От Джабир радияллаху анху, се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се шпаклова гроба с гипс, да се седи върху него, както и да се строи върху него, забрани също така и [да се издига над земята повече от позволеното], както и [ да се изписват различни надписи]”. /Този хадис е сведен от Муслим (3/62), Абу Дауд (2/71), ан-Насаи (1/284,285,286), ат-Тирмизи (2/155), ал-Хаким (1/370), ал-Бейхаки (4/4) и Ахмед (3/295). Допълненията в скобите са от Абу Дауд, ан-Насаи и ал-Бейхаки, ат-Тирмизи и ал-Хаким./
Вторият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се изграждат постройка върху гроб”./Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1/473)./
Третият: От Абу ал-Хийядж ал-Асади се предава: “Али Ибн Абу Талиб (веднъж) ми каза: “Ти искаш ли да те подтикна към (да те накарам да направиш) това, което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме подтикна (ме накара да направя)? Не оставяй нито една статуя [в друг вариант: изображение, картина, скулптура] [в дома] унищожи [изтрий ги] всички, както и гробниците издигнати (високо) над земята, сравни ги всички!”/Този хадис е сведен от Муслим (3/61), Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (51/28), ат-Тирмизи (2/153-154), ал-Хаким (1/369), ал-Бейхаки (4/3), ат-Тайалиси (155) и Ахмед (741,1064)./
Четвъртият: От Самама Ибн Шафий се предава: "Бяхме заедно с Фадала Ибн Обейд ал-Ансари по земите на Рум, [при остров Родос], когато един от нашите спътници почина. Тогава Фадала Ибн Обейд изпълни намаза дженазе, и заповяда гроба да бъде (снижен) равен със земята, а после каза: "Чувал съм как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, повеляваше гробовете да бъдат снишавани изравнени със земята”./Този хадис е сведен от Муслим (3/61), Абу Дауд (2/70), ан-Насаи (1/285), ал-Бейхаки (4/2-3) и Ахмед (6/18)./
След този хадис шейх ал-Албани е казал следното: “Очевидния смисъл на думите: “ …гроба да бъде равен със земята.”, не се отнасят за издигането на гроба над земята според позволеното, и това не означава, че трябва да бъде сравнен със земята, защото има доказателство, че според Благородната Сунна, гроба може да бъде една педя над земята, както бе посочено по-рано. В подкрепа на този същия хадис са думите и на Фадала, който не е повелил да се премахне напълно пясъка, който покрива гроба и е над земята. Това е тълкуването на учените улема. Виж повече в “ал-Марака” (2/372)
Петият: От Абу Хурейра радияллаху анху,се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, за някой от вас, да седне върху горящи въглени, и да се подпали дрехата му, и те (горящите въглени) да достигнат до кожата му, е по-добре, отколкото той да седне върху гроб”. /Този хадис е сведен от Муслим (3/62), Абу Дауд (2/71), ан-Насаи (1/287), Ибн Маджа (1/484), ал-Бейхаки (4/79) и Ахмед (2/311)./
Шестият: От Укба Ибн Амир се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който ходи върху горещи въглени, или върху острието на меч, или си кърпи сандалите от палмови листа[нощем, защото тогава това е много трудно нещо], то за мен е той по-любим от онзи, който стъпва върху гроба на мюсюлманин. И не ходете по малка нужда на гробищата, защото това е като да ходиш по малка нужда насред пазара на открито”/Този хадис е сведен от Ибн Абу Шейба (4/133) и Ибн Маджа (1/474)./
Седмият: От Абу Мурсад ал-Ганави се предава, че е чул как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не извършвайте намаз на гробищата и не сядайте върху тях!” /Този хадис е сведен от Муслим (3/62) и авторите на сборниците “ас-Сунан”./
7. Забранено е да се извършва намаз на гробищата; Доказателство за това има в хадиса представен по-горе: “Не извършвайте намаз на гробищата…” В този хадис има доказателство, че е забранено извършването на намаз на гробището и то с явна забрана. Това мнение е избрал имам ан-Навави.
8. Забранено е да се извършва намаз редом, и близо до гроб, независимо, че извършващия намаза не се обръща в посока към гроба; Относно тази забрана има хадиси:
Първият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Цялата земя е месджид [място за намаз],освен гробищата и банята”. /Този хадис е сведен от всички автори на сборниците “Сунан”, без ан-Насаи./
Вторият: От Анас се предава, че: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, забрани да се извършва намаз между гробовете.” /Този хадис е сведен ал-Баззар (2/27)/
Третият: От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Извършвайте намаза си във вашите домове, а не ги вземайте [домовете си]за гробове!” /Този хадис е сведен ал-Бухари (1/420), Муслим (2/187) и Ахмед (4511, 6045)./
Четвъртият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не превръщайте своите домове в гробища, защото шейтана бяга от дом, в който се чете сура “ал-Бакара”. /Този хадис е сведен от Муслим (2/188), ат-Тирмизи (4/42), ан-Насаи в сборника “Фадаил ал-Коран”, ал-Бейхаки в сборника “Шуаб ал-Иман” и Ахмед (2/284) с думи от Абу Хурейра./
В тази посока ал-Хафиз при тълкуването на третия хадис приведен по-горе, е казал следното в резюме: “От словата в хадиса: “… а не ги вземайте [домовете си]за гробове”, означават, че гробищата не са място за изпълнение на поклонение ибадет, и извършването на намаз там е порицаемо мекрух, и се отхвърля.
9. Забранено е да се строи месджид върху гроб. Във връзка с тази забрана има хадиси, и ще спомена някои от тях:
Първият: От Айша и Ибн Абдуллах се предава: “Веднъж, по време на низпосланието [на Свещения Коран] към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той се покри с черна наметка. Когато не му стигна въздуха, той свали наметката от лицето си и в такова положение каза: “Проклятието на Аллах [да се стовари върху] юдеите и християните, [тъй като те] превърнаха гробовете на своите пророци в храмове!” Той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се опасяваше от това, което те са сторили.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари(1/6,422/8,386/116), Муслим (2/67), ан-Насаи(1/115), ад-Дарами (1/326), ал-Бейхаки(4/80) и Ахмед (1/6, 218)./
Вторият: От Айша радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по време на болестта си, от която не се е оправил, е казал: “Аллах е проклел юдеите и християните [защото] са устроили гробовете на своите пророци в място за поклонение”. И тя е казала: “И ако това не бе така, то той обезателно би сторил своя гроб отличаващ се, но той се страхуваше от това, гроба му също да не се превърне в месджид!”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/156, 8/114), Абу Аввана (2/399) и Ахмед (6/255)./
Третият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах да порази юдеите[в друг вариант: Аллах е проклел] юдеите и християните [защото] са устроили гробовете на своите пророци в място за поклонение”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/422), Муслим и Абу Аввана (2/400), Абу Дауд (2/71), ал-Бейхаки (4/80) и Ахмед (2/366)./
Четвъртият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “О, Аллах! Не прави гроба ми да е идол! Аллах е проклел народа, който е превърнали гробовете на пророците си в място за поклонение.” /Този хадис е сведен от Ахмед (2/246), Ибн Саад в “ат-Табакат” (2/362), Абу Наим в “ал-Хиля” (7/317)./
Петият: От Джундуб се предава, че чул как Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, пет дни преди смъртта си да казва: [Вие ми бяхте братя и другари], и аз наистина съм чист пред Аллах, тъй като нито един от вас не е мой възлюбен халил. Това е така, защото Всевишният Аллах ме е избрал за Свой възлюбен халил, така както Той е избрал Ибрахим за Свой възлюбен халил. Ако аз бих могъл да избера от моята общност Умма възлюбен халил, то щях да избера за такъв Абу Бакр. А нима онези, които бяха преди вас не превръщаха гробовете на своите пророци и благочестиви праведници в място за поклонение!? И затова не превръщайте гробовете в място за поклонение! Аз ви забранявам да правите това! /Този хадис е сведен от Муслим (2/67-68), аш-Шаукани (2/114) и Абу Аввана (2/401)./
Шестият: От Абдуллах Ибн Месуд се предава: “Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Най-лошите измежду хора са онези, които Часът завари живи и които превръщат гробовете в място за поклонение.” /Този хадис е сведен от Ахмед (4342), Ибн Абу Шейба, и Ибн Хиббан и ат-Табарани в “ал-Кабаир”)
Седмият: От Айша радияллаху анху, се предава, че когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, бил болен, някои от неговите съпруги Умм Хабиба и Умм Селяма разказали, че в Етиопия видели църква (наречена Марийа), в която имало красиви изображения. А Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал за всичко това следното: “Наистина, ако някой сред тях е благочестив и умре, то върху гроба му строят храм и там рисуват тези изображения. Те (постъпващите така) са най-лошите създания пред Аллах [в Деня Къямет]!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1/421-422), Муслим (2/66-67), ан-Насаи (1/115), Абу Аввана (2/401-402), ал-Бейхаки (4/80), Ахмед (6/51), Ибн Абу Шейба (4/140)./
От споменатото съдържание на хадисите, представени по-горе, разбираме, че те включват като забрана следните неща:
Първо: Извършването на намаз при гробища с посока към тях.
Второ: Да се прави седжде на гроба.
Трето: Да се изграждат върху гроба постройки с цел извършване на поклонения.
Смисълът на втората забрана е ясен, както и третата, които произтичат от текста на някои от хадисите представени по-горе. Аз детайлно съм разяснил мнението за това на учените, като съм го привел в специалната книга “Тахзир ас-Саджид мин Иттихаази ал-Кубур Месаджид”. Също така съм споменал в историята за включване в Свещената Джамия на гроба на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и че в това няма противоречие с представените по-горе хадиси, както и че намаза извършван там не е порицаем мекрух. Който желае по-подробно да се запознае с мненията на учените около този въпрос, да се обърне към тази книга.
10. Забранено е на гробищата да се провеждат каквито и да било празненства и чествания, като мевлюд и т.н. Също така са забранени събиранията на гробищата в определено време, или в определени сезони. От Абу Хурейра радияллаху анху се предава,че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не правете моят гроб място за празненство! И не превръщайте домовете си в гробове! Когато отправите благослов за мен, то вашият благослов ще стигне до мен.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1/319) и Ахмед (2/367)/
11. Забранено е да се извършват пътувания за посещения на гробищата. Относно тази забрана има хадиси:
Първият: От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не се отправяйте на път [в друг вариант: Не извършвайте пътешествие] (за посещение), освен в трите джамии: Забранената Джамия (ал-Месджид ал-Харам в Мекка), Джамията на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем (в Медина), и Джамията ал-Акса (в Йерусалим)” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим и авторите на сборниците “Сунан”, Ахмед (2/501) и ад-Дарами (1/330)./
Вторият: От Абу Саид ал-Худри се предава, че чул, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не се отправяй на път [в друг вариант: Не се отправяйте на път] (за посещение), освен в моята Джамия (в Медина), Забранената Джамия (ал-Месджид ал-Харам в Мекка) и Джамията ал-Акса”./Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим и Ахмед (3/93,64)./
Третият: От Абу Басра ал-Гифари се предава, че срещнал Абу Хурейра и го попитал: “От къде идваш?” Абу Хурейра му отговорил: “Идвам от гората (ат-Тур), там извърших намаз.” Абу Басра му казал: “Що се отнася до мен, то аз бих ти препоръчал да не ходиш, защото чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Не се отправяй на път, освен към трите джамии: Забранената Джамия, моята Джамия и Джамията ал-Акса”. /Този хадис е сведен ат-Тайалиси (1348) и Ахмед (6/7)./
Четвъртият: От Каз’ат ал-Басри се предава, че поискал да отиде до гората (ат-Тур) и попитал Ибн Омар. Той му отговорил: “Доколкото знам, Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: : “Не се отправяй на път, освен към трите джамии: Забранената Джамия, Джамия на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и Джамията ал-Акса”. Затова откажи се от ходене до гората ат-Тур и не тръгвай натам!” /Този хадис е сведен от ал-Азраки в книгата “Ахбар Мекка” стр.304, ал-Хайсами в “ал-Муджемма”(4/4), ат-Табарани в “ал-Кабир” и “ал-Аусат”./
12. Забранено е поставянето на светилници, свещи и т.н. върху гробовете. Доказателство за това намираме в следните няколко обстоятелства:
Първото: Това е съвременно нововъведение, което не е било известно на праведните предшественици (селеф). Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “ Всяко нововъведение [бидаат] [в религията] e заблуждение, а всяко заблуждение води в Огъня на Джехеннема.” /Този хадис е сведен от ан-Насаи и Ибн Хузейма./
Второто: Не трябва да се проявява излишество и да се прахосват средства, което е забранено с текст от хадис, представен в раздел 42., където се разглежда този въпрос.
Третото: Чрез поставянето на светилници върху гробовете, мюсюлманите се уподобят на огнепоклонниците. Ибн Хаджар в книгата “аз-Заваджир” (1/134) е казал следното: “Нашите сподвижници (учените улема), разясняваха забраната относно поставянето на светилници върху гробовете, казвайки, че не трябва да се използват нито от местно лице нито от посетител. Причината за това е свързана с прахосването на средства, както и с оприличаване и имитация на огнепоклонниците”.
13. Забранено е чупенето на кости от трупа (скелета) на мюсюлманин; Доказателство за това намираме в казаното от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Чупенето на кости на починал правоверен, е подобно като чупенето на кости на жив”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/69), Ибн Маджа (1/492), ат-Тахави в “ал-Мишкал” (2/108), Ибн Хиббан в неговия сборник “Сахих” (776), Ибн ал-Джаруд в “ал-Мунтака” (стр.551), ад-Даракутни (367), ал-Бейхаки (4/58) и Ахмед (6/264)./
В този хадис има доказателство, че е забранено трошенето на кости от трупа на починалия правоверен.
127. Не е позволено да се разкопава гроба на мюсюлманин, без да има разрешение за това от Шерията, както бе споменато в раздел 107. Накратко казано: Позволено е, ако трупът се е разложил и се е показал заради разпръснатата пръст от гроба. При такъв случай е разрешено на това място да бъде погребан друг мюсюлманин, както е позволено и да се обработва тази земя, и върху нея да се строи, както и друг вид използване и промяна на мястото, но всичко това може да се смята за позволено само, ако трупа на мъртвия е разложен напълно и не са останали следи дори от кости и други неща. Тези неща варират според страната и територията, което се подкрепя от хората с опит.
Шейх ал-Албани казва: Относно забраната за чупенето на кости на мюсюлмански труп, и липсата на забрана това да се прави с костите на труп на неверник, което е видно от словата в хадиса “кости на починал правоверен” Ибн Хаджер ал-Аскаляни в “ал-Фатх” е казал следното: “От тези слова може да се извлече, че забраната се отнася само за костите на труп на мюсюлманин, защото онова, което е харам да се прави на мюсюлманин на живо, то е забранено и след неговата смърт”.
От този цитат, произтича отговора на въпроса, който често поставят студентите от Факултета по медицина, а той е следния: “Позволено ли е да се използва чупенето на кости за медицински цели и обучение?” И отговорът е: “Това не е позволено да се извършва с кости от трупа на мюсюлманин, но се разрешава с такава цел да се използват кости от трупове на езичници.”
(17)
Нарушение на Шерията и извършване на нововъведенията бидаат.
Основната маса мюсюлмани, както много шейхове, ходжи и духовни лидери допускат груби нарушения по отношение на погребалната церемония дженазе. За някои от тези нарушения ние споменахме по-горе в книгата. Те смятат, че допусканите от тях нарушения са свързани с религията, но в края на краищата, се оказва, че те или противоречат на Сунната, или действия от такъв род не са указани в хадисите, или пък са били заимствани от друговерците. Нововъведенията бидаат, които водят до отклонение от Шерията и заблуда биват:
А. Всички думи, действия и убеждения, които противоречат на Благородната Сунна, независимо дали са били изявени чрез иджтихад.
Б. Всяко дело, с което се търси приближаване към Всевишният Аллах, но е било забранено от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем.
В. Всяко дело трябва да се основава на свещен текст или внушение от Аллах. Ако няма свещен текст за законността на това дело, то се смята за нововъведение бидаат, освен ако не се отнася до сподвижниците на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.
Г. Онова, което се натрапва в поклонението от обичаите на друговерците.
Д. Липсата на свещен текст за предпочитанията на някои учени, независимо дали са съвременни или не, за което няма доказателство.
Е. Всяко поклонение, за което няма обяснение, освен в слабите или измислени хадиси.
Ж. Проява на прекаленост и излишество в поклонението.
Ето някои от извършваните нововъведения бидаат:
Нововъведения бидаат, които се извършват преди да настъпи смъртта
Някои хора вярват, че шейтаните идват, и присъстват в облика на родителите на умиращия облечени като юдеи и християни, дори му показват всяка една от религиите, за да го вкарат в заблуда
Поставянето на Мусхаф до главата на умиращия
Четенето на сура “Йа син” над главата на умиращия (за това няма никакви достоверни хадиси).
Обръщането на умиращия с лице към Къбля.
Нововъведения бидаат, които се извършват след като настъпи смъртта
Извеждането на жена в състояние на менструално кръвотечение (хаид) и след родовото кръвотечение (нифас) или джунуб от мястото където е умрелия.
Изоставяне на домашните задължения и работа в продължение на седем дни, от присъстващите около умиращия.
Някои вярват, че душата на умрелия обитава около мястото, където е починал.
Поставянето на свещ (светилник) при умрелия от нощта на неговата смърт до сутринта.
Поставянето на зелени клонки в стаята на починалия.
Четенето на Свещения Коран за умрял, докато се пристъпи към умиването на трупа.
Рязането на ноктите и бръснене на слабините на мъртвеца.
Поставянето на вата (памук) в устата, носа и други места на умрелия.
Поставяне на пръст (песъчинки) в очите на умрелия, казвайки: [Не са пълни очите на сина Адамов, освен с пръст(пясък).]
Отказ от приема на храна от членовете на семейството на умрелия, докато приключат с погребението му.
Вменяването на ангажимент да се плаче по умрелия на закуска и вечеря.
Късането на дрехите от мъка по починалия.
Отпускането на брада по повод смъртта на някой.
Обръщане наопаки на килими, пътеки и обвиването на огледалата и полилеите.
Отказ от определен вид храна и риба, в периода на мъка по умрелия.
Отказ от употреба в храната на месо, вътрешности, пържени ястия и т.н.
Да не се перат дрехите на починалия три дни с аргумента, че това ще премахне от него мъчението в гроба.
Да се говори за онзи, който е починал в петък или в нощта преди петъка, че наказанието му в гроба ще продължи само един час, после ще прекъсне и няма да се върне докато не настъпи Деня Къямет.
За непокорния правоверен наказанието в гроба спира в петък или в нощта преди петъка, и се завръща чак, когато настъпи Деня Къямет.
Обявление за смъртта на някой от минаретата на джамиите (викането на саля).
При обявяване за смъртта на някой да се чете сура ал-Фатиха на умрелия (няма никакви достоверни хадиси по повод на това).
Нововъведения бидаат, които се извършват при умиването на умрелия
Да се поставя и държи краешник хляб и кана вода в съда, от който се е извършвало умиването на умрелия три нощи след смъртта му.
Да се поставят светилници и кандила в съда, от който се е извършвало умиването на умрелия три нощи след смъртта му, като се започва от залеза на слънцето и се държат до изгрева му. Някои го правят седем нощи, други много повече.
Четенето на зикри, когато се умива тялото на умрелия.
Произнасянето на зикри на висок глас по време на умиването или погребението на тялото на умрелия.
Разплитането на плитките от коса на починалата жена между нейните гърди.
Нововъведения бидаат, които се извършват при увиването на умрелия с кефин и извеждането му за съпровождане на погребалната церемония дженазе.
Да се пренася умрелия на далечно разстояние за извършване на погребението в гробища с праведници.
Да се изписва името на умрелия, или словата на шахада, или имената на членовете от семейството на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и т.н.
Да се изписва дуа върху кефина.
Украсяването на умрелия или погребалната носилка.
Да се носи съобщение пред съпровождането на погребалната церемония дженазе.
Поставянето на чалма (тюрбан) върху дървена дъска.
Да се носят венци, цветя, клонки и портрети пред дженазето.
Клането на овни при излизането за съпровождане на погребалната церемония дженазе, под прага на вратата.
Носенето на хляб и овни пред съпровождането на погребалната церемония дженазе, и след погребението да се заколят като се разпределят с хляба и раздадат.
Предположението, че носилката табут на умрелия праведен човек е по-лека и се носи по-бързо от тази на грешника.
Носенето на носилката табут бавно.
Предположението, че е задължително да се започне носенето на носилката табут с умрелия от дясно.
Носенето на носилката табут с умрелия по десет крачки на всяка от четирите страни.
Предположението, че е задължително да се носи умрелия в ковчег.
Отказ от приближаване към съпровождането на погребалната церемония дженазе.
Произнасянето на зикр с висок глас, четенето на Свещения Коран или пеенето на касидата ал-Бурда или Даляилу ал-Хайрат и т.н. при съпровождането на погребалната церемония дженазе.
Произнасянето на зикр с висок глас, разговор между хората при съпровождането на погребалната церемония дженазе.
Изричане на словата (Аллаху Акбар, Ешхеду енне Аллахе юхи ве юмиту ве хуве хайю ля йемут) и други подобни.
Викове на висок глас след погребалната церемония дженазе, (Молете Аллах за негово опрощение, и Аллах ще ви опрости греховете.)
На висок глас да се чете “ал-Фатиха”, когато се преминава покрай гроб на някой праведник.
Някои вярват, че ако погребалната церемония дженазе, е на праведна жена, трябва да се спре при гроба на нейния опекун (валий).
Да се следва покойника с кадилници.
Да се правят обиколки по време на погребалната церемония дженазе, около гробницата на смятан за светец.
Да се правят седем обиколки по време на погребалната церемония дженазе, около древен дом.
Обявяване на погребалната церемония дженазе, пред вратите на джамията.
Пренасянето на покойника през вратата на милостта в джамията ал-Акса, и поставянето му между вратата и скалата. След това да се събират някои шейхове и да четат някои зикри.
Плач при присъствие на погребалната церемония в джамията, преди да се изпълни намаза дженазе, и след това, или след погребението на покойника при неговия гроб.
Предположението, че е задължително да се вози погребалната носилка табут докрай с автомобил.
Да се превозва покойника на лафет (военна карета, използвана за погребения).
Нововъведения бидаат, които се извършват при изпълнение на дженазе намаз
Ако човек умре не в своята родина, то за него не бива да се извършва дженазе намаз, ако е известно, че такъв намаз са извършили в родината му.
Изричането на слова, които не са предадени от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по време на дженазе намаз.
Убеждението, че имама не трябва да застава по време на дженазе намаз откъм главата на мъж, а ако е жена, то имама не трябва да застане по средата на туловището.
Забранява се на имама след дженазе намаза да задава въпроса: “Вие, какво свидетелствате за него?”, както и да се отговаря на подобни въпроси с: “Ние свидетелстваме, че този човек е бил един от праведните.”
Нововъведения бидаат, които се извършват при погребението на покойника
Пренасянето в жертва на бивол при пристигане на погребалната церемония дженазе при гробищата и раздаването на това месо на присъстващите на погребението.
Произнасянето на зикри около носилката табут с мъртвия преди да бъде погребан.
Викането на езан при влизането на гробищата с мъртвия.
Спускането на трупа в гроба откъм страна на главата.
Подлагането на земя под трупа, ако няма необходимост от това.
Подлагането под главата на мъртвия, на каквото и да било.
Напръскването на трупа с благовония.
Четене на седемте сури “ал-Фатиха”, “ал-Феляк”, “ан-Нас”, “ал-Ихляс”, “ан-Наср” “ал-Кяфирун”, (“ат-Такасур” и дуата след това.
Да се чете сура “ал-Фатиха” при главата на умрелия и началото на “ал-Бакара” при краката му.
Да се чете Свещения Коран при посипването на пръста върху гроба на покойника.
Не се произнася “талкин1” над починалия.
Поставянето на два камъка върху гроба на жена.
Оплакване на умрелия след погребението около гроба му.
Отказ от влизане в дома, когато се завърнат от погребението, докато не изчистят дома от следите на починалия.
Слагане на храна и напитки при гроба, за да ги вземат хората.
Раздаването на садака при гроба.
Поливането на гроба с вода, като се започва откъм главата, след това се завърта около нея, и с остатъка се полива по средата му.
Говорене по адрес на умрелия: “О, еди кой си ако при теб дойдат двете меляикета ……”.
Заставането в редици, за да се приемат или произнасят съболезнования на гробището.
Събиранията за изказване и приемане на съболезнования в определени места.
Ограничаването на приема и изказване на съболезнования до три дни.
Поднасяне на съболезнования като се казва: “Да увеличи Аллах вашата награда”, това не съответства на Сунната (за такова нещо няма достоверни хадиси).
Покана към гости за консумация на храна в семейството на покойния.
Даването на угощения в определени дни след смъртта, като първия, седмия, четиридесетия, петдесет и втория или на годишнина от смъртта.
Приготвянето на халва или сладкиши в седмия ден от погребението.
Раздаването на храна от близките на починалия в първия четвъртък.
Приемането на поканата от близките на покойника за гощавка.
Приказките като например: Не трябва да се вдига трапезата за гощавката три дни, освен от онзи, който я е поставил.
Завещание да се вземе храна и да се поканят гости в деня на смъртта или след това, както и да се раздаде няколко дирхама на тези, които четат Свещения Коран за душата му.
Да се остави завещание, че ще пренощуват хора на гроба му 40 нощи или повече, или по-малко.
Оставянето на средства за изграждането на вакъф, за четенето на Свещения Коран, или да се изпълни нафиле намаз, или да се изрече селеват за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и да се подари наградата за това на душата на умрелия от онзи, който го посещава.
Да се раздава специално като садака за покойника, онова, което той е обичал от храната приживе.
Да се раздава садака за душите на мъртвите специално през трите месеца Реджеб, Шабан и Рамадан.
Да се прави искат-и ас-саля.
Да се прави тесбих за мъртвите.
Да се чете целия Коран (хатим) на гроба на умрелия.
Носенето на килими и други подови настилки в тюрбето, за онези, които ще дойдат на сутринта.
Издигането на палатка над гроба.
Подготвянето за себе си на гроб преди смъртта.
Нововъведения бидаат, които се извършват при посещение на гробищата.
Посещение на гробището след смъртта на третия ден, след това на петнадесетия, след това на четиридесетия.
Ходенето на сутринта след погребението на гроба на умрелия. Тази традиция при арабите се нарича “да не се оставя умрелия сам”. Този обред е следния: на сутринта след погребението се събират близките роднини и приятели и посещават гроба на умрелия.
Посещение на гробището всеки петък.
Посещение на гробищата в деня Ашура.
Посещение на гробищата в средата на месец Шабан и поставянето на светилници.
Посещението на гробища по време на празничните дни (байрамите), и през месеците Реджеб, Шабан и Рамадан.
Определянето на понеделник или четвъртък, като дни за посещения на гробищата.
Стоенето на някои посетители в смирение пред вратите на гробищата, като че ли искат разрешение, и после влизат.
Стоенето пред гроба покорно с поставени ръце като за намаз и после да седне.
Да направи тейеммум, заради посещението на гробищата.
Да извърши намаз от два рекята при посещение на гробището, като във всеки рекят чете сура“ал-Фатиха” и айет “ал-Курсий” по веднъж и по три пъти сура “ал-Ихлас”, и да наградата от този намаз да я предаде на умрелия.
Четенето на сура ал-Фатиха и Йа син на гроба на умрелия (ползата от тези действия не е доказана).
Четенето на сура “ал-Ихлас” 11 пъти.
Да се чете дуа със следния текст: “Аллахумме инни есалуке би хурмети Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем”, за да не се наказва умрелия.
Спазването на траур 40 дни или година от смъртта.
Шумни възгласи за прослава между гробовете.
Да наричат онзи, който е посетил някакъв гроб хаджия.
Изпращането на селям на пророците чрез умрелия.
Посещение на исторически места, в които се смята, че са погребани пророци.
Посещение на гроба на незнайния войн или незнайния шахид.
Да се подарява наградата от поклоненията, като изпълнението на намаз, четенето на Свещения Коран, на мъртвите мюсюлмани.
Да се заплаща на човек, който чете Коран за умрелия.
Казаното от някои, че дуа отправена при гробовете на пророци и праведници получава отговор.
Отиването при гроб, за да се отправи дуа и да се чака отговор.
Покриването (обвиването) на гробовете на пророците и праведниците.
Убеждението на някои, че ако гроба на праведен човек се намира в населеното място, то жителите там ще имат благодат, той ще им дари препитание и ще ги подкрепя.
Убеждението на хора, че много от гробниците на евлии се характеризират със специални качества, като например да лекуват от много болести.
Искането на помощ от умрелия.
Обявяването за свещено място на онова, което се намира около гроба на праведник, като дървета, камъни и убеждението, че ако някой откъсне нещо от това, то ще го последва зла прокоба.
Думите на някои, че ако се прочете айет “ал-Курсий” с лице обърнато към гроба на шейх Абд ал-Кадир ал-Джайляни и седем пъти му даде селям, на всяка негова крачка ще му бъде изпълнено желание.
Пътуване специално за посещение на гробове на пророци и праведници.
Погребването на умрял в джамия, или да се строи джамия над неговия гроб.
Украсяването на гроба с мраморни плочи или дървени украси.
Да се слага парапет на гроба, или ограда.
Да се украсява гроба.
Да се носи Мусхаф на гробището и от него да се чете на умрелия.
Да се носи Мусхаф на онзи, който ще чете на гроба на умрелия.
Да се пръскат с благовония стените и колоните на гробниците.
Надписването на гроба на умрелия с неговото име и дата на смъртта.
Връзването на парцали, кърпи или дрехи от някои хора по прозорците на гробниците на праведници с цел да им напомнят да изпълнят желанията им.
Отриването на кърпи или дрехи по гроба на праведник с цел да получат неговата благословия.
Посещение на гроба на праведник от някои жени с цел да забременеят.
Прегръщане и целуване на гроб.
Допир на корема или гърба до стената на гробница.
Да се обикаля около гробовете на пророците и праведниците.
Да се прави жертвоприношение на гроб, или да се заколи курбан.
По време на дуа да се обръща към гроба на праведник.
Убеждението, забраната да се обръща гръб към гроба на някои праведници, е вярна.
Посещението на гробовете на пророци и праведници с цел да се отправи дуа и да се чака отговор.
Посещение на гробовете на пророци и праведници с цел да се извърши намаз.
Посещение на гробове на пророци и праведници с цел да се правят зикри, да се чете Свещения Коран, да се говее, и да се колят курбани.
Да се търси приближаване към Всевишният Аллах, чрез посещение на гробовете на пророци и праведници.
Да се дават клетви в Аллах при гробове.
Убеждението, че след посещение на гробница не трябва да се излиза с гръб към умрелия.
Да се казва: Селямун алейке йа велийелЛах.
Да се белосват или мажат с вар гробовете.
До гробища или в тях да се изграждат помещения, които да служат за извършване на намаз.
Да се празнува на гробища.
Жителите на Медина да посещават гроба на пророка салляллаху алейхи ве селлем, когато влизат в джамията или когато излизат.
Пътуване с цел да се посети гроба на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.
Търсенето на помощи от Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
Прегръщането и целуването на гроба на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, извършването на обход Тавваф около него. В някои мюсюлмански държави се допускат такъв род постъпки, и за съжаление, съществуват духовни лидери, които одобряват тези нововъведения бидаат.
Да се стои дълго пред гроба на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, и да се отправя дуа.
Да се търси приближаване към Всевишният Аллах, като се яде фурма “сейхани” в джамията на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, между гроба и минбера на “ар-Рауда аш-Шериф”.
Събиране при гроба на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, за четене на целия Свещен Коран и пеене на нашиди.
Да се отправя молитва за дъжд при гроба на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, или някой друг пророк или праведник.
Да се изпращат картички със записани вътре желания да се изпълнят от Пророкът салляллаху алейхи ве селлем.
Говоренето така сякаш няма разлика между живия Пророк или мъртвия, че все едно той контролира своята общност умма.
И така накратко ви описах правилата на погребалната церемония, които произтичат от Ислямския фикх и някои от нововъведенията бидаат, които са разпространени сред мюсюлманите. С това приключих книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз ве бидауха”. Хвала на Аллах за Неговата помощ! Аз моля Всевишният Аллах да ми увеличи от Своята благодат, както и да ме благослови с любов на срещата с Него, при раздялата ми с този тленен свят и пристигането ми във вечния дом. Молим Всевишният Аллах да ни стори от онези, които Аллах е облагодетелствал: пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!/4:69/
1 Ще се избягват слабите хадиси.
1 Бащата на Джабир радияллаху анхума, е бил убит в битката при Ухуд.
2 Поради това че лицето на покойния било обезобразено: езичниците му били отрязали носа и ушите.
3 Докато не го вдигнахте и отнесохте от бойното поле.
4 Ибрахим-умрял в детинство, последния син на Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, от неговата наложница Мерийе родом от Египет.
1 Този факт удивил жената, която смятала, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е трябвало да живее подобно на царете.
1 Това означава, че ако родителите на мюсюлманин са сключили признат от Шерията законен брак, то е забранено да се злослови и опозорява, като например се твърди, че еди-кой си не е син или брат на еди-кой си, защото това хвърля сянка върху родителите на човека и му нанася оскърбление. (Бел. на преводача)
1 И дори ако пътуването по море е за търговия, но да не е с греховна цел, а да бъде за благи цели, както е казал шейх ал-Ислям Ибн Теймийа в “Маджмуа ал-Фатава” (24/293)
1 По отношение на това искам да кажа следното: Моят по-голям роден брат Мухаммед Наджи Абу Ахмед почина миналата година (1401 по Хиджра) по време на поклонението Хадж, а това е извършване на благодеяние иншаАллах. Когато е бил на Джемарат през последния от дните на ат-Тешрик, той седнал с някои от своите другари-хаджии. Тогава някой от онези, които са седели с него ми споменаха, че един от тях му подал чаша чай с лявата ръка, и моя брат му казал: Братко, подавай с дясната ръка, и не изменяй Сунната, или както е казал, умирайки в отредения му час рахимеху Аллах, и нека Всевишният Аллах ни събере заедно нас и него с пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!/4:69/
1 Изар: име на дреха, покривало.
1 Сахулия в текста може да означава “произведен в Сухулия”, местност в Йемен, където се произвеждат такива тъкани, или “избелван”.
1 Това е задължение, което се възлага на мюсюлманската общност. Ако някои изпълнят този фард, то отговорността за него от другите се снема. За изпълнението всеки член на общността ще бъде възнаграден. Ако никой не изпълни този фард, то цялата общност ще бъде грешна. Бел. на преводача.
1 Лексикалното значение е: “известие” мн.ч. ахбар. Терминологично значение. Има три мнения: Първото: Тази дума е синоним на “хадис”. Двете думи, като термини предават един и същи смисъл.
Второто: Тази дума не е синоним на“хадис”, тъй като думата хадис представлява съобщение за Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, а “хабар” е това, което се съобщава за някой друг.
Третото: По-обширното разбиране, в съответствие на което “хадис” представлява съобщение за Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, а “хабар” е съобщение или за Пророка Мухаммед алейхи саляту ве селям, или за някой друг. Бел. на преводача.
1 Това са хората, които прикриват своето неверие, като се преструват, че се придържат към Исляма. Тяхното неверие става ясно, когато излагат на показ злословието си по адрес на някои шериятски законоположения и тяхното неодобрение. Твърдения им по отношение на шериятските законоположения са, че те противоречат на разума и склонността(тактичността)! Всевишният Аллах, нашият Всемогъщ Повелител е отбелязал тази тяхна същност в Своите слова: Нима онези, в чиито сърца има болест, смятат, че Аллах не ще разкрие злобата им? И ако желаехме, Ние щяхме да ти ги покажем [о, Мухаммед] и ти би ги познал по чертите им, и би ги познал по словото им. Аллах знае вашите дела./47:29-30/ Такива лицемери има много и в наше време, и нека Аллах да ни опази и да ни помага срещу тях!
2 С това е отбелязал подобно на словата от Всевишният Аллах: Те са, които казват: “Не харчете за онези, които са при Пратеника на Аллах, за да го напуснат!”/63:7/ И е казал още Всевишният Аллах: Казват: “Щом се върнем в ал-Медина, по-могъщият там непременно ще пропъди по-слабия.”/63:8/
3 В “Фатх ал-Бари” (8/270) ал-Хафиз Ибн Хаджар е казал: “Увереността на Омар за лицемерието на Ибн Салул произтича от това, че той го е показал в своите дела. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е взел под внимание думите му, и е извършил погребалната молитва дженазе за него формално, за да се подкрепи нормата на Исляма. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, първоначално е търпял обидите на езичниците като им е прощавал и ги е извинявал. След това е повелил да се воюва срещу тях и неговата прошка и извинение продължила да се отнася за онзи, който външно се представял, че изповядва Исляма, дори вътрешно да има разлика с този интерес за сдобиване с дружбата без наличието на ненавист от негова страна. И затова е казал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Да не разказват хората, че Мухаммед избива своите сподвижници. ” След като превзел Мекка, и езичниците приели Исляма, а неверниците намалели и били унизени, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, повелил открито на лицемерите за тяхната ненавист към нормата на горчивата истина, и особено това е било преди да бъде низпослана явната забрана за извършване на погребална молитва дженазе за лицемерите и други неща след тяхното изобличаване. С това постановление се премахва трудността за онзи, който попадне в положение на тази история благодарение на Всевишният Аллах.”
1 Абу Джахил и Абдуллах Ибн Абу Умайя.
1 Аш-Шаукани (4-47) е казал: “В една редица трябва да стоят, като минимум двама молещи се, като няма ограничение за повече.”
2 Той е имал съновидение, как Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, умира и е бил на девет години. Той благоразумен, сериозен и един от най-знатните корейшити. Той е един от онези, които са написали ал-Мусхаф за Осман. Бил е назначен за управител на Куфа и е извършил поход срещу хората на Табаристан. Бил е назначен от Муавия за губернатор на Медина. Починал е в двореца си на площадката, намиращ се на три мили от Медина на (58) години и е погребан в гробището ал-Бакиа.
1 Т.е. имама, както указва текста на хадиса. Това е разяснено от ал-Бейхаки в разказа на хадиса, който следва след това, както ще споменем за него. И то не противоречи на казаното, което е след него: “И имам този ден беше Саид Ибн ал-Ас”, тъй като това показва, че той е бил губернатор.
1 Във “ал-Фатх” ал-Хафиз е казал: “мястото за извършване на погребалната молитва дженазе е било прилепено до джамията на Пророка алейхи саляту ве селям, откъм източната страна.” В друга тема (12/108) е споменал, че мястото в което са се извършвали празничните и погребалните молитви е било откъм страна на Бакиа ал-Гаркад.”
1 Неговият псевдоним е Абу Наср и е бил един от авторитетните табиини и е от силно набожните хора на ал-Басра, който ги е обучавал по четене на Свещения Коран. Починал е в 94 г.
1 Това е указание, че не е узаконено в Шерията “дуа истифтах”, така е в мезхеба на имам аш-Шафий и други. Абу Дауд в “ал-Масаил”(153) е казал: “Чух, как имам Ахмед е бил запитан от един човек относно дуа истифтах …субханеке…! Той отговорил: “Не съм чувал.”
1 Имам ас-Синди е казал: “Т.е., специално се обърнете с дуа за него.” Имам ал-Мунави е казал: “Т.е., необходимо е да се отправя дуа към починалия искрено, със смирено сърце, защото смисъла и целта на молитвата дженазе е именно в това – в искане на опрощение и застъпничество за починалия. И по причина на искрената дуа има надежда, че Всевишният Аллах ще приеме това, тъй като поради тази причина е била узаконена тази молитва дуа, и нищо такова не е било узаконено за живите!” Ибн ал-Кайим е казал: “Това оборва твърденията на онзи, който смята, че починалия не може да се възползва от молитвата дуа.
1 Червените и черните камили са най-скъпото имущество за бедуина от Арабския полуостров. Бел. на преводача.
1 По времето на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за починалите меканци гробовете обикновено копаел Абу Убайда Ибн ал-Джаррах, а за мединците гробовете копаел Абу Талха Зейд Ибн Сахл с ляхад. Той изкопал гроба с ляхад за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. / “Мухтасар Сирату ан-Набий от Ибн Хишам” стр. 323Бел. на преводача
1 талкин – слова за засвидетелстване на вярата от мюсюлманина в Аллах, Неговия Пророк, Свещените Книги, които се произнасят над гроба на починалия, за да му бъде леко по време на въпросите от меляикетата Мункар и Накир./Бел. на преводача/
1 Този факт удивил жената, която смятала, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е трябвало да живее подобно на царете.
1 талкин – слова за засвидетелстване на вярата от мюсюлманина в Аллах, Неговия Пророк, Свещените Книги, които се произнасят над гроба на починалия, за да му бъде леко по време на въпросите от меляикетата Мункар и Накир./Бел. на преводача/
Няма коментари:
Публикуване на коментар