Изкупителната милостиня Кефарет

Кефарет представлява някакво изкупително действие, изпълнено в замяна на извършен грях в съответствие със законите на Шерията. Например, кефарет за нарушаване на говеенето през месец Рамадан е освобождаването на роб, или двумесечно говеене без прекъсване, или пък да се нахранят 60 бедняка. За нарушаването на дадена клетва е необходимо като кефарет да се говее 3 дни. За нарушение на клетва за отказ от полова близост със съпругата (зихар) е необходимо да се освободи роб или да се говее два месеца. В ислямското право има 5 вида изкупителна милостиня кефарет:

1. За нарушение на говеенето.

Ако задължителното говеене е нарушено без уважителна причина, то за изкуплението на този грях като кефарет, мюсюлманина е длъжен не само да отговее пропуснатите дни, но и над това да говее 60 дни без прекъсване. Това правило не се отнася за допълнителното нафиле говеене.

2. За нарушение на дадена клетва.

Всевишният Аллах е казал в Свещения Куран:

  Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите. За изкупление на това е необходимо да бъдат нахранени десет нуждаещи се от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, или да се освободи един роб. А който няма възможност да стори това, е длъжен три дена да говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли. И спазвайте своите клетви! Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да сте признателни!/5:89/

Всевишният Аллах не ви наказва за празнословието в клетвите, които произнасяте преднамерено или необмислено. Към тези клетви се отнасят онези, които човек произнася, смятайки, че казва истината, въпреки че в последствие се изяснява неговата грешка. Всевишният Аллах обаче, ви наказва за клетвите, които произнасяте обмислено и се закрепвате с намеренията си. В подобно откровение се казва:

Аллах няма да изисква от вас за празнословието в клетвите ви, ала ще изисква за онова, което вашите сърца са придобили. Аллах е Опрощаващ, Кротък./2:225/

Ако човек наруши преднамерено клетва, то за изкупление на това е необходимо да бъдат нахранени десет нуждаещи се от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, т.е. да бъдат дарени десет бедняка с дрехи, достатъчни да се извърши с тях намаз, или да се освободи един роб, при това споменаването на вярващ роб се среща в друг айет. Ако човек изпълни всяко едно от тези три предписани действия, то той ще изкупи престъпването на клетвата. А който няма възможност да стори всяко едно от тези три предписани действия, е длъжен три дена да говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли. Само така може да се изкупи и отмие извършеното прегрешение. И спазвайте своите клетви! Мюсюлманите са длъжни да спазват своите клетви, да се въздържат от лъжливи клетви в Аллах, да не се разпиляват в клетвите си и да не ги нарушават. Разрешено е да се наруши клетва само в този случай, когато тази постъпка ще допринесе полза, защото извършването на добри дела се явява най-добрата форма за спестяване на клетвата. Всичко това означава, че клетвите не трябва да препятстват мюсюлманите от извършването на праведни деяния. Така Аллах ви разяснява Своите знамения, позволяващи да се различи позволеното и забраненото и да се изясни смисъла на религиозните предписания.  За да сте признателни на Всевишният Аллах! Той учи хората на това, което не са знаели преди, и затова те са длъжни да Му бъдат признателни. Те са длъжни да благодарят на Всевишният Аллах за милостта, която Той им е оказал, когато ги е обучил на шериятските закони и е разяснил тези закони. /Тефсир на Абдурахман Насир Ибн ас-Саади/

3. За извършването на зихар.
Тук става дума за езическия обичай на отхвърляне на жената “зихар”. В доислямските времена арабите са се отричали от жените си, приравнявайки ги към своите майки и са ги наричали “моя майка”.
Разбира се, че жената не може да бъде майка своя мъж, защото неговата майка е тази жена, която го е родила. Майката на мъжа се явява за него най-уважаваната и най-неприкосновената жена, докато в същото време жената се явява най-достъпната и най-позволената жена. Как е възможно да се сравняват тези две съвършено различни хора? Наистина, това е недопустимо, и затова Всевишният Аллах е казал:
Тези от вас, които изоставят жените си като ги наричат майки да знаят, че те не са им майки. Техните майки са само онези, които са ги родили. Те наистина изричат скверни думи и лъжа. Аллах е извиняващ, опрощаващ./58:2/
Тефсир на айети 1-4 от сура ал-Муджадела
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Чу Аллах думите на онази, която спореше с теб за своя съпруг и се оплака на Аллах. Аллах чу вашия разговор. Аллах е Всечуващ, Всезрящ.
2. Тези от вас, които изоставят жените си като ги наричат майки да знаят, че те не са им майки. Техните майки са само онези, които са ги родили.
Те наистина изричат скверни думи и лъжа. Аллах е Извиняващ, Опрощаващ.
3. Онези, които [така] изоставят жените си, но после си върнат думите да освободят роб, преди да са ги докоснали. С това бивате поучавани. И Аллах е сведущ за онова, което вършите.
4. А който не може, да говее два поредни месеца, преди да се докоснат. А който не е в състояние, да нахрани шестдесет нуждаещи се. Това е, за да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник. Тези са границите на Аллах. А за неверниците има болезнено мъчение.

Тези свещени айети са низпослани за един от ансарите. Неговата жена се оплакала на Аллах от своя съпруг и отишла при Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем за помощ. Този ансар бил възрастен човек и изоставил своята съпруга, независимо от дългите години съвместен живот и наличието на деца. Тогава тя се обърнала с молба към Аллах с надеждата, че Аллах и Неговият Пратеник салляллаху алейхи ве селлем ще разрешат нейния проблем. Тя дълго се оплаквала на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, разказвайки му за случилото се и няколко пъти преповтаряла своята история. Всевишният Аллах е казал: Чу Аллах думите на онази, която спореше с теб за своя съпруг и се оплака на Аллах. Аллах чу вашия разговор. т.е. беседата, която се е състояла между вас. Аллах е Всечуващ чува всяка реч, Той чува всички звуци, по всяко време, когато и да ги произнасят хората, и за каквото и да се говори в тях. Всезрящ Той вижда всяка твар, дори и мравката пълзяща по черната скала в тъмната непрогледна нощ. По този начин Аллах е съобщил на Своите раби за това, че Той има съвършен слух и съвършено зрение, и че Нему е известно всичко за малките и големите дела. В този айет се съдържа намек за това, че Аллах непременно ще избави горката жена от нейната печал и нещастие. Спускайки Своето волеизявление по повод на случилото се с тази жена, Всевишният Аллах е съобщил на вярващите Своето отношение към езическия обред да се изоставя изцяло жената и е казал: Тези от вас, които изоставят жените си като ги наричат майки да знаят, че те не са им майки. Техните майки са само онези, които са ги родили. Езичниците изоставяли своите жени, казвайки им: “Ти за мен си, като гърба на майка ми!” или друга от жените, с които не му е позволено да сключва брак. Понякога просто казвали: “Ти си ми харам /забранена/ за женитба /брак/”. Този обряд получел името “зихар”, защото извършвайки го те употребявали думата “захр”, което означава “гръб, хребет”. Затова Аллах го нарекъл “зихар” и е казал: Тези от вас, които изоставят жените си като ги наричат майки да знаят, че те не са им майки.  Как е възможно хората да казват нещо, подобно знаейки, че това съвсем не е така? Как могат те да приравнят своите жени с майките, които са ги родили? Затова Всевишният е подчертал колко скверна и достойна за порицание е тази постъпка, и е нарекъл техните слова осъдителни и лъжливи. Но Аллах е Извиняващ, Опрощаващ Той прощава на всеки, който извършвайки какъвто и да е грях, го изкупва с искрено покаяние. Онези, които така изоставят жените си, но после се отрекат от думите си. Мюсюлманските учени са на различни становища относно това, кое може да се смята за отричане. Едни от тях казват, че мъжа, който възнамерява да възобнови половия живот със своята съпруга след “зихар”, вече се е отрекъл от казаното. Те смятат, че само едното намерение вече налага на човека задължението да откупи извършеното престъпление, така както е разпоредил Аллах в тази сура. Това мнение се опира на факта, че Аллах е предписал да се плати кефарет преди съпрузите да встъпят в полова близост т.е. когато мъжа само има намерение да стори това. Други учени смятат, че под отричане се разбира непосредственото възобновяване на половия живот, защото в Корана е казано: …но после се отрекат от думите си. Те аргументират своята позиция с това, че изоставяйки жена си, мъжа има предвид именно отказа от полова близост с нея. Във всеки един от случаите, отричайки се от “зихар”, мъжа е длъжен да откупи своето прегрешение, като освободи един вярващ роб или вярваща робиня. В този айет става дума именно за вярващи роби. Това уточнение се опира на айета за откупа при преднамерено убийство.  И не трябва вярващ да убива вярващ, освен по погрешка. А онзи, който убие вярващ по погрешка ­ да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството му, освен ако простят. А ако [убитият] е вярващ от враждебен вам народ ­ да се освободи вярващ роб. А ако е от народ с договор между вас ­ да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб. А онзи, който няма възможност ­ да говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър. /4:9/. При това е задължително условие робите, които ще бъдат освобождавани да нямат пороци, пречещи им пълноценно да се трудят. Преди да са ги докоснали Мъжът е длъжен да избягва полова връзка с жената, която е изоставил, докато не откупи изреченото от него, с освобождаването на роб. С това волеизявление Аллах ви поучава т.е. така Всевишният разяснява Своите закони и всява с тях страх на Своите раби. Поучението-това е провъзгласяване на закона наред с напомнянето за награда на тези, които го изпълняват, и наказание за тези, които не му се подчиняват. Затова мюсюлманин, който е замислил да изостави своята съпруга по този езически обред, няма да го направи, ако си спомни, че за откуп трябва да освободи роб. И Аллах е сведущ за онова, което вършите и непременно ще въздаде на всеки според неговите дела. А който не може да освободи роб, защото не притежава роби, или няма пари за да ги притежава той трябва да говее два поредни месеца без прекъсване, преди да се докоснат. А който не е в състояние да говее да нахрани шестдесет нуждаещи се. Много тълкуватели на Корана смятат, че всеки нуждаещ се трябва да бъде нахранен така, както е прието в неговата страна. Други смятат, че е достатъчно да се нахрани всеки нуждаещ се с един муд /0,51 кг./ пшеница или половин саа /1,02 кг./ от всеки друг продукт, който се разрешава за даване в качеството му на зекятуль фитр. Така Аллах ви излага и разяснява Своите закони …за да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник т.е. да се повярва може само ако се изпълняват тези и другите закони на Всевишният Аллах. Когато човек повярва с душата си, той започва и на дело да се придържа към законите на Аллах, в което се и състои смисъла на вярата. В резултат на това тя се усилва, усъвършенства и укрепва. Това са границите на Аллах и да се нарушават не е позволено на никой. Всички хора са длъжни да ги спазват без престъпления и съзнателно допускане на грешки. А за неверниците е приготвено болезнено мъчение то очаква всички, които не вярват в законите на Аллах и ги нарушават. Тези свещени айети съдържат в себе си много мъдрост и предписания.
● Аллах е милостив към Своите раби и се грижи за тях. Той се вслушал в жалбата и молбата на обидената жена, и я избавил от страданията и гнета. Нещо повече, Той избавил от тях всички, до които се докосне подобен проблем.
● Аллах е разяснил, че зихар е когато мъжа изоставя своята съпруг. Затова Аллах е казал: Тези от вас, които изоставят жените си като ги наричат свои майки. Ако мъжът се е зарекъл да не встъпва в полова близост със своята робиня, то това не се смята за зихар. В този случай мъжът е длъжен да се откупи за извършеното прегрешение, като даде кефарет така, както се дава кефарет при неизпълнена клетва, защото той си забранява това, което Аллах му е разрешил, както например храната и водата.
● Зихарът не се смята за действителен, ако мъжа е обявил за него преди сключването на брака, тъй като през това време тя още не е била негова съпруга. Също така е недействителен и развода до сключването на брак, както недействително е и условието, което мъжа поставя на своята бъдеща невеста, обещавайки да се разведе, ако тя го наруши.
● Зихарът е забранен от Шериата, защото Аллах го е нарекъл скверни думи и лъжа.
● Всевишният Аллах в Своята Книга – Свещения Коран – е изложил не толкова самият закон, но и неговата мъдрост и е казал: Техните жени не са им майки.
● Не е желателно мъжът да се обръща към съпругата си и да я нарича с имената на тези, които са му харам – категорично забранени за сключване на брак, като изразите “о, майко моя” или “о, сестро моя” и т.н., защото подобно обръщение “външно прилича на греха”.
● Мъжът е длъжен да откупи своето прегрешение, като даде кефарет, след като се е отрекъл от зихара, а не веднага след като го е обявил. По-горе бяха отбелязани двете мнения на учените относно това, кое се смята за отричане от зихар.
● За изкупление от зихар мъжът е длъжен да освободи един роб. Този роб може да бъде както възрастен, така и дете, мъж или жена, защото айета има общ смисъл.
● За изкуплението на греха, мюсюлманинът е длъжен да освободи един роб или да говее в течение на два месеца без прекъсване, преди да възобнови съпружеския си живот със своята жена. Що се отнася до тези, които са в състояние само да нахранят нуждаещите се, то на тях е позволено да имат интимна близост още преди мъжа напълно да изкупи своя грях.
● Мъдростта на повелята да се изкупи греха преди да се възобновят съпружеските отношения, вероятно се състои в това, че желание за това ще подтикват мъжа по-скоро да изпълни своите задължения пред Аллах.
● За изкуплението е необходимо да се нахранят шестдесет нуждаещи се. То не ще се приеме, ако бъдат нахранени по-малко от нуждаещите се, тъй като Аллах е казал: Да нахрани шестдесет нуждаещи се. /Тефсир на Абдурахман Насир Ибн ас-Саади/

4. За случайното непреднамерено убийство на човек.
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:    И не трябва правоверен да убива правоверен, освен по погрешка. А онзи, който убие правоверен по погрешка да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството на убития, освен ако простят. А ако [убитият] е правоверен от враждебен вам народ ­ да се освободи вярващ роб. А ако е от народ с договор между вас ­ да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб. А онзи, който няма възможност, то да говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър./4:92/

Не е възможно и не трябва един правоверен преднамерено да убие друг правоверен. Споменаването за това подчертава категоричността на тази забрана и означава, че убийството на вярващ човек е абсолютно несъвместимо с правата вяра. Така може да постъпва само неверникът или непокорния, чиято вяра преживява пълен упадък и който се намира на границата на още по-голямо грехопадение. Истинската вяра никога няма да позволи на вярващия човек да убие своя брат по вяра. Връзките на такова братство задължават човек да обича и да дружи с другите вярващи и да не им причинява никакви страдания. А кое страдание може да бъде по-лошо от убийството? Всичко казано се потвърждава от хадис на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, в който се казва: “Не ставайте след мен неверници, режейки главите си един друг.” Това означава, че убийството се отнася към проявите на неверие спрямо човешките постъпки и се явява едно от най-тежките престъпления след приобщаването ширк спрямо Всевишния Аллах. Словата “И не трябва правоверен да убива правоверен” притежават широк смисъл, отнасят се за всички случаи и означават, че вярващия не може да убие своя брат при никакви обстоятелства. Всевишният Аллах е направил изключение за тези случаи, когато убийството е станало по погрешка. И ако човек е извършил убийство непреднамерено, то той не е извършил грях и не е престъпил забраните на Всевишният Аллах. Неговата постъпка обаче, си остава отвратителна и ужасна, тъй като самия факт на убийството предизвиква отвращение дори ако човек го е извършил случайно, и затова Всевишният Аллах е заповядал в такива случаи да се извършат изкупителни действия и да се заплати откуп дия, т.е. кръвнина за убития. А онзи, който убие правоверен по погрешка, било то мъж или жена, свободен или роб, дете или възрастен, здравомислещ или безумец, мюсюлманин или неверник, да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството на убития. Това тълкование се потвърждава от широкия смисъл на този айет и обяснява, защо Всевишният Аллах е използвал тук частицата “мен” (букв. “кой”). Приемайки под внимание контекста на кораничния откъс, този айет би следвало да продължи по следния начин: “Онзи, който убие правоверен по погрешка, то той е длъжен да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството на убития”. Такова продължение обаче, не би обхванало всичко, което обхваща обсъжданите от нас слова на Всевишният Аллах. Следва да се отбележи, че това предписание остава в сила, независимо от това, дали убития е мъж или жена, дете или възрастен, за което свидетелства използването на съществително име в неопределена форма в контекста на условно изречение. Във всички споменати случаи, убиецът е длъжен да извърши изкупително действие и със свои пари да освободи вярващ роб. Този роб може да бъде дете или възрастен, мъж или жена, здрав или инвалид. Към това мнение се придържат някои мюсюлмански учени. Здравият смисъл обаче, подсказва, че не бива да се освобождава роб-инвалид в качеството на изкупително действие, тъй като смисъла на това предписание се заключава в свободата на роба, който носи полза на своя господар и може да се възползва от своята свобода. Ако за човек е целесъобразно да остане роб и ако освобождението от робството може да му навреди, то неговото освобождение не се смята изкупително действие. Към такова мнение може да се стигне в резултат на лексикалния анализ на словата: Да освободи роб. Словото “тахрир” (букв. “освобождение”) се използва тогава, когато човек, носещ полза на друг, се освобождава и получава възможност да носи полза на самия себе си. Ако той не носи полза на друг, то е невъзможно да бъде освободен в този смисъл. Ако се замислим над това, както следва, то такъв извод ще се окаже съвършено очевиден. Що се отнася до откупа дия, то той се възлага на роднините на убития по мъжка линия, ако убийството е било случайно или неговата преднамереност се явява съмнителна. Да връчи откуп на семейството на убития. Откупът за кръвнина трябва да се връчи на семейството на убития, за да се утешат. Под семейство на убития тук се разбират наследниците, които наследяват неговото имущество. Откупът се включва в общото имущество, което е останало след убития, и неговото разпределение подробно се описва в книгите по мюсюлманско право фикх. Всевишният Аллах е казал: Освен ако простят. Ако наследниците на убития пожертват откупа и простят на убиеца, то от неговите роднини отпада задължението да се изплати откупа. Всевишният Аллах е нарекъл тази постъпка пожертвование и с това е призовал хората да прощават на роднините на убиеца откупа, тъй като от мюсюлманите се изисква да правят пожертвования по всяко време. А ако [убитият] е правоверен от враждебен вам народ ­ да се освободи вярващ роб. Ако убития вярващ е принадлежал към невярващ народ, който враждува с правоверните, то убиеца е длъжен само да освободи един вярващ роб и не е длъжен да заплати откуп на неговите наследници, тъй като тяхната кръв и имущество не са неприкосновени за мюсюлманите. А ако е от народ с договор между вас ­ да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб. Но ако убития вярващ е принадлежал към народ, който е сключил с мюсюлманите мирен договор, то роднините на убиеца са длъжни да заплатят откуп, а той самия е длъжен да освободи един вярващ роб. Това се обяснява с факта, че мирния договор правят живота и имуществото на хората неприкосновени.  А онзи, който няма възможност да освободи роб и е лишен от необходимите за това средства, ако той се явява нуждаещ се човек и няма имущество, което да превишава неговите основни потребности и което да стига за освобождаването на роб, то да говее непрекъснато два поредни месеца. Ако той е принуден да прекъсне говеенето по уважителна причина, например, поради заболяване или във връзка със започваща менструация, то това не се смята за нарушение на непрекъснато говеене. Но ако той прекъсне говеенето без уважителна причина, то той е длъжен да започне говеенето наново. За покаяние пред Аллах. Задължителните изкупителни действия, които Всевишният Аллах е заповядал да извършат убийците, се явяват милост на Всевишният Аллах по отношение към рабите.  Тези действия помагат на убиеца да допълни пропуските и прегрешенията, които той може да направи и които много често правят хората, които извършват непреднамерено убийство. Аллах е Всезнаещ, Премъдър. Всевишният Аллах притежава съвършено знание и безупречна мъдрост. Нищо не може да бъде скрито от Него на земята или на небесата, било то прашинка или нещо по-малко, или нещо по-голямо. Никога и никъде не е възможно да се укрием от Него. Неговите творения и закони не са лишени от божествената мъдрост. Напротив, божествените постъпки и заповеди се явяват във висша степен мъдри и премислени. Ръководейки се от Своите знания и Своята мъдрост, Всевишният Аллах е заповядал на убиеца да извърши изкупителни действия, които съответстват на тежестта на извършената от него постъпка. Извършвайки убийство, човек лишава от живот този, чиито живот се явява неприкосновен. Той изпраща човек от битието в небитието, и затова той трябва да освободи роб, избавяйки го от робство пред хората и дарявайки го с пълна свобода. Ако той не е в състояние да освободи роб, то той е длъжен да говее в течение на два месеца поред, за да освободи своята душа от робството пред страстите и материалните удоволствия, които пречат на човек да придобие вечно щастие, и да се приближи към Всевишния Аллах благодарение на поклонението към Него. Всевишният Аллах е заповядал да се говее в продължение на два поредни месеца. Така Той е сторил това изкупително действие обременително и не е позволил да се замени говеенето с нахранването на бедняци, тъй като такова изкупително действие не съответства по степен на извършената постъпка. Това отличава изкупителните действия при убийство от такива при езическия обичай зихар, при който мъжа приравнява своята жена на майка си, сестра си или друга жена, с която той няма право да сключи брак. За този обряд ще поговорим впоследствие, ако на Всевишният Аллах е угодно. По Своята мъдрост Всевишният Аллах е заповядал да се заплаща откуп за кръвта дори тогава, когато убийството е било непреднамерено, та това да спре хората от многото убийства и да ги подтикне към предпазване от тази постъпка. По Своята мъдрост Всевишният Аллах също така е задължил изплащането на откуп за непреднамерено убийство от роднините на убития по мъжка линия, при това мюсюлманските учени са единодушни по този повод. Извършвайки непреднамерено убийство човек, не е извършил грях, и предписанието да се изплати голям откуп самостоятелно би било за него много обременително. Затова е съвършено справедливо, че това задължение лежи освен на него и на тези, които заедно се стремят да спечелят добро и да се опазят от злото. Очевидно, това се явява една от причините, според които на роднините на убиеца се забранява да му отказват своята помощ. Техните задължения обаче, се облекчават от това, че отговорността се разпределя между тях с отчитане на възможностите им и тяхното благосъстояние, а така също и с това, че на тях им е позволено да изплатят откупа в течение на три години. Следва да се отбележи, че Всевишният Аллах е заповядал близките на убиеца да изплатят откупа, за да намалят мъката на роднините от страна на убития, и това също така се явява следствие на мъдростта и знанието на Всевишният Аллах. /Тефсир на Абдурахман Насир Ибн ас-Саади/

5. За нарушение на правила по време на поклонението Хадж.
196. И довършвайте поклонението хадж, и поклонението умра заради Аллах! А ако сте възпрени, [дайте] жертвено животно курбан според своите възможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! А който от вас е болен или има страдание по главата, тогава ­ да се откупи с говеене или подаяние, или жертвоприношение. А ако сте в безопасност, онзи, който извършва поклонението умра и поклонение хадж, [таматту, сваляйки между умра и хадж “ихрама”]да принесе жертвено животно курбан според своите възможности. А който не е в състояние, да говее три дни по време на поклонението хадж и седем, щом се върне, всичко десет. Това е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещената джамия. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е строг в наказанието!

От заповедта: И довършвайте поклонението хадж, и поклонението умра заради Аллах! произтичат цял ред предписания: Първо, хадж и умра се отнасят към задължителните религиозни предписания. Второ, хадж и умра трябва да се изпълняват с всички основни и задължителни предписания, които произтичат от постъпките на пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, и следното негово изказване: “Вземете от мен обредите за вашия хадж.” Трето, това откровение се явява като довод, че умра също е задължително да бъде извършена. Четвърто, ако хаджията е започнал да извършва хадж или умра, то той е длъжен да ги изпълни докрай, дори ако те се явяват доброволни нафиле. Пето, хаджията следва да извърши хадж и умра изцяло, изпълнявайки не само задължителните, но и допълнителните предписания. Шесто, трябва да се извършва хадж искрено заради Всевишният Аллах. Седмо, хаджията няма никакви основания преждевременно да се освободи от ихрам, ако обстоятелствата не го принудят. За това изключение Всевишният Аллах е казал: А ако сте възпрени, т.е. ако сте задържани и не може да стигнете до Кааба, за да си завършите хадж или умра, ако сте се разболели или сте отклонили от пътя, ако сте се натъкнали на врага или сте срещнали друго препятствие, което ви е задържало по пътя, то [дайте] жертвено животно курбан според своите възможности!  Всеки възпрепятстван хаджия може самостоятелно да пренесе в жертва курбан един коч или овца, а седем хаджии могат заедно да принесат в жертва курбан една камила или една крава. След това хаджията е длъжен да си обръсне главата и да свали ихрама, защото така е постъпвал пророка Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, и неговите сподвижници, когато езичниците не са им позволили да влязат в Мекка през годината, в която е бил подписан Худейбийският мирен договор. Ако възпрепятстваният хаджия няма възможност да извърши жертвоприношението курбан, то той е длъжен да говее десет дни и то само, след като свали ихрама. По подобен начин се постъпва при хадж “таматту”. След това Всевишният Аллах е казал: И не бръснете главите си, докато жертвеното животно курбан не стигне местоназначението си! Бръсненето на главата е едно от действията, които са забранени, когато хаджията е в ихрам. По време на ихрам също така е забранено отделянето на косми от главата и другите части на тялото по какъвто и да било начин, тъй като смисъла на тази забрана се състои в това, че хаджията трябва да изпитва определени неудобства и дори да ходи с разрошени коси. Опирайки се на съждението по аналогия кияс, много от ислямските учени улеми забраняват на хаджиите в ихрам да си режат ноктите, защото човек си реже ноктите също така заради удобство. Тези забрани остават в сила, докато жертвените животни курбани не достигнат местоназначението си, т.е. до настъпването на деня за жертвоприношение йеум – ан- нахр. Този айет свидетелства, че да се обръсне главата в деня на жертвоприношението курбан е за предпочитане след като се заколи курбана. От този айет също така следва, че ако хаджията възнамери да извърши хадж”таматту” и е довел със себе си жертвени животни курбани, то след завършването на умра той е длъжен да се освободи от ихрам до настъпването на йеум – ан- нахр. След обхода тавваф около Кааба и пробягването сай между хълмовете Сафа и Мерва, които се отнасят към обредите на умра, то той е длъжен да облече ихрам за извършване на хадж, тъй като докараният добитък го възпира от свалянето на ихрам. Всевишният и Благословеният Аллах е предписал на хаджиите да постъпват така, за да се снишат и смирят пред Аллах, тъй като смирението пред Аллах носи на раба само полза и с нищо не му вреди. Ако хаджията в ихрам се разболее или изпитва страдание, и за да се избави от може само ако си обръсне главата, ако неговата кожа е пълна с язви или пък е въшлясал, то на него му се разрешава да си обръсне главата, но той е задължен да извърши изкупителни действия. Той може самостоятелно да избере между три дни да говее, да нахрани десет бедняка или да заколи курбан от животни, които са разрешени за жертвоприношение по време на хадж. Най-предпочитаният вид изкупление е жертвоприношението курбан, след това нахранването на бедняци, и след това говеенето. Хаджията е длъжен да извърши аналогични изкупителни действия ако си изреже ноктите, ако си покрие главата, ако носи шита дреха и е използвал благовония, като парфюми и т.н. Тези постъпки са разрешени само при крайна необходимост, но въпреки това те задължават хаджията да извърши изкупителни действия, тъй като отказа от всяко едно от тях означава отказ от удобства и разкош. След това Всевишният Аллах е казал: А ако сте в безопасност, т.е. ако хаджиите се намират в безопасност и не се опасяват от нападения на врага дори през нощта то онзи, който извършва поклонението умра и поклонение хадж, [таматту, сваляйки между умра и хадж “ихрама”] след завършването на умра се освобождава от ихрам и се ползва с позволените блага до настъпването на хадж, а след това извършва таматту хадж, то той трябва да принесе жертвено животно курбан според своите възможности, които са разрешени за тази цел по време на хадж. По този начин той изразява своята благодарност към Всевишния Аллах за това, че е извършил наведнъж умра и хадж с едно пътуване и се е наслаждавал на позволените блага след приключване на умра до началото на хадджа. Жертвоприношението курбан също така е обезателно по време на хадж киран, тъй като хаджията също съвместява хадж и умра. От този айет може да се направи извода, че жертвоприношението курбан не е обезателно за хадж муфрад. Този айет също така свидетелства за законността и дори превъзходството на хадж таматту, който е разрешено да започне в месеците за хадж. А който не е в състояние, т.е. ако хаджията няма курбан и средства да си го набави, то той е задължен да говее три дни по време на поклонението хадж, когато встъпи в ихрам за извършване на умра и до третия ден след Курбан байрам. В течение на тези три дни хаджиите хвърлят камъчетата джемарат и нощуват в долината Мина. Ала най-предпочитаните за говеене по време на хадж се явяват седмия, осмия и деветия дни на месец зуль-хидджа. Що се отнася до и седем, щом се върне, всичко десет, то през тези може да се говее или в Мекка, или по пътя за в къщи или след като се прибере хаджията в къщи. Това предписание за курбан в задължителен порядък по време на хадж таматту е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещената джамия. Това означава, че ако човек живее зад пределите на долината Арафат, то той е задължен да принесе в жертва курбан, защото той извършва наведнъж хадж и умра с едно пътуване. Ако семейството на човек живее в Мекка, то той не е длъжен да принесе в жертва курбан, тъй като причината за това предписание отсъства. И бойте се от Аллах, т.е. Всевишният Аллах е повелил да се изповяда боязън във всички начинания, изпълнявайки Неговите заповеди и да не се нарушават Неговите забрани. Една от проявите на боязън се явява изпълнението на предписанията и избягване на забраните, споменати в обсъждания от нас айет. И знайте, че Аллах е строг в наказанието! Той сурово наказва онези, които не Му се подчиняват, а страха от това наказание се явява един от факторите, способстващи за праведността и благочестивостта. Ако човек се бои от Всевишния Аллах, то той непременно ще се въздържи от постъпки, които влекат след себе си наказание, и ако той се надява на възнаграждение от Аллах, то той непременно ще извърши благодеяния, които ще му донесат желаното възнаграждение. Ако човек не се страхува от наказание и не се надява на възнаграждение, то той пренебрегва всички забрани и дръзко се противи на изпълнението на задължителните предписания. /Тефсир на Абдурахман Насир Ибн ас-Саади/

При нарушение в правилата на говеене, е необходимо да се говее 3 дни, или да се даде милостиня в размер 3 саа (около 10 кг.) на нуждаещ се.
Дийа
Дийа е компенсация, за нанесен ущърб в случаите на убийство, нараняване и осакатяване на човек. Ако е станало умишлено преднамерено убийство на човек, то близките на убития и неговите роднини са в правото си да поискат възмездие. Те имат право да поискат смъртно наказание за убиеца, или в замяна на това да се съгласят да получат откуп за убития. “Всевишният Аллах е повелил в Свещения Коран:      
И не убивайте душа, която Аллах е възбранил, освен ако имате право! А който бъде убит несправедливо, Ние даваме власт на неговия наследник, но да не прекалява в отмъщението за убийството! На него ще му бъде оказана помощ./17:33

Всевишният Аллах е заповядал: И не убивайте душа, която Аллах е възбранил! Тази забрана включва хората; деца и възрастни, мъже и жени, свободни и роби, мюсюлмани и неверници, които са сключили мирен договор с мюсюлманите.

Освен ако имате право! Разрешава се екзекуцията на човек, ако той е извършил умишлено убийство, ако е извършил прелюбодеяние зина, след като е започнал съпружески живот, ако той е станал вероотстъпник, отклонявайки се от ислямската вяра, ако се е отцепил от мюсюлманската общност, и ако се е опълчил против мюсюлманската държава. За да се пресекат тези престъпления може само по пътя на лишаването от живот на този престъпник.

А който бъде убит по всяка друга причина, то неговото убийство е несправедливо. В този случай Ние даваме власт на неговия наследник, т.е. близките роднини и наследници на убития имат пълно право да отмъстят на този, който е извършил убийството, защото Всевишният Аллах ги е дарил с власт над тях. Тази власт обаче се предоставя на правоприемника на убития само тогава, когато има причини, позволяващи отмъщението. Това означава, че убийството трябва да е умишлено, трябва да съществува факта за покушението, и мярката на наказанието трябва да съответства на извършеното престъпление. Също трябва да се знае, че правоприемника на убития е длъжен да не прекалява в отмъщението за убийството! Правоприемниците не трябва да изтезават убиеца, или да избират по-ужасен начин за убийство, от този, по който е извършено престъплението, или пък да се убива човек, който не е участвал в извършването на това престъпление. От този айет следва, че право на отмъщение за убийство принадлежи на правоприемниците на убития, и съдията няма право да наказва престъпника без тяхно разрешение. От това също така следва, че Всевишният Аллах помага на правоприемниците на убития да надвият този, който е извършил убийството, и ако те пожелаят неговата екзекуция, то Той им помага да се изпълни желаното.”/Тефсир на Абдурахман Насир Ибн ас-Саади/
Съдията може да препоръча на роднините на убития да се съгласят за откуп, но той няма право да настоява за това.

Ако убийството или нанесената телесна повреда е станало неумишлено, в резултат на трагичен инцидент и стечение на обстоятелства, то в такъв случай е необходимо да се заплати само дийа. Размерът на откупа дийа зависи от пола на убития; от това, дали е бил мюсюлманин или не; а така също от това, дали е свободен човек или роб. Съгласно Пречистата Сунна, размера на откупа дийа е равен на 1000 (хиляда) златни динара.Имам Абу Ханифа е считал, че дийа може да се заплати и също така и с 100 (сто) камили или 10000 (десет хиляди) сребърни дирхама.

В мезхеба на имам Абу Ханифа също така се смята, че може да се заплати дийа и с 200 (двеста) крави или 2000 (две хиляди) овце. Дийа заплащана за жена е равна на половин дийа плащана за мъжа. Също така в мезхеба на имам Абу Ханифа се смята, че размера на откупа в случай на убийство на немюсюлманин-гражданин на мюсюлманска държава е също такъв, както в случай на убийство на мюсюлманин (т.е. 1000 златни динара). Доказателство за това е хадис Пророка салляллаху алейхи ве селлем, който е сведен в сборника на Абу Дауд (Дийа, 16). По време управлението на Абу Бакр и Омар радияллаху анхума,  размера на дийа, в случай на убийство на мюсюлманин и немюсюлманин са били еднакви по размер. Имам Мухаммед Ибн Идрис аш-Шафий обаче, смята, че не може да има равенство, и като доказателство привежда хадис: “Дийа за зимми (друговерец покровителстван от мюсюлманин) е равна на половин дийа за мюсюлманин” (Абу Дауд, Дийа, 16-21).

Ако пострадалият е роб, то на неговия владелец се заплаща компенсация. При това тя не може да бъде по-голяма от размера за откупа дийа даван за свободен човек.

Наред с плащането на дийа за мюсюлманин е необходимо да се извърши и някакво изкупително действие, изпълнено в замяна на извършения грях в съответствие със законите на Шерията. За заплащането на дийа отговаря не само човека, извършил престъплението, но и неговите близки роднини, с изключение на жените, непълнолетните деца и душевноболните.Ако човекът извършил престъплението няма никакви средства и няма роднини, които да са в състояние да заплатят дийа, то в този случай откупа се заплаща от мюсюлманската държава от държавната хазна.
Кисас- мъст.
В Ислямското право това е убийство на човека, умишлено извършил убийство на друг човек, след произнасяне на присъда от Шериятски съд. За кисас се споменава в Свещения Коран:
О вие, които повярвахте! На вас ви е предписано възмездие за убитите, свободен ­ за свободен и роб ­ за роб, и жена ­ за жена. А който получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая, а той да му се издължи с добрина. Това е облекчение и милост от вашия Повелител. А който след това извърши престъпление, ще го постигне мъчително наказание.
Възмездието спасява вашия живот, о разумни хора! Може би, вие ще се побоите!/2:178-179/
Всевишният Аллах е напомнил на Своите правоверни раби за милостта, която се заключава в предписано възмездие за убитите. Това означава, че е разрешено убиецът да бъде наказан така, както той е убил своята жертва, за да бъде възстановена справедливостта между хората. Това предписание е обърнато към всички правоверни, от което следва, че абсолютно всички правоверни, включвайки роднините на убиеца и самия убиец, са длъжни да помогнат на близките на убития да отмъстят на убиеца, ако той поиска възмездие. Никой няма право да възпрепятства възстановяването на справедливостта и да пречи на близките на убития да отмъстят за неговата смърт, уподобявайки се на езичниците от времената на невежеството и тем подобни грешници, които укриват престъпници и еретици. След това Всевишният Аллах много по-подробно е разяснил предписанието за възмездие. Всевишният Аллах е казал: Свободен ­ за свободен, и жена ­ за жена.. Мъжът може да бъде наказан чрез убийство, заради убийството на мъж или жена, а жената може да бъде наказана с убийство, заради убийството на жена или мъж. Такъв е допълненият контекст на този айет, на който може да се отдаде предпочитание пред изводите на айета, тъй като от него следва, че за убийството на жена може да се убие само жена, а в същото време от достоверните хадиси е известно, че мъжа също може да бъде наказан с убийство, заради убийство на жена. Изключение от този общ смисъл на това предписание се явяват родителите, дедите и други преки роднини по възходяща линия. Те не се наказват за убийството на своите деца, което е потвърдено от достоверните хадиси. Но това не противоречи на смисъла на обсъждания от нас айет, тъй като той повелява да се извърши справедливо възмездие, докато наказанието с убийство на родителите, заради убийството на детето се явява несправедливо. Сърцата на родителите винаги са преизпълнени със състрадание и милосърдие към своите деца, и тези чувства не им позволяват да лишат от живот собствените си деца, ако, разбира се, не са си загубили разсъдъка или детето не им е причинило изключително тежки страдания. Още едно изключение от това общо предписание се явява отсъствието на възмездие за убийството на неверник от мюсюлманин, тъй като в полза на това свидетелстват достоверни хадиси. Това също не противоречи на обсъжданият от нас айет, защото той се отнася изключително за правоверните. Освен това, е несправедливо да се наказва с убийство благочестив раб на Аллах, заради убийство на Неговия враг. Що се отнася до роб ­ за роб, независимо от техния пол и стойност, то трябва да се наказват със смърт само роби. От смисъла на това откровение следва, че свободен човек не може да бъде наказан със смърт, заради убийството на роб, тъй като те имат различни права. Трябва да се отбележи, че някои улеми на основание обсъждания от нас айет са достигнали до извода, че мъж също така не бива да бъде наказван, заради убийство на жена, но по-рано ние вече отбелязахме, че такъв извод е неправилен. От този айет също така следва, че предписанието за възмездие на убийството се явява основно, но наказанието на убиеца може да бъде заменено и с откуп. Всевишният Аллах е казал: А който получи опрощение от своя брат, т.е. ако близък на убития или някои негови роднини са съгласни да опростят на убиеца и приемат откупа, то убиеца не бива да бъде наказван със смърт, и той е длъжен да изплати откупа на роднините на убития. С една дума, близките на убития могат самостоятелно да направят избор между това да се накаже със смърт убиеца или да приемат откупа. Ако близък на убития прости на убиеца, то той е длъжен да постъпи справедливо според обичая, и да не го обременява с непосилни задължения. Той е длъжен да изиска откуп, проявявайки при това благородство, и да не поставя убиеца в затруднено положение. Що се отнася до убиеца, то той да му се издължи с добрина, без да удължава срока, и да занижава размера на откупа и да обижда близките на убития на думи и дела. Благодарността за опрощението трябва да бъде изплащането на откупа по достоен начин. Това също така се отнася и за всички случаи, когато един човек носи отговорност пред друг. Имащият право на обезщетение за причинената му загуба е длъжен да търси своите права справедливо, а обезщетяващия загубата е длъжен да изпълни своите задължения по необходимия начин. Всевишният Аллах е казал: А който получи опрощение от своя брат, т.е. Всевишният Аллах е подчертал, че близкия на убития и убиеца са братя, и с това е призовал роднините на убития да простят на убиеца и да се съгласят на откуп. А още по-добре ще е, ако те му опростят извършеното престъпление, без да изискват никакъв откуп. Под братство тук се разбира братство между на основание на вярата, от което следва, че убиецът не е извършил вероотстъпничество или е неверник и продължава да е брат на правоверните мюсюлмани. А това означава, че извършването на всички останали грехове, които не достигат степен на неверие, още повече не се явяват вероотстъпничество, въпреки, че намаляват вярата на човек. От казаното дотук следва, че ако близък на убития или някои негови роднини са простили на убиеца, то неговия живот остава в безопасност, и никой няма право да посяга на него. А който след това извърши престъпление, т.е. посегне на живота на убиец, след като той е бил опростен ще го постигне мъчително наказание в бъдещия живот. А в този живот роднините на убития убиец са длъжни да поискат от него възмездие, защото той е убил човек, от който се е съгласил да получи откуп, и заслужава смъртно наказание. Някои тълкуватели смятат, че под мъчително наказание тук се подразбира смъртното наказание. От това тълкувание следва, че ако човек е убил опростен убиец, то той непременно трябва да бъде наказан със смърт и не заслужава опрощение. Но първото тълкувание се явява най-правилно, защото извършеното от него престъпление не е по-тежко, отколкото обичайно убийство. Всевишният Аллах е разяснил великата полза, която носи на хората предписанието да се иска възмездие. Възмездието спасява вашия живот, о разумни хора!  Това предписание спасява живота на много хора и удържа нещастните хора от извършване на престъпления, тъй като, ако на престъпника е известно, че убийството се наказва със смъртна присъда, то той не би посмял да извърши такова престъпление, и ако на убиецът бъде изпълнена смъртната присъда пред очите на останалите хора, то много от тях ще се уплашат от това и ще се въздържат от извършването на престъпления. Но ако убийството не бъде наказано със смъртна присъда, то обществото няма да бъде в състояние да предотврати злото, което се поражда от убийците. Това също така се отнася и за всички останали видове шериятски наказания, които не служат само за възмездие на престъпника, но и предотвратяват повторението на подобни престъпления и свидетелстват за мъдростта на Премъдрият и Всеопрощаващият Аллах. Трябва да се отбележи, че арабската дума”хаят”(букв. “живот”) се намира в неопределено състояние, което подчертава важността на низпосланото предписание и неговата огромна полза. Ала да го осмислят, както трябва могат само хора, притежаващи голям ум и дълбок разсъдък, и затова обсъждания от нас айет е насочен, именно, към разумните хора. От това следва, че на Всевишният Аллах е угодно, Неговите раби да се замислят над мъдростта, която се съдържа в религиозните предписания и закони, тъй като принасяната от тях огромна полза свидетелства за божествената съвършенство на Аллах, за Неговата безгранична мъдрост и слава, абсолютна справедливост и всеобхватно милосърдие. Ако човек се замисли над това, то той заслужава да бъде наречен разумен, тъй като, именно, към такива хора се е обърнал Повелителят на повелителите, и това вече е достатъчно, за да се подчертае превъзходството и величието на разумните и мислещите хора. Всевишният Аллах е казал: Може би, вие ще се побоите! Ако човек опознае своя Аллах и постига великите тайни, удивителните мъдрости и славните знамения на Неговата религия и Неговия закон, то това го задължава да се подчини на волята на Всевишният Аллах, опасявайки се от греховете и въздържайки се от противопоставяне на Аллах. А ако постъпва по такъв начин, то по право става един от благочестивите раби. /Тефсир на Абдурахман Насир Ибн ас-Саади/
И е казал Всевишният Аллах в Свещения Коран:

И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните, възмездие. А който прости като милостиня, то е изкупление за него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите./5:45/

Тези предписания се отнасят към законите, които са били низпослани в Теврата. От тях са се ръководели покорните пророци, равините и правниците, когато са съдили юдеите. Съгласно повелите на Всевишният Аллах, ако човек е извършил преднамерено убийство и трябва да носи отговорност за него, то той трябва да бъде осъден на смърт. Ако е извадил око и неговото око трябва да бъде извадено; ако е отрязал ухото на човек, то и на него трябва да бъде отрязано ухото; ако той е избил зъб, и на него трябва да бъде избит зъб, както и ако някой е лишил човек от някой друг орган, за който може да му се отмъсти, без да се проявява излишество, то трябва да бъде лишен от този орган. И за раните, възмездие. Ако съзнателно са нанесени рани на човек, то за онзи който ги е нанесъл трябва да бъде наранен със същия размер рани, на същото място, със същата големина, ширина и дълбочина. Остава само да се добави, че законите на предишните пророци се явяват закони и за нас, стига да не са били изменени. След това Всевишният Аллах е казал: А който прости като милостиня, то е изкупление за него. Ако правоприемниците на убития или пострадалия великодушно се откажат от възмездие за убийство, нанасяне на телесна повреда и раняване, ако те простят на престъпника, то това ще стане изкупление за престъпника, тъй като ако човек прости на човек, то Всевишният Аллах му опрощава в по-голяма степен. Това също така ще бъде изкупление и за онзи, който е проявил великодушие, тъй като ако човек прощава на този, който е извършил престъпление или е имал отношение към него, то Всевишният Аллах му опрощава допуснатите грешки и извършените престъпления.

А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.

Но ако човек не приема решенията в съответствие с онова, което е низпослал Всевишният Аллах, то той се явява несправедлив грешник. Ибн Аббас е казал, че тук се има предвид неверието без неверие, беззаконието без беззаконие и грехопадението без грехопадение. Този грях се явява огромно неверие, ако човек смята за позволено да се постъпва по този начин, и тежък грях, ако той го извършва, но не го смята за позволено. /Тефсир на Абдурахман Насир Ибн ас-Саади/
В един от хадисите се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Към онзи, който е извършил предумишлено убийство, трябва да бъде приложен кисас.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (Дийа, 5)./ Кисас може да бъде заменен с откуп за убития. Също така кисас се прилага и при нанасяне на телесна физическа повреда, или нараняване на друг човек. Мюсюлманските учени правоведи са единодушни в признаване на необходимостта от прилагането на кисас. Но във връзка с това, че акта на убийството е дело между потърпешата страна и убиеца, проблема може да бъде урегулиран  между тях. Роднините на убития могат да простят убийството и да получат откуп за убития. В такъв случай необходимостта от прилагане на кисас отпада и пряката намеса на държавните органи по това дело не е задължителна.

Откупът за убития човек се нарича дийа. Откупът за нараняване или нанасяне на телесна физическа повреда се нарича арш. По времето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, размера на дийа е бил равен на стойността на 100 (сто) камили, или 200 (двест) бика или крави, или 2000 (две хиляди) овце, което в парично отношение е било приблизително равно на 1000 (хиляда) златни динара, или на 12000 (дванадесет хиляди) сребърни динара.

Що се отнася до размера на арш, то той се определя в съответствие с всеки конкретен случай. Например, за отсичане на ръка е необходимо да се заплати арш в размер на половин дийа; за избит зъб трябва да се заплати арш в размер на една десета1/10 от размера на дийа и т.н. Като правило, ако телесната повреда е била нанесена на някакъв единствен орган в човешкото тяло, то е необходимо да се заплати арш в размер на една пълна дийа. Ако телесната повреда е нанесена на орган от човешкото тяло, в което са два (например, крака или ръце), то арш се заплаща в размер на половин дийа и т.н.
Кисас се прилага само при умишлено убийство на друг човек. Ако е станал нещастен случай и убийството е произтекло по случайно стечение на обстоятелствата, то киса не се прилага, но се заплаща дийа, която се стоварва и върху близките роднини на неволния убиец. Също така кисас не се прилага по отношение на непълнолетни деца и към психически болни хора.