Бързата походка при дженаза ?

След като душата напусне тялото и настъпи смъртта на човека, неговите близки са длъжни да извършат следните няколко неща:
А) Трябва да склопят очите на покойника и да отправят дуа за него.
В хадис от Умм Селяма се казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.), влязъл при Абу Селяма, на който очите му били леко отворени.
Той (с.а.с.)склопил очите на Абу Селяма и казал:
“Наистина, взора следва душата, когато я забират”.
[При тези слова] някои хора от близките на умрелия започнали да кряскат.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.), казал:
“Не призовавайте върху себе си нищо, освен добро, защото меляикетата произнасят “амин” за думите, които изричате”.
След това Пратеникът на Аллах (с.а.с.), казал: “О, Аллах! Опрости Абу Селяма и извиси неговата степен сред правилно водените [към Теб] и бъди негов приемник[замени го у тези, които той е оставил-тези, които още отминават живи по пътищата] и опрости нас и него о, Повелителю, на световете! И стори просторен неговия гроб и го освети за него”.
Този хадис е сведен от Муслим, Ахмед(6/297) и ал-Бейхаки (3/334) и други.
Г) След като се убедят, че човека е умрял, трябва да се пристъпи към подготовката за погребение.
От хадис [във формата марфу т. е. в такава негова редакция, когато в съдържателната част на хадиса се цитират слова на самия Пророк (с.а.с.). – Заб. на преводача]
чрез Абу Хурейра (р.а.), се предава: “ Бързайте с погребението дженаза.”
/Откъс от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз” стр.7/ 50.
При съпровождане на погребалната процесия трябва да се бърза, но това не означава да се тича.
Има хадиси за това:
От Абу Хурейра (р.а.), се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал:
“Носете покойния по-бързо, защото ако той е праведен, то вие го приближавате към благото, и ако той не е праведен, то вие ще можете по-бързо да свалите злото от вашите плещи [рамене].”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим, както и от авторите на четирите сборници “ас-Сунан”.
Ат-Тирмизи е обявил хадиса за достоверен и Ахмед (2/280, 240, 488), и ал-Бейхаки (4/21)./
От Абу Саид ал-Худри (р.а.), се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал:
“Ако покойния, лежащ на носилката табут, която мъжете носят на плещите си, е праведен, той казва:
[Носете ме] напред по-бързо!
Ако покойния не е праведен, той казва:
О, горко ми! Къде ме носите!?
Неговият глас чуват всички, освен човека, и ако го чуе човека, то той би бил поразен и лишен от чувства.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари (3/142),
ан-Насаи (1/270), ал-Бейхаки и Ахмед (3/58, 41)./
От Абдурахман Ибн Джаушен се предава: Присъствах на погребалната процесия на Абдурахман Ибн Самура.
Повече от мъжете негови слуги го следваха, непосредствено пред носилката табут.
След това казаха:
Полека лека, полека лека, Аллах да ви благослови!
Тогава по една от улиците на Медина ги настигна Абу Бакр с магарицата си, и вдигна своя камшик после каза:
“Кълна се в Онзи, Който оказа почит на Абу ал-Касим (с.а.с.)!
Не сте ли ни виждали, когато по времето на Пратеника на Аллах (с.а.с.),
[имаше погребална процесия]
да ходим бързо!?
[Той подкара своята магарица да побърза, удряйки я с камшика си.
Така той ни показа, че трябва да бързаме.]”
/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/65),
ан-Насаи (1/271), ат-Тахави (1/276),
ал-Хаким (1/255), ал-Бейхаки (4/22),
ат-Тайалиси (883) и Ахмед (5/36-38).
Ал-Хаким е определил този хадис като достоверен и аз-Захаби се е съгласил с него, както и ан-Навави в “ал-Маджму” (5/272)./
Очевидна е необходимостта ваджиб от тази повеля да се върви бързо при съпровождането на дженаза.
За това е споменал и Ибн Хазм (5/154-155).
Не сме намерили доказателство, което да указва, че това действие от ваджиб може да се замени с желателно мустехаб, и затова се спряхме на тази повеля.
Ибн ал-Кайим в “Заад ал-Маад” е казал:
“Що се отнася до бавното придвижване на хората днес, стъпка по стъпка, то това е порицаемо нововъведение бидаат,
което противоречи на Сунната, и включва в себе си подражание на ахли-Китаб: християните и юдеите”.
/Откъс от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз” стр.28/

·