Пред вратата на интензивното отделение съм. Едва мога да сложа калцуните на краката си. Изправяйки се зададох най-трудния въпрос на служителя пред себе си: „-Свърши ли?„Влажният му поглед ми бе достатъчен, за да разбера всичко „Инна лилляхи уе инна илейхи раджиун”-/Ние принадлежим на Аллах и при Него е завръщането/.
Какъв чуден айет Я, Рабби!
Дойде ми на помощ като спасителен пояс в море.
Приближавайки се до едничкият ми син започнах да мисля за Слънцето на двата свята, плодовете на сърцето на Пратеника (с.а.с), шестте най-мили създания...
Сега разбирам в какво духовно състояние е бил.Това е много силна болка. Как издържа о, Пратенико?
Но ти си Пратеник.Ти си силен.Аз съм безсилна, слаба. Как мога да издържа?!
Майка ми държейки ръцете ми каза: ” Щом е от уммета на Пратеника (с.а.с) то и ние като него трябва да търпим момичето ми. Търпи...Инна лилляхи уе инна илейхи раджиун”
Приятелите ми: „Колко хубава търговия направи Аллах с теб?” –ми казват.
Търговия...
Великият Аллах ми взе най-обичаното....Разбира се затова ще ме възнагради.
О, Господарю мой искам доброто.
Много ли искам О, Аллах?!
„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане на имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите,...”
[Бакара:155]
Съобщението е прието о, Господарю!
Колко интересно, чрез този изпит разбрах колко много неща има заради който да възхваляваме Аллах. Както казват по-възрастните: „Можех да бъда от хората, които са попаднали в клопките на шейтана и се противопоставят на изпитанията на Аллах.”
Какъв чуден айет Я, Рабби!
Дойде ми на помощ като спасителен пояс в море.
Приближавайки се до едничкият ми син започнах да мисля за Слънцето на двата свята, плодовете на сърцето на Пратеника (с.а.с), шестте най-мили създания...
Сега разбирам в какво духовно състояние е бил.Това е много силна болка. Как издържа о, Пратенико?
Но ти си Пратеник.Ти си силен.Аз съм безсилна, слаба. Как мога да издържа?!
Майка ми държейки ръцете ми каза: ” Щом е от уммета на Пратеника (с.а.с) то и ние като него трябва да търпим момичето ми. Търпи...Инна лилляхи уе инна илейхи раджиун”
Приятелите ми: „Колко хубава търговия направи Аллах с теб?” –ми казват.
Търговия...
Великият Аллах ми взе най-обичаното....Разбира се затова ще ме възнагради.
О, Господарю мой искам доброто.
Много ли искам О, Аллах?!
„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане на имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите,...”
[Бакара:155]
Съобщението е прието о, Господарю!
Колко интересно, чрез този изпит разбрах колко много неща има заради който да възхваляваме Аллах. Както казват по-възрастните: „Можех да бъда от хората, които са попаднали в клопките на шейтана и се противопоставят на изпитанията на Аллах.”
Елхамдулилях имам иман.Великият Аллах не угнетява своите раби- това е неизменно правило, така че и при това положение не угнети и Джахид /сина на жената, която разказва случката/.
Несъмнено и за него и за мене е направил онова което е било най-добро.
Съобщението е прието О, Господарю.
Елхамдулилях вярваме в Съдния ден. Така както съм тук със сина си, така ще бъда и там с него. А и там няма катастрофи. Няма раздяла.
Елхамдулилях от уммета съм на последния Пратеник (с.а.с).И той е вкусил болката от загубата на децата си, и е най-добрият пример за търпение.
Елхамдулилях поела съм най-добрия път.
Думите на ходжата са като мехлем за раните ми: „Блажена си момичето ми! Нека бъде застъпник за вас. Джахид беше за теб най-голямата ти подкрепа, нали? Аллах ще те приближи повече до себе си след като го е прибрал при Него.”- утешавайки ме с тези думи.
Колко много са приятелите, които ме подкрепят и правят дуа. Така е, тъй като са малко онези които могат да ти изтрият сълзите в този странен свят. О, Аллах не ни отдалечавай от търпението.
Елхамдулилях дете съм на семейство със силна вяра. Тяхната издръжливост дава сила и на мен. Скъпият ми баща казва: „-Преценка на Създателя! Всяка душа ще вкуси смъртта. Прояви търпение.”
Не сдържайки сълзите си долавям думите на брат ми: „Пратеника не промени ли света? Той е най-любимото създание на Аллах. И в земния и отвъдния живот не го ли наричаха най-добрия приятел?!
Аллах казва:
”Аллах не натоварва никоя душа с повече от това което може да понесе.” [Бакара:286].
Щом ти можеш да издържиш на това изпитание на теб ще го даде! Така че ще търпиш! Разбира се ще проливаш сълзи..., но това е сладък плач, не проявявай неподчинение...”
Скъпи братко добре, че те има.
Когато дойдат братята ми на посещение им казвам „Добре дошли!” „Добре заварили!”- ми казват. Но това „Добре заварили” изобщо не прилича както на онова преди. Скъпите ми братя! Но това е трудно изпитание. И това за мен „добре” ще бъде свидетелство за мен, нали?
О, Аллах дай ми сили да издържа!
Думите на ходжата кънтят в ушите ми: „Момичето ми, мисли много за Ибрахим (а.с.).В какво положени беше?! Та нали Аллах му заповяда да принесе в жертва едничкия си син! И точно когато да го заколи, за курбан му бе изпратен коч от Дженнета. И ти запази търпението си в тези моменти и щом си в това покорно положение несъмнено и на теб ще бъде изпратен подарък, като коча който бе изпратен на Ибрахим (а.с).”
Вътре в мен чувствам чудно чувство, неописуемо... не мога да намеря думи за него. Преди това въобще не го бях усещала.
Сякаш.... това е едно задоволство. Но разбира се, аз ако съм в задоволство от Аллах и Той ще е доволен от мен. Това е връзката със Създателя. В каквото и положение и условие да се намираш щом си доволен и Аллах ще е доволен от теб.
Понякога съм унесена....при което ме питат: „Акъла на мястото ли си ти е?”
Никога преди акъла не си ми е бил на мястото, както сега!!!
Земният живот дойде и си отиде, живота ми се върти в кръгът на едно изпитание и смъртта ми стана много по-близка затова.....
Всеки миг в живота си се питам: Какво мога да направя за отвъдния дом? Изпълнена съм с такива мисли! Най-скъпото което ми е останало от изминалите 16 години, особено последните две е, че постоянно бях с Коран и Керим.
Съобщението е прието О, Господарю!
Всемилостивият казва: „Придържайте се здраво за Тази книга.Определете живота си спрямо нея, за да спечелите вечността.”.
Сега отговорността ми е по-голяма. Защото ако кажа: „Съобщението е прието” -това означава, че шифърът е решен.
Нека помислим заедно.
В един клас сме.Дадено ни е определено време с определени задачи.Един сериозен изпит....
Най-важната причина за сериозността на този изпит е нашият другар до нас, който е непосредствено до нас и постоянно се опитва да ни накара да сгрешим. Този другар се нарича НЕФС! Ти ще се стараеш да не му вярваш и същевременно ще постигнеш успех.
Наистина е трудно. Но наред с това са ни предоставени много улеснения. Противно на рутинните изпити, под ръка ни е Книгата пътеводител. От Нея можем да извлечем полза и да намерим правилните отговори. На всичкото отгоре- вижте каква е Аллаховата милост: За грешен отговор на този изпит точките са 1=1, а за верен отговор 1=10.Въпреки всичките тези привилегии, когато изтече времето на изпита и листите се събират от ръцете ни дали бихме се осмелили да се възпротивим ще попитате?
Тогава точно това е времето. Точно това е момента. А преди малко се опитвах да се съсредоточавам как да спечеля задоволството на Аллах. Всъщност пишейки това повярвайте ми, започнах да събирам силите си. Защото знаейки този земен свят, който идва и си отива в един момент отново пламва пламъка на болката ми.
Та нали съм майка...
Всяка раздяла несъмнено е една врата за среща с любимия. Не се съмнявам, че едничкият ми син който се раздели с този свят, ще бъде една врата за нас. О, Аллах ти си Всеопрощаващ!Ти си Този, Който знае покаянието ми.Опрости ми!Пречисти ме с Твоето опрощение!Не позволявай на нефса ми да се опълчи.Попаднах в тази земна пустош....това не ми е достатъчно... не мога да намеря изход за самата себе си.Дари на душата ми упование пречисти я!
Амин
Несъмнено и за него и за мене е направил онова което е било най-добро.
Съобщението е прието О, Господарю.
Елхамдулилях вярваме в Съдния ден. Така както съм тук със сина си, така ще бъда и там с него. А и там няма катастрофи. Няма раздяла.
Елхамдулилях от уммета съм на последния Пратеник (с.а.с).И той е вкусил болката от загубата на децата си, и е най-добрият пример за търпение.
Елхамдулилях поела съм най-добрия път.
Думите на ходжата са като мехлем за раните ми: „Блажена си момичето ми! Нека бъде застъпник за вас. Джахид беше за теб най-голямата ти подкрепа, нали? Аллах ще те приближи повече до себе си след като го е прибрал при Него.”- утешавайки ме с тези думи.
Колко много са приятелите, които ме подкрепят и правят дуа. Така е, тъй като са малко онези които могат да ти изтрият сълзите в този странен свят. О, Аллах не ни отдалечавай от търпението.
Елхамдулилях дете съм на семейство със силна вяра. Тяхната издръжливост дава сила и на мен. Скъпият ми баща казва: „-Преценка на Създателя! Всяка душа ще вкуси смъртта. Прояви търпение.”
Не сдържайки сълзите си долавям думите на брат ми: „Пратеника не промени ли света? Той е най-любимото създание на Аллах. И в земния и отвъдния живот не го ли наричаха най-добрия приятел?!
Аллах казва:
”Аллах не натоварва никоя душа с повече от това което може да понесе.” [Бакара:286].
Щом ти можеш да издържиш на това изпитание на теб ще го даде! Така че ще търпиш! Разбира се ще проливаш сълзи..., но това е сладък плач, не проявявай неподчинение...”
Скъпи братко добре, че те има.
Когато дойдат братята ми на посещение им казвам „Добре дошли!” „Добре заварили!”- ми казват. Но това „Добре заварили” изобщо не прилича както на онова преди. Скъпите ми братя! Но това е трудно изпитание. И това за мен „добре” ще бъде свидетелство за мен, нали?
О, Аллах дай ми сили да издържа!
Думите на ходжата кънтят в ушите ми: „Момичето ми, мисли много за Ибрахим (а.с.).В какво положени беше?! Та нали Аллах му заповяда да принесе в жертва едничкия си син! И точно когато да го заколи, за курбан му бе изпратен коч от Дженнета. И ти запази търпението си в тези моменти и щом си в това покорно положение несъмнено и на теб ще бъде изпратен подарък, като коча който бе изпратен на Ибрахим (а.с).”
Вътре в мен чувствам чудно чувство, неописуемо... не мога да намеря думи за него. Преди това въобще не го бях усещала.
Сякаш.... това е едно задоволство. Но разбира се, аз ако съм в задоволство от Аллах и Той ще е доволен от мен. Това е връзката със Създателя. В каквото и положение и условие да се намираш щом си доволен и Аллах ще е доволен от теб.
Понякога съм унесена....при което ме питат: „Акъла на мястото ли си ти е?”
Никога преди акъла не си ми е бил на мястото, както сега!!!
Земният живот дойде и си отиде, живота ми се върти в кръгът на едно изпитание и смъртта ми стана много по-близка затова.....
Всеки миг в живота си се питам: Какво мога да направя за отвъдния дом? Изпълнена съм с такива мисли! Най-скъпото което ми е останало от изминалите 16 години, особено последните две е, че постоянно бях с Коран и Керим.
Съобщението е прието О, Господарю!
Всемилостивият казва: „Придържайте се здраво за Тази книга.Определете живота си спрямо нея, за да спечелите вечността.”.
Сега отговорността ми е по-голяма. Защото ако кажа: „Съобщението е прието” -това означава, че шифърът е решен.
Нека помислим заедно.
В един клас сме.Дадено ни е определено време с определени задачи.Един сериозен изпит....
Най-важната причина за сериозността на този изпит е нашият другар до нас, който е непосредствено до нас и постоянно се опитва да ни накара да сгрешим. Този другар се нарича НЕФС! Ти ще се стараеш да не му вярваш и същевременно ще постигнеш успех.
Наистина е трудно. Но наред с това са ни предоставени много улеснения. Противно на рутинните изпити, под ръка ни е Книгата пътеводител. От Нея можем да извлечем полза и да намерим правилните отговори. На всичкото отгоре- вижте каква е Аллаховата милост: За грешен отговор на този изпит точките са 1=1, а за верен отговор 1=10.Въпреки всичките тези привилегии, когато изтече времето на изпита и листите се събират от ръцете ни дали бихме се осмелили да се възпротивим ще попитате?
Тогава точно това е времето. Точно това е момента. А преди малко се опитвах да се съсредоточавам как да спечеля задоволството на Аллах. Всъщност пишейки това повярвайте ми, започнах да събирам силите си. Защото знаейки този земен свят, който идва и си отива в един момент отново пламва пламъка на болката ми.
Та нали съм майка...
Всяка раздяла несъмнено е една врата за среща с любимия. Не се съмнявам, че едничкият ми син който се раздели с този свят, ще бъде една врата за нас. О, Аллах ти си Всеопрощаващ!Ти си Този, Който знае покаянието ми.Опрости ми!Пречисти ме с Твоето опрощение!Не позволявай на нефса ми да се опълчи.Попаднах в тази земна пустош....това не ми е достатъчно... не мога да намеря изход за самата себе си.Дари на душата ми упование пречисти я!
Амин
Няма коментари:
Публикуване на коментар