(брат, син, баща, внук…),
а жена от жени.
Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание и ако има някакъв недостатък у мъртвеца – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин;
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия;
Предава се от Рафиа (р.а.) че Пратеникът на Аллах (с.а.с. ) е казал
- ,,Който измие един майитин и види недостатък в него, след това си замълчи и го прикрие, Аллах му опрощава четиридесет пъти.”
(Хаким)
в) мияча да избягва да гледа срамните места на умрелия.
2. Условия, на които трябва да отговаря умрелия , за да се мие:
а) да е мюсюлманин;
б) да се е родил жив /дори и една минута да е живяло/;
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
- ,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на следство.”
(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото включително и главата да е налице;
г) да не е шахид /загинал по време на война/.
3. Миене на умрял /майитин/.
Миенето трябва да се извърши върху тенешир /това е едва дъска върху, която трябва да се постави умрелия/.
При мъртвеца може да останат само този, който ще извършва миенето и още един, който да сипва вода и да помага.
Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат .
В началото се надига горната част от тялото и се натиска на корема.
Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека /от мръсотията/ да излезе и след това да се почисти.
Този, който мие е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другия отляво.
След това се прави тахара или това е почистване на срамните места от мръсотия като това се прави предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти.
После се взема /малък/ абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват.
След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода, както е показано на снимките.
Миенето продължава като се мокри целия мъртвец, а мияча използва гъба и сапун и го насапунисва като помощника му сипва вода.
След като се изкъпе целия, добре е да се изплакне три пъти като по време на миенето чаршафа, който е върху срамните места не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него.
После се слага сух чаршаф, а мокрия се маха.
Така умрелия е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефина, в който ще се завива умрелия.
Това се прави при нормално положение и нормални условия.
Но например, ако умрелия е стоял дълго време мъртъв без да е погребан и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.
4. Увиване на мъртвеца в кефина.
Завиването на мъртвия в кефин е задължително /ваджиб/, също така парите за кефина трябва да са от неговите средства /пари/.
Въз основа на хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.) в който е казал:
“…Завийте го в неговите наметала…” се дава предимство за стойността на кефина преди връщането на дълга, изпълнението на васиета /завещанието/ и разпределението на мириса /наследството/.
Ако мъртвия няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат като например – баща, дядо, син или внук.
Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава тези средства се покриват от мюсюлманин който е запознат с състоянието му.
Задължение за кефина на мъртвия да е плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефина на мъжа да е от три бели платна.
“Защото и на Пратеника на Аллах (с.а.с.) е направен кефин от три бели платна.”
След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, а това е един специален ароматизатор за мъртви .
След това върху тях се поставя мъртвия по гръб след това високо между бедрата му се поставя силно ароматизирано парче за да не излиза от него неприятна миризма
Мустехаб /желателно/ е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия също така и частите на които е правил седжде.
Няма нищо лошо в това ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия защото това е правено от някои от сахабите.
След това края на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца след това другият му край върху лявата страна на мъртвеца след това по същия начин завива и другите две платна след което издърпва кърпата която е покривала срамните места на мъртвеца .
След това кефина в краищата се усуква , и се завързва със пет или седем връзки за да не се развият платната , целта от тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвеца се постави в гроба тези връзки се развързват.
5. Достойнства и награда от дженазе намаз.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.) че Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:
- ,,Който последва едно дженазе докато се кланя – получава награда /севап/ колкото един кират, и който последва дженазето докато се погребе – получава два кирата”
(Бухари и Муслим)
един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.
6. Предварителни условия за намаза:
а) тези, които ще кланят да са с абдест;
б) да бъдат обърнати към къбле;
в) да са с покрит аврет /срамни места/.
7. Фарзове на дженазе намаз:
а) нийет /възнамерение/;
б) да бъде прав този, който ще кланя;
в) да направи четири текбира.
8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имама застава зад мейитина по посока на гибла, а джемата образуват нечетен брой сафове като от суннета е те да са три, но може и повече.
Предава се от Малик ибн Хибайра (р.а.) че
Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал :
- ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джемата са мюсюлмани – на този човек му се опрощават греховете.” (Ахмед)
След това се прави нийет, взима се текбир като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред.
Чете се ,,Субханака” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” и ,,Барик”. Взема се трети текбир без да се вдигат ръцете и се чете дуа за мейитин, а който не я знае да моли за опрощението на умрелия.
След като се вземе и четвъртия текбир не се казва нищо и си дава селям.
От суннета е преди да се кланя дженазе да се пита дали мейитина има дълг, защото Пратеника (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя.
Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човека, а това се знае най-добре от Аллах .
Правилно е да се пита:- прощавате ли му / правите ли му халал/.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал : - ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат /свободно без да ги питат/ и потвърдят, че мейитина е бил добър – за него става задължение да влезе в Дженнета.”
(добър хадис)
имама трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия Ако умрелите са повече от един може да се кланя намаза едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но поотделно и по-добре.
Колкото повече джемат има, толкова е по-добре за умрелия.
Предава се Айша (р.а.) че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал :
- ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюлманина му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах за умрелия, Аллах му опрощава.”
(Муслим)
Предава се от ибн Аббас (р.а.) че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал :
- ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк му кланят дженазе, Аллах ги освидетелства за него.”
(Муслим)
9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
Позволено е ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец от погребението му
Предава се от Зайд ибн Сабит (р.а.) - ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб.
Отговорих – това е гроба на еди коя си жена /жената, която е чистела джамията/, а той (с.а.с.) каза:
- Защо не ме повикахте на дженазето?
Казах – Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!
Каза (с.а.с.)
- Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия.
След това застана до гроба и ние застанахме зад него като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ”
(Ахмед, Несаи и ибн Хиббан)
10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.
Това се прави например когато близкия на умрелия е много далече в друга страна например.
Когато се предполага, че там където е умрял няма кой да му кланя дженазе намаз /например починал е при неверници/
е мустехаб да се кланя отдалече.
Това може да стане до един месец от смъртта, след което тялото се разлага.
11. Къде може да се кланя дженазе намаз? – може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемата, а само мъртвеца, и от суннета е да е на поставка.
Позволява се жени да кланят дженазе намаз когато присъстват, но да са зад мъжете като нямат право да ходят на гробищата.
12. Време за дженазе намаз.
Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз /при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка/.
Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.
13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб /желателно/ е джаназето да се носи на раменете от четирите страни .
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза защото Пратеника е казал:
“Бързайте с джаназето..”
Позволено е на хората който следват джаназето да се движат – отпред, от зад отляво и от дясно на джаназето защото всичко го има в суннета.
Мекрух /не е желателно/ да се сяда преди джназето да е оставено на земята, защото Пейгамбера(с.а.с.) е забранил това нещо.
Не е желателно /мекрух е/ джаназето да се погребва във времената за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях.
Укба ибн Амир (р.а.) е казал:
“Пратеника(с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце , докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита и докато леко не се наклони, и когато наближи да залязва та докато не залезе.”
14. Поставяне в гроба.
След като мъртвия се занесе при гроба се оставя близо до него.
Ако е жена в гроба влизат трима, които са й мухрим , но ако е мъж няма значение кой ще влезе.
След това мъртвия се поставя на дясната страна обърнат в посока към къбле както е показано на снимките.
При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около метър, а дълъг колкото да влезе мъртвеца.
Този, който поставя мъртвия чете следната дуа:
,,Бисмиллях ве аля суннети расулюллах”. Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин след поставянето на мъртвия в гроба да хвърли поне по три лопати пръст.
Сюннет е след зариването гроба да бъде една педя висок от повърхността на земята с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб.
. След това да се поръси с камъчета както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
Сюннет е да се постави камък на гроба където е главата на мъртвия.
Забранява се /харам е/ гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптора с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване.
Също е забранено /харам/ да се сяда, стъпва или обляга по гробовете.
Защото за всички тези неща има забрана от Пратеника(с.а.с.).
Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец освен при необходимост може да се погребват повече в един гроб като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеника(с.а.с.) с убитите на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението.
Пратеника(с.а.с.) когато умря Джафер (р.а.) каза:
“Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети /с мъртвия/”.
Не е желателно семейството на покойния да приготвят храна за хората, в деня на погребението.
Суннет е за мъжете да посещават гробищата за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите.
Пратеника(с.а.с.) казва: “Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за ахирета /отвъдния свят/.”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по чувствителни и може би да не издържат и да за почнат да извършват някой забранени неща като скубане на коси късане на дрехи, наричания и др.
Та вместо да вземат поука, може да си навредят.
Пратеника(с.а.с.) е казал:
“Проклети да са посетителките на гробищата.”
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават да не въздигнат гробовете в култ защото това деяние е ширк.
15. Изказване на съболезнования.
Суннет е мюсюлманина при изразяване на съболезнование да казва:
“Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма.
Уесбир уехтесиб.”
Това е забелязано да се казва от Пратеника(с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо без глас но без да се опява /реве/ като се изброяват добрите страни на покойника.
Също така Пратеника (с.а.с.) плака когато почина сина му Ибрахим.
Траура за покойния е позволен.
Като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна може да жали до като се роди бебето.
Забранено /харам/ е да се късат дрехите и скубят косите.
Пратеника казва:
“Не е от нас онзи който си бие шамари /при смъртта на негов близък/ или си къса дрехите…”
16. Неща, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
а) даването на садака без определено време или ограничения;
б) правене на дуа по всяко време;
в) ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Предава се от Абу Хурейра (р.а.) че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: - ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах за умрелия”
(Бухари и Муслим)
г) да се направи хадж или умра за умрял при условие, че живия е направил първо за себе си.
Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
- ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща
/може да има полза от три неща/
- ако е оставил трайна садака, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира че най-много полза за умрелия, има от три неща:
- ако умрелия е оставил трайна садака.
Това значи ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път , или нещо подобно, което хората ще ползват и след неговата смърт.
- Ако умрелия е отавил наука /ислямска/, от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за исляма.
- Ако има след него добри деца /синове или дъщери/, и те правят дуа за родителите си. Под добри се разбира да са добри мюсулмани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар