понеделник, 9 февруари 2015 г.

СЮННЕТИ НА НАМАЗА

І Суннети преди намаза:

30





1. Езан – това е призив за намаза.
В хадис Абдуллах ибни Зейд (р.а.) е казал: - След като намаза стана
фарз отидохме при Пратеника (с.а.с.), за да обсъдим как да се
събираме за намаза. Спомена се, че християните имат камбана, а
евреите имат тръба. Предложиха се различни неща, но Пратеника
(с.а.с.) каза да помислим и на другия ден да вземем решение. На
следващия ден когато се събрахме аз казах на Расулюллах (с.а.с.), че
съм сънувал сън, в който призива за намаза е човешки глас със
следните думи: ,,Аллахуекбер”; ,,Ешхеду елля иляхе иллеллах”;
,,Ешхеду енне Мухаммедеррасулюллах”; ,,Хаййе алессалях”; ,,Хаййе
алел фелях”; ,,Аллахуекбер”; ,,Ля иляхе иллеллах”. След това стана
Умер (р.а.) и каза същото. Тогава Пратеника (с.а.с.) каза, че това е
истински сън. – Извикайте Билял и му кажете какво сте сънували,
защото той има висок и хубав глас”. (Ахмед и ебу Дауд)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.) - Пейгамберина (с.а.с.) каза: ,,Ако
знаеха хората каква е наградата за четящия езан и за кланящия се на
първия саф /ред/, това кой да чете езан и кой да е на първия саф
щеше да се определя чрез жребий. Ако знаеха хората каква е
наградата от ранното отиване към джамията, щеше да се надбягват
към нея кой да стигне първи, и ако знаеха хората за наградата от
кланянето на ,,Ишаи” и ,,Сабах” в джамията – щеше да отиват дори и
пълзешком. (Бухари и Муслим)”
Хадис: От ебу Сеид ал-Худри (р.а.), който казал на един негов
приятел: ,,О, Абдуллах, ти обичаш овцете и пустинята и когато си
при овцете си чети езан за всеки немаз на висок глас, защото чух
Пейгамберина (с.а.с.) да казва: ,,Когато един човек чете езан на
висок глас, всяко нещо, което го чуе било човек, джин, камък или
дърво ще бъде свидетел за него на Кияметския ден.” (Бухари,
Малик, Несаи, ибн Маджа)
Хадис: От Абдуллах ибн Умер (р.а.) - казал е Пейгамберина
(с.а.с.) : ,,Всяко нещо, което чуе езана, дори и сухото и суровото (от
растенията) – прави истигфар (иска прошка от Аллах (С.Т.) за този
муеззин) (Ахмед и Табарани)”
Хадис: От Берае ибн Азиб (р.а.) - чух Пейгамберина (с.а.с.) да
казва: ,,Аллах (С.Т.) и меляикетата възхваляват тези, които са на
първия саф/ред/, а за муеззина иска опрощение всичко, което чуе
гласа му и той получава севап от всеки един, който се кланя след
този езан.” (Ахмед, Несаи)
Хадис: От ебу Хурейра /р.а./ - казал е Пейгамберина (с.а.с.) :
,,Когато се чете езан, шейтанина бяга от там толкова далече, че да не
го чува. След като свърши езана той се връща. Когато се чете камет,
той пак бяга толкова далече, колкото да не го чува докато свърши
камета. После се връща и застава между човека и акъла му и му


31





казва спомни си за това, за онова и започва да си спомня за неща, за
които не си е спомнял, а по някога го разсейва до там, че не знае
колко рекята е кланял. ” (Бухари и Муслим)
Езана е суннет за мъжете независимо дали са в джамия или
извън нея и се чете само за петте фарз намази. От суннета е човек да
чете езан и когато е сам. Доказателство за това са хадисите
споменати по-горе в темата за шериатските разпоредби за кланящия
намаза.
1.1. Условия за четене на езан:
а) да е влезнало времето за намаз. Харам е да се чете преди
вакъта;
б) езана да е на арабски език;
в) да се чете така, че да се чуе от част от джамата, а ако е сам е
достатъчно сам да се чуе;
г) да няма голям интервал между отделните думи;
д) четящия езан да бъде мъж – мюсюлманин, който трябва да
отговаря на следните условия:
- Да е пълнолетен според шериата, като се допуска и момче
наближило пълнолетие, което различава доброто от лошото;
-
Муеззина да притежава висок и хубав глас;
-
Да чете езан прав като се е обърнал в посока към
къбле;
-
Да бъде с абдест;
- Да слага пръстите на ушите. Ебу Джухейфе (р.а.) казва: -
,,Когато Билял четеше езан – слагаше пръстите на ръцете на ушите”
(муттефекун алейхи)
- Когато се чете езан тези, които го слушат трябва да повтарят
след муеззина,а по време на думите ,,Хаййе алессалях и Хаййе алел
фелях” трябва да казват - ,,Ля хавле ве ля куввете илля билляхил
алиил азим”.
-
След езана да се чете дуа.
Хадис: От Джабир (р.а.) -
каза Пратеника (с.а.с.): - ,,Този,
който след езана каже: -
,,Аллахумме раббе хазихид-
деаветиттаммети
вессалятиль
каимех, ати мухаммеденил
василете вель
фадилете вебасху мекамем-мехмуден-ниллези ве адтеху” - ще
заслужи моето застъпничество на Кияметския ден.
1.2. Мекрух на езана:
-
да се правят извивки подобно на песен;


32





- да се работи или прави нещо по време на езан. Изключение
правят тези, които отиват към джамията за намаз или се готвят за
намаз. Дори да чете Куран, трябва да спре и да слуша езана.
2. Икамет - ставане за намаз. Икамета е суннет за мъжете и
жените, за индивидуално и за групово кланяне. Като на глас се чете
само от мъжете когато са в джамията. Думите са същите като на
езана като след ,,Хаййе алел фелях” се казва ,,Кад каметиссалях”/два
пъти/. Имамите Ахмед и Шафии казват, че думите на езана са чифт,
а на икамета са тек, въз основа на следния хадис:
Хадис: От Енес (р.а.) : Пратеника (с.а.с.) заповяда на Билял да
чете думите на езана чифт, а на икамета по веднъж. /предаден от
всички/
2.1. Мустехаб на икамета:
-
да се чете с по-тих гласи и по-бързо;
-
желателно е който чете езана да чете и икамет;
-
когато имама даде знак тогава да се чете икамет;
- джемата трябва да става при четенето на думите ,,Кад
каметиссалях”.
Допуска се четене на езан при спешни случаи – например
пожар или др. От суннета е да се чете езан в ухото на новородено
дете.
3. Сутре. – Това е преграда, която се слага пред кланящия се,
за да не се минава отпред. От суннета е да се кланя със сутре
особено там, където има вероятност да минават хора.
Хадис: От ебу Сеид ал-Худри (р.а.) казал е Пратеника (с.а.с.): -
,,Когато някой от вас кланя намаз, да кланя зад сутре и да не
позволява да се минава отпред и ако някой се опита да мине отпред
да го спре, защото той е шейтанин.”(ебу Дауд, Несаи и ибн Маджа)
а) Сутре се изисква от всеки, който кланя самостоятелно или
когато са джемат само от имама. Забранено е да се минава пред
имама и сам кланящ се човек, а е позволено при нужда да се минава
между сафовете.
б)За сутре може да се използва стена колона, пръчка, дърво
или някакъв предмет. Може да се използва за сутре и гърба на човек
или животно. Когато сутрето е пръчка е желателно да е високо
минимум 50 см.
Хадис: От Талха ибн Абдуллах (р.а.): казал е Пратеника
(с.а.с.) : -,,Когато някой сложи пред себе си сутре с височината на
самар да кланя и да не обръща внимание кой минава.”(Муслим)
в) Сутрето трябва да е на разстояние три лакътя от кланящия
се.


33





Хадис: От Билял (р.а.) - Когато Пратеника (с.а.с.) влезна в
кяабета за намаз застана на три лакътя разстояние от
стената.(Бухари, Ахмед и Несаи)
г) Когато сутрето е стълб, дърво или пръчка е желателно
кланящия се да мине малко вдясно или малко вляво от сутрето.
Хадис: От Мик-Дад ибн Есвед (р.а.) - Не съм видял Пратеника
(с.а.с.) да се кланя зад колона, стълб или дърво и да се кланя право
срещу него, а заставаше малко наляво или надясно. (Ахмед и ебу
Дауд)
д) Харам е да се минава между кланящия се и сутрето.
Хадис: От ебу Джехм (р.а.) - казал е Пратеника (с.а.с.) - ,,Ако
знаеха хората колко е лошо да се мине пред кланящ се човек, щаха
да чакат /дори / 40 год.” (Муттефекун алейхи)
е) Намаза не се проваля ако някой мине пред кланящ се , освен
ако мине жена, куче или магаре.
Хадис: От ебу Зер (р.а.) - казал е Пратеника (с.а.с.): - ,,Когато
някой от вас кланя - да сложи или да кланя зад сутре, ако няма сутре
и пред него мине магаре, жена или черно куче му се проваля намаза.
Попитаха: - Я, Расулюллах, защо черно куче? – каза (с.а.с.): - Защото
то е шейтанин.” (Муслим и есхабу сунен)
В хадиса става дума за пълнолетна жена, а не за малко
момиченце.
ж) Нарушения при преминаване пред кланящ се:
- Когато някой мине пред кланящ се, който има сутре, а има
друго място през, което да мине –той извършва нарушение /грях/.
- Греха е само за кланящия, ако прави намаз на изхода или
входа и хората няма откъде да минават, освен пред него;
- Двамата извършват нарушение, ако кланящия се е пред
изход, а този, който минава пред него има начин да го заобиколи.
- Двамата не са в нарушение когато кланящия се има сутре, а
минаващия отпред го прави без да иска или от незнание;
з) Неща, които не могат да бъдат сутре и е харам да се прави
намаз зад тях:
- гроб – забранено /харам/ да се кланя зад гроб и да се сяда
върху него;
-
огън – става дума за открит огън, фенер или свещ;
- зад паметник, статуя, портрет или снимка на одушевен
предмет /човек, животно, кукла и т.н./;
-
зад жена – мъж да кланя зад жена не е желателно;
-
зад спящ човек – независимо дали е мъж или жена;
-
срещу човек /обърнат с лице към кланящия се/;
- огледало, шарени картини или пейзажи – веднъж когато
Пратеника (с.а.с.) щял да кланя намаз пред него имало шарена рокля


34





на Айше (р.а.), а той и казал – Махни я, защото ми отвлича
вниманието.
ІІ Суннети в намаза:
1. Вдигане на ръцете при встъпителния текбир:
Според имам ебу Ханифе , ръцете трябва да се вдигнат
наравно с ушите и палците да докосват ушите.
Хадис: От Ваил ибн Хиджр (р.а.): - Видях Пратеника (с.а.с.)
когато встъпваше в намаз да вдига ръцете наравно с ушите и да
казва ,,Аллахуекбер”. (Муслим)
Хадис: От Берае ибн Азиб (р.а.) - Когато Пратеника (с.а.с.)
встъпваше в намаз вдигаше ръцете и палците му докосваха ушите.”
(Ахмед и Дара Кутни)
Това се отнася за мъжете, при жените ръцете се вдигат
наравно с гърдите, защото в противен случай може да се открие
аура.
Според ислямските учени дланите на ръцете трябва да са
обърнати към къбле, а пръстите да са леко отпуснати, и дори и
мъжете могат да ги вдигат до раменете според гореспоменатите
хадиси.
2. Слагане на дясната ръка върху лявата.
Според имам ебу Ханифе ръцете трябва да се слагат под пъпа
от мъжете, а за жените на гърдите, а според другите имами и мъжете
трябва да ги слагат на гърдите.
Хадис: От Ваил ибн Хиджр (р.а.) - Видях Пратеника (с.а.с.)
когато встъпваше в намаз да вдига ръцете и да казва ,,Аллахуекбер”и
след това слагаше дясната ръка върху лявата върху
гърдите.(Муслим, ебу Дауд и Несаи)
3. Четене на встъпителна дуа - ,,Субханеке”
От Айше (р.а.) - Когато Пратеника (с.а.с.) встъпваше в намаз,
четеше ,,Субханеке”.
(Муслим и есхабу сунен)
О, Аллах, пречист си Ти /от съдружници/,
Слава и благодарност за Теб, Благодатно е
Твоето име. Няма друго божество,
заслужаващо обожаване, освен Теб.
Освен ,,Субханеке” Пратеника (с.а.с.) е чел и други дуи. От
суннета е този, който знае повече от една дуа, да чете на всеки намаз
различна.
4. След встъпителната дуа да се каже тихо: ,,Еузубилляхи
минешшейтанирраджим, Бисмилляхиррахманиррахим”.
5. Казване на ,,Амин” след ,,Фатиха”.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.), казал е Пратеника (с.а.с.) -
,,Когато имама каже: ,,Амин” и вие кажете ,,Амин”, защото на който
,,Амин” съвпадне с това на меляикетата Аллах (С.Т.) му опрощава


35





миналите грехове /малки/ и Пратеника (с.а.с.) казваше ,,Амин”.
(предаден от всички)
Всички учени са единодушни, че е от суннета да се каже
,,Амин”, разликата е в това, че някои казват да е на глас, а други
тихо, но и двата варианта са правилни.
6. Сурето, което се чете на първия рекят да е по-дълго от
това на втория. Към този суннет се включва и това да се спазва
поредността на суретата и айетите.
7. Когато човек е прав да застане с крака обърнати към
къбле. – да е застанал нормално нито много разтворени нито пък да
са събрани.
8. Казване на текбир “Аллаху екбер” при отиване на
“рукю” и “седжде” и при саване от него
9. Прихващане на коленете с дланите по време на рукю и
изправяне на гърба.
10. Думите ,,Семи Аллаху ли мен хамидех” при изправяне
от рукю и думите ,,Раббена ве лекел хамд”.
Хадис: От Енес (р.а.) - каза Пратеника (с.а.с.): - ,,Когато
имама каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех” вие кажете ,,Раббена ве
лекел хамд” (Бухари и Муслим)
11. Думите които се казват на рукю ,,Субхане раббиел
азим” и на седжде ,,Субхане раббиел Еаля”.
Хадис: От Укбети ибн Амир (р.а.),,Когато беше низпослан
Уакиа:96 / Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия! / Пратеника (с.а.с.)
каза: - ,,Казвайте това когато сте на рукю” (Ебу дауд и Ахмед)
Хадис: От Укбети ибн Амир (р.а.),, Когато слезна ,,Еаля:1
Пратеника (с.а.с.) каза да казваме това на седжде” (Хаким - добър)
Хадис: От Хузейфе (р.а.) - Пратеника (с.а.с.) казваше на рукю
,,Субхане раббийел азим”, а на седжде казваше ,,Субхане раббийел
Еаля” (достоверен)
12. Когато кланящия се отива на седжде да опре на земята
първо коленете, после дланите на ръцете и накрая лицето
/челото и носа/.
Хадис: От Ваил ибну Худжр (р.а.) - Видях Пратеника (с.а.с.)
когато отива на седжде да слага на земята първо коленете, после
дланите на ръцете и когато се изправяше от седжде вдигаше първо
дланите, а после коленете” (Тирмизи – добър хадис)
Някои от учените казват, че може и обратно, т.е. да опре
първо дланите, след това коленете.
13. Положение по време на седжде:


36





а) лицето трябва да е между
ръцете;
Хадис: От Ваил ибну Худжр
(р.а.) казал: ,,Когато Пратеника (с.а.с.)
беше на седжде слагаше главата си
между ръцете” (Муслим и ебу Дауд)
б) пръстите на ръцете да бъдат
свободно разтворени;
Хадис: От Ваил ибну Худжр (р.а.) казал: - Когато Пратеника
(с.а.с.) беше на седжде дланите му бяха под раменете. (Бухари, ебу
Дауд и Тирмизи)
Хадис: От ебу Хумейд (р.а.) - Когато Пратеника (с.а.с.) беше
на седжде пръстите на ръцете му бяха изпънати, обърнати към къбле
и пръстите на краката му бяха към къбле.(Бухари)
в) когато мъж е на седжде корема не трябва да опира върху
бедрата, а да има разстояние, а също така и лактите да не опират в
ребрата или да са опрени на земята.
Хадис: От Енес (р.а.), казал е Пейгамберина (с.а.с.) : - Когато
сте на седжде не слагайте ръцете като кучето/т.е. лактите опрени на
земята/ (всепризнат)
А при жените е точно обратно на мъжете – корема трябва да
опира на бедрата и ръцете да са долепени до ребрата. Това се прави с
цел да не се покаже аура.
Хадис: От ибни Бухейне (р.а.) казал: - Когато Пратеника
(с.а.с.) беше на седжде разтваряше лактите така, че да му се виждат
подмишниците. (муттефекун алейхи)
г) по време на седжде дланите да са открити от ръкавите.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.) казва: - Пратеника (с.а.с.)
забрани да се кланя с дреха, на която ръцете не се виждат от
ръкавите. (Всепризнат)
Това не се отнася за жени, когато са сред чужди мъже.
14 Дуа по време на седжде. – по време на седжде може да се
прави дуа, защото Пратеника (с.а.с.) в хадис предаден от Абдуллах
ибн Аббас (р.а.) е казал: - ,,Раба е най-близо до своя Господар когато
е на седжде. Правете много дуа на седжде и Аллах (С.Т.) ще ви
отговори” (Муслим, Несаи и ебу Дауд - достоверен)
Имам Ебу Ханифе казва, че дуа на седжде може да се прави
само, ако намаза е нафиле. Останалите имами казват, че може да се
прави на всички намази.
15. Дуа между двете седждета
Хадис: От ебу Хузейфе (р.а.), който казва: - Кланях намаз
заедно с Пратеника (с.а.с.) и чух да казва между двете седждета


37





,,Раббигфирли, Раббигфирли – О, Господарю опрости ми” (ибни
Маджа, Несаи - добър)
16. При сядането на ,,Еттехийяту” и между двете седждета,
левия крак да е подвит, а десния да е изправен, а при жената и
двата крака да са подвити надясно.
Хадис: От Айше (р.а.) - Когато Пейгамберина (с.а.с.) сядаше в
намаз – десния крак го изправяше, а левия го свиваше и сядаше на
него.(Бухари и Муслим).
17. Мърдане – вдигане на пръста:
Хадис: От Ваил ибн Худжр (р.а.),
който казва: - Видях Пратеника (с.а.с.)
когато сядаше на колене хващаше
палеца и средния пръст на дясната
ръка като правеше халка и вдигаше
показалеца и видях да го мърда когато
правеше дуа. (Ахмед, ебу Дауд и
Несаи - достоверен)
18. Четене на ,,Аллахумме салли” и ,,Аллахумме барик”
след ,,Етттехийяту”.
19. Правене на дуа преди селяма.
Има няколко дуи, които са от суннета:
Хадис: От Айше (р.а.) - ,,Пратеника (с.а.с.) преди да даде
селям искаше от Аллах (С.Т.) да го пази от четири неща: 1) от
джехеннемското наказание; 2) гробското наказание; 3) фитнето
/раздора/ по време на живота и смъртта; 4) фитнето на деджал.”
(Муттефекун алейхи).
20. Обръщане на главата
по време на селям надясно и
наляво. – казват се думите:
,,Есселяму
алейкум
ве
рахметуллах”.
ІІІ Суннети след намаза:
1.Да се каже след селяма три пъти,,Естегфируллах”;
2.Да се каже: ,,Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму
тебаракте я зел джеляли вель икрам”;
Хадис: От Севбан (р.а.), който казал: ,,Когато Пратеника
(с.а.с.) даваше селям казваше три пъти ,,Естегфируллах” и после
казваше ,, Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму тебаракте я
зел джеляли вель икрам” (Муслим и есхабу сунен)
От този хадис става ясно, че всеки за себе си трябва да каже
тези два суннета.
3. Четене на ,,Айетул-Курси”- сура бакара:255 /Аллаху ля
иляхе/.


38





Хадис: От Умаме (р.а.) - казал е Пратеника (с.а.с.): - Който
прочита ,,Айетул-Курси” след всеки фарз намаз от Дженнета го дели
само смъртта. (Несаи и ибн Хиббан)
Хадис: От Хусейн ибн Али (р.а.) - казал е Пратеника (с.а.с.): -
Който прочита ,,Айетул-Курси” след всеки фарз намаз е под
закрилата на Аллах τ до следващия намаз. (Табарани)
4.Четене на теспих.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.) - каза Пратеника (с.а.с.): - ,,Който
след всеки намаз каже 33 пъти ,,Субханеллах”; 33
пъти,,Елхамдулиллях” и 33 пъти ,,Аллахуекбер” и след това каже -
,,Ля иляхе иллеллаху вехдеху ля шерикелех , лехул мулку ве лехуль
хамду ве хуве аля кулли шейин кадир” – Аллах (С.Т.) му опрощава
малките гюнаси, ако ще да са колкото е пяната в морето.”
(муттефекун алейхи)
5. Четене на суретата ,,Фелек” и ,,Нас”.
Хадис: От Укбе ибн Амир (р.а.) - Заповяда ми Пратеника
(с.а.с.) след всеки намаз да чета суретата ,,Фелек” и ,,Нас”. (Ахмед,
ебу Дауд и Несаи)
6. Четене на дуа. – няма хадис, че Пратеника (с.а.с.) е правил в
края на намаза дуа. Но дуа може да се прави по всяко време.
Всички учени са единодушни, че тези суннети трябва да се
извършват от всеки по единично т.е всеки сам за себе си.


Няма коментари:

Публикуване на коментар