В едно красиво цвете и в една думичка “Благодаря” ние се опитваме да съберем, всичко, което изпитваме към майка си, любимата, която прави света ни по-пъстър и по-добър, а душите ни - по-богати.
Тя е изражението на безвъзмездната и искрена обич. Колкото и да я наскърбяваме, след няколко минути ние сме обгърнати от нейните ръце и изпълнени с безкрайно щастие, че тя ни е простила. Тя е единственото същество, което милва и целува косите ни, колкото и прашни да са те, и ни оставя да легнем в скута й, независимо колко сме пораснали, като по това време вдишва дълбоко в душата си уханието ни.
За да привлече вниманието ни, когато не искаме да се храним, тя е готова да направи най-различни трикове с тенджерите и тавите, само и само да не останем гладни. Въпреки че връзката ни с нея се прекъсва веднага след раждането ни с прерязването на пъпната връв, душевната й връзка с нас не прекъсва никога. Тя е притежателят на най-прекрасната прегръдка, най-прекрасното ухание, тя е изворът на търпението.
Никога не разделя децата си, макар и да си мислим, че обича повече брат ни или сестра ни, като в същото време ни пази един от друг. Тя е едно огромно море от чувства. Очите й са пълни със сълзи, винаги готови да потекат по лицето й. Плаче за толкова много неща - когато проговорим, проходим, завършим училище, изберем своята семейна половинка. А когато се разболеем, тя бди над нас часове наред, денем и нощем, без да й омръзва. Погледнем ли я, сякаш виждаме ангела, бдящ над нас.
Когато всички врати, на които сме почукали, и всички сърца, които сме навестили, ни отпратят с празни ръце, единственото рамо, което ни очаква, когато се върнем назад, е рамото на майките ни. Ако не е така, нима стенанията и сълзите ни биха започвали с думите: “О, мамо!”
Тя е тази, която успява да изпрати обичта от ръцете си в нашето сърце, щом хване ръцете ни, когато ги протегнем към нея. Единствената от сътворените същества, която може да помогне да утешим болката в сърцата си. Вярващата в искреността на сълзите ни, изпитващата болка от жарта, изгаряща сърцето й от тази искреност, най-висшият извор на обич, неможеща да задържи сълзите си от обич към нас. Тя е готова да изживее всякакви трудности вместо нас. Винаги е до нас в най-трудните моменти. А когато сме щастливи, усмивката й е толкова искрена и от сърце. Тя е ангелът, който трябва да ценим безкрайно. Но въпреки че много от нас не можем да изпълним това, тя е единствената, която ни обича безвъзмездно. Където и да бъдем, по какъвто и начин да живеем, ние чувстваме съществуването на изпълнената с обич към нас същност - майката.
Но в същото време тя ни кара да се чувстваме най-самотните хора на света, щом се затъжим за нея. Тогава си спомняме как сме я упреквали заради безкрайните съвети, които ни е изказвала. В съзнанието ни изплуват картини от най-различни моменти, прекарани заедно - как ни е гледала, когато сме били болни; как е тъжала, когато настъпи крака ни, сякаш тя е изпитала болката; как е усещала отпреди нещата, които ще ни сполетят.
Безвъзмездна майчина обич
Примерите за нейната безвъзмездна обич са толкова много. Поучителната случка, написана от Джунейд Суави, е една от тях. Но нека никой от нас не бъде на мястото на героя, постъпил по този начин с най-ценното за него същество на този свят. Нека всички я прочетем, изживявайки случилото се. Ето за какво се разказва в нея:
Младежът се беше влюбил в едно коравосърдечно момиче и пожела да се ожени с нея. Но тя постави ужасяващо условие, преди да приеме да се омъжи за него, с цел да измери обичта му към нея.
- Искам да измеря обичта ти към мен. Затова искам да ми донесеш сърцето на майка си, а аз ще го дам на кучето си да го изяде - каза му тя.
Младежът онемя от това ужасно условие. Не знаеше какво да прави. След продължителни колебания той беше победен от чувствата си. Реши да убие майка си! Сякаш усетила състоянието на сина си, тя не се противопостави на постъпката му. Той я уби и сложи сърцето й в една кърпа.
Когато бягаше по пътя, изпълнен от вълнение, че е изпълнил желанието на момичето, той се спъна в един камък. Той полетя на една страна, а кърпата със сърцето на майка му - на друга. Изпълнен от болка, можа да каже: “О, мамо!” От още неизстиналото сърце на майка му, търкулнало се в праха, се чуха следните думи:
– “Скъпо чедо, заболя ли те някъде!”
Мамо, благодаря ти!
Има толкова много неща, за които трябва да благодарим на майките. Понякога ни е много трудно да намерим точните думи, за да изкажем благодарността си към нея. Но нека започнем така:
Мила мамо!
Благодаря ти за грижите, които си положила, за тревогите и мислите, обзели те заради мен. За цялата любов и преданост, с която си ме дарила. За обичта, за чувствата, които си вложила в мен. За нежността и ласките, за времето, прекарано заедно, и за споделената любов. За това, че попиваш сълзите ми, когато съм тъжна. За това, че си пример за мен и ме възпита по най-добрия начин. За това, че ме научи да ценя истинските неща в живота. За огромното търпение и опитите да разбереш постъпките ми. За топлината и уюта, които винаги намирам при теб. Благодаря ти за толкова много неща, които не мога да изброя, и най-вече за всяко изречено: “Обичам те!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар