Някои, които не са запознати с арабската граматика така както истинските араби, твърдят, че в Корана има много граматични грешки.
При това те забравят, че Коранът е едно чудо от Аллах (субхана уа та'ала), което е било низспослано на Мухаммед (саллаллаху алейки уа салам).
Коранът е от векове насам и до край света непроменим. Всички хора – араби и не-араби – са подканени да напишат една сура, която да бъде равностойна дори на най-късата сура от Корана. Тази е: „Инна аатаинакал-Каутсар“.
Пророкът Мухаммед бил пратен във времето, когато всички араби говорели книжовен арабски език. По онова време все още никой не е употребявал жаргон. По онова време арабският език е бил главното занимание на арабите. Те не са се занимавали нито със занаятчийство нито с наука: Интересите им са били насочени изцяло към езика.
Редовно организирали срещи на едно място (Сук Укас) между Мекка и а-Таеф. Там представяли поезията и прозата си. Имало жури от експерти по езикознание, които избирали най-добрите произведения. Тези те изписвали със букви от злато и ги закачали на Кааба. Тези произведения били наричани Ал-Муаллакат (окачените).
Ако арабите въобще били в състояние да реагират на предизвикателството на пророка, щяха да попречат на намеренията му, да го хванат в лъжа, да разпръснат привържениците му и опровергаят аргументите му. Въпреки че арабите имали необходимото време и възможност, на тях не им се отдало да намерят подходящ отговор достигащ езиковото ниво на Корана. Силата на пророка растяла безспирно, а арабите все не успявали да опровергаят Корана или да открият грешки в него.
Но ако са били в състояние да извършат това, то това би било най-лесният начин да прекратят домогването му до власт и да спасят личните и икономическите си интереси от заплахите му.
Как е било въобще възможно да не успеят, въпреки явните им езикови възможности? За тях би трябвало това да бъде лесно, ако в Корана действително могат да се намерят граматични грешки.
Коранът е низспослан на чист книжовно-арабски език, какъвто говорят истинските араби.
Никъде не е предадено, че истинските араби са забелязали каквито и да е езикови грешки.
Езиковото предизвикателство на Корана важи до ден днешен, и ако старите араби не са можели да го опровергаят, то и днешните не могат, а да не говорим за не-арабите.
В следващите абзаци ще представим текстовете, в които стари арабски учени по езикознание са взели отношение по следните така наречени грешки:
Първата така наречена грешка: в сура Ал-Маида (трапезата), ая 69:
Вярващите и юдеите, и сабеите, и християните които [от тях] повярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела наистина за тях не ще има страх и не ще скърбят.
innal-laziina 'aamanuu wal-laziina haaduu was-Sabi'uuna wan-Nasaaraa man 'aamana bilaahi wal-yawmil-'Aakhiri wa-'amila saalihan fa-laa khawfun 'alayhim wa-la hum yahzanuun.
В горният текст има граматическа грешка. Думата сааби'ууна (الصَّابِؤُونَ ) има погрешно окончание. На две други места същата дума е използвана с правилното окончание в същия граматичен контекст:
Сура 2,62: ... innal-laziina 'aamanu wal-laziina haaduu wan-Nasaaraa was-Saabi'iina...
Сура 22,17: ... innal-laziina 'aamanu wal-laziina haaduu was-Saabi'iina wan-Nasaaraa...
Тук се вижда, че думата е написана в Сура № 5 сааби'ууна (الصَّابِؤُونَ), а в останалите две сааби'иина (الصَّابِئِينَ ). Сааби'иина е правилната форма, понеже 'инна (إِنَّ ) в началото на изречението изисква винителен падеж (насб), а я' (ии) е формата във винителен падеж – сааби'ууна е в именителен падеж (раф'). Тук несъмнено става въпрос за граматична грешка.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Маида (трапезата), аят 69 има в следните книги:
а) Ал-Суюти (849-911) в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 212
б) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 328-329
в) Ал-Куртуби в тафсира му, стр. 1219
г) Сибавеех в: Ал-Китаб, стр. 122
Втората така наречена грешка в сура Ан-Ниса (Жените), ая 162:
Ако утвърдените в знанието сред тях и повярвалите вярват в низспосланото на теб и в низспосланото допреди теб, и извършващите молитвата, и даващите милостинята закат, и вярващите в Аллах и в Сетния ден - на тях ще въздадем огромна награда.
laakinir-raasikhuuna fil-'ilmi minhum wal-mu'minuuna yu'minuuna bi-maaa 'unzila 'ilayka wa-maaa 'unzila min qablika wal-muqiimiin as-salaata wal-mu'tuuna z-zakaata wa-l-Mu'minuuna bi-llaahi wal-yawmi l-'aakhiri: 'ulaa'ika sa-nu'tiihim 'ajran 'aziimaa.
Думата мукиимиин (الْمُقِيمِينَ ) употребена правилно трябва да е “мукиимуун”, трябва да е в именителен падеж, така както останалите думи в изречението. Двете предходни думи (раасикхуун и му'минуун) и следващата дума (му'туун) са с правилни окончания. Някои от учените твърдят, че думата е спрегната неправилно, за да се изтъкне значението на молитвата, но ученият Ибн Ал-Кхатиб е на мнението, че това е една „изкривена логика“ (Ал Фуркан, Мухаммад М. 'Абд ал-Латиф Ибн Кхатиб, Дар ал-Кутуб ал-'илмия, Бейрут, стр. 43). Такова твърдение е срещу всеки вид логика. Защо би трябвало молитвата да се изтъква, като тя е само част от религията, а не самата вяра, която е основата на религията? И може ли тази логика да се използва за предходните грешки? Трябва ли сега да считаме, че сабеите (сааби'уун) са на по висок ранг от вярващите и хората на писанието? И защо в една ая им се преписва по висок ранг, а в друга не, както виждаме? Бог е По-Величествен от тази „изкривена логика“.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ан-Ниса (Жените), ая 162 има в следните книги:
а) Ал-Суюти (849-911) в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 212, 300
б) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 296
в) Абдулкадир Ал-Багрдади в: Кисанат-ул-Адаб, стр. 629, 655
г) Ал-Куртуби в тафсира му, стр. 162 и 1092
Третата така наречена грешка в сура Та Ха, ая 63:
Казаха: "Тези двамата наистина са магьосници ..."
qaaluu in haazaani la-saahiraani...
Думата саахираан (لَسَاحِرَانِ ) би трябвало да е саахирайн. Думата е с неправилно падежно окончание, тъй като думата в началото на изречението изисква винителен, а тук е използван именителен падеж. Отново „безспорна” грешка.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Та Ха, ая 63 има в следните книги:
а) Ал-Суюти (849-911) в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 212, 172-178
б) Ал-Куртуби в тафсира му, стр. 2242-43
в) Ал Кхалид бин Ахмад в: Ал-Айн, стр. 704
г) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 760
д) Ибн Мантхур в: Лиссан ал-АрАрабстр. 227
е) Абдулкадир Ал-Багрдади в: Кисанат-ул-Адаб, стр. 1545
ж) Ал-Садджадж в: И'ираб ал-Коран, стр. 46
Четвъртата така наречена грешка в сура Ал-Бакара (Кравата), ая 177:
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите.
laysal-birra 'an tuwalluu wujuuhakum qibalal mashriqi wal-maghribi wa-laakinnal-birra man 'aamana billaahi wal-yawmi l-'aakhiri wal-malaa'ikati wal-kitaabi wan-nabiyyiin, wa-'aatal-maala 'alaa hubbihii zawil-qurbaa wl-yataamaa wal-masaakiina wabnas-sabiili was-saaa'iliina wa-fir-riqaab, wa'aqaamas-salaata wa-'aataz-zakaata, wal-muufuuna bi-'ahdihim 'iza 'aahaduu was-saabiriina fil-ba'saaa'i waz-zarraaa'i...
В горната аят има пет граматични грешки. Четири от тях са: употребено погрешно време - изречението започва с глагола тауаллуу (تُوَلُّواْ) в сегашно време, но останалите четири глагола са в минало време:
'аамана (آمَنَ) би трябвало да е ту'мину
'аата (آتَى) - ту'туу
'акаама (أَقَامَا) – тукиимуу и
'аата (آتَى) би трябвало да е ту'туу
Изречението би трябвало да е преведено: „Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който е вярвал в Аллах и в Сетния ден, ... , и раздавал от своя имот ...“ и.т.н. [б.пр.: глаголите „вярва“, „раздава“ и.т.н. на б.ез. съдържат в значенията си - така, както са употребени в превода на по горната аят - както минало, така и настояще време]. Петата дума, която не е употребена правилно е думата саабириина (الصَّابِرِينَ), която би трябвало да е спрегната като предходната дума мууфууна (الْمُوفُونَ).
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Бакара (Кравата), ая 177 има в следните книги:
а) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 109
б) Ал-Куртуби в тафсира му, стр. 325-326
в) Ал-Суюти (849-911) в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 309
г) Ал-Садджадж в: И'ираб ал-Коран, стр. 171
Петата така наречена грешка в сура Ал-Имран (Родът на Имран), ая 59:
Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: "Бъди!" И той стана.
inna masala 'iisaa 'inda llaahi ka-masali 'aadam. khalaqahuu min-turaabin summa qaala lahuu kun fa-yakuun.
Думата якуун (يَكُونُ ) означава буквално „е/стана“, а не както по-горе се казва „бил“.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Имран (Родът на Имран), ая 59 има в следните книги:
а) Ал-Суюти в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 212
б) Сибавеех в: Ал-Китаб, стр.185
в) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 91, 182, 655 и 1056
г) Ал-Садджадж в: И'ираб ал-Коран, стр. 39
д) Ибн Хишам в: Мугрни-л-Лабиб фи Китаб-ел-Аариеб, стр. 62
е) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 11
Шестата така наречена грешка в сура Ал-Анбиа (Пророците), ая 3:
... И скришом си шепнеха угнетителите ...
wa-'asarrun-najwa llaziina zalamuu...
Думата 'асарру (أَسَرُّواْ ) би трябвало да е използвана 'асарра, понеже горното изречение е едно „глаголно изречение“, чието правило гласи: глагол от м.р. в едно „глаголно изречение“ се употребява в 3 л. ед.ч. (м.р.), ако действащият подлог е споменат. Същото важи и за ж.р. Глаголът в горното изречение е употребен в мн.ч. Горното правило обаче е използвано в Корана в следните аяти: Сура 3:52, Сура 10:2, Сура 16:27, Сура 3:42, Сура 49:14.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Анбиа (Пророците), ая 3 има в следните книги:
а) Сибавеех в: Ал-Китаб, стр. 98
б) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 775
в) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 2270
г) Атсалаби в етимологията му, стр. 74
д) Ал-Садджадж в: И'ираб ал-Коран, стр. 40
г) Ибн Хишам в: Мугрни-л-Лабиб фи Китаб-ел-Аариеб, стр. 137
д) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 73
Седмата така наречена грешка в сура Ал-Хадж (Поклонението Хадж), ая 19:
Тези са двама противници, които спорят за своя Господ...
haazaani khismaani 'ikhtasamuu fi rabbihim...
На арабски, както и на български, думите се спрягат по брой. В българския език ние имаме единствено и множествено число, при което двама противници са от множествено число. В арабския обаче има единствено, дуално и множествено число, тоест глаголите и съществителните трябва да съответстват на определената форма. Глаголът в горната ая обаче е в множествено, вместо в дуално число, така че правилно би трябвало да е 'икхтасама вместо 'икхтасамуу (اخْتَصَمُوا ). Явна грешка.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Хадж (Поклонението Хадж), ая 19 има в следните книги:
а) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 799
б) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 2322
г) Ибн Мантсур в: Лиссанул-Араб, стр. 1576
д) Атсалаби в етимологията му, стр. 75
Осмата така наречена грешка в сура Ал-Худжурат (Стаите), ая 9:
И ако две групи от вярващите се сбият, помирете ги ...
wa-'in taa'ifataani mina l-mu'miniina qtatalu fa-'aslihuu baynahumaa.
Грешката при този глагол е същата като горе. Подлогът е употребен в дуално, а глаголът в множествено число. Глаголът 'иктатали (اقْتَتَلُوا ) би трябвало да е 'иктатала.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Худжурат (Стаите), ая 9 има в следните книги:
а) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 1687
б) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 2
в) Абдулкадир Ал-Багрдади в: Кисанат-ул-Адаб, стр. 1110
г) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 483
Деветата така наречена грешка в сура Ал-Мунафикун (Лицемерите), ая 10:
... "Господи, да би ми дал малко време, щях да раздавам милостиня и да бъда от праведните!"
rabbi law laaa 'akhartaniii 'ilaaa 'ajalin qariibin fa'assaddaqa wa-akum mina s-saalihin.
Глаголът 'акун (أَكُن) е погрешно спрегнат, би трябвало да е 'акууна, тоест последната гласна трябва да е с а-съгласна, а не безгласна, тъй като глаголът 'акун е в подчинителен залог. Предхождащият го глагол 'ассаддака (أَصَّدَّقَ) е спрегнат в правилния залог. Причината за това е, че в Арабския сегашното време се предава чрез подчинителен залог, ако я предхождат някои определени думи, като съюзът за причина фа (فَ ).
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Мунафикун (Лицемерите), ая 10 има в следните книги:
а) Ал-Суюти в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 320
б) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 1262
в) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 3414
г) Ибн Мантсур в: Лиссанул-Араб, стр. 265
д) Ал-Ашари: Тахдиб-ул-Лаграх, стр. 2269
е) Ал-Батлайоси: Ал-Хула ли Шарх ал-Абят фи Китаб-ил-Джумал, стр. 53
Десетата така наречена грешка в сурата Фуссилат (Разяснените), ая 11:
После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим, и рече на него и на земята: "Покорете се доброволно или по принуда!" Рекоха: "Покоряваме се доброволно."
...fa-qaala lahaa wa-lil-'ardi 'tiyaa taw'an 'aw karhan qaalataa ''atayna taa'i'iin.
В Арабския небето и земята са от женски род. Следователно глаголът „рекоха“ е в ж.р. дуал.ч., наречието „доброволно“ в края на изречението е в мн.ч., м.р., а това е срещу правилото, че прилагателните отговарят по брой и лице на съществителните. Така че таа'и'иин (طَائِعِينَ) - използвано за мн.ч. - трябва да бъде заменено с та'и'атайн.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Фуссилат (Разяснените), ая 11 има в следните книги:
а) Ал-Суюти в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 273
б) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 2
в) Ибн Дураид: Гамхарат-ул-Луграх, стр. 301
Единадесетата така наречена грешка в сура Ал-Араф (Стената), ая 56:
... Милостта на Аллах е близо до добродетелните.
...inna rahmata llaahi qariibun min al-muhsiniin.
Горната фраза е съществително изречение. В едно такова изречение трябва подлогът (рахмата – رَحْمَتَ) да отговаря по род на сказуемото. Думата „кариибун” (قَرِيبٌ) е сказуемото към „рахмата-ллахи” (رَحْمَتَاللّهِ), следователно тя би трябвало да е в същия род. Това обаче не е така в арабския текст. Рахмата е от женски род, съответно думата кариибун, която е от мъжки род, би трябвало да е кариибан. Това правило е използвано във всички останали аяти от Корана.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Араф (Стената), ая 56 има в следните книги:
а) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 466 и 1432
б) Ибн Джинни: Ал-Кхассаес, стр. 221
в) Ибн Мантсур в: Лиссанул-Араб, стр. 4607-8
г) Ал-Субайди: Дадж-ул-Арус, стр. 842 и 844
е) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 39
д) Ибн Хишам в: Мугрни Ал-Лабиб фи Китаб-ел-Аариеб, стр. 194
ж) Ибн Сидах: Ал-Мухкам ва-л-Мухит-ул-аадхам, стр. 516
Дванадесетата така наречена грешка в сура Ал-Араф (Стената), ая 160:
И ги разделихме [синовете на Исраил] на дванадесет рода-общности...
wa-qata'nahum 'ithnata 'ashrata asbaatan...
На арабски буквално е казано „дванадесет рода“. Това на б.ез. е правилно, но не и на арабски. На арабски би трябвало да е „дванадесет род“, тъй като дума употребена след числително име по-голямо от десет се употребява в единствено число. Това правило е приложено правилно в сура - 7:142, 2:60, 5:12, 9:36 и 12:4.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Араф (Стената), ая 160 има в следните книги:
а) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 1466
б) Ал-Субайди: Дадж-ул-Арус, стр. 4856
в) Ибн Мантсур в: Лиссанул-Араб, стр. 2519
г) Ал-Багрдади в: Кисанат-ул-Адаб, стр. 1059
д) Сеинуддин Арраси: Мухтар-ус-сихах, стр. 137
е) Ас-Саграни: Ал-Убаб-ус-Сахер, стр. 260
) Ал-Ашари: Таххиб-ул-Луграх, стр. 1757
Да се надяваме, че тези отговори и аргументи са достатъчни. Но е важно още веднъж да се подчертае, че Коранът е едно безкрайно чудо, което е доказвало, доказва и за в бъдеще ще доказва пророчеството на пророка Мухаммед.
Всички изпратени от Бог пророци са доказвали пророчеството си чрез чудеса. Всички тези чудеса можели да се изпитат още по времето на прилагането им, като например чудото на пророка Исус, да съживява мъртвите и лекува прокажените.
Всички тези пророци били пратени за народите им.
Пророкът Мохаммад обаче е изпратен за всички хора и посланието му е валидно до края на света. Затова чудото на пророка Мухаммед е и чудо, което може да бъде разпознато по всяко време. Буквалното Божие откровение – Светият Коран – е предизвикателство, да се създаде нещо сравнимо на езикова основа. Но това не се е отдало до сега нито на арабите, нито на другите народни общности.
Който се занимава обективно и основно с Корана, ще го разпознае като доказателство за пророчеството на Мухаммед.
Мюсюлманите с право биха сметнали за обида едно повърхностно и злонамерено разглеждане на темата, а да не говорим за Божието наказание.
Д-р Тауфил Ал-Хадж Мустафа
Е-поща: Drhajmusti@aol.com
Немски превод: Фетхи Абдаллах
Преработено от: Way-to-Allah e.V.
° текстът на арабски език (pdf)
При това те забравят, че Коранът е едно чудо от Аллах (субхана уа та'ала), което е било низспослано на Мухаммед (саллаллаху алейки уа салам).
Коранът е от векове насам и до край света непроменим. Всички хора – араби и не-араби – са подканени да напишат една сура, която да бъде равностойна дори на най-късата сура от Корана. Тази е: „Инна аатаинакал-Каутсар“.
Пророкът Мухаммед бил пратен във времето, когато всички араби говорели книжовен арабски език. По онова време все още никой не е употребявал жаргон. По онова време арабският език е бил главното занимание на арабите. Те не са се занимавали нито със занаятчийство нито с наука: Интересите им са били насочени изцяло към езика.
Редовно организирали срещи на едно място (Сук Укас) между Мекка и а-Таеф. Там представяли поезията и прозата си. Имало жури от експерти по езикознание, които избирали най-добрите произведения. Тези те изписвали със букви от злато и ги закачали на Кааба. Тези произведения били наричани Ал-Муаллакат (окачените).
Ако арабите въобще били в състояние да реагират на предизвикателството на пророка, щяха да попречат на намеренията му, да го хванат в лъжа, да разпръснат привържениците му и опровергаят аргументите му. Въпреки че арабите имали необходимото време и възможност, на тях не им се отдало да намерят подходящ отговор достигащ езиковото ниво на Корана. Силата на пророка растяла безспирно, а арабите все не успявали да опровергаят Корана или да открият грешки в него.
Но ако са били в състояние да извършат това, то това би било най-лесният начин да прекратят домогването му до власт и да спасят личните и икономическите си интереси от заплахите му.
Как е било въобще възможно да не успеят, въпреки явните им езикови възможности? За тях би трябвало това да бъде лесно, ако в Корана действително могат да се намерят граматични грешки.
Коранът е низспослан на чист книжовно-арабски език, какъвто говорят истинските араби.
Никъде не е предадено, че истинските араби са забелязали каквито и да е езикови грешки.
Езиковото предизвикателство на Корана важи до ден днешен, и ако старите араби не са можели да го опровергаят, то и днешните не могат, а да не говорим за не-арабите.
В следващите абзаци ще представим текстовете, в които стари арабски учени по езикознание са взели отношение по следните така наречени грешки:
Първата така наречена грешка: в сура Ал-Маида (трапезата), ая 69:
Вярващите и юдеите, и сабеите, и християните които [от тях] повярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела наистина за тях не ще има страх и не ще скърбят.
innal-laziina 'aamanuu wal-laziina haaduu was-Sabi'uuna wan-Nasaaraa man 'aamana bilaahi wal-yawmil-'Aakhiri wa-'amila saalihan fa-laa khawfun 'alayhim wa-la hum yahzanuun.
В горният текст има граматическа грешка. Думата сааби'ууна (الصَّابِؤُونَ ) има погрешно окончание. На две други места същата дума е използвана с правилното окончание в същия граматичен контекст:
Сура 2,62: ... innal-laziina 'aamanu wal-laziina haaduu wan-Nasaaraa was-Saabi'iina...
Сура 22,17: ... innal-laziina 'aamanu wal-laziina haaduu was-Saabi'iina wan-Nasaaraa...
Тук се вижда, че думата е написана в Сура № 5 сааби'ууна (الصَّابِؤُونَ), а в останалите две сааби'иина (الصَّابِئِينَ ). Сааби'иина е правилната форма, понеже 'инна (إِنَّ ) в началото на изречението изисква винителен падеж (насб), а я' (ии) е формата във винителен падеж – сааби'ууна е в именителен падеж (раф'). Тук несъмнено става въпрос за граматична грешка.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Маида (трапезата), аят 69 има в следните книги:
а) Ал-Суюти (849-911) в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 212
б) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 328-329
в) Ал-Куртуби в тафсира му, стр. 1219
г) Сибавеех в: Ал-Китаб, стр. 122
Втората така наречена грешка в сура Ан-Ниса (Жените), ая 162:
Ако утвърдените в знанието сред тях и повярвалите вярват в низспосланото на теб и в низспосланото допреди теб, и извършващите молитвата, и даващите милостинята закат, и вярващите в Аллах и в Сетния ден - на тях ще въздадем огромна награда.
laakinir-raasikhuuna fil-'ilmi minhum wal-mu'minuuna yu'minuuna bi-maaa 'unzila 'ilayka wa-maaa 'unzila min qablika wal-muqiimiin as-salaata wal-mu'tuuna z-zakaata wa-l-Mu'minuuna bi-llaahi wal-yawmi l-'aakhiri: 'ulaa'ika sa-nu'tiihim 'ajran 'aziimaa.
Думата мукиимиин (الْمُقِيمِينَ ) употребена правилно трябва да е “мукиимуун”, трябва да е в именителен падеж, така както останалите думи в изречението. Двете предходни думи (раасикхуун и му'минуун) и следващата дума (му'туун) са с правилни окончания. Някои от учените твърдят, че думата е спрегната неправилно, за да се изтъкне значението на молитвата, но ученият Ибн Ал-Кхатиб е на мнението, че това е една „изкривена логика“ (Ал Фуркан, Мухаммад М. 'Абд ал-Латиф Ибн Кхатиб, Дар ал-Кутуб ал-'илмия, Бейрут, стр. 43). Такова твърдение е срещу всеки вид логика. Защо би трябвало молитвата да се изтъква, като тя е само част от религията, а не самата вяра, която е основата на религията? И може ли тази логика да се използва за предходните грешки? Трябва ли сега да считаме, че сабеите (сааби'уун) са на по висок ранг от вярващите и хората на писанието? И защо в една ая им се преписва по висок ранг, а в друга не, както виждаме? Бог е По-Величествен от тази „изкривена логика“.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ан-Ниса (Жените), ая 162 има в следните книги:
а) Ал-Суюти (849-911) в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 212, 300
б) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 296
в) Абдулкадир Ал-Багрдади в: Кисанат-ул-Адаб, стр. 629, 655
г) Ал-Куртуби в тафсира му, стр. 162 и 1092
Третата така наречена грешка в сура Та Ха, ая 63:
Казаха: "Тези двамата наистина са магьосници ..."
qaaluu in haazaani la-saahiraani...
Думата саахираан (لَسَاحِرَانِ ) би трябвало да е саахирайн. Думата е с неправилно падежно окончание, тъй като думата в началото на изречението изисква винителен, а тук е използван именителен падеж. Отново „безспорна” грешка.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Та Ха, ая 63 има в следните книги:
а) Ал-Суюти (849-911) в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 212, 172-178
б) Ал-Куртуби в тафсира му, стр. 2242-43
в) Ал Кхалид бин Ахмад в: Ал-Айн, стр. 704
г) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 760
д) Ибн Мантхур в: Лиссан ал-АрАрабстр. 227
е) Абдулкадир Ал-Багрдади в: Кисанат-ул-Адаб, стр. 1545
ж) Ал-Садджадж в: И'ираб ал-Коран, стр. 46
Четвъртата така наречена грешка в сура Ал-Бакара (Кравата), ая 177:
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите.
laysal-birra 'an tuwalluu wujuuhakum qibalal mashriqi wal-maghribi wa-laakinnal-birra man 'aamana billaahi wal-yawmi l-'aakhiri wal-malaa'ikati wal-kitaabi wan-nabiyyiin, wa-'aatal-maala 'alaa hubbihii zawil-qurbaa wl-yataamaa wal-masaakiina wabnas-sabiili was-saaa'iliina wa-fir-riqaab, wa'aqaamas-salaata wa-'aataz-zakaata, wal-muufuuna bi-'ahdihim 'iza 'aahaduu was-saabiriina fil-ba'saaa'i waz-zarraaa'i...
В горната аят има пет граматични грешки. Четири от тях са: употребено погрешно време - изречението започва с глагола тауаллуу (تُوَلُّواْ) в сегашно време, но останалите четири глагола са в минало време:
'аамана (آمَنَ) би трябвало да е ту'мину
'аата (آتَى) - ту'туу
'акаама (أَقَامَا) – тукиимуу и
'аата (آتَى) би трябвало да е ту'туу
Изречението би трябвало да е преведено: „Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който е вярвал в Аллах и в Сетния ден, ... , и раздавал от своя имот ...“ и.т.н. [б.пр.: глаголите „вярва“, „раздава“ и.т.н. на б.ез. съдържат в значенията си - така, както са употребени в превода на по горната аят - както минало, така и настояще време]. Петата дума, която не е употребена правилно е думата саабириина (الصَّابِرِينَ), която би трябвало да е спрегната като предходната дума мууфууна (الْمُوفُونَ).
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Бакара (Кравата), ая 177 има в следните книги:
а) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 109
б) Ал-Куртуби в тафсира му, стр. 325-326
в) Ал-Суюти (849-911) в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 309
г) Ал-Садджадж в: И'ираб ал-Коран, стр. 171
Петата така наречена грешка в сура Ал-Имран (Родът на Имран), ая 59:
Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: "Бъди!" И той стана.
inna masala 'iisaa 'inda llaahi ka-masali 'aadam. khalaqahuu min-turaabin summa qaala lahuu kun fa-yakuun.
Думата якуун (يَكُونُ ) означава буквално „е/стана“, а не както по-горе се казва „бил“.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Имран (Родът на Имран), ая 59 има в следните книги:
а) Ал-Суюти в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 212
б) Сибавеех в: Ал-Китаб, стр.185
в) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 91, 182, 655 и 1056
г) Ал-Садджадж в: И'ираб ал-Коран, стр. 39
д) Ибн Хишам в: Мугрни-л-Лабиб фи Китаб-ел-Аариеб, стр. 62
е) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 11
Шестата така наречена грешка в сура Ал-Анбиа (Пророците), ая 3:
... И скришом си шепнеха угнетителите ...
wa-'asarrun-najwa llaziina zalamuu...
Думата 'асарру (أَسَرُّواْ ) би трябвало да е използвана 'асарра, понеже горното изречение е едно „глаголно изречение“, чието правило гласи: глагол от м.р. в едно „глаголно изречение“ се употребява в 3 л. ед.ч. (м.р.), ако действащият подлог е споменат. Същото важи и за ж.р. Глаголът в горното изречение е употребен в мн.ч. Горното правило обаче е използвано в Корана в следните аяти: Сура 3:52, Сура 10:2, Сура 16:27, Сура 3:42, Сура 49:14.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Анбиа (Пророците), ая 3 има в следните книги:
а) Сибавеех в: Ал-Китаб, стр. 98
б) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 775
в) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 2270
г) Атсалаби в етимологията му, стр. 74
д) Ал-Садджадж в: И'ираб ал-Коран, стр. 40
г) Ибн Хишам в: Мугрни-л-Лабиб фи Китаб-ел-Аариеб, стр. 137
д) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 73
Седмата така наречена грешка в сура Ал-Хадж (Поклонението Хадж), ая 19:
Тези са двама противници, които спорят за своя Господ...
haazaani khismaani 'ikhtasamuu fi rabbihim...
На арабски, както и на български, думите се спрягат по брой. В българския език ние имаме единствено и множествено число, при което двама противници са от множествено число. В арабския обаче има единствено, дуално и множествено число, тоест глаголите и съществителните трябва да съответстват на определената форма. Глаголът в горната ая обаче е в множествено, вместо в дуално число, така че правилно би трябвало да е 'икхтасама вместо 'икхтасамуу (اخْتَصَمُوا ). Явна грешка.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Хадж (Поклонението Хадж), ая 19 има в следните книги:
а) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 799
б) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 2322
г) Ибн Мантсур в: Лиссанул-Араб, стр. 1576
д) Атсалаби в етимологията му, стр. 75
Осмата така наречена грешка в сура Ал-Худжурат (Стаите), ая 9:
И ако две групи от вярващите се сбият, помирете ги ...
wa-'in taa'ifataani mina l-mu'miniina qtatalu fa-'aslihuu baynahumaa.
Грешката при този глагол е същата като горе. Подлогът е употребен в дуално, а глаголът в множествено число. Глаголът 'иктатали (اقْتَتَلُوا ) би трябвало да е 'иктатала.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Худжурат (Стаите), ая 9 има в следните книги:
а) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 1687
б) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 2
в) Абдулкадир Ал-Багрдади в: Кисанат-ул-Адаб, стр. 1110
г) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 483
Деветата така наречена грешка в сура Ал-Мунафикун (Лицемерите), ая 10:
... "Господи, да би ми дал малко време, щях да раздавам милостиня и да бъда от праведните!"
rabbi law laaa 'akhartaniii 'ilaaa 'ajalin qariibin fa'assaddaqa wa-akum mina s-saalihin.
Глаголът 'акун (أَكُن) е погрешно спрегнат, би трябвало да е 'акууна, тоест последната гласна трябва да е с а-съгласна, а не безгласна, тъй като глаголът 'акун е в подчинителен залог. Предхождащият го глагол 'ассаддака (أَصَّدَّقَ) е спрегнат в правилния залог. Причината за това е, че в Арабския сегашното време се предава чрез подчинителен залог, ако я предхождат някои определени думи, като съюзът за причина фа (فَ ).
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Мунафикун (Лицемерите), ая 10 има в следните книги:
а) Ал-Суюти в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 320
б) Ал-Самахшари в: Ал-Кашаф, стр. 1262
в) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 3414
г) Ибн Мантсур в: Лиссанул-Араб, стр. 265
д) Ал-Ашари: Тахдиб-ул-Лаграх, стр. 2269
е) Ал-Батлайоси: Ал-Хула ли Шарх ал-Абят фи Китаб-ил-Джумал, стр. 53
Десетата така наречена грешка в сурата Фуссилат (Разяснените), ая 11:
После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим, и рече на него и на земята: "Покорете се доброволно или по принуда!" Рекоха: "Покоряваме се доброволно."
...fa-qaala lahaa wa-lil-'ardi 'tiyaa taw'an 'aw karhan qaalataa ''atayna taa'i'iin.
В Арабския небето и земята са от женски род. Следователно глаголът „рекоха“ е в ж.р. дуал.ч., наречието „доброволно“ в края на изречението е в мн.ч., м.р., а това е срещу правилото, че прилагателните отговарят по брой и лице на съществителните. Така че таа'и'иин (طَائِعِينَ) - използвано за мн.ч. - трябва да бъде заменено с та'и'атайн.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Фуссилат (Разяснените), ая 11 има в следните книги:
а) Ал-Суюти в: Ал-Иткан фи Улум-ал-Коран, стр. 273
б) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 2
в) Ибн Дураид: Гамхарат-ул-Луграх, стр. 301
Единадесетата така наречена грешка в сура Ал-Араф (Стената), ая 56:
... Милостта на Аллах е близо до добродетелните.
...inna rahmata llaahi qariibun min al-muhsiniin.
Горната фраза е съществително изречение. В едно такова изречение трябва подлогът (рахмата – رَحْمَتَ) да отговаря по род на сказуемото. Думата „кариибун” (قَرِيبٌ) е сказуемото към „рахмата-ллахи” (رَحْمَتَاللّهِ), следователно тя би трябвало да е в същия род. Това обаче не е така в арабския текст. Рахмата е от женски род, съответно думата кариибун, която е от мъжки род, би трябвало да е кариибан. Това правило е използвано във всички останали аяти от Корана.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Араф (Стената), ая 56 има в следните книги:
а) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 466 и 1432
б) Ибн Джинни: Ал-Кхассаес, стр. 221
в) Ибн Мантсур в: Лиссанул-Араб, стр. 4607-8
г) Ал-Субайди: Дадж-ул-Арус, стр. 842 и 844
е) Абу Убейда в: Магасул-Коран, стр. 39
д) Ибн Хишам в: Мугрни Ал-Лабиб фи Китаб-ел-Аариеб, стр. 194
ж) Ибн Сидах: Ал-Мухкам ва-л-Мухит-ул-аадхам, стр. 516
Дванадесетата така наречена грешка в сура Ал-Араф (Стената), ая 160:
И ги разделихме [синовете на Исраил] на дванадесет рода-общности...
wa-qata'nahum 'ithnata 'ashrata asbaatan...
На арабски буквално е казано „дванадесет рода“. Това на б.ез. е правилно, но не и на арабски. На арабски би трябвало да е „дванадесет род“, тъй като дума употребена след числително име по-голямо от десет се употребява в единствено число. Това правило е приложено правилно в сура - 7:142, 2:60, 5:12, 9:36 и 12:4.
*Отговори и решения на въпросите относно сура Ал-Араф (Стената), ая 160 има в следните книги:
а) Ал-Куртуби в тафсира му: стр. 1466
б) Ал-Субайди: Дадж-ул-Арус, стр. 4856
в) Ибн Мантсур в: Лиссанул-Араб, стр. 2519
г) Ал-Багрдади в: Кисанат-ул-Адаб, стр. 1059
д) Сеинуддин Арраси: Мухтар-ус-сихах, стр. 137
е) Ас-Саграни: Ал-Убаб-ус-Сахер, стр. 260
) Ал-Ашари: Таххиб-ул-Луграх, стр. 1757
Да се надяваме, че тези отговори и аргументи са достатъчни. Но е важно още веднъж да се подчертае, че Коранът е едно безкрайно чудо, което е доказвало, доказва и за в бъдеще ще доказва пророчеството на пророка Мухаммед.
Всички изпратени от Бог пророци са доказвали пророчеството си чрез чудеса. Всички тези чудеса можели да се изпитат още по времето на прилагането им, като например чудото на пророка Исус, да съживява мъртвите и лекува прокажените.
Всички тези пророци били пратени за народите им.
Пророкът Мохаммад обаче е изпратен за всички хора и посланието му е валидно до края на света. Затова чудото на пророка Мухаммед е и чудо, което може да бъде разпознато по всяко време. Буквалното Божие откровение – Светият Коран – е предизвикателство, да се създаде нещо сравнимо на езикова основа. Но това не се е отдало до сега нито на арабите, нито на другите народни общности.
Който се занимава обективно и основно с Корана, ще го разпознае като доказателство за пророчеството на Мухаммед.
Мюсюлманите с право биха сметнали за обида едно повърхностно и злонамерено разглеждане на темата, а да не говорим за Божието наказание.
Д-р Тауфил Ал-Хадж Мустафа
Е-поща: Drhajmusti@aol.com
Немски превод: Фетхи Абдаллах
Преработено от: Way-to-Allah e.V.
° текстът на арабски език (pdf)
Преведено от немски език от Way-to-Allah.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар