Умният човек онищожава неокротимите желания на душата си с глад. Душата, която е враг на Аллах Субханеху Теаля, единствено с глад човек може да я прониже и подреди. Пътищата, чрез които шейтана достига до човек това са; сладострастието, сексуалните страсти, храната и пиенето. В едно предание любимият ни пратеник Мухаммед Аллах да го благослови и с мир да го дари повелява: „ Шейтана се разхожда в човешкото тяло в кръвоностните вени. Затова вие стеснете неговия път с глад. На Съдния Ден най – близо до Аллах ще е онзи, който е прекаръл най – дълго време гладен и жаден.”
Най – голямата опастност за човека, която му е позволена, това е страстта да не знае кога да престане с храната. Това е причината Адем алейхи селям и жена му Хавва да бъдат извадени от Рая, което е място на спокойствието и изобилието и да бъдат пратени на земята, която е място на низост и теснотия, защото те под желанието на душата ядоха от дървото, на което Аллах им бе забранил да доближават. Също така стомаха е извора на сладострастията. И по този начин останаха голи без дрехи в Рая.
Аллах Теаля е сътворил творенията си в три вида:
1 – Ангелите: те имат ум, но са създадени без сладострастия.
2 – Животните: те нямат акъл, но притежават сладострастията.
3 – Хората: те притежават и двете. На човек, на който му надделеят сладострастията над ума, то той става по долен и от животните. Но на който му надделее ума над сладострастията, то той става по – добър от ангелите.
Расказ:
Ибрахим Хаввас расказва: „ Един ден бях на планината Ликам. Видях едно дърво с нар и ми се при иска да хапна от него. Скъсах си един нар и го опитах. Нарът беше доста горчив. Хвърлих го на земята и си продължих по пътя. Малко по напред видях един, който е легнал на земята и върху него са се струпали пчели. Казах на човека: „ Селямун алейкум. А той ми отвърна: „ Алейкум селям Ибрахим.” Попитах го: „ От къде ме познаваш?” а той ми отговори: „ Който знае Аллах, за него не остава нищо скрито.” Аз му казах: „ Виждам, че връската ти с Аллах е добра. Не по иска ли от Него да те избави от тези пчели?” Той ми отговори: „ И аз виждам, че връската между теб и Аллах е добра. Не поиска ли от Него да те спаси от яденето на нара?” Наказанието за слабоста на човека към нара се дава на Съдния Ден. Но наказанието пчелата да ожили чевек, ще го изтърпи временно на този свят. Ожилването от пчела причинява болка на човек, но иглите на сладострастието раняват сърцето му.” Като чух тези думи оставих този човек на това място и се отдалечих от там.
Трябва да се знае, че сладострастието прави кралете роби, а търпението прави робите крале. Юсуф алейхи селям с търпението стана крал в Египет. Зулейха която бе жена на краля, поради сладострастието стана унижена, презряна, долна, нищожна, бедна и безпомощна. Защото Зулейха не знаеше да прояви търпение с обичта си към Юсуф алейхи селям.
Ебу’л – Хасан ер – Рази разказва: „ Две годи след смърта на баща си го санува и вижда, че върху него има дреха от катран. И запитва баща си: О, татко мой! Какво се случи, та те виждам между обитателите на Ада? А баща му отговаря: „ О, синко мой! Душата ми ме повлече в Ада. Пази се душата ти да не те подлъже...!”
Един от писателите относно това нещо е написал следния стих:
Четери бели обгърнаха главата ми...
Заради заблуждението ми, колебливостта и несъзнателността ми паднах от твоята ръка..
Шейтана, земята, душата ми и желанията, които нямат край...
Всичките ми са врагове, но как ли е спасението???
В тъмнината на страста и фантазийте...
Виждам, че душата ме вика към желанията, които нямат край.”
Хатиму’л – Асам радиаллаху анх е казал: „ Душата ми е моят лозар. Знанието ми е моето оръжие. Греховете ми са незбъднатите ми мечти и фантазии. Шейтана е моят враг. Душата ми е измамна и подла и винаги я е опреквам и оскърбявам.”
Предава се че един от праведните раби е казал: Джихада е три вида:
1 – Джихад, който се вижда и е явен, това е джихада с неверниците. Както е заповядал Аллах в Корана:
„ О, вярващи, бойте се от Аллах и търсете преближаване към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите!
( Сура Трапезата 5 : знамение 35)
2 – Правене на джихад чрез науката и доказателствата с тези, които следват празните и заблуждаващи неща. В Корана Аллах Теаля повелява:
„ По най – хубавият начин спори с тях”
3 – Джихада, който се прави против лошите и неокротимите желания на душата. Както повелява Аллах в Корана: „
Предава се че най – добрият джихад, това е джихада с душата. Дори и сподвижниците на Пратеника на Аллах като се върнели от война са казвали: „ Върнахме се от малкият джихад към големият джихад.”
Те са окачествявали джихада с душата, шейтана и земните блага като голям джихад. Тези борби които се правят са постоянни, а не само за известно време. А джихада с неверниците се прави в точно определено време. Причината този джихад да го наричат малък е че неверниците т.е. враговете са привидни, но в големят джихад шейтана не се вижда. Джихада, който се прави с врага който виждаш е по лесен отколкото да правиш джихад с враг, който не го виждаш. Шейтана има за свой помощник в душата сколността и увлечението, а неверниците нямат помощник в душата. Поради тази причина джихада с душата е по – труден. Когато правиш джихад с неверника и като го обиеш, то тичаш към победата и печелиш трофей от него, но ако той те убие, то ти отиваш в Рая. А ако шейтана те подмами и те убие, то ти ставаш жертва на наказанието на Всемилостивия.
Казва се: „ Който си изпусне коня по време на войната, то той пада в плен, който си изпусне и изгуби вярата, то наказанието му става задължение. Всеки, който падне в плен на враговете му, то лицето му не почернява и тялото му не се саблича голо, но който попадне в наказанието на Аллах, то лицето му от огъня почернява. Ръцете му се връзват със синджири за врата му, краката му се връзват с въже от огън. Неговата храна бива от огън, неговото пиене бива от огън и неговите дрехи биват от огън.
Имам Газали
Разкритието на сърцата
Най – голямата опастност за човека, която му е позволена, това е страстта да не знае кога да престане с храната. Това е причината Адем алейхи селям и жена му Хавва да бъдат извадени от Рая, което е място на спокойствието и изобилието и да бъдат пратени на земята, която е място на низост и теснотия, защото те под желанието на душата ядоха от дървото, на което Аллах им бе забранил да доближават. Също така стомаха е извора на сладострастията. И по този начин останаха голи без дрехи в Рая.
Аллах Теаля е сътворил творенията си в три вида:
1 – Ангелите: те имат ум, но са създадени без сладострастия.
2 – Животните: те нямат акъл, но притежават сладострастията.
3 – Хората: те притежават и двете. На човек, на който му надделеят сладострастията над ума, то той става по долен и от животните. Но на който му надделее ума над сладострастията, то той става по – добър от ангелите.
Расказ:
Ибрахим Хаввас расказва: „ Един ден бях на планината Ликам. Видях едно дърво с нар и ми се при иска да хапна от него. Скъсах си един нар и го опитах. Нарът беше доста горчив. Хвърлих го на земята и си продължих по пътя. Малко по напред видях един, който е легнал на земята и върху него са се струпали пчели. Казах на човека: „ Селямун алейкум. А той ми отвърна: „ Алейкум селям Ибрахим.” Попитах го: „ От къде ме познаваш?” а той ми отговори: „ Който знае Аллах, за него не остава нищо скрито.” Аз му казах: „ Виждам, че връската ти с Аллах е добра. Не по иска ли от Него да те избави от тези пчели?” Той ми отговори: „ И аз виждам, че връската между теб и Аллах е добра. Не поиска ли от Него да те спаси от яденето на нара?” Наказанието за слабоста на човека към нара се дава на Съдния Ден. Но наказанието пчелата да ожили чевек, ще го изтърпи временно на този свят. Ожилването от пчела причинява болка на човек, но иглите на сладострастието раняват сърцето му.” Като чух тези думи оставих този човек на това място и се отдалечих от там.
Трябва да се знае, че сладострастието прави кралете роби, а търпението прави робите крале. Юсуф алейхи селям с търпението стана крал в Египет. Зулейха която бе жена на краля, поради сладострастието стана унижена, презряна, долна, нищожна, бедна и безпомощна. Защото Зулейха не знаеше да прояви търпение с обичта си към Юсуф алейхи селям.
Ебу’л – Хасан ер – Рази разказва: „ Две годи след смърта на баща си го санува и вижда, че върху него има дреха от катран. И запитва баща си: О, татко мой! Какво се случи, та те виждам между обитателите на Ада? А баща му отговаря: „ О, синко мой! Душата ми ме повлече в Ада. Пази се душата ти да не те подлъже...!”
Един от писателите относно това нещо е написал следния стих:
Четери бели обгърнаха главата ми...
Заради заблуждението ми, колебливостта и несъзнателността ми паднах от твоята ръка..
Шейтана, земята, душата ми и желанията, които нямат край...
Всичките ми са врагове, но как ли е спасението???
В тъмнината на страста и фантазийте...
Виждам, че душата ме вика към желанията, които нямат край.”
Хатиму’л – Асам радиаллаху анх е казал: „ Душата ми е моят лозар. Знанието ми е моето оръжие. Греховете ми са незбъднатите ми мечти и фантазии. Шейтана е моят враг. Душата ми е измамна и подла и винаги я е опреквам и оскърбявам.”
Предава се че един от праведните раби е казал: Джихада е три вида:
1 – Джихад, който се вижда и е явен, това е джихада с неверниците. Както е заповядал Аллах в Корана:
„ О, вярващи, бойте се от Аллах и търсете преближаване към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите!
( Сура Трапезата 5 : знамение 35)
2 – Правене на джихад чрез науката и доказателствата с тези, които следват празните и заблуждаващи неща. В Корана Аллах Теаля повелява:
„ По най – хубавият начин спори с тях”
3 – Джихада, който се прави против лошите и неокротимите желания на душата. Както повелява Аллах в Корана: „
Предава се че най – добрият джихад, това е джихада с душата. Дори и сподвижниците на Пратеника на Аллах като се върнели от война са казвали: „ Върнахме се от малкият джихад към големият джихад.”
Те са окачествявали джихада с душата, шейтана и земните блага като голям джихад. Тези борби които се правят са постоянни, а не само за известно време. А джихада с неверниците се прави в точно определено време. Причината този джихад да го наричат малък е че неверниците т.е. враговете са привидни, но в големят джихад шейтана не се вижда. Джихада, който се прави с врага който виждаш е по лесен отколкото да правиш джихад с враг, който не го виждаш. Шейтана има за свой помощник в душата сколността и увлечението, а неверниците нямат помощник в душата. Поради тази причина джихада с душата е по – труден. Когато правиш джихад с неверника и като го обиеш, то тичаш към победата и печелиш трофей от него, но ако той те убие, то ти отиваш в Рая. А ако шейтана те подмами и те убие, то ти ставаш жертва на наказанието на Всемилостивия.
Казва се: „ Който си изпусне коня по време на войната, то той пада в плен, който си изпусне и изгуби вярата, то наказанието му става задължение. Всеки, който падне в плен на враговете му, то лицето му не почернява и тялото му не се саблича голо, но който попадне в наказанието на Аллах, то лицето му от огъня почернява. Ръцете му се връзват със синджири за врата му, краката му се връзват с въже от огън. Неговата храна бива от огън, неговото пиене бива от огън и неговите дрехи биват от огън.
Имам Газали
Разкритието на сърцата
Няма коментари:
Публикуване на коментар