Пратеника на Аллах дръпнал завесата в стаята на Айша, погледнал към молещите се и се усмихнал.
Абу Бакр отстъпил, защото помислил, че Мухаммед иска да ръководи молитвата. Мюсюлманите започнали да се молят радостни, изпълнени с надеждата, че е по-добре.
Той им дал знак с ръка да продължат молитвата, после влязъл в стаята и спуснал завесата.
Същия ден или през тази седмица, Пратеника на Аллах повикал при себе си Фатима.
Тайно ѝ казал нещо и тя се разплакала.
После ѝ прошепнал нещо и тя се засмяла. Айша я попитала какво ѝ казал, но тя замълчала и пазила тайната до смъртта на Пратеника на Аллах.
После ѝ разказала, че първия път ѝ рекъл, че ще умре от тази болест и затова се разплакала;
втория път ѝ казал, че от семейството първа тя ще го последва и затова се усмихнала. Казал ѝ също, че ще бъде Господарката на всички жени в света.
Фатима видяла колко страда Пратеника на Аллах и казала:
– Колко много страда баща ми!
А той ѝ рекъл:
– След този ден баща ти няма да страда. Повикал Хасан и Хусайн и ги целунал;
после изпратил за повикат жените му, казал им поучителни слова и ги призовал да споменават Аллах.
Болките му ставали все по-силни и по-чести. Следите от отровата, която е вкусил в Хайбар, се появили по лицето му.
И докато се разкъсвал от болката, казал: – Нека проклятието на Аллах падне върху юдеите и християните, които обърнаха гробовете на своите пророци в места за поклонение.
Предупредени сте да не правите така.
Нека в земята на арабите да не остават две религии.
Това били едни от последните му думи и последния му завет към хората.
И после няколко пъти повторил:
- Молитвата, молитвата!
Бъдете внимателни с онези, които десниците ви владеят.
Предсмъртните мъки и смъртта:
Започнали предсмъртните му мъки.
Айша, Аллах да е доволен от нея, го положила в скута си и го притиснала към гърдите си. Брат ѝ Абдуррахман донесъл прясна пръчица мисуак .
Пратеника на Аллах се вторачил в пръчицата и Айша разбрала, че я иска.
Попитала го и той кимнал в знак на съгласие. Тя я взела и я сдъвкала, докато пръчицата омекнала.
След това Пратеника на Аллах почистил зъбите си толкова добре, колкото можел.
В ръцете си държал купичка с вода;
потопил ръка в нея, избърсал лицето си и казал:
– Няма друг бог освен Аллах!
Смъртта е агония!
След това вдигнал ръка или пръст, вперил поглед в тавана и устните му промълвили нещо.
Айша се навела над него и го чула да казва: – Заедно с пророците, с говорещите истината, с шухада и праведниците, които Аллах е дарил с благодат, о, Аллах, прости ми и се смили над мен и ме събери с Най-висшия Приятел. Аллах е Най-Висшия приятел!
Последната дума повторил три пъти и предал душата си, ръката му се отпуснала и той се присъединил към Най-висшия приятел.
Това се случило в ранната утрин на понеделник, дванадесетия ден от месец раби ал-аууал, през единадесетата година от хиджра.
Бил на шестдесет и три години.
Всички сме от Аллах и при Него ще се завърнем.
Объркването на неговите сподвижници и отношението на Абу Бакр:
За броени мигове вестта за смъртта на Пратеника на Аллах се разпространила сред неговите сподвижници.
Причерняло им от мъка и едва не загубили съзнание.
За тях нямало по хубав и по-светъл ден от деня, когато Пратеника на Аллах влязъл в Медина.
Нямало по-мрачен и по-грозен ден от този, в който той умрял.
Ридаели неутешимо и вдигали шум като огромна тълпа поклонници.
Умар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, отишъл в джамията и казал:
– Пратеника на Аллах не е умрял и няма да умре, докато Аллах не унищожи лицемерите. И започнал да заплашва с посичане и смърт всеки, който твърди, че Мухаммед е умрял. Сподвижниците, които били около него в джамията, били объркани и учудени. Сутринта, когато видял, че Мухаммед(сас) е малко по-добре, Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, тръгнал към дома си в квартала ас-Сунх на другия край на града.
Когато Пратеника на Аллах починал, Абу Бакр яхнал мулето си и отишъл в джамията. Пристъпил, без да продума, и влязъл при Айша.
Пратеникът на Аллах бил покрит с черно наметало.
Открил лицето му, целунал го и се разридал. После казал:
– Баща ми и майка ми жертва да са за теб. Аллах няма да ти даде две смърти.
Ти умря със смъртта, която ти бе отредена. Излязъл и казал:
– Седни, Умар.
Умар обаче отказал да седне.
Абу Бакр го оставил, приближил се до минбара и застанал там.
Хората се отдръпнали от Умар и пристъпили към Абу Бакр.
Той произнесъл –Няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Неговият Пратеник.
–после рекъл:
– Който от вас се прекланя пред Мухаммед, да знае, че Мухаммед умря.
Който от вас се прекланя пред Аллах, да знае, че Аллах е Живия, Който не умира.
Аллах, Всевишния, е казал:
Мухаммед е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците.
Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете?
А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо.
Аллах ще въздаде на признателните.
(3:144).
По този повод Ибн Аббас разказва:
– Кълна се в Аллах, хората сякаш не знаеха, че Аллах е низпослал това знамение, докато Абу Бакр не го изрече.
Хората го приеха и нямаше човек, който да не го произнесе.
Умар разказва:
– Кълна се в Аллах, едва когато чух Абу Бакр да изрича това знамение, разбрах, че случаят е истина.
Паднах като подкосен на земята, защото краката не ме държаха и осъзнах, че той е мъртъв.
Избирането на Абу Бакр за халиф :
Най-важният въпрос след смъртта на Пратеника на Аллах е изборът на повелител, който вместо него да управлява държавата. Али ибн Абу Талиб, Аллах да е доволен от него, смятал, че е негово правото да бъде халиф заради роднинските си връзки с Пророка.
Той, заедно с аз-Зубайр и хората от рода Хашим се събрали в дома на Фатима, Аллах да е доволен от нея.
От своя страна ансарите се събрали под един навес в квартала на рода Саида, за да изберат повелител някой от тях.
Мухаджирите, пък се събрали при Абу Бакр и Умар, Аллах да е доволен от двамата.
Абу Бакр и Умар заедно с Убайда ибн ал-Джарах и мухаджирите отишли на събранието на рода Саида.
Между тях и ансарите започнали споорве: ансарите изтъквали заслугите и правото си. Абу Бакр казал:
– Наистина сте носители на благото, за което говорите, но арабите ще признаят и ще се съгласят да ги предвожда само някой от курайшите.
Те са най-подходящи като потекло и като род. Взел ръката на Умар и ръката на Абу Убайда и посочил:
– Задоволете се с един от тези двамата. Тогава един от ансарите се обадил:
– Нека да има един ит нас и един от вас. Виковете и гласовете отново се усилили, а разногласията ставали все по–големи.
Умар осъзнал какво става и се обърнал към Абу Бакр:
– Протегни ръка.
Той я протегнал, Умар я хванал в знак, че му се заклева във вярност.
Така сторили и мухаджирите, и ансарите. Подготвяне и изпровождане на благочестивото тяло в земята:
Във вторник измили тялото на Пратеника на Аллах заедно с дрехите му.
Измили го ал-Аббас, Али, ал-Фадл и Касм, двамата сина ал-Аббас, Шукран, освободеният роб на Пратеника на Аллах Усама ибн Зайд, Аус ибн Хаули. Ал-Аббас и синовете му го обръщали, Усама и Шукран поливали водата, Али го миел, а Аус го е облегнал на гърдите си.
Три пъти го измили с вода и го обтрили с листа от лотос.
Водата била от кладенеца Гарс на Саад ибн Хайсама от Кубаа. Мухаммед(сас) често пиел от нея.
Увили го в три ката дрехи (кефен) от бял памучен йеменски плат от областта Сахул, без риза, и без чалма.
Абу Талха изкопал гроба му на мястото, където починал във вид на лахд .
Поставили постелята му до края на гроба и хората започнали да влизат на групи по десетима и сами се молили пред тялото му, без никой да ги води в молитвата.
Първи извършили молитвата хората от неговия клан, после – мухаджирите, след тях – ансарите, след това – младите, и после – жените, или първо жените, а после младежите.
Процесията продължила целия вторник и през по-голямата част на нощта срещу сряда.
След това го спуснали в гроба и в края на нощта го погребали
Няма коментари:
Публикуване на коментар