Предава се от Ибн Месуд (р.а.) че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Който умре призовавайки съдружник на Аллах ще влезе в огъня.''
(Бухари)
Доказателството за това, че онзи, който умре без да е съдружавал нищо с Аллах ще влезе в Дженнета, и ако някой умре като съдружаващ мушрик ще влезе в Огъня.
На нас ни предаде Абдуллах Ибн Нумейр, който е казал: “На нас ни предаде моят баща и Вакиа [Ибн ал-Джаррах] от [Сюлейман Ибн Михран] ал-Амаш, а той от Шакик [Ибн Селяма ал-Асади], а той от Абдуллах [Ибн Месуд]. Вакиа [Ибн ал-Джаррах] е казал:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал.” А Ибн Нумейр е казал:
“Чух Пратеникът на Аллах (с.а.с.), да казва:
“Който умре, съдружавайки с Аллах ще влезе в Огъня.”
[И Ибн Нумейр:] аз казвам, [че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал още]: “Който умре, без да е съдружавал с Аллах нищо, ще влезе в Дженнета”.
Хадис номер: [269] 151 (93).
Също така на нас ни предадоха Абу Бакр Ибн Абу Шайба и Абу Корайб [Мухаммед Ибн ал-Аляи], които са казал: “На нас ни предаде Абу Муавия [Мухаммед Ибн Хазим] от [Сюлейман Ибн Михран] ал-Амаш, а той от Абу Суфян, а той от Джабир [Ибн Абдуллах], който е казал: “[Веднъж] при Пророкът (с.а.с.), дошъл някакъв човек и попитал: “О, Пратенико на Аллах! Кои две причини, [неизбежно водят до определени последствия]?”
[Пратеникът на Аллах (с.а.с.)] казал: “Който умре, без да е съдружавал с Аллах нищо, ще влезе в Дженнета, а онзи, който умре, съдружавайки с Аллах ще влезе в Огъня”.]
" Хадис номер: [270] 152. На мен ми предаде Абу Айюб ал-Гайлани Сюлейман Ибн Убейдуллах и Хадджадж Ибн аш-Шаир, които са казали: “На нас ни предаде Абд ал-Малик Амру, който е казал:
“На нас ни предаде Корра [Ибн Халид] от Абу аз-Зубейр, който е казал: “На нас ни предаде Джабир [Ибн Абдуллах], който е казал: “[Веднъж] чух Пратеникът на Аллах (с.а.с.), да казва:
“Който срещне Аллах, без да е съдружавал нищо с Него, ще влезе в Дженнета, а който Го срещне, и е съдружавал с Него, то ще влезе в Огъня.”
ШИРК
Приравняване на творенията към Всевишният Аллах в това, за което е достоен само Той, включвайки:
1) Господството на Всевишният Аллах ;
2) Божествеността на Всевишният Аллах ;
3) Прекрасните Имена и Височайшите Качества (Сифат) на Всевишният Аллах.
ГОЛЕМИЯТ ШИРК
1) Извършването му води до излизане от Исляма;
2) Вкарва човека в Джехеннема за вечно;
3) Свежда до нула всички деяния на човека;
4) Не се прощава от Всевишният Аллах, ако извършващия го умре без покаяние;
5) На такъв човек не се изпълнява дженазе намаз, и той не се погребва в мюсюлманско гробище;
6) Човекът извършващ голям ширк няма право на любов и дружба от страна на мюсюлманите, и те се отричат от него, докато той не се откаже и разкае от това деяние.
1. ГОЛЕМИЯТ ШИРК В МОЛИТВАТА ДУА
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
И вашият Повелител е заповядал: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!
Наистина онези, които от високомерие не Ми се покланят, ще влязат унизени в Джехеннема!”
/40:60/
Всевишният Аллах е показал на Своите раби, как могат да придобият успех в религията и в земните дела. Това свидетелства за Неговата велика милост по отношение на хората.
Всевишният Аллах е заповядал на Своите раби да се обръщат за помощ към Него и да Му се покланят, и вашите молитви ще бъдат чути.
А грешниците, които не искат да се поклонят на Аллах, заради своето високомерие то Всевишният им е обещал:
Наистина онези, които от високомерие не Ми се покланят, ще влязат унизени в Джехеннема!
Те ще бъдат унизени и презрени, тъй като възмездието за високомерието е наказанието и унижението.
/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.1608/
Този вид ширк се състои в отправянето на дуа или друг вид ибадет не към Всевишният Аллах.
2. ГОЛЕМИЯТ ШИРК В НАМЕРЕНИЯТА И ЖЕЛАНИЯТА
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
Които желаят земния живот и неговата украса, Ние напълно ще им въздадем за деянията в този свят, и не ще бъдат ощетени.
Това са тези, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е безполезно, каквото са вършили.
/11:15-16/
Всевишният Аллах е казал:
Които желаят земния живот и неговата украса, т.е. ако всички желания и помисли на човека са свързани само със земния живот и земните прелести, ако той мисли само за жените, синовете, тежките накити от злато и сребро, чистокръвните коне, домашните животни и посеви, ако той с все сила се стреми към спечелването на тези блага, постига само необходимите за това знания и изобщо не се стреми към отвъдния живот, тогава такъв човек се явява по същество неверник, защото ако човек е правоверен, то вселилата се в душата му вяра не би позволила той да се стреми само към спечелването на земни блага. Нещо повече, правата вяра и праведните деяния вече биха засвидетелствали неговия стремеж към отвъдния живот.
Нещастните неверници обаче, се държат така, все едно че са създадени само за земния живот, и затова Всевишният Аллах ще им въздаде за деянията в този свят, и не ще бъдат ощетени.
Те ще получат земните блага, които са били изначално предопределени за тях в Лаухи Мехфуз.
Те няма да бъдат ощетени, но това ще бъде края на тяхната радост и удоволствие, защото те са тези, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще останат там вечно, където тяхното наказание няма да спре дори за кратък миг.
А наред с това те ще бъдат лишени от щедро възнаграждение.
Ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е безполезно, каквото са вършили.
Деянията, които са извършили през земния си живот с надеждата да надделеят над истината и нейните привърженици, а така също и извършените от тях добри дела ще се окажат безполезни и ще изчезнат.
Това ще се случи, защото добрите им дела не са имали под себе си твърда основа и са били лишени от задължителното условие, а именно, правата вяра.
/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.757-758/
- Този вид ширк се състои в извършването на праведни дела изцяло заради показност и мирски блага, а не заради Всевишният Аллах.
3. ГОЛЕМИЯТ ШИРК В ПОДЧИНЕНИЕТО
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
Те взеха за господари не Аллах, а своите управници и своите монаси, и Месията, сина на Марйям.
А им бе повелено да се покланят само на единствения Аллах.
Няма друг достоен за поклонение, освен Него.
Пречист е Той от онова, което приобщават с Него!
/9:31/
Може само да се учудваме на това, как многочислена религиозна общност единогласно признава порочен възглед, чиято грешност може да се определи благодарение на обикновено размишление.
За това обаче си има убедителна причина, която се заключава във факта, че хората на Книгата взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, които изцяло са се посветили на поклонение.
След като свещенослужителите им позволяват да вършат това, което Всевишният Аллах е забранил, то те смятат тези постъпки за позволени, ако пък им забранят да вършат това, което Всевишният Аллах е позволил, то те смятат тези постъпки за забранени.
В резултат на това учените и монасите са измислили за хората на Книгата закони и разпоредби, противоречащи на религията изпращана с пратениците на Аллах, и хората на Книгата са ги следвали.
Те толкова са почитали своите учени и монаси, че ги превръщали в идоли и превръщали гробовете им в място на поклонение наред с Всевишният Аллах.
Около тези могили те извършвали жертвоприношения, и се обръщали към покойниците с молитви и молби за помощ.
Те превърнали в божество, на което да се покланят вместо на Аллах и Месията, сина на Мерйем.
При това те са се отклонили от религията, която Всевишният Аллах е узаконил с езика на Своите пратеници, тъй като им бе повелено да се покланят само на Аллах единствения Аллах.
Няма друг достоен за поклонение, освен Него.
Към Всевишния Аллах да се обръщат с молитви, само на Него да се покоряват, и с цялата си душа да Го обичат.
Те обаче са се отвърнали от заповедите на Всевишният Аллах и са приобщили към Него съдружници, без да се опират за това на убедителни доводи и аргументи.
Пречист е Той Всевишният Аллах от онова, което приобщават с Него! Той е безкрайно далече от техните божества и измислици, защото те Му приписват недостатъци и качества, които не подобават на божественото Му величие.
Неговите деяния и качества са съвършени и нямат нищо общо с това, което противоречи на божественото съвършенство.
/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.660-661/
-Този вид ширк се състои в това, че човек признава правото на някой да определя за позволено, онова което Всевишният Аллах е забранил, или да определя за забранено онова, което Всевишният Аллах е разрешил.
При това човека не просто се подчинява на някой си в извършването на греха, но и е убеден в сърцето си че всичко това е позволено и е в правото да се подчинява на онзи който е изменил заповедите и постановленията на Всевишният Аллах.
4. ГОЛЕМИЯТ ШИРК В ЛЮБОВТА
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
Сред хората има такива, които приобщават към Аллах подобни и ги обичат така, както Аллах трябва да се обича.
А тези, които са повярвали, най-силно обичат Аллах.
И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят наказанието, че могъществото изцяло принадлежи на Аллах и че Аллах е суров в наказанието.
/2:165/
Как прекрасно този айет е свързан с предишното откровение, което Всевишният Аллах е представил убедителни и неопровержими доказателства за еднобожието, които са достатъчни, щото знанията на човека да прераснат в пълна убеденост, абсолютно несъвместима със съмненията и неувереността!
В този айет Всевишният Аллах е съобщил, че независимо от пълната яснота по този въпрос сред хората има такива, които уподобяват творенията на Създателя, изпитвайки искрена любов към тях, оказвайки им велики почести и проявявайки пред тях покорност и посвещавайки им прочее обреди на поклонение.
Ако човек продължава да постъпва по този начин, след като на него му са представени неопровержими доказателства за истинността на еднобожието теухид, то той се явява неверник, който или със зло упорство се опитва да се възпротиви на Аллах, или се отказва от размишление над знаменията на Аллах и различните творения.
Такъв човек няма и най-малко оправдание за своето неверие.
Нещо повече, той заслужава най-сурово наказание. В този айет става дума за хората, които не приобщават към Аллах съучастници в сътворението, низпосланието на препитание и управлението на вселената.
Те приобщават към Аллах съучастници в поклонението и се покланят на творенията, за да могат те да ги приближат към Аллах.
В действителност техните идоли обаче, не се явяват съучастници или равни на Аллах, тъй като, именно, затова този айет гласи, че те самите приобщават равни на Аллах.
Те наричат своите идоли божества, въпреки че тези названия са съвършено неоснователни и са лишени от всякакъв смисъл.
По този повод Всевишният Аллах е казал:
И отредиха съдружници на Аллах. Кажи:
“Назовете ги! Или ще Го известите за нещо, което Той да не знае на земята?
Или това са само показни слова?”
/13:33/
Пророкът Юсуф е казал:
Вместо на Него, покланяте се само на имена, които вие и предците ви сте измислили.
Аллах не е низпослал довод за това.
/12:40/
Творението не може да бъде сравнявано с Аллах, защото Всевишният Аллах се явява Творецът, докато всички останали същества са творенията.
Всевишният Повелител е Даряващият препитанието, докато всички останали се нуждаят от препитание.
Аллах е богат и не се нуждае от нищо, докато всички творения са бедни и безпомощни.
Аллах притежава всестранно съвършенство, докато всички качества на рабите имат определени недостатъци.
Аллах е Единственият, Който може да допринесе полза или да причини вреда, докато всички останали са съвършено неспособни да носят полза, да причиняват вреда, или пък да се разпореждат със съдбата.
Всичко казано позволява да се получи пълна убеденост в порочността на възгледите и умозрението на тези, които приобщават към Аллах съучастници или равни, било то меляикета, пророци, праведници, идоли или други творения.
От това също така следва, че само Аллах заслужава най-съвършената любов и най-съвършена покорност.
А тези, които са повярвали, най-силно обичат Аллах.
Ето защо Всевишният Аллах е похвалил правоверните, които обичат Аллах по-силно, отколкото идолопоклонниците обичат своите идоли. Това е обяснимо, тъй като любовта на правоверните към Всевишния Аллах е искрена, докато в същото време многобожниците само приобщават своите идоли към Аллах.
Това също така се обяснява и с факта, че правоверните обичат Аллах, Който действително заслужава искрената любов и любовта, която се явява свидетелство на праведността и залог за щастие и преуспяване, докато идолопоклонниците обичат статуите, които изобщо не заслужават любов и любовта, която се явява най-великото нещастие и залог за гибелта на раба.
Именно, затова Всевишният Аллах предупреждава нечестивците, казвайки думите:
И ако угнетителите можеха да съзрат, т.е. онези, които приравняват творенията с Аллах, подчинявайки се на идолите вместо на Повелителят на всички раби, които несправедливо се отнасят към самите раби, отклоняват ги от правия път и им причиняват вреда.
И когато видят наказанието, т.е. когато настъпи денят Къямет ще видят с очите си, че могъществото изцяло принадлежи на Аллах и че Аллах е суров в наказанието.
Тогава ще се убедят, че силата и могъществото изцяло и напълно принадлежи на Аллах, докато техните идоли са съвършено безпомощни. В този ден ще стане ясна слабостта и безпомощността на лъжливите божества.
Истината ще се окаже съвсем друга и не такава, каквато тя им се е струвала в земния живот.
Те са предполагали, че идолите и измислените божества притежават власт и са способни да ги приближат до Всевишния Аллах, но техните предположения ще се окажат погрешни, а техните усърдия безплодни. Те ще бъдат осъдени на наказание, и божествата няма да ги избавят от страданията и няма да им донесат полза дори с големината на прашинка.
Нещо повече, всичките божества, на които те са възлагали надеждите си, ще им донесат само и единствено вреда.
Когато настъпи денят Къямет, предводителите на неверието ще се откажат от тези, които са ги последвали, и тогава ще се прекъснат връзките, които са съществували между тях през живота на земята. Тези връзки не са били установени заради Аллах и в съответствие с повелите на Всевишният Аллах.
Те са били основани на неоснователни лъжи, и затова всички деяния на неверниците ще пропаднат и ще изчезнат в небитието.
Те ще разберат, че са говорили лъжи, и ще осъзнаят, че деянията, за полза и благите последствия, на които те са се надявали, са им донесли само съжаление и разочарование.
Те също така ще разберат, че им предстои да станат вечни обитатели на Огъня, от където не ще им се отдаде да се спасят.
Нима може да има по-страшна загуба от тази?
Това ще се случи, защото многобожниците са последвали лъжата и са възлагали надежди на това, което не би следвало да възлагат, и са се надявали на това, на което не би следвало да се надяват.
Техният фундамент изначално е бил повреден, и затова всички извършени от тях деяния ще се окажат негодни и безполезни.
Когато те се убедят в това, ще ги постигне огромна мъка.
Техните надежди ще се разрушат, а деянията им ще им навредят по най-чудовищният начин.
Тяхната съдба изобщо няма да прилича на съдбата на тези, които са се надявали на своя Истински Властелин, извършвайки благодеяния искрено заради Всевишният Аллах и са се надявали на това, че те ще им допринесат полза.
Тези праведници са приели истината за истина, извършвали са истински благодеяния и са се надявали на истината.
Те ще вкусят плодовете на своите праведни дела и постъпки и ще намерят своята не свършваща награда при Аллах, според както е казал Всевишният:
На онези, които не вярват и възпират [хората] от пътя на Аллах, Той ще провали делата им.
А на онези, които вярват и вършат праведни дела, и вярват в низпосланото на Мухаммед ¬ а то е истината от техния Повелител, ¬ Той ще им опрости греховете и ще подобри положението им.
Всичко това е, защото неверниците следват лъжата, правоверните следват истината от своя Повелител.
Така Аллах дава на хората примери за тях.
/47:1-3/
Неверниците, които са следвали по стъпките своите предводители, ще пожелаят да се върнат в земния живот и да се отрекат от тези, които са последвали.
Те ще се отрекат от многобожието и ще пожелаят искрено да служат на Единния Аллах.
Ала те нищо няма да постигнат, тъй като времето ще е преминало, когато на хората им е била предоставена отсрочката.
Нещо повече, техните думи и обещания ще са лъжливи, тъй като след завръщането си в земния живот, те отново биха вършили забранени постъпки.
А истинската причина, поради която те ще правят подобни голословни заявления, ще бъде тяхната ненавист към предводителите на неверието, от които те ще се отрекат.
/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.91-94/
- Този вид ширк се състои в това, че човек обича повече някой си друг така, както трябва да обича Всевишният Аллах, или даже повече от това.
МАЛКИЯТ ШИРК
2. Малък ширк.
Този вид ширк не изкарва човека от Исляма, но е причина за отслабване на еднобожието таухид.
Този вид неверие води към големия ширк и бива два вида:
А) Външно проявление.
Това се проявява на думи и дела.
В думите това може да е клетва не в Аллах.
Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Който се кълне не в Аллах, извършва куфр или ширк”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи и ал-Хаким./
В друг хадис се предава, как един човек казал на Пророка(с.а.с.)
: „Ако пожелае Аллах и ти”.
На което Пророкът (с.а.с.) , казал:
„Ти, какво, приравняваш ме с Аллах ли?
Занапред казвай: „Ако пожелае единствено и само Единият Аллах”.
/Този хадис е сведен от ан-Насаи./
От този хадис следва, че е правилно да се казва:
„Ако пожелае Аллах, а след това ти” и това следва да се казва по отношение на жив човек, тъй като Всевишният Аллах е повелил: Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете.
/81:29/
Признак за ширк в делата са талисманите, които се закачат на шията или се надяват на ръцете, и се смята че те са способни да предпазят човека от беди или да му помогнат в нещо.
Извършването на подобни неща е забранено харам, и този, който вярва в подобно състояние, е изпаднал в малък ширк.
Б). Скрито проявление.
Това се проявява в намеренията и желанията.
Пример за това е показността (рия).
Показността е извършването на някакво деяние не заради Аллах, а заради похвала от хората.
Ако в някакво дело на раба присъства показност, то това дело се анулира, защото Всевишният Аллах е казал:
Този, който копнее за срещата със своя Повелител, нека да върши праведни дела и да не се покланя на никой наравно със своя Повелител!
/18:110/
Пророкът (с.а.с.) , е казал:
„Аз най-много се страхувам от извършването на малък ширк.”
Тогава той (с.а.с.), бил попитан:
„А, какво е малък ширк?”
Той (с.а.с.) , отговорил: „Показността”.
/Този хадис е сведен от Ахмед и ат-Табарани./
Разликата между големия и малкия ширк е:
Големият ширк изкарва човека от Исляма, а малкия не го изкарва. Големият ширк става причина за вечно пребиваване в Джехеннема, а малкия не.
Големият ширк унищожава всички деяния на човека, а малкия само онези деяния, в които присъства.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
"Който умре призовавайки съдружник на Аллах ще влезе в огъня.''
(Бухари)
Доказателството за това, че онзи, който умре без да е съдружавал нищо с Аллах ще влезе в Дженнета, и ако някой умре като съдружаващ мушрик ще влезе в Огъня.
На нас ни предаде Абдуллах Ибн Нумейр, който е казал: “На нас ни предаде моят баща и Вакиа [Ибн ал-Джаррах] от [Сюлейман Ибн Михран] ал-Амаш, а той от Шакик [Ибн Селяма ал-Асади], а той от Абдуллах [Ибн Месуд]. Вакиа [Ибн ал-Джаррах] е казал:
“Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал.” А Ибн Нумейр е казал:
“Чух Пратеникът на Аллах (с.а.с.), да казва:
“Който умре, съдружавайки с Аллах ще влезе в Огъня.”
[И Ибн Нумейр:] аз казвам, [че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал още]: “Който умре, без да е съдружавал с Аллах нищо, ще влезе в Дженнета”.
Хадис номер: [269] 151 (93).
Също така на нас ни предадоха Абу Бакр Ибн Абу Шайба и Абу Корайб [Мухаммед Ибн ал-Аляи], които са казал: “На нас ни предаде Абу Муавия [Мухаммед Ибн Хазим] от [Сюлейман Ибн Михран] ал-Амаш, а той от Абу Суфян, а той от Джабир [Ибн Абдуллах], който е казал: “[Веднъж] при Пророкът (с.а.с.), дошъл някакъв човек и попитал: “О, Пратенико на Аллах! Кои две причини, [неизбежно водят до определени последствия]?”
[Пратеникът на Аллах (с.а.с.)] казал: “Който умре, без да е съдружавал с Аллах нищо, ще влезе в Дженнета, а онзи, който умре, съдружавайки с Аллах ще влезе в Огъня”.]
" Хадис номер: [270] 152. На мен ми предаде Абу Айюб ал-Гайлани Сюлейман Ибн Убейдуллах и Хадджадж Ибн аш-Шаир, които са казали: “На нас ни предаде Абд ал-Малик Амру, който е казал:
“На нас ни предаде Корра [Ибн Халид] от Абу аз-Зубейр, който е казал: “На нас ни предаде Джабир [Ибн Абдуллах], който е казал: “[Веднъж] чух Пратеникът на Аллах (с.а.с.), да казва:
“Който срещне Аллах, без да е съдружавал нищо с Него, ще влезе в Дженнета, а който Го срещне, и е съдружавал с Него, то ще влезе в Огъня.”
ШИРК
Приравняване на творенията към Всевишният Аллах в това, за което е достоен само Той, включвайки:
1) Господството на Всевишният Аллах ;
2) Божествеността на Всевишният Аллах ;
3) Прекрасните Имена и Височайшите Качества (Сифат) на Всевишният Аллах.
ГОЛЕМИЯТ ШИРК
1) Извършването му води до излизане от Исляма;
2) Вкарва човека в Джехеннема за вечно;
3) Свежда до нула всички деяния на човека;
4) Не се прощава от Всевишният Аллах, ако извършващия го умре без покаяние;
5) На такъв човек не се изпълнява дженазе намаз, и той не се погребва в мюсюлманско гробище;
6) Човекът извършващ голям ширк няма право на любов и дружба от страна на мюсюлманите, и те се отричат от него, докато той не се откаже и разкае от това деяние.
1. ГОЛЕМИЯТ ШИРК В МОЛИТВАТА ДУА
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
И вашият Повелител е заповядал: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!
Наистина онези, които от високомерие не Ми се покланят, ще влязат унизени в Джехеннема!”
/40:60/
Всевишният Аллах е показал на Своите раби, как могат да придобият успех в религията и в земните дела. Това свидетелства за Неговата велика милост по отношение на хората.
Всевишният Аллах е заповядал на Своите раби да се обръщат за помощ към Него и да Му се покланят, и вашите молитви ще бъдат чути.
А грешниците, които не искат да се поклонят на Аллах, заради своето високомерие то Всевишният им е обещал:
Наистина онези, които от високомерие не Ми се покланят, ще влязат унизени в Джехеннема!
Те ще бъдат унизени и презрени, тъй като възмездието за високомерието е наказанието и унижението.
/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.1608/
Този вид ширк се състои в отправянето на дуа или друг вид ибадет не към Всевишният Аллах.
2. ГОЛЕМИЯТ ШИРК В НАМЕРЕНИЯТА И ЖЕЛАНИЯТА
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
Които желаят земния живот и неговата украса, Ние напълно ще им въздадем за деянията в този свят, и не ще бъдат ощетени.
Това са тези, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е безполезно, каквото са вършили.
/11:15-16/
Всевишният Аллах е казал:
Които желаят земния живот и неговата украса, т.е. ако всички желания и помисли на човека са свързани само със земния живот и земните прелести, ако той мисли само за жените, синовете, тежките накити от злато и сребро, чистокръвните коне, домашните животни и посеви, ако той с все сила се стреми към спечелването на тези блага, постига само необходимите за това знания и изобщо не се стреми към отвъдния живот, тогава такъв човек се явява по същество неверник, защото ако човек е правоверен, то вселилата се в душата му вяра не би позволила той да се стреми само към спечелването на земни блага. Нещо повече, правата вяра и праведните деяния вече биха засвидетелствали неговия стремеж към отвъдния живот.
Нещастните неверници обаче, се държат така, все едно че са създадени само за земния живот, и затова Всевишният Аллах ще им въздаде за деянията в този свят, и не ще бъдат ощетени.
Те ще получат земните блага, които са били изначално предопределени за тях в Лаухи Мехфуз.
Те няма да бъдат ощетени, но това ще бъде края на тяхната радост и удоволствие, защото те са тези, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще останат там вечно, където тяхното наказание няма да спре дори за кратък миг.
А наред с това те ще бъдат лишени от щедро възнаграждение.
Ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е безполезно, каквото са вършили.
Деянията, които са извършили през земния си живот с надеждата да надделеят над истината и нейните привърженици, а така също и извършените от тях добри дела ще се окажат безполезни и ще изчезнат.
Това ще се случи, защото добрите им дела не са имали под себе си твърда основа и са били лишени от задължителното условие, а именно, правата вяра.
/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.757-758/
- Този вид ширк се състои в извършването на праведни дела изцяло заради показност и мирски блага, а не заради Всевишният Аллах.
3. ГОЛЕМИЯТ ШИРК В ПОДЧИНЕНИЕТО
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
Те взеха за господари не Аллах, а своите управници и своите монаси, и Месията, сина на Марйям.
А им бе повелено да се покланят само на единствения Аллах.
Няма друг достоен за поклонение, освен Него.
Пречист е Той от онова, което приобщават с Него!
/9:31/
Може само да се учудваме на това, как многочислена религиозна общност единогласно признава порочен възглед, чиято грешност може да се определи благодарение на обикновено размишление.
За това обаче си има убедителна причина, която се заключава във факта, че хората на Книгата взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, които изцяло са се посветили на поклонение.
След като свещенослужителите им позволяват да вършат това, което Всевишният Аллах е забранил, то те смятат тези постъпки за позволени, ако пък им забранят да вършат това, което Всевишният Аллах е позволил, то те смятат тези постъпки за забранени.
В резултат на това учените и монасите са измислили за хората на Книгата закони и разпоредби, противоречащи на религията изпращана с пратениците на Аллах, и хората на Книгата са ги следвали.
Те толкова са почитали своите учени и монаси, че ги превръщали в идоли и превръщали гробовете им в място на поклонение наред с Всевишният Аллах.
Около тези могили те извършвали жертвоприношения, и се обръщали към покойниците с молитви и молби за помощ.
Те превърнали в божество, на което да се покланят вместо на Аллах и Месията, сина на Мерйем.
При това те са се отклонили от религията, която Всевишният Аллах е узаконил с езика на Своите пратеници, тъй като им бе повелено да се покланят само на Аллах единствения Аллах.
Няма друг достоен за поклонение, освен Него.
Към Всевишния Аллах да се обръщат с молитви, само на Него да се покоряват, и с цялата си душа да Го обичат.
Те обаче са се отвърнали от заповедите на Всевишният Аллах и са приобщили към Него съдружници, без да се опират за това на убедителни доводи и аргументи.
Пречист е Той Всевишният Аллах от онова, което приобщават с Него! Той е безкрайно далече от техните божества и измислици, защото те Му приписват недостатъци и качества, които не подобават на божественото Му величие.
Неговите деяния и качества са съвършени и нямат нищо общо с това, което противоречи на божественото съвършенство.
/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.660-661/
-Този вид ширк се състои в това, че човек признава правото на някой да определя за позволено, онова което Всевишният Аллах е забранил, или да определя за забранено онова, което Всевишният Аллах е разрешил.
При това човека не просто се подчинява на някой си в извършването на греха, но и е убеден в сърцето си че всичко това е позволено и е в правото да се подчинява на онзи който е изменил заповедите и постановленията на Всевишният Аллах.
4. ГОЛЕМИЯТ ШИРК В ЛЮБОВТА
Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:
Сред хората има такива, които приобщават към Аллах подобни и ги обичат така, както Аллах трябва да се обича.
А тези, които са повярвали, най-силно обичат Аллах.
И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят наказанието, че могъществото изцяло принадлежи на Аллах и че Аллах е суров в наказанието.
/2:165/
Как прекрасно този айет е свързан с предишното откровение, което Всевишният Аллах е представил убедителни и неопровержими доказателства за еднобожието, които са достатъчни, щото знанията на човека да прераснат в пълна убеденост, абсолютно несъвместима със съмненията и неувереността!
В този айет Всевишният Аллах е съобщил, че независимо от пълната яснота по този въпрос сред хората има такива, които уподобяват творенията на Създателя, изпитвайки искрена любов към тях, оказвайки им велики почести и проявявайки пред тях покорност и посвещавайки им прочее обреди на поклонение.
Ако човек продължава да постъпва по този начин, след като на него му са представени неопровержими доказателства за истинността на еднобожието теухид, то той се явява неверник, който или със зло упорство се опитва да се възпротиви на Аллах, или се отказва от размишление над знаменията на Аллах и различните творения.
Такъв човек няма и най-малко оправдание за своето неверие.
Нещо повече, той заслужава най-сурово наказание. В този айет става дума за хората, които не приобщават към Аллах съучастници в сътворението, низпосланието на препитание и управлението на вселената.
Те приобщават към Аллах съучастници в поклонението и се покланят на творенията, за да могат те да ги приближат към Аллах.
В действителност техните идоли обаче, не се явяват съучастници или равни на Аллах, тъй като, именно, затова този айет гласи, че те самите приобщават равни на Аллах.
Те наричат своите идоли божества, въпреки че тези названия са съвършено неоснователни и са лишени от всякакъв смисъл.
По този повод Всевишният Аллах е казал:
И отредиха съдружници на Аллах. Кажи:
“Назовете ги! Или ще Го известите за нещо, което Той да не знае на земята?
Или това са само показни слова?”
/13:33/
Пророкът Юсуф е казал:
Вместо на Него, покланяте се само на имена, които вие и предците ви сте измислили.
Аллах не е низпослал довод за това.
/12:40/
Творението не може да бъде сравнявано с Аллах, защото Всевишният Аллах се явява Творецът, докато всички останали същества са творенията.
Всевишният Повелител е Даряващият препитанието, докато всички останали се нуждаят от препитание.
Аллах е богат и не се нуждае от нищо, докато всички творения са бедни и безпомощни.
Аллах притежава всестранно съвършенство, докато всички качества на рабите имат определени недостатъци.
Аллах е Единственият, Който може да допринесе полза или да причини вреда, докато всички останали са съвършено неспособни да носят полза, да причиняват вреда, или пък да се разпореждат със съдбата.
Всичко казано позволява да се получи пълна убеденост в порочността на възгледите и умозрението на тези, които приобщават към Аллах съучастници или равни, било то меляикета, пророци, праведници, идоли или други творения.
От това също така следва, че само Аллах заслужава най-съвършената любов и най-съвършена покорност.
А тези, които са повярвали, най-силно обичат Аллах.
Ето защо Всевишният Аллах е похвалил правоверните, които обичат Аллах по-силно, отколкото идолопоклонниците обичат своите идоли. Това е обяснимо, тъй като любовта на правоверните към Всевишния Аллах е искрена, докато в същото време многобожниците само приобщават своите идоли към Аллах.
Това също така се обяснява и с факта, че правоверните обичат Аллах, Който действително заслужава искрената любов и любовта, която се явява свидетелство на праведността и залог за щастие и преуспяване, докато идолопоклонниците обичат статуите, които изобщо не заслужават любов и любовта, която се явява най-великото нещастие и залог за гибелта на раба.
Именно, затова Всевишният Аллах предупреждава нечестивците, казвайки думите:
И ако угнетителите можеха да съзрат, т.е. онези, които приравняват творенията с Аллах, подчинявайки се на идолите вместо на Повелителят на всички раби, които несправедливо се отнасят към самите раби, отклоняват ги от правия път и им причиняват вреда.
И когато видят наказанието, т.е. когато настъпи денят Къямет ще видят с очите си, че могъществото изцяло принадлежи на Аллах и че Аллах е суров в наказанието.
Тогава ще се убедят, че силата и могъществото изцяло и напълно принадлежи на Аллах, докато техните идоли са съвършено безпомощни. В този ден ще стане ясна слабостта и безпомощността на лъжливите божества.
Истината ще се окаже съвсем друга и не такава, каквато тя им се е струвала в земния живот.
Те са предполагали, че идолите и измислените божества притежават власт и са способни да ги приближат до Всевишния Аллах, но техните предположения ще се окажат погрешни, а техните усърдия безплодни. Те ще бъдат осъдени на наказание, и божествата няма да ги избавят от страданията и няма да им донесат полза дори с големината на прашинка.
Нещо повече, всичките божества, на които те са възлагали надеждите си, ще им донесат само и единствено вреда.
Когато настъпи денят Къямет, предводителите на неверието ще се откажат от тези, които са ги последвали, и тогава ще се прекъснат връзките, които са съществували между тях през живота на земята. Тези връзки не са били установени заради Аллах и в съответствие с повелите на Всевишният Аллах.
Те са били основани на неоснователни лъжи, и затова всички деяния на неверниците ще пропаднат и ще изчезнат в небитието.
Те ще разберат, че са говорили лъжи, и ще осъзнаят, че деянията, за полза и благите последствия, на които те са се надявали, са им донесли само съжаление и разочарование.
Те също така ще разберат, че им предстои да станат вечни обитатели на Огъня, от където не ще им се отдаде да се спасят.
Нима може да има по-страшна загуба от тази?
Това ще се случи, защото многобожниците са последвали лъжата и са възлагали надежди на това, което не би следвало да възлагат, и са се надявали на това, на което не би следвало да се надяват.
Техният фундамент изначално е бил повреден, и затова всички извършени от тях деяния ще се окажат негодни и безполезни.
Когато те се убедят в това, ще ги постигне огромна мъка.
Техните надежди ще се разрушат, а деянията им ще им навредят по най-чудовищният начин.
Тяхната съдба изобщо няма да прилича на съдбата на тези, които са се надявали на своя Истински Властелин, извършвайки благодеяния искрено заради Всевишният Аллах и са се надявали на това, че те ще им допринесат полза.
Тези праведници са приели истината за истина, извършвали са истински благодеяния и са се надявали на истината.
Те ще вкусят плодовете на своите праведни дела и постъпки и ще намерят своята не свършваща награда при Аллах, според както е казал Всевишният:
На онези, които не вярват и възпират [хората] от пътя на Аллах, Той ще провали делата им.
А на онези, които вярват и вършат праведни дела, и вярват в низпосланото на Мухаммед ¬ а то е истината от техния Повелител, ¬ Той ще им опрости греховете и ще подобри положението им.
Всичко това е, защото неверниците следват лъжата, правоверните следват истината от своя Повелител.
Така Аллах дава на хората примери за тях.
/47:1-3/
Неверниците, които са следвали по стъпките своите предводители, ще пожелаят да се върнат в земния живот и да се отрекат от тези, които са последвали.
Те ще се отрекат от многобожието и ще пожелаят искрено да служат на Единния Аллах.
Ала те нищо няма да постигнат, тъй като времето ще е преминало, когато на хората им е била предоставена отсрочката.
Нещо повече, техните думи и обещания ще са лъжливи, тъй като след завръщането си в земния живот, те отново биха вършили забранени постъпки.
А истинската причина, поради която те ще правят подобни голословни заявления, ще бъде тяхната ненавист към предводителите на неверието, от които те ще се отрекат.
/Тафсир на Ибн ас-Саади стр.91-94/
- Този вид ширк се състои в това, че човек обича повече някой си друг така, както трябва да обича Всевишният Аллах, или даже повече от това.
МАЛКИЯТ ШИРК
2. Малък ширк.
Този вид ширк не изкарва човека от Исляма, но е причина за отслабване на еднобожието таухид.
Този вид неверие води към големия ширк и бива два вида:
А) Външно проявление.
Това се проявява на думи и дела.
В думите това може да е клетва не в Аллах.
Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Който се кълне не в Аллах, извършва куфр или ширк”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи и ал-Хаким./
В друг хадис се предава, как един човек казал на Пророка(с.а.с.)
: „Ако пожелае Аллах и ти”.
На което Пророкът (с.а.с.) , казал:
„Ти, какво, приравняваш ме с Аллах ли?
Занапред казвай: „Ако пожелае единствено и само Единият Аллах”.
/Този хадис е сведен от ан-Насаи./
От този хадис следва, че е правилно да се казва:
„Ако пожелае Аллах, а след това ти” и това следва да се казва по отношение на жив човек, тъй като Всевишният Аллах е повелил: Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете.
/81:29/
Признак за ширк в делата са талисманите, които се закачат на шията или се надяват на ръцете, и се смята че те са способни да предпазят човека от беди или да му помогнат в нещо.
Извършването на подобни неща е забранено харам, и този, който вярва в подобно състояние, е изпаднал в малък ширк.
Б). Скрито проявление.
Това се проявява в намеренията и желанията.
Пример за това е показността (рия).
Показността е извършването на някакво деяние не заради Аллах, а заради похвала от хората.
Ако в някакво дело на раба присъства показност, то това дело се анулира, защото Всевишният Аллах е казал:
Този, който копнее за срещата със своя Повелител, нека да върши праведни дела и да не се покланя на никой наравно със своя Повелител!
/18:110/
Пророкът (с.а.с.) , е казал:
„Аз най-много се страхувам от извършването на малък ширк.”
Тогава той (с.а.с.), бил попитан:
„А, какво е малък ширк?”
Той (с.а.с.) , отговорил: „Показността”.
/Този хадис е сведен от Ахмед и ат-Табарани./
Разликата между големия и малкия ширк е:
Големият ширк изкарва човека от Исляма, а малкия не го изкарва. Големият ширк става причина за вечно пребиваване в Джехеннема, а малкия не.
Големият ширк унищожава всички деяния на човека, а малкия само онези деяния, в които присъства.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар